НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
694
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО
УЧИЛИЩЕ
В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г.
Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от него да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват. Веднъж са приели товара да се произнасят авторитетно в името на науката. Те нямат повече право да се укриват пред изобретателите както съдиите пред търсителите. G.
Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО
УЧИЛИЩЕ
В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г.
Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия".
към текста >>
Негелин: „
Първоначалното
обучение по геометрия".
Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр.
Негелин: „
Първоначалното
обучение по геометрия".
Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум.
към текста >>
Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „
Първоначалното
обучение по химия".
Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия".
Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „
Първоначалното
обучение по химия".
Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците.
към текста >>
2.
Астрологията и възпитанието
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" Обнова чрез
училището
, чрез черквата, чрез политиката и пр.
ДУХОВНИТЕ НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и духовен упадък. Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова!
" Обнова чрез
училището
, чрез черквата, чрез политиката и пр.
Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме.
към текста >>
Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез
училището
!
ДУХОВНИТЕ НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и духовен упадък. Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова! " Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр.
Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез
училището
!
" Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство.
към текста >>
Прочее, повече грижи за младежта и
училището
!
Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова! " Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр. Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще.
Прочее, повече грижи за младежта и
училището
!
- И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните.
към текста >>
Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано
училището
, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота.
" Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство.
Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано
училището
, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота.
Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните.
към текста >>
Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що
училището
гради, улицата и обществото на възрастните го рушат.
Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота.
Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що
училището
гради, улицата и обществото на възрастните го рушат.
Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание.
към текста >>
Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на
училище
.
- И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните.
Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на
училище
.
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
към текста >>
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на
училище
и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на
училище
и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
към текста >>
Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от
първоначалното
живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал.
Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ.
Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от
първоначалното
живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал.
А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго. Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството.
към текста >>
3.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо
училище
в Поджибонси.
В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и салони за събрания. Богомилите са имали голям успех в Флоренция. В 1212 г.
Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо
училище
в Поджибонси.
В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г. то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени.
към текста >>
Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени
първоначално
против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията.
отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството. През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България.
Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени
първоначално
против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията.
През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма жестокост. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята. През 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А през 1232 г.
към текста >>
4.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Първоначално
Гьотеанумът щял да се строи в околностите на Мюнхен в Германия, но понеже са се явили пречки от страна на католиците, затова Рудолф Щайнер решава това да стане в свободна Швейцария.
Устройството му е било съвсем друго от сегашната сграда на Гьотеанум. Той е почивал на принципа на две взаимно пресичащи се сферични куполи - голям и малък. Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали. Покривът, както и покривът на днешната сграда е бил покрит със зелени норвежки шисти, доставени и издялани специално. Първото сдание се е строяло в течение на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности.
Първоначално
Гьотеанумът щял да се строи в околностите на Мюнхен в Германия, но понеже са се явили пречки от страна на католиците, затова Рудолф Щайнер решава това да стане в свободна Швейцария.
В Гьотеанум, освен научната и творческа дейност, която развиват институтите, секциите и пр., там има постоянни неколкогодишни и по-кратки курсове, засягащи разните отрасли на окултното знание. В зданията около Гьотеанум отделно от тия в с. Дорнах и в Базел, живеят над 600 души постоянни слушатели и курсисти. А има какво да се учи тук! Мнозина идат да завършат една школа по евритмична гимнастика и изкуство в най-широк смисъл, други следват окултна педагогика, трети слушат лекции по природни науки от окултно гледище, четвърти по окултна медицина, по окултна история на земята и човечеството.
към текста >>
И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното
училище
, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер.
При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи. От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население. При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа. Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой.
И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното
училище
, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер.
Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг.
към текста >>
5.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всичко това не може да не се отрази и върху
училището
.
От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание.
Всичко това не може да не се отрази и върху
училището
.
Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено!
към текста >>
Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия
училищен
курс от всички околни.
Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот?
Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия
училищен
курс от всички околни.
Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието!
към текста >>
Този дух минава като червена нишка от
първоначалното
училище
до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури!
И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни.
Този дух минава като червена нишка от
първоначалното
училище
до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури!
Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък?
към текста >>
Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното
училище
.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата.
Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното
училище
.
Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба.
към текста >>
Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в
училището
. Напразно!
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист.
Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в
училището
. Напразно!
Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление.
към текста >>
Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в
училището
с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма.
Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в
училището
с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа.
към текста >>
Разбира се,
първоначалното
училище
и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване.
Разбира се,
първоначалното
училище
и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал.
към текста >>
6.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното,
Безначалното
и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои.
„Така прави и ще живееш". „Така прави! " Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум.
Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното,
Безначалното
и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои.
Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика.
към текста >>
Още в
първоначалното
училище
тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи.
" На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае.
Още в
първоначалното
училище
тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи.
И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи. Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной. Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин.
към текста >>
7.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които
първоначално
са били враждебно настроени към нея.
От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция. Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит.
В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които
първоначално
са били враждебно настроени към нея.
Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето".
към текста >>
Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше
училище
по астрология и сродните ù науки.
Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше
училище
по астрология и сродните ù науки.
Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни.
към текста >>
8.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ходел на
училище
без книги.
Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици.
Ходел на
училище
без книги.
В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год.
към текста >>
записва
първоначално
химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год.
Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г.
записва
първоначално
химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год.
След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове!
към текста >>
9.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
То се наричало
първоначално
Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето село Милци.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Богомилски следи в България Напоследък се изнесе в печата, че село Михилци, Карловско, носи името си от богомилите, които никога са го населявали.
То се наричало
първоначално
Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето село Милци.
Това село се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма. Занимава се със земеделие, розопроизводство, лозарство и пр. По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото. Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци.
към текста >>
Обновително движение в Холандия В списание „Родно
училище
", год.
Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот. С едно прозрение авторът е доловил мисията на българския народ, както и изобщо на славянството. А тя е: Чертане на нови пътища на културата, реализиране на великата идея за общочовешко братство, любов и саможертва. Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка.
Обновително движение в Холандия В списание „Родно
училище
", год.
I, кн. VI от март 1940 г. е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия Христова. В тая статия се дават ценни сведения за пръв път на български за обществото със същото название, централата на което е в гр. Amersfoort. Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки.
към текста >>
" Преди години това общество създаде свое трудово
училище
.
Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки. Ето основните идеи на обществото: Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища. Нейният девиз е „Бъдете човеци!
" Преди години това общество създаде свое трудово
училище
.
Основни елементи на училищната атмосфера са любовта, дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта. Духовно движение в Западна Европа Днес важни събития раздрусват цялото човечество. Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития.
към текста >>
„Родно
училище
", месечно списание за педагогично творчество, год.
Цена 20 лева. Доставя се от книгоиздателството. Граматиката върви заедно с четивата и многобройните упражнения, които много улесняват бързото забучване на езика. Картините усилват нагледността и запаметяването. Накрая има малък есперанто-български речник.
„Родно
училище
", месечно списание за педагогично творчество, год.
II. кн. 1-3 (окт.-дек. 1940). Годишен абонамент 80 лв. Всичко на адрес: Е. Правдолюбов, бул.
към текста >>
10.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Първоначално
Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално
Училище
, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс.
Д-р Е. К. Анри Бергсон Наскоро в Париж напусна земята великият философ на новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон. Той е роден на 18 октомври 1859 год. в Париж, като син на тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава.
Първоначално
Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално
Училище
, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс.
Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год. му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия. Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо. Основата на неговата философия е духовното.
към текста >>
11.
DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в
първоначалното
училище
и прогимназията.
Цена 50 лв. Стр. 224. Доставя се от автора, учител в гр. Ихтиман. Авторът е известен педагогически писател. Тая книга е парва по рода си на български.
Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в
първоначалното
училище
и прогимназията.
От книгата се вижда, че авторът е добър познавач на детската душа и той предлага метод, чрез който по един красив, художествен начин, чрез красиви игри и други упражнения детето се въвежда в царството на числата. За да се види, в кой дух работи авторът, достатъчно е да се прочете статията му за любовта в сп. „Родно училище". СЪОБЩЕНИЕ Настоящата първа книжка от петнадесетата годишнина на списанието излиза по решението на редакцията в три коли. За напред списанието ще излиза редовно всеки месец в единични броеве от по две коли.
към текста >>
„Родно
училище
".
Авторът е известен педагогически писател. Тая книга е парва по рода си на български. Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в първоначалното училище и прогимназията. От книгата се вижда, че авторът е добър познавач на детската душа и той предлага метод, чрез който по един красив, художествен начин, чрез красиви игри и други упражнения детето се въвежда в царството на числата. За да се види, в кой дух работи авторът, достатъчно е да се прочете статията му за любовта в сп.
„Родно
училище
".
СЪОБЩЕНИЕ Настоящата първа книжка от петнадесетата годишнина на списанието излиза по решението на редакцията в три коли. За напред списанието ще излиза редовно всеки месец в единични броеве от по две коли. Молим всички приятели на „Житно зърно" да вземат присърце неговото дело и да запишат поне още по един нов абонат. Чрез задружните усилия на всички приятели на „Житно зърно" към новата култура на светлината! Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>
12.
DU MAITRE: LA FAIM
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Трябва да се засили идейният живот в днешното
училище
.
Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това младо, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво? Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове? Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства? Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание.
Трябва да се засили идейният живот в днешното
училище
.
Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството. Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление. Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в.
към текста >>
Още от
първоначалното
училище
трябва да се работи в това направление.
Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството.
Още от
първоначалното
училище
трябва да се работи в това направление.
Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в. „Провинциален възход", издаван във Велико Търново, в Брой 64 от. г. е печатана статия с горното заглавие. в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната.
към текста >>
13.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
При приложение на трудовия принцип в
училището
най-добре се проявява детското творчество.
Тук ще се постараем накратко да разгледаме някои от педагогическите идеи на Учителя. * * * Творчеството е извор на радост и сила. При него всички заложби и дарби на човешкото естество получават подем и разцвет. Ето защо, като основен принцип на образованието трябва да се тури творчеството. Творчеството изхожда от самодейността.
При приложение на трудовия принцип в
училището
най-добре се проявява детското творчество.
Поради това трудовият принцип трябва да прониква цялото образование, но труд, при който детето да не е пасивно, но да проявява самодейност и творчество. Но в коя област то трябва да вложи творческия си труд? По този въпрос има разни мнения. Някои препоръчват да се въведе в училищата ръчния (занаятчийския) или индустриалния (машинния) труд. Учителят казва, че този вид труд не е в хармония с детската природа.
към текста >>
А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на
първоначалното
училище
.
Така чрез работа всред природата по естествен начин ще могат да се трансформират отрицателните състояния на гневливи, меланхолични, неразположени духом деца и пр.. Учителят казва по това: „Ще купим 30-40 мотички и ще разпределим ,едни от тях за гневливите, други — за меланхоличните, трети — за неразположените духом и пр. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други могат да секат дърва; физическата работа трансформира тия състояния. При тях ще излезете да работите на чист въздух". Този начин на дейност преди всичко ще развие слуха, зрението, осезанието и пр.
А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на
първоначалното
училище
.
Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез сетивата. По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер. Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в училището „Кошер” на Себастиян Фор, после в училището на Херман Лиц и пр.".
към текста >>
Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в
училището
„Кошер” на Себастиян Фор, после в
училището
на Херман Лиц и пр.".
А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище. Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез сетивата. По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер.
Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в
училището
„Кошер” на Себастиян Фор, после в
училището
на Херман Лиц и пр.".
Но в тия училища липсва духовният елемент. Работата в тия училища е външна, механична, не е одухотворена. Тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, а това загрубява душата. Учителят дава следните обяснения: „Изучаването само материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна загрубява душата.
към текста >>
Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете
училището
в земеделско"?
Не е достатъчно само да се каже, че детето работи всред природата! Важно е, как то възприема природата. Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Детето при работата си с растенията ще съзнава, че във тях, както и в цялата природа, работят разумни сили. То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях.
Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете
училището
в земеделско"?
Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия. Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети. България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук. Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета!
към текста >>
Целта на
училището
няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия.
Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Детето при работата си с растенията ще съзнава, че във тях, както и в цялата природа, работят разумни сили. То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях. Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско"? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер.
Целта на
училището
няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия.
Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети. България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук. Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България така ще може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система, цяла България ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени, дърветата ще бъдат очистени от гъсеници и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин".
към текста >>
България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова
училище
много лесно може да се приложи тук.
То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях. Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско"? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия. Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети.
България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова
училище
много лесно може да се приложи тук.
Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България така ще може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система, цяла България ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени, дърветата ще бъдат очистени от гъсеници и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин". От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления.
към текста >>
В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на
първоначалното
училище
тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд.
Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта.
В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на
първоначалното
училище
тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд.
Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. Техният физически труд ще бъде по-малко. На малките деца ще се падне един час физически труд, но не изведнъж, а разпределен този час на няколко пъти, с междини".
към текста >>
14.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното
училище
В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното
училище
В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение.
Но този въпрос има и по-дълбока страна. Любовта не е важна само като възпитателна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек — човекът на любовта. Тая мисия на днешното училище се основава на следното: 1. Тая мисия е в хармония с детската природа.
към текста >>
Мисията на днешното
училище
е да създаде новия тип човек — човекът на любовта.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното училище В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение. Но този въпрос има и по-дълбока страна. Любовта не е важна само като възпитателна среда.
Мисията на днешното
училище
е да създаде новия тип човек — човекът на любовта.
Тая мисия на днешното училище се основава на следното: 1. Тая мисия е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа. 2. Любовта внася изобилен живот в човека.
към текста >>
Тая мисия на днешното
училище
се основава на следното: 1.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното училище В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение. Но този въпрос има и по-дълбока страна. Любовта не е важна само като възпитателна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек — човекът на любовта.
Тая мисия на днешното
училище
се основава на следното: 1.
Тая мисия е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа. 2. Любовта внася изобилен живот в човека. Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите.
към текста >>
С други думи, когато
училището
постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа. 2. Любовта внася изобилен живот в човека. Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови унаследени отрицателни черти, склонности, навици и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление.
С други думи, когато
училището
постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
* * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа.
към текста >>
* * *
Училището
трябва да приеме споменатата мисия върху себе си.
Любовта внася изобилен живот в човека. Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови унаследени отрицателни черти, склонности, навици и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
* * *
Училището
трябва да приеме споменатата мисия върху себе си.
Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище.
към текста >>
Когато днешното
училище
осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура.
се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие.
Когато днешното
училище
осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура.
За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта.
към текста >>
За да изпълни тая своя мисия,
училището
трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа.
С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура.
За да изпълни тая своя мисия,
училището
трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа.
Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее.
към текста >>
Тия методи трябва да се приложат в днешното
училище
.
* * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа.
Тия методи трябва да се приложат в днешното
училище
.
Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее. Това значи: практикуване любовта.
към текста >>
Кои са методите, с които днешното
училище
може да създаде новия тип човек — човекът на любовта?
Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа.
Кои са методите, с които днешното
училище
може да създаде новия тип човек — човекът на любовта?
Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее. Това значи: практикуване любовта. Тя да бъде среда, атмосфера, в която детето да расте. Къртицата е развила повече своите предни крайници чрез тяхната по-усилена дейност.
към текста >>
През втория образователен период — период на
първоначалното
училище
и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях.
Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3.
През втория образователен период — период на
първоначалното
училище
и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях.
Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях.
към текста >>
Чрез трудовия принцип, приложен в
училището
, детето ще влезе в интимно отношение с природата.
Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта. Това е един от методите за събуждането на любовта. Учителят казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него"!
Чрез трудовия принцип, приложен в
училището
, детето ще влезе в интимно отношение с природата.
Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки и пр. води към любовта! 10. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето. Това е условие за проявата на любовта у детето. Любовта образува основата на божествената същина на човешкия дух.
към текста >>
15.
Два разговора с Учителя за музиката
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За-почне ли да мисли как и кога ще свърши
първоначалното
училище
, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.
Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първо-то отделение мисли само за него.
За-почне ли да мисли как и кога ще свърши
първоначалното
училище
, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.
Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството.
към текста >>
16.
Тодор Стоименов (1872-1952)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Там получил и
първоначалното
си образование.
те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен.
Там получил и
първоначалното
си образование.
После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго.
към текста >>
Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо
училище
.
заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование.
Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо
училище
.
Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там.
към текста >>
17.
Стоянка Илиева (1899-1981)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Петър Димков завършил
началното
си образование в София.През 1899 г.
Димкова Роден е в София на19.12.1886 г. като седмо дете в семейството. Баща му е бил свещеник, борец за църковна свобода през възраждането. Родът му е от Беломорска Тракия. Преселили се в София след подписването на Санстефанския мирен договор.
Петър Димков завършил
началното
си образование в София.През 1899 г.
заминал да учи в Петербург с група деца на видни българи по специална покана от Русия. Прекарал 10 години там.Учил във военно училище и завършил висшата военна академия.През 1909 г. се завърнал в България и постъпил на служба като подпоручик в 25 Драгомански полк в Цариброд. Като военен Петър Димков е взел участие в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Раняван е 5 пъти, но винаги отпред!
към текста >>
Прекарал 10 години там.Учил във военно
училище
и завършил висшата военна академия.През 1909 г.
Баща му е бил свещеник, борец за църковна свобода през възраждането. Родът му е от Беломорска Тракия. Преселили се в София след подписването на Санстефанския мирен договор. Петър Димков завършил началното си образование в София.През 1899 г. заминал да учи в Петербург с група деца на видни българи по специална покана от Русия.
Прекарал 10 години там.Учил във военно
училище
и завършил висшата военна академия.През 1909 г.
се завърнал в България и постъпил на служба като подпоручик в 25 Драгомански полк в Цариброд. Като военен Петър Димков е взел участие в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Раняван е 5 пъти, но винаги отпред! Куршум го е улучил и в челото, но рекуширал в кокардата на фуражката му. През 1920 г.
към текста >>
18.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На
първоначалното
обучение.
Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език.
По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На
първоначалното
обучение.
Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство.
към текста >>
То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно
училище
, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове.
Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба.
То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно
училище
, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове.
Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури.
към текста >>
19.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и
първоначално
училище
... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр.
Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон? Де са излекуваните с моливите на българските попове, за да ги видим? За да даде молитвата резултати, този, който я отправя, трябва да притежава жива вяра, че молитвата ще бъде послушана, а също и душевна чистота. Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите.
Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и
първоначално
училище
... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр.
не можем да дадем нищо повече от това, което държат като светиня в душите си, което е за тях кормило в живота, не желаем да ги лишим и от това малкото. Че молитвите на грешни владици и попове не дават резултати, е ясно от следното изложение на ап. Павла: „Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата, защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си, защото не е познал тялото Господне. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и умират" (I посл. Коринт.
към текста >>
20.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По пътя малката постоянно разказвала за старата къща, че била близо до Дунава, че ходила на близкото
училище
, че учителката се казвала г-жа Николова, че училищната стая била такава и такава и пр.
Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин. Там умрялo момиченцето му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна. Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там. През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна.
По пътя малката постоянно разказвала за старата къща, че била близо до Дунава, че ходила на близкото
училище
, че учителката се казвала г-жа Николова, че училищната стая била такава и такава и пр.
Слисан, бащата слушал всичко това и не знаел какво да мисли. Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в прераждането, това велико учение, основа на древните религии. Щом стигнали в Русе, малката хванала баща си за ръка и го повела. Най-напред го завела в старата им къща, гдето живели преди 8 години, оттам отишли в училището и детето посочило училищната стая и други подробности, които съвпадали с истинското положение. Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града.
към текста >>
Най-напред го завела в старата им къща, гдето живели преди 8 години, оттам отишли в
училището
и детето посочило училищната стая и други подробности, които съвпадали с истинското положение.
През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна. По пътя малката постоянно разказвала за старата къща, че била близо до Дунава, че ходила на близкото училище, че учителката се казвала г-жа Николова, че училищната стая била такава и такава и пр. Слисан, бащата слушал всичко това и не знаел какво да мисли. Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в прераждането, това велико учение, основа на древните религии. Щом стигнали в Русе, малката хванала баща си за ръка и го повела.
Най-напред го завела в старата им къща, гдето живели преди 8 години, оттам отишли в
училището
и детето посочило училищната стая и други подробности, които съвпадали с истинското положение.
Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града. Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в.
към текста >>
Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били
първоначално
, само тогаз може да се роди „азът".
И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта.
Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били
първоначално
, само тогаз може да се роди „азът".
Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото.
към текста >>
21.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да създадем истинско
училище
!
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 60 - год. V. Севлиево, 1 март, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да създадем истинско
училище
!
(Г. Н. Делев) Яжте черен хляб! (Из „Здравна Просвета“) Трудова Братска Задруга (Дим. Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание.
към текста >>
1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско
училище
!
Делев) Яжте черен хляб! (Из „Здравна Просвета“) Трудова Братска Задруга (Дим. Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1.
1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско
училище
!
Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище. Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът. Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска.
към текста >>
Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско
училище
.
(Из „Здравна Просвета“) Трудова Братска Задруга (Дим. Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско училище!
Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско
училище
.
Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът. Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо.
към текста >>
Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат
училище
и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби.
Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът. Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо.
Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат
училище
и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби.
За да се осъществи една такава идея, трябва към централната братска задруга с помощите на локалните такива, да се образува едно училище, което да се издържа от всички братски задруги, децата на които ще свършват като в пансион това училище. Преподаватели смитам че имаме предостатъчно, хора с морал и стабилни знания, които днес, едни оковани в сухите правилници на мъртвата педагогика, други в преподаване частни уроци, иждивяват напразно силите си. Този е пътя на братствата в България. Само така ний ще можем да приложим Христовото учение, само така ний ще станем пионери на новото, и спасители на света, който погива. В това отношение в.
към текста >>
За да се осъществи една такава идея, трябва към централната братска задруга с помощите на локалните такива, да се образува едно
училище
, което да се издържа от всички братски задруги, децата на които ще свършват като в пансион това
училище
.
Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо. Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат училище и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби.
За да се осъществи една такава идея, трябва към централната братска задруга с помощите на локалните такива, да се образува едно
училище
, което да се издържа от всички братски задруги, децата на които ще свършват като в пансион това
училище
.
Преподаватели смитам че имаме предостатъчно, хора с морал и стабилни знания, които днес, едни оковани в сухите правилници на мъртвата педагогика, други в преподаване частни уроци, иждивяват напразно силите си. Този е пътя на братствата в България. Само така ний ще можем да приложим Христовото учение, само така ний ще станем пионери на новото, и спасители на света, който погива. В това отношение в. Братство трябва да засили дейността си, за да не пропущаме златното време.
към текста >>
За никого не е тайна, че днешното
училище
не може да подготви хора — строители на нов живот.
Братство трябва да засили дейността си, за да не пропущаме златното време. Още днес, а не утре, трябва да приложим това, за което вече от години само приказваме. Г. Н. Д е л е в Б. Ред. — Въпросът е важен и заслужава вниманието на всички.
За никого не е тайна, че днешното
училище
не може да подготви хора — строители на нов живот.
Молим тия, които са мислили и работили в тая насока, да се изкажат. Яжте черен хляб! По едно странно заблуждение, по-скоро поради неведение, днес гражданите предпочитат белия хляб пред черния. Считат бялото брашно за по-превъзходно от черното, скорбялата като храна за по-ценна от триците. Знае се, че за да се добие бяло брашно, трябва златното зърно на нашия чернозем да се прекара през усъвършенствани мелнични камъни, цилиндри, които отнемат горните му пластове и смилат само сърцевината на зърното.
към текста >>
Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството,
училището
, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот.
Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно. Защо? — Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало! А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си. Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път.
Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството,
училището
, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот.
И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим.
към текста >>
Frateco обаче трябва да бъде подкрепен
първоначално
от тук, за да може здраво да стъпи на краката си.
Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще. Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света. Първите признаци за това са вече на лице. Остава само да се работи неуморно, безспир.
Frateco обаче трябва да бъде подкрепен
първоначално
от тук, за да може здраво да стъпи на краката си.
Ний, българите, трябва да му дадем една солидна основа, за да може да действа свободно навън. Какво може да се направи в това направление? Записвайте абонати! Запишете се сами, запишете и всички членове на местното братство, безразлично дали знаят или не знаят още есперанто. Какво са 10 лева, когато трябва да се подкрепи едно тъй важно начинание?
към текста >>
Същевременно, изкажете се накратко по въпроса за братската задруга, за новото
училище
и всичко свързано с тях.
годишнина, така също и премията „Възпитанието на детето“. Винаги, когато изпращате суми, съобщавайте същевременно за какво са предназначени. Следващият брой на в. Братство ще бъде двоен и ще излезе на 22. март. Изпратете ни къси статийки за пролетта, за действието на слънчевата енергия, изгрева и т. н.
Същевременно, изкажете се накратко по въпроса за братската задруга, за новото
училище
и всичко свързано с тях.
Ако някои искат да им се изпрати допълнително количество от този брой, да се обадят най-късно до 10 т. м. Просим извинение за непоместването или за закъсняване поместването на някои изпратени ръкописи. Причината е преди всичко в липсата на достатъчно място. Нека работим да направим „Братство“ седмичник и тогава въпросът ще се разреши. А това най-лесно ще се осъществи от трудовата братска печатарско-земеделска задруга.
към текста >>
22.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Т. Ч.) Към ново, свободно
училище
!
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 61 - год. V. Севлиево, 22 март, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Ставай рано!
(Т. Ч.) Към ново, свободно
училище
!
(П. Г. Пампоров) Всред океана без компас (Ст. Карапетров) Каква трябва да бъде първата. Трудова Братска Задруга (С. Калименов) Влиянието на слънчевата енергия (Из книгата „В царството на живата природа“.) Слънчев празник (И. И.
към текста >>
Към ново, свободно
училище
!
Защото тогава цветята разливат своя най сладък аромат. Защото тогава птичките пеят най-хубавите си песни. Защото тогава майката природа най-щедро раздава на своите любими чада всички радости и блага. Защото тогава сам Бог, чрез първите слънчеви лъчи, поднася и раздава новия живот на новия ден: живот любовен, живот мирен и благ, живот светъл, красив и благороден. Т. Ч.
Към ново, свободно
училище
!
Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо училище всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни училище, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия. Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото.
към текста >>
Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо
училище
всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни
училище
, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия.
Защото тогава птичките пеят най-хубавите си песни. Защото тогава майката природа най-щедро раздава на своите любими чада всички радости и блага. Защото тогава сам Бог, чрез първите слънчеви лъчи, поднася и раздава новия живот на новия ден: живот любовен, живот мирен и благ, живот светъл, красив и благороден. Т. Ч. Към ново, свободно училище!
Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо
училище
всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни
училище
, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия.
Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота.
към текста >>
Започвайки от детското
училище
, ние можем да развием това
училище
— през
първоначално
и прогимназия — до пълна гимназия.
Т. Ч. Към ново, свободно училище! Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо училище всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни училище, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия. Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това.
Започвайки от детското
училище
, ние можем да развием това
училище
— през
първоначално
и прогимназия — до пълна гимназия.
Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
към текста >>
Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото
училище
, в което животът ще се слее с
училището
и
училището
с живота.
Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо училище всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни училище, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия. Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото.
Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото
училище
, в което животът ще се слее с
училището
и
училището
с живота.
Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето.
към текста >>
Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото
училище
, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево
училище
.
И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото.
Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото
училище
, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево
училище
.
Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел. Да създадем ново, свободно, творческо училище при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще.
към текста >>
Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото
училище
: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище.
Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото
училище
: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел. Да създадем ново, свободно, творческо училище при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще. П. Г.
към текста >>
За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото
училище
; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни.
Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото
училище
; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни.
И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел. Да създадем ново, свободно, творческо училище при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще. П. Г. П а м п о р о в Всред океана без компас Това е точната характеристика на положението в света днес, изразена с четири думи.
към текста >>
Да създадем ново, свободно, творческо
училище
при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще.
Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел.
Да създадем ново, свободно, творческо
училище
при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще.
П. Г. П а м п о р о в Всред океана без компас Това е точната характеристика на положението в света днес, изразена с четири думи. И тя не е пресилена ни най-малко. Дезориентацията във всички области на живота е пълна. Противоречията и абсурдите изобилстват.
към текста >>
Така, постепенно, ще се създаде истинско ново
училище
, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо
училище
, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби.
В случая важното трябва да бъде не печалбата -никога една братска задруга не бива да си поставя за главна цел това, а осигуряването от всички възможности, разнообразяването на работата и създаване такава за през зимния сезон, когато работата в полето е свършена. В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света. По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота.
Така, постепенно, ще се създаде истинско ново
училище
, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо
училище
, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби.
Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем".
към текста >>
Днешното
училище
, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество?
В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света. По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби.
Днешното
училище
, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество?
Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма?
към текста >>
Днешното
училище
работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта.
По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество?
Днешното
училище
работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта.
Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
към текста >>
И
училище
, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е
училище
едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото
училище
, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала.
Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер.
И
училище
, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е
училище
едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото
училище
, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала.
Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука.
към текста >>
Най-после, не е ли днешното
училище
фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем".
Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала.
Най-после, не е ли днешното
училище
фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем".
Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света.
към текста >>
- Естествено, това ще може да направи само новото, свободно
училище
, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма?
- Естествено, това ще може да направи само новото, свободно
училище
, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света. Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство.
към текста >>
Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена,
първоначално
е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна.
Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.
Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена,
първоначално
е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна.
Има един важен закон: колкото земята е по-отрицателна, толкова възприемателната й способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава. а когато е отрицателен, взема. Положителната енергия твори, а отрицателната гради.
към текста >>
Ако задругата не е
училище
и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
Драги братя и сестри, кажете ми, какво бихме направили, ако не се съберем няколко души на едно място, да заработим безкористно, с пълно себеотричане и самопожертване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е изгубено. Все едно че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат.
Ако задругата не е
училище
и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът в задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на три те велики принципа в живота — Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задругата, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
към текста >>
23.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както имаме училища за умствено образование и развитие, —
първоначално
, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете.
Макар на неговата страна да стои едно малцинство, но това малцинство обладава и развива голяма енергия и има шанс да успее, като увлече всички колебаещи се, останали без път елементи, ако не му се противопостави една сериозна, енергична дейност, будно съзнание и ясни схващания за реалните нужди на живота. Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното. И едното и другото развитие трябва да стават едновременно. Само така от младите ще израснат всестранно развити, съвършени хора. И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество.
Както имаме училища за умствено образование и развитие, —
първоначално
, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете.
Най-доброто, най-полезно училище за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата. Защото чрез тоя труд учащите се ще се доближат до природата, ползвайки се от слънцето, от чистия въздух, и ще изучават нагледно живота на растенията, на животните. живота на цялата природа. Никакъв спорт, никакви гимнастически упражнения не могат да дадат това, което дава земеделския труд. Спортът и гимнастиката, това е не само празен и безрезултатен труд.
към текста >>
Най-доброто, най-полезно
училище
за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата.
Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното. И едното и другото развитие трябва да стават едновременно. Само така от младите ще израснат всестранно развити, съвършени хора. И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество. Както имаме училища за умствено образование и развитие, — първоначално, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете.
Най-доброто, най-полезно
училище
за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата.
Защото чрез тоя труд учащите се ще се доближат до природата, ползвайки се от слънцето, от чистия въздух, и ще изучават нагледно живота на растенията, на животните. живота на цялата природа. Никакъв спорт, никакви гимнастически упражнения не могат да дадат това, което дава земеделския труд. Спортът и гимнастиката, това е не само празен и безрезултатен труд. не само напусто губене на сили.
към текста >>
24.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Три са най-главните фактори за възпитанието: семейството,
училището
и обществото, но най-важен с първия — семейството.
В тъмната нощ на съвременността, взрете се на Изток и вие ще откриете там светлата звезда, която ще ви заведе при него. Мъдрите бдят и ще го намерят! Детето и бъдещето Всякога почти, когато видя, срещна или си спомня за децата, една радост не обзема придружена в една лека загриженост, защото с техния образ, като в огледало, аз виждам бъдещето — утрешния ден, а загрижеността се поражда от това, че твърде малко са хората, които съзнават своята голяма отговорност пред бъдещето, пратеници на които са децата — живи свидетели на целия ни живот. Децата са утрешните граждани, родители, учители, общественици и пр. и за да могат да изпълнят достойно своя граждански, родителски и общочовешки дълг, зависи от това как ще ги възпитаваме.
Три са най-главните фактори за възпитанието: семейството,
училището
и обществото, но най-важен с първия — семейството.
Детето се възпитава най-добре до седмата година, т. е. до училищния период. Тогава детето е най-възприемчиво. Всичко, каквото дотогава то слуша или наблюдава, се отпечатва дълбоко в неговото съзнание и го носи през целия си живот. Ето защо много е важна „средата“ за детската възраст.
към текста >>
Причината за изгубването на
първоначалното
хармонично състояние в живота на човечеството е един космичен факт от голямо значение.
При такива случаи жената казва на мъжа, че е лош, а мъжът казва на жената, че е лоша. Животът на такива хора става тежък, изпълнен с неприятности. Всичко това показва, че хората нямат любов. Когато хората се обичат, те са добри, а когато не се обичат, те са лоши. Любовта може да се прояви правилно само при хармонично съотношение на енергиите в човешкия организъм.
Причината за изгубването на
първоначалното
хармонично състояние в живота на човечеството е един космичен факт от голямо значение.
Цялото човечество е попаднало в една област на космичното пространство, където преди много милиарди години, едно число с 25 нули, е съществувала една вселена, в която също така е имало отклонение на съществата от законите на живота. И понеже нашата вселена е съградена от същата материя, ние често преживяваме живота на съществата от тази изгубена вселена - така казват окултистите. Как са узнали тази истина, това е тяхна работа. Как ще обясните греха в света? Защо Бог допусна греха?
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както
първоначалното
желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както мисълта е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си.
Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди. Необходимо ли е това? Не съществува ли общо поле, на което умът и сърцето да могат да се срещнат, допълвайки се. подкрепяйки се и с топа ставайки по-мощни в търсенето на всемирната истина и достигайки еднакво задоволяване?
Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както
първоначалното
желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както мисълта е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си.
Понастоящем то е сковано от господстващия ум. Ще дойде, обаче, ден. когато то ще придобие достатъчно сила да срути затворническите прегради и да стане по-могъщо от ума. Вярно е също, че в природата нема противоречия. Следователно, сърцето и умът могат да се хармонират.
към текста >>
Тагор, - 13 Моето
училище
, Р.
Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20 С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30 При спорната гора,. разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25 Млада Индия, Мах. Ганди, - 22 Гитанджели, Р.
Тагор, - 13 Моето
училище
, Р.
Тагор, - 8 Национализъм, Г. Тагор, - 10 Hepвните болести, Капферер, - 10 Юлий 1914 год., от Емил Лудвик, - 50 На западния фронт нищо ново, от Е. М. Ремарк, - 60 Аз убих, пиеса, от М. Ростан, - 25 Хората обвиняват, - 40 Против войната, от Марияна Роз, - 25 Пастьоризиране на гроздов сок, М. Едрев, - 5 Есперантски (списъкът на есперантските книги може да се види в pdf-а) Книжнина Лечебните свойства на плодовите сокове (по Ноорден) от Д-р Н.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към
първоначалното
си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми.
И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко.
Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към
първоначалното
си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми.
Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
към текста >>
В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово
училище
, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде.
В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово
училище
, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена. След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план.
към текста >>
Първоначално
той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена.
Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина.
Първоначално
той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена.
След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план. Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали. Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина.
към текста >>
27.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Окултизъм и Йога“ ________________________ *) Книгата „Сърце“, излязла в 1932 год.,
първоначално
на руски език, е дадена от Учителя Мориа и представлява отделен номер от серията „Агни Йога“.
И тогава никакъв враг не е страшен. Но, без обединяващата дейност на сърцето, не ще достигнем до победа и до изграждане на новото, Великата Битка ще бъде изгубена, а това означава всеобща гибел. Затова обединете се чрез Сърцето, всички вий, пръснати по земята воини, — не е време сега за спорове и препирни,— и завладейте с общи усилия правото на съзнателно космично сътрудничество за себе си и за цялото човечество, което вий ще поведете след себе си, осветлявайки пътя му с личния си пример. Нина Рудникова. Из сп.
„Окултизъм и Йога“ ________________________ *) Книгата „Сърце“, излязла в 1932 год.,
първоначално
на руски език, е дадена от Учителя Мориа и представлява отделен номер от серията „Агни Йога“.
Б. ред. * * * Живият огън е най-доброто противозаразно средство Най-висшата проява на огъня е огъня на сърцето, който се явява като най-добър очистител и пазител. Затова вместо различните съмнителни и често отровни антисептически препарати по-добре би било да имаме не само огъня на огнището, но и да раздухаме огньовете на сърцето. „Сърце“ ТВОРЧЕСТВОТО Когато човек ще гради една къща, необходимо ли е той сам да създаде по алхимичен път всички материали, потребни за нейното съграждане? Достатъчно е той де го намери, сортира, преработи и постави в такъв последователен ред и зависимост, че да отговарят на предшестващата ги идея.
