НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списание нова светлина 3-та година
 
Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896
V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация.
От III година излиза в Сливен.
2.
Обща информация
 
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
Месечно списание, посветено
за
развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено
за
развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
От II 3 кор. подзагл.
Месечно списание
за
духознание ; III 4 - 5 кор. подзагл.
Месечно списание
за
духовн и зследвания.
Списание
за
спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''.
Имена,
за
които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И.
3.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
На запад има вече обширна окултна литература.
Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем
за
съвременниците.
Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически.
Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини
за
подобрение на
живота
.
Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само
за
тесен кръг хора.
И в България от години насам се говори
за
окултизъм.
За
него ще кажем общо тук следното.
Окултизмът е знание
за
неща, необикновени
за
сегашното обикновено разбиране.
И както известни факти и закони, установени от
науката
могат да се използват
за
зло или добро, така могат да се използват
за
зло или добро известни окултни сили.
И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения
за
окултизма изобщо.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на
живота
е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране.
Неговата задача е малко по-друга.
Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на
наука
, философия и религия.
Ето защо, явявайки се
за
съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на
живота
, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза.
Настава като че ли време
за
преоценка на ценностите.
Някаква празнина се отваря в
живота
на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново".
Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни.
И то към въпроси,
за
които до неотдавна се мислеше, че са веднъж
за
винаги разрешени.
Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование
за
нова епоха в
живота
на човечеството.
Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото.
Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди.
И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр.
Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в
живота
.
Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек.
Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото.
Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни
за
околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил.
В пътя на окултното ученичество има и други начини
за
взаимно разбиране.
Той е дълбока
наука
за
човека и вселената.
Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може
за
по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората.
4.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
ЗА
ОКУЛТИЗМА
Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа
за
окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги.
Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.
Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен.
И определят окултизма като знание
за
скритите, тайните неща и сили в природата.
Според мнозина тия две направления се взаимно изключват.
Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем
за
света е в общи черти вече узнато от
науката
, че остава само да се проучат някои подробности и пр.
Ние ще забележим тук едно; че
наука
и материализъм са неща различни.
Опитно установените факти от
науката
никой не може да оспорва.
И един от най-трудните моменти
за
днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път
за
проверка на метафизическите твърдения.
Окултизмът се явява
за
съвременниците като нова метафизика.
Без да оспорва това, което
науката
е установила, той прави редица твърдения
за
онова, което тепърва ще трябва да бъде установено.
Но окултизмът не се задоволява само с твърдения.
Официалната
наука
е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
Много неща остават скрити
за
тях.
Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи.
Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма
за
съвременниците.
Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека".
А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.
За
окултизма и морала може да говорим другаде.
За
окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните.
Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими
за
всички.
Но
за
всички окултизмът може да бъде полезен.
Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е.
схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в
живота
.
И първото необходимо условие
за
окултното развитие на днешния човек е да се направи
живота
му по-прост и по- естествен.
И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.
Защото духовният живот е продължение на материалния.
5.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И
за
да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна.
Няма защо да дирим доказ
за
това в книги и писания.
Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден.
И защо ще чака човек чудо?
Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена?
Знае ли то
за
динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата
за
увековечаване на поколението?
И ако се замисли човек
за
дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.
Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става.
Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко,
за
което се е похарчило макар и грам от нейната енергия.
Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши.
И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице.
А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица
за
хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме.
Па и не ни трябва да отиваме много надалеч,
за
да видим, че природата пише нашия живот по нас.
Защо е наедряла?
Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни.
А има и други по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата,
за
чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, разпознаващо око.
Целият свят на форми, достъпен
за
нашето физично възприемане ни явно говори, че природата пише.
Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ.
Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия – строеж на плочката, форма, точките в които е опряна и т.н.
Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими.
Днес
за
днес съществува особена
наука
за
окото.
По цвета и белезите на ириса – резчици, петна – се проследяват болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т.н.
Окултната
наука
твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание.
И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива
живота
на природата.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията
за
планетните влияния.
Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на
живота
.
И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки,
за
достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка.
Ключ на тези науки е закона на съответствията.
И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение
за
света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония
за
числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение
за
вселената.
В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами
за
себе си говорят...
Тези науки тепърва започват да растат.
Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой.
Наистина езикът им звучи още странно
за
непривикналото ухо, мъчен е
за
проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
6.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЗА
СВОБОДАТА
Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в
живота
.
Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата.
Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на
живота
и няма свобода.
Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението?
Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.
Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.
Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.
Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от
живота
и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.
Никога злото не е родило добро и този велик закон в
живота
си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.
Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината
за
своето нещастие.
Всеки вика, протестира
за
своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в
живота
, а това са новите затвори
за
човешката душа.
Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство
за
другия.
Свободата, тя е
за
всички.
Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в
живота
се подирят(търсят) в самите нас.
Няма по-красив, по-тържествен момент
за
човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.”
Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим?
Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода.
Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват
за
себе си нейното приближаване.
Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в
живота
, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко
за
ръка и ще му каже:
Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света.
Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.
Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите.
Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
7.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека.
С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на
живота
и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система.
Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите
за
болка или добро разположение.
Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът
за
разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.
Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие.
Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод
за
психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес.
И музиката се явява в случая като едно средство
за
възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни.
Остава да се познават законите
за
комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения.
Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението.
Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни
за
здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека.
И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система,
за
да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване.
Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения.
Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.
Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея.
А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.
Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага
за
моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни
за
по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.
Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината,
за
него не съществуват тънките усети на устремено домогване
за
разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване
за
благото на ближния.
Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която
за
да се следи, изисква една значителна култура.
И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само
за
да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи
за
говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.
При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него.
И онова,
за
което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество,
за
да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
8.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА
ЖИВОТА
„Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка,
за
да може да се развие като растение".
„...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви,
за
да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза
за
него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити.
Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни.
Философите имат особено схващане
за
него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.
Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на
живота
, защото да разбере
живота
в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече
живота
, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.
А ние хората, които още живеем, които сме само част от
живота
, желаем да проучим целия живот.
При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае
за
цялото по същия начин, както цялото може да знае
за
своите части.
Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от
живота
.
Но все пак съпоставени, отделните моменти от
живота
на много същества биха образували един знак поне от самия живот.
Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията
за
живота
, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.
Научните данни
за
нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от
живота
са били изучени по експериментален път.
Това са наблюдението, което роди телескопа
за
безкрайно голямото, и ултрамикроскопа
за
безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията.
Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.
Видимите симптоми на
живота
на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт.
И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.
плезиозаври, архиоптерикси и пр.
Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление.
Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез.
Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето.
Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт.
Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения
за
възвратните движения на
живота
.
Творейки семена – залозите на
живота
– те бавно умират, преливайки своя живот в
живота
на поколенията.
Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на
живота
.
Умирането на една форма създава условие
за
раждането на нова форма.
И колкото всяка нова форма носи в себе си по-голям жизнен запас, толкова майчината форма губи от своите сили и се движи към смъртта.
И това е тъй, защото новият живот чрез майката се прелива в детето.
Животът на земята се намира в пряма зависимост от съществуванието на слънцето.
Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо.
Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило.
И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия
за
живот.
Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия импулс
за
живот.
Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи – импулсите
за
нов живот.
И затова мъдреците на времената казват, че
живота
не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът.
Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка
за
малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора.
Те направиха телескопи, направиха микроскопи, изчисляваха, мислиха и най-после откриха вечната връзка между
живота
и смъртта, като смяна на формата.
Но животът ли беше формата, или формата е само едно моментно изражение на
живота
?
И всъщност, те се бяха усетили
за
живота
от собствения си живот.
Тогава решиха да търсят
живота
у живите организми.
И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на
живота
.
На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове.
Тогава на други скакалци били отрязани главите.
„Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат.
Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа.
Направени били много подобни опити, но седалището на
живота
не било намерено.
Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан.
Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните.
Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек.
Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро.
Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък.
Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва.
Успяха да свържат 18 аминокиселини, деветнадесетата, обаче, не искаше да се свърже до първите осемнадесети А в живата молекула тия киселини наброяват над сто и то тъй здраво свързани!
Свързването в природните албумини засега остава тайна.
И днес още едни намират причината в материалната същина на въпроса и затова продължават упорито да се мъчат да свържат деветнадесетата киселина до осемнадесетата, а други, настроени малко по философски, решиха да вървят по-нататък.
Тяхното изследване показа, че те са съставени от по-прости химически съединения.
По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой
за
различните атоми, наречени електрони.
Безкрайно малкото и безкрайно голямото се оказаха напълно подобни!
На тоя пункт материята загуби своята материална същина и премина в енергия.
Значи материята се оказа също тъй фиктивна, както и нейните съставни части – електроните по отношение на масата.
Тя загуби своята константност и сама проявява тенденция на движение от един род в друг, докато най-после мине в материята.
Абат Морьо представя тоя ред на енергии по следния начин
за
изяснение на понятието
за
реда, в който можем да разпределим тия енергии.
Следващите гами остават тайна
за
човешката чувствителност.
Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда.
Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство.
Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега.
Днес
науката
загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията.
Оказа се, че всичко е движение.
Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр.
Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление.
Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак.
И така се анализираха основните елементи на
живота
,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна
за
едноклетъчните организми форма.
Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите
за
едно такова движение.
Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали.
Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове
за
вечни времена.
И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.
Но внимателното проучване на тия вързани
за
вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин.
Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат
за
разрушаване на тия скали.
Касае се
за
дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага
за
рушене на скалите.
По отношение на съединенията аз ще приведа
за
пример процентното съдържание на ръжената слама.
И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост
за
растенията.
Разбира се, че заедно с това както физичните, тъй и физиологичните движения стават все по-сложни.
Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява.
Тая психична проява
за
първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства.
