Търсене в текстове за 'Лесен път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1471 резултата в 71 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят.
„Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани.
към текста >>

За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва.
към текста >>

И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този.
Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н. Това са все методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този. – „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти". Повярвай? Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат. Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта!
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка.
Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично.
към текста >>

Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак.
Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци.
към текста >>

Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара".
Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета. Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето".
към текста >>

Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им.
Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня.
През всичкото време аз бях при тях и не забелязах никаква подготовка за играта в огъня. Всички нестинарки на брои 4 бяха боси. Към 830 часа, когато дървата бяха вече изгорели и жарта разпръсната, нестинарите излязоха от конака и се наредиха по следующия начин: най-напред вървяха гайдаря и тъпанаря и свиреха ръченица – особена мелодия, зад тях следваха три млади момчета, които носеха иконите на св. Константин и Елена и майка им. Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня. Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта. Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе. След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год.
към текста >>

След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня.
Константин и Елена и майка им. Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня. Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта. Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе. След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива.
към текста >>

Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки.
Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня. Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта. Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе. След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива. В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката.
към текста >>

Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията.
Нестинари от с. Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф.
към текста >>

Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен.
Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо. Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците.
към текста >>

Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти.
Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв. Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата. Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год.
към текста >>

В околността на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава).
Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г. при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци. В околността на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава). На о. Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени камъни корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените камъни, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа. Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о.
към текста >>

[6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът. Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи. [5]Описание от мисионера Циглер. [6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>

4. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва.
Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
към текста >>

Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще.
Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях.
към текста >>

Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло.
към текста >>

Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път.
След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
към текста >>

За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята.
Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
към текста >>

В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост.
Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото.
към текста >>

Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога.
2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата. Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина. Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога. Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума.
към текста >>

Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен.
на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана.
към текста >>

Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi).
Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото.
към текста >>

което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена.
Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел.
към текста >>

5. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
към текста >>

Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
към текста >>

Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване?
към текста >>

Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия.
Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец.
към текста >>

Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот.
Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий.
към текста >>

И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път.
Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал?
към текста >>

Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане".
Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства.
към текста >>

Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар.
към текста >>

Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път.
Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши.
към текста >>

Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала.
Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний.
към текста >>

Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал.
Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят.
към текста >>

На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път.
Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение.
към текста >>

С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва.
Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам).
към текста >>

6. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида.
Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие.
към текста >>

Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз.
И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини.
към текста >>

По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове.
Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини. Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус.
към текста >>

Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини.
Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини. Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус. Това са петте основни типа на човешкото лице и съставляват една от октавите, на които е построена физиономическата доктрина и система. Типичният характер и неговите физиономически показания се видоизменят различно, според темперамента и по съвсем особен начин според асоциацията на някои могъщи фактори, които произвеждат големи промени в геометрическите типове и които му налагат отличителен характер. Всеки тип съдържа скрити способности, инстинкти и страсти, които действуват или бездействуват, които се възбуждат или се неутрализират според това, доколко съвместният темперамент се съгласува с типа.
към текста >>

7. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, очакваният нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята.
Работа на живи съзнания, които образуват по сила и степен един спектър, една дъга, единият край на която е в сърцето на земята, а другият - в сърцето на слънцето. Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот. Същество, родено от живота на безчетни същества, знайни за нас и незнайни. Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „пещера". И само прости „овчари" може би са видели „звездата" на годината и са отишли да ù се поклонят и да ù дадат дар от сърце: агне непорочно. И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, очакваният нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята. Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година. Показа ми и рожденото му свидетелско: някакъв кръг, на който видях нанесени знаковете на зодиака, а в тях планетите на нашата слънчева система. То било техните подписи - печати. Годината има светли огнени очи - със смеел и проницателен поглед. Така прям и така смел, че погледне ли никого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще се запретне да чисти не с вода, а с огън.
към текста >>

Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени.
Така прям и така смел, че погледне ли никого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще се запретне да чисти не с вода, а с огън. И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви.
към текста >>

Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви.
Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

8. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ (Из едно интервю с Лаковски) Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явления. Интересът към нея е доста голям, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф. Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр. с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „Инстинкт".
към текста >>

Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята.
Идеите му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф. Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр. с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „Инстинкт". Други: „Специално чувство". Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадката. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни.
към текста >>

Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни.
Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски, да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1924 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията: а в това време последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг, съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни. Горните опити наново повторих в Патерна под контрола на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера.
към текста >>

Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите.
Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувствува на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентира под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции.
към текста >>

Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните.
Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление. Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации? Как ще съумеят организмите да ги различават? Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните. Всяка жива клетка дължи живота си на ядката, която изпуща радиации. Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната. „Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат клетките. Тогаз ще стане възможно слагаме за разрешаване на въпроса за продължение на човешкия живот до неподозирани днес граници." „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: Отде иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни.
към текста >>

Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път.
Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната. „Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат клетките. Тогаз ще стане възможно слагаме за разрешаване на въпроса за продължение на човешкия живот до неподозирани днес граници." „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: Отде иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните. Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето не ни ли доказват, че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпущани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите".
към текста >>

Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпущани от далечните звезди и от млечния път?
Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните. Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето не ни ли доказват, че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпущани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите". * * * Изследванията на Лаковски са нещо ново за официалната наука, но за окултната наука това са отдавна известни окултни истини, които всеки може да проследи лесно в съществуващата окултна литература. Значението на изследванията му е главно в това, че те потвърждават истини, известни на окултизма Но някой ще каже: „В неговите изследвания няма нищо окултно, „скрито". Че и в другите истини на окултизма няма нищо „окултно", „скрито", но за кого?
към текста >>

9. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя.
Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л. Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П.
към текста >>

Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат.
Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят. Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална. Запишете се абонат, макар че не знаете есперанто, ще го научите по-после, или ще го подарите на приятели есперантисти в България или в странство; запишете и ваши приятели, които се интересуват от новото - те ще ви благодарят. Дайте своята лепта за фонда на „Нова Култура" - за да може по-скоро библиотеката да издаде беседите на есперанто.
към текста >>

Дайте път на Божието Слово!
Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов.
към текста >>

Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път.
Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14. Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15. Списание „Възраждане". За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
към текста >>

10. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез по-дълбоко изследване може да се дойде по научен път до познанието, че природата е жива, разумна, т.е.
Той е дезориентиран. Той страда в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя! От друга страна и вътре в него се крият толкоз ценни сили, толкоз съкровища, и всичко това стои неразработено! Ето защо всяко строителство преди всичко трябва да почне с хвърляне светлината на знанието върху цялата природа, върху човешкото естество, върху законите на развитието на отделния човек, на човечеството и на целокупната природа. Тук терминът „природа" трябва да се разбира в малко по-широк смисъл, а не както сега се разбира. Чрез по-дълбоко изследване може да се дойде по научен път до познанието, че природата е жива, разумна, т.е. че зад механическите, физико-химически процеси има разумни сили. Но както цялата природа трябва да се изследва по-дълбоко, за да се дойде до онова Разумното, което лежи в нейните основи, също така и човешкото естество се нуждае от по-дълбоко изследване и познание. Защото едно от основните положения на херметичната школа е, че вътре в човека се крият неподозирани глъбини. Човек живее дълбок вътрешен живот. Той сам не се познава.
към текста >>

„Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат".
Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици.
към текста >>

11. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени.
Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме.
към текста >>

Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр.
Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер.
към текста >>

При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме.
За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр.
към текста >>

Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр.
При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр. княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година. Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика. Във Франция после се сливат обществата на мартинистите, розенкройцерите и илюминатите. Трябва да се прави разлика между мартинисти-посветени и мартинисти-философи или такива, които се наричат мартинисти, защото са чели няколко книги. След многостранна и интензивна дейност, основана на по-дълбоко изучаване на природата, Сен-Мартен се преселва отвъд на 13 октомври 1803 година.
към текста >>

Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път.
Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух. * Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия.
към текста >>

Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта.
Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип.
към текста >>

Той предпочита съзерцателния път на теургията.
Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията. За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити. По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма.
към текста >>

По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен).
Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията. За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити. По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието. За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят.
към текста >>

Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител.
У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието. За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности. Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
към текста >>

Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина.
За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности. Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината.
към текста >>

Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта.
Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности!
към текста >>

Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка.
Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно.
към текста >>

Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
към текста >>

Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите.
Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

12. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората.
към текста >>

Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр.
към текста >>

Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение.
То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр.
към текста >>

И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия.
Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо.
към текста >>

Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората.
И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо. Бо Ин Ра, безразлично той или учението му, се яви във време на голяма нужда от светлина в живота.
към текста >>

Книга за живия Бог е едно от най-светлите кратки изложения на пътя към себе си, към Бога, който намерен в нас дава великата творческа мощ в ръката на човка.
Така, както Бо Ин Ра е познат в Германия, ние имаме възможност тепърва да го опознаем, благодарение хубавия превод на три измежду най-хубавите му книги, съставляващи сами за себе си нещо отделно и вкупом нещо цяло. Две от тия книги вече видеха бял свят на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую. Бо Ин Ра е далеч от подобна мисъл. Той знае, че катехизисите и формите сковават; той знае, че живота има нужда от растене, има нужда от истинска светлина, влага и топлота. И той посвещава книгата си на всички ония, които във вътрешна борба дирят да намерят своя Бог. Книга за живия Бог е едно от най-светлите кратки изложения на пътя към себе си, към Бога, който намерен в нас дава великата творческа мощ в ръката на човка. Излишно е да излагам съдържанието на Книга за живия Бог. Тя трябва да се прочете и да стане собствено естество на човека. И който я е прочел, в ушите му никога не престават да звучат словата на великата мъдрост на живота. Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго. Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите.
към текста >>

По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля.
Тя трябва да се прочете и да стане собствено естество на човека. И който я е прочел, в ушите му никога не престават да звучат словата на великата мъдрост на живота. Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго. Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта!
към текста >>

– в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи.
Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго. Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи.
към текста >>

В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество.
Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането.
към текста >>

В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота.
Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност.
към текста >>

Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране.
Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
към текста >>

Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си.
към текста >>

Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят.
Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
към текста >>

Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен.
Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие.
към текста >>

Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си.
Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа.
към текста >>

Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя.
Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

13. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота.
Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение. И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов. Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел. Р. К.
към текста >>

Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас.
Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
към текста >>

Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото.
– Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина!
към текста >>

Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър.
към текста >>

Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат.
на „Възраждане" – 35 лв. ул. „6 Септ." № 3. Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един безкористен апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист. Човечеството е едно голямо семейство. Народите са равноправни. Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат. Падат хилядогодишните стени между народите. И става чудо. Довчерашните врагове, които се мразеха – защото не се познаваха – днес се обичат и се чувствуват като братя. Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство.
към текста >>

14. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип.
Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса. Темпераментите нямат нищо общо с основното расово поделение, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други. Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо. За натюрела не може да се говори така. Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство.
към текста >>

Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците.
От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците. Това са хора със силно развити крайници. Черепът е нисък и дълъг. Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете. Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем.
към текста >>

Черепът е нисък и дълъг.
Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците. Това са хора със силно развити крайници. Черепът е нисък и дълъг. Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете. Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем. Аналогни растения на този натюрел се сочат: тополата, ясенът, елхата, тръстиката, ръжта и всички житни растения. Тези растения стоят винаги над низките и широколистни растителни типове.
към текста >>

15. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото.
Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
към текста >>

Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки.
Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8.
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg).
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg). Носният мост сведочи по какъв начин душевното е свързано с телесното и с усещанията. Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1). И обратно, душевното състояние бива правилно изразено навънка. Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък. Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно.
към текста >>

Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията.
Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно. Двата свята на възприятията – вътрешният и външният се досягат взаимно така силно, че се претапят в едно единно чувство. Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно. Той е схващал правилно жизнената природа на човека. Тази особеност му е помагала твърде много в неговите военни пресмятания. Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв човек иска да предаде някое весело чувствуване, той не изразява това само с движения. Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване.
към текста >>

17. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване.
При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж. 3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
към текста >>

Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка.
Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина.
към текста >>

От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина.
Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна.
към текста >>

как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения.
Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна. Лимфатичен темперамент - свойствен на двигателни натури, с реакция бавна и слабо-интензивна. Всичко изложено до тук представя обща теория на темпераментите.
към текста >>

Ала това ще сторим дòпъти.
Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна. Лимфатичен темперамент - свойствен на двигателни натури, с реакция бавна и слабо-интензивна. Всичко изложено до тук представя обща теория на темпераментите. Самите определения на темпераментите, които дадохме в последните редове, са твърде отвлечени и схематични. Това са формули, които трябва да се оживят, скелети, които трябва да се облекат в плът и кръв, да заговорят и да разнесат своя жизнен трепет. Ала това ще сторим дòпъти. (Следва) Г. ------------------------------------------- [1] Вж. книгата му „Temperament et caractere selon les individus, les sexes at les races", 7-е ed., където той дава една великолепна биопсихична обосновка на темпераментите.
към текста >>

18. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога.
Д-р Ел. Р. Коен ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОИТЕ ПОДОБНИ Човек, такъв какъвто го виждаме, има две главни видими отношения в живота. Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата.
към текста >>

Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота.
Коен ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОИТЕ ПОДОБНИ Човек, такъв какъвто го виждаме, има две главни видими отношения в живота. Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост.
към текста >>

Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч.
Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост. Тези хора завладяват или оставят дълбоки следи само с присъствието си някъде.
към текста >>

Не е лесен пътят за съграждане правилни отношения със самия себе.
Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост. Тези хора завладяват или оставят дълбоки следи само с присъствието си някъде. За тях подхожда изразът на всемъдрия Соломон: „възлюбленият ми е личен измежду всички". Не е лесен пътят за съграждане правилни отношения със самия себе. Това е проблемът на всички векове. На този проблем се натъкват всички, ала малцина се спират да го разрешат. Това е естествено, защото разрешението му е страшно. Тогава човек вижда в себе си цял ад, вижда цяло свърталище на демони в себе си. Или другояче казано, в него се пробужда съвестта.
към текста >>

Идеи, които могат да се диктуват от чистото естество на човка, до което се е добрал себетърсителят след дълъг и труден път, плен с умора, угнетения и противоречия.
Един малък пример - виното и тютюна са общопризнато вредни. В общата мярка на нещата, обаче, се счита, че техните производители са ползотворители. Същото нещо е и в психологическата страна на живота. Всеки, който може да намери една философия, едно учение с което да оправдае слабостите в човека и човешкия живот, счита се, че той прави голям принос за развитието на човка. За нас е ясно, следователно, че истинска полза на другите допринася само този, който е освободен от техните слабости, който живее с други идеи. Идеи, които могат да се диктуват от чистото естество на човка, до което се е добрал себетърсителят след дълъг и труден път, плен с умора, угнетения и противоречия. И ето, ние виждаме родоначалниците на творчеството, на подтика за развитието на човечеството. Това са онези единици, които са се добрали до себе си, до тоя свят на чисти идеи, които сами се налагат в течение на времето на всички. Можем да кажем, че една видима и разбираема цел на развитието е да се стигне до един свят, до едно устройство, където противоречията сами се изглаждат и изчезват. Този свят на хармония, на идеите сам се налага на човечеството чрез тия единици, които са съградили своите правилни отношения с себе си. Тези единици са творци, те не признават чуждо мнение когато творят, те се явяват със своите идеи диктатори в живота на своите подобни.
към текста >>

Но кое друго явление или фактор в природата не върви все по този път на налагане своята стихия.
Те постъпват така както природата постъпва. Всички знаем, че слънцето е една велика необходимост в живота. Ала слънцето не пита никого и не признава никакви спънки, кога да грее. Напротив, то се налага винаги на всичко. И вследствие на това налагане, на тази слънчева диктатура, произлизат кръговратът на водата, на влагата в атмосферата, кръговратът на годишните времена, благодатният и плодоносен растителен цикъл в природата. Но кое друго явление или фактор в природата не върви все по този път на налагане своята стихия. И в своята крайна цел, всички природни явления са съзидаващи. Те градят и когато разрушават нещо. Въз основа на този творчески принцип на нас ни става ясно, как се налагат в живота идеите на великите Учители на човечеството. Те не са външни диктатори. Те, обаче, са хора съградили правилно своите лични отношения към самия себе.
към текста >>

В този път на взаимоотношение между човек и подобни изпъква реално великата мисъл на Христа: „какво би придобил човек, ако спечели целия свят, а загуби душата си?
С време те дават своят голям резултат. И можем да кажем, че културите на човечеството през вековете са резултат на тия велики идеи пуснати в пространството или в сърцата на малцина, от безсмъртните Учители на човечеството. Анри Бергсон като разглежда този въпрос, идва до заключение в своята книга: „Двата извора на морала и на религията", че „динамичният" морал е присъщ на тези единици, които имат дълбок вътрешен живот и които фактически творят в живота. А моралът това е отношението на човека към другите. В тези отношения творческия елемент е признак на делото на единиците, дирещи и намерили себе си. В този път на взаимоотношение между човек и подобни изпъква реално великата мисъл на Христа: „какво би придобил човек, ако спечели целия свят, а загуби душата си? " Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята. Тяхното внимание е насочено все навън. Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света.
към текста >>

" Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята.
И можем да кажем, че културите на човечеството през вековете са резултат на тия велики идеи пуснати в пространството или в сърцата на малцина, от безсмъртните Учители на човечеството. Анри Бергсон като разглежда този въпрос, идва до заключение в своята книга: „Двата извора на морала и на религията", че „динамичният" морал е присъщ на тези единици, които имат дълбок вътрешен живот и които фактически творят в живота. А моралът това е отношението на човека към другите. В тези отношения творческия елемент е признак на делото на единиците, дирещи и намерили себе си. В този път на взаимоотношение между човек и подобни изпъква реално великата мисъл на Христа: „какво би придобил човек, ако спечели целия свят, а загуби душата си? " Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята. Тяхното внимание е насочено все навън. Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си.
към текста >>

И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо?
В тези отношения творческия елемент е признак на делото на единиците, дирещи и намерили себе си. В този път на взаимоотношение между човек и подобни изпъква реално великата мисъл на Христа: „какво би придобил човек, ако спечели целия свят, а загуби душата си? " Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята. Тяхното внимание е насочено все навън. Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр.
към текста >>

- Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света.
В този път на взаимоотношение между човек и подобни изпъква реално великата мисъл на Христа: „какво би придобил човек, ако спечели целия свят, а загуби душата си? " Ние виждаме, в своята безпътица, хората се стремят все към придобивки, към натрупване на все по-големи и по-големи блага на земята. Тяхното внимание е насочено все навън. Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата.
към текста >>

И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ.
Тяхното внимание е насочено все навън. Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството.
към текста >>

Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение.
Те придобиват наистина много неща, ала в края на нещата животът им е все безсилен, нещастен. И когато дойдат до съзнанието, че те са загубили себе си, те не могат да намерят пътя към себе си. Защо? - Защото те тогава се натъкват на свръх развити отрицателни качества в себе си, добити по пътя на „завладяване" на света. Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството.
към текста >>

Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването.
Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството. С нашия стремеж да завладеем всичко в света, ние се натъкваме на „Пер-Гинтовския" проблем. Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота. Но тук е развръзката - какво ще спечелим, ако придобием целия свят, а загубим себе си.
към текста >>

Явно е, това не е самия път в живота!
С нашия стремеж да завладеем всичко в света, ние се натъкваме на „Пер-Гинтовския" проблем. Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота. Но тук е развръзката - какво ще спечелим, ако придобием целия свят, а загубим себе си. Пер-Гинт придоби целия свят, създаде градове, създаде индустрии, създаде работа на хората, ала отне тяхната чистота, тяхната дълбока вяра в живота, техния идеал, вярата в себе си. Пер-Гинт загуби и самия себе си. Явно е, това не е самия път в живота! Има един път, той е труден. През него се минава с жертвата на всичко. Човек трябва да загуби всичко около себе си, за да намери самия себе. Трябва всичко около него да се обезцени, за да обърне поглед към себе си, към съграждане правилни и истински отношения със себе си. И като обърне човек поглед дълбоко навътре, сигурно ще намери най-здравите основи за съграждане на истински отношения със своите подобни, да бъде полезен и творец в живота.
към текста >>

Има един път, той е труден.
Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота. Но тук е развръзката - какво ще спечелим, ако придобием целия свят, а загубим себе си. Пер-Гинт придоби целия свят, създаде градове, създаде индустрии, създаде работа на хората, ала отне тяхната чистота, тяхната дълбока вяра в живота, техния идеал, вярата в себе си. Пер-Гинт загуби и самия себе си. Явно е, това не е самия път в живота! Има един път, той е труден. През него се минава с жертвата на всичко. Човек трябва да загуби всичко около себе си, за да намери самия себе. Трябва всичко около него да се обезцени, за да обърне поглед към себе си, към съграждане правилни и истински отношения със себе си. И като обърне човек поглед дълбоко навътре, сигурно ще намери най-здравите основи за съграждане на истински отношения със своите подобни, да бъде полезен и творец в живота. Като минем през себе си, ние ще бъдем озарени от Истината.
към текста >>

А който върви по пътя на себе изграждането и себе познанието, той ще познае Истината и Бога и ще бъде творец на истински блага.
През него се минава с жертвата на всичко. Човек трябва да загуби всичко около себе си, за да намери самия себе. Трябва всичко около него да се обезцени, за да обърне поглед към себе си, към съграждане правилни и истински отношения със себе си. И като обърне човек поглед дълбоко навътре, сигурно ще намери най-здравите основи за съграждане на истински отношения със своите подобни, да бъде полезен и творец в живота. Като минем през себе си, ние ще бъдем озарени от Истината. А който върви по пътя на себе изграждането и себе познанието, той ще познае Истината и Бога и ще бъде творец на истински блага.
към текста >>

19. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Срещу това принцът не е искал нищо друго, освен няколко косъма от главата на графа, които последният трябва да му дава всеки път, когато получава пари.
От гледището на поляризацията на индивидите на мъж и жена, за което знаем от биологията, че всеки мъж има в зародиш и женски органи и белези, същото е и за жената, тази теория за хормоните изглежда доста близка до истината. Във връзка с косопада уместно е да се преведе един интересен разказ, съществуващ в окултната литература, изнесен в беседите на Учителя. Този разказ ще хвърли малко по-друга, по-психологична светлина върху този физиологичен процес. Един виден граф обеднял. След дълги вътрешни терзания един ден при него дошъл принцът на гномите и му предложил да го снабдява с пари, когато му поиска. Срещу това принцът не е искал нищо друго, освен няколко косъма от главата на графа, които последният трябва да му дава всеки път, когато получава пари. Разбира се, на драго сърце се съгласил графът. Не няколко, а по много косми ще ти дам, отговорил графът на принца на гномите. И така текли години, графът получавал пари и всякога давал по няколко косъма от своята глава. Един ден графът поискал наново пари, принцът на гномите му поискал пак съответното количество косми, за да му даде пари. Тогава едва графът забелязал, че вече нямал косми на главата си и нямал какво да даде.
към текста >>

Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира.
Разбрал, че той е продал всичко в себе си, продал своите мисли, своите свещени чувства, продал себе си на гномите за пари! Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент. Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо. Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек.
към текста >>

Тъмнокосият, южнякът живее един повече външен живот, чувствен, телесен.
Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен. Тъмнокосият, южнякът живее един повече външен живот, чувствен, телесен. Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва. Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти. Чернокосите италианци, сякаш се раждат артисти - музиканти, художници. Точно обратен е русокосият. Има една немска дума, според която колкото любовта се отдалечава повече от слънцето, толкова повече слуша тя съвета на разума.
към текста >>

20. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта.
1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек. Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи.
към текста >>

Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията.
Винаги е започвал всичко с инициалите W. J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A. M. D. G. (ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното.
към текста >>

21. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО САМАРЯНКАТА Ако рече човек да се спре върху всички ония проблеми, които буди разговорът на Исуса със Самарянката при Якововия кладенец край Сихар, трябва да напише цяла книга. Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава. Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор. С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи. А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и психологията. В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката.
към текста >>