към текста >>
Така че, всички хора на земята са на изпит, понеже земята е едно опитно
училище
.
Сега цялата бяла раса се определя на каква степен на развитие се намира и колко може да издържи. Болестите и страданията са един опит да се види колко може да издържи човек. Всяка душа се поставя на изпит, за да се види колко може да издържи. И според това, което може да издържи, й се туря бележка - оценява се силата на всеки един. Всички противоречия, които възникват в живота и отношенията на хората, са, за да ги изпитат, да видят колко могат да носят.
Така че, всички хора на земята са на изпит, понеже земята е едно опитно
училище
.
Всички положения, които заемат хората, всички отношения, които си създават, са все места където хората се изпитват. Когато човек издържи изпитите, на които е поставен, той добива сила и знание и може да се справя с всички условия в живота. Сега вие искате да бъдете господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души като се съюзят, могат да станат господари на своята съдба.
към текста >>
Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в
училището
на живота.
Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните? Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние.
Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в
училището
на живота.
Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи. Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско
училище
) и след това да употреби години за преминаване курса на
първоначалното
училище
и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията.
Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията. Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“. Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията.
Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско
училище
) и след това да употреби години за преминаване курса на
първоначалното
училище
и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията.
Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност.
към текста >>
Човек е също тъй в едно
училище
—
училището
на опитността.
Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“. Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията.
Човек е също тъй в едно
училище
—
училището
на опитността.
И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност. Ний не можем да си спомним всички неща, които са станали с нас и през този ни живот.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е новата религия, новото учение, което ние възвестяваме - възхода на човешкото развитие, връщането на човека към неговото
първоначално
състояние.
Ако един болен може да въведе равновесие в мислите и чувствата си, веднага ще оздравее. Христос казва „ако не ядете плътта ми“, което значи, ако не възприемете моята Любов и живот, няма да имате живот в себе си. Когато хората имат криви възгледи за живота, той ще бъде нещастен и пълен с противоречия. Досега цялото човечество е слизало, инволюирало е, както се казва на научен език. Но пътят на слизането е завършен и човечеството поема вече възходящия път на своето развитие, започва да еволюира.
Това е новата религия, новото учение, което ние възвестяваме - възхода на човешкото развитие, връщането на човека към неговото
първоначално
състояние.
Това е новия живот. Досега е било лошото в живота. И ако някой път ви се случи нещо лошо в живота, считайте, че е от миналото. А в бъдеще ви очаква само хубаво. Очаква ви едно велико бъдеще, затова не се обезсърчавайте.
към текста >>
Вие сте в едно
училище
и вашите Учители искат да учите.
И ако някой път ви се случи нещо лошо в живота, считайте, че е от миналото. А в бъдеще ви очаква само хубаво. Очаква ви едно велико бъдеще, затова не се обезсърчавайте. Сега ви пожелавам да забравите вашето минало и да живеете във възхода на вашия живот. Вашият възход е подобрението на вашата съдба.
Вие сте в едно
училище
и вашите Учители искат да учите.
Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия.
към текста >>
30.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в
училище
.
А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали.
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в
училище
.
Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.
към текста >>
От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в
училището
, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен.
През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане.
От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в
училището
, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен.
Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А. Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-благородна, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета.
към текста >>
Да се внимава да не се поставя дръвчето по-дълбоко или по-плитко от
първоначалното
му положение, в което дръвчето е било в разсадника.
Забиване колчето след засаждането може да повреди корените и остава да се държи то от овощното дръвче, а не обратното. 3. Коренната система не трябва да се намалява, а само се подновяват раните с гладко изрязване до здравата тъкан, за да може да нараства после. 4. Корените, добре разтурени, се поставят в трапчето, след което почва засипването им с рохка, размесена с малко добре огнил тор земя. Засипването става внимателно, така, че да не остават празнини, които ще предизвикат загниване на корените. При претъпкване да се внимава да не се изкъсат корените. 5.
Да се внимава да не се поставя дръвчето по-дълбоко или по-плитко от
първоначалното
му положение, в което дръвчето е било в разсадника.
Не спазване горното е гибелно за дръвчето. 6. Дръвчето трябва да се полее с една кофа вода при засаждането. То трябва да през лятото след всяко засушаване. За запазване влагата около дръвчето се поставя пласт слама. 7. Дръвчето трябва да се увие с хартия или парцали, за да се запази от излишно изпарение.
към текста >>
31.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В този смисъл, Природата е едно велико
училище
.
Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление.
В този смисъл, Природата е едно велико
училище
.
И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото.
към текста >>
И самият човек представлява един предмет за проучване в това
училище
.
А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище.
И самият човек представлява един предмет за проучване в това
училище
.
Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето.
към текста >>
Това вселенско яйце
първоначално
е било малко колкото сапунено мехурче, а сега е станало толкова голямо, че се изискват 90 милиона години за светлината, за да стигне до края на Вселената.
Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава. Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание. И колкото са по-достоверни, толкова са по-ценни. Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „Теория на относителността“. Той поддържа, че Вселената е една относителна реалност и има формата на яйце.
Това вселенско яйце
първоначално
е било малко колкото сапунено мехурче, а сега е станало толкова голямо, че се изискват 90 милиона години за светлината, за да стигне до края на Вселената.
Според тази теория Вселената постоянно расте. И това е една научна хипотеза, която не е произволна, но е обоснована на известни научни наблюдения и факти. Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления. Например, едни учени поддържат, че Земята е обла, а други поддържат, че е вдлъбната. Но един ден човек ще дойде до положение да знае нещата такива, каквито са, за да няма нужда от хипотези.
към текста >>
И когато постъпва в
училище
, за да завърши успешно, трябва да избере времето кога да постъпи в
училището
.
Същото е и в живота на човека. Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си. А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден. За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат. Навсякъде и за всичко човек трябва да избира времето.
И когато постъпва в
училище
, за да завърши успешно, трябва да избере времето кога да постъпи в
училището
.
Каквато работа да започне, човек трябва да спазва този закон. Само така човек ще има постижения в живота си. Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да се възстанови
първоначалното
здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм.
Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане.
За да се възстанови
първоначалното
здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм.
Само по този път хората могат да бъдат силни и здрави. Здравето зависи от човешката мисъл: човешката мисъл зависи от добре организирания мозък — добре организирания мозък зависи от здравословната храна, както и от условията, при които се взема храната. Следователно, всеки човек трябва да има ясна представа за живота, ако иска да прогресира. От това гледище човек не трябва да гледа как другите хора живеят, но как сам той живее. А за да живее човек разумно, той преди всичко трябва да има права мисъл, която ще го свърже с възвишените същества в света, които ще му дадат своето разумно ръководство.
към текста >>
Понеже сте постъпили в
училището
, трябва да свършите.
Затова няма какво да се обезсърчавате, а работете съзнателно върху себе си, като имате дълбока вяра в капитала вложен във вас. Това, което имате, струва повече от това, което си въобразявате. Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма гробища, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски. Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите.
Понеже сте постъпили в
училището
, трябва да свършите.
И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот. Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот. Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи.
към текста >>
И като свършите
училището
, ще ви се даде разумния живот.
Това, което имате, струва повече от това, което си въобразявате. Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма гробища, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски. Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите.
И като свършите
училището
, ще ви се даде разумния живот.
Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот. Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли.
към текста >>
33.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И светът не е нищо друго, освен едно велико
училище
за него.
Съвременните хора протестират против страданията, които са дошли върху тях, но защо тогава те причиняват страдания на другите същества? В същност само половината от страданията на хората идват отвън, останалата половина те сами си причиняват и то по такъв майсторски начин, че сам дяволът понякога се чуди на изкуството им. Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това, което знаем.“ Вярващите спорят непрестанно кой има правата вяра. Тя седи в онова, което ние знаем, защото то включва в себе си Божественото, а онова, което не знаем е кривата сфера — съдържа в себе си човешкото; - защото човек са отличава по своето незнание. Ето защо, той ipe6ea да учи.
И светът не е нищо друго, освен едно велико
училище
за него.
в което трябва да придаде нещо към онова, което има за себе си. да опознае законите, върху които почива неговото щастие. Сега ще направим следният превод: Съвременните хора се кланят на онова, което не знаят — сиреч на смъртта, защото тя е неизвестното, а онова, което знаят — то е живота. Чудни са хората когато питат има ли друг свят. има ли отвъден живот и пр.
към текста >>
Норма не може да се даде по-много съображения, но винаги има едно отношение, което
първоначално
може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука.
Тъй че нека се пазят от прибързани заключения начинаещите. По добре е дълго да изучават и наблюдавай и тогава да кажат своето схващане. В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят. Само добро съпоставяне на нещата всяко нещо на своето место и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително.
Норма не може да се даде по-много съображения, но винаги има едно отношение, което
първоначално
може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука.
В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всеки нещо и най незначителния жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свиване на окото да са цел разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето т. е. дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носът трябва да съставя една трета от делото лице.
към текста >>
34.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които, в
училището
и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ?
Напразно някои си мислят, че просветата, такава, каквато я получават в днешните училища, ще им помогне да го намерят. Тъкмо обратното! — проникнатата с материалистичен дух „просвета“ е истинската причина, за да изгубят хората най-важното в своя живот. Кажете ми — Кой ученик, след като е завършил гимназия не е изгубил най-важното, не е загубил истинския смисъл на живота? Колцина са тия.
които, в
училището
и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ?
Колцина са тия, чието съзнание не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили? Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите? Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)? Каква е тая наука, която не знае що е човек, в своята същина, от къде той идва и къде отива и какъв е истинският смисъл на неговия живот на земята ? Наука на суеверието, наука на заблуждението, наука на тъмнината е тая, която убива в човека вярата му в себе си и в Бога и с това му отнема смисъла на живота.
към текста >>
Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в
училището
и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността.
Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот. Но ако животът на човека не свършва в гроба, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е. науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му. За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота.
Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в
училището
и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността.
Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството. Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката. Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за.
към текста >>
Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в
училището
и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката.
науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му. За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота. Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността. Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството.
Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в
училището
и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката.
Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за. живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата.
към текста >>
живота“, до тогава, докато
училището
, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си.
Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството. Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката. Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за.
живота“, до тогава, докато
училището
, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си.
Най-важното в живота на човека наистина е просветата. Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство. Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С.
към текста >>
Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно
училище
за този дух, а не начало и край на неговия живот. С.
живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата. Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство. Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален.
Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно
училище
за този дух, а не начало и край на неговия живот. С.
Калименов Детето и живота Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот. От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка. И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност.
към текста >>
И, като резултат на това, днешното
училище
, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота.
Както родители, така и възпитатели, готвят детето за гладиатор върху жестоката арена на живота — готвят го да убива, да тъпче, да смазва по слабите, готвят го да се издигне като човек сам за себе си, без оглед на общите интереси на човешкото общество, както те са схващани от гледището на едно по-възвишено разбиране не живота. Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност.
И, като резултат на това, днешното
училище
, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота.
С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им. Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в царството земно. В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание. Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел.
към текста >>
Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби
първоначалното
безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна.
Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен.
Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби
първоначалното
безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна.
И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт. Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде.
към текста >>
35.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял
първоначално
човека.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни. Това е свойствено на всички органически същества. За да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия — извънредни условия. Когато една наша погрешка или недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние ги виждаме. До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира.
Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял
първоначално
човека.
На такъв човек и самата природа ще съдейства. Това значи да има човек знание. Това знание може да дойде у всички, само когато признаят дълбоко в себе си своите погрешки и недостатъци и се зароди силен импулс да се изправят и да се дойде до естественото състояние на живота, което е здравословно и изключва всякакви недъзи. Така разбрана, изповедта пред себе си, има смисъл. И нещата в света трябва да се осмислят.
към текста >>
Първоначално
тя е била риба, и от големите мъчнотии и страдания най-после тя се е превърнала на птица и започнала да хвърка.
За това е необходимо да изучаваме света, в кой го живеем. Едни искат да докажат, че светът е много красив; други искат да докажат, че светът е много лош. Ние се спираме върху едно — а именно — съществата, които живеят в този свят, прогресират много бавно. Изобщо, животът прогресира с големи мъчнотии. Знаете ли за пример, една птица, докато се е научила да хвърка, докато се е превърнала на птица, през какви изпитания, мъчнотии и борби е минала през хилядите поколения?
Първоначално
тя е била риба, и от големите мъчнотии и страдания най-после тя се е превърнала на птица и започнала да хвърка.
Като риба тя е минала през такива мъчнотии, каквито човечеството не може да си представи. И конят, за да се научи да бяга, и той е минал през големи мъчнотии, през големи изпитания. От голям зор е научил той бягането. И човек също така от голям зор се е научил да мисли. И само когато ви гонят и никой не може да ни избави от това, което ще ви дойде до главата, само тогава ще се научите да мислите.
към текста >>
Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само
първоначално
училище
.
По този случай бяха поканени мнозина видни учени от целия свят. Бяха държани много реферати по научни и философски въпроси, в които изпъкнаха ясно новите възгледи на учените, отбелязващи решителния преход от механическото и материалистическото разбиране в науката, към спиритуалистическото. Загадъчен случай Френските и други чужди вестници пишат за особения случай, който сега занимава специалистите лекари във Франция. Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г. изгубила паметта си, сега говори цели фрази и думи на езици, за които по-рано не е имала никакво понятие.
Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само
първоначално
училище
.
През м. март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание. Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило.
към текста >>
36.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
отваря земеделско
училище
близо до Познан, което се развива успешно до 1878 г.
По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г. умира жена му и той се оттегля от обществена дейност. Заминава за Венеция, където изучава полската история — в италианските архиви. В 1870 г.
отваря земеделско
училище
близо до Познан, което се развива успешно до 1878 г.
когато бива затворено от пруското правителство. Бил е познавач на изкуството и колекционер на художествени картини, председател на д-вото „Приятели на науката“ — основано от него в 1887 г. Празнувал 50 год. юбилей на литературната дейност в 1893 г. В същата година участва в конгреса на полски правници и икономисти.
към текста >>
Имаме
първоначалното
състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида.
Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята. То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото. „От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“ 4. Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието.
Имаме
първоначалното
състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида.
В религията — пантеизъм, в обществения живот — деспотизъм. „Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят.
към текста >>
37.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първоначално
природата е създала жлезите на очите, за да могат очите да се чистят.
Нещата не трябва да се разбират по буква, защото буквата умъртвява, тя убива всяка мисъл. Следователно, сълзите на човека не трябва да пресъхнат, а да се канализират. Ако водата не се канализира, тя ще образува мочурляци. Каквото и да се говори за сълзите, те имат благотворно влияние върху човека. Като излизат от очите, те ги пречистват.
Първоначално
природата е създала жлезите на очите, за да могат очите да се чистят.
Човек всякога трябва да чисти очите си. Затова именно е създаден плачът, за да пречиства очите на човека, да вижда ясно. Но после, след като е мислила дълго време, природата е решила да тури на устата и друга служба. Същата уста е приспособена да поема въздух. В устата е също турен езикът, да вкусва и да опитва храната.
към текста >>
Затова казвам, че онзи който иска да добие истинско знание и мъдрост, който иска да добие истинско окултно знание, трябва преди всичко да поучава беседите и лекциите на Учителя, които, също както и Евангелията, са във връзка с космичния ритъм; и като ги чете човек, той повдига мисълта си близа във връзка с космичния ритъм, пред него се отварят вратите на широкия свят и той влиза да учи във великото
училище
на природата.
Там ще намери човек методи, как да придобие любовта и мъдростта. В беседите на Учителя, ученика ще намери разгадката на всичките онази задачи и противоречия, които има да решава. Там ще намери методите как да разреши задачите на своя живот. В беседите и лекциите на Учителя, ще намерите изнесено в нашата епоха най-пълно Божественото учение с всичките му му основни принципи и методи за приложение. На основание на всичко гореказано, може да се каже, че беседите и лекциите на Учителя, са последния дар на човечеството от великия божествен Дух, който постоянно ръководи и направлява човечеството.
Затова казвам, че онзи който иска да добие истинско знание и мъдрост, който иска да добие истинско окултно знание, трябва преди всичко да поучава беседите и лекциите на Учителя, които, също както и Евангелията, са във връзка с космичния ритъм; и като ги чете човек, той повдига мисълта си близа във връзка с космичния ритъм, пред него се отварят вратите на широкия свят и той влиза да учи във великото
училище
на природата.
В беседите всека дума има смисъл. Няма нищо произволно, а всичко е живо и целесъобразно както в самата природа. И затова, когато човек чете беседите на Учителя, той добива един подем не мисълта, едно повдигане и разширение на съзнанието — — усеща прилива на един нов живот в себе си. Тъй като четвъртият клон който Всемирното Братство е изпратило, има за център България и се ръководи от Учителя, се явява като синтез на всичката минала дейност на Братството, плюс новото, което Божествения Дух внася в свята — последен център и огнище на Божествения импулс, който се дава днес на човечеството, то и беседите на Учителя се явяват като синтез на всичко онова, което е дадено в миналото, плюс новото, което се внася днес в свята. Импулса, който се дава чрез учението на Учителя, има за задача да положи основите на новата, на славянската култура, в която ще се приложи Божественото учение на любовта, в която ще се реализира братството между народите. В.
към текста >>
38.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в
училище
, в което да се учи и да възраства.
Така аз разбирам знанието. Ако то не беше храна за нас, то щеше да бъде безпредметно. Знанието е потребно, като храна за ума. От знанието, значи, се храни нашия ум. Аз наричам ума първият, големият син човечеството.
Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в
училище
, в което да се учи и да възраства.
Най-първо света е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания.
към текста >>
Първоначално
религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят, те бяха един вид
училище
за хората.
Има страдания в света които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Когато се пожертвате за повдигането на човечеството, това страдание има смисъл. Мислите ли, Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог.
Първоначално
религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят, те бяха един вид
училище
за хората.
Не е достатъчно само да вярва човек, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не знаем Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога.
към текста >>
39.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* „Вий на
училище
, деца?
Ето защо, дълг се налага на лекари, възпитатели и всички напредничави и интелигентни българи да направят всичко необходимо за въвеждането на пълнозърнестия хляб за храна на всички. Въпросът за хляба е основен и неотложен. С правилното му разрешение ще се допринесе твърде много за разумния и здравословен живот на човека. Ю. Беседа на планината (снимка) Есента Върви в полето есента, след нея вятър благодатен; той рони златните листа и плод узрял и ароматен. * Върви по пътя есента, насреща й деца засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени.
* „Вий на
училище
, деца?
“ — ги пита тя с усмивка блага. „Да, трябва“, — казва есента и ябълки в ръцете слага. * Върви в полето есента и пее свойта чудна песен; зарадван, втурва се света да сбира щедро дар донесен. * Овчар Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна. Отиваше навътре в планината.
към текста >>
Ние трябва да създадем онази връзка, която
първоначално
е съществувала Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я възстановите.
Затова е дошъл човек на земята. Ако той знае как да постъпва, ще има всичкото благо, и един ден ще живее така както иска. В Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си, в ума си, в душата си и в тялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте. За добро е всичко. Бог е, който работи в нас и ни отправя към великия живот.
Ние трябва да създадем онази връзка, която
първоначално
е съществувала Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я възстановите.
Христос дойде на земята именно за да образува тази връзка. Първата връзка е връзката на любовта. Втората връзка е връзката на живота. Третата връзка е връзката на мъдростта и знанието. Четвъртата връзка е връзката на истината и свободата.
към текста >>
То трябва да се получава в всеки дом и
училище
, и да се чете от всяко дете, за да го научи на здрав живот.
Парите се изпращат по пощенска чекова сметка 2,300 на адрес: Списание „Избрани ръкоделия“ — София, Алабинска 50. Записванията продължават. в. Здравец, бр. 2. год. 5-та. е едно превъзходно здравно-просветно детско вестниче, което прави отлично впечатление с разнообразното си съдържание и много красиви картинки.
То трябва да се получава в всеки дом и
училище
, и да се чете от всяко дете, за да го научи на здрав живот.
Главен редактор: Д р Никола Станчев, специалист по вътрешните и детски болести. Редакция: ул. Сердика 18, София Медът като храна и лекарство е специалния брой 3 ти на списанието Природен лекар год. Х-та. Книжката се продава и на неабонати срещу 10 лв. Тя съдържа подробности за меда като храна и лекарство и не трябва де липсва в никой дом.
към текста >>
40.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първоначално
Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон.
Това е писал Христос на земята. Ако всички започнете да постъпвате съобразно с любовта, светът още днес ще се поправи. Какво ще кажете на това? Никой от вас не може да се извинява. Какво ви струва да приложите любовта?
Първоначално
Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон.
Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. — Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит. Целият свят, т. е.
към текста >>
По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или
начално
действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен.
Цитати из сказката на Анри Бергсон, която е държал в „Дружеството за психически изследвания“ в Лондон на 28 V. 1913 год. на тема „Тайнствените явления и науката“ (по случай избирането му за председател на това дружество.) „Вярно е, наистина, че най-вече получени са които осъждат „в името на науката“ изследвания подобни на вашите, когато прочути физици, химици, физиолози и лекари се броят за членове на вашето дружество, когато също тъй много хора на науката, без да се числят във вашите редове се интересуват от изучаванията ви.“ „Според мене, мозъкът не съхранява представите, или образите от миналото; той запазва просто моторни, двигателни навици. Това, което може да се заключи от внимателното изучаване на фактите е, че мозъчните повреди, характерни за разните афазии, не засягат самите спомени и че, следователно, няма депозирани на едно, или друго място по мозъчната кора спомени, които болестта разрушава. Тези повреди, в същност, правят невъзможно и мъчно извикването на спомените; те засягат механизма на припомнянето и само тоя механизъм.
По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или
начално
действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен.
Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“. „Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента.
към текста >>
Начално
проявление на този принцип е четвъртия знак на зодиака наречен Рак.
Тъй като всичките внушения се вършат в интереса на болния, то и безсъзнателното „аз“ на последния, трябва само да ги възприема и да ги преобръща в самовнушения. Когато това бъде извършено, оздравяването настъпва по-бързо или по-бавно. Из „Съзнателно самовнушение“ от Емил Куе В. Пашов (7) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Четвъртия принцип е принципа на водата— пасивен принцип.
Начално
проявление на този принцип е четвъртия знак на зодиака наречен Рак.
Той е най-висшето проявление на този принцип. Второто проявление на този принцип е знака Скорпион, а третото проявление знака Риби. И тези три знака могат да се представят графически с един триъгълник обърнат с върха надолу — емблема на негативния, пасивния принцип. Като преплетем тези 2 триъгълници получаваме нова хексаграма. И така, имаме четири елемента два пасивни — земя и вода и два активни — огън и въздух, които имат по три проявления — в трите свята по едно — така че получаваме 4 елемента по три знака 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака.
към текста >>
На това се отвръщаше, че и другата къща е пълна, че има само две деца, които учат на
училище
и нямат намерение да стават нито лозари, нито кръчмари, че Иванчо скоро ще завърши текстилно
училище
и няма да му е на ума никакво лозе и никакви каци, в тоя имот се управлява с много хора.
Всеки защищава правата си върху наследството, като твърди, че е бил винаги по-малко обичаният, по-малко облагодетелствани, по-онеправданият от другия или от всички други братя и сестри. Тук всяка твърдеше, че другата сестра има по голямо право, че тя лично е била вече облагодетелствана от съдбата, че нейният мъж е, слава Богу, много добре, за да няма нужда да разчита на каквото и да било наследство. На нея и без това къщата била препълнена с парцали и дреболии. Да, ако е въпрос за наследство, не е ли тя получила достатъчно здраве от родителите? Не е ли здрав нейният мъж, слава Богу, не е някой пияница, работлив е, грижи се за децата.
На това се отвръщаше, че и другата къща е пълна, че има само две деца, които учат на
училище
и нямат намерение да стават нито лозари, нито кръчмари, че Иванчо скоро ще завърши текстилно
училище
и няма да му е на ума никакво лозе и никакви каци, в тоя имот се управлява с много хора.
И тук, както при всяка делба, на сред широкия коридор се натрупаха два големи купа с дрехи, черги и вещи, И тук, както при всяка делба, всяка от сестрите пазеше старателно своя куп. Разликата беше, че тук всяка сестра пазеше, да не би другата да прехвърли някой предмет от своя куп върху нейния. Отначало нито нотариусът, нито свидетелите можеха да проумеят това, що ставаше между двете сестри. Те не схващаха смисъла на техните обяснения и широки ръкомахания. Но, на края, разбраха.
към текста >>
41.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от
първоначалното
училище
— трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент.
И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката.
Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от
първоначалното
училище
— трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент.
Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота.
към текста >>
И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън
училището
, за музикалното възпитание и образование на децата си.
Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката.
И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън
училището
, за музикалното възпитание и образование на децата си.
И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К. _____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи. Чрез славяните, имен но, ще се влее в света новата мощна струя на истинско братство, на мир, единен и е и разбирателство между народите. Чрез славяните ще бъде осъществена световната хармония.
към текста >>
Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на
училище
, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен.
Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право. Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек. От тия съображения, модерната педагогика запазва все по-голямо и по-голямо място за игра в обучението.
Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на
училище
, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен.
За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите. Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим. Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето?
към текста >>
42.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото
училище
.
Ако любовта се намалява, всички неща, който съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта.
Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото
училище
.
Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла.
към текста >>
Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която
първоначално
са живели.
Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните. Това е Божественият свят.
Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която
първоначално
са живели.
В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, от гдето излиза животът. Там ще видите по какъв начин е създаден светът. Това ще стане в бъдеше. Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога.
към текста >>
Не отъждествявайте вечното,
безначалното
й безграничното с временното.
Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф. Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя.
Не отъждествявайте вечното,
безначалното
й безграничното с временното.
* * * ЧУЖДИ ИЗДАНИЯ: Лекуване чрез цветните лъчи, от А. О. Ийвс В Царството на живата природа, от П. Дънов Новата Ева. Издигнете жената, от П. Дънов Духът и плътта, от П. Дънов.
към текста >>
43.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното
училище
е истински затвор за нашите крехки души и тела?
Хроника КАКВО ИСКА ДЕТЕТО Не може да се отрече, че от десетина и повече години насам за детето започнаха да се проявяват по-особени, по-големи грижи, както от страна на държавата и обществото, така също и от страна на отделното семейство, в което детето е родено и живее. Обаче тия досегашни грижи и усилия за създаване по-добри условия за израстване и развитие на новите поколения далеч още не са всичко, което може и трябва да се направи. Преди всичко, на родителите и обществениците, които, подтикнати от един здрав инстинкт, се стремят да полагат повече грижи за детето, им липсва едно правилно разбиране на природата на детето и на неговите истински нужди. Ако детето само би могло да си уясни, да синтезира и да изрази на ясен език основните, първичните нужди на своето физическо и духовно развитие, то би казало на своите родители и на обществениците, които полагат грижи за него, горе-долу следното: — Мили родители, и вий, всички добри хора, които се грижите за нас, децата, чуйте нашия глас, чуйте нашата молба, чуйте нашите нужди, изразени от самите нас, преди да насочите в една или друга посока усилията си за създаване по-добри условия за нашето развитие: — Ние искаме повече слънце! Преди всичко друго, ний искаме повече слънце и повече чист въздух заедно с него!
А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното
училище
е истински затвор за нашите крехки души и тела?
И знаете ли, че никак не е трудно и не ще струва никому нищо, ако ние прекарвахме, при хубаво време, една част от учебните часове вън от училищната сграда, всред природата, на слънце и чист въздух? Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова младост и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата? Ако вие истински разбирате нашите нужди и ако истински ни обичате, вие ще ни изведете навън, да прекараме на открито някои от нашите учебни часове. Това, повтаряме, е напълно възможно и не ще струва никому нищо. — Ние искаме чиста храна!
към текста >>
В
училището
ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от
училището
.
Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души! — Дайте възможност на всички ни да учим музика! Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни.
В
училището
ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от
училището
.
Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н.
към текста >>
Но в това
училище
ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения.
— Дайте възможност на всички ни да учим музика! Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището.
Но в това
училище
ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения.
Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им.
към текста >>
Ако не от
първоначалното
училище
, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в
училище
, задължително, като всеки друг учебен предмет.
Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения.
Ако не от
първоначалното
училище
, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в
училище
, задължително, като всеки друг учебен предмет.
Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им. Това иска детето.
към текста >>
44.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първоначално
детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“. Думата да се кланяш, това значи, да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод.
Първоначално
детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите.
Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята. То казва: Има и друг начин на ходене, не само на четири крака. Животното в детето му казва: Ти си голям будала. Нашите деди и прадеди, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака.
към текста >>
Първоначално
, когато човек се е хранил, никакви излишъци не са оставали в неговия организъм.
Така продължаваш няколко години и в твоя ум седи мисълта само за пет лева. Като отидеш да плащаш оставаш изненадан, отде се взе тази голяма сума. Пет лева по пет лева, след три-четири години могат да дадат пет-шест хиляди лева. Това е един процес. Днес не поставиш една своя мисъл на място, утре не поставиш друга мисъл на място, и по този начин става известно наслояване на мисълта ти.
Първоначално
, когато човек се е хранил, никакви излишъци не са оставали в неговия организъм.
Това малкото, което е оставало, се е изпарявало чрез порите. Впоследствие, когато човек е изменил на Божия закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма. Като наблюдавах живота преди миналата война, във всяко едно семейство оставаха толкова излишъци, че много сиромаси биха могли да се изхранят с тях. След войната и във време на войната животът се измени. Виждам един ден на една улица един високопоставен господин, образован човек, носи в ръката си едно парче хляб, разделено на три части: на него, на жена му и на детето му Той върви и си мисли: Какво беше едно време, а какво е сега.
към текста >>
40 ученици и техническото
училище
— 40 ученици Бургас.
Търсете го по будките! ХРОНИКА Габрово, бр. П. Ст. Камбуров е открил двумесечни курсове по Есперанто в гр. Габрово, за граждани, в който вземат участие 40 — 50 души и за ученици в гимназията.
40 ученици и техническото
училище
— 40 ученици Бургас.
Братята в Бургас са основали оркестър и се подготвят да свирят Паневритмичните упражнения за да ги играят всяка сутрин. Поздравяваме ги и им желаем успех. Нека техния пример се последва и от други градове. Книгоиздателство „Братство“ търси разпространители за своите издания, при 30 на сто отстъпка.
към текста >>
45.
-
Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през
училището
на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес? Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили. Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост.
Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през
училището
на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си?
към текста >>
Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат
първоначално
с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях действителност, нещо повече, на неизвестните им закони и истини, на една друга, непозната им действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото им върху живота въобще?
Калименов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш. Има един вид невежество, което от всички други видове невежество, е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време.
Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат
първоначално
с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях действителност, нещо повече, на неизвестните им закони и истини, на една друга, непозната им действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото им върху живота въобще?
За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не много трудно да се разбере.
към текста >>
Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното
училище
, земния университет.
Той дойде само да услужи на този народ, а евреите се помислиха за богоизбран народ. И всеки от нас, който реши да служи на Бога е богоизбран. Той е посланик Божий. Всички трябва да бъдете посланници, а не проповедници. Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят.
Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното
училище
, земния университет.
Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят.
към текста >>
46.
-
Един малък народ, който
първоначално
беше Авраам, после Яков, който имаше 12 сина и после в Египет станаха 600 хиляди, мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма.
Това е знамето, което се развява по цялата земя. Благословени са всички народи, които служат на Божествените добродетели, земята ще бъде тяхна. Кой е избраният народ? Евреите имаха идеята, че те са избран народ. Един малък народ от 600,000 души бяха, като излязоха от Египет.
Един малък народ, който
първоначално
беше Авраам, после Яков, който имаше 12 сина и после в Египет станаха 600 хиляди, мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма.
Всички други бяха езичници. Казват: Всички са езичници, да се очистим. Те създадоха идеята, че за тях е всичко, другите народи трябва да им служат. Туй, което те вярваха, сбъдна ли се? Само онзи човек, в ума на когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето на когото няма противоречие и в тялото на когото няма противоречие, той е всесилен човек.
към текста >>
За тая цел е нужно специално
училище
, специални курсове.
Външни знания човек днес има много. Той познава много технически, физически и химически и пр. закони. Той обаче твърде малко знае за съществения живот на човека, за ония вътрешни процеси, които градят неговият душевен живот, който създават здравите и силни характери. Човек, наистина, е още много далеч от познанието на самия себе, на истинския човек. Човек може да познава основно само онзи, който може да чете по азбуката на живата природа На това живо писмо в природата трябва да се научат повече люде.
За тая цел е нужно специално
училище
, специални курсове.
Чувства се нужда вече от училище, в което да се преподава живото писмо на природата - да знаем да четем и тълкуваме нейните символи. Защото тя ни говори не направо, а чрез символи. Нейният език е образен. Учителя казва: „За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, горната и долната част на главата, челото, носа, брадата. Дробовете, стомаха; какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т. н.
към текста >>
Чувства се нужда вече от
училище
, в което да се преподава живото писмо на природата - да знаем да четем и тълкуваме нейните символи.
Той познава много технически, физически и химически и пр. закони. Той обаче твърде малко знае за съществения живот на човека, за ония вътрешни процеси, които градят неговият душевен живот, който създават здравите и силни характери. Човек, наистина, е още много далеч от познанието на самия себе, на истинския човек. Човек може да познава основно само онзи, който може да чете по азбуката на живата природа На това живо писмо в природата трябва да се научат повече люде. За тая цел е нужно специално училище, специални курсове.
Чувства се нужда вече от
училище
, в което да се преподава живото писмо на природата - да знаем да четем и тълкуваме нейните символи.
Защото тя ни говори не направо, а чрез символи. Нейният език е образен. Учителя казва: „За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, горната и долната част на главата, челото, носа, брадата. Дробовете, стомаха; какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т. н. Като имаме всички тия данни, ние ще можем да създадем добри хора“.
към текста >>
Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към
училище
, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба.
Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови. През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън.
Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към
училище
, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба.
От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му.
към текста >>
47.
-
Бай Нено не е учен човек — завършил е само
първоначално
училище
в родното си село, но, надъхан с напредничави идеи, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование.
А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г. БОЖИЯТА ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа. Вегетарианец е и строг въздържател. Жител е на едно селце из Габровска околия, разположено в подножието но голяма просторна гора в Балкана.
Бай Нено не е учен човек — завършил е само
първоначално
училище
в родното си село, но, надъхан с напредничави идеи, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование.
Въпреки напредналата си възраст, бай Нено остана неженен и сам вършеше както домакинската си работа, така и дребната си търговия, от която изкарваше препитанието си. В 1928 год. падна люта, тежка зима. През лятото бай Нено не можа да спечели достатъчно пари за да си набави всичко необходимо за през зимата. С онова, което бе припечелил, едва можа да набави някой неща от първа необходимост, предимно храна, облекло.
към текста >>
50 % от
първоначалното
количество витамин С.
Тия данни показват, че доматите са най богати на калиеви соли. Доматите са ценен и богат източник на витамини А, В1, В2, и С. В 100 грама пресни зрели домати се съдържат: витамин А 1.6 — милиграма витамин В1 0.08 — милиграма витамин В2 0.05 — милиграма витамин С 15 — милиграма Освен изброените витамини, доматите съдържат и други витамини, например витамин Д, но извънредно малко. Противно на много твърдения, в доматите се намират само следи от оксалова киселина, ето защо те могат да се употребявал, в храната на подагрици, артритици и ахалатурици. Ако се вари доматен сок в естествена киселинност един час при 100 градуса, то се разрушавал.
50 % от
първоначалното
количество витамин С.
Разумно консервираните домати и вакуумно пюре от домати, са евтин източник на витамините през зимата. Препоръчва се прибавката на домети или доматен сок към дадено ястие — което трябва да ври заедно с доматите (или сока) — да стават в края на готвенето, т. е. около 5 - 10 минути преди ястието да се отстрани от огъня. Пресен суров сок от зрели червени домати е прекрасно средство за „оживяване“ (снабдяване с неразрушени витамини и соли) на разни ястия за малки деца, болни и възрастни. И. М.
към текста >>
48.
-
Първоначално
коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение.
Благославяйте и през целия живот всичко да е благословено. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, чувствате ли, каквото и да правите, казва Писанието, всичко вършете за славата Божия. Из беседата, държана от Учителя не 5. X. 1941 год. София — Изгрев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (продължение от брой 284) Символизма в хронологията на пирамидата Изследването на вътрешния строеж, вътрешните ходове на пирамидата показва, че при влизането в днешните времена хода на събитията се много ускорява.
Първоначално
коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение.
Според коментаторите, низходящият коридор показва падението на човечеството, съпроводено с падението на цяла една йерархия от духове, което падение продължава и след отклоняването на възходящия коридор. Последният коридор означава началото на християнската ера, а низходящия означава движението на тъмните духове към центъра на земята. След преминаването на вратата към Великото изпитание, човечеството вече не следва възходящия коридор, а върви по един хоризонтален път. То влиза вече в епохата на Хаоса, гдето трябва да върви наведено в низките коридори които обаче завършват в преддверието, което води към светлината, която владее в стаята на Царя. Епохите на човешкото развитие Използвайки като основна мярка за времето лакътя, който е мярка за дължина, архитектът на пирамидата е означил всичко с цифри.
