Търсене в текстове за 'Любов обич към Бога'

79. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно.
към текста >>

Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик.
Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста.
към текста >>

Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор.
Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека.
към текста >>

Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
към текста >>

Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен.
Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество.
към текста >>

Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството.
И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството".
към текста >>

Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост.
Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St.
към текста >>

Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях.
Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали".
към текста >>

Те водят към виеш съзнателен живот Великите гении на човечеството, които са го ръководили, са запознати с тези закони.
Има една велика наука на живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието. Тя е обширна и в нея като част се включва и окултната наука. Името на тая велика наука не важи. Можем да я наречем както искаме. Ако искаме да имаме знание, трябва да знаем тая област на изследване, тези закони. Те водят към виеш съзнателен живот Великите гении на човечеството, които са го ръководили, са запознати с тези закони. Това са великите души, цветът на човечеството,чийто живот представлява служене на своите братя. Винаги е имало на земята огнища, ядра, центрове на по-напреднали хора, гениите на човечеството. От тях идат всички велики импулси за повдигането на човечеството.[6] От техния мощен център са излизали всички благотворни струи, които са давали тласък на културата. Богомилството е било една от тези струи. То не е било случайно движение, но в свръзка с подготовката на новата култура.
към текста >>

Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука.
към текста >>

Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали?
към текста >>

Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата!
Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни.
към текста >>

Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот.
Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие.
към текста >>

Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен.
Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците? " На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си".
към текста >>

80. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов.
Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул". По тоя начин, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна. Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине.
към текста >>

Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си.
Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул". По тоя начин, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна. Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си.
към текста >>

Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога.
Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот.
към текста >>

Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов.
Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци.
към текста >>

Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция.
Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство. Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане. Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима. Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв начин да направи астралната форма пак видима. Астралната светлина е магичният агент на всички прояви. Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция. Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея. Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек опитност в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение. Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим. И ние виждаме, че всичко във вселената е съставено от една всемирна лъчезарна субстанция. Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ.
към текста >>

Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия.
Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея. Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек опитност в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение. Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим. И ние виждаме, че всичко във вселената е съставено от една всемирна лъчезарна субстанция. Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ. Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии. Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота. Явления и трептения на всеки един разред материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония.
към текста >>

Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът.
Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията.
към текста >>

В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще.
Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове.
към текста >>

Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията.
Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието.
към текста >>

На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
към текста >>

С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога.
Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята. И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието.
към текста >>

Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята. И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието. Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят?
към текста >>

Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят?
Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята. И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието. Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък.
към текста >>

За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък.
Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота.
към текста >>

" Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя.
Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони. Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята се загубва в някаква тайна, нейните атоми се разпадат на електрони, протони, те изчезват в етер, а етерът остава една неразрешима проблема. Материята се прелива в нещо друго, което ние напразно се мъчим да схванем и определим Мистерията на живущите форми ни избягва, а умът ни се явява само като израз на нещо още по-високо.
към текста >>

81. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях!
Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд. Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна песен! По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха.
към текста >>

Златна порта е отворена в стените му и пришълци от вси страни прииждат с богати дарове.
Като топор е тежък неговият грях, а ударите на медната камбана приличат на обковани стъпки на джелатин, който приближава в предсмъртния час до килията на осъден. Това ли е моят град? В душата си нося за него друг образ! Колко пъти съм го виждал в часове на съзерцание: небето всякога над него е лазурно, чисто. Музика дишат неговите очертания и поток от радост. Златна порта е отворена в стените му и пришълци от вси страни прииждат с богати дарове. Майко земя! Помниш ли, когато дойдохме при тебе по лъчите на далечните звезди, с звездна светлина в душите? Като елмазен дъжд летяхме ние към твоята утроба. Душите ни трептяха в светлина, в радостта на всемира, но ние те намерихме печална, разплакана и скръбта по тъмните ти влажни зеници събуди първата ни болка. Ти ни научи на скръб.
към текста >>

Като елмазен дъжд летяхме ние към твоята утроба.
Колко пъти съм го виждал в часове на съзерцание: небето всякога над него е лазурно, чисто. Музика дишат неговите очертания и поток от радост. Златна порта е отворена в стените му и пришълци от вси страни прииждат с богати дарове. Майко земя! Помниш ли, когато дойдохме при тебе по лъчите на далечните звезди, с звездна светлина в душите? Като елмазен дъжд летяхме ние към твоята утроба. Душите ни трептяха в светлина, в радостта на всемира, но ние те намерихме печална, разплакана и скръбта по тъмните ти влажни зеници събуди първата ни болка. Ти ни научи на скръб. Понякога и ти се усмихваш – на пролет – когато се обличаш в бялата цветна премяна, но радостта ти е кратка, като мигновеното проблясване на слънцето в мрачен ден, като рядката усмивка на страдалец! От звездите дойдохме ние. Днес сме пилигрими и търсим загубената звездна радост сред стоновете на измъчената ти гръд!
към текста >>

Колко ръце се протягат към него!
Как можем да забравим твоята болка? Ето, пак се чува тъжния зов на каменния град. Бранници облечени в звънтящи, тъмни панцири (брони) крачат с бавни стъпки. Те носят на щитовете си своя погинал войвода. О, колко време охка скръбна майка, догде го издигне из детинството, догде му облече тежка ризница. Колко ръце се протягат към него! Гледайте бранниците, вижте бледните им лица. Вслушайте се в железните стъпки, които кънтят като равни удари на стотици наковални. Сякаш времето разсърдено, замахнало с тежък чук, брои на стоманен диск своите тежки мигове. Това ли е човекът? Земята ли ще го погълне?
към текста >>

Тя ли ще стопи стоманената броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце?
Гледайте бранниците, вижте бледните им лица. Вслушайте се в железните стъпки, които кънтят като равни удари на стотици наковални. Сякаш времето разсърдено, замахнало с тежък чук, брои на стоманен диск своите тежки мигове. Това ли е човекът? Земята ли ще го погълне? Тя ли ще стопи стоманената броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце? Под нейната тъмна покривка гният хиляди копия покрити с отровна ръжда, но там ли са душите, усмивката и тяхната любов! Не! В утринните часове по пътя, настлан с бели кремъци, преминава блестяща колесница. Там пратеници захождат към вечния град на радостта! Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия.
към текста >>

Под нейната тъмна покривка гният хиляди копия покрити с отровна ръжда, но там ли са душите, усмивката и тяхната любов!
Вслушайте се в железните стъпки, които кънтят като равни удари на стотици наковални. Сякаш времето разсърдено, замахнало с тежък чук, брои на стоманен диск своите тежки мигове. Това ли е човекът? Земята ли ще го погълне? Тя ли ще стопи стоманената броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце? Под нейната тъмна покривка гният хиляди копия покрити с отровна ръжда, но там ли са душите, усмивката и тяхната любов! Не! В утринните часове по пътя, настлан с бели кремъци, преминава блестяща колесница. Там пратеници захождат към вечния град на радостта! Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия. Душите ни са странници.
към текста >>

Там пратеници захождат към вечния град на радостта!
Земята ли ще го погълне? Тя ли ще стопи стоманената броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце? Под нейната тъмна покривка гният хиляди копия покрити с отровна ръжда, но там ли са душите, усмивката и тяхната любов! Не! В утринните часове по пътя, настлан с бели кремъци, преминава блестяща колесница. Там пратеници захождат към вечния град на радостта! Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия. Душите ни са странници. Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка. Ние все пак сме чужди на теб. Звездните кервани ни зоват.
към текста >>

82. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи.
Цена 12 лв. Доставя се от Ж. Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София. В днешната епоха на безпътица и търсене тая книга има голямо значение. Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи. На всинца предстои изучаването на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата. Тези беседи говорят за пътя, по който можем да дойдем до хармоничния живот. Когато се говори за любовта като велика мощна сила, ние имаме пред вид, че единствено тя е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, паднали души. От тези беседи става явно, как едничкият път е да дадем ход на божественото в себе си. Бо Ин Ра.
към текста >>

Когато се говори за любовта като велика мощна сила, ние имаме пред вид, че единствено тя е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, паднали души.
„Опълченска" 66, София. В днешната епоха на безпътица и търсене тая книга има голямо значение. Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи. На всинца предстои изучаването на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата. Тези беседи говорят за пътя, по който можем да дойдем до хармоничния живот. Когато се говори за любовта като велика мощна сила, ние имаме пред вид, че единствено тя е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, паднали души. От тези беседи става явно, как едничкият път е да дадем ход на божественото в себе си. Бо Ин Ра. Книга за живия Бог. С предговор от преводача и с притурка: „Кой е Бо Ин Ра? " Книгата е снабдена и с портрета на автора.
към текста >>

Магията – пътят към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога.
Това е един учебник на основите на Висшата Магия – много навременен за нашата епоха на преход. Тази книга не съдържа нищо невярно, или което би било още по-лошо! – полуистинно. В нея е изнесено всичко теоретически правдиво и в своята практическа приложимост, изпитано с положителност от Братството на Сатурн. Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си пътя на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ. Магията – пътят към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога. Тази книга е едно незаменимо помагало в изучаване и прилагане принципите на Висшата Магия – на Мъдростта. Тя се препоръчва горещо на всеки, който се интересува от подобни въпроси, Д-р Ел. Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София.
към текста >>

Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа.
Тя се препоръчва горещо на всеки, който се интересува от подобни въпроси, Д-р Ел. Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София. Цена 7 лева. Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа. Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа. И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота! Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание.
към текста >>

И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота!
Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София. Цена 7 лева. Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа. Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа. И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота! Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3.
към текста >>

Ала под тоя дъх се носи дъхът на „свещената земя", отдето се излъчва обичта на човека към неговия груб „земен" брат, който пори браздите на земята и вади пшеница и грозде – да нахрани себе си и своите братя.
Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3. двата си тома разкази из живота на лотарингските селяни, дават ясна представа за съдържанието и характера на неговата книга, затова ще ги приведем : „Простите селяни от Лотарингия приличат навярно на българските, защото навред селянинът е син на земята, на свещената земя, която го е облекла в дрехи". Той е представил искрено и правдиво живота на лотарингските селяни, които все още „таят у себе си животното" (думи на Щайнер, които сам Gorbon цитира, вземайки ги за лайтмотив на своите разкази): Разказите, които са написани на лотарингско наречие – просто, грубо, но сочно – са напоени с тежкия дъх на земя, селяк и животно. Ала под тоя дъх се носи дъхът на „свещената земя", отдето се излъчва обичта на човека към неговия груб „земен" брат, който пори браздите на земята и вади пшеница и грозде – да нахрани себе си и своите братя. Книгата на Gabriel Gobron е озаглавена по-точно: Аu Pays des Cocolinjos et des Colindindins. Histoires Lor-raines. Edition ftmbiorix, 6 rue Thiers, Rethel (Ardennes). Обществото на Розенкройцерите – The Rosicrucian Fellowship чието седалище е в Oceanside, California, USA, изпраща на Ж. 3. книгата: Cosmogonie des Rose-Croix ou Philosophic Mystique Chretienne, елементарен трактат върху миналата еволюция на човека, сегашния му строеж и бъдещия му развой, от Max Heindel.
към текста >>

83. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода.
Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича. Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода. Животът е най-разумното проявление. Ето защо животът е красота. Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление. Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон.
към текста >>

Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме.
И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата. Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме. Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее.
към текста >>

Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов.
Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта. Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар.
към текста >>

Животът е произлязъл от любовта.
Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта. Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен.
към текста >>

Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва.
Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта. Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си.
към текста >>

Тази дума любов не е понятна.
Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта. Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал.
към текста >>

Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си.
Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал. Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр. чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си. Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни.
към текста >>

И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал.
Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал. Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр. чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си. Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека.
към текста >>

чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си.
И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал. Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр. чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си. Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека. С това искаме да кажем, че той има всички възможности пред себе си, понеже Разумното работи в него. Обаче, когато човек почне да живее само за себе си, когато се изолира от Цялото, ражда се злото.
към текста >>

Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо.
А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал. Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр. чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си. Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека. С това искаме да кажем, че той има всички възможности пред себе си, понеже Разумното работи в него. Обаче, когато човек почне да живее само за себе си, когато се изолира от Цялото, ражда се злото. И поради тази причина сегашният ред е неразумен.
към текста >>

И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония?
Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото? Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране.
към текста >>

Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие.
И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас.
към текста >>

И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора.
Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества.
към текста >>

Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем.
Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура.
към текста >>

Без Любовта животът не може да се изяви.
Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта!
към текста >>

Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас.
Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях.
към текста >>

И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества.
И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото.
към текста >>

Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта!
Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея?
към текста >>

В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях.
Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея? И когато човек разреши горния капитален въпрос, той ще живее, смъртта ще изчезне от него. И всички твои отрицателни мисли и чувства ще изчезнат.
към текста >>

Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея?
Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея? И когато човек разреши горния капитален въпрос, той ще живее, смъртта ще изчезне от него. И всички твои отрицателни мисли и чувства ще изчезнат. И в себе си ще имаш една мощна сила; каквото искаш, ще става. Твоето небе, ако е било тъмно, ще се проясни. Слънцето ще изгрее.
към текста >>

Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов.
Душата на онзи, който има тази радост, е като слънчевите лъчи: Слънцето като види бръмбара, се усмихва, като види зайчето, се усмихва, на млади и стари се усмихва и казва: „Всичко ще се уреди! " Слънцето си заминава и казва: ,,Утре пак ще дойда". Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата.
към текста >>

При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие.
" Слънцето си заминава и казва: ,,Утре пак ще дойда". Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната.
към текста >>

Любовта е великото изкуство!
Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната.
към текста >>

Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата.
Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш.
към текста >>

Вън от любовта никоя свобода не съществува.
Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат.
към текста >>

Никакво геройство вън от любовта не може да съществува.
Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон.
към текста >>

Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш.
Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата.
към текста >>

Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си.
Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта.
към текста >>

Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат.
Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден.
към текста >>

Любовта е това, с което се реализират нещата.
Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят.
към текста >>

Всяка сила в света иде чрез любовта.
Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа!
към текста >>

Ако вие не сте силни, нямате любовта.
Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света.
към текста >>

Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло.
Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел.
към текста >>

И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят.
Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел. Вие въздишате за небето!
към текста >>

Голямо богатство е да те обича една душа!
Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел. Вие въздишате за небето! Това е небето!
към текста >>

Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света.
Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел. Вие въздишате за небето! Това е небето! За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел.
към текста >>

Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл.
Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел. Вие въздишате за небето! Това е небето! За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел. Не само ангел на красотата.
към текста >>

За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел.
Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел. Вие въздишате за небето! Това е небето! За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел. Не само ангел на красотата. Последното е външно нещо. Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши.
към текста >>

Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си.
Вие въздишате за небето! Това е небето! За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел. Не само ангел на красотата. Последното е външно нещо. Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие.
към текста >>

Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде.
Това е небето! За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел. Не само ангел на красотата. Последното е външно нещо. Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта !
към текста >>

И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие.
Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта ! Този момент трябва да го преживеем. Вие сте го преживели. Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят. Това може би е било на млади години първият ви блян!
към текста >>

Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта !
Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта ! Този момент трябва да го преживеем. Вие сте го преживели. Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят. Това може би е било на млади години първият ви блян! И казваш: „Какво заблуждение!
към текста >>

И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта!
"' А „умните работи" са тези, с които човек е остарял и с които се кара с този и онзи. Не реагирай на божественото, което може да се прояви в тебе. Онова знание, което си изгубил, ще се върне. Добродетелите, които си изгубил, ще се възвърнат. Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога. И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота.
към текста >>

Любовта в света е потребна за спасението му!
Не реагирай на божественото, което може да се прояви в тебе. Онова знание, което си изгубил, ще се върне. Добродетелите, които си изгубил, ще се възвърнат. Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога. И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов.
към текста >>

Любовта ще спаси света!
Онова знание, което си изгубил, ще се върне. Добродетелите, които си изгубил, ще се възвърнат. Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога. И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов.
към текста >>

Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има.
Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога. И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си.
към текста >>

Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота.
И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието.
към текста >>

Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов.
Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си.
към текста >>

Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов.
Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе.
към текста >>

Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание.
Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе. Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта.
към текста >>

Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта.
Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе. Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта. И така, знанието за любовта ще внесе в нас безсмъртието. Тогаз ще станеш член на цялата земя, ще почнеш да се разговаряш с всички. Когато дойде любовта в света, ще се свържете с хилядите радио в света. Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове?
към текста >>

И така, знанието за любовта ще внесе в нас безсмъртието.
Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе. Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта. И така, знанието за любовта ще внесе в нас безсмъртието. Тогаз ще станеш член на цялата земя, ще почнеш да се разговаряш с всички. Когато дойде любовта в света, ще се свържете с хилядите радио в света. Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове? Тогаз вие ще се захласнете.
към текста >>

Когато дойде любовта в света, ще се свържете с хилядите радио в света.
И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе. Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта. И така, знанието за любовта ще внесе в нас безсмъртието. Тогаз ще станеш член на цялата земя, ще почнеш да се разговаряш с всички. Когато дойде любовта в света, ще се свържете с хилядите радио в света. Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове? Тогаз вие ще се захласнете. Знаете ли, как ще се захласнете? Да приведем един пример: Един отшелник 20 години се подвизавал в една планина.
към текста >>

Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи.
Гледай няколко часа само и после като се наситиш, ще ме повикаш". Той гледал 250 години през тази дупка. Старецът му казал; „Свърши ли се"? Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити!
към текста >>

Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила!
Той гледал 250 години през тази дупка. Старецът му казал; „Свърши ли се"? Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов".
към текста >>

Блажени онези, които познават любовта.
Старецът му казал; „Свърши ли се"? Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса.
към текста >>

Блажени онези, които работят с великия закон на любовта!
Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата.
към текста >>

Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене!
– „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата. Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват.
към текста >>

Блажени са тези, които служат на Бога от любов".
Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата. Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват. Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват. Можем да го пратим, както знаем.
към текста >>

Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат!
И ако е бил запалена свещ и му кажеш скръбната вест, тя изгасва. Нашият свят е свят на разочарованите деца. Има една радостна вест в света. Напр. каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават гражданските права! Новата вест е: Пролетта иде, иде слънцето. Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище.
към текста >>

От любовта хората много малко са изявили.
Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата.
към текста >>