След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО САМАРЯНКАТА Ако рече човек да се спре върху всички ония проблеми, които буди разговорът на Исуса със Самарянката при Якововия кладенец край Сихар, трябва да напише цяла книга. Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава. Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор. С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи. А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и психологията. В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода.
към текста >>

Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам".
(Защото Юдеите не се сношават със Самаряните). Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода. Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора. Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката).
към текста >>

Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода. Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора. Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса.
към текста >>

Все пак, узнала от думите на Исуса, че който пие от живата вода, за която той говори, няма никога да ожаднее, Самарянката пожелава да получи тая вода, »за да не ожаднява, нито да извървява толкова път до тук, да изважда вода от кладенеца".
Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли. Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало". Тя сякаш не може да си представи, че може да има и други източници на "вода",освен познатия ней "дълбок" Яковов кладенец, от които източници може да се черпи "вода" и без "почерпало", сир. без външни средства и инструменти, каквито са впрочем и сетивните апарати, та го запитва малко скептически, нима той е по-голям от праотеца на самаряните, Якова, който сам се е ползувал от "кладенеца”, па го е завещал за вечна полза и на своите потомци? Все пак, узнала от думите на Исуса, че който пие от живата вода, за която той говори, няма никога да ожаднее, Самарянката пожелава да получи тая вода, »за да не ожаднява, нито да извървява толкова път до тук, да изважда вода от кладенеца". Очевидно, със своя практичен ум, тя е схванала чисто утилитарната страна на Исусовите думи. Да беше се свършил до тук разговора, Самарянката не би разбрала, само по символичните думи на Исуса, криещи дълбок, неуловим за нея смисъл, кой е той. Ала Исус ù казва да отиде и повика мъжа си. Това става повод да открие тя, че той е пророк, че познава най-тайните гънки на човешкото сърце, най-скритите пътеки на човешкия живот и съдба. Засегната в едно от най-чувствителните места на своя интимен живот, нейното съзнание се пробужда за миг, интуицията ù заговорва и откровенията на пророческите книги, звучащи дотогава като мъртви думи за нея, мигом оживяват и въстават като свидетели на истината в нейния ум: "Зная, че ще дойде Месия, и че когато той дойде, ще ни яви всичко”.
към текста >>

Това става повод да открие тя, че той е пророк, че познава най-тайните гънки на човешкото сърце, най-скритите пътеки на човешкия живот и съдба.
без външни средства и инструменти, каквито са впрочем и сетивните апарати, та го запитва малко скептически, нима той е по-голям от праотеца на самаряните, Якова, който сам се е ползувал от "кладенеца”, па го е завещал за вечна полза и на своите потомци? Все пак, узнала от думите на Исуса, че който пие от живата вода, за която той говори, няма никога да ожаднее, Самарянката пожелава да получи тая вода, »за да не ожаднява, нито да извървява толкова път до тук, да изважда вода от кладенеца". Очевидно, със своя практичен ум, тя е схванала чисто утилитарната страна на Исусовите думи. Да беше се свършил до тук разговора, Самарянката не би разбрала, само по символичните думи на Исуса, криещи дълбок, неуловим за нея смисъл, кой е той. Ала Исус ù казва да отиде и повика мъжа си. Това става повод да открие тя, че той е пророк, че познава най-тайните гънки на човешкото сърце, най-скритите пътеки на човешкия живот и съдба. Засегната в едно от най-чувствителните места на своя интимен живот, нейното съзнание се пробужда за миг, интуицията ù заговорва и откровенията на пророческите книги, звучащи дотогава като мъртви думи за нея, мигом оживяват и въстават като свидетели на истината в нейния ум: "Зная, че ще дойде Месия, и че когато той дойде, ще ни яви всичко”. Проникването на Исуса в съкровената страна на нейния живот, това че той ù "явява всичко", както е казано и за Месия, пробуждат у нея смътната интуиция за скрития смисъл на Исусовите думи и за неговата необикновена личност. В този смисъл тя свидетелствува и пред Самаряните за него: "Дойдете, казва им тя. да видите човек, който ми каза все що съм сторила. Да не би да е той Христос?
към текста >>

По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи. ("Пет мъжа" е променила Самарянката). По-устойчиви, за съжаление, остават у тях известни предразсъдъци и вярвания, завещани тям от традицията ("хълмът" от натрупани вярвания и традиции, на които се кланят "самаряните"). Пробудят ли се, обаче, по начина, който е така характерен за тях, по-високите слоеве на тяхното съзнание, събужда се тутакси и интуицията, в противовес на консервативните традиционни разбирания, и вярата, в противовес на суеверието. По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
към текста >>

22. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

До топлината, по пътя на енергетичните трансформации, се стига лесно и безпрепятствено.
Там долу те движат перките на водната турбина, а на тая турбина е окачена грамадната ос на динамомашината. Святкат искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните демони и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения. Ето това е един от многобройните примери за превръщането на механичната енергия в електрична, светлина, топлина и пр. от всички видове енергии, които на длъж и шир по света образуват тая калейдоскопична "игра" на живота, особено място заема топлинната енергия. Тая особеност се състои в това, че тя е последната инстанция в процеса на деградирането на енергията и е врата към едно незнайно, неизследвано царство, в което ние настаняваме като най-мощен властелин смъртта. До топлината, по пътя на енергетичните трансформации, се стига лесно и безпрепятствено. Тя е последната спирка по нанадолнището, където свършват градациите и започва някаква страшна, неизбродима и неизвестна област. Връщането назад е трудно, придружено с големи усилия, с грамадни загуби. Преведено на обикновен език, то ще рече, че всяка енергия в света лесно може да се превърне в топлина И дивакът знае да запали огън, като трие две дървета, но от огъня само гениалният ум на Джеймс Уат можа да получи механична енергия, като изобрети парната машина. Изобщо превръщането на коя да е енергия в топлина е лесен, естествен и прав процес, но превръщането на топлината в каква да е друга енергия, е трудно. То съставлява един неестествен, обратен процес.
към текста >>

Изобщо превръщането на коя да е енергия в топлина е лесен, естествен и прав процес, но превръщането на топлината в каква да е друга енергия, е трудно.
Тая особеност се състои в това, че тя е последната инстанция в процеса на деградирането на енергията и е врата към едно незнайно, неизследвано царство, в което ние настаняваме като най-мощен властелин смъртта. До топлината, по пътя на енергетичните трансформации, се стига лесно и безпрепятствено. Тя е последната спирка по нанадолнището, където свършват градациите и започва някаква страшна, неизбродима и неизвестна област. Връщането назад е трудно, придружено с големи усилия, с грамадни загуби. Преведено на обикновен език, то ще рече, че всяка енергия в света лесно може да се превърне в топлина И дивакът знае да запали огън, като трие две дървета, но от огъня само гениалният ум на Джеймс Уат можа да получи механична енергия, като изобрети парната машина. Изобщо превръщането на коя да е енергия в топлина е лесен, естествен и прав процес, но превръщането на топлината в каква да е друга енергия, е трудно. То съставлява един неестествен, обратен процес. Ето как топлината се явява като граница на енергетичните превръщания, каквито представляват всички процеси в природата. Ще видим и друго нещо, а именно, че топлината е врата и към разсейването на енергията, за което споменахме в началото. Да вземем следния пример: В стаята е студено. Ние запалваме печката и изгаряме в нея 25 килограма каменни въглища.
към текста >>

23. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Кой е пътят, по който ще дойде новото?
Става въпрос за старата и нова култура. Учителят казва: – Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от торбата си пресен не може да дойде. Изхвърлете навън вашия мухлясал хляб.. Всяка идея, която те безпокои, тури я на страна. Ще ù кажеш: "Ще бъдеш добра да ме освободиш. Сега съм много занят". – Кой е пътят, по който ще дойде новото? – С любовта ще започнете. Една работа, която с любов. може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път. Дето търсите лесния път, това не е лошо.
към текста >>

Хубаво е да се ходи по лесния път.
Сега съм много занят". – Кой е пътят, по който ще дойде новото? – С любовта ще започнете. Една работа, която с любов. може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път. Дето търсите лесния път, това не е лошо. Но няма по-лесен път от любовта. Като влезеш там, всичко става. Любовта е велика наука. Няма по-хубаво нещо от нея.
към текста >>

Дето търсите лесния път, това не е лошо.
– Кой е пътят, по който ще дойде новото? – С любовта ще започнете. Една работа, която с любов. може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път. Дето търсите лесния път, това не е лошо. Но няма по-лесен път от любовта. Като влезеш там, всичко става. Любовта е велика наука. Няма по-хубаво нещо от нея. Тя е Божественото.
към текста >>

Но няма по-лесен път от любовта.
– С любовта ще започнете. Една работа, която с любов. може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път. Дето търсите лесния път, това не е лошо. Но няма по-лесен път от любовта. Като влезеш там, всичко става. Любовта е велика наука. Няма по-хубаво нещо от нея. Тя е Божественото. Само чрез нея можем да намерим Безграничния!
към текста >>

– Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека.
Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта.
към текста >>

Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си.
Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта. Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и ла вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света?
към текста >>

24. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Интересни са опитите на Потоцка върху плесените в 1936 година.
Черният дроб се облъчвал чрез биологичен източник – култура от квасни гъбички. След 25-33 минути облъчване на черния дроб, Рингеровата течност се подлага на химичен анализ. В Рингеровата течност, в която бил облъчен черният дроб, било забелязано увеличение на захарта, на фосфатазите, фосфатидите и следи от белтъци. При контролните опити в течността имало само следи или минимални количества от тия вещества. Тези важни резултати доказват проницаемостта на животинската клетка при облъчване с митогенни лъчи. Интересни са опитите на Потоцка върху плесените в 1936 година. Облъчените плесени, за разлика от контролните необлъчени, проявили ускорение и изменение в развитието си. Тя правила опити с плесените Pénicillium и Aspergillus. Образуването на спорите ставало с 3-5 часа по-рано, от колкото при контролните случаи. Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи.
към текста >>

Облъчените плесени, за разлика от контролните необлъчени, проявили ускорение и изменение в развитието си.
След 25-33 минути облъчване на черния дроб, Рингеровата течност се подлага на химичен анализ. В Рингеровата течност, в която бил облъчен черният дроб, било забелязано увеличение на захарта, на фосфатазите, фосфатидите и следи от белтъци. При контролните опити в течността имало само следи или минимални количества от тия вещества. Тези важни резултати доказват проницаемостта на животинската клетка при облъчване с митогенни лъчи. Интересни са опитите на Потоцка върху плесените в 1936 година. Облъчените плесени, за разлика от контролните необлъчени, проявили ускорение и изменение в развитието си. Тя правила опити с плесените Pénicillium и Aspergillus. Образуването на спорите ставало с 3-5 часа по-рано, от колкото при контролните случаи. Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti.
към текста >>

Тя правила опити с плесените Pénicillium и Aspergillus.
В Рингеровата течност, в която бил облъчен черният дроб, било забелязано увеличение на захарта, на фосфатазите, фосфатидите и следи от белтъци. При контролните опити в течността имало само следи или минимални количества от тия вещества. Тези важни резултати доказват проницаемостта на животинската клетка при облъчване с митогенни лъчи. Интересни са опитите на Потоцка върху плесените в 1936 година. Облъчените плесени, за разлика от контролните необлъчени, проявили ускорение и изменение в развитието си. Тя правила опити с плесените Pénicillium и Aspergillus. Образуването на спорите ставало с 3-5 часа по-рано, от колкото при контролните случаи. Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити.
към текста >>

се дават нови методи за изследване на биологичните проблеми, отварят се нови пътища на биологията.
Интересно е, че Гурвич и учениците му никак не са се опитвали до сега да турят паралел между митогенните лъчи и радиациите на Лаковски. Очевидно е, че те са отчасти идентични, т.е. митогенните лъчи може да са една част от тия радиации. Нещо повече: очевидно е, че митогенните лъчи имат нещо общо и с одичните еманации на Райхенбах, с жизнените или виталните лъчи на Месмер, Максуел, барон дю Поте и пр. Както с изследванията на Гурвич, така и с изследванията на Лаковски и пр. се дават нови методи за изследване на биологичните проблеми, отварят се нови пътища на биологията. В следващите статии ще се спрем върху други изследвания, които хвърлят нова светлина върху биологичните въпроси.
към текста >>

25. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха.
Ето обясненията на Учителя по това (24): „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание! " Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте.
към текста >>

Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата.
При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание! " Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи.
към текста >>

Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен.
Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят по този въпрос казва така (19): „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”. Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си.
към текста >>

Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не!
Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви.
към текста >>

Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина.
Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение.
към текста >>

Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти.
„Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение. Нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да при-стъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух.
към текста >>

Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение. Нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да при-стъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо.
към текста >>

Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителят обяснява така: „Обич има не само в човешкото сърце, но и в природата.
„Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането"(10). „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи”(9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов. Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителят обяснява така: „Обич има не само в човешкото сърце, но и в природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите оттам"(18). .Когато човек възприема едно благо Съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действува в него. И тая любов е възходяща и разширява човека. " „Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа.
към текста >>

Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря, Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на любовта, на Божественото, да проговори в човека". Опити Човек трябва да проучва опитно методите за дишането. Понеже науката за дишането е една обширна област, която има всестранно приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване. Учителя говори така по този въпрос (14): "Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение.
към текста >>

26. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство.
Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
към текста >>

Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
към текста >>

Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция.
Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден.
към текста >>

Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие.
Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности.
към текста >>

В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот.
Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото.
към текста >>

Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли!
Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори.
към текста >>

То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум.
към текста >>

Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството.
Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта.
към текста >>

Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта.
Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

27. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всяка природна сила се пречупва през дадена призма — телесен орган.
Д-р Ил. Стр. ПОДПУШВАНИЯТА И БОЛЕСТИТЕ „Сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия". Учителят Когато нашият организъм е здрав и хармоничен във физиологичния си живот, ние се чувствуваме бодри и здрави. Всяка природна сила се пречупва през дадена призма — телесен орган. Храната трябва да мине през храносмилателната система, въздухът — през дробовете, светлината — през очите, тоновете — през ушите, етеричните изпарения — през носа, химичните качества на елементите — през вкусовите брадавички, лъчистите енергии на околната среда — през кожата и т.н. Ние вземаме от природата всичко, което тя има и от което се нуждаем. Следователно, нищо не би трябвало да смущава организма ни и ние би трябвало да бъдем физически винаги здрави. С какво би могла да изненада природата нашия организъм и да смути неговите функции? Тялото е в пълна хармония с ритмичния живот на живата природа, защото то е нейно отроче.
към текста >>

Когато умът ни се изпълни със знание и мъдрост, ние ще имаме винаги светли и чисти мисли, които да ни упътват в истината.
Тогава той е могъл да се облекчи от потискащите го чувства и лесно да се излекува. Ето защо, ние трябва да видим, в какво състояние са нашите мисли, чувства и постъпки. Всяко наше чувство би трябвало да бъде подтиквано от любов. То не трябва да е опетнено от себичност и подозрение. Когато в сърцата ни се проявят добродетелите ла любовта: дълготърпение, милост, смирение, правда, истинност и вярност, едва тогава ние бихме могли да се освобождаваме от чуждите натрапени помисли и чувства или да ги трансформираме лесно. Когато умът ни се изпълни със знание и мъдрост, ние ще имаме винаги светли и чисти мисли, които да ни упътват в истината. И когато се изпълним с желанието да живеем по волята на Всевишния, ще имаме правилни постъпки и не ще се спъваме в пречките, които животът ни изпречва. Постигнем ли една такава хармония в мислите, чувствата и постъпките си, можем да кажем, че имаме светъл ум, чисто сърце и добра воля, които ще ни обезпечат здрав и разумен живот.
към текста >>

28. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота.
Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот.
към текста >>

Един житейски път е привършен.
Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи.
към текста >>

Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот.
Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл.
към текста >>

Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното.
В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота.
към текста >>

В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота.
Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго.
към текста >>

Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават.
Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават. Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи. Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място.
към текста >>

Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно.
Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди. Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка. Геометрията е наука на духа. Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата.
към текста >>

във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството.
И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек". Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
към текста >>

29. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота.
Гoлямата война и последвалата я социална криза направиха и правят да блесне най-ярко неразумното и безмисленото в живота, нечистото и болното. Те разкриха широко язвите и дефектите на днешната цивилизация, нейната морална нищета. Едновременно с това те изнесоха и изнасят все по-големи проблеми пред човешката мисъл за преодоляване на злото и предотвратяване на идещите бедствия. Всичко е тласнато към най-интензивен живот, призован към свръхусилия. Никога човешката мисъл не е работила тъй интензивно. не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота. Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание. Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране. Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота.
към текста >>

Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране.
Едновременно с това те изнесоха и изнасят все по-големи проблеми пред човешката мисъл за преодоляване на злото и предотвратяване на идещите бедствия. Всичко е тласнато към най-интензивен живот, призован към свръхусилия. Никога човешката мисъл не е работила тъй интензивно. не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота. Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание. Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране. Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл. * Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни.
към текста >>

По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма.
Атомът се превърна в една сложна система, организираща в себе си неимоверни по своите размери сили, в една система от електрически заряди, наречени електрони, движещи се сред етерно пространство около един подобен център. Самите тия електрически заряди не са нищо друго освен видоизменение на етера — всемирната космическа енергия и невесома субстанция, която изпълня целия космос. Така материята е превърната в енергия, електрифицирана и етеризирана. Но по тоя начин се стига тъкмо до етера на окултистите от всички времена, с тая само разлика, че, докато той за позитивисти и материалисти е оная „основна“ елементарна сила, която макар сама лишена от разумност, поражда всичко разумно в свата — съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина. От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
към текста >>

Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора.
към текста >>

Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф.
носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М.
към текста >>

Ти, която се възземаш по пътища нагорни към светлия връх на съвършенството, която се трудиш и грижиш за слабите и нещастните повече, отколкото за себе си — Бъди благословена!
Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората. която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена! Ти, която се възземаш по пътища нагорни към светлия връх на съвършенството, която се трудиш и грижиш за слабите и нещастните повече, отколкото за себе си — Бъди благословена! Ти, която обичаш красивите кътчета на земята повече, отколкото царските палати, която се радваш на цветята свежи и благоуханни повече, отколкото на златните украшения — Бъди благословена! Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение — Бъди благословена I Т. Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта. Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта.
към текста >>

Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта.
Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта. Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта. Онова чувство, което сближава и съединява човек с човека, душа с душа и носи мир и братство между хората и съществата по цялата земя — това е Любовта. Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта. Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта. Оня глас. който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта. Т. Ч. Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София. Първата книга излиза към края на май и ще струва 120 лв., а за предплатили — 100 лв.
към текста >>

30. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз се радвам, че мога да ви говоря на един език много лесен, много скъп и за самите вас, а същевременно и много полезен за цялото човечество — на езика Есперанто.
“ Покана за детският вестник БИСЕР Старите религии и Новия Свят Б. Р. Настоящето представлява сказка, която българина Никола К. Илиев е държал, на есперанто в Айабе, центъра на движението Оомото в Япония, по случай големия есенен празник на движението -през 1930 год. Оомото е ново религиозно -обществено движение, чиито основни принципи и дейност са много сходни с тия на Бялото Братство в България. Скъпи приятели! Аз се радвам, че мога да ви говоря на един език много лесен, много скъп и за самите вас, а същевременно и много полезен за цялото човечество — на езика Есперанто. Аз вярвам, че така е било от Бога наредено, да мога случайно да взема участие в големия празник на Оомото — и затова съм напълно доволен, стоейки сега пред вас. Аз тръгнах да пътувам из целия свят, търсейки добър и силен човек, но, за съжаление, до сега аз още не съм можал да го намеря. Аз съм европеец, обаче трябва да ви призная, че Европа вече загива. Днес Европа представлява сборище от болни, които едва поддържат живота си с помощта на лекаря, наречен „Общество на изродите". Обаче, не е далеч времето на нейното загиване и затова бъдещето принадлежи на вас, т. е.
към текста >>

Аз тръгнах да пътувам из целия свят, търсейки добър и силен човек, но, за съжаление, до сега аз още не съм можал да го намеря.
Илиев е държал, на есперанто в Айабе, центъра на движението Оомото в Япония, по случай големия есенен празник на движението -през 1930 год. Оомото е ново религиозно -обществено движение, чиито основни принципи и дейност са много сходни с тия на Бялото Братство в България. Скъпи приятели! Аз се радвам, че мога да ви говоря на един език много лесен, много скъп и за самите вас, а същевременно и много полезен за цялото човечество — на езика Есперанто. Аз вярвам, че така е било от Бога наредено, да мога случайно да взема участие в големия празник на Оомото — и затова съм напълно доволен, стоейки сега пред вас. Аз тръгнах да пътувам из целия свят, търсейки добър и силен човек, но, за съжаление, до сега аз още не съм можал да го намеря. Аз съм европеец, обаче трябва да ви призная, че Европа вече загива. Днес Европа представлява сборище от болни, които едва поддържат живота си с помощта на лекаря, наречен „Общество на изродите". Обаче, не е далеч времето на нейното загиване и затова бъдещето принадлежи на вас, т. е. на Изтока, защото Европа до днес е извършила твърде много грехове, а вий, народите на Изтока имате да изпълнявате важна мисия, както днес, така и за в бъдеще. Голямата война и много други злини, които е извършила и върши Европа, мисля аз, са допуснати и наредени от Бога, защото той желае претоварената от своите грехове съвременна европейска цивилизация да загине, и бъдещето да принадлежи на вас, на Изтока, който не е вършил тия грехове.
към текста >>

За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица.
Човек без религия не е човек. Европа е напълно изоставена от Бога и това е по вината на нейните религиозни водачи, които търгуват с религията. Аз ще ви разкажа, какво правят и как живеят тези религиозни водачи и как те заслужават да бъдат изоставени от народа. Но аз ще ви разкажа само факти, като ще оставя вий сами да си извадите заключението. Свещениците в Палестина Моите родители и двамата са християни, следователно аз съм християнски син, но аз напуснах това християнство, и възприех религията, която е написана в моето собствено сърце. За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица. които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек.
към текста >>

Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек.
За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица. които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек. Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина. И вече в първия ден на моето пътуване, аз можах да видя, че патриарсите и свещениците, вместо да вървят пешком, като Христа, пътуват, разположили удобно големите си кореми в луксозни автомобили, прикрити от слънчевите лъчи. В градовете на Палестина, които са свързани с историята на християнството, са издигнати много църкви, и, може да се каже, че те са издигнати там за спекулация. Тези църкви продават на извънредно високи цени съвсем ненужни предмети, когато същите могат да се купят почти без пари от продавачите, намиращи се само на стотина метра разстояние от там. Те лъжат наивното сърце на хората в името на Бога.
към текста >>

Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина.
които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек. Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина. И вече в първия ден на моето пътуване, аз можах да видя, че патриарсите и свещениците, вместо да вървят пешком, като Христа, пътуват, разположили удобно големите си кореми в луксозни автомобили, прикрити от слънчевите лъчи. В градовете на Палестина, които са свързани с историята на християнството, са издигнати много църкви, и, може да се каже, че те са издигнати там за спекулация. Тези църкви продават на извънредно високи цени съвсем ненужни предмети, когато същите могат да се купят почти без пари от продавачите, намиращи се само на стотина метра разстояние от там. Те лъжат наивното сърце на хората в името на Бога. Между духовните глави и между различните секти съществува една постоянна отвратителна борба.
към текста >>