към текста >>
Училището
, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек.
Нещата са свързани помежду си! Те никога не могат да се отделят едно от друго. Силите на живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото тяло се прелива от един орган в други. Да направим България физически Райска градина и това ще спомогне много тя да стане и духовно такава. С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява Градивните елементи на един цялостен човек, който има поглед върху най-основните и най-жизнените проблеми в живота, се получават по много и по различни пътища.
Училището
, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек.
Над всичко, обаче, все пак най-първият, най-авторитетният учител на човека си остава природата. Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата. Застанали на границата между величието на безкрая и величието в неизбродимо малките светове, ние хвърляме понякога поглед в техните глъбини и познаваме частица от музиката на световното хармония, чиято музика ни утвърждава като жива брънка на великото единство. Опит за такова едно вглеждане в света са натурфилософските есета на нашия писател Георги Томалевски, озаглавени ВСЕКИДНЕВНИ ЧУДЕСА Развити в една широка, популярно научна рамка, углъбени философски, те ни разкриват не само феномените из царството на мъртвата природа и живота, но предимно ни сближават с душата на тая природа, скрита зад тях. Всеки, който обича природата и има усет за световната хармония, ще намери в това четиво обилен материал за размисъл и духовна наслада.
към текста >>
49.
-
Великите неща, винаги,
първоначално
биват незнайни, неизвестни за хората.
Обаче, човешкото си е човешко. И божественото си е божествено. Това са две не-съизмерими величини. И ние не можем и наемаме право да ги сравняваме. Като говорим за тази Велика нова книга, която съществува, незнайна за мнозина, в България, ние подразбираме един божествен източник, ние подразбираме Божественото слово, което се изнася днес за България и за цялото човечество от Учителя на Всемирното Братство.
Великите неща, винаги,
първоначално
биват незнайни, неизвестни за хората.
В тишина и мълчание се ражда великото. В тишина и мълчание то израства. В тишина и мълчание се изпълват медените пити в кошера. В тишина и мълчание израсна, тук, в България, новата велика книга на бъдните векове, на цялото човечество Творчеството на Учителя обхваща стотина томове. То е непознато на нашите специалисти познавачи на литературата.
към текста >>
Учениците знаят, защо са влезли в
училището
, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре.
Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни. Често и човек става твърд, неподвижен, не мисли, не чувства. Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята.
Учениците знаят, защо са влезли в
училището
, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре.
А питате някого защо дошъл на земята, не знае. Тия хора, които не знаял нищо, искат да оправял света. Ако ви питал, защо Господ създаде очите на човека, какво ще кажете? Да възприе ма най-финната материя. Разни са категориите на цветовете, които идат от слънцето влизал в очите.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното
училище
в селото, дето служил баща му.
Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура. Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария.
До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното
училище
в селото, дето служил баща му.
Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията.
към текста >>
Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално
училище
.
Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му.
Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално
училище
.
Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте.
към текста >>
Като завършил реалното
училище
, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител.
Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия.
Като завършил реалното
училище
, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител.
По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“.
към текста >>
И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър начин, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и
първоначално
гравирани под собствения му надзор.
Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво. Той, вероятно, няма познания по френология, макар фактически да е бил съвременник на Гал. Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд. Според собствената му изповед, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия. Приблизителното систематическо изложение на предмета, което може да се намери в трудовете на Лафатера, е в „Стоте физиогномически правила“, останали в ръкопис и публикувани след смъртта му.
И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър начин, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и
първоначално
гравирани под собствения му надзор.
Нека те говорят за себе си, а ние няма да подчертаваме, нито да оспорваме изложението им. Четецът ще съди за себе си в светлината, в която представихме характера на автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате. Собствените думи на Лафатера добавяте изискуемото предисловие. Той казва: „Опитайте всички тези правила. Размишлявал съм естествено, строго съм изпитвал чрез опитност и не съм допуснал нищо по предположение.
към текста >>
Божественото
училище
е неизмеримо и безкрайно!
Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим.
Божественото
училище
е неизмеримо и безкрайно!
Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание.
към текста >>
Ония, които едва сега стъпват в това
училище
, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат.
При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно!
Ония, които едва сега стъпват в това
училище
, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат.
Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Със същата ненавист към богомилите е надъхана в
училището
и цялата наша училищна младеж.
Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност.
Със същата ненавист към богомилите е надъхана в
училището
и цялата наша училищна младеж.
Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д.
към текста >>
Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на
първоначалното
богомилско учение.
Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д.
Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на
първоначалното
богомилско учение.
Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
към текста >>
Досегашното наше
училище
, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството.
Досегашното наше
училище
, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!...
към текста >>
Само чрез новото
училище
, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение.
Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Само чрез новото
училище
, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение.
Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж.
към текста >>
Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и
училищен
, правни, хигиенически и пр.
Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“.
Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и
училищен
, правни, хигиенически и пр.
Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат. Пре голямо е числото на тези, които се явяват с тази или онази рецепта за „разрешението“ на някой от тези въпроси или поне за да допринесат нещо за тяхното разрешение. В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което уважава съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени. Онзи, който вижда по-дълбоко в живота, не може да не съзре една особеност на нашето време: тя се състои в туй, че днешното време не притежава подходящи средства за разрешението на всички тези въпроси. Така напр.
към текста >>
По този начин човек излиза из състоянието, в което
първоначално
го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.
По този начин човек излиза из състоянието, в което
първоначално
го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
към текста >>
(Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето
училище
.
Всичкият въпрос е в туй, какви допълнителни цветове будят у децата тези цветове. Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване.
(Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето
училище
.
Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч.
към текста >>
Бъдещето
училище
“.
Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище.
Бъдещето
училище
“.
2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български.
към текста >>
Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в
училището
.
Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва. Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в предчувствието му, че писачът на писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите мисли и се въздържа. Аз си спомням един такъв случай. Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно момиче и пита, какви му са душевните способности.
Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в
училището
.
Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача. За да се постигне добър резултат, в такива случаи е необходима пълна откровеност спрямо медиума. Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати, Бъканън разказва, че жена му веднъж не искала да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата. Но когато от неотвореното още писмо почувствала искреност и благосклонност у автора му, тя направила изследването и изпратила неотвореното писмо обратно заедно с резултата.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не забравяйте, че децата
първоначално
се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език.
Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер. Това съчинение съдържа златни мисли по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава. Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език.
Не забравяйте, че децата
първоначално
се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език.
Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?).
към текста >>
Днес в
училището
се дава предимно такава храна, която развива умствените способности.
Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава.
Днес в
училището
се дава предимно такава храна, която развива умствените способности.
Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека.
към текста >>
Земята е
училище
, и човек се учи от раждането до смъртта.
“ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред.
Земята е
училище
, и човек се учи от раждането до смъртта.
Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример. Преди освобождението животът у нас беше съвсем друг, съвсем различен от сегашния. Една душа, която е родена тогаз, ако се роди сега, ще почерпи съвсем друга опитност, понеже както семейният, така също и училищният и обществен живот и пр. са сега поставени на съвсем други начала.
към текста >>
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и
училището
, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас.
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и
училището
, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неотложни реформи в нашето
училище
.
Тихият глас, II. Раната, III. Странник и IV. България. 2) Гитанджали (край), от Рабиндранат Тагор. 3. Боян Боев.
Неотложни реформи в нашето
училище
.
Бъдещото училище. 4. Мистицизъм: I. Блянът на Новалис за „Синия цветец“. II. Граф Калиостро, от Силвен Хо. 5. Беатрис Ерскин.
към текста >>
Бъдещото
училище
. 4.
Раната, III. Странник и IV. България. 2) Гитанджали (край), от Рабиндранат Тагор. 3. Боян Боев. Неотложни реформи в нашето училище.
Бъдещото
училище
. 4.
Мистицизъм: I. Блянът на Новалис за „Синия цветец“. II. Граф Калиостро, от Силвен Хо. 5. Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6.
към текста >>
Неотложни реформи в нашето
училище
Бъдещото
училище
„Дайте най-добри условия на детето!
Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе. КРАЙ. Петербург, 1917. Преведе: Сава Чукалов. Боян Боев.
Неотложни реформи в нашето
училище
Бъдещото
училище
„Дайте най-добри условия на детето!
“ П. К. Д. Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството.
към текста >>
Бъдещето
училище
ще се съгради върху тази нова педагогика.
Той трябва да разбира детската душа, която ще възпитава. Обаче, днешната психология достатъчна ли е, за да разберем детската душа? Днешната психология съдържа много ценни истини, но тя не ни дава пълни познания за душата на детето. За да познаваме последната напълно, трябва да я изучим с помощта на ясновидството. Така се туря основа на науката, наречена окултна психология Както днешната психология е основа на днешната педагогика, така окултната психология ще бъде основа на новата педагогика.
Бъдещето
училище
ще се съгради върху тази нова педагогика.
Материалистът-педагог, като не е изучил по-дълбоко детската душа и окултните закони на нейното развитие, не може да знае истинските й нужди, не е в състояние да посочи истинските средства за постигане на дадена възпитателна цел. Както чрез окултизма ние разбираме човека, така чрез окултната детска психология ние почваме да разбираме детето. Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот. Как ще можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме, ако сме в пълна тъмнина по отношение на детската душа! Ако ни поверят някое деликатно тропическо растение, ние трябва да знаем, при каква температура трябва да го държим, от какво осветление и от колко влага има то нужда, кога и как трябва да се разкопава наоколо му и пр.
към текста >>
Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира
училището
и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето.
Друга една жена не може да замести майката в това отношение. И друго: майката никога не трябва да се гневи, когато кърми детето си. Днес хората не внимават, какво влияние може да произведе майката с млякото си върху детето. Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение. Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини.
Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира
училището
и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето.
Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото.
към текста >>
Казаното за периода на бременността и за храната на детето се отнася повече за семейството, отколкото за
училището
.
Той трябва да създаде такива възпитателни условия, щото: 1) всичкият този духовен капитал, който носи детето от миналото си прераждане, да може да се прояви; 2) да се отиде по-нататък в еволюцията на детето, т. е. да се увеличи духовният му капитал. С лоши възпитателни условия, между които е употребяването на месо и спиртни питиета, се пречи не само за второто, но и за първото. Значи, често с лоши възпитателни условия може да се попречи за проявата даже на тези дарби, които детето носи със себе си вече готови от миналото си прераждане. Много такива дарби по този начин би останали в спящо състояние, и може би ще чакат за проява някое следващо прераждане.
Казаното за периода на бременността и за храната на детето се отнася повече за семейството, отколкото за
училището
.
Наглед това няма свръзка със заглавието на статията. Но преди да разгледам училището като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за учителя, за училището съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За учителя е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи. С това се улеснява работата на учителя: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва). ____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А.
към текста >>
Но преди да разгледам
училището
като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за учителя, за
училището
съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За учителя е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи.
С лоши възпитателни условия, между които е употребяването на месо и спиртни питиета, се пречи не само за второто, но и за първото. Значи, често с лоши възпитателни условия може да се попречи за проявата даже на тези дарби, които детето носи със себе си вече готови от миналото си прераждане. Много такива дарби по този начин би останали в спящо състояние, и може би ще чакат за проява някое следващо прераждане. Казаното за периода на бременността и за храната на детето се отнася повече за семейството, отколкото за училището. Наглед това няма свръзка със заглавието на статията.
Но преди да разгледам
училището
като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за учителя, за
училището
съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За учителя е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи.
С това се улеснява работата на учителя: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва). ____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А. Хейг: Диета и храна; 3) P. X. Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост.
към текста >>
С това се улеснява работата на учителя:
училището
гради върху основите, съзидани в дома. (Следва).
Значи, често с лоши възпитателни условия може да се попречи за проявата даже на тези дарби, които детето носи със себе си вече готови от миналото си прераждане. Много такива дарби по този начин би останали в спящо състояние, и може би ще чакат за проява някое следващо прераждане. Казаното за периода на бременността и за храната на детето се отнася повече за семейството, отколкото за училището. Наглед това няма свръзка със заглавието на статията. Но преди да разгледам училището като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за учителя, за училището съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За учителя е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи.
С това се улеснява работата на учителя:
училището
гради върху основите, съзидани в дома. (Следва).
____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А. Хейг: Диета и храна; 3) P. X. Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост. Първите три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст.
към текста >>
Говори се там, че Граф Калиостро, чието
първоначално
име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо.
Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда. Воините на духовенството й благородниците го преследвали навред. Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro. Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал.
Говори се там, че Граф Калиостро, чието
първоначално
име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо.
Сицилийското слънце е гряло върху това дете, което неговата красива съседка е наричала Beppo Maldetto. По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana. Там се формира неговия характер.
към текста >>
22, колона I, цялото
начално
стихотворение на „Пред свръхчовешка вис“ да се счита с един и същ шрифт.
Физиопатология, биохимия, диететика, терапевтика. (Студия, представена на конкурса за катедрата по фармакология и терапевтика при Софийския медицински факултет). (Следва). Поправка. Пропуснати печатни грешки : Кн. III, стр.
22, колона I, цялото
начално
стихотворение на „Пред свръхчовешка вис“ да се счита с един и същ шрифт.
А на стр. 23, колона 1, ред 17 отдолу да се чете: сред. вместо след. Кн. IV, стр.. 4 колона 2, ред 2, да се чете: и зла змия, вместо зла и змия. На стр.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Бъдещето
училище
(продължение). 6.
Блек, прев. Ив. Дейков 4. Мистицизъм: Мисли върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи.
Бъдещето
училище
(продължение). 6.
В недрата на природата (край). 7. Самуел Р. Уелс. Физиогномия (продължение от кн. VI): Общи форми — Класиране на лицата: 1) продълговати лица, 2) кръглото лице, 3) яйцевидното лице. Профили: лицевият ъгъл (с 20 фигури). Прев.
към текста >>
ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО
УЧИЛИЩЕ
(Продължение от кн. VI).
Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО. Боян Боев.
ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО
УЧИЛИЩЕ
(Продължение от кн. VI).
Още за физическото възпитание на детето. Значение на дълбокото дишане, слънчевите бани, екскурзиите Един важен фактор за физическото възпитание на детето е пренебрегнат в нашето училище. Това е тъй нареченото дълбоко дишане. Според окултизма, въздухът не съдържа само азот, кислород и пр. Той е проникнат от една велика сила, наречена „прана“.
към текста >>
Значение на дълбокото дишане, слънчевите бани, екскурзиите Един важен фактор за физическото възпитание на детето е пренебрегнат в нашето
училище
.
Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VI). Още за физическото възпитание на детето.
Значение на дълбокото дишане, слънчевите бани, екскурзиите Един важен фактор за физическото възпитание на детето е пренебрегнат в нашето
училище
.
Това е тъй нареченото дълбоко дишане. Според окултизма, въздухът не съдържа само азот, кислород и пр. Той е проникнат от една велика сила, наречена „прана“. Праната е извор на живота. Тя поддържа жизнената дейност на нашите органи.
към текста >>
Обучението в днешното
училище
става главно в класната стая, между четирите стени.
Чрез дълбокото дишане, и особено ако то става по правилата, които посочва окултизмът, човек може да поеме много прана в себе си, която ще очисти, ще укрепи неговата нервна система, дихателната и всички други органи. Човек ще почувства в себе си прилив на здраве, на мъдрост, на жизнерадост. Дълбокото дишане е толкоз важно, че с него могат да се излекуват много болести. Същата тази енергия прана може да се погълне в голямо количество и чрез слънчевите бани. Слаби деца чрез слънчеви бани могат за кратко време да се укрепят.
Обучението в днешното
училище
става главно в класната стая, между четирите стени.
Учениците стоят неподвижни на едно и също место, като заковани. В това отношение училището може да се сравни с казармата, също така и със затвора В такъв случай училището става место, дето детето се похабява физически, дето линеят нежните детски тела. А те тъй се нуждаят от въздух, от слънце, От простор, от движение! Трябва да се възвърнем към природата! По много науки, а особено по естествознание и сродните науки, обучението трябва да става на открито, всред самите недра на природата.
към текста >>
В това отношение
училището
може да се сравни с казармата, също така и със затвора В такъв случай
училището
става место, дето детето се похабява физически, дето линеят нежните детски тела.
Дълбокото дишане е толкоз важно, че с него могат да се излекуват много болести. Същата тази енергия прана може да се погълне в голямо количество и чрез слънчевите бани. Слаби деца чрез слънчеви бани могат за кратко време да се укрепят. Обучението в днешното училище става главно в класната стая, между четирите стени. Учениците стоят неподвижни на едно и също место, като заковани.
В това отношение
училището
може да се сравни с казармата, също така и със затвора В такъв случай
училището
става место, дето детето се похабява физически, дето линеят нежните детски тела.
А те тъй се нуждаят от въздух, от слънце, От простор, от движение! Трябва да се възвърнем към природата! По много науки, а особено по естествознание и сродните науки, обучението трябва да става на открито, всред самите недра на природата. В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване.
към текста >>
В бъдещето
училище
част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде.
Учениците стоят неподвижни на едно и също место, като заковани. В това отношение училището може да се сравни с казармата, също така и със затвора В такъв случай училището става место, дето детето се похабява физически, дето линеят нежните детски тела. А те тъй се нуждаят от въздух, от слънце, От простор, от движение! Трябва да се възвърнем към природата! По много науки, а особено по естествознание и сродните науки, обучението трябва да става на открито, всред самите недра на природата.
В бъдещето
училище
част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде.
И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане.
към текста >>
После голямо място трябва да се даде в
училището
на екскурзиите и на игрите.
А те тъй се нуждаят от въздух, от слънце, От простор, от движение! Трябва да се възвърнем към природата! По много науки, а особено по естествознание и сродните науки, обучението трябва да става на открито, всред самите недра на природата. В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване.
После голямо място трябва да се даде в
училището
на екскурзиите и на игрите.
Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг.
към текста >>
Гъбенски в списание „
Училищен
преглед“, год.
Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето! Напр., бащата или майката могат да бъдат много любезни към петгодишното си дете, обаче, каква полза от това, ако тя пред него се карат на слугата и даже го бият. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той на всека крачка псува, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени. Друг пример: слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него. Бащата й казва пред сина си: „кажи му, че ме няма в къщи“ (последният пример вземам из статията на г.
Гъбенски в списание „
Училищен
преглед“, год.
XI,. кн. 9). В мозъка и душата на детето е вече запечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следи. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне. Той ще стане на 30, 40 и повече години, и тогаз ще се прояви в пълнота това, което е запечатано в мозъка и душата му през детинството.
към текста >>
В семейството и в
училището
такива трябва да бъдат условията, че това да се постигне в най-голяма степен.
С това Ян Хус е взел стотици стъпала изведнъж по тази стълба. Такива хора като Ян Хус са цветът, есенцията на човечеството. Казахме по-рано, че възпитателят трябва да се стреми да работи за по нататъшната еволюция на детето. Това той най-добре ще направи, като развие любовта у детето. Това трябва да бъде една от най-главните цели.
В семейството и в
училището
такива трябва да бъдат условията, че това да се постигне в най-голяма степен.
Добре, но пита се сега, кой е най-важният възпитателен фактор, с който ще се развие любовта у детето? Това е любовта на възпитателя към ученика. Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете. Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов.
към текста >>
Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният
училищен
живот приятен.
Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии.
Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният
училищен
живот приятен.
Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране.
към текста >>
Някои педагогически течения говорят за трудово
училище
.
Значението на любовта при обхождането с децата е изтъкнато много добре и в евангелието: „оставете децата да дохождат при мене и не ги възпирайте. И прегърна ги и възлагаше ръце на тях и благославяше ги“ (Ев. Марка, гл. 10, ст. 14 и 16).
Някои педагогически течения говорят за трудово
училище
.
Добре, но и в трудовото училище, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта. Личността на учителя Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица. Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски.
към текста >>
Добре, но и в трудовото
училище
, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта.
И прегърна ги и възлагаше ръце на тях и благославяше ги“ (Ев. Марка, гл. 10, ст. 14 и 16). Някои педагогически течения говорят за трудово училище.
Добре, но и в трудовото
училище
, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта.
Личността на учителя Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица. Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее.
към текста >>
Свободното възпитание — идеал на бъдещето
училище
.
“ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа. Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето.
Свободното възпитание — идеал на бъдещето
училище
.
За наказанията Трябва да имаме доверие в силите, скрити вътре в детето. Тези сили са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия, за да се проявят те. А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да 5е прояви нейната дълбока същност.
към текста >>
Ако се премахне принуждението от
училището
, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока?
Ако се премахне принуждението от
училището
, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
“ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат.
към текста >>
Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от
училището
е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности.
“ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат.
Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от
училището
е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности.
Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания. Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло.
към текста >>
Когато любовта зацарува в
училището
, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания.
„И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности.
Когато любовта зацарува в
училището
, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания.
Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава.
към текста >>
Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги
училището
от тях.
когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания.
Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги
училището
от тях.
Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава. Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно.
към текста >>
Но не само наказанията трябва да се премахнат от
училището
, а също така и всякакви награди.
Ние искаме от учениците да стоят като заковани по чиновете си във време на час, да не говорят, даже да не си шепнат и пр. И им казваме, че ако не правят така, ще ги наказваме. Но с всичко това се постига само една външна дисциплина, така се постига само едно дресиране, а не възпитание. Чрез наказанията ние можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Чрез наказанията ние можем да дадем едно външно лустро на характера на ученика, но вътрешният човек си остава същият.
Но не само наказанията трябва да се премахнат от
училището
, а също така и всякакви награди.
Както наказанието е терор, така също и наградата е косвен терор, понеже тогаз караме учениците да вършат доброто от желание да получат награда, а не от любов, от влечение към самото добро. Чрез системата на наградите ние ще получим фалшиви характери. Но ние като се обявяваме против наградите изобщо, обявяваме ме се против тези награди, които се дават поради извършване на добро или неизвършване на зло. А съвсем друго нещо е, когато се награждават всички ученици независимо от техния успех и дела, само като проява на нашата любов към тях. Такива награди имат, разбира се, друг характер.
към текста >>
След малко дохожда учителят в
училище
; в салона на
училището
той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая.
Естествената сряда за детето е любовната атмосфера, думи на симпатия. Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце. Веднъж учителят закъснял няколко минути, понеже имал друга работа. Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат. След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи.
След малко дохожда учителят в
училище
; в салона на
училището
той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая.
Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр. Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души.
към текста >>
В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно
училище
.
Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто. Този пример показва, че не винаги заплашването с по-слаба бележка и с наказание е фактор за научване на уроците.
В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно
училище
.
Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика. Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети. Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка.
към текста >>
Всичко, което става в
училище
, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика.
Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто. Този пример показва, че не винаги заплашването с по-слаба бележка и с наказание е фактор за научване на уроците. В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище.
Всичко, което става в
училище
, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика.
Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети. Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи.
към текста >>
Трябва да работим в
училището
по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка.
Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка.
Трябва да работим в
училището
по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка.
Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците. Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа. От няколко века насам педагозите като Каменски, Русо, Песталоци и пр. постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа.
към текста >>
Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в
училището
и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа.
Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка. Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците.
Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в
училището
и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа.
От няколко века насам педагозите като Каменски, Русо, Песталоци и пр. постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. За да се осъществят всички тези пожелания за възпитание съгласно с детската природа, нужно е действително познание на последната. Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главите „Обучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр. Тогаз ще стане ясно, как окултизмът се явява плодотворен при разрешаване на този тъй важен въпрос: обучение в съгласие с детската природа.
към текста >>
Шовинизмът далеч от
училището
Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура.
постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. За да се осъществят всички тези пожелания за възпитание съгласно с детската природа, нужно е действително познание на последната. Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главите „Обучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр. Тогаз ще стане ясно, как окултизмът се явява плодотворен при разрешаване на този тъй важен въпрос: обучение в съгласие с детската природа. Възпитание в духа на общочовешкото братство.
Шовинизмът далеч от
училището
Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура.
Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта. Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите. Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество.
към текста >>
Не трябва да подхранваме шовинизма нито в дома, нито в
училището
.
Тая картина ми е направила голямо впечатление. В нея е представен Христос с едно неземно сияние. Властниците и военните на всички времена му поднасят в дар окървавени оръжия и отсечените глави на своите противници. Той с тъга си отвръща погледа от тях. Той не ги познава.
Не трябва да подхранваме шовинизма нито в дома, нито в
училището
.
Никакви военни песни, никакво възхищение от военачалници, войни, победи. Има някои деца, които още от малки си закачат саби и воюват. Нека да играят други игри, но не такива. Шовинизмът е душевна област, но по-скоро в много случаи е демагогия и средство за приспиване на масите. В училището един вид хипнотизират делата.
към текста >>
В
училището
един вид хипнотизират делата.
Не трябва да подхранваме шовинизма нито в дома, нито в училището. Никакви военни песни, никакво възхищение от военачалници, войни, победи. Има някои деца, които още от малки си закачат саби и воюват. Нека да играят други игри, но не такива. Шовинизмът е душевна област, но по-скоро в много случаи е демагогия и средство за приспиване на масите.
В
училището
един вид хипнотизират делата.
За това са виновни управляващите, които го правят съзнателно. Ние мислим, че всички други народи са шовинисти, но ние не сме. И ние сме шовинисти. Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят.
към текста >>
Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от
училището
.
И ние сме шовинисти. Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят. Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно.
Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от
училището
.
Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на народите. Не само че не трябва да говорим лошо за другите народи, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях. Лош народ няма. Да вземем за пример сръбския земеделец. Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български.
към текста >>
Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в
училище
, понеже той е фактор за сближение на народите.
Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят. Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно. Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от училището.
Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в
училище
, понеже той е фактор за сближение на народите.
Не само че не трябва да говорим лошо за другите народи, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях. Лош народ няма. Да вземем за пример сръбския земеделец. Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина.
към текста >>
Училището
не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи.
Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух.
Училището
не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи.
Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете?
към текста >>
Нека при преподаване по история в
училище
да изложим на децата живота на истински великите хора, напр.
И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си. Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един. А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“.
Нека при преподаване по история в
училище
да изложим на децата живота на истински великите хора, напр.
на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза. След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството. При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма. Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори.
към текста >>
А това ще стане, когато то е активно в
училището
.
Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на фантазията да работи, тя е пасивна. А когато подробностите не са представени, то фантазията сама допълва подробностите, значи твори. Творбата е най-висшата човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори.
А това ще стане, когато то е активно в
училището
.
Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен. Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му. В всички области на училищната дейност ние можем да дадем възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание. При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига.
към текста >>
Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в
училището
.
Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност. Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили.
Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в
училището
.
Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр. Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели. Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално. Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето.
към текста >>
Въвеждането на трудовия принцип в
училището
е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр.
Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището.
Въвеждането на трудовия принцип в
училището
е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр.
Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели. Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално. Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето. Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр.
към текста >>
Но като се говори за въвеждане на труда в
училището
, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели.
Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището. Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр.
Но като се говори за въвеждане на труда в
училището
, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели.
Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално. Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето. Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр. върху растението.
към текста >>
Инак ще преобърнем общообразователното
училище
в професионално.
Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището. Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр. Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели.
Инак ще преобърнем общообразователното
училище
в професионално.
Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето. Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр. върху растението. Там, на самото място, в градината или на полето, то ще намери законите, на които е подчинен животът.
към текста >>
Естествената история не трябва да се изучва между четирите стени на
училището
, но в градината, на полето, в гората, край блатото и пр.
Детето ще следи развитието на растенията, които отглежда. Това ще става на самото място. То ще събуди в него безкраен интерес към природата, любознателност и ще бъде извор на наслада. Изобщо трябва да има по-голямо допиране със самата природа. Често трябва да се правят екскурзии в околността.
Естествената история не трябва да се изучва между четирите стени на
училището
, но в градината, на полето, в гората, край блатото и пр.
Екскурзии трябва да се правят през всички годишни времена, защото всякога има богат материал за наблюдение. Напр., ще отидат вън от града, за да видят, как изглежда дъбът зиме. После през пролетта, за да видят, как цъфти дъбът; после през есента, за да видят, как изглежда дъбът есен и пр. Екскурзиите трябва да се правят по няколко на седмица. В екскурзиите освен вникване в тайните на природата, постигат се и много други цели, между които развитието на естетичния вкус.
към текста >>
В новото
училище
ученикът ще намира познанията по възможност сам.
А какво се прави сега? Ученикът днес е най пасивното лице на света. То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава учителят. Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят. В това се състои неговата активност.
В новото
училище
ученикът ще намира познанията по възможност сам.
Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото. Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това. съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение. Така се развиват в него благородни социални чувства. Но всичко това достатъчно ли е?
към текста >>
Но по-голямата част от този труд, въведен в
училището
, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото.
Ученикът днес е най пасивното лице на света. То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава учителят. Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят. В това се състои неговата активност. В новото училище ученикът ще намира познанията по възможност сам.
Но по-голямата част от този труд, въведен в
училището
, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото.
Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това. съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение. Така се развиват в него благородни социални чувства. Но всичко това достатъчно ли е? Направихме учениците най-активни в училището, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр.
към текста >>
Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото
училище
. Това.
То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава учителят. Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят. В това се състои неговата активност. В новото училище ученикът ще намира познанията по възможност сам. Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото.
Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото
училище
. Това.
съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение. Така се развиват в него благородни социални чувства. Но всичко това достатъчно ли е? Направихме учениците най-активни в училището, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр. Но всичко това .
към текста >>
Направихме учениците най-активни в
училището
, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр.
Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото. Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това. съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение. Така се развиват в него благородни социални чувства. Но всичко това достатъчно ли е?
Направихме учениците най-активни в
училището
, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр.
Но всичко това . достатъчно ли е? С всичко горно какво сме направили? Ние сме снабдили ученика само с материалистични представи. Всичко това е хубаво, необходимо е. Но.
към текста >>
Неговото
първоначално
весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост.
ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив.
Неговото
първоначално
весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост.
Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението. Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото
училище
. 8.
Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинка. II. Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев.
Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото
училище
. 8.
Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр. Харизанов 9. Жоливе Кастело.
към текста >>
Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за
училището
, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид.
Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за
училището
, за църквата и пр.
трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>
Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от
първоначалното
и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее.
Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от
първоначалното
и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека.
към текста >>
И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от
първоначалното
християнско учение, изоставено поради невежество.
Ориген бе осъден съвършено, а заедно с него и гледището му за прераждането. Но присъдата, която този събор произнесе върху учението на Ориген, като не ортодоксално, не го унищожи. То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал.
И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от
първоначалното
християнско учение, изоставено поради невежество.
Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория.
към текста >>
Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото
първоначално
, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още.
Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото
първоначално
, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
към текста >>
ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО
УЧИЛИЩЕ
(Продължение от кн. .VIII).
Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев.
ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО
УЧИЛИЩЕ
(Продължение от кн. .VIII).
Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания.
към текста >>
В
първоначалното
училище
днес детето учи Закон Божи.
Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. .VIII). Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи?
В
първоначалното
училище
днес детето учи Закон Божи.
То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания. В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение то изкарва може би първия и втория гимназиални гласове, но премине ли в третия клас, у .
към текста >>
Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши
училището
, става материалист.
Ученикът, значи, е поставен пред дилемата да избере между това което е лишено от доказателства, и това, което на всека крачка се подкрепя с доказателства. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист.
Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши
училището
, става материалист.
Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически.
към текста >>
Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши
училището
, е вече убеден материалист.
Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия.
Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши
училището
, е вече убеден материалист.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани.
към текста >>
И ученикът схваща при това положение на работите, че
училището
е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в
първоначалното
училище
и в прогимназията, в часовете по Закон Божи.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани.
И ученикът схваща при това положение на работите, че
училището
е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в
първоначалното
училище
и в прогимназията, в часовете по Закон Божи.
Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката.
към текста >>
Какво трябва да се направи, за да се избави
училището
от тази лъжа, от това противоречие?
Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение?
Какво трябва да се направи, за да се избави
училището
от тази лъжа, от това противоречие?
Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед.
към текста >>
Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в
училището
.
Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват.
Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в
училището
.
Това е вярно. Обаче, трябва да се знае, че при днешните училищни условия, колкото и да се усили религиозното възпитание на учениците, то в края на краищата пак ще се получат тези резултати, които аз посочих по-горе. Пак непременно ще почне борба в душата на ученика между науката и религията, ще дойде едно раздвояване, и непременно, ако ученикът се отнася критически, религията ще бъде отхвърлена, като нещо противоречеше на разума. Даже и да иска ученикът да постъпи другояче, не би могъл. Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката.
към текста >>
А това ще стане чрез преподаване на окултизма в
училището
.
Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията.
А това ще стане чрез преподаване на окултизма в
училището
.
Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи.
към текста >>
Ето защо религията трябва да се преподава в
училището
паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране.
Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията. А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището. Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа.
Ето защо религията трябва да се преподава в
училището
паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране.
Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък.
към текста >>
Има и други основания за преподаване на Окултизма в
училището
.
Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи.
Има и други основания за преподаване на Окултизма в
училището
.
Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка. За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти. На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система.
към текста >>
За преподаването в
училището
днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка.
За преподаването в
училището
днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд.
към текста >>
Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че
училището
е на фалшиви основи.
На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд.
Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че
училището
е на фалшиви основи.
Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
към текста >>
Нужни са още по-коренни реформи в
училището
.
Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд. Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи.
Нужни са още по-коренни реформи в
училището
.
Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм.
към текста >>
Днешното
училище
съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика.
всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд. Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно.
Днешното
училище
съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика.
Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива.
към текста >>
Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от
училището
, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика.
Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от
училището
, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ.
към текста >>
От друга страна,’
училището
не запалва у ученика възвишен идеализъм.
Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
От друга страна,’
училището
не запалва у ученика възвишен идеализъм.
Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство.
към текста >>
Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в
училището
.
Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм.
Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в
училището
.
Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност.
към текста >>
Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното
училище
.
Най-типични такива произведения са Депутатът Стоянов и Хайлайф, повести от Димитър Шишманов. Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност.
Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното
училище
.
В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците?
към текста >>
В
училището
ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени.
Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище.
В
училището
ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени.
Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива?
към текста >>
Днешното
училище
не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност.
Коя беше тяхната дълбока причина? Непосредствено може би са имали тази или онази причина, но те всички си имат една обща дълбока причина, и това е негодността на днешната учебновъзпитателна система. Някои нека говорят, че тези стачки се дължат на външни влияния. Според нас, това не е вярно. Те се дължат на вътрешни причини.
Днешното
училище
не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност.
Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
към текста >>
Днешното
училище
не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа.
Непосредствено може би са имали тази или онази причина, но те всички си имат една обща дълбока причина, и това е негодността на днешната учебновъзпитателна система. Някои нека говорят, че тези стачки се дължат на външни влияния. Според нас, това не е вярно. Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност.
Днешното
училище
не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа.
Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност.
към текста >>
Днешното
училище
не дава висок полет на неговия дух.
Някои нека говорят, че тези стачки се дължат на външни влияния. Според нас, това не е вярно. Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа.
Днешното
училище
не дава висок полет на неговия дух.
То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци.
към текста >>
Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава
училището
, няма компас в живота.
Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа.
Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава
училището
, няма компас в живота.
Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер.
към текста >>
Училището
трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството.
Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма.
Училището
трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството.
Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот. Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот. Нека то се научи да намира своето щастие в служенето на другите, до което дохожда най-после и Фауст. Фауст е търсил щастие в много неща.Додето той се е стремял да търси щастие лично за себе си, винаги се е чувствал нещастен, разочарован, но когато забравил себе си, когато забравил да търси собствено щастие и почнал да служи на другите, тогаз се е почувствал щастлив. Греба да събудим у детето чрез цялата училищна дейност такова настроение, каквото ние добиваме при четене на следния откъслек ( взет от руското списание ;“Ребус“, предавам го с мои думи ): „Строи се едно здание; гледам го, то се издига.
към текста >>
Земята е
училище
.
Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено.
Земята е
училище
.
Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите.
към текста >>
Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в
училището
.
Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв. Ако само му казваме постоянно: „бъди идеалист“, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „ти трябва да бъдеш умен“. Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм.
Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в
училището
.
Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр.
към текста >>
Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в
училището
, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение.
Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в
училището
, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение.
Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето.
към текста >>
Това трябва да бъде една от задачите на
училището
.
Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед.
Това трябва да бъде една от задачите на
училището
.
Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм.
към текста >>
Училището
не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори.
За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум.
Училището
не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори.
Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед.
към текста >>
Окултизмът трябва да се преподава в
училището
Училището
трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота.
Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това.
Окултизмът трябва да се преподава в
училището
Училището
трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота.
Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр.
към текста >>
Разбира се,
училището
не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота.
И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота.
Разбира се,
училището
не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота.
Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота.
към текста >>
Практическите познания, които ще добие ученикът в
училището
, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима.
Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота.
Практическите познания, които ще добие ученикът в
училището
, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима.
Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото.
към текста >>
Но всичко това, което днес се дава в
училище
, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима.