Това е една обширна област,
за
която тук може да се спомене и
за
която би могло в друга статия да се каже нещо повече.
Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична
за
него в частност, а донякъде и
за
животните изобщо.
Това са мисловните движения, които
за
първи път срещаме у някои нисши животни.
Но оказа се, че и хората се делят на градации.
Тия детайлни различия станаха предмет
за
изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр.
Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика.
Даже тя може да се постави и
за
по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма.
А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.
Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.
Умственият живот е само условие
за
по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.
За
един дивак е невъзможно да мисли
за
свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но
за
нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.
Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества,
за
които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията.
И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение
за
съвременния човек.
И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и
живота
на цялото човечество.
Онова, което знаем днес
за
днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя.
Кой обаче е бил първият енергичен импулс
за
това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае.
Но щом настъпят неблагоприятни условия
за
техния живот напр.
суша, те се инцистират в една хитинена капсулка,
за
да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно.
Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.
За
първи път го намираме у хидромедузите.
По тоя начин се гарантира
живота
и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна.
Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило.
Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия
за
живот.
Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно
за
един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме.
Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна.
И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония.
Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение.
Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в
живота
на растенията.
У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен.
Всичко си е на място в достатъчно количество,
за
да даде условия на индивида да живее.
Астрономите казват
за
небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават
за
да се запази тая мирова хармония.
То е както изхабения организъм – умира,
за
да се роди в една по-съвършена форма.
Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.
И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение.
Науката
доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи
живота
например само в амебите.
Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието,
науката
не можа да обясни.
Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата
за
съществувание, законите
за
наследствеността и естествения подбор.
Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение.
Окултният свят днес намира едно по-друго схващане
за
целия тоя мир от безкрайно движение.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
9.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.
Мнозина смятат розата
за
върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят
за
безкрайните кръгове на човешкото съвършенство.
Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни.
Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.
И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали
живота
си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат.
Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса.
Не бой се, дете, кога слизаш надолу.
Аз те държа
за
ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
Дръж ме само здраво
за
ръка.
Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре.
Помни, че аз съм тука, държа те
за
ръка и нося светилник.
Видиш ли защо ти беше пламъчето на моя светилник?
Видиш ли защо ти беше макар и бледен, пламъка на моя светилник?
Пред тебе започва да се развиделява.
Светлината на светилника все по се разширява, разширява и живо зазвучава с песента на ангелите.
10.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Безпътието е наслада
за
моите зрящи все нови и нови светове – очи.
Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.
От далнините се задава вихрено огнено око.
То спира
за
миг – учудено ни гледа и пак тича напред.
Моят ум тогава спира всред шеметния ход на
живота
и стреснат пита
за
нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма.
Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма....
Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.
Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О!
той сега не пита
за
нея къде е, коя е и какво е Тя.
Защото Тя е с него.
Тя – Истината на
Живота
.
На изток се отмахват тънки завеси.
11.
Списанието
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката.
В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват
живота
на другите, защото чуждата жертва е потребна
за
култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.
Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен.
Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на
живота
, че
за
собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.
Когато вникнем по-дълбоко,
за
да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.
Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон.
Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.
Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата.
Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.
12.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане
за
света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес.
Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на
живота
върху земята след оформянето й като планета.
Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения
за
някогашните земни и атмосферни условия,
за
живота
, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.
Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи.
Това е векът на
науката
, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае
за
света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа
за
неговия произход и развой".
Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на
живота
, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.
Външните причини
за
създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки.
Авторитетът на
науката
се издигна бързо.
Улесненията и удобствата, които
науката
достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой.
Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса
за
нейната същина) е твърде многостранна.
Чисто научното изследване задоволява най-вече ума.
А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия.
Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки
за
строгостта на
науката
, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди.
А има в
живота
вече факти, които са може би първите признаци
за
естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек.
Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават.
Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с
науката
по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.
Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната
наука
може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания.
Ние ще поменем
за
изяснение тук само някои от „новите" изгледи
за
света, които тя ни открива.
Исторически, окултната
наука
твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли.
То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида,
за
някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства.
Според окултната
наука
възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение – характерни черти.
Нейната задача бе да развие ума.
Това е и дълбоката вътрешна причина
за
създаването на днешното ограничено светоразбиране.
Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват.
Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва.
Защото още дълъг път го чака.
У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
И външните признаци на това са новите духовни движения,
за
които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток.
В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно.
Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини.
Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Окултната
наука
носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.
Тя е естествознание
за
духа, както се изразяват сполучливо някои.
Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното.
Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия
за
духовното постепенно ще изчезнат.
Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната
наука
.
Човек е сам
за
себе си ключ
за
разбиране на вселената.
Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.
За
изучаването на окултната
наука
не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят.
Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли.
И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на
живота
и да възвестят градящия нов ден...
13.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВОЛЯ
ЗА
ЖИВОТ
Всички обичат
живота
.
И ако така го обичат и желаят
за
себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия.
Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко
за
цената на
живота
, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.
Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим
за
такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща.
В тия страници ние говорим
за
живота
така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея".
Говорим не
за
оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и
за
тези или онези философски разсъждения, нито пък
за
онова всекидневно живуване на човека – а
за
живия живот.
И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога –
Живота
.
То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха.
„Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на
живота
.
На земята, движението е един признак на
живота
– без то да е самия живот.
Гладът и храната, като едно благо
за
живота
– пак всеки живот ги познава.
да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на
живота
му очертават;
Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата,
за
да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на
живота
.
Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.
Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото
за
живота
, неговата насъщна храна.
Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот.
Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи –
за
свое благо и
за
благото на моите ближни".
Но ако всеки човек иска това
за
себе си, не е ли естествено да го даде и на другите?
Благото, което човек иска
за
себе си, трябва да го даде и на другите.
Законът на единния живот така ни учи.
И понеже човек е мярка
за
своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот.
Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди,
за
да знае как да постъпи с всяко живо същество.
Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на
живота
, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане.
Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на
живота
.
Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини
за
живота
, които всички знаем, но все още не прилагаме.
Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал
за
разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите.
Не седи ли все още неразрешен въпросът
за
храненето,
за
хляба на човека?
Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество.
Ние всички знаем, че
за
да живеем, трябва да ядем.
Ние всички знаем, че
за
да живеем трябва да ядем.
Но защо живеем ?
Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем,
за
да живеем.
Живеем,
за
да добиваме разумност.
А добиваме разумност,
за
да познаем Бога".
14.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В древните митови разкази на всички почти племена и народи се намират дивни легенди
за
великото светило.
Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка
за
човешкия ум.
Нима до скоро не се считаше светлината
за
напълно изследвана и изучена?
Трябваше да дойде един Айнщайн,
за
да събори официалната догма
за
същността на светлината, царувала толкова дълго време.
Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците,
за
да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане.
Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от
живота
си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие.
Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес.
В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече
за
слънцето.
Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят
за
него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето.
И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад.
Кого интересува днес изгрева или залеза?
Аз си спомням
за
един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето.
Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в
живота
си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често.
Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване?
Колко болни жадуват
за
пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни.
Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.
Но изучаването на слънцето в окултната
наука
, заема също един голям отдел.
Окултната
наука
изучава не само слънцето, но и всички творения на природата.
Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект
за
проучване.
Нима съвременната официална
наука
е решила със своите методи всички поставени въпроси?
Днешната
наука
се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения.
И рано или късно, това е въпрос на време,
науката
ще стане окултна и окултизмът „научен".
Това е тъй, защото обектът и на съвременната
наука
, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл.
В дадения случай,
за
влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка.
Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне
за
по-нататъшни наблюдения и проучвания.
Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в
живота
, като най-важна.
Въглеродът е необходим
за
живота
, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.
Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр.
Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия
за
всички живи същества.
И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа.
Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в
живота
на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи.
Би могло още много да се каже
за
химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно.
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот
за
едни организми, а
за
други, като един източник на смърт.
Тя
за
тях се явява като стимулатор
за
засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси.
Особено това се забелязва у растенията.
Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват.
Умерената светлина, обаче, може да служи и
за
стимулант при размножението.
На това се дължат заздравяванията на рани, изложени на слънце, които иначе мъчно заздравят.
Но силно интензивните лъчи са убийствени
за
клетките.
Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината.
На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания.
Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие
за
успешна борба на организма с вредните агенти.
У тях има значи един стремеж
за
светлина.
Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза.
Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци.
Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината.
Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм.
По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения.
Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през
живота
си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло.
Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах.
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди
за
техния характер.
Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено.
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти
за
тия деца на светлината.
Записани са
за
него много благородни подвизи.
Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения.
При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват.
Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията.
Прилепите и бухалите излизат от гнездата си.
На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина.
Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята.
Маймуните здраво се заловили една
за
друга, пчелите побързали да се приберат и пр.
В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека.
В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и
за
човека.
Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.
Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете
за
много неща проповядват, но
за
слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Днешните маги и учени, заети с великите проблеми
за
доброто и злото,
за
капитала и труда,
за
духа и материята,
за
политика и право, не мислят вече
за
слънцето.
Днес вече малцина жадуват
за
тях.
Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни.
Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.
Тия снопи не ще останат все така, защото ще дойде вършитба и Той ще разкъса връзките, що ги стягат, ще пусне върху тях конете,
за
да извади онова, което е еднакво у всички снопи – зърното.
Творецът сеяч затова създаде човека,
за
да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен.
Всичко друго: личност, нация, религия – ще отиде на своето място, защо те са само като помощни средства при великото дело на Твореца-Сеяч.
15.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един от най-светлите изводи на съвременната
наука
е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия.
Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си
живота
на всичко живо.
И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди.
Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C.
Flammarion, като говори
за
междузвездния магнетизъм,
за
магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.
Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод
за
любопитни статистични проучвания.
Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с
живота
на слънцето.
Че живеем чрез слънцето – това не е тайна
за
никого, дори
за
животни и растения.
И това влияние се мени според нейните фази, според ония ъглови разстояния, в които тя влиза преди всичко със слънцето.
Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина.
Запример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага.
Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става негоден
за
по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това.
Знайно е запр.
Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената, а многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на слънцето и луната, не само загатват, а и рязко подчертават реалността на тези влияния.
Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната полярност на слънчевата енергия?
В такъв случай някои от „пустовериците" на народа няма да излязат дотам пусти.
Запример, това дето народът се пази да сее на разсип или да сече дърва през дните, когато луната се празни, не са негови приумици, а факти, извлечени от всекидневния му опит.
Но на това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос.
Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху
живота
на земята и върху ония същества, които я населяват.
Новото –
за
някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху
живота
на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.
Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива
живота
на системата.
Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.
Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето.
Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен).
Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата.
Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време
за
всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни
за
него условия.
Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.
И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце.
А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично.
Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от
живота
на майката същество.
В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в
живота
.
Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят
живота
на човека.
Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване.
И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани
за
чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.
Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката
за
дадено място и време на земното кълбо.
Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони.
Психологичната интуиция е необходим елемент
за
едно истинско астрологично издирване.
Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология.
Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път
за
проверка на нейните закони.
В статията си „Астрологията експериментална
наука
ли е?
Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. "
„Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност
за
математика, отдаден на психологични издирвания. "
Ясно е
за
всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид."
„Като експериментални доказателства ние предлагаме следните:
5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н."
„Астрологията е едничката
наука
, способна да даде що-годе представа
за
смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението."
„Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
„Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.
една фаза от човешкото развитие, без да е потребно
за
това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример."
„И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия".
Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на
живота
.
Науката
за
„времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
16.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЗА
ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА
В
живота
забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни.
Между тях има известно съотношение и то се състои в това, че променливите зависят от непроменливите.
Силите на природата са подчинени на известни закони, а законите почиват на принципи.
Законите имат изключения, а принципите не правят никакви изключения.
Всяка
наука
има няколко принципа, на които се основава, или тя е отражение на тези принципи.
Педагогиката като
наука
и тя си има такива принципи, на които се основава.
Хората постоянно говорят
за
истината и при все това я считат
за
нещо много отдалечено от тях.
Всеки знае що е човек, но ако започнем да го определяме, никой не ще може да даде една дефиниция, която да признаят всички.
И животът се крепи само заради туй, защото ние още намираме истината в него.
Съвременните хора искат да докажат истината, че тогава да я приложат в
живота
си.
Но как ще я докажат, когато тя не подлежи на доказателство?
Следователно, първата задача на педагогиката е да напъти детето да постъпва съобразно с истината.
Някой казва на приятеля си, че много го обича, че е готов да се пожертвува
за
него, но той вътре в себе си знае колко истина има в тези думи.
Някой дава клетва
за
вярност и той прекрасно знае дали може да бъде верен и т.н.
Истината е сила, която действува в нас, независимо от това, дали ние я признаваме или не.
Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват.
Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност.
Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела,
за
да се харесвам на повече момци и да се оженя
за
някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува
за
мен".
Това не е храна
за
сърцето, това е отрова.
Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните.
Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот.
Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат.
Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от
живота
, пък и от учението си.
Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл.
Хората мислят, че насоката на
живота
си ще я получат най-после.
Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.
Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето
за
тях".
Той трябва да очаква само от природата, която, щом го е създала, дала му е и всички средства
за
живот.
Само когато всеки започне да зачита другия и да му дава свобода, хората ще разберат и истинския живот на братството и любовта.
17.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.
След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило.
Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от
живота
и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.
Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх?
Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели
за
някогашна култура и прогрес?
Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне
за
миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита
за
смисъла на целокупния живот,
за
целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.
Когато се говори
за
смисъл, когато се пита
за
цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни.
Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала
за
ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.
Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек.
Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка
за
прошка се подава.
Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог
за
движението на човешката душа.
Онзи, обаче, въпрос
за
смисъла на собствения свой живот все ще дойде.
Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата
за
болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта.
Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък.
Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител.
Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни
за
да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.
Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади
за
тая дан!...
Борецът
за
някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога.
За
всички има дървен кръст и купчина земя.
И
за
мъстителя, и неговата жертва, и
за
оскърблението, и
за
тежката разплата.
Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат,
за
да станат изново роби.
Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око.
Защо се родиха?
Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста.
Колко дълбоко е скрит в човека ответа
за
великия смисъл на
живота
.
Това, което може да се каже
за
него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо.
Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл
за
своя живот.
В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.
Застава въпросът кому?
Даже и на себе си не служиш, защото истинското твое себе не е познало нито веднъж плодовете на твоя тежък труд.
Всичките ония кумири,
за
които тежки капки пот течеше от твоето чело залязоха, всички бяха тленни.