И вече в първия ден на моето пътуване, аз можах да видя, че патриарсите и свещениците, вместо да вървят пешком, като Христа, пътуват, разположили удобно големите си кореми в луксозни автомобили, прикрити от слънчевите лъчи.
И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек. Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина. И вече в първия ден на моето пътуване, аз можах да видя, че патриарсите и свещениците, вместо да вървят пешком, като Христа, пътуват, разположили удобно големите си кореми в луксозни автомобили, прикрити от слънчевите лъчи. В градовете на Палестина, които са свързани с историята на християнството, са издигнати много църкви, и, може да се каже, че те са издигнати там за спекулация. Тези църкви продават на извънредно високи цени съвсем ненужни предмети, когато същите могат да се купят почти без пари от продавачите, намиращи се само на стотина метра разстояние от там. Те лъжат наивното сърце на хората в името на Бога. Между духовните глави и между различните секти съществува една постоянна отвратителна борба. В един празничен ден, който би трябвало да бъде свещен, аз видях на различни места хора с окървавени глави или ръце.
към текста >>

Днес хората по-добре виждат истината и затова малко по-малко започнаха да напускат църквите и да търсят истината, да търсят този добър и силен човек, който ще им покаже пътя към спасението.
Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани. И още на другия ден те започвали да крадат без да се безпокоят, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време. Обаче това време е вече минало. Днес хората по-добре виждат истината и затова малко по-малко започнаха да напускат църквите и да търсят истината, да търсят този добър и силен човек, който ще им покаже пътя към спасението. За съжаление, те още не са намерили такъв човек, ако обаче той не се яви, света ще трябва да загине. Бялото Братство и Оомото От няколко години, в европейските страни почнаха да се явяват силни хора, с нови идеи. Около тях се образуваха групи от последователи, обаче дейността им е спъвана от свещениците, които все още имат силата на страната си. Бялото братство в България е едно от тези движения. Неговият водител, Петър Дънов, е човек водещ много добър живот.
към текста >>

През време на моето пътуване аз често виждах у есперантисти в различни градове и градчета вашите списания и много ме учуди голямото разпространение на Оомото.
Бъдете пионери на Истината! И изпратете много апостоли в Европа, за да разпръснат там светлината на Източната Звезда, която ви води и за която мнозина копнеят. След няколко дни аз ще трябва да ви напусна. И аз ще си замина от тук с твърдото убеждение, че вие сте готови да помогнете на своите братя от целия свет. Макар и да си отида от Япония, част от моето сърце ще остане завинаги между вас и аз никога няма да забравя хубавите впечатления, които получих от вас. През време на моето пътуване аз често виждах у есперантисти в различни градове и градчета вашите списания и много ме учуди голямото разпространение на Оомото. Преди три дни един от вашите младежи ми посочи един номер от есперантското списание на Оомото, питайки ме дали съм виждал това списание. Този същия номер аз сам вече притежавах; бях го получил преди три месеца в Хонг-Конг от един есперантист, който много се интересува за Оомото. Когато пътувах в Северна Африка и Абисиния, също и там аз често срещах есперантисти, които притежаваха списанието Оомото, и които ме замолваха да ви кажа, когато дойда при вас, че те много се интересуват от вашето движение. В България доста есперантисти са се заинтересували от движението Оомото и са образували вече три групи. Не много отдавна мене ме зачуди факта, че моя стар приятел в Персия, който започна да учи есперанто едновременно с мене — преди 27 години, и който тогава усърдно ми проповядваше едно ново духовно движение, на което той бе член, напоследък се е присъединил към по-мощното и притежаващо по-голяма пълнота Оомото.
към текста >>

Когато пътувах в Северна Африка и Абисиния, също и там аз често срещах есперантисти, които притежаваха списанието Оомото, и които ме замолваха да ви кажа, когато дойда при вас, че те много се интересуват от вашето движение.
И аз ще си замина от тук с твърдото убеждение, че вие сте готови да помогнете на своите братя от целия свет. Макар и да си отида от Япония, част от моето сърце ще остане завинаги между вас и аз никога няма да забравя хубавите впечатления, които получих от вас. През време на моето пътуване аз често виждах у есперантисти в различни градове и градчета вашите списания и много ме учуди голямото разпространение на Оомото. Преди три дни един от вашите младежи ми посочи един номер от есперантското списание на Оомото, питайки ме дали съм виждал това списание. Този същия номер аз сам вече притежавах; бях го получил преди три месеца в Хонг-Конг от един есперантист, който много се интересува за Оомото. Когато пътувах в Северна Африка и Абисиния, също и там аз често срещах есперантисти, които притежаваха списанието Оомото, и които ме замолваха да ви кажа, когато дойда при вас, че те много се интересуват от вашето движение. В България доста есперантисти са се заинтересували от движението Оомото и са образували вече три групи. Не много отдавна мене ме зачуди факта, че моя стар приятел в Персия, който започна да учи есперанто едновременно с мене — преди 27 години, и който тогава усърдно ми проповядваше едно ново духовно движение, на което той бе член, напоследък се е присъединил към по-мощното и притежаващо по-голяма пълнота Оомото. Също и в Индия аз срещнах доста хора, който ме молиха, — ако аз отида в Япония и посетя Оомото — да им съобщя след това за неговите добри страни. И така днес навред в света хората желаят да се запознаят с Оомото. Обаче успеха зависи от вашата дейност.
към текста >>

Вие трябва да посочите на братята си от другите страни пътя, по който вие вече вървите.
В България доста есперантисти са се заинтересували от движението Оомото и са образували вече три групи. Не много отдавна мене ме зачуди факта, че моя стар приятел в Персия, който започна да учи есперанто едновременно с мене — преди 27 години, и който тогава усърдно ми проповядваше едно ново духовно движение, на което той бе член, напоследък се е присъединил към по-мощното и притежаващо по-голяма пълнота Оомото. Също и в Индия аз срещнах доста хора, който ме молиха, — ако аз отида в Япония и посетя Оомото — да им съобщя след това за неговите добри страни. И така днес навред в света хората желаят да се запознаят с Оомото. Обаче успеха зависи от вашата дейност. Вие трябва да посочите на братята си от другите страни пътя, по който вие вече вървите. За да осъществите вашия идеал: „Всички хора на земята са деца на едно и също семейство“ вие сами трябва да отидете и да подадете ръката си на ръцете, които са протегнати към вас. Аз се много радвам, че вие имате отлични водачи и че вашия Учител, който е центъра на движението, и другите ви водачи, напълно отговаряте на вашия идеал. Надявам се, че Онисабро Дегучи в недалечно бъдеще ще направи малка разходка из Европа, за да даде на нейните народи нова и радостна светлина. Скъпи приятели! Обичайте вашия народ и смело вървете в пътя на Истината, който ще ви заведе при вашата добра цел.
към текста >>

Обичайте вашия народ и смело вървете в пътя на Истината, който ще ви заведе при вашата добра цел.
Вие трябва да посочите на братята си от другите страни пътя, по който вие вече вървите. За да осъществите вашия идеал: „Всички хора на земята са деца на едно и също семейство“ вие сами трябва да отидете и да подадете ръката си на ръцете, които са протегнати към вас. Аз се много радвам, че вие имате отлични водачи и че вашия Учител, който е центъра на движението, и другите ви водачи, напълно отговаряте на вашия идеал. Надявам се, че Онисабро Дегучи в недалечно бъдеще ще направи малка разходка из Европа, за да даде на нейните народи нова и радостна светлина. Скъпи приятели! Обичайте вашия народ и смело вървете в пътя на Истината, който ще ви заведе при вашата добра цел. Превод от спис. „Оомото“. Братство Стремежа към Истината е вложен в душата на всеки човек. Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към Първоизточника, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие. Заедно с този свещен стремеж към истината, се развива и братското чувство, което ни дава възможност да съзнаваме другите хора като свои братя, да влизаме в тяхното положение, да ги разбираме. Благодарение на това ново съзнание, човек започва при своята дейност да се съобразява с интересите и нуждите на другите.
към текста >>

Истинското, живо, реално знание идва само по пътя на страданията.
Който е научил изкуството как да страда, той е щастлив. Майката прави първата стъпка към него. Който отбягва страданията, отбягва от своето щастие. Който страда за себе си е нещастен, който страда за обществото е доволен, а който страда за Бога е блажен. Не всяка радост носи щастие и не всяко страдание нещастие. Истинското, живо, реално знание идва само по пътя на страданията. Има една истина в която не се съмнявам и ако бих се усъмнил, тя пак си остава истина. Тя е следната: който люби и той ще бъде любен. Чистотата се състои в изпълнение на закона на любовта, мъдростта и истината. Извън това няма чистота. Когато един недостатък го наблюдаваш като обект не се плаши от него.
към текста >>

31. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота.
Обръщаме се към ония, които искат да бъдат сеячи на доброто. Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок. А нивите са дълбоко разорани. Злото, насилието, неправдите в света са дълбока оран: те разкъртват сухата земя на човешкото себелюбие и прокарват дълбоки бразди в закоравелите умове и сърца. Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли. Всякога когато злото оре, вие сейте. Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари.
към текста >>

Да продължаваме ли по този път?
Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война? Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни. А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии? Многомилиардните дългове които душат днес всички страни са от военен произход. Други милиарди се дават всяка година за въоръжение и военно обучение. Да продължаваме ли по този път? Да увеличаваме ли числото на тези милиарди? — Народите по цялото земно кълбо имат думата. Конгресът против войната, състоял се в края на миналия месец в Амстердам, според някои сведения, се бил изродил в една почти чисто комунистическа акция. Участието на Ромен Ролан в него се свело до едно поздравително писмо. По тия причини, конгресът е бил бойкотиран от някои пацифистични организации, в това число и от нашите толстоисти.
към текста >>

Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички.
И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части.
към текста >>

Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение.
Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение. Във тая велика и свята задача за обединение на човечеството, най-важната, най-голямата роля ще бъде изиграна от селото. Обединението трябва да започне отдолу нагоре, от малкото към голямото, а не обратно. Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот. Непразно някои мислят да налагат отгоре обединението. Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон.
към текста >>

Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот.
за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение. Във тая велика и свята задача за обединение на човечеството, най-важната, най-голямата роля ще бъде изиграна от селото. Обединението трябва да започне отдолу нагоре, от малкото към голямото, а не обратно. Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот. Непразно някои мислят да налагат отгоре обединението. Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон. То ще дойде само, когато условията назреят. И то винаги започва от малкото към голямото, от частите към цялото, отдолу нагоре, ръководи се от законите на органическия живот, развива се и расте, докато обгърне цялото. Селото е основната единица, клетката на нашия обществен живот.
към текста >>

По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени.
Кооперацията е твърде частично, твърде непълно обединение, за да може да изиграе важна роля в изграждането стопанските форми на новото общество. „Кооперирането“, ако можем така да се изразим, на селяните в едно село, трябва да бъде пълно, те трябва да влязат в новата форма на стопански живот с всичкото си имущество, с всичката си енергия и сила. За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй.
към текста >>

По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин.
Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията. Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка.
към текста >>

Към тази велика цел води само един път и този път минава през селото.
Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка. Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията. Ще има щастие и благоденствие за всички хора на земята. Всичко това може да бъде достигнато само отдолу нагоре, а не обратно. Никой да не очаква със закони, чрез властта да се дойде до обединението и щастието на човечеството. Към тази велика цел води само един път и този път минава през селото. Ако искаме да достигнем реални и трайни резултати, ний трябва да започнем от там. Искаме ли да проливаме кръв, да налагаме с насилие новия, обществен строй, да водим безконечни външни и вътрешни борби, ще изберем „пролетарската диктатура“ . Искаме ли да минем по естествения път на мирно, спокойно развитие, по пътя на съзнанието и убеждението, ние ще трябва да вземем за своя опорна точка селото. Още веднъж ще повторим: основите на истинската Нова Култура, на новия обществен строй, ще бъдат положени в селото. Обаче, всичко това няма да дойде само по себе си.
към текста >>

Искаме ли да минем по естествения път на мирно, спокойно развитие, по пътя на съзнанието и убеждението, ние ще трябва да вземем за своя опорна точка селото.
Всичко това може да бъде достигнато само отдолу нагоре, а не обратно. Никой да не очаква със закони, чрез властта да се дойде до обединението и щастието на човечеството. Към тази велика цел води само един път и този път минава през селото. Ако искаме да достигнем реални и трайни резултати, ний трябва да започнем от там. Искаме ли да проливаме кръв, да налагаме с насилие новия, обществен строй, да водим безконечни външни и вътрешни борби, ще изберем „пролетарската диктатура“ . Искаме ли да минем по естествения път на мирно, спокойно развитие, по пътя на съзнанието и убеждението, ние ще трябва да вземем за своя опорна точка селото. Още веднъж ще повторим: основите на истинската Нова Култура, на новия обществен строй, ще бъдат положени в селото. Обаче, всичко това няма да дойде само по себе си. То няма да ни падне от небето, готово, в завършен вид. Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания.
към текста >>

Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения.
Обаче, всичко това няма да дойде само по себе си. То няма да ни падне от небето, готово, в завършен вид. Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания. Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения. Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението. Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас.
към текста >>

Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света.
Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания. Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения. Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението. Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас. За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример. Един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара.
към текста >>

Един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара.
Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас. За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример. Един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара. Обаче, като дошъл до гишето, дето се продавали билетите, видял че не му достигали само 30 стотинки за да си купи билет. Той се поогледал наоколо и видял един солиден господин, адвокат в Горна-Оряховица, и поискал от него 30 стотинки. Адвокатът отказал да му даде под предлог че нямал пари в себе си. Тогава селянинът взел тояжката си в ръка, турил торбата си на рамо и пеш се запътил за селото, дето искал да отиде. След няколко години този адвокат бил в Англия, и един ден трябвало да отиде с трена до една близка станция.
към текста >>

Тогава селянинът взел тояжката си в ръка, турил торбата си на рамо и пеш се запътил за селото, дето искал да отиде.
За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример. Един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара. Обаче, като дошъл до гишето, дето се продавали билетите, видял че не му достигали само 30 стотинки за да си купи билет. Той се поогледал наоколо и видял един солиден господин, адвокат в Горна-Оряховица, и поискал от него 30 стотинки. Адвокатът отказал да му даде под предлог че нямал пари в себе си. Тогава селянинът взел тояжката си в ръка, турил торбата си на рамо и пеш се запътил за селото, дето искал да отиде. След няколко години този адвокат бил в Англия, и един ден трябвало да отиде с трена до една близка станция. Отишъл на гарата да си купи билет, но какво било неговото учудване, когато видял че не му стигали само 30 стотинки за билета. Обърнал се тук там да поиска 30 стотинки, но не се решил и се принудил да тръгне пеш. Като изпаднал в това положение, той веднага си спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал да услужи с 30 стотинки. Тогава той си казал: каквото правиш, ще ти се върне.
към текста >>

Вършите ли волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни.
Като изпаднал в това положение, той веднага си спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал да услужи с 30 стотинки. Тогава той си казал: каквото правиш, ще ти се върне. Тази е истинската философия на живота. И затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас. Този е патът, по който можете да достигнете своето щастие. Вършите ли волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни. Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте. *** Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи красотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие.
към текста >>

Преди всичко, той е извънредно лесен, — много по-лесен от който и да било национален език.
Много хиляди думи са вече интернационални, — употребяват се едновременно във всички езици. С течението на времето числото на тия думи ще се увеличава все повече и повече, и, с помощта на естествения и изкуствен, съзнателен и несъзнателен подбор, от всички днешни езици ще се извадят и синтезират най-съвършените елементи за да образуват един нов, много по-съвършен език — езика на бъдещето човечество. Езика Есперанто, гениалното творение на Д-р Л. Заменхоф, е един мост, който ни води към езика на бъдещото обединено човечество. Есперанто има да изиграе велика роля в живота. Преди всичко, той е извънредно лесен, — много по-лесен от който и да било национален език. И поради това си качество, той лесно може да бъде усвоен от широките народни маси, нещо невъзможно за други език. Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и народите. В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност. С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели.
към текста >>

Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н.
С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели. Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто. По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения. Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота. Чрез него ние лесно можем да разпространяваме навсякъде по света своите идеи и разбирания, да пропагандираме своите убеждения, а също така и да научим това, което ни интересува. Научете есперанто! Това няма да ви струва много, а ползата, която ще имате от него е голяма. Всеки човек на новите идеи, трябва да научи есперанто!
към текста >>

Той ще излиза два пъти в месеца и ще струва 30 лв.
Научете есперанто! Това няма да ви струва много, а ползата, която ще имате от него е голяма. Всеки човек на новите идеи, трябва да научи есперанто! За в. „Братство“ С този брой започваме петата годишнина ка в. Братство. Той ще излиза два пъти в месеца и ще струва 30 лв. за година. Bсеки платил абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието па детето“ от Макс Хайндел Читатели и настоятели, обърнете внимание на това, че в. „Братство“ занапред ще се изпраща само на тия, които се запишат за абонати. Връзки за ръчна продажба няма да се изпращат вече. Абонамента е тъй малък, че всеки може да го плати.
към текста >>

На есперанто могат да се прочетат от PDF-а) В следния брой ще дадем интересната и ценна статия „Пътят към вечната младост“ от Анна В. Милс.
Въпреки този резултат, министрите Мушанов и Гиргинов са заявили, че няма де оставят софийската община в ръцете на комунистите. Ние пък мислим, че народния вот не трябва да се потъпква и че висшите представители на властта не трябва да дават пример на беззаконие. — По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките причини на това. От следния брой започваме да печатаме в паралелни текстове (на български и есперанто) известното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Боровко, под заглавие „За произхода на Есперанто“ (Бележка: За четене онлайн ще бъдат сложени само текстовете на български. На есперанто могат да се прочетат от PDF-а) В следния брой ще дадем интересната и ценна статия „Пътят към вечната младост“ от Анна В. Милс. *** Получавайте и четете „Добро Здраве“ , най-разпространения вестник за здравна просвета и природосъобразен живот. Излиза на 1 и 15 число от месеца в голям формат, с много илюстрации и твърде подбран научен материал. Годишният му абонамент е само 40 лева. Всеки абонат ще получи освен „Добро Здраве“ и две безплатни приложения: „Как се учих на здрав живот“ , от Д-р Сигал и „Пътят към здраве и щастие“ , от К. Джефри. Брой 1 от год.
към текста >>

Всеки абонат ще получи освен „Добро Здраве“ и две безплатни приложения: „Как се учих на здрав живот“ , от Д-р Сигал и „Пътят към здраве и щастие“ , от К. Джефри.
Боровко, под заглавие „За произхода на Есперанто“ (Бележка: За четене онлайн ще бъдат сложени само текстовете на български. На есперанто могат да се прочетат от PDF-а) В следния брой ще дадем интересната и ценна статия „Пътят към вечната младост“ от Анна В. Милс. *** Получавайте и четете „Добро Здраве“ , най-разпространения вестник за здравна просвета и природосъобразен живот. Излиза на 1 и 15 число от месеца в голям формат, с много илюстрации и твърде подбран научен материал. Годишният му абонамент е само 40 лева. Всеки абонат ще получи освен „Добро Здраве“ и две безплатни приложения: „Как се учих на здрав живот“ , от Д-р Сигал и „Пътят към здраве и щастие“ , от К. Джефри. Брой 1 от год. X излиза на 15 септември. Сумата пратете с пощ. запис. препоръчано писмо или с чек по чекове сметка № 741 до Д-р Г. Ефремов, редактор на Добро Здраве, София.
към текста >>

32. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 51 - год. V. Севлиево, 15 октомври, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У. Милс) Словото на Учителя. Пътят към Свободата. (Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година.) Писмо за произхода на Есперанто (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т.
към текста >>

Пътят към Свободата.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 51 - год. V. Севлиево, 15 октомври, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У. Милс) Словото на Учителя. Пътят към Свободата. (Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година.) Писмо за произхода на Есперанто (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т. н." — ето, това е първата стъпка, която ще ни заведе към всемирното братство на хората и наровите. Обаче това не трябва само да се мисли или изказва, а трябва да се почувства дълбоко в сърцето на човека, така да се почувства, че да се прояви в нашите постъпки и отношения с всички, та да можем да кажем: „Всички хора на земята са мои братя.
към текста >>

Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен.
Напразни илюзии! Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото.
към текста >>

Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята.
Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор.
към текста >>

Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните.
Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи!
към текста >>

Хармонирайте живота си, интересите си, мислите и постъпките си с тия на Цялото, защото само по този път може да се достигне реално благо както за всички, така и за самите вас.
А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи! Не мислете само за себе си, защото вие сте неразривно свързани с Цялото. Хармонирайте живота си, интересите си, мислите и постъпките си с тия на Цялото, защото само по този път може да се достигне реално благо както за всички, така и за самите вас. Пътят към вечната младост от Анна У. Милс Ний сме свикнали да празнуваме рождения си ден и да мерим времето на своето телесно съществуваме. Това е голяма грешка. В същност, ние сме без начало и без край по дух, бидейки в недрата на Първичната Причина, която е също така безначална и безкрайна. Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край.
към текста >>

Пътят към вечната младост от Анна У.
тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи! Не мислете само за себе си, защото вие сте неразривно свързани с Цялото. Хармонирайте живота си, интересите си, мислите и постъпките си с тия на Цялото, защото само по този път може да се достигне реално благо както за всички, така и за самите вас. Пътят към вечната младост от Анна У. Милс Ний сме свикнали да празнуваме рождения си ден и да мерим времето на своето телесно съществуваме. Това е голяма грешка. В същност, ние сме без начало и без край по дух, бидейки в недрата на Първичната Причина, която е също така безначална и безкрайна. Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край. Поради това, най-добре ще бъде да престанем да мерим времето, да забравим, да се откажем от всяка идея, която ни води към отдалечаване, ограничаване или към отделяне от тая Първопричина.
към текста >>

Тая мисъл е като някоя плесенясала дреха, останала от дълги години; захвърлете я.
Вие сте дух, не тяло. А духът няма възраст. Той е без начало и без край. Това, което вие мислите, определя вашите постъпки и условия. Никога не се отказвайте от активна дейност поради мисълта че сте „остарели". Тая мисъл е като някоя плесенясала дреха, останала от дълги години; захвърлете я. Бъдете деятелен. Дейността не може да ви умори, ако вие не познавате думата „умора". Ако ли пък я знаете, забравете я. Ний сме фалшиво възпитани, че ще трябва да умрем, изгубвайки тялото си, за да идем на небето. Това, което трябва да умре, то са фалшивите мисли.
към текста >>

„Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска.
Бръчките на лицето, отслабването на способностите ни, упадъка на физическото тяло, се причиняват не от времето, но от безпокойството и тревогите, които имаме обикновено зарад външни неща. Не работата, а скръбта прави тялото да грохва. Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“. Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска. Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума. И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да чувстваме, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности. Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от убийство или кражба. Те убиват мира на вашия дух и отнемат жизнената сила на тялото ви. Не се стремете, чрез притежанието на външни неща, да добиете сила и щастие.
към текста >>

Вашите думи на истина, вашите собствени хубави думи ще ги събудят, ще ги създадат като че ли за вас; а това, което вие сте постигнали по тоя път, никога не може да ви се отнеме.
Вие може би не го съзнавате, но това е така, и, докато поискате, исканото ще се яви пред вас. Казвайте: „Аз имам мъдрост, аз знам истината. Аз съм здрав; аз успявам; аз съм задоволен от всичко. Аз имам любов, мир и хармония“. Произнасяйте тия думи, докато тъмнината ви обгръща и скрива тия неща от очите ви. Вашите думи на истина, вашите собствени хубави думи ще ги събудят, ще ги създадат като че ли за вас; а това, което вие сте постигнали по тоя път, никога не може да ви се отнеме. То не е взето на заем, нито пък е откраднато, то е продукт на вашата душа и не зависи от нищо друго, освен от нейната мощ да лети на крилете на Духа и да черпи от реалността. Никога не се оплаквайте от вашето положение, колкото и лошо да ви се струва то, защото, правейки това, вие ще го влошите повече. Никога не скърбете, нито се съжалявайте. Всички тези състояния на мисълта и чувствата създават подобни външни условия. Дръжте винаги в ума си мисълта: „Аз съм напълно щастлив, напълно способен и доволен“.
към текста >>

Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства.
Дръжте винаги в ума си мисълта: „Аз съм напълно щастлив, напълно способен и доволен“. Никога не казвайте: „Когато бях млад" или „Аз съм твърде стар" за тази или онази дейност. Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие. Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви.
към текста >>

Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие.
Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие. Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви. „Победете злото чрез доброто", незнанието със знанието, и тогава „заедно с дните ви ще расте и силата ви". Бидейки на 80 години, Мойсей застана начело на евреите и ги изведе из робство — едно гигантско дело.
към текста >>

(Превод от есперанто) Словото на Учителя Пътят към Свободата За да се изясни една истина, необходимо е време.
Той никога не би го извършил, ако в ума му не би дошла една „нова идея", която има своето влияние и върху тялото. И така, ние четем, че и на сто и двадесет годишна възраст той все още е бил бодър и силен. Действието на думите „Аз съм млад, аз съм здрав“ върху ви е също тъй могъщо както това на думите: „Аз съм невинен, аз съм чист". С всичката си воля, с цялото си сърце повтаряйте тия думи тихо, спокойно, уверено, когато сте сам. Те ще се проявят във вашето здраве, спокойствие, мир, във вашата телесна и душевна младост. (Превод от есперанто) Словото на Учителя Пътят към Свободата За да се изясни една истина, необходимо е време. А за да познае човек истината, трябва да се научи да мисли. Когато човек се научи да мисли, а това вече осмисля живота му, той ще намери в самия строеж на своя организъм методите и законите, по които трябва да живее. А сега хората казват: кажи ми какво ще излезе от мене? — За да кажа на един човек какво ще излезе от него, трябва да претегля тялото му, да видя какъв е обема на стомаха му и какво е неговото състояние. И, най после, трябва да видя как е устроена главата му.
към текста >>

Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота.
И, най после, трябва да видя как е устроена главата му. След туй ще взема под внимание какви са външните условия. За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха — в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ту пада, ту става, затова страда повече отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ". Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество. което е породило живота и света. Този Бог, за когото хората говорят, е измислен от тях и затова прилича на тях. Като не могат да си обяснят правилно явленията на живота, те им дават чисто механическо обяснение и по същия начин механизират и идеята за Бога.
към текста >>

За мен всички хора, които са влюбени, се движат в една тъмна нощ; пътя, по който те вървят, има много трапчинки и затова постоянно падат и се нараняват.
Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови беззаветно да й служат. Който развие в себе си тази сила и влезе във връзка с Разумната Природа, ще има на разположение всичките й богатства и всичко негово ще бъде нейно. За да разкрие Природата богатствата си, да даде ключовете си на хората, те трябва да имат любов в себе си, за да са готови да служат, а не да искат да бъдат господари. А днес хората познават влюбването и страстта, но не и любовта. За влюбването аз имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в една тъмна нощ; пътя, по който те вървят, има много трапчинки и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбения все ще падне, а после се оплаква че го боли сърцето, че няма разположение и т. н. Такова нещо е влюбването. Друг е въпроса за обичта. Това е вече разумно отношение. И ако човек може да ходи вечерно време без да пада.
към текста >>

Пътя, по който днешните хоро искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество, е път крив.
Сега хората смесват тези два процеса и се чудят защо страдат. И като не разбират, казват: "Бог ще оправи света". Но това е само залъгване. Така света не се оправя. За да се оправи света, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава. Пътя, по който днешните хоро искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество, е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат — болните хора имат нужда от слугуване. И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно, съзнателно и с любов.
към текста >>

Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж.
Но това е само залъгване. Така света не се оправя. За да се оправи света, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава. Пътя, по който днешните хоро искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество, е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат — болните хора имат нужда от слугуване. И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата Природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран живота, придобитите блага ще бъдат блага за всички.
към текста >>

Това е пътя на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин.
И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата Природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран живота, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътя на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязят из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната Конфедерация на Космоса. Всички ще работят и всички ще се ползват еднакво. Когато ние говорим за обичта и любовта — за нас това е връзката, която е нужна за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно.
към текста >>

Природата е определила нашето щастие, и тази вътрешна връзка е пътя, по който можем да го реализираме.
Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество. Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци, и да бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко каквото имаш. Така ще се създаде вътрешна връзка между всички хора. Ако не може да се направи тази вътрешна връзка, каквото и да постигнете, ще бъдете нещастни и ще страдате. Природата е определила нашето щастие, и тази вътрешна връзка е пътя, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички. Човек не може да бъде щастлив, когато другите хора около него са нещастни. И затова Природата постоянно насочва нашия ум в тази насока — за да реализираме щастието на всички. Само по този път ще се облечем в живота на безсмъртието и ще имаме условия де реализираме всичките си копнежи. Това е великата истина, която се внася сега в света, и която е пътя, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци.
към текста >>

Само по този път ще се облечем в живота на безсмъртието и ще имаме условия де реализираме всичките си копнежи.
Ако не може да се направи тази вътрешна връзка, каквото и да постигнете, ще бъдете нещастни и ще страдате. Природата е определила нашето щастие, и тази вътрешна връзка е пътя, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички. Човек не може да бъде щастлив, когато другите хора около него са нещастни. И затова Природата постоянно насочва нашия ум в тази насока — за да реализираме щастието на всички. Само по този път ще се облечем в живота на безсмъртието и ще имаме условия де реализираме всичките си копнежи. Това е великата истина, която се внася сега в света, и която е пътя, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци. Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година. Писмо за произхода на Есперанто LETERO PRI LA DEVENO DЕ ESPERANTO (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) (Текстът на есперанто, може да се прочете от PDF- а) Вие ме питате как се яви в мене идеята да създам международен език и каква с историята на езика Есперанто от момента на неговото раждане до този ден. Цялата публична история на езика, т. е.
към текста >>

Това е великата истина, която се внася сега в света, и която е пътя, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци.
Природата е определила нашето щастие, и тази вътрешна връзка е пътя, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички. Човек не може да бъде щастлив, когато другите хора около него са нещастни. И затова Природата постоянно насочва нашия ум в тази насока — за да реализираме щастието на всички. Само по този път ще се облечем в живота на безсмъртието и ще имаме условия де реализираме всичките си копнежи. Това е великата истина, която се внася сега в света, и която е пътя, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци. Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година. Писмо за произхода на Есперанто LETERO PRI LA DEVENO DЕ ESPERANTO (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) (Текстът на есперанто, може да се прочете от PDF- а) Вие ме питате как се яви в мене идеята да създам международен език и каква с историята на езика Есперанто от момента на неговото раждане до този ден. Цялата публична история на езика, т. е. започвайки от деня, когато аз открито излязох с него, ви е повече или по-малко позната; впрочем, с този период от развитието на езика, по много причини, ми е неудобно още да се занимавам; затова аз ще ви разкажа в общи черти само историята за раждането на езика.
към текста >>

(следва) Силата на молитвата Ето един случай, който ясно ни говори, че често пъти Бог върши чудеса в отговор на нашата сърдечна молитва.
Цялата публична история на езика, т. е. започвайки от деня, когато аз открито излязох с него, ви е повече или по-малко позната; впрочем, с този период от развитието на езика, по много причини, ми е неудобно още да се занимавам; затова аз ще ви разкажа в общи черти само историята за раждането на езика. Ще ми бъде трудно да ви разкажа всичко това подробно, защото много неща и аз сам съм забравил. Идеята, за чието осъществяване аз посветих целия си живот, се яви в мене — смешно е да се каже — в най-ранното ми детинство и от тогава никога вече не ме е напускало; аз живеех с нея и даже не мога да се представя без нея. Това обстоятелство ще ви уясни отчасти защо аз съм работил с такава упоритост над нея и защо, въпреки всички трудности и горчивини, аз не се отказах от тази идея, както сториха мнозина други, работещи на същото поле. (следва) Силата на молитвата Ето един случай, който ясно ни говори, че често пъти Бог върши чудеса в отговор на нашата сърдечна молитва. Съгражданина ни Гоце Пецев, 52 годишен, на 22 август т. г. вечерта, почувства неочаквано непоносими болки в стомашната област. без да знае кой орган е заболял и какъв е характера на болестта. Повикаха лекаря Д-р Иванов, който, след щателен преглед. констатира преплитане на червата.
към текста >>

Мистичен път, абонамент 20 лева.
Любимец. Свиленградско. Пратете 10—20 лв. и ще получите толкова броя. Адрес К. Д. Бакалов, с. Любимец. Мистичен път, абонамент 20 лева. Адрес: Софр. Ников, ул. Царица Йоана, 20 — София. Читатели на „Братство“, не изпращайте пари в прости писма, защото често пъти се губят.
към текста >>

Читатели на „Братство“, не изпращайте пари в прости писма, защото често пъти се губят.
Бакалов, с. Любимец. Мистичен път, абонамент 20 лева. Адрес: Софр. Ников, ул. Царица Йоана, 20 — София. Читатели на „Братство“, не изпращайте пари в прости писма, защото често пъти се губят.
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение.
Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско училище! Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище. Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания, мечти и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът. Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо. Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат училище и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби. За да се осъществи една такава идея, трябва към централната братска задруга с помощите на локалните такива, да се образува едно училище, което да се издържа от всички братски задруги, децата на които ще свършват като в пансион това училище.
към текста >>

Този е пътя на братствата в България.
-да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо. Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат училище и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби. За да се осъществи една такава идея, трябва към централната братска задруга с помощите на локалните такива, да се образува едно училище, което да се издържа от всички братски задруги, децата на които ще свършват като в пансион това училище. Преподаватели смитам че имаме предостатъчно, хора с морал и стабилни знания, които днес, едни оковани в сухите правилници на мъртвата педагогика, други в преподаване частни уроци, иждивяват напразно силите си. Този е пътя на братствата в България. Само така ний ще можем да приложим Христовото учение, само така ний ще станем пионери на новото, и спасители на света, който погива. В това отношение в. Братство трябва да засили дейността си, за да не пропущаме златното време. Още днес, а не утре, трябва да приложим това, за което вече от години само приказваме. Г. Н.
към текста >>

Не трябва да мислим, че този красив живот е лесен.
Изпърво тази любов и взаимопомощ се проявява в услужване с книги: всеки брат дава библиотеката си за общо ползване. Също той дава своите знания, вещи и инструменти, като естествено проявява известен контрол при това ползване. После взаимопомощта се проявява в създаване работа (препитание) един за друг според способността, годността и общите нужди. Hямa труд унизителен, когато той е необходим за благоденствието на задругата. И онзи, който, иска да бъде пръв, той доброволно става слуга: — служи на другите. Не трябва да мислим, че този красив живот е лесен. Много усилия и жертви са нужни за неговото реализиране. Но той е възможен. Някои търкания също са възможни, но чрез пречистване съзнанието постепенно ще се изгладят. Всяка Трудова Братска Задруга се явява повече възпитателно средство, а после като средство за изход от кризата, анархията в производството и от безработицата. Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно. Защо?
към текста >>

Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път.
Всяка Трудова Братска Задруга се явява повече възпитателно средство, а после като средство за изход от кризата, анархията в производството и от безработицата. Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно. Защо? — Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало! А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си. Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово.
към текста >>

Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди.
Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим. Станев FRATECO Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година. Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще. Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света. Първите признаци за това са вече на лице. Остава само да се работи неуморно, безспир. Frateco обаче трябва да бъде подкрепен първоначално от тук, за да може здраво да стъпи на краката си. Ний, българите, трябва да му дадем една солидна основа, за да може да действа свободно навън.
към текста >>

В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.
Камил Фламарион Словото на Учителя Пробуждане на космичното съзнание Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека. Ще кажете, че това са неща невъзможни - за глупавите са невъзможни, но за умните са възможни.
към текста >>

Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание.
Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце. Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание. В този път човек не иска да му слугуват, а сам помага на тези, които имат нужда от помощ. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той вече знае, че никой няма право да владее другия и да му заповядва, защото всеки човек е проява на Бога и ако искаш да го владееш, то би значило да владееш Бога, а то е невъзможно. Бог сам слугува на хората, а не заповядва, и Той иска всички да бъдат като Него - да служат, а не да заповядват. Ако е въпросът за господарство и власт над другите, то Бог със Своята всесилност и всемъдрост, би могъл най-много да упражнява тази власт, но Той не го прави, защото Той знае, че няма по-велико нещо от свободата. И затова Той е оставил всички същества в космоса свободни и следствие на злоупотребяване на тази свобода се раждат известни аномалии в живота, които Той допуща по закона на свободата, но за които не е Той причина.
към текста >>

В този път човек не иска да му слугуват, а сам помага на тези, които имат нужда от помощ.
Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце. Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание. В този път човек не иска да му слугуват, а сам помага на тези, които имат нужда от помощ. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той вече знае, че никой няма право да владее другия и да му заповядва, защото всеки човек е проява на Бога и ако искаш да го владееш, то би значило да владееш Бога, а то е невъзможно. Бог сам слугува на хората, а не заповядва, и Той иска всички да бъдат като Него - да служат, а не да заповядват. Ако е въпросът за господарство и власт над другите, то Бог със Своята всесилност и всемъдрост, би могъл най-много да упражнява тази власт, но Той не го прави, защото Той знае, че няма по-велико нещо от свободата. И затова Той е оставил всички същества в космоса свободни и следствие на злоупотребяване на тази свобода се раждат известни аномалии в живота, които Той допуща по закона на свободата, но за които не е Той причина. И днешният безпорядък в живота е резултат на тази свобода.
към текста >>

Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек.
Ако е въпросът за господарство и власт над другите, то Бог със Своята всесилност и всемъдрост, би могъл най-много да упражнява тази власт, но Той не го прави, защото Той знае, че няма по-велико нещо от свободата. И затова Той е оставил всички същества в космоса свободни и следствие на злоупотребяване на тази свобода се раждат известни аномалии в живота, които Той допуща по закона на свободата, но за които не е Той причина. И днешният безпорядък в живота е резултат на тази свобода. Но за предпочитане е един временен безпорядък пред едно вечно робство. не се намесва да го изправи, защото това е вече насилие. Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек. Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни. Само когато човек живее по този закон на свободата, в който живее и сам Бог, той може да разбере живота и любовта. Защото и любовта не се проявява в самосъзнанието, а е израз на космичното съзнание. Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието си, не могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича.
към текста >>

Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни.
И затова Той е оставил всички същества в космоса свободни и следствие на злоупотребяване на тази свобода се раждат известни аномалии в живота, които Той допуща по закона на свободата, но за които не е Той причина. И днешният безпорядък в живота е резултат на тази свобода. Но за предпочитане е един временен безпорядък пред едно вечно робство. не се намесва да го изправи, защото това е вече насилие. Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек. Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни. Само когато човек живее по този закон на свободата, в който живее и сам Бог, той може да разбере живота и любовта. Защото и любовта не се проявява в самосъзнанието, а е израз на космичното съзнание. Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието си, не могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича. Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят.
към текста >>

Тук не е въпрос за онази механическа вяра на самосъзнанието; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас.
Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието си, не могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича. Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят. Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича. Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме. Тук не е въпрос за онази механическа вяра на самосъзнанието; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас. Та въпросът не е за човешките понятия за Бога, но има едно съзнание в нас, което прониква цялото битие, което е основа на всеки живот. Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж. Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте.
към текста >>

Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората.
Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание. Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието. Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство. Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие. Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората. Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството. Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год. Съобщения Молим всички неплатили абонати на в. Братство, новозаписани или стари, да се издължат, за да не се затруднява излизането на в-ка.
към текста >>

Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството.
Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието. Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство. Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие. Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората. Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството. Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год. Съобщения Молим всички неплатили абонати на в. Братство, новозаписани или стари, да се издължат, за да не се затруднява излизането на в-ка. Записвайте нови абонати за в-к „Братство“.
към текста >>

Аверуни — Пътят на душата.
Рафаилов — За физиогномич. прилика между човека и животните. *** — Богомилството на Запад. Учителят говори — Истината. Хелмира — Вестител. Подарък. Аверуни — Пътят на душата. L’ influence de l’еnergie solaire и пр. Годишен абонамент 80 лв. Адрес: пощ. кутия 271; София. Препоръчваме го на всички наши читатели.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спасителният път (Т.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 65 - год. V. Севлиево, 15 юни, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: На къде? Спасителният път (Т. Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя. Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т. н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос. Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това.
към текста >>

Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има.
Животът е един — единен и неделим! Вий, които издигате национализма в култ; вий, които сте забравили единствения истински Бог, един за цялото човечество, а признавате и се кланяте само на национални богове, — вашите ненаситни и вечно жадни за кръв идоли; вий. които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите? Мислите ли, че ще успеете? И не виждате ли бурята, която иде над главите ви? Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не! Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот.
към текста >>

Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот.
Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не! Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот. Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството!
към текста >>

Там е правия път!
Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството! Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички. Хармониране общите интереси така, че да има щастие и благоденствие за всички. Ето пътя за изход от днешния световен хаос. Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел!
към текста >>

Ето пътя за изход от днешния световен хаос.
Към обединение на човйчеството! Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички. Хармониране общите интереси така, че да има щастие и благоденствие за всички. Ето пътя за изход от днешния световен хаос. Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел! ... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света.
към текста >>

Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел!
Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички. Хармониране общите интереси така, че да има щастие и благоденствие за всички. Ето пътя за изход от днешния световен хаос. Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел! ... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света. Беден и заблуден човек!
към текста >>

... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек!
Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички. Хармониране общите интереси така, че да има щастие и благоденствие за всички. Ето пътя за изход от днешния световен хаос. Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел! ... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света. Беден и заблуден човек! И всред тихата природа, между птичките и цветята, където чувствам великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта.
към текста >>

И всред тихата природа, между птичките и цветята, където чувствам великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта.
... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света. Беден и заблуден човек! И всред тихата природа, между птичките и цветята, където чувствам великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Т. Ч. Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден.
към текста >>

Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление!
Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден. Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление! На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш! — в кървав пот.
към текста >>

И малкий път чертай се — видиш!
Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление! На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш! — в кървав пот. Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей . . . О, княз златоструист! възвий взор топъл, благ И виж: в гърдите тез Творецът е посял От тебе стръкче малко.
към текста >>

О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление.
възвий взор топъл, благ И виж: в гърдите тез Творецът е посял От тебе стръкче малко. Святка то всред нощний мрак На изкусителни заблуди с плам си бял. Но може ли светулчицата да насити със зрак Поля безбрежни, къпани от тма без жал? Затуй и щом усмивка ти заруменее В зори над смръзнал свят, потрепва в радост ТО — В гьрдите слънчицето мое — песен пее. И в стихнало на изкушение блато От дъното издига се и с нов плам грее Надежда топла — кат прочистено злато. О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление. Води ме през победи светли към възхода Из вековечните вълни на прерождения. И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли! — към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение! ... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието.
към текста >>

Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме.
Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат. Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие.
към текста >>

Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път.
Като мислим за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди. Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето. Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие.
към текста >>

Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта.
Например, когато те пращат някого на земята да стане жена, каквото ида прави ще се роди жена, и когато пращат човека да се роди мъж, каквото и да прави, ще се роди мъж. Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота. Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта. Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла. Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго. И Христос така умря - премина от едно състояние в друго. Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството.
към текста >>

Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя.
Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези. За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят мислите на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки. Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения.
към текста >>

А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения.
Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София. За братската задруга Подготвителната дейност за образуване на братска задруга до сега се е развивала успешно. Днес за днес имаме всички изгледи, че тази есен ще може да се започне работа, макар и в малък мащаб и при ограничени условия, нещо което не изключва едно бъдещо развитие и разширение. В преговори сме за купуване на печатарска машина. Средствата ни са малко.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него.
Тежко и горко на тия, които все за мир говорят, а съвсем друго мислят, защото само за война се готвят. И — честита е тази страна, честит е този народ, който намери в себе си достатъчно сили за да запази самообладание. Честит е този народ, който съумее да избегне всеунищожаващия пожар на войната. Честити са тия хора, които помогнат но народа си да направи това. Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа.
към текста >>

Хората сами си бъркат работите, сами тръгват по крив път, сами се обричат на страдания.
Ще изчезне всичко, което мъчи, унизява и заробва човека през дните на живота. И ще зацари мирът между хората по цялата земя. Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта. Т. Ч. Преглед Един гради, друг събаря Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи. Хората сами си бъркат работите, сами тръгват по крив път, сами се обричат на страдания. А после търсят отговорности — тоз виновен, онзи виновен, Бог, съдбата, стечението на обстоятелствата. Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници. Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници. Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало.
към текста >>

Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници.
Т. Ч. Преглед Един гради, друг събаря Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи. Хората сами си бъркат работите, сами тръгват по крив път, сами се обричат на страдания. А после търсят отговорности — тоз виновен, онзи виновен, Бог, съдбата, стечението на обстоятелствата. Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници. Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници. Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли. Към тези мисли ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и Будапеща и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря! Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и благоденствието на два братски народа.
към текста >>

Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили!
Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли. Към тези мисли ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и Будапеща и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря! Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и благоденствието на два братски народа. Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили! … Управниците правят, а народът тегли! Международното положение Светът отива към зло. В това вече не може да има никакво съмнение. Пет пари не чинат „миролюбивите“ изявления на държавниците. Защото това са само безуспешни опити да се залъже бъдещия противник.
към текста >>

А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища.
Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне.
към текста >>

Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега.
В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат. В мозъка на човека има известни клетки, които се занимават с разпределение на енергиите, има известни клетки, които се занимават с производство, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници на различни лъчи. И всички са толкова умни, че ако не ги спъваме в тяхната дейност, те могат да уредят отлично живота ни. Има клетки, които предвиждат бъдещето - това го наричат интуиция в съвременната наука. Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя. Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от сетивата, които имаме. Сега човек има пещ сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
към текста >>

Има път от Земята до Слънцето, който тогаз ще стане известен и ще можем да отидем на Слънцето.
Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни. Но ако живеем във връзка с Безграничното, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе. За този свят трябва да се приготвим, и този свят ще бъде тук, на Земята. Има път от Земята до Слънцето, който тогаз ще стане известен и ще можем да отидем на Слънцето. Когато вашето съзнание се повдигне и намери този път и почнете да пътувате, ще кажете: „Преди години само вярвахме на това, което е.“ Вярвайте само в това, което вашият ум може да разбере, и това, което вашето сърце и вашата воля могат да приемат. Това, което е достъпно за вашето съзнание, в него вярвайте и него приемайте. Аз не искам да правя насилие върху вашето съзнание, да ви карам да вярвате в това, което не можете да приемете. Това е новото верую, което всички хора трябва да имат, за да се образува, или по-право, да се възстанови вътрешната връзка между всички човеци, да познаят, че са братя и синове на Слънцето и Земята. По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.
към текста >>

Когато вашето съзнание се повдигне и намери този път и почнете да пътувате, ще кажете: „Преди години само вярвахме на това, което е.“ Вярвайте само в това, което вашият ум може да разбере, и това, което вашето сърце и вашата воля могат да приемат.
И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни. Но ако живеем във връзка с Безграничното, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе. За този свят трябва да се приготвим, и този свят ще бъде тук, на Земята. Има път от Земята до Слънцето, който тогаз ще стане известен и ще можем да отидем на Слънцето. Когато вашето съзнание се повдигне и намери този път и почнете да пътувате, ще кажете: „Преди години само вярвахме на това, което е.“ Вярвайте само в това, което вашият ум може да разбере, и това, което вашето сърце и вашата воля могат да приемат. Това, което е достъпно за вашето съзнание, в него вярвайте и него приемайте. Аз не искам да правя насилие върху вашето съзнание, да ви карам да вярвате в това, което не можете да приемете. Това е новото верую, което всички хора трябва да имат, за да се образува, или по-право, да се възстанови вътрешната връзка между всички човеци, да познаят, че са братя и синове на Слънцето и Земята. По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г. ЧИСТЕНЕТО Сложете вода в стъкло.
към текста >>

Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид".
Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид. Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“. На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство. Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид". Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка. Като възбудител, кромидът се употребява при слабо храносмилане и против газове, а като експекторант — при стари хронически катари. Модерните изследвания са доказали, че кромидът е много ценен, понеже възбужда храносмилателните жлези.
към текста >>

Един френски военен лекар, Д-р Мелеме, през време на европейската война, е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от кромид три пъти дневно.
Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка. Като възбудител, кромидът се употребява при слабо храносмилане и против газове, а като експекторант — при стари хронически катари. Модерните изследвания са доказали, че кромидът е много ценен, понеже възбужда храносмилателните жлези. Един френски военен лекар, Д-р Мелеме, през време на европейската война, е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от кромид три пъти дневно. Чрез този метод треската намалявала още в самото начело. От 84 болни, лекувани по този начин, нито един не умрял. Само един който отказал да пие сока, получил усложнение — бронхопневмония. Белия кромид е за предпочитане пред червения. Кромидът бива различен по големина, цвят и лютивина.
към текста >>

Който търси истината ще ‘намери своя път описан в нея.
„Преди да сме такива или онакива, ние сме човеци.“ Както сме очаквали втората част. така очакваме и третата. Пожелаваме успех за да може да издаде цялата повест, която ще научи всеки на нещо добро, на нещо по-високо. Всеки може да намери в нея това от което има нужда. Тя учи и подтиква всеки към ново направление в живота. Който търси истината ще ‘намери своя път описан в нея. И който я прочете, неможе да не се отърси и откаже от досегашния си начин на живеене, от старите методи. В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички. F. Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная.
към текста >>

с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна. мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
към текста >>

Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае.
Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа.
към текста >>

Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път.
Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта.
към текста >>

Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му.
И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл.
към текста >>

Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта.
Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете пo-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието?
към текста >>

По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви.
Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви. Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината.
към текста >>

Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път.
Колко много ние сме научили в сравнение се нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат че със само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и деликатни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за красота, за слънце и за щастие. Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна. Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота?
към текста >>

Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ... Това не е радостта на живота.
Това е само изкуство за по-приятно губене и убиване на времето — тоя жесток тиранин, който, като остане незапълнен, незаангажиран в нещо, започва да трови, да тормози сърцето и душите със своя зловещ шепот: „Где ви е смисъла, где ви е радостта на живота? Защо живеете? И живеете ли? Или само страдате и се мъчите, напразно гонейки щастието от рождението и до смъртта? “ Това е само външна и чужда радост, която временно може да позалъже тия, които са пресушили източника на радостта в себе си. Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ... Това не е радостта на живота. Радостта на живота е дар небесен, който си остава и осмисля живота ни дори и тогава, когато изгубим всичко земно, когато се лишим от всички външни радости и блага. Но — ще ми каже некой — тая радост е изгубена за нас хората. — Не. не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея. Тя съществува навсякъде около нас в природата.
към текста >>

Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания.
От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка. Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота. Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот.
към текста >>

Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота!
Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот. Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е.
към текста >>

Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение.
Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт. Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение. Всеки един народ ясно съзнава, че той сам за себе си не може да съществува, а трябва да приобщи усилията си за общото дело на човечеството. Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга. Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес.
към текста >>

И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят.
Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство.
към текста >>

Защото, безбройните негови любители из невидимия с просто око растителен свят ферменти, плесени и пр.
Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде. Но уви, неговата преснота трае само дни. Защото, безбройните негови любители из невидимия с просто око растителен свят ферменти, плесени и пр. са винаги готови да го нападнат и разложат на по-прости и вредни за човека течности — вино, оцет и пр. Ето защо, една от най-важните проблеми е, по какъв начин, с какви средства да се запази гроздовия сок по възможност, най-близо до неговия естествен състав. Разбира се, че и въпросът за запазване но самото грозде в най-прясно състояние и в сушено състояние и за най-дълго време, представлява голям интерес. В това отношение е поправено вече доста. На такова запазване се подават съвсем малък брой сортове грозда.
към текста >>

Съветът този път не е можал да ни направи никакви препоръки, защото е видял, че правителството само взема всички възможни мерки за балансиране на бюджета.
т. м. се завърна от Женева министърът на финансите г- П. Тодоров. Пред представителите на печата той изтъкнал, че финансовия комитет на О. Н. се е занимал с българските въпроси в пет последователни заседания. Нашите делегати са били изслушани с внимание и доверие. Съветът този път не е можал да ни направи никакви препоръки, защото е видял, че правителството само взема всички възможни мерки за балансиране на бюджета. Съветът се е съгласил да се засилят средствата на Б. И. банка за да може тя по-чувствително и широко да подпомага българското стопанство. В това отношение придобивката в Женева има голямо значение. Ала най-важният успех на нашите делегати и на България се крие в засиленото доверие на големите европейски фактори към новата власт в България. Закон за професионалните организации Министерския съвет е изработил закон за професионалните (стопански) организации, според който всеки земеделец — стопанин, занаятчия, работник, търговец, индустриалец, лице от свободна професия, кредитен и застрахователен институт, ако отговаря и на условията, предвидени в специалните закони и устави за всяка професия, може да бъде член на професионална организация.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да сме доволни и да благодарим на Бога с цялото си същество, че ни е озарил пътеката.
Това е истинската ни среда, в която трябва да живеем постоянно. Ако има нещо, от което трябва да се стесняваме и срамуваме, ако има среда, която трябва да напуснем и от която трябва да излезем. това е оная порочна среда на падение, неморални отношения и гнилота, която ни носи ограничения и смърт, която ограничава и най-ценното в нас — Божествения живот. А смисъла на живота ни е да носим и изявяваме Божественото. Разумният човек не гради на гнила и неустойчива почва: той гради на здрава почва, на канара и при това с доброкачествени материали. Да сме доволни и да благодарим на Бога с цялото си същество, че ни е озарил пътеката. която води към разумния живот, към чистотата, към Истината. Какво се иска днес от хората, които се лутат заблудени и гонят непостижимите миражи на живота? —да се осъзнаят , че са попаднали в една неестествена за тях среда и да употребят разумната си воля и усилия да излязат от нея. Да се пробудим за новия, светъл живот! N Извикай силно!
към текста >>

Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи.
Какво искате повече от това? Ще кажете, че това е анормално явление. По скоро сегашните условия в природата са анормални, но не и тези явления които хората считат чудеса“. N. Словото на Учителя Качествата на реалността В днешната си беседа няма да би говоря за неща, които знаете, нито ще ви говоря за това, което говорят религиозните или пък учените хора в света. Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света. Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи. Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността. Тогава много естествено се поставя въпроса - кое е реално и кое не е реално? Всички ни интересува въпроса ще умрем ли или няма да умрем, а само ще се видоизменим. Всички ни интересува въпроса, кое ще остане и кое няма да остане. С една дума ни интересува, кое е реално и кое не е реално.
към текста >>

Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността.
Ще кажете, че това е анормално явление. По скоро сегашните условия в природата са анормални, но не и тези явления които хората считат чудеса“. N. Словото на Учителя Качествата на реалността В днешната си беседа няма да би говоря за неща, които знаете, нито ще ви говоря за това, което говорят религиозните или пък учените хора в света. Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света. Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи. Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността. Тогава много естествено се поставя въпроса - кое е реално и кое не е реално? Всички ни интересува въпроса ще умрем ли или няма да умрем, а само ще се видоизменим. Всички ни интересува въпроса, кое ще остане и кое няма да остане. С една дума ни интересува, кое е реално и кое не е реално. Реалността се отличава с един малък придатък.
към текста >>

За да се доберем до пътищата и законите, по които реалността се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата.
А този, който е мъдър, никакъв шум не вдига. Хората, които вдигат много шум, не са от света на реалността. В тях няма никаква реалност. Много хора не знаят как да ходят, понеже краката им са изкуствени, т.е. техните разбирания за живота са криви и вследствие на това и животът им е неуреден и безсмислен. За да се доберем до пътищата и законите, по които реалността се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата. Всяка сутрин като станете попипайте кожата си дали е мека или суха, топла или студена. Най-първо вижте ръцете си, дали са топли или студени. След това пипнете челото си и вижте дали е топло или студено, след това вижте брадата си дали е топла или студена и най-после вижте състоянието на краката. После вижте в какво състояние се намира носа ви. Като дойдете до носа, най-първо ще направите три вдишки и ще наблюдавате как се свиват и разпущат ноздрите ви.
към текста >>

Но за да влезе в правия път на живота, в пътя на постиженията, човек трябва да работи с предния си мозък, където са локализирани всички умствени способности, а задният мозък да бъде тил.
Като дойдете до носа, най-първо ще направите три вдишки и ще наблюдавате как се свиват и разпущат ноздрите ви. Ако това движение е равномерно и хармонично, наблюдавайте през този ден какво ще е състоянието на вашите чувства - ще има подем при равномерното движение. Но ако това движение не е равномерно и хармонично, наблюдавайте и ще забележите, че него ден ще бъдете неразположени. Щом се зароди някакво смущение и неразположение, то иде винаги от задната част на човешкия мозък. И всичките ни нещастия произтичат все от задната част на мозъка, където са локализирани чувствата и инстинктите. Но за да влезе в правия път на живота, в пътя на постиженията, човек трябва да работи с предния си мозък, където са локализирани всички умствени способности, а задният мозък да бъде тил. Важното за нас е това, което човек мисли, защото нашата мисъл ще определи нашето бъдеще. Това, което ние желаем, се обуславя от една божествена мисъл, която цяла вечност поддържа. В нашия ум и в тези форми, които създадем с нашата мисъл, Бог влага своите чувства. На всяка една божествена мисъл, трябва да отговаря едно човешко чувство и на всичко, което ние създадем с нашата човешка мисъл, ще отговаря за в бъдеще едно божествено чувство. Каквито форми създадем с нашата мисъл, такова съдържание и Бог ще вложи за в бъдеще в тях.
към текста >>

Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека.
и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света. Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е магическата сила, която превръща всички противоречия. Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от себе си.
към текста >>

Творчеството на Слънцето ни сочи пътя за разпространение на светлите животодаващи вибрации, както в психичната атмосфера на земята, така и в етера на междузвездното пространство.
Със създаваните от нас мисли, образи, звуци и т. н. ний влияем далеч във времето и пространството, обгръщайки в сферата на влиянието на нашето творчество кръгове. границите на които ний не можем да предвидим. В чия душа ще се отзове звука на създадената песен, на чия психика ще въздейства създаденият образ, чий поток на мисълта ще бъде отклонен от обикновеното си течение от запалената от нас творческа идея — ний не можем напълно да определим това, зоната на нашето влияние е безгранична. И в крея на краищата ние създаваме нови вибрации, които се присъединяват към вълната на психичните вибрации на земята и се косят с нея вселенското пространство, извиквайки известна реакция, известен отзив в далечните светила. Творчеството на Слънцето ни сочи пътя за разпространение на светлите животодаващи вибрации, както в психичната атмосфера на земята, така и в етера на междузвездното пространство. Психичната енергия на Слънцето ний възприемаме в себе си по същия начин. по който поглъщаме и неговата жизнена сила. Нашите нервни центрове имат още и психични и духовни страни. При поменатото вече ритмично дишане, ний възприемаме и творческото сила но Слънцето в слънчевия си възел и с това засилване творческия елемент в нашата работа. He всекиму е достъпно крупното интелектуално или художествено творчество.
към текста >>

Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма.
Можем ли да развиваме психичното си сърце? Разбира се. да. Дайте му да възприеме безкористното слънчево творчество, съсредоточавайте се при това на чувството за вашата връзка с всичко живущо, и вий ще видите, че вашето сърце ще забие със съчувствие към другите същества. Развивайте сърцето си, защото не може да бъде поставена граница на неговото развитие?. Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос. Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението. Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм. Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече. Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила.
към текста >>

Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости.
Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече. Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила. Властта на любящето сърце е светла без никаква сянка и е по-мощна от която и да било друга. Пробуденото сърце е мощен магнит, привличащ всичко окръжаващо, и сам той непрестанно е притеглян към Вселенския Магнит, който в религията се нарича Бог. Но за целесъобразната и плодотворна работа на сърцето е необходимо щото то да върви ръка за ръка с разума. Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото. Значението на аналитичната мисъл се състои тъкмо в това — да изработим в нас тази способност. При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция. Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е.
към текста >>

Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е.
Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото. Значението на аналитичната мисъл се състои тъкмо в това — да изработим в нас тази способност. При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция. Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н. Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността.
към текста >>

Най-великите хора живеят в неизвестност, но тяхното творчество определя пътищата на човечеството.
Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността. Закона за причинността диференцира, превръщайки единството в множество, закона за целесъобразността обединява множеството в единство. Създавайки по тоя начин все по-широки и по-мощни синтези, този нов слънчев интелект на човека на: мира все по-нови възможности за своето познание и ще се спре само на границата на Това Неизразимо, което не се подава на никакво определение на никакво название, на никакъв понататъшен синтез. Това, което е самата същност на космичния живот, Синтеза на всички синтези. Творчеството на синтетичната мисъл е единственото реално творчество, а всичко останало със само негово следствие. Най-великите хора живеят в неизвестност, но тяхното творчество определя пътищата на човечеството. Създадените от тяхната синтетична мисъл мисъл-форми се носят в психичната атмосфера на човечеството, долавят се, на части, от съзвучните съзнания и се провеждат от тях в живота под формата на религиозни и народни движения, като научни открития, като художествено творчество, като културно строителство във всяко направление. Развитието на психичния център на малкия мозък ни дава възможност да възприемем световния ритъм, който вибрира в целия космос и в най-малките прояви на живота. Възприемайки го непосредствено, ний се възвръщаме към космичната хармония, ний живо възприемаме нейната красота, която е отражение на истината във форми и всички наши прояви стават хармонични и красиви и с вибрациите вече не ще внасят дисхармония в окръжаващата ни среда. Центърът на лопатката е точката на нашия психичен превес към слънцето, която може да замени опорната точка — земята. В него можем да развием извънредно ценната способност за непосредствено отъждествяване на себе си с най-висшето, а, следователно, и за неотъждествяването ни с нашите земни прояви.
към текста >>

Звукът, който съпътствал превръщането на среброто е кадмий бил с особен микрофон увеличен няколко милиона пъти и всички присъстващи го слушали.
Из „Добро здраве“ Съвременна Алхимия В присъствието на няколко стотин души сведущи хора, в една от големите бостънски аудитории било извършено превръщането на чисто сребро в кадмий. Опитът бил извършен от младия учен при Масачузетския Технически институт, доктор ван де Грааф. Използвайки излъчванията на радия, той бомбардирал елементите на берилия с частичките алфа, което предизвиквало отделянето на неутроните. Удряйки се в повърхността на сребърен цилиндър, те го направили радиоактивен. Двадесет секунди след почването на бомбардировката атомите на среброто се превърнали в такива на метала кадмий. Звукът, който съпътствал превръщането на среброто е кадмий бил с особен микрофон увеличен няколко милиона пъти и всички присъстващи го слушали. След това същите видели на екрана на кинематографа забавеното (с намалена скорост) предвижване на атомните ядра, което, в действителност, ставало със скорост по-голяма от 30,000 км. в секунда. Д-р Ван де Грааф е познат в кръговете на учените с изработването на особен електростатичен апарат. Той действа паралелно с изследванията, които се извършват от съпрузите Жолио в Париж и от проф. Ферми в Рим.
към текста >>

със следното съдържание: Търпението — първо стъпало на Любовта — ***; Истинският път за разрешаване на световните въпроси — Боян Боев; Имо ли смисъл науката — Д-р Ел.
От онзи ден Свините и Биволите се разделили в две черди. Свинете издребнели, пораснали им зурли с много зъби и станали всеядни, за да гоят телата си, но гърлицата си ги при-следва и днес, както по-рано. * * * Който болестите страшни — Професионални прави, С милосърдието хорско Най-болезнено се гаври. Дядо Благо Книжнина Житно зърно, кн. 6. г. IX. със следното съдържание: Търпението — първо стъпало на Любовта — ***; Истинският път за разрешаване на световните въпроси — Боян Боев; Имо ли смисъл науката — Д-р Ел. Коен; Темпераменти — г.; Учителят говори: Четири неща; Здраве Сила и Животг; Внушение и самовнушение; Дишането; Красивото; В училището на природата — Г. Събев; Богомилството и духът на отрицанието в нашата история — Д-р Е. Новотни; Из вълшебната книга на природата; Един помощен апарат за френологията и др. Годишен абонамент 80 лева. Всеки, който се абонира, ще получи освен десетте книжки на списанието още и безплатната премия: „Лекуване чрез цветните лъчи“ (Хромотсрапия), от А.
към текста >>

Упътвания при лекуването; глава III.
кутия 270, София. Лекуване чрез цветните лъчи. от А. Осборн Йивс, №1 от библиотека „Житно Зърно“, със следното съдържание: Предговор; Встъпление; глава I. Лекуване чрез цветните лъчи; глава II. Упътвания при лекуването; глава III. Помощни средства при лекуване. глава IV. Влияние на ума върху материята: глава V. Качества на здравето: глава VI. Победа над болестите; глава VII.
към текста >>

Зърно“ Възходящият Път — от Учителя, цена 2 лв.
Силата на волята: Символичният език на цветните лъчи. Както показва съдържанието й, книгата е интересна и полезна за всички. На абонатите на сп.“Житно Зърно“ тя се изпраща безплатно. За неабонатите струва 20 лева. Доставя се от редакцията на сп.“Ж. Зърно“ Възходящият Път — от Учителя, цена 2 лв. Доставя Жечо Панайотов. Опълченска 64 — София 3. — Това са мисли с дълбоко съдържание, предадени в отривиста реч. Книжка с малко страници, но в тях търсещия истинския път ще намери показатели към свободата, към спасението. В нея е дадена основната мярка, с която трябва да мерим нещата в живота: мярка която трябва да бъде постоянно в ръката ни, както моторът в ръката на майстора строител.
към текста >>

Книжка с малко страници, но в тях търсещия истинския път ще намери показатели към свободата, към спасението.
Доставя се от редакцията на сп.“Ж. Зърно“ Възходящият Път — от Учителя, цена 2 лв. Доставя Жечо Панайотов. Опълченска 64 — София 3. — Това са мисли с дълбоко съдържание, предадени в отривиста реч. Книжка с малко страници, но в тях търсещия истинския път ще намери показатели към свободата, към спасението. В нея е дадена основната мярка, с която трябва да мерим нещата в живота: мярка която трябва да бъде постоянно в ръката ни, както моторът в ръката на майстора строител. Прераждане и превъплъщение (окултно мистична студия) от Ал. К. Кръстников. Цена 6 лева. Доставя се от редакцията на в.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименова Съдържание: По пътя на живота Честит!
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 130 - год. VII. Севлиево, 1 юли, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: По пътя на живота Честит! (Олга Славчева) Символичният език но цветните лъчи ((Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) Всичко в природата е живо (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Индивидуална подготовка (Нина Рудникова) Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат (Из „Revue Metapsichique“) Агне и мечка (басня – Дядо Благо) Музика от въздуха. Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек. Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе. Понякога дори и най-силният не може да намери пътя.
към текста >>

Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: По пътя на живота Честит! (Олга Славчева) Символичният език но цветните лъчи ((Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) Всичко в природата е живо (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Индивидуална подготовка (Нина Рудникова) Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат (Из „Revue Metapsichique“) Агне и мечка (басня – Дядо Благо) Музика от въздуха. Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек. Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе. Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че човешката сила е слабост пред Бога и че нашата истина за Него е лъжа. Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка. Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме.
към текста >>

Понякога дори и най-силният не може да намери пътя.
Калименова Съдържание: По пътя на живота Честит! (Олга Славчева) Символичният език но цветните лъчи ((Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) Всичко в природата е живо (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Индивидуална подготовка (Нина Рудникова) Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат (Из „Revue Metapsichique“) Агне и мечка (басня – Дядо Благо) Музика от въздуха. Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек. Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе. Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че човешката сила е слабост пред Бога и че нашата истина за Него е лъжа. Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка. Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме. които правим това, че победата ни се дължи не нас. Ний вървим напред и мислим, че Силата, която ни дава възможност да правим това.
към текста >>

Които винаги вървят по Неговите пътища.
Нито със себе си, нито с делата си, нито с плановете си за бъдещето. Защото всичко е в ръцете на Бога. Всичко е от Него и чрез Него, и затова трябва и да бъде за Него. Защото Той ни е дал всичко и Той може всеки момент да го вземе. Щастливи са тези. Които винаги вървят по Неговите пътища. Те не ще бъдат никога лишени от Неговите благосклонност, внимание и милост. Те никога не ще се почувстват празни, безсилни и безутешни. И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй.
към текста >>

Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави.
И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат.
към текста >>

Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове.
Синият цвят означава служене на Истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, силата на неговия дух, употребена за благото на всички хора. Високите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата на човека и създават красиви многоцветни гледки. Трептенията, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аурата му. Когато сте неразположени, трябва да знаете, откъде иде вашето неразположение, и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове. Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят. От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите. Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие.
към текста >>

един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода.
За всяка една форма от тия, те полагат специални грижи. Така че за да се прояви в човека живота в неговата най-висока степен, изискват се за това съответни вътрешни и външни условия. И понеже ние, хората, използваме тия условия различно, то затова проявите на човешкия живот са на разни степени. Природата ни е щедро надарила с добри условия и от нас зависи, как ще съумеем да ги използваме най-разумно. На нас ни трябва една права философия, едно право верую. един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода. На път за връх „Юмрукчал“. когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора.
към текста >>

На път за връх „Юмрукчал“.
Така че за да се прояви в човека живота в неговата най-висока степен, изискват се за това съответни вътрешни и външни условия. И понеже ние, хората, използваме тия условия различно, то затова проявите на човешкия живот са на разни степени. Природата ни е щедро надарила с добри условия и от нас зависи, как ще съумеем да ги използваме най-разумно. На нас ни трябва една права философия, едно право верую. един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода. На път за връх „Юмрукчал“. когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу.
към текста >>

когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“.
И понеже ние, хората, използваме тия условия различно, то затова проявите на човешкия живот са на разни степени. Природата ни е щедро надарила с добри условия и от нас зависи, как ще съумеем да ги използваме най-разумно. На нас ни трябва една права философия, едно право верую. един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода. На път за връх „Юмрукчал“. когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено.
към текста >>

Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена.
На нас ни трябва една права философия, едно право верую. един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода. На път за връх „Юмрукчал“. когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е.
към текста >>

отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа.
Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме?
към текста >>

Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас.
Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота. И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила всестранно, пак ли ще се поколебаем?
към текста >>

И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му.
Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота. И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила всестранно, пак ли ще се поколебаем? Наново ли ще останем потиснати под тая скала, пак ли ще останем във веригите на робството за неопределено време ?
към текста >>

От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него.
Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота. И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила всестранно, пак ли ще се поколебаем? Наново ли ще останем потиснати под тая скала, пак ли ще останем във веригите на робството за неопределено време ? От нас зависи! Прочие, към нова дейност, към ново свята спасителна работа. N.
към текста >>

Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си.
Когато се очаква да се яви нещо в природата, има едно неприривно очакване. Всички с радост очакват пролетта, след това лятото, есента и най-после зимата. Очакването подразбира винаги една радост в душата. Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл. Сега аз ще ви говоря за неща, които отдавна сте ги знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога. Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв. За да бъде човек пръв, трябва да носи на гърба си товара на целия свят. Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го.
към текста >>

Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв.
Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл. Сега аз ще ви говоря за неща, които отдавна сте ги знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога. Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв. За да бъде човек пръв, трябва да носи на гърба си товара на целия свят. Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го. По този начин всеки като заеме мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи. Любовта, за която ви говоря, не се мени. И когато в нас настанат страдания, това показва, че Любовта се е оттеглила от нас вследствие на някаква дисхармония.
към текста >>

Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа.
Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го. По този начин всеки като заеме мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи. Любовта, за която ви говоря, не се мени. И когато в нас настанат страдания, това показва, че Любовта се е оттеглила от нас вследствие на някаква дисхармония. Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа. Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод.
към текста >>