Но всичко това, което днес се дава в
училище
, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота.
към текста >>
Днес тези, които завършват
училището
, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът.
С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
Днес тези, които завършват
училището
, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът.
Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика.
към текста >>
Те като разберат, че животът е
училище
, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция.
Свещеникът чрез окултизма ще разбере богатите съкровища на религията и ще почне да работи съзнателно, и това ще причини небивал подем в църквата. Тая църква ще се възвърне отново към своите мистически традиции, ще се свърже отново непосредствено с небето, а не само чрез историческите традиции, църквата ще възкръсне отново, ще получи нов живот и ще бъде благословение за народа, всред който работи. Един нов импулс, един нов огън ще почувства тогаз тя в своя организъм, един ентусиазъм небивал. Колко е нужно на родителите да знаят окултизма! Те тогаз ще разберат светостта на задачата, с която са натоварени от небето.
Те като разберат, че животът е
училище
, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция.
Чрез моралното възпитание на родителите ще се създадат добри възпитателни условия за детето в семейството. Значението на семейството при възпитанието на детето е грамадно. Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост.
към текста >>
Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в
училището
.
Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите.
Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в
училището
.
Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо.
към текста >>
Инак ученикът, като излиза от
училището
, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което
училището
не му е дало.
Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището.
Инак ученикът, като излиза от
училището
, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което
училището
не му е дало.
Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните.
към текста >>
Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в
училището
в най-елементарна форма.
Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало.
Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в
училището
в най-елементарна форма.
Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава.
към текста >>
Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в
училището
?
По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на разкази, приказки, стихотворения, алегории, символи, нагодени за деца От разни възрасти. В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички.
Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в
училището
?
Трябва сега работа всред обществото. По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището. Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите.
към текста >>
По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в
училището
.
В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото.
По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в
училището
.
Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче.
към текста >>
Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от
училището
.
Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото. По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището.
Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от
училището
.
Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче. Могат със съгласието на родителите да се свикват специални детски събрания, дето да получават духовна храна.
към текста >>
В днешното
училище
това не се постига.
Обаче, същата река, използвана целесъобразно може да се направи не само безвредна, но може да се използва силата й за каране на воденици, трамваи и за електрическо осветление. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогаз съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанията им и пр.. Няма да става и въпрос за развалата им, понеже такава няма да има. Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране. Много просто: всичката работа на възпитателя ще се състои в това да заинтересува ученика да вложи своята енергия в добро направление.
В днешното
училище
това не се постига.
Това ще се постигне при активното обучение, когато ученикът с цялата си душа, с всичките си сили участва в училищната работа. Най добро канализиране може да се постигне чрез истинско религиозно чувство, любов, идеализъм . Канализирането ще се постигне още и чрез поглъщане вниманието и интереса на ученика чрез разни дружества и кръжоци. Ще се даде възможност на ученика в тези дружества да твори, да разисква и пр. На ученическите дружества и кръжоци по никой начин не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат.
към текста >>
Даже учениците при едно средно
училище
, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в
училището
, после някои разкази, стихове от ученици в
училището
, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в
училището
и пр.
Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища.
Даже учениците при едно средно
училище
, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в
училището
, после някои разкази, стихове от ученици в
училището
, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в
училището
и пр.
Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности. Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности. Създай на учениците благородна дейност. Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност. (Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2.
към текста >>
Първоначално
са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата.
Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“.
Първоначално
са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата.
Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна. Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна. Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв.
към текста >>
Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на
училището
или при друг подобен случай.
Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото.
Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на
училището
или при друг подобен случай.
Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото
училище
.
За Белия Христос, от Силвен Хо. III. Учението на Яков Бьоме (с портрета му), прев. от англ. Л. Василева. 5. Боян Боев.
Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото
училище
.
6. П. Мълфорд. Практическото значение на мечтанието. 7. К. Марш на белите комунисти (стихотв.) 8. — Из „Скъпоценните камъни на Изток“ .
към текста >>
Три положения има: или природата, която е създала нещата
първоначално
, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент.
Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това?
Три положения има: или природата, която е създала нещата
първоначално
, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент.
Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното.
към текста >>
Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в
училището
, в обществото, в политиката и пр.
- Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит.
Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в
училището
, в обществото, в политиката и пр.
Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа!
към текста >>
В
училището
той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар.
се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет.
В
училището
той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар.
Един ден. когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият.
към текста >>
А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием
първоначалното
си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност.
Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица.
А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием
първоначалното
си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност.
Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо.
към текста >>
Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били
първоначално
едно двойствено единство.
Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов.
Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били
първоначално
едно двойствено единство.
В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена.
към текста >>
Христос, като втори Адам, възстанови човека в
първоначалното
му достойнство като господар на творението.
Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението.
Христос, като втори Адам, възстанови човека в
първоначалното
му достойнство като господар на творението.
Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария.
към текста >>
ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО
УЧИЛИЩЕ
(Продължение от кн.
съчинението му:“ Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio“ — Основна вест за земната и небесната мистерия), и Шелинг дава следната дефиниция:“В Бога се съдържа не самия Той, а Неговото основание, като първобитна основа (Urgrund) или по-скоро като безосновност (Ungrunde)“ .— Вж. този пасаж в кн. VIII, стр. 9 , от Всемирна Летопис. Боян Боев.
ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО
УЧИЛИЩЕ
(Продължение от кн.
IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.
към текста >>
Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като
училище
за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването.
IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.
Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като
училище
за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването.
Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот.
към текста >>
Самообразованието след излизането от
училището
не е достатъчно.
Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба.
Самообразованието след излизането от
училището
не е достатъчно.
Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр.
към текста >>
Между другите задачи
училището
трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от
училището
.
Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа.
Между другите задачи
училището
трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от
училището
.
Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика.
към текста >>
Училището
трябва да му даде мощен потик в това направление.
А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм.
Училището
трябва да му даде мощен потик в това направление.
А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех.
към текста >>
с помощта на трудовия принцип, въведен в
училището
, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми.
Казаното за паметта се отнася и за всички други детски способности. После друго. Не трябва да забравяме и духовните нужди на детето. Една важна точка във възпитанието е тяхното задоволяване. Ако запознаем ученика с всички важни факти на химията, физиката, биологията, минералогията и пр.
с помощта на трудовия принцип, въведен в
училището
, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми.
Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони. А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя. От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма. Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него.
към текста >>
Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в
училището
и е пожънала бляскави резултати.
да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците.
Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в
училището
и е пожънала бляскави резултати.
Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият. Намираме се в началото на един духовен подем. Иде една мощна духовна вълна. И никой не може да спре това духовно събуждане на човечеството, както никой не може да върне водите на Дунав към изворите му в Шварцвалд. Човечеството за известно време остана без знания за вечните духовни истини.
към текста >>
има училища, които
първоначално
са строени за кръчми, хамбари, обори, частни жилища, хотели, черковни килии, общински канцеларии, изобщо за всичко друго, но не и за училища.
4 и 5 на това списание. 2) „Вътрешен живот“, том I, стр. 310. 3) Ние до тук говорихме за възпитанието, но, разбира се, паралелно с него трябва да се измени и външната училищна уредба. Важен е, преди всичко, въпросът за училищните помещения. От статистиката се вижда, че в България още.
има училища, които
първоначално
са строени за кръчми, хамбари, обори, частни жилища, хотели, черковни килии, общински канцеларии, изобщо за всичко друго, но не и за училища.
А и много от тези здания които са строени специално за училища, не отговарят на хигиеничните и други педагогични изисквания (виж статията „Положението на училищните помещения“ от г. Г. П. Минчев в спис. „Народно образование“, год. I, кн.
към текста >>
Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от
първоначалното
или прогимназиалното.
Понеже в тая сметка влизат и старите поколения, в чието детинство е нямало задължително образование, то нека направим сметка за възрастта между 15 и 24 години. От лицата от двата пола на такава възраст не би гребало да има нито един неграмотен. Обаче, статистиката показва, че мъже на такава възраст неграмотни на 1 януари 1905 година е имало 34.1З%, а жени — 74.2% (виж пак горната статия). Но само грамотността не е мерило за образованието и възпитанието на едно поколение. Не е достатъчна само една грамотност.
Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от
първоначалното
или прогимназиалното.
Така се погребват маса таланти. А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая.
към текста >>
А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и
първоначалното
си образование, а камо ли да следват по-нататък.
Обаче, статистиката показва, че мъже на такава възраст неграмотни на 1 януари 1905 година е имало 34.1З%, а жени — 74.2% (виж пак горната статия). Но само грамотността не е мерило за образованието и възпитанието на едно поколение. Не е достатъчна само една грамотност. Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното или прогимназиалното. Така се погребват маса таланти.
А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и
първоначалното
си образование, а камо ли да следват по-нататък.
За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато.
към текста >>
вместо едно
първоначално
вещество ние констатираме голямо количество елементи.
Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е.
вместо едно
първоначално
вещество ние констатираме голямо количество елементи.
Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго. Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони. Атомът се уподобява на слънчевата система като около един положителен център се въртят отрицателни електрони.
към текста >>
В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в
училището
, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име.
означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни.
В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в
училището
, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име.
Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Училището
, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път.
Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци.
Училището
, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път.
И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . . И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света.
към текста >>
Ето неговото сравнение: Евклид е главният древен математик, който е изложил в научна форма много от геометрическите теореми и аксиоми, които днес учим в
училище
.
Окултизмът и свещените предания (устни и писмени) Друго едно схващане на окултизма е, че той е синтеза на историческите свещени предания, устни и писмени, т. е. е синтеза на истините, изложени в свещените книги на разните религии, синтеза на истините, изложени в съчиненията на разните мъдреци, действали в миналото и пр. На това схващане Д-р Рудолф Щайнер3) отговаря с едно сравнение на окултизма с геометрията. Окултизмът не черпи своите истини от свещените книги на тази или онази религия, но направо чрез непосредствено изследване на духовния мир. Намирането на окултните истини после в свещените книги само доказва истинността на последните, казва Д-р Щайнер, и нищо повече.
Ето неговото сравнение: Евклид е главният древен математик, който е изложил в научна форма много от геометрическите теореми и аксиоми, които днес учим в
училище
.
Но това не ще каже, че тези геометрически теореми не могат да се намерят чрез самостоятелно разсъждаване, без да се прибегне до неговите книги. Всяко дете сега само доказва геометрическите теореми, а който иска, може да направи сравнение с Евклида. Също така, казва Д-р Щайнер, окултизмът днес самостоятелно намира чрез ясновидско изследване окултните истини и след това може да се обърне и да сравни това, което е намерил, с това, което пише в различните религиозни книги и да види съгласуването. В всеки случай, критериумът за верността на тая или онази истина служи не фактът, че е писана някъде, но фактът, че може да се констатира и днес с духовното изследване на действителността. Това независимо дохождане до същи- те истини още повече повдига ценността на свещените религиозни книги.
към текста >>
Земята е
училище
за човешката душа.
„Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа.
Земята е
училище
за човешката душа.
Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията. Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция. Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс. Тогава човек почва да разбира, че едничката ценна, вечна, трайна придобивка е тази, която обогатява неговия дух.
към текста >>
Началник на
училището
по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината.
Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче. Уви, пак момиче се родило. Отец Иван Кронщадтски, повикан в двореца, се наслаждаваше на фаворизация няколко месеци, но не биде по-щастлив от Шенк. Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип. Аз познавах добре Филипа.
Началник на
училището
по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината.
Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им. Аз съм присъствал в жилището му на улица „Златна Глава“ — входът на която ревниво се пазеше отпреди двадесет години от старата бона Фелиция — на много странни негови сеанси по окултния магнетизъм. Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно. Твърде скромен, без образование, той бе син на прости селяни от едно малко село в Савоя 4). Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите.
към текста >>
Малкият Леон е получил
първоначалното
си образование в
училището
на Песталоци в Ивердон (Швейцария).
АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете). Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд.
Малкият Леон е получил
първоначалното
си образование в
училището
на Песталоци в Ивердон (Швейцария).
Той е изучвал прилежно предметите, предвидени в учебната програма, но особено се заинтересувал от ботаниката, за изучването на която се е губел по цели дни из планините, за да търси екземпляри за хербария си. Като се за- върнал в родния си град, започнал да се приготовлява за адвокатска професия, каквато упражнявали баща му и дядо му. Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него. Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание. Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр.
към текста >>
Това е един смътен спомен за
първоначалното
употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества.
В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените. От тия книги са дошли до нас игралните карти. Испанските народи и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1).
Това е един смътен спомен за
първоначалното
употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества.
Най-старите Таро били едни медали, от които правели талисмани. „Ключовете“ или „Малките ключове на Соломона“ се състояли от 36 талисмани, с 72 отпечатъци, анологични с йероглифическите фигури на Таро. Тия фигури, извратени от копистите, още се намират в старите ръкописни „Ключове“ из библиотеките. Единственият, достоверен ръкопис на „Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от измислиците на Черната Магия и представляват една мистификация. За обяснение на Таро вземете съчинението ми: Dogme et Rituelde la Haute Magie (Следва).
към текста >>
Веднъж Колю отишъл в
училище
, дето учениците се приготвяли да дават представление.
Басарбово, русенско (на един час от Русе). Тя ни разправи следното: „Имах дете Колю, което беше много любезно и от мен не се делеше. Когато бях болна, лежах в гостната стая, дето то ме вардеше от мухи с кърпа, вързана за една пръчка. Аз оздравях. Една година след моето оздравяване, Колю се помина.
Веднъж Колю отишъл в
училище
, дето учениците се приготвяли да дават представление.
Той там неволно събаря една врата. Тогава другарите му го заплашили, че ще го обадят на учителката, която ще го накаже строго. То тогава се уплашва и се разболява, от носа му протича черна кръв, и на 4-ия ден умира. Това беше през 1904 година. След две години добих момиченце Здравка.
към текста >>
Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на
училище
(на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана).
Помня, мари! (Вярно е, че тези трима доктори ме лекуваха. Последен остана да ме лекува само доктор П-ян). На сутринта Здравка казала на сестра си: — Ти не ми хващаш вяра. Кинка й казала: — Ами тебе те нямаше тогаз.
Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на
училище
(на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана).
Кинка, като се зачудва, идва при нас и ни разправя какво казала Здравка. Скоро след,.като тръгнала на училище, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма? (Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни). После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка!
към текста >>
Скоро след,.като тръгнала на
училище
, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма?
Последен остана да ме лекува само доктор П-ян). На сутринта Здравка казала на сестра си: — Ти не ми хващаш вяра. Кинка й казала: — Ами тебе те нямаше тогаз. Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на училище (на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана). Кинка, като се зачудва, идва при нас и ни разправя какво казала Здравка.
Скоро след,.като тръгнала на
училище
, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма?
(Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни). После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка! (Както за майчината болест, така и тук, спомнянето става по един и същ начин. У Здравка възкръсва споменът за майчината болест, когато се намира в същата обстановка, дето е виждала да лежи майка й.
към текста >>
(Когато Колю ходеше на
училище
, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни).
На сутринта Здравка казала на сестра си: — Ти не ми хващаш вяра. Кинка й казала: — Ами тебе те нямаше тогаз. Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на училище (на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана). Кинка, като се зачудва, идва при нас и ни разправя какво казала Здравка. Скоро след,.като тръгнала на училище, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма?
(Когато Колю ходеше на
училище
, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни).
После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка! (Както за майчината болест, така и тук, спомнянето става по един и същ начин. У Здравка възкръсва споменът за майчината болест, когато се намира в същата обстановка, дето е виждала да лежи майка й. Спомва си за своите училищни другари, когато почва да ходи на училище, и се намира в същата училищна обстановка).
към текста >>
Спомва си за своите училищни другари, когато почва да ходи на
училище
, и се намира в същата училищна обстановка).
(Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни). После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка! (Както за майчината болест, така и тук, спомнянето става по един и същ начин. У Здравка възкръсва споменът за майчината болест, когато се намира в същата обстановка, дето е виждала да лежи майка й.
Спомва си за своите училищни другари, когато почва да ходи на
училище
, и се намира в същата училищна обстановка).
Здравка по лице съвсем прилича на Колю. Същият нос, уста, коса кестенява и очи винени Сега Здравка е на 14 годнни. Всичките ми деца са 12, от които 6 живи и 6 умрели. Здравка е десетото дете. Тя сега е много здрава, гледа къщата, меси и пр.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел
първоначално
.
Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря.
Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел
първоначално
.
Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план.
към текста >>
Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в
училището
и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства.
Намерим ли, най-после, у едно дете палец, какъвто е означен във фиг. 42, то това е винаги признак на извънредно развита неподвижност на чувствата; трябва да се обърне голямо внимание на този признак у децата и нужно е да се задуши достатъчно така проявявания инат, защото голямата безчувственост може да даде понякога повод за избухване на яростни припадъци. в. Пръстите Дете с конически пръсти (гл. фиг. 33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче, на притежателите на такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават на възпитание; тъй като те, ако не се помисли отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви. Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност.
Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в
училището
и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства.
Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама.
към текста >>
Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно
училището
, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство.
Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност. Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства. Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите.
Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно
училището
, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство.
За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви.
към текста >>
Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното
първоначално
алегорично и мистично значение.
Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали.
Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното
първоначално
алегорично и мистично значение.
Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение. По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“. Понеже еволюцията е всемирен закон, го и Великото Дело е всемирно.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че
първоначално
са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека.
Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че
първоначално
са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света.
към текста >>
Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО
УЧИЛИЩЕ
Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни.
Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това.
Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО
УЧИЛИЩЕ
Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни.
Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ. с. г.
към текста >>
там е било открито „Свободното Валдорфско
училище
, отначало само за децата на работниците в една фабрика, но после разширено и за други деца.
Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ. с. г.
там е било открито „Свободното Валдорфско
училище
, отначало само за децата на работниците в една фабрика, но после разширено и за други деца.
Това е много важна крачка в историята на духовното движение в света. До сега окултизмът се задоволяваше само с теория, но ето вече нагазва и в областта на практическата дейност. Дошло е вече време великите божествени истини, които излага окултизмът, да се приложат на дело във всички области на живота. Окултизмът е в състояние да даде не само теоретически, но и чисто практически указания при разрешението на всички проблеми, които вълнуват днес обществото. Начинът на разрешението на обществените проблеми трябва да е плод не на умуване на философски спекулации, но на дълбоко изследване на действителността, която ни заобикаля.
към текста >>
Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното
училище
и да турят основи на новото.
Бляскаво това се потвърждава в педагогиката. Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи.
Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното
училище
и да турят основи на новото.
Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4.
към текста >>
Че днешното
училище
не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива.
Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото.
Че днешното
училище
не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива.
Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I.
към текста >>
Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото
училище
.
Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива.
Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото
училище
.
Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип.
към текста >>
Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото
училище
.
Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище.
Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото
училище
.
Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип. Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория.
към текста >>
Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото
училище
в България, възможни са грешки и непълноти.
Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа!
Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото
училище
в България, възможни са грешки и непълноти.
За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело.
към текста >>
За да се тури новото
училище
на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика.
И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти.
За да се тури новото
училище
на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика.
В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини.
към текста >>
В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско
училище
“ в Щутгарт.
Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика.
В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско
училище
“ в Щутгарт.
В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата.
към текста >>
В това
училище
се прилагат принципите на окултната педагогика.
Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт.
В това
училище
се прилагат принципите на окултната педагогика.
Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр.
към текста >>
Това
училище
е начало на съвсем нова епоха в педагогиката.
Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика.
Това
училище
е начало на съвсем нова епоха в педагогиката.
Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година.
към текста >>
Валдорфското
училище
е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини.
За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело.
Валдорфското
училище
е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини.
И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година. УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920.
към текста >>
И така, при изграждането на новото
училище
, и окултизмът ще има да си каже думата.
В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини.
И така, при изграждането на новото
училище
, и окултизмът ще има да си каже думата.
Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година. УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920. година Д-р Р.
към текста >>
под- комитетът за духовни въпроси от главния студентски комитет при техническото
училище
в Щутгарт покани Д-р Рудолф Щайнер да им говори.
В първата половина на 1920 г. в разни германски и швейцарски университети и други висши училища се образуваха студентски групи (кръжоци) за сериозно изучаване на окултизма и специално на съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер. В тези кръжоци влязоха ония студенти, които искаха нещо повече, което днешният университет не можеше да им даде, които искаха по-дълбоко разбиране на въпросите от своите специалности. Интересът на студентството към окултизма растеше всеки ден. През 1920 г.
под- комитетът за духовни въпроси от главния студентски комитет при техническото
училище
в Щутгарт покани Д-р Рудолф Щайнер да им говори.
Последният говорил в препълнена аула2) на тема: „Окултизъм, природни науки и техника“ Тая реч скоро ще бъде отпечатана на немски. Тя е била посрещната с ентусиазъм от студентството. През юни 1920 година всички студентски окултни кръжоци при разните университети образуваха студентски съюз с център Щутгарт.Именно по инициативата на този съюз се уреди антропософския (окултен) университетски курс в Гьотеанум от 26. септември до 16. октомври 1920 година.
към текста >>
Авторът критикува днешното
училище
от окултно гледище.
Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи.
Авторът критикува днешното
училище
от окултно гледище.
Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област. Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“. Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“.
към текста >>
Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското
училище
“.
Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област. Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“. Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“.
Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското
училище
“.
Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер.
към текста >>
Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското
училище
.
А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“. Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“. Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси.
Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското
училище
.
Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние. Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище.
към текста >>
Евритмията ще играе голяма роля в бъдното
училище
.
Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер.
Евритмията ще играе голяма роля в бъдното
училище
.
Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние. Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище. Гледката, когато децата извършват евритмичните упражнения, е извънредно красива, и самите играещи усещат висша наслада, ободрение и наплив на сили. Тези упражнения по един чуден начин ги ободряват. Те не са изсмукани от пръстите, но имат вътрешен смисъл и вътрешна закономерност.
към текста >>
Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското
училище
.
Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние.
Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското
училище
.
Гледката, когато децата извършват евритмичните упражнения, е извънредно красива, и самите играещи усещат висша наслада, ободрение и наплив на сили. Тези упражнения по един чуден начин ги ободряват. Те не са изсмукани от пръстите, но имат вътрешен смисъл и вътрешна закономерност. Както говорът е израз на душевния мир, така и при евритмията чрез движения се изразява вътрешния мир, душевните вълнения. Евритмията е нещо съвсем различно от днешните танци и гимнастики.
към текста >>
С Валдорфското
училище
е турено само началото.
Изобщо сега се забелязва голям духовен подем в западна Европа. Курсът през септември и октомври 1920 год. в Дорнах е само начало на дейността на този университет. Крои се скорошното подновяване на курсовете в уголемен мащаб. На края трябва да кажа, че идеалът на духовните работници в Германия и Швейцария е, щото такива училища като Валдорфското да се появят на всякъде.
С Валдорфското
училище
е турено само началото.
Също така целта е да се основат други окултни университети подобни на „Гьотеанум“. И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет. Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен. Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки? Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията?
към текста >>
да изобрази в гъста материя това, което си е изобразил
първоначално
чрез своята фантазия в психическата субстанция.
Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти. Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване. В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична. Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е.
да изобрази в гъста материя това, което си е изобразил
първоначално
чрез своята фантазия в психическата субстанция.
Да вземем за пример едно радиране: колко труден и заобиколен път от представата до изображението! Художникът, който се учи да работи направо като псифограф, работи другояче. Той взема една млечносребърна плоча (по-сетне ще се намерят и подобри средства) в определен формат, поставя я във ваничката и в пълно концентриране проектира върху нея непосредствено своя фантазен образ. След това изображението на плочата се фиксира и в четвърт час картината е готова. Чрез радиографията ще бъде възможно да се добият и цветни изображения.
към текста >>
Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл
първоначално
.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха.
„Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете.
Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл
първоначално
.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха.
Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
към текста >>
Аз му възразих, че психологията, която той е учил в
училището
, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология.
Приятели от селото поискаха да им беседвам върху безсмъртието на душата. Събраха се доста слушатели, мъже и жени. Жителите на това село бяха доста интелигентни и любознателни, за да изслушат подобна беседа, неподходяща за материалистичните мозъци на XX век. В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата. Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните.
Аз му възразих, че психологията, която той е учил в
училището
, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология.
Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих. — Слушай, да Ви кажа, почна той.
към текста >>
Ако в последното число вземем милионната цифра и я съберем с единиците, получаваме
първоначалното
число 142 857.
лекуване на болестите чрез посредничеството на един медиум, който служи за канал на окултните сили от по-висшия ред. Той отличава този медиум от магнетизатора, който, като дава от себе си жизнена сила, необходимо е сам да бъде напълно здрав, да следва природен хранителен режим, да почива редовно и пр. РАЗНИ ВЕСТИ Магия на числата. Числото 142857 е забележително. Ако го умножим на 2, 3, 4, 5 или 6, получават се числа все със същите цифри, само различно наредени: Същото число, умножено на 7, дава 999,999, а умножено на 8, дава 1,142,856.
Ако в последното число вземем милионната цифра и я съберем с единиците, получаваме
първоначалното
число 142 857.
Интересни са и следните примери: Мистицизтьм на числата. В статията „предсказания за 1913 год.“ (в списанието Zentralblatt fur Okkultismus) се казваше, че през 1913 год. Германия чрез революция ще стане република. Това събитие, смятано от неокултистите за невъзможно, не настъпи тогава, но известно е. че това стана през 1918 г.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Слънцето показва, какъв е бил човекът в
първоначалното
си състояние.
Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало.
Слънцето показва, какъв е бил човекът в
първоначалното
си състояние.
А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена.
към текста >>
Земята е
училище
, което трябва да свършим с отличен успех.
Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни.
Земята е
училище
, което трябва да свършим с отличен успех.
Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява.
към текста >>
Райхенбах дръпнал ръката си, и всичко се възвърнало в
първоначалното
положение.
Това бил слънчевият од, с който е бил натоварен преди малко. Това по-светещо състояние траяло неколко минути. Райхенбах е констатирал пренасяне на ода от човек на човек. Той турил лявата си ръка на лявото рамо на Д-р Рабел. Девата ръка на последния веднага станала по-светеща и от пръстите й излизали по-дълги светлини.
Райхенбах дръпнал ръката си, и всичко се възвърнало в
първоначалното
положение.
Пренасянето на од от човек на човек става не само при допиране, но и при просто доближаване. Залавяне на верига Райхенбах седнал на канапе от ляво на сензитива съвсем близо до него. Съседните им страни се затъмнили, а противоположните, т. е. лявата на Райхенбах и дясната на сензитива, станали по-силно светещи. Това още по- добре се видело, когато допрели съседните си ръце, а още повече когато си допрели ръцете чак до рамената, също и краката.
към текста >>
Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи,
първоначално
битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле.
н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета.
Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи,
първоначално
битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле.
Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце. Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека. „Както горе, тъй и долу“. Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от
първоначалното
Орфейско влияние.
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида.
Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от
първоначалното
Орфейско влияние.
От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
към текста >>
Приготовлението й почна едновременно с датата на анкетата ми, въз 1904 год., а
първоначално
тя се замисли още в 1861 г., както може да се съди по моя Дневник.
Ах, каква услуга ще направите, ако напишете такава лоялна, доказателна книга! Има вече доста евангелски поучения, медиумски дисертации, изявления на нервозни и разни други хитрости. Очакват от Вас, какво ще кажете Вие! “ От само себе си ще се разбере, защо не откривам подписа на това писмо, защото авторът му е един висш държавен чиновник. Също така всеки ще разбере, че аз се съгласих да се напечата тази моя книга само след като можах да повярвам, че съм напълно изследвал предмета й.
Приготовлението й почна едновременно с датата на анкетата ми, въз 1904 год., а
първоначално
тя се замисли още в 1861 г., както може да се съди по моя Дневник.
Подобни съчинения не се уреждат само в една година. От друга страна, тази книга не можеше да служи като отговор само на такива пожелания, като горното, които са десетки! Ще бъдат ли удовлетворени един ден? Отпреди четвърт век приблизително аз се приготовлявам по-усилено и съм вече към свършека. Но нека започнем оттук.
към текста >>
* * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в
училището
, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни.
Отпреди четвърт век приблизително аз се приготовлявам по-усилено и съм вече към свършека. Но нека започнем оттук. Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта!
* * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в
училището
, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни.
Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си? “ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не!
към текста >>
Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „
безначалното
начало на всебитието“.
Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
Дървото на живота се изобразява съборено и корените му се спущат от небето, като израстват от „
безначалното
начало на всебитието“.
Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат.
към текста >>
— В издирванията за ефекта от всичките възбудителни начини: механически, електрически, светлинни, дойдох до заключение, че те спират растежа или причиняват едно
първоначално
свиване ; когато интензивността на възбуждането се увеличава — ефекта се проявява във внезапно свиване, точно успоредно на двигателното набъбване, подложено на прякото възбуждане.
Пряк ефект от едно възбуждане. — В двигателното набъбване на мимозата възбуждането предизвиква внезапно намаляване на подутостта и на свиването на клетките. А що се отнася за спадането на подутостта, не се знае точно дали въпроса се касае за внезапно намаляване на озмотическото1) налягане на клетъчния сок, или пък на увеличението на проницаемостта на външната покривка. Ефектът от възбуждението на една растителна тъкан може, между това, да се познае, както вече го показах: 1) Чрез намаление на подутостта; 2) чрез свиването и падането на мимозовия лист; 3) чрез отрицателна електродвигателна промяна; 4) чрез промяна на електрическо съпротивление и 5)чрез забавяне скоростта на растежа. Продължителност на физиологическата реакция в органите при растежа и без растеж.
— В издирванията за ефекта от всичките възбудителни начини: механически, електрически, светлинни, дойдох до заключение, че те спират растежа или причиняват едно
първоначално
свиване ; когато интензивността на възбуждането се увеличава — ефекта се проявява във внезапно свиване, точно успоредно на двигателното набъбване, подложено на прякото възбуждане.
Това ще обясни, приликата на тропическите движения в органите, които растат, и в двигателните органи. Непряк ефект от възбуждението Когато възбудителят е поставен на известно разстояние от двигателната област или в време на растежа, получава се увеличаване на подутостта, разширение, ускоряване растежа, едно обтягане на мимозния лист, една положителна електро-двигателна промяна. Този ефект е особено видим в тъканите, полупроводници на възбужденията. Срещуположните ефекти на преките и непреките възбуждения се резюмират в следнята таблица: Пряко възбуждане Намаление на подутостта, свиване. Падане на листа на мимозата.
към текста >>
Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното
училище
, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул.
Смъртта на архидякона Ив. Димитров в столицата предсказана. Домашните на тоя архидякон, който се помина на 7. I. т. г,, разказват, че той бил предупреден за смъртта си преди 9 месеци, като му е била определена и датата.
Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното
училище
, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул.
Алабинска и в църквата, в която служел. И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда.
към текста >>
В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в
първоначалното
си положение след раздвижването си.
Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см.
В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в
първоначалното
си положение след раздвижването си.
В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка.
към текста >>
Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в
първоначалното
си положение.
Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа.
Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в
първоначалното
си положение.
От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В действителност, може да се каже, че,
първоначално
, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб.
Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт. Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia).
В действителност, може да се каже, че,
първоначално
, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб.
Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите идеи и вълнения: той се умопобърква. Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните.
към текста >>
Да поправи погрешните, които е научил в богословското
училище
. 19.
Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник?
Да поправи погрешните, които е научил в богословското
училище
. 19.
В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един?
към текста >>
Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като
първоначално
се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление.
Препоръчва се същата терапия, както и при 1-вдя случай — това заболяване се яви приблизително 3 седмици по-късно — обаче, резултатът бе отрицателен. Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен. Бе дадена после тъмно-сиво осветлена вода и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен. Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят.
Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като
първоначално
се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление.
Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца. Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове. В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“. Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила.
към текста >>
Престояването трябва да бъде
първоначално
твърде кратко.
Едно важно условие при лечение с цветна стая е, че пациентът не трябва да знае нищо от вида и начина, като и от хода на самото лечение. Болният се въвежда в стаята по начин, да не може да разпознае, къде се намира изхода. За това е твърде съобразително, ако той бъде въведен в стаята с вързани очи и превръзката не се махва, докато лицето, което го е въвело, не излезе от нея. Престояването в цветната стая трябва да стане при най-голямо мълчание. Също, както се каза, не трябва да бъде говорено и върху начина на лечението.
Престояването трябва да бъде
първоначално
твърде кратко.
Почва се с 10 минути и се свършва с 2 часа. Не може да се определи, както казах и по-горе, известна норма, като какъв цвят е най-полезен. Ръководим се главно според общите влияния на цветовете, обаче трябва да се внимава да не се избира по никакъв начин цвят, който е неприятен на болния. Чрез опитване ще намерим най-съответния цвят. Цветната стая се подрежда по начин, да бъдем в състояние в едно сравнително късо време да поставим цвета, от който се нуждаем.
към текста >>
Силата е познатата:га всяко дете от
училището
центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта.
Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта.
Силата е познатата:га всяко дете от
училището
центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта.
Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“.
към текста >>
Когато бях юнкер във военното
училище
, сънувам една нощ, че дойде брат ми и ми каза: „сбогом, братко, аз умрях вече“.
Той се поминал точно в 12 ч. 20 минути посред нощ.“ Друг подобен случай. — Когато разправих между познати горния случай, запасния полковник С. К. ми каза: „не се чудя никак за това, защото за мене въпроса е решен — подобни случаи са в реда на нещата. Аз самия имам подобна опитност.
Когато бях юнкер във военното
училище
, сънувам една нощ, че дойде брат ми и ми каза: „сбогом, братко, аз умрях вече“.
Съня ми произведе толкова силно впечатление, че запомних точно датата и часа. Минаха дни, мина месец и едва тогава баща ми, чрез предварителни подготвяния, ми съобщи за смъртта на брата ми. Датата и часа бяха точно същите.“ Предизвестителен сън. Същият разказа и следната случка: „сънувал една нощ, че моето две годишно (тогава) дете се е поминало. На сутринта съобщих на жена си.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана
първоначално
със тази идея на духането в психолозите на първата епоха.
Вярването в душата биваше установено досега върху мета- физически дисертации и върху претендирани, но недоказани божествени откровения. Религията, вярата, чувството, желанието, страха — всичките те не са доказателства. Как се представлява знанието за душата на човешкия ум? Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр. подразбират идеята за духане.
И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана
първоначално
със тази идея на духането в психолозите на първата епоха.
Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт. Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът. Но и двата са разсъждавали досега повърхностно.
към текста >>
Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в
училището
на Нанси.
Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни.
Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в
училището
на Нанси.
Различието на душата и тялото, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния на хипноза, на сомнабулизма, на магнетизма, на раздвояването на личността и пр. Въображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са съвършено недостатъчни. Сегашното ни схващане за живота и мисълта е в надвечерието да се сгромоляса. Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от тялото. Противно на нейната етимология, душата не е едно „духане“ — тя е едно интелектуално същество.
към текста >>
“ И една майчица, която също тъй дълго е трябвало да преспи, ще те чака, и тогава ти пак ще дойдеш на света, ще станеш голям или ще умреш малък, и все така пак, докато хубавият ангел каже: „ела с мене в нашата добра, свещена страна, под коледното дърво, там ти вечно ще играеш и ще ядеш изящни, хубави неща, ще пееш, и няма вече никак да ходиш в
училище
и татковата пръчка ще си остане също зад огледалото!
Аз излагам тук техния разговор, който същия ден записах, доколкото си спомних, не точно дума по дума, но в същия смисъл. Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст! “ „Ах, не! “ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото момиченце, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно. Ето, когато кажат, че някой е умрял, поставят го да спи и го покриват хубаво с цветя и пръст, но не го налягат силно, и когато той преспи 100 или 1000 години, милия Господ идва или праща някой хубав ангел и той казва: „ти трябва вече да се събудиш!
“ И една майчица, която също тъй дълго е трябвало да преспи, ще те чака, и тогава ти пак ще дойдеш на света, ще станеш голям или ще умреш малък, и все така пак, докато хубавият ангел каже: „ела с мене в нашата добра, свещена страна, под коледното дърво, там ти вечно ще играеш и ще ядеш изящни, хубави неща, ще пееш, и няма вече никак да ходиш в
училище
и татковата пръчка ще си остане също зад огледалото!
“ Така бъбреха децата на моя съсед, един високо образован господин, и така си приказваха те, както ми разказа тяхната майка, всяка вечер. Това е мъдрост, която ние, възрастните, никога не можем да схванем ясно, ако не сме много напреднали и дълбоко вникнали в основите на изследването. О, детски уста, пълни с безсъзнателна мъдрост! Вслушвайте се, господа възрастни, в разговорите на малките и вие ще научите много, защото „докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. (Из „ Zentralblatt fur Okkultismus“).
към текста >>
Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които
първоначално
са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“.
Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора. Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава мислите на човека, както гласа на прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни. Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето. Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка.
Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които
първоначално
са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“.
РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“. Оказа се, че има много верни факти в тая статия на Бостунича, предадена от нас в извлечение, но има и много преувеличения. Авторът е вложил в нея лична тенденция и политически побуждения, с които ние не можем да се солидаризираме.