Любовта е много, но много малко сме я изявили.
Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата. Да няма разногласие между нея и нас.
към текста >>

С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот.
И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата. Да няма разногласие между нея и нас. Всяко разногласие между нас и нея да престане.
към текста >>

Тя може да се нарече любовта на безсмъртието.
Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата. Да няма разногласие между нея и нас. Всяко разногласие между нас и нея да престане. И като постъпим така, ще се намерим в един свят красив и хармоничен, дето няма да има никакви противоречия.
към текста >>

84. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани.
Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет. С каква сила, с какви средства са донасяни тези камъни от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка.
към текста >>

Обаче Божественият закон, съгласно който живеят те, гласи: Любовта крепи живота в цялата природа; по-горните, по-силните помагат на по-долните, по-слабите!
По-рано това Братство е имало за център Атлантида, но доста време преди потъването му се премества в Египет, дето престоява стотици хилядолетия. Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5]. Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството! Днес в света по-слабите слугуват на по-силните. Обаче Божественият закон, съгласно който живеят те, гласи: Любовта крепи живота в цялата природа; по-горните, по-силните помагат на по-долните, по-слабите! Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни. След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ.
към текста >>

Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество".
Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура. Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството". Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда".
към текста >>

Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината.
към текста >>

Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината.
Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа.
към текста >>

Седем пътя има, които водят към развала.
Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините".
към текста >>

Очите ти да бъдат насочени към небето.
Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините". Казахме, че после египетският клон работи в Асирия и Вавилон. И тогаз те стават център на дълбока наука; там се разцъфтяват науките и изкуствата.
към текста >>

Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините". Казахме, че после египетският клон работи в Асирия и Вавилон. И тогаз те стават център на дълбока наука; там се разцъфтяват науките и изкуствата. Създава се мощна архитектура, раждат се видни поети; писмеността дохожда в златната с епоха.
към текста >>

Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци.
„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън. Всъщност тук се крие дълбок символизъм. Ред философи са били ученици на Ионийската школа. С това виждаме, как Египет чрез Талес и др., които са посетили тая страна, влияе върху културата на Гърция. Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор.
към текста >>

И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето.
Те са имали групи във всеки град. Иосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общество: начинаещи, нови ученици и две степени напреднали ученици. Иосиф Флавий описва подробно живота им, а Филон описва живота на друго подобно общество в Египет – терапевтите[9]. Те в Египет са били предимно евреи и могат да се считат като египетски клон от есеите. Между двете общества има голяма прилика. И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето. Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство.
към текста >>

Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави.
Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр.
към текста >>

Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта.
След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство. Нали природата вечно се обновява? Ето дърветата обновяват всяка година листата си. Земята постоянно преминава през все нови космични пространства, понеже слънчевата система се движи като цяло към далечни съзвездия!
към текста >>

Земята постоянно преминава през все нови космични пространства, понеже слънчевата система се движи като цяло към далечни съзвездия!
Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство. Нали природата вечно се обновява? Ето дърветата обновяват всяка година листата си. Земята постоянно преминава през все нови космични пространства, понеже слънчевата система се движи като цяло към далечни съзвездия! А пространството е живо, то е проникнато от разумни сили! Ето защо земята постоянно се поставя във все нови и нови условия за проява! Изворът постоянно блика и тая вода, която изтича сега, не е същата, която е изтекла вчера, тя има нещо съвсем ново в себе си! Слънчевите лъчи не носят само физически енергии, но и психически сили и идеи. И това, което ни носи слънчевият лъч днес, е съвсем ново откровение.
към текста >>

Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален.
Самият този факт показва, че този народ или общество се издига и ще внесе своята дан за общочовешката култура. Явяването на хора с нови идеи в един народ е радостно явление. Те са цветът на народа; чрез тях народната душа изразява своята творческа мощ, своя замах, чрез тях той гради своя възход, а заедно с това и възхода на човечеството. В България богомилите бяха носителите на новото. Българите какво направиха с тях? Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален. но в общочовешки мащаб, бяха избити или изгорени след най-големи мъчения на кладата, а другите изгонени. Какви последствия можеше да има това? Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство.
към текста >>

Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно.
Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент.
към текста >>

85. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество.
Д-р Ели Рафаилова ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И. КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод.
към текста >>

Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум.
Д-р Ели Рафаилова ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И. КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В.
към текста >>

Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното", малцина с вярвали в това, което са писали и пишат.
При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки. Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното", малцина с вярвали в това, което са писали и пишат. Крижановска не пише басни, за нея всичко това, което пише е истина, сир. възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва.
към текста >>

Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата.
А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни".
към текста >>

И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели.
избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание.
към текста >>

И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство.
Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот.
към текста >>

Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление.
Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл.
към текста >>

Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото.
Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота.
към текста >>

Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване.
Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите.
към текста >>

Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото.
Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението.
към текста >>

Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост.
Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото.
към текста >>

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми.
Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях.
към текста >>

Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов.
А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете.
към текста >>

И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п.
добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
към текста >>

Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото.
Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада.
към текста >>

И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
към текста >>

Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си.
към текста >>

На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват.
Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
към текста >>

Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели.
В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма.
към текста >>

Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма?
Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба!
към текста >>

Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов!
към текста >>

А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов!
Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога. Своите герои Крижановска не описва надълго, тя дава само характерните черти, които са в пряма връзка с тяхното вътрешно естество. А това ни говори много добре за тънкото владение на дивинатоарното изкуство. Писателите долавят по интуиция характерите, но Крижановска ги вижда направо и ни ги дава с най-типичното.
към текста >>

Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога.
Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога. Своите герои Крижановска не описва надълго, тя дава само характерните черти, които са в пряма връзка с тяхното вътрешно естество. А това ни говори много добре за тънкото владение на дивинатоарното изкуство. Писателите долавят по интуиция характерите, но Крижановска ги вижда направо и ни ги дава с най-типичното. Вътрешният живот е даден с тънкост и разбиране. В нея няма объркани и трудноразбираеми понятия на сухоглождещи философии.
към текста >>

Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното.
Всичко е живо в творбата ù. Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И.
към текста >>

Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро.
Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И. Крижановска на руски език се доставят от редакцията на списанието
към текста >>

86. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Основната идея, която се изтъква в тая беседа е: всичко онова, което ни пълни с ентусиазъм пред красотите на природата; всичко онова, което ни подбужда да се стремим към възвишеното, благородното, – това е божественото в нас.
И затова тези беседи вливат радост, надежда, вяра във възвишените сили, които работят в човека и в целокупния живот. La loi supréme (френски превод на „Великия закон"). Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66, – София. Основната идея, която се изтъква в тая беседа е: всичко онова, което ни пълни с ентусиазъм пред красотите на природата; всичко онова, което ни подбужда да се стремим към възвишеното, благородното, – това е божественото в нас. То е изтъкано от любов. Тя е истинската основа на живота. Великият живот е в нас, но ние още не сме го проявили. Любовта е единственото богатство. Тя е всичко.
към текста >>

То е изтъкано от любов.
La loi supréme (френски превод на „Великия закон"). Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66, – София. Основната идея, която се изтъква в тая беседа е: всичко онова, което ни пълни с ентусиазъм пред красотите на природата; всичко онова, което ни подбужда да се стремим към възвишеното, благородното, – това е божественото в нас. То е изтъкано от любов. Тя е истинската основа на живота. Великият живот е в нас, но ние още не сме го проявили. Любовта е единственото богатство. Тя е всичко. В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота.
към текста >>

Любовта е единственото богатство.
Опълченска 66, – София. Основната идея, която се изтъква в тая беседа е: всичко онова, което ни пълни с ентусиазъм пред красотите на природата; всичко онова, което ни подбужда да се стремим към възвишеното, благородното, – това е божественото в нас. То е изтъкано от любов. Тя е истинската основа на живота. Великият живот е в нас, но ние още не сме го проявили. Любовта е единственото богатство. Тя е всичко. В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева. Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани.
към текста >>

Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб.
В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева. Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове.
към текста >>

Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух.
Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух.
към текста >>

Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина.
Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух. Черна като земята отвън, от стиховете на „12 баби" расте златната пшеница на скритата народна мъдрост Затова съм чувал някои от сюжетите на „12 баби" като илюстриращи примери из устата на един мъдрец. Майн Ру: „Кръстопът". Бисерна огърлица от нови мисли за новия човек на светло бъдеще, която всеки трябва да окачи на врата си! Вдъхновена песен на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша Божия глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си! Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват. Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново освобождение, истинско освобождение.
към текста >>

По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба.
Майн Ру: „Кръстопът". Бисерна огърлица от нови мисли за новия човек на светло бъдеще, която всеки трябва да окачи на врата си! Вдъхновена песен на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша Божия глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си! Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват. Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново освобождение, истинско освобождение. Когато почнете да четете тази книга, вие не можете да я оставите и много пъти вашето сърце ще се къпе в сълзите, които умиват и възраждат. Едно истинско художествено творение, издържано във всяко отношение, заслужава да се разпространи най-широко, особено всред учащите се, за които е поставена специална цена 10 лева.
към текста >>

Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват.
Вдъхновена песен на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша Божия глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си! Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват. Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново освобождение, истинско освобождение. Когато почнете да четете тази книга, вие не можете да я оставите и много пъти вашето сърце ще се къпе в сълзите, които умиват и възраждат. Едно истинско художествено творение, издържано във всяко отношение, заслужава да се разпространи най-широко, особено всред учащите се, за които е поставена специална цена 10 лева. Книгата е 162 стр. и струва иначе 30 лева.
към текста >>

Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново освобождение, истинско освобождение.
Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват. Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново освобождение, истинско освобождение. Когато почнете да четете тази книга, вие не можете да я оставите и много пъти вашето сърце ще се къпе в сълзите, които умиват и възраждат. Едно истинско художествено творение, издържано във всяко отношение, заслужава да се разпространи най-широко, особено всред учащите се, за които е поставена специална цена 10 лева. Книгата е 162 стр. и струва иначе 30 лева. Волите животине.
към текста >>

Духът, който прониква всички тези разкази, е един: Любов към животните!
№ 8 от вегетарианската библиотека. Уредник Живоин Костич. Издание на вегетарианското дружество „Лев Толстой" в Бълград. Цена 10 динара. Тая книга съдържа ред разкази от Лев Толстой, Мамин Сибиряк, Тургенев, Томсон, Живоин Костич и др. Духът, който прониква всички тези разкази, е един: Любов към животните! Някои от тези разкази са из живота на ловци, които след някои покъртителни преживявания са се отказвали завинаги от лова. Някои разкази са с вегетарианска или въздържателна тенденция. Много се радваме за усилването на вегетарианското движение в Югославия; много се радваме, че новите свободни духовни течения се усилват у нашата съседка. Те са именно залогът за красиво бъдеще на всяка страна. Защо вярвам в безсмъртието на човека от сър Оливер Лодж, с кратка биография и портрет на автора.
към текста >>

87. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени!
Емануил П. Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на пориви блажени! вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени!
към текста >>

Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад.
Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна.
към текста >>

О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите.
О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка.
към текста >>

От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става.
Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени!
към текста >>

В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари.
Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

88. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко.
Книгопис Посвещение на Певеца от Мария Радева. Тя е стара наша позната. За тия, които я познават, книгата ù, тази хубава сбирка стихове, не е изненада. Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното. „Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко. У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено.
към текста >>

Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи.
Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното. „Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко. У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено. Всичко това е израз, че тези песни са писани с душа, която е дирила душата на нещата. Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро.
към текста >>

Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено.
„Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко. У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено. Всичко това е израз, че тези песни са писани с душа, която е дирила душата на нещата. Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не!
към текста >>

Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро.
Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено. Всичко това е израз, че тези песни са писани с душа, която е дирила душата на нещата. Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение. И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов.
към текста >>

Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе!
Всичко това е израз, че тези песни са писани с душа, която е дирила душата на нещата. Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение. И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов. Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел.
към текста >>

И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов.
Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение. И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов. Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел. Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул.
към текста >>

Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво.
Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение. И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов. Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел. Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв.
към текста >>

Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас.
Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
към текста >>

Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин.
„6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир.
към текста >>

Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър.
към текста >>

И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа.
Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър. Книгата заслужава да краси малката библиотека на всеки дом.
към текста >>

И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир.
Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър. Книгата заслужава да краси малката библиотека на всеки дом. Животът на Заменхоф – от Д-р Едмон Прива, превод на Д. Симеонов – изд.
към текста >>

Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат.
на „Възраждане" – 35 лв. ул. „6 Септ." № 3. Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един безкористен апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист. Човечеството е едно голямо семейство. Народите са равноправни. Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат. Падат хилядогодишните стени между народите. И става чудо. Довчерашните врагове, които се мразеха – защото не се познаваха – днес се обичат и се чувствуват като братя. Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство.
към текста >>

Довчерашните врагове, които се мразеха – защото не се познаваха – днес се обичат и се чувствуват като братя.
Човечеството е едно голямо семейство. Народите са равноправни. Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат. Падат хилядогодишните стени между народите. И става чудо. Довчерашните врагове, които се мразеха – защото не се познаваха – днес се обичат и се чувствуват като братя. Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство. Тези истини прогласи Заменхоф. Автор на книгата е знаменитият професор в Женевския Университет, пламенният оратор и голям апостол на мира, Д-р Едмон Прива. Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп.
към текста >>

д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов.
Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство. Тези истини прогласи Заменхоф. Автор на книгата е знаменитият професор в Женевския Университет, пламенният оратор и голям апостол на мира, Д-р Едмон Прива. Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп. д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов. Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата.
към текста >>

89. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”.
България роди богомилството, което се разпространи после в Европа под названието реформация, катаризъм, албигойство от една страна и от друга страна, като окултните братства на розенкройцерите и пр. Богомилството, което е още малко познато, е играло несъмнено главна роля в реформацията и западния мистицизъм. Поп Богомил е бил един екзотеричен (външен) и социален деятел на един жив езотеричен център, останал неизвестен." Френското списание „La revue spirite”, год. 75, окт. 1932 год. Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога.
към текста >>

С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога.
Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя!
към текста >>

Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него.
Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта.
към текста >>

Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство.
Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя!
към текста >>

Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността.
Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя! Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост върху величествено планинско възвишение.
към текста >>

Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта.
Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя! Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост върху величествено планинско възвишение. Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на светлината, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота. Адска драма на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха.
към текста >>

Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта.
Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя! Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост върху величествено планинско възвишение. Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на светлината, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота. Адска драма на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха. Но само формата е разрушима, никога и силите, защото те са вечни.
към текста >>

Лекцията „Високият идеал” обяснява с топли сърдечни думи идеята, че природата обича само тези, които имат висок идеал.
Всека стъпка нагоре ни води по-близо до Него, а също и до Вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите реформатори на живота : Оскар Кумф (Чехословакия) Бахаистите за Bсемирното Бяло Братство „La nova tago”, орган на бахаисткото движение, пише по повод на есперантския превод на „Високия идеал” : „Това е лекция от Дънов с портрета на автора и предговор от д-р К. Н. Паскалев и М. Вълчева. Предговорите третират въобще приближаващата се нова култура и специално окултното движение в България на Бялото Братство. Лекцията „Високият идеал” обяснява с топли сърдечни думи идеята, че природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че и в България е дошло ново чувство и че българските есперантисти работят за нашата обща цел – обединяване на човечеството.” Писмо от Хамбург Получи се от Вилхелм Хайдорн – Хамбург следното писмо: Скъпи приятелю, Макар че вече сме отдавна в връзка с Бялото Братство, аз досега съм нямал отношения с Вас самите. Сега като получих Трите основи на живота и Картини из живота на Бялото Братство, аз от сърце се нуждая да Ви кажа, че бих желал да живея с Вас, а не да бъда само далечен Ваш приятел. За това аз казвам на нашите братя и сестри: Бялото Братство принадлежи на нас, както и ние на него и в тоя смисъл поздравявам Вас и братята и сестрите сърдечно: Вилхелм Хайдорн, основател на движението Menschheitspartei. * * * 1. „Frateco”, месечен вестник за братски живот, год.
към текста >>

90. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обичат водата и влагата.
Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна. Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата. Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия.
към текста >>

Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко.
Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна. Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата. Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие.
към текста >>

Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна.
Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие. Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна. У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата. Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления.
към текста >>

В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални.
Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи. Честолюбиви до удовлетворение, те са скептици и суеверни и често ги измъчват угризенията на съвестта. Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората. Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен. Те са предвидливи и осторожни, но груби и горди, действуват след дълъг размисъл.
към текста >>

Природата им е пригодена за сериозна и настойчива работа, хора способни към голяма ученост.
Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората. Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен. Те са предвидливи и осторожни, но груби и горди, действуват след дълъг размисъл. Съсредоточени и съзерцателни, способни са на дълбока мисъл. Имат силни идеи и големи познавателни способности, паметливи – макар паметта им да е рожба на труд и работа, голями систематици. Природата им е пригодена за сериозна и настойчива работа, хора способни към голяма ученост. Меланхолиците са големи скъперници и в своята мълчаливост, ревнивост, завистливост и честолюбие, те са голями мизантропи и често завършват със самоубийство. Този темперамент ражда едни от най-дълбоките философи, мислители и големи изобретатели, както и най-голямите екзалтирани фанатици в живота изобщо, а също и големи заговорници и революционери. Лошите условия често съпътствуват този темперамент, негли rо и го създават у мнозина. Тия хора страдат от нервни болести, ипохондрии и разни мании, разни трески, запеци, камъни, жълтеница, гангрени, проказа и трудно се лекуват. Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе влага в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат жизнерадостна и приятна музика.
към текста >>

Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени.
Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена. Пулс – твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен. Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения. Нервният темперамент има силно променчиви душевни качества, много от тях са присъщи на другите темпераменти. Тези хора могат да бъдат в един и същи момент и щастливи и нещастни. Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум.
към текста >>

Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум.
Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения. Нервният темперамент има силно променчиви душевни качества, много от тях са присъщи на другите темпераменти. Тези хора могат да бъдат в един и същи момент и щастливи и нещастни. Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум. Речта бива разнообразна, поривиста, увлекателна и умна. Животът минава в непрекъснати вълнения, от което страдат много. Хора лесно възпламеними, обичат и любят всичко, което може да ги настрои, но не са постоянни в любовта си. Благодарение на бързината, с която те мислят и действуват, те грешат често и много. Непоследователни, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата.
към текста >>

