Търсене в текстове за 'Мислене за себе си'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 830 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм. И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия. Това положение естествено, но и преходно.
към текста >>

Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото.
Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо. Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни. И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени. Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството. Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно.
към текста >>

2. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване.
Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
към текста >>

Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.
Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли.
към текста >>

3. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр.
От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите. Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система. Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр. Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр. Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек започва да пълнее прекомерно, става малко подвижен. Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр. текат бавно, мудно. Интелектуалните способности отслабват. Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр. Изобщо, пълно понижаване на всички психически и физиологически процеси. Втори важен център е сърцето.
към текста >>

Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси.
към текста >>

В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент.
Усилят ли се - тя е загубена. Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога.
към текста >>

Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят.
Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

4. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
към текста >>

Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
към текста >>

А има една любов към себе си – правдива, благородна.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
към текста >>

Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
към текста >>

Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
към текста >>

Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
към текста >>

Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите.
към текста >>

Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
към текста >>

Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.
към текста >>

Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени.
към текста >>

Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
към текста >>

Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
към текста >>

Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите?
Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път.
към текста >>

Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам?
Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат.
към текста >>

Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
към текста >>

Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
към текста >>

Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
към текста >>

Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>

И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи.
към текста >>

Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа.
към текста >>

Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг.
Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет.
към текста >>

Не от само себе си можем породи ние този род обич.
Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния?
към текста >>

Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

5. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
към текста >>

Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос.
Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV.
към текста >>

6. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учение за правилно мислене. 5.
Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса.
към текста >>

Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе.
Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите.
към текста >>

7. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята.
при по-силен удар, човек изгубва и съзнание! Материални причини, напр. приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система. Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки.
към текста >>

Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си.
Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията. Той е свързан със много други биологични въпроси.
към текста >>

8. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива.
към текста >>

Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо.
Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път.
към текста >>

Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати".
към текста >>

Той няма да сравнява себе си с другите.
Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши. Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят.
към текста >>

Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда.
Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът.
към текста >>

9. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа.
Никаква индукция не се получила. Салкинд заключил, че животните в упоено състояние не изпущат лъчи. Емулсия от попови лъжички била поставена в разтвор от хлорал-хидрат 0.25 на сто и се опитало индуциращото ù действие. Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.
към текста >>

Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние.
Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр. защо си бараме повредено място на тялото с ръка? Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич).
към текста >>

Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр.
Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни. Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр. отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
към текста >>

10. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Живата материя има свойството да съгражда подобна на себе си от веществата, внесени чрез храната и да запълва изхабената си част.
Живата материя на протоплазмата при своята дейност се изхабява и част от нея се руши. Тая постоянна загуба трябва и постоянно да се попълва, за да се поддържа живота. Също така трябва да се попълва и разходът на енергията, която върши жизнената деятелност. Това попълване на жива материя и енергия е процесът на храненето. То е процес на градеж. Живата материя има свойството да съгражда подобна на себе си от веществата, внесени чрез храната и да запълва изхабената си част. Тоя градеж става в самата жива клетка с помощта на специални вещества зидари - ензими на храненето. Живата материя е значително по-богата с енергия от веществата, що влизат в нейната зидария. Тая натрупана енергия играе роля на спойка и произхожда от веществата на храната. По-голямата част, от тая последната в клетките, търпи промени в посока на опростотворяване - изгаряне и превръщане в простите съединения вода и въгледвуокис. При тоя процес се отделя енергия, която бива складирана в живата материя, т.е.
към текста >>

Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм?
Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна.
към текста >>

11. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят.
Рудолф Щайнер Пътят на познанието Познанието може да го получи всеки човек. Понеже човек е мислещо същество, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта. Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила. И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието.
към текста >>

Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта.
Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето.
към текста >>

Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно.
Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове.
към текста >>

Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето.
Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие.
към текста >>

Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене.
На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо.
към текста >>

Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето.
Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли.
към текста >>

В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти.
То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти. То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от човека свят. Учащият се трябва да умее ъвв всеки момент да стане съвсем празен съд, в който се влива чужд, непознат свят. Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас. Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец.
към текста >>

И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си.
Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас. Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение.
към текста >>

И докато се справя със себе си, в него се влива новото.
И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението.
към текста >>

Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях.
За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир.
към текста >>

Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях.
Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си.
към текста >>

Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън.
Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него.
към текста >>

Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си.
Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли.
към текста >>

Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си.
Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията.
към текста >>

Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение.
Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства.
към текста >>

Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си.
Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят.
към текста >>

Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него.
Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят. Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него.
към текста >>

Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства.
Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят. Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него. Ние се изгубваме в него.
към текста >>

Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам!
Но аз трябва да използувам радостта само за това, щото чрез нея да дойда до разбиране на предмета, който ми донася радост. За мене радостта трябва да е само съобщение на това, че този предмет има свойство да доставя радост. Аз трябва да се науча да познавам това свойство. За учащия се, насладата и страданието, радостта и скръбта трябва да служат като поводи, благодарение на които той се учи. От това той не става тъп към радостта и скръбта, но се издига над тях, за да му разкрият естеството на предметите. Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам! Той всякога казва: както казва страданието, както казва радостта. Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката.
към текста >>

Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа.
Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък.
към текста >>

Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят.
От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
към текста >>

Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове. Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността. Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли.
към текста >>

Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път.
Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността. Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли. Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път. Тук аз трябва сам да си бъда верен ръководител. По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго последователна. Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление. В своето течение те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят. Човек трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее.
към текста >>

12. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа.
3 и край) Платон изисквал от онзи, които постъпват в неговата школа, да преминат отначало един курс по математика. И, наистина, математиката с нейните строги закони, които не следват обикновения ход на чувствените явления, е много добра подготовка за търсещия познанието. Ако иска да успее в нея, той трябва да се откаже от всеки личен произвол, от всяко нарушение. Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той съзнателно преодолява всеки произвол на мисълта. Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво.
към текста >>

Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини.
Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението.
към текста >>

Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика.
Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението. Ако върши нещо, което признава за правилно и ако в това не е удовлетворено неговото лично чувство, той не трябва да напуща пътя, по който върви. Но пък и не трябва да го следва, само защото му причинява радост, ако намира, че той (т.е.
към текста >>

Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки.
Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението. Ако върши нещо, което признава за правилно и ако в това не е удовлетворено неговото лично чувство, той не трябва да напуща пътя, по който върви. Но пък и не трябва да го следва, само защото му причинява радост, ако намира, че той (т.е. пътят) не е в съгласие със законите на вечната Красота и Истина.
към текста >>

Всичко е в стремлението, в начина на мисленето.
Но той трябва също да си задава въпрос: какво съм научил, що е добро? Да се откажеш от резултатите на една постъпка заради личността, да се откажеш от всеки произвол - ето онези строги закони, които той трябва да следва. Тогава той стъпва в пътя на духовния свят; цялото му същество се прониква от тези закони. Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият духовен човек се издига над чувствената обвивка. Така той влиза в развитието, отправено към духовното; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина? Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи.
към текста >>

Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят. Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления. И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
към текста >>

Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления. И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път. Това е, именно, състоянието на душевното равновесие, до което трябва да дойде издирвачът. Колкото по-малко радости и скърби се изпитват във вълните на вътрешния живот на търсещия, толкова по-успешно те ще образуват очи в свръхчувствения свят. Докато човек живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях. Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях. Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен човек, неспособен за радост и страдание.
към текста >>

Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата.
Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач. Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място. По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата. Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност. Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път.
към текста >>

Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе.
Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен.
към текста >>

А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното.
По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки.
към текста >>

13. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас.
За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете. В дома ви могат да стъпят само таквиз, които още не са стигнали степента да бъдат част от новата раса. Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дадете вие живот на едно дете, което да не изпълни всичко онова, което да се очаква от неговата раса. Само когато родителите на сегашната раса пречистят своите тела, обичаи, чувства и мисли, мога аз да изявя в новите си тела ония добродетели, които ще превърнат земята в небе и живота във вечно блаженство. Аз, духът на неродените, дойдох да извикам родителите на новата раса! Времето е близо, когато човеците в света ще бъдат разделени на едни, които ще се подготвят за основа на новата раса и на други, които още не са готови за нея.
към текста >>

Сами на себе си отговорете искрено.
Творческата сила е вашият божествен дял. В нея лежи не само богоподобието ви, но и самата ваша божественост. Затова: не злоупотребявайте с нея! Какво направихте от това? Какво правите от нея? Сами на себе си отговорете искрено. Аз зная отговора отнапред. От моя свят наблюдавам и най-скромните ваши неща. Сами да можете най-сетне да мислите и да знаете, а не безсмислено да се нахвърляте в брака... Питам ви: мога ли да дойда при вас и във вас да намеря чистота, да намеря чистота, от която тъй много се нуждая за пълното си изявление? Или и вашите излъчвания ще ме задушат? Съм ли много и премного строг в начина, по който свалям връзката от гнусната рана на днешното човечество?
към текста >>

И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка!
Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове. И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка! Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем. Където са те, за мене вече место няма. Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота.
към текста >>

Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене.
Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме.
към текста >>

Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си.
Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш.
към текста >>

Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота.
За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш. Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост.
към текста >>

Размислете, как цените в себе си откровението на живота!
Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта. Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене! Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания.
към текста >>

14. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато излезе вън от града по направление към изток, обърна се и зад себе си видя един с особена външност човек.
В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка. Когато излезе вън от града по направление към изток, обърна се и зад себе си видя един с особена външност човек. Чертите на лицето му със своите хармонично съчетани форми, дълбокият му проницателен поглед, крепката му стойка вдъхнаха едно чувство на благоговение у Оронций чувство, което никога дотогава не беше изпитвал. Между тях по най-естествен начин се начена разговор от най обикновените.. Разговорът незабелязано премина към отвлеченото, където непознатият така увлекателно говореше, с такъв похват, така убедително, както може да говори само човек, който е проверил и изпитал всичко това. Оронций стоеше учуден: той мълчеше и слушаше; никога не бяха му говорени такива неща. Не само това, но никога не можеше да си представи, че един човек можеше да знае толкова и такива странни неща. Изгря слънцето, дигна се доста високо, а разговорът все продължаваше; времето минаваше съвсем незабелязано.
към текста >>

Не, само един нов начин на мислене, само един нов начин на чувствуване, само един нов начин на действия могат да нанесат такива резки промени.
Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора. Едва можеше да се познае, че това беше Оронций. Почти нищо не беше останало от прежните му черти. Какво можеше тъй много да измени неговото лице, климатът на другите страни или що? Не, само един нов начин на мислене, само един нов начин на чувствуване, само един нов начин на действия могат да нанесат такива резки промени. Това ново той беше приел от онези източни мъдреци на Индия и Египет, при които той беше заведен от онзи знаещ странник, който бе член от тяхното общество. Те бяха хора. които така много се различаваха от хората, които Оронций беше виждал. че не можеше да става реч за каквото и да било сравнение. При тези хора на дълбоките истини, които бяха скрити за света, при тях той живя, при тях той се учи, при тях той се възпитава.
към текста >>

– Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб.
Така обновен и изпълнен с нов импулс, Оронций отново се засели в Рим. Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно момиченце, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица. Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия. Той отива при него, запитва го това, онова, за баща му, майка му, но неговото гласче едвам изявяваше своето съществувание и едва можеше да даде, каквито и да било обяснения. Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили? – каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи.
към текста >>

– Да го взема при себе си.
Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно момиченце, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица. Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия. Той отива при него, запитва го това, онова, за баща му, майка му, но неговото гласче едвам изявяваше своето съществувание и едва можеше да даде, каквито и да било обяснения. Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили? – каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети.
към текста >>

Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети.
– Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили? – каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети. Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки.
към текста >>

Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага.
– каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети. Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил.
към текста >>

Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за удоволствие, я хванал.
Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство. За нея се говореше като за същество, което пръска наоколо радост с присъствието си Веднъж, когато Амриха минавала по една от главните улици на Рим, Нерон я сгледал и заговорил с нея. На края на разговора казал: – Елате довечера в двореца- Вечерта тя отишла. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за удоволствие, я хванал. Нито един мускул не трепнал от спокойната ù и крепка стойка. Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха. Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание.
към текста >>

15. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже. Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги. Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
към текста >>

Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето.
- Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете. Природата и учението за човека: Природата и изкуството - Мирт за животното - Човекът като първична форма - Смъртта като символ на учението за човека. - Демонологията на развитието на формата - Демонологията на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука. В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето. Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния. При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище. Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв.
към текста >>

Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите.
В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето. Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния. При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище. Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
към текста >>

Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота. Те съставляват толкова по-голям интерес тъкмо затова, защото са писани от човек, който седи на ръководещо място в позитивната наука днес и който се явява като революционер за нея. Е. К. Берлин, декември 28 г. ------------------------------------------------ [1] Книгите могат да се доставят чрез окуртната книжарница „Jnveha” в Берлин: Okkulte Buchhandlung, „Jnveha”, Berlin –W 62 – Kleistrasse 6.
към текста >>

16. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина.
Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина. Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви. Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично. През време на развитието му, вие ще почнете да разбирате единството на всички - и това носи любов към всички: от всички, за всички. Тогава ще дойде щастието, което никога не може да бъде нарушено и всяка работа ще е радост. Идещата раса ще живее в най-голяма радост: в радостта да даваш - най-чистото от чистите чувства.
към текста >>

Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали?
Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите. Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила. Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат безкористните. Тъй стои с настоящата раса. Но в новата, освободена от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми. Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали? Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли? Може би те се виждат безвредни - ала те не създават един свят, в който аз ще се изявя. В същност те са по-лоши, отколкото мислите. Тия безбройни, милиони, съвсем малки, неясни мисли, които биват изпращани от вас непрестанно, биват съединявани чрез закона, според който лика прилика се привличат. Те се засилват взаимно и образуват, би могло да се каже, големи складове от сила.
към текста >>

Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли.
Тия складове - дали добри или зли - се изпразват, когато са препълнени, върху човечеството. Рядко има някой пълен с любов и добрина. Затова пък постоянно се изпразват подобни складове от по-малко задоволително естество. Тогава стават катастрофи или епидемии, чума или война. Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии. Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас. Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя. Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>

Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас.
Затова пък постоянно се изпразват подобни складове от по-малко задоволително естество. Тогава стават катастрофи или епидемии, чума или война. Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии. Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас. Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя. Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>

17. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си.
Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло.
към текста >>

Бъди верен на Бога, на себе си и на ближния.
Не лъжи, бъди смел. Не убий. Имай пълна вяра. Душата излязла чиста от Твореца, след своите странствувания, ще застане гола, само с добродетелите си пред Бога. Учи се от Природата. Бъди верен на Бога, на себе си и на ближния. Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито покрито. Животът трябва да се подобри първо отвътре в човека, а после отвън. Сигурността в живота седи в това, да бъдем свързани с Бога. Знанието за съприкосновението с Бога, за служене на Бога е знание за добродетелите.
към текста >>

Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания.
Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф. Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес.
към текста >>

Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене.
Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни.
към текста >>

То крие големи тайни в себе си.
Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това.
към текста >>

18. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си.
Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни.
към текста >>

Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят.
Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание.
към текста >>

Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите.
Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание. Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила.
към текста >>

Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов.
Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление.
към текста >>

Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си.
Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл.
към текста >>

Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си.
Пречистете го и го доведете в спокойствие, като се стараете да отстраните всичко, що няма общо с предмета, с който се занимавате. Направете го по-чувствителен и по-чист; тогава ще можем винаги да си служим с него. Чистите мисли са материала, с който работим. И така, очистете вашите мисли до такава висока степен, че всяка една от тях да може да се използува от Нас и от Него. Вие можете да ги чистите, като ги сравнявате с Неговите. Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си. Концентрирайте се върху туй, което правите, чувате, учите или четете. Мощта на мисълта е голяма. Използувайте я сега съзнателно за Него. Употребявайте я винаги, за да помагате на света. Всеки един ден е загубен, в който вие не сте употребили разсъдъка си и не сте го довели до една по-добра форма, за да бъде използуван от Нас и от Него.
към текста >>

Не желайте да блестите, нито кому и да е да говорите за себе си, до като не сте съвсем сигурни, че чрез това ще помогне на това лице - а това е твърде рядък случай.
Вие не можете да бъдете нам орган, докато не разберете и приложите уроците на мълчанието до съвършенство. Много е по-мъдро да мълчите, отколкото да говорите, където говоренето не е съвсем необходимо. Употребявай устните си само да помагат на другите, не вече за свой собствен интерес или за свое удоволствие. Нека всяка дума, която искате да изговорите, да ви служи за школуване - върху всяка изговорена дума да бдите. Научете се да слушате, когато другите говорят и помагайте през това време на говорещия чрез мислителната си сила. Не желайте да блестите, нито кому и да е да говорите за себе си, до като не сте съвсем сигурни, че чрез това ще помогне на това лице - а това е твърде рядък случай. Никога не одумвайте другите - макар и по-най-невинен начин. Говорете за другите само когато чрез това можете да им помогнете или да ги защитите в тяхно отсъствие. Не говорете за никого нищо, което не бихте желали да е самият човек. Ако потиснете подобни думи преди да дойдат върху устните ви, вие помагате на себе си, помагате на другите и с това работите за нас, защото Другите - това сме Ние. Както с дела, така и с мълчание работите за силите на Светлината.
към текста >>

Ако потиснете подобни думи преди да дойдат върху устните ви, вие помагате на себе си, помагате на другите и с това работите за нас, защото Другите - това сме Ние.
Научете се да слушате, когато другите говорят и помагайте през това време на говорещия чрез мислителната си сила. Не желайте да блестите, нито кому и да е да говорите за себе си, до като не сте съвсем сигурни, че чрез това ще помогне на това лице - а това е твърде рядък случай. Никога не одумвайте другите - макар и по-най-невинен начин. Говорете за другите само когато чрез това можете да им помогнете или да ги защитите в тяхно отсъствие. Не говорете за никого нищо, което не бихте желали да е самият човек. Ако потиснете подобни думи преди да дойдат върху устните ви, вие помагате на себе си, помагате на другите и с това работите за нас, защото Другите - това сме Ние. Както с дела, така и с мълчание работите за силите на Светлината. Бъдете тихи и при това деятелни; тихи за външния свят, дятелни да достигнете Мене. Стремете се неуморимо и непрестанно към това и скоро ще бъдете способни да владеете думите и мислите си. Истина Всичко, що съединява, е истина, всичко що разединява е неистина. Не е достатъчно нещо да е истина; за да бъде достойно за повторение, то трябва да служи на доброто.
към текста >>

Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си.
Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си. И колкото почисти и по-възвишени мисли може да отпечатвате във вашия мозък, толкова по-лесно ще ви бъде да ги надживеете, защото това трябва да бъде резултатът. Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина. Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба.
към текста >>

Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си.
Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си. И колкото почисти и по-възвишени мисли може да отпечатвате във вашия мозък, толкова по-лесно ще ви бъде да ги надживеете, защото това трябва да бъде резултатът. Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина. Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта.
към текста >>

19. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си.
към текста >>

Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво.
Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена.
към текста >>

В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност.
към текста >>

Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти.
В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност.
към текста >>

Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота.
Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
към текста >>

20. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид.
Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането. В своята писменост човек е влагал не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката. Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя. Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид. Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука.
към текста >>

Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите.
Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането. В своята писменост човек е влагал не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката. Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя. Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид. Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения.
към текста >>

при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни.
Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат. Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката. По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му.
към текста >>

21. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си.
Това не е проповед на заплашване, но проповед на надежди. Днешният свят се нуждае от по-вече надежда. Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто.
към текста >>

Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат.
Днешният свят се нуждае от по-вече надежда. Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто. Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони.
към текста >>

Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло.
Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто. Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони. Така е и у хората. Голямо заблуждение е, да се приеме, че човек е резултат на късия живот, който живее на земята.
към текста >>

Аз за себе си, вярвам, че разумността е тъй обща, както въздуха, само че в някои определени форми на живота се намира повече, отколкото в други.
Всички ние сме вече живели и то в различни форми: като животно, птица, змия, пеперуда или растение. Ние преминавахме от една форма в друга, печелейки при всяко превръщане все по-голяма интелигентност и сила, докато най-после достигнахме там, където сме сега – без обаче да сме отишли особено далеч! Полските кремове имат своя особен живот и особена интелигентност. По тая точка ти, може би, не си съгласен с мене, аз очаквам това. Нали повечето хора мислят, че умът е само за „homo sapiens" и всичко подобно, що виждаме в животното или растението, е само „инстинкт". Аз за себе си, вярвам, че разумността е тъй обща, както въздуха, само че в някои определени форми на живота се намира повече, отколкото в други. Между всичките образи на земята човек притежава най-много от нея, т.е. той има най-много от това, което наричаме „мисъл" – една тъй фина и могъща субстанция, която не може да се види и чувства с външните сетива. И колкото повече притежава човек от тая субстанция, толкова у него има повече живот. Мислещите хора живеят най-много. Под мислещи хора разбирам не учени, буквоядци – догматици.
към текста >>

Такъв вид живот или мислене подновява тялото и душата.
И колкото повече притежава човек от тая субстанция, толкова у него има повече живот. Мислещите хора живеят най-много. Под мислещи хора разбирам не учени, буквоядци – догматици. Защото що се отнася до тях, то мнозина от тях абсолютно нищо не мислят. Под мислещ човек аз разбирам тоя, който винаги, така да се каже, възприема една добра и творческа мисъл. Такъв вид живот или мислене подновява тялото и душата. Кремът има достатъчна разумност да поникне от семето, което сме посадили, когато бъде извикано от слънцето. Човек има същата разумност или трябва да я има, когато се разхожда по слънце при хубав ден, за да получи живот и сила, която слънцето му дава. И ако не прави това, ако прекарва 5/6 от времето си в стаята, той е тъй слаб и блед, както растение, което расте в зимник. Кремовете имат достатъчно разум, за да растат под слънцето. Ако ги отглеждаме в стая, те се обръщат на оная страна, от гдето иде светлината.
към текста >>

Тогава той е способен да отдаде всичките си сили и което е по-важно, той притегля към себе си по-велика сила.
И както необременените и безгрижни кремове възприемат сила, за да растат и за да се облекат в красота от околните елементи, така също и неотежненият човешки дух приема хиляди пъти повече от това, що му е нужно за неговото щастие. В момента, когато почнеш да се безпокоиш, ти губиш тая сила. Тук подразбирам силата, нужна за да извършим нещо, напр.: проповед, метене на улицата или изкуство. Всеки търговец знае, че той търгува по-добре, когато се съсредоточи само в това и отхвърли всичко друго. Всеки художник знае, че той може да извърши най-добрата си работа, когато в дадения момент неговият дух цял се отдаде на творчество и моментът бъде използуван за творчество. Тогава той е способен да отдаде всичките си сили и което е по-важно, той притегля към себе си по-велика сила. Сила тъй получена, остава за винаги. Какво трябва да правим. Обнадеждавай се! Мисли за неща, които носят надежда, вместо за безнадеждни. Мисли успех, вместо неуспех!
към текста >>

22. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2].
Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка. Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр.
към текста >>

При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени.
Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето.
Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина.
към текста >>

О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си!
И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни. Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности. О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече. Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, б, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления.
към текста >>

Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал.
Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано. Как човек проверява това? Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни растояния вижда далечни събития. Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал. Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот. Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота.
към текста >>

24. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си.
Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението. Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех. Психоанализата, както тя се практикува днес, се основава най-често на доклада на индивида, който трябва да бъде изследван. Тук съзираме вече един източник на грешки, тъй като има твърде много хора, които винаги ще останат затворени по отношение на известни свои работи. Иначе е, обаче, когато се работи въз основа на хирософията. Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си. Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца. По отделните деформации на членовете на пръстите може да се установи колкото леко, толкова и сигурно, кои органи не работят добре. Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр. всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума.
към текста >>

Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата.
Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех. Психоанализата, както тя се практикува днес, се основава най-често на доклада на индивида, който трябва да бъде изследван. Тук съзираме вече един източник на грешки, тъй като има твърде много хора, които винаги ще останат затворени по отношение на известни свои работи. Иначе е, обаче, когато се работи въз основа на хирософията. Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си. Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца. По отделните деформации на членовете на пръстите може да се установи колкото леко, толкова и сигурно, кои органи не работят добре. Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр. всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума. Допълнителни сведения дават хълмът и пръстът на Меркурий.
към текста >>

всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума.
Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си. Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца. По отделните деформации на членовете на пръстите може да се установи колкото леко, толкова и сигурно, кои органи не работят добре. Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр. всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума. Допълнителни сведения дават хълмът и пръстът на Меркурий. Всички сърдечни работи намираме записани върху и в линията на сърцето. Половата любов, животът на инстинктите, се четат по хълма на Венера, хълма на Меркурий, хълма на Луната, на малкия пръст и по линията на живота. Душевни сътресения и преживелици показват линиите на събитията и преживелиците, както и малките белези, които намираме между главните линии, върху хълмовете и в областта на основата на ръката. И тук никога не трябва да се забравя, че лявата ръка показва индивидуалното, освен това наследеното от майчина страна и устройството на органите до 30 годишна възраст.
към текста >>

Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти.
Поради туй, на това място, т.е. на и около началото на линията на съдбата, наречена линия на Сатурн, се дирят влиянията, които са въздействували върху човека в по-ранна младост и са били от значение. Слънчевата или аполонова линия показва устройството на слънчевия възел, и тъй като ние имаме с него една душевна приемателна станция за най- фини трептения, то тя има връзка до известна степен с вдъхновението и интуицията, макар че има още една специална линия на интуицията. Началото на слънчевата линия може да бъде в хълма на Венера и тогава говори повече за един вид творческа интуиция. Ако изхожда от хълма на луната, то интуицията (забележете добре като едно частично качество на тая линия!) се ръководи от фантазията. Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти. По-рядко аполоновата линия изхожда от хълма на Марс, в който случай имаме на лице присъствие на духа. Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера. Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх. По-нататък, от известно значение е линията от преди раждането или майчината линия. Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на стомаха или с линията на отровите (нептуновата линия).
към текста >>

25. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Добрата постъпка Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене.
Добрата постъпка Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене. Тия неща са синоними. Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема.
към текста >>

Ти ще учиш музика за себе си, не за хората.
Добрата постъпка води към нова наука. Кои са признаците на добрата постъпка? Когато човек постъпва добре, всичко в природата, без изключение, се кооперира с него. Добрата постъпка има отношение към цялото, тя представя усилия на човешкия дух. Който постъпва добре, с оглед да спечели нещо, той всичко ще изгуби. Ти ще учиш музика за себе си, не за хората. Ще дойде време, когато хората ще те оценят. В началото добрата постъпка има отношение към самия човек, а в края - към цялото. Ако човек няма материал, с който да съгради добрия живот, той ще осиромашее. Следователно, причината за сиромашията, за болестите, за невежеството се дължат на лошите постъпки на хората. Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота.
към текста >>

Щом имаш добрата постъпка в себе си, всички неща са постижими; щом нямаш добрата постъпка в себе си и богат да си, и силен да си, и учен да си, всичко това ще изчезне в един момент.
Какво прави човек днес? Той върши всичко това, което не е негово право, а се отказва от своето единствено право, като казва, че не може да постъпва добре. Значи, той върши невъзможното, а възможното не върши. Който постъпва добре, той живее във виделина; който постъпва зле, той живее в тъмнина. Добрата постъпка е магическа сила в живота. Щом имаш добрата постъпка в себе си, всички неща са постижими; щом нямаш добрата постъпка в себе си и богат да си, и силен да си, и учен да си, всичко това ще изчезне в един момент. Добрата постъпка не може да се тури в сегашния живот на хората и там да остане. Ако попадне в този живот, тя ще се окаля, но в края на краищата, ще има съдбата на житното зърно: тя ще пусне коренчета, ще покълне и ще се освободи от калта на живота. В това отношение растенията представят методи, чрез които човек може да се освободи от онази кал, която го спъва. Всяка добра постъпка се придружава със свобода. Тази свобода не е външна, но вътрешна.
към текста >>

26. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всеки народ, който иска да повдигне само себе си за сметка на другите народи, ще се изроди, защото по този начин се къса онази връзка с целокупния организъм.
Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота. Но този въпрос трябва да се разгледа и в дълбоката си страна, а не само по отношение на външните условия. Напр. ако се възпита едно поколение с дух на сепаратизъм, с желание за надмощие над другите народи, с дух на омраза спрямо други народи, тогаз вече бацилът на разрушението е вмъкнат. Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво. И този народ в края на краищата ще върви с по-явни или по-ярки стъпки към израждане. Всеки народ, който иска да повдигне само себе си за сметка на другите народи, ще се изроди, защото по този начин се къса онази връзка с целокупния организъм. И обратно, онзи народ, който работи както за своето лично благо, така и за благото на другите народи, се повдига. Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове. Но това, което важи за отделния човек, важи и за какъв да е по-голям колективитет: напр. за общество, народ и пр.
към текста >>

Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на личността.
Тясно разбраният национализъм ще бъде надраснат. Нации ще има, но те ще бъдат служители на Цялото. Учителят казва: „Има три вида Живот: живот за Цялото. Живот за общото. Живот за личността. Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на личността. * * * „Казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята. Коя е причината на това? Една от причините са неестествените мисли на хората! " Учителят. Доскоро се мислеше, че изворът на вулканическите и земетръсните явления се крие в чисто механичните причини вътре в земята.
към текста >>

Те само привличат силите на разрушението към себе си!
Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение? Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена съзнанието на народи, които искат да завладяват или разрушават! Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват. Те само привличат силите на разрушението към себе си! Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико тяло. „Частично щастие не съществува", казва Учителят. Тази идея ще бъде краеъгълният камък на новата култура. * * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр.
към текста >>

Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение!
* * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас. Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
към текста >>

Всяка епоха носи със себе си известни идеи.
Някои се опасяват, че народите, които приемат новите идеи, ще се обезличат! Напротив, те не само че няма да се обезличат, но ще имат всички благоприятни условия за подем, за творчество във всички области на живота! И всеки народ, всяко общество, което не приеме новото, което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще! Той ще се изроди. Днес известни нови идеи проникват навсякъде, те се носят навсякъде. Всяка епоха носи със себе си известни идеи. Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото съзнание. Ето защо онзи народ, който им противодействува, ще бъде пометен, както един човек, който иска да плава срещу мощното течение на една голяма река. Някои, които не разбират духа на историята и законите, по които се развива човешкото съзнание, мислят, че хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят. Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята.
към текста >>

27. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия. Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма. И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо". В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос? Пред нас се поставя въпросът: що е ново? Кои са фактически нови хора?
към текста >>

Ала кой учи хората да се вмислят по-дълбоко в себе си?
Като изключим нервно-душевните заболявания, чиито причини не са само физически, виждаме ясно, че маса болести от инфекциозен характер биха се избегнали, ако хората бъдат по-благоразумни. Да вземем венерическите болести - можем да кажем, техните бацили са първом духовни. Научете хората на благоразумие и въздържание и вие ще видите, че тези болести ще изчезнат! Когато хората се научат да бъдат разумни, да се вглеждат дълбоко в своя личен живот и да дирят там първом причините на злото и болестите, тогава медицината ще се освободи от много излишни грижи. Тогава можем да кажем, че тези хора са тръгнали в известна насока по пътя на новото. Ала кой учи хората да се вмислят по-дълбоко в себе си? За голямо съжаление, всички „културни" институции са толкова заети с „големите" въпроси на живота, че тези неща никой не ги вижда. И в края на краищата всичко се обръща, от големи грижи, във вечни паради и тържества! Погледнете навсякъде в широкия свет, па и около нас и ще се убедите че живеем в един свят на празни външни тържества и парадности. Но, в други области на живота, къде е новото? Търговията минава от една форма в друга - от частна в кооперативна, в корпоративна и пр.
към текста >>

За религията се счита и мисли, че не може да даде вече нищо ново от себе си.
Една държава се стреми да измести друга държава от стопанския живот на света. И идваме до световните катаклизми, кризи и войни. В съзнанието на хората е всичко. Трябва един обрат на съзнанието и тогава ще дойде нещо ново и в стопанската насока на живота. Два големи отрасла на живота, това са науката и религията. За религията се счита и мисли, че не може да даде вече нищо ново от себе си. Това е вярно по две съображения. Първом, религията, изобщо, се е обърнала в една външна догматика. Черковните ритуали за днешните хора не са нищо друго, освен едно външно, парадно явление, което не засяга глъбините на тяхното съзнание, което не е в състояние да докара един дълбок вътрешен обрат. Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света.
към текста >>

Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита.
Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота. Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника. За голямо съжаление, обаче, хората на науката и техниката, си остават обикновени хорица в слабостите си. Затова и новото в тези области не е в състояние още да обнови света, да внесе нова струя на живот и нов смисъл за мир, хармония и братство.
към текста >>

В науката и техниката има много ново, ала трябва да има нови хора за които традицията, традиционното старо мислене, а също и „свещеният егоизъм" да не са идеал.
Тя му нашепва пак за първичния Разум в природата. Защото не случайно тази единна материя по своя воля може да даде начало на този или онзи елемент или да ги превърне едни в други. Този въпрос е голям и много интересен! Нека оставим настрана сега данните на неовитализма, които разкриват цяла нова епоха в науката За неовитализмът организмите са душа и тяло. При това душата - ентелехията е вечна, неумираща същност на организмите, на човека. В науката и техниката има много ново, ала трябва да има нови хора за които традицията, традиционното старо мислене, а също и „свещеният егоизъм" да не са идеал. Тогава новото в науката ще освети пътя на човечеството в една права посока на възход, радост и истински мир между хората. Днес науката и откритията ù служат на хората за да се избиват, да отварят войни и да се заробват повече и повече. * * * В днешния свят мнозина, които се кичат, че са нови хора, явно е, те са игра на своето самомнение. Нов човек не може да бъде човекът, който не се е освободил от суеверията - безразлично от какъв род - на миналото, който живее с традициите и слабостите на всекидневието. Нов човек не може да бъде човекът на „свещеният егоизъм" - изразен в която и да било насока з живота.
към текста >>

Новият човек започва първом със себе си - да направи от себе си един полезен елемент за живота.
Тогава новото в науката ще освети пътя на човечеството в една права посока на възход, радост и истински мир между хората. Днес науката и откритията ù служат на хората за да се избиват, да отварят войни и да се заробват повече и повече. * * * В днешния свят мнозина, които се кичат, че са нови хора, явно е, те са игра на своето самомнение. Нов човек не може да бъде човекът, който не се е освободил от суеверията - безразлично от какъв род - на миналото, който живее с традициите и слабостите на всекидневието. Нов човек не може да бъде човекът на „свещеният егоизъм" - изразен в която и да било насока з живота. Новият човек започва първом със себе си - да направи от себе си един полезен елемент за живота. А това се постига със съзнанието, че човек трябва да работи и изучава в пълнота своето собствено естество и природата. По този път той ще узнае своята духовна пълнота и ще намери смисъла на великото Единство, което свързва хората помежду тях. И когато вътрешната духовна хармония между хората затрепти в пълно съзвучие с хармонията в природата, тогава в широкия свят ще престане да съществува въпросът за старо и ново. Защото хората навсякъде ще живеят братски.
към текста >>

28. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си.
И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ. Неовитализма), че животът е нещо повече от самия механизъм, от материята. Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право. Витализмът, обаче, не разрешава всичко. Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата.
към текста >>

Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си.
Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви.
към текста >>

Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването.
Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа.
към текста >>

Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство.
Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта.
към текста >>

Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта.
Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той?
към текста >>

Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности.
Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност.
към текста >>

С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване.
Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>

29. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си.
Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо.
към текста >>

Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука.
Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука.
към текста >>

И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо.
Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло.
към текста >>

По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката.
В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята. Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия. По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката. Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма. Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ. Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина?
към текста >>

Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята".
Тя е непосредствена, понеже не е опитност, добита чрез сетивата; това е наука, това е истина. Вътрешната страна на природата сме ние самите. Същината на човека е мярката и същината на нещата. Истина е само онова, което е извън времето". Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята". Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината. Ако тя може да ни разкрие неразбулената мистерия на живота, ако може да ни приобщи с разума, който съществува в природата. Ханс Дриш, в отговора на критиките срещу неовитализма, печатан в „Centralblatt für Biologie" през 1927 год., казва, че той е от 1917 год. убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл.
към текста >>

30. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе.
към текста >>

зона на конкретното, практично мислене; 4.
Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4. зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5. зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение. За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията. F- форма; 1. Големина (размер); 2.
към текста >>

зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5.
В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4. зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5. зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение. За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията. F- форма; 1. Големина (размер); 2. Тегло (тежест, равновесие); 3.
към текста >>

31. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си. На всичко създадено от природата е предвидена известна максимална граница на движение. При дадена конструкция и условия повече не би могло да се постигне. Така дори е и с човешките изобретения - машините. При една определена конструкция, имаш точно определено напрежение и работоспособност. Няколко гранични числа, не биха били без значение: Гълфстрийм - 1 м/сек.
към текста >>

Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата.
Днес бият рекорди в технически усъвършенствания за войни, за избиване на човешкия род. Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-благородна, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората. Все таки и тази втора рекордност не е никак освободена от егоцентризма на отделната личност или отделни общества. във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник. Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес. Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
към текста >>

Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко.
към текста >>

А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си.
Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага.
към текста >>

Това е правото мислене.
Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора.
към текста >>

освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага.
А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл. Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>

32. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание".
към текста >>

„Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба".
Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас.
към текста >>

Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово.
Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота.
към текста >>

„Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание".
Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие.
към текста >>

Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас.
„Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
към текста >>

Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие.
„Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога".
към текста >>

Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога.
Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово.
към текста >>

„Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово.
Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието.
към текста >>

Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния.
към текста >>

Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е.
В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния. [1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали.
към текста >>

33. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава.
Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране . Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа.
към текста >>

Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи.
Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото. Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи. Човек, независимо от неговата воля, се подчинява на една воля, която налага принципа на единството в развитието, и разумните хора през вековете, които са достигнали голяма духовна сила, са познавали закона на единството и са работили в хармония с него. Няма по-голяма религия от единството. Няма по-велика наука от единството. Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка.
към текста >>

Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото.
Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека. Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството. И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист.
към текста >>

Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие.
Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото.
към текста >>

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>

Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията.
За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа. От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора. От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото. Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли. Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим. Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене. След известно време се научавам, че в момента на моето неразположение се е случило голямо нещастие в нашия дом.
към текста >>

Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли.
От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото. Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли. Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим. Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене. След известно време се научавам, че в момента на моето неразположение се е случило голямо нещастие в нашия дом. В случая аз трябваше да имам способността да зная всичко, каквото става с онези, с които съм свързан във време на по-големи колебания на моите душевни състояния. Само в такъв случай аз бих могъл да направя връзка между фактите и да зная, как да действуваме, за да премахна причините и да изменя последствията.
към текста >>

34. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

То е в същност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес.
Georg Nordmann ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА (Есе) Има неща, които не биха могли да намерят място и изясняване в нашето съзнание, ако ние не сме подпомогнати от други, които имат по-затвърдена стойност и до които ние отиваме без усилие. Така е с думата измерение. Никой от нас не би могъл да изясни, що е това измерение (дименсия), ако не подиреше опора в понятието движение. При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление. То е в същност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес. Правата линия, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка. Нека тоя процес не се схваща само в математичен смисъл, а процес сам за себе си. В настоящето есе ние ще си послужим с някои математични изрази, защото в математиката ние се доближаваме най-близко и най-лесно до невеществената стойност на идеите. Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила.
към текста >>

Нека тоя процес не се схваща само в математичен смисъл, а процес сам за себе си.
Никой от нас не би могъл да изясни, що е това измерение (дименсия), ако не подиреше опора в понятието движение. При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление. То е в същност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес. Правата линия, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка. Нека тоя процес не се схваща само в математичен смисъл, а процес сам за себе си. В настоящето есе ние ще си послужим с някои математични изрази, защото в математиката ние се доближаваме най-близко и най-лесно до невеществената стойност на идеите. Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези, и в статично състояние. Тя не участвува в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществувание.
към текста >>

Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене.
Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
към текста >>

Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало.
Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща.
към текста >>

Аз нищо не знаех за себе си.
Веднъж, от един силен удар в главата, при падане на лед, имах следната опитност: изкачвах се на планината като турист, с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене. Не помня, как съм се подхлъзнал с неподкованите си обувки и съм паднал на едно място, което беше силно заледено. Добре, че носех каскет с дебела подложка, и при удара не се получи рана. Никой не бе минал край мене, за да ме вдигне. По едно време се събудих и седнах на леда. Аз нищо не знаех за себе си. Учудих се, как см попаднал в тая планина. Гледах снежните върхове наоколо и нищо не можех да съобразя. Съзнанието ми беше бяла книга. нямах никаква житейска опитност, никакви спомени, дори никакво самочувство. Усещах само слаба и тъпа болка в главата, от която ми дойде на ум, че см паднал и че съм се ударил.
към текста >>

Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение.
Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум). Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири.
към текста >>

Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян.
към текста >>

Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица.
към текста >>

35. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика!
към текста >>

За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата. Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо. Не пренебрегвайте тези родили се във вас инициативи под звуците на тази изпълнена с първична красота и жизненост музика!
към текста >>

36. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И тия последните имат тая магическа сила в себе си да преобразяват душите, защото те засягат дълбоките сили на човешкото естество.
При това ново разбиране на живота всички народи ще се смятат като едно голямо семейство. И съперничеството помежду им ще се замести с взаимно помагане, при което по-големите народи ще се смятат като по-големи братя, а по-малките като по-малки братя. И по-силните, по-големите и по-напредналите от тях ще помагат на по-слабите. Една градина можеш да чистиш от плевелите, но ако оставиш корените им, те отново ще поникнат, и може би още по-буйно. Трябва едно коренно преобразяване на човека чрез новите идеи! И тия последните имат тая магическа сила в себе си да преобразяват душите, защото те засягат дълбоките сили на човешкото естество. Само хора с ново съзнание могат да изградят една култура на всеобщ мир, на радост и творчество. За новооткрития "богомилски" апокриф Д-р FАл. Поповски печата във в-к. "Мир", от 29.IV. т.г. в превод един апокриф на поп Богомил.
към текста >>