към текста >>
За забелязване е, че тя никога, в никое
училище
, не се е учила по живопис.
Знае се, че колкото човек притежава по-финна чувствителност, толкова е по-достъпен за възприемания от най-висшите области. От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т. е. музиката. Под тяхното влияние нашата мисъл се проявява по-дълбока или слаба, нашите творения — поетически или прозаически и нашите вокални или инструментални произведения — по-съвършени или неблагозвучни. Обаче, г-жа Тили де Грааф рисува и танцува както под влиянието на една прочетена хубава книга по окултизма, така и на едно музикално съчинение.
За забелязване е, че тя никога, в никое
училище
, не се е учила по живопис.
При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник. Например, веднъж тя е прочела една книга от Оскар Уайлд и тутакси нарисувала съответната картина. А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина. Под такова вдъхновение тя е дала един великолепен образ на Христа, пълен с вътрешна светлина. Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Самото название „свободен окултен университет“ показва, че задачата, която
първоначално
се възлагаше на „Гьотеанум“, е разширена.
Това чувстваха и наемните работници. Мнозина от тях растяха вътрешно заедно с постройката“. Още през време на постройката зданието беше кръстено Гьотеанум, свободен окултен университет. При откриването му през септември 1920 год. Д-р Щайнер казал, че той ще бъде място, дето „окултно познание, изкуство и религиозност ще излизат от един и същ извор“.
Самото название „свободен окултен университет“ показва, че задачата, която
първоначално
се възлагаше на „Гьотеанум“, е разширена.
Ще се четат в него и лекции по разните науки от окултно гледище, от специалисти учени. Дейността му ще бъде, значи, колкото художествена, толкоз и научна. А и не може да бъде другояче, защото в края на краищата корена на науката, философията, религията и изкуството е един и същ. Чрез окултизма се постига тяхната синтеза. А тази синтеза е необходима за идването на новата култура.
към текста >>
Този университет има известна връзка с Валдорфското
училище
:1) защото някои от лекторите са учители в това
училище
и 2) защото лекторите се държат за сега в помещението на същото
училище
.
Дейността на свободния окултен университет в Щутгарт Освен в Швейцария, свободен окултен университет е открит и в Щутгарт. Първият семестър почнал от есента на 1920. година, веднага след завършването на Гьотеанумския курс през октомври с. г. Този университет продължава редовно работата си и сега завършва шестия си семестър. Лекции се четат вечер в делничните дни.
Този университет има известна връзка с Валдорфското
училище
:1) защото някои от лекторите са учители в това
училище
и 2) защото лекторите се държат за сега в помещението на същото
училище
.
Почването на окултните университетски курсове се наложи, когато се основаха студентските окултно-просветителни групи в разни германски градове. Тези групи проявиха голям интерес към окултизма. Яви се нужда от курсове, в които да се изложат пред студентите разните клонове на науката от окултно гледище, за да се види, колко плодотворен е окултизмът при разглеждането на съвременните научни въпроси и какъв мощен импулс би дал за техния по-нататъшен развой. Университетските курсове в Щутгарт са като продължение на Валдорфското училище. Последното почва от I.
към текста >>
Университетските курсове в Щутгарт са като продължение на Валдорфското
училище
.
Лекции се четат вечер в делничните дни. Този университет има известна връзка с Валдорфското училище :1) защото някои от лекторите са учители в това училище и 2) защото лекторите се държат за сега в помещението на същото училище. Почването на окултните университетски курсове се наложи, когато се основаха студентските окултно-просветителни групи в разни германски градове. Тези групи проявиха голям интерес към окултизма. Яви се нужда от курсове, в които да се изложат пред студентите разните клонове на науката от окултно гледище, за да се види, колко плодотворен е окултизмът при разглеждането на съвременните научни въпроси и какъв мощен импулс би дал за техния по-нататъшен развой.
Университетските курсове в Щутгарт са като продължение на Валдорфското
училище
.
Последното почва от I. отделение и стига до някои гимназиални класове. Всяка година се отваря един по-горен клас. Затова Валдорфското свободно училище скоро ще стане пълно основно училище и гимназия. Тогаз заедно с университета ще имаме пълен учебен курс —от I отделение до последния курс на университета.
към текста >>
Затова Валдорфското свободно
училище
скоро ще стане пълно основно
училище
и гимназия.
Яви се нужда от курсове, в които да се изложат пред студентите разните клонове на науката от окултно гледище, за да се види, колко плодотворен е окултизмът при разглеждането на съвременните научни въпроси и какъв мощен импулс би дал за техния по-нататъшен развой. Университетските курсове в Щутгарт са като продължение на Валдорфското училище. Последното почва от I. отделение и стига до някои гимназиални класове. Всяка година се отваря един по-горен клас.
Затова Валдорфското свободно
училище
скоро ще стане пълно основно
училище
и гимназия.
Тогаз заедно с университета ще имаме пълен учебен курс —от I отделение до последния курс на университета. В свободния университет сегиз-тогиз чете лекции и д-р Рудолф Щайнер. Така в зимния семестър на уч. 1920/21 година през януари той държал 4 лекции на тема „Отношението на окултизма към отделните науки“. Семинарните упражнения със студентите били водени по математика, химия, антропология, медицина, история, езикознание, философия и пр.
към текста >>
по инициатива на Свободното Валдорфско
училище
, студентският окултно-просветителен съюз и окултния лекарски съюз бил уреден извънреден 10-дневен ваканционен курс от 13.
В тези семинари е имало реферати, запитвания и оживени разисквания. Те били ръководени от специалисти. Напр. медицинските семинарни упражнения били ръководени от лекари на клинико-терапевтическия институт. Били уреждани и извънредни курсове пред по-широка публика. Така напр.
по инициатива на Свободното Валдорфско
училище
, студентският окултно-просветителен съюз и окултния лекарски съюз бил уреден извънреден 10-дневен ваканционен курс от 13.
до 23. март 1921 год. Той бил посетен от 700 души. В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“. Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище.
към текста >>
Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично
училище
.
по инициатива на Свободното Валдорфско училище, студентският окултно-просветителен съюз и окултния лекарски съюз бил уреден извънреден 10-дневен ваканционен курс от 13. до 23. март 1921 год. Той бил посетен от 700 души. В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“.
Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично
училище
.
То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия. Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер. За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“.
към текста >>
Това
училище
подготвя учителки по евритмия.
март 1921 год. Той бил посетен от 700 души. В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“. Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер.
Това
училище
подготвя учителки по евритмия.
Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер. За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“.
към текста >>
Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова
училище
, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер.
Той бил посетен от 700 души. В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“. Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия.
Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова
училище
, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер.
За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“. Д-р Евг.
към текста >>
бил уреден педагогически курс в Щутгарт в помещението на Свободното Валдорфско
училище
.
Професор Ериксен развива голяма дейност в Християния. Той държи ред сказки пред студентите върху философията и делото на Д-р Щайнер при голям наплив на слушатели. Декемврийски педагогически курс в Щутгарт в 1921 година. От 28 до 30 дек. 1921 год.
бил уреден педагогически курс в Щутгарт в помещението на Свободното Валдорфско
училище
.
Той бил ръководен от учители и учителки на същото училище. Курсът имал слушатели 70 млади учители и учителки от германските държави: Вюртемберг, Бавария и Баден. Материалът бил разпределен за трите деня така: Първия ден: „Развитието на детето“. По този въпрос говорил Д-р Евгений Колиско, който изложил детските периоди, изтъкнал, че главните преходни години са седмата и четиринадесетата, обаче, има и други преходни години: деветата и дванадесетата. От казаното станало ясно, как окултната педагогика излиза от познанието на детската природа и нейното развитие.
към текста >>
Той бил ръководен от учители и учителки на същото
училище
.
Той държи ред сказки пред студентите върху философията и делото на Д-р Щайнер при голям наплив на слушатели. Декемврийски педагогически курс в Щутгарт в 1921 година. От 28 до 30 дек. 1921 год. бил уреден педагогически курс в Щутгарт в помещението на Свободното Валдорфско училище.
Той бил ръководен от учители и учителки на същото
училище
.
Курсът имал слушатели 70 млади учители и учителки от германските държави: Вюртемберг, Бавария и Баден. Материалът бил разпределен за трите деня така: Първия ден: „Развитието на детето“. По този въпрос говорил Д-р Евгений Колиско, който изложил детските периоди, изтъкнал, че главните преходни години са седмата и четиринадесетата, обаче, има и други преходни години: деветата и дванадесетата. От казаното станало ясно, как окултната педагогика излиза от познанието на детската природа и нейното развитие. Вторият ден говорил върху подготовката на учителя Д-р Хан.
към текста >>
Лектори били Д-р Щайнер, учители от Валдорфското
училище
и други лица.
Присъствали 60—70 студенти от всички холандски университети. Те били около 1/3 от цялото слушателство. Били държани 23 лекции. Вън от тях е имало обширни разисквания по разните специалности. Инициативата за курса била взета от холандски студенти и други съчувственици.
Лектори били Д-р Щайнер, учители от Валдорфското
училище
и други лица.
Задачата на курса, според думите на Д-р Щайнер била да покаже на холандските студенти, как окултизмът почива на строго научни основи, как той е плодотворен в разните области на науката и живота й може да съдейства за задоволяване културните нужди на човечеството. Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр. Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“.
към текста >>
„Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското
училище
.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23.
Задачата на курса, според думите на Д-р Щайнер била да покаже на холандските студенти, как окултизмът почива на строго научни основи, как той е плодотворен в разните области на науката и живота й може да съдейства за задоволяване културните нужди на човечеството. Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр. Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“.
„Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското
училище
.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23.
април, тъкмо на рождения ден на Шекспира). Освен него, говорили г-жа професорка Макензи, Д р Киминс и др. Участващи в конференцията били 300 души, предимно учители. Присъстващите били много заинтересувани от евритмичното изкуство. За съжаление, не било възможно да се изпълнят евритмични упражнения, поради липса на подготвени лица, обаче, било решено да се уреди педагогическа конференция в Оксфорд през август същата година и там да се говори по-подробно върху педагогическата практика в Валдорфскота училище и да се запознаят слушателите нагледно с евритмията чрез уреждане на евритмични упражнения.
към текста >>
За съжаление, не било възможно да се изпълнят евритмични упражнения, поради липса на подготвени лица, обаче, било решено да се уреди педагогическа конференция в Оксфорд през август същата година и там да се говори по-подробно върху педагогическата практика в Валдорфскота
училище
и да се запознаят слушателите нагледно с евритмията чрез уреждане на евритмични упражнения.
„Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23. април, тъкмо на рождения ден на Шекспира). Освен него, говорили г-жа професорка Макензи, Д р Киминс и др. Участващи в конференцията били 300 души, предимно учители. Присъстващите били много заинтересувани от евритмичното изкуство.
За съжаление, не било възможно да се изпълнят евритмични упражнения, поради липса на подготвени лица, обаче, било решено да се уреди педагогическа конференция в Оксфорд през август същата година и там да се говори по-подробно върху педагогическата практика в Валдорфскота
училище
и да се запознаят слушателите нагледно с евритмията чрез уреждане на евритмични упражнения.
Интересно е, че Д-р Щайнер е вторият немец, който е говорил в Англия след войната. Първият е Айнщайн. (Следва краят). ______________________________________ 1) Вж. Всемирна Летопис, год.
към текста >>
Вторият разред болести са действителните (истинските) болести, които» се произвеждат
първоначално
от умствени причини, увеличени с незабавни физически причини и трябва да се лекуват чрез контролиране със способността на въображението.
Всичките тия умствени рисунки, поддържани дълго време, създават матрици или смущения, в които се натрупват елементите на болестта, чисто въображаема отначало. Понякога, например, разширеният стомах засега областта на сърцето и причинява така едно функционално смущение на този орган и болния се убеждава веднага, че има органическа болест на сърцето. Тази рисунка е родилка на болестта, която страхът му ще докара след известно време. Ако духът поддържа доста време някаква подобна рисунка, за болест или здраве, за бедност или благосъстояние, тази рисунка трябва да се материализира и ще се материализира. Ония от вас, които са следили опитите на Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието на духа върху тялото.
Вторият разред болести са действителните (истинските) болести, които» се произвеждат
първоначално
от умствени причини, увеличени с незабавни физически причини и трябва да се лекуват чрез контролиране със способността на въображението.
И по тоя случай нека добре да се разбере, че думите „лекуване“ и „изцеряване“ се употребяват алтернативно в текущия им смисъл, без специално прецизиране, каквото им придават известни модерни физици. Да изцериш една действителна болест. това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите на тялото. За да се постигне това, трептенията на афектираната част трябва да бъдат доведени до нормалната им степен. В случай на изместване, изкълчване или счупване на някоя кост, най-бързия начин да се получи облекчение е да се повика един вещ лекар, за да намести изместения или ранен орган.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
безграничното,
безначалното
, в което всичко се движи, съществува и се развива.
— 2. Присъствието на заминалите. — 3. Починал деец по психическите изследвания Разумните сили в живата природа Разумността, проявена в устройството на организмите — — Свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог — т. е.
безграничното,
безначалното
, в което всичко се движи, съществува и се развива.
Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и .стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие.
към текста >>
В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от
първоначалното
си състояние.
В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане.
В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от
първоначалното
си състояние.
При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува.
към текста >>
В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното
училище
, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София.
Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София. Съобщение за смърт от далечно разстояние. През 1918 г., когато се разиграха кървавите радомирски събития, нашия хазяин в Стара Загора, Гърди Гърдев, юрист, тогава школник, беше тежко ранен при Владая и в една болница в София се помина.
В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното
училище
, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София.
Там явява му се на сън заминалият брат и точно му описва своята участ, като му съобщава и болницата, в която лежал. Сънят бил толкова ясен, че брат му се събужда потресен и напълно уверен в случилото се. И наистина, като дохожда в София и проверява в посочената насъне болница, излиза точно тъй, както му е съобщил заминалият му брат. В същото пък време, в Стара-Загора, в неговата стая, през нощта, всички негови картички и снимки, изпращани до жена му, паднаха по пода от стената, без някоя видима причина. Още повече.
към текста >>
Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото
училище
по Магнетизма, от г.
Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления. Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г.
Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото
училище
по Магнетизма, от г.
Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“.
към текста >>
е отворил своето
училище
по магнетизма, което съществува още.
Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год.
е отворил своето
училище
по магнетизма, което съществува още.
Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял свят в 1886 г. След като основал, в 1887 г. Магнетичното дружество в Франция, Хектор Дюрвил се посветил всецяло на разпространението на своите идеи. Главните му съчинения Magnetisme personnel и Le Fan tome des Vivants са едни от най-сериозните в областта на магнетизма и психизма. Животът му, изпълнен с такава плодовита дейност и украсен с безграничната преданост на една високо благородна кауза, каквато е духовният напредък на човечеството, нека служи за образец на подобни дейци в другите страни.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Към ново
училище
(уводни бележки към окултната педагогика).
Списанието в PDF Година 3, Брой 4 (декември 1923 г.) 1. Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2. Из цикъла „Рилски сонети“: I. Олтарът и II. Химни на вечността, от Мара Белчева. 3.
Към ново
училище
(уводни бележки към окултната педагогика).
Статия от Боян Боев. 4. Бележити окултисти : Папюс (Жерар Анкос, доктор на медицината), животопис и характеристика, с портрета му и символична картина: Единството на религиите. 5. Метапсихистите. Статия от Морис Метерлинк, прев. L. 6.
към текста >>
БОЯН БОЕВ Към ново
училище
(Уводни бележки към окултната педагогика) „Облаци“ от Бодлер В „Поеми в проза“ от Бодлер се намира и загадъчната стихопроза „Чужденецът“.
заслушан във акордите обетни. И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето. И в тоя шемет втъвам аз в скалата – стопено в химните на вечността трепти магьосано око — сърцето. . . МАРА БЕЛЧЕВА.
БОЯН БОЕВ Към ново
училище
(Уводни бележки към окултната педагогика) „Облаци“ от Бодлер В „Поеми в проза“ от Бодлер се намира и загадъчната стихопроза „Чужденецът“.
Питат едного, кого обича най-много, дали баща си, майка си, брата си, или сестра си. Той отговаря, че няма нито баща, нито майка, нито брат, нито сестра. Питат го след това, дали обича приятеля си най-много. Той отговаря: „Вие си служите с думи, чийто смисъл ми е до сега непознат“. — Твоето отечество?
към текста >>
Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското
училище
, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“.
Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там.
Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското
училище
, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“.
Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения. Някои представители на религията не искат да знаят, че духовният мироглед не е само, за да знаем, че има Бог, но да знаем и божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тези закони.
към текста >>
За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското
училище
в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн.
Бекон казва; „Човек може да управлява природата, само като й се подчинява“ (виж „Свободно възпитание“, стр. 17. год. I, книга 1, 1922 г.) Михаил Бауер казва в статията си: „Д-р Щайнер и педагогиката“: „Всеки учител знае старото искане: обучавай в съгласие с природата, с детската природа. Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“.
За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското
училище
в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн.
6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
към текста >>
Значи, причината на недоволството от днешното
училище
не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя.
Значи, причината на недоволството от днешното
училище
не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“.
към текста >>
От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското
училище
.
Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано.
От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското
училище
.
Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание. „Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер.
към текста >>
Пита се, защо днешното
училище
не е дало задоволителни резултати?
Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище.
Пита се, защо днешното
училище
не е дало задоволителни резултати?
Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание. „Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер. Те не могат да се приложат плодотворно в живота, защото не излизат от действително разбиране на самия живот.
към текста >>
Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското
училище
, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание.
педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна.
Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското
училище
, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание.
Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа.
към текста >>
Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово
училище
, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски
училищен
живот.
Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение.
Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово
училище
, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски
училищен
живот.
В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда.
към текста >>
„Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното
училище
“.
В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“.
„Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното
училище
“.
„Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека.
към текста >>
„Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от
училището
“.
Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“.
„Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от
училището
“.
Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти.
към текста >>
Госпожица Крос, ръководителка на
първоначалното
училище
, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината.
Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти.
Госпожица Крос, ръководителка на
първоначалното
училище
, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината.
Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей.
към текста >>
Нейното
училище
представлява нещо като стопанство.
Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината.
Нейното
училище
представлява нещо като стопанство.
Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
към текста >>
Г-ца Крос, чието
училище
занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско
училище
, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание.
Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината. Нейното училище представлява нещо като стопанство.
Г-ца Крос, чието
училище
занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско
училище
, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание.
Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот. Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание.
към текста >>
Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското
училище
, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей.
Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското
училище
, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното.
към текста >>
Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския
училищен
живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание.
Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския
училищен
живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание.
Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти.
към текста >>
История на Валдорфското
училище
Един от първите, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме.
Когато се изучат периодите на детското развитие, ще се види, че строго е опре телено, в кой период кои детски способности трябва да се разви- ват, ако искаме да възпитаваме в хармония с детската природа. Ако развитието на известни способности е станало преждевременно или се е пропуснал периода на тяхното развитие, детето е загубило много; тогава възпитанието е на фалшиви основи. Г-жа Харисон в своята „Детска градина“ препоръчва един начин, който води към преждевременното развитие на детския разсъдък. Това, което трябва да стане след 14-та година, тя го премества в детския период. Ако тя знаеше законите на детското развитие, не щеше да прави подобна грешка спрямо детето.
История на Валдорфското
училище
Един от първите, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме.
Педагогическите си възгледи е изложил в книжката „Детето и неговото възпитание“. В нея той разглежда общите принципи на възпитанието, без да се впуща в методически въпроси по отделните предмети, понеже е умрял много млад, 29 годишен. Роден е на 13 май 1877 година в Дрезден. Там свършил гимназия, а университет следвал в Лайпциг. Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза.
към текста >>
След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт
училище
, в което се прилага окултна педагогика.
Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза. Върху окултната педагогика е писал и Алционе. Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“.
След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт
училище
, в което се прилага окултна педагогика.
Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал.
към текста >>
Той подготви учители за Валдорфското
училище
чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях.
Върху окултната педагогика е писал и Алционе. Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика.
Той подготви учители за Валдорфското
училище
чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях.
Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения.
към текста >>
Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на
училището
, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година.
Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях.
Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на
училището
, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година.
Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище.
към текста >>
Откриването на
училището
е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт.
I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година.
Откриването на
училището
е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт.
В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо?
към текста >>
Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското
училище
.
Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения.
Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското
училище
.
Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него.
към текста >>
Животът им в
училището
съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо?
Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище.
Животът им в
училището
съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо?
Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика.
към текста >>
Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското
училище
расте от ден на ден.
Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика.
Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското
училище
расте от ден на ден.
Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280.
към текста >>
Първоначалната цел на
училището
била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика.
Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него.
Първоначалната цел на
училището
била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика.
После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280. Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572.
към текста >>
После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в
училището
.
Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика.
После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в
училището
.
За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280. Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика.
към текста >>
Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на
училището
, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.)
училището
почнало с 253 ученика, а свършило с 280.
Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки.
Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на
училището
, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.)
училището
почнало с 253 ученика, а свършило с 280.
Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка.
към текста >>
След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно
училище
съществувало още при основаването, както видяхме).
Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка.
След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно
училище
съществувало още при основаването, както видяхме).
А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове.
към текста >>
А тъй като при Валдорфското
училище
работи и Свободният Университет, значи имаме пълно
училище
, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика.
Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка. След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме).
А тъй като при Валдорфското
училище
работи и Свободният Университет, значи имаме пълно
училище
, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика.
През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая.
към текста >>
През първата учебна година
училището
имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки.
През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка. След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика.
През първата учебна година
училището
имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки.
Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая. За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи.
към текста >>
Откак съществува
училището
, винаги се строят нови пристройки за новите класове.
След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища.
Откак съществува
училището
, винаги се строят нови пристройки за новите класове.
Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая. За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи. На 16 юли 1921 година се тури основата на нова пристройка с празненство, в което взели участие всички учители и ученици. Говорил Д-р Щайнер. От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи.
към текста >>
От отварянето на
училището
до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи.
Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая. За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи. На 16 юли 1921 година се тури основата на нова пристройка с празненство, в което взели участие всички учители и ученици. Говорил Д-р Щайнер.
От отварянето на
училището
до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи.
На 16. XII. 1921 год. се турила основата на здание, което било готово през есента на 1922 г. То има 6 класни стаи, рисувателен салон, втори салон за обучение по физика и химия, втори евримичен салон и голям гимнастичен салон. Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище.
към текста >>
Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското
училище
.
От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи. На 16. XII. 1921 год. се турила основата на здание, което било готово през есента на 1922 г. То има 6 класни стаи, рисувателен салон, втори салон за обучение по физика и химия, втори евримичен салон и голям гимнастичен салон.
Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското
училище
.
Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота.
към текста >>
Това
училище
е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно.
се турила основата на здание, което било готово през есента на 1922 г. То има 6 класни стаи, рисувателен салон, втори салон за обучение по физика и химия, втори евримичен салон и голям гимнастичен салон. Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище. Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст.
Това
училище
е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно.
Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия.
към текста >>
Ученикът, като свърши Валдорфското
училище
, не трябва да има никакви мъчнотии в живота.
Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище. Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“.
Ученикът, като свърши Валдорфското
училище
, не трябва да има никакви мъчнотии в живота.
Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни.
към текста >>
Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това
училище
да може да се прехвърля, когато иска, в друго
училище
.
Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота.
Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това
училище
да може да се прехвърля, когато иска, в друго
училище
.
Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година.
към текста >>
Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго
училище
; същото е и на края на втори и пети клас.
Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище.
Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго
училище
; същото е и на края на втори и пети клас.
Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения.
към текста >>
Учениците, които свършат Валдорфското
училище
, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия.
Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас.
Учениците, които свършат Валдорфското
училище
, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия.
Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год.
към текста >>
Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското
училище
зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година.
Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни.
Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското
училище
зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година.
Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел.
към текста >>
Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година
училището
да остане без четирите отделения.
Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година.
Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година
училището
да остане без четирите отделения.
И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите.
към текста >>
нататък Валдорфското
училище
ще трябва да приема ученици от първи клас.
Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год.
нататък Валдорфското
училище
ще трябва да приема ученици от първи клас.
Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение.
към текста >>
Щокмайер (един от ръководителите на това
училище
) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред.
Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас.
Щокмайер (един от ръководителите на това
училище
) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред.
Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика.
към текста >>
Красивата идея за единно
училище
по такъв начин се изражда в нечувано насилие.
И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите.
Красивата идея за единно
училище
по такъв начин се изражда в нечувано насилие.
Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби. И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище. То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено.
към текста >>
Това е голям удар за Свободното Валдорфско
училище
, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение.
нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие.
Това е голям удар за Свободното Валдорфско
училище
, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение.
Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби. И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище. То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“.
към текста >>
И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското
училище
.
С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби.
И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското
училище
.
То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“. Сега няколко думи за издръжката на училището. Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите.
към текста >>
Сега няколко думи за издръжката на
училището
.
Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби. И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище. То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“.
Сега няколко думи за издръжката на
училището
.
Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства.
към текста >>
През втората учебна година (1920/ 1921)
училището
е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско
училище
“.
То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“. Сега няколко думи за издръжката на училището. Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите.
През втората учебна година (1920/ 1921)
училището
е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско
училище
“.
За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.
към текста >>
За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към
училището
са нужни много средства.
Сега няколко думи за издръжката на училището. Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000.
За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към
училището
са нужни много средства.
Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни.
към текста >>
Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско
училище
“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на
училището
и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско
училище
.
Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства.
Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско
училище
“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на
училището
и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско
училище
.
Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище.
към текста >>
Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на
училището
.
Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище.
Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на
училището
.
Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни.
към текста >>
Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско
училище
в Щутгарт.
През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището.
Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско
училище
в Щутгарт.
2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване.
към текста >>
2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското
училище
.
За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.
2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското
училище
.
Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза.
към текста >>
Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското
училище
.
Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни.
Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското
училище
.
Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза. Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище. Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка.
към текста >>
Той е и ръководител на Свободното Валдфорско
училище
.
Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза.
Той е и ръководител на Свободното Валдфорско
училище
.
Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка. За учебната 1921/1922 година минималната членска вноска е била 20 марки годишно. Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно. През март 1923 година съюзът е имал редовни членове 1063, а извънредни 3505, всичко 4568 души. Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI.
към текста >>
Той изтъкнал добрия дух, който царува в
училището
и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското.
Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно. През март 1923 година съюзът е имал редовни членове 1063, а извънредни 3505, всичко 4568 души. Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI. 1922 год., а третото на 25/V година. На първото събрание най- напред бил прочетен годишният доклад на дружеството, след което говорил Д-р Щайнер.
Той изтъкнал добрия дух, който царува в
училището
и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското.
В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища. След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921). От подобен характер са били и другите годишни събрания. Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица. Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите.
към текста >>
След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското
училище
през втората учебна година (1920/1921).
Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI. 1922 год., а третото на 25/V година. На първото събрание най- напред бил прочетен годишният доклад на дружеството, след което говорил Д-р Щайнер. Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското. В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища.
След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското
училище
през втората учебна година (1920/1921).
От подобен характер са били и другите годишни събрания. Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица. Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите. Първата родителска среща се състояла на 13.1. 1921 година, втората — на 15. III.
към текста >>
Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за
училище
от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите.
Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското. В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища. След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921). От подобен характер са били и другите годишни събрания. Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица.
Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за
училище
от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите.
Първата родителска среща се състояла на 13.1. 1921 година, втората — на 15. III. същата година. Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“. Той се разпраща до членовете и то безплатно.
към текста >>
Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско
училище
“.
Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица. Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите. Първата родителска среща се състояла на 13.1. 1921 година, втората — на 15. III. същата година.
Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско
училище
“.
Той се разпраща до членовете и то безплатно. До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е.
към текста >>
Освен от- чет за състоянието на
училището
, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове.
същата година. Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“. Той се разпраща до членовете и то безплатно. До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година.
Освен от- чет за състоянието на
училището
, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове.
Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза.
към текста >>
Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това
училище
и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е.
Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“. Той се разпраща до членовете и то безплатно. До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове.
Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това
училище
и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е.
по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка.
към текста >>
Главният източник за поддържането на
училището
са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на
училището
е записването на нови членове.
До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание.
Главният източник за поддържането на
училището
са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на
училището
е записването на нови членове.
Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище. От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12.
към текста >>
Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското
училище
.
1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове.
Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското
училище
.
Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище. От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца.
към текста >>
Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското
училище
.
по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка.
Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското
училище
.
От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“.
към текста >>
Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското
училище
; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те!
Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище. От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи.
Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското
училище
; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те!
Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи.
към текста >>
Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското
училище
.
От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“.
Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското
училище
.
Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското.
към текста >>
Когато ръководителите на Валдорфското
училище
получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото
училище
.
Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище.
Когато ръководителите на Валдорфското
училище
получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото
училище
.
Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23.
към текста >>
Международен съюз за ново
училище
.
Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи.
Международен съюз за ново
училище
.
Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23. VII до 7. I. 1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски учители от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година. Не споменавам за многобройните отделни сказки по тези въпроси.
към текста >>
В него било говорено по въпроса за основаване международен педагогически съюз, който да работи за реализирането на новото
училище
.
VII до 7. I. 1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски учители от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година. Не споменавам за многобройните отделни сказки по тези въпроси. Подробности за тези курсове няма да излагам тук, понеже това е сторено другаде. 4) За нас е важна резолюцията, взета на края на оксфордския курс и върху нея ще се спрем повечко.
В него било говорено по въпроса за основаване международен педагогически съюз, който да работи за реализирането на новото
училище
.
Ето що е писал в. „The Manchester Guardian“ от 31. VIII. 1922 год. за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския колеж на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от трите му сказки по социалния въпрос. По-рано той говори по педагогически въпроси.
към текста >>
Ние веднага ще почнем с
първоначалното
училище
в Кингс-Ланглей, едно
училище
с интернат.
Събранието решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза. В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа).
Ние веднага ще почнем с
първоначалното
училище
в Кингс-Ланглей, едно
училище
с интернат.
Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург.
към текста >>
Взето е съгласието на ръководителя на
училището
да се преустрои то по принципите на Валдорфското
училище
на Д-р Рудолф Щайнер.
В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат.
Взето е съгласието на ръководителя на
училището
да се преустрои то по принципите на Валдорфското
училище
на Д-р Рудолф Щайнер.
Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г.
към текста >>
Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това
училище
във Валдорфското
училище
, за да се подготви.
Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер.
Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това
училище
във Валдорфското
училище
, за да се подготви.
Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт.
към текста >>
Освен
училището
в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското
училище
, и в други места са отворени такива нови училища.
Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“.
Освен
училището
в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското
училище
, и в други места са отворени такива нови училища.
В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година.
към текста >>
В Кьолн подобно
училище
с неколко отделения е отворено по инициативата на г.
Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург.
В Кьолн подобно
училище
с неколко отделения е отворено по инициативата на г.
и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало.
към текста >>
Полман е турено начало това направление Хамбургското
училище
се проектирало да бъде отворено през тая учебна година.
Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г.
Полман е турено начало това направление Хамбургското
училище
се проектирало да бъде отворено през тая учебна година.
Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде.
към текста >>
То ще носи името „Свободно
училище
Волфганг Гьоте“.
и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало.
То ще носи името „Свободно
училище
Волфганг Гьоте“.
Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта.
към текста >>
Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на
училище
, подобно на Валдорфското.
В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“.
Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на
училище
, подобно на Валдорфското.
Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм.
към текста >>
Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно
училище
“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско
училище
) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес.
Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде.
Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно
училище
“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско
училище
) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес.
Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
към текста >>
Задачата на Валдорфското
училище
само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища.
Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес.
Задачата на Валдорфското
училище
само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища.
Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика.
към текста >>
Само с едно
училище
не може да се постигне целта.
То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища.
Само с едно
училище
не може да се постигне целта.
Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво.
към текста >>
Трябва духът, който владее в това
училище
, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм.
Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта.
Трябва духът, който владее в това
училище
, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм.
Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност.
към текста >>
Идеята на Валдорфското
училище
трябва да намери най-широко разпространение.
Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм.
Идеята на Валдорфското
училище
трябва да намери най-широко разпространение.
За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания.
към текста >>
За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно
училище
“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение.
За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно
училище
“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
към текста >>
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното
училище
е фалшиво.
Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното
училище
е фалшиво.
В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
към текста >>
В новото
училище
учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност.
Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво.
В новото
училище
учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност.
Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето.
към текста >>
То ще трябва да изгради новото
училище
,
училището
на бъдещето.
В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
То ще трябва да изгради новото
училище
,
училището
на бъдещето.
Ето що пише г. Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год. II, кн. 5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период.
към текста >>
Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново
училище
, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика.
Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика. По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство.
Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново
училище
, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика.
Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие. Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия.
към текста >>
Новото
училище
, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия.
Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие.
Новото
училище
, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия.
Ние, разбира се, ще се ползваме от чуждата педагогическа опитност, както теоретическа, така и практическа, ще използваме доста работи от нея, но работниците в тази посока у нас трябва да бъдат творци. Някои работи от Валдорфското училище могат ла се вземат, други могат да се изоставят. Художник не е онзи, който само копира. Идещият път ще разгледаме някои от принципите на окултната педагогика. ________________________________________________________________ 1) Виж българския превод във Всемирна Летопис, год.
към текста >>
Някои работи от Валдорфското
училище
могат ла се вземат, други могат да се изоставят.
Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие. Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия. Ние, разбира се, ще се ползваме от чуждата педагогическа опитност, както теоретическа, така и практическа, ще използваме доста работи от нея, но работниците в тази посока у нас трябва да бъдат творци.
Някои работи от Валдорфското
училище
могат ла се вземат, други могат да се изоставят.
Художник не е онзи, който само копира. Идещият път ще разгледаме някои от принципите на окултната педагогика. ________________________________________________________________ 1) Виж българския превод във Всемирна Летопис, год. I, кн. 4 и 5.
към текста >>
Същевременно той започнал курсовете си по физиология в
училището
по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи.
Същевременно той започнал курсовете си по физиология в
училището
по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“. И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят. След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок. руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили.
към текста >>
Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли
първоначално
за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат.
Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването. Мене са ме уверявали, че ние всички имаме тези ангели хранители, ако само бихме могли да си представим тоя факт. Едничките изключения от правилото са твърде младите души, долу, в стълбата на еволюцията, току- що излезли от животинската стадия, и ония много високо напреднали души, които са станали едно с великото космично съзнание и за това не чувстват вече нужда от ангел да отразява в тях божественото, защото, подобно на Христа и на всички велики души, те са се научили да казват с пълна истина: „Аз и моя Отец сме едно“. Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях.
Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли
първоначално
за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат.
По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия. Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда. Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие.
към текста >>
Чистотата на българския превод е необходима, за да се разбере съдържанието на книгата и от четци с
първоначално
образование.
Тя ще ползва особено много нашите църковни служители, които, искрено или не, още се съмняват в прераждането и дори се представляват за „възмутени“ от подобни „сектантски“ твърдения. Те, разбира се, са за съжаление: както не разбират.що е „секта“ или умишлено изопачават истината, така и погрешно окачествяват незиблемите природни закони като „сектантски“ измислици. Разглежданата книжка допринася за просветата на заблудените или съзнателно заблуждаващите народа църковници. На край, бихме посъветвали г. преводача да избягва, колкото се може, употребата на чужди думи, непонятни за широкия кръг четци, като например, руската дума „чутье“ (която той написал чутье, а би могло да се преведе на български с хубавата дума „усет“), „субстрат“, „фундаментални“ и др.
Чистотата на българския превод е необходима, за да се разбере съдържанието на книгата и от четци с
първоначално
образование.
Вярваме, че при второ издание, тази наша доброжелателна бележка ще се вземе във внимание. Книжката се доставя от книжарница „Просвета“ на г. Юрдан К. Петров в Сливен.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И действително,
първоначално
работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“.
И действително,
първоначално
работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ.
към текста >>
Расите в своето
първоначално
проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот.
Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им.
Расите в своето
първоначално
проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот.
Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
към текста >>
„Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един
училищен
другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги.
— Не, не колегите си, а възгледи те, начините, по които те се отнасят към всичко ново, необикновено за тях или дълбоко различаваше се от техните разбирания и мнения. Но из винете, — аз се отклоних — това има малко значение за историята ми. А ето писмото — извади той един голям плик — да, аз искам да ви прочета това писмо, писмото на моя другар мистър Мирл. Бяха минали повече от два месеца — аз мислех вече да го посетя, което ви казах, когато го получих. Ще ви го прочета цялото.
„Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един
училищен
другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги.
Даже когато мисли, че е на пълно сполучил да стори това, изглежда, че само е отсекъл стъблата, но корените са останали дълбоко в душата и достатъчно е само да има кой да разрови . . . Прощавайте. Но мен ми се иска да Ви се отплатя поне малко. Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света. Вие ще го разберете.
към текста >>
Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в
първоначалното
им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила.
Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща.
Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в
първоначалното
им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила.
Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си.
към текста >>
Фабиус де Шанвил, който от 40 години насам работи, заедно с покойния Хекюр Дюрвил, по психизма, като професор в Практическото
училище
по магнетизма и като председател на международните конгреси по експерименталната психология.