Следователно, те не са дошли още на половината път на своето развитие.
Но като съгреши Господ каза: Сега аз ще вляза в двама ви и ще отидем на кръста, а жената нека гледа отстрани. Така седи въпросът. Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. Нямам нищо против тяхната критика, но за да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, за да схваща ясно нещата, а не да има пет чувства както сегашните хора. Те нямат още седем чувства развити. Следователно, те не са дошли още на половината път на своето развитие. При това състояние на развитието на човека, не може още и дума да става за положителна наука, защото положителната наука познава действителността такава, каквато си е. Но тази наука е резултат на целокупното изследване на реалността с помощта на 12 чувства, а не на пет. С петте чувства можем да схванем един ограничен кръг от явления и процеси в Битието, а за целокупността ще трябва да си служим с хипотези. На тази основа се изгражда и съвременната наука. Например едва сега учените като разглеждат въпроса за създаването на Земята, съставят теории за произхода й.
към текста >>

Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа.
Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език. Най-първо ще ви научат на Божествената азбука, после ще ви учат да сричате и най-накрая ще произнасяте цели думи, докато се научите да говорите. Когато се научите да говорите на Божествения език, каквото кажете, ще стане.
към текста >>

Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни.
Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане.
към текста >>

Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели.
Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите.
към текста >>

Пътят към тях, наречен Посвещение, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване.
За съжаление, твърде често може да се наблюдава обратното явление: занятията с отраслите на езотерическото знание и четенето на „Окултни“ книги не бива последвано от никакви съществени изменения, като остава само един баласт от прибавящи се сведения или, което е още по-лошо. събужда самомнението с призрака на някакви „достижения“ и с това засилва отделеността и всичкото свързано с нея зло. Причината за такива често плачевни резултати трябва да търсим в неправилния подход към езотеричното знание и в съвършеното неразбиране на неговата същност. Езотерическото Учение въпреки разновидността на школите, е едно, както е една Истината, която то въплъщава. Окултното знание — неговата основа — е едно, тъй като то със съзнателното завладяване на законите и енергиите, действащи във всемира. Пътят към тях, наречен Посвещение, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване. Различията са само в методите за подготвяне на индивидуалното съзнание да напредва по този път. Езотеричното Учение и окултното знание са плод от работата ни Съзнания неизмеримо по развити от обикновеното човешко съзнание. Ако пристъпващият към изучаване на Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание на ограничената личност, затворена в тесните граници на обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с немислимо да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се заеме с изучаването на отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание. Поради това, нам е просто невъзможно до подчертаем достатъчно силно необходимостта от индивидуална подготовка за всеки, който в своите търсения е дошъл до прага на тайното знание. Тази индивидуална подготовка се състои в преустройството на съзнанието и в изменение на отношения та към окръжаващия свят; същевременно, тя се свежда към наличността на четири качества: 1.
към текста >>

Различията са само в методите за подготвяне на индивидуалното съзнание да напредва по този път.
събужда самомнението с призрака на някакви „достижения“ и с това засилва отделеността и всичкото свързано с нея зло. Причината за такива често плачевни резултати трябва да търсим в неправилния подход към езотеричното знание и в съвършеното неразбиране на неговата същност. Езотерическото Учение въпреки разновидността на школите, е едно, както е една Истината, която то въплъщава. Окултното знание — неговата основа — е едно, тъй като то със съзнателното завладяване на законите и енергиите, действащи във всемира. Пътят към тях, наречен Посвещение, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване. Различията са само в методите за подготвяне на индивидуалното съзнание да напредва по този път. Езотеричното Учение и окултното знание са плод от работата ни Съзнания неизмеримо по развити от обикновеното човешко съзнание. Ако пристъпващият към изучаване на Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание на ограничената личност, затворена в тесните граници на обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с немислимо да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се заеме с изучаването на отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание. Поради това, нам е просто невъзможно до подчертаем достатъчно силно необходимостта от индивидуална подготовка за всеки, който в своите търсения е дошъл до прага на тайното знание. Тази индивидуална подготовка се състои в преустройството на съзнанието и в изменение на отношения та към окръжаващия свят; същевременно, тя се свежда към наличността на четири качества: 1. Духовна жажда, породена от дълбоката неудовлетвореност от себе си и от заобикалящия го свят.
към текста >>

Духовната жажда не може с нищо да се удовлетвори и насити, тя може само постоянно да се усилва паралелно с възхода ни по пътя на познанието н осъществяването. 2.
Духовна жажда, породена от дълбоката неудовлетвореност от себе си и от заобикалящия го свят. Докато човек е доволен от самия себе си и от заобикалящото го. докато света го радва и канения егоизъм блаженства в средата на установените условности, не може и дума да става за истинско търсене, и интереса към „окултизма“ ще бъде само модна суетност. Не всяко лутане ту на една ту на друга страна е породено от духовна жажда, и често то може да бъде задоволено с изменяне на външните условия. Истинската духовна жажда е преди всичко насъщна нужда да изменим своето собствено съзнание, което води към непосредствено възприемане на непознати до сега сили, закони и съотношения и към преобразяване на окръжаващия свят. Духовната жажда не може с нищо да се удовлетвори и насити, тя може само постоянно да се усилва паралелно с възхода ни по пътя на познанието н осъществяването. 2. Определена цел. Истинското знание не се състои само в пасивното знание на причините но то е същевременно творческо знание на целите. Може ли знанието да бъде само за себе си цел? „Знание заради знанието“ е празна формула, и обикновено зад нея се крие или лекомислието или егоизма. Знанието, както и всичко в света, има своята цел, и тя е двойна: отвлечена — търсене на истината и конкретна — служене на общото благо.
към текста >>

Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето.
Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота. Такъв подвиг възстановява връзката между и „горе“ и „долу“, запълва бездната между небето и земята. Тайното знание винаги е било пазено и приближаването към него винаги е било считано за опасно, тъй като без необходимата индивидуална подготовка то може да донесе на човека по-скоро вреда, отколкото полза.
към текста >>

Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците.
Из „Окултизъм и йога“ Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат Преди известно време лондонския вестник „Evening News“ се обърнал към своите читатели с молба да му съобщят, във форма на писмо, най-странното нещо, което са преживели. Като резултат на тази покана, същият вестник публикува, между другите, и следното писмо, изпратено от г. Рихард X., живущ в Диеп, ул. Вокелен, 11: „Пристигайки в Париж, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия. Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън. Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците. „Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед. Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците. Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие.
към текста >>

Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят.
Свети Георги е на небето. Той не яде месо, както и никой светия не яде месо. Също не е позволил и на овчарите да си правят калпаци от агнешки кожи. Несмислените люде колят агнетата за себе си, а турят свети Георгя да отговаря пред Бога за техните злодеяния. Аз съм Баба Меца. Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят. Тука ще си поиграеш с моите мечлета, а като мине страшния ден, ще те заведа пак при майка ти. Дядо Благо Музика от въздуха Изобретението на един руски учен Преди няколко време се вдигна голям шум около изобретението на руския учен професор Л. Терелиш, който построил апарат в състояние буквално да извлича музика от въздуха. Апаратът, основан за използване електрическите трептения на въздуха, се състои от един дървен сандък, от който се подава една малка медна антена. Свирещият регулира вълните направлявайки ги в апарата с прости движения на ръцете във въздуха и по тоя начин без каквито и да било технически приспособления, има възможност де извика звукове от различие височина и тон.
към текста >>

39. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр.
Калименова Съдържание: Превръщане (С. К.) Ти трябва да надмогнеше! Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева) Какво чакаш? (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр. Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека.
към текста >>

Изблъскай и хвърли от себе си праха — И гол и бос избягай в пътя си дори!
Ти имаш ум, сърце, ти имаш воля, — Природата обилно теб обогати. Не се обръщай веч! Върви напред човече, все напред върви! Не се обръщай вече за към старий дом — Кат Лота ти бъди, кат него направи — Без страх тръгни напред и бягай от Содом. Глава си не обръщай вече към греха, Макар да е облечен в пурпур и зари. Изблъскай и хвърли от себе си праха — И гол и бос избягай в пътя си дори! Върви напред безспирно към светла чистота! Напред върви без страх и Господ ще е с теб, Не се страхувай ти дори и от смъртта, Теб пази Бог, обича, храни с живий хлеб. Че скоро в старий свет ще дойде страшен мор И ужас ще обхване всичките сърца Ще изгори Содом. ще запламти Гомор И смърт ще покоси жени, мъже, деца. Олга Славчева Какво чакаш?
към текста >>

Не сме ли престояли достатъчно е нея, не сме ли се изродили от нейното въздействие, не сме ли изгубили правия път в нея?
ще запламти Гомор И смърт ще покоси жени, мъже, деца. Олга Славчева Какво чакаш? Братко, защо се обленяш? Защо се протягаш и си стискаш очите пред светлината? Или с това искаш да се продължи още мрака на нощта? Не сме ли престояли достатъчно е нея, не сме ли се изродили от нейното въздействие, не сме ли изгубили правия път в нея? Стани и напусни тая задушна атмосфера, чака те вече нов живот! „И веригите вековни От нозете си снеми - - - - - - Напусни затвори тъмни Вън е вредом светлина! “ Смъкни веригите на суетата, на заблуждението, на егоизма, на насилието, на присмеха, на лъжата и омразата и излезте на светлина. Влез в новия живот. Защо се колебаещ?
към текста >>

Не, хиляди пъти не.
Виж, колко е светъл и величествен новия ден. Виж колко е голяма благодатта, която той носи на всичко живо. Новата култура отдавна хлопа на твоята врата и те зове да вземеш участие в нейното изграждане. Ти, който копнееш за светли дни, за една висша Божествена Правда, как мислиш че ще дойде това? Като живеем в старото и като държим корените си в старата и изнемощяла почва ли? Не, хиляди пъти не. За да бадем съработници на великото, за да можем да принесем добри плодове пред олтара на Новия Живот, ние трябва коренно да се изменим, ние трябва да изтръгнем корените си от досегашната почва и да ги сложим в оная чиста, която може да изхрани по-съвършени клетки, която ще бъде условие да се прояви живота в по-голяма пълнота, отколкото досега. И за тоз нов живот ни трябва самовъзпитание и подготовка за нови подвизи. Защото новото учение подразбира нов морал. Новото учение казва, че сегашния свят, минава през форма, която строи нов морал, който ще преустрои бъдещето общество. Но то не може да се преустрои със старите мерки и методи, с които сме си служили досега.
към текста >>

Защото по пътя на развитието се творят все по-хубави и съвършени форми.
И това безпокойствие, това страдание показва, че бялата раса е бременна с нещо, което трябва да се роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса.“ И по-нататък извора на новото учение казва, че всички страдания на съвременното човечество, всички катастрофи и катаклизми, това именно показват — родилните мъки на днешното човечество. И колкото по-големи са тия страдания, толкова по-скоро ще се роди новото. Идва ново време! Твори се нещо ново, което ще изникне от глъбините на досегашния живот, нещо по-хубаво и величествено, по-чисто и съвършено. Защото по пътя на развитието се творят все по-хубави и съвършени форми. Всеки от нас да подготви условия в себе си за великото, което ще го посети. С работа и постоянство да се подготвим за новия живот. Да влезем в светлината на новото Учение! N * * * Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. * * * Без търпение никой не може да разреши задачата на своя живот.
към текста >>

Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото.
N * * * Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. * * * Без търпение никой не може да разреши задачата на своя живот. Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа (продължение от брой 130) Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто.
към текста >>

Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия.
Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка. Така от обикновени камъни, като са минали през огън и голямо налягане, са се получили скъпоценни.
към текста >>

Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен.
Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите. Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г. Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си.
към текста >>

Първото правило е: Любовта е път за живота.
Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите. Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г. Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата.
към текста >>

Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път.
И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите. Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г. Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен.
към текста >>

Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници.
След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите. Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г. Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си.
към текста >>

Второто правило е: Светлината е път за знанието.
Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г. Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани.
към текста >>

Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си.
Основите на новото учение - Трите пътя Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят.
към текста >>

Третото правило е: Истината е път за свободата.
Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта.
към текста >>

Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен.
Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота.
към текста >>

За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта.
Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен.
към текста >>

Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота.
Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко.
към текста >>

Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота.
Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква.
към текста >>

За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта.
Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата.
към текста >>

Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен.
За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи.
към текста >>

Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо.
Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по-лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват.
към текста >>

Питам сега: Как тази светлина, която е пропътувала такива огромни пространства със скорост 300 хиляди километра в секунда не се разпръсква?
И когато хората искат с малкото знание, с което разполагат, да разрешат големите въпроси на живота, те ще се натъкнат на ред противоречия. Големите въпроси изискват голямо знание. За да добием знанието, ние трябва да изучаваме природата и да черпим поука от нея. Представете си, че имате светлина, която е тръгнала преди 3000 години от някоя звезда. А има звезди, от които светлината е тръгнала преди 10 милиона години, от други звезди преди 100 милиона години, от трети - преди 1-2 милиарда години, а има слънца, на които светлината още не е стигнала до нас. Питам сега: Как тази светлина, която е пропътувала такива огромни пространства със скорост 300 хиляди километра в секунда не се разпръсква? Каква неприривност! Питам тогава: Какво ни говорят звездите, от които иде тази светлина? Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи.
към текста >>

Тя си върви по своя определен път.
Питам тогава: Какво ни говорят звездите, от които иде тази светлина? Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи. Земята не може да се спре за нас да ни чака. Тя си върви по своя определен път. Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира. Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне.
към текста >>

Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира.
Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи. Земята не може да се спре за нас да ни чака. Тя си върви по своя определен път. Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира. Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум.
към текста >>

И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път.
Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето, всичко в природата, всички същества, животни, растения, хора и по-напреднали същества, влияят върху нас. Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас. И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път. Не е въпрос да се освободим от влиянията. И да искаме, не можем. Ти ще влияеш и на тебе ще влияят. Това е закон. Някои искат да се освободят от влиянието.
към текста >>

Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в пътя на вашия възход.
За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи. И вие може да влезете във връзка с тях и да ви кажат, но у вас трябва да има любов към Истината, да имате ум и сърце, готови да ги разберат и да приложат това, което ще ви се каже. Същият закон е и по отношение на Бога. Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в пътя на вашия възход. На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията.
към текста >>

Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света.
Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината.
към текста >>

Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате.
И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек.
към текста >>

Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате.
От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр.
към текста >>

Истината е път за свободата.
Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси.
към текста >>

Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината.
Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта. Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината. Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина. Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината. Ако ти зад резултата живот нямаш Любовта, ако зад резултата знание нямаш Мъдростта и зад резултата свобода нямаш Истината, ти ще изгубиш и живота, и знанието, и свободата си. И в обществено отношение, щом човек изгуби богатството и знанието, животът му се обезценява. Докато човек живее, той има знание, работи и придобива нещо за себе си и другите, потребен е на обществото и има неговото уважение и почитане, но ако ги изгуби, той вече се обезличава, умира, става непотребен за никого.
към текста >>

Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях.
Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината. Ще ви изясня с една аналогия. Ако вземете едно житно зърно и го посеете на 4 пръста дълбочина, то няма да израстне или трудно ще израстне, но ако го посеете на 2 пръста дълбочина, скоро ще израстне. По същия закон и вие, ако не учите, не растете, имате много пръст над себе си.
към текста >>

Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания.
Ако имате много мъчнотии, трябва да премахнете някои от тях. И ако нямате никакви мъчнотии, ще си създадете. Това е един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света.
към текста >>

Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта.
И ако нямате никакви мъчнотии, ще си създадете. Това е един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.
към текста >>

Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение.
Това е един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г. СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия.
към текста >>

И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода.
По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г. СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия. Човек допуска в живота си много отрицателни прояви и незабелязано, без да ще им става роб. Става им роб, понеже той попада напълно под тяхното влияние, те вземат надмощие и той като че ли е хипнотизиран от тия отрицателни прояви и е доволен от това си състояние.
към текста >>

Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и пороци, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др.
ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху лозето вложено в него самия. Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр. Със своето сърце — чрез молитва, изявяване на любовни чувства и постъпки към Бога, към цялата разумна природа, към всичко живо и пр. С воля — чрез действие, прилагане на новото Божествено Учение, най-висшата мъдрост и любов до сега дадена на човешкия род и най-голямата светлина. която до сега е озарила човешкия ум. Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и пороци, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др. С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите деди и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти. N. Д-р Хр. Драганов Плодовете като храна и лекарство Че гроздето, дините, пъпешите ябълките, крушите и пр. са храна, поради тяхната обща употребимост, е всекиму известно, но че съдържат ценни лечебни вещества, е непознато на широката публика. Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т.
към текста >>

С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите деди и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти. N.
Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр. Със своето сърце — чрез молитва, изявяване на любовни чувства и постъпки към Бога, към цялата разумна природа, към всичко живо и пр. С воля — чрез действие, прилагане на новото Божествено Учение, най-висшата мъдрост и любов до сега дадена на човешкия род и най-голямата светлина. която до сега е озарила човешкия ум. Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и пороци, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др. С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите деди и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти. N. Д-р Хр. Драганов Плодовете като храна и лекарство Че гроздето, дините, пъпешите ябълките, крушите и пр. са храна, поради тяхната обща употребимост, е всекиму известно, но че съдържат ценни лечебни вещества, е непознато на широката публика. Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т. н., а позволяват да се сръбва с „мярка“ малко вино, ракийка, конячец, например при инфлуенца и др.
към текста >>

* * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко! Но петела мълчал. — Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. (Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга. Но яви се Бог, почука на моята врата и каза: — Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел? — Господи, казах аз, аз мечтая за такъв гост, който би заглушил моята тъга. Радостта ли доведе ти и моето жилище? — Не, отвърна Бог, — не радостта, но страданието, то е най-добрия гост, който бих могъл да ти дам днес.
към текста >>

Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към дървото на наслажденията.
Чистотата на сърцето, милостта и любовта към ближния стоят по-високо от всеки велик подвиг. Светът търси и жадува за такива имено хора. Ти би бил един от тях, ако би тръгнал със страданието. То би проявило най-доброто, което се намира в теб и би те очистило. Сега чувствата на сърцето ти са помрачени. Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към дървото на наслажденията. Помръкнаха твоите очи — защото твърде много си се взирал за да доловиш радостта. Как искаш ти сега да извършиш велик подвиг? — Господи, казах аз, като наведох очи, не можеш ли сега да разрешиш на страданието да дойде при мене? — Твоите младини отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати. Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти.
към текста >>

Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти.
Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към дървото на наслажденията. Помръкнаха твоите очи — защото твърде много си се взирал за да доловиш радостта. Как искаш ти сега да извършиш велик подвиг? — Господи, казах аз, като наведох очи, не можеш ли сега да разрешиш на страданието да дойде при мене? — Твоите младини отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати. Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти. И аз тръгнех заедно със страданието. Обръщайки се и поглеждайки назад, аз видях радостта, стояща при Господа и нейните очи сияеха. И пътят ми, наред със страданието, не бе тъй тежък, както се страхувах. Пътят ми беше твърд и спокоен. Вяра изпълваше душата ми.
към текста >>

И пътят ми, наред със страданието, не бе тъй тежък, както се страхувах.
— Господи, казах аз, като наведох очи, не можеш ли сега да разрешиш на страданието да дойде при мене? — Твоите младини отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати. Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти. И аз тръгнех заедно със страданието. Обръщайки се и поглеждайки назад, аз видях радостта, стояща при Господа и нейните очи сияеха. И пътят ми, наред със страданието, не бе тъй тежък, както се страхувах. Пътят ми беше твърд и спокоен. Вяра изпълваше душата ми. Хората почнаха да се стремят към мен, защото страданието смекчи моята ръка, научи гласа ми да утешава и нозете пи да бързат за помощ. Скръбта на сърцето ми се върна. Но тя вече не заплашваше де разкъса гърдите ми, но като ясен пролетен въздух ми даде бодрост и ме подигна над безмислието на празнотата.
към текста >>

Пътят ми беше твърд и спокоен.
— Твоите младини отлитнаха и ти не можеш вече да бъдеш това, което би станал, ако разтвореше сърцето си за страданието, когато Аз стоях с него пред твоите врати. Но нека и сега то те последва в пътя на живота ти. И аз тръгнех заедно със страданието. Обръщайки се и поглеждайки назад, аз видях радостта, стояща при Господа и нейните очи сияеха. И пътят ми, наред със страданието, не бе тъй тежък, както се страхувах. Пътят ми беше твърд и спокоен. Вяра изпълваше душата ми. Хората почнаха да се стремят към мен, защото страданието смекчи моята ръка, научи гласа ми да утешава и нозете пи да бързат за помощ. Скръбта на сърцето ми се върна. Но тя вече не заплашваше де разкъса гърдите ми, но като ясен пролетен въздух ми даде бодрост и ме подигна над безмислието на празнотата. И аз разбрах думите на Господа: „Блажени са страдащите“
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Посрещаме те с мълчалива радост, Дори да носиш скърби и страдания, Ний знаем, че през тях извива пътя Към грейналата в Бога младост. S.
С. Калименов Към Новата година Трептят на прага твойте първи стъпки, Очакваме те ние пак с надежди, Че може би ще сториш да разцъфнат В сърцата ни цветята — още пъпки. При нас загърната ти идеш в тайна. Не знаем ний какъв ли дар ни носиш, Не криеш ли това, което просиш? Че благостта. на Бога е безкрайна! Посрещаме те с мълчалива радост, Дори да носиш скърби и страдания, Ний знаем, че през тях извива пътя Към грейналата в Бога младост. S. ДА ДАВАМЕ! Ако давахме излишъкът си, а не необходимото, то оскъдицата и недоимъка отдавна не щяха да съществуват за никого. Тези, които имат излишък, са повече от тия, на които истински не им достига необходимото и затова при едно освобождение от излишъка, би се постигнало сравнително задоволство за всички. Ние, хората, сме твърде прилепени за земните си неща и затова ни е много мъчно понякога да се разделим с тях — да ги дадем на други, макар и да не се ползваме от тях. Ний скъпим даже и това, което само ни навява някой скъп спомен, а не скъпим живия човек, който би се запазил, да кажем от студа, ако му дадем тая излишна дреха, която ни навява тоя спомен.
към текста >>

Количеството на сока трябва да бъде около 100 грама, разредено с много вода, три пъти на ден, или всичко около 300 грама сок.
За да се постигне това отлично прочистване на кръвта, трябва да се почне с подготовка, чрез която тялото да посрещне по леко промяната. Крайно необходимо е да се избегне внезапното преминаване от редовното хранене към късото гладуване. Когато ще се подложим на късо гладуване, трябва да бъде намалено количеството на храната, както и броят на яденетата през деня, докато най-после, към края на третия ден, на трапезата се виждат само мляко, плодове и зеленчуци. Четвъртият ден трябва да завърши само с плодове — пресни или сушени — като ябълки, круши, сливи, грозде, портокали, сухо грозде, смокини и пр. Сега вече сме готови за 2—3 дневно гладуване, през което време трябва да вземаме само плодни сокове: ябълков, гроздов; портокалов или доматов, в зависимости от сезона. Количеството на сока трябва да бъде около 100 грама, разредено с много вода, три пъти на ден, или всичко около 300 грама сок. Пречистването може да става само с един вид сок, или с 2—3, пак в зависимост от сезона, за разнообразие. Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието. В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности.
към текста >>