Хора лесно възпламеними, обичат и любят всичко, което може да ги настрои, но не са постоянни в любовта си.
Нервният темперамент има силно променчиви душевни качества, много от тях са присъщи на другите темпераменти. Тези хора могат да бъдат в един и същи момент и щастливи и нещастни. Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум. Речта бива разнообразна, поривиста, увлекателна и умна. Животът минава в непрекъснати вълнения, от което страдат много. Хора лесно възпламеними, обичат и любят всичко, което може да ги настрои, но не са постоянни в любовта си. Благодарение на бързината, с която те мислят и действуват, те грешат често и много. Непоследователни, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата. Тия хора са предразположени към нервни заболявания, ипохондрии и т.н., жените страдат от истерия и др. нервни болести. Необходимо е за тях да водят един по-спокоен и умерен живот по-близко до природата.
към текста >>

Непоследователни, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата.
Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум. Речта бива разнообразна, поривиста, увлекателна и умна. Животът минава в непрекъснати вълнения, от което страдат много. Хора лесно възпламеними, обичат и любят всичко, което може да ги настрои, но не са постоянни в любовта си. Благодарение на бързината, с която те мислят и действуват, те грешат често и много. Непоследователни, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата. Тия хора са предразположени към нервни заболявания, ипохондрии и т.н., жените страдат от истерия и др. нервни болести. Необходимо е за тях да водят един по-спокоен и умерен живот по-близко до природата. Впрочем, в днешният нервен век необходимо е всеки да знае нещо повече как да лекува себе си, защото най-големият процент болести днес се дължат на мозъка и безволевото изпущане юздите на нервните фибри. Има много умна и полезна литература по тия въпроси.
към текста >>

Тия хора са предразположени към нервни заболявания, ипохондрии и т.н., жените страдат от истерия и др.
Речта бива разнообразна, поривиста, увлекателна и умна. Животът минава в непрекъснати вълнения, от което страдат много. Хора лесно възпламеними, обичат и любят всичко, което може да ги настрои, но не са постоянни в любовта си. Благодарение на бързината, с която те мислят и действуват, те грешат често и много. Непоследователни, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата. Тия хора са предразположени към нервни заболявания, ипохондрии и т.н., жените страдат от истерия и др. нервни болести. Необходимо е за тях да водят един по-спокоен и умерен живот по-близко до природата. Впрочем, в днешният нервен век необходимо е всеки да знае нещо повече как да лекува себе си, защото най-големият процент болести днес се дължат на мозъка и безволевото изпущане юздите на нервните фибри. Има много умна и полезна литература по тия въпроси. * * * Темпераментите в живота не биват чисти, те са силно кръстосани.
към текста >>

91. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек.
Следователно, „видимо” е знайното, което се придобива от истинската наука. Истинска наука е тази, която дава директива в живота на човека, която му показва, как той може да преустрои живота си. Истинската наука носи светлина за ума на човека. Тази светлина е отражение на човешкото съзнание. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата.
към текста >>

На същото основание духът не може да се прояви без любовта.
Истинската наука носи светлина за ума на човека. Тази светлина е отражение на човешкото съзнание. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората.
към текста >>

Любовта е дете на Духа.
Тази светлина е отражение на човешкото съзнание. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме.
към текста >>

Духът се познава чрез Любовта.
Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме.
към текста >>

И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността.
Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние.
към текста >>

Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората.
На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме.
към текста >>

Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме.
Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма.
към текста >>

Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме.
Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма. Това е заблуждение.
към текста >>

Когато съвременните хора говорят за реалните неща, те имат пред вид богатството, знанието, силата, но как ще се постигнат тия неща, те не знаят. Защо?
Лошият пък между добрите е необходим, като канал, през който да минат техните нечистотии. Тъй щото, докато човек живее на земята, той ще бъде кандидат или за отдушник на доброто, или за канал на злото. От човека зависи за какво ще послужи. Ако човек доброволно приеме да бъде носител, проводник на светли идеи, той ще бъде отдушник на доброто. Доброто ще внесе в живота новата култура. Когато съвременните хора говорят за реалните неща, те имат пред вид богатството, знанието, силата, но как ще се постигнат тия неща, те не знаят. Защо? – Защото те придобиват и богатство, и знание, и сила, но лесно ги изгубват. Духът е силата на човека. Човек е силен дотолкова, доколкото съзнава силата на своя дух. Човек е благороден дотолкова, доколкото съзнава силата на своята душа Силата на човешкото сърце зависи от това, доколко той съзнава присъствието на своята душа в себе си. Силата на човешкия ум зависи от това, доколко той дава простор на духа си да работи в него.
към текста >>

– Защото те придобиват и богатство, и знание, и сила, но лесно ги изгубват.
Тъй щото, докато човек живее на земята, той ще бъде кандидат или за отдушник на доброто, или за канал на злото. От човека зависи за какво ще послужи. Ако човек доброволно приеме да бъде носител, проводник на светли идеи, той ще бъде отдушник на доброто. Доброто ще внесе в живота новата култура. Когато съвременните хора говорят за реалните неща, те имат пред вид богатството, знанието, силата, но как ще се постигнат тия неща, те не знаят. Защо? – Защото те придобиват и богатство, и знание, и сила, но лесно ги изгубват. Духът е силата на човека. Човек е силен дотолкова, доколкото съзнава силата на своя дух. Човек е благороден дотолкова, доколкото съзнава силата на своята душа Силата на човешкото сърце зависи от това, доколко той съзнава присъствието на своята душа в себе си. Силата на човешкия ум зависи от това, доколко той дава простор на духа си да работи в него. Ако човек се съмнява в духа си и умът му ще се колебае; ако той се съмнява в душата си и сърцето му непостоянно ще бъде.
към текста >>

Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата.
Само човешкият дух и човешката душа са в състояние да обяснят тия явления. Съвременните хора спорят още дали съществува духът и душата. Защо спорят? – Защото духът и душата не са нещо материално, което може да се хване. Това, което може да се хване, то е резултат на духа, но не и самият дух. Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата. Това, което простият не вижда и не разбира, по него ученият гадае, разкрива тайни. Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще. Като погледне носа, устата, веждите на човека - чете и по тях. Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер. Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек.
към текста >>

Няма по-голямо богатство за детето от тази основа.
Щом хората станат братя помежду си, те ще имат обща основа. Без основа не може да се гради. Когато човек се ражда, той непременно трябва да има баща и майка. Бащата и майката трябва да бъдат умни и благородни. Разумността на бащата и благородството на майката съставят основа, върху която детето се развива. Няма по-голямо богатство за детето от тази основа. С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път. Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека.
към текста >>

С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път.
Без основа не може да се гради. Когато човек се ражда, той непременно трябва да има баща и майка. Бащата и майката трябва да бъдат умни и благородни. Разумността на бащата и благородството на майката съставят основа, върху която детето се развива. Няма по-голямо богатство за детето от тази основа. С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път. Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека. Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за пари, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб.
към текста >>

Три неща трябва да се застъпят в човека: любов безгранична, разумност без тъмнина и свобода без ограничение.
Оттам насетне тя му показва пътищата, през които трябва да мине, да създава своя живот. За всеки човек е определен един бюджет и един път, по който трябва да върви. Щом е така, той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път. Той ще върви напред, а тил ще му бъдат неговата майка и баща, неговите братя, сестри, приятели, обществото, народът, цялото човечество, а най- после и самата природа, т.е. всички разумни същества, които преди него са минали по същия път. Три неща трябва да се застъпят в човека: любов безгранична, разумност без тъмнина и свобода без ограничение. Само по този начин всяка година природата редовно отпуща кредита, който е определила за всеки човек. Щом той има този кредит, въпросът за насъщния хляб за него е разрешен. С разрешението на този важен социален въпрос за едного, се постига разрешението му и за всички.
към текста >>

92. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен.
към текста >>

Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога.
Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото.
към текста >>

Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери.
Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр.
към текста >>

не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота.
Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека!
към текста >>

Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо?
Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение.
към текста >>

Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение.
Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда. Стига толкова лъжа, стига толкова тъмнина и злоба! Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време.
към текста >>

Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича.
Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда. Стига толкова лъжа, стига толкова тъмнина и злоба! Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време. Преди всичко има една права философия за доброто. В нея е първата тайна. Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота?
към текста >>

Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности.
Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто.
към текста >>

– Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник.
Но светът не е такъв, всеки не само че не прави добро, но не желае да прави добро. Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство.
към текста >>

Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота.
Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро.
към текста >>

Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”.
Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък.
към текста >>

Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство.
– Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота. Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии.
към текста >>

Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро.
Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота. Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии. В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен.
към текста >>

93. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Този орден туря в основата на своята дейност закона за служенето и любовта, съгласно принципите, изложени в планинската проповед.
ВЕСТИ и КНИГОПИС „Орденът на Сван” в Холандия и Всемирното Бяло Братство Получи се от този орден писмо, в което те казват, че ни считат за свои съидейници. Този орден туря в основата на своята дейност закона за служенето и любовта, съгласно принципите, изложени в планинската проповед. Този орден почва да издава свой еспер. орган „Sunradio” (Слънчев лъч). С жива симпатия са чели всички статии на в. „Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в.
към текста >>