Роко, основател на списанието Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия. Централното бюро в Париж е организирало периодически обеди на всички психисти, членове и не членове, живущи в френската столица· Първият обед бил даден на 11. юний т. г. в салоните на Жиле, булевард Нйой. Този обед бил даден в чест на г. Г.
Фабиус де Шанвил, който от 40 години насам работи, заедно с покойния Хекюр Дюрвил, по психизма, като професор в Практическото
училище
по магнетизма и като председател на международните конгреси по експерименталната психология.
На г. де Шанвил бил поднесен един дар — бронзова статуя. Вторият обед щял да бъде даден през ид. м. октомври или ноември т. г. Пожертвувателността в чужбина.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултна педагогика: 1) Новото свободно
училище
.
От К. Либра: Планетата Меркури в разните домове. 8. Окултна биология. Новооткритата органическа сила. От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки). 9.
Окултна педагогика: 1) Новото свободно
училище
.
Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултния университет „Гъотеанум", от Д-р Рудолф Щайнер. 3) Свободното Валдорфско училище, Статия от Боян Боев. 10. Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище.
към текста >>
3) Свободното Валдорфско
училище
, Статия от Боян Боев. 10.
Новооткритата органическа сила. От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки). 9. Окултна педагогика: 1) Новото свободно училище. Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултния университет „Гъотеанум", от Д-р Рудолф Щайнер.
3) Свободното Валдорфско
училище
, Статия от Боян Боев. 10.
Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от професор Д-р О. Рьомер. III. РАЗНИ 11.
към текста >>
Да съградиш ли едно
училище
и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?
Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? - разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш?
Да съградиш ли едно
училище
и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?
Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим". Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата някому и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или, с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
към текста >>
Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно
училище
Семейно възпитание или пълно общежитие?
(Прев. от англ. — Краят в следващата книжка). ___________________________ 1) Тук трябва да се спомене, че г-жа Дикинсън е била наградена със сребърен медал от международния медиц. конгрес в Лондон през 1913 г. за представеното от нея отлично антисептично лекарство.
Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно
училище
Семейно възпитание или пълно общежитие?
Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство.
към текста >>
Видяхме1), че от педагогическо гледище
училището
трябва да е братско общежитие.
— Краят в следващата книжка). ___________________________ 1) Тук трябва да се спомене, че г-жа Дикинсън е била наградена със сребърен медал от международния медиц. конгрес в Лондон през 1913 г. за представеното от нея отлично антисептично лекарство. Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие?
Видяхме1), че от педагогическо гледище
училището
трябва да е братско общежитие.
Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр.
към текста >>
Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото
училище
представлява тогаз детски дом и замества семейството.
за представеното от нея отлично антисептично лекарство. Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие? Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не?
Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото
училище
представлява тогаз детски дом и замества семейството.
Училището приема характер на семейство. Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие, те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на по-висшата култура. Пълното общежитие ще представлява едно общество в миниатюр, дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване.
към текста >>
Училището
приема характер на семейство.
Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие? Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството.
Училището
приема характер на семейство.
Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие, те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на по-висшата култура. Пълното общежитие ще представлява едно общество в миниатюр, дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: днешното семейство се разпада.
към текста >>
Не само че
училището
не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив,
училището
трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството?
Семейството пък не представлява ли едно малко общежитие? И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите?
Не само че
училището
не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив,
училището
трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството?
И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
към текста >>
И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на
училището
: „това не прилича на
училище
, а по-скоро на семейство“.
И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите? Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството?
И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на
училището
: „това не прилича на
училище
, а по-скоро на семейство“.
Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
към текста >>
Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в
училището
?
Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите? Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“.
Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в
училището
?
“ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите.
към текста >>
А в обикновеното
училище
принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство.
А в обикновеното
училище
принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите. Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония.
към текста >>
В
училището
, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите.
Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
В
училището
, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите.
Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им.
към текста >>
Самото
училище
ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея.
Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите. Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили.
Самото
училище
ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея.
Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им. И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството. Духовният елемент в училището е елемент на живот.
към текста >>
И така, в заключение, можем да кажем:
училището
е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството.
Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им.
И така, в заключение, можем да кажем:
училището
е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството.
Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма.
към текста >>
Духовният елемент в
училището
е елемент на живот.
Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им. И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството.
Духовният елемент в
училището
е елемент на живот.
Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили.
към текста >>
Един Учител казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в
училището
.
Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството. Ако възпитанието де събужда висшите заложени сили в детската душа, то е едностранчиво. Човешката душа е златна рудница, чиито съкровища още не подозират. Заложбите в детската душа чакат само подходни методи, за да се проявят. За да стане това, цялата училищна дейност трябва да бъде проникната от духовен елемент.
Един Учител казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в
училището
.
Ако не преобладава, то ще бъде казарма“. Духът е най-великата сила. Той движи световете. Той е архитектът. Зад всичко материално лежи духовното.
към текста >>
Ако
училището
е без духовен елемент, детето ще се чувства, като в клещи, като в затвор.
Той е архитектът. Зад всичко материално лежи духовното. Всъщност коренът на материалното е в духовното. Дето има духовен елемент, има живот. Без него няма истинско творчество.
Ако
училището
е без духовен елемент, детето ще се чувства, като в клещи, като в затвор.
Духовният елемент е необходим за растежа на детската душа. Той ще бъде онази светлина, при която ще се разцъфти душата. Без него душата загрубява. Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм. Той събужда спящите детски сили. Защо?
към текста >>
Трябва да внесем в
училището
духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа.
Той ще бъде онази светлина, при която ще се разцъфти душата. Без него душата загрубява. Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм. Той събужда спящите детски сили. Защо? Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа.
Трябва да внесем в
училището
духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа.
Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед. Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота. Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа?
към текста >>
Но явява се въпрос: духовният елемент в
училището
не противоречи ли на принципа на свободата?
Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа. Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед. Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота.
Но явява се въпрос: духовният елемент в
училището
не противоречи ли на принципа на свободата?
Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа? Само когато е проникнато с духовен елемент, то е в хармония с детската природа, понеже истинската детска природа е духовна.
към текста >>
Напротив, тъкмо когато лишим
училището
от духовен елемент, ние извършваме насилие върху детската душа.
Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа? Само когато е проникнато с духовен елемент, то е в хармония с детската природа, понеже истинската детска природа е духовна.
Напротив, тъкмо когато лишим
училището
от духовен елемент, ние извършваме насилие върху детската душа.
Днес много педагогически методи целят да насочат детското съзнание предимно към материалната страна на нещата. Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения. Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях!
към текста >>
И се чудим, че
училището
не дава това, което трябва да даде!
Днес много педагогически методи целят да насочат детското съзнание предимно към материалната страна на нещата. Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения. Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях!
И се чудим, че
училището
не дава това, което трябва да даде!
Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
към текста >>
Ако в
училището
липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа.
Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения. Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде!
Ако в
училището
липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа.
Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“.
към текста >>
Училище
, което изхожда от материализма, насажда го и в детето.
Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа.
Училище
, което изхожда от материализма, насажда го и в детето.
В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно.
към текста >>
В днешното
училище
се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад.
Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето.
В днешното
училище
се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад.
Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди.
към текста >>
Можем да имаме
училище
с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“.
Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
Можем да имаме
училище
с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“.
Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота? Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание?
към текста >>
Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на
първоначалното
училище
в Кингс-Ланглей5).
Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание? Ти събуждаш ли у него предчувствие на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота? На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища.
Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на
първоначалното
училище
в Кингс-Ланглей5).
В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер.
към текста >>
В това
училище
децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината.
Ти събуждаш ли у него предчувствие на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота? На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5).
В това
училище
децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината.
Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот.
към текста >>
Това
училище
представлява нещо като стопанство.
На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината.
Това
училище
представлява нещо като стопанство.
Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот. Какво се разбира под духовен елемент?
към текста >>
И затова нейното
училище
ще се преустрои по типа на Валдорфското.
На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“.
И затова нейното
училище
ще се преустрои по типа на Валдорфското.
В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот. Какво се разбира под духовен елемент? Под духовен елемент се разбира: човек да чувства, че божественият живот е разлян в цялата природа, да съзнава висшето божествено начало, което живее вътре в самия него и да определя своите идеали, стремежи и начин на действие, като изхожда от това по-дълбоко гледище. Но как ще се добие този духовен елемент в училището?
към текста >>
Но как ще се добие този духовен елемент в
училището
?
И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот. Какво се разбира под духовен елемент? Под духовен елемент се разбира: човек да чувства, че божественият живот е разлян в цялата природа, да съзнава висшето божествено начало, което живее вътре в самия него и да определя своите идеали, стремежи и начин на действие, като изхожда от това по-дълбоко гледище.
Но как ще се добие този духовен елемент в
училището
?
Дали чрез някой особен духовен предмет? Съвсем не. Тук не е думата да се излагат на детето великите духовни тайни чрез отделна наука, нито да му се държат духовни проповеди. Даже ако бихме правили така, нищо не бихме постигнали. Детето трябва да преживни и да почувства великия божествен живот, който е разлян в цялата природа, във всички хора, които са братя и вътре в самото дете.
към текста >>
А това преживяване ще дойде от целия
училищен
живот.
Вашите думи ще останат без никакво влияние върху дете ата душа, няма да раздвижат нищо в нея! Целта не е да назубри детето известни догми, а да се събуди висшето у него. Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато.
А това преживяване ще дойде от целия
училищен
живот.
И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне.
към текста >>
Онзи, който иска да вкара духовния елемент в
училището
само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото
училище
.
Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното.
Онзи, който иска да вкара духовния елемент в
училището
само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото
училище
.
Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум. То ще може да ги усвои чрез паметта си и ще може да ги повтори.
към текста >>
Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото
училище
.
Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение.
Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото
училище
.
Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум. То ще може да ги усвои чрез паметта си и ще може да ги повтори. Но какво от това? Трябва детето да расте духовно чрез самия живот, който то живее.
към текста >>
За да се влее духовния елемент в
училището
, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред.
Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие. Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост. Ако нямаш това доверие, то ти още при първата несполука ще се отчаеш, но ако устоиш, радостта ти ще бъде безгранична. (Виж примера на учителя Георги Иванов: „Костадин“ 6).
За да се влее духовния елемент в
училището
, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред.
(Следва) _________________________ 1) Вж. Всемирна Летопис, год, III, кн. X. 2) Виж: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“, от Д-р Рудолф Щайнер в спис. „Всемирна Летопис“, год. I, кн.
към текста >>
Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско
училище
в Щутгарт.
5, 5) Виж ,Всемирна Летопис“, год. III, кн. 4. 6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука.
Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско
училище
в Щутгарт.
Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека.
към текста >>
Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това
училище
, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно.
III, кн. 4. 6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт.
Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това
училище
, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно.
Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика.
към текста >>
Този, който е работил в
училище
и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика.
6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно.
Този, който е работил в
училище
и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика.
Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество.
към текста >>
В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното
първоначално
училище
.
Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот.
В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното
първоначално
училище
.
Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища.
към текста >>
Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско
училище
?
Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище. Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание.
Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско
училище
?
“ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен.
към текста >>
И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското
училище
, те са борба за истинска свобода на духовния живот.
“ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен.
И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското
училище
, те са борба за истинска свобода на духовния живот.
За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса.
към текста >>
За „Свободното Валдорфско
училище
“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето
училище
ще приемаме деца от първи клас.
Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен. И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот.
За „Свободното Валдорфско
училище
“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето
училище
ще приемаме деца от първи клас.
През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса. Това, което казвам, няма пропагандаторски цели.
към текста >>
година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото
училище
и тая загуба не може да се навакса.
И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот. За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14.
година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото
училище
и тая загуба не може да се навакса.
Това, което казвам, няма пропагандаторски цели. На лице е вече опитността в течение на 3 години. Ние във Валдорфското училище имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години. Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи. Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи.
към текста >>
Ние във Валдорфското
училище
имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години.
Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса. Това, което казвам, няма пропагандаторски цели. На лице е вече опитността в течение на 3 години.
Ние във Валдорфското
училище
имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години.
Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи. Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата.
към текста >>
В едно истинско
училище
най-много се учи самият учител.
Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата. Учителят често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие.
В едно истинско
училище
най-много се учи самият учител.
И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн.
към текста >>
Свободното Валдорфско
училище
се отвори за него.
И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение.
Свободното Валдорфско
училище
се отвори за него.
То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш.
към текста >>
Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това
училище
трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот.
Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1).
Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това
училище
трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот.
Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч.
към текста >>
Защото Валдорфското
училище
е конкретен израз на един свободен духовен живот.
И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот.
Защото Валдорфското
училище
е конкретен израз на един свободен духовен живот.
То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г.
към текста >>
То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на
училището
на бъдещето.
Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот.
То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на
училището
на бъдещето.
Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика.
към текста >>
Свободното Валдорфско
училище1
).
Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика.
Свободното Валдорфско
училище1
).
Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище.
към текста >>
Из историята на Валдорфското
училище
Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското
училище
, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето.
__________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика. Свободното Валдорфско училище1).
Из историята на Валдорфското
училище
Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското
училище
, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето.
Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище. Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката.
към текста >>
В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското
училище
.
Свободното Валдорфско училище1). Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година.
В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското
училище
.
Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката. Тогаз условията затова бяха съвсем неблагоприятни. Щутгарт е средно голям индустриален град. Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения.
към текста >>
Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно
училище
за децата на работниците и чиновниците от фабриката.
Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище.
Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно
училище
за децата на работниците и чиновниците от фабриката.
Тогаз условията затова бяха съвсем неблагоприятни. Щутгарт е средно голям индустриален град. Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения. И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови учители за целта.
към текста >>
Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо
училище
, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца.
Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения. И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови учители за целта. Д-р Щайнер можеше да строи само върху едно: Духът. Последния той беше изпробвал цел един живот.
Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо
училище
, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца.
Този, комуто са известни писмените и устни изявления на Д-р Щайнер върху педагогическите въпроси, можеше да предчувства, че тук ще работи най-великият педагог от времето на Песталоци. Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен учител: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания. В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители.
към текста >>
Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското
училище
.
В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители. Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели.
Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското
училище
.
Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата. Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце. А това е главното условие за един учител. Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват.
към текста >>
Не само учениците, но и учителите на днешното
училище
ок за оплакване.
Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват. Свободата на учителя — главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски учители. Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно. Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за учители и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания.
Не само учениците, но и учителите на днешното
училище
ок за оплакване.
Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода. Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското училище е сутрин от 8 до 10 часа. Един и същ учебен предмет се учи много седмици наред. Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот. След това се преминава към друг учебен предмет.
към текста >>
Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското
училище
е сутрин от 8 до 10 часа.
Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно. Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за учители и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания. Не само учениците, но и учителите на днешното училище ок за оплакване. Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода.
Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското
училище
е сутрин от 8 до 10 часа.
Един и същ учебен предмет се учи много седмици наред. Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот. След това се преминава към друг учебен предмет. Чрез предметната система се избягва вредното действие на часовата система ; чрез последната вниманието на детето се разпокъсва на много страни. При часовата система едно чувствително дете, което дълбоко възприема нещата, в следния час трябва да изгони от душата си дълбоко преживяното в предидещия час, га да се отдаде на съвсем друго.
към текста >>
Началото на главата: „Свободно Валдорфско
училище
“ е увод от Алберт Стефен.
Бихме желали да има повече такива очи, пълни с жизнерадост и благоговение. Тогаз бъдещето няма да бъде така тъмно. (Следва). Б. Боев. _______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен.
Началото на главата: „Свободно Валдорфско
училище
“ е увод от Алберт Стефен.
2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта. Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа. Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр.
към текста >>
„Ученикът отива сутринта в
училище
за първия учебен час.
Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн. 5 — 7.
„Ученикът отива сутринта в
училище
за първия учебен час.
Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика.
към текста >>
Който иска да реформира
училището
, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика.
„Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение.
Който иска да реформира
училището
, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика.
Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето.
към текста >>
В бъдещето
училище
ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие.
След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени.
В бъдещето
училище
ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие.
Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер).
към текста >>
„Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското
училище
се учат два чужди езика, и то още в първо отделение.
Децата описват така като че са били там във време на събитията“. (Из статията „Vom geschichtsunterricht der Freien Waldorfschule“ от Д-р Валтер Щайн в списание „Soziale Zukunft“, год. 1, кн. 5 — 7. 3) Бел. прев.
„Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското
училище
се учат два чужди езика, и то още в първо отделение.
Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие?
към текста >>
Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в
училище
или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика.
Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в
училище
или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно.
към текста >>
Валдорфско
училище
стои още в началото на своя живот, то евритмията още в ограничен размер се използва при изучаването на чужди езици.
Това радва децата. Внимателно се избягва да възбуждаме изкуствено детския интерес или да погубим моралния му вкус чрез морални изречения. Напротив, по-голямо внимание се обръща на детския инстинктивен стремеж към игра. Един нов източник на радост е превръщането на стиховете или на изпетите песни в евритмични движения. Тъй като Своб.
Валдорфско
училище
стои още в началото на своя живот, то евритмията още в ограничен размер се използва при изучаването на чужди езици.
Но по-нататък това ще се засили. Според окултната езикова методика, поетичния и художествения елемент при обучението на чужди езици трябва да бъде на първо място. И затова евритмпята ще играе важна роля тук. В първите две отделения нито четене, нито писане на чужди езици няма". (Из статията на Херберт Хан: „Zum neusprachlichen grundunterricht an derFreien Waldorfschule“ в спис.
към текста >>
училище
имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго
училище
. Защо?
Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд.
училище
имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго
училище
. Защо?
Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките.
към текста >>
училище
в спис.
Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ. правопис е доста труден), но това не ги затруднява, понеже отдавна са усвоили, как се изговаря думата. Децата така се радват на чужди думи и на техните звукове, както ние се радваме на съвсем оригиналните думи на майчиния език. (Из статията: Обучение по чужди езици в долните класове на Своб. Валд.
училище
в спис.
„Die Drei“, год. II, кн. I, април 1922 год.). „Чуждите езици се изучват още от първо отделение, за да се използва периода до 9 година, когато още е силен подражателният инстинкт. (Д-р Ерих Швебш във Валдорфския бюлетин №3).
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно
училище
.
V и край). II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 7. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА. Основните принципи на вселената. От Леонард Босман. 8.
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно
училище
.
От Б. Боев. 9. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V). III.
към текста >>
И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и
първоначално
познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл.
Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея. Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа.
И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и
първоначално
познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл.
И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове.
към текста >>
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно
училище
(Продължение от кн.
5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност. 7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила. Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“.
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно
училище
(Продължение от кн.
5) III. Живот на служене „Ние сме още в началото на своето развитие. Значи, у човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно“. Един Учител1). Възпитателят трябва да има разбиране на онова красивото, чистото, което се крие в човешката душа.
към текста >>
Могат да се използват всевъзможни случаи в семейството и
училището
в тази посока. Напр.
В време на екскурзии, помощ на ранено животно или привързване на счупено стъбълце допринася за същото. Значи, не е още най-важна дейността сама по себе си, ако не се издигне до един вид свещенодействие чрез любовта. И най-простата наглед дейност може да се издигне до свещенодействие, когато е вдъхновена от този импулс. Напр. поливането на цветята, плодните дръвчета от детето може да бъде обикновена механична работа, ползата от която за духовното развитие на детето да е съвсем малка. Ако няма по-голяма идейност в работата, тогаз заглъхват детските сили.
Могат да се използват всевъзможни случаи в семейството и
училището
в тази посока. Напр.
майката къпе най-малкото дете. По-голямото, макар да е то тригодишно, да подава на майка си дрешките (Харисон: „Изучаване на детската природа от гледището на детската градина“, стр. 86). Този дух на служене не трябва да се практикува само в отделни избрани часове; той не се заключава само във взаимни услуги, взаимопомощ в училище или на екскурзии. Той трябва да прониква в целия детски живот, всички видове негови дейности, както художественият елемент трябва да ги прониква. Този дух трябва да бъде атмосферата на детския живот.
към текста >>
Този дух на служене не трябва да се практикува само в отделни избрани часове; той не се заключава само във взаимни услуги, взаимопомощ в
училище
или на екскурзии.
поливането на цветята, плодните дръвчета от детето може да бъде обикновена механична работа, ползата от която за духовното развитие на детето да е съвсем малка. Ако няма по-голяма идейност в работата, тогаз заглъхват детските сили. Могат да се използват всевъзможни случаи в семейството и училището в тази посока. Напр. майката къпе най-малкото дете. По-голямото, макар да е то тригодишно, да подава на майка си дрешките (Харисон: „Изучаване на детската природа от гледището на детската градина“, стр. 86).
Този дух на служене не трябва да се практикува само в отделни избрани часове; той не се заключава само във взаимни услуги, взаимопомощ в
училище
или на екскурзии.
Той трябва да прониква в целия детски живот, всички видове негови дейности, както художественият елемент трябва да ги прониква. Този дух трябва да бъде атмосферата на детския живот. Детето ще работи на полето, в градината. Но кой ще бъде импулсът към тая му дейност? Това е една от най-важните точки във възпитанието.
към текста >>
До колкото е приложено общежитието в
училището2
), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене.
Тогаз едновременно с работата (физична или друга) и духът ще бъде в най-активно състояние. Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство.
До колкото е приложено общежитието в
училището2
), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене.
„Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност.
към текста >>
„Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в
училището
.
Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене.
„Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в
училището
.
Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене.
към текста >>
Ще се изпълнят и евритмични игри от учениците на окултно-педагогическото
училище
„Волфганг Гьоте“ в Хамбург.
Този принцип внесен в архитектурата внася живот в нея, казва авторът. ВЕСТИ Окултен (антропософски) събор в Хамбург от 2. до 7. май т. год. Главната тема, по която ще се говори, е: „Окултизмът (антропософията) като нужда на времето“.
Ще се изпълнят и евритмични игри от учениците на окултно-педагогическото
училище
„Волфганг Гьоте“ в Хамбург.
Евритмията в Германия. Щутгартското евритмично училище е дало в началото на март т. г. евритмични игри в Нюрнберг. Най-напред имало „евритмия на тоновете“ (Tonenrythmie) т. е. били евритмизирани разните мажорни и миньорни гами и превърнати в красиви ритмични движения, за да се види, как душата стои зад всяка гама.
към текста >>
Щутгартското евритмично
училище
е дало в началото на март т. г.
до 7. май т. год. Главната тема, по която ще се говори, е: „Окултизмът (антропософията) като нужда на времето“. Ще се изпълнят и евритмични игри от учениците на окултно-педагогическото училище „Волфганг Гьоте“ в Хамбург. Евритмията в Германия.
Щутгартското евритмично
училище
е дало в началото на март т. г.
евритмични игри в Нюрнберг. Най-напред имало „евритмия на тоновете“ (Tonenrythmie) т. е. били евритмизирани разните мажорни и миньорни гами и превърнати в красиви ритмични движения, за да се види, как душата стои зад всяка гама. Става ясно какво духовно съдържание има всяка гама, на кое духовно състояние тя е израз. После имало „евритмия на стихотворните стъпки (Verseneurythmie); евритмизират се разните видове стъпки, които се употребяват в поезията (ямб, хорей, анапест и пр.), за да се види на какво душевно съдържание отговаря всяка една от тях.
към текста >>
Щайнер, ръководител на прочутото вече Валдорфско
училище
, който е въвел съвсем нова възпитателна система, изхождайки от проникването на научното познание с духовни истини.
Г-н McMilan поздравил Д-р Щайнер при откриването на конференцията, като казал, че поздравът се извършва от съзнанието, че Д-р Щайнер носи идеи, твърде необходими в днешния критичен час на народната и международна история. Вестник „Yorkshire Observer“ от 6. август 1923 г. пише: „Всички мислещи хора по цялата земя се чувстват дълбоко незадоволени от материалистичното мировъзрение на днешната култура, от пълната неспособност на днешната възпитателна система да помогне на наложителните духовни нужди на човечеството. Борец, стоящ в първите редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р.
Щайнер, ръководител на прочутото вече Валдорфско
училище
, който е въвел съвсем нова възпитателна система, изхождайки от проникването на научното познание с духовни истини.
Преди около една година се състоя конференция в Оксфорд,дето Д-р Щайнер изложи своите педагогически възгледи, и толкоз голямо беше въодушевлението на слушателите, че се реши основаването на общество, което да работи за приложение в практиката на изложените от Д-р Щайнер идеи. Обществото, известно под името „ Възпитателен съюз за. реализиране на духовни ценности“, свика тая конференция в Илклей.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно
училище
.
СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 5. КАБАЛА. Ключът на книгата „Зо-ар“ (продължение от кн. II и III). 6. ЛИЧНОСТ И МЕТОД. Статия от Violino Primo. 7.
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно
училище
.
От Б. Боев (Продължение от кн. VI). 8. ИЗ ЖИВОТА НА СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ (с 3 илюстрации). 9. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА.
към текста >>
ИЗ ЖИВОТА НА СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО
УЧИЛИЩЕ
(с 3 илюстрации). 9.
Статия от Violino Primo. 7. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно училище. От Б. Боев (Продължение от кн. VI). 8.
ИЗ ЖИВОТА НА СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО
УЧИЛИЩЕ
(с 3 илюстрации). 9.
АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА. Девствената майка на природата. От Леонард Босман (Продължение от кн. VI). 10. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА.
към текста >>
Живял в такава среда, Делан е свършил
училището
и е станал инженер по електричеството.
Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания. Баща му, един от основателите на „Лигата за обучение по духовната наука“, е бил и един от най-близките приятели на Алан Кардек и той шеговито припомнял, че синът му Габриел е играл на коленете на основателя на спиритизма.
Живял в такава среда, Делан е свършил
училището
и е станал инженер по електричеството.
Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството на душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта на тялото. Целият му живот е бил насочен в тоя смисъл и може да се каже, че Габриел Делан е бил спиритист постоянно и във всичките работи през живота си. Още в 1893 год. той е издал два големи тома, озаглавени: Спиритическото явление и Спиритизмът пред науката. В първото от тия свои съчинения авторът, като взима една ясна позиция, посочва, че после-смъртните прояви на човешката душа не са, както някои са искали да вярват или са твърдели, някакво ново учение, основано на повече или по-малко фантастични съображения, но че, още от като съществуват цивилизациите, светилищата и другите центрове на посвещението, хората навред са се занимавали с тия явления, добивали ги, изучвали ги и са извличали от тях знания за лекуване и пророчества.
към текста >>
Следователно, ние можем да се надеем за едно бъдеще на света и нашата душа, равно на техния божествен произход и можем да достигнем крайния идеал — нашето
първоначално
величие.
Спасението ще дойде от едно по-широко изливане на Бога в душите, на душите в обществата, и на делото на цялото човечество в укротените сили на световете. Всичките безбройни частности, настръхнали от вражда, от първоначалната земна история и от първоначалната история на вселената, ще бъдат подчинени от свободния дух, от разума, прояснен от климатите и расите и от безграничната любов. Тогава всичко ще се пречисти както отначало. Съществата ще възлизат отново до висотата на божествения принцип. Човечеството ще се освободи от всички неравенства във въжделенията си, реалното ще приеме формата на идеалното във взаимното си и съвършено приспособяване, Амин ще бъде достоен за молитвата, науката ще достигне истината.
Следователно, ние можем да се надеем за едно бъдеще на света и нашата душа, равно на техния божествен произход и можем да достигнем крайния идеал — нашето
първоначално
величие.
„Тъй като шестте члена постоянстват, според както е писано: тя бе. Тази е истината“. Както видяхме, шестте члена на микропрозопа, проявеният Бог, представляват шестте долни сефироти. Въпреки смущението от падането им, те не загиват, защото небитие не съществува. Кабалата не го приема.
към текста >>
Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят;
училището
е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на
училището
“.
За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико!
Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят;
училището
е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на
училището
“.
Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност. Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила! М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя.
към текста >>
„Ново
училище
”, сп.
„Вестник на жената”. Сътрудничи на периодиката - в. „Литературен час”, в. „Мир”, в. „Котленски край”, сп.
„Ново
училище
”, сп.
„Педагогическа практика” и др. Автор на редица разкази, есета, учебници (буквари, читанки, сметанки) за най-малките, студии - „Преосвещений Поликарп Патароликийски” (1934) и др. Редактор на книги за деца. Книги: „Школско звънче. Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка.
към текста >>
(от Литературен свят) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно
училище
(Продължение от кн.
Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град. Умира на 8.12.1940 г. в Котел.
(от Литературен свят) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно
училище
(Продължение от кн.
VI) „Същественото, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. Всичко знаете, но същественото не знаете“. „Младото поколение трябва да бъде духовно не само с табели. На тези млади ние трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче“. Един Учител.1) Общението с живата природа, проникването на цялото обучение и възпитание от художествен елемент, преживяването на явленията в живата природа като символи, алегории на висши истини, животът на служенето — всичко това дава мощен тласък за разцъфтяването на красивото, божественото в детската душа.
към текста >>
Значи,
училището
през този период трябва да даде научна основа на духовния мироглед.
И особеността на работата през този период зависи от състоянието, в което се намира човек през него, зависи от силите, които тогаз са в своя подем. Законът е такъв: През всеки период трябва да се работи с тези сили, които тогаз са в подем. Само тогаз възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъка. Ето защо всички истини трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на детето.
Значи,
училището
през този период трябва да даде научна основа на духовния мироглед.
Тези духовни истини, до които е дошло детето през втория период чрез символи, чрез живот на служене и пр., те сега трябва да се облекат в научна форма, да се поставят в свръзка с цялото останало познание. Трябва да се разгледат всички науки от едно по-дълбоко гледище и да се посочат фактите, които говорят за духовното развитие на живота. Защо всичко, преживяно през третия период, като идеали, морал и пр., трябва да се свърже в известни граници с умствената дейност? — За да има единство в душата на ученика, защото съвсем нова сила се разцъфтява сега в душата му: логичното мислене. Обстоятелството, че след 14 година се развива логичното мислене, вече ясно определя задачата на средното училище.
към текста >>
Обстоятелството, че след 14 година се развива логичното мислене, вече ясно определя задачата на средното
училище
.
Значи, училището през този период трябва да даде научна основа на духовния мироглед. Тези духовни истини, до които е дошло детето през втория период чрез символи, чрез живот на служене и пр., те сега трябва да се облекат в научна форма, да се поставят в свръзка с цялото останало познание. Трябва да се разгледат всички науки от едно по-дълбоко гледище и да се посочат фактите, които говорят за духовното развитие на живота. Защо всичко, преживяно през третия период, като идеали, морал и пр., трябва да се свърже в известни граници с умствената дейност? — За да има единство в душата на ученика, защото съвсем нова сила се разцъфтява сега в душата му: логичното мислене.
Обстоятелството, че след 14 година се развива логичното мислене, вече ясно определя задачата на средното
училище
.
Във всяко средно училище трябва да кипи висш идеен живот. Той е необходим. защото отговаря на характера на този период от живота на ученика (от 14 до 21 година). Той е нужен за правилното развитие на силите му през този период. Ако през този период няма висш идеен живот (стремеж да се живее за висши идеали, копнеж да се работи за един живот на красота, хармония, разумност), тогаз душевните сили могат да се развият в криво направление.
към текста >>
Във всяко средно
училище
трябва да кипи висш идеен живот.
Тези духовни истини, до които е дошло детето през втория период чрез символи, чрез живот на служене и пр., те сега трябва да се облекат в научна форма, да се поставят в свръзка с цялото останало познание. Трябва да се разгледат всички науки от едно по-дълбоко гледище и да се посочат фактите, които говорят за духовното развитие на живота. Защо всичко, преживяно през третия период, като идеали, морал и пр., трябва да се свърже в известни граници с умствената дейност? — За да има единство в душата на ученика, защото съвсем нова сила се разцъфтява сега в душата му: логичното мислене. Обстоятелството, че след 14 година се развива логичното мислене, вече ясно определя задачата на средното училище.
Във всяко средно
училище
трябва да кипи висш идеен живот.
Той е необходим. защото отговаря на характера на този период от живота на ученика (от 14 до 21 година). Той е нужен за правилното развитие на силите му през този период. Ако през този период няма висш идеен живот (стремеж да се живее за висши идеали, копнеж да се работи за един живот на красота, хармония, разумност), тогаз душевните сили могат да се развият в криво направление. Че наистина идейния живот през този период е въздухът, необходим за душата, се вижда от следното: ако вие не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той.
към текста >>
Че наистина идейния живот през този период е въздухът, необходим за душата, се вижда от следното: ако вие не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в
училището
през този период, то той.
Във всяко средно училище трябва да кипи висш идеен живот. Той е необходим. защото отговаря на характера на този период от живота на ученика (от 14 до 21 година). Той е нужен за правилното развитие на силите му през този период. Ако през този период няма висш идеен живот (стремеж да се живее за висши идеали, копнеж да се работи за един живот на красота, хармония, разумност), тогаз душевните сили могат да се развият в криво направление.
Че наистина идейния живот през този период е въздухът, необходим за душата, се вижда от следното: ако вие не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в
училището
през този период, то той.
без ваше знание, скришно може би от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи: философски, морални, религиозни, научни, художествени и пр. и ще търси отговор на въпроса за пренареждане живота на разумни основи. През този период младежът живее в мира на идеите. През него той ще върши и практическа работа, за да развие известни страни на своята природа и за да не се отдалечи от живота, но тая практическа страна трябва да се свърже с идейния живот. Работата му трябва да бъде на идейна почва, тя трябва да бъде като израз, последствие на.
към текста >>
И така, основната характеристика на средното
училище
трябва да бъде идейния живот.
Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите идеи са конкретни, въплътени в образи и действия. Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“. Какъв тласък към идеен живот ще роди това в тях! Великите произведения на миналото и настоящето — не е важно да ли са научни или художествени — трябва да бъдат преживени от юношата през този период. Но не само като неща исторически, които трябва да се запомнят, но за да оживеят в човека духовните истини, които те съдържат.
И така, основната характеристика на средното
училище
трябва да бъде идейния живот.
Това съвпада с третия период от човешкото развитие. Дълбоката основа на идейния живот е духовният импулс, духовният елемент, който като черна нишка трябва да прониква целия училищен период от първата до последната учебна година. И този духовен елемент се проявява в своето многообразие според характера на периода, през който минава детето. Защо животът смазва крилата на мнозина още при влизането им в него? Защото училището не е съумяло да събуди висшите духовни сили у детето.
към текста >>
Дълбоката основа на идейния живот е духовният импулс, духовният елемент, който като черна нишка трябва да прониква целия
училищен
период от първата до последната учебна година.
Какъв тласък към идеен живот ще роди това в тях! Великите произведения на миналото и настоящето — не е важно да ли са научни или художествени — трябва да бъдат преживени от юношата през този период. Но не само като неща исторически, които трябва да се запомнят, но за да оживеят в човека духовните истини, които те съдържат. И така, основната характеристика на средното училище трябва да бъде идейния живот. Това съвпада с третия период от човешкото развитие.
Дълбоката основа на идейния живот е духовният импулс, духовният елемент, който като черна нишка трябва да прониква целия
училищен
период от първата до последната учебна година.
И този духовен елемент се проявява в своето многообразие според характера на периода, през който минава детето. Защо животът смазва крилата на мнозина още при влизането им в него? Защото училището не е съумяло да събуди висшите духовни сили у детето. Това, което практически се изучава в долните класове, в горните ще се изучава теоретически и ще се обосновава научно, ще се свързва с целия мироглед; ще се изучат основите на разумния живот, т. е. на животът в съгласие с великите закони на живата природа, и то относно всички области на живота.
към текста >>
Защото
училището
не е съумяло да събуди висшите духовни сили у детето.
И така, основната характеристика на средното училище трябва да бъде идейния живот. Това съвпада с третия период от човешкото развитие. Дълбоката основа на идейния живот е духовният импулс, духовният елемент, който като черна нишка трябва да прониква целия училищен период от първата до последната учебна година. И този духовен елемент се проявява в своето многообразие според характера на периода, през който минава детето. Защо животът смазва крилата на мнозина още при влизането им в него?
Защото
училището
не е съумяло да събуди висшите духовни сили у детето.
Това, което практически се изучава в долните класове, в горните ще се изучава теоретически и ще се обосновава научно, ще се свързва с целия мироглед; ще се изучат основите на разумния живот, т. е. на животът в съгласие с великите закони на живата природа, и то относно всички области на живота. Великите духовни истини не трябва да бъдат за младежа нещо отвлечено. ТФ трябва да бъдат в душата на ученика. И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален свят, основан на разумното разбиране на законите на живата природа.
към текста >>
Из живота на Свободното Валдорфско
училище
Основано през септ.
Великите духовни истини не трябва да бъдат за младежа нещо отвлечено. ТФ трябва да бъдат в душата на ученика. И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален свят, основан на разумното разбиране на законите на живата природа. И тогаз ученикът разбира, че животът добива висшия си смисъл и красотата чрез идейния живот, чрез работата за новото, което иде. (Следва). ________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.
Из живота на Свободното Валдорфско
училище
Основано през септ.
