Търсене в текстове за 'Материален свят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1367 резултата в 96 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините.
преминаването им в потенциално състояние, а на втория – в освобождаване на тия енергии, преминаването им в кинетическо състояние. От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр.
към текста >>

Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност.
От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия.
към текста >>

В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят.
При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото тяло не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия. Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции. Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля. А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек?
към текста >>

Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
към текста >>

Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси.
Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси. В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр. Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент.
към текста >>

2. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя е един велик, но затворен свят".
Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек".
към текста >>

В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят.
Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония.
към текста >>

Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр. Храната съдържа в себе си още и жизнена енергия (прана) и други по-висши енергии. Мнозина даже още не знаят за жизнената сила (праната), чието присъствие може да се констатира от всеки, стига да повтори опитите на Райхенбах; а пък в храната има още по-висши енергии, отколкото жизнената сила. А всичко това трябва да се знае, не само за да се направи един разумен подбор на храните, но за да се знае и начина, по който най-целесъобразно тези енергии могат да се усвоят. Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят. Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание.
Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици. Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание. Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите.
към текста >>

Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят.
Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите. Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване". Материализмът преживява последните си дни. Фактите, които са събрани, са такава грамада, че всеки един съзнателен и без предубеждение човек има възможност днес по научен път да дойде до окултизма. Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят. Биолозите днес описват старателно физичното тяло и физикохимичните сили на организма. Това е добро, но то но изчерпва въпроса. Че растението, което виждаш пред тебе, не е цялото растение. Това е само част от неговото естество. Горната книга описва „строителното тяло на организма", начина на изследването му и връзките му с физичното тяло.
към текста >>

4. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален израз на ония сили, които действуват в съзнанието.
някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството напр. или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото тяло, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол. Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол. Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за изучаване психичното съдържание на нещата. Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален израз на ония сили, които действуват в съзнанието. Тия сили - каквито и да са те, разумни или механични - се изявяват чрез тия форми, те са техният език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така запр. френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита характера на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности. Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове.
към текста >>

Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога.
към текста >>

5. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н.
Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия?
към текста >>

Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес.
Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях.
към текста >>

6. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят?
Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна.
към текста >>

– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи!
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното.
към текста >>

Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя.
Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната.
към текста >>

7. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа.
към текста >>

Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят.
6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна.
към текста >>

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр.
Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите.
към текста >>

8. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Свами Вивекананда БОГ И ЧОВЕК Колкото по-здраво се държи човек за своите чувства, колкото по-силно той вярва в действителността на външния свят, всред който той живее, толкова повече настават моменти в живота, както на отделните хора, така и на цели народи, когато те неволно си задават въпроса: действително ли всичко това е реално?
Свами Вивекананда БОГ И ЧОВЕК Колкото по-здраво се държи човек за своите чувства, колкото по-силно той вярва в действителността на външния свят, всред който той живее, толкова повече настават моменти в живота, както на отделните хора, така и на цели народи, когато те неволно си задават въпроса: действително ли всичко това е реално? Даже човекът, който никак не може да избере минутите, за да провери показанията на своите чувства, който е толкова зает с тях, че задоволява тези чувства с всякакви наслаждения, даже и този човек, когато към него похлопа смъртта, бива принуден да запита: „тъй ли е всичко това, както мен се струва? " Религията започва с този въпрос и на отговора на този въпрос се свършва. Даже в сумрака на отдалеченото, доисторическо минало, в тайнствения мир на митологията, ние срещаме този въпрос: „какво ще стане с този свят после? Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее.
към текста >>

Даже в сумрака на отдалеченото, доисторическо минало, в тайнствения мир на митологията, ние срещаме този въпрос: „какво ще стане с този свят после?
Свами Вивекананда БОГ И ЧОВЕК Колкото по-здраво се държи човек за своите чувства, колкото по-силно той вярва в действителността на външния свят, всред който той живее, толкова повече настават моменти в живота, както на отделните хора, така и на цели народи, когато те неволно си задават въпроса: действително ли всичко това е реално? Даже човекът, който никак не може да избере минутите, за да провери показанията на своите чувства, който е толкова зает с тях, че задоволява тези чувства с всякакви наслаждения, даже и този човек, когато към него похлопа смъртта, бива принуден да запита: „тъй ли е всичко това, както мен се струва? " Религията започва с този въпрос и на отговора на този въпрос се свършва. Даже в сумрака на отдалеченото, доисторическо минало, в тайнствения мир на митологията, ние срещаме този въпрос: „какво ще стане с този свят после? Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее. Къде е Истината? " На този въпрос са се давали всякакви отговори. Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос.
към текста >>

Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта?
" На този въпрос са се давали всякакви отговори. Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос. В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба? Какво е призрак, какво действителност? " Но до това време, откак съществува смъртта, всичките опити да се отстрани този въпрос са останали безуспешни. Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта? Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне. Накрая на тези зеещи пропасти на смъртта даже и най-закоравелият ум потреперва, отстъпва и си задава този неизбежен въпрос. Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие.
към текста >>

Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие.
Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта? Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне. Накрая на тези зеещи пропасти на смъртта даже и най-закоравелият ум потреперва, отстъпва и си задава този неизбежен въпрос. Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията.
към текста >>

Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена.
Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне. Накрая на тези зеещи пропасти на смъртта даже и най-закоравелият ум потреперва, отстъпва и си задава този неизбежен въпрос. Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек.
към текста >>

Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова?
Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е.
към текста >>

9. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта, написана и върху крилцата на пеперудата Kallima inachus oisduvalii. Написана - не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява два листа, допрени едно до друго - с цялата им нерватура. Всичко напомня лист - и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове. Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>

Механичното пък обясняване на едно какво да е явление - или изобщо на целия феноменален свят - не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум.
Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение. Механичното пък обясняване на едно какво да е явление - или изобщо на целия феноменален свят - не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум. Дори и когато то е облечено в математична одежда - най-убедителната - когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът-съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае - пак по математичен път - че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо една теория сменя друга, една хипотеза - „по-удобна", както би се изразил Анри Поанкаре - заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. няма да се спирам да обяснявам.
към текста >>

И от материален произход да е - какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величана от други, материя?
- безразлично е. Дали тук хората виждат само сляпа работа на материята или участие и на разум, дух - безразлично е. Има нещо - както и да го наричаме. Най-после и нагон да е. Че ако нагонът може да върши такива чудеса, той е нещо велико! И от материален произход да е - какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величана от други, материя? Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако ù приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта.
към текста >>

Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия.
Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако ù приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили - и природни и човешки - са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и само доволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка.
към текста >>

И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
И какво печели или губи тя, ако ù приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили - и природни и човешки - са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и само доволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример някой философ съчинява една „нова" етична система - написва, да речем, една етика на любовта, в противовес на „етиката на дълга".
към текста >>

В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде, сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите.
към текста >>

10. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Бог не присъствува по един материален начин в света.
Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взема участие в нищо. Уподобяваме го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по себе си, Той не е ни светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са негови прояви. Бог не присъствува по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога.
към текста >>

няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце, и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога.
" Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества, и урежда живота им. Всички ангели, всички същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича свещената Любов, която повдига и крепи целия космос. И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце, и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на небето - във всичките слънца - и на земята, зад всичко: и зад въздуха и зад водата и зад камъните, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог. Всичко което е в нас и вън от нас, всичко което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни." И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва.
към текста >>

Ала само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен, и само той има „свободна воля." А сега помнете тия прости истини, като сигурни мерки: Единственото същество, което ни люби, то е Бог.
Вън от това няма никаква свобода. съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото искат, те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по големи поругания от Бога. Но той - казано на човешки език - дори и веждите си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост. Ала само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен, и само той има „свободна воля." А сега помнете тия прости истини, като сигурни мерки: Единственото същество, което ни люби, то е Бог. И когато страдаме и когато се радваме, Той е същият. И в страданията и в радостите Бог е, който ни говори. Друго не забравяйте. За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили - не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и на земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос.
към текста >>

И тогава пред тебе ще се разкрие един нов свят.
А няма по-голямо блаженство от това да чувствува човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене." „Аз живя в Бога", това подразбира, че Бог е „отвън." „Бог живее в мене" това подразбира че Бог е „вътре", а аз - човекът съм „отвън." Ето защо: когато Бог е вътре в теб, не го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си. „Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън. Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един нов свят.
към текста >>

11. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно.
Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви.
към текста >>

Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях.
Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко в света работи за добро за разумните хора.
към текста >>

Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят.
Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите.
към текста >>

Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята.
Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите. Тогава тя застанала права и започнала да пее.
към текста >>

12. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
към текста >>

Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше.
А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи.
към текста >>

И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията.
И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност.
към текста >>

За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове.
Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното.
към текста >>

За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват.
Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство.
към текста >>

13. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
към текста >>

14. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Ели ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Най-голямата грешка на хората е, че те много малко мислят. Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко.
към текста >>

И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото.
А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината. И щом нещата се обуславят от Великото в живота, явно е че за да се развиваме правилно, ние трябва да съградим най-първо нашите отношения към Него. В този кръг на мисли, ние намираме у Учителя в една от недавнашните му беседи онези отношения, които трябва да изградим към Великото, за да вървим в пътя.
към текста >>

Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя.
Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят. За нас ,,спокойствието на духа" е една жива мярка на пътя. Вътрешните смущения са израз винаги на отклонение от пътя. Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение. Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на духа", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот. „Спокойствието на духа" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан.
към текста >>

Тя ни обръща внимание към „пътища", идващи и водещи в други светове, далеч от нашия човешки свят, пълен с недоразумения, ежби, невежество, липсва на добра, разумна воля за творчество и т.н.
Да може да се схванат тези велики мисли, необходимо е човек да е минал през дълъг път на съграждане своите вътрешни отношения с Великото. Този път ще го доведе до самия живот. А който живее във връзка с Разумността в природата, той я същевременно разбира. „Няма по-велика наука от тази, да разбираш пътищата Божии", казва Учителят. Излишно е да се обяснява и да се изтъква красотата на тази мисъл. Тя ни обръща внимание към „пътища", идващи и водещи в други светове, далеч от нашия човешки свят, пълен с недоразумения, ежби, невежество, липсва на добра, разумна воля за творчество и т.н. „Пътищата Божии", ни разкриват истинските отношения на нещата. Те хвърлят онази светлина, която прави нашия живот съвсем друг. В това разбиране на нещата, на „пътищата Божии" е тайната на нашето отношение към Великото в живота, от което ние зависим.
към текста >>

15. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя.
Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля.
към текста >>

Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика.
към текста >>

16. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека.
Природата не е само един свет на физико-химични процеси, управлявани от механични закони, не е един бездушен механизъм, в който действуват слепи сили. Тя не е само един извор на енергии, които човек се мъчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония. Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството?
към текста >>

Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци.
Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали. Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци. Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове. Но за да установи човек тази връзка с природата, за да бъде допуснат в нейната велика школа, в нейните библиотеки и хранилища на велики ценности, трябва да отговаря на известни условия. За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма. В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско посвещение.
към текста >>

Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят.
Иначе, тя е необикновено търпелива. Тя гледа на хората като на деца - всичко им позволява, като постоянно ги изпитва, за да види докъде са дошли в своето развитие, доколко разбират нейния ред и нейните закони. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето". А що означава „небе? " Това е един символ, един образ. Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят. Те са създали целия материален свят, включително и земята, и постоянно промишляват за него. И цялото „небе" на астрономите, всички слънчеви системи, всички галактични системи, всички звездни вселени са тяхна творба. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която земните хора са само една малка, незначителна част. В светлината на това разбиране, човешкият живот придобива друг, космичен смисъл. И този смисъл ще се разкрива все по-ясно и по-ясно на човека, колкото по-съзнателна става връзката му с природата.
към текста >>

Те са създали целия материален свят, включително и земята, и постоянно промишляват за него.
Тя гледа на хората като на деца - всичко им позволява, като постоянно ги изпитва, за да види докъде са дошли в своето развитие, доколко разбират нейния ред и нейните закони. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето". А що означава „небе? " Това е един символ, един образ. Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят. Те са създали целия материален свят, включително и земята, и постоянно промишляват за него. И цялото „небе" на астрономите, всички слънчеви системи, всички галактични системи, всички звездни вселени са тяхна творба. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която земните хора са само една малка, незначителна част. В светлината на това разбиране, човешкият живот придобива друг, космичен смисъл. И този смисъл ще се разкрива все по-ясно и по-ясно на човека, колкото по-съзнателна става връзката му с природата. Тогава и всичко, което днес става на земята, няма да бъде за него само източник на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване.
към текста >>

17. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За органическия свят то е особена необходи¬мост Има движение не само по пространство има и чисто духовно движение, то е едно състояние на нещата, когато човек чувствува вътрешно своето духовно растене или застой.
Д-р Ел. Р. Коен ДВИЖЕНИЕ, РЕКОРД И МИСЪЛ Ако има нещо дадено в живота, то едно измежду тях трябва да е движението. За органическия свят то е особена необходи¬мост Има движение не само по пространство има и чисто духовно движение, то е едно състояние на нещата, когато човек чувствува вътрешно своето духовно растене или застой. В това отношение няма отиване назад, има спиране, застой, което е най-лошо. Всички духовни злини и нещастия се раждат от обстоятелството, че човек е спрял на едно място, че хората, обществото, са застанали в една неподвижна точка. А духовното растене, то е живота. Няма живот, където няма напредък, където няма растене. Духовното растене, духовното движение е начало на мисълта.
към текста >>

Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност.
Движение вече целно, пълно със смисъл. Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората. Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът. Едното - движение чисто анимално, вегетативно. Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и смисъл. Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност. В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът. Рекордът не е една духовна необходимост. Той се явява като резултат от празното време на хората, от чувство за сензация, от егоистични подбуди и мисъл за лека слава. Инак, в природата няма човешки тип рекордност. И там има съревнование, но от съвсем друг разред.
към текста >>

В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът.
Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората. Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът. Едното - движение чисто анимално, вегетативно. Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и смисъл. Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност. В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът. Рекордът не е една духовна необходимост. Той се явява като резултат от празното време на хората, от чувство за сензация, от егоистични подбуди и мисъл за лека слава. Инак, в природата няма човешки тип рекордност. И там има съревнование, но от съвсем друг разред. При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят.
към текста >>

При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят.
В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът. Рекордът не е една духовна необходимост. Той се явява като резултат от празното време на хората, от чувство за сензация, от егоистични подбуди и мисъл за лека слава. Инак, в природата няма човешки тип рекордност. И там има съревнование, но от съвсем друг разред. При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят. Там няма съзнателно упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех. Природата подготвя всичко към издръжливост от по-висока степен и с това към по-голямо усъвършенствуване във всяко отношение, но това далеч не е празната рекордност на човека, при която се изчерпват всички сили. Всяка човешка рекордност е свързана с изтощението и със съкратяване на дълготрайността на живота. И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо.
към текста >>

И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен.
И там има съревнование, но от съвсем друг разред. При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят. Там няма съзнателно упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех. Природата подготвя всичко към издръжливост от по-висока степен и с това към по-голямо усъвършенствуване във всяко отношение, но това далеч не е празната рекордност на човека, при която се изчерпват всички сили. Всяка човешка рекордност е свързана с изтощението и със съкратяване на дълготрайността на живота. И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
към текста >>

Един нов рекорд е необходим на съвременния свят.
Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл. Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>

18. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало.
Georg Nordmann В НАШИ ДНИ Има ценности в живота, към които човек не може да се приближи, без да е изпитал горчивините на много разочарования. За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си.
към текста >>

Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата.
За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът.
към текста >>

19. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е.
към текста >>

Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
към текста >>

Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
към текста >>

Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят.
към текста >>

Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния.
към текста >>

И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят.
към текста >>

Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта.
И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят.
към текста >>

Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят.
Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
към текста >>

Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния.
Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта.
към текста >>

Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят.
И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство.
към текста >>

Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят.
Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения.
към текста >>

Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
към текста >>

Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта.
Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор.
към текста >>

Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони.
към текста >>

Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят.
Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах.
към текста >>

Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото.
- В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света.
към текста >>

Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят.
Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
към текста >>

Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони.
Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ.
към текста >>

Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина.
към текста >>

в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие.
Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение.
към текста >>

Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
към текста >>

В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви.
Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния.
към текста >>

А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина.
Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят.
към текста >>

От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс.
И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред.
към текста >>

Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния.
В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор!
към текста >>

Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят.
А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие.
към текста >>

В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее.
Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност.
към текста >>

Защото много мъчно се живее в материалния свят.
И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид.
към текста >>

При това, той е свят на еднообразие.
Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния.
към текста >>

Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие.
В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви.
към текста >>

А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния.
Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния.
към текста >>

Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят.
В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята?
към текста >>

Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа.
Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят.
към текста >>

И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви.
Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят?
към текста >>

Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния.
Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния.
към текста >>

Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния.
А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога.
към текста >>

- За да разберем идеалния, божествен свят.
Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята.
към текста >>

Защо трябва да влезем в идеалния свят?
И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят.
към текста >>

Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога.
Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става.
към текста >>

Това, обаче, е невъзможно за материалния свят.
Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят.
към текста >>

Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят.
- За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята.
към текста >>

В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата.
Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти.
към текста >>

Ето защо, вечността е за материалния свят.
Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира.
към текста >>

Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят.
В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах.
към текста >>

Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири.
Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят.
към текста >>

В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос.
Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред.
към текста >>

Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване.
Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот.
към текста >>

Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната.
Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот".
към текста >>

Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят.
Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот". От смърт в живот!
към текста >>

20. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите.
към текста >>

То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.
към текста >>

Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела.
към текста >>

Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят.
към текста >>

Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят.
"Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
към текста >>

Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.
в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове".
към текста >>

Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят.
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
към текста >>

Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие". С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>

21. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана".
В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
към текста >>

Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
към текста >>

Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
към текста >>

И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>

"несправедлив" свят.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
към текста >>

В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера".
към текста >>

Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология.
към текста >>

Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости.
любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиритизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип. На някои, може би, ще се стори странно, че астролозите поставят под знака на една и съща планета две тъй различни по характер и по тенденции движения. Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости. Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм - казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували - възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептун (23. септ. 1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизъмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания.
към текста >>

със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
към текста >>

И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ.
към текста >>

Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение.
към текста >>

Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз.
Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец. На второ место идват Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г.
към текста >>

22. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено.
Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно.
към текста >>

Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
към текста >>

Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие. Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията. Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията.
към текста >>

Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина: По материален начин.
По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно на кръвообращението в човешкото тяло. Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях. Опитът е доказал, че чрез такива методи човек може да почерпи сили от дърветата. И тая енергия, която растението ще ти даде, то после има достатъчно начини, за да я почерпи отново от атмосферата. Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество. Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина: По материален начин. По енергетичен начин. И по психичен начин. По енергетичен начин се е опитал да въздейства върху растежа на растенията между другото ботаникът Хилдебранд. Той облъчвал семената на някои растения с електричество и после виждал, че растението, поникнало от тия семена, расте по-бързо и по-буйно. В този случай облъчването с електричество действа като стимулант.
към текста >>

Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят.
камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин.
към текста >>

Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят.
Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан.
към текста >>

Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр.
Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
към текста >>

Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан.
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
към текста >>

Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения.
към текста >>

Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях.
към текста >>

В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват.
към текста >>

23. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност.
За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията. Трайността според Бергсон е понятие, различно от физикалното понятие за време. Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето. Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност. Това е възможно само чрез интуицията. Външният свят е вторична проява на истинската трайност, на творческата жизнена сила (élan vital). Външният свят е едно състояние на диференциране, на прекристализация на вътрешната творческа същност. Биологическото развитие е също проява на единната, свободна творческа сила. То се изявява в две насоки — посредством инстинкта от една страна и разума, от друга.
към текста >>

Външният свят е вторична проява на истинската трайност, на творческата жизнена сила (élan vital).
Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето. Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност. Това е възможно само чрез интуицията. Външният свят е вторична проява на истинската трайност, на творческата жизнена сила (élan vital). Външният свят е едно състояние на диференциране, на прекристализация на вътрешната творческа същност. Биологическото развитие е също проява на единната, свободна творческа сила. То се изявява в две насоки — посредством инстинкта от една страна и разума, от друга. Интуицията е, която обединява творческата, непосредствена проява на инстинкта и прозорливостта на разума. Бергсон счита творческата жизнена сила като най-дълбоката същност на битието и живота.
към текста >>

Външният свят е едно състояние на диференциране, на прекристализация на вътрешната творческа същност.
от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето. Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност. Това е възможно само чрез интуицията. Външният свят е вторична проява на истинската трайност, на творческата жизнена сила (élan vital). Външният свят е едно състояние на диференциране, на прекристализация на вътрешната творческа същност. Биологическото развитие е също проява на единната, свободна творческа сила. То се изявява в две насоки — посредством инстинкта от една страна и разума, от друга. Интуицията е, която обединява творческата, непосредствена проява на инстинкта и прозорливостта на разума. Бергсон счита творческата жизнена сила като най-дълбоката същност на битието и живота. Тя е проява на Бога, това абсолютно съзнание, което е неограничено, непрекъснат живот дело и свобода." В това е целта на творческото развитие — достигане свободата, самоосвобождаване на духа.
към текста >>

Много философи и учени по широкия свят са били силно повлияни от философията на Бергсон.
И той успя в големи размери! Неговото влияние върху световната мисъл е твърде голямо. Днес думата „интуиция" като непосредствен метод на познанието, срещу която в началото на този век се е водила страшна война, е възприета и се използува от най-големия материалист. Нея ще срещнете още из учебниците по природни науки издавани в Съветска Русия дори! I— Така неусетно се вмъква отново духовното в живота, в света. Много философи и учени по широкия свят са били силно повлияни от философията на Бергсон. Могат да се посочат имената на Дриш, Кайзерлинг, Прагматическите философи в Америка и пр. Католицизмът се е възползвал извънредно много за себеобновление от философските учения на Бергсон. Това е твърде естествено — истината, духовната истина обновява всички и всичко, но тя не се ограничава и никой не може да я ограничи. Тя внася живот навсякъде. Тя е чиста и светла.
към текста >>

24. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

По материален начин ние никога Господа не може да намерим.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ Когато става дума за Господа, често някои питат: Къде е Господ? Който пита така, той има материално разбиране. По материален начин ние никога Господа не може да намерим. Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ.
към текста >>

Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят.
И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание.
към текста >>

Да пазим свято този образ.
Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота. Да имаме едно чисто тяло, чисто сърце, чист ум. При каквито условия и да бъдем поставени, да не изгубим образа на Бога, който живее в нас. Да пазим свято този образ. Господ във всеки едного от нас ни казва: Слънцето изгрява за вас. Ползувайте се от светлината му. Светът е създаден за вас, учете се. Използувайте всички блага, те са за вас. Може ли да бъдем приятни на нашия небесен баща такива как¬вито сме днес?
към текста >>

25. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството.
най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил.
към текста >>

Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век.
Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически.
към текста >>

В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр.
На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож.
към текста >>

свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят.
78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр.
към текста >>

26. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека.
Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете.
към текста >>

Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят.
Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа.
към текста >>

Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство.
към текста >>

"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне".
Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица". "Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне". Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека.
към текста >>

Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост.
Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр.
към текста >>

27. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят.
3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената.
към текста >>

Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят.
Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка.
към текста >>

Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека.
При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото).
към текста >>

„В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.".
В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени.
към текста >>

28. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Истинското, право и навременно верую отговаря на природните закони на развитието и то носи разцвет на личния, обществен, духовен и материален живот, носи единение между хората и сплотяване на силите за творчество.
Г. Тахчиев РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ Всяка епоха се отличава с едно верую и методи за неговото реализиране в живота и те трябва да отговарят на нуждите и развитието на хората от тази епоха. Истинското, право и навременно верую отговаря на природните закони на развитието и то носи разцвет на личния, обществен, духовен и материален живот, носи единение между хората и сплотяване на силите за творчество. Едно съвременно верую, което отговаря на горните изисквания, трябва да има в основата си идеята за Цялото т.е. всеки човек е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него. Това е най-високото разбиране, до което е достигнало днешното човечество. Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен свят на мир, радост, красота н хармония. * * * Само чистото огледало отразява най-вярно реалността.
към текста >>

Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен свят на мир, радост, красота н хармония.
Г. Тахчиев РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ Всяка епоха се отличава с едно верую и методи за неговото реализиране в живота и те трябва да отговарят на нуждите и развитието на хората от тази епоха. Истинското, право и навременно верую отговаря на природните закони на развитието и то носи разцвет на личния, обществен, духовен и материален живот, носи единение между хората и сплотяване на силите за творчество. Едно съвременно верую, което отговаря на горните изисквания, трябва да има в основата си идеята за Цялото т.е. всеки човек е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него. Това е най-високото разбиране, до което е достигнало днешното човечество. Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен свят на мир, радост, красота н хармония. * * * Само чистото огледало отразява най-вярно реалността. Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти. Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно. Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро. При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност.
към текста >>

29. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен" свят на мисълта имат известен духовен живот.
Малцина са тия, които мислят за другите. Това се дължи на личното, семейното, училищното и обществено възпитание. Всички издигат на най-голяма висота култа към себе си. Този бог на себичността разрушава всички условия за духовен живот, който в своята същина е творческо единение с всичко. Обикновено, обаче, се счита, че хората на науката, философи и писатели, имат голям духовен живот. Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен" свят на мисълта имат известен духовен живот. Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния свят и култура, далеч не представят духовен живот. Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене. Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят.
към текста >>

Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния свят и култура, далеч не представят духовен живот.
Това се дължи на личното, семейното, училищното и обществено възпитание. Всички издигат на най-голяма висота култа към себе си. Този бог на себичността разрушава всички условия за духовен живот, който в своята същина е творческо единение с всичко. Обикновено, обаче, се счита, че хората на науката, философи и писатели, имат голям духовен живот. Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен" свят на мисълта имат известен духовен живот. Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния свят и култура, далеч не представят духовен живот. Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене. Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят. Има измежду тях — а те са инак твърде много на брой — малко, обаче, в сравнение с болшинството от тези среди, те са оставили тежки следи на истински духовен живот в своята писателска, научна и философска дейност.
към текста >>

Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят.
Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен" свят на мисълта имат известен духовен живот. Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния свят и култура, далеч не представят духовен живот. Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене. Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят. Има измежду тях — а те са инак твърде много на брой — малко, обаче, в сравнение с болшинството от тези среди, те са оставили тежки следи на истински духовен живот в своята писателска, научна и философска дейност. Те са епохални творци, те раздвижват умовете, сърцата и волите на хората. Трябва ли да ги изброяваме? — Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света.
към текста >>

В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна.
Трябва ли да ги изброяваме? — Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек.
към текста >>

Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви.
— Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато.
към текста >>

От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят.
Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка.
към текста >>

Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието.
Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко.
към текста >>

На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество.
към текста >>

Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух?
Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота. Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух? Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби. Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа. Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен. В своя стремеж да разреши въпросите за вечната Истина, светът е създал религиозните учения, философиите и науките.
към текста >>

Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа.
И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота. Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух? Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби. Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа. Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен. В своя стремеж да разреши въпросите за вечната Истина, светът е създал религиозните учения, философиите и науките. Ние считаме, че религиозните учения, дадени през разни времена на човечеството, като извадим това, което е човешко, с чисти Божествени откровения. Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота.
към текста >>

За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално.
Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота. Пробуденият човек Го открива; с това прониква в тайните на битието. В тези тайни може да се навлезе само със светлината на Божията Мъдрост. А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност.
към текста >>

За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане.
А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално. Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо.
към текста >>

Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират.
В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално. Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия. Душата е, във всеки случай, ръководното начало в Човека, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа.
към текста >>

Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света.
И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално. Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия. Душата е, във всеки случай, ръководното начало в Човека, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа. Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят.
към текста >>

Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят.
Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия. Душата е, във всеки случай, ръководното начало в Човека, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа. Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят. (За Бога, виж статията в бр. 4. от т. г. на сп. Ж. Зърно). Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието.
към текста >>

30. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното.
В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота.
към текста >>

Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите.
Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават.
към текста >>

Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях.
да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие. Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата. във външните им белези или в оная същност, която ги осмисля. Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях. Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди. Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка. Геометрията е наука на духа. Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност.
към текста >>

Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка.
Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата. във външните им белези или в оная същност, която ги осмисля. Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях. Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди. Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка. Геометрията е наука на духа. Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа.
към текста >>

Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят.
във външните им белези или в оная същност, която ги осмисля. Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях. Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди. Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка. Геометрията е наука на духа. Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота.
към текста >>

Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата.
Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек". Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
към текста >>

31. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили.
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето.
към текста >>

Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си?
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина.
към текста >>

Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята?
На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята? - Със сила и живот. Силата е била нужна, 3а да се изяви Знанието, а живота, 3а да се докаже това Знание на опит. Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той.
към текста >>

Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината!
мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята? - Със сила и живот. Силата е била нужна, 3а да се изяви Знанието, а живота, 3а да се докаже това Знание на опит. Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал?
към текста >>

И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека!
И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.
към текста >>

Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса.
T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието".
към текста >>

Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички.
Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина.
към текста >>

Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж.
До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване.
към текста >>

В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство.
Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите.
към текста >>

32. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото.
МОЛИТВАТА За да проникне човек в тайните на Битието, за да навлезе в дълбочините на Познанието, нужно е той да има връзка с Първата Причина, връзка с Бога. Тази връзка именно е молитвата. Тя е онзи свещен момент в живота на човека, когато душата му отправя зов за светлина. Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване. Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото. ОБЩЕНИЕ С БОГА Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието "молитва". И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота.
към текста >>

33. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Единия наричаме материален.
ПЪК И АЗ НЕ ИСКАМ ВСИЧКИ ДА МЕ РАЗБИРАТ ЕДНАКВО. ТОВА, КОЕТО ВИ ГОВОРЯ МОГА ДА ГО ИЗНЕСА В СТРОГО НАУЧНА ФОРМА, В НАУЧНИ ФОРМУЛИ, НО ТЕ ЩЕ БЪДАТ ОЩЕ ПО-ТРУДНИ ЗА РАЗБИРАНЕ. ОТ ВСИЧКО ГОВОРЕНО ИМА ОБЩИ ВЪПРОСИ, КОИТО СА ЕДНАКВО ПОНЯТНИ И ПОЛЕЗНИ ЗА ВСИЧКИ. УЧИТЕЛЯ ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС 1. ТРИТЕ ЖИВОТА I година (София, 1922) Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория -в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма.
към текста >>

Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят.
ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА VI година / I том (София, 1926) Една от задачите на човека е да разбира отношението на простите истини в живота. Не е въпросът за великите истини, но за простите истини и тяхното взаимоотношение Бог, който е всемъдър, така е създал света, че условията на живота постоянно да се променят, да не остане съзнанието на човека заето само с една идея, но постоянно да се обновява. Не 10. ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ VI година / III том (София, 1927) Мнозина мислят,че задачите в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представя нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават потик, импулс за работа. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка.*** 11. ЧЕТИРИТЕ КРЪГА VI година / IV том (София, 1927) Защо тези четири кръга А, В, С и D са различно големи, а при това постепенно се увеличават? Те растат и се увеличават според закона на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно.
към текста >>

Кръгът представя свят съвършено различен от физическия.*** 12.
Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата. Еднакви сили ли са образували тези кръгове? Силите, които са образували тия кръгове са различни. Даже и при начертаван ето им е употребено различно количество енергия. Кръгът представя свят съвършено различен от физическия.*** 12. ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО VII година / I том (София, 1927-1928) Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към които всички съзнателно или несъзнателно се стремят.*** 13. МАЛКИ И ГОЛЕМИ ПРИДОБИВКИ VII година / II том (София, 1928) Като наблюдавате себе си, както и другите хора около вас, ще видите, че всички носят в себе си известни придобивки, не само от сегашния си живот, но и от своето далечно минало. Има придобивки, които са благо за човека. Има придобивки, които носят неговото нещастие.
към текста >>

Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота.
В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва Престанат ли промените в неговия живот това показва, че развитието му се е спряло. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.*** 17. ФОРМИ В ПРИРОДАТА VIII година / III том (София, 1929) Когато се говори за малка форма, в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота. Микроскопът обаче, открива реалността. Всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.*** 18. ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ VIII година / IV том (София, 1929) Който не иска да страда, той трябва да живее според разумните Закони на природата.
към текста >>

При това положение той се лишава от благата, които духовния свят му дава.
ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА IX година / I том (София, 1929) Факсимилие от "Свобода, знания и мир" Кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме пред вид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта, като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които духовния свят му дава. Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползува от тяхна-та светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. И тъй, живейте в светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания.*** 20. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО IX година / II том (София, 1929-1930) Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието.
към текста >>

В мъчнотиите си те очакват помощ отвън и считат, че Разумният свят е длъжен да им помага.
НОВАТА МИСЪЛ XII година / I том (София, 1932) Вие трябва да дойдете до придобиване на новото знание, което ще ви освободи от всички противоречия. Трябва да израстете, да превъзмогнете противоречията. Сегашният човек е поставен пред задачата, да подобри условията на своя живот. Това не може да се постигне по външен начин, нито по вътрешен То се постига чрез дълбоко разбиране на нещата.*** 29. РАБОТА НА ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 1933) Често религиозните хора изпадат във фалшиво положение. В мъчнотиите си те очакват помощ отвън и считат, че Разумният свят е длъжен да им помага. Не е било време, Доброто да не е помагало, но не както вие искате, а както разбира то. Aз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Като вярвам, ще работя, и разумните същества ще помагат. Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра.*** "Трите Свещи" Г.
към текста >>

С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките.
Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра.*** "Трите Свещи" Г. Куртев -метало пластика 30. ТРИТЕ ПОСОКИ XII година / III том (София, 1933) В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина.
към текста >>

34. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят.
Ч.) Деца на любовта (Т. Ч.) Шепот. (Орионо) ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. Планината зове! Имаме една планина физическа, а имаме и една Планина духовна: физическото е само сянка, отражение, проекция на духовното, тук, на земята. Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят. Ето защо, когато ние говорим за планината, когато ние мислим за нея, когато ние отиваме при нея, ние имаме пред вид не толкова физическото, не външната форма, а онази вътрешна идея, които е сътворила и оживотворява тази форма! И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява! А планината е символа на най-великото, за което копнее човешката душа — символ на оня стръмен, нагорен път, който води към духовните висини, и който единствен дава пълен смисъл на човешкото съществуване. И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината. * „Ела!
към текста >>

И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява!
(Орионо) ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. Планината зове! Имаме една планина физическа, а имаме и една Планина духовна: физическото е само сянка, отражение, проекция на духовното, тук, на земята. Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят. Ето защо, когато ние говорим за планината, когато ние мислим за нея, когато ние отиваме при нея, ние имаме пред вид не толкова физическото, не външната форма, а онази вътрешна идея, които е сътворила и оживотворява тази форма! И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява! А планината е символа на най-великото, за което копнее човешката душа — символ на оня стръмен, нагорен път, който води към духовните висини, и който единствен дава пълен смисъл на човешкото съществуване. И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината. * „Ела! ... „Далечен пътниче, залутан в прашния житейски път! ... „Ела!
към текста >>

... „Бремето на живота те смазва, — ти си цял покрит с праха на житейските дребнавости; ти си цял изкалян в мътния поток на човешките страсти; ти си затънал цял в калта на грубия материален живот ... „Ела!
А планината е символа на най-великото, за което копнее човешката душа — символ на оня стръмен, нагорен път, който води към духовните висини, и който единствен дава пълен смисъл на човешкото съществуване. И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината. * „Ела! ... „Далечен пътниче, залутан в прашния житейски път! ... „Ела! ... „Бремето на живота те смазва, — ти си цял покрит с праха на житейските дребнавости; ти си цял изкалян в мътния поток на човешките страсти; ти си затънал цял в калта на грубия материален живот ... „Ела! ... „Потопи се в светлите води на моите пенливи потоци; изкъпи се във чистия блясък но моите сини лазури; измий всяко петно на твоето съзнание във вечната чистота, която лъха от моята снага ... „Далечен пътниче в света на суетата! „Изсмуквана е всяка капка от Божествената влага в твоите гърди от чудовището - живот. Ти си роб на тленното, послушен слуга на злите сили, които си играят на воля с тебе. Ти си затворник в тъмните килии на физическия живот ... „Ела при мен! Аз ще ти повърна твоята загубена свобода!
към текста >>

* Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност!
На малкото островче, тук на скалата твърда — опри се на мене! И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат демонските бури със писък и ярост от всички страни! Тук, на скалата, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем! — Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност! Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота! Ела! — Борба ний велика ще в о д и м! — Свещеният Бунт на душите за свята свобода! Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски, Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее!
към текста >>

— Свещеният Бунт на душите за свята свобода!
И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност! Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота! Ела! — Борба ний велика ще в о д и м! — Свещеният Бунт на душите за свята свобода! Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски, Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее! * Ела, и виж! Завесата е дигната: На сцената на живия живот, Всред пламъците адски на развихрените страсти, Във веригите на ада окована, Стене и проклина своята съдба Душата! — Човешката душа! — робиня клета, Нещастна пленница, попаднала във робство, тук, на грешната земя!
към текста >>

“ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! “ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? ... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилства нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато — у нас — вестници като него бъдат най-много търсените и четените, и само тогава — ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по благатки и по-щастливи дни за нашето племе ... Стоил Стефанов Центр.
към текста >>

35. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им.
И всички хора сега са обременени. Някой казва, че вярва в Бога. Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме! Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие. Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят.
към текста >>

Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят.
Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека.
към текста >>

Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят.
Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта.
към текста >>

Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят.
И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана.
към текста >>

Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина.
А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме.
към текста >>

И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана.
Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив.
към текста >>

Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме.
Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив. В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат.
към текста >>

В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност.
Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив. В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат. Действително, има един закон в света, по който всичките тези вериги ще паднат, но това е един много дълъг процес. Но има един по-къс процес, при който тези вериги могат да се отключат и да паднат, но за това се изисква знание.
към текста >>

В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат.
Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив. В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат. Действително, има един закон в света, по който всичките тези вериги ще паднат, но това е един много дълъг процес. Но има един по-къс процес, при който тези вериги могат да се отключат и да паднат, но за това се изисква знание. Както и да ги обясняваме тези вериги и ограничения, ще дойдем до заключение, че са резултат на неразумен живот. И от неразбиране на живота са се явили всички противоречия и всички лоши условия. И ако всички отговорни хора, които ръководят съдбините на човечеството, си подадат ръка, в 10 години отгоре биха пресъздали света!
към текста >>

Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване.
И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес.
към текста >>

От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието. Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат.
към текста >>

36. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Замахът ви да обгърне целия свят.
Всякога когато злото оре, вие сейте. Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро.
към текста >>

Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл.
Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли!
към текста >>

Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде.
Ний искаме да вярваме че това е вярно и че стопанският живот на света постепенно ще премине към нов разцвет и усилена дейност. Но никой не може да ни увери, че този разцвет не ще бъде последван след известно време от ново крушение. Това е неизбежно при днешната политическа и икономическа разпокъсаност и борбата на всички против всички. И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички.
към текста >>

Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят.
Но никой не може да ни увери, че този разцвет не ще бъде последван след известно време от ново крушение. Това е неизбежно при днешната политическа и икономическа разпокъсаност и борбата на всички против всички. И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н.
към текста >>

Във тая велика и свята задача за обединение на човечеството, най-важната, най-голямата роля ще бъде изиграна от селото.
Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение. Във тая велика и свята задача за обединение на човечеството, най-важната, най-голямата роля ще бъде изиграна от селото. Обединението трябва да започне отдолу нагоре, от малкото към голямото, а не обратно. Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот. Непразно някои мислят да налагат отгоре обединението. Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон. То ще дойде само, когато условията назреят.
към текста >>

За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал.
Но как до започнем? Селянина трябва да бъде убеден, че неговото спасение е в обединението. В пълното обединение, а не в частичното. Кооперацията е твърде частично, твърде непълно обединение, за да може да изиграе важна роля в изграждането стопанските форми на новото общество. „Кооперирането“, ако можем така да се изразим, на селяните в едно село, трябва да бъде пълно, те трябва да влязат в новата форма на стопански живот с всичкото си имущество, с всичката си енергия и сила. За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота.
към текста >>

Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят.
В пълното обединение, а не в частичното. Кооперацията е твърде частично, твърде непълно обединение, за да може да изиграе важна роля в изграждането стопанските форми на новото общество. „Кооперирането“, ако можем така да се изразим, на селяните в едно село, трябва да бъде пълно, те трябва да влязат в новата форма на стопански живот с всичкото си имущество, с всичката си енергия и сила. За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото.
към текста >>

37. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис.
Сугарев) Основните идеи на Власовденци (Г. И-в. учител.) Яжте моркови! Словото на Учителя. Пътят на живота (София. 22. IX. 1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога.
към текста >>

Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят.
учител.) Яжте моркови! Словото на Учителя. Пътят на живота (София. 22. IX. 1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога. Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите.
към текста >>

И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят.
— Защото всяка една държава в своята политика се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат. И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички народи на земята като органи на големия организъм — човечеството. И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните народи се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата. А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах.
към текста >>

Материализма стана верую на културния свят, което го доведе до отчуждаване от духовните истини.
А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах. Под привидната красота на съвременната култура се крие страшната голота и нищета на нашата душа! Културата на 20 век направи гигантски скок в областта на материалния напредък, но занемари силите на човешкия дух. И днешната европейска култура може с право да се нарече материалистическа. Материализма стана верую на културния свят, което го доведе до отчуждаване от духовните истини. Провъзгласи се всичко за материя, животът за механически атрибут на материята и се изгони „баснята" на великите учители от древността за произхода на всичко от Всемирния Дух на живота, който работи и твори всички форми в битието. И от тук — максимата за всеединството в целия космос. Съвременния учен материалист изгони туй схващане като противонаучно, без обаче да може да го замени с истинско научно и правдоподобно. Всичко е материя и главният закон в живота - това е борбата за съществувание“. Това е догмата на материалиста — учен.
към текста >>

И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко благоденствие.
Това е догмата на материалиста — учен. И тази догма намери своето практическо приложение в живота. Човекът, смятайки себе си еднодневка и изхождайки от главния „закон" — борбата за съществувание, заживя със стремежа, колкото се може повече благо за себе си — тъй като животът е миг и трябва да се изживее „най-рационално". И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа, партия над партия, нация над нация. А там където има насилие и борба, не може да има хармония и следователно животът на хората не може да се развива правилно. И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко благоденствие. Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата. И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи. Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта. Будни бъдете защото иде последния час на днешната култура. К.
към текста >>

Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят.
Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае.
към текста >>

От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди.
Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго. Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка.
към текста >>

38. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание.
Съществуването на слуги и господари, бедни и богати, управници и управлявани, това е все патологичната страна на живота. За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в отношенията на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията. Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна.
към текста >>

Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят.
За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в отношенията на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията. Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората.
към текста >>

Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят.
Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват.
към текста >>

Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява.
Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“.
към текста >>

За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна.
И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“. Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия.
към текста >>

Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена.
И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“. Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия. Човек трябва да има знанието на законите и методите, по, които животът се развива, а не да казва „Каквото Господ даде“, защото Господ обективно е изявен в тези закони и методи - и като ги знаем, ще имаме туй, което Той е определил, а като не ги знаем и действаме, имаме това, което ние сме си определили, а Той, по закона на свободата, който е положил като основен закон в битието, е допуснал. Най-първо човек трябва да знае, че има всички условия да живее и да подобри живота си. Не се стремете най-първо към външни резултати и големи постижения.
към текста >>

Има един свят на вечната светлина, и ние хората, по закона на вътрешна връзка сме свързани с този реален свят на светлината, откъдето ни иде онази вътрешна светлина, която някои считат, че е само тяхна.
И в знанието трябва да го спазвате. Не се стремете из един път да добиете много знания. Защото вашият мозък не е в състояние да издържи по-голямо напрежение в даден момент. Като добиеш известни знания ти влизаш във връзка с известни сили в природата, които налягат върху мозъка ти и могат да ти причинят страдания. Знанието е необходимо, защото то носи светлина и осветлява пътя ни, но въпросът е да се приема постепенно, за да може мозъкът последователно да се организира и приспособи. Има един свят на вечната светлина, и ние хората, по закона на вътрешна връзка сме свързани с този реален свят на светлината, откъдето ни иде онази вътрешна светлина, която някои считат, че е само тяхна. Последните са хора, които не разбират вътрешните закони на битието. И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас.
към текста >>

И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши.
И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас. Тя е проникнала в хиляди глави, защото тя съществува като една космична реалност, а не е продукт на вашия мозък. И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши. Идеите, както казах, не ги създава човек, те си съществуват в космоса като семена, които като намерят благоприятни условия, израстват. И човек е едно богато поле за посаждане на новите идеи, но трябва да се знае, как и кога да се посаждат тези идеи. Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават. Защото тези идеи са свързани със съществата, които ръководят процесите в природата и ние ги възприемаме от тях. А Животните не могат да възприемат мислите направо от природата, а ги възприемат от човека.
към текста >>

Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки!
Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества. Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания. Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания. Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год. Фонд „Трудова Братска Задруга“ Идеята за „Трудова Братска Задруга“ се възприема с ентусиазъм от всички страни. От много места получаваме възторжени писма, с които ни окуражават и обещават подкрепата си за реализирането на Задругата. Достатъчно число лица също изявиха желание да участват непосредствено в нея.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Пътят към новият свят Дружество за Нова История (С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 59 - год. V. Севлиево, 15 февруари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Пътят към новият свят Дружество за Нова История (С. К.) До кога? (Н. Неделчева) Старият свят си отива За въздържанието Бялото Братство в странство Книжнина Пътят към новият свят Единствения разумен и правилен път към изграждане на новото общество, това е пътят на взаимопомощта. Хората на новите идеи, които носят в душите си идеала за новия свят, не бива да очакват на държавата, на властта, чрез закони и наредби отгоре, да се даде живот на това, към което те се стремят. Новото трябва да дойде като резултат на самоинициативата, на пробуденото съзнание и на взаимопомощта. Никой няма право да налага на другите такива форми на живот, за които тяхното съзнание не е още дорасло.
към текста >>

(Н. Неделчева) Старият свят си отива За въздържанието Бялото Братство в странство Книжнина Пътят към новият свят Единствения разумен и правилен път към изграждане на новото общество, това е пътят на взаимопомощта.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 59 - год. V. Севлиево, 15 февруари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Пътят към новият свят Дружество за Нова История (С. К.) До кога? (Н. Неделчева) Старият свят си отива За въздържанието Бялото Братство в странство Книжнина Пътят към новият свят Единствения разумен и правилен път към изграждане на новото общество, това е пътят на взаимопомощта. Хората на новите идеи, които носят в душите си идеала за новия свят, не бива да очакват на държавата, на властта, чрез закони и наредби отгоре, да се даде живот на това, към което те се стремят. Новото трябва да дойде като резултат на самоинициативата, на пробуденото съзнание и на взаимопомощта. Никой няма право да налага на другите такива форми на живот, за които тяхното съзнание не е още дорасло. Защото, в такъв случай, „новото“ ще бъде едно насилие, противно на естествения развой на нещата. Ето защо, напразни са надеждите и криви са пътищата на всички ония, които очакват да вземат властта, та чрез нея да прокарат своите разбирания в живота.
към текста >>