Познай себе си, са казали нявга мъдреците.
Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там.
Но кой позна онова себе,
за
което става реч?
Хората днес познаха само най-връхния слой на своето аз, онова аз, което изисква скъпи жертви, онова аз, което ликува, когато превием врата на бедния и беззащитен наш брат.
Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде.
Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и
за
безмерната обич на Оня, из когото си излязъл.
Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни
за
творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той.
Направи вселената
за
нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи.
Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си?
Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия.
Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти.
Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли.
Смисли
за
себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него...
Непрестанно движение е
живота
.
Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.
След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
18.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Деветнадесетият век, наречен в
науката
още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество.
Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя.
С една реч,
за
човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат.
Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема
за
живота
.
Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието
за
живота
.
Тя е станала почти напълно позитивна
наука
, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него.
След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на
живота
, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и
за
в бъдеще, е клетката.
И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации.
Те скоро изучиха човека и го обявиха
за
една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси.
Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък.
Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха
за
един грамаден, но мъртъв механизъм,
за
съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави
науката
напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
За
човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също
за
несъществуваща.
Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека.
Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата
за
съществувание и половия подбор, стана свята догма
за
учените, трижди по-света от всичките догми на религията.
Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори
за
живот и развитие и у кристалите.
Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара.
Нещо повече – дефиницията
за
мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде.
Но,
за
всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества
за
великата цел – истината чрез
науката
– двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем...
Тъй почна
науката
вчера и тъй свършва тя днес...
Да видим, обаче, какви са перспективите
за
близкото утре.
Всичката светлина, която днешната
наука
хвърли върху въпросите
за
живота
, човека, вселената и пр.,
за
малцината, които истински знаят, е само начало.
И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания
за
идеи и светлина, колкото в средните векове.
А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца.
Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек.
Светлината на днешната
наука
е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка.
Но след тая дълбоко материалистична нощ,
за
човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина.
Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ
за
разбиране на Вселената".
Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици
за
материята и нейните превръщания...
Земята, като една от многото школи на
живота
, никога не е оставала без учители.
Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие.
19.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Същността на първия процес се заключава в свързването на известни енергии със съответните материални субстанции, т.е.
От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията
за
проявата на
живота
.
Каква е същността на самия живот, ние днес
за
днес не знаем.
Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава
за
нас само една загадка.
Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо?
Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините.
Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме.
Според окултната
наука
човек има и други източници на енергия.
Животните, които днес се употребяват
за
храна също я черпят от тях.
Ние съществуваме, защото то съществува.
Ние се проявяваме, защото то се проявява.
Една истина, казана от преди векове, сега забравена, но все пак тя е истина.
Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции.
От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната
наука
.
В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие.
В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание,
за
да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят.
Но
за
да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията.
Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна
за
използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове.
Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества,
за
които човек даже и не помисля.
За
какво се той жертвува?
Използва ли той даденото му,
за
да помогне на другите?
И не стига това, а при сегашния режим на хранене,
за
да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо –
живота
.
Така тоя същия човек, който днес минава
за
културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества.
А те, потънали в скръб и ужас, умират
за
да влеят своя живот в човека...
Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат
за
градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание.
За
да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане.
Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно.
В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход.
Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека.
Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система.
Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание
за
работа и пр.
Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек започва да пълнее прекомерно, става малко подвижен.
С него са свързани всички жизнени сили на организма.
Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на жизненост, които поддържат
живота
на целия организъм.
От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност.
Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло.
Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека.
Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в
живота
, незаслужаващи внимание.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува
за
всяко същество.
Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях.
Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля.
Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник
за
проява на мислителните процеси.
В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло.
Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр.
Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение.
Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр.
Влошат ли се те, регулирането става невъзможно и в резултат всичките отрицателни последствия,
за
които споменахме.
Тогава где е гаранцията
за
това щастие?
Нейната съдба е всецяло в зависимост от океанските вълни.
Усилят ли се - тя е загубена.
Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение.
Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир.
Една задача наистина трудна, но не неизпълнима.
За
целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако
за
изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик?
Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите
за
постигане на тая цел.
Има методи
за
това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици.
Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на
живота
.
20.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изпърво човекът живее само
за
себе си, поставя
живота
на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик
за
дейност у него е насладата и
за
свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.
Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо.
Подтик
за
дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Подтик
за
дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.
ЗА
КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от
живота
на какавидата в
живота
на пеперудата.
Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
21.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз зная, че зад красотата на света е душата.
Индуса никога не изобразява предмета само
за
предмета, но винаги има пред вид Божественото вътре в него.
Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща
за
всички хора.
Те са му тъй необходими, както ключът
за
една врата.
Природата охотно дава образци,
за
да се сведат тия идеали в реални форми.
Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи
за
тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет.
Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи
за
нея?
Въпроси тъй трудни
за
разрешение, както и разгадката на света.
Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд.
Съществува ли реалното вън от нашите представи
за
него?