Госпожа д'Орсо принадлежи към едно известно швейцарско семейство, което е дало много учени.
Оказало се, че гласът на тая певица обладавал целебни свойства. Той лекувал болни от много болести. Оня ден няколко пациенти били предупредени за тоя концерт и лекарите наредили наблюдения над тия болни. Концертът се дал при участието на оркестъра, под управлението на известния диригент сър Хенри Вуд. Госпожа д'Орсо пeе безплатно и вече от няколко години тя обикаля болниците, санаториумите и затворите. Госпожа д'Орсо принадлежи към едно известно швейцарско семейство, което е дало много учени. Тя сама не знае, с какво може да се обясни това странно действие на нейния глас. При едно интервю с лондонските журналисти тя казва следното: — По звука на гласа може винаги да се узнае здрав ли е човек или болен. Гласът е свързан с функционирането на нервната система, а последната несъмнено отразява състоянието на организма. Аз мисля, че в дадения случай гласът ми обладава само една особеност: той се отразява върху нервната система на лицата, които ме слушат. Аз вливам с моето пеене едно страстно желание да помогна на ония, които ме слушат.
към текста >>

В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.
малък формат крие в себе си толкова много ценности, че трудно може да се избере нещо по-ценно, за да се покаже. Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта.
към текста >>

Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта.
Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да живеееш?
към текста >>

– За да те посети любовта.
Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да живеееш? – За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? – За да те посети любовта. Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.” В „Пробният камък” намираме: „Ходи там, дето светлината ходи. Слизай там, дето водата слиза. Работи там, дето Духът работи. Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”. Друга глава – „Търсене разумното” –там четем между другото: „Мисли само за това, което носи живот в себе си.
към текста >>

Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”.
Защо трябва да бъдеш красив? – За да те посети любовта. Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.” В „Пробният камък” намираме: „Ходи там, дето светлината ходи. Слизай там, дето водата слиза. Работи там, дето Духът работи. Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”. Друга глава – „Търсене разумното” –там четем между другото: „Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен.” И по-нататък: „Не окачвай завеса на очите си.
към текста >>

Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Слизай там, дето водата слиза. Работи там, дето Духът работи. Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”. Друга глава – „Търсене разумното” –там четем между другото: „Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен.” И по-нататък: „Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрева. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

Обичай светлината и свободен бъди!
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен.” И по-нататък: „Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрева. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди! ” В „Дните на битието” четем: „Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове.
към текста >>

Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света. Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности.
към текста >>

Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе?
Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света. Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка.
към текста >>

Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот.
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка. Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв.
към текста >>

Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка.
Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка. Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра.
към текста >>

Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята.
Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята. Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината. Преображение – от Ем. П. Димитров, 1932 год. Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров.
към текста >>

Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината.
Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята. Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината. Преображение – от Ем. П. Димитров, 1932 год. Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров. Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно.
към текста >>

94. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество.
към текста >>

Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество.
Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност.
към текста >>

Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата.
Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно.
към текста >>

Това са хора работливи, практични, изобретателни и предани към тия, които ги обичат.
Брадичката едра и груба. Вратът – къс и дебел. Хората от този тип биват доста груби и резки. Походката им е брутална. Гласът – с висок тембър, но груб. Това са хора работливи, практични, изобретателни и предани към тия, които ги обичат. Те биват и много груби в нравите и завистливи. Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски. Хрътката е с продълговата глава и форми. Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи.
към текста >>

Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични.
Те биват и много груби в нравите и завистливи. Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски. Хрътката е с продълговата глава и форми. Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични. Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците. Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица. За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по интуиция. Физиогномически това са хора със средно, заострено-овално лице. Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни.
към текста >>

Любова казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад.
Ръцете са въздълги и правилни. Движенията и жестовете –сдържани и ситни, походката лека. Гласът – ясен, звънлив и сладък. Това са хора крайно лицемерни, индиферентни, наглед тихи и много благоразумни във всяко отношение. Те биват още много изобретателни, фини и с крайно ласкателен език. Любова казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад. Те избягват шума и скандалите и за да победят, те са сладкодумни и хитри в интригите си. Те никога не нападат отпред, на лице. Счита се, че имат всичките качества и всичките недостатъци на големи куртизани. Още Аристотел се е произнесъл за хора от този тип, че са много досетливи и изобретателни. Свиня. От най-стари времена до днес този тип се счита за един от най-ненавистните.
към текста >>

Очите малки и късо поставени към носа.
От най-стари времена до днес този тип се счита за един от най-ненавистните. Характерното у хората, белязани от този тип е продълговатото, дебело, четвъртито долу лице, с месести, издути и извити устни. Носът е с ръбест, четвъртит връх. Големите и неправилни уши се явяват тук като признак на голяма вулгарност. Челото е малко и стеснено на горната част. Очите малки и късо поставени към носа. Погледът е отблъскващ. Шията е къса и месеста. В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен.
към текста >>

Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло.
Брадичката при повечето случаи бива груба и дръпната назад (олистогната). Шията – дълга и мускулеста. Ушите – големи, деформирани, тежки, доста раздалечени от главата. Движенията у тия хора са отблъскващи. Такива хора биват концентрирани, умни, гъвкави, любезни, хитри и артистични, но и злобни жестоки, завистливи, доносчици. Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло. Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел.
към текста >>

Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел.
Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло. Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел. Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха. Уста – средно голяма, правилна.
към текста >>

Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение.
Уста – средно голяма, правилна. Изобщо физиогномически тези хора правят добро и приятно впечатление. В движенията и жестовете са грациозни. Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми.
към текста >>

Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта.
Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра.
към текста >>

Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия.
Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия. Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри. Челото е полегнало и съвсем ниско.
към текста >>

95. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”.
към текста >>

Любовта, това е Бог в неговата целокупност.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога.
към текста >>

Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества.
към текста >>

Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
към текста >>

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас.
към текста >>

Това е великото „тяло на Бога”.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”.
към текста >>

Вън от Любовта ние не познаваме Бога.
Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си.
към текста >>

Любовта е свързана с всички органически същества.
Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
към текста >>

Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта.
към текста >>

Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас.
Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът.
към текста >>

Любовта обема всичко в себе си.
Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
към текста >>

И затова ние казваме: Вечна е само Любовта.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта.
към текста >>

Любовта носи пълния живот.
Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда.
към текста >>

Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов.
към текста >>

Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов.
Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата.
към текста >>

Истината също е включена в Любовта.
И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда.
към текста >>

Правдата и тя е включена в Любовта.
От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.
към текста >>

Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда.
Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
към текста >>

Дето няма Правда, няма Любов.
Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят.
към текста >>

Защото физическата страна на Любовта е Правдата.
Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души.
към текста >>

За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда.
Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.
към текста >>

Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.
Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора.
към текста >>

И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.
към текста >>

Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят.
Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят.
към текста >>

Любовта е само за великите, силните души.
Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов.
към текста >>

Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.
За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта.
към текста >>

Помнете: Любовта не е за болни хора.
Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав.
към текста >>

Любовта е само за здрави хора.
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта.
към текста >>

Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов.
Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби!
към текста >>

Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта.
Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят!
към текста >>

Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта.
Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ!
към текста >>

Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби.
Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ!
към текста >>

Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят!
Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта.
към текста >>

Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов.
И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа!
към текста >>

И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ!
Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности.
към текста >>

”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ!
Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии.
към текста >>

” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта.
Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите.
към текста >>

И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта.
Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма.
към текста >>

Любовта не признава никакви народности.
И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов.
към текста >>

Любовта не признава никакви религии.
”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов.
към текста >>

Любовта сама създава религиите.
” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
към текста >>

Там съществува само Любов.
Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
към текста >>

Атмосферата на божествения свет е Любов.
Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов.
към текста >>

Там всичко диша Любов.
Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта.
към текста >>

Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
Любовта сама създава религиите. В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.
към текста >>

Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
В Божествения свет религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов.
към текста >>

Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас.
към текста >>

Великото в света е да познаем Бога като Любов.
Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
към текста >>

Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта.
Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади.
към текста >>

Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.
Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога.
към текста >>

Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов.
Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме.
към текста >>

Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост.
към текста >>

И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
към текста >>

Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади.
Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.
към текста >>

Като обичаме, ние търсим Бога.
Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят.
към текста >>

Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме.
Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят.
към текста >>

Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.
към текста >>

Любов към Бога: ти си в Божествения свят.
Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби.
към текста >>

Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят.
Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може.
към текста >>

Любов към ближните си: ти си във физическия свят.
А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби.
към текста >>

Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов.
И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно.
към текста >>

Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може.
Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно. А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души.
към текста >>

И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби.
Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно. А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи.
към текста >>

Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви.
Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно. А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно.
към текста >>

Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно.
Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно. А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат.
към текста >>

А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва.
Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно. А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика.
към текста >>

Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души.
Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно. А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика. Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно.
към текста >>

И любовта тогава между тия души е като музика.
А да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика. Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно. Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си.
към текста >>

Вие често питате: „Кой ни обича?
Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика. Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно. Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването.
към текста >>

” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат.
Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика. Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно. Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава.
към текста >>

В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си.
И любовта тогава между тия души е като музика. Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно. Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме.
към текста >>

Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява.
Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно. Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта.
към текста >>

От Любовта произтича и чувството на прощаването.
Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите.
към текста >>

Само любовта прощава.
” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен.
към текста >>

Истинската любов е по-силна от смъртта.
На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля.
към текста >>

Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме.
В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля. И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.
към текста >>

Спасението на човека зависи изключително от Любовта.
Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля. И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух.
към текста >>

Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите.
От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля. И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа.
към текста >>

И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен.
Само любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля. И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание.
към текста >>

Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля.
Истинската любов е по-силна от смъртта. Ако една майка има силна, непоколебима любов към децата си, смъртта не може да ù ги отнеме. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля. И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действува и в ума като съкровена сила.
към текста >>

Любовта трябва да изпълни човешкия дух.
Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Успехът на човека също зависи от Любовта, която той проявява към другите. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже и да е паднал, може веднага да се подигне над своя уровен. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека: неговото тяло, неговия ум, неговото сърце, неговата воля. И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действува и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето.
към текста >>

Четири са проявите на Любовта в човека.
И тя трябва да проникне в цялото му естество, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действува и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята.
към текста >>

А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята.
Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила.
към текста >>

Това са корените на любовта.
Тя действува като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.
към текста >>

Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата.
Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света.
към текста >>

Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите.
Като сила в ума. Като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко.
към текста >>

Самопожертвуванието спада към Любовта като сила.
А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват.
към текста >>

Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.
Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта.
към текста >>

Любовта като принцип встъпва сега в света.
Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта.
към текста >>

Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия.
Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот.
към текста >>

В Любовта като принцип всички противоречия изчезват.
Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са.
към текста >>

Човек трябва да мине през всички степени на Любовта.
Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея.
към текста >>

Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта.
Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания.
към текста >>

Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази.
Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Този огън, като една велика вълна, идва сега в света.
към текста >>

Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са.
В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Този огън, като една велика вълна, идва сега в света. Той събаря затвори, църкви и каси. Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино.
към текста >>

Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино.
Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са. в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Този огън, като една велика вълна, идва сега в света. Той събаря затвори, църкви и каси. Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта.
към текста >>

От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления.
в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Този огън, като една велика вълна, идва сега в света. Той събаря затвори, църкви и каси. Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта.
към текста >>

Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта.
За тях настъпват тогава адски терзания. Този огън, като една велика вълна, идва сега в света. Той събаря затвори, църкви и каси. Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода.
към текста >>

Спусни се смело в корените на Любовта.
Този огън, като една велика вълна, идва сега в света. Той събаря затвори, църкви и каси. Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот.
към текста >>

Цъфни като цвят на Любовта.
Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа.
към текста >>

Завържи като плод на Любовта.
От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>

И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода.
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>

Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот.
Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>

И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>

96. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мисли върху любовта.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното.
към текста >>

Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
към текста >>

Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението.
към текста >>

Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си.
към текста >>

И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта.
А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив.
към текста >>

Търпението е отличително свойство на любовта.
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“.
към текста >>

Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив.
И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
към текста >>

Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас.
Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием.
към текста >>

Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението.
към текста >>

Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство.
Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта.
към текста >>

- А как наказва любовта ?
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване.
към текста >>

Дойде любовта, ние сме щастливи.
- предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
към текста >>

Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта.
Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е.
към текста >>

Без търпение любовта не може да се прояви у нас.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк.
към текста >>

Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност.
към текста >>

Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е.
Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него.
към текста >>

Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност.
Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко.
към текста >>

Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него.
Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност.
към текста >>

Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни.
Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни?
към текста >>

Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта.
Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване.
към текста >>

Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим.
Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея.
към текста >>

Любовта не завижда.
То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма.
към текста >>

Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме.
Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява.
към текста >>

Завиждаме ли, нямаме любов.
Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
към текста >>

Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в.
Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света.
към текста >>

Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява.
Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание.
към текста >>

Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света.
Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна.
към текста >>

Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си.
тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва.
към текста >>

Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта.
Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва. Господ като е толкова благ, е в същото време и много взискателен. И този, който иска да научи божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, от където да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване стои благото на всекиго.
към текста >>

Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва.
Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва. Господ като е толкова благ, е в същото време и много взискателен. И този, който иска да научи божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, от където да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване стои благото на всекиго. По Учителя Д. Ат-ва.
към текста >>

97. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Дето има любов, земята ражда повече.
Боян Боев Нови пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече. Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия.
към текста >>

Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат.
Боян Боев Нови пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече. Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел.
към текста >>

Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта.
Боян Боев Нови пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече. Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“.
към текста >>

Но любов безкористна!
Боян Боев Нови пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече. Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“. „Някой път аз говоря с живата природа.
към текста >>

“ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“.
Боян Боев Нови пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече. Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“. „Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията.
към текста >>

Физическият свет е признак на Божията любов“.
Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“. „Светлината е изявление на разумни същества. Вие сте забравили, че сте били светлина. Физическият свет е признак на Божията любов“. „Ако един земеделец простре ръце и посее семена на нивата не в определеното за това време, няма да има никакъв резултат от неговата сеитба. Това показва, че за всяко нещо в света има определено време. Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят. Има връзка между човека и целия всемир. В човека и във всички организми - растения и пр.
към текста >>

Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята.
От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче).
към текста >>

Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето.
Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж. Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат. Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата.
към текста >>

Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето.
Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област). Разбира се, освен планетите и слънцето, върху организма влияят и далечните съзвездия. Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето. Това наподобява на движението на артериалната и венозната кръв. Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат небесните тела, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове. Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици. Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии.
към текста >>

Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната.
Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат небесните тела, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове. Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици. Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата.
към текста >>

И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд).
От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа. Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете.
към текста >>

* * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията?
Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Те могат да вредят и на растенията. Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението. Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това?
към текста >>

Отговорът е един: с любов!
Те могат да вредят и на растенията. Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението. Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа.
към текста >>

При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света.
Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението. Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод.
към текста >>

В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват.
Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото.
към текста >>

Казва се: „Любовта носи живот“.
По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта.
към текста >>

Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа.
Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта. Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен.
към текста >>

Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод.
При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта. Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен. Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен.
към текста >>

Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото.
В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта. Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен. Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен. Виждаш го след малко, че е радостен.
към текста >>

Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта.
Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта. Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен. Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен. Виждаш го след малко, че е радостен. Какво е станало?
към текста >>

Посетил го е лъч на любовта и го е преобразил.
Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен. Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен. Виждаш го след малко, че е радостен. Какво е станало? Посетил го е лъч на любовта и го е преобразил. Ако е бил глупав, става умен, ако е бил стар, става млад; ако е бил без дарби, сега става даровит, талантлив. Това именно значи, че любовта носи живот в себе си. Не само това. Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде. Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят.
към текста >>

Това именно значи, че любовта носи живот в себе си.
Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен. Виждаш го след малко, че е радостен. Какво е станало? Посетил го е лъч на любовта и го е преобразил. Ако е бил глупав, става умен, ако е бил стар, става млад; ако е бил без дарби, сега става даровит, талантлив. Това именно значи, че любовта носи живот в себе си. Не само това. Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде. Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят. Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си.
към текста >>

Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде.
Какво е станало? Посетил го е лъч на любовта и го е преобразил. Ако е бил глупав, става умен, ако е бил стар, става млад; ако е бил без дарби, сега става даровит, талантлив. Това именно значи, че любовта носи живот в себе си. Не само това. Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде. Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят. Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това?
към текста >>

Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят.
Посетил го е лъч на любовта и го е преобразил. Ако е бил глупав, става умен, ако е бил стар, става млад; ако е бил без дарби, сега става даровит, талантлив. Това именно значи, че любовта носи живот в себе си. Не само това. Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде. Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят. Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог!
към текста >>

Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния.
Не само това. Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде. Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят. Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява.
към текста >>

Защото чрез любовта се проявява Бог!
Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят. Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях.
към текста >>

Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже.
Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него.
към текста >>

Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога.
Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане.
към текста >>

Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява.
Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка.
към текста >>

Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията.
Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията.
към текста >>

Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях.
Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията.
към текста >>

Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане.
Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души.
към текста >>

И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията.
Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души. И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията. Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен.
към текста >>

Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите.
Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен. Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите. По този начин даже могат да станат чудеса: дръвчето, което е раждало слабо или никак, ще почне да ражда, да цъфти и да връзва обилно. Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни.
към текста >>

Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни.
Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите. По този начин даже могат да станат чудеса: дръвчето, което е раждало слабо или никак, ще почне да ражда, да цъфти и да връзва обилно. Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни. И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на работа възвишени сили. Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални. И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна. Също така и вълните на светлината са музикални. Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея.
към текста >>

Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили.
Също така и вълните на светлината са музикални. Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението. Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили. Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се събуждат у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в тялото и се справят с болестта. Когато пееш, ти с това събуждаш спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението. От друга страна чрез тая музика ти се свързваш с мощните творчески разумни сили в природата, привличаш ги, и те почват да действуват. Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция.
към текста >>

Когато пееш, ти с това събуждаш спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението.
Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението. Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили. Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се събуждат у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в тялото и се справят с болестта. Когато пееш, ти с това събуждаш спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението. От друга страна чрез тая музика ти се свързваш с мощните творчески разумни сили в природата, привличаш ги, и те почват да действуват. Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш.
към текста >>

Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция.
Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили. Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се събуждат у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в тялото и се справят с болестта. Когато пееш, ти с това събуждаш спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението. От друга страна чрез тая музика ти се свързваш с мощните творчески разумни сили в природата, привличаш ги, и те почват да действуват. Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата. От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно.
към текста >>

Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта.
Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата. От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи. Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието?
към текста >>

Сегашното отношение на човека към света е механическо.
Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи. Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота. Целият живот е механизиран. И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност.
към текста >>

И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив.
Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота. Целият живот е механизиран. И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен.
към текста >>

Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен.
И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми.
към текста >>

Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов!
Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии.
към текста >>

Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне.
при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие.
към текста >>

98. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето.
Гъстите, дебелите вежди ги намираме у мнозина буйни, борчески натури на обикновения живот. Теснолинейните вежди напротив – у много от жените на висшето общество. Най-благородните форми срещаме главно там, където у човека е високо отгледано вътрешно и външно едно фино устройство. Колкото по-високо се извиват веждите, толкова по високо става лицето. Те разширяват, следователно, чувствения живот и чувството навлиза в челото, в света на разума. Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето. Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи. Затова плоски и праволинейни вежди свидетелстват за един спокоен чувствен живот, който често стои повече под господството на разума. Достатъчно е човек да наблюдава пред огледалото собственото си лице, как мимиката на строгата мисъл натиска веждите надолу. При радостно внимание обаче, особено при смеене, изведнъж се уголемяват чувственият и усетният свят на лицето, понеже веждите се издуват нависоко. Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума.
към текста >>

Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват.
Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи. Затова плоски и праволинейни вежди свидетелстват за един спокоен чувствен живот, който често стои повече под господството на разума. Достатъчно е човек да наблюдава пред огледалото собственото си лице, как мимиката на строгата мисъл натиска веждите надолу. При радостно внимание обаче, особено при смеене, изведнъж се уголемяват чувственият и усетният свят на лицето, понеже веждите се издуват нависоко. Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума. Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват. И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове.
към текста >>

Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват.
При радостно внимание обаче, особено при смеене, изведнъж се уголемяват чувственият и усетният свят на лицето, понеже веждите се издуват нависоко. Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума. Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват. И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове. Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент. Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек.
към текста >>

Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове.
Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват. И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове. Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент. Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек. Хубавата, отворена дъга на едни спокойно издути вежди говори винаги за една искрена и хармонична натура, която гледа хората и нещата направо в очите. Такива вежди са имали Рафаел, Моцарт и Гьоте.
към текста >>

Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент.
И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове. Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент. Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек. Хубавата, отворена дъга на едни спокойно издути вежди говори винаги за една искрена и хармонична натура, която гледа хората и нещата направо в очите. Такива вежди са имали Рафаел, Моцарт и Гьоте. Гъсти вежди говорят за една тъжна и упорита натура.
към текста >>

Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество.
Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове. Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент. Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек. Хубавата, отворена дъга на едни спокойно издути вежди говори винаги за една искрена и хармонична натура, която гледа хората и нещата направо в очите. Такива вежди са имали Рафаел, Моцарт и Гьоте. Гъсти вежди говорят за една тъжна и упорита натура. Тях ги виждаме по главите на Бьорнсон, Толстой и Ницше.
към текста >>

Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска.
Също и Бисмарк е притежавал такива гъсти, китни вежди, които придават на главата му юпитеровия белег. Колкото по-фино и равномерно издути се явяват веждите над очите, толкова повече те говорят за един фин Дух и за една натура, която не се подкопава от скръбта. Там, където веждите са неправилни, груби и разбъркани, сочат едно неодялано, брутално, гневливо същество. Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите. Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата). От немски Д-р К.
към текста >>

Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око.
Там, където веждите са неправилни, груби и разбъркани, сочат едно неодялано, брутално, гневливо същество. Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите. Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата). От немски Д-р К.
към текста >>

99. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича.
Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена.
към текста >>

Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”.
Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената!
към текста >>

Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”.
Слабата вяра на жената е начало на нейните страдания и нещастия. От вяра никой човек досега не е пострадал! Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра. Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога. Любовта се проявява там, дето е жената. Отсъствува ли жената у човека, отсъствува и любовта. Жената трябва да прилича на извор. Тя трябва да чисти, да помага и да бъде щедра като него!
към текста >>

И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога.
От вяра никой човек досега не е пострадал! Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра. Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога. Любовта се проявява там, дето е жената. Отсъствува ли жената у човека, отсъствува и любовта. Жената трябва да прилича на извор. Тя трябва да чисти, да помага и да бъде щедра като него! Защо жената, за да изпълни своята мисия, трябва да има такава вяра?
към текста >>

Любовта се проявява там, дето е жената.
Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра. Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога. Любовта се проявява там, дето е жената. Отсъствува ли жената у човека, отсъствува и любовта. Жената трябва да прилича на извор. Тя трябва да чисти, да помага и да бъде щедра като него! Защо жената, за да изпълни своята мисия, трябва да има такава вяра? Вярата е връзка на човека с Божествения свят.
към текста >>

Отсъствува ли жената у човека, отсъствува и любовта.
Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога. Любовта се проявява там, дето е жената. Отсъствува ли жената у човека, отсъствува и любовта. Жената трябва да прилича на извор. Тя трябва да чисти, да помага и да бъде щедра като него! Защо жената, за да изпълни своята мисия, трябва да има такава вяра? Вярата е връзка на човека с Божествения свят. Вярата всъщност е разтваряне на човешката душа за Божествените възприятия.
към текста >>

Жената със своята интуиция по-лесно долавя новите идеи, които идат от Горе и чиито нашепвания са недостъпни за онези, които нямат богата интуиция.
У мъжа предимно е развит умът. Той твори най-вече със своя ум. Жената има по-фина душевна дейност и затова тя е несравнено по силна в интуицията, отколкото мъжът. А знае се, че умът оставен сам на себе си, може да изпадне в груби грешки с лоши последствия, а интуицията е непогрешима, понеже е един лъч на Божественото съзнание у човека. Жената е, която трябва да внесе този необходим Божествен елемент в душевната култура и да й даде ново направление. Жената със своята интуиция по-лесно долавя новите идеи, които идат от Горе и чиито нашепвания са недостъпни за онези, които нямат богата интуиция. Новите ценности, които се зараждат в най-напредналите умове на човечеството, жената по-лесно възприема и влиза с въодушевление в борбата за тяхното осъществяване. Ето защо зазоряването на новата култура ще дойде чрез жената – носителка на новите идеи. Соломон е казал, че сърцето на човека е извратено. Сърцето, т.е. жената е извратена, защото е унижена, но това положение е временно.
към текста >>

Човек не може да обича, докато не обикне отвътре, да обича Божественото, което е у него и у другите.
Съвременният строй, както и всичко в него, се дължи все на тази унижена и потъпкана жена. Ето защо целта на съвременното общество и на съвременните държави трябва да бъде повдигането на жената. Без жената светът не може да върви добре и тя е турена да поправи света. Но за да поправи жената света, трябва преди всичко да поправи себе си; тя не трябва да съжалява, че е жена, но трябва да работи и да хвърли веригите на миналите ограничения! Бог е дал служба на жената – да развие сърцето си и да служи на душата си. Човек не може да обича, докато не обикне отвътре, да обича Божественото, което е у него и у другите. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето, в повдигане на жената. Повдигнете жената в положението, в което се е намирала някога! Поставете я на онова стъпало, на което се е намирала първоначално и в продължение на няколко десетки години светът ще се поправи. Не помогне ли мъжът за повдигането на жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението. Като се говори за жената, разбира се любовта като велика мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада.
към текста >>

Като се говори за жената, разбира се любовта като велика мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада.
Човек не може да обича, докато не обикне отвътре, да обича Божественото, което е у него и у другите. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето, в повдигане на жената. Повдигнете жената в положението, в което се е намирала някога! Поставете я на онова стъпало, на което се е намирала първоначално и в продължение на няколко десетки години светът ще се поправи. Не помогне ли мъжът за повдигането на жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението. Като се говори за жената, разбира се любовта като велика мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада. Днес жената е унижена и потискана. От кого? - От силните. Какво струва на самата жена и на всички хора да се заемат с повдигането й? Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са слаби, хората не трябва да се спират от това, че жената е унижена.
към текста >>

Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота.
Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената, иначе спасението на света няма да дойде. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от помощ, от подкрепа. Това не е жена, това е инвалидка от болницата. Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Красив живот иде занапред. Това е светът на новата, утрешната жена! Животът чака от нея да съгради новата култура на земята! Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота.
към текста >>

Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота.
Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Красив живот иде занапред. Това е светът на новата, утрешната жена! Животът чака от нея да съгради новата култура на земята! Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота. 30.VI.933 г. Изгрев По Учителя: Д. Ат-ва
към текста >>

100. НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби. Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях. Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото. Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа.
към текста >>

След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях.
Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото. Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани.
към текста >>

Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят.
И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка.
към текста >>

Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.
Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо. Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр. Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното духовно движение. -------- *) Виж кн. 7-8
към текста >>

НАГОРЕ

0.56252908706665