юни т.г., в която разглежда критически казания апокриф и идва до заключението, че той не е от богомилски произход, Между другото Въргов казва: "Всички автори, които изследват богомилството, приписват на Богомила апокрифи, които нямат нищо еретично в себе си.
"Мир", от 29.IV. т.г. в превод един апокриф на поп Богомил. Апокрифът е открит в 1911-1912 година от сърбина Костич. Христо Въргов печата статия в същия в. "Миръ" от 25. юни т.г., в която разглежда критически казания апокриф и идва до заключението, че той не е от богомилски произход, Между другото Въргов казва: "Всички автори, които изследват богомилството, приписват на Богомила апокрифи, които нямат нищо еретично в себе си. Учените дълго време считаха "Словото на кръстното дърво" богомилско, защото носи името на Богомила. Но яви се проф. Соколов (руски учен), вгледа се основно в апокрифа и каза, че в него няма нищо еретично. в тоя апокриф се прославят: тайнства, обреди, кръста, църковна йерархия и пр. всичко, което богомилите отричали.
към текста >>

Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни.
И в книгата "Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството" се изтъква, че много апокрифи и легенди, приписвани на богомилите, нямат никакъв богомилски произход. Франциск Асизки и богомилството Богомилите в Италия се наричали с разни имена: катари, патарени и пр. Катарите в северна Италия имали влияние върху Франциск Асизки, видният италиански мистик (1182-1226). Ние пак виждаме тук, как богомилството, разпространено на запад, дава тласък на идейния живот и много движения и течения, които допринасят за събуждането на новия дух в Западна Европа, имат пряка или косвена връзка с богомилството. Мислителните вълни Проф. Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни. Тия негови опити се потвърдиха после от много учени. Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък. Той е установил между другото, че при по интензивна мислителна дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време на сън излъчването намалява и даже престава. По друг метод е дошъл до същото и проф. Ханс Бергер от Иенския университет.
към текста >>

37. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А всяка клетка сама до себе си представя един организъм.
Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието.
към текста >>

Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати.
По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен. Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати. Според старото схващане всеки народ може да живее за себе си, може да има пред вид само личните си интереси и изгоди. А според новото схващане за единството на живота, всеки индивид, всяко същество представлява част от едно велико цяло, и затова то не може да живее за себе си. То трябва да живее за интересите на цялото, ако иска да благоденствува, да напредва. Кое от тия две схващания е по-правдоподобно, по-вярно? Има два начина за отговор на този въпрос: Първият начин е чрез непосредственото изследване, наблюдение и пр.
към текста >>

Според старото схващане всеки народ може да живее за себе си, може да има пред вид само личните си интереси и изгоди.
Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен. Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати. Според старото схващане всеки народ може да живее за себе си, може да има пред вид само личните си интереси и изгоди. А според новото схващане за единството на живота, всеки индивид, всяко същество представлява част от едно велико цяло, и затова то не може да живее за себе си. То трябва да живее за интересите на цялото, ако иска да благоденствува, да напредва. Кое от тия две схващания е по-правдоподобно, по-вярно? Има два начина за отговор на този въпрос: Първият начин е чрез непосредственото изследване, наблюдение и пр. А вторият начин е чрез изучаване резултатите.
към текста >>

А според новото схващане за единството на живота, всеки индивид, всяко същество представлява част от едно велико цяло, и затова то не може да живее за себе си.
А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен. Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати. Според старото схващане всеки народ може да живее за себе си, може да има пред вид само личните си интереси и изгоди. А според новото схващане за единството на живота, всеки индивид, всяко същество представлява част от едно велико цяло, и затова то не може да живее за себе си. То трябва да живее за интересите на цялото, ако иска да благоденствува, да напредва. Кое от тия две схващания е по-правдоподобно, по-вярно? Има два начина за отговор на този въпрос: Първият начин е чрез непосредственото изследване, наблюдение и пр. А вторият начин е чрез изучаване резултатите. Можем да спорим, кое схващане е по-вярно, можем да привеждаме философски аргументи в полза на едното или другото схващане, но най-къс и ясен е вторият метод: чрез изучаване резултатите.
към текста >>

Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм.
По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг.
към текста >>

И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат!
били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат! Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете! И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта! И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство. Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди! Нека да не губят вяра в красивото, чистото, което грее като вътрешно слънце с неугасима светлина в човешките души и което ще ги изведе до жадуваните върхове!
към текста >>

38. Стихове - Д. Антонова и S. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Обикновено човек мисли все за себе си.
В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество. Обикновено човек мисли все за себе си. Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице. Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината?
към текста >>

Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си.
Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество. Обикновено човек мисли все за себе си. Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице. Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината? – Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си. Планините са енергии, складирани за бъдещето развитие на човечеството. Тук бъдете с пълна вяра, спокойни, с мир, пазете съгласието между ума и сърцето си, дръжте вън всички противоречия, които имате.
към текста >>

– Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си.
Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице. Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината? – Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си. Планините са енергии, складирани за бъдещето развитие на човечеството. Тук бъдете с пълна вяра, спокойни, с мир, пазете съгласието между ума и сърцето си, дръжте вън всички противоречия, които имате. И тогава, тук на планината ще могат да се отворят за вас съкровищата, които тя крие в себе си! Иначе тя остава заключена за вас. – Какво е действието на паневритмията върху човека?
към текста >>

И тогава, тук на планината ще могат да се отворят за вас съкровищата, които тя крие в себе си!
Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината? – Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си. Планините са енергии, складирани за бъдещето развитие на човечеството. Тук бъдете с пълна вяра, спокойни, с мир, пазете съгласието между ума и сърцето си, дръжте вън всички противоречия, които имате. И тогава, тук на планината ще могат да се отворят за вас съкровищата, които тя крие в себе си! Иначе тя остава заключена за вас. – Какво е действието на паневритмията върху човека? – Най-първо трябва да се запознаете с научната страна на паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да има големи постижения. В паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония.
към текста >>

– Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване.
На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в свята, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният!
към текста >>

Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в свята, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си.
Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в свята, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният! Да предадем на другите така Божията любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас. Това значи да обичаш.
към текста >>

39. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Мъката, възбуденото мислене и т.н.
Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т.н. нарушават по-силно съня от всичко друго Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги. Из в. "Дневникъ" Един необикновен сън Четвърт век ни отделя от Сараевския атентат, на който станаха жертва австрийският престолонаследник принц Фердинанд и неговата съпруга графиня Хохенберг. Не е безинтересно, по случай годишнината от тоя фатален за Европа ден, да се знае историята на необикновения сън на виенския епископ д-р Жозеф Ланий, който е бил един от възпитателите на престолонаследника. Д-р Ланий разказва, че в този трагичен ден, 28 юни 1914 г., в 3.30 часа се пробудил внезапно от страшен сън.
към текста >>

Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на човека.
Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц. 15 лв. Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит. Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на човека. В тоя смисъл тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят размисъл и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на човека. Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят. Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ". Първа книга - ЖАН ЖАК РУСО по Ромен Ролан. Цена 60 лв.
към текста >>

40. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Външните и вътрешни условия, при които е поставен човек в дадена култура – начин на хранене, на дишане, на работа, на мислене, чувстване и пр.
„НЕРВНИЯТ ВЕК" ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Всяка епоха, всяка култура се отразява както върху духовното развитие на човека, тъй и върху физическото му развитие. Външните и вътрешни условия, при които е поставен човек в дадена култура – начин на хранене, на дишане, на работа, на мислене, чувстване и пр. – не могат да не се отразят върху неговия организъм – между другото и върху нервната система. Днес животът е много по-сложен, отколкото преди хиляди години. Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко трудности, тревоги и безпокойства, отколкото днес. Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот. Преди всичко животът тече с по-бързо темпо.
към текста >>

Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота.
Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса. Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Разбира се, някой би могъл да каже, че материализмът може да дойде до едно висше осмисляне на живота. Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота. Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл. Защото ние учим, че един ден нашата слънчева система може да дойде до един край чрез някоя катастрофа във вселената – чрез сблъскване или поради други причини. Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на небесни тела и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр.
към текста >>

Ако човек е изпълнен с тревоги, смущения, безпокойства и пр., той ще се свърже с разрушителните подобни енергии в природата, понеже антената му е нагодена към тях, ще ги възприеме в себе си и те ще действат разрушително върху него.
Има и друга причина, поради която материалистичното разбиране на живота води към отслабване, изтощение и даже към израждане на нервната система. Разглеждането на тая причина ще помогне да изпъкне по-ясно връзката между материалистичната култура и отслабването на нервната система днес. Човек, поставен във вселената, съответства на един чувствителен радиоапарат, който възприема всевъзможни видове енергии от целия космос и изпраща такива във всички посоки. Това е тъй наречената радиация на организмите. Но важното е, че има връзка между енергиите, които организмът приема и изпраща. Ако човек е изпълнен с тревоги, смущения, безпокойства и пр., той ще се свърже с разрушителните подобни енергии в природата, понеже антената му е нагодена към тях, ще ги възприеме в себе си и те ще действат разрушително върху него. Ако човек е изпълнен с хармония, той ще възприеме положителните енергии в природата, и те ще действат укрепително върху организма му. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото битие. Това са сферите на Духа. Тия сфери са източник на мощните духовни строителни енергии. Човек, чието съзнание е насочено към висините на Духа, неговата нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от Царството на Духа и те обновяват, освежават, укрепяват неговата нервна система.
към текста >>

Днес човекът с материалистичния мироглед живее в един затворен свят, понеже се свързва само с формите около себе си, но не и с вътрешния живот, който пребивава и работи във формите. Напр.
Човек, чието съзнание е насочено към висините на Духа, неговата нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от Царството на Духа и те обновяват, освежават, укрепяват неговата нервна система. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава той се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава ония съживителни, висши творчески енергии, които да поддържат и обновяват нервната му система. Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването, изтощението на нервната система в днешния век, И ако продължава този процес, има голяма опасност да продължи и изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура. Даже една от причините за възникването на съвременното окултно движение е тая опасност, на която е изложена човешката нервна система поради съвременния материализъм, чрез който човешкият мозък се лишава от приток на нови енергии от Царството на Духа! И окултното движение е дошло в света между другото и да влее една духовна струя в съвременната култура, за да предварди човечеството от тая опасност[ ]. Днес човекът с материалистичния мироглед живее в един затворен свят, понеже се свързва само с формите около себе си, но не и с вътрешния живот, който пребивава и работи във формите. Напр. за него едно растение е форма, съставена от клетки, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма. Същото се отнася и до въздуха, изворите, светлината, планините и пр. Това е механическо общение с природата. Така човек се лишава от ония вътрешни строителни сили в природата, той е откъснат от тях до известна степен. Това пък е друга причина за отслабването и изтощението на нервната система, понеже със своето отношение към природата човек туря препятствия за вливане в него на строителните ù енергии.
към текста >>

41. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида.
Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие. Това е слизането на човешкия дух в материята. Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят.
към текста >>

„Познай себе си!
Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното.
към текста >>

Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят.
Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи.
към текста >>

Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието.
" – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението. Делото е, което ще примири противоположностите, то е синтезата на Битието и Съзнанието.
към текста >>

„Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете".
Хармонията между материалния и духовния свет е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството обгръща двата момента теза и антитеза, стария завет и новия завет. Бъдещето е третият, вечният завет на синтезата, на хармонията, на делото. Истината не е ни в едната крайност, ни в другата, нито в Битието, което може да се сравни с корените, нито в съзнанието, което е клоните, а в делото, в приложението – т.е. в плода. „Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете". (Философия на делото – Ад. Жолтовски). „Мисълта е именно, която разделя на две: това, което е, и това, което трябва да бъде". Делото съединява отново и двете. Зрелостта на съзнанието е необходима предпоставка на делото. Философията на историята ни показва назначението и целта на човечеството.
към текста >>

Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново.
Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси.
към текста >>

Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота.
Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
към текста >>

Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията.
към текста >>

Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание.
„Истината ще ви направи свободни" А истината е в Духа, в постъпване съобразно законите на Духа, а не съобразно външни закони. Опорната точка, която Архимед търсеше, е намерена: тя е човешкото аз, неговата свободна воля. Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество. Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух.
към текста >>

Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия.
Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена.
към текста >>

Това е синтезата между мисленето и Битието – делото.
Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието.
към текста >>

Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота.
Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен. Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно. „Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото.
към текста >>

42. АСТРОЛОГИЯ - П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види.
„Hypothèses non fingo" (с хипотези не се занимавам) – се произнасяше Нютон, като презираше подобни функции на духа. Нютон не е съзнавал, от кой метафизичен свят са произхождали неговите открития. Така се е дошло до това положение, че науката се занимава само с видимото – измеримото. Анатомията и патологията владеят все още медицината. Микроскопът и рьонтгенът се използуват също за тези цели; клиничната медицина се изнурява в симптоматологията. Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види. Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот. А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня. В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма. Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло.
към текста >>

Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си!
А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня. В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма. Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло. По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят. С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на физиката.
към текста >>

43. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос.
КОНТУРИТE НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК Георг Нордман За никого вече не е басня, че най-великото и най-сложно организираното единство в природата, което може да се сравни в своята пълнота и многообразие с космоса, е човекът. Няма становище, от което проучването на човека да не разкрива бездна от възможности за нови и нови постижения и нови, най-чудновати истини. Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна, психологията от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека. Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота. Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика.
към текста >>

Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите.
За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло. И разумът има гами и спектри. Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите. Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото. Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е цялостно единство. Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката.
към текста >>

Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно.
Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея.
към текста >>

В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене.
Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея. Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност.
към текста >>

Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката.
Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията.
към текста >>

Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея.
Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията. Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит. Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея. В наше време става често спор за стойността ни импресионистичното изкуство. Ние също не сме на страната на безразборните драскачи, но в търсенията на искрените майстори да изразят динамичното от една страна и от друга свръхземното битие, има нещо, което заслужава голямо внимание и адмирация. Да добавим накрая, че всяко хрумване из областта на коя да е наука е изпървом ирационално докосване до света на абстракт¬ното – един лъч от „нереалността", който после става истинска реалност. Вторият главен път, по който тръгва енергията на аза, второто и най-стихийно отправление на вътрешната природа са чув¬ствата. И тоя огромен динамичен океан има своите клонки.
към текста >>

44. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един свят за себе си.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един свят за себе си. В изобилие ги има всеки ден, всеки час. В голямо изобилие ги има в живота на всеки човек. Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот.
към текста >>

Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си.
За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот. На нея се разбиват всички стремежи, начинания, идеи. За този, който не може да ги преодолее, неприятностите, неуспехите, спънките са неговата смърт. Към смърт водят те всички слаби по дух. Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си. Малцина са тия, които от неприятностите и спънките могат да създадат причина за своите успехи в живота. Малцина са тия, които могат силите на смъртта, на разрушението да ги превърнат в сили на съграждането, на живота. На едни от тях се удава твърде лесно. У тях е някак вродено да преодоляват всека спънка, всека неприятност. Тям им върви сякаш по вода.
към текста >>

Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция.
Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека. При различни вътрешни предразположения и сили, разумът в човека би го насочил към правилен изход от спънките в живота. Разумът в човека е дар от Природата, но същевременно е и израз на голяма жизнена опитност. Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция. В това си сложно естество разумът ще се прояви в човека в една права, вярна и силна мисъл, в едно динамично чувство и в една непреклонна воля. Времето тогава ще бъде свидетел на рухването на вътрешните и външни спънки в живота му. В това отношение човек допуща много неприятности в живота си, само защото няма тази вътрешна зрялост. За зрелостта няма години, няма възрасти. Има хора, които остаряват и пак не поумняват.
към текста >>

В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите.
За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот. Той е един от най-добрите работници в живота. Той работи при всички условия. За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо усърдие, за да помага по-добре на другите. У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях.
към текста >>

В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите.
Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия. Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро.
към текста >>

Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия.
Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия. Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро. Кое е това, което дава на човека невъзмутимо спокойствие и го прави недосегаем за неприятностите и неуспехите в живота?
към текста >>

45. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение.
Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста отпред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само в физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша." В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Требва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.[2] Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм.
към текста >>

Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само в физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша." В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Требва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.[2] Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем.
към текста >>

в връзка с това Учителят дава и следните осветления (10): „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувствуване и правилното постъпване.
Затова ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): „Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тия разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не стане това, той требва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода". в връзка с това Учителят дава и следните осветления (10): „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувствуване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по ефикасно до тази прана и да я използува рационално. Това е един от основните закони на дишането". Следните мисли на Учителя (7) допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
към текста >>

Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
към текста >>

За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде".
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>

Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни".
„Дойде ли някоя права мисъл в вас, проверете веднага, извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права”. Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането.
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

Ако знае как да използува енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си.
И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използувате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използуват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи. Ако знае как да използува енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек требва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! ". Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода.
към текста >>

Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си.
За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, требва да дишате като добри хора. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. За да има здрав стомах, човек трябва да диша правилно. (следва) ------------------------------------------------------------------------ [1] По въпроса за дишането може да се прегледа следната литература от Учителя: 1. 13. лекция на общия клас, год. II. 2. 25. лекция на общия клас, год.
към текста >>

46. ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Слушайте Божественото в себе си.
От каквато и болест да страдате, търсете между другото и помощта на дълбокото дишане. То помага на ревматизма, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и пр. няма болест, на която да не може да се помогне с дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител или лекар. Слушайте Божественото в себе си. Правете опити да се лекувате и чрез дишане. Ако ви боли главата или имате неразположение, правете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 упражнения за дълбоко дишане. Ако не сте упражнени, правете по 6 упражнения три пъти на ден. — Като съзнателни ученици на живота трябва да се лекувате с дълбоко дишане. При стомашни или коремни болки, във време на дихателните упражнения турете лявата си ръка на корема или стомаха с дланта навътре; върху лавата ръка турете дясната също с дланта навътре.
към текста >>

Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувствуване".
Там електричните течения са по-силни, отколкото в ниските места и те раздвижват кръвта на организма". Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. За тая връзка Учителят дава следните обяснения: „Ако не диша правилно, човек скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувствуване". Връзката на дишането с вътрешния живот. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствата указват влияние върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Многото мислене, казват те, е по-вредно, отколкото да живееш без въпроси и тревоги!
В своя безкраен път на лутане, на падане и ставане, човек неспирно се пита: какво да правя? — И при всеки отделен случай, той дава един или друг отговор; при всеки отделен случай, той дава едно или друго разрешение на този въпрос; или въобще, както е най-често, не,дава никакво разрешение на въпроса: какво да правим? Болшинството от хората, през всички исторически времена, не си задават никакъв въпрос. Те предпочитат да живият някак си. Те предпочитат да прекарат живота си без въпроси и без бреме — без никакви разрешения и затруднения. Многото мислене, казват те, е по-вредно, отколкото да живееш без въпроси и тревоги! Но ето, евангелието узакони този въпрос: какво да правим? От онова време, от като този въпрос е бил зададен на Христа, човечеството е бе¬лязано по особен начин и макар не всички хора, но някои, от време на време, си задават сериозно този въпрос — този най-важен въпрос на живота и идват до знаменателни просветления и откровения. Безспорно, въпросът какво да правим, може да се зададе по най-различни поводи и поради различни неща. И този, който е сит и има всичко, може да си зададе въпроса: какво да правя, когато не знае въобще, как да използува многото си свободно време. Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия.
към текста >>

Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си.
Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела. Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността. И сега трябва да има такива, но те сигурно са твърде малко хора. Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си. към това разрешение на въпроса отива почти всеки човек, който мисли, че животът се състои в удовол¬ствия и трупане блага. Наистина, малцина имат тази привилегия. Болшинството от хората се стремят не да натрупат блага, но да си изкарат скромно препитание. И понеже цялото им време е заето в мисълта за хляба, за насъщния, тям не остава време да си задават „излишния" въпрос — какво да правим? За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним.
към текста >>

За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним.
Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си. към това разрешение на въпроса отива почти всеки човек, който мисли, че животът се състои в удовол¬ствия и трупане блага. Наистина, малцина имат тази привилегия. Болшинството от хората се стремят не да натрупат блага, но да си изкарат скромно препитание. И понеже цялото им време е заето в мисълта за хляба, за насъщния, тям не остава време да си задават „излишния" въпрос — какво да правим? За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним. По какъв начин отговарят други категории хора на този въпрос на живота е излишно да се питаме. Хората от каквито про¬фесии да са, спадат в общи черти към тия две големи групи — бедни и богати. Богатите рядко си задават въпроса — какво да правим, а за бедните — той е излишен. Трябва, обаче, да надникнем в евангелието, за да разберем значението и смисъла на този въпрос, който народът зададе на Йоана, предтеча на Христа, предтеча на Учителя от всички векове. При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана, сина Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки.
към текста >>

Те са ясни по само себе си.
Такъв човек не е свързан с земните богатства, които раждат социална неправда. Той може с радост да я оправи всякога. Той има по-голямо богатство — връзката с живия Бог. Какво трябва да правим? — Ние няма да се спираме в дълъг анализа на останалите мисли, които дадохме от евангелието. Те са ясни по само себе си. Те стават още поясни, когато схванем пътя. А той е — да работим съзнателно в своя живот, във всеки миг и случай на деня, да постигнем тази вътрешна подготвеност, която ни прави неуязвими при най-тежката загуба на земята — да останем сами и голи — такива, каквито сме се родили от утробата на майка си. В тази вътрешна подготвеност е отговора на въпроса: какво да правим? който може да си зададем при всеки един случай в нашия живот. Затова е казано: „Ако искаш да бъдеш съвършен ..."
към текста >>

48. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта.
На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви.
към текста >>

Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите.
Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай.
към текста >>

А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога.
към текста >>

Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си.
Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията.
към текста >>

49. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини.
Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение.
към текста >>

Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение.
Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение. Ние трябва да се стремим да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по морални, толкоз сме в по-голяма хармония с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да доловим Бога. Моралното съзнание е съзнанието за Битието, за единението, съзнанието за Възвишеното, за Хармонията, съзнанието за свободно избрания и общ живот и съществуване, съзнанието за същината, истинския смисъл за обожествяването". Във всеки миг, във всяко явление действува цялото.
към текста >>

Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си.
Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска. Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>

Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска. Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>

50. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия".
Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се попита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия". Ние няма какво повече да прибавим към тия думи, казани преди 25 години. Все що е писано. Неделни беседи от Учителя, държани през 1917 год. в София, стр. 205. Цена 30 лв.
към текста >>

Окултната наука включва в себе си Кабалата.
Нейните учения ни разкриват тайните на природата, а посветените посредством магическата страна, която ни разкрива Кабалата, предизвикват силите на природата за добро на човечеството. По долу на с. стр.: "Предмет на вярата е хипотезата"... Предмет на вярата е Абсолютната Реалност, до която истински верующият се добира чрез жива опитност. На стр. 11: "...окултната наука, която по своята същност е много по-близка до кабалата". Окултната наука включва в себе си Кабалата. Малко по-долу на същата стр. се казва, че Бог – разумно творческата сила, всемогъщата воля, – не можела да се схване с разума. Това е също невярно. Интуицията разкрива Бога на отделния човек, а разумът ни показва пътищата на Неговата проява. В това отношение Кабалата работи и с интуицията и с разума, а не както се твърди на стр.
към текста >>

39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма".
можеха да се поместят в съответния отдел. В отдела "Борбата на рационализма и мистицизма" се разглеждат разните борби, посредством които в средните векове се е дошло до утвърждаване на мистичната, съотв. кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож.
към текста >>

Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене.
В отдела "Борбата на рационализма и мистицизма" се разглеждат разните борби, посредством които в средните векове се е дошло до утвърждаване на мистичната, съотв. кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма.
към текста >>

В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср.
кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма. Излиза, че мистичната философия е капризна фантазия.
към текста >>

В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож.
Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост. Тогава само могат да го ползуват и се превърнат за него в добро. На стр. 109 се говори за обредите и молитвата. Молитвата може да бъде "гореща и благоговейна" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание. В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож. промисъл е дълбоко скрит за очите на обикновения читател, формалиста и догматика". "Библията има своя душа, своя дух, които могат да се открият чрез ключа, който дава Кабалата", която е една прастара издънка на великото и вечно окултно или Божествено знание (не "че окултизмът е получил своето начало от Кабалата" стр. 124). Както авторите на разгледаната Кабала са имали, вярваме, най-чистите и добрите намерения да просветят хората, за които е била предназначена и да им помогнат за духовно издигане в тия тежки времена, също така и ние сме се ръководили само от любов към Истината, когато направихме горните бележки и посочихме само някои несъобразности, които идват в противоречие с чистото, Божествено учение на Кабалата. Ние вярваме, че те ще се възползуват с радост от тези указания. Д-ръ Ел.
към текста >>

51. DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да дишаш правилно, това е метод за правилен живот, за правилно мислене.
"Житно Зърно", пощ. кут. 270. Това е една малка, но много съдържателна книга. В нея се изнасят по един свободен начин схващанията на Учителя за дишането. А дишането, това е най-важното нещо за живота на земята. Да дишаш правилно, това е метод за правилен живот, за правилно мислене. "Който диша правилно, мисли право", казва Учителят . Дълбокото и правилно дишане дава здраве, подмладява, развива умствените способности, прави човека благороден и душевно и физически силен. Правилното дишане свързва човека с Бога. То е най великата и най-дълбоката молитва, която човек изказва и трябва да изказва постоянно. Дишането е колкото индивидуален, толкова и космически процес.
към текста >>

Бихме могли да кажем: в света на ония първични представи, които крият в себе си големи реалности.
Книгоизд. Хр. Г. Данов – София, ц. 25 лв. Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове. Тя ни завежда в света на приказките и вълшебствата. Бихме могли да кажем: в света на ония първични представи, които крият в себе си големи реалности. Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование, драматично познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие. С право тя е удостоена да се играе в Народния театър. Препоръчваме я топло на всички и пожелаваме успехи на младия ù автор. Д-р Е. К.
към текста >>

52. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.
До 14-та си година детето трябва да се занимава с растенията, да употребява малки инструменти — малки колца и мотика. Нека да е по-близо до природата. Центровете в мозъка са наредени спиралообразно. Вредно е, ако събудим преждевременно един мозъчен център. Като се работи по горепосочения начин всред природата, няма да има голямо напрежение на мисълта. Многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си. Ако децата почнат отначало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малко с машини". Преждевременната работа с машините убива детската природа. През първия образователен период — до 14-та година — у детето са в разцвет и подем жизнените сили и затова то до тая възраст не трябва да се занимава с мъртви пособия, а само с това, в което има движение и живот. Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата.
към текста >>

А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година.
Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства". Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта. В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие.
към текста >>

Това дете, като порасне, ще иска да внесе в живота около себе си ред, красота, хармония.
Учителят чрез разговор с децата трябва да събуди у самите тях подтик и желание да очистят пътя. Децата се намират в правилна посока на развитие, когато подбудителната причина за тази им дейност е желанието им да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, в основата на тяхната подбуда да седят любовта и естетичният вкус. Тогава тази им дейност ще има възпитателен характер. Това ще внесе нещо красиво в душата на бъдещите граждани. Това дете, като порасне, ще иска да внесе в живота около себе си ред, красота, хармония. Такива деца могат да станат строители на ново общество. Подобен красив резултат ще има и чистенето на изворите, които детето среща при своите разходки. То ще очисти дъното на извора, ще го постели с бели, красиви камъчета, ще го огради и ще се вслуша в музиката на кристалните му струи. От детето, което е очистило един извор от любов към извора, красотата и хората, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното!
към текста >>

53. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Себепознанието е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ Битието е една безконечна верига от факти, свързани причинно. И познанието е откриване причинната връзка между фактите. Илюзията е липса на правилна връзка между фактите. Себепознанието е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие. Връзката между фактите е единственият път, който води към реално познание и всестранен успех. В природата царува непрекъсната връзка между фактите и когато намерим тази връзка, ние виждаме в нея целесъобразност, величие и красота. Когато правим разумна връзка между фактите в мислите, чувството и постъпките, ние правилно градим живота си, нашето развитие върви с ритъма на природата. Любовта е единственото най-важно условие, при което съзнанието се подготвя да прави връзка между фактите. При нея нашата чувствителност се пробужда до максимум.
към текста >>

54. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Този нов дух, това ново отношение към Природата много добре е изразено от Прентис Мълфорд[1] със следните думи: „Щастлив е онзи, който чувствува силно и сериозно любов към дърветата, птиците и другите животни, като ги чувствува подобни на себе си и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов.
Да не мислите, че те нямат съзнание. Ако искате да станете културни, трябва да започнете с изучаването на растенията. Като минете покрай някое дърво, спрете се Под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка". Новите изследвания на съвременната биология доказват съществуването на психичното в организмите, между другото и в растенията. С този психичен фактор витализмът се стреми Да обясни оная чудна целесъобразност, която виждаме във всеки организъм. Този нов дух, това ново отношение към Природата много добре е изразено от Прентис Мълфорд[1] със следните думи: „Щастлив е онзи, който чувствува силно и сериозно любов към дърветата, птиците и другите животни, като ги чувствува подобни на себе си и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира със симпатия и антипатия. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода" в свита, която тече в големи вълни в космоса и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога, една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдрост, която нам може би липсва, която ние още не можем да придобием.
към текста >>

Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си?
Така развитите любов и внимание към тях, после ще се проявят и към хората. Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния свят". Общение с природата по новия начин развива моралната и висшата духовна природа у детето. С подходящи методи детето ще схване, че всяка форма в природата е резултат от действията на разумни сили. Учителят дава следните упътвания по това: „Детето ще изучава онази степен на вътрешния живот, която проявяват паякът, бръмбарът, птиците и пр. Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си? После го доведи до едно растение с петолистен цвят, например тиква, и го попитай: Могат ли тези венечни листа случайно така да се наредят? После му покажи чертежа върху хартията и го попитай: Тези линии сами ли дойдоха върху тая хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Ще го попиташ после: Кой постави на цветето тази форма? То ще разбере, че съзнанието на цветето, разумното в цветето е направило това.
към текста >>

И този дух детето ще носи със себе си после в обществото.
Ще кажеш на детето: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват". Любовта към растенията и интимното общение с вътрешния живот на природата ще събуди любовното естество у децата. От друга страна, общата работа, която ще работят те в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще развие у тях социално чувство, чувство на взаимопомощ и сътрудничество. А това е от голяма важност. И този дух детето ще носи със себе си после в обществото. * * * Детският труд всред природата може да стане изходна точка за обучение по всички учебни предмети, преди всичко по природознание. Днес в нашето училище природознанието се преподава по биологичния метод, обаче този метод се прилага предимно в клас. А то трябва да се учи всред природата и то във връзка с детския труд. Всяко обучение, свързано с труда по-дълбоко засяга и развива детските сили, понеже при труда, при самодейността е активно цялото човешко естество. Ето защо, обучението по природознание трябва да се свърже с трудовия принцип.
към текста >>

Логично мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия преди 14 година.
Всяка работа, извършена в градината, ще се записва, като се отбележат времето, датата и получените резултати. Детето ще наблюдава, как поникват цветята, зеленчуците и плодните дървета, стъпка по стъпка ще проследява тяхното разлистване, цъфтеж, връзване и узряване на плода. То ще прави своите наблюдения в градината през всички годишни времена, като ги допълва с наблюдения на полето, в гората, на планината. При детската работа всред природата ще се породят много въпроси из областта на природознанието, и така, по естествен начин, ще се яви нужда да се разгледат разните области на природознанието, за да се отговори на тия въпроси. Паралелно с природознанието ще се почне със смятането и геометрията и то пак във връзка с детския труд всред природата. Логично мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия преди 14 година. То съществува и преди 14 година, но тогава то трябва да се развива косвено, спонтанно, покрай другите детски занимания. Затова, обучението по математика преди 14 год. трябва да става по такъв начин, че да не се предизвиква изкуствено напрягането на детските умствени сили. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Смятането и геометрията до 14 год.
към текста >>

55. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние хората на земята може да си създаваме залъгалки, като се стремим да доказваме съществуването на много неща, което само по себе си е напълно ненужно.
Е. ЗА БОГА — ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА Първият, най-важен обект на религиозната мисъл и духовен живот е Бог. Има неща в живота, които не трябва да се доказват. Всеки опит за доказването им е играчка и залъгалка. Ние хората на земята може да си създаваме залъгалки, като се стремим да доказваме съществуването на много неща, което само по себе си е напълно ненужно. Чрез тези залъгалки ние създаваме научни системи, създаваме философски учения, добиваме по-голям авторитет. И ...в края на краищата нищо не доказваме, защото същественото в живота не се нуждае от доказване. Каква нужда от доказване има Бог, Бащата на нещата, видими и невидими? Каква нужда от доказване има светлината, която ни разкрива живота и го прави красив във всичките негови прояви. Каква нужда има да доказваме съществуването на въздуха, без който ние не можем нито една минутка да просъществуваме.
към текста >>

Затова е Той — „Безграничният", — без начало и край, включва в себе си всичко, ръководи го към определена цел и Той остава вечно непостигнат.
Наричат Го Бог, Дух — всепроникващ, наричат Го Първопричина, Вселюбещ, Всеблаг, Всемъдър, Справедлив; в науката се създадоха понятия за Него — „Елан Витал" (Бергсон), „Жизнена Сила" (старите виталисти), „Ентелехия" (старите философи и Дриш), „Космически Разум" (Айнщайн, спиритуалистите и др,) и пр. и пр. Нима са важни имената. Ала всяко име крие една особеност от Неговата проява. Всички имена, които бихме създали, не биха могли да обхванат Неговата същност и не биха могли да обгърнат проявите Му. Затова е Той — „Безграничният", — без начало и край, включва в себе си всичко, ръководи го към определена цел и Той остава вечно непостигнат. Затова старите кабалисти Го наричат „Ен-Соф" (Безкрайният). Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван.
към текста >>

Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си.
Нима са важни имената. Ала всяко име крие една особеност от Неговата проява. Всички имена, които бихме създали, не биха могли да обхванат Неговата същност и не биха могли да обгърнат проявите Му. Затова е Той — „Безграничният", — без начало и край, включва в себе си всичко, ръководи го към определена цел и Той остава вечно непостигнат. Затова старите кабалисти Го наричат „Ен-Соф" (Безкрайният). Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила.
към текста >>

Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене.
Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро. Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене. Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене. Интелигентният човек търси Истината в живота, а който търси, ще намери. Той ще намери Истината и Бога.
към текста >>

А за простия, невежия по сърце, всичко е безполезно, нищо не може да го убеди — той няма душевната нужда от по-високо научно мислене и от един по-висш и по-разумен живот.
Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене. Интелигентният човек търси Истината в живота, а който търси, ще намери. Той ще намери Истината и Бога. А за простия, невежия по сърце, всичко е безполезно, нищо не може да го убеди — той няма душевната нужда от по-високо научно мислене и от един по-висш и по-разумен живот. Ние ще приведем няколко мисли само на двама големи учени на днешното време, а такива има много днес, които са успели да видят Космическата Разумност, Бога, проявен в Природата и живота на хората. Айнщайн възкликва в своята книга „Моят светоглед", че той винаги остава възхитен от Великия Разум, който се проявява в битието. Няма да споменем за Дриш и плеядата неовиталисти, които доказват проявите на това Разумно Начало в света на органичното и в целокупната природа. Ще приведем само няколко мисли, заети от Карел (Д-р мед. Алекси Карел от Рокфелеровия Институт), който след дългогодишни наблюдения и изследвания е успял да проникне в неизвестния човек и написал прочутата си, епохална книга — „Човекът — неизвестният".
към текста >>

Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните.
Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176).
към текста >>

Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите.
Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176). Изнесохме мисли от Карел, за да изтъкнем, че големи хора на науката идват днес до убеждението за духовното и съществуването на Разумната Първопричина, която се проявява навсякъде в живота.
към текста >>

Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си.
То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176). Изнесохме мисли от Карел, за да изтъкнем, че големи хора на науката идват днес до убеждението за духовното и съществуването на Разумната Първопричина, която се проявява навсякъде в живота. При много случаи ние не забелязваме тази проява, защото живеем в нейните закономерности, но когато тя стане при неизвестни нам случаи, тогава ние виждаме една проява, която сме свикнали да я назоваваме чудо и чудеса.
към текста >>

Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си.
Човек, който обича Бога, взима участие във всичко. На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни. Трябва да имаме ясна представа за Бога, ние влизаме в съставните части на Неговия живот. Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме. Светът и животът ще се поправят, когато почнем да вършим точно обратното на това, което хората правят. Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си. Тогава ще познаем Бога и Той, ще ни се изяви и благослови. И ще дойде вечен мир и братство между човеците на земята".
към текста >>

56. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Елисавета Кидалова СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ В една своя беседа Учителят на Всемирното Бяло Братство казва: „Много окултисти смятат себе си за окултни ученици, но в действителност те са само кандидати за окултни ученици".
Елисавета Кидалова СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ В една своя беседа Учителят на Всемирното Бяло Братство казва: „Много окултисти смятат себе си за окултни ученици, но в действителност те са само кандидати за окултни ученици". Окултната наука, която е една, през разни времена е била давана под разни аспекти, т.е. произлизала е от различни школи, но всички тия школи имат един възвишен извор, от който си водят началото. Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение.
към текста >>

Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот.
Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв. А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания. Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението.
към текста >>

Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили.
Затова и сега се явява в сила законът на Духовния свят, че никой не може да проникне със сила във вратата, на чийто праг стои драконът, който пази окултната истина от невежите. Човек трябва да има особени качества и придобито от Учителя право, за да влезне в храма на Мъдростта. Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества.
към текста >>

Създаде се цел институт от окултисти-професионалисти, които смятаха себе си като представители или на западната или на източната школа, които натоварваха своя мозък с огромно количество теоретично знание, но не можаха да постигнат нищо в областта на окултната практика.
Не е далече времето, когато в аристократическите салони, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси. При това, учени и обикновени хора ги смятаха като извор на особени откровения, само с разликата, че едни отиваха към тях със сериозност и със стремеж да проникнат в тайнствената загадка на смъртта, докато други правеха от тях извор на развлечение и празно забавление. Същото може да се каже и за разните окултни общества, които започнаха да никнат на всички страни. Макар че целта на тия общества да бе много сериозна и е влизала в плана на еволюцията, която управляват Висши същества, разположението на хората, които посещаваха тия общества бе различно. Повечето от тях още не бяха готови да станат истински окултни ученици и гледаха на работата на тия общества, както и на работата във всички обикновени материалистични общества — научни, литературни, музикални и др.. Държеше се повече сметка за придобитото интелектуално знание и окултна образованост, отколкото за моралните качества на личностите, които бяха членове на тия общества. Създаде се цел институт от окултисти-професионалисти, които смятаха себе си като представители или на западната или на източната школа, които натоварваха своя мозък с огромно количество теоретично знание, но не можаха да постигнат нищо в областта на окултната практика. Както всички професионалисти, те създадоха свои корпорации и ревниво гледаха на влизането в техния кръг на ония лица, конто според тяхното мнение нямаха „класично" окултно знание. Тая детинска работа, може би, е била потребна за онова време, тъй като човечеството не можеше веднага да се отдели от интелектуалното схващане на нещата и окултната наука, както и всека друга наука, трябваше да премине през интелектуалната фаза на своето развитие, т.е. да влезне в мозъка на хората и да бъде призната. Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността. Според това, променя се и работата и задачата на окултните общества.
към текста >>

Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък.
Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и израждане. В тоя смисъл, окултисти, които не са изпълнили възвишената мисия, която им е била дадена на земята от страна на невидимия свят, да бъдат проводници на великото и помощници на еволюцията, окултисти, които са били само празни бърборковци и не са работили да усъвършенствуват своята душа, остават безплодни. Сега е времето на синтетичното разбиране на нещата, време на идващото братство, обединение и мир. Ония, които не са очистили и усъвършенствували своята душа, не са в състояние да разберат това. Те живеят в старите разбирания, във времето на разединението, когато човешкият интелект разделяше, анализираше всичко и така създаде разединение, сектантство, съперничество и омраза. Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък. Невидимият свят даде на хората доста време да поразмислят и да се учат. Сега почти няма вече време. Часовете отбелязват новата епоха на еволюцията и в кърви и хаос гине старият свят. Остава само малко време още. Трябва сериозно да помислим и да тръгнем по новия път.
към текста >>

57. СТИХОВЕ - ДИМ. АНТОНОВА , В.С. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Опростеният живот на великите хора крие в себе си голямата тайна за техния напредък.
Всяко удоволствуване се заплаща с равното на него страдание. Разумният човек заменя удоволствуването с опростен и въздържан живот. Мекото легло, пищната храна, разпуснатият плътски живот са удоволствия, които изчерпват човека; без да му допринасят нещо. Те поглъщат време и сили, потребни за творческа работа. Величие и удоволствуване са несъвместими. Опростеният живот на великите хора крие в себе си голямата тайна за техния напредък. Силата на волята и пробуденото съзнание се мерят с надвиване удоволствуването в ядене, удобства и наслаждения на плътта. Когато човек изгуби способността да се удоволствува, тогава започва неговата вътрешна свобода и динамичен творчески живот. Самовъзпитанието се състои в надвиване на удоволствуването. Удоволствуването е живот на низшата природа на човека. Самовъзпитаният е господар на всичко низше.
към текста >>

Опростеният живот, който водят всички велики хора, няма за цел толкова икономия на материални средства, колкото икономия на духовни сили, които те отправят в творческо мислене и дела.
Самовъзпитанието се състои в надвиване на удоволствуването. Удоволствуването е живот на низшата природа на човека. Самовъзпитаният е господар на всичко низше. Удоволствуването не е волева проява; то завладява волята и тя става безгласна буква. Когато започваме да се чувствуваме щастливи в стоицизма, постигнат без насилие, ние сме готови вече за разумно използуване на богатите духовни и материални условия. Опростеният живот, който водят всички велики хора, няма за цел толкова икономия на материални средства, колкото икономия на духовни сили, които те отправят в творческо мислене и дела. Величие и удоволствуване са несъвместими. Удоволствуването е стрелката, която показва, че животът е тръгнал в низходяща посока, а опростеният и въздържан живот са стрелката на възходящия живот. Всяко разумно отричане от удоволствуване в храна, удобства и плътски наслаждения води към духовна свобода и всестранен напредък. Страданията са спирачка на удоволствуването; те са огънят, в който изгаря техният корен. Удоволствуваш ли се, приготви се да посрещнеш страданията и горчивото разочарование.
към текста >>

58. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И ако сте верен на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение.
А който малко говори, но умно, спомага на Белите братя. "Малко" значи есенцията - тя ни трябва. Защо пишете тия теми? За да се развивате, да се пробуди у вас съзнанието. А3 искам да ви убедя в едно нещо: че вие не сте такива прости и невежи както се мислите, във вас има заложени много истини от миналото. И ако сте верен на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение. / ... / Духът към всички има еднакво благоволение. / ... / Ще кажеш: "Духът не благоволява". Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат.
към текста >>

ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14.
/ ... / Ще кажеш: "Духът не благоволява". Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене.
към текста >>

Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност.
Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот.
към текста >>

Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене.
И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен.
към текста >>

Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене.
ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени.
към текста >>

59. Земята като училище - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Баркова Човекът на двадесети век носи в себе си опита на десетки поколения минали преди него по пътя към духовния прогрес.
ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Учителят Фотограма - Ел. Баркова Човекът на двадесети век носи в себе си опита на десетки поколения минали преди него по пътя към духовния прогрес. Дали той цени това богатство в себе си, или не, това не е от съществено значение. Този опит е една възможност, един потенциал за сегашното му развитие. Благодарение на него, той би могъл да има големи духовни преживявания и най-внезапни откровения. За човека, запознат с духовната наука, това няма да са срещи с неизвестното. Но за хората, които все още живеят в своето физическо тяло като в крепост, без да познават скрития потенциал на своето духовно тяло, такива състояния биха могли да доведат до най-неочаквани психически последици.
към текста >>

Дали той цени това богатство в себе си, или не, това не е от съществено значение.
ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Учителят Фотограма - Ел. Баркова Човекът на двадесети век носи в себе си опита на десетки поколения минали преди него по пътя към духовния прогрес. Дали той цени това богатство в себе си, или не, това не е от съществено значение. Този опит е една възможност, един потенциал за сегашното му развитие. Благодарение на него, той би могъл да има големи духовни преживявания и най-внезапни откровения. За човека, запознат с духовната наука, това няма да са срещи с неизвестното. Но за хората, които все още живеят в своето физическо тяло като в крепост, без да познават скрития потенциал на своето духовно тяло, такива състояния биха могли да доведат до най-неочаквани психически последици. Затова Природата е вложила в човека едно много ценно богатство.
към текста >>

Прониквайки съзнателно в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си.
Духовният свят дава по-големи възможности за познание на човека, който иска да се учи. Истинските ценности идват по духовен път. Творчеството е духовен акт, мисълта - също. Ако всеки човек проникне в законите и принципите, които действат в този нов за него свят, тогава той би бил по-силен по- уравновесен, по-благороден. Защото духовният свят е много по-хармоничен и по-съвършен от физическия. Прониквайки съзнателно в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си. Такъв човек ще може да мисли, чувства и да постъпва правилно в живота си. Защото следвайки правилата и законите, които действат в духовния свят, той ще организира и своето духовно тяло, в което най-важни органи са сърцето, умът, душата и духът. Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие. Христос казава: “Събирайте съкровищата си на небесата”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло. Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа.
към текста >>

Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си.
Такъв човек ще може да мисли, чувства и да постъпва правилно в живота си. Защото следвайки правилата и законите, които действат в духовния свят, той ще организира и своето духовно тяло, в което най-важни органи са сърцето, умът, душата и духът. Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие. Христос казава: “Събирайте съкровищата си на небесата”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло. Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа. Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си. Как може да изпълни човек тази най-съществена задача в своя живот? Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването. Тази дълбока наука са изучавали всички велики хора на миналото. Към тази наука трябва да се обърне и днешното човечество. Как? Като всеки сам я потърси вътре в себе си.
към текста >>

Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването.
Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие. Христос казава: “Събирайте съкровищата си на небесата”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло. Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа. Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си. Как може да изпълни човек тази най-съществена задача в своя живот? Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването. Тази дълбока наука са изучавали всички велики хора на миналото. Към тази наука трябва да се обърне и днешното човечество. Как? Като всеки сам я потърси вътре в себе си. Тя е записана във всяка една от клетките му. И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му.
към текста >>

Като всеки сам я потърси вътре в себе си.
Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си. Как може да изпълни човек тази най-съществена задача в своя живот? Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването. Тази дълбока наука са изучавали всички велики хора на миналото. Към тази наука трябва да се обърне и днешното човечество. Как? Като всеки сам я потърси вътре в себе си. Тя е записана във всяка една от клетките му. И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му. За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот.
към текста >>

И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му.
Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването. Тази дълбока наука са изучавали всички велики хора на миналото. Към тази наука трябва да се обърне и днешното човечество. Как? Като всеки сам я потърси вътре в себе си. Тя е записана във всяка една от клетките му. И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му. За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот. Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята. А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий.
към текста >>

С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот.
Като всеки сам я потърси вътре в себе си. Тя е записана във всяка една от клетките му. И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му. За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот. Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята. А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий. До това той може да постигне с работа, с учене и със служене на висшите Божествени принципи. Във великото Училище на Живота има четири степени на обучение. Първата е облагородяване на сърцето, т.е.
към текста >>

60. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗНАНИЯ ЗА УМА Умът на човека може да се извисява над всичко дребно, може да се задълбочи и в най-големите подробности, а може да се обърне и навътре, към светлината на едно ново мислене.
ЗНАНИЯ ЗА УМА Умът на човека може да се извисява над всичко дребно, може да се задълбочи и в най-големите подробности, а може да се обърне и навътре, към светлината на едно ново мислене. Кой път ще избере, това е негова задача. А за нейното разрешение той ще се връща отново и отново към Новото учение, защото в него ще намери най-верните отговори на въпросите, които трябва да разреши, и ще обучи своя ум да мисли! ДА МИСЛИ! Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото! ... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение.
към текста >>

Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му!
А за нейното разрешение той ще се връща отново и отново към Новото учение, защото в него ще намери най-верните отговори на въпросите, които трябва да разреши, и ще обучи своя ум да мисли! ДА МИСЛИ! Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото! ... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение. ... Аз искам хората да мислят по нов начин. Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му! Учителят Човек трябва да мисли! - Кога? - всеки момент, всеки час, всеки ден. Денят, това е първата, основна мярка на нещата. Денят, в който човек е създаден, е мярка за неговия живот.
към текста >>

Аз съм дошъл да изпълня своята велика мисия и задача, а ти - да служиш на себе си.
Казвам: ученикът трябва да мисли! Ако не мисли, той всякога ще схваща нещата криво, ще се натъква на противоречия, от които сам ще се спъва. Ученик, който не разбира учителя си, ще го обвини в несправедливост, в жестокост и т.н. Какво трябва да направи този учител? На такъв ученик той трябва да каже: Мисли добре, за да не грешиш! Аз съм дошъл да изпълня своята велика мисия и задача, а ти - да служиш на себе си. - Права ли е тази постъпка? - Който не мисли, той сам ще се отдалечи от лицето на учителя си. Ако учителят е лош, несправедлив, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикът мисли. Ако е прав, учителят няма какво да се оправдава.
към текста >>

Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил.
Ако учителят е лош, несправедлив, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикът мисли. Ако е прав, учителят няма какво да се оправдава. Справедливостта е вътрешно качество, а не външно. Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов?
към текста >>

Да мислим тогава върху “Добрата молитва” на живота, която съдържа всички блага в себе си.
Казвате; “Господи, Боже наш.” - възможно ли е Бог да е ваш Баща, а вие да сте сиромаси? Щом сте сиромаси, това показва, че Бог още не е станал ваш Баща. И тъй, дадох ви вече пътя към щастието. Който от вас е готов, нека влезе в този път. Който не е готов, той е свободен да.прави, каквото иска. Да мислим тогава върху “Добрата молитва” на живота, която съдържа всички блага в себе си. Беседа от Учителя, държана на 22 март 1935 год. В София
към текста >>

61. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност.
към текста >>

Много хора не разбират себе си даже като личност.
Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
към текста >>

Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази.
към текста >>

Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
към текста >>

Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот.
Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и корегира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието - по друг, в душата - по трети начин, в духа - по четвърти начини т.н. Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека.
към текста >>

Личността трябва да има пред вид, че не живее за себе си.
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е.когато ту се радва, ту скърби. Момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има пред вид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава.
към текста >>

Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога.
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче, не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качества на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и и бащата нямат любов помежду си и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата, и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
към текста >>

обработва нещата в себе си.
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата култура? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Всичко онова, което човешкият ум, човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условие да израсте, да цъфне, да даде плод и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа. Казано е в Писанието: "Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите!
към текста >>

Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване.
За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа. Казано е в Писанието: "Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите! " Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир.
към текста >>

Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване.
Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще останат постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, вътрешно и външно, човек не може да очаква големи постижения. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е разбил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек - човек на новото в света. Резюме от лекция на общия окултен клас, държана на 1 януари 1930 год.
към текста >>

Който е разбил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, вътрешно и външно, човек не може да очаква големи постижения. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е разбил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек - човек на новото в света. Резюме от лекция на общия окултен клас, държана на 1 януари 1930 год. В София
към текста >>

62. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си.
В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора.
към текста >>

За да проникне човек в дълбокия смисъл на тази таблица, необходимо е дълбоко вътрешно просветление, защото тя включва в себе си тайната на цялото Битие.
“Тази сила е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща” 8. “Така е бил създаден света”. 9. “Оттук са възникнали неизчислими приспособления, образът на които е изложен по- горе. 10. “Затова аз бях наречен - Хермес Трисмегист /трижди величайши/, тъй като притежавам познанието на трояката философия на всемира, във всичката й пълнота.” 11. “Пълно е това, което казах за действието на Слънцето”. За да проникне човек в дълбокия смисъл на тази таблица, необходимо е дълбоко вътрешно просветление, защото тя включва в себе си тайната на цялото Битие. Третият по важност документ, останал от херметичната школа са седемте херметични принципа, за които Учителя много говори и казва, че те по научен начин обясняват закона за Любовта. Ето и самите принципи: 1. Принцип на ментализма. Според този принцип, всичко в света е ум. Умът е основата на света. 2.
към текста >>

Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния свят.
Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други. Към тази школа се числят и Плутарх и Птоломей. Тя носи името Александрийска школа, понеже се е развивала в Александрия. Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния свят. Александрийската школа организира в Александрия голяма библиотека, в която събира ръкописите и съчиненията на всички мъдреци на древността, които биха представлявали едно неоценимо богатство, ако не бяха изгорени от арабите при нашествието им в Египет. Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение.
към текста >>

След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение.
Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството. Учителят на Розенкройцерството - Християн Розенкройц, беше отгледан и възпитан от малък в това Братство. След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение. След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества. То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц. Четири са главните тайни на Розенкройцерите: 1. Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3.
към текста >>

То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц.
Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството. Учителят на Розенкройцерството - Християн Розенкройц, беше отгледан и възпитан от малък в това Братство. След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение. След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества. То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц. Четири са главните тайни на Розенкройцерите: 1. Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения.
към текста >>

Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите.
Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е.
към текста >>

Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл.
Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите.
към текста >>

Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене.
Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите.
към текста >>

63. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята.
Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек.
към текста >>

Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел.
Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде.
към текста >>

” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела.
Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема.
към текста >>

Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
към текста >>

На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.” На 16 април 1916 г.
Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци. Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.” На 16 април 1916 г. Паша Теодорова за първи път чула беседа от Учителя. Оттогава започнала да посещава беседите на Учителя, изнасяни в дома на Петко Гумнеров на “Опълченска” 66. Там я забелязал проф. Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя. Той предложил на Учителя Паша да бъде поканена за стенограф.
към текста >>

От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото.
Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията. Нещо дълбоко вътре в мен работеше, кипеше, анализираше, наблюдаваше, вадеше заключения, растеше.” От постоянното наблюдение на онзи естествен и същевременно неподражаем живот на Учителя, Паша Теодорова е вадила много избоди за отношенията на Учителя към учениците, и за това какви са методите, чрез които им помага.
към текста >>

За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания.
Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”.
към текста >>

Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея.
Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха.
към текста >>

В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.
Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми.
към текста >>

64. Кратка животопис Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата.
ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС Г. Куртев „Учителят учи и показва тесния път. Останалото зависи от нас." ВИЕ, МОИТЕ УЧЕНИЦИ, ТРЯБВА ДА ПРЕДАДЕТЕ С ЖИВОТ И ДЕЛО НОВОТО УЧЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ... УЧИТЕЛЯ Когато един ученик намери своя път и твърдо стъпи на него, в душата си той чува Глас: „Бъди твърд и постоянен, следвай своя идеал неотклонно и се вслушвай в моя глас, който ще те направлява.“ От този момент ученикът вече не е сам. Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е.
към текста >>

Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“.
Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е. за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората. За такъв ученик, застанал на Пътя, с отворено за Божественото сърце, има само една мисъл: Напред и нагоре. Той не примирява човешкото с Божественото, той пренебрегва човешкото в името на Божественото, т.е.
към текста >>

Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите.
Не може. Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята. Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно. В стремежа към разумен живот и човеколюбиви дела стои прогресът на човечеството. Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите. Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята. И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й.
към текста >>

Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори.
То вече вибрира в пространството. Неговата висша енергия събужда спящите, нуди ги да търсят светлината. Но ако учениците не изпълнят своя дълг - да запалят своите свещи, т.е. ако не променят живота си, и ако не внесат импулса на Новото в него, търсещите как ще стигнат до Пътя? Заветът е даден на учениците. Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори. Силата на ученика е в способността му да даде в ума си предимство на висшите идеи, в живота си - предимство на възвишените желания, и в делата си - предимство на човеколюбивите дела. Давайки им предимство, ученикът придобива силата да промени живота си, и да го подчини на Божествения закон. С това той е вдигнал вече своята запалена свещ. Това направи Георги Куртев, отивайки в Аржентина. Той чу вътрешния Глас: „Ти си на Пътя, остави се Аз да те водя“, и даде предимство в ума си на висшите идеи, залегнали в Новото Учение.
към текста >>

65. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура.
Всеки сам определя своето стъпало по стълбата на Яков. Ако се стремиш към върха, ако гледаш само напред, ако правиш усилия за да постигнеш своя Идеал - това ще докажат единствено делата ти. Красота, Хармония, Съвършенство! Към тях се е стремил през целия си живот Георги Куртев, защото в душата си знае, че тяхната вътрешна същност е една - Истината! Работейки, той търси нея, творейки с чук в ръка, той пак създава нея, извайвайки образи върху метала, той постоянно съзира нея . Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура. И затова избира за девиз във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки! " Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването. МИСИЯТА НА ИЗКУСТВОТО АЗ ОБИЧАМ ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ОБЛАГОРОДЯВА, КОЕТО ИМПУЛСИРА И НАСОЧВА КЪМ ДОБРОТО И КРАСИВОТО В ЖИВОТА. Г. КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас.
към текста >>

Войната е продукт на един начин на мислене.
Някой беше казал, че за да се реализира мирът, трябва да се приготвим за война. Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека. Противно на това, изглежда, че човек трябва да страда, за да разбере, че мирът е продукт на любовта.
към текста >>

Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо.
Ако ние не изпълним сърцето си с любов, страданията не ще могат да се избегнат. Тук представям три работи - цветя, един жълт нарцис, един чифт бели нарциси, и един цикламен. Тези цветя бяха изработени в Европа след войната с материал от оръдейни гилзи. От едно страшно оръжие, създадено да сее смърт, беше реализирано нещо тъй деликатно като цветето. Остатъците от войната се сублимираха. Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо. Тези творби върху мира се придружават от други алегорични творби, за да се изразят възможностите за създаване на един по-добър свят. Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота.
към текста >>

Днес живеем в друго време, което изисква една нова форма на мислене, по- хуманна, повече в съгласие с Новата Ера.
Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота. Братството не е химера, политика, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят. Не сме ли синове всички на Принципът- Създател? Факсимиле Всичко, което тук се излага, ни кара да си спомним известни забравени закони и това, че сме ги забравили е причина за ужасния конфликт, в който живее човечеството. Ако наблюдаваме с внимание положението, в което се намират хората, ще видим, че този конфликт се дължи главно на мислите, които са били употребени в миналото. Днес живеем в друго време, което изисква една нова форма на мислене, по- хуманна, повече в съгласие с Новата Ера. За да се създаде един нов свят е необходимо да се осъществят основни промени, които трябва да започнат от сърцето. На това пречистено сърце са посветени няколко творби. Можем да видим една ръка, която държи един кристал. Посланието е: „Когато твоето сърце стане чисто като този кристал, ще знаеш какво трябва да правиш на земята.“ Друга ръка държи едно сърце анатомически устроено. Посланието е следното: „вече е време да смениш старото си сърце с друго, което вибрира от любов и живот.“ Имаме също едно крилато сърце.
към текста >>

Но ние докато реализираме желанията на консуматорското общество, което ни държи вързани, нямаме време да съзерцаваме красотата, нито да установим хармония около себе си.
Това се повтаря безкрайно. Да се върнем сега в този салон със същата скорост, защото нашата работа е тука. Това, което казах, е представено специално чрез две творби: „Фоат или електрически огън навлиза в света“. Другата творба: „Един светъл пояс обикаля земята.“ виждаме как този пояс от светлина се проектира в концентрични кръгове в пространството. Великата космична цел е да се реализира красота и хармония навред. Но ние докато реализираме желанията на консуматорското общество, което ни държи вързани, нямаме време да съзерцаваме красотата, нито да установим хармония около себе си. Вече го е казал Буда: че ще страдаме, докато не се освободим от нашите чудовищни желания. Така сме възпрепятствани да съзерцаваме красотата на изгреба на слънцето. Затова съм създал друга творба: „Добър ден,слънце! От твоите любящи лъчи зависи живота на световете, които се въртят около тебе.“ Това е свързано с принципа на съединението и хармонията. От разбирането на това единство се ражда отговорността за нашите постъпки, които се раждат в сърцето.
към текста >>

Мисля, че способностите и талантите, които притежава всеки човек като семена в себе си, ще поникнат когато се работи подчинявайки се на целта да се достигне разширение и постоянно съвършенство.
Днешният човек не се нуждае от изкуство, което отразява хаоса и безредието, които ни тровят всеки ден в живота ни. Необходимо е душата да се храни с изкуство, което носи послание за Новото, което се приближава винаги когато желаем. Да реализираме този идеален живот. Аз обичам изкуството, което облагородява, което импулсира и насочва към доброто и красивото в живота, защото точно духът на Доброто, на красотата и на истината, е който води тайно процеса на еволюцията. Вътрешната ми необходимост да изразя навън моята мисъл ме импулсираше през петдесет и двете години. Мисля, че способностите и талантите, които притежава всеки човек като семена в себе си, ще поникнат когато се работи подчинявайки се на целта да се достигне разширение и постоянно съвършенство. Не мисля, че аз съм достигнал съвършенство, защото се смятам за вечен ученик. Може би, затова е, че макар да съм на 70 години, продължавам да работя със същия огън когато започнах изучаването на изкуството. Г.Куртев „Върху старият живот никне новият живот“ Технически всички тези творби са резултат на много опити, на трудни откривания, на едно постоянно търсене на нови методи, които биха ми дали възможност за един по-добър израз на идеите ми. Тази постоянна дейност е изразена с една творба: „Стълбата на Яков“. Човекът, качвайки се вечно по стъпалата на еволюцията.
към текста >>

Там научих преди всичко да изучавам себе си и да видя докъде съм достигнал с моята техника.
Пречките се намират вътре във всеки човек. Добрите желания не са достатъчни, без постоянна работа и силна воля не може да се постигне нищо. Колкото човек е по-близо до успеха, толкова повече енергия, толкова повече вяра и постоянство са необходими. Тази е тайната която съм разкрил, работейки в моята работилница и я препоръчвам на онези, които искат да ме следват. Моята работилница е една лаборатория за опити. Там научих преди всичко да изучавам себе си и да видя докъде съм достигнал с моята техника. По този начин мога да позная моите възможности за реализиране и избиране на нова форма за служене на другите чрез моята работа. Чрез моите творби аз мога да си дам сметка за моята собствена еволюция, също мога да си спомня каква техника съм приложил, какви инструменти, и всичко това ми служи да се предпазя от минали грешки, които ме следваха през дългото ми ученичество. Това ученичество, което ще продължава вечно. Поради големия брой на тези 150 творби, които днес излагам, не ми е възможно да се спирам на всяка една. Най-кратко казано, те представляват лично творчество, в което съм се постарал да хармонизирам идеята, творчеството и формата.
към текста >>

66. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казват, че съм правил музея за себе си.
Последни новини за музея. Преди да предложа творбите си за такъв музей всички спяха. Сега се събудиха и започнаха да фабрикуват интриги: че музеят щял да бъде реклама за мене и за моя слава, че и другите имали право на музея. А всъщност, никой от тукашните художници няма достатъчно количество творби за музей. Освен това, повечето от тях са модернисти, а за мен това изкуство е израз на моралното падение. Казват, че съм правил музея за себе си. Аз предложих90 творби като подарък на народа, исках да ги обявя за тяхна собственост, да ги предадат на новото поколение. Обаче средата е потопена в несравнимо невежество и завист! Мисля, че с този втори опит въпросът се изчерпва! Свършва ми се търпението. 1 май 1993 За музея още няма новина.
към текста >>

След 5 месечно мислене ми отговориха: Така както г-н Куртев иска да се реализира музея, не се приема.
Трябва да се приеме. Понякога се питам, дали не са ме пратили да издържа един труден изпит? Ако се откажа от работата си ще е пропадане? Точно в една такава среда се познава човек за какво е годен. Ако условията са добри и интересът е голям - то е лесно да се работи... 4 ноември 1993 Накратко новината за музея. След 5 месечно мислене ми отговориха: Така както г-н Куртев иска да се реализира музея, не се приема. Неговите творби не могат да бъдат единствени, но само част от един музей, където ще се представят - занаячийтство, геология, история и т.н. Мисля, че като го четете, давате си точно сметка къде живея! Веднага им написах писмо с кратко съдържание: Съжалявам, че моето желание да подаря творбите си, не е разбрано правилно. То е една жертва.Също не е разбран идеализмът ми да служа безкористно на близките ми братя. Невъзможно е да бъда част от музея с геология, история и т.н.
към текста >>

67. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До кога ще експлоатираме себеподобния си?
Защото забравихме Бога и повярвахме в Дявола. Защото забравихме брата си и станахме Каиновци. До кога? До кога ще се борим помежду си? До кога ще се отделяме едни от други? До кога ще експлоатираме себеподобния си? До кога ще мразим и ще проливаме братска кръв? Божието проклятие и днес още виси над главите ни! — Та, ние не станахме по-добри. Какво да направим сега, за да измием греховете си? Що да сторим, та да се изкупим?
към текста >>

Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта.
Върху вашето тяло и вашата обстановка ще се отпечатват старите картини, докато вашата умствена плоча бъде сменена. Клетките на вашето тяло са интелигентни и се сменят всекимесечно, затова, ако желаете те да изразяват здраве, изпратете им творчески потици. Съществуват изолирани клетки, от които са произлезли новите клетки и които запазват старите образи и заповедите на ума не ги променят. Старият закон ще се повтаря, докато новите клетки се изпълнят с нова интелигентност. Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор.
към текста >>

н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем.
Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор. Вий можете да мислите това, което желаете. Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя". Вън от сегашния момент време не съществува, затова считай че той е съвършен. Винаги е сега.
към текста >>

68. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки.
Невъзможно е за нашите учители да напъхат в главата на един ученик, — колкото и рано да е развит той — всичкото онова знание, което трябва да се изучи в училището, ако за това те разполагаха само с един ден време. Същото нещо е и в училището на живота. Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично.
към текста >>

По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира.
Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията. Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим.
към текста >>

Учителю, светът е обзет от най-страшната епидемия — егоизма и себелюбието, — която взема повече жертви, погубва повече хора, отравя и вгорчава повече живота, отколкото всички други болести и злини, взети вкупом.
Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, че падението на вашата сестра е ваше падение, и че, както Великия Учител не може да се отдаде на своята почивка, докато не събере в едно цяло стадото, което му принадлежи, така и вие не можете да приемете вашето наследство, докато не обгърнете във вашата любов сърцата, които са част от вашето сърце. Поемете ръката ми и търсете заедно с мене вашите изгубени братя и обгърнете ги във вашата любов, която е апотеоза на всичко съществуващо, любовта, която може да победи всичко, дори и самата смърт. OI деца мои, нищо друго няма значение в равносметката на нашия живот освен Любовта. „Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате“, — този ваш брат, който ви е излъгал в сметките, както и този, който ви е помогнал, сестра ви, която е измамила вашето доверие, както и тая, която е била вашето вдъхновение; вашите братя, които днес скитат в тъмната страна от пътя на живота, не винаги по свой избор, но често защото са били тласнати натам от вас или други подобни на вас — ако вие не можете да обичате тези, които се нуждаят най-много от вашата любов „как ще «можете да обичате Бога, когото не сте виждали“, Бога, в когото тия днес отхвърлени ваши братя „живеят, движат се, и съществуват"? Из „The Temple Artisan" Към учителя! Учителю, светът е обзет от най-страшната епидемия — егоизма и себелюбието, — която взема повече жертви, погубва повече хора, отравя и вгорчава повече живота, отколкото всички други болести и злини, взети вкупом. Тая най гибелна (а и най-малко забелязвана и гонена) болест се шири все повече и повече в сърцата и напътва хората надолу и все надолу по черния и страшен път, към диви и кървави борби, към войни, към най-страшния ад на земята. И живота, тоя дар Божи, това висше благо, се превръща за човека в тежко и мъчително бреме, в скръб и страдание. Учителю, в тебе е последната надежда. В твоя буден и озарен от лъчите на спасителната истина разум, в твоето живо и пламтящо от любов сърце. В твоето умело напътване на тия, малките, над които бдиш, и в които се намира най-добрата заложба за бъдещето, разумно, щастливо и свободно човечество.
към текста >>

Забрави и себе си.
В твоето умело напътване на тия, малките, над които бдиш, и в които се намира най-добрата заложба за бъдещето, разумно, щастливо и свободно човечество. Отдавай на старите по-малко внимание. Те са всезнаещи и крачат смело по своя чер път ... Те жадуват повече богатства и разкош, повече величие и слава, отколкото мир. братство и взаимопомощ. Те обичат и ценят повече средствата за живот, отколкото самия живот. Забрави и себе си. А се слей любовно с душите на малките и заради тях отдай сили и младост, живот и радост. Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи. Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина.
към текста >>

Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си.
Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина. Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини. Не и не! А към Оня човеколюбив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“. Учителю, стреми се да разпалиш в детските мънички, но чисти и благородни сърца, искрата от огъня на великата любов. Тя, тая Божествена искра, блещука там. И е готова да пламне, когато я раздухаш.
към текста >>

69. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си.
в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят. И при най-големите противоречия, човек е крайно оптимист — постянно подслажда нещата и все живее с надежда за по-светло бъдеще. От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света.
към текста >>

И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва.
А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота. Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини. Всички нещастия хората сами си ги създават. От невежество. Например млада майка иска да има дете и си казва: „Да имам едно дете, на ръце ще го държа и като писано яйце ще го гледам“. И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва. И тогаз майката се намира в противоречие със себе си. То само заповяда, и тя се чуди, как е могла да роди подобно дете. Каквото го е създала във въображението си, такова и става. Мощен е закона за внушението. Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота.
към текста >>

И тогаз майката се намира в противоречие със себе си.
Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини. Всички нещастия хората сами си ги създават. От невежество. Например млада майка иска да има дете и си казва: „Да имам едно дете, на ръце ще го държа и като писано яйце ще го гледам“. И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва. И тогаз майката се намира в противоречие със себе си. То само заповяда, и тя се чуди, как е могла да роди подобно дете. Каквото го е създала във въображението си, такова и става. Мощен е закона за внушението. Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота. Така всеки един човек се създава сам.
към текста >>

Тази промяна ще дойде; а всяка промяна носи известни страдания със себе си.
Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него. На тези чужди елементи се дължи и насилието, което съществува днес между хората и животните. Света е пълен със затвори — и това е резултат на днешната философия на хората. Животът, както се развива днес, е стигнал почти до границите на своето проявление и трябва или да мине в нова форма на проява или да се спре в своя развой. По-далеч той не може да отиде. Тази промяна ще дойде; а всяка промяна носи известни страдания със себе си. И върху човечеството има да дойдат сега големи страдания. Злото и доброто са преплетени, и от злото и доброто произтичат скърбите и радостите. Те са израз на две воли или принципи, които действат в свята. Едната воля ражда сладостите, а другата — горчивините. Тези два принципа се различават по строеж и проява.
към текста >>

В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота.
Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението. Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ. Ние сме за една философия, която може да ни бъде полезна в живота, която може да ни научи как да уредим живота, не бъдещия живот в другите светове и звезди, но тази, която може да уреди нашия живот на земята — тази е реалната философия в живота, тя има цена за нас. Не е важно какво вярваш, а какво можеш. В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота. А Истината е това, което всякога пребъдва и не се изменя; което пребъдва в човешкия ум и душа. Това е най-мощния елемент, който живее в човешката душа, туй най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Некои го наричат „Бог“, но това е една изкована дума, която няма никакъв смисъл в наше време. При сегашните условия човек трябва да бъде крайно разумен; ако остане да се проповядва морал на хората, — това е празна работа. Онова, на което трябва да разчитаме, това е вътрешната разумност: това е закона на живота, закона на Любовта — това е първата опора на човека.
към текста >>

Това е новият начин на мислене и живеене.
Онова, на което трябва да разчитаме, това е вътрешната разумност: това е закона на живота, закона на Любовта — това е първата опора на човека. Втората опора, това е знанието, Мъдростта. И третата опора, това е Истината — Свободата. Това са три опори в три велики свята — в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката воля. И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не.
към текста >>

Така ще помогнете и на себе си и на другите.
И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не. И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте. Така ще помогнете и на себе си и на другите. Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света. Защото има един установен ред в света, и всеки индивид или колектив, който влиза в разрез с този ред, ще дойде в противоречие. Съвременните хора искат да изменят реда и порядъка на целокупния живот на земята, но да се измени реда и порядъка на великия живот е нещо невъзможно. Това е невъзможно, както е невъзможно човек сам себе си да унищожи.
към текста >>

Това е невъзможно, както е невъзможно човек сам себе си да унищожи.
Така ще помогнете и на себе си и на другите. Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света. Защото има един установен ред в света, и всеки индивид или колектив, който влиза в разрез с този ред, ще дойде в противоречие. Съвременните хора искат да изменят реда и порядъка на целокупния живот на земята, но да се измени реда и порядъка на великия живот е нещо невъзможно. Това е невъзможно, както е невъзможно човек сам себе си да унищожи. Това е невъзможно, понеже животът е целокупен — това подразбира, че сме елементи на един целокупен живот и не можем да унищожим живота в неговата целокупност. Една част не може да унищожи цялото. Нито пък цялото може да унищожи някоя своя част. Резултатите на цялото и на частите могат да се унищожат, но отношенията, които съществуват между цялото и частите не могат да се унищожат. Идеята, че причината за нашите нещастия е вън от нас, е лъжлива, — причината за нашето щастие и нещастие е в самите нас.
към текста >>

И ако се обезсърчавате влезте по-дълбоко в себе си, и ще дойдете до един висш свят, където изчезват всички противоречия и където всичко е в радост и веселие.
В тази вътрешна възможност на човека се крие и причината за онзи оптимизъм и вяра в по-светло бъдеще, които- придружават човека и при най-големите противоречия. Най-първо хората трябва да се освободят от лъжливите възгледи за живота си, които определят и техните постъпки. А това вече определя целокупната съдба на хората, — защото каквото мисли човек, това и става. Човек трябва да се освободи от вярата в този или онзи авторитет и да престане да се кланя на разни идоли, а трябва да вярва в това, което е вложено в него. Това е Божественото, което пребъдва във всички същества. И ако се обезсърчавате влезте по-дълбоко в себе си, и ще дойдете до един висш свят, където изчезват всички противоречия и където всичко е в радост и веселие. Има един живот по-възвишен от човешкия, както е човешкия от животинския, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и живота се стреми към великата Любов, Мъдрост и Истина, където ще изчезнат съвременните противоречия и човек ще използува по-добре възможностите на своя живот, ще приложи новите методи в живота си и ще се създадат нови форми и отношения, и хората ще се нарекат синове Божии, които ще реализират Царството на Любовта и Братството на земята. (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София).
към текста >>

Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности.
(Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! Братя и сестри, драги читатели, хора на доброто и любовта! Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото.
към текста >>

70. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са елементите които човек трябва да привлече в себе си, за да може да съгради новата форма на човека.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Новият живот („Изгрев“, 4. X. 1931 г.) Причините на стопанската и общокултурна криза (В. Пашов) Синархия или троичност на социалния организъм (В. Пашов) Книжнина Новият живот Новия човек, това е идеала, с който всички трябва да се облечем. Това са елементите които човек трябва да привлече в себе си, за да може да съгради новата форма на човека. Човек е само този, които може самостоятелно да се освободи от своите страдания и да превърне средата в които живее в рай. Човек трябва да изучава великия закон, който действа в света, за да знае с каква храна да се храни и да подбира условията, при които живее. Човек трябва да постави и своите мисли и чувства на своето място. А сега хората искат да премахнат злото в света — това е неразбиране на една велика идея, която съществува. Съвременните хора нямат представа какво нещо е доброто, и какво нещо е злото.
към текста >>

И този Бог нямa да го турите вънка от себе си, някъде по звездите, а ще го търсите в себе си, и ще си кажете: „Аз живея за Него и за Неговата слава“.
Но в природата има един закон — че човек - трябва да има толкова, колкото може да носи на гърба си. А днес едни хора са превърнали други на роби да им носят богатствата, а те само се ползват от тях. А законът е, че всеки сам трябва да носи богатството си на гърба си. В своя психически живот, човек трябва да стане господар на радостите и скърбите а не те да му са господари. По новото разбиране на живота човек трябва да обича Бога и ще знае че всичко в света е създадено заради него. И този Бог нямa да го турите вънка от себе си, някъде по звездите, а ще го търсите в себе си, и ще си кажете: „Аз живея за Него и за Неговата слава“. И който се опита така да служи на Бога, той смърт няма да види и ще постигне всичко, каквото желае. Най-първо човек трябва да се свърже с онези елементи, които носят безсмъртие. И всеки един човек трябва да действа със закона на Любовта. Това е мощния закон на безсмъртието, закона, който ще ни отърве от всички недъзи. Човек трябва да живее за Бога и за цялото човечество.
към текста >>

Спасителният път е: да любим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, да обичаме ближния както себе си, да обичаме всичко в света — това е пътя на спасението.
Онзи момент, в който схванете, че всичко е за Бога създадено и вие живеeтe за Него, — това е което ще ви спаси. Денят в който решите да служите на Бога, тогаз Бог ще ви каже в душата тъй: „Всичко туй, което виждаш, е заради теб“. А ти ще кажеш: „Господи, всичко каквото правя, за теб ще го правя“. Тогаз когато Бог ти проговори, ще се облечеш в новия човек. Тогаз ще тръгнеш с Бога да посещаваш всички светове, и ще видиш какво отношение имат към теб. Спасителният път е: да любим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, да обичаме ближния както себе си, да обичаме всичко в света — това е пътя на спасението. Това е една велика истина, в която живеят всички възвишени и велики същества. Любов към Бога, любов към ближните като наши братя и сестри и любов към всичко, което има дихание. — Това значи да се oблечeм в новия живот и да наследим това, което Бог е създал за нас. „Изгрев“, 4. X. 1931 г.
към текста >>

А егоизма сам по себе си е един закон, който принадлежи на процеса на разрушението и гниенето, защото той внася борбата между частите в цялото.
И тъкмо в такова положение се намира днес обществото разделено на класи. Класовите противоречия не са нищо друго освен един резултат на неправилно отношение между частите на социалното цяло. И вследствие на тази неправилност в отношенията, се явява вече усложнение и в целокупния живот на обществото и човечеството. А за да се яви това противоречие в социалния организъм, което да възрастне до класов конфликт, се е дошло по пътя на диференциране на службите в обществения организъм, при което не е спазен закона за взаимопомощта, който е закона който организира колективните организми. И вместо този универсален закон по който работи природата и строи своите форми, обществата се организиран по закона на борбата и егоизма. А егоизма сам по себе си е един закон, който принадлежи на процеса на разрушението и гниенето, защото той внася борбата между частите в цялото. А всяко царство разделено против себе си, е осъдено на смърт. Според този закон на егоизма, всяка част се стреми да осигури собственото си благо, като в дейността си няма предвид общото благо. Много ясно е, че този стремеж в отделните части е резултат на невежество и лакомия. Закона в органическия свет е, че всяка част, която органически е свързана с цялото. не може да бъде изложена на лишения, ако цялото е осигурено в това отношение.
към текста >>

А всяко царство разделено против себе си, е осъдено на смърт.
Класовите противоречия не са нищо друго освен един резултат на неправилно отношение между частите на социалното цяло. И вследствие на тази неправилност в отношенията, се явява вече усложнение и в целокупния живот на обществото и човечеството. А за да се яви това противоречие в социалния организъм, което да възрастне до класов конфликт, се е дошло по пътя на диференциране на службите в обществения организъм, при което не е спазен закона за взаимопомощта, който е закона който организира колективните организми. И вместо този универсален закон по който работи природата и строи своите форми, обществата се организиран по закона на борбата и егоизма. А егоизма сам по себе си е един закон, който принадлежи на процеса на разрушението и гниенето, защото той внася борбата между частите в цялото. А всяко царство разделено против себе си, е осъдено на смърт. Според този закон на егоизма, всяка част се стреми да осигури собственото си благо, като в дейността си няма предвид общото благо. Много ясно е, че този стремеж в отделните части е резултат на невежество и лакомия. Закона в органическия свет е, че всяка част, която органически е свързана с цялото. не може да бъде изложена на лишения, ако цялото е осигурено в това отношение. Така е в природата, където действува закона за взаимопомощта.
към текста >>

по закона на взаимно-помощта и взаимната солидарност и поставят закона на егоизма и разединението, който роди след себе си цяла една идеология на насилие и разложение.
Следователно обществения ум и обществения стомах днес са в конфликт, и от този конфликт, в стомаха се явява така наречената стопанска криза, а в ума се явява като културна и идейна криза. В обществения организъм този конфликт е между производителите на благата (селяните и работниците) и интелигенцията в нейните висши представители. Между тях връзката е само механическа. От анализа който можем да направим на днешната действителност, като разгледаме в нейното историческо развитие, ще видим, че кризата е дошла най-първо в идейния свят, т. е. хората са престанали да мислят тъй както трябва, т. е. по закона на взаимно-помощта и взаимната солидарност и поставят закона на егоизма и разединението, който роди след себе си цяла една идеология на насилие и разложение. Организиран на тази база, стопанския живот е на фалшива основа, върху която не може да се гради. Така че, първата крачка за да се премахне тази криза, която не е само стопанска, но общокултурна, е да се даде нова насока на човешката мисъл. При днешния начин на мислене, всички реформи в стопанския живот са само временни мерки които не церят раната, а само я заглаждат. То е все едно да кърпиш вехта дреха с нови кръпки. Коренна обнова трябва днес на човечеството, която трябва да почне от идейния, мисловния свят, който организира и съгражда формите.
към текста >>

При днешния начин на мислене, всички реформи в стопанския живот са само временни мерки които не церят раната, а само я заглаждат.
От анализа който можем да направим на днешната действителност, като разгледаме в нейното историческо развитие, ще видим, че кризата е дошла най-първо в идейния свят, т. е. хората са престанали да мислят тъй както трябва, т. е. по закона на взаимно-помощта и взаимната солидарност и поставят закона на егоизма и разединението, който роди след себе си цяла една идеология на насилие и разложение. Организиран на тази база, стопанския живот е на фалшива основа, върху която не може да се гради. Така че, първата крачка за да се премахне тази криза, която не е само стопанска, но общокултурна, е да се даде нова насока на човешката мисъл. При днешния начин на мислене, всички реформи в стопанския живот са само временни мерки които не церят раната, а само я заглаждат. То е все едно да кърпиш вехта дреха с нови кръпки. Коренна обнова трябва днес на човечеството, която трябва да почне от идейния, мисловния свят, който организира и съгражда формите. Трябва най-първо да се създаде една нова философия, един нов мироглед, който да научи хората да мислят по друг начин, тогаз и живота ще се нареди по друг начин. Това не ще рече да скръстим ръце и да чакаме. Не, но ще вземем всички мерки както един лекар взема мерки като има пред вид характера на болестта.
към текста >>

И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си.
Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи. Сега имаме три форми и системи на управление — монархия, теокрация и демокрация. Питаме се сега — кое е идеалното управление? — Идеално управление ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо управление, каквото е в природата. В природата тези три системи са подчинени на три велики принципа и отговарят на три космични функции в живота на природата. И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си. Тези три свята съществуват и в човешкото тяло. Това са три системи, които функционират едновременно. Храносмилателната система, която представлява физическия живот, доставя необходимия материал за градеж на човека. Тя представлява икономическата система в целокупния живот. Втората система, това е кръвоносно-дихателната система, която включва в себе си и мускулната, представлява втория принцип на синархията.
към текста >>

Втората система, това е кръвоносно-дихателната система, която включва в себе си и мускулната, представлява втория принцип на синархията.
И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си. Тези три свята съществуват и в човешкото тяло. Това са три системи, които функционират едновременно. Храносмилателната система, която представлява физическия живот, доставя необходимия материал за градеж на човека. Тя представлява икономическата система в целокупния живот. Втората система, това е кръвоносно-дихателната система, която включва в себе си и мускулната, представлява втория принцип на синархията. Третата система — нервно-мозъчната, представлява третия принцип на синархията. Първата система ни показва как действат силите във физическия свет, как той е устроен и тяхната роля в икономиката на природата. Втората ни показва как се проявява и гради душата, а третата ни показва как работи духът. Както знаем, между тези три системи в човешкия организъм има взаимоотношение, и когато то е хармонично и правилно, имаме здраве и и благоденствие на тялото и хармонична проява на всички сили. Енергиите от храносмилателната система преминават в кръвоносната, където се приспособяват за градеж, а от там през белите дробове претърпяват втора трансформация и отиват в мозъка, където служат като материал, с който мозъка работи.
към текста >>

71. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище.
(Из „Здравна Просвета“) Трудова Братска Задруга (Дим. Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско училище! Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище. Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът. Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо.
към текста >>

— Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало!
Много усилия и жертви са нужни за неговото реализиране. Но той е възможен. Някои търкания също са възможни, но чрез пречистване съзнанието постепенно ще се изгладят. Всяка Трудова Братска Задруга се явява повече възпитателно средство, а после като средство за изход от кризата, анархията в производството и от безработицата. Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно. Защо? — Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало! А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си. Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга.
към текста >>

При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим.
Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим. Станев FRATECO Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година. Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще. Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света. Първите признаци за това са вече на лице.
към текста >>

Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот.
Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж. Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот. Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето. При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си. Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл.
към текста >>

Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето.
Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот. Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето. При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си. Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание.
към текста >>

Той трансформира напълно стария живот в себе си.
И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот. Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето. При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си. Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание. Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието.
към текста >>

Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие.
За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание. Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието. Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство. Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие. Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората. Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството. Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год. Съобщения Молим всички неплатили абонати на в.
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен.
Да го приемем, разберем и оценим както трябва, и тогава ще се уврим, че то е напълно достатъчно, че то е, което ни трябва за днешния ден, а утрешния — ще донесе своето си. Скачим ли, по такъв начин, своя индивидуален живот с великата инсталация на Всемирния Живот, ние вече няма за какво да се тревожим. Това, което е за нас. ще си дойде. Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас. Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега.
към текста >>

Това е съсипия на всички богатства, това е безумие, което няма равно на себе си.
С. К. До всички народи Война — това значи да изгубите цвета на народа си — разкъсан, задушен, жертва на рани и страшните условия на боевете, за които човешките думи не стигат да се опишат ... Война — това значи хиляди, хиляди сираци, които ще се скитат немили недраги, без да знаят що е бащина милувка, дом и радост. Това значи милиони вдовици, които ще гинат всред мизерия или ще продават тялото си за да живеят. И тези вдовици са наши сестри и жени. Война — това значи разруха на градове, села и гори до неузнаваемост. Това е съсипия на всички богатства, това е безумие, което няма равно на себе си. Тези, които го искат, или не са го виждали или са го гледали издалеч без да трепнат каменните им сърца. Война — това са превърнати в дим отрова и смърт милиарди лева, които после ще бъдат събирани по стотинка от бедстващите народи, заробили икономически и внуците на внуците си. Война — това е иго на смърт, безумие и алчност, безчовещина. Самозабрава, самоунищожение на човечеството! Народи които учат децата си, че те са по добри от съседите си са вече инжектирали бацила на омразата — а тя е предговора на войната.
към текста >>

За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта.
Тая близост и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен. Но близостта и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта. Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън. Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта. Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот. Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята. Комунизмът е плодно дърво. А любовта е топло и животворно слънце. Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта.
към текста >>

Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа.
За да разберем всичките онези процеси и явления, които стават в съвременния живот, трябва да разбираме естеството на човека и след това процеса на неговото развитие. Без това знание ще имаме днешното положение на нещата, и ще обясняваме явленията и процесите по чисто механически път, с „всемсгжшеството" на условията, които „създали“ човека и след това обуславят напълно неговото развитие. Човек е един плод на дървото на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми. Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез сетивата си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност. Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид.
към текста >>

Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание.
Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36).
към текста >>

Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота.
Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота. Този процес, както казах, е към своя край, и по нататък в това направление не може да се отиде. Какви са, идеалите и копнежите на човека, който живее в процеса на индивидуализирането? С две думи тези идеали се изразяват в принципа: „Разделяй и владей“! И тази лакомия на личността стигна до там, че всеки поиска да завладее цялата земя, да стане господар на всички и всичко. Така постепенно се е породила идеята за частната собственост и целия съвременен обществен строй, с всичките му учреждения.
към текста >>

Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората.
Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
към текста >>

Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората.
— От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
към текста >>

С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи.
към текста >>

С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си.
Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно. И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има права и задължения. С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си. Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание.
към текста >>

Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си.
Това са велики сили и принципи, на които всякога може да разчитате. Тези три велики сили са съединени в едно вътрешно единство, което единство е Бог в света. И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят.
към текста >>

Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили.
Докато човек е в зависимост от външните условия на живота, той не е в областта на истината; докато човек е зависим от знанието на хората, той не е в областта на мъдростта, докато животът на човека е в зависимост от живота на другите, то Любовта не е в него и дотогава човек ще бъде изложен на големи изпитания. Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили. Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а мисълта трябва да носи истина. Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта.
към текста >>

Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а мисълта трябва да носи истина.
Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили. Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а мисълта трябва да носи истина. Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост.
към текста >>

Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си.
Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили. Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а мисълта трябва да носи истина. Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост. Човек трябва да се стреми да добие радостта, а ще я добие тогава, когато има здрав стомах, здрави гърди и здрав мозък.
към текста >>

Ако в тебе радостта е един резултат на твоята Любов, Мъдрост и Истина, навсякъде ще имаш здраве около себе си.
Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост. Човек трябва да се стреми да добие радостта, а ще я добие тогава, когато има здрав стомах, здрави гърди и здрав мозък. Радостта е път към здравето, без радостта не можем да имаме здраве. Ако в тебе радостта е един резултат на твоята Любов, Мъдрост и Истина, навсякъде ще имаш здраве около себе си. Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от мисълта, ще развали мозъка си. Това са закони на органическия свят. Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения. Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно. Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото.
към текста >>

Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото.
Ако в тебе радостта е един резултат на твоята Любов, Мъдрост и Истина, навсякъде ще имаш здраве около себе си. Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от мисълта, ще развали мозъка си. Това са закони на органическия свят. Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения. Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно. Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото. Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си. Има една средна сила между Любовта и живота - това е Праната, тя обновява живота. И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му. И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго.
към текста >>

Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си.
Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от мисълта, ще развали мозъка си. Това са закони на органическия свят. Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения. Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно. Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото. Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си. Има една средна сила между Любовта и живота - това е Праната, тя обновява живота. И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му. И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго. Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост.
към текста >>

По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си.
Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си. Мощното в света, това е радостта. Това е едно от големите блага на човешкия живот, което не може да се придобие, ако нямате живото знание и свобода. Човек трябва да бъде свободен и да не се влияе отвън.
към текста >>

Има нещо в природата, което носи здраве в себе си.
Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си. Мощното в света, това е радостта. Това е едно от големите блага на човешкия живот, което не може да се придобие, ако нямате живото знание и свобода. Човек трябва да бъде свободен и да не се влияе отвън. Здравият човек трябва да търси сам Истината, която ще му даде един свободен замах в живота. По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.
към текста >>

— Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си?
Здравият човек трябва да търси сам Истината, която ще му даде един свободен замах в живота. По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г. За политическите права на жената Този, който иска, — няма. — И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си.
към текста >>

Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде.
— И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа.
към текста >>

Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.
Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света.
към текста >>

Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си.
— Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света. А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране.
към текста >>

Когато седнеш да се храниш, бързането е нехигиенично; почакай десетина минути, порадвай се на трапезата, която имаш в този ден, като същевременно пожелаеш всички хора да имат това най-необходимото (храната) за днес, което ти сега имаш; а след като се нахраниш да поблагодариш в себе си за благата, с които природата (Бог) те е дарила и дарява всеки ден.
Най-доброто меню за днес е едно ядене, за утре друго, като избягвате комбинациите, защото иначе създаваме условия да се образуват отрови от самите храни в организма, с което го обременяваме вместо облекчаваме. 12. Хубаво е да не се комбинират плодове и млечни продукти. 13. Отбягвай всяко пиене през време на ядене. 14. Четвърт час преди всяко ядене, да се пие чаша преварена гореща вода е полезно (против стомашни киселини и др.) и 30—40 минути след ядене може да се пие. 15. Отбягвай да пиеш студена вода, защото тя е прекрасно освежително средство отвън, но никога не утолява жаждата, докато горещата вода е незаменима както лете, така и зимно време (особено при екскурзии в студени дни). 16. Когато седнеш да се храниш, бързането е нехигиенично; почакай десетина минути, порадвай се на трапезата, която имаш в този ден, като същевременно пожелаеш всички хора да имат това най-необходимото (храната) за днес, което ти сега имаш; а след като се нахраниш да поблагодариш в себе си за благата, с които природата (Бог) те е дарила и дарява всеки ден. Г. С. Г. Яжте грозде! От всички плодове с които природата ни е надарила, гроздето се явява най-благодатният, най-ароматният на вкус и най-богатият по съдържание плод. В него природата е вложила всичкото си разнообразие, богатство, за да плени стари и млади, мъже и жени, бедни и богати, болни и здрави. От преди хиляди години хората са разбрали това и са вложили средства, труд и умение да разпространят гроздето по цялото земно кълбо.
към текста >>

По богатство и чистотата си гроздовата захар няма равна на себе си и само заради нея заслужава да се употребява гроздето като храна.
Освен това гроздето съдържа клетчатка, която съставя неговите отхвърляци, с които възбужда работата на червата и усилва подвижността им. Гроздето съдържа приятни киселини, етерни и естерни материи, които възбуждат вкусовите и обонятелни възприятия, и така усилва желанието, смилането и усвояването на благодатния плод. От всички хранителни материи в гроздето, гроздовата захар се явява най-ценната. Тя е силата, въглищата, слънчевата топлина, която движи човешката машина като създава сили за труд. без да оставя сажди, изхабени клетки и тъкани. По богатство и чистотата си гроздовата захар няма равна на себе си и само заради нея заслужава да се употребява гроздето като храна. С лекоусвоимата и пълноизползваемата захар, солите си, с витамините си, с водата си и сокът му се явява особено полезно за организма, за децата, за слаби и изтощени, старци, работници, селяни, спортисти, туристи, и всички други, които се занимават с усилен физически и умствен труд, за поправящи се болни, уморени, които имат нужда от лека и бързодействаща храна, гроздето е и лек. Захарта му е и богата храна за болния организъм, водата промива клетките, тъканите и кръвта, тя разтваря вредните отложения и ги отвлича, фосфорните соли и натрият укрепват нервната система и мозъка, желязото усилва кръвта, варта уякчава костите, калият закрепва мишците и сърцето, почиства червата, киселините и солите усилват отделянето на слюнката и соковете. Днес гроздето е незаменим цяр при слабокръвие, стомашни и чревни болести, при запек, подагра, пясъчна и каменна болести, при бъбречни страдания, сърдечни болести, затлъстяване, рахитизъм, скрофулоза, при нервните страдания, като никакви химични и аптечни вещества не могат да го заменят. Ясно е какви здравни богатства се крият в гроздето, затова яжте грозде, пийте гроздов сок. Из „Павликенски глас“ Съобщения Абонамента на в.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите.
Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството.
към текста >>

Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване.
Словото на Учителя Новите схващания за живота и света Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси. Това са три фази на живота и човек трябва да мине през тях, за да може да живее в Божествения живот. Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика. За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас.
към текста >>

За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас.
Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси. Това са три фази на живота и човек трябва да мине през тях, за да може да живее в Божествения живот. Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика. За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас. Като говоря, аз изнасям принципите, законите и фактите както са в природата, а вие ще разсъждавате. И ако разсъждавате логически, аз ще ви похваля, но ако искате аз да разсъждавам логически заради вас, аз ви съжалявам. Защото моите разсъждения ще ползват мене, но не и вас, тъй както храната, която аз дъвча, ще ползва само мен. Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате.
към текста >>

Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. И процесът на горенето е процес на чистене. Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота.
към текста >>

Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене.
не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете.
към текста >>

Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си.
Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него.
към текста >>

И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си.
И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека.
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето пътя, по който трябва да вървим, за да послужим истински на себе си.
Давайте, — и ще бъдете щастливи. Давайте, и ще имате винаги преизобилно. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Живота на хората представлява система от скачени съдове: дадете ли едно, друго ще дойде на негово място. Употребявайте всичко, каквото имате, в служба на своите братя. Ето пътя, по който трябва да вървим, за да послужим истински на себе си. Защото — да служим на другите, това значи да служим на висшето, на истински реалното в себе си. Така, чрез новата наука за човешките взаимоотношения, ще протече новият живот на братството и единството, ще се създаде новата култура на хармонията и любовта. Всичко е възможно, когато хората представляват едно цяло, когато те са единни. Всичко е възможно, когато изпълняваме Божествения закон за хармонията и не изхабяваме силите на живота във взаимно противодействие. Всичко е възможно, когато положим живота върху основите на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Защото — да служим на другите, това значи да служим на висшето, на истински реалното в себе си.
Давайте, и ще имате винаги преизобилно. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Живота на хората представлява система от скачени съдове: дадете ли едно, друго ще дойде на негово място. Употребявайте всичко, каквото имате, в служба на своите братя. Ето пътя, по който трябва да вървим, за да послужим истински на себе си. Защото — да служим на другите, това значи да служим на висшето, на истински реалното в себе си. Така, чрез новата наука за човешките взаимоотношения, ще протече новият живот на братството и единството, ще се създаде новата култура на хармонията и любовта. Всичко е възможно, когато хората представляват едно цяло, когато те са единни. Всичко е възможно, когато изпълняваме Божествения закон за хармонията и не изхабяваме силите на живота във взаимно противодействие. Всичко е възможно, когато положим живота върху основите на Любовта, Мъдростта и Истината. Изворът на Божественото слово, който примирява всички противоречия, който възстановява хармонията в живота, изцерява болни и сакати, отдавна тече.
към текста >>

Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост.
Тя трябвало да се задоволи с истина и мъдрост твърде ограничени. Така той им запазвал повече свободно време, митовете, религията на прадедите и основните обичаи. Tе били оставени в положение и противоречия, които не съответстват за посветения, но са необходими за да насочват обикновените души в правата посока на живота. За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост. След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва.
към текста >>

Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта.
За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост. След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения. Обливания и бани, взимани след физическите упражнения, пречиствали тялото и подържали неговото равновесие.
към текста >>

Трансформацията, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана.
Вечерта наново разходка, но този път тя била обща. И при всички положения било изисквано безрезервно послушание, основано върху йерархията и чувството на уважение към по-високо стоящите по мъдрост и добродетел. Успеха на Питагоровото възпитание бил бърз и блестящ. Клонове от питагоровото общество се появили в много градове на Италия и Гърция. Истината навсякъде си пробила път и оставила дълбок отпечатък върху духовете и институциите. Трансформацията, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана. Още повече че общото възпитание на тълпата в тая епоха било недостатъчно за да се пригоди към тъй-възвишените схващания за индивидуален живот и за колективни взаимоотношения. Ето защо, с течение на времето се появила реакция срещу питагоровото учение. Намерили се хора, които пожелали да спрат потока на новите идеи, които вече били създали по-естествени условия и по-справедливо отношения в живота на хората. Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора.
към текста >>

Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене.
Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания.
към текста >>

В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички.
И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания. Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност.
към текста >>

75. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ще се откажем от стремежа да живеем само за себе си и да трупаме блага за сметка на ближните си, които изнемогват.
Нужно е да съзнаем, да разберем, че ний всички сме части на едно цяло, и че на нас ще бъде добре само тогава, когато бъде добре и на всички. Нужно е да разберем. че животът се нуждае от слуги, които да служат, а не от господари, които да управляват. Това е същественото, това е най-важното, това е дълбоката революция, която ще промени из основа лицето на света. Съзнаем ли това, ний ще се откажем от безпощадната убийствена борба помежду си. ще се откажем от стремежа да живеем само за себе си и да трупаме блага за сметка на ближните си, които изнемогват. Съзнаем ли това, ние съзнателно и доброволно ще подадем ръка на тия наши братя, ще се обединим със тях всецяло, духовно и икономически, и ще заработим с общи усилия, за общо добро. А това може да стане само отдолу, чрез народа, а не отгоре, чрез властта. От власт, от закони, истинско добро не очаквайте! Надявайте се само на себе си! Сами изградете живота си!
към текста >>

Надявайте се само на себе си!
Съзнаем ли това, ний ще се откажем от безпощадната убийствена борба помежду си. ще се откажем от стремежа да живеем само за себе си и да трупаме блага за сметка на ближните си, които изнемогват. Съзнаем ли това, ние съзнателно и доброволно ще подадем ръка на тия наши братя, ще се обединим със тях всецяло, духовно и икономически, и ще заработим с общи усилия, за общо добро. А това може да стане само отдолу, чрез народа, а не отгоре, чрез властта. От власт, от закони, истинско добро не очаквайте! Надявайте се само на себе си! Сами изградете живота си! Сами създайте, това, от което имате нужда! Силите, нужни за това, с във вас. Имайте вяра в себе си, бъдете смели в действията си, бъдете разумни да започвате с малко, и вие ще наредите живота си много по-добре от тия, които искат да властват и управляват. Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот.
към текста >>

Имайте вяра в себе си, бъдете смели в действията си, бъдете разумни да започвате с малко, и вие ще наредите живота си много по-добре от тия, които искат да властват и управляват.
От власт, от закони, истинско добро не очаквайте! Надявайте се само на себе си! Сами изградете живота си! Сами създайте, това, от което имате нужда! Силите, нужни за това, с във вас. Имайте вяра в себе си, бъдете смели в действията си, бъдете разумни да започвате с малко, и вие ще наредите живота си много по-добре от тия, които искат да властват и управляват. Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот. В нея частна собственост няма, и власт няма. В нея всичко е на всички, а властта е заменена с авторитета на един ръководител, комуто отделните членове доброволно и съзнателно са предоставили да ръководи общото дело. Братската задруга се създава отдолу, чрез свободното съглашение на отделните индивиди, а не отгоре, чрез наредби и закони. В Братската задруга насилие не съществува.
към текста >>

В задругата всички работят и всички служат — на Бога, на ближните си и на себе си.
Могъщия дъб е израснал от малкия желъд. Когато се научим да боравим с малкото, ще дойде ред и на голямото. Което е разумно, то е добро. Което е справедливо, то е полезно. Което обединява, то дава тласък напред на Братската задруга. В задругата всички работят и всички служат — на Бога, на ближните си и на себе си. Да мислим само доброто. Тежки, мрачни мисли са свъсили челото на човека и са влели злъчка в сърцето му. Погледът му е мрачен: ръката му е свита в юмрук. Неговите действия са плод на омразата, която всеки час той подхранва в сърцето си с лошите си и зли мисли. Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот.
към текста >>

Който върви против Божиите закони, върви против себе си, против собственото си и това на другите издигане.
Всеки се мисли за правдив; вейка партия мисли, че е концентрирала великите истини, и всички останали. Трябва безусловно да й се подчиняват. Това е насилие, а насилието е зло, а злото е омраза. А така не трябва. Трябва да се вслушаме в Божиите закони. Който върви против Божиите закони, върви против себе си, против собственото си и това на другите издигане. А който върви в съгласие с природните, Божиите закони. той напредва, той е радостен, той има защо да живее. Божиите закони са Любов. Ако човек е изпълнен с Любов, то той е силен и щастлив. Да мислим за доброто — само за доброто!
към текста >>

Която и да било от тях, води след себе си цяла глутница вълци, скакалци — службогонци, които търсят само да използват властта.
Цепят се. делят се, обединяват се, наново се цепят, без спир. Сега. пред изборите, наново са . почнали да се обединяват, намирайки се пред важният момент, когато ще премерят силите си. Ние не очакваме нищо особено от политическите партии. Която и да било от тях, води след себе си цяла глутница вълци, скакалци — службогонци, които търсят само да използват властта. Ние твърдим, че от партиите България много няма да прокопса. Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното управление. Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия.
към текста >>

Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина.
Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти.
към текста >>

— Всичко това го носи Мъдростта в себе си.
От брадата или от разумната воля, която се изразява чрез брадата, зависи спасението на човека. Умът и сърцето са две сили, които помагат на човека, но човек е разумната воля. Само човек има брада - животните нямат. Не мислете върху отрицателните страни на живота. Търсете онзи живот, където няма страдания, търсете оня живот, където страданията се разтопяват; търсете светлината, в която тъмнината се разтопява; търсете свободата, в която робството се разтопява. — Всичко това го носи Мъдростта в себе си. Беседа от Учителя, държана през 1933 г. ----------------------------- * шведски окултист от 18 век /бел.ред./
към текста >>

76. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има три процеса: хранене, дишане, мислене.
Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша.
към текста >>

Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване.
За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално.
към текста >>

Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки!
Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
към текста >>

Вчерашният ден е вече отлетял, отнасяйки със себе си много неизползвани възможности.
Бог — разумното работи чрез „малкото добро“ в „настоящето“. Защото доброто седи в качеството, е не в количеството. Днешното ни добро може да бъде малко като зрънце, но нека бъде чисто като сълза. Мисли за миналото т. е. за причините на нещата, но живей в настоящето посредством делото — доброто. Вчерашният ден е вече отлетял, отнасяйки със себе си много неизползвани възможности. Не съжалявай за пропуснатото, защото никога няма де се върне. „Не губи настоящето" което е по важно. „Не заспивай над успехите", а пред неуспехите не скланяй глава. „Прави всякога най-възвишеното, на което си способен“, но одобрение и похвали не очаквай. Върви напред: не прибързвай, нито закъснявай.
към текста >>

Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г.
Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен.
към текста >>

Жената, следователно, не живее за себе си, а за мъжа, той да се повдигне.
Като става въпрос за мъжа и жената, трябва да ви дам едно ново определение за тяхното предназначение и цел. Мъжът е мъж само при жената; и жената е жена само при мъжа. Но това определение още не е ясно; затова ще го доизясня с едно по-широко обяснение. Мъжът без жената нищо не е - той е една картина без сенки; като се турят сенките на картината, тя тогава става ценна. Жената представлява всички възможности и условия, при които може да се повдигне мъжът. Жената, следователно, не живее за себе си, а за мъжа, той да се повдигне. Това трябва да бъде идеалът на жената. Тя не трябва да мисли за своето повдигане, а да гледа мъжът да се повдигне. Това е предназначението на жената. По същия закон - мъжът представлява всичките възможности и условия за повдигането на жената. Мъжът не трябва да мисли за себе си, а за повдигането на жената, и когато тя се повдигне, той е изпълнил своето предназначение.
към текста >>

Мъжът не трябва да мисли за себе си, а за повдигането на жената, и когато тя се повдигне, той е изпълнил своето предназначение.
Жената, следователно, не живее за себе си, а за мъжа, той да се повдигне. Това трябва да бъде идеалът на жената. Тя не трябва да мисли за своето повдигане, а да гледа мъжът да се повдигне. Това е предназначението на жената. По същия закон - мъжът представлява всичките възможности и условия за повдигането на жената. Мъжът не трябва да мисли за себе си, а за повдигането на жената, и когато тя се повдигне, той е изпълнил своето предназначение. Ако тя не се повдигне, неговата работа не е свършена. Разбран така, животът има смисъл. А сега жената казва: аз мога сама да се повдигна, без мъжа, не ми трябва мъж. Мъжът казва: аз мога да се повдигна без жената, не ми трябва жена. Не, това са невъзможни работи.
към текста >>

Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигането на жената.
Така например, мъжът иска от жена си да го обича така силно, че винаги да бъде готова да умре за него; същото иска и жената от мъжа си. Но това е погрешно схващане на една велика идея. Мъжът не трябва да иска от жената да умре за него от любов, а да живее, понеже тя е едно условие за неговото повдигане в живота, а той сам, без тя да изисква, трябва да бъде готов да жертва всичко за нея, за да живее тя и да се повдигне чрез него. И жената, от своя страна, не трябва да изисква от мъжа да умира за нея от любов. Но да иска да живее, понеже той е условие за нейното повдигане в живота; а тя самата трябва да бъде готова от своя страна да жертва всичко за мъжа, за да се повдигне той. Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигането на жената. Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите.
към текста >>

Навсякъде изучавайте доброто и това, което може да ви бъде полезно в живота, за да направите една реформа в себе си.
Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране за правилното дишане, от вашето правилно ядене, от вашето правилно ходене и от правилното ви гледане. Вашето щастие зависи още от вашата смърт и от вашето раждане. Смъртта и раждането е за старите, а за младите - възкресението и изучаването на живота и Природата. Навсякъде изучавайте доброто и това, което може да ви бъде полезно в живота, за да направите една реформа в себе си. И тогава жената да стане условие за повдигането на мъжа, а мъжът да стане условие за повдигането на жената; децата да станат условие за повдигането на родителите си, а родителите да станат условие за повдигането на децата си. Учениците да станат условие за повдигането на учителите си, и учителите да станат условие за повдигането и развитието на учениците си. Бедните да станат условие за повдигането на богатите, а богатите да станат условие за повдигането на бедните. Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот.
Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство. Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове. Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си.
към текста >>

Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си.
Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство. Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове. Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си. И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта. Ако имате любов към някого и не можете да предизвикате същото чувство у него тогаз едно от двете е вярно: или че вашата любов не е силна както трябва, или че онзи когото любите не е в състояние да възприеме тази любов. Любовта си има свое практическо приложение. И за да се оправи съвременния живот трябва да се приложи Любовта като една обществена сила, да обнови индивидуалния и колективен живот и мисъл и да внесе братството между хората. Аз опитвам моята любов по следния начин — ако моята любов обновява моя ум и сърце — това е любовта която действа в живота.
към текста >>

И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта.
И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство. Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове. Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си. И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта. Ако имате любов към някого и не можете да предизвикате същото чувство у него тогаз едно от двете е вярно: или че вашата любов не е силна както трябва, или че онзи когото любите не е в състояние да възприеме тази любов. Любовта си има свое практическо приложение. И за да се оправи съвременния живот трябва да се приложи Любовта като една обществена сила, да обнови индивидуалния и колективен живот и мисъл и да внесе братството между хората. Аз опитвам моята любов по следния начин — ако моята любов обновява моя ум и сърце — това е любовта която действа в живота. Любов която може да внесе смърт в моето сърце е времена.
към текста >>

77. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.
Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно.
към текста >>

И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ.
Тук, в Европа, също. Идва ден, когато наново ще сърбаме това, което днес и до сега сме дробили. Идва ден, когато злата воля, егоизма, късогледството, неотстъпчивостта и надменността на държавниците ще се платят скъпо и прескъпо от техните народи. Защото и последните са виновни. Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора. които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които.
към текста >>

който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора.
Идва ден, когато наново ще сърбаме това, което днес и до сега сме дробили. Идва ден, когато злата воля, егоизма, късогледството, неотстъпчивостта и надменността на държавниците ще се платят скъпо и прескъпо от техните народи. Защото и последните са виновни. Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора. които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще.
към текста >>

Българи, намерете в себе си и поставете начело тия хора, които могат да го направят!
Ние трябва де имаме силата, волята и умението да го избегнем, да спасим, народа си от нови страдания и изпитания. Нe зависи само от нас. Но повечето зависи от нас. Ако ние бъдем достатъчно разумни, ако не бъдем изпълнени със злоба и жажда за отмъщение, ако ние бъдем ръководени само от правдата, ние ще победим без да воюваме, ние ще спечелим без до залагаме на карта своето съществувание, ние ще постигнем своите идеали без да влизаме в конфликт с другите. Може! Но не всеки може да направи това. Българи, намерете в себе си и поставете начело тия хора, които могат да го направят! В братска Югославия Човечеството е едно голямо семейство. а всички народи са равноправни членове на това семейство. Един е вашият Баща. а всички вие сте братя. * Пролет е вече!
към текста >>

Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост.
Изглежда, че не! Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници. Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане. Ще се дойде точно до онова, от което сами вие най-много се страхувате. И кой ще бъде виновен тогава? Анархистите и комунистите ли? Безбожниците и сектантите ли?
към текста >>

Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си.
Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи.
към текста >>

Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света.
Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи. Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен.
към текста >>

Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество?
Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм.
към текста >>

- Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено.
Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина.
към текста >>

И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес.
Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните.
към текста >>

егоизма в себе си, и да го турим на работа.
Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава.
към текста >>

Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си.
Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си.
към текста >>

А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си.
Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме.
към текста >>

Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот.
Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести.
към текста >>

Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване.
И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести. Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм. Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат.
към текста >>

Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар.
Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник.
към текста >>

Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си.
Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия.
към текста >>

Но това, което желаете за себе си, трябва да го желаете и за другите хора.
Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите. Ако сте беден, ще кажете да ви се даде всичко каквото ви е потребно за един сносен живот. Но това, което желаете за себе си, трябва да го желаете и за другите хора. Както човек желае да постъпват с него, така трябва да постъпва и той с другите. Това е великият закон на разумните отношения. Човек е в състояние да направи всичко, каквото е вложено в него. Имайте тази вяра. Това е хубавото и благородното.
към текста >>

За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек.
Това е хубавото и благородното. Щом човек изгуби вярата си, той започва да търси спасение отвънка. Може да вярвате и уповавате и във външни неща - баща, майка, общество, държава и пр., всичко това е хубаво, но това са само временни условия. Същността на вашето повдигане зависи от самите вас - от изпълнението на великата Воля Божия, т.е. от изпълнението на великия природен закон на разумността, който прави човека свободен. За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек. Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му.
към текста >>

При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие.
Същността на вашето повдигане зависи от самите вас - от изпълнението на великата Воля Божия, т.е. от изпълнението на великия природен закон на разумността, който прави човека свободен. За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек. Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата.
към текста >>

78. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред българския народ и пред неговите управници се отварят различни пътища, всеки от които мами окото и привлича към себе си.
Скритите последици от подозрението („Окултни Лекции“, из „The Temple Artisan“) Из „Интервю с един Учител“ (из „The Temple Artisan“) Войната в цифри Словото на Учителя. Условия за разумния живот (По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.) НЕЩО, СЪВЪРШЕНО НОВО! След неизбежната провала на поройната партизанщина, страната ни се намира на кръстопът. Желае се и се правят усилия да се създаде нещо ново и по-хубаво от старото. Да се замени гнилото, порочното, отживялото, с нещо здраво, истинно и разумно. Пред българския народ и пред неговите управници се отварят различни пътища, всеки от които мами окото и привлича към себе си. По кой път ще тръгнем? Има много стари пътища, които, забулени с маската на новото, искат да минат за нещо наистина ново. Има много стари заблуждения, които, променили само външното си облекло, се явяват пред нас с нова форма, която е изпълнена със същото съдържание. Има много злини на миналото, които трансформирайки се, ще поискат да продължат своето съществувание и дори да вземат надмощие. Нужна е една абсолютно безкористна, смела, самобитна мисъл, нужно е едно високо издигнато и всеобгръщащо съзнание и непоколебима воля, за да се прозре вътрешното съдържание и смисъла на нещата и да се отдели безпогрешно това, което е наистина ново и хубаво, от това, кое то е старо и гнило.
към текста >>

След това почвате да опитвате да затвърдите това подозрение, измамвайки сами себе си.
Новото, което ние сами творим! Скритите последици от подозрението Неговите следствия са много по-големи отколкото ги знаете или сте предполагали до сега. Вий не сте имали до сега пред вид, както трябва, грамадната сила на мисълта и на изреченото слово. Да речем, че имате някакво подозрение срещу някое лице. Вий подхранвате това подозрение, като го държите, постоянно в ума си и така създавате първия жив силов център на отрицателната мисъл. След това почвате да опитвате да затвърдите това подозрение, измамвайки сами себе си. Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас. Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не. Кармичното действие на вашата грешка се връща към вас чрез някого за когото вие се грижите или който е привързан към вас, и следователно, получава токовете на вашата мисъл. Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание.
към текста >>

Сложете страха зад себе си.
Делото ви няма да пропадне. Всяка частица любов и смелост, която сте вложили в него, ще ви се възвърне хилядократно. Помнете, аз ви обещавам това. Желая да чувствате, да съзнавате, когато се намирате в тъмнината, моята ръка, която аз държа протегната към вас. Помнете, вий сте ми пo-скъпи от зеницата на моето око и макар че трябва да ви виждам да страдате, аз страдам повече от вас в това страдание; и аз бих желал да ви спася с цената на моя живот, ако това е възможно. Сложете страха зад себе си. Няма от какво да се страхувате. С чисти ръце и чисто сърце ние можем да правим всичко. Всичко е за добро на тези, които любят Бога. Едничкото оръжие, което окултистът може да употреби в тази война това е силата на чистото сърце. Тези сили са немощни, когато са отправени срещу едно чисто, безкористно сърце ... Има само един непростим грях.
към текста >>

За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка.
Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една минута. Поне една минута човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него. А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една минута, а това е анормално състояние. Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние. Защото ще се набере голямо количество енергия, която човек не знае как да използва и тя го разрушава. За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка. Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност. И любовта не може да се прояви когато погледът на човека е размътен. Той може да говори за любовта, за Бога, но тази мекота и интелигентност трябва да проличават в неговите очи. Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия.
към текста >>

Съвременните хора сами себе си не познават.
На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно противоречие между ума и сърцето. А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия. И днес хората живеят повече със сърцето си, неосветено от светлината на ума, в резултат на което имаме духовната, морална и материална криза. И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена. Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат. Някой път те заболи някой пръст или друг орган без видима причина - това е поличба, белег за нещо, което има да стане. Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище.
Това са трите обекта на правилно и широко схващаната педагогична дейност. Днешното училище действа почти изключително върху ума, а другите две страни —сърцето, т. е. нравствената и емоционалната страна на човека, и волята, т. е. характера, устойчивостта, творческата страна в човека, остават едва засегнати. Но какво може да се направи в това направление? Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище. Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено. Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението.
към текста >>

за себе си и за обществото, ще се прояви.
Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители. Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище.
към текста >>

той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители.
Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители. Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност. Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще.
към текста >>

е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя.
Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият. По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види. За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване.
към текста >>

които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща.
И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове. Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот. Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания.
към текста >>

Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията.
Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания. Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна.
към текста >>

Но какво е той сам по себе си, не знаем.
В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма. Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи. Но какво е той сам по себе си, не знаем. Когато умът направи една картина, часовник и пр. ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство.
към текста >>

Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си.
Този процес на пробуждането на съвременен език го наричаме растене; и като стане на 45 години, човек вече дохожда до възрастта, на която е бил приспан в невидимия свят. И като не може да мисли вече прогресивно, почне пак да заспива и към 90 години умира пак заспал. Така 45 години да го събудят, и после още 45 години отново да го приспят. Тогаз вече на човек му взема 90 години докато се върне пак на земята; а които умират без да са заспали на земята, взема им 45 години да се върнат. Приспиването е един процес за намаляване на страданията, които човешката душа изпитва; то е един метод да се премахнат всички образи, които спъват ума на човека. Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си. За да прогресира, човек трябва да вложи нещо хубаво в душата си. Нови образи трябва да вложи в ума си. В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи. И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота. Умният човек, който разбира нещата, вижда, че всичко работи за добро.
към текста >>

Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл.
Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те.
към текста >>

Този, който съумя де прелее отвлеченото, абстрактното в земното, за да ускори великото движение, което подготвя човечеството към победа над самото себе си.
Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството. И ще се замени по този начин абстрактният морал с конкретният и човечеството най-после, пробудено от летаргичния сън, ще започне новата ера, осветена от слънцето на вечната любов. Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А. М. Труко. Този, който съумя де прелее отвлеченото, абстрактното в земното, за да ускори великото движение, което подготвя човечеството към победа над самото себе си. освобождавайки се от старите предразсъдъци, прилагайки съзнателното и благотворно милосърдие. Пожелавам щото този апел да достигне до читатели с разум и сърце, и които чувстват удоволствие да бъдат в редовете на отбраните труженици, достойни и подготвени да тласнат човечеството към щастливи бъднини. Много вече учени, които са разбрали духовното съдържание на новата икономическа доктрина, са се отдали да служат на един свещен дълг: да спасят човешкото общество от пропадане, към което съзнателно отива. Това дело, което разрешава най-мъчните проблеми, които и до ден днешен притискат човечеството, струва без съмнение много повече от много други, за които се пръскат даже и милиони без никаква полза и резултат. Фулвио Росети Б. Р.
към текста >>

От височината се вижда блясъка на реката, от гдето от време на време се чува шума на някой параход, влачещи няколко шлепа след себе си, а към източния край реката е нарязала земята и е образувала четири острова, единия от които принадлежи на есперантското д-во в Oряхово.
Пристигнахме най после в Oряхово. Малко но красиво градче. Прилича на град-градина, понеже зеленината в него е повече от постройките Къщите са наредени амфитеатрално върху стръмната височина край Дунава. От там се открива голям хоризонт и се вижда обширната дунавска равнина в Румъния. В дрезгавината тя дава илюзия, че пред теб се открива широко море, чиито граници се губят н хоризонта. От височината се вижда блясъка на реката, от гдето от време на време се чува шума на някой параход, влачещи няколко шлепа след себе си, а към източния край реката е нарязала земята и е образувала четири острова, единия от които принадлежи на есперантското д-во в Oряхово. Колко красива гледка представлява всичко това. Погледа на човека не може да се откъсне от там така лесно, нещо го привлича и той гледа в захлас. В събота вечерта имаше опознавателна вечер в ресторант „Македония“. И колко прозаично прозвуча тя и колко блудкава но вкус излезе при звуковете на чукащите се чаши. Под тяхното вдъхновение се изпяха, няколко песни и се изпълниха няколко музикални парчета.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия.
Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора. Целта на комитетите на обществената обнова е да провеждат идеите и наредбите на дирекцията на Общ. Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между управлението и народа. В недрата на Космоса Хората виждат всеки ден смъртта, — но не мислят за предстоящата всекиму смяна на областта на съществуване. Хората виждат звездите — огнищата на космичния живот — всяка нощ, но не съзнават постоянното им силово въздействие една на друга и на земята, не чувстват огромната сила, обгръщаше от всички страни нещата планета — малко огнище на също такова космично творчество. Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия. В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание.
към текста >>

Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно.
Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор. Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто.
към текста >>

Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си.
То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее.
към текста >>

И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек.
Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
към текста >>

Не може да влезе в себе си.
И чува само далечна песен извивана бавно от бялото гърло на синеоката му изгора, която стои някъде на върха забулена от млечна, тънка мъгла, простира дълги ръце да го спаси. Но изведнъж се пробужда и неможе да разбере жив ли е или умрял: в ада ли беше или на земята. — Златане, хайде мама, слънцето от кога изгря! Никога не си се успивал толкова, чичо ти сладко те е приспал, по чиновнически. Търка Златан очи и още не може да разбере кой му приказва. Не може да влезе в себе си. Шаро протяга крака до него, прозява се от сладкия сън и го задява с влажна муцуна по челото. Чак тогава Златан разбра, че е жив в тяхната градина и се приповдига. Но краката не го държат, като клечки се сгъват и при всяка стъпка тръпнат от болка. Жив е, си мисли, и то не в хотела, а у тях, при мама и татка, при верния Шара, при земята. Отива към колата, качва плуга, запряга воловете и си дума: „Земята ли да напусна?
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
Но тъй както я употребяват на Изток, тя не само че не е полезна за европейците, но е даже вредна; защото тя е дадена на изток когато човечеството се е намирало в процеса на инволюцията, а днес човечеството е в процеса на еволюцията и съотношението на силите в него е друго, затова и методите за психичното развитие са други. Но най-важното в науката за дишането е дълбокото и ритмично дишане, като се задържа въздуха за известно време в дробовете до като се използва всичката прана, която преминава направо в кръвта, обновява и храни организма. Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя: Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана р да я използва по-рационално. Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането. Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава. Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни мисли — да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене. И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя. Четвъртият източник за добиване жизнената сила е светлината.
към текста >>

И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя.
Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането. Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава. Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни мисли — да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене. И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя. Четвъртият източник за добиване жизнената сила е светлината. Човек трябва да се пече на слънцето, защото слънцето е най-мощния източник на тази енергия: и слънчевата светлина е полезна не само като храна за физическото тяло, но и като храна за неговото умствено и духовно-тяло. Съвременните хора започнаха вече да ценят слънчевата светлина и почнаха да правят слънчеви бани. Когато човек се излага на действието на слънчевата светлина, той непосредствено храни организма си с прана, запасява се с много енергии и сили, и се предпазва от всички болести. Слънчевите бани са полезни до обед, а след обед са даже вредни.
към текста >>

което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си?
Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят.
към текста >>

При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си.
Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите.
към текста >>

Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават.
За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде.
към текста >>

Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя.
Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши.
към текста >>

Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога.
Това са трите опорни точки в живота на човека. Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят.
към текста >>

Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек.
Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот.
към текста >>

Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта.
Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини. Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота. „Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички. Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта. Да бъдеш изправен всеки час — това е истинската житейска мъдрост. Тя е плодът на зрелия човек. Мнозина си мислят, че в стремежа си към великата цел, могат да прахосват времето си и се надяват, че съдбата има към тях добри намерения. Обаче една висша, велика дейност може да развие само тоя, който използва всеки час, който и върху най-малките точки в живота си прилага най-голяма сила. Д-р К.
към текста >>

Cякох твоя бент, но и себе си посякох!
Аз се счупих и надали ще я видя вече. Ти знаеш ли къде бях нощес? Знаеш ли?... На твоя бент. Виж брадвата при хамбаря, кръвта още не е засъхнала. Cякох твоя бент, но и себе си посякох! ... Колко съм грешен дядо Тихоле пред теб! На дявола служих. Имота ти рекох да поразя, бента да сразя, та дано дойдат при мен селяните да мелят. Знаеш ли, всички ме напуснаха, кукумявката само другарува с мене! ... Не смея да те погледна в очите.
към текста >>

Всеки има божествената искра на доброто в себе си.
промълви Горан. От затвор не ме е страх, но ме е срам от тебе. Ти си тъй добър, пък аз! Защо не стана като теб? ... — Ще станеш! Всеки има божествената искра на доброто в себе си. В едни тя гори с буен плам и топли не само тях, но и околните. В други стои заровена под пепелта на злото. Но идва час, в който тя пламва като стихиен пожар, разпръсва пепелта наслоена с години, за да озари пътя на каещата се душа. Радвай се, че ти гориш днес в тоя огън. Всеопрощение е дадено за всеки, който се кае.
към текста >>

Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата.
Неговият хълм се намира над показалеца. Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак. Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена гордост, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести. Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи. Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността. Неговия хълм се намира под средния пръст, който е пръст на Сатурна. Добрите страни на Сатурнововото влияние, когато тая планета благоприятно въздейства са: силен ум, предвидливост, успех във всичко. Прекаленост: мрачно настроение, тъга, самотност, угризения на съвестта, песимизъм, довеждащ по някога до самоубийство. Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова.
Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката. Тя горчи. Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова. Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави. Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати.
към текста >>