1919 г., то съществува седма учебна година. През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50 учители и учителки, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12 учители и учителки, 8 паралелки и 250 ученика). Има всички отделения и класове от 1-во отделение до 8. клас. Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни. За тези които желаят, след свършване на училището, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия.
към текста >>
За тези които желаят, след свършване на
училището
, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия.
Из живота на Свободното Валдорфско училище Основано през септ. 1919 г., то съществува седма учебна година. През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50 учители и учителки, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12 учители и учителки, 8 паралелки и 250 ученика). Има всички отделения и класове от 1-во отделение до 8. клас. Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни.
За тези които желаят, след свършване на
училището
, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия.
Учебната система е предметната (а не часовата). Това се отнася само до главните учебни предмети1). Ръкоделие учат и учениците, а в работилниците работят и ученичките. Свободното Валдорфско училище с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена работа в Валдорфското училище“, с интересно съдържание. Предговорът е от Каролина фон Хайдебранд.
към текста >>
Свободното Валдорфско
училище
с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена работа в Валдорфското
училище
“, с интересно съдържание.
Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни. За тези които желаят, след свършване на училището, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия. Учебната система е предметната (а не часовата). Това се отнася само до главните учебни предмети1). Ръкоделие учат и учениците, а в работилниците работят и ученичките.
Свободното Валдорфско
училище
с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена работа в Валдорфското
училище
“, с интересно съдържание.
Предговорът е от Каролина фон Хайдебранд. В него се разправя за характера и живота в училището, и между другото се разправя за живото участие, което вземал Д-р Щайнер в живота на училището. Всеки месец е имало общи събрания (на всички ученици и учители) с песни, музика, евритмични упражнения и по няколко думи от учители. Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата. Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията.
към текста >>
В него се разправя за характера и живота в
училището
, и между другото се разправя за живото участие, което вземал Д-р Щайнер в живота на
училището
.
Учебната система е предметната (а не часовата). Това се отнася само до главните учебни предмети1). Ръкоделие учат и учениците, а в работилниците работят и ученичките. Свободното Валдорфско училище с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена работа в Валдорфското училище“, с интересно съдържание. Предговорът е от Каролина фон Хайдебранд.
В него се разправя за характера и живота в
училището
, и между другото се разправя за живото участие, което вземал Д-р Щайнер в живота на
училището
.
Всеки месец е имало общи събрания (на всички ученици и учители) с песни, музика, евритмични упражнения и по няколко думи от учители. Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата. Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията. Втората е държана през 1923 година. Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение.
към текста >>
Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото
училище
).
Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата. Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията. Втората е държана през 1923 година. Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение. Децата са чужди на отвлечената мисъл, на тях трябва да се говори в живи образи, в картини.
Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото
училище
).
Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското училище. От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи. Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението.
към текста >>
Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското
училище
.
Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията. Втората е държана през 1923 година. Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение. Децата са чужди на отвлечената мисъл, на тях трябва да се говори в живи образи, в картини. Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото училище).
Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското
училище
.
От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи. Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението. Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение.
към текста >>
От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно
училище
на духовни основи.
Втората е държана през 1923 година. Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение. Децата са чужди на отвлечената мисъл, на тях трябва да се говори в живи образи, в картини. Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото училище). Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското училище.
От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно
училище
на духовни основи.
Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението. Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение. Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр.
към текста >>
училище
: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението.
Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото училище). Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското училище. От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи. Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд.
училище
: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението.
Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение. Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр. Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година).
към текста >>
Обучение по книговезство Тук предаваме три снимки на Свободното Валдорфско
училище
(фасадата на сградата му и две класни стаи за обучение).
В така създадените от децата форми учителят и лекарят, казва Волфхюгел, виждат откровение на вътрешните духовни сили, те са извор за добиване познания за детската индивидуалност. Какви силни преживявания изпълват децата, когато работят по този начин! На края на книгата са прибавени на хубава хартия 16 таблици с фотографии на дървени и моделирани предмети, изработени от учениците. Тези фотографии говорят за големия напредък, направен в това отношение от валдорфските ученици. ТФ показват, какво мощно средство може да бъде този метод за развитието на творческото въображение, а заедно с това и на всички душевни сили.
Обучение по книговезство Тук предаваме три снимки на Свободното Валдорфско
училище
(фасадата на сградата му и две класни стаи за обучение).
Все повече става ясно, че само едно свободно училище на духовни основи може да даде едно целесъобразно образование и възпитание, защото отговаря на действителното познание на детската природа. ____________________________________ 1) Виж „Всем. Летопис“, год. IV кн. 1. Амин, ключът на вселената Девствената майка на вселената От Леонард Босман (Продължение от кн.
към текста >>
Все повече става ясно, че само едно свободно
училище
на духовни основи може да даде едно целесъобразно образование и възпитание, защото отговаря на действителното познание на детската природа.
Какви силни преживявания изпълват децата, когато работят по този начин! На края на книгата са прибавени на хубава хартия 16 таблици с фотографии на дървени и моделирани предмети, изработени от учениците. Тези фотографии говорят за големия напредък, направен в това отношение от валдорфските ученици. ТФ показват, какво мощно средство може да бъде този метод за развитието на творческото въображение, а заедно с това и на всички душевни сили. Обучение по книговезство Тук предаваме три снимки на Свободното Валдорфско училище (фасадата на сградата му и две класни стаи за обучение).
Все повече става ясно, че само едно свободно
училище
на духовни основи може да даде едно целесъобразно образование и възпитание, защото отговаря на действителното познание на детската природа.
____________________________________ 1) Виж „Всем. Летопис“, год. IV кн. 1. Амин, ключът на вселената Девствената майка на вселената От Леонард Босман (Продължение от кн. VI) Една стара проповед за Св.
към текста >>
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към
училището
, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодейства, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към
училището
, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво
училище
, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата.
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво
училище
, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>
етер почват да се връщат в
първоначалното
си положение.
I. Сутрин. Химичният етер отива нагоре, а топлинният — надолу. II. Пладне. Химичният етер се е изкачил най-високо, а топлинният е слязъл най-низко. Вечер. Химичният и топл.
етер почват да се връщат в
първоначалното
си положение.
(IV-to състояние във фиг.1) Нощем. Връщане в първоначалното нормално положение. Отвън на вътре: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер. Фиг. 4 Erdfeste = Земна твърд, Atmosphäre = Атмосфера. Сутрин: Слънчевото действие причинява топлинният етер да излезе от обикновеното си положение и, да слезе надолу към земната твърд.
към текста >>
Връщане в
първоначалното
нормално положение.
II. Пладне. Химичният етер се е изкачил най-високо, а топлинният е слязъл най-низко. Вечер. Химичният и топл. етер почват да се връщат в първоначалното си положение. (IV-to състояние във фиг.1) Нощем.
Връщане в
първоначалното
нормално положение.
Отвън на вътре: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер. Фиг. 4 Erdfeste = Земна твърд, Atmosphäre = Атмосфера. Сутрин: Слънчевото действие причинява топлинният етер да излезе от обикновеното си положение и, да слезе надолу към земната твърд. А химичният етер отива от собствената си област нагоре, Пладне: Натрупване на топлинния етер по земната твърд. Атмосферата проникната с химичен етер.
към текста >>
Тези знания от живота и
училището
го обогатяват и той напредва с общото течение.
Като пробуден от дълбок сън, съзнанието ме посети. — Спомних си, че нищо не се губи, че вечността на живота възнаграждава. — Нищо, казах си аз — още една резка на ръката и друга на челото. П. Списаревски Пътят но окултиста (Размишления) Човечеството върви по един бавен, естествен път към усъвършенстване. Вселената е една велика сграда, в която животът кипи, развива се, расте и преражда, а човек се учи от всичко, което го заобикаля, което вижда, което изпитва, сам върху себе си.
Тези знания от живота и
училището
го обогатяват и той напредва с общото течение.
Отделните групи хора със сходни разбирания, продиктувани от частни и общи интереси, са образували обществата. Там човек се издига над животинското, като е създал един кръг по-голям от семейния и проявява известна дейност. Тия общества са създадени по необходимост и се подтикват повече от амбиции и тщеславие. Всичко това е надхитряване, ограбване, ощетяване едни за в полза на други. Това са отношенията между отделните групи, това е и задачата на дипломацията между отделните народи.
към текста >>
Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на
първоначалното
значение на думите:“ магически жезъл“.
Магическият жезъл1) „Магическият жезъл“! Тези думи звучат в ушите на начинаещия в окултното изкуство по определен начин. като рисуват в неговото въображение картината на полунощ, когато магьосникът, въоръжен със своите атрибути, се предава на своите мистически (ако не дяволски) изкуства, бърбори своите заклинания и извиква буйните духове на умрелите. Тези странни фантазии, тъй развалени и невежествени, са станали обикновени понятия и схващания на съвременните умове, които не виждат нищо друго в свещеното знание на древния храм, в психологическите сили на природата. Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия.
Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на
първоначалното
значение на думите:“ магически жезъл“.
Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така. Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение. Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя.
към текста >>
Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило
първоначалното
, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ).
Това изкуство никога не би изпадало в безчестие и не би ставало безполезно, ако не беше техния „хлеб насущний“, т. е. ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа. Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса.
Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило
първоначалното
, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ).
Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция.
към текста >>
Сега ние знаем
първоначалното
, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите.
От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно.
Сега ние знаем
първоначалното
, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите.
И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение. Магът е едновременно ментален масон и учен философ. Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях.
към текста >>
2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана
първоначално
само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора.
2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана
първоначално
само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир.
към текста >>
Така, на музиката в новото
училище
ще се даде видно място.
Ще се излезе от физичното и ще се отиде към духовното. Напр. ще се говори в песента за извора, цветенцето, което се весели, когато го милват слънчевите лъчи, но всичко това после ще се пренесе за душевния живот. И понеже всички тези картини ще се свържат с музика, те ще бъдат дълбоко преживени Защото се знае, че всяка дума или израз, когато се изпее, се преживява дълбоко. Когато детската душа възприеме думите: извор, цвете, звезда, слънчев лъч, радост и пр. чрез мелодия, тя по-дълбоко ще ги преживее.
Така, на музиката в новото
училище
ще се даде видно място.
И рисуването може да се свърже с дейността всред природата. Ще се рисуват цветя, плодове и пр. И това рисуване ще има по-голямо значение отколкото си мислят някои. Чрез тяхното рисуване, казва един Учител, детето ще се свърже със силите на живата природа, с живите сили на дърветата, цветята и пр. и тези сили ще се прелеят в него .и ще го обновят както телесно, така и духовно, ще събудят у него нови импулси.
към текста >>
Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото
училище
.
Но кое внася още по-висок художествен елемент в детската дейност? Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота.
Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото
училище
.
Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа. Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14.
към текста >>
Заключение Съвременният интелектуализъм в
училището
съвсем не отговаря на детската природа.
Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота. Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище.
Заключение Съвременният интелектуализъм в
училището
съвсем не отговаря на детската природа.
Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа.
към текста >>
И така, духовният елемент ще проникне в
училището
, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „.
Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа.
И така, духовният елемент ще проникне в
училището
, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „.
По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек, човекът на новата култура. ___________________________________ 1) Виж „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер, във „Всем. Летопис“, год, I. кн. 4 — 5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.
към текста >>
Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско
училище
).
„Natura“, ново списание за разширение на лечебното изкуство въз основа на окултното човекопознание. Издава се от медицинската секция при окултния университет „Гьотеанум“, под главното редакторство на г-жа д-р по медицина И. Вегман. Абонамент 13‘20 швейц. франка (за странство с известно повишение). За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse).
Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско
училище
).
Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година.
към текста >>
училище
. Стр.
Абонамент 13‘20 швейц. франка (за странство с известно повишение). За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse). Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд.
училище
. Стр.
43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт.
към текста >>
Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско
училище
).
За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse). Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците.
Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско
училище
).
Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923.
към текста >>
Издание на Съюза „Свободно
училище
“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година.
Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище).
Издание на Съюза „Свободно
училище
“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година.
С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43.
към текста >>
година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското
училище
“, от д-р Карл Шуберт.
училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924.
година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското
училище
“, от д-р Карл Шуберт.
Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд. училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише.
към текста >>
училище
в Щутгарт, от дето и може да се изпише.
година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд.
училище
в Щутгарт, от дето и може да се изпише.
Нова книга. Излязла е от печат книгата: Парни машини, ръководство за механиците, учениците от техничните училища и практиците машинисти. Обем 433 стр., с 15 таблици. Одобрено от Министерството на Тър., Промишл. и Труда със заповед № 1175 от 9.
към текста >>
Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско
училище
в Щутгарт.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи . .. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година.
Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско
училище
в Щутгарт.
Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан).
към текста >>
Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското
училище
“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското
училище
“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското
училище
с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн.
.. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.
Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското
училище
“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското
училище
“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското
училище
с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн.
Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак.
към текста >>
Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското
училище
.
ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн.
Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското
училище
.
Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак. Некой си учител, г.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРИТМИЯТА В ПЕДАГОГИКАТА (из практиката на Свободното Валдорфско
училище
).
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА: Основните задачи на учителя. Реферат, четен от гимназ. учител П. Г. Пампоров в педагогич. конференция в Севлиево . 11.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРИТМИЯТА В ПЕДАГОГИКАТА (из практиката на Свободното Валдорфско
училище
).
Статия от Едита Рьорле (превод от немски). 12. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА — Буквите и тяхното значение. (продължение от кн. VII) От Леонард Босман (прев. от англ.).
към текста >>
Те — невинните, младите, чистите души — минават през
училището
на майката и учителя, за да влязат, в
училището
на самия живот.
бъдния живот.. Надеждата на човечеството. Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота. Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода. Те са поверени на майките и учителите.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през
училището
на майката и учителя, за да влязат, в
училището
на самия живот.
Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия.
към текста >>
(Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско
училище
) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката.
И истина съществува, и мъдрост, и правда, и добродетел — защото Бог е Дух. Слънце, което включва всичко добро и светло в себе си. И както има физ. слънце, така има и дух. слънце — извор на всичко добро.
(Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско
училище
) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката.
Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата.
към текста >>
За това именно при откриването на Валдорфското
училище
тя влезе като нов предмет в учебната програма.
Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността.
За това именно при откриването на Валдорфското
училище
тя влезе като нов предмет в учебната програма.
Всички деца от първо отделение до 8. клас се обучават по евритмия. Надеждите, които възлагаха на нея, в висока степен се оправдаха. С душевно участие и радост децата играят евритмичните упражнения. И особено у най-малките е тъй ясно, как те с вътрешно разбиране се отнасят към евритмията!
към текста >>
н., са били
първоначално
рисунки, представляващи известни идеи и звукове.
По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т.
н., са били
първоначално
рисунки, представляващи известни идеи и звукове.
Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук.
към текста >>
Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем
първоначалното
схващане в умовете на откривателите им.
„Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано. Това е твърде важно потвърждение на възгледите, представени тук, и може да бъде добре посрещнато от ония, които търсят авторитети. Дейвис проследява значението на имената на буквите в съвременните езици, което е твърде трудно, ако старите корени на съвременните думи не се знаят.
Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем
първоначалното
схващане в умовете на откривателите им.
Твърде вероятно е, че като учен, той не счита това проучване за важно. Той се съгласява, че в тия рисунки на птици, зверове и пр. буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме. Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак.
към текста >>
Може да е било същото
първоначално
и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод.
Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи.
Може да е било същото
първоначално
и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод.
Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите.
към текста >>
Така, той показва, че „спасен“
първоначално
се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена.
Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод.
Така, той показва, че „спасен“
първоначално
се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена.
Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите. Към този фонограм е прибавен един идеограм, мярката на една идея, за да се изрази значението на предишната дума, като определение.
към текста >>
Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която
първоначално
е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея.
Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила. Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви.
Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която
първоначално
е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея.
Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена.
към текста >>
Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това
първоначално
стъбло (стр. 358).
Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят.
Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това
първоначално
стъбло (стр. 358).
„Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество.
към текста >>
Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното
училище
“ на окултистите.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“.
Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното
училище
“ на окултистите.
В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6).
към текста >>
87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното
училище
е фалшиво.
Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр.
87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното
училище
е фалшиво.
В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
към текста >>
В новото
училище
учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“.
Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво.
В новото
училище
учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“.
С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр.
към текста >>
Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново
училище
“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“. 6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г.
Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново
училище
“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
към текста >>
То ще трябва да изгради новото
училище
,
училището
на бъдещето“.
. . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
То ще трябва да изгради новото
училище
,
училището
на бъдещето“.
И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
към текста >>
И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото
училище
главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“.
И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото
училище
главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
към текста >>
От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново
училище
, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново
училище
.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“.
От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново
училище
, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново
училище
.
Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов?
към текста >>
И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото
училище
, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото
училище
, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
училището
в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота.
Образът на морето, където се вълнуват игрите и борбите на астралните същества, срещаме също и в замъка на Св. Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища. Който, обаче, е видел Св. Граал, уверено и победоносно крачи над всека бездна. В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна.
В
училището
в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота.
Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит.
към текста >>
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико
училище
?
От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико
училище
?
Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
към текста >>
Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство,
първоначално
въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот.
Щайнер върху възпитанието в по-широки кржгове, особено в английските и американски педагогични съюзи. Това бе последвано от нови сказки върху духовната наука в Лондон и в Дорнах. Те бяха придружени от евритмични демонстрации, изпълнени от артистки от Гьотеанум. Евритмияте, едно изкуство на движение, чиито тенденции се базират върху духовно възприеманите трептения на звучащите във въздуха и вибриращи по-нататък в етера изговорени думи или прозвучали тонове, е един извор за оживотворение на всички изкуства и един недостатъчно оценен възпитателен фактор за духовно-жадуващото подрастваше човечество. Доловено от Р.
Щайнер из духовния живот, предложено в момент, в който от всички страни го отрупваха с молба да разясни тия неща, произлезе едно ново изкуство,
първоначално
въз основа на теоретични указания, приложени по после на практика от прилежни ученици и на по-нататъшни съвети, станали след това откровение, — изкуство, което действително се вмъкна в настоящето на културния живот.
Въодушевлението, което младото изкуство възбуди между приятелите на Р. Щайнер в Лондон, се изрази в бляскав резултат. В юни 1926 г. в една от най-добрите и многолюдни улици в Лондон (Park-Road 33NW) бе открита една зала за беседи и представления, която носи името: „Залата на Р. Щайнер“. Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените идеи, които той зае от строителната мисъл на Р.
към текста >>
Тия, които с нетърпение искаха основаването на
училище
в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р.
Залата служи предимно за разпространение учението и художествените разбирания на Р. Щайнер. Също и педагогичните импулси доведоха до практически резултати. Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер. Г-ца Крос, началницата на Kings Langley Priory School, трябваше да употреби известно време, за да замени прилаганите до тогава възпитателни методи с нови; тя храбро и вярно се стреми към тази цел и не се побоя от труда и разочарованията. Още веднага след коледния педагогичен курс в Дорнах, тя се зае да реализира решението си.
Тия, които с нетърпение искаха основаването на
училище
в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р.
Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год. след един двунеделен цикъл педагогически беседи от Р. Щайнер в Илклей, узре това решение. И вече в юни 1926 г.
към текста >>
ние можахме да посетим в Streatham, приветливо лондонско предградие, едно превъзходно функциониращо
училище
с интернат, което интензивно и радостно работи и обръща внимание върху себе си.
Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год. след един двунеделен цикъл педагогически беседи от Р. Щайнер в Илклей, узре това решение. И вече в юни 1926 г.
ние можахме да посетим в Streatham, приветливо лондонско предградие, едно превъзходно функциониращо
училище
с интернат, което интензивно и радостно работи и обръща внимание върху себе си.
То носи името: „The New School“. Симпатичният обичай на английските летни училища спомогна, Р. Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните.
към текста >>
Затова във Валдорфското
училище
в Щутгарт голяма цена се дава на одухотворената гимнастика, на евритмичната гимнастика и на умелото развитие на ръцете и пръстите с ръчна работа.
През целия живот тук се извършва един разрушителен процес. И вътрешната организация е в тясна зависимост от този процес, тъй че от голяма важност е въпросът: „как може да се забави този разрушителен зъбен процес? “ Тук Д-р Щайнер показва съвсем нов път, който се основава на формиращото действие на флуора върху целия организъм. Този нов път се основава и на способността на човешкия организъм да добива правилни форми при подходящи движения. Когато тялото извършва движения, формата му се изменя с помощта на флуорните сили.
Затова във Валдорфското
училище
в Щутгарт голяма цена се дава на одухотворената гимнастика, на евритмичната гимнастика и на умелото развитие на ръцете и пръстите с ръчна работа.
С това формиращото действие на флуора достига до пръстите на краката и на ръцете. Този педагогически принцип, прилаган в Валдорфското училище, като помага изобщо за правилното детско развитие, предпазва и от ранна зъбна развала. За съжаление, днес имаме възможност да прилагаме този метод твърде късно, защото училищният период е вече доста късен. Би трябвало да се почне от по-рано. Но понеже зъбите не поникват наведнъж, а постепенно един след друг и тъй като вътрешният процес действа дълго време то все пак може да се постигне нещо, когато се прилага този метод у деца на 6 или 7 годишна възраст.
към текста >>
Този педагогически принцип, прилаган в Валдорфското
училище
, като помага изобщо за правилното детско развитие, предпазва и от ранна зъбна развала.
“ Тук Д-р Щайнер показва съвсем нов път, който се основава на формиращото действие на флуора върху целия организъм. Този нов път се основава и на способността на човешкия организъм да добива правилни форми при подходящи движения. Когато тялото извършва движения, формата му се изменя с помощта на флуорните сили. Затова във Валдорфското училище в Щутгарт голяма цена се дава на одухотворената гимнастика, на евритмичната гимнастика и на умелото развитие на ръцете и пръстите с ръчна работа. С това формиращото действие на флуора достига до пръстите на краката и на ръцете.
Този педагогически принцип, прилаган в Валдорфското
училище
, като помага изобщо за правилното детско развитие, предпазва и от ранна зъбна развала.
За съжаление, днес имаме възможност да прилагаме този метод твърде късно, защото училищният период е вече доста късен. Би трябвало да се почне от по-рано. Но понеже зъбите не поникват наведнъж, а постепенно един след друг и тъй като вътрешният процес действа дълго време то все пак може да се постигне нещо, когато се прилага този метод у деца на 6 или 7 годишна възраст. Щом поникне първият траен зъб, трябва внимателно да се изследва целият зъбообразователен процес, дали има глечна недоразвитост и дали зъбите не са по-дребни от нормалните. В първия случай може да се направи нещо с вътрешно приемане на флуорни препарати приготвени по хомеопатичен начин При втория случай могат да се приемат магнезиеви препарати, приготвени по същия начин.
към текста >>
Затова в Валдорфското
училище
плетат не само момичетата, но и момчетата.
Затова можем да направим поправка в процеса на течното образуване. Но тук помага едно наблюдение на духовния изследовател, от което се вижда, че можем да съдим за характера на зъбното образуване не само по зъбите, но и по други признаци. Д-р Щайнер казва: „Когато едно дете на 4, 5 или 6 годишна възраст е неумело в движението на ръцете и краката си; не може сръчно да ги движи, тогаз у него съществува и тенденция към неправилен зъбообразователен процес. Може във висока степен да се регулира зъбния процес като се упътват децата от по-ранна възраст да тичат ловко и като се почне рано с одухотворените евритмични свободни упражнения. Сръчността на ръцете съдейства и за правилното зъбно развитие.
Затова в Валдорфското
училище
плетат не само момичетата, но и момчетата.
И даже по-възрастни момчета плетат с въодушевление. Съвсем не е все едно, дали момчето ще прекара неподвижен живот или ще се движи, и дали ще бъде неумело в ръцете си или пък ще се обучи на разни сръчности. Пропуснатото в това отношение после се проявява между другото и в ранната зъбна развала, у едни по-голяма, а у други по-малка. Колкото по-рано започнем с такова детско възпитание, толкоз повече се забавя разрушителния зъбен процес, защото се събуждат флуорните сили. Когато детските ръце и крака станат сръчни, флуорът действа като пластичен художник върху целия организъм и при формирането на зъбите.
към текста >>
От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки) Окултна педагогика: 1) Новото свободно
училище
.
Белев Процесът на превъплътяването. от Прентис Мълфорд (из сборника:„The Gift of the Spirit“) Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик) Астрология. От К. Либра. Планетата Меркурий в разните домове Окултна биология. Новооткритата органическа сила.
От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки) Окултна педагогика: 1) Новото свободно
училище
.
Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултният университет „Гьотеанум“, от Д-р Рудолф Щайнер Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване. Статия от професор Д-р О. Рьомер Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Книжка II и III.
към текста >>
Въпросите по възпитанието — Ново свободно
училище
.
Фотография на невидимото (илюстрация) О duchovni sebeiecbe. Статия от Premysl Pitter (на чешки език) За духовното самолекуване. Статия от Premysl Pitter (прев.) Апостол Павел като мистик и окултист (прод. от кн. 1) Великата катастрофа през периода 1926 — 1932 г.
Въпросите по възпитанието — Ново свободно
училище
.
Статия от Б. Боев (с 6 илюстрации) Окултна биология. Новата органическа сила (с 7 микрофотографски снимки) Астрология (продължение от кн.1) Кабала. Ключът на книгата „Зо-ар“ (с илюстрация) Окултна хигиена и медицина. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище.
към текста >>
Слънцето в разните зодиачни знаци Окултна педагогика — Новото свободно
училище
, от Б.
Доганова Окултните печати на Откровението, с 3 илюстрации: II, III и IV печати „Твоята вяра те оздрави“. Сказка от г. Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага. От чешки: Ив. Р-в. Астрология.
Слънцето в разните зодиачни знаци Окултна педагогика — Новото свободно
училище
, от Б.
Боев Молитвите на децата в Свободното Валдорфско училище Приложение на окултната педагогика в България, от Б. Боев Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“. От Д-р Р. Щайнер. Окултна хигиена и медицина. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище.
към текста >>
Боев Молитвите на децата в Свободното Валдорфско
училище
Приложение на окултната педагогика в България, от Б.
Сказка от г. Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага. От чешки: Ив. Р-в. Астрология. Слънцето в разните зодиачни знаци Окултна педагогика — Новото свободно училище, от Б.
Боев Молитвите на децата в Свободното Валдорфско
училище
Приложение на окултната педагогика в България, от Б.
Боев Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“. От Д-р Р. Щайнер. Окултна хигиена и медицина. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. От проф. О.
към текста >>
Списаревски Окултна педагогика — Ново свободно
училище
.
От Хелмут Кноуер. (От немски) Богомилството не е ерес. Статия от Ив. Стоянов. (Илюстрация: село Богомила в Македония) Мистицизмът на Гоголя. Статия от П.
Списаревски Окултна педагогика — Ново свободно
училище
.
От Б. Боев Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун. Превод от английски Духовна опитност (с илюстрация) Вести Книжка VI. Илюзии и действителност — Връщането на блудния син — Резултатите.
към текста >>
Окултна педагогика — Новото свободно
училище
.
Стоянов (продължение от кн. V и край). Амин, ключът на вселената. Основните принципи на вселената. От Леонард Босман.
Окултна педагогика — Новото свободно
училище
.
Статия от Б. Боев. Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (продължение от кн. V). Духовна опитност. Книжнина. Вести.
към текста >>
Окултна педагогика — Новото свободно
училище
.
Габриел Делан. Живот и трудове. Кабала. Ключът на книгата „Зо-ар“ (прод.). Личност и метод. Статия от Violino Primo.
Окултна педагогика — Новото свободно
училище
.
От Б. Боев (продължение). Из живота на Свободното Валдорфско училище (с три илюстрации). Амин, ключът на вселената. Девствената майка на природата.
към текста >>
Из живота на Свободното Валдорфско
училище
(с три илюстрации).
Личност и метод. Статия от Violino Primo. Окултна педагогика — Новото свободно училище. От Б. Боев (продължение).
Из живота на Свободното Валдорфско
училище
(с три илюстрации).
Амин, ключът на вселената. Девствената майка на природата. От Леонард Босман (продължение). Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (прод.).
към текста >>
Значението на Евритмията в педагогиката (из практиката на Свободното Валдорфско
училище
).
Окултна гимнастика (уводни бележки). Статия от Б. Боев. Окултна педагогика. Основните задачи на учителя Реферат от гим. у-л ПГ. Пампрров.
Значението на Евритмията в педагогиката (из практиката на Свободното Валдорфско
училище
).
Статия от Едита Рьорле (от немски). Амин, ключът на вселената — буквите и тяхното значение. От Леонард Босман (продължение). Кабала. Ключът на книгата „Зо-ар“ (продължение). Алхимия. Извадка от съчинението „Светлината на Египет“.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Ново свободно
училище
.
1) 12. Великата катастрофа през периода. 1926—1932 г. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 13. Въпросите по възпитанието.
— Ново свободно
училище
.
Статия от Б. Боев (с 6 илюстрации). 14. Окултна биология. Новата органическа сила. (с 7 микро-фотографски снимки).
към текста >>
Защото земята е
училище
, в което хората се учат от люлката си до гроба.
Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота.
Защото земята е
училище
, в което хората се учат от люлката си до гроба.
Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост!
към текста >>
Бог е отворил това велико
училище
на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост.
Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба.
Бог е отворил това велико
училище
на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост.
Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония.
към текста >>
Става и учител в едно работническо
училище
.
Това, заедно с по-послешните му окултно-педагогически изследвания върху детската природа, му е дало възможност да хвърли светлина върху педагогическите проблеми. Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си. Минаваше в Германия като един от най-добрите познавачи на Гьоте, върху когото е писал много3). След това отива в Берлин, дето редактира списанието „Magazine fur Litteratur“.
Става и учител в едно работническо
училище
.
Още от младини пише ред трудове по гносеология, естетика, естествознание и ред литературно критични статии. 1901 година е важен момент в живота му: от тогаз почва да работи в полето на окултизма. Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици: Учител Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр. Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода.
към текста >>
май и 1 юни 1919 г.) Още същата година пристъпи към практическото реализирано на идеите си за новото училища, като отвори Свободното Валдорфско
училище
в Щутгарт (септември 1919 година).
Д-р Щайнер и медицината Той държа неколко курса пред лекари и студенти-медици в окултния университет „Гьотеанум“ по окултна медицина. Те видеха, какви широки перспективи разкрива окултизмът в медицината и въз основа на резолюцията, която взеха на края на един от курсовете, отвориха Терапевтическата клиника в Шутгарт, дето окултната медицина се прилага с успех при лекуване на разни болести. Д-р Щайнер и педагогиката Той още в 19... година напечати малкия си, но важен труд: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в който разви основните принципи на окултната педагогика. През 1919 година напечата втория си педагогически труд: „Три Лекции върху народното образование“ (държани в Щутгарт на 11. и 18.
май и 1 юни 1919 г.) Още същата година пристъпи към практическото реализирано на идеите си за новото училища, като отвори Свободното Валдорфско
училище
в Щутгарт (септември 1919 година).
Специална на Валдорфските учители държа в течение на неколко години много педагогическите курсове. Вън от тях, той държа педагогически курс в „Гьотеанум“ през декември и януари 1921-1922 година, й друг такъв пак там, специално за швейцарски учители от 15. до 22. април 1923 година5). Други два педагогически курсове а държал в Англия; в Оксфорд през август 1922 година й в Илклей през 1923 година.
към текста >>
Освен това е печатал и множество статии по педагогически въпроси в разните немски окултни списания й вестници и в бюлетините, издавани от Съюза на „Свободно Валдорфско
училище
“, Трябва да се изучи детската природа, казва Д-р Щайнер, и самото й изучване вече само по себе си се превръща в педагогика; окултизмът, чрез своето по-дълбоко изследване, е в състояние да хвърли светлина върху детската природа и законите на нейното развитие.
Специална на Валдорфските учители държа в течение на неколко години много педагогическите курсове. Вън от тях, той държа педагогически курс в „Гьотеанум“ през декември и януари 1921-1922 година, й друг такъв пак там, специално за швейцарски учители от 15. до 22. април 1923 година5). Други два педагогически курсове а държал в Англия; в Оксфорд през август 1922 година й в Илклей през 1923 година.
Освен това е печатал и множество статии по педагогически въпроси в разните немски окултни списания й вестници и в бюлетините, издавани от Съюза на „Свободно Валдорфско
училище
“, Трябва да се изучи детската природа, казва Д-р Щайнер, и самото й изучване вече само по себе си се превръща в педагогика; окултизмът, чрез своето по-дълбоко изследване, е в състояние да хвърли светлина върху детската природа и законите на нейното развитие.
Това, на което набляга Д-р Щайнер, е знанието на детските периоди и на техните подразделения — епохите. Когато сме в пълна светлина относно детската природа и периодите, ние вече притежаваме основите на цялата педагогика: тогаз ще знаем, какви са нуждите на детето в този или онзи период, ще знаем и кои възпитателни средства са в пълна хармония с детската природа в даден период6). Окултизмът е, преди всичко, дело на опита. Окултните истини трябва да се опитат. Нека вземем за пример принципите на окултната педагогика.
към текста >>
Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в
училището
, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории.
Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека.
Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в
училището
, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории.
Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината.
към текста >>
В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото
училище
, но които е забравил в тоя си живот.
И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла. По-после той още много пъти е виждал „във време на изстъпление“ образа на Христовия дух, възхитен бил на „третото небе“, т. е. в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога. Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск.
В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото
училище
, но които е забравил в тоя си живот.
И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“.
към текста >>
— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките
първоначално
ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето.
— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките
първоначално
ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
към текста >>
Боев НОВОТО СВОБОДНО
УЧИЛИЩЕ
I.
Мислите ли, че тези пророчества в Писанието не трябва да се сбъднат никога? Вярвате ли, приспани от една фалшив сигурност, че ние ще трябва да останем за винаги в наблюдателно положение, без да се докоснем до нещо осъществено? Този Водолей, „Синът Човешки“ в небесата, който стои над всяко човешко действие, е едновременно дълго очакваното възвръщане на Брама между брамините, на Буда между будистите, на Месия у евреите и на Христа у християните, туряйки така край на всичките различия и разсеяния на миналото, за да обедини всичките нации всичките народи в едно единствено Братство! Превела: С. И. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Б.
Боев НОВОТО СВОБОДНО
УЧИЛИЩЕ
I.
Вътрешната страна на училищния живот Има един закон, на който окултизмът набляга и го обяснява. Този закон има значение за много области на живота. Той има голямо значение и в областта на възпитанието. Ако вие вдигнете капаха на пианото, наведете се навътре и изпеете тона до, то образуваните въздушни вълни ще ударят върху всички струни на пианото, но не всички ще затрептят, а само и струните до от разните октави. Ако изсвирите на цигулка на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре.
към текста >>
Трябва общият дух на
училището
да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик.
И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа. При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи. Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел.
Трябва общият дух на
училището
да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик.
Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш!
към текста >>
Додето
училището
почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно.
Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа. При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи. Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик.
Додето
училището
почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно.
Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш! Не сте ли правили такива наблюдения: когато учителят влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то учителят няма подем, няма вдъхновение.
към текста >>
Ако той отиде в
училището
от кръчмата или от картите, нищо няма да направи.
Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор. Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си.
Ако той отиде в
училището
от кръчмата или от картите, нищо няма да направи.
Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори. Така у него ще се събудят висши импулси. Но ако тая работа бъде механична, ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс! “ Един Учител.1) Как трябва да се изучава природата?
към текста >>
Някой ще каже: „ами че нали ние прилагаме в
училището
биологичната метода?
1) Преди всичко, природата трябва да се изучава всред самата нея. През всеки сезон кипи живот. Всеки сезон дава материал за наблюдение. Детето трябва да се научи да наблюдава природата всред кипежа на нейния живот. От окултно гледище, Д-р Щайнер въстава против изучаването на растенията в класната стая с донесени екземпляри: „те трябва са се изучват на самото място, във връзка с цялата природа, като неразделни членове от цялото“.
Някой ще каже: „ами че нали ние прилагаме в
училището
биологичната метода?
“ Да, ти преподаваш по биологичната метода. Но къде преподаваш? В клас! В нашите училища колко се преподава естествена история всред природата! Там трябва да се правят наблюденията.
към текста >>
В
училището
трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят.
Чрез съответни приказки ще се загатва за вътрешния живот на природата. Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на учителя, но от тях той ще има малка полза. По-важно е всеки учител сам да твори такива. Какъв грамаден материал за творчество може да намери учителят в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата! Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам учителят е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата.
В
училището
трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят.
И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал. с който той да борави“. Че по този начин той ще убие най-ценното в душата си! Приказката трябва да излезе от дъното на душата му като негова рожба, трябва да е преживяна от самия него. Той трябва да вложи чувство в нея, а това става, само когато тя е плод на неговото творчество.
към текста >>
и живяла с една нейна другарка в една стая в
училището
и спали на един креват.
Старият стопанин на къщата, голям фаталист, си казал: „Ще ни се случи нещо лошо“, и се развълнувал доста много. И действително след две недели дъщеря им заболяла от пневмония и за два деня се поминала. * Други съобщения за смърт. Госпожица Н. Хал. била учителка в гр. Вр.