Хората на новите идеи, които носят в душите си идеала за новия свят, не бива да очакват на държавата, на властта, чрез закони и наредби отгоре, да се даде живот на това, към което те се стремят.
Севлиево, 15 февруари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Пътят към новият свят Дружество за Нова История (С. К.) До кога? (Н. Неделчева) Старият свят си отива За въздържанието Бялото Братство в странство Книжнина Пътят към новият свят Единствения разумен и правилен път към изграждане на новото общество, това е пътят на взаимопомощта. Хората на новите идеи, които носят в душите си идеала за новия свят, не бива да очакват на държавата, на властта, чрез закони и наредби отгоре, да се даде живот на това, към което те се стремят. Новото трябва да дойде като резултат на самоинициативата, на пробуденото съзнание и на взаимопомощта. Никой няма право да налага на другите такива форми на живот, за които тяхното съзнание не е още дорасло. Защото, в такъв случай, „новото“ ще бъде едно насилие, противно на естествения развой на нещата. Ето защо, напразни са надеждите и криви са пътищата на всички ония, които очакват да вземат властта, та чрез нея да прокарат своите разбирания в живота. Истински здравото и реално схващане трябва да започне да осъществява своите идеали, бавно, естествено и планомерно, но затова пък здраво и сигурно, в самите недра на живота, отдолу нагоре, а не обратно.
към текста >>

Но ние смятаме, че новият свят, новият обществен ред трябва да се родят бавно, естествено и спонтанно, без насилия и кърви, без истерични, безполезни крясъци против власт и господстващи класи, без излишни жертви, в самите недра на днешния стар, гниещ и умиращ под тежестта на своите собствени противоречия свят.
Защото с това те й предават от своята сила и така сами си противодействат. В същност, на държавната власт трябва да се гледа и тя трябва да се превърне в един прост регистратор и узаконител на процесите които са вече свършен факт или които сега се зараждат спонтанно и самостойно, в самите недра на живота. Да се очаква и да се прави противното, т. е. да се превръща държавата в творец, а не в регистратор на процесите на живота, това значи да се обръщат нещата надолу с главата, това значи да се развива до прекомерност значението и силата на държавата, и да се изпада във все по-тежко и по тежко държавно робство. Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство имаме най-възвишения идеал за нов живот, за ново обществено устройство. Но ние смятаме, че новият свят, новият обществен ред трябва да се родят бавно, естествено и спонтанно, без насилия и кърви, без истерични, безполезни крясъци против власт и господстващи класи, без излишни жертви, в самите недра на днешния стар, гниещ и умиращ под тежестта на своите собствени противоречия свят. Ние вярваме, че новият свят, новият строй може и трябва да се роди под напора на пробуденото съзнание, със силата на самоинициативата, на доброволните жертви и на взаимната помощ в хората, които са назрели за един наистина нов и свободен живот. Ето защо, ние не се стремим към властта, каквато и да бъде тя, не я считаме за фактор, способен да реализира идеала ни за истински нов, свободен и братски живот и не очакваме от нея нищо друго, освен да признае, да зарегистрира нашите мирни творчески усилия към една по-висша форма на живот. Ние разчитаме само на себе си, на своите собствени сили и инициатива. Ние не чакаме социална революция, не се надяваме да вземем чуждото, с насилие или със закони, та тогава да действаме. Ние предпочитаме да започнем още днес, макар и със съвсем малко, едва ли не с празни ръце, но да започнем, а не да чакаме.
към текста >>

Ние вярваме, че новият свят, новият строй може и трябва да се роди под напора на пробуденото съзнание, със силата на самоинициативата, на доброволните жертви и на взаимната помощ в хората, които са назрели за един наистина нов и свободен живот.
В същност, на държавната власт трябва да се гледа и тя трябва да се превърне в един прост регистратор и узаконител на процесите които са вече свършен факт или които сега се зараждат спонтанно и самостойно, в самите недра на живота. Да се очаква и да се прави противното, т. е. да се превръща държавата в творец, а не в регистратор на процесите на живота, това значи да се обръщат нещата надолу с главата, това значи да се развива до прекомерност значението и силата на държавата, и да се изпада във все по-тежко и по тежко държавно робство. Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство имаме най-възвишения идеал за нов живот, за ново обществено устройство. Но ние смятаме, че новият свят, новият обществен ред трябва да се родят бавно, естествено и спонтанно, без насилия и кърви, без истерични, безполезни крясъци против власт и господстващи класи, без излишни жертви, в самите недра на днешния стар, гниещ и умиращ под тежестта на своите собствени противоречия свят. Ние вярваме, че новият свят, новият строй може и трябва да се роди под напора на пробуденото съзнание, със силата на самоинициативата, на доброволните жертви и на взаимната помощ в хората, които са назрели за един наистина нов и свободен живот. Ето защо, ние не се стремим към властта, каквато и да бъде тя, не я считаме за фактор, способен да реализира идеала ни за истински нов, свободен и братски живот и не очакваме от нея нищо друго, освен да признае, да зарегистрира нашите мирни творчески усилия към една по-висша форма на живот. Ние разчитаме само на себе си, на своите собствени сили и инициатива. Ние не чакаме социална революция, не се надяваме да вземем чуждото, с насилие или със закони, та тогава да действаме. Ние предпочитаме да започнем още днес, макар и със съвсем малко, едва ли не с празни ръце, но да започнем, а не да чакаме. И затова ние издигаме лозунга за трудовите братски задруги, за свободните комуни, рожба на пробуденото съзнание и жажда за нов живот.
към текста >>

Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива.
И затова ние издигаме лозунга за трудовите братски задруги, за свободните комуни, рожба на пробуденото съзнание и жажда за нов живот. на взаимопомощта и на братското чувство! Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него. Дружество за Нова История Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива. Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита. От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат.
към текста >>

богомилството, което, изхождайки от България, развълнува почти целия тогавашен познат свят, са неглижирани, гледани повърхностно и показвани във фалшиво, невярно осветление.
От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр. богомилството, което, изхождайки от България, развълнува почти целия тогавашен познат свят, са неглижирани, гледани повърхностно и показвани във фалшиво, невярно осветление. Какво знаем ний, например, за „моравските братя“, които, преди толкова години, реализираха най-висшата форма на обществен живот — свободния, християнски комунизъм? Какво достоверно знаем за вътрешната уредба и огромните културни постижения на албигойците? — Почти нищо. И трите тези движения, представляващи клонки от едно и също дърво, бидейки реален израз на постиженията на истинското християнство, и разгромени от огъня и меча на лъжехристиянството, са и до днес забулени в мъглата на лъжата и клеветата, на предразсъдъците и ограничените схващания. Тия движения не са достатъчно проучени, не са правилно разбрани и оценени — липсвало е достатъчен интерес към тях, липсвали са и хора, способни да ги разберат и оценят, да ги видят в тяхното истинско осветление.
към текста >>

Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще благоденствие, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка.
Можаха ли да я имат само за себе си? А днешните културни хора, които наричат някогашните „диви" — поумняха ли ? Взеха ли от тях поука, че безумие е да се бориш и биеш за това, което не е на никого? А и да се погледне — човек колко години живее? И тогава защо му е тая земя? Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще благоденствие, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка. И питам — кой ще се ползва от нея ? Тия ли, които ще покрият земята с костите си, или техните братя, които ще се върнат осакатени, без очи, без ръце, или може би дечицата им, останали сирачета, лишени от най-скъпото — бащата, без никаква подкрепа, лутащи се сами, проклинащи живота си? Или може би тия, най после, които искат отварянето на самата война? Но защо хората се оставят да бъдат мамени и като слепци да водят народите към пропастта, в която могат и сами да паднат? Или тия, които искат война, мислят че ще живеят хиляди години, за да се ползват от въображаемите блага?
към текста >>

Неделчева Старият свят си отива Когато ние казваме, че днешният свят, днешният обществен строй трябва да бъде заменен с друг, основан на справедливостта, взаимопомощта и хармонията, обикновено малцина се замислят върху това.
И трябва да се постави ясно въпроса на тия, които оправдават войната. — Морално ли е да убиваш или не? И тогава, ако да убиваш във време на война е морално, то защо се наказват най-строго убийците в обикновено време? Много са доводите на тия, които искат войната, но те нямат никаква морална или културна стойност, те са пълно отрицание на принципите на Христа. А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско благоденствие и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост. Н. Неделчева Старият свят си отива Когато ние казваме, че днешният свят, днешният обществен строй трябва да бъде заменен с друг, основан на справедливостта, взаимопомощта и хармонията, обикновено малцина се замислят върху това. Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема?
към текста >>

Книга за отвъдния свят, от Бо Йин Ра — трета книга от трилогията, на която първите две части са: „Книга за Живия Бог“ и „Книга за човека“.
Книжнина La mondo de la grandaj animoj, (Светът на великите души) от Beinsa Duno, на есперанто, цена 10 лв. Доставя се от редакция „Братство". Sunlevigo, песни на Всемирното Братство (на есперанто), съставил П. Г. Пампоров, цена 5 лв. Доставя се от редакцията на в. Братство. Книга за отвъдния свят, от Бо Йин Ра — трета книга от трилогията, на която първите две части са: „Книга за Живия Бог“ и „Книга за човека“. Бо Йин Ра е голям майстор в предаване фактите на духовния живот, проникващ дълбоко в скритата страна на това, което обикновено виждаме отвън. Както в първите две книги на трилогията, така и в „Книга за отвъдния свят“, с малко думи, той ни дава твърде много неща, синтезира като че ли всичко по-важно из областта на окултизма, предавайки ни го с афористична стегнатост, краткост и ясност на нитчевия стил. Особено последната книга — едва ли има друга такава в окултната литература, която да дава на читателя такава ясна представа за предмета си — невидимия отвъден свят, в който ще се намери всеки един от нас, след като прекрачи прага на смъртта. Велики истини, изказани при това в безупречна форма, са разпръснати и блестят като бисери в цялата трилогия. Но, все пак, ние в никой случай не бихме съветвали читателите на Бо Йин Ра да четат неговите книги безкритично.
към текста >>

Както в първите две книги на трилогията, така и в „Книга за отвъдния свят“, с малко думи, той ни дава твърде много неща, синтезира като че ли всичко по-важно из областта на окултизма, предавайки ни го с афористична стегнатост, краткост и ясност на нитчевия стил.
Sunlevigo, песни на Всемирното Братство (на есперанто), съставил П. Г. Пампоров, цена 5 лв. Доставя се от редакцията на в. Братство. Книга за отвъдния свят, от Бо Йин Ра — трета книга от трилогията, на която първите две части са: „Книга за Живия Бог“ и „Книга за човека“. Бо Йин Ра е голям майстор в предаване фактите на духовния живот, проникващ дълбоко в скритата страна на това, което обикновено виждаме отвън. Както в първите две книги на трилогията, така и в „Книга за отвъдния свят“, с малко думи, той ни дава твърде много неща, синтезира като че ли всичко по-важно из областта на окултизма, предавайки ни го с афористична стегнатост, краткост и ясност на нитчевия стил. Особено последната книга — едва ли има друга такава в окултната литература, която да дава на читателя такава ясна представа за предмета си — невидимия отвъден свят, в който ще се намери всеки един от нас, след като прекрачи прага на смъртта. Велики истини, изказани при това в безупречна форма, са разпръснати и блестят като бисери в цялата трилогия. Но, все пак, ние в никой случай не бихме съветвали читателите на Бо Йин Ра да четат неговите книги безкритично. Защото, струва ни се, измежду многобройните класове златна пшеница, тук таме се подават и тия на няколко отровни плевели. Истински разумния се ползва от пшеницата, а плевелите откъсва и хвърля в огъня.
към текста >>

Особено последната книга — едва ли има друга такава в окултната литература, която да дава на читателя такава ясна представа за предмета си — невидимия отвъден свят, в който ще се намери всеки един от нас, след като прекрачи прага на смъртта.
Пампоров, цена 5 лв. Доставя се от редакцията на в. Братство. Книга за отвъдния свят, от Бо Йин Ра — трета книга от трилогията, на която първите две части са: „Книга за Живия Бог“ и „Книга за човека“. Бо Йин Ра е голям майстор в предаване фактите на духовния живот, проникващ дълбоко в скритата страна на това, което обикновено виждаме отвън. Както в първите две книги на трилогията, така и в „Книга за отвъдния свят“, с малко думи, той ни дава твърде много неща, синтезира като че ли всичко по-важно из областта на окултизма, предавайки ни го с афористична стегнатост, краткост и ясност на нитчевия стил. Особено последната книга — едва ли има друга такава в окултната литература, която да дава на читателя такава ясна представа за предмета си — невидимия отвъден свят, в който ще се намери всеки един от нас, след като прекрачи прага на смъртта. Велики истини, изказани при това в безупречна форма, са разпръснати и блестят като бисери в цялата трилогия. Но, все пак, ние в никой случай не бихме съветвали читателите на Бо Йин Ра да четат неговите книги безкритично. Защото, струва ни се, измежду многобройните класове златна пшеница, тук таме се подават и тия на няколко отровни плевели. Истински разумния се ползва от пшеницата, а плевелите откъсва и хвърля в огъня. Цената на „Книга за отвъдния свят" е 20 лв.
към текста >>

Цената на „Книга за отвъдния свят" е 20 лв.
Особено последната книга — едва ли има друга такава в окултната литература, която да дава на читателя такава ясна представа за предмета си — невидимия отвъден свят, в който ще се намери всеки един от нас, след като прекрачи прага на смъртта. Велики истини, изказани при това в безупречна форма, са разпръснати и блестят като бисери в цялата трилогия. Но, все пак, ние в никой случай не бихме съветвали читателите на Бо Йин Ра да четат неговите книги безкритично. Защото, струва ни се, измежду многобройните класове златна пшеница, тук таме се подават и тия на няколко отровни плевели. Истински разумния се ползва от пшеницата, а плевелите откъсва и хвърля в огъня. Цената на „Книга за отвъдния свят" е 20 лв. Цялата трилогия, която иначе струва 100 ла., може да се достави от редакцията на в. Братство за 80 лв. Към крайният кооператизъм, от Слави Пушкаров. Цена 5 лв. Доставя се от автора — ул. П.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира.
Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури. Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя. Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството. Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех.
към текста >>

Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят.
Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие.
към текста >>

В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос.
За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята. (следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос. Тия, които са жадни, нека дойдат и пият. Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство" ПОКАНА За записване абонати на следните книги: Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга: 1. „Таракин“, едноактна пиеса от Марта Щайниц. Превод от оригинала.
към текста >>

Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност.
- Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно. Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати.
към текста >>

Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят?
Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено.
към текста >>

И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите.
Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата.
Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се.
към текста >>

Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък?
Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора. Тия духовни пороци, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях. Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела. Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък? — Не. Атакувани са от него и стари народи, с традиции и висока култура. Изобщо, днес човечеството преживява тежки и болни времена. Духовните устои на живота са разклатени. Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден.
към текста >>

Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях.
Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ни вещаят един нов човек, изпълнен с любов и светлина, и един нов свят, в които царуват хармонията, свободата и щастието.
Тих е неговия глас, но в мъдрост, истина и сила са облечени неговите слова. Те ни казват, че ние всички сме едно. Че интересите ни са общи, защото фактически представляваме части, органи и клетки на един общ организъм. Че ние можем да на-мерим своето истинско щастие и благоденствие само в задружната работа за общото благо. Че всички пречки и препятствия, всички страдания и лишения ще бъдат премахнати само тогава, когато се обединим, когато съзнаем своята неразривна връзка с всичките наши братя-хора по цялото земно кълбо и с всичко съществуващо. Те ни вещаят един нов човек, изпълнен с любов и светлина, и един нов свят, в които царуват хармонията, свободата и щастието. Два пътя има пред нас: По единия вървят тия, които искат всичко за себе си, които искат да се налагат с насилие, с проливане на кръв и поробване на слабите, които признават само правото на силния и с оръжие в ръка мислят да направят България велика, а себе си — богати и щастливи. За тях народа е стадо, което требва да се дои, да се стриже и да се коли, a те са единствените призвани да се разпореждат със съдбините му по своята собствена воля и според както тям изнася. По другия път вървят тия, които са движени от искрено желание да служат на народа си, на цялото човечество, на всички братя-хора, на всички същества — на целокупния живот. Това са хората, които знаят великата истина за единството на живота; знаят, че това. което правим другиму, безразлично дали е добро или зло, правим го на себе си, защото утре то ще се върне пак към нас; знаят, че не бива да дигаме ръка никога и за нищо, не само на човека, но и на всяко живо същество, защото ще платим, рано или късно, без остатък, за всяко свое дело, и защото Любовта е великият закон на живота.
към текста >>

Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието.
И когато искаме да бъдем точно определени в термините ще трябва да имаме допирни точки с онези велики същности, които представляват човека. Човек съзерцава с духът си. Човек се моли с душата си. Човек размишлява с ума си. И когато тези три велики същности са в дивна координация, ражда се симфонията на живота и тогава човек медитира върху тази сложна действаща сила — живота. Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието. Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот. Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат. Мисълта определя човешкото същество от целия битов и миров живот. От който час е потекла мисълта, човек е завладял всяко постижение.
към текста >>

проникнат от великото вдъхновение на Божия дух, ти си слязъл вече от трона на волята, освобождаваш душата от молитвата и влизаш във великия свят на реалността.
— той стои, той живее на трона на волята. Душата живее в секта на индивидуалността и тя като е отделна, принудена е да бъде подкрепена от други фактори и затова се моли. А духът на човека се слива с общия миров дух и там неговия живот е проявен чрез съзерцание. Да се съзерцава, значи да се слееш с общия миров живот на битието. И така слят, обединен. проникнат от великото вдъхновение на Божия дух, ти си слязъл вече от трона на волята, освобождаваш душата от молитвата и влизаш във великия свят на реалността. Когато човек се е добрал до тия състояния, той никога няма да каже. че не знае как да съзерцава, защото съзерцание значи отваряне вратата на велики реалности. От там той започва първия ден на Божествения живот. Ражда се вече по образ и подобие, става едно с общото — проявител на Божественото. Кога и колко да се медитира?
към текста >>

Резултатите му са също така добре известни: днес целия свят страда от тях.
поне днес за днес, са в залез, а фашизмът е в своя възход. Фашизмът не само че овладя напълно и здраво два големи европейски народа, но има вече силни поддръжници във всяка част на Европа, а даже прескача и нейните граници. Вълната на националистическите движения в отделните народи, в противовес на многобройните пактове, преговори и .договори между народите. се все повече и повече засилва и това не вещае нищо добро. Средствата на национализма се знаят добре — това са войните, насилията, кръвопролитията. Резултатите му са също така добре известни: днес целия свят страда от тях. А може ли да има някакво съмнение, че те и за напред не ще бъдат същите? На всичко това отгоре и в бедна, изтерзана България се засилва наново „националистическото движение" на професор Цанков. Времената са мътни, тревожни навсякъде, въпреки външното затишие и отчаяните усилия да се закрепи мира. и затова подобни течения намират условия за развитие. Дали обаче утрешния ден ще бъде техен?
към текста >>

А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер.
Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата.
към текста >>

Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си.
Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си. Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата.
към текста >>

Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят.
Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота.
към текста >>

Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят.
Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят.
към текста >>

Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека.
Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят.
към текста >>

А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас.
Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
към текста >>

Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят.
Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота.
към текста >>

Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят.
Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса.
към текста >>

Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят.
Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата.
към текста >>

А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език.
към текста >>

И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е.
И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка една от тези епохи се е домогнала до известни материални и духовни постижения, които е завещала в съкровищница на всемирния живот Съвременната епоха постигна голям материален и технически прогрес.
за да ни последва! ЗАДАЧАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ Всяка епоха, всяка култура е носила специфична окраска и е имала специални задачи за разрешение. Да разгледаме епохите на световната история. Ето пред нашия духовен взор се редят разните исторически епохи: на първобитното човечество и гигантите животни: ихтиозаври, плезиозаври и пр, след туй каменен, бронзов, железен и др. периоди, докато дойдем до днешната епоха на западноевропейска култура със своите гиганти машини н блестящи постижения в науката. Всяка една от тези епохи се е домогнала до известни материални и духовни постижения, които е завещала в съкровищница на всемирния живот Съвременната епоха постигна голям материален и технически прогрес. С това се даде нова насока и постановка на стопанския и културен живот. Човек впрегна електричеството, парата, въздуха и пр. природни сили да му служат в живота. Слабите човешки сили бидоха заменени с грамадната сила на машината. В туй отношение днешната култура осъществи една от задачите си — да облекчи човека в непосилния му физически труд за съществуване, обаче с туй не се изчерпва задачата на съвременното човечество.
към текста >>

Наред с техническия напредък се дойде до безработицата, до мизерията, до неволята на голяма част от хората в целия свят.
Човек впрегна електричеството, парата, въздуха и пр. природни сили да му служат в живота. Слабите човешки сили бидоха заменени с грамадната сила на машината. В туй отношение днешната култура осъществи една от задачите си — да облекчи човека в непосилния му физически труд за съществуване, обаче с туй не се изчерпва задачата на съвременното човечество. Пред него със сложени за разрешение твърде важни проблеми. Наред с техническия напредък се дойде до безработицата, до мизерията, до неволята на голяма част от хората в целия свят. Машината изхвърли милиони здрави работни хора на улицата и ги обрече на глад и мъки. Но мъртвата ли машина трябва да виним за мизерията и нещастията на бедния народ? He! Човешката алчност и груб егоизъм са виновни за това. Природата е щедра, дава блага в изобилие, машината позволява с малко труд и време да се преработят тези блага и се използват от човека, но алчността и егоизмът не позволяват да се разпределят благата справедливо между всички.
към текста >>

Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят.
По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл. Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят. И трябва да разбирате законите, да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни на енергиите. В мозъка има два вида нишки - едни къси, други - дълги, и между тях има известно отношение. Възвишените мисли се възприемат чрез специфични нишки, които се образуват в предната частна главата. Хората, които имат тези нишки, са новите типове, които природата приготовлява за новата раса, която сега се създава. Тези хора са много справедливи и интелигентни.
към текста >>

А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там.
Тези хора са много справедливи и интелигентни. В мозъка трябва да има правилно съотношение между дългите и късите нишки. И ако нишките в мозъка на един човек са все къси, той е един обикновен човек. Човек е пратен на земята, за да приготви материалите за създаването на тези нишки в мозъка си, за да може чрез тях да влезе във връзка с енергиите на природата и да възприеме нейните мисли и идеи, които ще му разкрият пътя на знанието и светлината за осмислянето на живота му. Човек е пратен на земята да учи. А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата.
към текста >>

Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството.
В мозъка трябва да има правилно съотношение между дългите и късите нишки. И ако нишките в мозъка на един човек са все къси, той е един обикновен човек. Човек е пратен на земята, за да приготви материалите за създаването на тези нишки в мозъка си, за да може чрез тях да влезе във връзка с енергиите на природата и да възприеме нейните мисли и идеи, които ще му разкрият пътя на знанието и светлината за осмислянето на живота му. Човек е пратен на земята да учи. А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия.
към текста >>

В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога.
И ако нишките в мозъка на един човек са все къси, той е един обикновен човек. Човек е пратен на земята, за да приготви материалите за създаването на тези нишки в мозъка си, за да може чрез тях да влезе във връзка с енергиите на природата и да възприеме нейните мисли и идеи, които ще му разкрият пътя на знанието и светлината за осмислянето на живота му. Човек е пратен на земята да учи. А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне.
След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал. Стамболийски и Врабча 1“ и партията на Ал. Цанков. Гласовете за работническата партия отбелязват голям упадък. Всички останали партии вземат незначително число гласове. Имайки предвид колко променлива е „волята но народа", действащ често под заплахата и измамата на опитни политически фокусници, нищо положително не може да се изведе за неговата бъдеще ориентировка. Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес. Време за чакане няма. Напротив, опасно е да не закъснеем. Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят.
към текста >>

Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят.
Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес. Време за чакане няма. Напротив, опасно е да не закъснеем. Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят. Времето е дошло. Часът е ударил. Условията са достатъчно назрели. Остава само да се започне. Но как да се започне?
към текста >>

Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!
Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме. „Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело?
към текста >>

- С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества.
Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея.
към текста >>

Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят.
Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея. Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове.
към текста >>

Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят.
Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят. Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях. Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз.
към текста >>

Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят.
Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Като влезе човек в това течение, той се подмладява, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства. Когато човек влезе в това хармонично течение в природата, всички го обичат и каквото похване, все му върви. Пътят на такъв човек навсякъде е отворен.
към текста >>

Любомир ГЛАСЪТ БОЖИЙ Навред желая вечно, Във мен и в целий свят, да гледам безконечно Мир, радост и разцпят.
И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето. Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот. Любомир ГЛАСЪТ БОЖИЙ Навред желая вечно, Във мен и в целий свят, да гледам безконечно Мир, радост и разцпят. Във мирове незнайни И в този земен край, Ключът на всички тайни О Господи, ми дай! Каква велика тайна! - Где вечен мир цари Във вселената безкрайна? - Где Господи си Ти? И вслушах се, зашепна Потаен глас в душа; Бе Божий глас; аз трепнах Той шепне ми слова!
към текста >>

И о, узнах, че плува Вред, всичко в красоти Че всъде мир царува, Че всъде си и Ти; Че, само днес човекът, В измама заблуден Се лута, дири ликът На скъп, несбъднат блян; Узнах, че който люби Е в радост и разцвет, Че верен е сътрудник За мир във този свят.
Във мирове незнайни И в този земен край, Ключът на всички тайни О Господи, ми дай! Каква велика тайна! - Где вечен мир цари Във вселената безкрайна? - Где Господи си Ти? И вслушах се, зашепна Потаен глас в душа; Бе Божий глас; аз трепнах Той шепне ми слова! И о, узнах, че плува Вред, всичко в красоти Че всъде мир царува, Че всъде си и Ти; Че, само днес човекът, В измама заблуден Се лута, дири ликът На скъп, несбъднат блян; Узнах, че който люби Е в радост и разцвет, Че верен е сътрудник За мир във този свят. Узнах, че пее, блика, С Отеческа любов, Във вселената велика, Тих, кротък Божи Зов. Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти.
към текста >>

Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти.
И о, узнах, че плува Вред, всичко в красоти Че всъде мир царува, Че всъде си и Ти; Че, само днес човекът, В измама заблуден Се лута, дири ликът На скъп, несбъднат блян; Узнах, че който люби Е в радост и разцвет, Че верен е сътрудник За мир във този свят. Узнах, че пее, блика, С Отеческа любов, Във вселената велика, Тих, кротък Божи Зов. Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента. Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Родени и откърмени от стария свят, израстнали всред него, ние всички носим по нещо от неговите отрицателни черти.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Основите на братската задруга, (Продължение от бр. 85) Сава Калименов Ромен Ролан към индийските младежи Против хазарта Словото на Учителя. Вътрешното ръководство на човека (По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.) Основите на братската задруга (Продължение от бр. 85) Духовните основи на Братската задруга се крепят върху балансирането, хармонирането на различните човешки характери, с техните различни навици, стремежи, потици. Не винаги може да се направи съвършен подбор на всички членове на задругата. Родени и откърмени от стария свят, израстнали всред него, ние всички носим по нещо от неговите отрицателни черти. Тия именно недостатъци са, които могат да ни опълчат едни срещу други, и да нарушат, за по-късо или за по-дълго време, хармонията в Братската Задруга. Те са именно, които, при липса на една здрава обединяваща идея, могат да разрушат напълно делото на една братска задруга. И тук е именно изкуството в ръководството на братската задруга - да се примирят вътрешните противоречия. Да се хармонират мислите, чувствата, стремежите и постъпките на отделните членове така, че в края на краищата да се получи едно единство - да се запази основното, вътрешното, същественото единство, при наличността на външното разнообразие. Как ще стане това?
към текста >>

Общият материален интерес няма достатъчна сила да свърже здраво и да обедини завинаги хората.
Като нейно следствие именно ще се яви хармонията и всестранния успех и напредъка на общото дело. За да може пък жертвите и усилията, които отделните членове на задругата правят, да не представляват непосилна тяжест за тях, те трябва да бъдат здраво свързани от една основна идея, от една обща цел. Тази основна идея е най-важното, най-същественото нещо в братската задруга. Тя е духовната ост, около която се движи целия живот на задругата. И тя, тази обединяваща идея, трябва да бъде нещо повече от материалното благополучие на задругата, макар че не изключва и него. Общият материален интерес няма достатъчна сила да свърже здраво и да обедини завинаги хората. Основната обединяваща идея в Братската задруга, в името на която се правят всички жертви и усилия, в името на която претърпяваме и прощаваме много неща на другите, в името на която сме се събрали да работим, това е идеята за служенето на целокупния живот, това е горещото желание да дадем и ние своя дял за подтикването на целия живот напред, това е волята да се живее и работи не лично за себе си, а за безкрайното единство на живота. В Братската задруга всички се събират да служат на една велика идея, да служат на Бога, на човечеството, на братята хора и на себе си, да осъществяват единството и така да подтикват живота напред. Идеята за служенето е най-здравата спояваща връзка, тя е оня духовен цимент, който ни обединява и свързва в едно цяло и който ни дава сила да вървим напред, творейки формите на новия живот. Сава Калименов Ромен Ролан към индийските младежи Известният писател Ромен Ролан е отправил долното писмо към индийските младежи, поради това че част от тях се била увлякла във фашизма. „Индийски младежи, драги другари !
към текста >>

Старият девиз на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един!
Не забравяйте никога, че независимостта на вашата страна не може да се отдели от независимостта на другите страни. Те са свързани. Борбата, която днес се води. не е на един народ, но на всички на роди. Всички борби занапред са на между народен план. Старият девиз на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един! " Всички от нас, всеки от нашите народи. — за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се! На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма !
към текста >>

И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината.
не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане.
към текста >>

Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят.
При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят? Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е реалността на светлината и топлината. Но вие ще имате тогава погрешни схващания за светлината и топлината. Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее.
към текста >>

Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят?
Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят? Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е реалността на светлината и топлината. Но вие ще имате тогава погрешни схващания за светлината и топлината. Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици.
към текста >>

И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност.
Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант.
към текста >>

В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни.
Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост.
към текста >>

Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата.
Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката.
към текста >>

И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят.
Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване.
към текста >>

Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата.
към текста >>

А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят.
Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота. Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта.
към текста >>

Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате.
Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота. Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви.
към текста >>

А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си.
И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения.
към текста >>

Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят.
Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго освен само страдания.
към текста >>

Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения.
А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго освен само страдания. Сега да се върнем към стиха, изречен от пророка „Обичай я и тя ще те води“. Вие ще запитате: къде да я намерим, за да я обичаме? - Ще ви запитам и аз: какво обичате в самите вас, че треперите над себе си? - Ще рече, че има нещо, което вие обичате и цените в себе си и за което сте готови да пожертвате живота си; има нещо в самите вас, за което постоянно работите и понасяте всичките страдания и неволи, без да го знаете, какво именно е то?
към текста >>

Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго освен само страдания.
Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго освен само страдания. Сега да се върнем към стиха, изречен от пророка „Обичай я и тя ще те води“. Вие ще запитате: къде да я намерим, за да я обичаме? - Ще ви запитам и аз: какво обичате в самите вас, че треперите над себе си? - Ще рече, че има нещо, което вие обичате и цените в себе си и за което сте готови да пожертвате живота си; има нещо в самите вас, за което постоянно работите и понасяте всичките страдания и неволи, без да го знаете, какво именно е то? Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате.
към текста >>

И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее.
Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества. Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на самосъзнанието във фазата на свръхсъзнанието. По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.
към текста >>

Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват.
Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества. Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на самосъзнанието във фазата на свръхсъзнанието. По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.
към текста >>

Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си.
Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества. Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на самосъзнанието във фазата на свръхсъзнанието. По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.
към текста >>

Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества.
За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества. Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на самосъзнанието във фазата на свръхсъзнанието. По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Раждането на новия свят (По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.) Красотата ще спаси света (Т.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да посрещнем слънцето! Тържество (Т. Ч.) Слънце и здраве (Д-р Стефан) Покана за записване абонати за книгата „Наука за дишането“ Основите на Братската задруга (Продължение от брой 86) Сава Калименов Пътя на човечеството (Н. Неделчева) За ледената планина (Любомил) Една братска среща на идейните вегетарианци в София (А. Изворски) Словото на Учителя. Раждането на новия свят (По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.) Красотата ще спаси света (Т. Ч.) Хроника. Книжнина Да посрещнем слънцето! Ти, който си отчаян от живота; ти, който си недоволен и постоянно се мръщиш на съдбата си, ти; за когото смисъл и щастие в живота не съществуват — легни си една вечер рано и стани рано. Още преди зората да се е появила на изток, излез навън, всред природата. И нека твоите тихи стъпки изкачвайки се на някой връх, разбудят нейното мълчание.
към текста >>

Вън от познатите елементи, казва още авторът, всяка клетка всмуква и тъй наречения жизнен флуид, който е по-фин и не материален.
„Тази книга има за задача да покаже дишането в неговата истинска светлина и да ни научи да постигнем една съвършена форма на дишане, върху което се крепи живота. Само върху тази основа може да се постигне трайно равновесие, мир и положително развитие на всяко физическо, умствено и духовно качество“. На друго място авторът казва: „Диша всичко в природете. Дишат водите, канарите, диша цялата наша земя, дишат слънцето и всички светила, пръснати из безкрайната вселена и все пак, движещи се в удивителна хармония. И всяко тяхно дишане е част от едно върховно дишане“. Вън от познатите елементи, казва още авторът, всяка клетка всмуква и тъй наречения жизнен флуид, който е по-фин и не материален. Наричат го още психическа сила или магнетизъм. Това е енергия, която оживотворява организъма и от коя го произхожда вяска органическа дейност. Тя е съединителната сила. която свързва целия организъм и т. н. „Наука за дишането“ ще бъде издадена от издателство „Братство" и ще струва само 10 лева за тия, които изпратят сумата до 15 април.
към текста >>

Ако неколцина Рочдалски работници, отделяйки само по няколко лева от седмичната си заплата успяха да образуват своята първа кооперация, давайки с това началото на едно мощно движение, което днес е обгърнало целия свят с милиони кооперации и стотици милиони кооператори, то колко по много може да се очаква, ако група хора, обединявайки се в едно духовно и материално цяло, му отдадат не само няколко свои отделни, спестени лева, във форма на дялове, а - целия свой живот, всичко каквото имат - духовно и материално?
която свързва целия организъм и т. н. „Наука за дишането“ ще бъде издадена от издателство „Братство" и ще струва само 10 лева за тия, които изпратят сумата до 15 април. Искайте покани за записване не абонати от редакцията на в. „Братство“. Основите на Братската задруга (Продължение от брой 86) След като поговорихме за вътрешните, за духовните условия, които са необходими за реализирането на Братската задруга, нека кажем няколко думи и за външните т.е. за материалните условия, които са нужни за същата. Ако неколцина Рочдалски работници, отделяйки само по няколко лева от седмичната си заплата успяха да образуват своята първа кооперация, давайки с това началото на едно мощно движение, което днес е обгърнало целия свят с милиони кооперации и стотици милиони кооператори, то колко по много може да се очаква, ако група хора, обединявайки се в едно духовно и материално цяло, му отдадат не само няколко свои отделни, спестени лева, във форма на дялове, а - целия свой живот, всичко каквото имат - духовно и материално? Братската задруга, по идея, по вътрешна сила и по възможности за коренна обнова на живота, стои несравнено по-високо от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота. На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това. Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия. Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства.
към текста >>

Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота.
Искайте покани за записване не абонати от редакцията на в. „Братство“. Основите на Братската задруга (Продължение от брой 86) След като поговорихме за вътрешните, за духовните условия, които са необходими за реализирането на Братската задруга, нека кажем няколко думи и за външните т.е. за материалните условия, които са нужни за същата. Ако неколцина Рочдалски работници, отделяйки само по няколко лева от седмичната си заплата успяха да образуват своята първа кооперация, давайки с това началото на едно мощно движение, което днес е обгърнало целия свят с милиони кооперации и стотици милиони кооператори, то колко по много може да се очаква, ако група хора, обединявайки се в едно духовно и материално цяло, му отдадат не само няколко свои отделни, спестени лева, във форма на дялове, а - целия свой живот, всичко каквото имат - духовно и материално? Братската задруга, по идея, по вътрешна сила и по възможности за коренна обнова на живота, стои несравнено по-високо от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота. На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това. Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия. Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много. Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло.
към текста >>

Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло.
Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота. На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това. Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия. Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много. Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло. Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”. Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е.
към текста >>

Изворски Словото на Учителя Раждането на новия свят Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки.
И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов. И. А. Изворски Словото на Учителя Раждането на новия свят Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки. Целият ни живот е непреривен стремеж за разрешаване на нещо неизвестно. Обградени сме с една велика тайна. Едва сега хората се пробуждат по отношение на тайните, които ги заобикалят в природата; и едва сега започват да търсят тяхното разкриване и обяснение. Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме.
към текста >>

При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки.
Обградени сме с една велика тайна. Едва сега хората се пробуждат по отношение на тайните, които ги заобикалят в природата; и едва сега започват да търсят тяхното разкриване и обяснение. Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има.
към текста >>

И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите.
Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени.
към текста >>

И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство.
Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.
към текста >>

Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят.
Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието.
към текста >>

Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора.
След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света.
към текста >>

Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.
И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях.
към текста >>

Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието.
Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях.
към текста >>

Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят.
Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях. Те постъпват някой път с човека така, както се постъпва с животните.
към текста >>

Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света.
Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях. Те постъпват някой път с човека така, както се постъпва с животните. Но ще кажете: „Нали съдбата на човека зависи от самия него?
към текста >>

Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия.
Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях. Те постъпват някой път с човека така, както се постъпва с животните. Но ще кажете: „Нали съдбата на човека зависи от самия него? “ Зависи от него, но ако е разумен.
към текста >>

И взето в по-широк смисъл - човекът, обществото и природата - външният обективен свят, или тъй наречените влияния на планетите, както се изразяват астролозите.
“ Зависи от него, но ако е разумен. Хората живеят в един век, където се изисква голяма разумност, за да може да имат един сносен живот. Три фактора има в света, които играят важна роля в нашия живот в сегашното му развитие. На първо място стои човешката личност - т.е. човекът, който сега се проявява на земята; на второ място е домът, от който той произхожда и на трето място неговият народ. И взето в по-широк смисъл - човекът, обществото и природата - външният обективен свят, или тъй наречените влияния на планетите, както се изразяват астролозите. Но на първо място съдбата на човека зависи от майката и бащата. Каквито са майката и бащата, такива ще бъдат децата им. Ако майката и бащата са били щастливи, непременно и детето родено от тях, ще бъде щастливо. Защото ако бащата на един човек е бил щастлив, това показва, че ред поколения от неговия род са живели разумно, били са щастливи, и са били все в здравословно състояние. Щастието е достояние само на здравите; само здравите бащи и майки могат да родят здрави деца.
към текста >>

Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре.
Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа. Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях. По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.
към текста >>

Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях.
Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа. Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях. По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г. Красотата ще спаси света Има два вида красота: външна красота. красота на кукла — мъртва красота, и красона сърцето и душата — жива красота. „Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е.
С получената вода се измива главата всяка сутрин. Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност.
към текста >>

Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят.
След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е.
към текста >>

И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е.
към текста >>

Но онзи свят е само за разумните души.
Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме.
към текста >>

Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него.
Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме. Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената.
към текста >>

Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем.
За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме. Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената. Когато се разбере този дълбок закон, хората съзнателно ще си създават онези братски и любовни отношения, които са желателни от всички.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде. Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други. Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога. Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението.
към текста >>

В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес.
Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство. Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни! В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес. Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие. Вместо с насилие, действувайте с любов. Вместо робство - свобода разнасяйте навред. Тогава и ние ще се притечем и ще се присъединим към вас във великото дело за изграждане на новата югославянска култура!
към текста >>

Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята.
Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство. Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура! Братя сърби, братя югославяни! В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес. Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие. Вместо с насилие, действувайте с любов. Вместо робство - свобода разнасяйте навред. Тогава и ние ще се притечем и ще се присъединим към вас във великото дело за изграждане на новата югославянска култура! Тогава всички южни славяни ще бъдат свободни творци на своя живот, няма да има „наше" и „ваше” - всички ще бъдем едно и в това единство ще бъде силата ни.
към текста >>

Имат ли те нужната предвидливост, и как мислят да запазят страната ни, народа ни, от приближаващата буря, заплашваща да се разрази над цяла Европа, може би над целия свят?
които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще. Имат ли те нужната предвидливост, и как мислят да запазят страната ни, народа ни, от приближаващата буря, заплашваща да се разрази над цяла Европа, може би над целия свят? Нещо ужасно се готви! Навсякъде! Ние трябва де имаме силата, волята и умението да го избегнем, да спасим, народа си от нови страдания и изпитания. Нe зависи само от нас. Но повечето зависи от нас.
към текста >>

И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб.
И слънцето, като огнено кълбо изплава из равнината и бавно се издига по небето. Езерото го отразява тъй красиво. Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен! Велик, незнаен художник, всеки момент рисува с огнено перо най-великата картина, която изразява красотата на природата, красотата на Духа! Хорът от птички се слива с тържественото благоговение на всички дървета, цветя и същества. И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб. Една светлина, един въздух дишаме, една вода пием, един хляб ядем, а защо да не живеем братски — като синове на един Баща? Можем! Така говореше слънцето днес. Така пееше вятъра и водата на езерото, така мълвеше хляба. П. Г.
към текста >>

Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви.
Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне.
към текста >>

Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола.
към текста >>

И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е.
Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма?
към текста >>

Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма?
И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си.
към текста >>

Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят.
да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото.
към текста >>

Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен.
Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
към текста >>

Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес. По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г. Книжнина Ни мъж, ни жена, втори том от X, серия беседи от Учителя. Цена 30 лева. Новото верую на човечеството, четири беседи от Учителя.
към текста >>

Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния хаос, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята.
Разумно разбиране, беседа от Учителя; държана на 22 март т. год. Цена 4 лева. Само тоя, който вижда пътя, може да води. Само този, който знае причините на нещата, може да ни даде правилна насока в живота. Само този, който е израсъл в сила, мъдрост и любов до степен недостъпна за обикновения човек, може да ни помогне да пресъздадем из основи нашия личен и обществен живот. Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния хаос, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята. Беседите на Учителя се доставят от Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София 3. Искайте пълния каталог. Хроника Нашият приятел Пампоров се намира понастоящем в Югославия, където е посрещнат най-радушно от югославянското общество и специално от приятелите на Бялото Братство в Югославия. Същият е държал редица сказки за Есперанто, за Бялото Братство, за българо-югославянското сближение в Белград, Суботица, Ст.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пълно обединение на всички живи творчески сили, на целия духовен и материален капитал, за достигане на най-големи резултати, за реализирането на нещо ново, на нещо по-високо и по-мощно, това е лозунга на трудовата задруга.
Те са, тъй да се каже, само с единия си крак, или дори само с един пръст в кооперацията. При това положение, естествено е, че тяхното внимание, тяхната ревност и усилия ще бъдат насочени преди всичко към частното, та тогава към общото, кооперативното. Всеки ще гледа да уреди първом това, което е лично негово, а после ще се грижи за общото. По такъв начин това общо или кооперативно няма зад себе си, в основата си, оня комплекс от живи движущи сили - сбора от волите, инициативата, опитността на всички членове, който да бъде един фактор, постоянно бдящ над неговото развитие. Тука именно е причината, която налага трансформирането на днешните производителни кооперации в един по-висок тип такава, която ние наричаме трудова задруга и при която обединението на силите и средствата, на капиталите, волите, опитността и интелигентността ще трябва да бъде пълно. Пълно обединение на всички живи творчески сили, на целия духовен и материален капитал, за достигане на най-големи резултати, за реализирането на нещо ново, на нещо по-високо и по-мощно, това е лозунга на трудовата задруга. „В съединението е силата“. Това е един принцип, който едва ли някой би смеел да отрече. И затова, колкото по-голямо, по-пълно е нашето обединение, толкова по-големи ще бъдат и неговите резултати. Въпроса тука е да се направи една крачка напред. Да се не спираме там, до където сме достигнали, но да продължим напред.
към текста >>

Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта.
Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време. Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта. Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г. ШВЕЦИЯ - СТРАНАТА НА СРЕДНОЩНОТО СЛЪНЦЕ (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Цял месец вече как съм в тази дивна, приказна страна, страната на среднощното слънце, интересна във всяко отношение: и със своята красота — особената красота на северните сияния, на среднощното слънце, на мистичната тишина на планини, езера и гори; и със своя народ и мирна култура, култура на човещина, благородство. Спомням си добре: това беше след конгреса — аз пътувах за Абиско — туристически център, 1500 км. северно от Стокхолм и оттам за Нервик — Норвегия, където са прочутите фиорди. Абиско е ж. п.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания.
„Учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с живата слънчева енергия; да мислят че Господ живее в тях — Господ на любовта, и всякога, даже и при най-лошото разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.“ 17. „На ученика не му се позволява да забравя Господа. Никога! При никакви условия.“ 18. „Ученикът трябва да държи постоянно в ума си мисълта, че е само един проводник на великия Божествен дух в света, че е една малка нота на петолинието.“ 19. „Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания. С всички тия похвали той губи своята сила. Бог ще ви въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.“ 20. „Ученикът не трябва да залага сърцето си, и да не продава ума си. Ученикът трябва да отвори умът и сърцето си само на Господа и никому другиму.“ 21.
към текста >>

А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят.
Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран.
към текста >>

И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание.
Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм.
към текста >>

Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят.
И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм. Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате.
към текста >>

Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние.
Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение.
към текста >>

Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят.
Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими.
към текста >>

Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти.
Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека.
към текста >>

И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов.
Сега, ако се вземат очите, ушите и пр., има много дефекти в тях. Но човек не е само тялото, което ние виждаме. Окултистите поддържат, че човек .има 7 тела. Три тела има, които са постоянни и не знаят, какво нещо е смърт; а другите четири са обвивки; две от обвивките претърпяват смърт, а две претърпяват само промяна. Човек два пъти трябва да умре, за да влезе в процеса на промените. И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и безсмъртието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна. Тогава хората ще могат да използват тези сили и ще видят, че грамадни богатства са скрити в тях, които те досега не са използвали, а само се оплакват от сиромашията. Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва. Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат деца, трети, че нямат жена и пр. Които се оплакват, че нямат деца, за тях има толкова деца в света, които имат нужда от грижи и възпитание.
към текста >>

Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
към текста >>

Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела.
Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия.
към текста >>

Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека.
Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл.
към текста >>

Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област.
към текста >>

Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия.
Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята.
към текста >>

Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят.
Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят. Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят. Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост.
към текста >>

Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят.
ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят. Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят. Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници.
към текста >>

Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея.
И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят. Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят. Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“.
към текста >>

Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят.
Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
към текста >>

Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия.
Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове.
към текста >>

„Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция.
„Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл.
към текста >>

От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми.
към текста >>

Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят.
Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други. Те се взаимнопроникват, по начин подобен на сравнението, което направихме по-рано между астралния и физическия светове, сравнявайки първия със силовите линии, проникващи замръзващата вода и втория със самата вода. Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят. Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса. Дв вземем една кълбообразна гъ6а, която да представлява твърдата материя — химическата област. Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка.
към текста >>

Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях.
Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга.
към текста >>

Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята.
Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи.
към текста >>

Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят.
Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух.
към текста >>

Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети.
Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия.
към текста >>

И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга.
Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех.
към текста >>

107) Клонка на горе означава материален успех.
И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех. Клонка на долу — материална загуба. Клонка към Юпитеровия хълм — благополучен стремеж към власт, положение, богатство. Клонка насочена нагоре в Венериния хълм — благоприятен знак; когато е насочена надолу — неблагоприятен знак. Клонка към Слънчевия хълм — лесно спечелване на богатство и почести. Клонка към Сатурновия хълм — хроническа болест страдания.
към текста >>

Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства.
… Необяснимо е за мен защо привличам хората към себе си. Всичките ми нови познати ме намират някак необикновена и. без да им въздействам съзнателно, разкриват душите си пред мен. Бих желала да зная какво означават тия преживявания и какво трябва да бъде моето отношение към тях? 3. М. Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение.
към текста >>

Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят.
Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение. Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати. Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители. Те ще ви казват винаги — ако се вслушвате — кое е добро и кое не — и какво да правите и ще направляват всичките ви стъпки.
към текста >>

Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят.
Всичко останало, макар не без значение, е временно и второстепенно. Но. разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока. Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата.
към текста >>

Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно.
разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока. Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка.
към текста >>

Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща.
Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка. — А какво ще заплатиш?
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание.
Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо.
към текста >>

Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива.
към текста >>

Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят.
Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ.
към текста >>

Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде.
Този въпрос е един от дълбоките и сложни въпроси в живота, който още няма задоволително разрешение в официалната наука, но който е разрешен от Учителите на човечеството. Защото няма въпрос в света, който да няма свое разрешение. Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание.
към текста >>

Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта.
Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо.
към текста >>

И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела.
Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята.
към текста >>

Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят.
Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
към текста >>

Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят.
Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод.
към текста >>

Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние.
към текста >>

От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо.
Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб.
към текста >>

Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания.
Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
към текста >>

Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие.
Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него.
към текста >>

Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят.
Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят. Когато пияницата се е очистил, освободил от своето желание, той е вече готов, доколкото това се отнася към този му навик, да напусне това състояние на „чистилището“ и да се издигне нагоре. Така ние виждаме, че не някакво отмъстително божество е създало чистилището и ада за нас, а ние самите с нашите лоши навици и действия. Съобразно със силата на нашите желания ще бъдат и силата и продължителността на страданията, нужни за пречистването им. В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях.
към текста >>

Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено.
Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова справедливият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици. Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта. Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено. Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека.
към текста >>

Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел.
Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите.
към текста >>

Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин.
Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват.
към текста >>

Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите.
По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване.
към текста >>

От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят.
Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв.
към текста >>

Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме.
Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното.
— Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност сляп и не вижда най-близкото и най важното. Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги.
към текста >>

В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява?
Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О!
към текста >>

Тази слаба, от малцина за сега виждана светлина, ще се разгори във сияние, което ще озари целия свят.
Ние живеем в него — в кратките моменти, когато времето изчезва и настояще и бъдеще се сливат. За това бъдеще, което е бъдеще и на цялото човечество, работят и днес Великите Учители. Светлината, която те дават в своето слово, в своите книги, е творческият фактор, който го изгражда — бавно, разумно. системно, целесъобразно. Божествените мерки не са мерки на хората! Тази слаба, от малцина за сега виждана светлина, ще се разгори във сияние, което ще озари целия свят. В това, което днес хората отритват, е вложен залога за тяхното спасение. Щастливи са тези, които навреме оценят и възприемат великото благо, което им се дава. П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия.
към текста >>

А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят.
Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят.
към текста >>

Аз по друг начин разбирам онзи свят.
Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят.
към текста >>

Аз мога оттук да вляза в онзи свят.
Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината.
към текста >>

Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят.
А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
към текста >>

Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки.
Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли.
към текста >>

Това е онзи свят.
Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят.
към текста >>

Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората.
Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ.
към текста >>

Онзи свят е свят на Истината.
Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания.
към текста >>

И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания. Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят народите на лагери.
към текста >>

/Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят.
И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени.
към текста >>

Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени.
/Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ?
към текста >>

който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие.
В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време.
към текста >>

Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ?
Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот.
към текста >>

При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка.
Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана.
към текста >>

Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят.
“ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло.
към текста >>

Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят.
Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали.
към текста >>

Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят.
Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение.
към текста >>

И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат.
Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини. Светът все да се влачи аз не ще оставя Както се е влачил дори и до сега С разум ако не, със скърби ще заздравя, На човечеството нервно болната снага. Огромните богатства, в които ще разраснат Семената малки, що нося ви аз, Са за хора смели, които ще пораснат От чистите, светли души между вас. Но ето аз вече започвам да сея Семето на братство, към всички в света, Над него непрестанно на струи ще лея Живата вода що нося с любовта. И както градинарят в своята градина С трепет следи растежа на цветята — Над вас ще бдя аз, Новата Епоха, За да покълне туй семенце в сърцата. И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат. На знаньето сияйно в мен скрити са лъчите. Които ще предам на тез, що се стремят Безспирно да творят, да въплотят мечтите, Които с’изпитания от висини ловят. Огърлици от бисер и камъни безценни, На мъдростта старинна прикрити плодове, Най-щедро ще даря тез дарове нетленни На събудените, бодри и чисти умове. За туй аз ви приканвам от този ранен час С първия си химн, пред вас който аз пея, Бъдете доволни! изпратена при вас, С честите хора сал честито ще живея.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А никакви външни условия, никакви пръчки от материален характер не могат да ни спънат в тази ни борба.
— Ето важната и труд на задача, която ни се налага. Защото иначе ний ще отидем в дъното на този ъгъл, а „ада“, в царството на мрака, ограничението и робството. Да се борим за свободата на душата си, защото много са нейните врагове, и безброй примки и засади я пресрещат на всяка стъпка. Да се борим за свободата на душата си. защото тя е най-скъпото ни съкровище, тя е животът на живота ни. А никакви външни условия, никакви пръчки от материален характер не могат да ни спънат в тази ни борба. Ние имаме оръжието — силата на Божествения дух — и никой не може да ни го отнеме, ако сами не се откажем от него … Всичко чезне, всичко се мени, всичко се стопява като мираж в света на преходните материални форми. Каквото и да достигнем там, нетрайно е, макар че за своето време и място е нужно. Затова, без да се отказваме от заобикалящата ни всекидневна, преходна реалност, нека й отдадем това, което тя заслужава, но да поставим центъра на своя живот, да прехвърлим центъра на своето внимание в това, което е вечно и непреходно, в това, което е истински реално: Да воюваме за свободата на душата си! К. ОТДИХ Слънцето тържествено изплува Над скалисти били върхове. Живото море се развълнува, Своя химн животът пак запя.
към текста >>

Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят.
Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние. Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея. Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие. Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта. която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение.
към текста >>

И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас.
Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота. Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно. Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират.
към текста >>

Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови.
А сега хората чакат по некакъв специфичен начин Бог да им се прояви. Има и специфични начини не Божието проявление, но те спадат към друг закон. Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага. Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота. Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления. Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови. Когато на такъв човек му дойде една светла мисъл, той се радва, защото знае че чрез нея влиза във връзка с мисълта на възвишените същества, влиза във връзка с мисълта на всички гениални хора. Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото. Понеже човек е ученик в живота, той трябва да се учи от всичко, каквото живота му донесе; защото знанието се добива само по пътя на опита. А знанието ни е необходимо, както казах, за да можем да живеем между хората.
към текста >>

Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта.
Любовта е Сила, която подмладява. Любовта е това. което носи здраве, мир и светлина на тялото; това са условия за правилното развитие на човека. Само при Любовта умът функционира правилно; като говоря за Любовта, не подразбирам човешките чувства; те имат съвсем друг произход. Любовта е най-мощната сила а света. Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина. Тези три принципи работят в света. Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл. Който обича, той не може да не мисли. А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта.
към текста >>

Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете.
Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл. Който обича, той не може да не мисли. А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта. която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота. Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи подмладяването и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага. Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете. Като сила, която действа във видимия и невидимия свет, проявена в човешкия живот, тя се поляризира. И към който полюс човек насочи мисълта си, там ще се прояви неговия живот. Тъй че, от човека зависи: накъдето насочи своята любов, там ще живее. Това е великото разрешение на човешкия живот. Според тези закон човек сам избира къде ще живее.
към текста >>

Това, разбира се, става а християнския свят.
Остава само да се даде здраво, доброкачествено, пивко и евтино производство, каквото може и трябва да се даде. за да може действително гроздовия сок да добие истинското си предназначение и да стане любимо и търсено народно питие. Бюрото на статистиката при обществото на народите е публикувало. че през миналата година са починали 2,300.000 души, половината от които се самоубили поради мизерия. А в същото време са изхвърлени в моретата или унищожени, за да се подържа високите цена от търговиите 568,000 вагона житни храни, 144,000 вагона ориз, 276,000 чували кафе и 2,000,200 кг. захар. Това, разбира се, става а християнския свят. Зовът на Природата Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове. А майката природа ни зове: „Върнете се, деца мои, елате при мен! Защото аз съм вашата нежно любяща майка. И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна!
към текста >>

Светлинната на вашия свят е изключена там, за да може светлината на духа да я озари.
Струваше ми се, че око бих й говорил за тези ужасна фигура, то веднага бих я видял да се появява разгневена пред мене. Почувствах една тръпка, излизаща от нейните ръце, да минава по цялото ми тяло, когато произнасях тия думи. Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд. „Не трябва да се страхуваш от сянката; тя ще бъде победена и унищожена паралелно с растежа на душата и с нейното издигане и закрепване в светлината. Сине мой, сянката съществува в най-вътрешната част на светилището на храма, защото поклонниците, които се намират там, не могат да понасят светлината. Светлинната на вашия свят е изключена там, за да може светлината на духа да я озари. Но слепите жреци се мамят със залъгванията на сянката. Те се жестоко подиграват с моето име, като го произнасят; кажи им, сине мой, че тяхната царица не носи своя скиптър в царството на мрака. Те нямат царице; те имат за водач само своите слепи желания. Това е първото съобщение, с което те натоварвам. Нали те искаха такова?
към текста >>

„Свят и Наука“ брой 1, год. III.
Годишен абонамент 30 лв. Отделен брой 3 лв. Редактор Д-р Ст. Джаков. София II. ул. Бр, Миладинови, 75. „Свят и Наука“ брой 1, год. III. Списание за наука, изкуство и култура, под редакцията на д-р Г. Ефремов. „Свят и Наука“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 45 лв. с предплата. Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Зовът на Дивото“ , от Джек Лондон. Адрес: Редакция „Свят и Наука“, бул.
към текста >>

„Свят и Наука“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 45 лв.
Редактор Д-р Ст. Джаков. София II. ул. Бр, Миладинови, 75. „Свят и Наука“ брой 1, год. III. Списание за наука, изкуство и култура, под редакцията на д-р Г. Ефремов. „Свят и Наука“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 45 лв. с предплата. Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Зовът на Дивото“ , от Джек Лондон. Адрес: Редакция „Свят и Наука“, бул. „Тотлебен“ 2, София VI. Искайте безплатни пробни броеве.
към текста >>

Адрес: Редакция „Свят и Наука“, бул.
„Свят и Наука“ брой 1, год. III. Списание за наука, изкуство и култура, под редакцията на д-р Г. Ефремов. „Свят и Наука“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 45 лв. с предплата. Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Зовът на Дивото“ , от Джек Лондон. Адрес: Редакция „Свят и Наука“, бул. „Тотлебен“ 2, София VI. Искайте безплатни пробни броеве. „Добро Здраве“ , брой 1 год. VIII, списание за здравна просвета и природосъобразен живот, под редакцията на Д-р Георги Ефремов. „Добро Здраве“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 40 лв. предплатени.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Работите ти вървят леко, извършват се навреме и без усилия и горчивини ... Ти вече гледаш — виждаш и живееш в един нов свят!
Какъв беше тоя мрак, който те обгръщаше до сега? И откъде изгря това слънце, което изпълни живота ти с радостна светлина и съживителна топлина? Ти поглеждаш наоколо си и виждаш: колко е красиво това, колко е мило онова, как е приятно да се живее и работи, какъв изблик на радост, на сили и каква жажда за дейност! … Силите се струят като непрекъснат поток от душата ти, от тялото ти, от сърцето ти и от ума ти. Твоята светлина пада върху всичко околно и всичко околно се засмива и засиява. Работите ти вървят леко, извършват се навреме и без усилия и горчивини ... Ти вече гледаш — виждаш и живееш в един нов свят! ... Кой може да направи това? — Само Бог. Единствен само Той може до отвори очите ни и да ни освободи от тъмнината! Само Той може да дигне от пред очите ни мрачната завеса на всекидневието, което скрива от нас лицето на реалността, на истинския живот. Но трябва да имаме горещо и искрено желание, до вярваме и да се стремим към това.
към текста >>

Аз вечно бдя Над святата обител На твоята душа.
Да имаме вяра, да се стремим и да се не отчайваме, и ще чуем гласа на Господа: „Твоята вяра те спаси! “ Да прогледнем! … К. В СКЪРБЕН ЧАС Във скърбен час смирено ти Към мене поглед обърни. Във скърбен час повикай ме, Мен, Вечният ти Спътник и Хранител. Аз вечно бдя Над святата обител На твоята душа. Във скърбен час смирено ти В душа си погледни. Пред твоя взор копнеещ От радост лъч ще затрепти. Аз извор съм на мир и светлина. На щастие неземно, На дивна красота. Душата ти във мене се оглежда, Във мене се изкъпва.
към текста >>

всички сте учили за светлината, за въздуха, за вода и за твърдата почва, без да разбирате, че седем десети от целия материален живот зависи от знанието на тези четири елемента: светлина, въздух, вода и земя.
Едни и същи сили ръководят света, но резултатите само се различават. Това си има своите дълбоки причини в самия процес на развитието, през който минава човечеството. В процеса на развитието на човека е необходимо знание, за да не противодейства на естественото течение на този процес. Всяко противодействие има за последствие страдания. Затова е необходимо знание. Запример. всички сте учили за светлината, за въздуха, за вода и за твърдата почва, без да разбирате, че седем десети от целия материален живот зависи от знанието на тези четири елемента: светлина, въздух, вода и земя. Остават само три десети, които не зависят от това знание. Запример, много пъти вие се оплаквате, че нямате здраво телосложение, но не знаете, коя е причината за това. Причината за това ваше болезнено състояние се дължи на факта, че нямате достатъчно светлина, или въздух, или вода, или пък нямате достатъчно храна. Значи, нямате почва, върху която да се поставите. Тази е причината за вашите болезнени състояния.
към текста >>

Най после казват: този свят не може да се оправи.
Ако приемем, че светът е създаден от Бога, той е създаден разумно, и ние трябва да приложим този план, който съществува в Природата. Щом се съмняваме в този план, ние ще из-паднем в противоречие с основния възглед — че светът е създаден разумно. Онези пък, които допускат, че светът не е създаден разумно, и искат да го оправят, те не знаят как да го оправят разумно. Те казват, че трябва да се приложи насилието; този да се обеси, онзи да се обеси. С хиляди години вече, как бесят престъпниците, какви ли не наказания се налагат, но светът си е пак същия. Най после казват: този свят не може да се оправи. Наистина, до като хората искат с насилие да оправят света, и до като мислят по този начин, по който мислят сега, светът няма да се оправи. Според мен, в света, който Бог е създал, няма нищо за оправяне, защото всичко си е наместо — това ни показва хармонията, която съществува във вселената. Но в човешкия свят, в отношенията между хората, има много работи да се изправят. И във всеки човек има много работи за изправяне. Но едно е важно за човека — всички възможности, които съществуват за повдигането му, да ги използва.
към текста >>

Но в човешкия свят, в отношенията между хората, има много работи да се изправят.
Те казват, че трябва да се приложи насилието; този да се обеси, онзи да се обеси. С хиляди години вече, как бесят престъпниците, какви ли не наказания се налагат, но светът си е пак същия. Най после казват: този свят не може да се оправи. Наистина, до като хората искат с насилие да оправят света, и до като мислят по този начин, по който мислят сега, светът няма да се оправи. Според мен, в света, който Бог е създал, няма нищо за оправяне, защото всичко си е наместо — това ни показва хармонията, която съществува във вселената. Но в човешкия свят, в отношенията между хората, има много работи да се изправят. И във всеки човек има много работи за изправяне. Но едно е важно за човека — всички възможности, които съществуват за повдигането му, да ги използва. Аз не говоря за човешкия тор, за онова, което е използвано. Аз не засягам живота, който е живян вече. Не засягам онези мисли, чувства и постъпки, с които хората до сега са живели.
към текста >>

Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят.
Това са чисто практични положения, които трябва да имате предвид в живота си. От гледището на практичната философия ако вие не знаете как да гледате, ако не знаете как да дишате, ако не знаете как да пиете вода, и ако не знаете как да се храните, не можете да бъдете щастливи. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви. А вие седите и търсите щастието там, където го няма.
към текста >>

Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота.
Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят! “ Моето учудване при тези думи не беше по-голямо от друго едно учудване, което изпитвах тогава, защото разбрах, че само аз чувах нейния глас. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката и живота се намират в постоянен непрекъснат прогрес, и всеки ден се внася нещо ново в тях, което ни разкрива все нови и нови страници от великата книга на Битието. Науката всеки ден открива все нови и нови факти, които ни разкриват света в по друга светлина. А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно. Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота. Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден. Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото. Основа на познанието и живота е опита.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чаушев Човекът Загадъчният свят безкраен Населил Бог с малки други, И те, и те са кат звездите — Далеч, далеч един от други.
Такава трябва да бъде ролята на писателите: да познават най-големите учители, да живеят съгласно техните правила и методи и да напътват своите четци към същото. Само така те биха били полезни за човечеството. Да бъдат пътеводители и спасители, това е тяхното предназначение в живота. Като изпълняват това си предназначение, те с това ще докажат, че наистина са по-големи умове, по-благородни сърца и по-прозорливи души — ще засвидетелстват, че стоят по-високо от равнището на обикновения човек. Иначе, отклонявайки се от това си предназначение, писателите си остават повече или по малко гениални палячовци, които забавляват, разсмиват или трогват безразсъдните тълпи. Тод. Чаушев Човекът Загадъчният свят безкраен Населил Бог с малки други, И те, и те са кат звездите — Далеч, далеч един от други. Човекът — малката вселена, За себе си е ощ загадка, Човекът — вечната арена, Добро и зло се там сражават. И той пътува — кораб малък Към брегове незнайни, вечни. Видели ли сте колко пламък Излъчват в порив чист очите? И той пътува — пътник странен, И в себе си низ тайни друми. По вътрешния път неравен До Бога в себе си да стигне.
към текста >>

Онзи, който иска да разбира живота, трябва да има знание, и то знание, което да не е ограничено само в триизмерния свят и в обикновеното време, в което различаваме миналото, настояще и бъдеще, а онова велико знание, което ни разкрива света и живота в неговата целокупност.
Това което сега земята изминава за 24 часа, тогава е изминавала за три часа. В това бързо движение на земята, част от материята се откъснала и изхвръкнала от орбитата на земята и образувала сегашната месечина. Това е една научна теория за образуването на месечината. Някои ще кажат, че тези научни въпроси не ги интересуват, че знание не им трябва. Знанието и учението е потребно на този, който иска да прогресира. Онзи, който иска да разбира живота, трябва да има знание, и то знание, което да не е ограничено само в триизмерния свят и в обикновеното време, в което различаваме миналото, настояще и бъдеще, а онова велико знание, което ни разкрива света и живота в неговата целокупност. Когато човек добие великото знание, той ще победи смъртта. Смъртта показва, че няма господство на разумното начало, което обуславя единството и равновесието на всички сили в човека. Всички онези неща, които произвеждат разединение в човешкия ум, са неразумни, и са причина на смъртта и разложението. В сегашната епоха забелязваме да стават едновременно два процеса — единният процес на смъртта, който разединява, разлага и носи скръб, — той е причината на всички бедствия, недоразумения и противоречия, и редом с него се развива един разумен, организиращ процес, който създава нещо ново. В нашата епоха се ражда едно ново съзнание в човечеството и се подготвят условията за създаването на нова луна.
към текста >>

Ние навлизаме в една нова епоха, когато се ражда един нов свят, в който се създава новия човек, който ще създаде новите социални отношения, новото общество.
Когато се създаде втората луна, тя окончателно ще уравновеси движението на земята, и на земята няма да има вече никакви условия за престъпление. Такова е фактическото отношение между земята и луната, което може да се види неприемливо за онези, които са свикнали де не мислят. Онези, които имат будно съзнание и светъл ум, и проникват в тайните на Битието знаят, че това не е фантазия е факт. Защото знанието е достъпно само за онзи, който има отличен ум и знае да мисли. Докато се ръководи от чувствата си той е едно животно, което не знае да мисли, и не разбира смисъла на нещата, но човечеството навлиза вече а нова фаза от своето развитие, когато чувствата трябва да бъдат под контрола на разумното начало. Ние навлизаме в една нова епоха, когато се ражда един нов свят, в който се създава новия човек, който ще създаде новите социални отношения, новото общество. Сегашната епоха, когато се създава новия човек, е по важна от онази, когато Бог създаде човека в рая. За този Адам, когото Бог създаде и постави да живее в рая. Той трябваше скъпо да плати. Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше да изпрати своя любим Син, до стане жертва, за да изкупи човечеството. Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание.
към текста >>

Някои мислят, че като умрат, в онзи свят ще научат законите на безсмъртието.
Първите хора нарушили тази етикеция, и затова им дойдоха всичките нещастия. Дойде им на гости един от черните адепти и им предложи да ядат от дървото на познанието на добро и зло, и те без да знаят здравословна ли е тази храна, и без да спазят правилото на рая — госта и този, който предлага храната, той пръв да яде дадена храна ядоха от тази храна и с нея внесоха бацила на смъртта в живота си. Затова и на вас казваме: когато ви предлагат известна храна, било за тялото, било за ума и сърцето, не яжте от нея, до като не е ял този, който ви я предлага. Като извод от това ви казвам: Не уповавайте на това, което другите могат да ви кажат; защото като умирате, никой няма да ви помогне. Ако човек не може де придобие това знание, което ще го въведе в живота на безсмъртието той не може да има големи постижения. Някои мислят, че като умрат, в онзи свят ще научат законите на безсмъртието. Не, всичко това вие трябва да го научите още тук на земята. Земният живот е велико училище, всичко което става на земята е потребно за човека и той трябва да го изучава, като велико наука. Няма нито едно явление в живота, което да не се използва от човека. Всичко е потребно за човека. Някои религиозни може да кажат, че физическия живот не е потребен.
към текста >>

Това е важно за физическия свят.
Но малцина са днес онези, които могат да ви кажат нещата положително. Онзи, който знае, той не парадира със знанието си, като професионалните гадатели, които нищо не разбират, а само спекулират със свещеното знание. Престъпление е да се спекулира със знанието; знанието е дадено за да улесни живота на човека, а не да се спекулира с него. Но за да добие великото знание на безсмъртния живот, човек трябва да има светъл ум, проникнат от Божествената мъдрост. Когато човек влезе в пътя който води към безсмъртието, той съзнава вътрешното си единство с всички хора, и знае, че благото, което той иска, го искат всички останали хора; и ние трябва да знаем как да споделим благата, които имаме. Това е важно за физическия свят. Само когато живеят по този начин — взаимно да споделят благата, с които разполагат, хората ще дадат път на Божественото в себе си. Бог винаги подсказва на човека как трябва да постъпи. Днес Бог говори на хората чрез тяхното сърце и чрез техния ум. В това отношение, умът и сърцето му могат да подскажат, да подшушнат на човека, какво да прави, и какво има да му се случи. Обаче Бог живее само в душата на човека.
към текста >>

И целия груб материален свят е потопен и проникнат от и в етера.
Много трудна ще е задачата, която ще си постави неуката тогава, когато по реда си, ще почне де изучава физиологическото действие на космическите лъчи върху живата материя, а особено върху нервната система на човека. Но това е работа на по-далечното бъдеще. сп. „Природа“ г. 24 — кн. 7 ___________________ Окултните наука подържа, че освен твърдото течното и въздохообразното състояние на материята, имаме и четвърто състояние — етерното състояние: където материята добива други свойства и преминава в енергия. И целия груб материален свят е потопен и проникнат от и в етера. Целият органически и духовен живот на човека е обусловен от този етерен свят. Също така окултната наука различава четири групи енергии в етера, които имат различни свойства, скорости и настроения, и носят следните имена: топлинен етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Това са четири мощни космически течения които обуславят целия механически, органически и психически живот на нашата земя и цялата Вселена. Тези етерни течения проникват и обвиват земята от всякъде и проникват през твърдата материя, безпрепятствено. Науката с откриването на космичните лъчи, се натъква на този етерен свят, в който е потопена нашата земя, и също така различава четири групи лъчи, които отговарят на четирите етерни течения, за които говори окултната наука.
към текста >>

Целият органически и духовен живот на човека е обусловен от този етерен свят.
Но това е работа на по-далечното бъдеще. сп. „Природа“ г. 24 — кн. 7 ___________________ Окултните наука подържа, че освен твърдото течното и въздохообразното състояние на материята, имаме и четвърто състояние — етерното състояние: където материята добива други свойства и преминава в енергия. И целия груб материален свят е потопен и проникнат от и в етера. Целият органически и духовен живот на човека е обусловен от този етерен свят. Също така окултната наука различава четири групи енергии в етера, които имат различни свойства, скорости и настроения, и носят следните имена: топлинен етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Това са четири мощни космически течения които обуславят целия механически, органически и психически живот на нашата земя и цялата Вселена. Тези етерни течения проникват и обвиват земята от всякъде и проникват през твърдата материя, безпрепятствено. Науката с откриването на космичните лъчи, се натъква на този етерен свят, в който е потопена нашата земя, и също така различава четири групи лъчи, които отговарят на четирите етерни течения, за които говори окултната наука. В последствие ще изнесем какво говори окултната наука за ролята на тези четири етерни течения в развоя на земята и живота върху нея. В.
към текста >>

Науката с откриването на космичните лъчи, се натъква на този етерен свят, в който е потопена нашата земя, и също така различава четири групи лъчи, които отговарят на четирите етерни течения, за които говори окултната наука.
И целия груб материален свят е потопен и проникнат от и в етера. Целият органически и духовен живот на човека е обусловен от този етерен свят. Също така окултната наука различава четири групи енергии в етера, които имат различни свойства, скорости и настроения, и носят следните имена: топлинен етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Това са четири мощни космически течения които обуславят целия механически, органически и психически живот на нашата земя и цялата Вселена. Тези етерни течения проникват и обвиват земята от всякъде и проникват през твърдата материя, безпрепятствено. Науката с откриването на космичните лъчи, се натъква на този етерен свят, в който е потопена нашата земя, и също така различава четири групи лъчи, които отговарят на четирите етерни течения, за които говори окултната наука. В последствие ще изнесем какво говори окултната наука за ролята на тези четири етерни течения в развоя на земята и живота върху нея. В. П-в Мейбъл Колинз (15) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава X „Кажи на Камен Бака, че аз познавам желанието на неговото сърце, и че той ще бъде задоволен, но че трябва преди това да произнесе фаталните думи.“ Агмад наведе глава, обърна се и мълчаливо напусна светилището. Аз бях отново сам с нея. Тя се приближи към мен и спря ужасните си очи върху моите. Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Значи, земята е направена по законите на небесния, на Божествения свят, в който има пълна хармония.
Ние имаме особена представа за законите на природата. Малцина от вас са чели онази голяма библия — книгата на природата. Онова, което Бог е писал на небето, което е писал и в природата, това е оригиналът. А това, което е писал на земята, това е преводът. Земята е направена съобразно със законите на небето. Значи, земята е направена по законите на небесния, на Божествения свят, в който има пълна хармония. Обаче, земята не е влязла още в тия закони, понеже сега се приготовлява. Тя още не е попаднала под законите на хармонията. И каквито погрешки прави земята, Бог ги извинява. Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Ако ги наказва, Той прави това с цял да ги изправи.
към текста >>

В същност, те представят една и съща любов, но материалите, от които е създаден физическия свят, се различават от тия, от които е създаден реалния свят, както и от тия материали, от тази субстанция или есенция, от която е създаден идеалния свят.
Аз се чудя на съвременните хора, защо трябва да страдат и да пъшкат, когато щастието е в техните ръце, от тях зависи да бъдат щастливи, или да не бъдат. Когато човек види любовта в хората, когато види, че двама души се обичат той се радва, приятно му става на душата Ако човек няма любовта в себе си, като види как двама души се обичат, сърцето му започва да се свива от ревност, от завист. Дето има ревност, любовта е неправилна. Ние можем да бъдем щастливи на земята само тогава, когато в нашето тяло се възцари материалната любов, когато в нашето сърце се възцари реалната любов и когато в нашия ум или в нашата душа се възцари идеалната любов. В човека тия три вида любов трябва да живея едновременно, като три течения на любовта. В същност, те представят една и съща любов, но материалите, от които е създаден физическия свят, се различават от тия, от които е създаден реалния свят, както и от тия материали, от тази субстанция или есенция, от която е създаден идеалния свят. Следователно когато не се чувствате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас. Когато се чувствате стеснени в сърцето си, наскърбени нещо, това показва, че реалната любов у вас е слаба. И най-после, когато се усещате стеснени в ума си, или имате някакво умствено противоречие, това показва, че идеалната любов е слаба. Затова, ако искате да организирате тялото си добре, увеличете в себе си материалната любов. Ако искате да организирате сърцето си добре, увеличете реалната любов в себе си.
към текста >>

Следователно когато не се чувствате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас.
Когато човек види любовта в хората, когато види, че двама души се обичат той се радва, приятно му става на душата Ако човек няма любовта в себе си, като види как двама души се обичат, сърцето му започва да се свива от ревност, от завист. Дето има ревност, любовта е неправилна. Ние можем да бъдем щастливи на земята само тогава, когато в нашето тяло се възцари материалната любов, когато в нашето сърце се възцари реалната любов и когато в нашия ум или в нашата душа се възцари идеалната любов. В човека тия три вида любов трябва да живея едновременно, като три течения на любовта. В същност, те представят една и съща любов, но материалите, от които е създаден физическия свят, се различават от тия, от които е създаден реалния свят, както и от тия материали, от тази субстанция или есенция, от която е създаден идеалния свят. Следователно когато не се чувствате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас. Когато се чувствате стеснени в сърцето си, наскърбени нещо, това показва, че реалната любов у вас е слаба. И най-после, когато се усещате стеснени в ума си, или имате някакво умствено противоречие, това показва, че идеалната любов е слаба. Затова, ако искате да организирате тялото си добре, увеличете в себе си материалната любов. Ако искате да организирате сърцето си добре, увеличете реалната любов в себе си. Ако искате да организирате ума си добре, ума си увеличете в себе си идеалната любов.
към текста >>

Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади.
Един от еврейските царе престъпи този закон. Той видя една жена, хареса я, но понеже тя беше женена, той като цар, заповяда да го убият и взе жена му за своя жена. Оттам насетне той не видя бял ден в живота си. Всичките нещастия се струпаха върху главата му. Ако мислите че законът може да се измени по отношение на вас, вие се лъжете. Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади. Затова казвам: бъдете внимателни, да не грешите против любовта. Не ви казвам да не обичате, но казвам: Не лишавайте никого от неговото благо. Не лишавайте, както Давид лиши. Радвайте се на любовта на всички хора, понеже твоята любов е любов, и тяхната любов е любов. Всеки човек трябва да се радва на любовта, която Бог му е дал.
към текста >>

Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум.
Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя.
към текста >>

Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях.
Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов.
към текста >>

Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си.
Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов. Сега, не искам да ви вдигам много високо. Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си. Двама светии се подвизавали в една пустиня цели 20 години. Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как се изминали 250 години. Приятелят му казал: Стига вече!
към текста >>

Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там.
Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов. Сега, не искам да ви вдигам много високо. Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си. Двама светии се подвизавали в една пустиня цели 20 години. Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как се изминали 250 години. Приятелят му казал: Стига вече! Много стана. — Остави ме на свобода.
към текста >>

Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути.
Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов. Сега, не искам да ви вдигам много високо. Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си. Двама светии се подвизавали в една пустиня цели 20 години. Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как се изминали 250 години. Приятелят му казал: Стига вече! Много стана. — Остави ме на свобода. Ти нямаш никакво търпение.
към текста >>

Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как се изминали 250 години.
Сега, не искам да ви вдигам много високо. Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си. Двама светии се подвизавали в една пустиня цели 20 години. Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как се изминали 250 години. Приятелят му казал: Стига вече! Много стана. — Остави ме на свобода. Ти нямаш никакво търпение. Едва пет минути откак гледам.
към текста >>

— Такова разнообразие представлява духовния свят.
Приятелят му казал: Стига вече! Много стана. — Остави ме на свобода. Ти нямаш никакво търпение. Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да. го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време.
към текста >>

го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име.
— Остави ме на свобода. Ти нямаш никакво търпение. Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да. го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов.
към текста >>

Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.
Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да. го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме. Из беседата, държана от Учителя на 12 декември 1937 г.
към текста >>

което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога.
сутринта ___________________________________ Богато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Обаче днешният ред, който съществува, той е идолопоклонство. * Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро. * Животът е така създаден. че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява. Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека. Също така вредно действа алкохола и тютюна.
към текста >>

Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия.
Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията. 3. Принципът на вибрациите.
към текста >>

Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове.
Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията. 3. Принципът на вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение.
към текста >>

Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени.
По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма. Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. — във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността.
към текста >>

Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно.
Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*). С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата.
към текста >>

И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята.
С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството. И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура. Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите произтичащи от тях. Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество.
Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот. Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие. Един от признаците, както не веднъж е изтъквал Учителя, че тази велика космична сила вече действа на земята, е увеличаване на страданията у хората. И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта.
към текста >>

Блажена, свята вяра!
Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря. Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето!
към текста >>

Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен!
* И тихичко звъни н були , И пъпки, семена и гранки, . И с любящ поглед нежно милва Ливади, ниви и градини. * Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна младост. * Да грейне чакам друга пролет Макар да иде с бавни стъпки И да залей земята с песен Светът каквато не е слушал! S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На младенческата радост, че живея! Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен! * Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата! * И събудената младост видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже! туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост!
към текста >>

Човешкият ум сега се намира в един преходен свят.
В. П. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон за контролиране (из неделната беседа „Закон за контролиране“ – 19.12.1937 г.) Цялата природа, както ние я виждаме, е една Божествена книга, която още не сме научили да четем. Благодарение на великите хора, които знаят този странен език, и ние се ползваме от тази книга. Те са оставили за нас преводна литература от тази книга, от която и ние се ползваме и с която се занимаваме. И следната култура ще бъде култура на човешкия ум, нито култура на човешкото сърце, но култура на човешката душа. Човешкият ум сега се намира в един преходен свят. Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце. Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум.
към текста >>

Той може да възприема мислите на целия свят.
Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: всяка мисъл, пусната в пространството, от когото и да е, тя някога ще се реализира.
към текста >>

С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят.
Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Как става това? — Със своята мисъл, даже и светията може да повлияе на хората не само за добро, но и за зло. Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви пред царя и да му каже: Това, което си намислил да правиш, няма да те доведе на добър край.
към текста >>

Тя е създала материалния свят Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи.
Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени мисли, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи. Сега от всички се изисква самообладание на мисълта. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае, в дадения случай, какъв резултат може да произведе всека мисъл. Никога не пропущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всека отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действа като киселина — руши.
към текста >>

Хубавата, възвишената музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и съединява хората с духовния свят.
Заедно с другите дежурни, ний трябваше да очистим 100 кг. картофи за картофената супа, която Учителят много препоръчва. Настроението ни през време на работата ни беше отлично. През всичкото време на чистенето, ний пеехме. Трябва да прибавя тука, че Учителят отдава голямо значение на музиката в създаването на новия живот. Хубавата, възвишената музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и съединява хората с духовния свят. Но в школата на Учителя понятието „музикалност“ има и друго значение— това е пълната вътрешна хармония и душевна мекота, а не само музиката като професия и като изкуство. В една голяма палатка се намираше магазина на лагера, от гдето можеше да се вземе всичко което е необходимо. Продуктите се доставяха на коне. В лагера имаше също и баня, с топла и студена вода, направена в една палатка. Направена бе също и лодка, с която се носеше вода от чешмата стояща на другата страна на езерото, а през другото време служеше за разходки по езерото.
към текста >>

Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят в който живеят обитателите на земята.
— Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. — Не, отговорил Хермес. — Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят в който живеят обитателите на земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Живота. — Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо?
към текста >>

На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят.
Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум. На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото — Светлина, единния Бог, който господства посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове? — Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурн, щастливи, безгрижни, но не съзнаващи своето щастие.
към текста >>

Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката.
Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм.
към текста >>

Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят.
— Благодаря ти. мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек. Но бях нещастен. Тука изгубих всичко: лиших се от разкошният си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари. Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят. И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание. Младият мъж отиде при хората.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Живият хляб. (из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота?
към текста >>

Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят.
(из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота?
към текста >>

Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо.
Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ? То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички. И тези богатства са: велик ум, велико сърце, велика воля. Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо. Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не!
към текста >>

не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.
Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация. Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят.
към текста >>

света с мисията да изгради новия свят.
не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация. Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят. Новото дете идва! Не мислете сега да го „създавате“, да го „възпитавате“, да му давате цял, насока, разбирания и идеали в живота. Не! То носи всичко със себе си! То има толкова много светлина и сила, че може да даде и на вас. Затова, само не му пречете.
към текста >>

И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер.
Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К.
към текста >>

Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения.
Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К. _____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи.
към текста >>

Невидимият, разумният свят ликвидира със старото, с всички стари предприятия.
Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство. Сега ние се намираме в един век на пресяване. Невидимият, разумният свят ликвидира със старото, с всички стари предприятия. Всички стари теории, всички стари предприятия са на ликвидиране. Не че ще се поругаят с тях, но при пресяването всичко, което не е ценно, ще отпадне, ще се употреби за тор, а ценното ще се използва. Новото трябва да влезе в света. От старото главите на хората беляха. Какви ли не болести се явиха от старото.
към текста >>

Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние.
Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка както семената в почвата и после узряват. Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват човека. Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив.
към текста >>

Христос казва: „Ето, иде князът на този свят.
Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди.
към текста >>

Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат.
Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила. * Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа.
към текста >>

Жоро (ученик) Екскурзия В този земен свят, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога. Ех!
Не спирай, не се колебай! . . . От зло и добро ти двойна жертва ще да вземеш но не ще имаш добър край. * За две ръце, са два товара тежки, един, ти носваш го до край. И тъй избирай — добро или зло, но знай с Доброто ще да имаш Светлина и мир без край. Жоро (ученик) Екскурзия В този земен свят, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога. Ех! казват: умра горкия! Че какво умря? Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право.
към текста >>

Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят.
(следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота. И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота. Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това. И ето сега неочаквано ги извади от тяхното от нищо не смущавано до сега щастие, пробуди ги от техния сладостен сън един пушечен гърмеж.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват.
И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят. На младежта е присъщо увлечението. Младите са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните. Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“. Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват. Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали. Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то. Затова всички се стремят да ги привлекат.
към текста >>

Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта.
Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов! Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта. Да създадем социална справедливост, да създадем истинско братство, да дадем огромен тласък на живота към всееш ранен възход, върху основата на любовта, мъдростта и истината. Може ли? Да, може! Стига да искаме. Стига да речем.
към текста >>

Този нов свят на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята.
\ Ние можем да създадем нещо друго. Нещо истински ново и истински хубаво. Нещо истински велико и светло: нещо, подобно на което не е имало и няма никъде другаде: нещо. поради което, вместо ние да гледаме настрани, за да копираме чуждото. другите ще бъдат принудени да отправят очите си към нас. Този нов свят на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята. Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили.
към текста >>

Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят.
Нещо истински велико и светло: нещо, подобно на което не е имало и няма никъде другаде: нещо. поради което, вместо ние да гледаме настрани, за да копираме чуждото. другите ще бъдат принудени да отправят очите си към нас. Този нов свят на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята. Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили. заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие! Ето нашият Идеал!
към текста >>

Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили.
Този нов свят на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята. Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили. заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие! Ето нашият Идеал! Ето великата цял, за реализирането на която ние сме дошли и живеем на земята! Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия.
към текста >>

Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония.
своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили. заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие! Ето нашият Идеал! Ето великата цял, за реализирането на която ние сме дошли и живеем на земята! Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия. Към царството Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта. Животът няма да спре в една точка. Утре той няма да бъде това, което е бил вчера или което е днес. Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта.
към текста >>

Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта.
Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия. Към царството Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта. Животът няма да спре в една точка. Утре той няма да бъде това, което е бил вчера или което е днес. Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта. НОЩНО БДЕНИЕ Ясен лунен лик в прозореца поглежда. Тайнствен, чуден чар във този лик трепти, И събужда, пали свидната надежда За бленуван кът, где щастие цъфти. * Ей, ти, лунен лъч, разискряй се, разискряй! Отстъпете, вие, сенки на нощта! О, ти, мой любим, гальовно се усмихвай.
към текста >>

Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия свят.
Тогава е най-добрият момент, най-хубавото време да отправим мислите си и чувствата си към Бога, към възвишеното и красивото. Както славеят на ранина извива хвалебна песен на Твореца, да благодарим и ние на Бога за великият живот, за светлината, за слънцето. Както чучулигата се издига на високо, за да е по-близо до небето, така и ние да издигнем нашите мисли и чувства нагоре, към великият извор, към Бога. Нов път ни посочва Бог, диаметрално противоположен на оня, по който сме вървели до сега. Като тръгнем по него, ще излезем от тъмнината, в която сме попаднали и ще навлезем в красивата светлина, в която всичко расте и вирее и в която препъване не може да има. Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия свят. Ще бъдем ли ние като разумните девици, за които се говори в Евангелието, да налеем масло в светилниците си? Ако сме като тях разумни и налеем масло в светилниците си, ще влезем в новият живот. Какво представлява маслото в светилниците? — Това е нашият стремеж към възвишеното, това са нашите възвишени пориви към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства. Това е великата любов в душата ни.
към текста >>

Както животът на растенията беше предисловие на органическия свят, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света.
Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля известен отпечатък върху лицето на човека. Ние постоянно се лъжем. Стане нещо, и ние се излъгваме, или криво тълкуваме нещата. Този те лъже, онзи те лъже, и ти 01 своя страна лъжеш, докато най после остарееш от тревоги. И тогава казваш: Животът няма смисъл: Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде. Както животът на растенията беше предисловие на органическия свят, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света. Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но, в сравнение с миналите, нашата седи по-високо. Обаче, в сравнение с бъдещите цивилизации, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната. Бъдещите хора ще имат много по-високо разбиране за нещата.
към текста >>

Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа.
Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят. това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение.
към текста >>

Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух.
Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят. това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение. Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас.
към текста >>

Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят.
Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят. това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение. Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас. Тогава между тях и нас ще се създаде една връзка, и ние ще кажем: Всичко, каквото придобихме на земята, е заради вас.
към текста >>

Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него.
„Там е пътя към Бога на мъдростта! “ (следва) Сл. Камбуров Влад Пашов (9) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) Част I Тъй че в човека има трима човеци, които действат един в друг и никой не може да разбере човешката природа, ако не знае че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление. Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина.
към текста >>

Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата.
Камбуров Влад Пашов (9) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) Част I Тъй че в човека има трима човеци, които действат един в друг и никой не може да разбере човешката природа, ако не знае че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление. Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък.
към текста >>

За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина.
Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък. И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост.
към текста >>

За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението.
По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък. И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12-те космически принципи, от които за сега се проявяват само седем, които имат центъра си в слънцето, което е видимия образ на Словото, което е творческия източник на всички строителни сили на слънчевата система.
към текста >>

И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство.
Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък. И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12-те космически принципи, от които за сега се проявяват само седем, които имат центъра си в слънцето, което е видимия образ на Словото, което е творческия източник на всички строителни сили на слънчевата система. Това са седем активни творчески течения на всемирния живот, чрез който ни идват благата на живота. В астрологията тези творчески принципи на Словото са свързани със седемте планети на слънчевата система.
към текста >>

Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа.“ Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме пред вид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен свят и човек И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ.“ Зад всека една видима форма стои една идея, един принцип, едно качество.
Ето как Учителя говори за това: „Когато се говори за човека, като образ и подобие на Бога подразбира се човек в неговата първична проява, така наречения Космичен Човек. Всеки човек, всека душа е един първичен елемент. една клетка, от Великия Космичен Човек, и си има точно определено място и функция в този велик организъм. Следният израз на Учителя, може да ни послужи като ключ, за изяснение на отношенията, които съществуват между Космичния Човек и съвременния човек. Той казва: „Под думата „човек“ разбираме сбор от добродетели. Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа.“ Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме пред вид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен свят и човек И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ.“ Зад всека една видима форма стои една идея, един принцип, едно качество. Значи, всека една система е израз на един велик принцип, на една велика идея. Също така и в човека зад всеки орган стои една добродетел един принцип, една идея. Следователно, всяка система, всяко слънце, всека звезда в космичното пространство е израз на едно качество, на един принцип на Космичния човек. И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек.
към текста >>

Всички принципи имат и материален израз, който представя от себе си тъй наречения зодиак, които обема в себе си цялото космично пространство, и е разделен на 12 части наречени зодиакални знаци.
Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение комплекс от принципи, които действат и се проявяват като една система, като един организъм. Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действат хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек. Човек не е само външната форма, но зад тази форма намираме комплекс от принципи, като външна страна на които се явява формата. Но принципите, както при космичния човек, се намират в такова съотношение, че образуват един жив организъм. Всички принципи имат и материален израз, който представя от себе си тъй наречения зодиак, които обема в себе си цялото космично пространство, и е разделен на 12 части наречени зодиакални знаци. Дванадесетите първични творчески принципи, които образуват Великия небесен човек, това са дванадесет извора на живота в космоса. (следва) УЧИЛИЩЕ НА ОТКРИТО Пролетта настъпи. Нейните първи тръпки усещат най-напред децата. Прашните и мрачни училищни стаи не ги привличат вече. Нещо ги мъчи и потиска.
към текста >>

Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия свят.
Това е една малка стихотворна сбирка на руски, написана и издадена от нашия приятел Павел Кравченко — Тавва в Белград преди няколко години. Но в тази малка книга и изразено твърде много. Защото чувствата мислите и настроенията, изразени в тези кратки, мистични стихотворения, се отнасят към новата епоха на озарението, епоха на всемирното, космичното съзнание. Затова и не са понятни за мнозинството днес. Те са знамение за близкото бъдеще. Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия свят. Основен мотив на всички стихотворения е всеединството, единството на човека с Бога, с космоса. Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този възвишен свят и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете. Навсякъде е Той и Той е едничката реалност, а всичко друго — това са образи, прояви огледала. Той долавя мировата хармония и прогласява пролетта на мирозданието, иска да бъде приятел но света и всичко живо излиза като сеятел на Любовта и братството, след като е познал себе си в огледалата на света. Въпреки някои малки несъвършенства на стиха тук-таме, сбирката заслужава вниманието на всички пробудени души.
към текста >>

Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този възвишен свят и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете.
Защото чувствата мислите и настроенията, изразени в тези кратки, мистични стихотворения, се отнасят към новата епоха на озарението, епоха на всемирното, космичното съзнание. Затова и не са понятни за мнозинството днес. Те са знамение за близкото бъдеще. Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия свят. Основен мотив на всички стихотворения е всеединството, единството на човека с Бога, с космоса. Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този възвишен свят и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете. Навсякъде е Той и Той е едничката реалност, а всичко друго — това са образи, прояви огледала. Той долавя мировата хармония и прогласява пролетта на мирозданието, иска да бъде приятел но света и всичко живо излиза като сеятел на Любовта и братството, след като е познал себе си в огледалата на света. Въпреки някои малки несъвършенства на стиха тук-таме, сбирката заслужава вниманието на всички пробудени души. П. Г. Пампоров Получи се в редакцията ни сп.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи.
А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал. Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса. Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес.
към текста >>

Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство.
На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал. Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса. Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите. * Бъдещето е на славянството!
към текста >>

Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите.
Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса. Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите. * Бъдещето е на славянството! Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно.
към текста >>

Да работим за изграждането на Новия свят, който славянството носи!
Да работим за това именно обединение, което не е обединение чрез премахване на граници, а е обединение по дух! Да работим, преди всичко, за осъзнаване, от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране възложено, в недалечното бъдеще, на славянството! Да работим за уясняване на пътищата. Да работим за премахване на лутаницата, на безпътицата, на враждата, на неразбирането между славяните. Да работим за координиране на всички сили. Да работим за изграждането на Новия свят, който славянството носи! УЧИ! — Учи, ми казва мен зората, —учи, говори сутринта. Денят поема тази песен, за да я чуя вечерта. * —Учи, говори ми дървото и клати всеки, златен плод, учи, учи се като мене, да бъдеш пълен със живот. * —Учи, ми шепне тишината.
към текста >>

Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго.
* О, пробуждане красиво, песента на чучулига от полето към простора, хвръкнала като стрела, изгрев златен златни багри и сияние и радост, и ухание неземно, и танцуващи крила. Д. Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр. 221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф. Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисъл та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани в семейството на един приятел. Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета.
към текста >>

Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един свят, който е скрит за другите.
Те ме победиха, те ме заставиха да ги приема като факти, дълго време преди да мога да им дам съответното спиритуалистично обяснение. Тогава, в системата на моите схващания и мисли, нямаше място за тях. Малко по малко, обаче, такова място се образува“. Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че, у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво“, с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени 5 сетива не можем да доловим. Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти. Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един свят, който е скрит за другите. Ясно е, значи, че днешната положителна наука, по един строго експериментален път, по пътя на необоримите факти, дойде до признание на ясновидството, за което окултизмът говори от толкова векове. Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидството, са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство“? Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука. Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н.
към текста >>

Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота.
Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота. Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията мъдрост. Лявата ръка представя Божията любов, а дясната — Божията истина. Краката пък представят сегашния живот на хората. Някой казват, че трябва да имат кръст.
към текста >>

Сега иде нов свят, нова светлина, нова любов, нова свобода.
Дойдем ли до човешките работи, там всеки има право да се противи, но дойдем ли до Божествените работи, всички трябва да има ме един възглед, не еднообразен, но всички трябва да имаме желание да изразим Божията любов така, както искаме да се прояви и спрямо нас. Както искаме хората да бъдат откровени и искрени спрямо нас, така трябва да бъдем и ние спрямо другите Това е новото, което Бог сега иска от всички хора. Бог ще прекара света през един голям огън, за да го пречисти. Ако някой мисли, че в бъдещия си живот ще може да живее така, както е живял в миналото, той се лъже. Миналото е минало. Сега иде нов свят, нова светлина, нова любов, нова свобода. И това се отнася не само за един народ. но за всички народи, за всички племена. Сега желая ви на всички да дигнете кръста си — този златен кръст на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина, да го турите на себе си. Поздравявам ви сега с този новия кръст. 30 неделна беседа, държана от Учителя но 8 май 1938 г.
към текста >>

Вследствие на това явява се главоболие, виене на свят, болки по ставите, нервни разстройства и парализи.
Това затлъстяване започва от външните форми и минава в сърцето, бъбреците, черния дроб и другите органи 3. Самите белтъци при този случай не изгарят правилно, като от лишната сяра и фосфор в тях се образува сярна фосфорна, пикочна и оцетна киселини, а също и левкомаини*. Ние описахме по-рано картината как се образуват тия киселини 4. Сярната, фосфорната и пикочната киселини, преди всичко, движейки се в кръвта, правят я от алкална и нормална на кисела, която е много годна почва за микробите и болестите 5. Всички тия киселини, особено пикочната, свиват кръвоносните съдове, особено капилярите, и кръвното налягане става голямо, понеже кръвта мъчно се движи. Вследствие на това явява се главоболие, виене на свят, болки по ставите, нервни разстройства и парализи. — те като се вземе пред вид и злоупотреблението с повече готварска сол и други соли. ние имаме още в ранна възраст — 40 — 50 г., предразположение към кръвно налягане и артериосклероза. За психическите причини на тия болести ща споменем по после. 6. Същите тия киселини, особено пикочната, действат и върху солите и върху обвивките на короните на зъбите, вследствие на което се явява разклатване на зъбите, а венците се възпаляват. Това не е типичната пиорея, която се явява от млечната киселина, за която ще споменем по-долу. 7.
към текста >>

Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят.
Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина.
към текста >>

И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен.
Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип. И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано. * * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята.
към текста >>

* * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята.
И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано. * * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата.
към текста >>

Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила.
Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано. * * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Ново огнище на нестинарство в Странджа планина Освен известното вече село Българи (Вургари) М. Търновско, където поколенията на две-три семейства са играли от незапомнени времена боси в жарта на деня „Св.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен.
Днешният ден носи хиляди възможности. Използвай ги. Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека. Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си?
към текста >>

Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят.
То ще произведе много противоречия в умовете и сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което не е приятно. Като отивате на екскурзия, всичко не е равно, Някъде има слизане в долини, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади — много неприятности ще срещнете. Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си, религиозните и светските хора представят две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят. И едните и другите са крайни. Но има нещо повърхностно в техните разбирания. Като четете Евангелието, дохождате до стиха: Духът е онова, което дава живот, а плътта нищо не ползва. Оттук ние идваме до две понятия в науката: материя и енергия. Аз замествам думата дух с думата енергия.
към текста >>

един материален човек може да се освободи от материята и да остане само човек на енергията Знаете ли какъв човек ще бъде той тогава?
Материята или плътта, това е отрицателната страна на живота, а духът или енергията — положителната. Значи, имаме два полюса: дух и материя, или енергия и материя или плът. Преди известно време мислеха, че материята е нещо положително, а сега виждат, че материята е само форма, проводник на енергията. През материята минава топлинна, светлинна и електрична енергия. Сега учените поддържат, че това, което наричаме материя, е само форма на енергията Следователно, един човек на материята, т. е. един материален човек може да се освободи от материята и да остане само човек на енергията Знаете ли какъв човек ще бъде той тогава? — Дето мине, всичко ще разруши. На истина, отдето мине, енергията всичко разрушава. Следователно, ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи. Днес Господ иде в света чрез учените хора. Чрез своя Дух той заставя учените хора да работят, и по този начин да учат хората.
към текста >>

Вярата е закон на умствения свят, а мислите са елементи на този закон.
Като намерят една погрешка, веднага я изправят. Когато пък духовните, религиозните хора, като кажат нещо, остават на него во веки веков. Те не са скромни да изправят погрешните си. Като кажат, че вярват в Бога, те мислят, че с непогрешими. И в миналото хората с вярвали в Бога, но това още нищо не значи. Вярата е закон на умствения свят, а мислите са елементи на този закон. Като се спирам на новата психология, аз деля мислите на положителни и на отрицателни. Също така деля и чувствата на положителни и отрицателни. След това дохождам до друго деление: положителни добри постъпки и отрицателни добри постъпки. Положителни лоши постъпки и отрицателни лоши постъпки. Същото деление съществува и по отношение на мислите: има положителни добри мисли и отрицателни добри мисли; положителни лоши мисли и отрицателни лоши мисли.
към текста >>

Любовта е един трансформатор божествения свят.
При това, златото може да се размножава. Златото може да расте, както растат ябълките и крушите по дърветата. Научно вие не можете да си представите, как така златото може да се размножава и да расте- При растенето и узряването на един плод стават ред химически процеси. В това отношението плодът представя една лаборатория. Когато говорим за любовта като плод на Духа, ние разбираме крайния предел, до който е достигнало развитието на този плод. Любовта е един трансформатор божествения свят. Зад любовта седи Духа. Той една велика мощна сила. Ако не е любовта, в света нищо не може да се развие. Следователно. любовта е плод на духа. Всички форми които съществуват в света, слънцето, земята, звездите, планетите, това са енергии, т. е.
към текста >>

Сега вие не можете да изучавате духовния свят, докато не изучите всеки един цвят отделно.
За да се образува едно тяло, тази енергия трябва непременно да се намали. Температура та на тази енергия е много голяма. Според някои учени тя е равна на числото 20, повдигнато в 62 степен. Колко и каква материя би могла да устои на такава температура? Нека математиците изчислят на колко се равнява тази температура. Сега вие не можете да изучавате духовния свят, докато не изучите всеки един цвят отделно. Вие трябва да знаете какво носи всеки един цвят в себе си — червеният, зеленият, жълтият, синият, тъмносиният, виолетовият. Освен седемте цветове има още много, които вие не познавате. Днес сте дошли само до седемте цвета. Тъй, както сега се развива човешкия мозък, човек е дошъл до положение да възприема и повече цветове на светлината, но той има само едно понятие за тях. Тъй, както е устроен човешкия мозък сега, цветовете не предизвикват ни какви реакции още, вследствие на което не излизат навън.
към текста >>

Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят.
Личността е нещо временно, нещо, което се свършва. Един ден, като станеш само енергия, ще се слееш с Бога, според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си едно с Бога, ще вършиш Неговата воля и ще съжаляваш, че не си знаел това нещо по-рано. Сега като умират хората, още не ги поставят на такава висока температура, но ги заравят в земята, дето ги поставят най-много на 200 -300 градуса, да се стоплят. Човек изведнъж не става светия, да светне. Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят. Да те поставят на такава висока температура, това е голямо благоволение. Тази топлина може да бъде 200, 300, 400, 500 и повече милиона градуси. Казвам: Каква ще бъде вярата ни тогава? Сега ще ви приведа един пример: Един астроном бил много любознателен, искал да разбере как е устроена вселената, и затова се молил на Бога да му покаже това. Една вечер един ангел дошъл да го вземе и го понесъл в пространството, като му казал да остави на земята сърцето си.
към текста >>

Художествено изработена карта на целия свят с образи.
Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека — дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване. Така че, ако искаме да запазим здравето си. да продължим живота си и да се държим далеко от болести, страдания, не трябва да живеем в хармония с тях. Календар за 1939 г. от 25-я юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз От 25-ия юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз в Севлиево е новият и оригинален календар за 1939 год., който съдържа: 1. Художествено изработена карта на целия свят с образи. чийто оригинал беше изложен, в голямата конгресна изложба; 2. Обяснителен текст към картата; 3. Постоянен календар за годините от 700-а до 2099-а; 4. Подробен календар (с месеците и всички български празници) за 1939 година. Трицветен художествен печат на хубава хартия, формат 50 на 35 сантиметра.
към текста >>

КНИЖНИНА Нов свят се ражда от Петър Зяпков, Варна.
Постоянен календар за годините от 700-а до 2099-а; 4. Подробен календар (с месеците и всички български празници) за 1939 година. Трицветен художествен печат на хубава хартия, формат 50 на 35 сантиметра. Продажна цена 4 лв., при най-малко 10 екземпляра—25% отстъпка. Предплатилите до края на ноември ще го имат по 2.50 лв. КНИЖНИНА Нов свят се ражда от Петър Зяпков, Варна. Цена 4 лв. Доставя се от автора и от редакцията на в Братство. Севлиево. В тая книжка се разглеждат следните теми: 1. Огромният завой на съвременната цивилизация; 2. Вечният извор на духовно възраждане и 3.
към текста >>

Пред утрото на новия свят.
Цена 4 лв. Доставя се от автора и от редакцията на в Братство. Севлиево. В тая книжка се разглеждат следните теми: 1. Огромният завой на съвременната цивилизация; 2. Вечният извор на духовно възраждане и 3. Пред утрото на новия свят. Заслужава да бъде прочетена от всеки, за който не е безразлично днешното преходно положение. Д-р (Доктор) комедия в 4 действия от Бранислав Нушич. Преведе Ст. Сърбаков. По този превод е играна комедията в Народния тсатър, 25 лева. Вода от планината, кооперативна драма в 4 действия от Рад.
към текста >>

62. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичкия материален свят, от атома до вселените и млечните пътища, е израз на сила, на енергия.
Казват за някой, че е умрял, че е мъртъв вече. Ако физическото му тяло е станало негодно за обитаване и не може да даде израз на онова, което душата желае, това не показва, че човек е умрял. Той живее, но вече като сила, като енергия, като душа. Душата е сила, енергия, която в течение на известно време организира материята и си прави от нея жилище, с което се тясно свързва. Чрез него тя се проявява на физическото поле. Всичкия материален свят, от атома до вселените и млечните пътища, е израз на сила, на енергия. Зад тях седи разумна сила, която ги организира и ръководи. Плитките умове и повърхностните хора отричат тая сила, която седи зад всеки човек и зад вселената. Но питаме се: може ли да има такава чудна организация и непогрешна хармония във вселената и в едно органическо тяло без една по-висша интелигентна сила и енергия от самата нея? От неподвижното може ли да произлезе нещо подвижно без намесата на каква и да е сила? От неразумното може ли да произлезе нещо разумно?
към текста >>

Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство.
Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка. Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др. науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух. На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф.
към текста >>

Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце.
Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен порив на вътрешния огън и вътрешната светлина. Нашата епоха е огнена епоха. Събуждането на духовното сърце е първия етап. Без него ний не можем да отидем по-далеч, и не можем да имаме никакъв успех. Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които до сега са били неразбрани за нас. Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце. Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри. Подробни сведения за това Учение могат да се намерят в многобройните беседи и лекции на Учителя Дънов и в книгите, издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца се призовават. Призовават се също така и многобройните руски души.
към текста >>

Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд.
Едно свещено чувство Едно свещено чувство към живота, към всяко живо същество, от мравчицата до човека, (венец красив и тържество * На земния живот всестранен, в душата с блян за красота) едно свещено чувство ти да имаш към всичко живо на света. * С една свещена вяра ти да вярваш когато зимната мъгла докосне сгушените пъпки, за път готовите крила. * Една надежда да те води през всички бури на света. един светилник да ти свети през мрака на нощта. * Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд. Една градина мълчалива със цветове, ши не цъфтят. * Но всеки цвят е бил помилван в безбройни дни, протекли там, от цветовете на дъгата, оставили копнеж и плам. * В сърцето чисто на кристала да зацъфти и да ухай и с малка капчица кристална под слънцето да засияй. * О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д. Антонова Проф. П.
към текста >>

* О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д.
* Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд. Една градина мълчалива със цветове, ши не цъфтят. * Но всеки цвят е бил помилван в безбройни дни, протекли там, от цветовете на дъгата, оставили копнеж и плам. * В сърцето чисто на кристала да зацъфти и да ухай и с малка капчица кристална под слънцето да засияй. * О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д. Антонова Проф. П. Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден. С радост ние ядем узрелите плодове на есента — червените ябълки, сочните круши, вкусното и сладко грозде. Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито.
към текста >>

Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие.
Енергията, която те могат да дадат на човечеството, възлиза над 700 милиона конски сили, но от нея се използва само едно съвършено малко количество, около 5%. Постройката на големите северни електрически централи, както и сравнително малките у нас, хващат пенливите води на реките и водопадите и ги впрягат за добиване на енергия. Но и водните запаси, който могат да дадат на човечеството енергия от 700 милиона коня са пресметнати, човечеството в бъдеще ще ги оползотвори: неговите потребности, по отношение на енергия изглаждат, обаче безкрайни. Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра. Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства. Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи. А грамадна е тази енергия.
към текста >>

Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи.
Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства. Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи. А грамадна е тази енергия. На един кв. метър повърхност, която е перпендикулярна на слънчевите лъчи, съответстват 2-6 конски сили. При преминаването на тая енергия през атмосферата, поради влагата, въгледвуокиса, праха и т. н. голяма част се губи, поглъща се.
към текста >>

Всеки от четирите елемента има по три проявления - по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия космос и така получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представят 12-те знаци на Зодиака, които имат отношение във външния космос с 12-те зодиакални съзвездия.
Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела - планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление. Така че първото нищо, което трябва да проучим при изучаването на астрологията, това е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия - темпераментите. Всеки от четирите елемента има по три проявления - по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия космос и така получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представят 12-те знаци на Зодиака, които имат отношение във външния космос с 12-те зодиакални съзвездия. За това отношение говорих в първата част. След проучването на четирите елемента ще пристъпим към проучване на 12-те зодиакални знаци, като проявление на тези 4 основни елемента. След това ще проучим планетите, които са също така проявление на тези четири елемента. Но докато зодиакалните знаци са пасивна среда, зони на енергия, а в организма представят скритите качества, то планетите са активно действащи сили, пробуждащи тези скрити свойства на организма. Всяка планета се явява като динамично проявление на силите на известен знак.
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния свят; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед.
Импулса за възраждането на Западна Европа След пробуждането и освобождаването на човешката мисъл от папския тормоз през средните векове, започна бързо да се заражда, расте и развива културата .на Западна Европа. Възникнаха различни философски системи, крито дадоха своите обяснения за тайните на света и живота. Редом с тях се зараждаше и развиваше обективната наука, която бавно но системно почна из следване на природата и живота с всичките им явления и процеси. Човешкият ум крепнеше и се обогатяваше със знания. Развиха се различни философски доктрини — идеалистически и материалистически. Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния свят; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед. Изследвайки законите на природата създаде се механиката, която послужи като основа на техниката, която се постара да впрегне в работа известни сили на природата, за да ги използва за културата. Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните. Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата. Всичко това говори за величието и силата на човешкия ум, който наблюдавайки при родата в нейните проявления, постара се да я копира и създаде техниката като средство за улеснение на външния живот на човека. До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам.
към текста >>

— Западния човек признава реалността изключително на физическия свят.
Всичко това се дължеше на онзи изблик на живота, който се проявяваше в човешката душа и се проектира навън. Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят.
към текста >>

За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот.
Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем.
към текста >>

И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност.
Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот.
към текста >>

А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас.
Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот.
към текста >>

Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот.
Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде.
към текста >>

И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят.
— Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена.
към текста >>

За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем.
За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура.
към текста >>

Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот.
И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления.
към текста >>

Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот.
А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления. Кои с дълбоките причини, кои с истинските фактори на това развитие, за обикновения поглед е скрито.
към текста >>

Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори.
А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори. Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека. И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава.
към текста >>

Въпросът с идеалните неща не седи така Един идеален човек е съвсем другояче устроен от един материален.
А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните неща от идеалните, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти вземе. Като ти вземат нещо материално, ти вземаш адвокат, за-почваш дело и го водиш десетки години. В края на краищата ти или ще спечелиш делото, или ще го изгубиш. Въпросът с идеалните неща не седи така Един идеален човек е съвсем другояче устроен от един материален. Материята на материалния човек има много пори, вследствие на което, каквото туриш в него, излиза навън. Обаче материята, от която е направен идеалния човек, е такава, че каквото туриш в него, всичко се задържа, нищо не излиза навън. Той има една специална врага, през която може да излезе това, което желае. Аз ви давам това само за обяснение. Има хора, от които нещата не изтичат.
към текста >>

Понякога учените хора дават такива образи: те казват, че за да се получи един грам от гази материя, всички фабрики на този свят трябва да работят цели три хиляди години.
Това учение съставлява атмосферата, в която човек трябва да живее. Ако на земята нямаше въздух, какво би ни ползвала самата земя? Тогава нямаше да има условия за живот. Обаче, човек може да живее и в друга среда, много по-рядка от въздуха. Вие трябва да знаете в какво седи мощността на една рядка материя. Понякога учените хора дават такива образи: те казват, че за да се получи един грам от гази материя, всички фабрики на този свят трябва да работят цели три хиляди години. Казвате: как да разберем това нещо? — Разберете го както искате. Според учените, един грам от тази материя е толкова мощен, че с него можеш да създадеш всичко. Ако човек би имал в себе си от тази материя в такова малко количество, което може да се събере на върха на една игла, той би бил гениален човек. Засега хората нямат и толкова, но те се стремят да придобият поне малки, микроскопически частици от тази материя, която строи всичко.
към текста >>

Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят.
Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обед тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите?
към текста >>

Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори.
Към обед тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас.
към текста >>

Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства.
Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция.
към текста >>

Казвате: где е този свят, за който говорите?
Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция. Това впечатление ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето през сетивата. Има хора, в които това чувство е силно развито.
към текста >>

Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция.
Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция. Това впечатление ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето през сетивата. Има хора, в които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука.
към текста >>

Вие си представяте онзи свят такъв какъвто не е.
— Че му помагаш, това е дребна работа. Спасението е нещо друго. Да спасиш човека, това значи да създадеш условия за постигане на идеала. А това е прерогатива само на Бога. Сега тези разсъждения ви смущават, защото вие като деца, търсите само лесния път. Вие си представяте онзи свят такъв какъвто не е. Вие мислите, че като дойдете на земята, всичко ще ви върви напред, навсякъде ще ви посрещат с лаврови венци. Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После, като ги стегнаха, видяха че не е така; Те мислеха, че всичкото зло е в иконите, и като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора имат икони в себе си. Всички имат идоли, на които се покланят.
към текста >>

легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне.
Често хората представят страданията на Христа. Кое страда у вас: — Божественото в човека страда. Бог страда заради нас. Можете ли да си представите какви са били страданията на Христа! Той е познавал любовта, мъдростта и истината, и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял. легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице? Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание. Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му.
към текста >>

Следователно, личностите родени под кардиналните знаци са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще.
Те са края на един сезон и преход към друг. Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност. Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, жела ние за проявление. Затова хората родени под влиянието на тази динамична група са активни, деятелни предприемчиви. Те са хора на волята. Следователно, личностите родени под кардиналните знаци са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще. При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в спокойна и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми. Затова се казва, че тяхната мощ и сила е ментална, духовна и дава цел на дейността и една подвижност на благородните стремежи на живота. От подвижните или общи знаци три са двойни – , и . И само не е двоен. Основните техни черти са — приспособимост, подвижност, многостранност.
към текста >>

Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни.
Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни системи има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават. ГЛАВА III. Четирите основни типа.
към текста >>

Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката.
Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни системи има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават. ГЛАВА III. Четирите основни типа. Както видяхме в досегашното изложение имаме четири рода сили, или казано на астрологически език, имаме четири основни елемента в Битието.
към текста >>

От това гледище, всички форми, които виждаме във външния обективен свят — органически и неорганически, са израз на силите, които стоят зад тях.
След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават. ГЛАВА III. Четирите основни типа. Както видяхме в досегашното изложение имаме четири рода сили, или казано на астрологически език, имаме четири основни елемента в Битието. Всяка от тези сили има специфични качества и свойства и свое специфично вътрешно движение и създава специфични форми, в зависимост от качествата, които има в себе си. От това гледище, всички форми, които виждаме във външния обективен свят — органически и неорганически, са израз на силите, които стоят зад тях. Външните форми са символи, които ни разкриват характера и начина на действие на силите, чийто външен израз са те. Външната форма е един белег, сигнатура, за качествата и характера на силите, които действат в дадена област на живота. И онези, които разбират закона на съответствията — великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях. Всяка сила в своето проявление е поляризирана — има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение.
към текста >>

По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия свят.
И онези, които разбират закона на съответствията — великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях. Всяка сила в своето проявление е поляризирана — има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение. А във вътрешната си поляризация тя създава известни психически качества, които са присъщи на нейното вътрешно естество и които съответстват на външната линия, която тази сила създава. Така че онзи, който знае да чете символите, като види известна линия - знае вече, какви психически качества и способности стоят зад нея. По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия свят. Така казах, че топлинният етер създава сферични или овални форми; светлинният етер създава триъгълни форми; химическият етер създава полукръгови (или полулунни) форми и жизненият етер създава четириъгълни форми. Въз основа на това можем да кажем, че наблюдавайки структурата на един човек, можем да кажем какви сили действат в строежа на тези форми, формата е външната страна в проявлението на силата, а вътрешното проявление на силата е това, което е прието да се нарича темперамент и характер. Понеже силата остава скрита от нашия поглед, ние я изучаваме по нейните проявления — външната форма и темперамента. Основните качества на четирите елемента бяха: на огъня - сухота и горещина; на въздуха - горещина и влажност; на водата - влажност и студенина, и на земята - студенина и сухота. Но това са общи качества, които в своето проявление се диференцират.
към текста >>

Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят.
Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят. Гледал съм ги с лупа. Какво толкова здраво ги държи за живота? Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове? И има ли някаква разлика между всички тях и нас хората? Вие мислили ли сте никога за това?
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях?
Две думи. с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . . и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото. И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях? Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси? Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот.
към текста >>

Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси?
с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . . и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото. И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях? Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси? Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот. Интерес. . .
към текста >>

Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора?
Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора? — В същност, нищо но придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот? Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща, и хората ще видят какви неща ще станат в природата. За всяко нарушение в живата природа тя иска своето равновесие.
към текста >>

Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания.
Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора? — В същност, нищо но придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот? Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща, и хората ще видят какви неща ще станат в природата. За всяко нарушение в живата природа тя иска своето равновесие. Всички тези хора, които са измрели, техният живот, който еволюираше спре, създаде известна отрова вътре в света. И всякога след една война, се ражда разврат.
към текста >>

Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог!
Сега казват: Христовата кръв ще ни очисти. Коя е Христовата кръв? — Това е великата жертва, великото учение на любовта. Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“. Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“. Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските?
към текста >>

Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските?
Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“. Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“. Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските? Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света. Онзи, който живее добър живот, съответното му се връща; онзи, който живее лош живот, и нему съответното се връща.
към текста >>

И съвременният свят към това отива.
Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива. Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от любов да служим на Бога и да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това. Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия. Тъй говоря за да бъда положителен.
към текста >>

Та, не се забавлявайте с вашия свят, т. е.
Сега, да не отидете на другата страна, да мислите, че всички сълзи са свещени! Не, два вида сълзи има. Има актьори на сцената, които турят зад ушите си по едно мехурче, пълно с вода, съединено с копче, та като се натисне, да пусне вода, да даде вид че плаче. Не е плач това. Вода е то. Та, не се забавлявайте с вашия свят, т. е. не отвличайте ума си. Отворете сърцата си, сега са последните времена в света. И ако чакате да дойде друга епоха, вие ще останете назад. Може да дойде друга епоха, но сега е време за работа. Казва се: „И допре го до устата ми и рече“.
към текста >>

Всички посветени на древния свят са били анатоми.
Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения. Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това. Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то възвишението на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло. Всички посветени на древния свят са били анатоми. Те са знаели, че функциите на природата са възпроизведени в миниатюр в човешкото тяло. Затова те са се ползвали от човека като ръководство и са говорили на своите ученици, че да разберем човека, това значи да разберем вселената. Тези мъдреци са знаели, че всяка звезда на небето, всеки елемент и всяка функция в природата са представени в човешкото тяло със свои съответен център, полюс или дейност. Това съотношение между външната природа и вътрешната природа на човека, е било скрито от тълпата и е съставлявало тайно знание на древното свещенство. В Атлантида и Египет са се отнасяли към религията много по-сериозно, отколкото днес.
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони.
Отнася се всичко блуждаещо, и се отмива от почвата всичко, което не е сраснало с каменната снага на планината. Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места. (Естественото място на пясъка и тинята е равнината, а на скалите — планината). Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места. Да, на отредените от природата места! Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони. Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.
към текста >>

Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят!
Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“. Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят! Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир.
към текста >>

и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда.
Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир. С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост.
към текста >>

И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили.
Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили. Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората. И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга.
към текста >>

Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората.
Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили. Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората. И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и човешкия син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“.
към текста >>

Тия думи на великият Учител, който е познавал абсолютно справедливия ред на Божествения свят, ни дават ключа за разрешаване на парливата социална проблема.
И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и човешкия син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“. Тия думи на великият Учител, който е познавал абсолютно справедливия ред на Божествения свят, ни дават ключа за разрешаване на парливата социална проблема. Докато начело на народите стоят люде, които властват и господаруват над тях, човешкият строй ще бъде постоянно разяждан от неправдата. Зададеният по-горе горчив въпрос няма да падне от устните на хората. В човешкият свят ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители. Г. Радев Нови явления по небето през 1940-41 г. (Из „Umstrittenes Weltbild“ — R.
към текста >>

В човешкият свят ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители. Г.
И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и човешкия син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“. Тия думи на великият Учител, който е познавал абсолютно справедливия ред на Божествения свят, ни дават ключа за разрешаване на парливата социална проблема. Докато начело на народите стоят люде, които властват и господаруват над тях, човешкият строй ще бъде постоянно разяждан от неправдата. Зададеният по-горе горчив въпрос няма да падне от устните на хората. В човешкият свят ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители. Г. Радев Нови явления по небето през 1940-41 г. (Из „Umstrittenes Weltbild“ — R. Henseling) Извънредно интересните пертурбации по идейните и политико-обществените сцени на настоящето време, с явления, който не можем да разберем и тълкуваме правилно без астрологичния фактор. Събития, от които зависи моралната и материална физиономия на следващите поколения ще да с много тясно свързани и до решителна степен обусловени от космичните влияния. Любопитно е явлението, че по времето на Христа — епоха също така изключителна в развитието ни съзнанието в тогавашния човек — небето ни дава една много аналогична с тая през 1940 — 41 години картини.
към текста >>

Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата.
Някой път разглеждате чисто физически. че светът може да се свърши. Питам, когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията.
към текста >>

Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл.
Питам, когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията.
към текста >>

Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме.
Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите.
към текста >>

Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях.
Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко.
към текста >>

Три свята съществуват.
Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива.
към текста >>

Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията.
Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета.
към текста >>

Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи.
Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото.
към текста >>

Онзи, който не разбира физическия свят.
Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в Китай. Че двама души се състезават, причината не седи в състезанието. Някаква причина има, причината е извън тях. Причината седи в неразбирането на любовта. Онзи, който не разбира любовта, той се състезава. Онзи, който не разбира физическия свят. той се; състезава. Онзи, който не разбира закона, той се състезава. Всичките хора на земята мислят, че като се осигурят материално, вече са се осигурили. Донякъде е така. За колко години може да се осигурят?
към текста >>

В сегашния свят, в природата, се изисква една трезва мисъл.
доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес. За да направим нещо, изисква се дълъг процес. Ако тръгнеш от тук до слънцето с пипане, колко милиона години ти трябват? В сегашния свят, в природата, се изисква една трезва мисъл. Една Божествена мисъл се изисква. Много хора се съмняват. Съмнението е на място само тогава, когато то те кара да проверяваш и опитваш нещата. Ти ще минеш през един мост — имаш право да го провериш. Ако не го провериш, може мостът да се счупи.
към текста >>

Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която сега иде в света И тази мисъл стимулира целия свят.
Светлина, която не е приятна за очите, и звук, който не е приятен за ушите, не са полезни Храната, която е приятна на устата и на стомаха, е здравословна. Храната, която не е приятна на устата и на стомаха, не е здравословна. Често се сърдим на стомаха, но той е много справедлив. Той никога не обича да се занимава с лоша храна. Когато дадете лоша храна, той я връща. Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която сега иде в света И тази мисъл стимулира целия свят. Целият материален свят се видоизменя. И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна.
към текста >>

Целият материален свят се видоизменя.
Храната, която не е приятна на устата и на стомаха, не е здравословна. Често се сърдим на стомаха, но той е много справедлив. Той никога не обича да се занимава с лоша храна. Когато дадете лоша храна, той я връща. Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която сега иде в света И тази мисъл стимулира целия свят. Целият материален свят се видоизменя. И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим към условията, които идат.
към текста >>

ние го носим от този Божествен свят на причините.
В човека има едно чувство към отечеството. Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? — Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи.
към текста >>

Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят.
Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? — Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи. Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат.
към текста >>

И тогава вече целият свят добива друг изглед.
Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат. че луната ще се вижда като на един километър. Ако на луната има такива здания, ще може да се виждат. Би било голяма сензация, ако един наш телескоп открие някое здание на луната. Тогава ще се докаже, че на луната са живели или живеят хора. И тогава вече целият свят добива друг изглед. Ние сега мислим, че само земята е населена, и че няма други населени светове. Някои мислят. че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот.
към текста >>

И в оня свят е ходил.
Някои мислят. че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората. Вие ще кажете, че тия неща са отвлечени. Защо да се не занимаваме с това, което е най-насъщно за нас. Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? Френолозите намират един център при слепите очи.
към текста >>

Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората.
че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората. Вие ще кажете, че тия неща са отвлечени. Защо да се не занимаваме с това, което е най-насъщно за нас. Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? Френолозите намират един център при слепите очи. По някой път и вие сами можете да го намерите — когато сте гладен, усещате едно напрежение при слепите очи.
към текста >>

Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос.
Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно. Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии. Казват – трябва да се пести храната. Когато дойдат мирни времена, тогава вече ние разполагаме, оценяваме храната тъй както трябва.
към текста >>

Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината.
Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила. Тогава дори и най-злите се явяват в нашите очи като малки, неразумни деца, и ние страдаме повече от злото, което те готвят за самите себе си, отколкото от това, което биха могли да направят на нас. И толкова повече ние желаем да им помогнем. В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци. Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете. Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си. Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и драматичните състояния. Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената. А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието?
към текста >>

А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието?
Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете. Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си. Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и драматичните състояния. Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената. А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието? Средството би било много просто, ако тук се касаеше само да се откажем от желанието. Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него. Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество. Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея. Но, преди да можем да разрушим всичките си илюзии, необходимо ни е едно голямо количество опитности, които, разбира се, не могат да бъдат придобити само в един живот, без да говорим за толкова болезнените кармични следствия.
към текста >>

Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на свят,артериосклероза на кръвоносните съдове.
Редовна употреба на чесъна улеснява кръвообращението. Опит с животно показва, че действа предпазно и срещу склероза на кръвоносните съдове. В някои случаи етеричните масла на чесъна предизвикват намаление растежа на ракообразни подувания и тумори. Чесънът действа и върху общото състояние на организма и увеличава съпротивителната му сила. Поради тези си свойства чесъна се препоръчва при всички остри и хронично инфекциозни стомашни и чревни заболявания, особено като предпазно лечебно средство при остри и хронически гастроентерити, дизентерия, паратиф, тифус и холера. Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на свят,артериосклероза на кръвоносните съдове. ангина пекторис, (гръдна жаба). Дава се като храна на оперирани или облъчвания при тумори. Напоследък нашия чесън се изнася в странство, гдето от него извличат лечебни етерични масла и произвеждат препарата под име „Allicocaps“ (може би се има предвид алицина), който се дава вместо чесън. По-добре е да се взема самия чесън (по една глава дневно). Тоя навик ще повиши съпротивителната сила на организма и ще предпазва срещу изброените заболявания.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Не само с хляб се живее на този свят“.
Вий, които не знаете как да искате, научете това: Искайте с цялата си душа, искайте с целия си ум, искайте с цялата си воля, искайте с цялото си същество: искайте с всичките фибри на тялото си и с всичките сили на духа си. Искайте така, и ще ви се даде! Какво да искаме? От какво най-много се нуждаем? Кое е най-нужното днес на нас самите, на нашия народ на нашите братя хора по всички части на света? „Не само с хляб се живее на този свят“. Не материалните блага — в борбата за които губим живота си — са първото условие за нашето истинско щастие. Ний, като индивиди, нашият народ и цялото човечество, се нуждаем от нещо друго, от нещо неотложно, нещо, което днес трябва да предшества всичко останало: повече любов, повече братство, повече мир! — в душите ни и в света, между всички хора и народи. Мир, Любов и Братство — ето нашето новогодишно пожелание. Ето това, което ний трябва да искаме с цялото си същество и с всичките си сили.
към текста >>

В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта.
В тази далечна епоха, душите се пръскат по другите планети на нашата система в зависимост от степента на своето развитие и диференцирането на силите, които са пробудили в себе си. Онези, които са се развивали под въздействието на силите на Марс, отиват на Марс, които са се развили под въздействието на силите на Юпитер, отиват на Юпитер, трети отиват на Сатурн, четвърти на Венера, пети — на Меркурий. На земята останали да живеят само онези най-силни души, които са се развили под влиянието на силите на Слънцето и у които вътрешното напрежение на силите е могло да уравновеси външното центростремително налягане. Те са били запазили вътрешната си връзка с Бога, и по вътрешен път са били във връзка със съществата на Слънцето. Те преживели голямото нещастие, което сполетяло земята и продължили човешкия род. В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта. Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят.
към текста >>

Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят.
В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта. Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството.
към текста >>

Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят.
Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта.
към текста >>

Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии.
И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка.
към текста >>

Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят.
Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка. Не се излагайте под леден водопад!
към текста >>

В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове.
какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно. Всички духове и ангели произхождат от човешкия род, намират се близо до своите планети, и знаят какво става там. И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието благоволение, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни. А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели. В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове. И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3. Аз разговарях по този предмет много пъти с духове от нашата земя и те казват: човек би могъл да заключи за другите планети и за техните жители от многото неща които знае на своята земя;защото и от разсъжденията следва, че такива големи маси като планетите, някои от които по размер далече надминават нашата земя, не може да са ненаселени тела, които са създадени само за това да обикалят слънцето и със своята нищожна светлина да светят на една единствена земя, че тяхната цел ще е много по висша. Който вярва, (а това трябва всеки да вярва) че божеството е създало вселената с единствената цел да живее човешкия род, от който произхожда и небето, (защото човечеството е опитно училище на небето) той трябва също да е на мнението, че вред, където има небесни тела, има и хора, който живеят там. Планетите, който са видими за нашите очи, защото са от нашата слънчева система, са земи, тела от материален строеж, което явствува от това, че те отблъсват слънчевата светлина и наблюдавани с далекоглед не са като далечните слънца с блестящи пламъчета, а като земи прошарени с петна; после от това, че те също като нашата земя обикалят слънцето, обхождат зодиакалния кръг, вследствие на което има годишни времена, именно пролет, лято, есен и зима; по нататък, че те също като нашата земя се въртят около своята собствена ос и с това има и дни и нощи, сутрин. обед и вечер, и най после за това.
към текста >>

Планетите, който са видими за нашите очи, защото са от нашата слънчева система, са земи, тела от материален строеж, което явствува от това, че те отблъсват слънчевата светлина и наблюдавани с далекоглед не са като далечните слънца с блестящи пламъчета, а като земи прошарени с петна; после от това, че те също като нашата земя обикалят слънцето, обхождат зодиакалния кръг, вследствие на което има годишни времена, именно пролет, лято, есен и зима; по нататък, че те също като нашата земя се въртят около своята собствена ос и с това има и дни и нощи, сутрин.
Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели. В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове. И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3. Аз разговарях по този предмет много пъти с духове от нашата земя и те казват: човек би могъл да заключи за другите планети и за техните жители от многото неща които знае на своята земя;защото и от разсъжденията следва, че такива големи маси като планетите, някои от които по размер далече надминават нашата земя, не може да са ненаселени тела, които са създадени само за това да обикалят слънцето и със своята нищожна светлина да светят на една единствена земя, че тяхната цел ще е много по висша. Който вярва, (а това трябва всеки да вярва) че божеството е създало вселената с единствената цел да живее човешкия род, от който произхожда и небето, (защото човечеството е опитно училище на небето) той трябва също да е на мнението, че вред, където има небесни тела, има и хора, който живеят там. Планетите, който са видими за нашите очи, защото са от нашата слънчева система, са земи, тела от материален строеж, което явствува от това, че те отблъсват слънчевата светлина и наблюдавани с далекоглед не са като далечните слънца с блестящи пламъчета, а като земи прошарени с петна; после от това, че те също като нашата земя обикалят слънцето, обхождат зодиакалния кръг, вследствие на което има годишни времена, именно пролет, лято, есен и зима; по нататък, че те също като нашата земя се въртят около своята собствена ос и с това има и дни и нощи, сутрин. обед и вечер, и най после за това. че някой между тях имат и спътници, като луната на нашата земя. А планетата Сатурн. която отстои на голямо разстояние от слънцето, има и един голям светещ кръг, който и задържа много от отразената от нея светлина, Кой би желал, след като знае всичко това, и разумно преценява, да счита планетите за ненаселени тела? 4. Освен това, при разговор с духове, аз казах, че човек би могъл да вярва във всички тези неща, като изхожда от това, че във вселената има много слънца и всяко слънце е център на своята система.
към текста >>

5. Освен това, ангелският свят е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен на човека и на всеки орган и член от човешкото тяло отговорят милиарди ангели със своите органи и функции.
както и нашето и който може да прецени правилно всичко това, не може да не дойде до заключение, че такова едно неизмеримо цяло е само едно средство към целта, а именно последната цел на творението т. е. небесното царство, в което да живеят Всевишният, ангелите и човеците. И тъй, вселената е едно средство, една възможност да се създават хора-жители на Царството Божие. Един разсъдлив човек трябва прочие да приеме, че за една такава велика цел не ще да стигне човешкият род от само една планета — нашата земя. Какъв безконечен ще е Бог, ако хилядите и милиарди небесни тела са населени с безброй човеци и пак всичко това е едва сравнимо с Него самият? 5. Освен това, ангелският свят е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен на човека и на всеки орган и член от човешкото тяло отговорят милиарди ангели със своите органи и функции. Даде ми се също да узная, че небето може да съществува и отговаря на всички свои задачи само със съществуването на всички небесни тела с техните жители. 6. Има духове, чийто единствен стремеж е да се обогатяват със знания, защото само това им носи радост; на същите е позволено да странстват от една слънчева система в друга и да събират знания. Духове от тази категория казаха, че не само на планетите от нашата слънчева система има хора, а и по планетите от другите системи и то в безброй. Тези духове произхождат от планетата Меркурий. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Хвалете Господа (из неделната беседа „Хвалете Господа„ – 15. X.
към текста >>

Често хората роптаят против този свят.
Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му.
към текста >>

Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача?
Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже.
към текста >>

Днес целият свят е разделен.
магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата. С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво. Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро. Днес целият свят е разделен. Ние не сме против делението. Нека хората се делят. Ние не сме и против всевъзможните начини на мислене. Ние знаем, че всичко, каквото става в света, е за добро. Но всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място.
към текста >>

За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота.
Той се връща дома си, и наистина, жена му го прегръща, целува, станал е някакъв преврат в нея. Каквото светията каже, всичко става. Но каквото обикновеният човек каже, нищо не става. Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес.
към текста >>

Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят.
Вижте как тъкат те. Какъв тънък конец имат. И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия.
към текста >>

Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието.
Какъв тънък конец имат. И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая.
към текста >>

Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието.
И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар.
към текста >>

Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят.
Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват.
към текста >>

Такъв свят е щастието.
Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват. Това не е никакво щастие.
към текста >>

С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината.
Ако под думата ориз турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние. Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете. Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо?
към текста >>

Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият.
Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете. Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив. Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен.
към текста >>

Всички същества от организирания свят са подложени на страдания.
Човек се отличава от другите животни по своята мисъл. Но ако всеки ден мисълта му се изменя от вятъра, който вее, каква мисъл е тази? Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му? Вие не искате да страдате, но страданието ще ви се наложи. Няма нито един човек в света, който да е избегнал страданието. Всички същества от организирания свят са подложени на страдания. Никой не прави изключение, и за никого не се прави това изключение. Човек може да избегне страданията. Но той трябва да живее в една хармонична среда, в която търканията да са много малки. Нужни са обновителни процеси на вашата нервна система. Днес разрушаващите условия са по-силни, та разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия.
към текста >>

Днес всички хора искат сегашният свят да бъде добър.
Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да съсредоточиш тази мисъл, каквато болка и да имаш, не се минава ден, два, три или една седмица, и болката минава. Ако нямаш божествена мисъл, болестта продължава. Ако имаш едно Божествено чувство, и то има силата да лекува, както Божествената мисъл. И Божествената постъпка действа по същия начин. Днес всички хора искат сегашният свят да бъде добър. И се питат. какво ще стане със света. - Земята ще пътува така, както и до сега си е пътувала. Слънцето ще си грее така, както и до сега си грее. Само едно нещо ще стане.
към текста >>

Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят.
Като свърша работата си, ще поговорим. Дойде второ, трето роптание. Кажи им същото. Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа. Защото всички лоши пороци, това са змийска кожа, с която човек се облича. Човек трябва да съблече тази кожа от себе си. Това значи да се роди изново. Казвам: бъдещето не е илюзия.
към текста >>

Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва.
Приемете Любовта така, както Божественият дух у вас я предава. Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч.
към текста >>

Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния.
Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.
към текста >>

Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят.
Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. Андрей Андреев ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ Орфей като образ има свои предшественици в стария изток.
към текста >>

Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло.
А колко се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже по някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, т. е. няма знаци да заемат два дома и няма домове, в които да има два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогаз се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Значи, 12-те домове на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като 4-те ъглови домове отговарят на четирите възрасти в живота на човека. Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те заедно със знака, който възхожда, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Той ни показва на общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в него.
към текста >>

67. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката.
Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура. И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир. Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми.
към текста >>

Крие се в предметите на видимия свят.
От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика.
към текста >>

Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него.
Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си.
към текста >>

Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност.
Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога. Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение.
към текста >>

Защото последният час — часът, в който ще се ликвидира сметката на стария свят, и ще се обърне нова страница в книгата на живота, — това е именно времето, което преживяваме днес.
Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне в слава Божията Милост! Ще дойде ден лазурен и усмихнат! В. Недев ДА БЪДЕМ БУДНИ! Когато Христос е казал, че трябва да бъдем будни, защото никой не знае кога ще удари дванадесетият, последният час, — то това се отнася най-много и преди всичко за нас — хората, които живеем в днешната необикновена епоха, носеща в себе си велики страдания и велики блага за човечеството. Защото последният час — часът, в който ще се ликвидира сметката на стария свят, и ще се обърне нова страница в книгата на живота, — това е именно времето, което преживяваме днес. Отива си старото, и идва новото! Велико разплащане идва за хората и народите! От старото ни помен не ще остане! Затова днес всички трябва да бъдем будни — с отворени очи да посрещнем Царя на Света — Великото, което идва. Всякакви лични, дребнави сметки, всякакви временни, преходни желания и страсти, всички стремежи, които водят към отделност, трябва да бъдат забравени.
към текста >>

Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи.
Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите. Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая.
към текста >>

Много неща в сегашния свят блещят, без да са злато.
Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те се образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи. Много материи се продават за вълнени, без да са вълнени. Много неща в сегашния свят блещят, без да са злато. Те са само отгоре позлатени. Какво означава позлатяването? Много неща можете да позлатите, но позлатени ще си останат, не са чисто злато. С един френски наполеон може да позлатите много неща. Какво ви ползва един позлатен предмет?
към текста >>

В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства.
Който не е свикнал на влага, той не трябва да се излага. Обаче има организми, които определено се нуждаят от влага. Всяка мисъл трябва да бъде придружена с добри чувства. Ако и мисълта не е придружена с добри чувства, тя няма никакво приложение. Това означава влагата. В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства. Колкото и да е идеална една мисъл, ако няма добри чувства с нея, тя не може да използва. Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане. За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките мисли и чувства. В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи, кротките и миротворците трябва да се намесят във войната.
към текста >>

* Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел.
Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш.
към текста >>

Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии.
Ние не знаем какво е то в същност и въпреки това се ползваме от неговата светлина, топлина и сила. То е великата действителност. Без него няма живот. Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде. Ние действително сме деца на слънцето и в пряк и преносен смисъл и се храним със слънчеви лъчи. Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии. Бог е духовното слънце, което поддържа сърцето, ума, волята чрез топлината на чувствата, светлината на мисълта силата на волята. Какви доказателства искат тогава за Бога ? Къде е Бог? Ние питаме: Къде не е Бог ? Бог е в светлината, топлината и силата на слънчевия лъч.
към текста >>

Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят.
Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят. Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г. Събев Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 253) От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове.
към текста >>

Домовете - 2, 6 и 10 образуват така наречения „материален” тригон или тритонът на дейността и професията.
Така че първият дом ми показва какво е нашето тяло и нашата воля; петият дом ни показва какви, са проявите на нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието на нашата мисъл. Противоположният тригон на този е тритона, който обгръща в себе си домовете 3, 7 и 11 и се нарича социален тригон, или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме, показват ни природата на нашите отношения с другите хора. Третият дом ни показва какви са нашите връзки и отношения с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва на връзките с другаря на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом ни показва нашите приятели и техните отношения към нас. Домовете - 2, 6 и 10 образуват така наречения „материален” тригон или тритонът на дейността и професията. Той ни показва материалното притежание и състояние на човека, също показва и пътищата и средствата на добиване на това материално състояние. Тези три домове ни показват на три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва на богатството в пари, придобито от лична дейност. Той ни показва на труда на човека. Шести дом ни показва на слугите, прехраната и здравето.
към текста >>

Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят.
Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява. Срещуположният тригон на този, който обхваща домовете 4, 8 и 12, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат.
към текста >>

Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален През дверите на доброто от Дж. Ален.
Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Мисълта творец на характера. от Дж. Ален. Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален През дверите на доброто от Дж. Ален. Окултизъм и Мистицизъм, от В. Граблашев. Съвременният обществен морал и Дънов. — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. Великото учение — неполно основни положения, от В. Т. Благодумов.
към текста >>

Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния покой, Ел.
Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето. от Ч. Ледбитер Животът след смъртта, от Херман Рудолф Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14.000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер Духовен живот за мирския човек. от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот. Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния покой, Ел. Леви Жената по вечния път, В. Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр. Досев Днес и утре.
към текста >>

68. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение!
* Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта — онази, която с целувка споява рой двойки, онази, която в поета вещай красота, онази, която повдига с неземни упойки. * От древност, която човеци не помнят, със химн орфически Тебе Те, Слънце, възпяват светии и тоз лъчезарен завет и до днес приложим, с любов ще ширим, за да будиш духовни стихии. Елвилюри НА ПРАГА НА ПРОЛЕТТА То беше мраз в поля, гори, балкани, със стръв и лудост той поломи навсъде жизнения пламък. Тъжат цветя посърнали и клони, * че няма лист и цвят, ни нежен аромат! Но в пъпчиците млади, потънал във смирение животний пулс не спира! За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение! * А зимата в човека? В сърцата леденее и чезнат във невяра в световний друм тълпите посърнали, жадуват те слънце да огрее — на обич братска за лъчите. * Но идва пролет и чакат я душите —пъпки, които още твърдо се надяват, изпълнени с предчувствени потръпки, красивото във себе да прославят. * Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка.
към текста >>

От всички тия неща се сглобява един идеен свят.
Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат, дали това, което ядеш,е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш. Като чувстваш, ти се радваш на това. което чувстваш. И като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че ако не можеш да се изправиш на краката си, като детето, ако не можеш да пазиш равновесие, ще бъдеш в положение на животно. Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има ли закон. който да налага на човека да обича този или онзи?
към текста >>

Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.
Само тези мисли са добри, защото остават да работят в човека.Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш. Трябва да си зададеш въпроса: какво иска в дадения случай Божественото от тебе? Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш. Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: Това ще направя, онова ще направя — все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче, вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казахте: това ще направя, онова ще направя.
към текста >>

Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора.
Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи.Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена. Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора. Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хоро пък са изпратени в света да работят. Добрият човек е благо за всички. Той е като фар, поставен в мрачната нощ. Той е благо за всички параходи, които слизат на това пристанище.
към текста >>

* Велика и свята е жертвата на житното зърно.
* Велик е трудът, велики са усилията, но велики са и резултатите — възкръсна то вече във новий живот: Слънце го гали, ветрец го милва, сини небесни простори златни звезди го зоват. * И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал. И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива. А ето че идва вече жетва, харман. воденица. * Велика и свята е жертвата на житното зърно. Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби. * На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение. Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно.
към текста >>

Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби.
* И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал. И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива. А ето че идва вече жетва, харман. воденица. * Велика и свята е жертвата на житното зърно. Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби. * На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение. Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно. Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти.
към текста >>

Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическият свят, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране.
Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те се ограничават в тесните рамки на индивидуалния живот живота на частите, и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните единици, макар и по силата на един биологически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупка на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които, следвайки егоистичния принцип , отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминавал, от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическият свят, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарял все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат поглед все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно.
към текста >>

Сегашният свят преминава към една нова форма.
Мнозина, обаче, все още подържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова човечеството днес не може да работи със същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животински свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия свят.
към текста >>

Когато в далечни времена се е създавал животински свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия свят.
Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова човечеството днес не може да работи със същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животински свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия свят. С появата на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадият на механичното преустройство към този на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание.
към текста >>

В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото.
Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото. __________________________________ *) Из кн. „Живот за Цялото“ **) Тази статия с печатана през 1936 год. ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта. Като почнем от дори непосетите семенца, от малките тревички, животинки и стигнем до човека, всичко сеща нов подтик към нов живот, който пролетта щедро излива. Понятно е, защо още най-старите народи, египтяни, гърци и др.
към текста >>

За да опознаят и обикнат България, трябва да им даде четиво из родната история и география, карти и картини, изразяващи природните красоти на Родината, благоустройството на нейните селища, нейният материален и духовен напредък.
Тази възпитателна задача на чужбина тежи само върху българското семейство, а най-вече върху българската майка. Тежка е, трудно изпълнима е тая нейна задача. За да научи децата си да четат, ней са потребни буквари. За да обикнат те четенето. тя трябва да им даде полезно и приятно четиво: читанки, христоматии, приказки и разкази, детски и юношески списания. За да опознаят и обикнат България, трябва да им даде четиво из родната история и география, карти и картини, изразяващи природните красоти на Родината, благоустройството на нейните селища, нейният материален и духовен напредък. За да знаят големите дати от родната история и празниците на родната църква, във всяка българска къща трябва да има български календар. На чужбина всички тия неща не могат да се намерят. Те трябва да се изпратят от България. Тази голяма задача пое върху себе си Всебългарският Съюз „Отец Паисий“, от името ма всички българи и българки в пределите на Царството. Всебългарският Съюз „Отец Паисий“ събира прочитни книги, списания и вестници за деца, юноши и възрастни: събира буквари, читанки, христоматии и учебници по Закон божи, отечествознание (българска история и география) и др.; събира календари, географски карти, художествени картини; събира пари за изпращане тия вещи на българи в чужбина.
към текста >>

„Радио-Свят“ .
с три безплатни стопански книги. Записването продължава. Вестника излиза седмично. Редакция бул. „Царица Йоана“ 3, София. „Радио-Свят“ . брой 126, год. трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст. Загора, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера.
към текста >>

69. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не.
Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата. Но както житното зърно не умира по земята, така и човешката душа не ще погине в изпитанията и страданията на земния живот. Тя ще покълни, ще възрасне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод. Това е възкресението! Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не. Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея. Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина. Ние, които се кичим с името на Божия Син.
към текста >>

Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината.
* И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов. Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина. Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети. Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината. Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото. В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII. 1939 г.) В живота има три мерки, по които човек може да се ориентира. Ако не познаваш истината, ти не можеш да познаеш ума на човека. Ако не познават доброто, ти не можеш да познаваш волята на човека.
към текста >>

Та сега, в съвременния свят, хората се занимават само с позлатени работи.
За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов. Ти никога не можеш да мислиш правилно, ако в ума ти няма истина. Ти никога не можеш да постъпваш справедливо, ако правдата не е в твоята воля. Та сега, в съвременния свят, хората се занимават само с позлатени работи. Грамадна е разликата между истински златните и позлатените неща. Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят. Когато говорим за позлатените неща, ние разбираме несъществените, които се изменят, които не са реални. Христос засяга истината и казва: „Ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в царството Божие“.
към текста >>

Целият свят трябва да се прероди.
Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят. Когато говорим за позлатените неща, ние разбираме несъществените, които се изменят, които не са реални. Христос засяга истината и казва: „Ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в царството Божие“. Съвременните хора трябва да се преродят и умствено, и сърдечно, и волево. Целият свят трябва да се прероди. Христос казва; „Ако вашият ум, ако вашето сърце, ако вашата воля, ако вашата душа, и ако вашият дух не се преродят изново, не можете да влезете в царството Божие“. Това е казал Христос, така е писано във вечната книга на живота. Когато създаде света, Бог написа тия работи и постепенно ги разкрива. И всички хора, които се стремят към тази истина, тя им се открива според степента на тяхното развитие. Истината трябва да бъде достояние на всички хора.
към текста >>

той ще види как целият свят ще се отвори за него.
Къде е Бог? Той е в човешката душа и в човешкия дух. Когато искаш Бог да ти помогне, отправи своята душа, своя дух, своето сърце и своя ум към Него. Постъпи към Него с всичката си чистота и доброта на своето сърце и на своя ум и пожелай да изпълниш Неговата воля. Има ли това желание човек, държи ли го дълбоко в себе си. той ще види как целият свят ще се отвори за него. Сега вие искате да посрещнете новата година. Че как и къде ще намерите Бога? Вие ще намерите Бога във вашия дух, там ще се прояви Той. После ще го намерите във вашата душа. След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез мислите ви.
към текста >>

Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години.
След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез мислите ви. И най после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе в нашата воля. Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години. Не, Бог вече няма да слиза на физическия свят, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори. Те казваха: Знаем, че на Мойсей е говорил Бог, но на този дали говори, ние се съмняваме. Каква разлика има между Мойсей и Христа? Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого.
към текста >>

Не, Бог вече няма да слиза на физическия свят, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори.
И най после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе в нашата воля. Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години. Не, Бог вече няма да слиза на физическия свят, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори. Те казваха: Знаем, че на Мойсей е говорил Бог, но на този дали говори, ние се съмняваме. Каква разлика има между Мойсей и Христа? Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране.
към текста >>

Запалена стрела - летя в прибоя на етерния океан и във пороя съм Пеперуда-плам над тоя свят.
* Аз ида в Правда — с меч да припозная насилието с колко е глави, лъжата — с колко е езици в тая земя, която с гняв ще размотая и сам кълбо ще свия без „уви“. * Аз ида лек и тих, като сияя във утринния от лъчи букет: Над рамото ми пламеней, играе на слънцето ликът пресветъл. В края узнай, че грея Аз и лея мед. * Аз ида вихрен пряко Звездороя по друм, осеян от планетен цвят . . . Запалена стрела - летя в прибоя на етерния океан и във пороя съм Пеперуда-плам над тоя свят. * Аз ида светъл, бърз и благ и таен — къпони златни нося с двуелмаз: ще ви премеря в обич с дух безкраен! Бъдете будни в онзи миг омаен, когато ще ви възкресявам Аз! * Аз ида да деля и единявам: единното да сложа в двуедно, различното навек да разлъчавам, блаженство двойно щедро да раздавам под миглите на Вечното Око. * Аз ида Нов Закон да ви насаждам: Мъжът — във мене да познай Жена, жената — с Мъж във Мене да се ражда. във Мене всеки себе си да види, във себе си пък Мене да открий!
към текста >>

70. -

В този смисъл целият материален свят е създаден за човека.
„Братство“ ще разгледаме, въобще доколко основателни са тия твърдения за психопатичността на гения и изобщо на надарения човек и, в частност, дали наистина склонността към изучаване на „окултното“ е белег на психопатчност. С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И ще родиш син (из неделната беседа „И ще родиш син“ – 11. II. 1940 г.) Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т. е. с проявяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека. Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега. да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос.
към текста >>

Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят.
С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И ще родиш син (из неделната беседа „И ще родиш син“ – 11. II. 1940 г.) Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т. е. с проявяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека. Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега. да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос. Ако имаме религиозни вярвания, които се дължат на вашата опитност.
към текста >>

Ако целият свят е лош, откъде иде доброто?
Ако сами сте проверили нещата, това е едно, но ако се осланяте само на вяра, че този или онзи са писали или казали така, това е друго нещо. Защото нещата, които са писани, могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ако всичко от писаното е вярно, защо тогава съществува този дисонанс в света? Ако всичко в света е зло, тогава откъде произтича доброто? Или, ако всичко е добро откъде произтича злото? Ако целият свят е лош, откъде иде доброто? Човек има две естества. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива душа — духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто — от духа.
към текста >>

Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят.
В този смисъл и Мойсей не принадлежеше само на евреите. Той дойде само да услужи на този народ, а евреите се помислиха за богоизбран народ. И всеки от нас, който реши да служи на Бога е богоизбран. Той е посланик Божий. Всички трябва да бъдете посланници, а не проповедници. Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят.
към текста >>

Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят.
Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
към текста >>

Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят.
Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?
към текста >>

За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел.
Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе.
към текста >>

За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска.
към текста >>

В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?
Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея.
към текста >>

До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе.
За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н.
към текста >>

Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога?
Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н. Търговец т се обърнал към проповедника с думите: на кого от двамата да вярвам? Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина? Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: Къде е нашият Стоян?
към текста >>

Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят?
Казвате: Къде е нашият Стоян? Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той е в твоята къща, но ти не го виждаш. Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят? Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал.
към текста >>

Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици.
За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал. Нали Христос се явяваше с тялото на своите ученици? Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате. Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди.
към текста >>

Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял свят Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски.
а другите се повтаряли. Заключението било,че надписът бил на някой неизвестен език от преди 4 хил. години. Обаче най-интересното било, че буквите не били писани на ръка, а били печатани с печат. . . Много отдавна и в Китай са познавали книгопечатането. Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял свят Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски. Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички. И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането. Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането? Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от дърво и да си ги направи в много екземпляри.
към текста >>

И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането.
. . Много отдавна и в Китай са познавали книгопечатането. Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял свят Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски. Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички. И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането. Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането? Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от дърво и да си ги направи в много екземпляри. Но дървото не било удобно защото се пукало от сушата и набъбвало от влагата. Тогава той се заел да ги лее от метал. И загубил цели 10 години, докато успял да се установи на най-сполучливия начин за отливане на буквите.
към текста >>

КНИГОПИС „Радио свят“, брой 139 година трета, съдържа най-подробната програма но Българските предаватели, Радио Белград и най-интересното от всички Европейски станции на къси, средни и дълги вълни.
лекторът раздаде есп. значки на отличилите се изпълнители, старият сляп есперантист г. Ст. Ненков благодари от името на слепите, а г. Д-р Атанасов и Кръстанов — от името на зрящите, като окуражиха младите артисти от чиято воля, постоянство и успех мнозина има да се поучат. И. X. К. КНИГОПИС „Радио свят“, брой 139 година трета, съдържа най-подробната програма но Българските предаватели, Радио Белград и най-интересното от всички Европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Крайно интереси радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Травиата“. която ще се предава от Будапещенската кралска опера. Годишен абонамент 120 лева. Адрес: Пирот 9, София, тел. 2-55-90.
към текста >>

71. -

(Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл).
Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това. което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо.
към текста >>

Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят.
Има някаква потенциална сила. Но силата зависи от онази разумност, която човек има в себе си. Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите.
към текста >>

И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален.
Но силата зависи от онази разумност, която човек има в себе си. Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи.
към текста >>

Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят.
Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи. Невъзможно е щастливия човек да го направиш щастлив.
към текста >>

В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение.
Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи. Невъзможно е щастливия човек да го направиш щастлив. За да го направиш щастлив, ти трябва да го лишиш от неговото щастие, че после да му го дадеш.
към текста >>

Вие живеете в един свят на щастие.
Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази хубавата дреха ще ти причини само редица страдания Та сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл. Вие живеете в един свят на щастие. Ако сте нещастен, то причината за това е вашето неразбиране. Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината за това? Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им?
към текста >>

Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила.
Оставете тази работа! Хората нека си говорят каквото искат. Няма защо да подслушваш какво говорят хората. Не са виновни тия, които говорят, виновен е този, който подслушва. Като погледнем света, трябва нашите сърца да се изпълнят с благоговение. Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят.
към текста >>

Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят.
Като погледнем света, трябва нашите сърца да се изпълнят с благоговение. Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят. Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене. Не видение, но живеят на земята, единият беше хуморист, каза: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми да не знаят къде съм. И другият казва да не казвам къде е.
към текста >>

Имах още един познат, и той замина за другия свят.
Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят. Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене. Не видение, но живеят на земята, единият беше хуморист, каза: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми да не знаят къде съм. И другият казва да не казвам къде е. Иска да е свободен от жената и от децата си.
към текста >>

Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето.
Смъртта е само една сянка на живота. Следователно, когато не изпълняваме волята Божия, сенките идат в света. Сега аз ви говоря за новия живот, за новия човек. Вие искате да знаете, това, което ви говоря, дали е право или не. Аз не искам да питате хората дали е право или не. Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето. И вижте какво ще стане. Ако времето се уясни, туй учение е право. Или може времето да е ясно и да поискате да се заоблачи. Както искате опитайте. Но и другояче може да питате.
към текста >>

Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят.
Не да го махнете, но да му намерите работа. Като станеш недоволен, вземи една мотика, или лопата, иди копай. Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата. Та казвам: Ще имаме една светлина. Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят. Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка.
към текста >>

Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят?
Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата. Та казвам: Ще имаме една светлина. Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят. Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят.
към текста >>

Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България.
Като си доволен, напусни работата. Та казвам: Ще имаме една светлина. Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят. Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята.
към текста >>

Някои казват: Още не сме за оня свят.
Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее.
към текста >>

Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят.
Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена.
към текста >>

Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята.
Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена. Аз говоря за вътрешния живот. Лъжата трябва да се изхвърли от човешкия ум.
към текста >>

Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят.
От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките.
към текста >>

72. -

Величието на звездния свят.
Бог. Любовта. Живата природа – Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота. Величието на звездния свят. Дърво — барометър Яжте грозде! Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са посмели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, но това ново е наистина ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма. В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново“, шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божественото Ново, което, по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова.
към текста >>

Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един свят, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния.
Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас, сме изправени пред велик, съдбоносен избор: Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото! Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъде ще? В кое е спасението и истината? Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един свят, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния. Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем? Можем ли ний да отхвърлим човешкия закон, — закона за борбата и насилието, закона за правото на силния, закона на егоизма, и да възприемем Божествения закон, — закона за Любовта и братството, закона за правото на слабия и за дълга на силния, закона за жертвата? Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на любовта. Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди.
към текста >>

Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем?
Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъде ще? В кое е спасението и истината? Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един свят, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния. Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем? Можем ли ний да отхвърлим човешкия закон, — закона за борбата и насилието, закона за правото на силния, закона на егоизма, и да възприемем Божествения закон, — закона за Любовта и братството, закона за правото на слабия и за дълга на силния, закона за жертвата? Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на любовта. Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди. Любовта, която обгръща всички.
към текста >>

Мисията на българския народ е именно тази: да докаже на целия свят, да покаже нагледно на всички хора и народи на земята, че може да се живее в мир и любов с всички, че може да се намери мирно разрешение на всички въпроси, че могат хората и народите да вървят по пътя на Бога, дори заобиколени от вълци, дори всред пламъците на огъня, и пак да останат здрави и невредими.
Да отхвърлим закона на вълците и да заживеем по закона на истинските човеци, т. е. по закона на Бога: по закона на Любовта. Няма величие по-голямо от това. Няма постижение, по по-голямо от това. Няма разцвет, по-голям от този: да тръгнем по пътя на Новото, което Бог сочи на хората — по пътя на Любовта. Мисията на българския народ е именно тази: да докаже на целия свят, да покаже нагледно на всички хора и народи на земята, че може да се живее в мир и любов с всички, че може да се намери мирно разрешение на всички въпроси, че могат хората и народите да вървят по пътя на Бога, дори заобиколени от вълци, дори всред пламъците на огъня, и пак да останат здрави и невредими. Идва нещо истински ново в света. Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите.
към текста >>

Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят.
Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите. Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство. Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят. Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на секта — това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез България на света. П л а м е н _________________________________________ Човешкият ум, новината воля и човешкото сърце могат да творят и по-хубави неща от тия, които днес виждаме навсякъде около себе си. Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето. Достатъчно е да решим — и ще го направим. Достатъчно е да хванем правия път — и ще достигнем целта.
към текста >>

Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето.
Това е любовта между хората и народите. Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство. Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят. Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на секта — това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез България на света. П л а м е н _________________________________________ Човешкият ум, новината воля и човешкото сърце могат да творят и по-хубави неща от тия, които днес виждаме навсякъде около себе си. Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето. Достатъчно е да решим — и ще го направим. Достатъчно е да хванем правия път — и ще достигнем целта. Ще насочим всички сили на ума. на волята и на сърцето си и ще осъществим Царството на мира, на братството и любовта, — Царството Божие на земята. Ако във злото сме силни, защо да не обърнем посоката, и да бъдем силни и в доброто?
към текста >>

Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
Без идеи той е без корен, без основа. Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта. Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт. Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство. С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно.
към текста >>

Бог не присъства един материален начин в света.
Крепи всичко — и отвътре и отвън. но сам Той не взема участие в нищо. Уподобяват го на Светлина, на Разум — Логос. Но сам по себе си, Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са Негови прояви. Бог не присъства един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.
към текста >>

* * * ЛЮБОВТА (Извадки от главата „Любовта“) Любовта е свят, в който живее Божествения Дух.
Цялата вселена представя „Градът Божи“, дето Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик. че обхваща и най малките същества и урежда живота им. Всички ангели, всички велики същества, които с живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос. * * * ЛЮБОВТА (Извадки от главата „Любовта“) Любовта е свят, в който живее Божествения Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.
към текста >>

Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта.
Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик. че обхваща и най малките същества и урежда живота им. Всички ангели, всички велики същества, които с живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос. * * * ЛЮБОВТА (Извадки от главата „Любовта“) Любовта е свят, в който живее Божествения Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят, е проявена, материализирана Любов.
към текста >>

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят, е проявена, материализирана Любов.
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят, е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога“. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, и вътре в нас.
към текста >>

Чуй тази песен: Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот — живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост.
Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клоне. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта — от корените до плода. Чуй тази песен: Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот — живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост. за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов * * * ЖИВАТА ПРИРОДА (Извадки от главата „Живата природа“) Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява.
към текста >>

Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия свят.
за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов * * * ЖИВАТА ПРИРОДА (Извадки от главата „Живата природа“) Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества с, които придават ценност на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“, и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.
към текста >>

Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си?
Те не зноят що е човек, отгде той иде и къде отива, и дали смъртта е край, или пън е начало и врата към друг живот. Какво ни ползват безбройните други знания, когато най-същественото знание, знанието за себе си, нашата същина, ни е отнето? Каква полза да познаваш света, а да не познаваш себе си? Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота. Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание? Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си? Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината. Човек е дух, а не тяло. Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл. Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще.
към текста >>

Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния свят В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове.
Ний имаме още много други такива, лоши или добри черги, които се проявяват в нас инстинктивно. Тия примери показват какво става през всичките ни животи. Ний минаваме през всякакви опитности, които забравяме, но извличаме от тях редица правила за живота и за поведение, способности, склонности и сили, които са от ней-голяма стойност за нас. Подробностите ни биха пречили много, защото биха отегчили нашия дух, но извлечената от тях поука ще ни бъде винаги полезна за една непосредствена употреба. Из „Прераждането“, Ървин С. Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния свят В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгли и плоска като зърно леща. Според най-низката оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години.
към текста >>

един подобен отделен свят за себе си.
Нашата слънчева система е твърде отстранена от центъра на тая млечна система. Ние се намираме по-скоро към предградието на млечния път. По-рано астрономите са мислили, че всички звезди, които могат да се видят с телескоп върху небосвода, спадат към този млечен път. Но измерванията са показали, че много звездни купчини, които поради своята отдалеченост ни се струват като мъгла — мирови мъглявини — са много по-далече от крайния предел на нашия млечен път. Например, разстоянието до мъглявината Андромеда е един милион светлинни години, и следователно звездите на Андромеда е невъзможно да са включени в нашата млечна система, а образувал. един подобен отделен свят за себе си. Благодарение на сегашните исполински телескопи са известни вече стотици такива вселенски острови като нашия млечен път. Изследователите ги наричат галактони (на старогръцки - млечен път). Напоследък се установи, че между галактоните съществуват известни ъгъл показват, съотношения и че известен брой галактони образувал, още по-големи звездни системи, наречени „космони“. Такива космони са известни за сега 50. Един космон обхваща повече от 200 млечни системи или галактони.
към текста >>

София VI Излезе от печат „Свят и Наука“ брой I.
от Д р Г. Ефремов или друга книга по избор от списъка, даден в брой I. на списанието. Запишете се веднага, като пратите 40 лева до редакция „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2. София VI Излезе от печат „Свят и Наука“ брой I. год. IX. картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно.
към текста >>

Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „Свят и Наука“, бул.
картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно. като премия, книгата „Пътешествието на капитан Скот към южния полюс“ от Т. Тес. Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София, по чекова сметка № 741.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов.
Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! * Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят.
към текста >>

Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна.
източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“.
към текста >>

Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“.
Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи. Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света. В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове. Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“. Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане.
към текста >>

Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните.
Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик.
към текста >>

Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т.
Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества).
към текста >>

Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес.
. . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
към текста >>

се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала.
към текста >>

И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
към текста >>

Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X.
към текста >>

* * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.
към текста >>

И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта.
Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко! “ И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината! И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта. И видя той в него стоящи на светли престоли беловласи старци, пред които бяха прострени дебели рула — Книгите на Живота — и изучаваха в тях мъдростта на миналото, за да отгатнат съдбата на бъдещето! И даде му Великия Маг дванадесетолистов пергамент, когато го въведе в храма на мъдростта. И прочете той на първия лист на пергамента написано с едри букви, които светеха с мораво-зеленикавия цвят на верила: „Само когато Слънцето грее, животът има смисъл! “ И разгърна втория лист и прочете по него написаното: „Само когато реките текат, земята се разработва“. И буквите на написаното бяха направени от сапфир с ясно-син цвят.
към текста >>

Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят.
Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
към текста >>

Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
към текста >>

Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят.
14. Книжнина. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“.
към текста >>

* Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!...
Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм. * * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г. * * * АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? * Виж.
към текста >>

.. * * * СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят във всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира?
* О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. * Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... * * * БРАК Дете, кога цъфна, след люта зима, на Майката из сочните гърди, пред твойта красота неизразима угаснаха последните звезди! * И Слънцето блесна във свойта слава, възрадвано от твоя чуден лик, и дар нетлен, с какъвто то дарява, прати на теб от извора велик... * И, с тоя дар във брачни връзки сляна, ще засияйш честита и засмена, по-светла от най-светлите звезди! * Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз лъч, ти роза в моите гърди! .. * * * СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят във всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... * Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... * Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, * и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. Иван Толев А. Блек.
към текста >>

Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . .
И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VI). Още за физическото възпитание на детето. Значение на дълбокото дишане, слънчевите бани, екскурзиите Един важен фактор за физическото възпитание на детето е пренебрегнат в нашето училище.
към текста >>

Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят.
В училището един вид хипнотизират делата. За това са виновни управляващите, които го правят съзнателно. Ние мислим, че всички други народи са шовинисти, но ние не сме. И ние сме шовинисти. Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят. Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно. Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от училището. Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на народите. Не само че не трябва да говорим лошо за другите народи, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях.
към текста >>

На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят.
Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи?
към текста >>

Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“.
За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“. Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят. И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло.
към текста >>

Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят.
За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“. Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят. И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло. Опустошили се грамадни области и се избили и осакатели със стотици хиляди хора.
към текста >>

Когато то живее само с материалистични представи, с представи само за видимия свят, то нервната му система остава без свръзка с висшите духовни сили.
Ние сме снабдили ученика само с материалистични представи. Всичко това е хубаво, необходимо е. Но. ако се ограничим само с това и не отидем по-нататък, то ученикът ще. живее само с материалистични представи. А това е много опасно за неговото по-нататъшно развитие. Когато то живее само с материалистични представи, с представи само за видимия свят, то нервната му система остава без свръзка с висшите духовни сили. Ако материализмът бе продължавал да се разпространява, то той би се отразил много пагубно върху нервната система на човечеството. Тя постепенно щеше да се изражда. Нервните области щяха да се увеличат. Ето какво казва Д-р Цигелротъ5) за нервните болести: „нервозността се явява като знамение в наше време. Цял свят страда от нерви.
към текста >>

Цял свят страда от нерви.
Когато то живее само с материалистични представи, с представи само за видимия свят, то нервната му система остава без свръзка с висшите духовни сили. Ако материализмът бе продължавал да се разпространява, то той би се отразил много пагубно върху нервната система на човечеството. Тя постепенно щеше да се изражда. Нервните области щяха да се увеличат. Ето какво казва Д-р Цигелротъ5) за нервните болести: „нервозността се явява като знамение в наше време. Цял свят страда от нерви. И действително, болестта, която до скоро беше достояние само на висшите класи, проникна вече и в низшите слоеве на обществения организъм, като не пожали и народната маса. Не само високо-поставени госпожи, но даже и готвачките, слугините имат своите „нерви“ и своите „припадъци“. Нервозността, нервните, истеричните болести съвсем не са плод на нашето време. Те са съществували във всички времена и във всички степени на културата. Но това, което вълнува хигиенистите, което ги зове на бойното поле, е обстоятелството, че в наше време нервните разстройства от ден на ден стават по-чести, обхващат всички възрасти, съсловия и професии.
към текста >>

Обръщане на погледа единствено към материалния свят, изгубване на себе си всред явленията на материалния свят, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести.
От ден на ден все повече и повече се разпространяват нервните болести във форма на неврастения, невралгия, истерия, нервозност и пр. Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички. Причината на това е неудовлетворяването нуждите на духа. Всеки един, който престъпва мировите закони, наказва сам себе си. Умственият подем не може да причини никаква ненормалност в нервната система, ако той се придружаваше от също такова задоволяване на духовните човешки нужди, на неговите сърдечни нужди. Обръщане на погледа единствено към материалния свят, изгубване на себе си всред явленията на материалния свят, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести. За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо тяло; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили. Днешният педагог трябва да знае много добре човешкото естество, за да знае истинските нужди на човешката душа. Ако той не знае човешкото естество, той ще мисли, че човешката душа ще може да се развива нормално, ако живее само с материалистични представи. Ние не трябва да се задоволяваме само с удовлетворение умствените нужди на детето, но и дълбоките му духовни нужди. Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система.
към текста >>

Под тебе е цял един свят на живот; над тебе е също така цял един свят на живот.
„Зората е пробуждащото око на душата; предвестник на великото слънце на духа, който със своя блясък прави истините в тебе, в природата и във вселената.“ „Пред пробуждащата светлина на зората сенките падат, предметите се проглеждат, ала формите им се менят постоянно: това е царството на полуистините. Чрез него се преминава в царството на истините — източника на Великата Светлина. Такъв е стремежът към съвършенството! „О сине на мъдростта! Разбери всичката важност на положението, което ти заемаш в Живата Природа! Под тебе е цял един свят на живот; над тебе е също така цял един свят на живот. Ти живееш посред тях!... От де си дошъл ти, това е тайна на боговете!... Къде ще отидеш ти, това зависи от волята на твоя дух и направлението на твоята съдба! И живота под тебе и живота над тебе не зовът към себе си; и единия, и другия ти дават всичките свои прелести! Пред теб е избора на свободния човек!
към текста >>

То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта!
Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето.
към текста >>

... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе!
Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето. “ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите.
към текста >>

Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум.
външната става. Ако възелът, който съединява първия фаланг на пръста с втория, е силно изпъкнал, то това показва ред в мислите, а ако другият възел, тоя, който съединява втория с третия фаланг. е силно изпъкнал, то това показва ред в материалните работи, любов към реда. (Фиг. 32, В 1 и В 2). Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа.
към текста >>

Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят.
да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца. И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг. Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят. Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“.
към текста >>

Тя блуждае по земята, за да търси своята дъщеря Персефона, която била отведена от Плутон в подземния свят).
Любвеобилен и доверчив характер. Понякога се изразява в един вид удобна и страхлива търпеливост. () ВИРГО — Дева Владетел . Знак на земята ТИП: ШВЕЙЦАРЕЦ Като асцендент: Цар Николай II, Меланхтон, Ги дьо Мопасан. (Вирго — Церера (Деметра) е богинята на земеделието и законодателна на обществения ред. Тя блуждае по земята, за да търси своята дъщеря Персефона, която била отведена от Плутон в подземния свят). Този знак представлява една мома, която държи в дясната си ръка няколко зрели житни класове. Това е символа на неопетнената душа. На арабски той се казва Суъ-була, т. е. онова, което ражда. На 25 дек.
към текста >>

Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят.
() СКОРПИО — Скорпион. Владетел . Знак на водата ТИП: СЪВЕРО-ГЕРМАНЕЦ Като асцендент: Гьоте, Д-р Рудолф Щайнер, Едисон, Морис Метерлинк, Жана д’Арк. Под този знак се различават два ясно разграничени типа: на по-висшия и по-низшия скорпион-тип. Под него идват по-висшите идеалисти, мистици, чието влияние може да бъде почувствано в широк кръг. Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него.
към текста >>

Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой.
Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид.
към текста >>

Колко святи, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас!
— Вземи едно, прехапи го и кажи, какво има в средата му ? — В средата няма нищо, в недоумение отговорило детето. — Сине мой! умно му отговорил тогава бащата, — вътре в зърното, дето ти не виждаш нищо, е скрита възможността за живота на едно величествено дърво, от плодовете на което биха се наслаждавали стотици хора, ако само зародиша би попаднал в добра почва и би пуснал летораст. И колко такива зародиши на добро загниват, в който и да било от нас, затова само, че ние лекомислено, като децата, не виждаме в тях нищо, не им придаваме значение! Колко святи, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас! И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите пориви, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях ! Превел от руски: К. Иларионов. * Видение и пренасяне на далечно разстояние. В столицата в една стая са живели двама студенти — единият естественик, другият химик. Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не бой се ти, не крий се веч: по цели свят зове тръбата, арената не е далеч!
* На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта. . . * На край света, на край света скала вледена и злина не могат вече устоя пред огъня на любовта. * * * НАПРЕД! Напред, девойко, във борбата! Не бой се ти, не крий се веч: по цели свят зове тръбата, арената не е далеч! * Възпламени сърце прекрасно, не тай змията веч в гърди, и прегърни кръста ти страстно, в борба и ти се нареди... * Явиш ли се и ти в борбата, за помощ тебе ще зоват страдалци много, без отплата служи, служи и ти, до смърт. * Че утре сън като затвори навеки твоите очи, за тебе всеки ще говори, че светла личност беше ти. * Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен.
към текста >>

* * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“.
* Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен. * То днес ни мъчи и терзае,.. избликва сълзи на очи, а утре лудо заиграе, обляно в радостни сълзи! . . . * * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“. * — „Върви! “ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя. * Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр.
към текста >>

Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят.
Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце.
към текста >>

И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа.
— Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник.
към текста >>

Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог.
Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците.
към текста >>

Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно.
Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците. Ето от Плотин, Сведенборг, Бьоме и други имат своето право да бъдат връх сцената на мировата мисъл.
към текста >>

Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи.
— Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота.
към текста >>

Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото.
Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота. Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм. Хайне и Ленау негодуват против действителностьта, която разпръска техните романтични блянове. А всред всички тях цари дивния образ на Байрона, въплътен в Манфред, представител на цяла плеада навъсени и бурни скръбници.
към текста >>

Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг свят.
Всичко това го е дълбоко вълнувало. Както зад известни наши постъпки стои нашето съзнание, така и първобитният човек е смятал, че тези явления са. плод от дейността на известни сили. по-мощни отколкото самият той А пък до схващането, че трябва да има духове, е дошъл, разбира се, чрез помощта на съня. Когато умирал някой негов близък, той след известно време го е виждал на сън. Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг свят. По-нататък е трябвало да повярва, че подобни духове управляват и природните явления, които гледал около себе си. Така се поражда основата на религията: анимизма. Понеже страшните природни явления са можели да му причинят пакост, у него се е събуждал страх от тези духове, и същевременно желание да ги омилостиви по някакъв начин. Така се поражда първата религия със своите молитви, жертвоприношения и пр. И така религията е била плод на невежеството, суеверието и страха на първобитния човек.
към текста >>

Инквизицията, това адско учреждение, е мъчила своите жертви от името на църквата заради еретичество и мнозина от тях е пращала на онзи свят чрез изгаряне или по друг начин.
И до когато нейните представители са били във връзка с небето, тя е била жива. Но по-после се изгубва тази връзка; те вече не са окултисти-ясновидци. Тогаз настъпват нейният упадък и нейните грешки. Фанатизмът идва, когато непосредственото духовно знание се замества само с привързаност към традициите. И затова не е чудно, че мнозина представители на църквата стават гонители на знанието, на науката, не е чудно, че църквата става реакционна в много работи. Инквизицията, това адско учреждение, е мъчила своите жертви от името на църквата заради еретичество и мнозина от тях е пращала на онзи свят чрез изгаряне или по друг начин. Църквата е давала срещу пари особени документи, наречени индулгенции. Индулгенциите давали право на отиване в рая, понеже чрез тях се опрощавали бъдещи грехове. Ян Хус загина мъченишки на кладата, заради смелостта си да изобличава неправдите на папската власт. Също така и Галилей беше измъчван в затвора за твърдението, че земята се върти около слънцето. А днес това е една най-обикновена, общопризната истина.
към текста >>

Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство.
Сега ще разгледаме от какви елементи е съставена йерограмата на Йешуа (הושהי)1) . Всеки може тук да види тетраграмата הוהי разделена по средата הו-הי и свързана с буквата ש (шин). И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът. Да се раздели тази дума, значи емблематически да се изрази разчленението на неговото единство и делимото множество за раждане на множители. Шин (ש), която съединява двете части, изобразява производителния и тънък огън, проводник на неразделящия се живот, формиращия посредник, ролята на който е да извърши въплътяването, като позволява на Духа да слиза в материята, да я прониква, да възбужда силите й и да я преработва по свой начин. Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство. Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението. Но същото число е и число на волята, а волята е средство за възстановяване. Посветените знаят, защо заменянето на четирите с пет е само временно пакостно: как в калта, дето се търкаля в падението си, човешкият множител се учи да си завладее една личност, действително свободна и съзнателна. Той отново се издига от падението си, по-силен и по-велик; по тоя начин, злото иде след доброто само временно и с цел да осъществи по-доброто. Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни.
към текста >>

Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята.
Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
към текста >>

Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св.
По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
към текста >>

В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник.
към текста >>

В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник. В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема.
към текста >>

Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума.
Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма.
към текста >>

Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния свят.
Старите са имали едно особено деление на зодиака, според четирите фази на Луната (всяка от по 7 дни приблизително) в 28 лунни къщи и на всяка от тези къщи приписвали особено влияние. Сега това деление не се употребява и значението му се е изгубило. Заслужва, обаче, да се направят изучавания в това направление. Луната е голяма събирачка на хармоничното и нехармоничното, което иде чрез аспекти от другите планети. Луната, добре аспектирана и в една ъглова къща, е една гаранция за успешен живот. Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния свят. Един от най-лошите аспекти в хороскопа е четириъгълника или опозицията на Сатурн. Всякога трябва да се внимава, щото Луната да взема характера на знака, в който е поставена, напр. ако стои в , ще се прояви влиянието на Марс в импулсивност и пр., в добър и лош смисъл, според аспектите. Лошо аспектирана Луна е сигурен знак за слабо здраве, особено през първите седем месеци на живота. Луната има голямо влияние върху всичко, което има връзка с медиумитет, спиритизъм, психометрия и пр.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! * И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта.
към текста >>

Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка.
Надея се във вас, и вие ще разберете, че не бива да говорите зле за хората, които знаят магията. Аз се наведох да й целуна ръка, но тя я отдръпна и ми посочи место при дъщеря й. Тогава видях госпожа Ламберт, как се простре на креслото, на което всякога седеше Мария; то бе на два метра разстояние от кревата. Лампата изпукаше синкава светлина; предметите едва се забелязваха. Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава. Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка. Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната. В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя.
към текста >>

Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ .
Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той.
към текста >>

Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят.
Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи.
към текста >>

Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят.
той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен. Той бил до висша степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален.
към текста >>

Бьоме, в различие от другите пророци, вместо да ни дава подробности относително невидимия свят, по-скоро изучва най-вътрешните принципи на нещата и отива до самата основа или центъра.
И като ми се отнеме духът Божи, аз не мога даже да чета, а камо ли да разбирам това, което сам съм написал“. Той притежавал забележителни окултни сили, като е могъл да вижда в миналото и да чете бъдещето. По някога казвал на хората всичко за миналия им живот. Той вниквал лесно във вътрешния смисъл, скрит зад всяко име, без да обръща внимание на външния говор, като откривал съществения характер на лицето или скритата природа на животното или растението. Външните им форми изразявали за Бьоме вътрешните им качества, понеже тия външни форми са видими символи на вътрешната същност или реалност. Бьоме, в различие от другите пророци, вместо да ни дава подробности относително невидимия свят, по-скоро изучва най-вътрешните принципи на нещата и отива до самата основа или центъра. При изучаването на неговата система, ние ще почнем с неговото схващане, което, поради липса на по-добра дума, ще наречем Бог. Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното. Ние говорим за божиите действия, като че те имат начало във времето, когато те нямат нито начало, нито край. Крайното не може да обгърне безкрайното, както не може и неизмеримото да бъде измерено. Само вечното може да реализира вечното.
към текста >>

Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си.
Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им. Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия. Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично.
към текста >>

Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други.
се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер.
към текста >>

Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях.
Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало. Двата пола вече били различни.
към текста >>

Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам.
Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло.
към текста >>

При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо.
към текста >>

Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога.
само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.
към текста >>

Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада.
Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си.
към текста >>

Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ .
От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си. За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието. Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения. Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях.
към текста >>

Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни.
Бди и чакай! Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него. Но който веднъж Го е видял, Него, Който няма име, Който е невидим, неосезаем, безплътен, неизменен, непостижим, без начало и без край, по-висок от висините и по-дълбок от дълбините, той е спасен. Смъртта няма повече власт над него. Мъдрите хора са подобни на светилници. Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни. Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с любов: такъв е законът. Венецът на нашите страдания ни говори за далечните радости. Душата зрее със сълзи. Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт. Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати.
към текста >>

Тук е уместно да се каже, че електроните се смятат за електрически гранати без особен материален субстрат.
може да се предположи, че имаме разлагане на материята на първоначалната. Освен това, в полза на сложността на атомите говори и спектралният анализ. Известно е, че има теория, според която спектралните линии са се образували от колебанията на светлината във вълни с определена дължина, вследствие движението на атомите. Но ние виждаме, че спектрите на елементите са извънредно сложни (напр , желязото дава в спектъра повече от пет хиляди линии) и следователно, атомите трябва да правят много сложни движения. За туй по-просто е да се предположи, че спектралните линии възникват вследствие колебанието на много по-малки частици от атомите. Тук е уместно да се каже, че електроните се смятат за електрически гранати без особен материален субстрат. Има мнение, че електричеството образува някаква основна субстанция и че това, което обикновено виждаме като неделим материален атом, се състои от тази субстанция. Па и всичките въобще атоми — атомите на всевъзможните вещества — се състоят от едно и също нещо. В края на краищата дохождаме до заключението, за което толкова са се грижели учените — до единството на материята. Най-после, и химията дохожда до същото заключение. Периодическата система на елементите ни показва чудната зависимост между свойствата на елементите и тяхното атомно тегло; като се изучи внимателно тая област, може да се дойде до единството на материята и възможността на превръщането, както и стана.
към текста >>

Има мнение, че електричеството образува някаква основна субстанция и че това, което обикновено виждаме като неделим материален атом, се състои от тази субстанция.
Освен това, в полза на сложността на атомите говори и спектралният анализ. Известно е, че има теория, според която спектралните линии са се образували от колебанията на светлината във вълни с определена дължина, вследствие движението на атомите. Но ние виждаме, че спектрите на елементите са извънредно сложни (напр , желязото дава в спектъра повече от пет хиляди линии) и следователно, атомите трябва да правят много сложни движения. За туй по-просто е да се предположи, че спектралните линии възникват вследствие колебанието на много по-малки частици от атомите. Тук е уместно да се каже, че електроните се смятат за електрически гранати без особен материален субстрат. Има мнение, че електричеството образува някаква основна субстанция и че това, което обикновено виждаме като неделим материален атом, се състои от тази субстанция. Па и всичките въобще атоми — атомите на всевъзможните вещества — се състоят от едно и също нещо. В края на краищата дохождаме до заключението, за което толкова са се грижели учените — до единството на материята. Най-после, и химията дохожда до същото заключение. Периодическата система на елементите ни показва чудната зависимост между свойствата на елементите и тяхното атомно тегло; като се изучи внимателно тая област, може да се дойде до единството на материята и възможността на превръщането, както и стана. След туй, изомерията на телата, алотропията на елементите, всичко това натъква на същото предположение, че елементите могат да бъдат полимери на някое основно вещество.
към текста >>

Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност.
От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци.
към текста >>

Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции.
Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха.
към текста >>

Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава.
ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят.
към текста >>

Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят.
Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно.
към текста >>

Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения.
Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах. Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик. Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама.
към текста >>

Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят.
Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления. Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло. Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят. Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец.
към текста >>

Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия свят, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас.
Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3. Мистерията на вечната девственост. Г-жа В. е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения. Това, което е особено ценно в тая книга, то е ясно установеното различие между спиритизма и окултизма. Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия свят, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас. Окултистите не са такива въпреки волята си, както са медиумите. Всеки не може да бъде медиум, но всеки може да стане маг. Силата на окултиста се състои в неговата воля. Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества. Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с интуиция, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля.
към текста >>

който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма.
Препоръчано и от щаба на армията с предписание № 946 от 21. февруари 1920 год. на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства.
към текста >>

Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят.
на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
към текста >>

Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека.
към текста >>

Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят.
„Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.).
към текста >>

Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят).
Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове).
към текста >>

В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др.
Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др. С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се убеди, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго. То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека. И по външност, списанието няма подобно на себе си в България: печата се в обем две печатни коли голям формата, в 32 страници по 3 колони дребен гармонд, на първокачествена, при сегашните условия, хартия (холцфрай) и с много илюстрации: картини, портрети, фигури и чертежи. Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христово явление в задгробния свят. II.
Окултна хигиена и медицина: церителят Джон Аудней (брат Изаха), с две илюстрации. 14. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди. 15. Астрология. Уран и Нептун. 16. Духовна опитност. I. Христово явление в задгробния свят. II. Привързаност към имота. III. Хиромантия. IV. Предсказания на сън. V. Мирът предсказан. VI. Знамение и VII.
към текста >>

Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът!
. . Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърце Си: „виж, нема любов като Мойта любов! “... 24.XII. 1920. ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти облена там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът! 27.Х II. 1920. COR CORDIUM Самотно бе сърцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска — и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърце . . . Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано със звездици. де чезнеха кат пламъци, рой 6лензве-зарници — и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърце .
към текста >>

Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя.
към текста >>

Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността.
Добра или лоша храна — това е друг въпрос. Когато към вас се отпра- вят хвалебни думи за чест и достойнство, вие чувствате удоволствие, защото хората ви нахраниха душата. Когато някому окажете благородна услуга, от която нямате никакви материални облаги, вие сте доволен от себе си. Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате? Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното.
към текста >>

старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците!
Има ли събор там? — Няма... Светите хора от Синода почнаха гонитба срещу„новаторите“ — миряни и духовни. Борбата беше ожесточена, ала поради идейния си характер тя не обхващаше широките маси. Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити. След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата. Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор.
към текста >>

След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата.
Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити. След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата. Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи.
към текста >>

Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
към текста >>

Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят.
Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз.
към текста >>

Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие.
Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство. Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност. Все пак духът е, който изменя всичко това — ще стане невъзможно да не му се покоряват. Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие. Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея. Като размишляваме за вярата в безсмъртието на плътта, с това още не твърдим, че то е достъпно за живеещите днес! Но и не може да се поддържа, че то е непостижимо ! Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на работа“, за да се направи безсмъртно. Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя.
към текста >>

Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност.
Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си.
към текста >>

Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят.
Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“. Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец. Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си. Най-вероятното обяснение на това явление изглежда да е; „видение, причинено от хипнотическо внушение“. Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената. Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят. Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни.
към текста >>

Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление.
Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно. Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление. Теориите и фактите сигурно помагат, за да се наредят разпръснатите откъслеци от сведения в един методичен план на вселената. (превод от английски) _____________________________________ 1) Сега е установено с опити, че нимфите могат и да се фотографират. — Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн.
към текста >>

Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо.
— Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция.
към текста >>

И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие.
Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството.
към текста >>

За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ.
Дамата позна тук видяната от нея преди малко хвърковата форма на мисълта. „Жалко, че не нарисувах тази фигура, преди да ми се покаже в книгата“ — това бяха нейните думи. Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти. Ние препоръчваме и на други този вид контрола. За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ. Ледбитър казва за него: „малко форми на мислите има по-хубави и по-изразителни от тази. Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“. . . Това изненадващо потвърждение на мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-мислим. Г-н Z.
към текста >>

Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!...
Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица! Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!... * * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите.
към текста >>

Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци.
Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс!
към текста >>

Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред.
Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма.
към текста >>

Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на веществото в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия свят.
В Бога е живота! " Животът се проявява чрез движение. Движението не се прекъсва, поради равновесието на силите. Хармонията произтича от аналогията на противоположностите. В природата законите са неотменни и усъвършенстването безкрайно. Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на веществото в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия свят. Метафизиката представлява закони и действия, аналогични както в умствения, така и в нравствения ред, от една страна — неизменната истина, а от друга — фантазията и мечтата. От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата).
към текста >>

АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането.
Окултна хигиена и медицина В големия град Нови-Орлеан (Сев. Америка) се подвизава един брат ДЖОН АУДНЕЙ, или, както той сам предпочитал да се казва, БРАТ ИЗАХА. Той не само проповядва, всеки ден почти, на многобройни и верни свои последователи, но и се е прочул като пророк и чудотворец, понеже лекува всички болести само с вяра и молитва, както той сам изповядвал. Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие.
към текста >>