При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване.
Тя се е наситила. Имаме наситен разтвор, както казват химиците. Явяват се кристали. Точно същото нещо става и в нашия организъм. При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова. При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване. При всяко приемане на мляко с произход от уплашени, изморени или нездрави животни, ние внасяме пак в своя организъм отрова. Ежедневно ние несъзнателно създаваме отрови в своя организъм. Към тях се прибавят и такива, приети чрез храната. С течение на времето тия отрови дохождат в нас в наситено състояние и почват своето разрушение, най-първо на най-нежните системи и органи — нервите, половите клетки, дробовете и пр. докато най-после разрушат целия ни организъм и той става негоден за повече живот.
към текста >>

Човек има в себе си способности, които елиминират пространството и превъзхождат толкова нашите общопознати способности за възприятие, колкото най-силния телескоп превъзхожда простото око.
Тя е принудена да допусне съществуването на една субстанция, по-фина от всички видове, които тя познава и нарича тази Субстанция „етер“. В същност, тя не знае положително, че етера съществува, защото изобретателността на учените не е могла до сега да измисли средство, с което да ограничи и направи достъпна за изследване тази субстанция, която е съвсем неуловима за „чародеите ма лабораторията“. Те не могат да я измерят, да я претеглят или да я анализират с който и да било от апаратите с който до сега разполагат. Наистина, достиженията на съвременната наука са необикновени. Обаче най-добрия път за проучване тайните на природата не е в изнамиране на нови инструменти, а в усъвършенстването на самия изследовател. Човек има в себе си способности, които елиминират пространството и превъзхождат толкова нашите общопознати способности за възприятие, колкото най-силния телескоп превъзхожда простото око. Тези способности или чувства са средствата за изследване, употребявани от окултистите. Те са тяхното „Сезам отвори се“, при търсенето на истината. За опитния ясновидец етерът е тъй осезаем, както твърдите, течните и въздухообразните тела от химическата област са осезаеми за обикновените същества. Ясновидецът вижда жизнените сили, които дават живот и строят растителните животинските и човешките форми, да текат в тях като четири различни състояния на етера. Имената и специалните функции на тия четири вида етер са изложени както следва. 1.
към текста >>

Всяко нещо, което е станало, когато и да било то, е оставило след себе си един неизличим образ върху този отразяващ етер.
Отрицателните течения на светлинния етер образуват хлорофила, зелената субстанция на растението, а така също дават различните окраски на цветята. Фактически, всички цветове, във всички царства на природата, са образувани от действието на отрицателните течения на светлинния етер. В полярните области на земята, гдето слънчевите лъчи са слаби, всички цветове са светли и понякога са тъй слаби, че през зимата окраската на животните съвършено изчезва и те стават бели, сливайки се с околността. 4. Отразяващ етер. Казахме по-рано, че идеята, мисленият образ на една къща, например, създаден от ума на човека, може да бъде извлечен от паметта на природата дори след смъртта на неговия творец. Всяко нещо, което е станало, когато и да било то, е оставило след себе си един неизличим образ върху този отразяващ етер. Както гигантските папрати произхождащи от детската възраст на земята, са оставили своите отпечатъци върху леглата на каменните въглища, и както пътя на един изчезнал вече ледник може да бъде очертан по следите. които той е оставил по пътя си върху околните скали, също така мислите и действията на човека са завинаги записани от природата върху този отразяващ етер, гдето опитния ясновидец може да прочете историята им с положителност, съразмерна с неговата способност. Отразяващия етер е получил много правилно своето име. защото образите, които той съдържа, са само отражения от паметта на природата. Истинската памет на природата се намира в едно много по-висше царство.
към текста >>

Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях.
Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си, любовта му е благородна, възвишена, чиста, а не материална. И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената любов, а нейния връх или край — означава идеална любов. Има случаи, когато сърдечната линия като че ли загражда.цялата длан, започвайки от Юпитера, при извивката на ръката и идвайки до другата извивка под Меркурия. Такава линия означава извънредно много чувства и, по необходимост безпорядъка в привързаностите. Хората с такава линия могат да бъдат щастливи, но също така трябва да бъдат готови за големи и неизбежни страдания. Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях. Линия на сърцето, разкъсана на няколко части означава непостоянство в любовта и дружбата. Това са връзки, които бързо се създават й скъсват. Прекъсването винаги е знак на слабост. Местото, гдето става прекъсването, показва под влиянието на коя планета става то. Ако линията на сърцето прилича на верига, или от нея излизат малки, подобни на шипове, линийки, простиращи се по цялото й продължение, това също означава непостоянство в любовта.
към текста >>

Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене.
Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие. Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане. Ако линията на сърцето е разклонена на края си и една клонка отива на Юпитеровия хълм, това означава щастие. Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото. Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот. Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене. Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце. (следва) П Р Е Г Л Е Д ПО СВЕТА Забелязва се едно особено прегрупиране на силите в Европа. Днес германската дипломация е извънредно засилила своята дейност и прави усилия да привлече към себе си някои от държавите, които до скоро се намираха под пълното влияние на Франция. Така Германия се стреми да осигури второстепенните си граници, за да й бъдат развързани ръцете срещу главния й противник — Франция. Изглежда че Полша, бившата съюзница на Франция, е напълно спечелена от Германия.
към текста >>

Днес германската дипломация е извънредно засилила своята дейност и прави усилия да привлече към себе си някои от държавите, които до скоро се намираха под пълното влияние на Франция.
Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото. Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот. Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене. Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце. (следва) П Р Е Г Л Е Д ПО СВЕТА Забелязва се едно особено прегрупиране на силите в Европа. Днес германската дипломация е извънредно засилила своята дейност и прави усилия да привлече към себе си някои от държавите, които до скоро се намираха под пълното влияние на Франция. Така Германия се стреми да осигури второстепенните си граници, за да й бъдат развързани ръцете срещу главния й противник — Франция. Изглежда че Полша, бившата съюзница на Франция, е напълно спечелена от Германия. Говори се за съюз между двете държави, който имал пред вид евентуалната подялба на Литва, отказване на Полша от коридора за Балтийско море и общи действия срещу Съветска Русия. Германската дипломация днес прави усилия да привлече дори и Югославия и Румъния или, най-малкото, да охлади техните отношения с Франция. В Сварската област предстои да се извърши плебисцит, в който населението ще се изкаже за или против присъединението към Германия.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите.
Разумният живот, в крайните си възможности, е реализиране на безсмъртието. Вторият елемент. който съпровожда разумния живот, е идеала. Разумният живот е обоснован и стимулиран от един висок идеал и има свой смисъл и цел. Трето качество на разумния живот е свободата. Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите. Друго качество на разумния живот, това е светлата и права мисъл — мисъл. която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е осветена от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота. Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови. Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства.
към текста >>

С убиването на благородните чувства и стремежи в себе си, ние осъждаме на смърт и нашите мисли и идеи.
Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови. Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства. Учителят казва, че основата на всяка мисъл е едно чувство. Чувствата са, които доставят енергията и материята, с които мисълта изгражда нещата. С убиването на благородните чувства и стремежи в себе си, ние осъждаме на смърт и нашите мисли и идеи. Чувствата са корените на човешкия живот, а мислите са листата и цветовете. С изсъхването на едно коренче изсъхва и едно клонче и цвят, а с това човек се лишава постепенно от условията за растеж, защото както листата спомагат за асимилацията и растежа на растенията, така и мислите и идеите са фактори за човешкото растене. А дето няма растене, нямо никакъв прогрес, никакво щастие. За да могат чувствата да се развиват правилно, необходима е чистотата като основа. А чистотата се подържа по закона на служенето и взаимопомощта.
към текста >>

Той умее конкретно да определя и отделя положителните и отрицателни сили в себе си.
А чистотата се подържа по закона на служенето и взаимопомощта. Без чистотата човек не може да прогресира. Чистотата е необходима във всички области на живота. Говорейки за чистота разбираме да се привлича за градежа на всички форми финна, устойчива и жива организирана материя, която, е свързана с възходящите енергии в природата. Основен елемент в живота на разумния човек е будността на неговото съзнание, той схваща своето място като ученик в живота и служител на природата. Той умее конкретно да определя и отделя положителните и отрицателни сили в себе си. и съзнателно да дава ход на първите и да ограничава и трансформира вторите. Това е процеса на съзнателния строеж на човека, когато човека е буден и схваща свещените импулси на живота. С една дума разумният живот подразбира най рационално използване на условията и възможностите на живота. Разумния живот поставя творчеството като основен закон в живота на хората и загубата като един резултат от процеса на разрушението е изключен. Под творчество тук разбирам онзи непреривен процес на организиране на формите, чрез които се проявява разумния живот.
към текста >>

да влезе в онази фаза на живота, когато ще бъде господар на условията, при които живее и възможностите които крие в себе си.
Това е процеса на съзнателния строеж на човека, когато човека е буден и схваща свещените импулси на живота. С една дума разумният живот подразбира най рационално използване на условията и възможностите на живота. Разумния живот поставя творчеството като основен закон в живота на хората и загубата като един резултат от процеса на разрушението е изключен. Под творчество тук разбирам онзи непреривен процес на организиране на формите, чрез които се проявява разумния живот. И така, за да бъде човека щастлив преди всичко трябва да живее разумно, т. е. да влезе в онази фаза на живота, когато ще бъде господар на условията, при които живее и възможностите които крие в себе си. Под условия разбираме целокупността от силите, енергиите и материята, които са свързани с известни йерархии същества и които съставят средата, в която човек се проявява. И когато казваме, че човека трябва да бъде господар на условията, не разбираме да ги подчини но волята си, но подразбираме онази будност на съзнанието, за да даде ход на всяка сила точно на нейното време. Защото за проявата на всяка сила и енергия си има точно определено време. За да дойде човек до това положение, той трябва да мине през една строга дисциплина, да кали своята воля, за да може да запази това, което придобива, защото нещастието на хората днес седи именно в това, че не могат да задържат придобивките на своя живот. Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се освободят от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията.
към текста >>

А щом дишането не е правилно то и мисленето няма да върви правилно.
Никакво изкуство, никаква наука и никакъв успех не може да има там, където яденето не е правилно. Яденето е основа на живота във физическото поле. И причината за всички нещастия, които сега съществуват и които за бъдеще ще съществуват е в яденето, взето е неговия широк смисъл. Защото яденето е свързано с други по-висши процеси. Ако процеса на яденето не е правилен и процеса на дишането ще бъде неправилен. А щом дишането не е правилно то и мисленето няма да върви правилно. Сега хората говорят за любов. Но човек, който не знае да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят добре, тяхната симпатична система е разстроена. Вследствие на това те са нервни, сприхави, гневливи, неврастеници и пр. Неврастенията не е нищо друго, освен незнание как да се храним.
към текста >>

И когато дойдат последствията, хората не искат да търсят причините в себе си, а ги търсят извън себе си.
Бог не помага не хора, които не знаят как да се хранят; Бог не помага на хора, които не знаят как да дишат и които не знаят как да мислят. Хората, които не разбират този дълбок закон, казват: тъй му е определено. Всеки сам си определя какъв ще бъде живота му. Никому не е определено от Бога да страда. Когато човек започне да живее един неестествен живот на ядене, последствията са лоши. И когато дойдат последствията, хората не искат да търсят причините в себе си, а ги търсят извън себе си. А причината е, че човек не е ял както трябва. Когато човек седне да яде, за препоръчване е да яде само едно ястие. Който смесва много яденета, ще страда. После чорбата е храна, която не е за препоръчване. По-лоша храна от чорбата няма.
към текста >>

Всяка храна, която човек приема в себе си, ще произведе известни причини във вашия живот.
И ако искат съвременните хора да оправят живота си, и да имат един отличен ум, отлични дробове и сърце и отличен стомах, трябва да се откажат от месната храна и да се научат да си избират храната. Тази храна която ще трябва да си изберете е най-евтината. Няма по-евтина храна от здравословната, и няма по-скъпа храна от неестествената. Казват някои: ама черният хайвер не е ли полезен? — По-лоша храна от черния хайвер няма. Всяка храна, която човек приема в себе си, ще произведе известни причини във вашия живот. Например в живота ви има ред нещастия. Ако имахте една статистика — как и с какви храни са се хранили вашите прадеди от преди 2—3 поколения, ще видите, че причините на тези ваши несрети и нещастия, се дължат на неестествената храна, която прадедите ви са употребявали. Тези неща ви ги говоря по статистически данни, които съм изследвал; и ако вие не вярвате — проверете. Като ви дойде някое голямо нещастие, почнете да изследвате с каква храна са се хранили вашите прадеди. Природата е била крайно внимателна, когато е създала храните и е създала преизобилно храни за всички условия на живота.
към текста >>

винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10.
Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство. — на него трябва да се утвърдим безусловно — защото неговите членове са проводници на Духа и пазители на равновесието между „горе“ и „долу“, между Духа и неговите проявления. Към това велико преустройство на съзнанието се призовава днес всеки, комуто е скъпа неговата индивидуална съдба и съдбата на цялото човечеството, към това преустройство се призовава днес и цялото човечеството, в името на онова светло, радостно и благородно бъдеще, което му е предначертано. Нина Рудникова Новото Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристъпване. То е пред прага.
към текста >>

Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си.
Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие. Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме. Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си. будна способността за ново усилие. Г. С ъ б е в Фото-портрет на Учителя Варненския фотограф К. А. Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм. В погледа вие виждате човека, който носи всичката скръб на целокупното човечество — всичката световна мъдрост и безгранична любов. Когато съзерцавате тая снимка, вие чувствате че не сте сам, че вашата душа се отразява във великата душа на Учителя и, потапяйки се в нея, разцъфтява в нюанси на почерпена опитност в живота.
към текста >>

Не помислили за себе си дали са прави.
И ето, пътниците почнали да го поритват, ту по-слабо ту по-силно и на никого не станало приятно, сладко и умилно. Някой се препънал — паднал. друг си крак натъртил, трети — нокътя си наранил, а четвърти — леко се постръсил. Всички, общо казано, останали еднакво недоволни. Недоволни, пък се не досетили какво е нужно в случая да се направи. Не помислили за себе си дали са прави. Някои винили инженерите държавни, че през пръсти гледали шосейната направа; други — алчните предприемачи, че се трудили безспирно само ситуации да представляват и платежите да осребряват; трети — простите работници, че били злобни, груби и нахални; а четвърти — себе си че спали. Най подир оттам заминал прост и незначителен човек, но той във пазвата си носил памет и разумност. Щом съгледал камъка подритван, тутакси разбрал, че той случайно тук е паднал и че е потребно веднага да се отмести. Взел го и изнесъл го извън шосето, та го сложил в малка локва. — Тука, рекъл камъче, от тебе има нужда, никой няма да те рита и от сън да те събужда!
към текста >>

Някои винили инженерите държавни, че през пръсти гледали шосейната направа; други — алчните предприемачи, че се трудили безспирно само ситуации да представляват и платежите да осребряват; трети — простите работници, че били злобни, груби и нахални; а четвърти — себе си че спали.
Някой се препънал — паднал. друг си крак натъртил, трети — нокътя си наранил, а четвърти — леко се постръсил. Всички, общо казано, останали еднакво недоволни. Недоволни, пък се не досетили какво е нужно в случая да се направи. Не помислили за себе си дали са прави. Някои винили инженерите държавни, че през пръсти гледали шосейната направа; други — алчните предприемачи, че се трудили безспирно само ситуации да представляват и платежите да осребряват; трети — простите работници, че били злобни, груби и нахални; а четвърти — себе си че спали. Най подир оттам заминал прост и незначителен човек, но той във пазвата си носил памет и разумност. Щом съгледал камъка подритван, тутакси разбрал, че той случайно тук е паднал и че е потребно веднага да се отмести. Взел го и изнесъл го извън шосето, та го сложил в малка локва. — Тука, рекъл камъче, от тебе има нужда, никой няма да те рита и от сън да те събужда! Ще услужваш пътниците, локвата кога прескачат.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования.
Севлиево, 3 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
към текста >>

Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата.
към текста >>

Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички.
Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него. Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота. Въпреки всички спънки, които .непременно ще дойдат. новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва.
към текста >>

Той го носи в себе си от своите родители.
У някои хора например преобладава медта, у други - желязото, у трети - среброто, у четвърти - златото и т.н. А всеки елемент от своя страна е свързан с известен род енергия, която е подчинена на специални закони и е свързана с известна категория същества в природата. Но всичките тези материи и енергии се разделят на две групи, които обуславят и двете естества в човешката природа. Така че, общо взето, можем да кажем, че човек е направен от два вида вещества: едното вещество е свързано с възходящите сили в природата и е носител на всичко, което е добро у човека, а другото е свързано с низходящите сили в природата и е носител на всичко, което е зло у човека. И това не е резултат на някакво еднократно възпитание, а е един вид вродено у човека. Той го носи в себе си от своите родители. Като казвам, че е вродено, не разбирам, че то е първоначалното битие на човека, но то е една придобивка на ред поколения, като втора природа. Този въпрос е един от дълбоките и сложни въпроси в живота, който още няма задоволително разрешение в официалната наука, но който е разрешен от Учителите на човечеството. Защото няма въпрос в света, който да няма свое разрешение. Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата.
към текста >>

Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта.
Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо.
към текста >>

Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие.
Сега хората са изоставили на заден план добиването на знанието и организирането на мозъка, което е същественото в живота и са се заели с разрешаването на сложния социален въпрос. Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия.
към текста >>

Тогава хората ще обичат всичко живо, защото ще знаят, че във всичко живо живее Бог и в никого няма да има желание да насилва, убива и ограбва брата си, защото ще знае, че злото, което прави на брата си, го прави и на себе си.
След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта. Когато дойдат да действат в съзнанието ви тези три велики сили, ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават. Тогава ще дойде новият строй, за който не сте и сънували. Тогава хората ще живеят в Любов и ще бъдат братя не само на думи, но и фактически. Защото те ще осъзнаят, че живеят в Бога и че Бог живее в тях. Тогава хората ще обичат всичко живо, защото ще знаят, че във всичко живо живее Бог и в никого няма да има желание да насилва, убива и ограбва брата си, защото ще знае, че злото, което прави на брата си, го прави и на себе си. Това е, което съвременните хора не знаят и се чудят откъде са им тези противоречия и нещастия. Щастието и успеха на човека зависят от неговата вяра в Любовта, Мъдростта и Истината. Щом човек изгуби вяра в Любовта, която носи живота, в Знанието, което ръководи живота и в Истината, нещастията непременно ще го сполетят. А да имаме вяра в Любовта, Мъдростта и Истината, това значи да разбираме, че великото в света е да работим за повдигането на човечеството, - да служим на братята си от Любов. Ако мъжете и жените внесат този закон в отношения си, ще се изгладят всичките им противоречия.
към текста >>

И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела.
Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята.
към текста >>

Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания.
Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
към текста >>

Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите.
Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора?
към текста >>

Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта.
Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея.
към текста >>

Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си.
(следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов. Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието.
към текста >>

Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея.
Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов. Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието. Трябва да надмогнем тия прегради за да дойдем до истинските блага на живота. Наистина, труден и тежък е тоя път.
към текста >>

Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието.
Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов. Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието. Трябва да надмогнем тия прегради за да дойдем до истинските блага на живота. Наистина, труден и тежък е тоя път. Но пътя, по който вървим сега, пътя на егоизма и себелюбието по-лек ли е? Тия болести и страдания, що ни мъчат, тия борби, тая вражда и той егоизъм, които често ни довеждат до войни и революции, до бойни полета, където живота ни е изложен всеки миг — нима всичко това е по-добро и по-леко се понася, отколкото пътя на любовта? Т. Ч.
към текста >>

Но пътя, по който вървим сега, пътя на егоизма и себелюбието по-лек ли е?
Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов. Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието. Трябва да надмогнем тия прегради за да дойдем до истинските блага на живота. Наистина, труден и тежък е тоя път. Но пътя, по който вървим сега, пътя на егоизма и себелюбието по-лек ли е? Тия болести и страдания, що ни мъчат, тия борби, тая вражда и той егоизъм, които често ни довеждат до войни и революции, до бойни полета, където живота ни е изложен всеки миг — нима всичко това е по-добро и по-леко се понася, отколкото пътя на любовта? Т. Ч. Докато не разбере смисъла на живота, човек всякога ще иска неща, които не му са нужни Из „Тайнственото“ (Истинска случка) Една сутрин моя мъж ставайки за да отиде на работата си, излезе от къщи и аз след излизането му съм заспала наново за няколко минути. В краткото време докато съм спала, аз имах един сън, който ме извънредно развълнува. Сънувам, че съм излязла заедно с мъжа си.
към текста >>

— Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене.
не се отказвам, — отговорил Соколът. Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето. Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга. — В такъв случай побратимство с теб не става! — Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене. * * * Безсмислица е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива. А Господ глупости не прави, та нека чуе който има уши здрави. Дядо Благо
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли.
О, мъдрост що пия от извори живи! Аз. ето, възкръснах след страшно разпятие, Че Господ погледна към мен милостиво ? Във царство прекрасно, след толкоз страдания, При граждани светли пристигам аз тука, И уча се вече на Божите знания, На радостна, жива и свята наука. Горчивата чаша, що пих в Гетсимания, До горе е пълна с красиви брилянти. Пред мене те пръскат неземно сияние И будят в душата ми нови таланти. Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли. Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила. Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много.
към текста >>

Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила.
Аз. ето, възкръснах след страшно разпятие, Че Господ погледна към мен милостиво ? Във царство прекрасно, след толкоз страдания, При граждани светли пристигам аз тука, И уча се вече на Божите знания, На радостна, жива и свята наука. Горчивата чаша, що пих в Гетсимания, До горе е пълна с красиви брилянти. Пред мене те пръскат неземно сияние И будят в душата ми нови таланти. Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли. Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила. Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много. Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни.
към текста >>

Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност.
Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много. Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза. Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения. Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено. Понякога то се усеща едва след дни и тогава погрешно се преписва на други причини !
към текста >>

защото няма вече какво да дава от себе си, но сам възприема, мимоходом, от тяхното низше естество.
След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма предпазливост. Само при грижливо подбрани условия е благодатно да му се отдаде човек. Който — в момент на изтощение—влезе в тълпа неспокойни, трескаво възбудени хора, не бива, наистина, психически изсмукан от тях. защото няма вече какво да дава от себе си, но сам възприема, мимоходом, от тяхното низше естество. Той като че ли — фигуративно казано — окачва някаква оловна тежест на живота си. Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла. Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел.
към текста >>

Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата.
Но необходима е голяма предпазливост. Само при грижливо подбрани условия е благодатно да му се отдаде човек. Който — в момент на изтощение—влезе в тълпа неспокойни, трескаво възбудени хора, не бива, наистина, психически изсмукан от тях. защото няма вече какво да дава от себе си, но сам възприема, мимоходом, от тяхното низше естество. Той като че ли — фигуративно казано — окачва някаква оловна тежест на живота си. Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла. Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел. Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му. Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме.
към текста >>

Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания.
Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му. Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в моменти на духовна сила ние сме магнита, който отблъсва вредните токове, на които във време на отрицателно състояние сме безпомощно предоставени. Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света. И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш мисли. Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания. Трябва да има един момент, когато духовния склад се пълни наново, и колкото по от дъно се промени съдържанието му, толкова по-добре. Положителния човек, който стои винаги на пост срещу всека чужда мисъл, който няма време да се вслуша в новото, неизвестното, който смесва невероятното с невъзможното, за когото неговото ограничено схващане е негов единствен лозунг, — такъв човек непременно ще осиромашее и отслабне духовно! Противното на това пък, тия, които стоят винаги в отрицателно състояние, които постоянно възприемат, които са всякога на мнението на оногова, когото са слушали последен, ония, за които едно ухилване или вдигане на раменете у някого е достатъчно за да се обезкуражат в плановете си такива хора приличат на система тръби, през които се пущат да минават всевъзможни мърсотии и смет, докато цели се запушат и никакви полезни течения не могат вече да проникват в тях. Такива хора стават свършено неспособни да излъчват сами каквито и да било положителни сили. Като общо правило трябва да се приеме, че между хората трябва да се държим положително, а отрицателно — когато се намираме в подходяща за това самостойност.
към текста >>

Да носиш куража винаги като пламък пред себе си.
Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите. Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т. е. възприемливо! Да носиш куража винаги като пламък пред себе си. От нищо да не те е страх и нищо да не наричаш невъзможно! Никого да не мразиш — да избягваш само собственото си заблуждаване! Всички да обичаш — доверието си, обаче, предпазливо и мъдро да раздаваш! Прентис Мълфорд Словото на Учителя Смисълът на историята (продължение от брой 115) Сегашните учени хора изчисляват, че Юпитер приема по-малко светлина от Земята. Това не е вярно.
към текста >>

Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си.
И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга.
към текста >>

И който разбира законите на Цялото, които функционират и в частите, трябва да има възвишена идея - да не живее само за себе си.
Ако се обърнем към историята на човечеството, ще видим, че тя от единия край до другия е изпълнена с бойни и престъпления. Но крайно бреме е вече, народите да изправят миналите си погрешки и да разберат, че имат взаимни отношения, че са необходими един на друг, тъй както удовете в един организъм. Народите трябва да разберат, че са членове на един голям организъм, че всички имат еднакви права на Земята и всички трябва да живеят добре. Защото каквито са законите за индивидуалния живот, такива са законите и за семейството, за обществото, за народите и за цялото човечество. Законите които функционират в малките части, функционират и в Цялото, и само в своето приложение имат различни вариации. И който разбира законите на Цялото, които функционират и в частите, трябва да има възвишена идея - да не живее само за себе си. Старата философия казва, че всеки трябва да гледа само своите работи, а според новата философия на Любовта, трябва да държим в ума си интересите на Цялото. Дръжте в ума си всички благородни и умни хора от цялата Земя, защото те съставляват един божи народ. Всички сте призвани да станете членове на този избран народ. И всеки един в народа си, където живее, да бъде носител на новите възгледи на Любовта. Защото Любовта, това е истинската свобода.
към текста >>

Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички.
Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света. Сега всеки мисли, че истината е у него. Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина. Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи.
към текста >>

Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене.
Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта. И когато Любовта влезе в живота ни, той става лек и приятен. Но когато Любовта я няма, по-тежко нещо от живота няма.
към текста >>

заставя човека да се върне и да заработи отново в света за свое добро и за доброто на другите, донасяйки със себе си своите придобити в миналото богатства, вместо да ги отнесе и остави в едно небе, гдето никой не се нуждае от тях.
Защо да се стремим към каквото и да било? Как е възможно вечното блаженство в небесата да бъде награда за един кратък земен живот? Каква полза може да се извлече от този небесен живот, гдето всеки е щастлив и доволен, не се чувства нужда от симпатия, саможертва и мъдър съвет! Никой не би се нуждал от тях там; обаче на земята има мнозина, които се нуждаят от тези неща и тези възвишени качества са от голямо значение за подтикване развитието на човечеството. Следователно, Великият Закон, когото Бог е установил. заставя човека да се върне и да заработи отново в света за свое добро и за доброто на другите, донасяйки със себе си своите придобити в миналото богатства, вместо да ги отнесе и остави в едно небе, гдето никой не се нуждае от тях. Медът и неговите лечебни свойства Медът още от най-старите времена се е употребявал за храна и е служил за лекуване на най-разнообразни болести. В народната медицина той е едно лекарство с чудотворни свойства. Напоследък и научната медицина започна все по-често и по-често да си служи с меда за лекуване на различни болести. Медът представлява смес от различни въглехидрати (захари), съдържащи белтъчни вещества, восък, смоли, гумозни, багрилни и ароматни вещества. Освен това, медът съдържа още свободна мравчена киселина, млечна и ябълчена киселина, минерални вещества (особено фосфорти), ензими (каталаза, амилаза, перооксилаза, редуктаза), желязо и най-после витамините А, В и С.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот.
Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота. Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му.
към текста >>

И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма.
Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа.
към текста >>

Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото.
Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа. Различните школи имат различни схващания за реалността, и имат различни методи за приложение и развиване на силите, които са заложени в човешката душа.
към текста >>

Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си.
И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа. Различните школи имат различни схващания за реалността, и имат различни методи за приложение и развиване на силите, които са заложени в човешката душа. Различните школи различно схващат Първичната причина и нашето отношение към нея.
към текста >>

С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си.
Първият принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своето проявление. Той динамизира и изважда света от състоянието на покоя и го подготвя за нов живот. Според окултната наука, първият принцип е създал всички материални светове, с всички сили и енергии, които строят формите. Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си. Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството. Неговия стремеж е обединение на всички същества в едно велико цяло. Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал. С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат.
към текста >>

И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат.
С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си. Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството. Неговия стремеж е обединение на всички същества в едно велико цяло. Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал. С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат. Като служители на тези два принципа, се явяват велики космически същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя — имат свои школи между хора- та. Дейността на тези два принципа в живота на хората и в свето въобще е преплетена и едновременна, следствие на което се пораждат и големите противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в природата няма нецелесъобразности. И, както казах.
към текста >>

Но същественото в ученика на бялата школа е, че той цял се себеотдава на служба на великата любов.
И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в природата няма нецелесъобразности. И, както казах. в различните школи, независимо от това въз основа на кой принцип се проучва окултната наука, щом се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече се явява различие. И ако тръгне в пътя на първия принцип, човек може да добие грамадни сила и знание, но по силата на принципа, на който служи, в края но краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Така че не са само големите знания и владеене на сили, които определят ученика от школата на Бялото Братство. Но същественото в ученика на бялата школа е, че той цял се себеотдава на служба на великата любов. И в процеса на това служене, той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало. Когато пък учениците на първия принцип се стремят към придобиване на знание и сила, към лично съвършенство, за да изпъкнат те, да се проявят лично те. Тук между другото ще спомена за една окултна легенда, която само за нас е легенда, но в същност е един космичен факт. В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена.
към текста >>

Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало.
в различните школи, независимо от това въз основа на кой принцип се проучва окултната наука, щом се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече се явява различие. И ако тръгне в пътя на първия принцип, човек може да добие грамадни сила и знание, но по силата на принципа, на който служи, в края но краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Така че не са само големите знания и владеене на сили, които определят ученика от школата на Бялото Братство. Но същественото в ученика на бялата школа е, че той цял се себеотдава на служба на великата любов. И в процеса на това служене, той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало. Когато пък учениците на първия принцип се стремят към придобиване на знание и сила, към лично съвършенство, за да изпъкнат те, да се проявят лично те. Тук между другото ще спомена за една окултна легенда, която само за нас е легенда, но в същност е един космичен факт. В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си. И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света.
към текста >>

То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си.
И в процеса на това служене, той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало. Когато пък учениците на първия принцип се стремят към придобиване на знание и сила, към лично съвършенство, за да изпъкнат те, да се проявят лично те. Тук между другото ще спомена за една окултна легенда, която само за нас е легенда, но в същност е един космичен факт. В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си. И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света. То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ.
към текста >>

Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност.
То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ. Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение. Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света. И с него се случва обратното явление. Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи.
към текста >>

У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света.
Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ. Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение. Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света. И с него се случва обратното явление. Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи. До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство. В.
към текста >>

Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните.
Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа.
към текста >>

Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения.
Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания.
към текста >>

И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия.
Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено. Съвременните хора трябва да се научат да обичат Бога. Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора. И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия. Днес ни е необходима любов към Бога, която единствена може да направи връзка между всички хора, да живеят добре, да се обичат и взаимно да си помагат - това е волята Божия. За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота. Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото. И ако ти се отнасяш с любов към врага си, като се пробуди Божественото, той ще ти се отплати десетократно. Ти няма да го обичаш заради него, но заради Божественото.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дървета и цветя, треви като погледна, Аз виждам как живота им замира, Как скрила се във тях,— Така и в себе си, живота кат погледна, Аз виждам го като на есен,— Замрял и скрит.
Стига бездействие. Да впрегнем всички сили на работа а полето на Любовта. Нека почнем, а потомството ще довърши делото на обновлението. Г. Събев ЩЕ ДОЙДЕШ Не чувам туй, което чувах в пролетта Не чувам птичките да пеят, Не чувам песни във леса, Не чувам песента безгрижна на щурците, И квакане на жаби през нощта. Затуй пък вятъра аз чувам, Как рони мъртвите листа, И виждам как небрежно ги разхвърля, В полето и в леса. Дървета и цветя, треви като погледна, Аз виждам как живота им замира, Как скрила се във тях,— Така и в себе си, живота кат погледна, Аз виждам го като на есен,— Замрял и скрит. О мой живот, о глуха тъжна есен! Аз зная, то е вън защото духат ветрове И зима иде, — но краят туй не е\ И пат ще дойде пролет, На слънцето лъчите отново ще пробудят Във всичко скрития, замрял живот, И пак във мен ще дойдеш Вечна пролет, И мен за нов живот отново ще пробудиш. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (продължение от брой 134) II Друго едно Положение, което трябва да се има предвид при разглеждането на въпроса за ролята на окултната школа в човешкото развитие е и самия факт за онзи момент, в който се не мира човечеството в дадена епоха. Човечеството е в непрекъснато развитие и във всяка епоха са необходими различни методи за това развитие. А самото развитие е процес на разкриване на онзи велик план на Битието, но преди всичко трябва да се разбират фазите и законите на това развитие.
към текста >>

Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека.
На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето. Ще кажете, че това не е логично.
към текста >>

Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите.
Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната. Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е реалността. Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях. И без да знаем научните теории за светлината и топлината, ние пак можем да се ползваме от тях. Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите. Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми.
към текста >>

Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи.
Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси. Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления. Той е вътрешният стимул на всички наши идеи и стремежи. Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение. Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това?
към текста >>

Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка.
Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало. И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства.
към текста >>

Не, от мислене човек не се побърква.
И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства. Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли.
към текста >>

Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода.
Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха и аз забравих неговото съществувание ... Както казах, аз се окъпах, и до като лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола на когото лежаха дрехите ми, тъй като мислех вече да излизам от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед спрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември. и то с всички подробности, тъй като ми бяха пресни в ума. Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията.
към текста >>

Това чувство на непоносим ужас се усилваше все по-вече и по-вече, защото фигурата са движеше към мене, бавно по един начин, подобен на хлъзгане, който нямаше в себе си нищо земно.
Отворих широко очите си за да гледам и видях веднага, че бавно, бавно, вратата се отваряше, докато се отвори наполовина и от там идваше слаба, неясна светлина. Но, от нашия край на галерията, тъмнината си оставаше пълна и аз не дочувах никакъв звук, никакъв знак на живот, като изключим слабото и задържано дишане на хората, които ме заобикаляха. След няколко минути аз затворих очите си, защото бях гледал с такава напрегнатост в тъмнината, че те се измориха. Когато ги отворих, аз видях една форма, която се намираше отвъд вратата. Контурите й се различаваха, но фигурата бе неопределена, защото светлината идваше из отзад; колкото безсмислено да бе това, но аз веднага се почувствах изпълнен с ужас, аз треперех и трябваше да употребя големи усилия, за да се въздържа да извикам с висок глас. Това чувство на непоносим ужас се усилваше все по-вече и по-вече, защото фигурата са движеше към мене, бавно по един начин, подобен на хлъзгане, който нямаше в себе си нищо земно. Сега, когато тя бе вече близо до мен, аз можах да видя, че тя бе забулена в някакво тъмно облекло, което я загръщаше почти напълно. Но аз не можах да различавам ясно, защото светлината, която идваше от вратата, се проектираше само на много малко разстояние. Моята агония се увеличи внезапно, когато, при приближаването на фигурата, аз видях, че от нея излизаше някаква светлина, съдържаща се в самата нея, която осветляваше облеклото й. Но тази светлина не правеше нищо друго видимо. С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си.
към текста >>

С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си.
Това чувство на непоносим ужас се усилваше все по-вече и по-вече, защото фигурата са движеше към мене, бавно по един начин, подобен на хлъзгане, който нямаше в себе си нищо земно. Сега, когато тя бе вече близо до мен, аз можах да видя, че тя бе забулена в някакво тъмно облекло, което я загръщаше почти напълно. Но аз не можах да различавам ясно, защото светлината, която идваше от вратата, се проектираше само на много малко разстояние. Моята агония се увеличи внезапно, когато, при приближаването на фигурата, аз видях, че от нея излизаше някаква светлина, съдържаща се в самата нея, която осветляваше облеклото й. Но тази светлина не правеше нищо друго видимо. С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си. Но там бе само тъмнина. Тогава аз не можах повече да владея ужаса си и издадох един страшен вик, хващайки главата си с ръце. Гласът на Агмад прозвуча в моите уши. „Не се страхувай, дете мое,“ каза той със своя спокоен и мелодичен глас. Направих усилие да се овладея, подпомогнат от този глас, който имаше, най-малкото, не толкова чуден и ужасен характер, както загърнатата фигура, която бе пред мен.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем.
Кажи ми, дядо, защо са станали тия две неща? И казал старецът! — станали тия две неща, защото хората престанаха да живеят от своите трудове, все гледат да живеят от чуждите. В старо време живееха не така; в старо време живееха както Бог иска: своето владееха, за чуждото не се лакомяха. Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем. Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознае и възпита. Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове.
към текста >>

Да познае себе си човек, е нещо гениално.
И казал старецът! — станали тия две неща, защото хората престанаха да живеят от своите трудове, все гледат да живеят от чуждите. В старо време живееха не така; в старо време живееха както Бог иска: своето владееха, за чуждото не се лакомяха. Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем. Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознае и възпита. Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове. Вследствие на борбата земните пластове са се разместили.
към текста >>

За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си.
— станали тия две неща, защото хората престанаха да живеят от своите трудове, все гледат да живеят от чуждите. В старо време живееха не така; в старо време живееха както Бог иска: своето владееха, за чуждото не се лакомяха. Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем. Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознае и възпита. Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове. Вследствие на борбата земните пластове са се разместили. Тогава Бог затворил черните зли духове под земята, а добрите оставил на нея.
към текста >>

Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави.
Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем. Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознае и възпита. Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове. Вследствие на борбата земните пластове са се разместили. Тогава Бог затворил черните зли духове под земята, а добрите оставил на нея. Никога преди тази борба е било обратното: злите са били отвън, а добрите — отвътре. Но злото днес не е отвън, както се мисли.
към текста >>

Той е добър или лош в зависимост от това, на кое е дал ход в себе си.
За тях ще бъдат съдени тези, които са ги извършили. Той ще бъде съден, защото е станал условие, оръдие, чрез което те да се извършат. Това ще стане по силата на същия закон, по който днес съдят престъпниците: наказват се не само тези, които са извършили престъплението, но и тези които са ги укрили, В същност като говорим за добро и зли, като казваме, че сме добри или зло, не сме прави. Защото човек не е нито в злото, нито в доброто. Той е вън от тях. Той е добър или лош в зависимост от това, на кое е дал ход в себе си. Днес злото е затворено в човека. Човешкият ад е в неговия корем, черва, бъбреци, пикочен мехур и пр. Там са квартирантите, там се развиват всички болести, от там отива те в дробовете, най-после завладяват ума и човек подлудява. Затова да имаме знание. Да не бъдем страхливи, когато тези квартиранти почнат да дигат шум, а да им създадем работа.
към текста >>

Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти.
Когато поискат да си похапнат нещо мазничко: баничка, кокошка и др., да ги накараме да постят, да им направим тархана, да им дадем да ядат плодове. Това е едно средство да се справи човек с тях. Постът, обаче, не трябва да бъде само на физическото поле, пост само от храна. Човек трябва да се въздържа и от лоши помисли и желания. Да се храни само с хубави мисли и чувства. Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна.
към текста >>

Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят.
Да се храни само с хубави мисли и чувства. Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна. А има други бели, светли от дясната страна. Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто.
към текста >>

Той трябва да се научи да разпознава говора им, за да може да се предпази от съветите на едните и да се ръководи от другите Трябва да познава този вътрешен свят в него, който създава всички работи, за да може да разбере себе си и своите прояви и да може правилно да живее.
Те са от лявата му страна. А има други бели, светли от дясната страна. Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто. И едните и другите постоянно шушнат на ушите му, не на тези уши, а на други уши вътре. Така човек се намира постоянно на шушненето на тези два вида същества. Той трябва да се научи да разпознава говора им, за да може да се предпази от съветите на едните и да се ръководи от другите Трябва да познава този вътрешен свят в него, който създава всички работи, за да може да разбере себе си и своите прояви и да може правилно да живее. Всичкото нещастие на съвременния свят е, че не признава и не познава този вътрешен свят. А пък е зависим от него. Запример, някой отива да краде. Ако познаваше този невидим свят, не би постъпил така, защото щеше да знае, кой го подтиква да извърши тази кражба. Или човек се разгневи на някого и казва: Искам да го убия.
към текста >>

Човек добре познава това раздвояване в себе си.
Един камък, който се търкаля от върха но планината, може да убие някого, но туй желание на камъка ли е? Желанието на човека да убива, негово ли е? Или има хубаво разположение, дойде едно лоша мисъл и помете всичко. Тъкмо се подигнала вярата ти, усъмниш се и дойде неверието. Дойде милосърдието, веднага след него жестокосърдечието и пр. Човек добре познава това раздвояване в себе си. Ако познаваше този вътрешен свят, той би го избегнал. Щеше да стои по-далече от вълните на злото и нямаше да се заличава хубавото, което пише. Вътрешно щеше да бъде свободен, нямаше да се обсебва от злото. Щеше да се издигне над него и над себе си, да се самовъзпита и познае. Тогава неговите квартиранти като дигнат шум, няма да бъде нетърпелив, а ще им каже: „Бог е Любов“, ще им поговори, ще им попее.
към текста >>

Щеше да се издигне над него и над себе си, да се самовъзпита и познае.
Дойде милосърдието, веднага след него жестокосърдечието и пр. Човек добре познава това раздвояване в себе си. Ако познаваше този вътрешен свят, той би го избегнал. Щеше да стои по-далече от вълните на злото и нямаше да се заличава хубавото, което пише. Вътрешно щеше да бъде свободен, нямаше да се обсебва от злото. Щеше да се издигне над него и над себе си, да се самовъзпита и познае. Тогава неговите квартиранти като дигнат шум, няма да бъде нетърпелив, а ще им каже: „Бог е Любов“, ще им поговори, ще им попее. Музиката внася един мек елемент. Тя е лечебна. Но за да може човек да пее, трябва да се е хармонизирал. Мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени.
към текста >>

Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите имат по-голяма широчина.
Тази борба, обезверяване в човека, показва, че е слязъл, че се подал на влиянието на квартирантите си. Затова пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. Запример, защо по някой път човек пее весели, а някой път тъжни песни? Каква нужда има от едните и от другите? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите имат по-голяма широчина. Значи, трябва да обръщаме внимание на музиката, трябва да пеем. Обаче, има известни правила, които трябва да спазваме. Ако на физическото поле пеем много правилно, ако в музиката не съществува дисонанс, ще се случи нещо лошо. Ако изпеем една ангелска песен на земята, тя разрушава, защото иска простор. Ако на небето изпеем една песен като на земята, тя ще сгъсти нещата, всичко ще се помрачи.
към текста >>

Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него.
Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причини и последствия, ще каже някоя лоша дума. без до може да предвиди резултата от нея и после страда. Затова не е безразлично какво говорим и какво пеем. Както с музиката, така и с говора човек може да строи или да си разруши живота, според това дали си служи с гамата на живота или с гамата на смъртта. Засега по-лесно е на човека да си служи с тая на смъртта, отколкото с гамата на живота. Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него. a злите същества, злото — вън от него. Тогава няма да прави престъпление, а ще се самовъзпита и познае. Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год. 350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо.
към текста >>

Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си.
X.) Неговата нежна и благородна майка гледала да сочи само добри примери на оногова, комуто било съдено да достигне власт на император. Любовта му към правдата на младини била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа. Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си. И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището. Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот. От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия.
към текста >>

И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището.
Любовта му към правдата на младини била толкова голяма, че той и на шега не е прибягвал до лъжа. Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си. И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището. Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот. От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност.
към текста >>

Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната.
И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено. Нека се даде възможност да се поправи погрешната. Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната. Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено. Г. С. Г. И най-малкото колебание на човека да върши волята Божия, може да му докара най-големи страдания. Мейбъл Колинз (9) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 139) Агмад ме гледаше, докато пиех.
към текста >>

Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си.
Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено. Нека се даде възможност да се поправи погрешната. Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната. Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено. Г. С. Г. И най-малкото колебание на човека да върши волята Божия, може да му докара най-големи страдания. Мейбъл Колинз (9) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 139) Агмад ме гледаше, докато пиех. Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност.
към текста >>

Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките.
“ И аз го последвах. Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние.
към текста >>

„Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла.
Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви! Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала.
към текста >>

Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си.
Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви! Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала. Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си. В моето детско сърце аз считах красивата Дама на лотоса повече като една нежна майка, отколкото като царица. Аз въздишах за нейното приятно присъствие, но тя не беше там. Аз чувствах много добре, че тя не бе в стаята, скрита от моя поглед. Чувствах отсъствието й с душата си така добре, както я виждах с очите си. Аз се подигнах, отпаднат., защото последната ми борба ме бе изтощила, и отидох зад леглото, гдето бе скрито моето скъпо цвете.
към текста >>

* * * Затвори лошите мисли в себе си, не давай им ход И те ще се затрият, като всеки вълчи род.
Една сутрин ямата му извикала: — Господарю, събраха се много вълци в мене и начнаха едни други да се ядат. Грозотия голяма! Какво да правя? — Не бой се — отвърнал Овчарят. Така те скоро ще се довършат, ще се изядат и на тебе ще ти олекне! * * * Затвори лошите мисли в себе си, не давай им ход И те ще се затрият, като всеки вълчи род. Дядо Благо ХРОНИКА На 19 т. м. се навършват 25 години от смъртта на великия писател и духовен будител на човечеството Лев Толстой. По тоя случай навсякъде по света се урежда тържествено честване паметта на Толстоя. Не ще остане назад в това честване и Съветска Русия. Съобщава се, че там са правени големи приготовления да се отпразнува годишнината от толстоевата смърт по най-тържествен начин.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какъв непресъхващ извор на безгранична радост би открил всеки от нас до себе си — ако прогледне, ако очите му се отворят и види нещата в истинския им, божествен вид, и оцени всичко според истинската му, божествена стойност!
1935 год.) Белият лотос (продължение от брой 141 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота Невидимият човек (от Проф. Петър Петков) Да прогледнем! Ний хората живеем обикновено на земята като същински слепци. Колко хубости ни заобикалят! Какво величие ни заобикаля отвсякъде! Какъв непресъхващ извор на безгранична радост би открил всеки от нас до себе си — ако прогледне, ако очите му се отворят и види нещата в истинския им, божествен вид, и оцени всичко според истинската му, божествена стойност! Живееш, например, някъде, съсипан от грижи, смазан от труд, проклинащ, нервиращ се, вечно недоволен. Всичките ти работи вървят трудно, с усилие, Не си доволен от никого и от нищо. Не си доволен и от себе си. Живота за тебе е само една тежест. И изведнъж — как и защо, и ти сам не знаеш — очите ти се отворят!
към текста >>

Не си доволен и от себе си.
Колко хубости ни заобикалят! Какво величие ни заобикаля отвсякъде! Какъв непресъхващ извор на безгранична радост би открил всеки от нас до себе си — ако прогледне, ако очите му се отворят и види нещата в истинския им, божествен вид, и оцени всичко според истинската му, божествена стойност! Живееш, например, някъде, съсипан от грижи, смазан от труд, проклинащ, нервиращ се, вечно недоволен. Всичките ти работи вървят трудно, с усилие, Не си доволен от никого и от нищо. Не си доволен и от себе си. Живота за тебе е само една тежест. И изведнъж — как и защо, и ти сам не знаеш — очите ти се отворят! По силата на някакъв магичен и божествен жест, пада пред тебе мрачната завеса, която досега е скривала от тебе истинската реалност, пада превръзката от очите ти и ти виждаш живота, нещата и хората, такива, каквито наистина са: божествено красиви. Как не си могъл ти по-рано да видиш това? Какъв беше тоя мрак, който те обгръщаше до сега?
към текста >>

За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото.
И в случая, не е ли многократно виновен оня, който вижда, а не изправя грешката? Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“. Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни.
към текста >>

Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот?
Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“. Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни. Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец.
към текста >>

За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство.
Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни. Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец.
към текста >>

А това без себекултура не става.
Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни. Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец. Далеч е неговия първообраз. По какво ще прилича на него?
към текста >>

Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята.
По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли? По пъклените изобретения всеки ден на задушливи газове с дългобойни оръдия ли? По лъстивия език, лъжа и измама ли? Не, това е образа на разрушителя, това е образа на открай време човекоубиеца. Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята. Който носи образа и подобието на Великия Творец на живота, той му служи в дух на Истина и се отнася с дълбоко уважение към всички живи твари, към всичко съществуващо. Той не може да си представи даже никакво разрушение, прекъсване на живот, та камо ли „черво черво да поглъща“. Време е вече всички хора да се приближат към тоя образ, за да се отърсят от вековната проказа, дошла по причина на отклонението им от първообраза, дошла по причината, че са тръгнали подир илюзиите на живота. Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза. За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот.
към текста >>

През времето, когато бъде спряна всякаква твърда храна — а то зависи от особеностите на човека и болезненото състояние, което е наложило продължителен и пълен глад — тялото е принудено да обърне внимание на себе си и почва да поглъща излишъците от хранителни вещества, които е натрупвало до тогава.
Чрез такова почистване от тялото ще бъдат изгонени много отрови и то отново ще добие своята пъргавост и живост. Това почистване може да се извърши по два начина: чрез късо въздържане от храна — два или три дни — или ограничена диета в продължение на две три седмици. Първият начин е по-добър, но и втория има добри страни. Под думата въздържание от храна не искаме да кажем абсолютно гладуване. То почва с отказване от първото редовно ядене и свършва с появяването на естествения глад. През времето, когато бъде спряна всякаква твърда храна — а то зависи от особеностите на човека и болезненото състояние, което е наложило продължителен и пълен глад — тялото е принудено да обърне внимание на себе си и почва да поглъща излишъците от хранителни вещества, които е натрупвало до тогава. Точно това се случва през време на продължително въздържание от храна. Гладуването обаче, почва от момента, когато тялото е използвало излишъците и почва да „яде“ себе си. Ако продължава до край, свършва с смърт. Друго нещо, което трябва да помним, когато разглеждаме въпроса за въздържанието от храна, е, че към продължително въздържание трябва да прибягваме само при действително болезнено състояние на тялото — и тогава само по съвета на лекар и под негов надзор; към късо гладуване, обаче, можем да прибягваме всякога без страх за прочистване на тялото от отрови. (Следва) Из в.
към текста >>

Гладуването обаче, почва от момента, когато тялото е използвало излишъците и почва да „яде“ себе си.
Първият начин е по-добър, но и втория има добри страни. Под думата въздържание от храна не искаме да кажем абсолютно гладуване. То почва с отказване от първото редовно ядене и свършва с появяването на естествения глад. През времето, когато бъде спряна всякаква твърда храна — а то зависи от особеностите на човека и болезненото състояние, което е наложило продължителен и пълен глад — тялото е принудено да обърне внимание на себе си и почва да поглъща излишъците от хранителни вещества, които е натрупвало до тогава. Точно това се случва през време на продължително въздържание от храна. Гладуването обаче, почва от момента, когато тялото е използвало излишъците и почва да „яде“ себе си. Ако продължава до край, свършва с смърт. Друго нещо, което трябва да помним, когато разглеждаме въпроса за въздържанието от храна, е, че към продължително въздържание трябва да прибягваме само при действително болезнено състояние на тялото — и тогава само по съвета на лекар и под негов надзор; към късо гладуване, обаче, можем да прибягваме всякога без страх за прочистване на тялото от отрови. (Следва) Из в. „Добро Здраве“ Словото на Учителя Основите на практичната философия Опасността за хората от съвременната култура седи в това, че те мислят, че много знаят. Те мислят, че миналите поколения са знаяли по-малко, отколкото днес хората знаят.
към текста >>

Защото и лекарството, което ви препоръчва лекаря, съдържа в себе си тези елементи — ако не ги съдържаше — не може да помогне.
Тази е причината за вашите болезнени състояния. A лекарят ще ви разправя, че вашата нервна система е отслабнала, и стомахът ви е разстроен и т. н. Но това са само резултати, а кой са причините, не се знае. След това лекарят ще ви даде няколко капки от някое лекарство— и оздравявате. Но вместо лекарството, може да ви даде известна доза храна, която съдържа онези елементи, чието отсъствие в организма е причинило болезненото състояние, и ще имате подобри резултати. Защото и лекарството, което ви препоръчва лекаря, съдържа в себе си тези елементи — ако не ги съдържаше — не може да помогне. А елементите, необходими за изграждането на здрав организъм, се съдържат в храната, водата, въздуха и светлината, които той възприема; и от твърдата почва на която живее. Човек не може да бъде здрав, ако под къщата му има подземна вода, която развива грамадна електричество — човек не може да бъде здрав, ако постави главата си в това направление, по което тече тази вода. Когато самата къща, в която живеете, ви създава неразположение, причината за това е, че местото, където е построена къщата, не е магнетично, но електрично. Като ставате сутрин и се усещате възбуден, това показва, че имате в организъма си по-вече електричество, отколкото ви трябва, което не знаете как да употребите. Това са практически правила, които трябва да имате предвид в живота си, за да избегнете не-нужните страдания.
към текста >>

За да се разреши социалният въпрос, всеки трябва да е готов да даде нещо от себе си.
Социалните въпроси, конто хората разрешават. Природата ги е разрешила, като е дала изобилно блага — храна. вода. въздух и светлина. Остава само хората да ги разпределят правилно — по братски — да се ползват всички от тях. Но хората с своя егоизъм натрупват благата да се осигуряват, когато други нямат за насъщните нужди. За да се разреши социалният въпрос, всеки трябва да е готов да даде нещо от себе си. Хората не могат да разрешат социалните въпроси, ако не знаят как да дишат, ако не знаят как да пият водата, ако не знаят как да се хранят, и ако не знаят как да се справят с почвата, върху която живеят. защото тези неща обуславят човешката мисъл, от която зависи правилното разбиране на живота и разрешението на всички въпроси и проблеми в него. В света съществуват два възгледа. Единият възглед е, че Бог е създал всичко. Този възглед е на религиозните, на духовните хора.
към текста >>

А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си.
Много работи в света не стават както ние мислим. Бащата мисли, че синът ще мисли като него и ще реализира неговите идеали, но излиза, че синът не мисли като баща си. Синът ще мяза на баща си само тогава, когато бащата върви по правия път на живота; но там, където се срещне най-малко отклонение, синът не прилича вече на баща си, не мисли като него, и ще бъде поставен при други условия. Не е лошо възгледите на хората да се различават, за да има разнообразие, защото еднообразието убива и спъва процеса, а разнообразието носи творчество и прогресивност. Когато живее по закона на разнообразието, човек с услужлив и има желание да помогне на всички в всяко отношение. А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си. Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот. За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават.
към текста >>

Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот.
Бащата мисли, че синът ще мисли като него и ще реализира неговите идеали, но излиза, че синът не мисли като баща си. Синът ще мяза на баща си само тогава, когато бащата върви по правия път на живота; но там, където се срещне най-малко отклонение, синът не прилича вече на баща си, не мисли като него, и ще бъде поставен при други условия. Не е лошо възгледите на хората да се различават, за да има разнообразие, защото еднообразието убива и спъва процеса, а разнообразието носи творчество и прогресивност. Когато живее по закона на разнообразието, човек с услужлив и има желание да помогне на всички в всяко отношение. А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си. Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот. За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има.
към текста >>

Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички.
Не е лошо възгледите на хората да се различават, за да има разнообразие, защото еднообразието убива и спъва процеса, а разнообразието носи творчество и прогресивност. Когато живее по закона на разнообразието, човек с услужлив и има желание да помогне на всички в всяко отношение. А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си. Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот. За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има. В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже.
към текста >>

Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си.
Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек ви погледне както трябва, той изпраща нещо към вас и вие казвате — „колко мил поглед! “ Като ви погледне този човек, той иска да ви каже: от изобилието, което Бог ми е дал, изпращам и на теб. Много хора са скръжави на тази светлина — като погледне, той се намуси, свие вежди. Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си. Нека хората ви познаят, че сте възприели изобилно от светлината. Даром сте приели, даром давайте. И после, като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас. Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, но от това.
към текста >>

Най-първо възприемаме чистия въздух чрез дробовете си, който окислява кръвта, пречистя я и излиза отново навън, като отнася нечистотиите от кръвта със себе си, и дробовете остават празни; след това следва пак възприемане на чист въздух, и изхвърлянето му навън, като нечист, като нищо не задържате.
Това е основата на новото възпитание и самовъзпитание. Музиката трябва да се внесе като метод при възпитанието и самовъзпитанието, защото музиката е мощен метод за трансформиране на енергиите. По този път се разрешават и въпросите в домът и в обществото. Във въздуха и светлината са скрити големи богатства, но трябва да имате методи как да ги използвате. В природата има една постоянна обмена. Най-първо възприемаме чистия въздух чрез дробовете си, който окислява кръвта, пречистя я и излиза отново навън, като отнася нечистотиите от кръвта със себе си, и дробовете остават празни; след това следва пак възприемане на чист въздух, и изхвърлянето му навън, като нечист, като нищо не задържате. Има много системи за дишане — но все им липсва нещо съществено. И индусите имат цяла наука за дишането, но тя не е пригодна за европейците и дава отрицателни резултати. Един метод за дишането е следния: след като приемете в дробовете си чистия въздух и го задържите 15—20—30 секунди, трябва да кажете в себе си няколко думи: Господи, заради голямото благо, което си ми дал. аз съм готов да изпълня Твоята воля. Тези трептения, които излизат чрез издишвания въздух, отиват в пространството и се хроникират.
към текста >>

Един метод за дишането е следния: след като приемете в дробовете си чистия въздух и го задържите 15—20—30 секунди, трябва да кажете в себе си няколко думи: Господи, заради голямото благо, което си ми дал.
Във въздуха и светлината са скрити големи богатства, но трябва да имате методи как да ги използвате. В природата има една постоянна обмена. Най-първо възприемаме чистия въздух чрез дробовете си, който окислява кръвта, пречистя я и излиза отново навън, като отнася нечистотиите от кръвта със себе си, и дробовете остават празни; след това следва пак възприемане на чист въздух, и изхвърлянето му навън, като нечист, като нищо не задържате. Има много системи за дишане — но все им липсва нещо съществено. И индусите имат цяла наука за дишането, но тя не е пригодна за европейците и дава отрицателни резултати. Един метод за дишането е следния: след като приемете в дробовете си чистия въздух и го задържите 15—20—30 секунди, трябва да кажете в себе си няколко думи: Господи, заради голямото благо, което си ми дал. аз съм готов да изпълня Твоята воля. Тези трептения, които излизат чрез издишвания въздух, отиват в пространството и се хроникират. И с това, което си приел от въздуха, образува се една реакция и тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организма. Не само един път трябва да казвате тези думи, но колкото вдишки направите през деня, все трябва да си служите с някой формули. Чрез дишането човек може да се освободи от всякакво тягостно състояние.
към текста >>

“ И то го хвърли далеч от себе си, давайки вид, че не го интересува.
То се доближи до мен; аз протегнах ръка към нето. „Дай ми цветето“, каза то. Аз се колебаех, защото притежаването на цвета не правеше щастлив, но не можах да му откажа, защото то се усмихваше, а никой в храма не бе ми се усмихвал до сега. И аз му дадох цветето си. „А! извика то, по листцата има вода! “ И то го хвърли далеч от себе си, давайки вид, че не го интересува. Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището. Веднага момиченцето го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях. Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето.
към текста >>

Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око.
Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи. Той смята, че тези лъчи са от електромагнитно естество, защото се влияят от приближаването на магнита. Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи. Миналата година проучванията на някои учени не само потвърдиха, че от пръстите на човека се струят силни невидими лъчи, но и установиха, че те са способни да спират развитието или да убиват някои от бактериите и най-низшите животни. След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н. Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око. Остава само с поточни уреди да изучим същината и особеностите на това наше невидимо тяло, за да можем да превземем още една от безбройните тайни на природата. (Из „Нови Дни“ бр. 378)
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си.
За етапите, през които човек минава, за да се пробуди съзнанието му. Учителя ни превежда в беседите един пример за виден философ, който живее в древността през времето на цар Соломон-Ра. Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал с едно от своите ученички — едно малко нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден като се разхождал стъпкал това нежно цветенце. Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя!
към текста >>

Като че ли по стара традиция всички живеят зле, егоистично, себелюбиво.
Тогава ще сме готови като тоя философ да се наведем и изправим стъпканото от нас цвете. N. Общочовешкият идеал Различните хора имат и различни идеали. Едни се стремят към едно, други — към друго. Като се съди по думите на хората и по идеите, към които те се превързват, би могло да се предполага, че те са много различни едни от други. Ала като разгледаме живота на тия хора, като преценим техните постъпки и дела, виждаме, че те не се различават много едни от други. Като че ли по стара традиция всички живеят зле, егоистично, себелюбиво. Всеки от нас иска лично той да бъде по-добре, без да държи сметка и без да се спира от истината, че неговото добруване може да причини нещастие, може да влоши положението на другите. От тук се завързва и тая странна борба между всички, тая вечна борба на всички с всички. която прави живота още повече тежък и непоносим. Дошли сме до едно отчаяно положение, до една страшна безпътица. Всички сме зле.
към текста >>

Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си.
И малцина виждат, че причината за страданието е в самите нас, в нашите грешки и престъпления, а всеки вини и осъжда другите за своето нещастие. Бедните осъждат и винят богатите; богатите обвиняват и притесняват бедните. Църковниците обвиняват и преследват сектантите и неверующите; сектантите и безбожниците обвиняват и осъждат църковниците. Народа обвинява управниците; управниците обвиняват народа и т. н. и т. н. Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си. „Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго. И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада. ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно.
към текста >>

Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението!
и т. н. Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си. „Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго. И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада. ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия.
към текста >>

Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно.
Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си. „Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго. И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада. ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия. Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и пороци, които са причините, извора на не; щастието.
към текста >>

Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия.
Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия. Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и пороци, които са причините, извора на не; щастието. Причините за всяко нещастие, изворът на нещастието въобще, е егоизмът, себелюбието. Егоизмът кара всеки човек да се отнася зле към другите, да се отнася зле към всекиго. А хората днес, макар и да имат различни идеи. във всекидневният си живот са егоисти.
към текста >>

Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и пороци, които са причините, извора на не; щастието.
Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия. Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и пороци, които са причините, извора на не; щастието. Причините за всяко нещастие, изворът на нещастието въобще, е егоизмът, себелюбието. Егоизмът кара всеки човек да се отнася зле към другите, да се отнася зле към всекиго. А хората днес, макар и да имат различни идеи. във всекидневният си живот са егоисти. Затова и всички са нещастни.
към текста >>

Причините за всяко нещастие, изворът на нещастието въобще, е егоизмът, себелюбието.
А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия. Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и пороци, които са причините, извора на не; щастието. Причините за всяко нещастие, изворът на нещастието въобще, е егоизмът, себелюбието. Егоизмът кара всеки човек да се отнася зле към другите, да се отнася зле към всекиго. А хората днес, макар и да имат различни идеи. във всекидневният си живот са егоисти. Затова и всички са нещастни. Какво трябва да се прави?
към текста >>

Щом себелюбието е причина за всички, лични и общи нещастия, тогава става ясно, че любовта.
А хората днес, макар и да имат различни идеи. във всекидневният си живот са егоисти. Затова и всички са нещастни. Какво трябва да се прави? Отговорът е ясен. Щом себелюбието е причина за всички, лични и общи нещастия, тогава става ясно, че любовта. обичта към всички, може да бъде изход от тия нещастия, може да доведе до щастие. Любовта е извора на щастието. По пътя на любовта ще се освободим от всичко лошо, всичко вредно и ще дойдем до доброто, ще заживеем с полезното. Тръгнали по пътя на любовта, ние постепенно ще обикнем другите хора, а и тия други хора ще обикнат и нас. Така постепенно ще се изменят отношенията на всички към всички.
към текста >>

Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна.
И млъкна. Искаше де ми каже още нещо, но нещо като че ли го душеше и не му позволяваше да говори. Душите ни обаче говореха, те бяха наедно. „Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на цигулка, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с петолиния, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона. Влака дойде. Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна. В този момент влака изсвири, той ме пусна без дума до кажа, изтича и се скри в навалицата и вече не го видях. Разнесе се писък и плач на майки и деца, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли. Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена. Почувствах болки в гърдите си. Когато минах моста, слънцето изгряваше, из него излезе един бял кон, който тичаше към мене.
към текста >>

Но живота не може да се разбере и осмисли, ако се разглежда само от гледището на физическия свят, защото физическия свят е един резултат, а резултатите сами по себе си не могат да ни разкрият смисъла докато не разберем онези причини, които стоят зад тях.
Йордан Андреев Словото на Учителя Вътрешното единство на живота Човек живее едновременно в три свята — умствения, духовния и физическия. В умствения свят няма по-приятно нещо от това, да знаеш как да слушаш. В духовния свят няма по-приятно нещо от това, да знаеш как да чувстваш. Във физическия свят няма по-хубаво от това, да знаеш да направиш нещата. Когато човек проучи законите на тези три прояви на живота, той ще разбере живота в неговата целокупност, ще разбере смисъла на противоречията, и живота му ще се осмисли. Но живота не може да се разбере и осмисли, ако се разглежда само от гледището на физическия свят, защото физическия свят е един резултат, а резултатите сами по себе си не могат да ни разкрият смисъла докато не разберем онези причини, които стоят зад тях. Така че този, който иска да разбере и осмисли всички явления и процеси в живота, трябва да познава законите и на трите свята. И когато аз разглеждам известен въпрос, разглеждам го от гледището на трите свята, т. е. в неговата целокупност. Но съвременните хора, които не са свикнали на този начин на гледане на нещата, а разглеждат нещата само от гледището на физическия свят, намират, че не говоря логически. Аз ни най-малко не искам и да си служа с логиката на земята, защото тя разглежда нещата само от гледището на физическия свят.
към текста >>

Логиката разгледана по принцип е наука, която изучава законите на правилното мислене.
в неговата целокупност. Но съвременните хора, които не са свикнали на този начин на гледане на нещата, а разглеждат нещата само от гледището на физическия свят, намират, че не говоря логически. Аз ни най-малко не искам и да си служа с логиката на земята, защото тя разглежда нещата само от гледището на физическия свят. от гледището на резултатите. А аз разглеждам нещата от гледището на трите свята едновременно. Логиката разгледана по принцип е наука, която изучава законите на правилното мислене. Тогаз каква логика имаме, ако изучаваме нещата само от гледището на физическия свят, ако изучаваме само резултатите, без да изучим силите и причините, които обуславят този резултат? Тогава ще имаме само една частична, непълна представа за нещата. Тъй както е поставена съвременната логика, тя е наука на напипване, която иска чрез пипане, чрез анализиране на нещата да си състави представа за тяхната целокупност, без да може да види нещата в тяхната целокупност. Това е хубаво, но то е един палиативен метод, който има смисъл за слепите, но онзи, който вижда, той гледа и описва нещата такива, каквито са, той няма нужда да си съставя за тях представа като ги опипва от всякъде. В положителната наука ние наблюдаваме нещата тъй както са и изучаваме законите на тяхното битие.
към текста >>

Съвременните хора много малко познават себе си, вследствие на което не знаят как да се спра-вят със състоянията си.
Когато двама души с нормално зрение изучават един предмет, те ще добият еднакви представи за него и няма какво да спорят, но когато го из-следват двама слепи, там вече може да се породи спор. И всички спорове между хората сега се дължат не това, че те не виждат нещата, а чрез пипане се стремят да си съставят понятие за тях. Например, философите спорят колко вечни начала има в света — едни подържат че има две вечни начала и се нарочат дуалисти, а други подържат, че има само едно вечно начало и се наричат монисти. Но и едните и другите немат ясна представа за това, което подържат и за това спорят. И ако проследим живота на съвременните хора, ще видим, че всичките им противоречия и нещастия се дължат на техните разбирания; а страданията и противоречията, ще определят и степента на тяхното знание. Съвременните хора много малко познават себе си, вследствие на което не знаят как да се спра-вят със състоянията си. Човек има две естества, от които едното е прогресивно, и се стреми към все по-големи постижения, а другото е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която е направено тялото, понеже материята по естество е инертна. Човек, за да прогресира и да реализира щастието, към което се стреми, трябва да надделее инертността на материята и да я направи прогресивна. По такъв начин той ще реализира истинското щастие, което е достояние само на безсмъртните. А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат пари, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато заемат високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена, деца и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат.
към текста >>

е обусловено от нашето със знание, защото светът обективно, сам по себе си, е единен и непреривен.
Както и да обясняваме едно физическо явление, то е резултат на един разумен процес, който става а света. Всички процеси и явления във физическия свят имат причините си в един по-висш, по-ефирен свят, които по нямане на по-подходящи думи наричаме духовен. Ще попитате — къде е този духовен свят. Духовният свят е тук, където е и физическия — физическия и духовният свят са само състояния на съзнанието — т. е. схващането на света като физически, духовен и пр. е обусловено от нашето със знание, защото светът обективно, сам по себе си, е единен и непреривен. Като говорим за духовен свят, съвременните хора със своите механистични схващания, си го мислят някъде далеч, откъснат от живота. Не, и духовният свят е тук, около нас, както и физическия. С помощта на късите вълни, с които вече работи съвременната наука, ние можем да се съобщаваме, както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите светове — с духовния свят. Не само сега става това, но от хиляди години насам съществата на слънцето постоянно ни телеграфират. Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас.
към текста >>

Цялото човечество представя един орган на този велик организъм; но и човечеството само по себе си е един жив организъм, не когото народите, обществата, семейството и индивидите са органи.
Добрите дела, чистите чувства и правите мисли, от където и да идват, трябва да ни радват, защото те имат един и същ източник, а различните хора са само техни проводници. Като застанем на тази база, онова разделение на „наши“ и „ваши“, което съществува в съвременния свят, ще изчезне. Всеки човек, с когото можете да се разберете, е от вашите. Това говори за онази вътрешна целокупност, която обуславя проявленията на живота. От това гледище, делата безкрайна вселена, с всичките й видими и невидими светове, представя едно цяло, един грамаден организъм, проникнат от единния живот на Битието. Цялото човечество представя един орган на този велик организъм; но и човечеството само по себе си е един жив организъм, не когото народите, обществата, семейството и индивидите са органи. Цялата Вселена, се намира в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други, не по някакъв външен закон, а по силата на вътрешното единство. Това вътрешно единство е импулса към доброто, а не някакъв външен закон. Когато видим някой че страда или е в нужда, по силата на тази вътрешна зависимост, ние му се притичаме на помощ, а не по силата на некакъв външен закон. Когато всички хора се проникнат от този вътрешен импулс, тогава хората ще добият нови разбирания за живота, и ще създадат нови отношения.
към текста >>

91. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една дума, като се научим да управляваме себе си.
Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания.
към текста >>

Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали.
Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той?
към текста >>

Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство!
Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело.
към текста >>

При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си.
Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си. Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив. Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път.
към текста >>

Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си.
Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите.
към текста >>

Невежия не познава нито себе си.
До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея.
към текста >>

Учения познава нещо от природата и отчасти себе си.
Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява.
към текста >>

Мъдрия познава и себе си и природата.
Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни.
към текста >>

Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето.
Чува се пърхане на малки крилца на плахи птичета. Особен звук изпълва пробуждащата се гора. Изток порозовява и заблестява слънцето в своята царственост. И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва. Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите.
към текста >>

И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете.
Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина.
към текста >>

Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда.
Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,.
към текста >>

Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си.
Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто. Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили на природата за повдигането на цялото човечество. Из неделната беседа „ Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII.
към текста >>

ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва?
Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва? Сме ли в контакт с живата природа? Аз зная, че мнозина са принудени за препитанието на себе си и своите близки, да работят продължително време в затворени помещения. Обаче при съзна ние за противоестествения живот, когото водим и, при добро жела ние, вие все ще намерите малко време, ако не за всеки ден, то поне веднъж в седмицата да отидете в обятията на майката природа. Дайте й възможност, като майка да ви прегърне, по милва, погали, изкъпи, поцелува, та да се върнете отново на работата си, по вече опреснен, освежен. Идете там, в обятията на майката природа, но си отворете за нея душата, сърцето, умът, тялото да се почувствате като при майка.
към текста >>

Аз зная, че мнозина са принудени за препитанието на себе си и своите близки, да работят продължително време в затворени помещения.
Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва? Сме ли в контакт с живата природа? Аз зная, че мнозина са принудени за препитанието на себе си и своите близки, да работят продължително време в затворени помещения. Обаче при съзна ние за противоестествения живот, когото водим и, при добро жела ние, вие все ще намерите малко време, ако не за всеки ден, то поне веднъж в седмицата да отидете в обятията на майката природа. Дайте й възможност, като майка да ви прегърне, по милва, погали, изкъпи, поцелува, та да се върнете отново на работата си, по вече опреснен, освежен. Идете там, в обятията на майката природа, но си отворете за нея душата, сърцето, умът, тялото да се почувствате като при майка. Допусни й съзнателно да те измие всецяло, открий й се напълно, та виж как ще се върнеш на работата си. Иди при нея с отворени очи, с отворена душа!
към текста >>

— Прославете всякой само себе си, като направите нещо добро за братята си, за сестрите си, за ближните си.
— Милост ви давам. Идете си по домовете. Па не мислете кого и как да прославяте, кому и какъв паметник да правите. Не мислете за мъртвите. Нито вие можете да им направите нещо, нито те вам тепърва. — Прославете всякой само себе си, като направите нещо добро за братята си, за сестрите си, за ближните си. Станете всички живи паметници! Сега ви позволявам да си разотидете. Животните на групи, на групи се разотишли. * * * Днес се вдигат паметници на Михалчо и на Гого, че Михалчо се прозявал, а пък Гого, че ял много. Пък аз чупем шепнежъ: трай, и на тази вяла глупост скоро ще се тури край.
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението.
Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа. които едва бих могъл да разбера до сега. Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи. Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание. Нощта дойде и моят учител ме напусна. Никой друг не бе идвал в моята стая, никаква храна не ми бе донесена след утрото.
към текста >>

Духовни токове При мисленето е необходимо, голямо предпазване.
Още много идеи могат да ви дойдат и да бъдат реализирани. По такъв начин, засилвайки духа на добрата воля до положение да стане мощен фактор за мира (тъй-много желан от всички разумни, нормални хора) ние ще принесем своята дан за затвърдяването му. Всичко може да бъде направено от молитвата, от силата на концентрираната мисъл и от разумното слово на тези, които признават основната истина, че всички хора са братя и членове на едно велико семейство, свързани от техните общи нужди, тяхната основна взаимна зависимост, и от вярата, че зад всичко в света стои една Върховна Разумност, и че успеха сигурно ще дойде, когато ний работим по нейния план. Ваши сътрудници и братя Алиса Бейли Фостер Бейли За извършеното може да се съобщи на адрес: А. ВaiIеу, 38, Broadwater- Pown Tunbridge Weils, Kent, England Или до редакцията на в-к „Братство“. Духовни токове При мисленето е необходимо, голямо предпазване. Това, което човек „си мисли сам“, не е без значение, защото мислите се носят на вълни, като водата и вятъра! Еднаквите вълни се усилват, нееднаквите предизвикват явление на противодействие. Да можеше окото де схваща този духовен океан, всеки щеше да може да види, как от човек към човек се носят трептящи лъчи. Всеки щеше да види как хора с еднакъв темперамент, характер и воля стоят в едно и също течение: как един човек в ядосано и угнетено настроение се намира в една вълна, която го поставя в допир с всички, които са ядосани и угнетени, че всеки от нас действа като елемент, който усилва и възбужда тока в една батерия. От друга страна пък изпълнените с надежда, силните и веселите също тъй сливат и усилват своите вълни.
към текста >>

Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл.
Но този път, който човек има да изходи непременно, трябва да бъде изяснен, за да не се спъва човек в него. Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл. За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях.
към текста >>

А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота.
Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически. Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи.
към текста >>

Кибритената клечка разбира да знаеш, как да запалиш в себе си своя ум, своето сърце, своя дух от божествения огън на Любовта.
Мъчни са подготвителните условия. Щом се подготвят условията за строеж, къщата трябва да се съгради. Щом къщата се съгради и коминът трябва да се направи. След това трябва да се турят дърва, да се приготви за огъня. След това ще дойде Месия, ще донесе една клечка кибрит, ще цъкне, и ще запали огъня, ще пламнат дървата, и хората ще почнат да си гледат работата. Кибритената клечка разбира да знаеш, как да запалиш в себе си своя ум, своето сърце, своя дух от божествения огън на Любовта. Когато човек е неразположен духом; той може да има особено състояние, да не желае да обича и да го обичат, да казва, че жените, или мъжете са лоши, но това са временни състояния. Има нещо, което наподобява жената, без да е жена; има нещо което наподобява мъжа, без да е мъж. Пазете се от това нещо. Като говоря за човека, той си има точно определени качества, по които се познава. И всяко нещо, което няма тези качества, това не е човек.
към текста >>

Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му.
Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството. Това са неща верни, но много общо казани, а принципите върху които трябва да градим новото, трябва да бъдат ясни и разбрани. И според мен тези принципи са вложени в самия човек. Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му. И когато се пробуди, тъй да се каже, това знание; човек ще опитва Великата Реалност тъй както този, който има очи, опитва светлината, който има уши опитва звука и пр. И аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание, тъй както не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това.
към текста >>

За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си.
И аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание, тъй както не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета. За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си. Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство.
към текста >>

Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора.
Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета. За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си. Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая и пр.
към текста >>

Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен.
Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета. За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си. Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая и пр. това са човешки понятия, човешки вярвания, които не дават разрешение на въпроса за възхода на човешката душа.
към текста >>

Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света.
Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор. който свири.
към текста >>

Но сама по себе си, тя не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив.
който свири. Като дойде истинския майстор и вземе цигулката. всякакъв дисонанс изчезва. В него всичко е хармония. Според нас, земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, тя не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. И слънцето, което съдържа може би десет пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, и то не съдържа всички условия, при които човекът може да бъде щастлив. Ако вземете цялата Вселена, с всичките й милиарди слънца, едва ли и те притежават всички онези условия, при които щастливия живот може да се прояви. Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота. Разрешението на този въпрос е свързан с пътешествието на земята в Космоса. Това са го знаели и древните учени.
към текста >>

Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си.
Следователно онези, които са слизали едно време, са имали възможности, а ние, които сега възлизаме, имаме условия и за постижения. Тъй че, ние в днешната епоха имаме и възможности и постижения. По това се отличава нашата епоха. Какво може да направи един човек за подобрение на общата съдба на света? За да настане едно изправяне и подобрение на света, хората трябва да изправят отношенията си към природата и след това ще изправят и отношенията помежду си. Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си. А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да мислите, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата. Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта. СЛЕД ДЪЖД След дъжд е ведро и красиво, И всичко свежо, обновено, Като за празник пременено, И те посреща приветливо. И колко радостно е, колко чиста На утрото усмивката златиста! * Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно, лъчисто — Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти мисли, нежни чувства тамо.
към текста >>

Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
към текста >>

Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си.
което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов.
към текста >>

Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
към текста >>

Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си.
което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов.
към текста >>

И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора.
Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г. Събев Бук и гъби Върху едно торище поникнаха след дъжд Нищожни бели гъби. И те нашир и длъж започнаха да спорят за смисъла в света и с ум да определят какво е красота. И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора. И гъбените групи започнаха без жал да гонят всеки чужд, противен идеал. А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот. Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера!
към текста >>

Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат.
Настъпи кратка суша и този гъбен род изсъхна, очерня и не остави плод. А смешната пък гъбка високо избуя, Окичи се със клонки и кичури листа. И подир ред години тя стана строен бук, разстлал от гъсти клони дебела сянка тук Под тази сянка често пониква гъбен род, но туй не го смущава. През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит. ________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др. Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат. А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота. Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки. Изведнъж, и без никаква връзка с момента, без никакъв повод, детето захвърля книжката си, хваща внезапната спирачка с двете си ръчички и силно дръпва. Вътре в две секунди експресът спира.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата.
Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата. Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената кръв бе изляна при вратата на Светилището. Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно. Аз бях вече заобиколен от тълпа та. Аз се усмихнах слабо при вида на тези сурови приятелски настроени фигури. Плачове се дочуваха и проникваха до сърцето ми; внезапно некой хвана ръката ми, стисна я, целуна я и я измокри с горещи сълзи. Нищо никога не бе ме карало да се разчувствам до такава степен.
към текста >>

Бог е туй несъвместимото, несъизмеримото, което вмества всичко в себе си, и дава живот на всички.
Какво е началото на живота ? Да бъдеш Божествен. Под думата Божествен, мнозина разбират това. което не е. В света няма много богове, има само един Бог. Бог е туй несъвместимото, несъизмеримото, което вмества всичко в себе си, и дава живот на всички. Той не се нуждае от никакви поклонници, от никакви служители. Той от нищо не се нуждае. А хората и по-дребните същества, от всичко се нуждаят. Бог от нищо не се нуждае, а човек е същество, което от всичко се нуждае. И благодарение на това, човек се учи да мисли.
към текста >>

Брат е онзи, който мисли за теб, като за себе си.
Но има отношение между растенията, между животните и между човека. За да разберем тези отношения, трябва да разберем законите на природата, а за това ни е необходимо да се освободим от много наследствени черти, които ни препятстват за едно правилно разбиране. Всички хора имат добри желания, но когато дойде да се приложи едно учение, те нямат методи, по които да го приложат. Запример, проповядва се учението за братството, но хората не живеят като братя, а се използват, насилват, съмняват; когато братството подразбира разбирателство, хармония, взаимно доверие, и взаимно уважение и почитание и общност в интересите. Не ти е брат онзи, който за сметка на своите си интереси, ощетява твоите интереси. Брат е онзи, който мисли за теб, като за себе си. Така разбиран живота, той придобива смисъл; такъв човек има идея, има убеждение. А убеждението на съвременните хора — това са техните лични интереси, следствие на което са и тези големи противоречия в живота. Всички работят, защото са заставени да се прехранват. Ние се и раждаме, защото сме заставени да се родим. Не сме свободни и в рождението си.
към текста >>

Невъзможно е да живеем братски с животните; невъзможно е да живеем братски с растенията, невъзможно е да живеем братски даже и със себе си.
За сега свободата е само един стремеж, но не сме свободни. Ние живеем, без да сме свободни; и умираме, без да сме свободни. Под думата свобода разбирам — онова, което имаш, да можеш да го употребиш свободно, според своите най-добри разбирания. И всички окръжаващи, които са свободни, до ти съдействат, и ти да им съдействаш. Такъв един живот за сега е невъзможен. Невъзможно е да живеем братски с животните; невъзможно е да живеем братски с растенията, невъзможно е да живеем братски даже и със себе си. защото човек е а спор. в противоречие не само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си. Като дойде до известно положение, той иска да се самоубие, не иска да живее, раздвоен е в себе си. Едното същество в човека мисли, че трябва да живее, а другото мисли че трябва да умре. Сега онези, които не разбират живота, като не могат да разрешат противоречията в него, по-държат, че има един живот извън земята — духовен живот, където всички противоречия ще се разрешат, и хората ще живеят братски.
към текста >>

в противоречие не само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си.
Под думата свобода разбирам — онова, което имаш, да можеш да го употребиш свободно, според своите най-добри разбирания. И всички окръжаващи, които са свободни, до ти съдействат, и ти да им съдействаш. Такъв един живот за сега е невъзможен. Невъзможно е да живеем братски с животните; невъзможно е да живеем братски с растенията, невъзможно е да живеем братски даже и със себе си. защото човек е а спор. в противоречие не само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си. Като дойде до известно положение, той иска да се самоубие, не иска да живее, раздвоен е в себе си. Едното същество в човека мисли, че трябва да живее, а другото мисли че трябва да умре. Сега онези, които не разбират живота, като не могат да разрешат противоречията в него, по-държат, че има един живот извън земята — духовен живот, където всички противоречия ще се разрешат, и хората ще живеят братски. Идеята е отлична, но в приложението на тази идея има нещо криво; защото земният живот е част от духовния живот на човека. И ако вие на земята не можете да живеете добре, в духовния свят съвсем не можете да живеете добре.
към текста >>