и живяла с една нейна другарка в една стая в
училището
и спали на един креват.
Вечерта, във вторник срещу сряда, къде 11 часа, тя слуша като че някой ходи из стаята и извикал два пъти много ясно името й. Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа. Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил.
към текста >>
Не е нужно да напомним, че сградата на старото евангелско
училище
, дето ставаше лекуването, беше през целия ден обсаждано от зрители до късно вечерта.
Никому не може да се повърне зрението, ако му са парализувани нервите, никому не може да се повърне слуха, когато липсват тъпанчетата и др. п. Също така и такива хроми не могат да оздравеят, на които липсва някоя нога. Освен това има хора, които изобщо не възприемат лечебната сила, защото са вече напълно апатични. Както по-горе изтъкнахме, трябва да почакаме още известно време, за да се види дали резултатите ще бъдат постоянни. В Хумполце бяха дошли болни чак от Зноем, от Виена, Хомутов, Пардубиц, Поуна, Круцембурк и Немски Брод.
Не е нужно да напомним, че сградата на старото евангелско
училище
, дето ставаше лекуването, беше през целия ден обсаждано от зрители до късно вечерта.
Много болни не можаха да се вредят, което даде повод за роптания и силно изказвани неудоволствия против уредниците. Поискаха да се представят неколко стотин болни, та не бе възможно всички да бъдат приети. Повечето бяха приети тежко болни, а от останалите се даваше предимство на тия, които се бяха записали по-рано. Безкористието на г. Кочи се характеризува най-добре с това, че той лекува съвсем даром, само от любов към страдащите, и че той не взе нито един халер обезщетение заради дохождането си в Хумполце.
към текста >>
Вярно е, че в днешното
училище
възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст.
В подробности, по това можем да си мислим това или онова. Обаче, едно е сигурно: човек със своите идеали и импулси не е съществувал нито в началото на това развитие, нито ще съществува в края на развитието някъде в пространството. И човек съзнателно или несъзнателно трябва да се проникне от мисълта, че за външното изучване на света, всичко, което ние наричаме идеал, морал и религия се свежда към илюзия. И такова отнасяне към живота е вляно и в тези хора, които може би не знаят подробностите на този начин на схващане нещата. Същото отнасяне към живота е вляно, преди всичко, във възпитанието.
Вярно е, че в днешното
училище
възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст.
Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно. И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота. Спенсер разглежда детето като член от външния механизъм на природата Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват. Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно
училище
.
Статия от Ив.. Илюстрация: село Богомила (Македония) 8. МИСТИЦИЗМЪТ НА ГОГОЛЯ. Статия от П. Списаревски II. СПЕЦИAЛЕН ОТДEЛ 9.
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно
училище
.
От Б. Боев 10. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун. Превод от английски III.
към текста >>
Съществуват в света повече букви, отколкото се учат в
училището
.
О, как хвана всеки един от тях розата и я вдигна, учуден и опиянен от светлината! И ангелът ме остави. Как хиляди пъти се докосва той до хорските сърца, доде го познаят! Той има своя азбука. Човек може да я изучи, ако е достатъчно внимателен.
Съществуват в света повече букви, отколкото се учат в
училището
.
. . СИМВОЛИ И МИСТЕРИИ Сказка, държана в Софийския университет от Италианския пълномощен министър в София, г. Сабино Ринелла, в надвечерието на 14 февр. 1926 г, Апелирам към Вашето търпение, тъй като имам да Ви съобщя истини, които Ви са неизвестни. Обаче, заявя-вам, че ли съм един посветен в древната смисъл на думата, нито съм имал учители окултисти, нито съм черпил от таен източник, със задължение на неуязвимото мълчание.
към текста >>
Най-напред се отбихме в общинската канцелария, оттам в безлюдното по това време
училище
, разгледахме църквата „Св.
Арсов, един високо-интелигентен и дългогодишен народен труженик в Македония, ние скоро бихме настанени в едно двуетажно здание, в центъра на селото и наблизо до общинското управление. Домопритежателите ни приеха твърде радушно и ни услужиха във всичко. Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи. На другия ден заранта, нашето пристигане вече бе станало известно на мнозина селяни. Ние се отправихме да разгледаме селото, с всички негови исторически бележитости, и да произведем анкетата, която бе целта на нашето посещение.
Най-напред се отбихме в общинската канцелария, оттам в безлюдното по това време
училище
, разгледахме църквата „Св.
Атанаси велики Патриарх“, в която по това време имаше служба по случай празника „Идин ден“ и един стар свещеник държеше, на лесно разбираемото за народа македонско наречие, проповед, разгледахме и запустялата и полуразрушена вече, на западния край на селото, малка църквица „Св. Пророк Илия“ и оттам се изкачихме на северната височинка над селото, дето се направи и фотографската снимка (групата деца в нея със селски ученици в местна носия). За двете църкви кметът г. Арсов ни даде следните сведения: първата „Св. Атанаси велики Патриарх“ (такъв е надписът над входните й врата) била много стара.
към текста >>
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно
училище
(Продължение от кн.
Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“. Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от учителите на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво. В настоящия момент, когато отрицанието с усилен темп бърза към своя връх, когато царува безумие и ожесточен егоизъм, насочени срещу всичко прогресивно, което се стреми да обнови живота в духа на любовта и свободата, всяка подобна услуга, съзнателна или несъзнателна, е непростима.
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно
училище
(Продължение от кн.
4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни? Един Учител1) казва: „Защото в растенията има по-голяма . чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно.
към текста >>
Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в
училището
, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос.
Чрез броене зърната на царевицата, житния клас, ечемичния клас и пр. от една страна, ще се дойде-до известни правила в природата. Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата.
Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в
училището
, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос.
Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят. Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят. Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип?
към текста >>
“ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от
училището
духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило!
Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят. Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят. Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип?
“ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от
училището
духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило!
„Духът оживотворява“, казва немският педагог Барч, като цитира този стих от Новия завет. Това е електрическата искра, която запалва живот в Душата! Защо духовният елемент внася подем, радост, разширение, живот? Защо той е атмосферата, в която всички таланти, добри заложби у детето разцъфтяват? Защото чрез духовния елемент човек се свързва с извора на всеки подем, творчество и живот, чрез което се дават условия за разкриване глъбините на детската душа, която крие много съкровища в себе си.
към текста >>
Духовният елемент прониква
училището
чрез целия
училищен
живот и по разни начини: чрез вътрешно хармонизиране на душите.
Сега въпросът е: чрез кой учебен предмет трябва да се внася духовният елемент? Д-р Шуберт отговаря на този въпрос така: „Всеки учебен час може да бъде религиозен час, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си детски сили, да чувстват разцъфтяването на пъпката. Даже и урокът по гимнастиката“. Да лишим кой да е учебен час от духовния елемент, това значи да направим мъртъв този учебен час, да го лишим от живот. Някои, може би, ще разбират криво духовния елемент, като зачуване на някои сухи догматични правила и заповеди.
Духовният елемент прониква
училището
чрез целия
училищен
живот и по разни начини: чрез вътрешно хармонизиране на душите.
(Виж главата „Вътрешната страна на училищния живот — в кн. 2-3 на „Всемирна Летопис“); чрез влизане в контакт с вътрешния живот на живата природа (виж кн. 2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на висши истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния свят, като се изхожда от опитността на вътрешния живот. Д-р Херман Фон Баравале напр. казва, че ритъмът на морския прилив и отлив може да се сравни с ритъма на дихателната система у човека.
към текста >>
После, духовен елемент се внася в
училището
чрез „мира на доброто“, чрез „мира на красотата“ и пр.
казва, че ритъмът на морския прилив и отлив може да се сравни с ритъма на дихателната система у човека. Преди да се вземе за кръга, казва той, могат да се направят евритмични упражнения и игри чрез тичане по кръг, чрез което кръгът да се преживее вътрешно. За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и работата у човека. И много други случаи в училищния живот могат да се използват за разбиране на известни духовни истини. Напр. колко такива „случай може да ни даде историята и всеки друг предмет.
После, духовен елемент се внася в
училището
чрез „мира на доброто“, чрез „мира на красотата“ и пр.
(Следва) __________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж статията й: „Педагогическата практика в Валдорфското училище“. 3) В реферата си: „Навременното и ненавременното в възпитанието на малките деца“, държан в окултно-педагогическата конференция в Щутгарт през 1924 година. 4) В курса си в същата конференция. 5) В списание „Die Drei“, год.
към текста >>
2) Виж статията й: „Педагогическата практика в Валдорфското
училище
“.
За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и работата у човека. И много други случаи в училищния живот могат да се използват за разбиране на известни духовни истини. Напр. колко такива „случай може да ни даде историята и всеки друг предмет. После, духовен елемент се внася в училището чрез „мира на доброто“, чрез „мира на красотата“ и пр. (Следва) __________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.
2) Виж статията й: „Педагогическата практика в Валдорфското
училище
“.
3) В реферата си: „Навременното и ненавременното в възпитанието на малките деца“, държан в окултно-педагогическата конференция в Щутгарт през 1924 година. 4) В курса си в същата конференция. 5) В списание „Die Drei“, год. IV, кн. 2. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун 1) Увод Тази книга за езотеричното учение относно пола се обръща най-напред към ония, които немат никакво окултно познание по предмета, но търсят с отворени умове сведения, които може да им помогнат да разрешат проблемите на живота.
към текста >>
на женитбата, не бива да забравим правата на тия, за чието благоденствие бракът е бил
първоначално
установен.
Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи. Последиците от лесния развод между богатите изглеждат двояки: първо, характерът на тия, които го използват,се подронва и същевременно се явява тенденция да се избягват отговорностите и нищо да не се взема сериозно. Глъбините на живота и любовта не се узнават чрез лесно рушими връзки и разпуснатостта се усилва. Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина. Вторият законен родител, колкото и съзнателен да бъде, не може да замени този, от когото детето е плът и кръв; и всички, които са работили върху проблемата да се възпитават осиротели деца, знаят, че нищо не може да замени влиянието на една майка през детинството или на бащата през по-зрялата възраст, и че детето, лишено от .двамата: си родители, влиза в живота-при много трудна подготовка като търсим най-добрите условия. .
на женитбата, не бива да забравим правата на тия, за чието благоденствие бракът е бил
първоначално
установен.
А те са децата. Най-после — във връзка със съвременната английска система, основана на статистиката, разводът се осъжда: той не действа добре. Англосаксонският идеал на брака е най-висшият в света и същевременно е най-мъчно достижим. Какво трябва да направим тогава? Да понизим ли нашите идеали или да се потрудим да открием законите, които управляват семейното щастие, и така да регулираме условията му?
към текста >>
София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски
училищен
инспектор.
Надяваме се, че и за напред г. Ринелла ще удостои нашето списание със своето ценно сътрудничество. Документи Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действали скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: I. ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г.
София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски
училищен
инспектор.
Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис“, орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се отменя. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл.
към текста >>
училище
Починали бележити французи.
Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш . . . ученик от VII кл. при педаг.
училище
Починали бележити французи.
През миналия месец февруари са се поминали окултният писател Пол Седир и знаменитият спиритист Габриел Делан. Първият, чието истинско име е Ив Льо Лу (Ив Вълкът), е известен с много научни трудове по окултизма и мистицизма, а също и с големия си окултен роман Initiations (Посвещения), трето издание от който притежаваме като № 9 от Bibliotheque des Amities spirituelles. Другите му съчинения са: 1) Les sept jardins mystiques, 2) Le cantique des cantiques, 3) La guerre de 1914 selon le point de vue mystique, 4) Les forces mystiques et la conduite de la vie (преведена неотдавна на български), 5) Le devoir spiritualiste, 6) L’enfance du Christ, 7) Le sermon sur la montagne, 8) Le martyre de la Pologne, 9) Quelques amis de Dieu, 10) L’energie ascetique, 11) L’Evangile et le probIeme du Savoir etc. Седир е ученик на великия Сент-Ив д’Алвейдър и е взел живо участие, заедно с Папюс и др., в съставянето на Археометра, който е вече библиографична рядкост. Габриел Делан бе основател и председател на спиритическото дружество във Франция, както и член на комитета за изучване на трансценданталната фотография (вж.
към текста >>
8-9, 1924 година в една статия под заглавие: „Педагогиката на окултни (антропософски) основи“ пише между другото: „В Свободното Валдорфско
училище
вече, има 800 ученика1) с 49 преподаватели.
I на „Всемирна Летопис“ по тоя предмет). Той е автор между друго, и на следните съчинения: 1) L’evolution animique, 2) Le phenomene spirite, 3) Recherches sur la mediumnite, 4) Apparitions materialisees des vivants et des morts etc. В някоя от следващите книжки ще дадем животописни бележки за тия трудолюбиви и плодовити дейци в областта на окултизма, като поместим и портретите им. Окултната педагогика в Германия и другаде Паул Олдендорф в спис. „Pädagogisches Zentralblatt “ кн.
8-9, 1924 година в една статия под заглавие: „Педагогиката на окултни (антропософски) основи“ пише между другото: „В Свободното Валдорфско
училище
вече, има 800 ученика1) с 49 преподаватели.
Училище по типа на Валдорфското се отвори и в Кьолн, също така по частна инициатива, и носи името „Нов страж“. То има вече 100 деца (до 1 клас включително) и се намира в бърз растеж. Учителите в Кьолнското училище, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер. Хамбургското училище има само първите две отделения и се развива добре. И двете училища са основани и поддържани по частна инициатива.
към текста >>
Училище
по типа на Валдорфското се отвори и в Кьолн, също така по частна инициатива, и носи името „Нов страж“.
Той е автор между друго, и на следните съчинения: 1) L’evolution animique, 2) Le phenomene spirite, 3) Recherches sur la mediumnite, 4) Apparitions materialisees des vivants et des morts etc. В някоя от следващите книжки ще дадем животописни бележки за тия трудолюбиви и плодовити дейци в областта на окултизма, като поместим и портретите им. Окултната педагогика в Германия и другаде Паул Олдендорф в спис. „Pädagogisches Zentralblatt “ кн. 8-9, 1924 година в една статия под заглавие: „Педагогиката на окултни (антропософски) основи“ пише между другото: „В Свободното Валдорфско училище вече, има 800 ученика1) с 49 преподаватели.
Училище
по типа на Валдорфското се отвори и в Кьолн, също така по частна инициатива, и носи името „Нов страж“.
То има вече 100 деца (до 1 клас включително) и се намира в бърз растеж. Учителите в Кьолнското училище, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер. Хамбургското училище има само първите две отделения и се развива добре. И двете училища са основани и поддържани по частна инициатива. Сега се предвижда в Хамбург построяване на ново здание.
към текста >>
Учителите в Кьолнското
училище
, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер.
Окултната педагогика в Германия и другаде Паул Олдендорф в спис. „Pädagogisches Zentralblatt “ кн. 8-9, 1924 година в една статия под заглавие: „Педагогиката на окултни (антропософски) основи“ пише между другото: „В Свободното Валдорфско училище вече, има 800 ученика1) с 49 преподаватели. Училище по типа на Валдорфското се отвори и в Кьолн, също така по частна инициатива, и носи името „Нов страж“. То има вече 100 деца (до 1 клас включително) и се намира в бърз растеж.
Учителите в Кьолнското
училище
, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер.
Хамбургското училище има само първите две отделения и се развива добре. И двете училища са основани и поддържани по частна инициатива. Сега се предвижда в Хамбург построяване на ново здание. Начало на училище на окултни основи е поставено и в Есен от две учителки. Те имат вече разрешение от властта, обаче трябва да се борят още с някои мъчнотии.
към текста >>
Хамбургското
училище
има само първите две отделения и се развива добре.
„Pädagogisches Zentralblatt “ кн. 8-9, 1924 година в една статия под заглавие: „Педагогиката на окултни (антропософски) основи“ пише между другото: „В Свободното Валдорфско училище вече, има 800 ученика1) с 49 преподаватели. Училище по типа на Валдорфското се отвори и в Кьолн, също така по частна инициатива, и носи името „Нов страж“. То има вече 100 деца (до 1 клас включително) и се намира в бърз растеж. Учителите в Кьолнското училище, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер.
Хамбургското
училище
има само първите две отделения и се развива добре.
И двете училища са основани и поддържани по частна инициатива. Сега се предвижда в Хамбург построяване на ново здание. Начало на училище на окултни основи е поставено и в Есен от две учителки. Те имат вече разрешение от властта, обаче трябва да се борят още с някои мъчнотии. Но въпреки тях, то вече функционира с 120 деца.
към текста >>
Начало на
училище
на окултни основи е поставено и в Есен от две учителки.
То има вече 100 деца (до 1 клас включително) и се намира в бърз растеж. Учителите в Кьолнското училище, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер. Хамбургското училище има само първите две отделения и се развива добре. И двете училища са основани и поддържани по частна инициатива. Сега се предвижда в Хамбург построяване на ново здание.
Начало на
училище
на окултни основи е поставено и в Есен от две учителки.
Те имат вече разрешение от властта, обаче трябва да се борят още с някои мъчнотии. Но въпреки тях, то вече функционира с 120 деца. и 5 преподаватели. Работи се за отваряне на такова училище и в Берлин, но по липса на някои предварителни условия, това за сега още не е реализирано. Но тук е основано окултно-педагогично дружество.
към текста >>
Работи се за отваряне на такова
училище
и в Берлин, но по липса на някои предварителни условия, това за сега още не е реализирано.
Сега се предвижда в Хамбург построяване на ново здание. Начало на училище на окултни основи е поставено и в Есен от две учителки. Те имат вече разрешение от властта, обаче трябва да се борят още с някои мъчнотии. Но въпреки тях, то вече функционира с 120 деца. и 5 преподаватели.
Работи се за отваряне на такова
училище
и в Берлин, но по липса на някои предварителни условия, това за сега още не е реализирано.
Но тук е основано окултно-педагогично дружество. То работи за сближение на всички, които се интересуват от тези въпроси. Това доведе до основаване на окултно-педагогически общества в Тюбинген и в Йена. Там тези общества са основани от голям брой младежи, за да могат системно и практически да се подготвят за учителска практика в духа на окултната педагогика. В Шлеззиг-Холщайн също така има сближение и събрания на всички интересуващи се педагози.
към текста >>
Педагогическия съюз в Хага ,,De Vrije School“ отвори
училище
по типа на Валдорфското.
Голям интерес към окултната педагогика проявяват Хамбургските и Бреславските учителски кръгове. Напоследък в Лауенщайн, до Йена се откри възпитателно заведение за патологични деца на окултни основи. То е отворено при близкото участие на .Д-р Щайнер и на настоятелството на Антропософското общество в Гьотеанум. В Гьотеанум има открити 2 гимназиални класа с трима преподаватели. В Холандия: Окултната педагогика буди силен интерес в тая страна.
Педагогическия съюз в Хага ,,De Vrije School“ отвори
училище
по типа на Валдорфското.
Това училище се развива добре. Има три отделения и 5 преподаватели; не получава никаква помощ от държавата. Д-р Щайнер е говорил два пъти в Холандия по педагогически въпроси. В Арнхайм (Холандия) от 17 до 25 юли 1924 година е имало окултно-педагогическа сбирка, на която Д-р Щайнер държал цикъл от 9 сказки на тема; „Педагогическата стойност на човекопознанието и културната стойност на педагогиката“. В същата сбирка се държали много реферати от валдорфски учители и холандски педагози.
към текста >>
Това
училище
се развива добре.
Напоследък в Лауенщайн, до Йена се откри възпитателно заведение за патологични деца на окултни основи. То е отворено при близкото участие на .Д-р Щайнер и на настоятелството на Антропософското общество в Гьотеанум. В Гьотеанум има открити 2 гимназиални класа с трима преподаватели. В Холандия: Окултната педагогика буди силен интерес в тая страна. Педагогическия съюз в Хага ,,De Vrije School“ отвори училище по типа на Валдорфското.
Това
училище
се развива добре.
Има три отделения и 5 преподаватели; не получава никаква помощ от държавата. Д-р Щайнер е говорил два пъти в Холандия по педагогически въпроси. В Арнхайм (Холандия) от 17 до 25 юли 1924 година е имало окултно-педагогическа сбирка, на която Д-р Щайнер държал цикъл от 9 сказки на тема; „Педагогическата стойност на човекопознанието и културната стойност на педагогиката“. В същата сбирка се държали много реферати от валдорфски учители и холандски педагози. Д-р Щайнер е държал освен това и 3 сказки върху медицината.
към текста >>
Училището
в Кингс-Ланглей функционира добре.
В Англия: Окултната педагогика намери голям отзвук и в Англия. Д-р Щайнер е държал там няколко курса върху окултната педагогика. В това направление работи и „Възпитателният съюз за осъществяват на духовните ценности“. („Educational Union for the Realisation of spiritual values“). От 9 до 23 август 1925 година се състоял курс в Торквей, на южните английски брегове, дето между другото се чели реферати по окултна педагогика и евритмия.
Училището
в Кингс-Ланглей функционира добре.
В Лондон се подготвят условията за отварянето на училище в духа на окултната педагогика. Окултно-педагогически конференции в Щутгарт през април 1924 година Първата се състояла от 7 до 13 април 1924 година. Тя е била уредена от Антропософското общество в Дорнах съвместно с учителската колегия на Свободното Валдорфско училище. Бернската конференция се състояла от 13 до 17 април с. г. Тя била уредена също от Антропософското общество по желание особено на Бернски учители и учителки.
към текста >>
В Лондон се подготвят условията за отварянето на
училище
в духа на окултната педагогика.
Д-р Щайнер е държал там няколко курса върху окултната педагогика. В това направление работи и „Възпитателният съюз за осъществяват на духовните ценности“. („Educational Union for the Realisation of spiritual values“). От 9 до 23 август 1925 година се състоял курс в Торквей, на южните английски брегове, дето между другото се чели реферати по окултна педагогика и евритмия. Училището в Кингс-Ланглей функционира добре.
В Лондон се подготвят условията за отварянето на
училище
в духа на окултната педагогика.
Окултно-педагогически конференции в Щутгарт през април 1924 година Първата се състояла от 7 до 13 април 1924 година. Тя е била уредена от Антропософското общество в Дорнах съвместно с учителската колегия на Свободното Валдорфско училище. Бернската конференция се състояла от 13 до 17 април с. г. Тя била уредена също от Антропософското общество по желание особено на Бернски учители и учителки. Темата, сложена на разглеждане в първата конференция, била: „Мястото на възпитанието в личния и културен живот на днешната епоха“, а на втората: „Окултната педагогика и нейните предпоставки“.
към текста >>
Тя е била уредена от Антропософското общество в Дорнах съвместно с учителската колегия на Свободното Валдорфско
училище
.
(„Educational Union for the Realisation of spiritual values“). От 9 до 23 август 1925 година се състоял курс в Торквей, на южните английски брегове, дето между другото се чели реферати по окултна педагогика и евритмия. Училището в Кингс-Ланглей функционира добре. В Лондон се подготвят условията за отварянето на училище в духа на окултната педагогика. Окултно-педагогически конференции в Щутгарт през април 1924 година Първата се състояла от 7 до 13 април 1924 година.
Тя е била уредена от Антропософското общество в Дорнах съвместно с учителската колегия на Свободното Валдорфско
училище
.
Бернската конференция се състояла от 13 до 17 април с. г. Тя била уредена също от Антропософското общество по желание особено на Бернски учители и учителки. Темата, сложена на разглеждане в първата конференция, била: „Мястото на възпитанието в личния и културен живот на днешната епоха“, а на втората: „Окултната педагогика и нейните предпоставки“. И на двете конференции имало гости и от странство, особено от Англия и Холандия. В Щутгарт, поради големия наплив на публика, събранията трябвало да се удостоят в големия салон на „Sieglhaus“.
към текста >>
Д-р Шуберт з въведението към разискванията върху религиозния и моралния живот във Валдорфското
училище
каза, че всеки учебен час може да бъде религиозен, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си духовни сили, разцъфтяването на душата.
Д-р Ерих Швебш говорил на тема: „Необходимост от обнова в педагогиката“, като изтъкнал педагогическите идеали на различните културни епохи. Паул Бауман говорил за изходната точка на педагогиката. В реферата си той изтъкнал между другото, как ние, при разглеждане на всички въпроси за училищни реформи, винаги изпадаме в интелектуализъм, напр. по въпроса за надарените деца, при половата проблема, при едностранчивото наблягане на принципа на трудовото обучение и пр. Бауман говорил и върху музиката като възпитателно средство, върху значението на усета за движение, такт, ритъм.
Д-р Шуберт з въведението към разискванията върху религиозния и моралния живот във Валдорфското
училище
каза, че всеки учебен час може да бъде религиозен, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си духовни сили, разцъфтяването на душата.
Даже и един урок по гимнастика ложе да стане такъв. Д-р Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Навременното и ненавременното при възпитанието на малките деца“. Ново училище по типа на Валдорфското в Базел (Швейцария). Във втората половина на април 1926 год. и в Базел ще се отвори ново училище по методите на окултната педагогика.
към текста >>
Ново
училище
по типа на Валдорфското в Базел (Швейцария).
по въпроса за надарените деца, при половата проблема, при едностранчивото наблягане на принципа на трудовото обучение и пр. Бауман говорил и върху музиката като възпитателно средство, върху значението на усета за движение, такт, ритъм. Д-р Шуберт з въведението към разискванията върху религиозния и моралния живот във Валдорфското училище каза, че всеки учебен час може да бъде религиозен, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си духовни сили, разцъфтяването на душата. Даже и един урок по гимнастика ложе да стане такъв. Д-р Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Навременното и ненавременното при възпитанието на малките деца“.
Ново
училище
по типа на Валдорфското в Базел (Швейцария).
Във втората половина на април 1926 год. и в Базел ще се отвори ново училище по методите на окултната педагогика. Това става по инициатива на Гьотеанумското окултно-педагогическо общество. За сега се приемат деца до 11 клас включително. За преподаватели за сега са предвидени: Ема Рамзер и Фридрих Видмер.
към текста >>
и в Базел ще се отвори ново
училище
по методите на окултната педагогика.
Д-р Шуберт з въведението към разискванията върху религиозния и моралния живот във Валдорфското училище каза, че всеки учебен час може да бъде религиозен, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си духовни сили, разцъфтяването на душата. Даже и един урок по гимнастика ложе да стане такъв. Д-р Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Навременното и ненавременното при възпитанието на малките деца“. Ново училище по типа на Валдорфското в Базел (Швейцария). Във втората половина на април 1926 год.
и в Базел ще се отвори ново
училище
по методите на окултната педагогика.
Това става по инициатива на Гьотеанумското окултно-педагогическо общество. За сега се приемат деца до 11 клас включително. За преподаватели за сега са предвидени: Ема Рамзер и Фридрих Видмер. Педагогически курсове и сказки В Бремен Д-р Карл Шуберт е говорил на тема: „Окултизмът като извор на педагогическа обнова“, а във Вилхелмсхафен на тема: „Първата училищна година“. В последния град са държани от други лица и следните педагогически реферати: „За характера на Свободного Валдорфско училище“, „Върху моралното възпитание“ и пр.
към текста >>
В последния град са държани от други лица и следните педагогически реферати: „За характера на Свободного Валдорфско
училище
“, „Върху моралното възпитание“ и пр.
и в Базел ще се отвори ново училище по методите на окултната педагогика. Това става по инициатива на Гьотеанумското окултно-педагогическо общество. За сега се приемат деца до 11 клас включително. За преподаватели за сега са предвидени: Ема Рамзер и Фридрих Видмер. Педагогически курсове и сказки В Бремен Д-р Карл Шуберт е говорил на тема: „Окултизмът като извор на педагогическа обнова“, а във Вилхелмсхафен на тема: „Първата училищна година“.
В последния град са държани от други лица и следните педагогически реферати: „За характера на Свободного Валдорфско
училище
“, „Върху моралното възпитание“ и пр.
Обиколката на Бреславския педагог Барч из Германия. Той е обиколил 35 германски града със сказка; Новия образователен идеал и Свободното Валдорфско училище“. Между другото са посетени: Тюбинген, Фриоург, Карлсруе, Хайделберг, Дармщат, Ваймар, Лайпциг, Франкфурт и пр. Вестниците са пълни с ласкави отзиви за сказките му и за Валдорфското училище. Педагогическата група „Свободно Валдорфско училище“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски учители за сказки.
към текста >>
Той е обиколил 35 германски града със сказка; Новия образователен идеал и Свободното Валдорфско
училище
“.
За сега се приемат деца до 11 клас включително. За преподаватели за сега са предвидени: Ема Рамзер и Фридрих Видмер. Педагогически курсове и сказки В Бремен Д-р Карл Шуберт е говорил на тема: „Окултизмът като извор на педагогическа обнова“, а във Вилхелмсхафен на тема: „Първата училищна година“. В последния град са държани от други лица и следните педагогически реферати: „За характера на Свободного Валдорфско училище“, „Върху моралното възпитание“ и пр. Обиколката на Бреславския педагог Барч из Германия.
Той е обиколил 35 германски града със сказка; Новия образователен идеал и Свободното Валдорфско
училище
“.
Между другото са посетени: Тюбинген, Фриоург, Карлсруе, Хайделберг, Дармщат, Ваймар, Лайпциг, Франкфурт и пр. Вестниците са пълни с ласкави отзиви за сказките му и за Валдорфското училище. Педагогическата група „Свободно Валдорфско училище“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски учители за сказки. Педагогическа конференция в Щутгарт от 2 до 6 април 1925 год. Рефератите са развивали общата тема на конференцията: „Окултното човекопознание като основа на възпитанието.“ Вила уредена и изложба от предмети, изработени от валдорфски ученици.
към текста >>
Вестниците са пълни с ласкави отзиви за сказките му и за Валдорфското
училище
.
Педагогически курсове и сказки В Бремен Д-р Карл Шуберт е говорил на тема: „Окултизмът като извор на педагогическа обнова“, а във Вилхелмсхафен на тема: „Първата училищна година“. В последния град са държани от други лица и следните педагогически реферати: „За характера на Свободного Валдорфско училище“, „Върху моралното възпитание“ и пр. Обиколката на Бреславския педагог Барч из Германия. Той е обиколил 35 германски града със сказка; Новия образователен идеал и Свободното Валдорфско училище“. Между другото са посетени: Тюбинген, Фриоург, Карлсруе, Хайделберг, Дармщат, Ваймар, Лайпциг, Франкфурт и пр.
Вестниците са пълни с ласкави отзиви за сказките му и за Валдорфското
училище
.
Педагогическата група „Свободно Валдорфско училище“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски учители за сказки. Педагогическа конференция в Щутгарт от 2 до 6 април 1925 год. Рефератите са развивали общата тема на конференцията: „Окултното човекопознание като основа на възпитанието.“ Вила уредена и изложба от предмети, изработени от валдорфски ученици. Д-р Колиско е говорил на тема: „Развитието на детето в светлината на окултното -човекопознание и задачите на възпитанието“. Д-р Херман Баравале: „Обучението по смятане и геометрия като възпитателно средство към вътрешна свобода“.
към текста >>
Педагогическата група „Свободно Валдорфско
училище
“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски учители за сказки.
В последния град са държани от други лица и следните педагогически реферати: „За характера на Свободного Валдорфско училище“, „Върху моралното възпитание“ и пр. Обиколката на Бреславския педагог Барч из Германия. Той е обиколил 35 германски града със сказка; Новия образователен идеал и Свободното Валдорфско училище“. Между другото са посетени: Тюбинген, Фриоург, Карлсруе, Хайделберг, Дармщат, Ваймар, Лайпциг, Франкфурт и пр. Вестниците са пълни с ласкави отзиви за сказките му и за Валдорфското училище.
Педагогическата група „Свободно Валдорфско
училище
“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски учители за сказки.
Педагогическа конференция в Щутгарт от 2 до 6 април 1925 год. Рефератите са развивали общата тема на конференцията: „Окултното човекопознание като основа на възпитанието.“ Вила уредена и изложба от предмети, изработени от валдорфски ученици. Д-р Колиско е говорил на тема: „Развитието на детето в светлината на окултното -човекопознание и задачите на възпитанието“. Д-р Херман Баравале: „Обучението по смятане и геометрия като възпитателно средство към вътрешна свобода“. Хайдебранд: „Художествената страна при обучението“.
към текста >>
Център за разпространението на евритмията е евритмичното
училище
в Гьотеанум под ръководството на г-жа Мария Щайнер.
Този университет функционира в съвсем друг дух, в сравнение с другите университети. Той иска изучване на цялата действителност от окултно гледище. Университетът се разпада на няколко отдела, от които всеки си има свой ръководител: 1) Общ окултен отдел. който се ръководеше от самия Д-р Щайнер. Към него временно е прибавен и педагогически отдел; 2) Медицински отдел, който е във връзка с Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах: 3) Отдел за евритмия; 4) Отдел за образни изкуства; 5) Математично-астрономичен отдел; 6) Отдел за естествознание и 7) Отдел за духовните стремежи на мдадежта. Евритмия.
Център за разпространението на евритмията е евритмичното
училище
в Гьотеанум под ръководството на г-жа Мария Щайнер.
Такова училище има и в Щутгарт, наречено „Евритмеум“. Евритмичните училища служат за подготвяне на учителки; в тях питомките се обучават и в други области. Планира се отварянето на подобно училище и в Берлин. Евритмично училище се отваря и в Париж под ръководството на госпожица Рице. Евритмията съединява в себе си пластика, поезия и живопис.
към текста >>
Такова
училище
има и в Щутгарт, наречено „Евритмеум“.
Той иска изучване на цялата действителност от окултно гледище. Университетът се разпада на няколко отдела, от които всеки си има свой ръководител: 1) Общ окултен отдел. който се ръководеше от самия Д-р Щайнер. Към него временно е прибавен и педагогически отдел; 2) Медицински отдел, който е във връзка с Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах: 3) Отдел за евритмия; 4) Отдел за образни изкуства; 5) Математично-астрономичен отдел; 6) Отдел за естествознание и 7) Отдел за духовните стремежи на мдадежта. Евритмия. Център за разпространението на евритмията е евритмичното училище в Гьотеанум под ръководството на г-жа Мария Щайнер.
Такова
училище
има и в Щутгарт, наречено „Евритмеум“.
Евритмичните училища служат за подготвяне на учителки; в тях питомките се обучават и в други области. Планира се отварянето на подобно училище и в Берлин. Евритмично училище се отваря и в Париж под ръководството на госпожица Рице. Евритмията съединява в себе си пластика, поезия и живопис. Чрез форма и движения словото става видимо!
към текста >>
Планира се отварянето на подобно
училище
и в Берлин.
който се ръководеше от самия Д-р Щайнер. Към него временно е прибавен и педагогически отдел; 2) Медицински отдел, който е във връзка с Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах: 3) Отдел за евритмия; 4) Отдел за образни изкуства; 5) Математично-астрономичен отдел; 6) Отдел за естествознание и 7) Отдел за духовните стремежи на мдадежта. Евритмия. Център за разпространението на евритмията е евритмичното училище в Гьотеанум под ръководството на г-жа Мария Щайнер. Такова училище има и в Щутгарт, наречено „Евритмеум“. Евритмичните училища служат за подготвяне на учителки; в тях питомките се обучават и в други области.
Планира се отварянето на подобно
училище
и в Берлин.
Евритмично училище се отваря и в Париж под ръководството на госпожица Рице. Евритмията съединява в себе си пластика, поезия и живопис. Чрез форма и движения словото става видимо! Евритмичната група при Дорнах е направила обиколка през Германия и Холандия през 1925 година. Били евритмизирани сцената с Ариел във втората част на „Фауст“ (музика от Стутен), стихове от Д-р Щайнер, от Алберт Стефен, „Самодивска песен“ от Мьорике, „Адажио“ от Бетховен и пр.
към текста >>
Евритмично
училище
се отваря и в Париж под ръководството на госпожица Рице.
Към него временно е прибавен и педагогически отдел; 2) Медицински отдел, който е във връзка с Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах: 3) Отдел за евритмия; 4) Отдел за образни изкуства; 5) Математично-астрономичен отдел; 6) Отдел за естествознание и 7) Отдел за духовните стремежи на мдадежта. Евритмия. Център за разпространението на евритмията е евритмичното училище в Гьотеанум под ръководството на г-жа Мария Щайнер. Такова училище има и в Щутгарт, наречено „Евритмеум“. Евритмичните училища служат за подготвяне на учителки; в тях питомките се обучават и в други области. Планира се отварянето на подобно училище и в Берлин.
Евритмично
училище
се отваря и в Париж под ръководството на госпожица Рице.
Евритмията съединява в себе си пластика, поезия и живопис. Чрез форма и движения словото става видимо! Евритмичната група при Дорнах е направила обиколка през Германия и Холандия през 1925 година. Били евритмизирани сцената с Ариел във втората част на „Фауст“ (музика от Стутен), стихове от Д-р Щайнер, от Алберт Стефен, „Самодивска песен“ от Мьорике, „Адажио“ от Бетховен и пр. Евритмични упражнения в Цюрих.
към текста >>
НАГОРЕ