Те никога не са си поставяли
за
цел подробностите на видимият свят - той
за
тях е илюзия!
Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи
за
реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото.
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само
за
да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата.
Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи.
Той никога не е зацапал своята ръка,
за
да изрази низшето в
живота
.
Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра!
Западният мироглед считаше природата
за
откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства.
Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности.
Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство.
А тая стъпка на запада роди новото.
Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм.
Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път.
Той го обогати, внесе
живота
на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото.
Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци.
Причината
за
всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на
наука
, философия, религия, общество, култура.
В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта
за
„Великото".
Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един.
Западът
за
това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли.
Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство.
След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал.
С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него.
Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат.
Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на
живота
, в основанията на световете.
В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм.
Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води
за
ухото или
за
гривата лъв.
Всичко като че ли там е съсредоточено,
за
да изрази тоя идеал.
Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно.
Векове са се изминали,
за
да се изрази тъй седящия Буда.
Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл!
Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство.
И сега то бърза да стигне своят идеал.
Постигането на тоя идеал ще внесе новото в
живота
.
И тованово ще направи преврат в мира на идеите на запада.
22.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо
за
тях,
за
времената, когато те са излезли,
за
личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат.
И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси.
Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали
за
съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици.
В по-късни времена,
за
него се чува, като
за
голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън),
за
да му дадат отпосле думата Santo (Свети).
Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали
за
пример при изобразяване на серафими в храмовете.
В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано:
Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви
за
древните дни.
„Той разправяше
за
уреченият час на хиляди народи,
за
изминалият път на безбройните животи,
за
отбелязаните брегове на целият човешки живот."
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена.
Нейното племе Булахорите я считали
за
пратеница на боговете.
Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства
за
нейната хубост.
От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства.
За
да направи своите цветя достойни
за
наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия.
Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи.
Жестоки палачи биели знатните нежни девойки,
за
да извират сълзите...
Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях
за
живот.
А от храма тайнствено излизали двама жреци.
Нямали нито рани, нито болки, нито помнели
за
миналото страдание...
Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи.
23.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони.
Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота.
Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота.
Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на
живота
.
А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч.
И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови
живота
на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.
Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество.
Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи
живота
си
за
нея.
Защото само
за
такава жертва бе достойна тя.
И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея,
за
да познаят щастието.
Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.
И той с радост умря
за
нея.
Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й.
Неизразима радост затрептя в три човешки сърца.
И тримата щастливци, които видяха нейния лик, забравиха себе си.
В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват
живота
си
за
нея.
Защото само
за
такава жертва бе достойна тя.
Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!...
Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
Тъмен облак засени челото й.
Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше.
И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени.
Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки.
Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха.
изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му.
Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
24.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си.
Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава,
за
да се облагодетелствуват други.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане
за
тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед
за
нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само
за
умствения упадък на този човек, наместо
за
негово повдигане.
Не се ли грижим
за
тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши
за
нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек,
за
който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония,
за
които ние имаме неоспорима стойност.
Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим
за
това – то е ценността, която ние представяме
за
другите.
Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ,
за
да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно
за
себе си и
за
другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.
Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват
за
великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Какво ще рекат
за
мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам?
Ако наопаки, ние се силим да живеем,
за
да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те.
Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава,
за
да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ
за
малкото грижа, що той му отдава.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена
за
всеки, който е облагодетелствуван от тях.
И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази
за
себе висшата любов към себе си,
за
да може да извлече най-много облага.
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно
за
техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме
за
пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.
Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна
за
добро ще настъпи
за
душата и тялото, промяна която не ще има край.
И
за
да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо
за
физичен усет.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ",
за
обич и възхищение ли е тоя образ, или
за
ненавист и пренебрегване?
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек
за
себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и
за
ближния и е едничко средство да получи той облага.
Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска
за
благото и на мнозина други.
Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта.
25.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Пак попитах аз веднъж мъдреца, който ми предаваше своето познание преди сам да бях станал „познание в духа" дали не може да се придобие никаква мъдрост, някаква важна сила от древните, съхранявани на затул книги, притежание едничко на „зналците".
Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели"
за
да знаят!
Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам
за
слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа!
Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!...
26.
*** – Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Други път стана дума
за
това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори:
И тя трябва да се изглади в светла плочка,
за
да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма.
И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен.
27.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Над заспиващата земя се разпростре тиха, звездна нощ.
Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води.
Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина.
Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи.
Величествено и плавно се завъртва небесния свод...
Тука няма място
за
тъга и ласки.
Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта.
Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече.
Ти си дух;
за
тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите.
По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе.
Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от лъчите на приближаващия се Хелиос!
28.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
застена в смъртен страх земята,
29.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята,
за
да я направи прясна и здрава.
Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух.
Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна.
Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва
за
мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир!
Кой може да моли
за
мир?
До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността.
Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота.
Някои търсят доказателство
за
духовните истини в външните неща.