Като дойде до известно положение, той иска да се самоубие, не иска да живее, раздвоен е в себе си.
И всички окръжаващи, които са свободни, до ти съдействат, и ти да им съдействаш. Такъв един живот за сега е невъзможен. Невъзможно е да живеем братски с животните; невъзможно е да живеем братски с растенията, невъзможно е да живеем братски даже и със себе си. защото човек е а спор. в противоречие не само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си. Като дойде до известно положение, той иска да се самоубие, не иска да живее, раздвоен е в себе си. Едното същество в човека мисли, че трябва да живее, а другото мисли че трябва да умре. Сега онези, които не разбират живота, като не могат да разрешат противоречията в него, по-държат, че има един живот извън земята — духовен живот, където всички противоречия ще се разрешат, и хората ще живеят братски. Идеята е отлична, но в приложението на тази идея има нещо криво; защото земният живот е част от духовния живот на човека. И ако вие на земята не можете да живеете добре, в духовния свят съвсем не можете да живеете добре. Ако стомахът ви не функционира правилно, мислите ли.
към текста >>

Но затова е необходимо до познавате природата, да познаваме и себе си, да знаем нашите отношения спрямо природата.
Такова нещо е природата. Всички нейни колела са в движение. И тя пише: „За никого не отговарям“. „Никой за никого не отговаря“. Живота е така нареден, че никой за никого не отговаря, а всеки сам трябва да внимава да не го хване някое колело от грамадния механизъм на природата. Но затова е необходимо до познавате природата, да познаваме и себе си, да знаем нашите отношения спрямо природата. Нужно е да имаме конкретно знание за силите и законите на природата. за да не им се изпречва-ме на пътя, защото ще бъдем смазани. Това е практичната страна на знанието, което има приложение. Но има идеи, има знания, конто с неприложими в дадено време. Всички идеи са добри, всичко можем да мислим, всичко е позволено на човека, но не всичко може да го ползва в даден момент.
към текста >>

Това, което мислиш, можеш да го мислиш за себе си; но има мисли, които са неприложими в природата, защото в природата има една висша Разумност, която регулира и направлява процесите и явленията, които стават в нея.
Това е практичната страна на знанието, което има приложение. Но има идеи, има знания, конто с неприложими в дадено време. Всички идеи са добри, всичко можем да мислим, всичко е позволено на човека, но не всичко може да го ползва в даден момент. Няма нещо, което да не е позволено на човека. Аз не искам да ограничавам човешките мисли, но не всички мисли са приложими. Това, което мислиш, можеш да го мислиш за себе си; но има мисли, които са неприложими в природата, защото в природата има една висша Разумност, която регулира и направлява процесите и явленията, които стават в нея. Тази разумност е която обуславя реализирането на мислите. Всичко в природата е подчинено на тази разумна воля. А ние, сами по себе си, вън от импулсите на тази разумна воля, която действа и в нас, не можем да направим нищо. Сами по себе си, ние не сме дошли на земята; също така ние не можем да изменим въртенето на земята, и да направим един ден по-голям или по малък; не можем да изменим наклона на земната ос; не можем да изменим теченията на силите в природата. Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите.
към текста >>

А ние, сами по себе си, вън от импулсите на тази разумна воля, която действа и в нас, не можем да направим нищо.
Няма нещо, което да не е позволено на човека. Аз не искам да ограничавам човешките мисли, но не всички мисли са приложими. Това, което мислиш, можеш да го мислиш за себе си; но има мисли, които са неприложими в природата, защото в природата има една висша Разумност, която регулира и направлява процесите и явленията, които стават в нея. Тази разумност е която обуславя реализирането на мислите. Всичко в природата е подчинено на тази разумна воля. А ние, сами по себе си, вън от импулсите на тази разумна воля, която действа и в нас, не можем да направим нищо. Сами по себе си, ние не сме дошли на земята; също така ние не можем да изменим въртенето на земята, и да направим един ден по-голям или по малък; не можем да изменим наклона на земната ос; не можем да изменим теченията на силите в природата. Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите. Но това, което за човека е невъзможно, непостижимо, неприложимо, за възвишените, за напредналите същества е възможно и постижимо. В природата съществуват разумни закони, според които нещата могат да бъдат приложими или неприложими. Това, което за човека е възможно и приложимо, за животните е неприложимо и невъзможно.
към текста >>

Сами по себе си, ние не сме дошли на земята; също така ние не можем да изменим въртенето на земята, и да направим един ден по-голям или по малък; не можем да изменим наклона на земната ос; не можем да изменим теченията на силите в природата.
Аз не искам да ограничавам човешките мисли, но не всички мисли са приложими. Това, което мислиш, можеш да го мислиш за себе си; но има мисли, които са неприложими в природата, защото в природата има една висша Разумност, която регулира и направлява процесите и явленията, които стават в нея. Тази разумност е която обуславя реализирането на мислите. Всичко в природата е подчинено на тази разумна воля. А ние, сами по себе си, вън от импулсите на тази разумна воля, която действа и в нас, не можем да направим нищо. Сами по себе си, ние не сме дошли на земята; също така ние не можем да изменим въртенето на земята, и да направим един ден по-голям или по малък; не можем да изменим наклона на земната ос; не можем да изменим теченията на силите в природата. Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите. Но това, което за човека е невъзможно, непостижимо, неприложимо, за възвишените, за напредналите същества е възможно и постижимо. В природата съществуват разумни закони, според които нещата могат да бъдат приложими или неприложими. Това, което за човека е възможно и приложимо, за животните е неприложимо и невъзможно. Това се дължи на формата на животните.
към текста >>

на мозъка мисленето, таке и всеки най-малък уд има определена функция.
И човек най първо трябва да знае, какво може де направи във формата, която сега има. Защото формата, това е една възможност. Всяка функция се проявява в известна форма. Всяка функция има известно отправление. Както функцията на стомаха е храносмилането, на дробовете дишането. на мозъка мисленето, таке и всеки най-малък уд има определена функция. Това не значи че мозъка произвежда мисълта, но той само я възприема и предава; той е нещо като радио. Както радиото от далеч схваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава. Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека.
към текста >>

От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло.
Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания. Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло. Само съзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието.
към текста >>

който има развито в себе си свръхсъзнание.
До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят. Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Но хората, като грешат, не могат да използват Божиите блага и после питат — защо Бог не им помага.
към текста >>

Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание.
И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите.
към текста >>

който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла.
Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание.
към текста >>

Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен.
И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне.
към текста >>

Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор.
Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: бялата раса сега е бременна. Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса. Днес цялата бяла раса се мъчи да роди, и ще роди. Мъчнотиите, които тя минава, говорят за раждането на новото.
към текста >>

А всяка мисъл, която не носи в себе си живот знание и свобода, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл.
Онзи, който ще може да направи живота ви сносен е този, който ще донесе една кутия кибрит и запали огъня, да измени условията на живота ви. От огън се нуждаят хората там. Този огън, това е божественото, което се проявява чрез свръхсъзнвнието, от което се нуждаят хората. Според мен Божествено е само онова, което носи мир, сила и свобода на човека. Всяка мисъл, която внася в човека живот, знание и свобода е Божествена. А всяка мисъл, която не носи в себе си живот знание и свобода, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл. И човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и свобода, и на тях не може да се разчита. Досега вие сте градили с човешки мисли. Благодарение на тях, вие днес имате тези хилави тела, които след 40 — 50 — 60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка, и заминавате за онзи свят, без да сте разбрали защо сте се родили, защо сте живели и най-после защо умирате. И след всичко това ще питате — защо Бог, който е съвършен, създаде тези противоречия в живота? Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал.
към текста >>

И човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и свобода, и на тях не може да се разчита.
От огън се нуждаят хората там. Този огън, това е божественото, което се проявява чрез свръхсъзнвнието, от което се нуждаят хората. Според мен Божествено е само онова, което носи мир, сила и свобода на човека. Всяка мисъл, която внася в човека живот, знание и свобода е Божествена. А всяка мисъл, която не носи в себе си живот знание и свобода, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл. И човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и свобода, и на тях не може да се разчита. Досега вие сте градили с човешки мисли. Благодарение на тях, вие днес имате тези хилави тела, които след 40 — 50 — 60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка, и заминавате за онзи свят, без да сте разбрали защо сте се родили, защо сте живели и най-после защо умирате. И след всичко това ще питате — защо Бог, който е съвършен, създаде тези противоречия в живота? Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие.
към текста >>

Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек.
И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко.
към текста >>

С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко.
Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира.
към текста >>

И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си.
в който приемах. Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа. За хората, които идват, да им гледам, аз обикновено нищо не мисля, защото само в такъв случай мога да мисля и виждам това, което е, а не само едни субективни преживелици на днешния ден или живот. Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло — и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история не човека . . . И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него.
към текста >>

Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното.
Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето — аз ги зная, защото зная че и аз самия някога съм ги носил . . . Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшния враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното. . . Зная че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач. И не стана ясна. Но и когато се не вижда ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение.
към текста >>

Свързан, хвърлен на дъното на голяма лодка, изгубил себе си в желание, нарушил два обета, своя и тоя на другата, която в несвяст отнасяше течението на реката в малката лодка .
Но и когато се не вижда ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение. Бягаше лодка по реката и две други я настигаха. Грабнат бе младият жрец и отвесен назад . . . почти труп. Свързан, хвърлен на дъното на голяма лодка, изгубил себе си в желание, нарушил два обета, своя и тоя на другата, която в несвяст отнасяше течението на реката в малката лодка . . . О! тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетки от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма де се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки . . . някъде другаде е това — не вече в Египет.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Живият хляб и вода, които като вкуси веднъж няма да ожаднее и огладнее за винаги, всеки ще намери дълбоко в себе си, като се изкачи на своята планина — ума и слезе в своята долина — сърцето и обиколи своята земя — душата и се изложи най-после на прямите лъчи на слънцето — Духа и се свърже с него, за да се изцели от проказата и падне булото от очите му, за де види величието на оная сила, която непрестанно твори.
Де ще намерим тая храна и де да я търсим? — Жадния преброжда планини и полета, търси и намира хубава вода! — Гладния заобикаля цялата земя и намира хляб. А човек, който е лишен от живия хляб и вода — Божествения огън, как ще ги намери? Кои „планини“ и „полета“ трябва да преброди, кои „океани“ и „морета“ ще преплува, коя „земя“ ще обиколи? — Живият хляб и вода, които като вкуси веднъж няма да ожаднее и огладнее за винаги, всеки ще намери дълбоко в себе си, като се изкачи на своята планина — ума и слезе в своята долина — сърцето и обиколи своята земя — душата и се изложи най-после на прямите лъчи на слънцето — Духа и се свърже с него, за да се изцели от проказата и падне булото от очите му, за де види величието на оная сила, която непрестанно твори. Само когато дойдем до това Положение, за нас ще се отвори ново поле на дейност. Това е пътя, по който трябва да вървим, ако искаме да станем истински човеци и добием първообраза си. Този е пътя, който ще ни изведе на онзи край, дето няма заблуди. лъжи. измами; този е пътя. в който няма сенки и съмнения.
към текста >>

едно богатство в ръцете на един, който не е господар но себе си?
Защото нещастията не са нищо друго, освен постоянните стълкновения на невежите и слепите хора със самата реалност. Понякога ние искаме да изменим съдбата си, като се влюбваме напр. в красиви моми, в богатства и пр. Красотата и богатството, обаче, не са, които могат да донесат щастие. Какви резултати би дало напр. едно богатство в ръцете на един, който не е господар но себе си? Днес едни твърдят, че светът такъв, какъвто е сега, е бил създаден от Бога. Това е погрешно схващане. Онзи, който в същност е създал света, ние не Го познаваме и този въпрос, въобще, тепърва ще изучаваме. По-важно е обаче, да излезем от живота, в който сега сме поставени. Но за да сторим това, трябва да мислим.
към текста >>

Тя седи в онова, което ние знаем, защото то включва в себе си Божественото, а онова, което не знаем е кривата сфера — съдържа в себе си човешкото; - защото човек са отличава по своето незнание.
И да не смитаме, че положенията, в които сега се намираме са най важните. Те са само станции, на които временно се спираме, но има по-нататък пунктове много по-важни. Съвременните хора протестират против страданията, които са дошли върху тях, но защо тогава те причиняват страдания на другите същества? В същност само половината от страданията на хората идват отвън, останалата половина те сами си причиняват и то по такъв майсторски начин, че сам дяволът понякога се чуди на изкуството им. Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това, което знаем.“ Вярващите спорят непрестанно кой има правата вяра. Тя седи в онова, което ние знаем, защото то включва в себе си Божественото, а онова, което не знаем е кривата сфера — съдържа в себе си човешкото; - защото човек са отличава по своето незнание. Ето защо, той ipe6ea да учи. И светът не е нищо друго, освен едно велико училище за него. в което трябва да придаде нещо към онова, което има за себе си. да опознае законите, върху които почива неговото щастие. Сега ще направим следният превод: Съвременните хора се кланят на онова, което не знаят — сиреч на смъртта, защото тя е неизвестното, а онова, което знаят — то е живота.
към текста >>

в което трябва да придаде нещо към онова, което има за себе си.
В същност само половината от страданията на хората идват отвън, останалата половина те сами си причиняват и то по такъв майсторски начин, че сам дяволът понякога се чуди на изкуството им. Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това, което знаем.“ Вярващите спорят непрестанно кой има правата вяра. Тя седи в онова, което ние знаем, защото то включва в себе си Божественото, а онова, което не знаем е кривата сфера — съдържа в себе си човешкото; - защото човек са отличава по своето незнание. Ето защо, той ipe6ea да учи. И светът не е нищо друго, освен едно велико училище за него. в което трябва да придаде нещо към онова, което има за себе си. да опознае законите, върху които почива неговото щастие. Сега ще направим следният превод: Съвременните хора се кланят на онова, което не знаят — сиреч на смъртта, защото тя е неизвестното, а онова, което знаят — то е живота. Чудни са хората когато питат има ли друг свят. има ли отвъден живот и пр. Отишъл някой си в една къщи с много стаи, влезнал да живее в една от тях и пита има ли други стаи?
към текста >>

Може ли едно същество да сътвори само себе си преди да е съществувало?
Ние си мислим, че сме изхвърлени на един остров, където никой не се грижи за нас. Но това не е вярно. В Библията има много доказателства за противното, но въпреки това, съвременните хора пак се съмняват. Те биха били в правото си, при условие че всичко е дело на човека, че всичко е негово творение. Ами тогава чие творение е самият той? Може ли едно същество да сътвори само себе си преди да е съществувало? От тук именно се раждат изопачените положения. И понеже съвременните хора не могат да виждат проявлението на разумно-то в света мислят. че светът е неразумен. От какво зависи разумността? Ако ние грижливо проучим строежа, състава и пр.
към текста >>

Не е нужно всеки да може да танцува или да пее, или да играе на сцената, или да работи в приложните изкуства, ала всеки трябва да има в себе си добре развито чувство за изтънченост и красота.
Вярата и любовта днес. трябва да влизат в света, за да преобразят индивид, семейство и общество. Усет към хубавото Шримати Рукмини Деви Изкуството не се състои в това — да се чуе една песен, или де се види някой танц, нито — дали се харесват те, или не. Едничката цел на изкуството е — да направим живота си художествен, тъй че в него да цари духа не изкуството. Това съвсем не значи, че всеки от нас трябва до стане творец-художник в обикновения смисъл на думата. Не е нужно всеки да може да танцува или да пее, или да играе на сцената, или да работи в приложните изкуства, ала всеки трябва да има в себе си добре развито чувство за изтънченост и красота. Спомням си. как Павлова често танцуваше пред бедни хора, не защото те можеха да оценят техниката й, или да проникнат в духа на творческата й работа, но защото искаше те да бъдат щастливи поне за малко. Мнозина често я запитваха, защо танцува пред бедни хора, повечето от които не можеха да оценят изкуството й. Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света.
към текста >>

Аз мисля, че една част от нашата работа, що имаме пред себе си, е— да се възбуди у другите незадоволство от грозящите условия, с които те са свикнали и които смятат за неизбежни.
С голяма мъка можах да се храня в парахода, когато пътувах. Всъщност, аз полагах усилие отвращението ми де не стане прекалено. Обаче, отвращението не бива да престава у нас. Отначало човек се чувства обзет от него, ала след време той го преодолява. Що се отнася до мене, аз отказвам да свиквам с неща, които са грозни и които ме отблъскват. Аз мисля, че една част от нашата работа, що имаме пред себе си, е— да се възбуди у другите незадоволство от грозящите условия, с които те са свикнали и които смятат за неизбежни. Има много люде, които винаги са мръсни, но са толкова свикнали с това, че навярно, съвсем се не сещат, че са нечисти. Безспорно, трябва да бъдем търпеливи спрямо нечисти хора, ала не бива никога да си позволяваме самите ние да бъдем такива, но — да се стараем да подбуждаме художественото чувство у нечистите, тъй че те да престанат да позволяват на нечистотата да има някакъв дял в техния живот. На по-напредналите от нас души, сигурно нашия начин на живеене изглежда некрасив. Те, обаче, са търпеливи и снизходителни спрямо нас. Те ни разбират и ни помагат.
към текста >>

Това, обаче, само по себе си не е цел.
Те, обаче, са търпеливи и снизходителни спрямо нас. Те ни разбират и ни помагат. Така и ние трябва да се отнасяме към тези, които не са поставени като нас щастливо в света. Желала бих да бъде много ясно за всички, че моето разбиране за изкуството няма за цел да се изрази то само на физичната област чрез спектакли или други художествени творби. Това е много малка част от истинското изкуство, макар че то много допринася за развоя на художествения дух. Това, обаче, само по себе си не е цел. Истинска цел на всяко изкуство е, щото всеки един от нас да стане човек на изкуството, да може да цени хубавото и да работи в хармония с целия живот и животът на всекиго от нас да стане тъй-изтънчен, тъй-художествен, че да можем веднага да се отзоваваме на всяко хубаво и благородно дело. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) Но да се върнем върху носът, като израз на състояние, способности и проява на един человек сиреч, като характерологичен белег. В всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия. Тя може да бъде права, вдлъбната навътре и изпъкнала навън и смесена.
към текста >>

Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение.
В I. първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота. В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата, това показва човек склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носът е дебел (широк) това показва че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си. Когато носът е остър отгоре (не върхът на носът, а гърбът му случая „б“) тогава тия натури са склонни към финни преживявания, но надменни, склонни към надценявания на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля.
към текста >>

Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата.
Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А.
към текста >>

И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането.
Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха!
към текста >>

Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи.
И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките. * Днес хората са много суеверни. Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи. Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие. Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив. Майката и бащата вярват, че децата им ще осигурят тяхното щастие. Всичките тези надежди са само лотарийни билети. Всичко това е суеверие.
към текста >>

Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в права пропорция с постигане не това триединство в себе си.
Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив. Майката и бащата вярват, че децата им ще осигурят тяхното щастие. Всичките тези надежди са само лотарийни билети. Всичко това е суеверие. Истинската вяра е да вярваме в своята права мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка. Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в права пропорция с постигане не това триединство в себе си. * Не е важно какво мислят хората за нас, не е важно какви погрешни или велики дела сме правили в миналото. Важно е сега, в този момент, каква ни е любовта към Бога и ближния. * Ако не се обидим, когато някой не задоволи едно наше желание, то това желание е било безкористно. В обиждането винаги има корист и липса на вяра в своите ценности. Когато не се обидим, може да бъдем сигурни, че правото е на наша страна н това говори, че сме добри алхимици, че можем да превръщаме въглена в диамант.
към текста >>

Който подозира, той вижда себе си в подозрението.
В обиждането винаги има корист и липса на вяра в своите ценности. Когато не се обидим, може да бъдем сигурни, че правото е на наша страна н това говори, че сме добри алхимици, че можем да превръщаме въглена в диамант. Честите обиди, които ни се нанасят, са едно условие да стенем добри алхимици. * Подозрението е болезнено състояние на чувствата. Който започне да не вярва на своите подозрения, той скоро ще се освободи от тази болест. Който подозира, той вижда себе си в подозрението. Чрез подозрението човек прекрасно може да изучава себе си и да се заеме за своето изправление. * Ние познаваме до къде сме достигнали в знанието, силата и любовта по това какви вътрешни отношения имаме с Бога и каква ни е обходата с хората, когато сме в тежки изпитания. * Както пчелата, като събира нектар, опрашва и цветовете, така и всяка стъпка на разумния и любещ човек носи благо за него и за всеки, с когото влезе в контакт. * Ако някой мисли, че е много учен, че заема високо обществено положение, а не е способен да се отзове на нуждите на страдащите и тъпче слабите, като мравки, този човек скоро ще разбере, че е градил къща на пясък. Ученият човек е крайно внимателен, скромен, отзивчив и владее знание и сили да помага.
към текста >>

Чрез подозрението човек прекрасно може да изучава себе си и да се заеме за своето изправление.
Когато не се обидим, може да бъдем сигурни, че правото е на наша страна н това говори, че сме добри алхимици, че можем да превръщаме въглена в диамант. Честите обиди, които ни се нанасят, са едно условие да стенем добри алхимици. * Подозрението е болезнено състояние на чувствата. Който започне да не вярва на своите подозрения, той скоро ще се освободи от тази болест. Който подозира, той вижда себе си в подозрението. Чрез подозрението човек прекрасно може да изучава себе си и да се заеме за своето изправление. * Ние познаваме до къде сме достигнали в знанието, силата и любовта по това какви вътрешни отношения имаме с Бога и каква ни е обходата с хората, когато сме в тежки изпитания. * Както пчелата, като събира нектар, опрашва и цветовете, така и всяка стъпка на разумния и любещ човек носи благо за него и за всеки, с когото влезе в контакт. * Ако някой мисли, че е много учен, че заема високо обществено положение, а не е способен да се отзове на нуждите на страдащите и тъпче слабите, като мравки, този човек скоро ще разбере, че е градил къща на пясък. Ученият човек е крайно внимателен, скромен, отзивчив и владее знание и сили да помага. Г. Т.
към текста >>

Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища.
И трябва да го кажа скоро. Аз предчувствам, че наближава голяма промяна. Чувствам не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“ Тия думи ми наведоха на въпроса за предчувствията. „Да, аз вярвам в тях— отговаря сериозно и откровено. Аз имам доста опит в туй отношение. Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища. Но неотдавна тяхната важност за мен стана съвсем ясна. „Експерименталистът учен може да игнорира фактите на окултните възприятия; но аз твърдо и съзнателно вярвам в тях, защото зная, че тия факти съществуват. Преди два дена аз изпитах едно убедително преживяване в туй отношение. Аз почивах, като сега на миндера, мислено зает с писмото, което готвех да напиша вечерта. Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влезна сестра ми.*) Аз бях тъй учуден, че продължавах да лежа без да продумам.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И доволен, бодър всекидневно Ти представяй себе си в мечтание; Захвърли ти дребно - непотребно, Вси излишни грижи, колебание.
Д. Антонова Към брата Не прекъсвай тока на благата — Не изгубвай вярата си в Бога! Сили нови събери в душата — Не плаши се от съдбата строга! * Упражнявай волята упорно, Да сменяваш отчаяние с вяра, Работи и вярвай неуморно : Силна вяра планини събаря. * Буден бивай 1 И люби живота — Любовта ти да те окрилява! Ти оръжие имаш истината — Мрак не давай теб да побеждава! * И доволен, бодър всекидневно Ти представяй себе си в мечтание; Захвърли ти дребно - непотребно, Вси излишни грижи, колебание. * Възвишени, нежни чувства, мисли, В себе влагай утрин като станеш, И смирено с вяра помоли се, Нова работа като захванеш. * Чрез усилие, труд н постоянство Се Духът в човека възвисява; С мисъл светла, чувство християнско Се човекът учи, възпитава. * „И доброто, що Бог вложи в мене, То да е за мойте ближни, братя“ — Ти кажи си тъй без двоумение — Сила, радост сети щеш в душата! Д. Апостолов Човек и Бог Тъй както майката детето си прегръща И носи го с любов до своето сърце — Така всеблаги Бог човеците обгръща, Подига, носи ги на ангелска ръце .. * И през долината на скърби ги превежда. И тъй, там учи ги — не ги остава Той: От мъки и беди чудесно ги извежда, С блага и радости дарява ги безброй!
към текста >>

* Възвишени, нежни чувства, мисли, В себе влагай утрин като станеш, И смирено с вяра помоли се, Нова работа като захванеш.
Сили нови събери в душата — Не плаши се от съдбата строга! * Упражнявай волята упорно, Да сменяваш отчаяние с вяра, Работи и вярвай неуморно : Силна вяра планини събаря. * Буден бивай 1 И люби живота — Любовта ти да те окрилява! Ти оръжие имаш истината — Мрак не давай теб да побеждава! * И доволен, бодър всекидневно Ти представяй себе си в мечтание; Захвърли ти дребно - непотребно, Вси излишни грижи, колебание. * Възвишени, нежни чувства, мисли, В себе влагай утрин като станеш, И смирено с вяра помоли се, Нова работа като захванеш. * Чрез усилие, труд н постоянство Се Духът в човека възвисява; С мисъл светла, чувство християнско Се човекът учи, възпитава. * „И доброто, що Бог вложи в мене, То да е за мойте ближни, братя“ — Ти кажи си тъй без двоумение — Сила, радост сети щеш в душата! Д. Апостолов Човек и Бог Тъй както майката детето си прегръща И носи го с любов до своето сърце — Така всеблаги Бог човеците обгръща, Подига, носи ги на ангелска ръце .. * И през долината на скърби ги превежда. И тъй, там учи ги — не ги остава Той: От мъки и беди чудесно ги извежда, С блага и радости дарява ги безброй! * И който таз Любов, таз тайна кой разбира Чудесно слънце ще в душа му да изгрей: Вода кат извор същ от него ще извира И кой от нея пий навеки ще живей!
към текста >>

Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза.
* И който таз Любов, таз тайна кой разбира Чудесно слънце ще в душа му да изгрей: Вода кат извор същ от него ще извира И кой от нея пий навеки ще живей! Д. Апостолов За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 179) III. За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа.
към текста >>

Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни.
Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса.
към текста >>

Това което те говорят е „вярно“ защото те го говорят, а не защото само по себе си е вярно.
Срещал съм окултни съчинения, които говорят за Христа това, което не е. А онзи, който говори за Христа и отрича Евангелието, като говори неща противоположни на това, което се говори в него, е само с цел да заблуди човечеството с името на Христа. Такъв е случая с някой, които се провъзгласяват за учители на света и в своите съчинения говорят, че живеят заедно с Христа някъде из Хималаите, от където пращат чрез своите ученици „новото“ учение в света. Това е в явно противоречие с учението на Евангелието. И това което силно се подчертава в техните съчинения а тяхната личност, в на самата наука. Това което те говорят е „вярно“ защото те го говорят, а не защото само по себе си е вярно. А всяко учение, което поставя личността като основа, няма нищо общо с учението на Христа, който казва — не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца ми, който ме е пратил. За да може човек да се ориентира в обширната окултна наука и литература, преди всичко трябва да има връзка с един велик посветен, който е във връзка с Христа. Христос говори и отвътре на човека, но докато се научи да разпознава гласа на Христа отвътре, от други гласова, които говорят в него, той трябва да се ръководи от един Учител, вън от себе си — който да му посочи пътя към Христа. И намерил един път Учителя във физическия свят, ученика трябва да се води само по ума на своя Учител. Това, което Учителят му дава, ще му служи като светлина и критерии, за да се ориентира в големия лабиринт на окултното познание.
към текста >>

Христос говори и отвътре на човека, но докато се научи да разпознава гласа на Христа отвътре, от други гласова, които говорят в него, той трябва да се ръководи от един Учител, вън от себе си — който да му посочи пътя към Христа.
Това е в явно противоречие с учението на Евангелието. И това което силно се подчертава в техните съчинения а тяхната личност, в на самата наука. Това което те говорят е „вярно“ защото те го говорят, а не защото само по себе си е вярно. А всяко учение, което поставя личността като основа, няма нищо общо с учението на Христа, който казва — не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца ми, който ме е пратил. За да може човек да се ориентира в обширната окултна наука и литература, преди всичко трябва да има връзка с един велик посветен, който е във връзка с Христа. Христос говори и отвътре на човека, но докато се научи да разпознава гласа на Христа отвътре, от други гласова, които говорят в него, той трябва да се ръководи от един Учител, вън от себе си — който да му посочи пътя към Христа. И намерил един път Учителя във физическия свят, ученика трябва да се води само по ума на своя Учител. Това, което Учителят му дава, ще му служи като светлина и критерии, за да се ориентира в големия лабиринт на окултното познание. Затова препоръчвам на всички онези, които искат да проучават окултизма, да проучват преди всичко беседите и лекциите на Учителя, които ще им дадат и по-вече от това, което те търсят. Те ще им дадат светлина и критерий, за да могат безопасно да проучват обширната окултна литература и да задържат само положителното. И само в тях в днешната епоха ще намерите методите, които са необходими за развитието но човека при днешното му състояние. В.
към текста >>

Та когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си.
За да не разбират значението на Царството небесно в живото, учените се спъват от неразбиране на това. което учат, а религиозните хора се спъват от много чувствания. Когато чувстванята на човека се събудят, той мисли че е станал много религиозен. Такъв религиозен човек прилича на парен котел, в когото се е събрала много пара, която няма от къде да излезе. Той търси начин да се отпуши, и като намери някого, ще започне да говори и разисква с него по ред религиозни въпроси, за право и за криво, докато се отпуши и парата излезе навън. Та когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си. А учения, аз го оприличавам на гладен човек. Понеже гладът го мъчи, той е започнал да мисли, чуди се какво да измисли. Та религиозните и учените за да разберат значението на Царството небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало. Религията и науката са прояви на Разумното начало в света. Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита.
към текста >>

Докато давате преднина на Божественото в себе си, живота тече приятно.
Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало, Царството небесно, което е основата и същината на вашия живот. И ценното у човека, това е Царството небесно. Царството небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра. Никога не губете своята вяра в това, в което Бог ви се изявява. Нека всички неща отвън бъдат условия, пособия, чрез които вашата вяра да се развива. Докато давате преднина на Божественото в себе си, живота тече приятно. Щом речете да препятствате на Божественото в неговото проявление, живота губи своята приятност. Затова ви казвам: не опетнявайте пособията, чрез които умът работи. Не опетнявайте сърцето си, понеже чрез него се проявява душата. А чрез умът работи духът. Които не разбират тези отношения, които съществуват между душата и сърцето и между умът и духът, и отношенията, които съществуват между душата и духа и между ума и сърцето, и най-после отношението на тези четири елемента към човека, те стават еднообразни в умуванията си за света и живота и го представят такъв, какъвто не е.
към текста >>

Вярвайте най-после в това, което тялото ви е дало; вярвайте в туй, което носите в себе си.
И казва се в Писанието: търсете първом царството небесно и всичко друго ще ви се приложи. Деветте блаженства, за които се говори в петата глава на Евангелието от Матея, това са 9 методи, по които можете да добиете всичко, каквото ви трябва за ума, за сърце то, за душата и за духа. Пита някой в какво да вярвам? Вярвайте в това. което ви е дал духът, вярвайте в това, което душата ви е дала, вярвайте в това, което умът ви е дал; вярвайте в това, което сърцето ви е дало. Вярвайте най-после в това, което тялото ви е дало; вярвайте в туй, което носите в себе си. Като пипнеш главата си, вярвай в Онзи, Който я е създал. Несметни богатства се крият в човешката глава. Ако някой умен човек пипне главата ви, веднага ще потекат положителни, възходящи енергии в нея. Обаче, ако някой глупав пипне главата ви, течението на тия енергии ще спре. Възходящите енергии развиват дарбите си способностите и оформят органите, всеки от които е израз на едно добродетел.
към текста >>

И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо.
При начинът, по който хората сега се раждат, смъртта е една неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре като гъсеница, за да стане пеперуда. Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота. Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас. Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли? Не. На другия ден вие пак ще имате пари. И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате пари на разположение. Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора.
към текста >>

Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си.
Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли? Не. На другия ден вие пак ще имате пари. И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате пари на разположение. Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора. Когато срещнете един талантлив човек, което е едно благо, вие трябва да оцените това благо, а самия човек, който има този талант, трябва да има идея и желание да употреби този талант за благото на човечеството. Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си. От тях излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с голямо разположение. Това разположение не може да се купи с никакви пари. Всички, кои то слушат концерта, са участвали в него. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ За да влезете а Царството небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени.
към текста >>

„Познай себе си!
Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида. В религията — пантеизъм, в обществения живот — деспотизъм. „Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят. Имаме вече чувство на свободата — съзнание още на. Абсолютното превъзходство на съдбата, влиянието на оракула показва, че целият Гръцки живот, макар че в сравнение с изтока е твърде одухотворен, още е в природно състояние. Процесът на индивидуализиране продължава в Рим. Стремлението към независимост и свобода на индивида, постулат в древния свят, никога не бе постигнато.
към текста >>

Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало — други смятат и себе си за еднодневки и живота в тях за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо.
Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му — те никога няма да му кажат това. До като човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме до като сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало — други смятат и себе си за еднодневки и живота в тях за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното и другото гледище имат своите предпоставки и са на местата си, както е на местото си сеното, като храна на коня и хляба — на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание. Това знание не се постига по механически път на запаметяване на известни правила и закони, а чрез възприети и живяни във всеки момент идеи. Там. където не ще може да има лична опитност, достатъчно е ако човек обича искрено и дълбоко едно по висше от себе си същество — то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило. Възможно ли е това?
към текста >>

където не ще може да има лична опитност, достатъчно е ако човек обича искрено и дълбоко едно по висше от себе си същество — то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило.
Но щом семето попадне в земята, яйцето под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало — други смятат и себе си за еднодневки и живота в тях за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното и другото гледище имат своите предпоставки и са на местата си, както е на местото си сеното, като храна на коня и хляба — на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание. Това знание не се постига по механически път на запаметяване на известни правила и закони, а чрез възприети и живяни във всеки момент идеи. Там. където не ще може да има лична опитност, достатъчно е ако човек обича искрено и дълбоко едно по висше от себе си същество — то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило. Възможно ли е това? Разбира се. Това сме го опитвали всички, които сме на тоя път. Как? Това е въпрос, отговора на който има индивидуална и обективна част. За обективната може да става дума, за субективната не — понеже тя е в зависимост от всеки отделен случай.
към текста >>

Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си?
То няма постоянна форма, но тъкмо за това са чувства същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг. Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“. В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма която поискаш или помислиш. Това е свят в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава!
към текста >>

В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали.
Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг. Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“. В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма която поискаш или помислиш. Това е свят в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава! — шизофренизъм, лудост, халюцинация .
към текста >>

Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си.
Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“. В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма която поискаш или помислиш. Това е свят в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава! — шизофренизъм, лудост, халюцинация . . .
към текста >>

(Г) Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината носа си остава все още твърде висока преграда между очите — такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разположени нормално или широко.
Но разбира се и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и др. недостатъци (епилепсия, злоба — тогава и очите са верен решителен показалец: съмнение) Когато вдлъбнатината е мека (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите — тогава имаме добродушен човек, който може да „лае“, но не „хапе“. (В) Когато гънката е много дълбока, вследствие на което корена на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа — това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи) бърз, дребнав ум, човек на дреболии. (Г) Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината носа си остава все още твърде висока преграда между очите — такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разположени нормално или широко. Изобщо взето ъглите, които образуват органите, на човешкото лице помежду си, са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал до крей тия закони на органическа проекция, които засягат понякога дълбоко природата на човека — а често — и неговото минало, па и вероятно и бъдеше. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа. Книжнина Узвишени идеал, Петар Данов, 1936 Београд.
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И.
към текста >>

Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта.
Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови.
към текста >>

Но съвременните хора нямат ясна представа за себе си.
Обаче човек знае и да плава, повече от рибата, да хвърчи, повече от птицата, да бяга, повече от коня, но освен това. той знае и да мисли. А по какво се отличава човек от човек? По своята разумност. Това са фази на проява на творческия ритъм на Словото. Но съвременните хора нямат ясна представа за себе си. Те сега едва се учат как да живеят. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът в морето им стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици. Големите страдания ги накараха да си направят пера и до станат птици. Птиците пък от големите преследвания, страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора.Учените казват, че всичко това става по пътя на еволюцията.
към текста >>

Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда.
Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява. От гледището на окултизма. теорията на подмладяването е стара. И умът, например, произвежда хормони. Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън. И сърцето също така произвежда хормони. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите. Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се подмлади, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв.
към текста >>

За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби.
Като не числят правилно, кръвта отива но друго място, а не в мозъка. Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък. Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (гръбначният) мозък. За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот.
към текста >>

Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята.
И да се явят някакви болести, телесно ще заминат. Там всяка болест е добре дошла. Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете. Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи.
към текста >>

Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си.
Тя винаги е внимателна към всички онези, които разбират законите й и ги изучават. Тя е открила своите тайни на тях. Сега религиозните хора казват, че трябва да служат на Бога. Как ще служат на Бога, ако не зачитат Неговите закони? Зачитането на човешките закони, не е зачитане на Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата. Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва.
към текста >>

А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят.
Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията. А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят. Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени.
към текста >>

Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени.
А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят. Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък.
към текста >>

Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа.
Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея.
към текста >>

Затова е необходимо да разбира, да познава себе си.
Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си.
към текста >>

Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък.
Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си. Най-важната любов е любовта към Бога. Този център е от най голямо значение за човека. И ако българите са страдали до сега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любовта към Бога е слабо развит.
към текста >>

Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си.
Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си. Най-важната любов е любовта към Бога. Този център е от най голямо значение за човека. И ако българите са страдали до сега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любовта към Бога е слабо развит. У славяните (русите), обаче този център — любов към Бога, е най-силно развит. Затова именно на тях е дадено толкова много земя.
към текста >>

Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива.
към текста >>

Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите.
Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива. Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите. Само когато се развият всичките центрове в мозъка, които са свързани с различни чувство и способности, и които в своята целокупност са израз и потик на Великото творческо Слово, те ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия. А тъй както искат да ги разрешат съвременните хора нито индивидуалните, нито социалните противоречия имат разрешение. „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“. Питам, къде ще търсите Бога? В центъра на човешкия мозък, там е началото.
към текста >>

Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне.
Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви. Върху това тяло разумни същества са работили милиарди години. В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. Ще каже някой: ама аз нямам ум. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло. Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него. Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш. Същия метод се отнася до всички центрове, които са свързани с човешките добродетели и способности.
към текста >>

И тъй, вие трябва да изучавате себе си.
Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него. Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш. Същия метод се отнася до всички центрове, които са свързани с човешките добродетели и способности. Но затова е необходимо мозъка да се пази в нормално състояние. Съвременните хора са мозъчно изтощени, защото те се тревожат за нищо и никакво. И тъй, вие трябва да изучавате себе си. Знайте, че всички възможности зависят от вашето тяло. От вашия мозък се определя стойността на вашия ум. От вашата симпатична система се определя стойността на вашето сърце. А от функциите на цялото ви тяло се определя стойността на вашата воля. Като се разглеждат удовете на човека, от тях може да се определи, през какви форми е минало едно същество от преди милиарди години, как е живяло през миналите поколения и т. н.
към текста >>

Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си.
Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата.
към текста >>

Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо.
И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата.
към текста >>

Вие може да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и до се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите.
Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение. Затова трябва да работят в това направление. Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа. Прекарайте всичко през ума си, и се свържете с живата разумна природа. Вие може да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и до се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите. Всяка книга е важна до толкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, които изяжда човешкото сърце. Каквото четете, мислете върху него. Във всяка книга има нещо вярно, което трябва да разглеждате внимателно и да го проучавате спирайте се върху вярното и дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-низко от вас. Хората нито са по-низко, нито са по-високо от вас.
към текста >>

Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден.
След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден. Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта.
Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето. Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде. На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари.
към текста >>

Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм.
Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината! Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината! В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение. Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен. Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си! Но заедно с това. християнството доведе до презиране на тялото и чувствените блага, откривайки вътрешните, духовните блага Всички оракули замлъкнаха пред едничкия оракул на човешката съвест.
към текста >>

Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си!
Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение. Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен. Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си! Но заедно с това. християнството доведе до презиране на тялото и чувствените блага, откривайки вътрешните, духовните блага Всички оракули замлъкнаха пред едничкия оракул на човешката съвест. Всички култове изчезнаха пред култа на човешкото сърце (О. Н. 131.) Двоен свят на контрасти разкри Христос — този свят и онзи свят (дуализъм) и започнаха борби и противоречия. 6. Преобладаване на един принцип в разните периоди на историята.
към текста >>

Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето.
Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се сливат в по-високо утвърждение. Третият момент на диалектическия процес трябва неминуемо да настъпи, Това е изходната точка на философията на делото. Две епохи са две крайности, два полюса.
към текста >>

Християнството — светът на мисленето, на духовното, на субективното.
Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се сливат в по-високо утвърждение. Третият момент на диалектическия процес трябва неминуемо да настъпи, Това е изходната точка на философията на делото. Две епохи са две крайности, два полюса. Древността бе светът на даденото, на материалното, на обективното. Християнството — светът на мисленето, на духовното, на субективното. „Коренната реформа на човечеството,“ която Христос донесе е още само в идея. Неговото учение не е още приложено напълно. Ако душата е безсмъртна, то не значи, че тялото трябва да бъде потъпкано. Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят. Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето.
към текста >>

Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето.
Християнството — светът на мисленето, на духовното, на субективното. „Коренната реформа на човечеството,“ която Христос донесе е още само в идея. Неговото учение не е още приложено напълно. Ако душата е безсмъртна, то не значи, че тялото трябва да бъде потъпкано. Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят. Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им. Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията. „Волята е най-висшият израз на Духа“ (О. Н. 234.) Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете. (Philos, der Pat. стр.
към текста >>

Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията.
Неговото учение не е още приложено напълно. Ако душата е безсмъртна, то не значи, че тялото трябва да бъде потъпкано. Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят. Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им. Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията. „Волята е най-висшият израз на Духа“ (О. Н. 234.) Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете. (Philos, der Pat. стр. 47.) Тя отстранява едностранчивостта и недостатъка и на двете. Мисълта е, която разделя на две: на това, което е и на това, което трябва да бъде.
към текста >>