Но съвременните хора, които не познават истинските причини на противоречията, създават си ред хипотези, с които по някой път обясняват нещата така, както не са, и поради това се натъкват на още по-големи противоречия.
Словото на Учителя Противоречията в живота и изхода от тях В съвременния живот съществуват ред противоречия, които хората не могат да си изяснят и не могат да обяснят техния произход. Съвременната наука едва сега започва да проучена как са се създали противоречията. Но в своите обяснения на противоречията тя е още в началото си, следствие на което и методите, които ни препоръчва за справяне с противоречията, не са всякога ефикасни и целесъобразни. Хиляди са противоречията, които смущават живота на човека — болести, загуби, фалити, разногласия, кризи, сиромашия и пр. — Това са плевели, които са влезли в живота отвън, но които не са в природата на самия живот и трябва да се намери най-целесъобразния метод за справяне с тях. Но съвременните хора, които не познават истинските причини на противоречията, създават си ред хипотези, с които по някой път обясняват нещата така, както не са, и поради това се натъкват на още по-големи противоречия. За да си изясним проблема за противоречията в живота, трябва преди всичко да познаваме човека, и да правим различие между първичния човек — разумното начало — и вторичните присадки, които днес вземат предно място в живота на човека. Човек има много дарби в себе си, които не е развил, и вследствие на това се натъква на ред противоречия. Вследствие на недоразвитостта на дарбите в човека, той търси щастието си там, където го няма — в еднообразния живот, а природата обича разнообразието. Няма две същества в света, които природата да е надарила еднакво. Тя е надарила всички различно.
към текста >>

И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората.
Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността. Наследствеността е една присадка. Първичната природа на човека иде от първичната причина. И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората. Но има и вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока.
към текста >>

който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие.
У крадците специално ръцете са дълги и пръстите им са дълги. Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги. Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството.
към текста >>

Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение.
И самовъзпитанието на човека седи в това, да почне да контролира и трансформира енергиите. Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами. Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата, и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни.
към текста >>

Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната.
Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами. Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата, и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни. Само по този начин ще се освободите от плевелите, негативните състояния в живота си, и ще усилите положителните си черти и състояния.
към текста >>

Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне.
Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами. Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата, и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни. Само по този начин ще се освободите от плевелите, негативните състояния в живота си, и ще усилите положителните си черти и състояния. Плевелите няма да ги корените, но като усилвате вашите положителни качества.
към текста >>

Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света.
И въпросът ще се разреши. Сега от всички ви се иска едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си. да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни. Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света. Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите. Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й.
към текста >>

Това ми бе обещано, но обещанието не е изпълнено.“ „Защото на вас ви липсваше смелост и сила за да отговорите на неговото изпълнение.“ „Те вече не ми липсват“, отговори Агмад и за пръв път аз видях неговото лице да гори от страстно желание.
Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли? “ И аз повтарях нейните думи, без да съзнавам че правя това. до тогава, докато чувах ехото от моя собствен глас. „Не, отговори Агмад презрително, аз трябва да изляза из тези стени, да вляза между хората вън и да упражнявам волята си всред тях. Аз искам силата де мога да правя това. Това ми бе обещано, но обещанието не е изпълнено.“ „Защото на вас ви липсваше смелост и сила за да отговорите на неговото изпълнение.“ „Те вече не ми липсват“, отговори Агмад и за пръв път аз видях неговото лице да гори от страстно желание. „Тогава, произнеси фаталните думи“, каза тя. Лицето на Агмад се промени. Той остана в мълчание а течение па няколко секунди и фигурата му стана по-студена и повече подобна на камък, отколкото някоя скулптурна фигура. „Аз се отказвам от принадлежността си към човечеството“, каза той най-после, произнасяйки тези думи бавно, и така ясно, че изглеждаше че те като че ли се спират и увисват във въздуха. „Добре, каза тя, но вий не можете да бъдете сам.
към текста >>

Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него.
хиляди братя и ги тласка към човещина, към добра обхода, към братски живот. В Полша възниква силно духовно движение, водено от ясновидката Agni Pilchowa по стъпките на Христа. Християнството в това движение се прилага и допълва с окултните знания. Днес истинското християнство, неистина, можем да намерим само в окултните общества. То е далеч от неговите официални представители, които с гордост се кичат с това име. Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него. Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството.
към текста >>

Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа.
Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К. Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се събуди във всички кръжоци в страната. N. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Очите на човека излъчват електричество Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество. Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено.
към текста >>

Книжнина Царският път на душата.
Това свидетелства, че „магнетизма на погледа“ не е еднакъв у всички хора. Тайната на звероукротителите Между другото, проф. Рес изследвал магнетическата сила на погледа у звероукротителите: във всички той намерил твърде висок потенциал електричество, с което, изглежда, се и обяснява тяхното влияние върху зверовете. Според мнението на учения, нещастните случаи в клетките на зверовете произлизат когато токът, който излиза из очите на укротителя, по някакви причини се прекратява. В тоя момент зверовете, които повече нищо не задържа, се хвърлят върху човека. Книжнина Царският път на душата. Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера (2300-2400 метра над морското равнище) през лятото на 1935 година. Стр. 338- Цена 30 лв. Както един голям планински извор постоянно блика и раздава чиста кристална вода, не една и съща, но винаги бистра и чиста, годна да утоли жаждата на всеки жадуващ, така и в „Царският път на душата“. Учителя дава изобилие храна и вода на гладуващите и жадуващи души за Словото на Истината. В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е.
към текста >>

Както един голям планински извор постоянно блика и раздава чиста кристална вода, не една и съща, но винаги бистра и чиста, годна да утоли жаждата на всеки жадуващ, така и в „Царският път на душата“.
Според мнението на учения, нещастните случаи в клетките на зверовете произлизат когато токът, който излиза из очите на укротителя, по някакви причини се прекратява. В тоя момент зверовете, които повече нищо не задържа, се хвърлят върху човека. Книжнина Царският път на душата. Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера (2300-2400 метра над морското равнище) през лятото на 1935 година. Стр. 338- Цена 30 лв. Както един голям планински извор постоянно блика и раздава чиста кристална вода, не една и съща, но винаги бистра и чиста, годна да утоли жаждата на всеки жадуващ, така и в „Царският път на душата“. Учителя дава изобилие храна и вода на гладуващите и жадуващи души за Словото на Истината. В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си.
към текста >>

В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.
В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си. Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си. В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет.
към текста >>

„Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите!
Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си. В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влизате в него трябва да учите“ „Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече синът Божий т. е. роденият от Духа.“
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любомир Майчин зов Възлюби о, Сине мой, Живота, С Идеал в житейский път върви, И макар през тъмната Голгота Да преминеш, смело ти тръгни!
Мярката ни една култура, на живота на един човек или народ, не е в неговото дълголетие, нито във временните постижения, на които той е бил притежател, а в големите духовни ценности, които е изнесъл на своите плещи, или чрез лица от своята среда внесъл в общочовешката съкровищница. Мярката на общочовешките идеи със свободата, светлината и справедливостта, които носят. Общочовешкото Братство е истинският идеал, който може да бъде смитан далечен или близък в зависимости от степента на съзнанието ни. Но нашето гледище ще бъде и наша съдба. Ако ние днес работим за неговото осъществяване и приложение в личния си живот, Царството Божие, сиреч царството на разумното, е дошло вече на земята. Любомир Майчин зов Възлюби о, Сине мой, Живота, С Идеал в житейский път върви, И макар през тъмната Голгота Да преминеш, смело ти тръгни! Кат светилник лъчезарен в тъмнината Да сияят твойте съдбини, О, възпей мирът на свободата, Възвести, че идват нови дни! Нека сгреят твойте песнопения Хлад сърдечен във човешкий род Оплодявай със свети въжделения Ти душите, с мъдрост и любов! Със усмивка дните на земята Изживей, — давай и люби! За благата висши на душата, Всяка земна суета презри! В Твоя път не чакай ти награда, Не жадувай слава и венци!
към текста >>

В Твоя път не чакай ти награда, Не жадувай слава и венци!
Любомир Майчин зов Възлюби о, Сине мой, Живота, С Идеал в житейский път върви, И макар през тъмната Голгота Да преминеш, смело ти тръгни! Кат светилник лъчезарен в тъмнината Да сияят твойте съдбини, О, възпей мирът на свободата, Възвести, че идват нови дни! Нека сгреят твойте песнопения Хлад сърдечен във човешкий род Оплодявай със свети въжделения Ти душите, с мъдрост и любов! Със усмивка дните на земята Изживей, — давай и люби! За благата висши на душата, Всяка земна суета презри! В Твоя път не чакай ти награда, Не жадувай слава и венци! Верний сине мой, на теб се пада Радостта на чистите души. В. С. Н. ЧИСТЕНЕ За да може животът да функционира правилно, нужна е чистота. За да можем да посрещнем, да приемем, — да оценим и да оползотворим както трябва новото, красивото, великото в живота, нужно е да се очистим. Без физическата чистота, тялото започва да се изпълва бързо с отрови — преждевременно старее, изражда се и умира.
към текста >>

И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен.
Да очистим нашето сърце, да очистим нашия ум. от нечистите чувства и мисли, които са свили гнездо в тях и огряват живота ни. Да очистим преди всичко най важното — нашата вътрешна същност — като не забравяме, разбира се, и външното. Едното и другото, трябва да вървят паралелно. Да се очистим! И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен. Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в умовете, сърцата и душите ни! С какви Авгиеви обори имаме да се справяме ний! . . . Какви трудности, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене! Но да се не отчайваме, а смело да се заловим на работа.
към текста >>

Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним?
А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура. Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем. Д-р Г. Ефремов Словото на Учителя Петте врати От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека? Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним? Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена чистота, за да влезнат в един свят на стълкновения. Например: вземете очите, най-голямото благо, което човек има. същевременно е повод и за редица престъпления: ушите, чрез които човек получава знания, колко зло иде чрез тях! Същото е и с вкуса, обонянието и осезанието. Значи, петте сетива у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие.
към текста >>

Ако вие искате в сегашния си живот да разбирате Божиите пътища, почнете да изучавате ония лоши мисли и желания във вас, които не са проявени, и за които Господ още не ви е съдил.
Значи, петте сетива у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие. Дали по атавизъм, съзнателно или несъзнателно човек върши престъпления? Причините съществуват, но как да се справим с тях? В начина, по който днес хората живеят, има нещо неустойчиво. Създаденото по този начин на живот, сега или в бъдеще има възможност да рухне. Ако вие искате в сегашния си живот да разбирате Божиите пътища, почнете да изучавате ония лоши мисли и желания във вас, които не са проявени, и за които Господ още не ви е съдил. Да кажем, някой мислят, че не с достатъчно учени, и са недоволни от това; други са недоволни, че не са достатъчно силни, красиви, практични и пр. Престъплението на Ева произтече именно от това, че тя беше недоволна от оня възвишен свят, в който се намираше, и пожела да влезе а един свят с по-голяма широта. Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава. И това, което Ева някога направи, вие го правите сега. Някой, само ви бутна и веднага ставате недоволен, това е по атавизъм.
към текста >>

Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил.
Човек е това, което съзнава в дадения случай, кое е зло и кое с добро. Чрез ума или чрез сърцето си той има всякога възможност да направи добро или зло. Значи човек е онова, което разбира възможностите и знае в даден случай как да ги употреби. От всички се изисква да бъдат господари на своите мисли и чувства. И всеки ден Господ изпитва сърцата и умовете на хората. Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил. Следователно, чрез най-малките работи, чрез въздуха, който човек диша, чрез водата, която пие, чрез всичко човек има възможност или да придобие, или да наруши равновесието в себе си. Ако не държите будно съзнанието си, изкушението веднага ще дойде. Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това. С погледа, който Христос отправи към Петра, пробуди съзнанието му и понеже беше от смелите хора, Петър разбра къде беше причината. И днес хората са смели, но когато имат пари, власт и пр.
към текста >>

Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това.
От всички се изисква да бъдат господари на своите мисли и чувства. И всеки ден Господ изпитва сърцата и умовете на хората. Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил. Следователно, чрез най-малките работи, чрез въздуха, който човек диша, чрез водата, която пие, чрез всичко човек има възможност или да придобие, или да наруши равновесието в себе си. Ако не държите будно съзнанието си, изкушението веднага ще дойде. Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това. С погледа, който Христос отправи към Петра, пробуди съзнанието му и понеже беше от смелите хора, Петър разбра къде беше причината. И днес хората са смели, но когато имат пари, власт и пр. Отнемете им онова, на което разчитат, ще видите до къде стига тяхната смелост! Човек не трябва да се уповава на условията: При липса на условия не трябва да бъде страхлив и да се обезсърчава. Бъдете крайно внимателен в постъпките си.
към текста >>

С един поглед например може да внесете раздори, да се зародят съблазни, подхлъзвания, а може чрез него да насочите човека към Бога, към правия път.
Отнемете им онова, на което разчитат, ще видите до къде стига тяхната смелост! Човек не трябва да се уповава на условията: При липса на условия не трябва да бъде страхлив и да се обезсърчава. Бъдете крайно внимателен в постъпките си. Те са условия да насочат постъпките на хиляди други в една или друга посока. Никога не допускайте едно изкушение в себе си, защото и най-малките са опасни. С един поглед например може да внесете раздори, да се зародят съблазни, подхлъзвания, а може чрез него да насочите човека към Бога, към правия път. Престъпленията в ума на човека се зараждат от нищо и никакво. Онзи от вас, който иска да му разкрия малките тайни, съзнанието му трябва да бъде толкова будно, че да не допуска ни в ума, ни в сърцето си и най-малкото изкушение. Изкушението иде от това когато дадеш на човека нещо, което не му съответства. Например: баща пие вино или ракия и дава на детето си, за да ме му стане нещо. Но щом той е пил то вече е стенало.
към текста >>

Тогава ще съзнаете, че Бог живее във всекиго, и че всеки човек е една възможност за да намерите истинския път.
Понеже човек се намира в един свят на изпитания, роптае. Но той не трябва само да се изпитва, необходимо е да преценява и да види в какво могат да му служат нещата. Днес всичката идеална любов на хората, от божествено гледище, е едва първата фаза на любовта. Трябва да минете във втората, третата, и като дойдете в четвъртата фаза, чак тогава ще се разкрие един просторен свят за вас. Значи, в любовта на физическото поле, ще бъдете разочаровани; в духовния ще усетите скърби и радости; в умствения — омраза и в причинния свят вече ще се примирите и ще узнаете дълбоките причини, които са създали нещата така. Тогава ще съзнаете, че Бог живее във всекиго, и че всеки човек е една възможност за да намерите истинския път. Можете ли да се изкушавате от една красива мома, като знаете, че Бог живее в нея? Изкушението седи там дето не е Бог. Бог даде заповедта си в райската градина и когато се оттегли, изкушението дойде. Ева се изкуси, но и вие се изкушавате, само че в друга форма. В какво седи сега любовта към Бога?
към текста >>

Когато почнете да живеете така, вие сте на правия път.
Като знаете, че всички хора и в доброто и в злото са на изпитания, влизайте в положението на всекиго. Ако оставите човешкото тяло без съзнание, то ще падне. Въобще, целият живот на човека е толкова устойчив, колкото е устойчиво и съзнанието му. Затова правете си вечерно време отчет и вижте престъплението, не от неговата черна страна, а как да се справите с него. Необходимо е ковък да дойде до съзнанието да чувства благата на всички хора като свои; да чувства техните мъки и страдания тъй, като че той сграда, и след това да почувства възможностите за тяхното повдигане. Когато почнете да живеете така, вие сте на правия път. Тогава към падналите бъдете снизходителни и ги обичайте, а към ония, които не са паднали, съжалявайте ги, защото имат възможността де паднат. Животът е пътешествие; ако някой е влизал в някой мочурлак и живота му се е обезсмислил извадете го оттам и го измийте. Бъдете изправни в Любовта си. за да не се измъчвате. Ако виждате само лошото а живота, вие виждате само неговата опака страна.
към текста >>

Животът е пътешествие; ако някой е влизал в някой мочурлак и живота му се е обезсмислил извадете го оттам и го измийте.
Въобще, целият живот на човека е толкова устойчив, колкото е устойчиво и съзнанието му. Затова правете си вечерно време отчет и вижте престъплението, не от неговата черна страна, а как да се справите с него. Необходимо е ковък да дойде до съзнанието да чувства благата на всички хора като свои; да чувства техните мъки и страдания тъй, като че той сграда, и след това да почувства възможностите за тяхното повдигане. Когато почнете да живеете така, вие сте на правия път. Тогава към падналите бъдете снизходителни и ги обичайте, а към ония, които не са паднали, съжалявайте ги, защото имат възможността де паднат. Животът е пътешествие; ако някой е влизал в някой мочурлак и живота му се е обезсмислил извадете го оттам и го измийте. Бъдете изправни в Любовта си. за да не се измъчвате. Ако виждате само лошото а живота, вие виждате само неговата опака страна. Ако търсите само своето спасение и живеете в Бога, това е само едната страна на живота. Животът има смисъл в служенето на източника на вечното благо.
към текста >>

Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите поука.
И тъй, бъдете благодарни за живота, който имате сега. Ако а него не можете да носите нещастията, които се случват, как искате друг, който може да ви донесе по-големи? Не мислете, че по-ученият е по-щастлив. Колкото човек се повдига, толкова и мъчнотиите се увеличават. Затова не роптайте и не искайте да имате нещата преждевременно. Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите поука. Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта. Писанието казва, че всичко ще се превърне за ваше добро. Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си.
към текста >>

Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта.
Ако а него не можете да носите нещастията, които се случват, как искате друг, който може да ви донесе по-големи? Не мислете, че по-ученият е по-щастлив. Колкото човек се повдига, толкова и мъчнотиите се увеличават. Затова не роптайте и не искайте да имате нещата преждевременно. Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите поука. Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта. Писанието казва, че всичко ще се превърне за ваше добро. Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да контролирате петте си сетива.
към текста >>

Всички се намирате на кръстопът.
Колкото човек се повдига, толкова и мъчнотиите се увеличават. Затова не роптайте и не искайте да имате нещата преждевременно. Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите поука. Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта. Писанието казва, че всичко ще се превърне за ваше добро. Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да контролирате петте си сетива. И тъй. станете господари на своите сетива, за да почнете да разбирате и други едни прояви, които имат по-възвишен характер.
към текста >>

бавно но сигурно чертаят светлия път към нашето трезво утре!
Въздържателно движение против войната. Българската въздържателна федерация в последния си общ федерален конгрес единодушно е приела резолюция, с която се присъединява към писмото-апел на лекарите-психиатри от всички страни, отправено до държавните мъже на всички държави, с което се изтъкват застрашаващите перспективи на една бъдеща нова война. Българското въздържателно движение днес С всяка измината година то възмъжава, оформява се и израства като едно от първите и истински обществени движения у нас, програмите, акциите и дейността на което добиват все по-широко обществено влияние. Пречките и несгодите, с които то трябваше да се справи през последната година и успешното им преодоляване, за да израсне още по-крепко, сплотено и осъзнало своята обществена мисия, го издигат от друга страна като първостепенно борческо движение и свидетелстват за неизчерпаемият ентусиазъм и енергия на неговите дейци, и за живота и несломима вяра в тържеството на истината, правдата и трезвостта! А извършваната огромна пропагандна работа чрез хиляди сказки, събрания, разпространени десетки хиляди екземпляри вестници, книжнина, афиши, плакати й. пр. бавно но сигурно чертаят светлия път към нашето трезво утре! I. Общ състав. Днес българското въздържателно движение се състои и представлява от следните организации: 1. Ученически неутрален въздържателен съюз — при средните учебни заведения — обединяващ 80 клона с 5000 члена; 2. Младежки въздържателен неутрален съюз — на извъншколската младеж — обединяващ 140 клона с 4500 члена; 3. Български неутрален въздържателен съюз — общограждански — обединяващ 120 клона с 4048 члена. 4.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пътя на новия живот (Из беседата „Отец ме люби“ - 22. III.
Севлиево, 12 април, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великден Възкресение — Великден (В. Пашов) Бог с вас! (Писмо от Полша) Словото на Учителя. Пътя на новия живот (Из беседата „Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.) Копнежи (стих. от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа.
към текста >>

Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа.
Пътя на новия живот (Из беседата „Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.) Копнежи (стих. от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път. Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден.
към текста >>

В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път.
1936 г.) Копнежи (стих. от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път. Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека.
към текста >>

Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото.
от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път. Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний.
към текста >>

Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний.
Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний. ВЪЗКРЕСЕНИЕ — ВЕЛИКДЕН Физическият живот но Христа — от момента на раждането, до момента на възнесението, е обективно представяне на възходящият път на човешката душа. И според авторитетните учени по въпроса, това е едно от най-великите събития в цялата многомилионна история на земята и което няма да има и за в бъдеще равно на себе си. Ето основанието на това твърдение. Според окултната наука, цялата слънчева система до времето на Христа е била в процеса на инволюцията т. е. Слизала е в гъстата материя.
към текста >>

ВЪЗКРЕСЕНИЕ — ВЕЛИКДЕН Физическият живот но Христа — от момента на раждането, до момента на възнесението, е обективно представяне на възходящият път на човешката душа.
И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний. ВЪЗКРЕСЕНИЕ — ВЕЛИКДЕН Физическият живот но Христа — от момента на раждането, до момента на възнесението, е обективно представяне на възходящият път на човешката душа. И според авторитетните учени по въпроса, това е едно от най-великите събития в цялата многомилионна история на земята и което няма да има и за в бъдеще равно на себе си. Ето основанието на това твърдение. Според окултната наука, цялата слънчева система до времето на Христа е била в процеса на инволюцията т. е. Слизала е в гъстата материя. Това значи, че материята все повече и повече се е сгъстявала, втвърдявала и ограничавала достъпа на човека до висшите светове, какъвто е имал по-рано.
към текста >>

Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение.
И това слизане, т. е. това сгъстяване на материята и потъването на съзнанието в нея би продължило още, ако не 6tuie се родил и възкръснал Христос. С своето слизане на земята, със своето раждане и със своята смърт и възкресение, Христос даде един нов импулс на движение на цялата слънчева система във възходящо направление. Материята почна да се разредява, като признак за което са радиоактивните елементи, които за в бъдеще ще се увеличават. Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна. Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение. Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път. А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е Любовта Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот. И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила.
към текста >>

А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път.
С своето слизане на земята, със своето раждане и със своята смърт и възкресение, Христос даде един нов импулс на движение на цялата слънчева система във възходящо направление. Материята почна да се разредява, като признак за което са радиоактивните елементи, които за в бъдеще ще се увеличават. Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна. Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение. Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път. А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е Любовта Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот. И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила. Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови.
към текста >>

И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението.
Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна. Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение. Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път. А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е Любовта Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот. И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила. Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него.
към текста >>

Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно.
към текста >>

Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност.
казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие. Следователно, всеки който иска да разбере вътрешния смисъл на възкресението и смисъла на значението на Христовия импулс, трябва да влезе в пътя на служенето на Великото в света и да работи за повдигане на човечеството, Само по този път, минавайки по следователно всички фази на живота, човек ще възкръсне и ще влезе да живее нов живот при нови условия. В. Пашов Бог с вас!
към текста >>

Следователно, всеки който иска да разбере вътрешния смисъл на възкресението и смисъла на значението на Христовия импулс, трябва да влезе в пътя на служенето на Великото в света и да работи за повдигане на човечеството, Само по този път, минавайки по следователно всички фази на живота, човек ще възкръсне и ще влезе да живее нов живот при нови условия. В.
Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие. Следователно, всеки който иска да разбере вътрешния смисъл на възкресението и смисъла на значението на Христовия импулс, трябва да влезе в пътя на служенето на Великото в света и да работи за повдигане на човечеството, Само по този път, минавайки по следователно всички фази на живота, човек ще възкръсне и ще влезе да живее нов живот при нови условия. В. Пашов Бог с вас! (Писмо от Полша) Бог ще благослови вашата работа заради вашия и този на вашия народ стремеж към усъвършенстване на човешкия дух. Не се страхувайте, макар че върху вашата страна се вият облаци. Знайте, че в тия кармически облаци циркулира вашата жизнена енергия, изчерпана некога, в течение на дълги векове, из съкровищницата на вашия дух, проляна от пулса на вашето сърце. Иде време, когато по-силно от когато и да било се възвръща изразходваната духовна сила на човечеството.
към текста >>