30.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В редакцията постъпиха няколко въпроса;
за
свободата на човешката воля,
за
границите на човешкото познание,
за
методите на себепознанието,
за
природосъобразния живот,
за
материализма и пр.
Това са, както се вижда основните въпроси, които мислещото човечество през всички векове си е задавало и над разрешението на които е работило и продължава да работи.
Тия въпроси и днес занимават мислещото човечество.
Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни.
Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам.
И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси.
Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има
за
цел да послужи като материал
за
размишление на четеца върху тях.
31.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
1. „Орфей" – месечно списание
за
окултизъм, книжнина, изкуство и духовен живот. г.
2. „Свободно общество" — месечник
за
свободно разбиране на
живота
г.
3. „Билка" – лист
за
популяризиране лекуването с треви и билки.
1, Казанлък.
5. „Свобода" – седмичен вестник
за
обнова на
живота
. год.
6. „Ново общество" – орган на съюза на свободните човеци – братя и свободните братски общества.
„Мария Луиза" 7.
7. „Устрем" – орган на съюза на македонските младежки културно-просветителни организации, ул.
8. „Ново звено" – младежко художествено списание
за
изкуство литература и критика.
Редактор Лазар Панов.
9. „Факел" – списание
за
изкуство и чист живот.
„Мария Луиза" 7.
32.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новата
наука
, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит.
А многото узнаха
за
него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм".
И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани.
Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо...
Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо.
„Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците
за
дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения
за
оня, който има око
за
дълбоките движения на човешката душа?
Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля
за
свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа?
„Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението
за
разумното – човека, и учението
за
любовта –
за
Бога".
И това учение е достъпно
за
всички, които имат пробудени сърца и гладуват
за
жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност.
Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно.
Ала
за
всички то има един едничък смисъл.
За
да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат.
Това което твърдя тук, твърдя го
за
ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания.
Че
живота
не се доказва, а се изпитва.
Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как
живота
на хляба се прелива в него и започва да работи.
Говоря само
за
ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее.
Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта.
Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира.
Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5.
А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение.
Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции.
За
да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир.
Ония, които знаят нещо
за
живото познание, ще разберат това.
И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението
за
Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна
наука
се говори
за
много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи
за
развиване на окултни сили,
за
добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива.
Ала
за
великата
наука
на любовта никой не говори.
Защото човек все още не може да се издигне над човешкото.
Борави там, дето му постига силата и замаха.
Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка
за
великата
наука
.
Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.
Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл.
към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.
За
тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.
Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико.
„Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение?
– То е
наука
, дълбока
наука
.
В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде".
А
за
това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината.
Аз общо говоря, но
за
християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи.
Трябва да имаш начини
за
да повярваш.
Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов").
Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме.
А трябва да турим тази основа,
за
да се осмисли
живота
ни.
Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем".
За
великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя.
И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум.
И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили!
— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място,
за
великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
33.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения...
Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура.
Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби?
Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце.
Има тежки дни
за
душата, но нали знаем защо сме дошли на тая земя?
Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил.
В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът
за
бъдната му красота.
Едните – породени
за
самите нас, другите –
за
оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния.
Омраза има между хората.
За
да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново.
Защо се радваме на пролетта?
Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни.
Ще дойдат те, защото друг ги праща.
Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие.
Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак.
Но после пак ще ги остави сами,
за
да станат достойни
за
своето призвание.
Тая цел ще ни открие
за
цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път.
Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв.
Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива
за
отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина,
за
неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
Тия дни на новото време са
за
всички, които ги ожидат (очакват), които вярват в тях.
Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си.
Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща:
2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята.
Кое е новото,
за
което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят?
То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно.
То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне стойността на друга ценност, забравена сега.
Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека.
Ушите ни са глухи
за
неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него.
Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.
Човекът, това не е слабо беззащитно същество.
На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл!
А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден.
Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност.
Всеки зов
за
правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива
за
да се яви изново.
Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека
за
нов живот.
Ние знаем в душите си
за
него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери.
34.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът
за
доволството и благоденствието на всички.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още
за
дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята.
Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм.
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на
живота
, ще отбележим някои положения, които пречат
за
вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него.
Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е
за
него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва
за
обществото.
Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на
живота
продължава. Защо?
Мнозина волно и неволно захващат да се самооблащават и да мислят, че са годни и призвани да ръководят другите, без да могат сами себе си да ръководят.
Днес с бърз замах и авторитетен вид мнозина са готови да се произнесат категорично върху въпроси, които твърде малко познават.
Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм.
Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи
за
изправление на обществените недъзи.
Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън.
То ще продължава дотогава, докогато продължава човешкото неведение върху основните въпроси на
живота
.
– В света има изобилно от всичко
за
всички.
Недоимъкът, излишъкът и заплетените отношения са резултат на човешкия егоизъм.
И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори.
Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи.
Само съобразяването с тия закони може да даде естествено и правилно разрешение на всички наболели въпроси.
Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират
живота
ни всеки миг.
Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат.
И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ
за
преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл.
И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на
живота
.
НАГОРЕ