234.) Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете.
Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят. Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им. Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията. „Волята е най-висшият израз на Духа“ (О. Н. 234.) Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете. (Philos, der Pat. стр. 47.) Тя отстранява едностранчивостта и недостатъка и на двете. Мисълта е, която разделя на две: на това, което е и на това, което трябва да бъде. Приложението, делото съединява отново и ги слива в едно. Понеже мисълта е отрицание, а делото утвърждение.
към текста >>

Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем?
Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта! — Къде виждаш блага и добрини? Де Любов и радост? — Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта! Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем? Но кой буди и възраства тревите и цветята? Кой учи птичките да пеят тъй хубаво, цветята да цъфтят и разпръсвал, аромат, дръвчетата да връзват плод? Ела да размислим върху тая премъдра Сила, която оживява всичко! Ела да посрещнем Пролетта! — Вие сте безгрижни!
към текста >>

— и ще намериш време да влагаш в себе си нови, възвишени мисли и чувства.
Не вярваш ли, че цветовете на дръвчетата ще се обърнат във вкусни плодове? Ако вярваш това, защо да не повярваш, че добрите мисли и чувства, които постоянно влагаме в душата си. са семе, което ще поникне, ще се разцъфти и ще даде обилен плод? Пролетта е благоприятно време за посев и растеж! Ставай рано! — и ще намериш време да влагаш в себе си нови, възвишени мисли и чувства. Каквото посеем — това и ще жънем! Ние имаме ум, сърце и воля, над които сме длъжни да работим. Да имаме светъл ум, благородно сърце и воля мощна, това е голямо богатство! Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила!
към текста >>

Който владее себе си е по-горе от оня, който владее цял град.
Ние имаме ум, сърце и воля, над които сме длъжни да работим. Да имаме светъл ум, благородно сърце и воля мощна, това е голямо богатство! Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила! Мъдростта е по-ценна от много злато! Който владее себе си е по-горе от оня, който владее цял град. Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и тръни, или пък най-вкусни и ароматни плодове! Това зависи от нас — какво сме посели: каквото сеем днес — това ще получим утре. Разбираш ли сега, какво трябва да правим и как да си помогнем? Ако хората разберат това, ще намерят време де четат и размишляват да работят за Възвишеното, Разумното и Доброто! Здравей брат!
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.
Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила.
към текста >>

Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости.
А истинският живот, — животът, който е пълен със смисъл, с величие и красота, не е далеч от нас. Той не е скрит някъде в неизвестност. Той е в самите нас. И достатъчно е само да отворим съзнанието си за него, да се пробудим от греховния сън, за да протече той в нас и да ни донесе своите безценни съкровища. Истинският живот е животът за Цялото. Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости. Истинският живот е живот на творчество. Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие. Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот.
към текста >>

В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция.
Но за да не се бъркаме, ще изнеса основните черти на двете течения, — онова, което ги различава, това са методите за приложение на учението. Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух. Източната школа работи със знанието и методите прилагани при инволюцията, които са несъвместими и даже вредни в процеса на еволюцията. А западната школа работи със знанието и методите, които сега се внасят в живота и които са в хармония със законите и условията в настоящия момент на развитието. И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие. В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция. Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието на учението и литературата на възхода и да посоча онова място,- което беседите на Учителя заемат в тези литература. За да разберем правилно мястото на беседите в окултната литература, трябва да видим, как е вървяло развитието на Божественото учение в развоя на бялата раса и заедно с това и на литературата на това движение. Според Учителя, в развитието на балата реса, Всемирното Братство е изпратило последователно четири клона, които са били и са центрове и огнища на културата и светлина за епохата, в която са работили и работят. Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха.
към текста >>

Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете.
За да разберем правилно мястото на беседите в окултната литература, трябва да видим, как е вървяло развитието на Божественото учение в развоя на бялата раса и заедно с това и на литературата на това движение. Според Учителя, в развитието на балата реса, Всемирното Братство е изпратило последователно четири клона, които са били и са центрове и огнища на културата и светлина за епохата, в която са работили и работят. Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто.
към текста >>

Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път.
И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците. И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет. Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил. През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие.
към текста >>

Те държат Христа някъде вън от себе си.
По този път са създадени лошите условия, при които живеем сега. Това се дължи на лисата на знание и приложение на знанието. Хората мислят, че с лъжи и хитрини могат да живеят на този свят. Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура. Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура. За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви.
към текста >>

Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура.
Това се дължи на лисата на знание и приложение на знанието. Хората мислят, че с лъжи и хитрини могат да живеят на този свят. Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура. Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура. За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения.
към текста >>

Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура.
Хората мислят, че с лъжи и хитрини могат да живеят на този свят. Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура. Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура. За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате.
към текста >>

— Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки.
София.— Изгрев. Движението на Всемирното Братство Влиянието на новата мисъл Какво се търси? — Търси се ценното, необходимото. Търси се онова, от което се има насъщна нужда. Кое се цени? — Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки. Ето едно писмо от братска Полша. „Аз съм ви много благодарен за вашите издания — „Frateco“ и „Nova kulturo“, които са не само интересни, но и необходими за мен и моите 6 колеги, на които чете винаги веднага след получаването на неща от вас. Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до децата на светлината. С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“ Със съидейнически и искрен поздрав. Vasil Dorosenko — Полша В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката На 6-8 декември 1936 год.
към текста >>

Философско мислене и религиозно съзнание.
„Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове! “ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината.
към текста >>

Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време.
“ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12.
към текста >>

В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно.
181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12. Същността на бъдещето като задача, като императив. Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70).
към текста >>

Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12.
Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12. Същността на бъдещето като задача, като императив. Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70). Осъществяване свободата и щастието зависи от нас самите, от нашата добра воля. „Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н.
към текста >>

Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят.
„Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н. 7.) Тйежковски вижда нуждите, злото, греха, мъчнотиите. Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони. Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14.
към текста >>

чувство — мислене — дело.
Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята.
към текста >>

Още като съвсем малка, тя чуваше и себе си постоянно един глас, който й говореше и казваше какво да прани.
“ Тихият глас мълчи . . . И когато мълчи, тя знае, че е на погрешната страна . . . И така е било от детинство, от както се е запомнила. Още като съвсем малка, тя чуваше и себе си постоянно един глас, който й говореше и казваше какво да прани. И този глас я пращаше при майка й преди тя още да я е повикала, караше я да прави това, което трябваше, преди още да й са казали близките й. И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три деца. И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря. И колкото момичето порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно.
към текста >>

Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар .
И този глас я пращаше при майка й преди тя още да я е повикала, караше я да прави това, което трябваше, преди още да й са казали близките й. И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три деца. И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря. И колкото момичето порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно. Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . . И когато тя порасна, околните й искаха с развлечения и веселия да я избавят от този незнаен глас, да я избавят от ненормалността й. Затова я водеха на театър, концерт, забави . . . И тогава, странно, тя чуваше един нов глас, който й казваше: — Ето, виж, това е живота!
към текста >>

Тя се спира пред едно разклонение и пита тихо в себе си: — Не къде?
И сега тя знаеше, че трябва да отиде и намери болният, когото от няколко дни виждаше навред. Тя провери за приемният ден в голямата болница, взема няколко книги под мишца и отиде един ден след обед когато в болницата пущаха посетители. Тя премина през големи обширни градини и влезе в чистите коридори. Сърцето й трепереше в гърдите й да не я запитат кого търси. Но нима може да каже като самата тя не знае името му? Тя се спира пред едно разклонение и пита тихо в себе си: — Не къде? Невидима ръка пак я повежда и спира пред стаята №1. С трепереща ръка натисва бравата и отваря вратата. Посрещат я десетки любопитни погледи. Слаба руменина покрива хубавото й лице. Очите й търсят да видят тоя, за когото тя е дошла.
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да мислиш — това значи да се освободиш, макар за кратко време, от всичко посредствено, от всичко дребнаво, от всичко чуждо, както и от своите чувствания, и да се вглъбиш дълбоко в себе си, като свържеш съзнанието си с източниците на Духа.
Човешкият ум е един приемник, подобен на радиоапарата, и той непрестанно възприема, върху него непрестанно въздействат, подсъзнателно, безчислените вибрации на всевъзможни чужди мисли и преживявания, които изпълвате атмосферата. И, естествено, отражението на нашите чувства и това на чуждите мисли и внушения, в нашето съзнание и подсъзнание, не е мисъл, не е наш оригинален творчески акт. Истинската мисъл е това, което ний сами сме родили в нашия ум. Истинската мисъл е тази съзнателна проява на нашия ум, до която той идва само след като направи нужните усилия да се освободи от външните въздействия — от чуждите мисли и внушения. Истинската мисъл идва отвътре — от глъбините на Божия дух в човека, а това, което хората обикновено „мислят“, то идва от вън, това са чужди мисли, чужди преживявания, които, несъзнателно биват възприети от нас и ни се налагат. Да мислиш — това значи да се освободиш, макар за кратко време, от всичко посредствено, от всичко дребнаво, от всичко чуждо, както и от своите чувствания, и да се вглъбиш дълбоко в себе си, като свържеш съзнанието си с източниците на Духа. Да мислиш — това значи да прекъснеш антената на твоето радио — ума, — което те свързва с всичко случайно и дребнаво — безразлично дали то е вън или вътре в тебе — и да се свържеш с вълната, която идва от висшите на Духа. Това е истинската мисъл. Това е мисълта, за която Учителя казва, че освобождава. Тази мисъл е като огън с милиони градуси, който топи веригите на човека. Тази мисъл е сила, за която непреодолими прегради не съществуват.
към текста >>

Напротив, ние трябва да съзнаем, че трябва да растем, да надминем себе си, такива, каквито сме сега.
Не с:ига само великото и трудно бреме да се създаде условие за идването на земята на ново същество. Остава ти една по-тежка и по велика задача: да растеш заедно с развиващото се същество. Не вини само наследствеността, вроденото у детето, педагогиката. Твоята собствена душевна нищета е повече от половината виновница. Това не казвам за обезсърчение. Напротив, ние трябва да съзнаем, че трябва да растем, да надминем себе си, такива, каквито сме сега. Да се научим да бъдем истински майки — най-доброто условие, най добрата среда за развитието на своето дете. Да го подпомогнем да разгъне душата си и да използва всички възможности за своето усъвършенстване. Да го подпомогнем в неговата голяма и трудна задача да стане човек — едно мислещо същество. Майката не трябва да забравя, че е първият най-ценен учител на детето. Нека се подготви да бъде такава.
към текста >>

— Като приеме нещо в себе си, тя го чувства като приятно и не приятно.
Всичката тази работа се върши все от устата. Ще попитате: каква е тогава службата на човека? — Да мисли. Какво нещо представя човешката мисъл? Какво нещо е устата? — Като приеме нещо в себе си, тя го чувства като приятно и не приятно. Чувстванията на човека представят един обширен сват. Чрез тях той разпознава положителните и отрицателните сили в природата, приятните и неприятните състояния. Чрез тях той разпознава двете същи ни на нещата, които съществуват в свята, и това му дава условия да проучва света, да мисли. В нашия век хората са достигнали до положението да се учат. В миналите времена, преди нас, хората още не са имали тези условия, защото от невидимия свят идваха големи войнства, със своите оръжия, с цел да завладеят земята.
към текста >>

Редом със себе си, човек почва да проучва и окръжаващите го условия, окръжаващата го природа.
А еволюцията е процес на възлизане от малкото към голямото. За да се разбере този път от голямото към малкото и от малкото към голямо, човек трябва да направи цел един кръг. В процеса на инволюцията природата е създала човешкия организъм, а в процеса на еволюцията човек трябва да поучава своя организъм и да завладее всички сили и енергии. които функционират в него. В процеса на това поучаването и завладяване, човек се натъква на редица противоречия, които го подтикват да мисли. Редом със себе си, човек почва да проучва и окръжаващите го условия, окръжаващата го природа. И тогава се създават ред теории. Едни подържат, че условията са. които определят развитието на човека; други пък казват, че условията са не втори план, но главен фактор е човекът. Да, важен, главен фактор, е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви.
към текста >>

Всички неща, които не са красиви, съдържат в себе си тъмнина, а всички красиви неща съдържат знание и мъдрост в себе си.
Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви. Човекът е онзи, който обмисля нещата, какво може да постигне, ако има благоприятни условия. Запример, каква е била целта на природата, когато създала жената, и когато я направила красива? Още не се знае смисъла на красотата, но чрез нея природата имала предвид да постави човека при условия да може от едно грубо състояние, да мине в по-благородно, възвишено състояние. Красотата е един потик, който природата е вложила, с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви, съдържат в себе си тъмнина, а всички красиви неща съдържат знание и мъдрост в себе си. Красотата е сбор на всички велики добродетели, които съществуват в Битието. Това е общо и за външна-та, и за душевната красота. И духът е красив, и душата е красива. Значи, красота има навсякъде. Тъй щото, външната.
към текста >>

Сам по себе си, животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото.
не е излязло на лице вътрешното скрито богатство в него. Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото. Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край. Сам по себе си, животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. Тъй че животът не е произлязъл от една малка клетка, но клетката е само проводник на живота, както чучурът на чешмата е проводник на водата. Клетките сами по себе си не са толкова прости както мнозина си ги представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм.
към текста >>

Клетките сами по себе си не са толкова прости както мнозина си ги представят.
Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото. Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край. Сам по себе си, животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. Тъй че животът не е произлязъл от една малка клетка, но клетката е само проводник на живота, както чучурът на чешмата е проводник на водата. Клетките сами по себе си не са толкова прости както мнозина си ги представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм. Едни от тях устройват мозъка, други — стомаха, трети — белите дробове, четвърти — нервната система и т. н. Клетките са разпределили помежду си работата.
към текста >>

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
Животът му не върви добре, защото малко кръв има. Ще кажете: Аз много ям. Много ядеш, но яденето не образува живота. Кръвта е водата на живота. Който няма достатъчно кръв в организма си, и при това чиста кръв, работите му не вървят добре. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, ако ядете плътта ми, и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си. Ако не разберете дълбокия смисъл на тези думи, вие ще изпаднете в крайност и заблуждение и ще изгубите духа на учението. За да разберем дълбокия смисъл на това учение, трябва да знаем отношението на Христа към нашия живот. Затова ние се застъпваме за съществените неща, а които трябва да,се вярва, и на които трябва да се уповава и разчита. Като вярваш в човека, и като го обичаш, ще обичаш и неговото тяло, ще обичаш и неговата дреха.
към текста >>

Значи, ако ядете плътта ми, и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си.
Ще кажете: Аз много ям. Много ядеш, но яденето не образува живота. Кръвта е водата на живота. Който няма достатъчно кръв в организма си, и при това чиста кръв, работите му не вървят добре. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, ако ядете плътта ми, и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си. Ако не разберете дълбокия смисъл на тези думи, вие ще изпаднете в крайност и заблуждение и ще изгубите духа на учението. За да разберем дълбокия смисъл на това учение, трябва да знаем отношението на Христа към нашия живот. Затова ние се застъпваме за съществените неща, а които трябва да,се вярва, и на които трябва да се уповава и разчита. Като вярваш в човека, и като го обичаш, ще обичаш и неговото тяло, ще обичаш и неговата дреха. Но око в човека не обичате онова, което мисли, всички останали работи не са съществени, не са важни.
към текста >>

Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света.
Само тия неща са достъпни за нас. Вие не можете да обичате мъртвите неща. В природата няма мъртви неща. Всичко е живо. И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света. И вследствие на това, че не може да оправи своя вътрешен свят — живота на своите клетки — човек плаче. В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си. Тогава ще престане плачът у него.
към текста >>

За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си.
И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света. И вследствие на това, че не може да оправи своя вътрешен свят — живота на своите клетки — човек плаче. В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си. Тогава ще престане плачът у него. Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Взели Господа моего. Думата Господ на еврейски език е в женски род. Това значи — майка ми са взели, т. е.
към текста >>

Човек като почне да обича безкористно, помота и издига себе си.
Който знае, сам може да си помогне в много нещо и при много случаи. Закона на Любовта е разумен. Да обичаш, то значи: да стане една правилна обмяна. Затова във всяко същество, било то растение, животно или човек, ще намериш една хубава черта, която го отличава от другите и заради нея ще го обикнеш. Тогава от вас се отделя известно количество енергия и преминава в другата страна; така става обмяна. Човек като почне да обича безкористно, помота и издига себе си. При обичта ще помагаш и ще ти помагат. Обмена става и живота тече правилно. Не стане- ли тази обмяна, става подпушване на известни чувства, което подпушване след време ще се изрази в една погрешка, в едно престъпление или в някоя болест. Любовта бедност. болест и слабост не търпи.
към текста >>

Този клон представя от себе си синтез на всичката минала дейност на Братството, като внася и един плюс — едно разширение и задълбочаване на знанието, в зависимост от разширението на човешкото съзнание и задачата на новата култура, която той подготвя.
За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 183) VI. Мястото на беседите на Учителя в окултната книжнина Когато третият клон е към края на своята дейност и е дал на света това, което трябваше до даде. Всемирното братство праща нов клон, дава но импулс на човечеството — явява се в света четвъртия клон, който има централното си седалище в България и се ръководи от Учителя П. Дънов. Всеки клон се ръководи от един велик посветен. Този клон представя от себе си синтез на всичката минала дейност на Братството, като внася и един плюс — едно разширение и задълбочаване на знанието, в зависимост от разширението на човешкото съзнание и задачата на новата култура, която той подготвя. Задачата и на този клон е да изнесе методите на Божественото учение в живота. И Учителя още в първата лекция на младежкия клас казва, че има като задача да изнесе практическата страна на окултната наука — това което може да се приложи в живота. И като започнете да четете беседите на Учителя, ще видите, че те са проникнати от една велика мъдрост, от една мъдрост коя го учи, която ръководи, напътва и назидава, една мъдрост която посочва начини и методи, как да живеем в най-пълния смисъл на думата. В всяка беседа ще намерите най-малко три основни идеи, които същевременно са свързани с три метода — как човек да постъпва във физическия, в духовния и в умствения свят. В беседите на Учителя ще намерите всички онези правила и методи, по които ще можете да се справите с всички сили и енергии, с които човек работи в трите свята.
към текста >>

И затова, когато човек чете беседите на Учителя, той добива един подем не мисълта, едно повдигане и разширение на съзнанието — — усеща прилива на един нов живот в себе си.
В беседите и лекциите на Учителя, ще намерите изнесено в нашата епоха най-пълно Божественото учение с всичките му му основни принципи и методи за приложение. На основание на всичко гореказано, може да се каже, че беседите и лекциите на Учителя, са последния дар на човечеството от великия божествен Дух, който постоянно ръководи и направлява човечеството. Затова казвам, че онзи който иска да добие истинско знание и мъдрост, който иска да добие истинско окултно знание, трябва преди всичко да поучава беседите и лекциите на Учителя, които, също както и Евангелията, са във връзка с космичния ритъм; и като ги чете човек, той повдига мисълта си близа във връзка с космичния ритъм, пред него се отварят вратите на широкия свят и той влиза да учи във великото училище на природата. В беседите всека дума има смисъл. Няма нищо произволно, а всичко е живо и целесъобразно както в самата природа. И затова, когато човек чете беседите на Учителя, той добива един подем не мисълта, едно повдигане и разширение на съзнанието — — усеща прилива на един нов живот в себе си. Тъй като четвъртият клон който Всемирното Братство е изпратило, има за център България и се ръководи от Учителя, се явява като синтез на всичката минала дейност на Братството, плюс новото, което Божествения Дух внася в свята — последен център и огнище на Божествения импулс, който се дава днес на човечеството, то и беседите на Учителя се явяват като синтез на всичко онова, което е дадено в миналото, плюс новото, което се внася днес в свята. Импулса, който се дава чрез учението на Учителя, има за задача да положи основите на новата, на славянската култура, в която ще се приложи Божественото учение на любовта, в която ще се реализира братството между народите. В. Пашов Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 182) 1.
към текста >>

Битието и мисленето са двата абстрактни полюси на живото.
Импулса, който се дава чрез учението на Учителя, има за задача да положи основите на новата, на славянската култура, в която ще се приложи Божественото учение на любовта, в която ще се реализира братството между народите. В. Пашов Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 182) 1. Делото като най-съвършена идентичност, като висше между висшите. Битието и мисленето са двата абстрактни полюси на живото. Всичко реално, конкретно, органическо лежи между тях или по право съдържа ги в себе си като висш момент. (Уч. за Духа — III ч. §6) Задачата и целта на пълния, истинския живот е да асимилира, да оплоди тези абстрактни и безплодни понятия. Това е и задача на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел.
към текста >>

Всичко реално, конкретно, органическо лежи между тях или по право съдържа ги в себе си като висш момент. (Уч.
Пашов Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 182) 1. Делото като най-съвършена идентичност, като висше между висшите. Битието и мисленето са двата абстрактни полюси на живото. Всичко реално, конкретно, органическо лежи между тях или по право съдържа ги в себе си като висш момент. (Уч. за Духа — III ч. §6) Задачата и целта на пълния, истинския живот е да асимилира, да оплоди тези абстрактни и безплодни понятия. Това е и задача на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел. Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата.
към текста >>

Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността.
§6) Задачата и целта на пълния, истинския живот е да асимилира, да оплоди тези абстрактни и безплодни понятия. Това е и задача на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел. Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата. то и съответната естетическа култура и човечност в световната история е първата задача на човечеството, първата стадия на целесъобразния процес на световната история.“ (Prologomena 80,81. Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността. Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol. 112) безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот. Те са съкровища на културата, който практиката, приложението ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н.
към текста >>

Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
Това е и задача на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел. Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата. то и съответната естетическа култура и човечност в световната история е първата задача на човечеството, първата стадия на целесъобразния процес на световната история.“ (Prologomena 80,81. Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността. Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol. 112) безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот. Те са съкровища на културата, който практиката, приложението ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н. са само специални степени, страни.
към текста >>

В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol.
Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел. Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата. то и съответната естетическа култура и човечност в световната история е първата задача на човечеството, първата стадия на целесъобразния процес на световната история.“ (Prologomena 80,81. Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността. Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol. 112) безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот. Те са съкровища на културата, който практиката, приложението ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н. са само специални степени, страни. Социалното творчество (практика) е висшето в живота на духа, висшия израз на религията, висшия синтез на живота. 2.
към текста >>

Не мисленето, а приложението, делото е най-висшето.
112) безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот. Те са съкровища на културата, който практиката, приложението ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н. са само специални степени, страни. Социалното творчество (практика) е висшето в живота на духа, висшия израз на религията, висшия синтез на живота. 2. Не мисленето, а приложението, делото е най-висшето. Превъзходство на доброто. Тйежковски и Хегел. Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко. Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото.
към текста >>

Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко.
са само специални степени, страни. Социалното творчество (практика) е висшето в живота на духа, висшия израз на религията, висшия синтез на живота. 2. Не мисленето, а приложението, делото е най-висшето. Превъзходство на доброто. Тйежковски и Хегел. Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко. Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото. Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията. За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото.
към текста >>

Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно.
Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото. Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията. За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото. Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото.
към текста >>

Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел.
Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията. За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото. Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото. Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто.
към текста >>

Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто.
Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото. Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството. Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел. (следва) П. Г.
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота.
Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това! Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа. И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
към текста >>

Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си.
всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред. За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си. Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я! “ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа.
към текста >>

“ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него.
За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си. Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я! “ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си.
към текста >>

Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик.
Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я! “ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот.
към текста >>

Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си.
“ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат.
към текста >>

Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас.
Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик. Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения. Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод.
към текста >>

Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци.
Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения. Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод. А тя ще го даде, когато се свърже с извора на живота. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Разумният човек (из неделната беседа „Разумният човек“ – 7.02.1937 г.) Ще взема само думата „разумният човек.“ По какво се отличава разумният човек? Разумният човек се отличава по това, че всякога ходи прав.
към текста >>

Ако поставите разумния човек в някоя изба, в най голямата тъмнина, той ще извади своята лампа и ще освети пространството около себе си.
Той съди за нещата от причините към последствията. Разумният човек не обръща внимание на големите работи. Той обръща внимание на най-малките работи в света. Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчението, какво нещо е безлюбието, какво нещо е безверието. Той не знае какво нещо е тъмнината. Ако поставите разумния човек в някоя изба, в най голямата тъмнина, той ще извади своята лампа и ще освети пространството около себе си. Той си носи светлината навсякъде. Дето и да го турите, в каквито и тъмнина и да го поставите, той веднага ще си направи инсталация, ще си извади лампата, и свободно ще се разхожда, навсякъде му е светло. Разумният човек не можеш да го затвориш, не можеш да го излъжеш, не можеш да го вържеш, не можеш да го подкупваш. Съвременните хора мислят, че са много умни, че имат голям прогрес. Ако посетите фабриките им, ще видите какъв прогрес имат.
към текста >>

Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си.
Според окултната наука велики разумни същества живеят на слънцето, и те ни изпращат чрез слънцето жива енергия, която ние възприемаме като светлина и топлина. Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота. ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество. Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго.
към текста >>

Сама по себе си, мисълта е красива.
Ти не можеш да обичаш някого, без да си мислил за него, Щом мислиш за някого, ти можеш вече да го обичаш. В цялата човешка история, ние нямаме нито един пример, дето някой да е обикнел някого без да е мислил за него. Следователно, не е право, когато някой казват, че човек не трябва много да му мисли. Не. на съвременните хора им трябва трезва мисъл. Или по право, човек трябва да има чиста мисъл, без никакви сенки, без никакви оттенъци. Сама по себе си, мисълта е красива. Щом почнеш да мислиш, това показва, че си влязъл в един разумен свят. В разумния свят всички хора са щастливи по единствената причина, че мислят един за друг. Когато се говори за небето, някои мислят, че е подобно на земята. Не, съществата на небето мислят един за други, затова са щастливи. Като мислят един за Други, те са щастливи и се обичат.
към текста >>

Щом мислиш само за себе си, ти още не си събуден, Щом не разбираш нещата, ти още не си събуден, щом не мислиш, ти още не си събуден, щом не си справедлив, ти още не си събуден.
Уверени ли сте сто и едно на сто, че сте хора, на които съзнанието е свободно? Вие не сте ли в хипнотическо състояние? Разумният човек е напълно събуден. Неговото съзнание постоянно работи. Докато човек се страхува, той още не е събуден, той още не разбира Божия закон. Щом мислиш само за себе си, ти още не си събуден, Щом не разбираш нещата, ти още не си събуден, щом не мислиш, ти още не си събуден, щом не си справедлив, ти още не си събуден. Това се отнася за цялото човечество. Когато човек се събуди от хипнотичното състояние, в което се намира, той почва да чувства пулса на човешката душа и е отзивчив към нуждите на всички същества. И ако при сегашните условия на живота разумните. добрите хора не помагаха, светът щеше да бъде в ада. Сега е лошо, както казвате вие, но ако не бяха разумните хора да помагат, светът щеше да бъде сто пъти по-лош отколкото е сега.
към текста >>

което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и начините.
Любовта действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява. Същия закон е и за светлината. Всеки човек според степента на съзнанието си се ползва от светлината на слънцето. Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това. което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и начините. по които реагирате на светлината. Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас. Разумният човек е човек на любовта и където влезе, носи живот. Разумният човек е човек на мисълта и на всякъде носи светлина и знание. Той е човек който всичко обмисля, който работи със знание.
към текста >>

Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас.
Всеки човек според степента на съзнанието си се ползва от светлината на слънцето. Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това. което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и начините. по които реагирате на светлината. Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас. Разумният човек е човек на любовта и където влезе, носи живот. Разумният човек е човек на мисълта и на всякъде носи светлина и знание. Той е човек който всичко обмисля, който работи със знание. Той винаги работи в съгласие с природата, затова никога не губи, а винаги печели. И всички хора трябва да вървят по пътя на разумния човек, защото природата пред нищо не се спира и на всекиму дава урок,ако не върви по нейните пътища.
към текста >>

Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях.
Ако пиете чиста вода и око възприемате обилно мека светлина, всичко в живота ви ще се оправи. Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля Божия, за което работи и разумният човек. Така ако работите, природата ще ви даде изобилно своите блага. Но знайте, че когато природата ви дава на разположение благата си, тя следи да види как ги употребявате. Щом тя види, че не ги употребяваш за предназначената за тях цел, тя си ги взема. Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях. Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие. Само разумният човек може да бъде щастлив. Април Чуй, априлий е засвирил, Той вълшебна свирка има. Агънцата е потирил: Няма вече, няма зима! * Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата.
към текста >>

Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота.
Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата. Зрелост на съзнанието значи — човек да знае какво трябва да иска и какво да прави. Бъдещето ще бъде съзнателно и следователно свободно творчество. Човечеството ще достигне действително своята свобода, когато съзнанието е адекватно с волята и волята съобразна със съзнанието. Тогава човек ще победи фатализма. Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота. „Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване. „Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol. 151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умри, за низшето в себе си, за да възкръснеш за висшето.
Житното зърно падна в земята, то биде затрупано от черната пръсти, но то не изгни, то не умря, не изчезна — то възкръсна в светлината на новия ден, погалено от животодаващите лъчи на слънцето, за да даде не вече едно, а — десет, двадесет, петдесет. Ето пътя, единствения път, по който ние, хората, ще намерим онова, което по хиляди пътища, увлечени след хиляди идеали, напразно търсим. Ето пътя, по който ще осмислим истински нашия живот. Дай живота си, за да го спечелиш! Пожертвай се, за да израстеш. Умри, за низшето в себе си, за да възкръснеш за висшето. Иначе ти ще останеш един талант безплоден, заровен в земята; ти ще останеш едно зърно непосято, което завинаги ще си остане само, ти ще се вкостениш и вкамениш в егоизма, индивидуализма и самотията на твоето единствено възлюбено от тебе „аз“. А само когато се издигнеше до твоето истинско, висше „Аз“, ти ще намериш себе си, ще намериш връзката с всички същества и силата за великата жертва. Христос възкръсна! — се чува днес навред. Христос наистина възкръсна, Духът наистина победи плътта, животът наистина победи смъртта!
към текста >>

А само когато се издигнеше до твоето истинско, висше „Аз“, ти ще намериш себе си, ще намериш връзката с всички същества и силата за великата жертва.
Ето пътя, по който ще осмислим истински нашия живот. Дай живота си, за да го спечелиш! Пожертвай се, за да израстеш. Умри, за низшето в себе си, за да възкръснеш за висшето. Иначе ти ще останеш един талант безплоден, заровен в земята; ти ще останеш едно зърно непосято, което завинаги ще си остане само, ти ще се вкостениш и вкамениш в егоизма, индивидуализма и самотията на твоето единствено възлюбено от тебе „аз“. А само когато се издигнеше до твоето истинско, висше „Аз“, ти ще намериш себе си, ще намериш връзката с всички същества и силата за великата жертва. Христос възкръсна! — се чува днес навред. Христос наистина възкръсна, Духът наистина победи плътта, животът наистина победи смъртта! А ние? А в нас?..
към текста >>

Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им.
Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата. Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия.
към текста >>

Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си.
Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си. И в това положение мъчно може да му се помогне. И знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на земята? — Понеже той даде голямо доверие към хората, той вярваше, че ще излезе нещо от тях. Когато човек се е създавал, Той е станал гарант за него, защото е вярвал, че от този човек ще излезе нещо. И затова Той слезе на земята, да поеме върху си всички задължения на хората, да ги освободи от непоносимия товар, с който са се натоварили през дългото си съществуване, и да им посочи пътя към Бога, който те бяха изгубили.
към текста >>

Човек, който мисли, е смел и решителен.има една самоувереност в себе си.
От где произтича гнева? Един германец още в миналия век, като правил своите научни изследвания намерил, че гневът се дължи на два мозъчни центрове, които се намират около ушите, отзад зад ушите. Когато тези два центъра са силно развити, правят човека гневлив. Гневът е една творческа енергия в човека, по за да може да се използва тази енергия за творчество, а не за разрушение, тя трябва да се канализира, трябва да се контролира и направлява разумно. Само онзи може да използва енергиите на гнева, който мисли. Човек, който мисли, е смел и решителен.има една самоувереност в себе си. Той е човек, който гради. И затова онези, които мислят, те ще наследят царството Божие. Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли. Щом хората изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив.
към текста >>

И тогава ние не можем да съществуваме, ако отричаме Божественото в себе си.
Изобщо, когато хората изгубят същественото, върху което е поставен живота им, те стават страхливи. Следователно, страхът е отричане на онзи разумен план, на онези разумни същества, които ни водят към постигане на нашето щастие Когато Христос говори за своя Отец, Той е искал да каже, че Отец му е по умен от Него, и, следователно, Христос е дошъл на земята да стори Неговата воля. а не своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества. И тогава ние не можем да съществуваме, ако отричаме Божественото в себе си. Като отречете Божественото, ще отречете и Любовта, а с това ще отречете и живота и себе си. В света, в който живеете, вие трябва да поставите за основа любовта. Като говоря за любовта, аз не я вземам в тази форма, каквато днес хората я разбират. Това, което хората наричат любов, то са известни интереси. Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в нещо ново.
към текста >>

Като отречете Божественото, ще отречете и Любовта, а с това ще отречете и живота и себе си.
Следователно, страхът е отричане на онзи разумен план, на онези разумни същества, които ни водят към постигане на нашето щастие Когато Христос говори за своя Отец, Той е искал да каже, че Отец му е по умен от Него, и, следователно, Христос е дошъл на земята да стори Неговата воля. а не своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества. И тогава ние не можем да съществуваме, ако отричаме Божественото в себе си. Като отречете Божественото, ще отречете и Любовта, а с това ще отречете и живота и себе си. В света, в който живеете, вие трябва да поставите за основа любовта. Като говоря за любовта, аз не я вземам в тази форма, каквато днес хората я разбират. Това, което хората наричат любов, то са известни интереси. Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в нещо ново. Аз искам да ви убедя, че всеки от вас има едно съкровище, оставено от баща му, но трябва да намерите ключа, с който да го освободите.
към текста >>

А Илия имаше още нещо да пречиства в себе си.
Огнената колесница е колесницата на живота. И всички хора, които са придобили вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница. А пък Христос, без огнена колесница, се възнесе на небето. Той, след като остави благословението си на хората, почна да се въздига нагоре със своята мисъл и си замина. Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната чистота. А Илия имаше още нещо да пречиства в себе си. И тази огнена колесница, то беше последният метод за пречистване, през който трябваше да мине, за да влезе във вечния живот. Когато Христос се възнесе, Той се възнесе с тялото на душата, което е толкова пластично и така добре организирано, че може да става малко и голямо, видимо и невидимо. Това тяло именно строи и организира физическото и всички останали тела на човека. Сега аз не искам да вярвате в това, защото според мен, за да вярвате в нещата, вие трябва да имате любов да ги проверите. Ако днес нямате нужната любов, ще чакате, докато я придобиете.
към текста >>

Сам по себе си животът се изразява във формата на разумния човек.
Дето е вярата, там е надеждата.Дето е надеждата, там е живота. Дето е животът, там е човекът. Човекът е крайният резултат на живота. Зад човека нищо друго не съществува. Човек е последното, в което животът се изразява. Сам по себе си животът се изразява във формата на разумния човек. Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм, и затова трябва да гледаме на всеки човек, като на нещо свещено, защото във всеки човек има един дух. една душа, един ум и едно сърце, както и в самите нас. И запита Христос Петра: Ти за кого ме мислиш че съм? — Ти си Христос, син на Бога живого. Христос му коза: Това не си го открил от себе си, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец ми отвътре.
към текста >>

Христос му коза: Това не си го открил от себе си, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец ми отвътре.
Сам по себе си животът се изразява във формата на разумния човек. Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм, и затова трябва да гледаме на всеки човек, като на нещо свещено, защото във всеки човек има един дух. една душа, един ум и едно сърце, както и в самите нас. И запита Христос Петра: Ти за кого ме мислиш че съм? — Ти си Христос, син на Бога живого. Христос му коза: Това не си го открил от себе си, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец ми отвътре. Следователно, всякога, когато Бог ни открива нещо, ние сме на правата страна. Сегашните хора казват, че те са открили нещо. Какво са открили? Ама аз виждам нещата. С очите, които Бог ти е дал, Той вижда чрез тях и с ушите, които Бог ти е дал, пак Той чува чрез тях.
към текста >>

Дръжте тази мисъл в себе си, онази божествена мисъл, онази Божествена Любов, която действа постоянно у вас.
Той иска да ни постави в права посока, в правия път Когато правите погрешки, вие ще чуете неговия благ глас: Не ходи в този път, той не е за теб. Господ ти посочва точно кой път да вземеш, като те оставя пак свободен. И всички хора страдат, понеже вървят по пътища, които хората им определят, а не вървят по пътя, който Бог им посочва. За да се избавите от страданията, слушайте онзи вътрешния глас, който може да ви подигне, който може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си, онази божествена мисъл, онази Божествена Любов, която действа постоянно у вас. Дръжте в себе си Любовта, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме. тека, както Христос е вярвал. Това значи, да съзнава човек целта, към която се стреми.
към текста >>

Дръжте в себе си Любовта, която носи знание, която носи свобода.
Господ ти посочва точно кой път да вземеш, като те оставя пак свободен. И всички хора страдат, понеже вървят по пътища, които хората им определят, а не вървят по пътя, който Бог им посочва. За да се избавите от страданията, слушайте онзи вътрешния глас, който може да ви подигне, който може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си, онази божествена мисъл, онази Божествена Любов, която действа постоянно у вас. Дръжте в себе си Любовта, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме. тека, както Христос е вярвал. Това значи, да съзнава човек целта, към която се стреми. Това значи, да чувства човек, че има зад себе си тил.
към текста >>

Това значи, да чувства човек, че има зад себе си тил.
Дръжте в себе си Любовта, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме. тека, както Христос е вярвал. Това значи, да съзнава човек целта, към която се стреми. Това значи, да чувства човек, че има зад себе си тил. Ако някои неща, към които се стремите, не станат в този живот нищо от това, не се обезсърчавайте. Онова, което Христос искаше да постигне, да направи, стена ли в негово време? Не стана. Едва след 2000 години работите му се нареждат. Като минат още 100-200 години, работите съвсем другояче, ще се обърнат.
към текста >>

Затова всички трябва да се стремим да осъзнаем в себе си този творчески импулс на Вечното Слово, и да станем съзнателни носители и служители на великите идеи, които слънчевото Слово ни праща чрез слънчевия ритъм.
Той е, който ни праща всички блага, с които подържана живота си. На него дължим всички светли мисли и благородни желания. Той е, който ни води към освобождение, той е, който ни учи на великата мъдрост, която ни разкрива чрез целете природа; той е. който ни праша любовта си — която ни носи живота. Той е, който иска да ни направи безсмъртни и съработници на великото дело на космоса. Затова всички трябва да се стремим да осъзнаем в себе си този творчески импулс на Вечното Слово, и да станем съзнателни носители и служители на великите идеи, които слънчевото Слово ни праща чрез слънчевия ритъм. Онези, които не разбират, ще кажат, че в такъв случай, щом като живота на човека е отражение на космичния ритъм, то човек е автомат, той е същество без свободна воля и самоинициатива. Това е тека само за онзи, който няма ясна представа за естеството на космичния ритъм и за същината на индивидуалната воля. Но понеже това е сложен философски въпрос, който би изисквал най-малко отделна статия, то ще се огранича само да кажа, че слънчевия ритъм съвсем не унищожава свободната воля у човека. Защото волята в нейния виеш смисъл, е вътрешната поляризация на космичния ритъм. В. П а ш о в Философия на делото на Авг.
към текста >>

Далото е най-висшето пълнота и абсолютно богатство на живота, то включва мисленето и битието и няма в него отрицание.
Тйежковски II. ч. Делото (приложението) като нравствен и социален принцип. (продължение от бр. 185) 4. Делото като възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида така и за човечеството. Далото е най-висшето пълнота и абсолютно богатство на живота, то включва мисленето и битието и няма в него отрицание. „Чувството, мисълта и волята, според Тйежковски са различни начини на отношение на човешко то „аз“ към един и същ субстрат — своето собствено жизнено съдържание- Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята, делото го обхваща пълно и всестранно, следователно примирява двете противоположности.“ Без да желае да отрича и омаловажава другите моменти, делото е пълният, всестранният, адекватният на своята същност — живот на Духа. Делото е цел и средство — от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии не човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята е действително най-висшето проявление на живота не човешкия дух. То не е само средство, то е и цел. Волята е изобщо насока не човешкия дух към една цел.
към текста >>

Тя носи освен това нисшите нагони на животното със себе си, и подтиква човека да ги прояви.
Донасят две, отвличат десет. Такава храна е месната. Като я употребява човек, той огрубява и по характер и по тяло. Месната храна понижава психиката на човека. В нея се съдържат токсини, отрова, страх, злоба, яд от убитото животно, с които човек трябва да се справя. Тя носи освен това нисшите нагони на животното със себе си, и подтиква човека да ги прояви. Затова, ако виждаме в днешния културен свят борби, войни, гонения, страсти и пр., да не ни е чудно — те са резултат на неестествения живот на хората. Не е лека борбата на човешката душа с такава тежка храна. Като са знаяли това, Учителите на човечеството и пророците са водили строго природосъобразен живот и според развитието и уровена на масите, са давали общи наставления. Така са наредени не така случайно, постите преди Коледа, Великден и др. празници. Така са препоръчвани поне няколко дни в годината пълни пости —да не се яде нищо, за да се ободри душата и духа, да поемат и те малко от своя чист въздух, да имат и те възможност през време на земното си странстване да се потопят в своята среда.
към текста >>

В противен случай, той ще остане същество, което употребява само вегетарианска храна без да е канализирал инстинктите си, без да е опитомил дивото в себе си.
За препоръчване е да се употребява повече в сурово състояние. Храната оказва също влияние и върху характера на човека. Вегетарианската храна го облагородява, възвишава. Грубостта намалява до минимум, разбира се. когато човек впрегне в действие своята творческа воля и възприеме светли мисли и благородни чувства. В противен случай, той ще остане същество, което употребява само вегетарианска храна без да е канализирал инстинктите си, без да е опитомил дивото в себе си. Вегетарианството е нужно не само в режима на храненето, но и в нашите мисли и душевен живот. Вегетарианството, така целокупно разбрано и приложено, носи здраве физическо и душевно. То носи слънце, младост и растеж в живота ни. N За четенето на Свещеното писание Свещеното Писание се разбира по три начина, според степента на развитието на този, който го чете. За простия човек, то е писано на прост език, във вид на приказка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37671184539795