най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия.
То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята. Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето. Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест. Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец . най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
към текста >>

Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят.
Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята.
към текста >>

Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава.
Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния свят.
При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва). --------------- 1) Наричана и Хершел, на името на откривателя й. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния свят. Чудно откровение е получено от английския викарий (свещеник) G. Vale Owen, написано чрез ръката му от духа, неговия ръководител. Тоя благоговеен духовник е предан служител на Бога от 27 години насам в Orford, Warrington, Англия. — В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба.
към текста >>

Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят.
— В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба. Почтеното име на тоя проповедник е гаранция за достоверността на писаното. Сам той излиза да публикува ръкописите си със своето име. Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности. Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера. Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия.
към текста >>

Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление.
Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление. И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби.
към текста >>

По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа.
Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . . По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа. За това всички тъй ревностно са служили на високите принципи на вярата, която е, според апостола Павла, осъществяване на неща. за които се надеем, и изява на неща, които се не виждат. Същия апостол в посланието към Галатяните, (гл. 3, ст. 19) ни казва, че Мойсей е бил медиум (посредник) на ангелите, които написали заповеди чрез неговата ръка.
към текста >>

Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
От анкетата, която той е направил през последните двадесет години, се е уверил в основното единство на жизнените реакции в растенията и животните. Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“.
към текста >>

Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания.
Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

само в Англия или Германия, но в целия свят.
Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили. Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо. Окултното движение не съществува сега само в България или. само в Англия или Германия, но в целия свят. И важна мисия има това окултно движение при обновата на живота. Време е вече човечеството да познае вечните божествени истини. Тяхното познание ще е нужно при туряне основите на новата .култура. Велик нравствен импулс, велик нравствен ентусиазъм ще се роди в човешкото сърце, когато то узнае вечните божествени истини, великите божествени закони, които лежат в основата на битието. Нов, нечуван до сега, идеализъм ще се роди в човешкото сърце, когато то влезе в допиране с Истината и узнае великия смисъл на живота.
към текста >>

От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота.
Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията. След курса се почувствало, че има нужда от построяване на особена химико-фармацевтическа лаборатория. През март и април същата година Д-р Р. Щайнер е държал в Дорнах курс от 14 сказки върху „Окултизма и другите науки.' През лятото на 1920 г. в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по механика, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в светлината на окултизма. От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота. И тъй, окултизмът е необходим, за да разберем света около нас и нашето место в него. Още през есента на 1913 г. беше почнала постройката на Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах, близо до Базел, в Швейцария. През войната и след нея постройката продължаваше, но при големи пречки. Обаче, въпреки тях, зданието днес е привършено в по-голямата си част.
към текста >>

Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка.
В сказката си Д-р Щайнер изложи, как в началото изкуството, науката и религията са излезли от един общ корен, именно от мистериите. Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове. Тя по-после западна, като се ограничи само в наблюдаване на това, което е достъпно на сетивата. Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа. Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка. Също така и религията изгуби пресата си връзка с невидимия свят. Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство. А след раздялата на тези три сестри, като резултат от отстраняването на духовния елемент се яви днешният упадък във всички области. Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини! Но освен външният хаос, има и друг, вътрешен хаос, хаос в душите на днешното човечество.
към текста >>

Също така и религията изгуби пресата си връзка с невидимия свят.
Това се доказва от изучаването на действителната човешка история. Науката по-рано се градеше на наблюденията в духовните мирове. Тя по-после западна, като се ограничи само в наблюдаване на това, което е достъпно на сетивата. Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа. Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка. Също така и религията изгуби пресата си връзка с невидимия свят. Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство. А след раздялата на тези три сестри, като резултат от отстраняването на духовния елемент се яви днешният упадък във всички области. Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини! Но освен външният хаос, има и друг, вътрешен хаос, хаос в душите на днешното човечество. Днес имаме разединение на силите, които работят в човешката душа.
към текста >>

пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия.
Неговата дейност има велико историческо значение, което по- късно ще бъде оценено от поколението. ХРИСТИЯНСТВО И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Хамбург говорил на тема: „Християнството в светлината на окултизма“. Християнството, както и всека друга религия, има окултен произход. Авторите на евангелията, посланията и пр. не са били обикновени хора, но окултисти, посветени, т. е. пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия. Техните духовни очи („сърдечните очи“ на апостол Павел) са били отворени за небесните тайни. Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност. Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр. Христос е космично същество. Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството.
към текста >>

Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят.
Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта. Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят. Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот.
към текста >>

Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта. Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят. Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот. Най-висш дълг на студентството е да работи за обновата на живота. Прави се горещ апел към студентството да застане в редовете на борците.
към текста >>

Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят.
Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта. Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят. Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот. Най-висш дълг на студентството е да работи за обновата на живота. Прави се горещ апел към студентството да застане в редовете на борците. да станат служители на човечеството.
към текста >>

Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията?
С Валдорфското училище е турено само началото. Също така целта е да се основат други окултни университети подобни на „Гьотеанум“. И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет. Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен. Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки? Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията? Отговорът е този: Когато духовността навлезе във всички науки и ги оплодотвори, тогава тя широко и сигурно ще се разлее и в самото общество, във всички кътове на днешната култура. Днешният живот е беден на духовност. Духът е изгонен от всички почти области на живота. Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони.
към текста >>

Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2.
2) Салон за речи и тържествени събрания в университета. Веритас „КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“ „Знанието е сила. Само ИСТИНАТА е знание. Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята. ТЕМА ВТОРА Идеите 1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение.
към текста >>

Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята.
Веритас „КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“ „Знанието е сила. Само ИСТИНАТА е знание. Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята. ТЕМА ВТОРА Идеите 1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2.
към текста >>

Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното.
Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3. „Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни идеи отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание. С увеличение ъгъла помежду им („дисхармония“) намалява се и дейността- живот. Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност. ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1. Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното. Това се постига чрез воля и концентрация. 2. Разбирането се постига чрез слушане. От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното. 3. Мислите са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие на разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта. От нейната степен зависи големината и пълнотата тя, в краен случай, расте до безконечност и се слива с единното.
към текста >>

ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят.
То се представлява неизчерпаемо, за да изобрази по-добре вечността. Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му. Ето защо католишката религия прилича на феникса в баснята, който се преражда от век на век и пак изниква от пепелта си. И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна. ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария.
към текста >>

От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия.
Като добавък на това, Хипократ приемал, че природата спонтанно се стреми да лекува „natura medicatrix“ и за лекаря достатъчно е да спомага и стимулира нейните усилия. За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо обобщение на тоя превъзходен принцип. Дълбокото невежество на неговите наследници ги увлече в една палиативна грешка. Такава бе римската медицина. Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества. Колко по-смислено постъпва селянинът, който в подобни случаи взима една гореща тизана и се сили да вдишва! Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло. Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест? Вмеcто да церят дробът му, хранят го с месо и го убиват с ацетонемия, за да премахнат захарната болест.
към текста >>

Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания.
В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н.
към текста >>

А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва.
Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н. И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди.
към текста >>

Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят!
И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н. И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук.
към текста >>

Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук.
Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н. И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер. Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух. Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му. Като доближили до гроба, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега. Това се взема за лошо знамение от някои, които взели участие в погребалното шествие.
към текста >>

Гореизложеният случай показва, че съдбата на човека на физическия свят е предварително решена и живота му е очертан в една точно определена програма, която може отчасти да се измени само от една силна воля, използване за добро.
— Може ли такова нещо? Сега аз минавам за учен човек между тях, а иначе щяха да ме вземат за простак, щяха да ме презират, защото като коря жена си, коря и селото им, а на това отгоре и жена ми щеше да ме намрази, С това разговора ни с тоя съвременен учител се свърши. Ето де се крие тайната ,сила на духовното невежество: за да бъдем приятни на „кобилата“, на селото, на обществото, трябва да тъпчем истината; за да ни счита светът за „учени“, трябва съзнателно да се кланяме пред неговия култ и да заглушаваме гласа на съвестта си. Хората от сегашния век са двулични и се обръщат към всяка страна, според както им диктуват интересите. Това е въплъщение на егоизъм, от който днес страда светът. Гореизложеният случай показва, че съдбата на човека на физическия свят е предварително решена и живота му е очертан в една точно определена програма, която може отчасти да се измени само от една силна воля, използване за добро. В тази програма влазя и звездата на бъдния брак и семеен живот. Свекървата е видяла на сън символично своята бъдеща снаха в образа на една дръпната кобила. Съобщава: Z. КНИЖНИНА 1. Книга за здравето.
към текста >>

Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его.
Г-н Д-р Овар е написал едно много ценно съчинение, издадено от парижката книгоиздателска фирма А. Малоан, под надслов: Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. За да удовлетворим любознателността на нашит сериозни четци, ние ще дадем в идещата книжка едно късо изложение на съдържанието на тази книга. Авторът й употребява много индуски термини. Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его. 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си. 4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена.
Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.).
към текста >>

Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
към текста >>

Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят.
Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него.
към текста >>

И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят.
Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие.
към текста >>

Но външният свят е вътрешният свят.
Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро.
към текста >>

В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония.
„Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“. В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта.
към текста >>

Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят.
* _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта. Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота. Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят. С песента ми — в твоята зеница лъч — ще назърнеш ти в сърцето на нещата, и когато аз замина от земята, ще звучи тя в твоето сърце. КЪМ ЧЕТЕЦА 2) Кой ли ще бъдеш ти, четецо на моите поеми невга, от днес след сто години? . . . ……………………………… Какво да сторя, за да стигне до теб едничко цвете само от всичките съкровища на тази пролет, или едничка нишка от туй злато, което набраздява облаците там? Из цъфналата китка е твоята градина събирай спомените, що оставих във тънкото благоуханье на цветята, отдавнашни, умрели преди сто години .
към текста >>

изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят.
Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
към текста >>

В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект.
Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление.
към текста >>

Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат.
към текста >>

Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта.
. . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно. Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно.
към текста >>

Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния свят и пр.
Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум. Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето. Както човешкият ум, така и природните науки са вече достатъчно развити, за да не е възможно да се направи подобно изявление от един истински интелигентен човек на днешния век. Новият дух на времето в същност почва още от Аристотел, но той почва да се чувства по-ясно едва след Бекона, който каза: „опитът и наблюдението са единствените източници на познанието“. Интелектът постепенно се развиваше в човечеството. Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния свят и пр. е преживелица от епохата на невежеството, ние не трябва да се отнасяме към неговите изявления пренебрежително. Ние трябва да ги разберем. Няма защо да унижаваме материалиста или да му се сърдим. Окултистът се стреми не да критикува, а да разбира. Щом се знаят причините, ще се знае, какви средства да се употребят, за да се дойде до истината.
към текста >>

Отговор до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г).
януари 1869. година, забравен от учените, отхвърлен и пълен с най-голямо съмнение в бъдещето на своите открития. Освен по други въпроси, специално върху ода, главният предмет на неговите изследвания, той е написал следните съчинения: 1) Физико-физиологични писма върху динамидите, 2 тома (1849 г.) 2) Сензитивният човек и неговото отношение към ода (експериментални изследвания). Първото издание в 1854 — 1855 г., а второто в 1910 г. 3) Вярата на въглищаря и извратената мъдрост. Отговор до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г). 5) Кой е сензитивен и кой — не. Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.) 6) Отговор на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.) 7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания. 8) Одични изследвания в Берлин (1862 г.) 9) Афоризми върху сензитивността и ода (186о г.) Най-важното му съчинение е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода“. Това е грамадно двутомно съчинение с 1570 стр., писано в течение на 10 години. В него е изложил всички свои опити.
към текста >>

Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг.
В своите съчинения той с най-голяма благодарност си спомня за Берцелиус, прочут шведски химик и негов приятел, който е бил от малцината съвременни нему учени, които вярно оценили Райхенбаховите опити, които го разбрали. Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“. Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха. Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит говорят за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област. Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания. Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг. В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год.
към текста >>

А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка.
който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр. Светлината се е усилвала; дължината на пламъка, който излизал из пръстите, се е увеличавала значително. А това е, защото лява ръка се допира с дясна. А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка. Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои явления в живота чрез сензитивността Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите. Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно. Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница. Обаче, има някои от тях, които спят спокойно.
към текста >>

Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.
А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената. Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие. Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр.
към текста >>

Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето.
За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
към текста >>

Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват.
към текста >>

Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание.
разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти.
към текста >>

Колумб откри един нов свят.
Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания.
към текста >>

Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен.
имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние.
към текста >>

Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко.
към текста >>

Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него.
За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
към текста >>

Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.
към текста >>

Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли.
към текста >>

Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>

— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища.
Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели.
към текста >>

Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>

За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие. Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста.
към текста >>

Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.
Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“. Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров.
към текста >>

Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>

С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието.
За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция?
към текста >>

Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят.
Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова!
към текста >>

„Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо.
Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното. „В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. „Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви.
Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат.
към текста >>

Това е тъй по отношение на физическия свят.
Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
към текста >>

Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас.
- мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време.
към текста >>

Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!...
— запей за ново слънце и за новия Ми град! ,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!... СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят!
към текста >>

Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!..
В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото.
към текста >>

Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега.
— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
към текста >>

Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата. Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени.
към текста >>

Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането.
Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога.
към текста >>

Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св.
Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния.
към текста >>

По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл.
“ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка.
към текста >>

му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят.
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние.
към текста >>

________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“.
И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра. да се обединим в Единната Виделина. От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism). Превела: Л. B-ва. ________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“. 2) „Раждането ни е само един сън и една забрава. Душата, която се издига с нас, нашата звезда на живота, Имала е другаде своето начало И иде от далеч. Не в съвършена забрава, И не в крайна голота, Но като следим облаците от слава, ние идем От Бога, Който е нашият дом.“ 3) Това се знае само от посветените. Б. Р. Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I.
към текста >>

Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература.
които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина. Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области.
към текста >>

Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма.
Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината.
към текста >>

Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>

Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят? Раздялата вечна ли е? Умира ли всичко във нас? Ако остава нещо, какво става този невесом, невидим, неуловим елемент, който ще устрои нашата трайна личност? Ще преживее ли той дълго време? Ще живеели вечно?
към текста >>

Не сме ли ние пред тайнствените области на един невидим свят, различен от тоя, който се схваща от чувствата ни и непроницаем със нашите средства на положителното издирване?
Смъртта край пи е или е една промяна? Съществуват ли доказателства, свидетелства за преживяването на човешкото същество след разрушението на живия организъм? До днес тоя предмет е бил оставен извън кръга на научните наблюдения. Позволено ли е да го разгледаме със принципите на експерименталния (опитния) метод, на който човечеството дължи целият, реализиран до сега, напредък на науката? Логично ли е да опитаме това? Не сме ли ние пред тайнствените области на един невидим свят, различен от тоя, който се схваща от чувствата ни и непроницаем със нашите средства на положителното издирване? Не може ли да опитаме, да потърсим, дали известни факти, коректно и скрупульозно наблюдавани, са достъпни за научен анализ, за да бъдат приети като реални от най-строгата критика? Ние не желаем вече фрази и метафизика. Факти, факти! Касае се за нашата участ, за съдбата ни, за личната ни бъднина, за съществуването ни. И не е само хладният разсъдък който запитва, или само духат, а запитва също и чувството, сърцето.
към текста >>

Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия свят!
Тази екскурзия толкова умори сина ми, че той се разболя от стомашна треска. Той падна, уви, в ръцете на невежествени и тъпоумни лекари, които нищо не разбираха от неговото положение и няколко месеца казваха само: „това не е нищо! “ Един тумор се образува в пикочния му мехур, ципите не можаха да издържат тоя напор и мехурът се пукна! Адските мъки не са нищо пред мъченичеството на нещастния ми син! Повикахме един прочут хирург, но той пристигна 22 часа след случката. Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия свят! Оперираха го, но всяка надежда скоро изчезна. Нещастникът преживя тринадесет дни след операцията, макар хирургът да не му даваше повече от 24 часа живот.. Между туй, синът ми, като разбираше скръбта на майка си и сестра си, противостоеше, бореше се храбро, въпреки всичко. Какви тринадесет дни бяха те. Господине! През тия дни той ни показа величието на душата си. Ние сега мислим за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат.
към текста >>

Очите му като че ли виждаха нещо от другия свят!
През тия дни той ни показа величието на душата си. Ние сега мислим за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат. Той се опитваше с всички средства да смекчи ужаса от това положение. Това, което той ни казваше във ония върховни моменти, не можеше да се каже от един млад човек на 33 години, но от един светия, от един ангел, от един свръхчовек! Ох, това лице, измъчвано от толкова болки! Очите му като че ли виждаха нещо от другия свят! И устата му свити от болка, като че ли се опитваха да се усмихнат; той стискаше ръката ми и ми казваше: „сбогом, миличка мамо, аз толкова много те обичах, не ме забравяй! “ „О, всемогъщи Боже, продължаваше той, Ти не даде на Своя Син, който бе Бог, толкова мъки, колкото на мен, който съм един прост човек. Смърт, смърт, милост! Ако ме обичате, молете Бога да ми прати смъртта! “ И така цели тринадесет дни и повече... О, г.
към текста >>

дъщеря ми ме заклева да живея още, да не я оставям сама на тоя свят, и затуй аз се насилвам да живея и да страдам!
Да се надея ли, че ще видя пак сина си и че и той ще ме види? Има ли някое средство да се съобщаваме със него? Вие, които знаете толкова неща за небето, за духовете, за чудесата на вселената, моля Ви, от състрадание, кажете ми нещо, което би могло да остави един лъч от надежда, макар и слаб, в моето разбито, убито, измъчено сърце! Вие не можете да си представите извънмерната ми тъга! Аз бих желал вече да умра за него, но . . дъщеря ми ме заклева да живея още, да не я оставям сама на тоя свят, и затуй аз се насилвам да живея и да страдам! Какъв ужас! И аз мисля, че в един само момент бих могла да туря край на мъките си. Ако би било възможно да се претегли болката ми, да се измери тя както измервате световете, тежината ще бъде толкова голяма, че Вие бихте се ужасили да помислите, че би могло една човешка душа да бъде докарана до такава степен на измъчване: трябва да има нещо адско в съдбата ми! Нито нажежените железа, нито клещите не са способни да произведат такива страдания! Детето ми, обожаваното ми дете!
към текста >>

Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо?
Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко. Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка!
към текста >>

Не се ли се касае, напротив, за първата стъпка в другия свят, в момента на скъсването с плътта?
Вие ще ме повярвате, че го четох с религиозно настроение. Аз приемам, по принцип, изявленията и появяванията, които отбелязвате, а главно ония с животните, като, напр., историята с котката на лекарката Мария Тило. Страхът на котката, която трябва да е видяла призрака, изглежда да е било едно възбуждане от електрическо естество. Но, велики ми брате, защо не виждате там само умиращи? Нищо не показва, че последната въздишка, последната човешка мисъл на умиращия е причината на изявленията, станали без негово знание. Не се ли се касае, напротив, за първата стъпка в другия свят, в момента на скъсването с плътта? Аз принадлежа, уверявам Ви, към многобройните Ваши непознати приятели, които Ви симпатизират. Всички очакваме сега една изчерпателна книга, която да приключи психическите Ви разкрития. А духовете? Медиумите? Какво можете да констатирате за тях, да удостоверите научно, с метода си на астроном и математик, за когото 2 и 2 правят 4, а не 5?
към текста >>

Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят.
И какво е самата тая природа? Има ли някаква воля, някаква цел? Де има повече ум, правда, доброта, мисли — в нашите нищожни мозъци или в обширната вселена? Колко въпроси в една и съща загадка! Няма нищо по-сигурно от това, че ние ще умрем. Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят. Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване.
към текста >>

От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука.
Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си.
към текста >>

Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят.
Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730. Оригиналите им всякога може да се прегледат. Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват. Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях.
към текста >>

След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят.
Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч.
към текста >>

Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>

Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея.
Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина.
към текста >>

нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят.
И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука.
към текста >>

Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня.
към текста >>

Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната.
Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна.
към текста >>

Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения. свят.
Същият този символ се среща с още по-високо значение в древна Индия, в ръцете на един от индуските богове. Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя! а разпнатото на него — божественият живот, слизащ в материята, за да я оживи. По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът. Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст. Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения. свят. Като олицетворява по-послешния космически процес, когато Логосът се скрил в природата, в проявената вселена, се появява кръстът на въплътяването: това е гръцкия кръст с равни части. По-далеч, този кръст като че ли се оживява, из неговите краища излиза пламък — това е кръста Svastika. Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози.
към текста >>

Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане.
Херметистите твърдят, че даже и в това царство съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип. Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11. Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане. Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага. Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на физическата такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената). Това е раждането. Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота.
към текста >>

За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят.
Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи. Защото в тия сфери на съществуването всяка мисъл, всеки идеал, всеки сън става една реалност. От съчетаните духовни сили на мъжа и на жената в по-красивите области на битието, всички желания могат да се кристализират, тъй както из Съвършения, в живи творения. Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла!
към текста >>

Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят.
Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата. Всеки трябва самичък да си извоюва правдата. Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност.
към текста >>

Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят.
Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор.
към текста >>

Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят.
Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено!
към текста >>

В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“.
Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“. Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“. ______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн. др. Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV). е.
към текста >>

Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят.
Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания. Ако детето е честолюбиво, може да се използва това качество твърде целесъобразно като средство за прогонване на леността, тъй като честолюбивите деца не могат да понасят, когато видят, че вземат другите за пример и повече ги хвалят, отколкото самите тях. Тогава те насилват на всяка цена своята, иначе непреодолима, леност, за да изпреварят поменатите, взети за пример, другари. Разбира се, тази игра не трябва да става все по един и същ начин, че то да забележи, какво с това се цели само да го отвикнат от леността. Когато на една детска ръка меркуровият хълм, т. е.
към текста >>

Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга.
Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест. Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество.
към текста >>

Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят).
А. Буе. Айнщайновият принцип на относителността (Продължение от кн. IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката. Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината. Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F.
към текста >>

Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица.
Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см.
към текста >>

духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването.
Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма. Тази енергия трябва да се изучи с физически средства, и метапсихията трябва да заинтересува физиците толкоз, колкото и психолозите. Хжрярд Карингтон, от Ню-Йорк, автор на знаменити трудове за физическите и психо-физиологическите условия на медиумничеството, е установил електрическите и физическите методи, с които може да се разширят, улеснят и контролират свръхнормалните явления. Г-жа де Селтжр и Драйтжн Томас, от английското дружество за психически издирвания, докладвали своите опити с общия им медиум, г-жа Осбърн Леонар, които в по-голямата си част имат характер на book tests и на newspapers rest, т. е. духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването. Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите. Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г.
към текста >>

Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят.
(„Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди.
към текста >>

За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец.
към текста >>

Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение.
Французкият вестник Le Matin, един от най-разпространените органи на европейската преса, обяви неотдавна конкурс за изучаването на метапсихическите явления и по тоя случай е поискал мненията на най-видни учени. Освен писмото на председателя на французкия спиритически съюз, г. Габриел Делан, единодушно признат за най-висок авторитет по въпроса, Matin публикува и заключенията на прочутия парижки професор по физиологията със всесветска известност, г. Шарл Рише, под заглавието: „мистериите на окултизма“. Ето тая интересна статийка: „В момента, когато Matin е открил конкурса, предназначен да пролее известна светлина върху още оспорваните факти на окултизма, един от най-знаменитите французки учени, професор Рише, е представил на академията на науките заключенията от своите изследвания в тая област на потайностите, които е резюмирал по най-магистрален начин в своето съчинение: Traite de metapsychique (трактат по метапсихиката). Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение. Ако окултните явления, които влизат в тая странна област, наречена от проф. Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
към текста >>

си замина за другия свят.
Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце!
към текста >>

Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр.
към текста >>

„Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж.
Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия.
към текста >>

Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“.
Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
към текста >>

Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове.
И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
към текста >>

Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията.
Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас.
към текста >>

Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват.
А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение. Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят. Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички. * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . .
към текста >>

Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към Любовта!
В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!.. НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . . И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. „Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към Любовта! . .“ 4.III.1922. ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . .
към текста >>

прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината.
ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . . * В безброй премеждия, тегла - житейски гнет. прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината. . . * И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината . . 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч.
към текста >>

* И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч.
прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината. . . * И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината . . 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот! . .е 14.VII.1922 г. Шумнатица. СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта.
към текста >>

Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий свят очаква Смирение, утеха и наслада .
БЪДИ НЕЗЕМНА! (на другарката ми през земния живот). Когато моя земен път ще свърши И друг живот ще почна да градя. Когато се тайнството извърши С душата — мъченица и зад гроба, Недей плака, другарко, в късна доба: За мъртвия сълзите са беда! * Любимия недей и в смъртта оплаква. Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий свят очаква Смирение, утеха и наслада . . . О, враг е тоз, за мъртвия що страда, Не чул мъртвеца скръбната му реч. * Готви се не да плачеш за тогова. Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата . . .
към текста >>

Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят.
В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни. Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо.
към текста >>

Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение.
Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк.
към текста >>

Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев.
Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк. Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев. от английското списание „The Occult Review“ 1) W. R. Inge. Christian Mysticism, стр. 5. 2) Вж. портрета и биографията му в кн.
към текста >>

Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него.
Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1. Бог е единствената причина. 2.
към текста >>

Логиката не е от този свят.
Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят. Но и доктрините не управляват делата. Можеш да практикуваш католицизма и да лъжеш, да експлоатираш миналото. Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек. Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия. Тия бележити умове са за уважение зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги уважаваме, както и те уважават за същото другите; но техните идеи могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост.
към текста >>

Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен.
Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология. Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и мислите, а физиология, сиреч образуване и съединение на тия чувства и идеи в свръзка с образуването и функцията на мозъка. С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания.
към текста >>

понеже движението е неразделно от самите атоми, и тоя динамизъм не е от материален ред, понеже в него има организация на всичко, същества и неща.
Че духът, интелигентността, разумният ред пребъдват във всичко, това не може да се отрича. Опитната наука се спира на пътя, когато ни учи, че всичките явления във вселената се свеждат най-после към двойствеността между материята и движението или даже към монизма на материята и нейните свойства. Естествената история, ботаниката, физиологията на животните, антропологията представляват на наблюдението един елемент различен от материята и движението: това е животът. Физиологът Клод Бернард, не показа ли, че животът не е продукт на материални молекули? При туй, вселената ни се открива като един динамизъм,. понеже движението е неразделно от самите атоми, и тоя динамизъм не е от материален ред, понеже в него има организация на всичко, същества и неща. Учението, което смята мисълта за една функция на мозъка или което вижда паралелизъм или равноценност между работата на мозъка и онази на мисълта, можем да кажем — заедно с психолога Бергсон — е съвсем неприемливо. Според това учение, спомените са натрупани. в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск.
към текста >>

Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка.
Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм.
към текста >>

В основата си, всичките тия динамизми съставляват само един: той е духът в природата, глух и сляп за нас в нематериалния свят и даже в инстинкта на животните, несъзнателен в мнозинството от човешките дела, а съзнателен в малко от тях.
Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение. Жизненият динамизъм управлява съществата: в развития човек, психическият динамизъм е постоянно съединен с жизнения. В основата си, всичките тия динамизми съставляват само един: той е духът в природата, глух и сляп за нас в нематериалния свят и даже в инстинкта на животните, несъзнателен в мнозинството от човешките дела, а съзнателен в малко от тях. Аз писах в Урания (1883 год.): „това, което наричаме материя, изчезва, щом научният анализ счете, че я уловил. Ние намираме, като опора на вселената и принцип на всички форми, само силата, динамичният елемент. Човешкото същество има душата като съществен свой принцип. Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“. Аз писах в „Непознатите естествени сили“ (1906 год.): „психичните проявления потвърждават това, което знаем от другаде, че чисто механическото обяснение на природата е недостатъчно и че във вселената има нещо друго, освен така наречената материя.
към текста >>

В човешкото същество има нещо друго освен химическите молекули, надарени със свойства: има един нематериален елемент, един духовен принцип.
И той доказва, че всичко което е било открито от хората, е абсолютно лъжливо. Също така трябва да постъпим и ние днес за психическата физиология. Само с опитния метод ние сме могли да констатираме нейната слабост. Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм. Цялата официална психическа физиология е погрешна, противна на действителността. В човешкото същество има нещо друго освен химическите молекули, надарени със свойства: има един нематериален елемент, един духовен принцип. Безпристрастното изследване на фактите ни показва това и ние го виждаме да действа даже независимо от физическите сетива. (Следва) ------------------------------ 1) Той умря на 2 юни 1881 г. 2) Из съчиненията на Литре: „Науката от философско гледище“ и „Позитивната: философия.“ 3) В една статия, която неотдавна починалият редактор на Revue Mondiale, г. Jean Finot, бе поместил в списанието си, приведе примери на пронизани от куршум мозъци на войници, разсъдъкът на които бил напълно запазен. 4) Това е заглавието, което дадох още в 1885 год.
към текста >>

Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят.
Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
към текста >>

Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте.
Интелектуалността може да бъде от твърде висш ред, но при все туй да не може да се повдигне над зеленото течение. Най-низкият егоизъм е едно подтечение на стъклено-зеления цвят. Желанието за лични блага, за отличия и издигания се оприличава на есенната зеленина с един твърде ясен нюанс, във всеки случай по- малко тъмен от стъклено-зеления. Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие.
към текста >>

Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения.
Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение.
към текста >>

Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят.
Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр.
към текста >>

Има ли, обаче, такива движения в действителния свят?
Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища. Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло?
към текста >>

За нас е напълно ясно сега само това, че простите тела не са направени предвечно, а тяхното сегашно състояние е резултат от една бавна еволюция, която е ставала в съгласие с промените на мъглявостта, от която е излязъл нашия свят.
Може би същото това превръщане е било реализирано и за нерадиоактивните тела, тъй като Сър В. Рамзей претендира да е направил хелий от неон и от аргон с водород. Това единство на материята, което науката ни позволява днес да приемем, можем да опитаме да го реализираме с нашия материал от положителни ядки и отрицателни електрони. Доктор Ашалм току-що е предприел това в една наскоро излязла своя книга: „Атомът, неговата структура и форма“ (Издание на Пейо, 1921), която прави голяма чест на французката наука. При всичко това, нашите знания за атома не са нито толкова пълни, нито толкова дълбоки, за да ни позволят друго освен да си въобразяваме само възможности и вероятности. За нас е напълно ясно сега само това, че простите тела не са направени предвечно, а тяхното сегашно състояние е резултат от една бавна еволюция, която е ставала в съгласие с промените на мъглявостта, от която е излязъл нашия свят. Тази мъглявост е била съставена, несъмнено, както ония, които телескопът ни открива в дълбочините на небето, от два елемента, малко гъсти — водорода и небулиума, чийто атом притежава атомно тегло равно на 3. От тия два елемента е произведена нашата вселена, през един дълъг период от атомно сцепление, за което не знаем нищо. Делата материя тогава е била радиоактивна. Многобройните изотопи са свидетели на тия еволюции. Тъй, всичко ни довежда да вярваме, че радиоактивните промени, които засягат сега само една непроницаема маса от нашата земна материя, са пълнили някога цялото.
към текста >>

Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго становище: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия свят.
Един квадрат — —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи. За и може да се каже същото, — само че при тях тези неща се по-слабо проявяват. Неблагозвучните аспекти показват онази част от кармата, която трябва да се доведе до край (която трябва да се разреши); Положенията на къщи и знаци дават другата част. Благозвучните аспекти като , и добрите , сочат на добри качества, които са били придобити в по-раншни съществувания; те ни подпомагат в живота. Така, един добър аспект, например; между и и или , (или между и ) може значително да подобри един хороскоп, изобилващ иначе с многочислени недобри аспекти. Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго становище: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия свят. Аспектите на и изхождащи от ъгловите къщи (1, 4. 7 и 10) на хороскопа, и планетите, които могат да се случат на Възхода (ASC.) м. с., дават основния тон на характера. Силата на аспекта играе, естествено, голяма роля. От опит се знаят границите, в които един аспект упражнява влиянието си; например, един не трябва да има точно 90°, за да упражнява действие като такъв, а така е и с другите аспекти.
към текста >>

Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята.
в една къща могат да попаднат най-много два знака, или с други думи, в Германия може да бъде включен в една къща най-много един знак. Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С.
към текста >>

4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален) свят.
Тази къща отговаря на оня миг, когато слънцето достига пладнина. 7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности. Той започва да съзира, че не е отделно, съществуващо само за себе си, същество, разлъчено от всички околовръст, начева да се чувства едно с единния живот, който одушевява всичко. Затова седма къща означава в хороскопа къщата на дружния живот, брака, съпруга и т. н. Тя е точка на залеза. 4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален) свят. Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание. Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ОРЕЛ Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!
* Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач. . . * Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне, може би, и моят горък плач. . . 12. VII. 1922. Връх Мусала. ОРЕЛ Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата! . . * И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!.. * И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и — перлите на своето сърце! . . * Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце .
към текста >>

Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята .
Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови. И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите. Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята . . . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир!
към текста >>

Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен!
А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах!
към текста >>

Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен!
А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете!
към текста >>

Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг.
“ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . .
към текста >>

И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак!
Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет!
към текста >>

Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката!
Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
към текста >>

Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси!
Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К.
към текста >>

* * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля.
към текста >>

Всеки сам си гради своя свят.
Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича. Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия.
към текста >>

Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема.
Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието. Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза.
към текста >>

Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят.
Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко.
към текста >>

Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта.
Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно.
към текста >>

Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят.
В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния.
към текста >>

Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли.
Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация.
към текста >>

По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“.
към текста >>

Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора).
Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива.
към текста >>

Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост. Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар.
към текста >>

Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“.
Клеветата, присмеха, обвиненията в долнопробна хитрост, в шарлатанство, в лудост, всички мизерни инсинуации, всички злословия, които предразсъдъците, лицемерната набожност, невежеството, глупостта, грубите интереси, алчността, безправието, безчестието и лицемерието можеха да измислят — ето насърченията, дадени от света на тоя откривач на най-дълбоките истини и на най-великите закони, които някога са били дадени на хората, да познаят или даже да ги подозрат, вън от кръга на посветените. И сега, когато пред хиляди лица, способни да преценят машините му, се доказало по стотици начини, че Kelly наистина открива природни сили, непознати по-рано, че той ги е изучил и завладял някои от тях, че той е изнамерил и почти усъвършенствал апаратите, които ще позволят приложението на откритията му в най-разнообразни работи и области, след всичко това, как той бе погледнат от света? В конгреса гласували ли са му фондове, които да му помогнат да довърши чудното си дело? Светът на учените поздрави ли го като велик изнамервач, протягайки му приятелска ръка? Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“. Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп.
към текста >>

Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите.
към текста >>

Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява.
Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява. Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг. Нашата ретина щеше да бъде устроена другояче, оптическият нерв би могъл да вибрира, т. е. да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и. оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати. За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи.
към текста >>

че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува.
Аз чувствам, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име. От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува. Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност. Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем.
към текста >>

Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност.
От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува. Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност. Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем. И нашият оптически нерв е само един частичен изразител.
към текста >>

Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество.
Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието. Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
към текста >>

Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция.
Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ? Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда.
към текста >>

Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния свят, на мисловния свят, който е различен от материалния видим и осезаем свят.
Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда. Не е мозъкът, който мисли. Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо приписано нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира. Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния свят, на мисловния свят, който е различен от материалния видим и осезаем свят. Действието на волята се показва навсякъде. Може да се направят твърде прости наблюдения: аз съм седнал в едно кресло, с ръце на коленете ми; аз се забавлявам да си вдигам един по един пръстите на лявата ми ръка върху дясната; те падат пак естествено; но ако аз поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действа върху мускулите им ? Много просто, моята воля. Има, прочее, една умствена сила, която действа върху материята.
към текста >>

Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят.
Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити. Авторът не се задоволява само да ни убеди, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях. Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната. Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането на физическото тяло. Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят. Естествено, не без опасение се достига до тия брегове на смъртта. Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области. Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област.
към текста >>

Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили.
Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1). Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука.
към текста >>

Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси.
-------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия. Опитите със Еузапиа Паладино В списанието Journaldu Magnetisme etdu Psychism e experimental, издавано от магнетичното дружество в Париж 1), отдавна е напечатан официалния рапорт за сеансите, направени със прочутия медиум г-жа Еузапиа Паладино, от Неапол (Италия). Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси. Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки. Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен.
към текста >>

Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен.
Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси. Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки. Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен. Г-жа Еузапиа Паладино Първият сеанс е бил направен върху парахода, с който Еузапиа Паладино е пътувала. Присъствали: Хари Херман, Д-р Валентино Дуранте, кралски италиански комисар, д-рите Дуардо Огери и Херман Иелден, параходни лекари, професор Маулио Смераглиноло, артист от Неапол, Джузепе Бонфилио, директор на балета в нюйоркската опера, и някои други мъже и жени. Като насядали всички, вратите били грижливо заключени. Г-жа Паладино скоро паднала в транс, без да продума нито дума. Две електрически кълба осветлявали силно залата.
към текста >>

На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния свят“, чули се три удари.
„Е добре, казал най-после докторат: прегърни ме“. Веднага д-р Отери, около 60 годишен мъж, почнал да трепери, чувствайки се прегърнат. Тогава той запитал: „значи, наистина духовете съществуват и ще има бъдещ живот и за мен? “ — „Да“, бил отговорът. Тогава д-р Отери, твърде бледен и силно развълнуван, запитал за дъщеря си и веднага бил нежно прегърнат. На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния свят“, чули се три удари. В тоя момент студен ветрец задухал и развеял пердетата в залата. Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ. Една жена припаднала, всички напуснали местата си, а само Еузапиа останала неподвижна, но като уплашена. Най-после, пристъпил към опит Маулио Смераглиноло. Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена.
към текста >>

Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния свят.
Когато щеше да се прави някоя разходка, Фрида казваше: „почакайте малко, Щастие веднага ще дойде с нас! “ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила. Отначало смятаха това за въображение, но понеже детето нямаше способността нито да фантазира, нито пък имаше обичай да лъже, приеха „Щастие“ като една непозната за другите играчка, от която разумните родители не виждаха да произтича за тяхното дете никаква опасност. Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя. Лицата, които са споменати тук, живеят още и могат чрез мълчание да се признаят. Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния свят. Те бяха: Ханс, 6-годишен, и Ханя, 8-годишна. Аз излагам тук техния разговор, който същия ден записах, доколкото си спомних, не точно дума по дума, но в същия смисъл. Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст! “ „Ах, не! “ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото момиченце, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно.
към текста >>

Причината на възбудителния удар не е от материален характер, а иде от една духовна област, която трябва да се изследва, както е направил поменатият лекар.
Притекла се другарката й, на която тя показала видението, но другото дете не виждало нищо. Жената направила крачка напред към децата и Николина, като закрила очите си с престилката, спуснала се да бяга с викове, последвана и от другарката си, също уплашена като нея. Изтичали по стълбата на четири стъпала и, бягайки по улицата, Николина почувствала, че някой я дърпа за рокличката, за да я спре, но тя с едно силно движение се изскубнала и, задъхана дълбоко, едва стигнала у дома си, дето веднага припаднала. С голяма мъка я свестили и, като разказала на майка си и леля си за станалото, последните познали в описаното видение самоотровилата се жена. От тоя разказ д-р Скарнати заключил, че истерията е била причинена от това видение, а не, както невежествените лекари мислят, че виденията са следствие от истерия. Причината на възбудителния удар не е от материален характер, а иде от една духовна област, която трябва да се изследва, както е направил поменатият лекар. Едно 12-годишно здраво дете на родители земеделци, без никаква физиологическа наследствена черта, нито пък придобита такива, не може да бъде истерично по материални причини, а всякога първите манифестации на истерията се докарват от нервен удар. Дълбокото дишане. Известна е системата на йогите да развитието на духовните способности и сили чрез упражненията с дълбоко дишане. Известният френски окултист Албер Жуне е предал на организационния комитет на международния конгрес по експерименталната психология един мемоар, с който привлича вниманието върху начина, по който индуските йоги се упражняват във дишане ту с едната ноздра, ту със другата, в определени часове на деня, според астрологическите влияния върху даден субект. Всички лекари, членозе на комитета, са се заинтересували силно със тия изследвания.
към текста >>

От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т.
Психистите във французка Африка. В Сиди-Бел Абес съществува отдавна едно психично дружество. От миналата година то е почнало да издава свой орган: Спиритуалистически и научен преглед на северна Африка. Вдъхновени рисунки и танци, в окултния свет на запад е станала твърде известна със своите вдъхновени рисунки и танци г-жа Тили де Грааф. Знае се, че колкото човек притежава по-финна чувствителност, толкова е по-достъпен за възприемания от най-висшите области. От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т. е. музиката. Под тяхното влияние нашата мисъл се проявява по-дълбока или слаба, нашите творения — поетически или прозаически и нашите вокални или инструментални произведения — по-съвършени или неблагозвучни. Обаче, г-жа Тили де Грааф рисува и танцува както под влиянието на една прочетена хубава книга по окултизма, така и на едно музикално съчинение. За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник.
към текста >>

Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи.
За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник. Например, веднъж тя е прочела една книга от Оскар Уайлд и тутакси нарисувала съответната картина. А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина. Под такова вдъхновение тя е дала един великолепен образ на Христа, пълен с вътрешна светлина. Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи. Тя чувствала, че при нея стои един ръководител, който тихо й заповядвал да нарисува това или онова, според неговата воля. При работенето тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала . било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен. Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трансцендетална фотография, фотография на невидимия свят (с илюстрации).
Из „Трепети на една душа“ (сонети). Иван Толев 3. Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4. Ралф Уалдо Трайн. В хармония с безкрайното 5. Трансцендетална фотография, фотография на невидимия свят (с илюстрации). Статия от Ив. Белев 6. Боян Боев. Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария 7. Франц Хартман.
към текста >>

1) Разни откровения от Невидимия свят.
Слънцето утрин и вечер. Д-р Боян Фауст. 9. Ричард Ингалезе (лекция). Причината на болестта и лекуването й. 10. Духовна опитност. 1) Разни откровения от Невидимия свят. 2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11. Разни вести ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ Окултна социология — Що е синархия? — Нова България Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство., от което зависи и организацията на международното общежитие.
към текста >>

Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда.
към текста >>

В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“.
Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството.
към текста >>

от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! _______________________________________ 1) .Конгреса на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа. След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за работа между народа“.
към текста >>

Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост — духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим!
подробно изложение на системата на Сент Ив д:Алвейдър в Всемирна Летопис, год, I, кн. I—III. 6) По тия въпроси препоръчваме особено популярното обществено-административно списание Гражданин, издавано под редакцията на проф. Д-р С. Киров и Ив. Толев, София, 1904 г. Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост — духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърце ти донеси сапфири, бисери, рубини и — венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, — душата, срещната в небесни синини ! И в сияния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна — -живей в любовен химн блажените си дни! ... 28. V. 1923.
към текста >>

Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли.
Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили. Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане. Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“.
към текста >>

Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят.
„Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва.
към текста >>

Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
към текста >>

Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям.
„Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите. Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес.
към текста >>

Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка.
Следователно, тезата на спиритуалистите е абсолютно вярна. Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1).
към текста >>

Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака.
Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството.
към текста >>

Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят.
Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело.
към текста >>

От тия данни всички сериозни учени дойдоха до заключение, че невидимият свят не е вече утопия, а една действителност.
отличният лекар по електротерапията и електрофизиологията, Д-р Фово де Курмел, полковника от инженерните войски Алберт де Роша, директор на политехниката в Париж, професорът по анатомията Г. Бура, сенаторът Бел, Габриел Делан, Д-р Пол Жоар, председател на всемирното дружество за психически изучавания и мн. др.,целият печат се заинтересувал за тия потайности на природата и, вследствие на това, психическите въпроси веднага се туриха на дневен ред. Даже представителите на съвременната положителна: наука — както това съобщихме в ред статии в II-та годишнина на „Всем. Летопис“ — професори в Парижкия университет и в Сорбоната проявиха жив интерес към новите изследвания, взеха активно участие в тях и така се събраха куп данни, като материал за опитния синтез. От тия данни всички сериозни учени дойдоха до заключение, че невидимият свят не е вече утопия, а една действителност. Истината биде лоялно призната. Емануил Воше, благодетел и основател на фонда за трансценд. фотография. Тук ще приведем и едно писмо на прочутия английски естественик Алфред Ръсел - Уелес, член на кралската академия в Лондон и продължители на делото на Дарвина, до основателя на въпросния Комитет, Емануил Воше. Ето това писмо : Драги господине, Аз съм твърде доволен като .виждам, че Вие се занимавате с фотографията на духовете, с помощта на разни научни авторитети от разни народности. Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана работа и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие.
към текста >>

е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират.
Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год. и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг. Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . . Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им. Множество .малки белези, които се намират по лицето на г-ца Кук, липсват по онова на Кати Кинг. Космите на г-ца Кук са кестеняви, почти черни, а космите на Кати Кинг са злато-кестеняви.
към текста >>

Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното.
Лицето му изразява любов, любов диша и от жестовете му. Лавата му ръка е простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение.
към текста >>

Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят.
Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение. Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело. Обаче, сегашното преживяване е най-дълбоко и най-незабравимо“.
към текста >>

Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг свят.
А тази синтеза е необходима за идването на новата култура. Много посетители от всички страни на света идваха да видят „Гьотеанум“ Някои от дошлите, понеже не знаеха немски, нарочно се заемаха да го изучават, само за да разбират говореното там. Стилът на „Гьотеанум“. Същност на изкуството, според Д-р Щайнер Д-р Щайнер така говори за изкуството: „Във всяко истинско изкуство живее винаги религиозно настроение. Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори. Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“. В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане.
към текста >>

За нейните закони е меродавен обективния свят.
Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори. Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“. В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността. Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност. Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния свят.
към текста >>

Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния свят.
За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността. Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност. Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния свят. Научните закони имат своя източник в обективното битие вън от нас, а естетическите закони — в нашата индивидуалности. Затова последните нямат никаква познавателна стойност, те създават само илюзии. Който схваща така въпроса, никога няма да разбере, какво отношение има Гьотевата наука към Гьотевата поезия. Затова и двете ще бъдат криво разбрани. Мировото значение на Гьоте е именно в това, че неговото изкуство изтича от глъбините на битието; то не представлява нищо илюзорно, нищо субективно, но е също така проявител на закономерността, която поетът долавя в глъбините на битието.
към текста >>

Преживяното в невидимия свят ръководеше ръката, която твореше формите, поставяше боите, духовното съдържание на света се изливаше в линии, форми и бои.
„Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“. „Като излизаме от такова разбиране на изкуството, казва Д-р Щайнер, можем да кажем, че стилът на Гьотеанум изразява в художествена форма онова, което в неговия салон се излагаше в научна форма. Окултизмът излага свръхфизичното, до колкото е достъпно на човешкото познание. Това познание може да се представи от една страна във вид на идеи, а от друга страна може да се представи и в художествена форма. Затова стила на Гьотеанум не е подражание на някой външен мъртъв или жив предмет. Преживяното в невидимия свят ръководеше ръката, която твореше формите, поставяше боите, духовното съдържание на света се изливаше в линии, форми и бои. Така е сътворен стила на Гьотеанум. Този стил е сътворен в духа на Гьотевото разбиране на изкуството“. Гьотеанум имаше особен стил външен и вътрешен. Всяка културна епоха си носи своя стил. Също така и новата епоха, която иде, трябва да внесе нещо ново във всички видове изкуства, между другото и в архитектурата.
към текста >>

Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични.
IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
към текста >>

Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят.
Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят. Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във водата. Саламандрите пък се чувстват съвсем щастливи в огъня или етера. За всеки природен дух елемента, в който живее, е прозрачен, невидим и вдихвателен тъй, както е атмосферата за нас. Строго взето, те не могат да бъдат наричани „духове“, защото те имат реални тела съставени от астрална плът, кръв и кости. . .
към текста >>

Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл.
Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл. Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха.
към текста >>

Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят.
Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор.
към текста >>

При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия.
Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях.
към текста >>

Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия.
Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма.
към текста >>

Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят.
Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г.
към текста >>

По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно.
Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г.
към текста >>

Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III.
Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал. Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят.
Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположни посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действа. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
към текста >>

Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята!
към текста >>

Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас.
Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
към текста >>

Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
към текста >>

А когато е нахранена, то тя свято лъчезари — това е любовта.
Това е нещо абсолютно, това е небе, където Бог живее. Следователно, за да расте волята тя трябва да се храни само от божественото. Тия същности са предчувствани по отношение на тяхната природа, а се познават по своите последици, които се казват: хармония, съгласие и любов. Когато волята се чисти от своите по-раншни отровни вещества, нарича се разкаяние. Когато е пък твърде изжадняла, до степен, че извиква от сферите на битието към живот обектите на своя копнеж — нарича се вяра. А когато е нахранена, то тя свято лъчезари — това е любовта. Тая част от волята, която ние съзнаваме, може да действа по два начина: единият е рационален, спокоен, систематичен, хладен. Неговият динамизъм е измерен и математичен; той расте с помощта на обредите, увлечението и с всичко онова, което познава магията и формалната религия. Другият е живителен, ентусиазен, безбрежен. Неговият пламък поглъща всичко, полетът му събаря всичко. Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца.
към текста >>

Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката.
Всички тия знаци, както и обстоятелството, че пръстите не се допират един до други, а са много или малко разделени, дават да се разбере, че имаме работа с една жена с силно развита наклонност към лъжата. Клеветничество и наклонност към интригантство. Почти всяка жена има до известна степен наклонност към преструване; обаче, има дами, чиято наклонност да коват клевети и да интригуват, е особено силно развита. Пръстите и ръцете на такава жена са почти винаги дълги, сухи и ъглести; главната линия върви дълга и права, а сърдечната линия е без всяко разклонение. Но покрай хирософичните белези за ръката и физиогномиката ни дава няколко такива, за да констатираме споменатия порок. Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката. Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него. Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити.
към текста >>

Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния свят.
Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност. Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените пороци на женския пол. Тя се познава по тлъстите и много меки ръце. Първата фаланга на палеца на една ленива жена е много къс, което, в свръзка с другите знаци, ни открива най-малко безгрижност към материалните работи. Ако пръстите са остри, то това показва наблюдателност без рефлексия. Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния свят. Палмистрията ни учи, че ако при едно лениво лице главната линия е къса, това показва тъпа интелигентност. Има ли на мястото на юпитеровия хълм една равнина, то това показва слабо честолюбие; същото показва гладкия и малко развития венерин хълм. Яко марсовата равнина1) е добре оформена и марсовият хълм е много добре развит, то това е знак на отрицание, а пък един гладък и без бръчки меркуров Хълм показва още, че въпросната жена няма никакво влечение към науките. Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени идеи и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“. (Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника.
към текста >>

През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана.
Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град. През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат. Сънят, обаче, му бе направил такова потресно впечатление, че той ме очаквал, като смятал, че е получил предупреждение отгоре. Поради това, той решил винаги да ме отбягва. Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
към текста >>

Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството.
Ние констатираме неговата очевидност, когато изучваме планетите. Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица). Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят.
към текста >>

Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила.
Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица). Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета.
към текста >>

Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват.
Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена.
към текста >>

За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят.
Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата? Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод.
към текста >>

Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа.
Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и въглеродът образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него. Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността.
към текста >>

Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват.
Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове. Земята е опасана от тия тънки зони, прилични много на пръстените, които окръжават Сатурн, най-гъстите от които проникват нашата земя, а другите се разстаяват далеч в пространството, според своята разреденост и ръст.
към текста >>

Нека си представим нашия свят като една дупчеста вълнена бала, плуваща в един воден басейн.
Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове. Земята е опасана от тия тънки зони, прилични много на пръстените, които окръжават Сатурн, най-гъстите от които проникват нашата земя, а другите се разстаяват далеч в пространството, според своята разреденост и ръст. Всеки от тия материални кръгове има различна материална гъстота, определена от изменчивата интензивност на своите трептения. Нека си представим нашия свят като една дупчеста вълнена бала, плуваща в един воден басейн. Водата съответства на първия субективен план и не само обкръжава балата, но и я прониква. След това иде един атмосферен пояс около водата, който представлява втория субективен план, а по нататък се намира един етерен пояс, който образува третия субективен план. В тия различни кръгове именно живее човек между своите въплътявания, а в първия кръг, който прониква земята, идат душите или духовете на животните. Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения. Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята.
към текста >>

То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди.
Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения. Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята. Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят. Понеже мислите на човека са причина на неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията на неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята. То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди. Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя. Според теолозите, има само едно небе, но според окултистите, има няколко небеса. (Следва краят). _____________________________________________ 1) Вж. статии и съобщения на факти за прераждането в Всемирна Летопис год.
към текста >>

Аз съм есперантист и кореспондирам с цял свят чрез международния език Esperanto.
А дъските на тавана скърцаха през цялата нощ, като че ли някой ходеше в стаята, която се намираше над неговата. Скоро съобщиха и на жена му, че той е убит. Забравих да отбележа, че все по това време, даже преди да го убият още, кучето ни не преставаше да вие, близко до стаята на хазяина ни. Съобщава: М. Т-ва—София. Сънувани картини из действителния живот. Аз съм есперантист и кореспондирам с цял свят чрез международния език Esperanto. Така аз кореспондирах с един мой връстник от Чехословакия (Max Peukert, Panska ul. 18, Komotau, C. S. R.), който между другото беше ми изпратил и своя портрет. На 22.VII. 1922 година получих от него писмо с дата 14 с.
към текста >>

Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял свят в 1886 г.
С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год. е отворил своето училище по магнетизма, което съществува още. Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял свят в 1886 г. След като основал, в 1887 г. Магнетичното дружество в Франция, Хектор Дюрвил се посветил всецяло на разпространението на своите идеи. Главните му съчинения Magnetisme personnel и Le Fan tome des Vivants са едни от най-сериозните в областта на магнетизма и психизма. Животът му, изпълнен с такава плодовита дейност и украсен с безграничната преданост на една високо благородна кауза, каквато е духовният напредък на човечеството, нека служи за образец на подобни дейци в другите страни. В идещите книжки ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис едно сбито, но пълно изложение на идеите и резултатите от научните изследвания на Хектор Дюрвил, заедно с съответните интересни илюстрации.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят.
Отчуждаване от живота, отдалечаването в един вътрешен мир на съзерцание само, — това е чуждо на окултизма. Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания.
към текста >>

Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там.
Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения.
към текста >>

Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи.
Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения. Някои представители на религията не искат да знаят, че духовният мироглед не е само, за да знаем, че има Бог, но да знаем и божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тези закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното всички пори на живота, всички области на живота да се видоизменят, да се обновят чрез тези истини. А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западноевропейската култура е съвсем друга. Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното.
към текста >>

Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят.
Идеалът на окултизма е проникването на духовното всички пори на живота, всички области на живота да се видоизменят, да се обновят чрез тези истини. А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западноевропейската култура е съвсем друга. Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното. За нея материалното е най-важното, най същественото; духовното е второстепенно, и даже то няма самостоятелно битие, даже духовен мир и не съществува. Не съществува и душа, независима от тялото.
към текста >>

Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят.
Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото. Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят. Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма.
към текста >>

Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
към текста >>

И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят.
След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“. И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят. След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок. руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили. Той свидетелства, между друго, следното: „В началото на мес. октомври 1905 г. Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава.
към текста >>

И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“.
Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле. И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“. Единството на религиите. И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден. Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет. Така, ентусиазираният от окултните си знания и сили французки лекар, д-р Жерар Анкос, достигна много по пътя на висшата магия, но замина преждевременно, за да получи опитности, по-съобразни с предначертанията на божествения план... Той написа много съчинения и обогати с тях французката окултна литература. Обаче, когато се четат тия негови книги, както и писанията на много други французки автори по окултизма, трябва да не се изпуша никога из пред вид, че в теоретическите и практически увлечения га французкия ентусиазъм и екзалтация има много стръмни падини и пропасти... Ще цитираме само неколко от най-капиталните му съчинения: 1) L’ Occultisme contemporain (1887 г.); Clef absolue de la science occulte (1889 г.);3) Traite elementaire de science occulte (c.
към текста >>

Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни.
Морис Метерлинк. МЕТАПСИХИСТИТЕ1). I. Днешните окултисти, според нас не са нито йерофанти, нито адепти, нито инициирани или ясновидци, но само прости изследователи, които прилагат, при изучване на анормалните феномени, методите на експерименталните науки. Тези феномени се констатират от малцина, на които вниманието е будно, на всека крачка в живота. Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора? Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни. Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля.
към текста >>

Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории.
към текста >>

— Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло.
Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло. Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си мислим, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите мисли на нашия живот. Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите. Така също е доказано, че коя и да е глава на една от хилядите книги, които сме чели, остава непокътната, фотографирана в нашия спомен и може в даден момент да се покаже пред очите ни, без да й липсва ни една точка или запетайка. По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни. Даже нещо по-вече: постигнало се да се събудят в паметта спомените от предишното им съществувание.
към текста >>

Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят.
Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали справедливите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват. Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука. Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома. Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“.
към текста >>

Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа.
След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас. Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „деви“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали. В реда на фактите от тоя род, да не говорим за книгата Raymond от Sir Oliver Lodge, за твърде интересните опити на Р. Е. Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
към текста >>

Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм.
Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX.
към текста >>

Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят.
Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
към текста >>

Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св. Архангел Михаил, св. Маргарита и св.
към текста >>

Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди.
„Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
към текста >>

Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша.
към текста >>

Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност.
към текста >>

Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна.
Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“. Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна. (Из „The Occult Review“). ______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител. — Б. Р. Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край).
към текста >>

Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия свят, наречено „детски двор“.
На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме. „Не се самоизмамвайте, Бог (т. е. законът) поругаем не бива; човек пожънва това, което е посеял“. В гр. Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия свят, наречено „детски двор“. Всички деца, които идват там, биват приети, обучавани и изпитвани. По някога изпитват по петдесетина в един ден, но не по-малко от десетина в седмицата. Някои от тия деца са изоставени от родителите им, а други сами са напуснали семействата си. Уверя- ват се предварително за характера и положението на всичките деца, поставени под това управление, и там се опит- ват да ги турят в особени условия, за да може по-способните от тях да станат добри граждани. За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва.
към текста >>

Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления.
Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване. Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ.
А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
към текста >>

Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
към текста >>

Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка.
За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
към текста >>

Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>

И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде.
Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората.
към текста >>

Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-.
Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-. то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“. И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора!
към текста >>

Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви.
Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“.
към текста >>

Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят.
чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие.
към текста >>

О свят, откъснах твойто цвете!
Сърцето ми, кат горска птичка, своето небе намери в твоите очи. Те са за мене люлката на светлата зора, царици на звездите. И мойте песни тънат в глъбините им. О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV. О свят, откъснах твойто цвете! Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна. Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си.
към текста >>

О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост.
О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV. О свят, откъснах твойто цвете! Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна. Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си. Поетите тъкат за тебе було със златните конци на своето въображение, художниците дават винаги на твоя образ новото безсмъртие. Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш. Сиянието от желанията на сърцата мжжки се разлива върху твойта младост.
към текста >>

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им.
„Възраждане“, год. 12, книга 7, 1923 година: „По некога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потисканата от дълги години болка е достигнала пределите си, и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея, и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от другиго, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда душите, затрупани като неговата, с буците на самолюбието. Той вижда душите, пълни в дълбочините си, като неговата душа, с непонятната за самите тях страдания. Той. вижда забавяните мъки, сърца, от които капи кръв, неизказаното страдание на самота, на вечно разединение. Той слуша риданията на потъпкваната, убиваната любов, безмълвно замиращи в дълбините на всички души.
към текста >>

Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“.
Така, тя потъна в едно по-тежко магнетично състояние и стана по-отблизо зависима, отколкото по-преди, от нервната енергия на другите. Едно по-разумно лекуване би прекратило на тази нещастна жена много от страданията й и много клеветнически нападки. Забележителен факт бе, че детето й, особено през първата седмица от живота му, спеше винаги в положението, което тя вземаше през магнетичния сън, т. е. с кръстосани ръце и крака. По- нататък ще видим, че и то бе надарено с нещастната способност да вижда духовете. Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“. „Ако някой иска да те накара да направиш нещо против съвестта си, избягай в обятията на Бога“. „Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея. Тя отиваше от зле по-зле, хвана я диария и нощем се потеше и те я укоряваха, че, при тия болести, още живее. Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода.
към текста >>

Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга.
Понеже бях решил да избягвам да имам работа с тия магнетични способи, аз възложих на един приятел да й направи пасите, а това има за резултат да каже тя, че ако се продължава грижливо такова магнетично лекуване в течение на седем дни, ще спомогне много за възстановяване на силите й. Тия седем паси имаха за последица, за дълбоко нейно учудване — понеже тя не знаеше какво са й направили — да може да седне в леглото си на другата заран и да се чувства толкова силна, както никога от началото на моето лекуване. Така се продължи в течение на двадесет и пет дни редовното магнетично лекуване, със строго спазване всичките наставления, които тя даваше във време на съня си, и изоставиха всички други средства. Макар пълното възстановяване на здравето й да бе невъзможно и да оставаха още лоши белези, все пак тая нещастна жена бе толкоз много облекчена от тия средства, колкото бе позволено да се надява човек при един случай от такова естество. Но потресението, което изпита от смъртта на баща й, неутрализира това благотворно влияние и за напред живота й висеше на косъм. Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
към текста >>

Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е.
към текста >>

Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
(Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието.
към текста >>

Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието.
Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
към текста >>

Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
към текста >>

Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия.
Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
към текста >>

Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести.
към текста >>

Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека.
към текста >>

Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата.
към текста >>

Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата.
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . .
към текста >>

Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свят и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания.
Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свят и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответства на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди или дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония.
към текста >>

А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството.
Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, който действа най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват , но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове — и тая своя способности човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърце прекрати своята дейност — то нашият зрителен орган е в състояние да се развие до там, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека2). Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят.
към текста >>

Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка.
Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
към текста >>

Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят.
А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
към текста >>

Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят.
Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр.
към текста >>

Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина?
към текста >>

В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят.
Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно.
към текста >>

Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата.
Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната. Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина.
към текста >>

В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир.
Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната. Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
към текста >>

„Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя.
към текста >>

Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката.
Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“. Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил. 9) Майката на художника. За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10) Странникът и неговата сестра. Тая картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той.
към текста >>

Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар.
Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11) Странстващият пастир. „Странстващият пастир“ Картина от художника Борис Георгиев, Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка.“ У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго.
към текста >>

Картината като че ли е снета от един друг свят От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление.
Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му. Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината като че ли е снета от един друг свят От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующия пастир“, казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още. на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога“. 12-та картинка: Дете набрало трева и я държи в ръцете си.
към текста >>

Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг свят.
Изкуството не трябва да бъде тенденциозно разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогава живописта напр. би ни давала поучителни картинки. Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко. На друго место споменах нещо за възгледите на Д-р Щайнер върху изкуството1). Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята „Месияда“ зове безсмъртната душа като сила, която господства над всичко преходно“. Кои са тези музи-вдъхновителки? Коя е тая безсмъртна душа, за която говори Клопщок в началото на Месиядата? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се знаят тайните глъбини на човешката душа, трябва да се знае нещо за скритите основи на битието. Вдъхновението иде именно от тези глъбини.
към текста >>

„Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе.
Не знам той ли или нещо друго бе причината, но аз заболях още същата вечер и скоро ме хвърли в ужасна температура. Положението ми се влошаваше още повече, когато припадъкът ме оставяше, защото идвах на себе си и можах да мисля за злощастията, които моята зла съдба е донесла и на другите. При първото ми свестяване, аз се огледах и видях, че съм пренесен от хубавата ми квартира в една мизерна колиба. Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите. „Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе. Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят.
към текста >>

С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал!
Тия парчета тук, господа, са нейните жалки останки. По-голямо злощастие от това аз не зная! И сега, може ли да се чутите. че аз оплаквам моята зла съдба? Нали с право съм наречен „Мурад-Нещастникът“? С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал! Нищо, което съм сторил или предприел, не е било успешно. Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“. Оплакванията на Мурада бяха прекъснати от влизането на Саладина. След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му. Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна счупената ваза.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предизвестия от невидимия свят (съобщава М.
Л. Доганова. (продължение от кн, V и край). 10. Духовна опитност: 1. Посещение след смърт (съобщава Хр. Хоризанов) и II. Предизвестия от невидимия свят (съобщава М. Т-ва). 11. Разни вести: I. Астрологически предсказания за 1924 г. от Д-р И. Т. Кронщром и II.
към текста >>

Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят.
Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме. Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно. Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н.
към текста >>

Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание.
Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести. Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато Учителят им ги възкреси. Човек е зависим от времето и пространството. Един богаташ или цар са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк. Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея.
към текста >>

Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен свят.
Съседството на слаби или болни хора я отслабваше, както цветята, които при също такива обстоятелства губят красотата си и увяхват. Тя се поддържаше още с много въз- дух и, дори при най-голям студ, тя не можеше да живее без един отворен прозорец. Тя беше чувствителна към флуидичните излъчвания от най-различен вид, каквито ние и не подозирахме, а специално от ония, които излизаха от металите, растенията, хората и животните. Всички невесоми субстанции, както и различните цветове на призмата, произвеждаха върху нея чувствителни ефекти. Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал. Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен свят. Ако бихме поискали да я сравним с едно човешко същество, бихме казали, че приличаше да е по-скоро в условията на оногова, който, плуващ между живота и смъртта, принадлежи повече на света, който ще посети, отколкото на оня, който се готви да напусне. Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе.
към текста >>

Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него.
Всички невесоми субстанции, както и различните цветове на призмата, произвеждаха върху нея чувствителни ефекти. Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал. Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен свят. Ако бихме поискали да я сравним с едно човешко същество, бихме казали, че приличаше да е по-скоро в условията на оногова, който, плуващ между живота и смъртта, принадлежи повече на света, който ще посети, отколкото на оня, който се готви да напусне. Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена.
към текста >>

Тя бе част от задгробния свят и повече от половина мъртва.
Мнозина невярващи грешници, които идваха да я видят, се поправяха и почваха да вярват в бъдещия живот. Много години преди още г-жа Хауфе да бе поверена на моите грижи, земята, въздуха и всичко, което диша в него, неизключая и човешкият род, бяха престанали да имат някаква стойност за нея. Тя се домогваше за много повече от това, което смъртните можеха да й дадат. Тя искаше друго небе, друга храна и друга атмосфера, съвсем отлични от тия, които нашата планета й предлагаше. Тя бе почти в състоянието на един дух и принадлежеше вече на света на духовете. Тя бе част от задгробния свят и повече от половина мъртва. Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия свят, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно. Между това, благодарение на по-внимателни грижи, ние сполучихме да й причиним такова подобрение, че, въпреки всички направени усилия да отровят съществуването й, тя прекара няколко години в Вайнсберг по-малко мъчителни през сомнамбуличното й състояние. Както казахме, крехкото й тяло обгръщаше духа й като едно було от газ. Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки. Тя бе едно нежно цвете, което живееше от слънчевите лъчи.
към текста >>

Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия свят, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно.
Много години преди още г-жа Хауфе да бе поверена на моите грижи, земята, въздуха и всичко, което диша в него, неизключая и човешкият род, бяха престанали да имат някаква стойност за нея. Тя се домогваше за много повече от това, което смъртните можеха да й дадат. Тя искаше друго небе, друга храна и друга атмосфера, съвсем отлични от тия, които нашата планета й предлагаше. Тя бе почти в състоянието на един дух и принадлежеше вече на света на духовете. Тя бе част от задгробния свят и повече от половина мъртва. Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия свят, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно. Между това, благодарение на по-внимателни грижи, ние сполучихме да й причиним такова подобрение, че, въпреки всички направени усилия да отровят съществуването й, тя прекара няколко години в Вайнсберг по-малко мъчителни през сомнамбуличното й състояние. Както казахме, крехкото й тяло обгръщаше духа й като едно було от газ. Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки. Тя бе едно нежно цвете, което живееше от слънчевите лъчи. Ешенмайер казва по тоя предмет в своите Потайности: „естествените й разположения бяха приятни, любезни и сериозни.
към текста >>

Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят.
Ешенмайер казва по тоя предмет в своите Потайности: „естествените й разположения бяха приятни, любезни и сериозни. Тя се чувстваше винаги унесена в съзерцание и молитва. Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания. Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления. В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент.
към текста >>

Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот.
В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели. Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и мъртвите тела. Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята.
към текста >>

Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога.
V и край) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, трябва да поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава „рабско подражание“ на природните форми, както некои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пейзажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен.
към текста >>

А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят.
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
към текста >>

От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин.
В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното . . . Странникът и сестра му. Картина от художника Борис Георгиев.
към текста >>

Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к.
И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т. е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“. Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к. н.)“2) Жално е това, че „ние не можем да видим и чуем боговете“, но то никак не значи, че „те“ не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свят. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата със същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мярка на звуковете, то линията е мярка на съразмерностите и формите.
към текста >>

Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свят.
Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“. Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к. н.)“2) Жално е това, че „ние не можем да видим и чуем боговете“, но то никак не значи, че „те“ не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свят. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата със същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мярка на звуковете, то линията е мярка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации.
към текста >>

Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят.
25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мярка на всичките системи на пропорциите е лакътя. „Ако — пояснява Saint-Yves — отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия три- ъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най-съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него във форма на заповеди“. Според тая, предписана от Бога, мярка — лакътя — с били съградени скинията и храма на Соломона3). Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи.
към текста >>

И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят.
И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността.
към текста >>

Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени.
Търпението, като израз на самообладание, също тъй е признак на енергия. Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал.
към текста >>

Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака.
Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък.
към текста >>

Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния свят.
Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той. трябва да го заслужи. Той трябва безукорно да изпълни възложените му работи и също тъй да знае да пази тайни. Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния свят. Без да ги търси, той ще намери приятели, които ще са готови да го следват навсякъде. Този, който търпи злото, става съучастник, а който не се противопоставя на злото с добро, лесно става роб и играчка на злото. Ти трябва да направиш всичко, за да не бъдеш съучастник в лъжата и неправдата. Не търпи повече робство над тялото, душата и духа. Строши веригите и хвърли бремето от раменете си.
към текста >>

Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления.
Това са двете безспорни опитни наблюдения на предчувствия, на които материалистичната физиология, сигурно, не може да даде никакво обяснение. Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука. Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия. Това е един вид откровение. Предаването на мислите и телепатията ще бъдат предмет на други глави. Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди.
към текста >>

Друга хипотеза: Невидимият свят, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове, мисли, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват?
Когато умираме, то е, при известни обстоятелства, края на една болезнена еволюция, за която не си даваме сметка. Човек вярва, че е добре, но една неизвестна болест постепенно го отслабва. Подсъзнанието на жена му, която била твърде сензитивна, може да е проникнало неволно в това състояние на здравето и във фаталния край … Нашата психическа личност е надарена със способности, които са още неизучени. Това е само една обяснителна хипотеза. Ако я приемем, би трябвало, в допълнение, да открием, как тази интуиция е взела форма на уведомително привидение. Друга хипотеза: Невидимият свят, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове, мисли, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват? Това е една смела хипотеза, но тя би ни помогнала да разберем съобщеното по-горе наблюдение, както и много други, необясними наглед случаи. Едно невидимо същество е станало видимо, за да наложи, така да се каже, на г-жа Маришал да проиграе форсираната карта. Често сме виждали некои фокусници да ни представят един куп карти с покана да си из- берем една от тях „свободно“. Но ние избираме всякога картата, която фокусникът иска (с изключение на подложност). Въобразеният от нас дух е узнал и видял, че осъденият трябва да умре след късо време и предлага на съпругата му и тя да посочи него- Признавам, че като си представям тази хипотеза, изглежда малко вероятна.
към текста >>

Предизвестия от невидимия свят 1.
Това обстоятелство ме сепна и не можах да отговоря на нощната ми посетителка, която скоро изчезна. Мисля, че е излишно да тълкувам аз горния факт: нека читателите сами си го изтълкуват. София, 25 февр. 1924 г. Съобщава: Хр. Харизанов. Предизвестия от невидимия свят 1. Преди две години се помина г-ца В. Кръстева. Преди да се помине тя, умряла една нейна ученичка, която й се явила на сън и й казала, че там, където се намирала тя, било много хубаво, имало красиви градини и поляни, отрупани с книги за четене. „Ела, казала й ученичката, сама съм, мъчно ми е без тебе; ела, ще четем тия книги“. И скоро след тоя си сън, г ца К. е заминала за тия градини и библиотеки на невидимия мир. 2.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
към текста >>

Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“.
към текста >>

Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!.. .
Къде е тя? „Като девица преизбрана“ ... Доп. към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изплава сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената — не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове - цветя, но, кат Зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!.. . Търсих душата-блен, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видяхте ли? Къде е тя? Коя е тя?... III. Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи.
към текста >>

Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже.
И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери?
към текста >>

Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . .
Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено.
към текста >>

Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат!
Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат.
към текста >>

И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята!
Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат. И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята! Виновен съм, голям е моя грях! Веднъж в огромен, милионен град, забързал към смъртта, която ме очаква, аз жадно стъпки спрях пред куп злато: и като мълния, която пращаш Ти — виновен съм,голям е моя грях! Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже! Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес!
към текста >>

Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори!
Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях! Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · . Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност. То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека.
към текста >>

Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна.
Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа. А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач?
към текста >>

Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир. Никой не се промъква през оградата, освен с цел да грабне от овцете или да им стори друго някое зло. За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин.
към текста >>

Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята.
Когато Исус дойде за последна пасха в града на мъртвите, той седеше на магаре. Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните. Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени. Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята. И най-малкото събитие, стигне ли до тях, все ще ги потресе. Стадата бяха будни през дългата нощ на слънчевото обръщане. Тех сепна светлината и ангелските думи. Пастирите едва забелязват, в слабата светлинка на обора, младата хубава жена, мълчаливо загледана в детето. И зърват пеленачето току-що отворило очи, бузички червени, нежни, устица още не яли.
към текста >>

Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди.
Даровете са за утеха на майката. Те се радват на детето. Старите пастири бяха бедни и не презираха бедните, бяха наивни като деца, и се радваха на децата. Бяха родени от народа, произхождащ от Урия. Пастири са първите им царе: Саул и Давид. Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди. Роди ли се беден помежду им, гледат го с любов, даряват му с любов каквото имат. Те знаяха, че това бедно дете е изкупител на смирените — на човеците с „добрата воля“, върху които ангелът бе призвал мира. Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете.
към текста >>

Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите.
Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис.
към текста >>

Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините.
Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис. Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията.
към текста >>

— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала.
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“. Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала. — Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала. Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла. Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието. В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето.
към текста >>

В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето.
— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала. Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла. Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието. В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето. — След минаването през тая порта, отивало се в първата зала на небето или светилището. Тая зала е била предназначена за религиозната служба. Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка. От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене.
към текста >>

Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания).
От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра.
към текста >>

Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му.
към текста >>

Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят.
Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята.
към текста >>

Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета.
Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида.
към текста >>

Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм.
Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките. Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е.
към текста >>

След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята.
Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е. с света на ония, които ние считаме за мъртви, но които живеят в друг план или област. Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се).
към текста >>

Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии.
Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери. Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя. Значи, тия картини, представлявани на посвещавания, не са били рисувани на платна, както е в прословутите тайнства на сегашната франкмасонерия (свободното зидарство), а са били действителни извиквания на астрални видения, С това се свършвал посветителния процес. Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни.
към текста >>

Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите.
В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня.
към текста >>

При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
към текста >>

На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си.
Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“.
към текста >>

При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите.
Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й.
към текста >>

Свят след свят, система след система се редуваха.
И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха. . . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига. Несъмнено, и там, както на земята, смъртта коси човечеството, което, като полска трева, зеленее на пролет, а на есен увяхва и се преобръща в прах, след като изпълни предназначението си. Възможно ли е същото и с човешката душа — една съзнателна и могъща психическа искра? Нима тя е тъй нищожна, че, блестейки като блуждаещо огънче над някое зелено блато, угасва завинаги, без минало и бъдеще?
към текста >>

“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат?
Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце. Колко пъти още той мъчително се бореше с ужасното съмнение: „съм или не съм? “ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото?
към текста >>

Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги.
Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба.
към текста >>

А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят.
Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота. Погледнете тези сандъчета. Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко сандъчета. — Всичките са пълни с брилянти, бисери, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато.
към текста >>

Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия свят.
Като доктор, Ралф веднага разбра, че се простудил в ледниците и че се явило опасно възпаление на дробовете. Той искаше да стане, но нямаше сили и с горчивина пак падна на леглото. На няколко крачки от тайнствения еликсир, той щеше да умре сам в тази скрита от хората пещера· След малко дойде Нарайяна. Като прегледа болния, той поклати глава и каза с съжаление: — Аз премного съм се надявал на вашите сили. Вие сте се простудили и това е ускорило, впрочем, неизбежния край. Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия свят. Еликсирът би могъл още да ви спаси, но аз разбирам, че в вашето положение вие, може би, не желаете вече да се възползвате от него. Приятелю мой! Направете ми услуга и, преди да умрете, дайте ми малко от вашата кръв, за да мога да се възползвам от нея за освобождението си. Ралф, с лека усмивка, му подаде ръката си. — Вземете!
към текста >>

Или, по-вярно, довиждане на онзи свят!
Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той. След минута той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори.
към текста >>

— Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко.
Въздухът около земята е неподвижен и нечисти. Всичко, което го окръжава, може да се изгуби. Висшият (горният) въздух е чист и здрави, а всичко, което го окръжава, е безсмъртно и божествено. Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето. Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа.
към текста >>

Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета.
към текста >>

Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят.
. . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . . — Ами аеропланът? —- запита Меджи, която бе се облегнала върху рамо то на баща си, който мълчаливо слушаше.
към текста >>

Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов свят, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност?
Докторът поклати глава. — Всичко е знайно и всичко е загадка, приятелю мой. Що знаем ние? Що е самият живот? Кога именно започва тоя тайнствен момент, когато една мъртва материя добива всички тия качества, до бре известни на всички ни, които наричаме живот и който до сега не знаем как да определим? Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов свят, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност? . . Не, понякога ние сме тъй безпомощни пред тях, както и първият срещнат, но ние не искаме да покажем своето невежество — ние умеем да мълчим и си даваме вид, когато потрябва. А има случай ... — Той пак млъкна и повдигна чашата си. Но, види се, мисълта му го отнесе далече и той спре чашата на полупътя от уста та си, без да продължи· — Защо спря, Чарли, каза Белингтон — продължи: „има случаи . . .“ Ние бихме искали да чуем .
към текста >>

Той заобръща големия ръкопис, при бран в нея, като същевременно говореше: — Това е едно съчинение, което може-би някога ще види бел свят, но в никой случай, вероятно, до като съм още жив.
— Почакайте — каза докторът — нека ви прочета и писмото. — Умълчаха се. Меджи влезе тихо с жълтата папка в ръка и малкия ключ върху нея. Той развърза бавно папката. Приятелите му го гледаха съсредоточено. Той заобръща големия ръкопис, при бран в нея, като същевременно говореше: — Това е едно съчинение, което може-би някога ще види бел свят, но в никой случай, вероятно, до като съм още жив. Това ви учудва, нали? А как да ви кажа . . . не искам да рискувам . . .
към текста >>

Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е.
. . собствено не толкова риска, колкото вре дата, която би се получила . . · Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения. Но затова се нахвърля върху всички данни. Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е. Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . .
към текста >>

Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея.
собствено не толкова риска, колкото вре дата, която би се получила . . · Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения. Но затова се нахвърля върху всички данни. Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е. Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . . хм, тогава може, какво казвам, бъдете сигурни, че ще ви последва съдбата на Галилея .
към текста >>

Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате.
____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност.
към текста >>

Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта.
В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза. Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени. Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем. Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд. Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие. Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение. Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“.
към текста >>

Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях?
Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
към текста >>

Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си.
Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й. Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си. Недейте слуша внушенията на обективния си ум, а щом веднъж сте решили вашето създание, настоявайте до край. Трето правило·, една положителна молба дава по-добри резултати, отколкото едно оплакване или една жалба. Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително. Отче наш е най-добрият пример за настроението, което трябва да има духът, който се моли. Нека анализираме тази молитва Исус е казал „след мене, молете се тъй“.
към текста >>

Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа!
Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата.
към текста >>

Както се знае от библията и от много други случаи, подобни тайни съобщения се изпращат от невидимия свят. гр.
Лицето е малограмотно, научил се да чете и пише сам Като видел тия букви, нарисувал ги на книга една по една и ми ги предаде. Той не знаел към кого да се обърне, за да разбере значението на думи те. Попитал един свещеник, който му отговорил, че трябва да се правят молитви, но повече не искал да говори, защото хората щели да му се смеят. Лицето се довери на мен и аз се обръщам към вас. То иска да знае значението на думите, пък и аз се интересувам. Както се знае от библията и от много други случаи, подобни тайни съобщения се изпращат от невидимия свят. гр. Фердинанд, 11. VI. 1924. Съобщава: Ц. Б. Щ. (абонатка на спис.
към текста >>

„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
към текста >>

ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят.
Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г. ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят. Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват.
към текста >>

Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят?
Младия момък се уплашил и търтил да бега. Той тичал през полето, без да знае на къде, и най-сетне паднал в несвяст. Събудил се в болницата. Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият. Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй.
Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава?
към текста >>

До последната си минута той мислеше за целия свят“.
„Обаче, това не му попречи, казва Алберт Стефен, до последната минута на земния му живот сърцето му да е изпълнено с любов и умът му да бъде ясен. Макар и болен, той пак работеше от ранна сутрин до късна вечер. Ставаше в 5 ч. сутринта и пишеше статии за „Гьотеанум“ или други работи. Той искаше постоянно да дава духовни ценности, ако не устно, поне писмено. До последната си минута той мислеше за целия свят“. Леглото на Д-р Щайнер било в ателието. Последното представлява високо помещение, със светлина, която иде отгоре. Там човек не вижда нищо от земята, никакво дърво, планина, здание, а само небесната светлина. До леглото му е стояла статуята Христос, изваяна от самия Щайнер. Наоколо всички маси и етажерки били отрупани с книги.
към текста >>

По-нататък Д-р Щайнер запитал Стефен: „Защо поетите имат такъв страх от мъдростта на свръхчувствения свят?
когато на 26 март го посетил Алберт Стефен, Д-р Щайнер бързо отминал въпроса му, как се чувства, и почнал да говори за големите успехи на евритмичното училище, което, под ръководството на г-жа Мария Щайнер, обикаляше Германия. После заговорил за издаването на новата книга по окултна медицина, приготвена от него заедно с г-жа Д-р Вигман. Коректурните листове лежали на пода край леглото. След това разговорът минал върху някои новоизлезли негови биографии, които направили тъжно впечатление на Д-р Щайнер: те били пълни по вече с красноречие, отколкото с истина. След това заговорили за Тома Аквински, философ от средните векове. По-нататък Д-р Щайнер запитал Стефен: „Защо поетите имат такъв страх от мъдростта на свръхчувствения свят? “ Алберт Стефен отговорил: „Защото не са поети! “ На 27. март разговорът продължил върху „Мирогледа и художественото творчество“. На 29. март настъпило влошаване на болестта.
към текста >>

„Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“.
Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха. Но Д-р Щайнер ни даде възможност да проникнем в глъбините на човешката душа.
към текста >>

И как може да се въздейства на тях, освен пак чрез някой материален организъм?
Това е само част от цялата икономия (същество). Ако те желаят да намерят трайната есенция, трябва да влязат в общение с други умове и да научат от фактите за възможността на такова общение, те не трябва да установят, че умът може да се намира само във връзка с материята: това е тъкмо онова нещо, което трябва да се докаже. Те не би трябвало да правят издирванията с предразсъдъци и предположения — с едно установено убеждение, че е възможно само едно решение. Трябват нови изследвания и отворен ум! Но, ще кажат те, а и всеки ще каже, как с нашите ограничени материални сетива, като канал, чрез който добиваме сведения за околния мир, ще добием впечатления по друг път, освен пак чрез тези сетива. И как може да се въздейства на тях, освен пак чрез някой материален организъм? Аз отговарям двояко. Първо, че нашите сетива може да не са единственото средство за възприемане. Поети и светии твърдят, че са имали вдъхновения, които са им дошли, без да знаят как и от къде. Нека не отхвърляме техния завет на теоретическа и разумна основа, но да се потрудим да узнаем от тях фактите, основани на техния опит. Вдъхновението, при все че не се получава чрез сетивата, може да бъде реалност.
към текста >>

Някой материален организъм трябва да се използва, ако се иска нашите сетива да добият впечатления.
Нека не отхвърляме техния завет на теоретическа и разумна основа, но да се потрудим да узнаем от тях фактите, основани на техния опит. Вдъхновението, при все че не се получава чрез сетивата, може да бъде реалност. А и в по-низките полета, откритието на опитната телепатия — факт неоспорим, без догматизиране в каквато и да е теория — сочи, че умът може да се съобщава с друг ум без материални средства. И после: как може притежателят на идеите да ни предаде своите знания? Ако той не говори, нито пише, нито телеграфира, ние, невдъхновените хора, не ще можем узна нищо за неговите мисли или опитности. Някой материален организъм трябва да се използва, ако се иска нашите сетива да добият впечатления. Безспорно, това е така. Същото са разбрали и заминалите, които са били на едно по-низше поле на вдъхновение. Когато искат да ни предадат нещо от това поле, те трябва да ни го предадат чрез някакво средство. Самите те схващат, че и без „материалното“ те пак могат да мислят и чувстват, да планират и желаят, но за да могат да ни съобщят всичко това, те трябва да бъдат снабдени със средства. За своя живот „там“ те не се нуждаят от „средства“, но те им са необходими за общение с нас.
към текста >>

Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност.
биографията и портрета му в кн. 10-а от год. 11 на „Всемирна Летопис“. Окултните печати на Откровението Едно бележито художествено произведение е излязло напоследък, дело от голямо значение и интерес за всеки сериозен .ученик по окултните науки. Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1). Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите.
към текста >>

Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят.
Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1). Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния.
към текста >>

За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане.
Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати.
към текста >>

„Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят.
Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане.
към текста >>

Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния.
Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня.
към текста >>

Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
„Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“.
към текста >>

Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия.
Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда. Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни пороци за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса. Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог.
към текста >>

Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав.
към текста >>

Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят.
Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят. Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст.
към текста >>

Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят.
По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят. Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното.
към текста >>

В лоното на живата природа „Възпитанието на детето трябва да започне с физическия свят.
Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното. Тогаз всички педагогически въпроси се явяват в съвсем нова светлина. В лоното на живата природа „Възпитанието на детето трябва да започне с физическия свят. „Наблюденията в живата природа са необходими за възпитанието на нашия ум и нашето сърце“. „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга“. „Аз не разбирам под думите „жива природа“ това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която то проявява“.
към текста >>

Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота!
Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник! Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония!
към текста >>

Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят!
Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето.
към текста >>

Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили.
И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много! Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа.
към текста >>

Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят!
Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа. Разбира се, както казва един Учител, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички. Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят! Това не действа възпитателно! Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят. Изобщо трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността! Защо се казва, че възпитанието на детето трябва да почне с физическото? Защото е най-достъпното и най-нагледното в неговата околност!
към текста >>

От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,.
Около красиви извори или кристални потоци често от пръв поглед ще познаете, че са обядвали, по разхвърлените останки от яденето! Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение! Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот! От всичко гореказано се вижда ясно, каква е тенденцията на окултната педагогика: от физическото към духовното! Не е достатъчно само да се работи всред природата! От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,. и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух. От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета. Тая работа може да трае малко време от начало и може да се вземе за средно между игра и труд. Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп.
към текста >>

Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия.
материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество. 3) Според окултизма духовният или свърхчувственият мир не е свръхестествен. 4) В същата глава, дял III. 5) Противоречието лежи в следното: ако искаме да възпитаме детето в съгласие с неговата природа, не трябва да почваме с поднасяне на „логиката“ и „полезното“. 6) Б. пр. Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия. По-долу, когато се споменава за времето, ще се разбира в този смисъл. 7) Б. прев. Т. е. за ясновидското изследване. Окултна медицина и хигиена Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище От Проф.
към текста >>

В първите години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос.
И особено е важно, че тук голяма роля играят две вещества, които инак твърде малко са обърнали върху си внимание в човешкия организъм. Това са флуора и магнезия. Флуорът и магнезия в това разредено състояние, в което се намират в човешкия организъм, играят, именно в този процес у детето до зъбната смяна, една извънредно важна роля, при което силите на флуора поемат върху си ролята на пластичен художник, като закръгляват и задържат това, което се стреми на вън. Когато пък магнезия действа лъчеобразно и организира тези съединително тъканни нишки, които поел: ще се проникнат от варовити вещества. Затова е от особена важност да се запази равновесие в детската възраст между вноса на магнезия и флуора. В първите години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос. Действието на флуора от вън се противопоставя на лъчеобразно действащите сили на метала магнезий“. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Интересно потвърждение на тези данни на духовния изследовател виждаме в микроскопското устройство на зъбите. Приготвяме тънък надлъжен разрез на един зъб и го наблюдаваме при силно увеличение.
към текста >>

И затова държи душата в материалния свят.
Изкуството е откриване на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до Истината. както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание подобно на казарма и гледаме само материалното му удобство, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не издига душата във висши сфери. Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенически изисквания, преди всичко: да бъде построено на сухо, чисто, слънчево място, прозорците му да бъдат широки, за да влиза изобилно светлина в стаите. За оногова, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата известни сили, които са в хармония с тази идея.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А Христос дойде във физическия свят да изпълни, а не да разруши.
Човешките мъдрувания, които имат за цел да изменят хода на естествения развой, за да диктуват събитията по лично усмотрение, рухват като счупени детски играчки пред неумолимите божествени закони и предначертания. Цели народи и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но Божията воля е била винаги изпълнена. „Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят. А Христос дойде във физическия свят да изпълни, а не да разруши. Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто. Държавниците, от която нация и да са, не могат да обърнат колелото на историята, каквито усилия и да правят. Народите искат мир, вътрешен и външен. Ако някои работят за войни, те ще се самоунищожат. Всяко насилие, всяко потисничество и всеки грабеж са осъдени.
към текста >>

Извади ме из моя свят.
Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки". Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта. Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ Любов, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт. Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой! * В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот. Къщата й бе на края на една самотна улица.
към текста >>

Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите?
Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е.
към текста >>

В народа има загатвания и за ясновидството: в народните приказки се загатва за хора, които могат да виждат в невидимия свят.
Тая приказка е слушана в търновско. Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут. Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр. 159, Ципонков съобщава една македонска приказка за търговец, който след смъртта си съобщил на домашните си къде му са книжата и парите. В народа има загатвания и за ясновидството: в народните приказки се загатва за хора, които могат да виждат в невидимия свят. Тези хора народът нарича съботнинци вместо ясновидци, защото вярва, че те са хора, родени в събота. В една народна приказка се разправя, че един човек разбрал добрата вяра и желаел да се покръсти, но по-рано искал да види ада и рая. Тогаз светците ходели по земята. Един светия го завел на една планина и му показал ада и рая, и след това го кръстил. Тук е интересно, че се допуща възможно да се видят ада и рая (ясновидство).
към текста >>

едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света.
Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е. едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света. Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение.
към текста >>

Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят.
Това откритие, което бе направено сравнително неотдавна от учените, е било познато преди много години и показано, че съществува чрез изследванията и опитите на У. Ж. Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1). Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му. Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша.
към текста >>

Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта.
В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената.
към текста >>

На край, тя различава първия атом на проявление, който изхожда от Великия Непроявен и седем типа молекули; тия големи подразделения на материята, известни на езотеричната наука, се наричат Седем полета на Проявлението, от които материята, съставляваща нашия материален свят и единствената, която е позната на езотерическите учени, образува най-гъстото и най-неподвижното подразделение, което е последното, образувало се във време на еволюцията.
Това схващане съответства на екзотеричното схващане за Бога. Второ, тя подразбира изливът на тоя океан в право, но ограничено течение; това пак съответства на екзотеричното схващане за енергията. Трето, тя подразбира онази сега проявена енергия чрез пресичане на нейните силови линии, които образуват кръговъртежи, а те, чрез противопоставяне на силите, водят към стабилности; тия кръговъртежи на ограничените сили, въртейки се около собствените си центрове, вместо да се теглят направо през пространството, са ония единици на стабилност, които, в разните си комбинации, образуват различните видове материя. Езотеричната наука признава повече форми материя, отколкото познатите на физиците и химиците. Тя различава, първо, началните въртежи на устойчивостта; второ, техните комбинации в седемте прости типове молекули; трето, тя подразбира комбинации от тия молекули в по-гъсти и по-сложни структури; и четвърто, по-нататъшни комбинации, от които тия сравнително сложни структури образуват единици. На край, тя различава първия атом на проявление, който изхожда от Великия Непроявен и седем типа молекули; тия големи подразделения на материята, известни на езотеричната наука, се наричат Седем полета на Проявлението, от които материята, съставляваща нашия материален свят и единствената, която е позната на езотерическите учени, образува най-гъстото и най-неподвижното подразделение, което е последното, образувало се във време на еволюцията. По този начин става ясно, че езотерическият учен има да проучва една проявена вселена, седем пъти по-голяма, отколкото познатата на екзотерическия учен. Тия седем полета, понеже всичките изхождат от Непроявения като от първична причина, се разбират като имащи най-близка причинна връзка помежду си. Тъй, първото поле на развитие поражда второто и определя неговите прояви, второто — третото и т. н. до последното поле на физическата материя, което би могло да се нарече Поле на Ефектите, когато пък резултатите от дейността на по-висшите полета, и последиците им добити на край, би могли да бъдат наблюдавани. По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото.
към текста >>

Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е.
Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
към текста >>

Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник.
В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли.
към текста >>

Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв.
Петото поле, Висшият Ментал или полето на Абстрактния ум вижда развитието на качествата на монадната есенция и нейните подразделения в Типовете. От тази точка нататък не би било вече оправдателно да се говори за монадната есенция, защото на това поле зародишният живот почва да функционира, и Висшият живот се живее. Четвъртото поле, по-низшият Ментал или полето на Конкретния Ум, се характеризира с ограниченост, която, макар че има граници, дава една определеност, която липсва на по-висшите полета; то е поле на конкретната мисъл и се характеризира с паметта. Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI). III. РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 12. ВЕСТИ. Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба. Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . .
към текста >>

Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява.
Те са такива великани на съвременната научна и религиозна мисъл, пред които пигмеите в България трябва да млъкнат и само да се учат . . . Но нека почнем от начало. Който е прочел най-съдържателната книга, дадена до сега на човечеството, а именно Библията, знае, че „Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек жива душа“4) Няма да се впущаме в подробно тълкуване на тоя стих, защото само върху него може да се напише цел трактат. но считаме за необходимо тук да отбележим погрешното твърдение, че „човек има или няма душа“. Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява. Самата материя съществува до толкова, доколкото представлява една видима и осезавана от нас физическа форма. В действителност. тя е енергия, образувана и управлявана по строго определени закони на живата природа. Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин.
към текста >>

В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове.
Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима. Тя е: Бог-Отец, създателят на вселената, който е дал живота и е внесъл дивна хармония и ред във всички негови проявления, е създал и човека като жива и безсмъртна душа, която се развива по законите на еволюцията, в редица прераждания, както се преражда всичко в природата, докато тя се завърне пак в своя първоизточник, очистена чрез страданията и изпитанията от всички наслоения на земното й съществувание, т. е. от греха. В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове. Пророци, ясновидци и велики духовни учители. начело с Спасителя Христа, със засвидетелствали с ученията си и със запечатали с делата си тая лъчезарна истина. А бездушниците, които не вярват в нея. сами ще се удушат от своето безверие. Защото такъв е законът на Духа, който ражда живота .
към текста >>

Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят.
Може би, твърде странно е, че най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-възвишена мъжка форма. Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант).
към текста >>

си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан.
Освен някои редки вести в хрониката за събития из живота и дейността на видни спиритисти, какъвто е, напр., прочутият английски писател с всесветска известност, Конан Дойл, който е председателствал последния всемирен конгрес на спиритистите, биографията и портрета на основателя на спиритизма Алан Кардек и опитите с прочутия медиум Еузапиа Паладино, друго не сме прочели в същото списание по спиритизма. А това учение, което претендира да е станало вече една стройна наука и, като такава, се преподава в много училища на запад като учебен предмет в програмата, заслужава по-голямо внимание от страна на българските писатели и на четците у нас — с една дума, на целия наш интелектуален елит, който живо се интересува от актуалните въпроси на духовната наука. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Пред вид на това, ние се ползваме от случая с обезплътяването на най-великия съвременен спиритист във Франция, Габриел Делан, за да споделим с четците на уважаваното и ценно списание Всем. Летопис няколко мисли за същността и успехите на спиритизма Както се съобщи, на 15 февруари т. г. си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание.
към текста >>

По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност. Една от най-поучителните функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания. Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма. По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов. В 1899 год. Габриел Делан публикува съчинението си: „Душата е безсмъртна“. В него той не се ограничава само да изтъкне съществуването на едно мислещо начало в човека, но показва още, че това начало не изчезва и не се разлага след смъртта, и той прави това пак чрез експерименталния метод. Като се обляга на исторически доказателства, той групира най-блестящи свидетелствания от миналото, посочва важността на магнетизма, напомня необяснимите без психическата наука явления с ясновидката от Префорст3), преписката на Бийо и Делйоз, потвържденията със сомнамбулите и другите случаи на хипнози, опитите на Алфонс Каханйе и всички форми на извикване на духове. Делан свършва труда си, като подчертава, че всичките духове единодушно потвърждават, в съобщенията си, съществуването на перисприта, и ролята, която той играе в човешката личност в тоя и другия живот.
към текста >>

В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят.
Габриел Делан издаде книгата си: Изследвания по медиумничеството, в която излага как се упражнява медиумническата способиост. За тая цел той широко документира и доказва, че медиумничеството е една специална чувствителност, която съществува сама в себе си и заслужва да се развие и употреби, ако се иска да се използва за известни резултати. През периода от 1909 г. до 1911 г. се появиха два дебели тома: Материализирани проявления на живи и умрели. В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят. След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими.
към текста >>

„Остава да се заключи — казва Делан — че ние идваме пак в тоя свят толкова пъти, колкото е необходимо за нашата пълна еволюция и пълен разцвет“.
След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими. „Остава да се заключи — казва Делан — че ние идваме пак в тоя свят толкова пъти, колкото е необходимо за нашата пълна еволюция и пълен разцвет“. Този справедлив закон ни обяснява социалните и интелектуални неравенства. И легитимно е да страдаме, след като сме накарали другите да страдат, и да бъдем ограничени в нашите достижения, след като сме злоупотребили с властта си, за да ограничим несправедливо свободата на другите. От това гледище, животът е най-хубавата поема, коя го може да се види. Тя съединява в едно голямо протежение всички творения и всички видове. Тя е хармонична и логична, защото знаем, че пътищата, даже и ако ни изглеждат тежки и неудобни, ще ни заведат към целта на желанията ни: към светлината.
към текста >>

Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод.
Тринадесетото ще възстанови двете светилища чрез милосърдието, и те ще бъдат възобновени както в началото. Защото шестте члена постоянстват, според както е писано: Той създаде, и после: тя бе. Тази е, в същност, истината. Тълкувание „Бог създаде шест члена. Всички низши неща се поддържат на тия шест елементи“. Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод. Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие.
към текста >>

Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен свят.
Това е счупването на свещените вази, събарянето на едомските царе. По-висшите сефироти понесли сиянието, но променили формата си вследствие катастрофата на по-долните, за да ги подпомогнат и да пресъздадат разстроената вселена. По-висшите сефироти, следов., са преустроили човешката форма, тоя символ и съсредоточие на цялата уравновесена хармония. А чрез човешката форма Зо-ар подразбира съпружеското съчетание, мъжът и жената мистично слени в идеално единство. Кетер е първият Сефир, тъй прорича най-старият по дни, дългото Лице, едничкото Същество, двуполо, коренът на истинските съпружества, Шокма е бащата, а Бина — майката. Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен свят. Тогава следните шест сефироти, от Хезод до Йезод, са се организирали на свой ред в човешка форма, станали членове на проявения Бог, наречен микропрозоп, царският син, отражение на Най-Стария по дни, а особено на мъжкия му елемент, докато последния Сефир, Малхут, обличайки женската привидност, и ставайки съпруга на проявения Бог и царица, достига, чрез последното съпружество, любовната верига на еманацията. Така, нареждането на сефиротите в пет човешки лица е, според Зо-ар, началото на спасението и на всемирното възстановяване. Тъй и съвършеното човешко съпружество е съчетанието, символът и централния елемент на цялата хармония. Но това не значи, че, в периода на спасението, законите на вселената стават мъже и жени в плът и кости, но трябва да се разбира, че те се свързват и съгласуват както членовете на човека в неговия организъм и както допълняващите организми на мъжа и жената в съвършеното съпружество. „Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“.
към текста >>

Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят.
Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми. Първата от тях е същинския лоб, втората е кристалната роса, с която той се пълни, третата се състои във въздушната ципа, ясна и затворена, която обвива божествения мозък, петата форма е челото, шестата — очите и седмата — ноздрите. Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „Благоволението на Благоволенията" (Ст. 13). Тоя абстрактен термин отговаря, в кабалистичните символи, на брадата на Макропрозопа. Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите. „И втората земя не се смята, и това бе речено“. Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения свят. Тя съответства на Малхут и не се смята, когато е въпрос за шестте членове, създадени от Бога.
към текста >>

Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения свят.
Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите. „И втората земя не се смята, и това бе речено“. Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения свят. Тя съответства на Малхут и не се смята, когато е въпрос за шестте членове, създадени от Бога. Тия шест членове напомнят шестте сефироти на микропрозопа. „И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа“. Втората земя се ражда от падналата и разрушената земя; едомските царе, сиреч седемте долни сефироти, след като са претърпели удара и смъртта, отново са притеглени постепенно от нея и злото се променя в добро чрез простото заместване на безредието с хармонията, на несплотения и груб егоизъм с организацията. Втората земя е произлязла от тази проклета земя, наказана от Господа.
към текста >>

Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака.
Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина.
към текста >>

Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал!
Нетленният характер на съществото, този дълбок и коренен оптимизъм, е най-могъщото величие на Кабалата. Зо-ар не знае що е безнадеждност, тя е неприемлива, както и обезсърчението Защото Бог неосъжда немилостиво и не изоставя никого в едно бездънно падение. Зо-ар вижда само доброто и Бога като вечни същности. Нито престъплението, нито наказанието могат да продължават за винаги. Няма вечен виновник и вечен ад. Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал! (Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна учителевата личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план. За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи.
към текста >>

Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“.
А големият политик и общественик, водителят на английското работничество, заявява: „Няма добро, без поезията, без художеството. То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител.
към текста >>

(от Литературен свят) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн.
Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град. Умира на 8.12.1940 г. в Котел. (от Литературен свят) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. VI) „Същественото, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. Всичко знаете, но същественото не знаете“. „Младото поколение трябва да бъде духовно не само с табели. На тези млади ние трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче“. Един Учител.1) Общението с живата природа, проникването на цялото обучение и възпитание от художествен елемент, преживяването на явленията в живата природа като символи, алегории на висши истини, животът на служенето — всичко това дава мощен тласък за разцъфтяването на красивото, божественото в детската душа.
към текста >>

И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален свят, основан на разумното разбиране на законите на живата природа.
Защото училището не е съумяло да събуди висшите духовни сили у детето. Това, което практически се изучава в долните класове, в горните ще се изучава теоретически и ще се обосновава научно, ще се свързва с целия мироглед; ще се изучат основите на разумния живот, т. е. на животът в съгласие с великите закони на живата природа, и то относно всички области на живота. Великите духовни истини не трябва да бъдат за младежа нещо отвлечено. ТФ трябва да бъдат в душата на ученика. И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален свят, основан на разумното разбиране на законите на живата природа. И тогаз ученикът разбира, че животът добива висшия си смисъл и красотата чрез идейния живот, чрез работата за новото, което иде. (Следва). ________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. Из живота на Свободното Валдорфско училище Основано през септ. 1919 г., то съществува седма учебна година. През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50 учители и учителки, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12 учители и учителки, 8 паралелки и 250 ученика).
към текста >>

Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят.
Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . . Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях. Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните.
към текста >>

Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост.
Творението е в движение. Многото произхожда от Едното. Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала. Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост. Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата.
към текста >>

Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите.
Многото произхожда от Едното. Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала. Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост. Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта.
към текста >>

Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота.
към текста >>

И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва.
И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“.
към текста >>

Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият свят е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета.
Тогава, след като напредне още по-вече, по-старите и по-младите братя заедно, посредством процеса, познат под термина посвещение, ще съгласуват хармонично подсъзнанието със съзнанието. Четецът може-би ще запита, по тази точка, как би могло да се установи контакта са Учителите? Малко бих могъл да кажа по този въпрос, понеже това е предмет на вътрешна опитност. Достатъчно е да се каже, че желанието, ако е доста силно и се поддържа доста дълго, ще проникне през булото и ще се постигне желания контакт. След това, пътят се отваря съобразно растежа на ученика. Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият свят е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета. Даже екзотгричната наука започва да признава, че полът има не само физическа страна, но и емоционална. Езотеричната наука заявява, че Той има умствена и духовна страна в добавък на ония други страни, под които изобщо той е познат: и че във всяко поле той се изразява различно, действайки съобразно законите на онова поле, защото всички елементи на пола, които се намират в седемте полета и са елени в прави пропорции, са съществени за най-високия вид полов живот. При това, половите сили произхождат и се контролират от по-висшите полета. Само като се разберат проявите на пола и законите, които ги управляват върху тия полета, ние ще можем да се надаваме, че ще контролираме тяхното действие у самите нас и в обществото. Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва).
към текста >>

Освен във вестниците „Свят“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др.
Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните“ изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория“, но даже и ултра-консервативният вестник „Мир“, близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от 1.VI.т.г.) в която, като се констатира, че „Ст.
към текста >>

Всичките психически дружества от целия свят ще изпратят представители на тоя конгрес, за да работят в отлично братство и съгласие за разяснението на най-капиталните въпроси, който занимават и вълнуват цялото човечество.
Това е то, което не се тълкува с думи“. Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяването й след смъртта на тялото има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. * * * Четвъртият международен психически конгрес. На 12 юни т. г. се открива в Париж и ще заседава до 18 същи— четвъртият международен психически конгрес. Всичките психически дружества от целия свят ще изпратят представители на тоя конгрес, за да работят в отлично братство и съгласие за разяснението на най-капиталните въпроси, който занимават и вълнуват цялото човечество. Тия въпроси са: Що е човекът? От къде иде той? Какви са способности — те, които го свързват по време и пространство, с другите живи същества и светове? Какво е бъдещето му? и т. п.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина!
Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината. А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство.
към текста >>

За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния свят.
Но това трябва да се преведе така: на външните условия растението отговаря чрез вътрешния активен принцип по определен начин. Това, което семето извършва, зависи от една вътрешна закономерност“. Възниква двоен въпрос: 1) с кои състояния на съзнанието са свързани и сега действащите сили в природата и движенията, породени от тях; 2) има ли научни методи за изследване на други състояния на съзнанието, различни от нормалното състояние на съзнанието на днешния човек. Отговорът на първия въпрос води към събаряне на „границите на естествознанието“, поставени от механистичното разглеждане на света. Този отговор води към една наука за природата — наука, която не изучва само явленията, движенията, но взема в кръга на своите изследвания и духовното, което е изразено в тези движения и се стреми да разбере това духовно. За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния свят. За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.
към текста >>

Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.
За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния свят. За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката.
към текста >>

Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества.
За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа.
към текста >>

Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях.
Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното.
към текста >>

На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното.
Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното. Както човек не може да се разбере от изучването на човешкия труп, така и никой двигателен процес, принадлежащ на материалния свет, не може да се разбере без връзката му със света на разумните същества. Зад физическите процеси стоят етерните, а зад етерните има състояния на съзнанието и изявления на волята на разумни същества. Има връзка между явленията в природата и състоянието на съзнанието на висшите разумни същества, т. е. с тяхната съзнателна дейност. Никога не могат да се разберат природните процеси, ако не се изучат във връзка с разумните сили зад тях.
към текста >>

Обаче, от тях в нашия материален свет и в днешната епоха се проявяват само 4 вида.
Вселената трябва да се схване като един миров организъм, плод от дейността на разумни същества. Етерните строителни сили и подразделението им Етерът на общата релативитетна теория, според Айнщайн, е една среда, лишена от всички механични и кинематични свойства, но причинява Механичните и електро-магнитни явления. Това схващане, макар и да има предимството, че се прощава с много фалшиви свойства на механичния етер, при все това още не дава една пълна картина на действителността. Етерните строителни сили са неразделно свързани с духовното. Има 7 етерни строителни сили, които действат във вселената. Обаче, от тях в нашия материален свет и в днешната епоха се проявяват само 4 вида. Те са: топлинен, светлинен, химически (или звуков) и жизнен етер. Разликата между тези 4 вида етер не може да се сведе към дължината на вълните, т. е. към начина на движенията, които те причиняват в материалния свет. Такова количествено различие на модерната наука не е достатъчно. Тези 4 вида етерни сили са произлезли филогенетически и онтогенетически един от друг.
към текста >>

Ние не трябва да си представяме етера като материя, а като лишен от всека материалност, като строителна сила, деятелен принцип, който причинява определени движения и форми в материалния свят.
Значи, те действат центробежно. Химическият и жизненият имат тенденция да се свиват, да се съсредоточават в един център. Значи, те действат всмукателно, центростремително. Тази полярност на двете групи етер — да се разширяват и свиват — лежи в основата на всички природни явления. Светлинният етер причинява в човешкото око светлинните явления. Ние не трябва да си представяме етера като материя, а като лишен от всека материалност, като строителна сила, деятелен принцип, който причинява определени движения и форми в материалния свят. Химическият или звуковият етер причинява химическите процеси, — съединението и разлагането на материята и същевременно причинява физически възприемания тон. Последният е особен начин на нареждане на материалните частици. Химическият етер има музикално, звуково естество, и физическият тон, който чуваме с физическото ухо, е само външен израз, именно чрез въздуха. Жизненият етер ни се изпраща между другото от слънцето и, като минава през земната атмосфера, видоизменява се. Той има връзка с гравитацията и магнетичните явления.
към текста >>

Отношението на земния организъм към растителния свят Интересно явление е качването и слизането на соковете в растенията.
Вечер: При слънчев залез - земята се старае да възстанови основната си етерна структура: топлинният етер бърза нагоре а химичният надолу, следователно, всеки в своята област на действие. Нощем: Земният организъм е възстановил основната си структура. Горе е по-топло, отколкото долу. Земята спи. Годишни времена. Отношението на земния организъм към растителния свят Интересно явление е качването и слизането на соковете в растенията. По това науката до сега не е дала задоволително обяснение: механическото обяснение с осмотичното налягане бе оборено от твърдението, че то е твърде малко. Тук правим същата грешка, както при чов. организъм, като разглеждаме растението като затворен в себе си механизъм, без да го вземем като член на живия земен организъм. Друга грешка: поради материалистично-механистичния мироглед, изучават се само физичните, а не и етерните и по- висши припципи, посочени в началото на нашето изложение. Проф. Ханзен с право казва в книгата си: „Растението“: Голяма празнина в нашето познание е пълният отказ да разберем качването на соковете в дърветата.“ А именно този процес е най-важното явление в живота на растението.
към текста >>

Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството.
А в земята топлинният етер образува най-външното, а жизненият е навътре. Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него. Светлината — Ролята на озона Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални. Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството. Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили. Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О3) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О2). Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера — вода (виж фиг. 7). Значи, произходът на водата не е така прост, както си мислят мнозина. Но и по друг начин тя се образува. Фиг.
към текста >>

Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили.
Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него. Светлината — Ролята на озона Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални. Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството. Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили. Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О3) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О2). Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера — вода (виж фиг. 7). Значи, произходът на водата не е така прост, както си мислят мнозина. Но и по друг начин тя се образува. Фиг. 7 Как слънцето и луната действат на химичните процеси.
към текста >>

Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден.
________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат.
към текста >>

Тази свята дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека.
Но къде е тя? Къде е Бог? На некой трон ли седи на небето?! Там, от дето се проявява Бог, се оживява религията, почва пътя и дейността на окултиста. Има нещо, което седи над всички ежби, над всички смрази и изтребления, това е — Любовта. Тази свята дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека. Тази всеобемаща любов е просияна от Мъдростта, защото съдържа в себе си висшата правда. Тя е Истината, защото носи свободата за човешката душа. Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм.
към текста >>

Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване.
Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия. Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“. Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така. Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение. Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното. Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
към текста >>

Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие.
ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа. Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение.
към текста >>

VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него.
На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир. Това е необходимо за нашето развитие: така духовните импулси стоят живи в нашето съзнание или подсъзнание. Този висш мир на красота е сроден със силите, които се крият в човешката душа и които още не са проявени.
към текста >>

И наистина, душата иде от един висш свят.
Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир. Това е необходимо за нашето развитие: така духовните импулси стоят живи в нашето съзнание или подсъзнание. Този висш мир на красота е сроден със силите, които се крият в човешката душа и които още не са проявени. Чрез изкуството човек се свързва с тези висши сфери.
към текста >>

Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения свят.
Обаче, има и втора работа при създаването на новите форми и за това тя трябва да действа в полярност като двойственост с положителна и отрицателна страни и именно с тая фаза на живота-дейност е свързано езотеричното схващане за пола. За поддържането на живота е достатъчна единичната сила, но за каквато и да е форма на творението са необходими две сили, едната от които ще бъде активна, а другата инертно потенциална; а това значи, че първата сила ще бъде бързината, а втората ще бъде затворена във форма, която ще се освободи чрез стимула на бързината. Тогава ние имаме, в тия две сили, една, която търси да се изрази и така да дойде в положение на равновесие с другата, която е инертна, потенциална, която чака един потик. Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия. Тия две сили, както се казва от езотерика, бидейки положителна и отрицателна, мъжка и женска, от които положителната или мъжката е подбудителят, а отрицателната или женската, чрез латентната си енергия, изпълнява същинската работа на творението, под влиянието на мъжката или стимулатора, и веднага става импотентна, щом импулса от стимулирането се оттегли. Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения свят. Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол.
към текста >>

Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него.
Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.
към текста >>

Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда.
Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност.
към текста >>

На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят.
Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили.
към текста >>

Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет.
към текста >>

Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили.
Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“. В неговата област несъмнено влизат: боговдъхновението, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др. — изобщо проявата на всички психически сили у човека, като резултат от упражнението на по-тънките му способности, в пълно съзнание и без контрол от други странични сили. Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности. Като класически примери на двете тия категории сър Артър дава случаите с двамата велики психисти; Емануел Сюйденборг и Андрю Джаксън Дейвис. Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили. „Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“. По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида. Най-сетне заслужава да отбележим — за осветление на заблуденото българско духовенство — как гледа Конан Дойл върху религиозната страна на спиритуализма. Още в началото на главата, посветена върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Поглеждам в лицето му през мрачината, и часовете на сънищата отминуват. (От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество. Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете.
към текста >>

Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.
(От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество. Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите.
към текста >>

Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство.
Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите. които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат. Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство. Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед.
към текста >>

Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси.
Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание.
към текста >>

До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята.
към текста >>

Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята.
До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята. * На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена . . . * Учи се * * * Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком във висини цъфти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. * Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева.
към текста >>

Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.
към текста >>

тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
към текста >>

Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса.
Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът. В същност, и трите изразяват по 1/3 от истината.
към текста >>

свят, интуицията е виждане.
Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете.
към текста >>

Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение.
към текста >>

Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл.
към текста >>

Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното.
Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз.
към текста >>

Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела.
Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения.
към текста >>

Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят?
Арабите, които са заимствали от Египет всичките свои окултни аркани, могат най-добре и вярно да ни дадат правото значение на тази дума. Ал — е определителен член, Кимия — таен, скрит, следователно, окултен — от там нашата съвременна Алхимия или, по-вярно Ал-Кимия. А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия. При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука. В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения. Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея.
към текста >>

Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен.
Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“.
към текста >>

Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение.
Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури. Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи: вода и земя. Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия.
към текста >>

Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите.
Едната е продължение на другата, смесват се една с друга, така че по отделно двете са непълни. Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на съотношенията той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма. Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти. Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина. Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите. После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта. Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас.
към текста >>

свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога.
Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога. Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот. Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло. Наглед, това е истина. Повърхностно, това е вярно, но в действителност — не.
към текста >>

Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци. 2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3) Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален.
Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят.
към текста >>

Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят.
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи.
към текста >>

Чистота и святост лъхат небесата.
Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния.
към текста >>

В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота.
В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм.
към текста >>

Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец .
От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти. Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство. Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец . . . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие.
към текста >>

Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр.
Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св. Граал, призваният сам трябвало да запита за чудотворната й сила, иначе той е бивал отхвърлян. Така схващайки нещата в образа на носителката на Св, Граал Репанс де Шьойе, ние виждаме олицетворението на душевния елемент в неговата девствена първична проява, а в самия камък на Св. Граал — олицетворението на побеждаващия смъртта духовен елемент — едното е неразделно от другото. Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр. самото название на Св. Граал „Желание от рая“. На един зелен поднос тя носеше желанието от рая и корени и клонки. То се наричаше Граал, що имаше това свойство: чиста, непорочна трябваше да се пази и никога неправда не биваше да помръдне десницата, предназначена да я съхранява. Как многозначително прозвучава от началото това, че Парсифал, влизайки а замъка на Св.
към текста >>

Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм .
На това и апостол Павел съзнателно гради своето възвестяване на Грааля (I поел. към Коринт., гл. 3 ст. 11: „Никой не може да положи друга основа, освен тая, която е положена и която е Исус Христос“). Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас? Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм . . . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст.
към текста >>

Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>

Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения.
Преди всичко, не всякога братята и сестрите по плът, като членове на едно семейство, са. истинските духовни братя и сестри. В едно домочадие може да се въплътят, по законите на Духа, разнородни човешки души, идещи от разни полета (планове) на всемирния живот и които в проявите си на физическия свет коренно да се различават по ум, сърце и воля. Даже техните телесни форми (ръст и физиономия) може да не си приличат, а техните характери, темпераменти, стремежи и аспирации явно да се различават. Случаите на духовна прилика са много редки изключения в семействата. Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения. От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
към текста >>

Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>

А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците?
към текста >>

В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства.
към текста >>

Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
. . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р.
към текста >>

Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите.
Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р.
към текста >>

Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
към текста >>

И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека.
Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело. За ново дело аз възкръсвам : аз вечен съм борец от твоя легион!
към текста >>

В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век.
към текста >>

Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза.
към текста >>

С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство.
При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
към текста >>

В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>

Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“.
Този воден екстракт пречи за от минерализирането на зъбното вещество в началото на зъбния кариес и с това съдейства за минерализирането, втвърдяването на зъбите. По същия начин действа и обикновения хлорофил, само че употребен другояче. Силата, намираща се в кората на конския кестен и други някои растения, в малко по-друга форма се намира и в хлорофила. Хлорофилът се изтегля от листата с етер. Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина на тялото, постигаме такова запазване на зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно. Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките. Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф.
към текста >>

Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф.
Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките. Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф. Д-р О. Рьомер. Кабала Ключът на книгата „Зо-ар“ (Продължение от книга IX и край) Четвъртото значение на Царството Божие се отнася до апогея на видимата слънчева система, до момента, в който централната звезда и различните светове, зависими от нея, бъдат, взети общо, на най-високата точка на относителното си съвършенство. Този термин „относително съвършенство“ е необходим, защото, първо, пълното съвършенство е невъзможно в материалните неща и, второ, защото е възможно да не съвпаднат моментите на съвършенството на всеки от планетните светове както помежду им, така и с тоя на централната звезда: за да се установи месианската ера на цялото, трябва да се пресметнат известни компенсации и да се определят съразмерности. Значи, вижда се от това, че типичното значение на символа е подчинено на известни ограничения. Петото значение на Царството Божие е месианската ера, която озарява земята.
към текста >>

Човекът е микрокосмос, умален свят.
Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето.
към текста >>

Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“.
Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно. Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички. Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане. Прекратено дело. Г-н Прокурорът при Соф. Окр.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто.
Само онзи, който се стреми с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила към тази цел, само той живее. А ония, които не съзнават тая цел или не считат за нужно да я достигнат, те са мъртви. Животът предполага един висок идеал, а смъртта - отсъствие на тоя идеал. Възкресението е процес на достижението на тоя идеал, а падението е процес на изгубването му. Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга. А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто. Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек.
към текста >>

И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие.
Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто.
към текста >>

Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер.
Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята.
към текста >>

* О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!...
1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка. КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... * О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... * О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... * И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... Иван ТОЛЕВ * * * KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... * O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!...
към текста >>

Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам!
Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината.
към текста >>

Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят.
Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини!
към текста >>

А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците!
Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко.
към текста >>

Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура.
В лемурско и в началото на атлантско време човек се е чувствал като част от племето. Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото. Все повече се е чувствал като същество, отделно от другите. Това доведе до егоизъм, понеже по-високите духовни сили не бяха още развити. В гръцко-римската епоха, когато дойде Христос, те бяха вече развити до известна степен. Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура. Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото. Човешката душа все повече и повече се заплиташе в материята. Това потъване можеше да стане толкоз голямо, че да бъде трудно освобождението на човешкото съзнание от егоизма. Земната аура представляваше все по-неблагоприятни условия за човешкото развитие. Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре.
към текста >>

Още в невидимия свят музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган.
Д-р Щайнер казва: „с изкуството човек се доближава до онова състояние, което е имал преди раждането и което ще има след смъртта. В изкуството се проявява това, което ни свързва с духа. Това дава на изкуството небесен отблясък, В художника има отблясък от живота преди раждането. Затова поетът действително е знаещият на подсъзнателното, т. е. на онова, което другите са забравили от живота преди раждането. Още в невидимия свят музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган. Обаче, преди раждането ние минаваме през забравата“. На друго място той казва: „Във всяко истинско изкуство живее религиозно настроение. Последното издига художника до духовни висоти, дето той твори“. Както науката ни разрива истината по един начин, така и изкуството ни я разкрива по друг начин. Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“.
към текста >>

Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука.
Някои швейцарски и френски вестници са станали отзив на тях. Аз се отзовавам сега на молбата на La Voile d’Isis да обясня на четците му, какъв бе характера и целта на стария Гьотеанум, който посетих през месец септември 1922 г. Това обективно обяснение ще дам с абсолютно безпристрастие. За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество. В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини.
към текста >>

Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина.
В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция.
към текста >>

Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления.
Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд.
към текста >>

Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят.
През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св.
към текста >>

Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество.
Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас.
към текста >>

Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят.
Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас. Духовното заведение при Дорнах биде построено през време на световната война от 1914 г. до 1918 г.
към текста >>

Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята.
Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог. Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм.
към текста >>

В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм.
Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства.
към текста >>

Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище.
Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р.
към текста >>

И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл.
към текста >>

Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава .
Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път.
към текста >>

С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци.
„И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени. Прозее, тези пророчески знаци, схванати върху камъка, са били намерени удивително точни. Предходният период на християнската ера (4 год.
към текста >>

“ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят!
и ефектите от „военното затъмнение“ ще траят също дълго време. Епохата на „Големия ход“ е втория „Avent“ (дълъг пост) или всемирната църква на Водолея, защото слънчевата система е влязла сега в съзвездието на Водолея, знакът на „Сина Човешки“ и че Христос отново се е явил, но не като личност, а като божествен принцип. Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се! Изтърпете църковното наказание! Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна.
към текста >>

Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят.
„Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“. Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната. Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа партия, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание. Крайният изход е очевиден. Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят. Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия. Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения. А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене.
към текста >>

Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов свят, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“.
3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6. ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ Новата органическа сила От Г-ца М. К. Фулилъв Хамел Покойният сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените. Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов свят, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“. Своеобразните ефекти, изпитвани сега в различни практични насоки, имат своята причина в тъй наречената „дейна частица“ случайно открита преди няколко години от госпожа Мод Дикинсън. Да започнем от начало, или поне тъй близо до началото, колкото е възможно, за да проследим тая мистерия. Ние намираме, че откривателката още от ранната си младост дълбоко се интересувала от всичко, което е дочувала за свещените масла с които си служили древните евреи при обредните помазания на свещениците и царете. По едно време у нея се събудило желанието да събере всички важни случки в свръзка с предмета. В „Изход“ — 30; 22-25 се намира рецептата за маслото, което е било в „светилището“.
към текста >>

Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие?
Какви дивни картини възкръсват пред очите при звука на това име! От него е произлязла думата „алхимия“, а оттам пък и нейната модерна равносилна — химията. Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем. Външният неин символ с право може да бъде бръмбарът т. е. тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота.
към текста >>

№ 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит.
Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде. Едно дребничко яйцеобразно същество се виждаше да се плъзга по повърхността на топката. В № 3 към това се присъединиха десетки нему подобни и всички се движеха бързо, като минаваха в разни посоки, но никога не се сблъскваха. Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея. № 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит. В № 5 се вижда бързото развитие на гроздовата чепка от ляво на сферата в дълъг змиеобразен израстък. На горния му край има едно тъмно петно, от което излиза крива линия. В № 6 тая линия се очертава до края си във фигура подобна на оная, из която е излязла. Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения. След това „светът“ като че ли бързо се забули в парите, от които бе изплувал и формата му като че съвсем се изгуби.
към текста >>

В това допиране до силата на цветния свят има истинска поезия.
Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения. След това „светът“ като че ли бързо се забули в парите, от които бе изплувал и формата му като че съвсем се изгуби. Прекрасни са формите, които се очертават при лъчите на тия мъгляви газови и парови прояви. Някои са като снежни кристали, други като върхове на пръти, а трети като мъхове; други са подобни на царевица, други като ръжени зърна, в житни класове и свободни. Едни от най красивите, които видях, приличаха на верижка от дребни маргаритки, и мене ми се струваха, като любовен дар на духа от полско цвете за тоя, който желае да му се наслаждава и който изпитва детска радост при вида на тая невинна красота. В това допиране до силата на цветния свят има истинска поезия. Като че това са лъчи, от които ще се образуват истинските цветя. Може би оттук да вземат цветните феи краските за цветята. Ферментиране – зародиш образуван от бръмбар Проекцията на кристалите, влакънцата и на другите дребни предмети е феномен почти невероятен, докато човек не свикне да ги наблюдава както с микроскоп, така и с просто око. Даже и преди да се появи бръмбарът, тия прояви ясно се забелязват. Ако съществуват образци от силно наситена материя, изглежда като че ли лъчите, които изхождат из нея, материал за сгъстяване.
към текста >>

Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета.
Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр. измислица на Птоломея, те са прави. Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме. Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“: „Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“. Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета. А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието. Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр. със слънцето в неподвижен знак. Други пък, който трябва да развие емоционалната страна на своето естество, ще се роди във воден знак, и според това коя страна на емоционалното трябва да развие, той ще избере или Рак, или Скорпион, или Риби. Но не е необходимо това да бъде винаги така.
към текста >>

За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят.
В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят. Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици. То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и гръцките мистерии. За имената и трудовете на предшествениците на Моиз Леви има обширни сведения в книгата на S. Karrpe. „Etude sur les origines et la nature du Zohar“. А пък Ад.
към текста >>

Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия свят.
Франк изтъква в съчинението си La Kabbale, че Зо-ар, още преди откритието на астронома Коперник,е открила на хора та, че земята се движи около слънцето. Религиозната и философска възвишеност на Зо-ар е безспорна, макар, както повечето ориенталски книги върху посвещението, да изглежда като един хаос. Но ако в нея няма, според съвременните понятия, строг логически ред, то тя се отличава с голяма дълбочина и обширност на умствения засяг. В това отношение, трябва да се забележи, че целта е била да се прикрие, като с було, вътрешния й смисъл за профаните, за да се запази той само за посветените. Обаче, това не значи, че тайната трябва да остане вечно скрита. Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия свят. Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света.
към текста >>

Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“.
Преди ерата на съвършеното съпружество, двата принципа, мъжкият и женският, не са били в хармония. От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на Израил — духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта. Затуй и там е било невъзможно да съществуват и да създадат нещо устойчиво и органически цялостно и трайно. Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов.
към текста >>

Те само се видоизменят като нито един материален атом и нито едно трептение на движението не се губят, но общия ритъм се изменя и борбата се увенчава с хармонична устойчивост.
Злото, което не е абсолютно, се състои в дезорганизирането и разногласието на елементите, достъпни в собствената същина за подобрение и несчитани като вечно непощадими. Ще дойде един ден. когато останките от покварата и войната ще бъдат отново погълнати от вечното равновесие, т. е. труповете на едомските царе ще бъдат претеглени върху блюдата на божествените везни, неколко примери ще пояснят тази философска истина. В звездния строй, всевъзможните сили, които движат първично мъглявостта, не се унищожават, когато тя се организира като слънчева система. Те само се видоизменят като нито един материален атом и нито едно трептение на движението не се губят, но общия ритъм се изменя и борбата се увенчава с хармонична устойчивост. В геологическия строй, гърченията на огнената кора и водните порои от атмосферата се отместят от по-слаби и г.о-слаби катастрофи и, макар че планетата си остава в основата си съставена от същите елементи, тя е пак способна да произвежда човешкия род и да запази относителна твърдост. В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока. Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват. Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание.
към текста >>

Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония.
Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват. Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална. Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата. Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
към текста >>

Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят.
Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед!
към текста >>

На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят.
много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето. Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел.
към текста >>

замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион.
На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер. Строителят на моста, който ни донесе тая снимка, обеща да ни съобщи писмено всички подробни сведения по тоя случай. Той е узнал, че на това място бил погребан един стар български цар с царицата си. Камил Фламарион. На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион. Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим.
към текста >>

Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма.
На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион. Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем. Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина. Получиха се в редакцията разни списания и книги, между които и романът Преизподня, от Ив.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект.
Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила".
към текста >>

* Сладко е да седя в някой към, за да мечтая и да пиша стихове, че ти си целия свят за мен.
* Тогаз, елате, мои дъждовни нощи, с туптящи стъпки; усмихни се, моя златна есен; ела, безгрижни априле, пръскащ целувките си на всъде. Ела ти, и ти, и ти също! Любими, вие знайте, че ние сме смъртни. Мъдро ли е да сломиш сърцето си по някой, който оттегля своето? Защото времето е кратко. * Сладко е да седя в някой към, за да мечтая и да пиша стихове, че ти си целия свят за мен. Героично е са лелея скръбта си и да реша да бъда неутешим. Но едно ново лице поглежда през вратата ми и вдига очи към моите. Аз не мога да не избърша сълзите си и да не променя тона на моята песен. Защото времето е кратко. II. Никой, братко, завсегда не живее, и нищо дълго време не трае.
към текста >>

Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния свят и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи.
Кристалът, които се кристализира из разтвора, образува формата си като привлича в една централна точка материалните частици на разтвора; при твърдото състояние на телата действат концентрационните сили на жизнения етер. При течностите пък, предоставени сами на себе, виждаме, че всяка течност се стреми да заеме капкообразна форма, както най-ясно това е.изразено у живака, който и в най-малките свои капчици наподобява земното кълбо. Газовете, напротив, предоставени сами на себе си се стремят да разрушат съдовете, които им придават известна форма, и се стремят към необятната ширина на етера, а топлинният елемент се стреми да разруши не само своите собствени окови, но и тия на елементите, които стоят между него; той кара твърдите, течните и въздухообразните тела да се разширяват. Така се проявява в двата долни и двата горни елемента поляритетът на сцеплението и разширяемостта; той ни сочи на противоположните по същност действия на жизнения и химическия етер, от една страна, и светлинния и топлинния, от друга. Изучаването на четирите елементи от древните ни довежда непосредствено до строителните сили, които действат в тях (древните са признавали четири основни елементи: огън, въздух, земя и вода — Б. пр.). Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния свят и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи. Четирите строителни сили могат да действат в пространството самостоятелно една от друга, но при едновременното им действие всяка си избира своя собствена област; и тъй като те носят в себе си поменатите по-горе противоположности, с които градят в пространството, те образуват по тоя начин полюси. Главната противоположност е в действието на жизнения етер и топлинния етер. Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на покоя. Ритъмът е признак на това, че животворността действа. В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят.
към текста >>

В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят.
Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния свят и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи. Четирите строителни сили могат да действат в пространството самостоятелно една от друга, но при едновременното им действие всяка си избира своя собствена област; и тъй като те носят в себе си поменатите по-горе противоположности, с които градят в пространството, те образуват по тоя начин полюси. Главната противоположност е в действието на жизнения етер и топлинния етер. Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на покоя. Ритъмът е признак на това, че животворността действа. В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят. Рудолф Щайнер често указваше на двата полюса в човешкия организъм: на главата и системата на обмяната на веществата, чийто сумирано действие дава ритъма в дишането и циркулацията на кръвта 2) Тия три процеса са основата за познаване човешката същност в нейното земно въплъщение. Явява се въпрос: намираме ли тия процеси и в живота на земята и в каква форма? Защото ние трябва да ги намерим, щом човек се е родил из окръжаващата го природа, щом той по-рано е съставял едно цяло със земята, на която той сега диша и върху която сега ходи. На земната повърхнина имаме противоположността на полюсите и екватора. Силите на втвърдяването действат на полюсите в снега и леда, проявени в засилена степен, също така както те се проявяват в образуването костите на черепа; на екватора живеят действащите сили на вегетацията (растенето); светлината и топлината проникват в растенията, и в пълнотата и разнообразието на раждащите се и умиращи растителности се проявяват на земята силите, които съответстват на обмяната на веществата у човека.
към текста >>

такава, в каквато се проявява чувствения материален свят в двата си низши елемента — Земя и Вода, които се стремят да се явят в особени отделни форми, като кристали и капки.
Ние виждаме противоположните форми на електричеството да се проявяват в сярата и в кристалите на солите — в сярата отрицателната и в кристалите положителната форма. Сярата е лесно запалима и вече по външните си форми и цвят показва сродството си с огъня. При търкане тя развива отрицателно електричество. В тръби, от които е изтеглен въздуха, може да се получи електричеството освободено от веществото и, само по начина, по който то се проявява, може да се разбере неговата физическа природа. То се явява в атомистична форма, т. е. такава, в каквато се проявява чувствения материален свят в двата си низши елемента — Земя и Вода, които се стремят да се явят в особени отделни форми, като кристали и капки. Наистина, бързината на разпространението на електричеството се приближава до бързината на светлината, но това само доказва неговото етерно естество. При четирите строителни сили, които отговарят на четирите елемента, етерното действа във физическите форми, а при електричеството, етерното слиза във физическото, без да бъде непосредствено видимо за окото, както при твърдите и течни тела. В солите, напр. при търкане стъкло, което представя смес от соли, се получава положително електричество; то се заражда в солта, която, както видяхме, е най-сродна на земята. Положителното електричество никога не се явява в свободно състояние както отрицателното, то винаги е свързано с материята на трите низши елемента.
към текста >>

Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния свят се стараят да излязат на въздух и светлина.
Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода. Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой. Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота. В електричеството физическото престава да действа като силова проява, но ние отново намираме тия физически сили да действат в земната атмосфера като електрически течения и лъчи и тяхното действие е толкова по-продължително, колкото по-високо отиваме в атмосферата. В по-високите пластове материята става по-духовна, но действащите сили са по-физически; с други думи, проявяващите се тук електрически действия ни показват, че, на високо, физическото не се стреми, както долу на земята, да затвърдее, а се намира в непрекъснато зараждане и разрушение, разбира се, в много по-тънка форма, отколкото долу на земята. Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния свят се стараят да излязат на въздух и светлина. Тъй че и в посоката на действие на тия два вида сили виждаме полярност. Електрическите сили в атмосферата вземат участие в обмяната на веществата на земята; те могат и трябва във всеки един момент да се възобновя-ват, защото земята е един жив организъм. В земната твърд живеят мисловните сили на цялата земя, а във ваденето и преставането на дъжда, както и в ритмичното спадане и покачване на въздушното налягане сутрин, обед и вечер, ние виждаме прояви на нейната (земната) ритмична система, и електрическите сили, които действат в заобикалящата я атмосфера, са резултат на обмяната на нейните вещества. Когато през лятото, вследствие дейността на слънцето, етерните строителни сили на земята изместят навън от земната повърхност сферата на действието си, тогава се забелязват и разстройства в иначе равномерното действие на силите, а тия разстройства се изразяват в натрупвания в системата на обмяната на веществата. Бурите се дължат на това, че иначе равномерно протичащото в атмосферата течение във вертикална посока достига голямо напрежение.
към текста >>

До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия свят.
Бурите се дължат на това, че иначе равномерно протичащото в атмосферата течение във вертикална посока достига голямо напрежение. Чрез това размера на силите неимоверно се повишава. Като външен израз на това са тежките тъмни и плътни буреносни облаци. Тогава се предизвиква един стремеж към изравняване и при силни разреждания бляскат мълнии към земята. След като премине това състояние, земята отново почва да диша, въздухът е пречистен, нарушената хармония е възстановена и в спокоен темп продължават пак чудно редуващите се явления. До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия свят. У човека е забелязано във време на буря сънливост и умора — признак за действието на това разстройство в обмяната на веществата на земята върху обмяната на веществата у човека. Разстройството в обмяната на веществата на земята се отразява и върху рибите и животните, които живеят във водния елемент, съответстващ на химическия етер. Те са твърде чувствителни към електрическите вълнения в атмосферата. Има видове риби, които чрез неспокойствието си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа по-рано за готвещата се буря. Видехме, че на нашата земна твърд съществува тенденцията главно чрез действието на калция и силиция, да се установят в покой процесите от животински и растителен характер.
към текста >>

Материалния свят може да се обхване с формули и се направи с това по-прегледен само, когато се отдалечи от жизнените процеси на градежа и разрушението.
Те са твърде чувствителни към електрическите вълнения в атмосферата. Има видове риби, които чрез неспокойствието си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа по-рано за готвещата се буря. Видехме, че на нашата земна твърд съществува тенденцията главно чрез действието на калция и силиция, да се установят в покой процесите от животински и растителен характер. Нашите тъй наречени днес елементи са като тоновете на една гама и въпреки своето многообразие са едно живо единство. Изобщо, ние не можем с химически средства по-нататък да ги разложим, а само можем по наше желание в разтвори да ги съединяваме едни с други и да намираме формулите на получените съединения; обаче, за сложните белтъчини, за живото вещество, това не можем да сторим вече. Материалния свят може да се обхване с формули и се направи с това по-прегледен само, когато се отдалечи от жизнените процеси на градежа и разрушението. Но има пък известни елементи, които по-химически начин не се разпадат и разлагат, но от само себе си, без външно въздействие правят това — те са тъй наречените радиоактивни вещества. Веществото се разлага, като от една страна при тоя разпаден процес се образува олово, от друга, хелий, като едновременно с това се излъчват и тъй наречените алфа, вита и гама лъчи. Това се дължи все на същите етерно-физически сили, които действат и в атмосферата на земята. И тук се извършва в голям брой вещества процес, който е в пълен смисъл на думата процес на обмена на веществата. Това, което не може вече да направи химическия етер, който действа при процесите, правят го електрическите сили в техните три видоизменения, които видяхме да действат в атмосферата.
към текста >>

Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела.
Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им. Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела. Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас. Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога, учител и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници. * * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия. Тук е мястото да се спрем върху един кратък анализ на данните, които един български професор е събрал из разните библиотеки и въз основа на които той, даже и след като изтъква добрите страни на богомилското учение, все пак го нарича ту „еретическо“, ту „сектантско“2). За да се разбере точно скрития (окултния) смисъл на това учение, трябва да се игнорират апокрифните и критическите писания за тях, а да се вземат пред виц само истинските богомилски книги.
към текста >>

Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят.
Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда. През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят. То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа. Философската формула на Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост на буржоазните мислители оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези мислители, ред години служи за основа на оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2). Никъде философската мисъл относително нейното приложение в практическия живот не се затруднява и не изпада в грешки както при. определянето естеството на дадена вещ — дали тя е действителна или недействителна. Понятието за действителност, на дадена материална вещ, или право, или отношение се определя от традиции, нрави, обичаи или от специални законоположения.
към текста >>

Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода.
Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма. Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения свят ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода. Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията. Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава.
към текста >>

Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“.
И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят. Трябва да се разкажат на децата много, такива приказки. След 9-та година характерът на приказките ще се измени“. Връзката на разните предмети с работата всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа.
към текста >>

Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят.
от една страна, ще се дойде-до известни правила в природата. Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата. Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в училището, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос. Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят. Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят. Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип? “ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от училището духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило!
към текста >>

Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят.
Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата. Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в училището, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос. Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят. Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят. Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип? “ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от училището духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило! „Духът оживотворява“, казва немският педагог Барч, като цитира този стих от Новия завет.
към текста >>

От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето.
Защо духовният елемент внася подем, радост, разширение, живот? Защо той е атмосферата, в която всички таланти, добри заложби у детето разцъфтяват? Защото чрез духовния елемент човек се свързва с извора на всеки подем, творчество и живот, чрез което се дават условия за разкриване глъбините на детската душа, която крие много съкровища в себе си. Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение. От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето. То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си.
към текста >>

То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят.
Защо той е атмосферата, в която всички таланти, добри заложби у детето разцъфтяват? Защото чрез духовния елемент човек се свързва с извора на всеки подем, творчество и живот, чрез което се дават условия за разкриване глъбините на детската душа, която крие много съкровища в себе си. Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение. От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето. То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да.
към текста >>

Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година.
Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение. От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето. То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа.
към текста >>

2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на висши истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния свят, като се изхожда от опитността на вътрешния живот.
Да лишим кой да е учебен час от духовния елемент, това значи да направим мъртъв този учебен час, да го лишим от живот. Някои, може би, ще разбират криво духовния елемент, като зачуване на някои сухи догматични правила и заповеди. Духовният елемент прониква училището чрез целия училищен живот и по разни начини: чрез вътрешно хармонизиране на душите. (Виж главата „Вътрешната страна на училищния живот — в кн. 2-3 на „Всемирна Летопис“); чрез влизане в контакт с вътрешния живот на живата природа (виж кн. 2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на висши истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния свят, като се изхожда от опитността на вътрешния живот. Д-р Херман Фон Баравале напр. казва, че ритъмът на морския прилив и отлив може да се сравни с ритъма на дихателната система у човека. Преди да се вземе за кръга, казва той, могат да се направят евритмични упражнения и игри чрез тичане по кръг, чрез което кръгът да се преживее вътрешно. За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и работата у човека. И много други случаи в училищния живот могат да се използват за разбиране на известни духовни истини. Напр.
към текста >>

Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин.
Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така. Иди виж прокламациите от временното правителство у Никола Коларов от Т. Пазарджик. И наистина, след минута срещам Коларова и в прокламациите виждам за председателю на временното правителство митрополита Климента. Как да си обясня тоя сън, не знам. Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин. Това беше ден два след 9. август, през 1886 година. Нова-Загора, 1925, 15. IX. Будин. КНИЖНИНА Детска градина, год.
към текста >>

Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището.
Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе. Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка. Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде сравнително слаб и неясен. Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него. Един слаб отпечатък от жизненото тяло върху това на желанията ще унищожи много от полезността на миналия живот. Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището. Като се има пред вид това обяснение, лесно ще се разбере, колко е желателно да има тиха атмосфера в стаята на мъртвеца. Роднините на заминалата душа трябва да се въздържат от тъгуване и оплаквания, понеже това проявление на техните чувства отвлича вниманието на душата и й пречи да пожъне всичката полза от после-смъртната си работа. Едно по-пълно разпространяване на окултното знание относно науката за смъртта ще спомогне за премахването на сериозните пречки в еволюцията на индивидуалната душа.“ _______________________ 1) Сега вече 900.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0457761287689