Човечеството няма друг изходен път.
(Писмо от Полша) Бог ще благослови вашата работа заради вашия и този на вашия народ стремеж към усъвършенстване на човешкия дух. Не се страхувайте, макар че върху вашата страна се вият облаци. Знайте, че в тия кармически облаци циркулира вашата жизнена енергия, изчерпана некога, в течение на дълги векове, из съкровищницата на вашия дух, проляна от пулса на вашето сърце. Иде време, когато по-силно от когато и да било се възвръща изразходваната духовна сила на човечеството. Тя се носи, тя слиза над човечеството във формата на различни кармични удари. Човечеството няма друг изходен път. — то трябва отново да възприеме тази сила. макар че по-некога силно ще страда, приемайки я. Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна. Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и кръв. Постарайте се да изпращате стрелите на вашата мисъл към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване.
към текста >>

А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз.
Те били малобройни, и божиите деца не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени. Обаче непослушните деца, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото. Те оживотворявали по всякакъв начин най груби състояния на материята, губейки своите собствени духовни сили, който материята все по вече и по вече изсмуквала и заробвала, сковавала в себе си. Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората. А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз. Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.
към текста >>

Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път.
Обаче непослушните деца, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото. Те оживотворявали по всякакъв начин най груби състояния на материята, губейки своите собствени духовни сили, който материята все по вече и по вече изсмуквала и заробвала, сковавала в себе си. Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората. А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз. Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота. Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо.
към текста >>

чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него.
Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората. А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз. Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота. Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята.
към текста >>

Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания.
Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота. Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци. Не е вече възможно да се причини карма и да се отлага нейното изплащане за след милиони години.
към текста >>

Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила.
Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота. Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци. Не е вече възможно да се причини карма и да се отлага нейното изплащане за след милиони години. Новосъздадената карма, зле изразходвана сега енергия, се възвръща наскоро и изисква своето превръщане от зло в добро. Възвръщат се също и старите дългове и ви задушават със своята тежест. Тълпят се над главите ви облаци, — облаци, създадени от вибрациите на вашата душа, — и духовните сили, по закона на гравитацията се стремят към своите създатели, продадени от злата, именно зле употребената свободна воля на различните духове.
към текста >>

Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи пътя към Христа, който е едно с Бога — и вий не ще сбъркате пътя; макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания.
Виждам облаци на политически мисли, сеещи раздор между тези две държави, но нито единият. нито другият кораб ще потъне. Аз се радвам, че вестник „Frateco“ е достигнал до вълна, която води човечеството към по щастливо Утре. „Frateco“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. За сега животът на този вестник тече в тясно корито, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота. Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи пътя към Христа, който е едно с Бога — и вий не ще сбъркате пътя; макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания. Изпращам ви сърлечен по здрав, заедно със сътрудниците на „Hejnal“ Бог да бъде вашия водач! Агни Пилшова --------- *„Frateco“ Словото на Учителя Пътя на новия живот „Затова Отец ме люби, защото Аз полагам душата си, за да я взема пак“. (Йоан 10:17) Не може човек да има постижения, ако не познава Великото в света, и ако Великото не го познава. Това е основен принцип в Новото учение. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря, понеже моето верую почива на една опитност, която вие не можете да имате при сегашното си развитие.
към текста >>

Агни Пилшова --------- *„Frateco“ Словото на Учителя Пътя на новия живот „Затова Отец ме люби, защото Аз полагам душата си, за да я взема пак“.
Аз се радвам, че вестник „Frateco“ е достигнал до вълна, която води човечеството към по щастливо Утре. „Frateco“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. За сега животът на този вестник тече в тясно корито, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота. Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи пътя към Христа, който е едно с Бога — и вий не ще сбъркате пътя; макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания. Изпращам ви сърлечен по здрав, заедно със сътрудниците на „Hejnal“ Бог да бъде вашия водач! Агни Пилшова --------- *„Frateco“ Словото на Учителя Пътя на новия живот „Затова Отец ме люби, защото Аз полагам душата си, за да я взема пак“. (Йоан 10:17) Не може човек да има постижения, ако не познава Великото в света, и ако Великото не го познава. Това е основен принцип в Новото учение. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря, понеже моето верую почива на една опитност, която вие не можете да имате при сегашното си развитие. А според мен, всяко верую, всяко знание, всяко учение, трябва да се подложи на опит — да се опита. Знание без опитност не може да съществува в света.
към текста >>

Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм.
И съвременните хора, ако искат да се освободят от ненужните страдания и нещастия, трябва да се освободят от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си. което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода. Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм. Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика. Да, всички са човеци, но от човек до човек има разлика. Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли.
към текста >>

Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят.
В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила. С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието.
към текста >>

Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход.
Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен.
към текста >>

За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието.
Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен.
към текста >>

Само по този път на опита вие ще се домогнете до новия живот, до живота на Синовете Божи.
Но ако имате едно верую, което ви е наложено от опита, който сам сте направили, в него вие сте свободни. Затова, за да бъдете свободни, вярвайте в това, което сте опитали. А това, което не сте още опитали, допуснете че е вярно, на основание опита на другите, и пристъпете и вие лично към опит. Защото само това, което вие опитате и проверите, то е ваше знание, само при него вие сте свободни. Това е новото учение, това е учението на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия ум. Само по този път на опита вие ще се домогнете до новия живот, до живота на Синовете Божи. Синове Божи не можете да бъдете, до като не победите смъртта. Само когато победите смъртта, която е първия и най-големия враг на човека вие ще бъдете свободни. Втория враг на човека е греха; третия враг на човека е заблуждението. Това са трите най-големи врагове на човека, който го държа т в робство. За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма.
към текста >>

За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма.
Само по този път на опита вие ще се домогнете до новия живот, до живота на Синовете Божи. Синове Божи не можете да бъдете, до като не победите смъртта. Само когато победите смъртта, която е първия и най-големия враг на човека вие ще бъдете свободни. Втория враг на човека е греха; третия враг на човека е заблуждението. Това са трите най-големи врагове на човека, който го държа т в робство. За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма. Там има светлина, радост и веселие. Само по този път вие ще преодолеете всички несгоди и противоречия в живота. Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.
към текста >>

Само по този път вие ще преодолеете всички несгоди и противоречия в живота.
Само когато победите смъртта, която е първия и най-големия враг на човека вие ще бъдете свободни. Втория враг на човека е греха; третия враг на човека е заблуждението. Това са трите най-големи врагове на човека, който го държа т в робство. За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма. Там има светлина, радост и веселие. Само по този път вие ще преодолеете всички несгоди и противоречия в живота. Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г. КОПНЕЖИ Да сея и поливам Най-хубави цветя — Градинка да си имам Бе моята мечта. Безгрижно да живея, Да дишам аромат — И волно ла си пея Кат птичка в’ тоя свят.
към текста >>

Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без мисъл да се спре.
— И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей. Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без мисъл да се спре. Но облаци покриха Лазурний небосвод; — Мъгли се там явиха Пред смелия му ход. И всред пустиня ледна, Всред гъстата мъгла, Той сила сбра последна В’борба със буря зла. Но падна в борбата Затрупа го снега! — Смути се мен душата От болка и тъга. — Една върховна воля Изпитах в’тоя час: — На Бога да се моля Усърдно почнах аз.
към текста >>

До чудното сияние Да има лесен път, — Да няма веч страдание И мъки по светът!
Но падна в борбата Затрупа го снега! — Смути се мен душата От болка и тъга. — Една върховна воля Изпитах в’тоя час: — На Бога да се моля Усърдно почнах аз. И слънце да изгрее, Аз молих се, плаках, — С’лъчи му да се слея Всецяло пожелах! Аз исках да проникна В’онези там страни — Кат светлина да бликна През облаци, мъгли: Да пръскаме тъмата Да стапяме снега И радост по земята Да носим с’Пролетта! До чудното сияние Да има лесен път, — Да няма веч страдание И мъки по светът! И снежната пустиня Да стане чуден рай — Да стане тя градина Като през месец май! И птичките да леят Да лъха аромат И плодове да зреят За гладните в’тоз свят! Безсилна бях да схвана Живота подарен — И мъка неразбрана Бе винаги при мен. И често в'отчаяние Изпадах грозно аз: Кога ли на страдание Ще дойде сетний час? Тежаха ми несгоди, Душеше ме скръбта: Не знаех че ме води На Бога Любовта.
към текста >>

Но видех бран самотен С надежда във гърди Из своя път страхотен Спокойно да върви.
И снежната пустиня Да стане чуден рай — Да стане тя градина Като през месец май! И птичките да леят Да лъха аромат И плодове да зреят За гладните в’тоз свят! Безсилна бях да схвана Живота подарен — И мъка неразбрана Бе винаги при мен. И често в'отчаяние Изпадах грозно аз: Кога ли на страдание Ще дойде сетний час? Тежаха ми несгоди, Душеше ме скръбта: Не знаех че ме води На Бога Любовта. Но видех бран самотен С надежда във гърди Из своя път страхотен Спокойно да върви. Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней! Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем.
към текста >>

И всички лесен нова Ний дружно да запеем.
Но видех бран самотен С надежда във гърди Из своя път страхотен Спокойно да върви. Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней! Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем. По Любовта Христова да мислим, да живеем! И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен! П. Петрова Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото — радости.
към текста >>

И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен!
Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем. По Любовта Христова да мислим, да живеем! И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен! П. Петрова Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото — радости. ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение. Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал.
към текста >>

И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение.
Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението. Защото чрез възкресението се проявява вечната любов, вечната младост, вечния живот. Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка частица от възкръсналият от вечният дух на Христа? Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение, Христовата любов? Две хиляди години откак е разпнат Христос на кръста. И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение. Но в какво се състои нашето празнуване? — Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . . Лошо; лошо празнуваме тоя празник. Много лошо.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи.
Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството.
към текста >>

Места, в които не прониква Светлина има само плесен и мухъл.
Водата чисти, тя носи живот. Освен познатите нам елементи, тя носи и нещо друго, което не се подава на изследване. Тя е проводник на оная жизненост, която възраства семето и го кара да се подаде над почвата. Места, които са лишени от изобилна вода, имат слаба растителност. или пък никак я нямат. Места, в които не прониква Светлина има само плесен и мухъл. Там живот неможе да съществува. Всяко същество, попаднало при условия, в които липсва светлина, въздух и влага, е осъдено на израждане. Човешкото здраве се базира главно на изобилна слънчева светлина, — външна и вътрешна, на чист и свеж въздух и на изобилна и чиста вода. Днес благоустройството и културата на един град или село се мери по грижите. които се полагат да се устроят улиците и къщите така, че да могат да се обливат с повече слънчеви лъчи, зданията да имат големи прозорци, въздуха да-се запазва чист и да се достави на населението чиста и най доброкачествена вода.
към текста >>

Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода.
които се полагат да се устроят улиците и къщите така, че да могат да се обливат с повече слънчеви лъчи, зданията да имат големи прозорци, въздуха да-се запазва чист и да се достави на населението чиста и най доброкачествена вода. Населен пункт, лишен от чиста и доброкачествена вода, е болен. Хората недъгави и предразположени на разни епидемии. Царството на болестите и на израждането е в мрака, в замърсения въздух, в нечистата вода. Единствения лекар, който безпогрешно дава лекарства и цери всеки жизненоспособен организъм това е слънцето — слънчеви и светлинни бани, чистият въздух — дълбоко дишане, въздушни бани, чистата вода — водни бани и пр. Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода. На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно. Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави. Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа.
към текста >>

И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави.
Единствения лекар, който безпогрешно дава лекарства и цери всеки жизненоспособен организъм това е слънцето — слънчеви и светлинни бани, чистият въздух — дълбоко дишане, въздушни бани, чистата вода — водни бани и пр. Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода. На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно. Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави. Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци. Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина.
към текста >>

в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен.
Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави. Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци. Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина. Едва тогава за него ще настанат нови времена, ще дойде нова епоха. А така, както днес някой се мъчат с изкуствена светлина да внесат промяна и подобрение в живота на тия блуждаещи сенки в долината на страданията, създавайки за тях ограничение, това е невъзможно, това са палиативи. По тоя начин те не могат да се възпитат.
към текста >>

И понеже знае, той съзнателно направлява силите в себе си к никога не държи отрицателни мисли в ума си- Защото той знае, че отрицателната мисъл ще го свърже с низходящите енергии в природата и с по-нискостоящи от него същества, които ще му при-чинят известни спънки в пътя.
знание е само онова, което дава свобода на човека; знание е само онова, което дава светлина на човека, знание е само онова, което носи здраве и щастие на човека. Всичко е в знанието. Знанието носи сила, която не се губи, а расте и се развива. Човекът на знанието познава законите на силите, които работят в него и за него нека изненади и случайности. Той не живее с предположения, с предчувствия, но знае положително нещата. И понеже знае, той съзнателно направлява силите в себе си к никога не държи отрицателни мисли в ума си- Защото той знае, че отрицателната мисъл ще го свърже с низходящите енергии в природата и с по-нискостоящи от него същества, които ще му при-чинят известни спънки в пътя. Невежият, онзи, който служи на това, което не знае, не си дава сметка за факторите в живота и -живее тъй, като че живота не е обусловен от нищо, а се развива като по чудо — както става в приказките. И ще забележите, че хората от това верую не държат сметка какво ядат, как ядат как спят, как се движат, какви са техните отношения към хората, към природата и когато ги сполети някакво нещастие, чудят се защо само към тях съдбата е несправедлива. А човекът на знанието има предвид всички тези неща в живота си и знае че има много фактори и условия, който указват влияние върху неговия живот. Той знае. че цялото небе с всичките му планети и слънца, влияят върху неговия живот; той знае че целия разумен свят, целия космос с всичките му същества, упражняват влияние върху нашия живот.
към текста >>

Ако в тази къща, в която си влязъл има живот, то като излезеш вън има два пъти по широк живот от този, който е вътре.
Живота е един, само че се проявява в различни форми и обстановки. Ако живеете в една къща и излезете из нея, нима вашия живот е друг? И когато питате има ли друг свят — то подразбира има ли и други по-големи къщи от вашата. Разбира се, че име. Вие сте се затворили в една човешка форма и и питате: като, изляза от тази форма има ли друг живот? Ако в тази къща, в която си влязъл има живот, то като излезеш вън има два пъти по широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита: има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: „Човек като умре, с него всичко се свършва.“ Де, след като умре, всичко ще се свърши, но след като се роди, всичко отново ще започне. Сега въпросът е — животът ли излиза от смъртта, или смъртта от живота? Смъртта излиза от живота.
към текста >>

Питам тогава: какъв е изходния път от това положение?
Но ако вие сте един нещастен човек, каква е тази вяра? Или казвате че вярвате в баща си, в науката и пр, във всичко в света вярвате и въпреки това сте нещастни. Какво допринася гази празна вяра? Значи, в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Когато страдаш, ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: какъв е изходния път от това положение? За да излезем от това положение ние трябва да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. Но задавали ли сте си въпроса — какво знаете? Има ли нещо, из което да разчитате? Първото знание е знанието за движенето. Първият резултат на живота е движението.
към текста >>

А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно.
От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарно проявление на движението. Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината. И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятни светлина. Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя.
към текста >>

Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя.
А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината. И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятни светлина. Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен. Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място.
към текста >>

Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят.
Кой е измерил големината на атома? Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо?
към текста >>

Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо? Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
към текста >>

Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко.
Няма да се спирам да обяснявам разказа, но ще кажа само, че хората, в който едва сега се пробужда умът. не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен. Онези, които едва сега започват да се учат да мислят, не схващат разумността в света. но онези които мислят, наблюдават и изследват правилно явленията в природата и човека, навсякъде виждат проявленията на разумността. Разумност има и в нас, както и в природата, но ние трябва да й дадем условия в нас да се прояви. Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко. Но безверието не е никаква наука. Като разумно същество, човек трябва да вярва, защото вярата е качество на човешкия ум. Но от моето гледище, няма безверници в света. Има разни обекти на вярата. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува.
към текста >>

Реалността е обект на знанието, а знанието ни е необходимо в пътя на живота.
Мерилото на живота ще намерите във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и а вашето сърце. Значи, имате четири мерки, с които можете да мерите Реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно, субективно. Има обаче една обективна Реалност в света, която малцина познават. Тя е несъизмерима и се нарича Вечност. Реалността е обект на знанието, а знанието ни е необходимо в пътя на живота. Ние вярваме в Разумното Начало на света, което е създало всичко, и което ни разкрива всички тайни на Битието. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества. колкото малки и да са те. И ако тия същества, малки или големи, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания, след като изправят всички погрешки, които са направили, те ще дойдат до онова хубавото, което Първото Начало е определило за тях.
към текста >>

* Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият.
Всички трябва да изучите езика на природата, да разбирате какво ви говори, тогава страданията ще престанат за вас. Това е веруюто на знанието, което като влезе в живота, ще ни преобрази индивидуално, семейно, обществено и ще ни покаже методите на новия живот. УРАГАН Развилнели се вихри, разкипели се бури: Морето реве, талази се бият. В неравен летеж корабът се мата; Ту в бездни, потъне, изчезне в безкрая. Ту хълм от вълни го блъска несвесен. * Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият. * А от далече тоз кораб се носи и бяга . . . Към бряг възжелан стреми се и тича — От век обещан. Корабът безспирно напредва, Лети. Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него.
към текста >>

Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него.
* Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият. * А от далече тоз кораб се носи и бяга . . . Към бряг възжелан стреми се и тича — От век обещан. Корабът безспирно напредва, Лети. Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него. О, бури, вълни, смирете се вие! Не ще да разбийте кораба ми здрави: От чист диамант сглобен е той целий. * И яка, неземна той има направа, Сграден е в строилница свята, небесна. Не ще му повреди гневът ви, не ще го засяга: Свещена велика цел той тука преследва. Смирете се, бури, пред нас развилнели!
към текста >>

Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши.
— боже, какво е това! Писъци и олелия от дедо Генови. Разтичаха се хората да видят какво има. Ще се изтрепят тия хора. Пак се скарали. Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши. Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората. Ама кога е влязъл в тях рогатият и крушата като камила голяма се вижда. Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала.
към текста >>

Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки.
— Уплаха е, голяма уплаха е това, казваха те, едва не му се е пукнало сърцето или пък да си глътне езика. (следва) Зъболекар Стоицев. ЗА БРАКА Безплатно приложение към бр. 159 на в. „Братство“. Един братски съвет към всички души, търсещи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегетарианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желаещият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога.
към текста >>

Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19.
Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желаещият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост.
към текста >>

Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно.
от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“ С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слободия, сме се отклонили от правилния живот.
към текста >>

Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим.
Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слободия, сме се отклонили от правилния живот. И когато преди две хиляди години е дошъл самият Христос в плът като Исус, въпреки че са Го чакали евреите, не само че не са могли да Го познаят, не само че не са приели учението Му, не само че не са оценили Неговата Божествена сила, главно духовенството и управниците, но са Го и гонили, осъдили и разпнали. И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо?
към текста >>

И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.
към текста >>

Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път.
Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия. Вярно е, че в мъжа е силата и в голяма степен и средствата, когато е единственият фактор за прехраната на семейството, и че той може да върви напред, ако бъде спъван от своята другарка. Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за известно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома?
към текста >>

Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това?
За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто.
към текста >>

Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си?
Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо?
към текста >>

Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас.
Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек. Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия страдания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия. Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас. Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсолютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19.
към текста >>

Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път.
Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсолютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19. от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирещата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават.
към текста >>

Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали.
от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирещата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които френологически и физиогномически не се съчетават.
към текста >>

При това положение, обезателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога.
Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които френологически и физиогномически не се съчетават. При това положение, обезателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога. При подобни случаи, външната красота и материалните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в обществото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, обаче, е добрата страна.
към текста >>

И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път.
И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, обаче, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
към текста >>

Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път!
Това, обаче, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
към текста >>

Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка?
Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното.
към текста >>

Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата.
Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр.
към текста >>

Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината.
към текста >>

Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа!
към текста >>

В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр.
Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие.
към текста >>

Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно.
Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг?
към текста >>

Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро.
Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път.
към текста >>

Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг?
Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля!
към текста >>

Това е правилният път.
Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират!
към текста >>

е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път.
Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде.
към текста >>

Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират!
Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особено пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи. Тук случайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля.
към текста >>

У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати.
Затова пък силният в такъв случай има и тази важна задача - не само по никой начин да не отстъпва от своя идеал, макар той да е само въздържание, само вегетарианство и пр., но той трябва да тегли назадничавата душа нагоре! Но с какво? Учителят казва: само с любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите. Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство! У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред! Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ. Пита се още: Какво да се прави повече? Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враговете си!
към текста >>

Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики.
Пита се още: Какво да се прави повече? Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враговете си! А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме! И действително, така е! Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия.
към текста >>

За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога!
Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него.
към текста >>

Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разумно; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности.
Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство. И действително, земята е един велик университет за нас, когато разберем и проявим разумния живот! Понеже ние доброволно вършим каквото желаем, а в това число и бракът е доброволен, затова трябва и разумно да се освобождаваме. Много грешат ония майки и бащи, които насила карат децата си да се женят за този или онзи, тази или онази. Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разумно; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности. Те трябва да се радват, че покрай тях и те ще се издигнат духовно. Нека егоизмът и личните чувства отстъпват винаги пред Божественото! Това желае Бог от нас. Подигането на човека в настояще време седи главно в подобрение на неговите извратени чувства в сърцето. Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението.
към текста >>

И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца.
А ако и двамата са еднакво, то е отлично! Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност. Тази именно хармония, за проява на доброто, Бог иска от нас! И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца. Зъболекар Мих. Стоицев Пловдив, 22 март 1936 г.
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та не виждаме ли днес в живота мнозина подобни личности, които по позволени и непозволени пътища се домогват до властта, какво правят и какви са резултатите от дейността им?
Шарл Рише Лети младежо, Възлюби (стих.) – П. Г. П. Славеят и скръбта (басня) – Дядо Благо Яжте пиперки – Д-р Феодоров Приказка – Benitta Истински приятел Силен човек с онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Учителя Често слушаме Ньой да казва: „Ех, да съм силен, аз зная какво до направя или: „да имам властта в ръцете си т. е. силата, аз ще покажа на света какво трябва да прави.“ Какво ще на прави такъв човек, когато в него вземат връх тщеславието, гордостта и егоизма? Та не виждаме ли днес в живота мнозина подобни личности, които по позволени и непозволени пътища се домогват до властта, какво правят и какви са резултатите от дейността им? Едни те спъват, други осакатяват, на трети изсмукват жизнените сили и пр. — С неразумно употребената сила, която ще попадне в ръцете му, било като физическа юначност, било като власт. капитал и пр., такъв човек ще направи сума пакости, ще зароби душата си и ще си създаде тежки кармически връзки. Освен това, когато той употребява своята физическа сила, като насилие, за да се наложи над другите, кого власт, за да ограничи проявите на другите, които са в разрез с неговите схващания или като капитал да подкупи този и онзи, да затъмни тази и онази съвест, за да действат като негови агенти, да служат на неговата воля, то той с това няма да спечели нито един истински приятел. През целия си живот той ще бъде свързан с отрицателното, ще гони и ще го гонят.
към текста >>

— Затуй защото той се е отклонил от правия път, който води нагоре и защото е изоставил оная задача, която му е било дадена първоначално.
През целия си живот той ще бъде свързан с отрицателното, ще гони и ще го гонят. И в края на краищата резултата, който ще даде неговия живот, като плод, ще бъде крайно печален. Той ще свърши като величие, изоставен от всички. Ще свърши като Наполеон на остров Св. Елена. И защо всичко това? — Затуй защото той се е отклонил от правия път, който води нагоре и защото е изоставил оная задача, която му е било дадена първоначално. Той напуща оная нива, която Бог му е определил да разработи, а се впуска във вихъра на алчния живот да се издигне като величие и да подчини другите на своя воля. Външната светлина и блясък можем да ги наречем тъмни, които не носят в себе си никакъв живот, никакъв подтик за развитие. Външния блясък и светска слава подпушват истинската животворна вътрешна светлина и по тоя начин се забавя еволюцията на човека. А днес се знае, че най-важното нещо за всичко живо на земята е неговия правилен развой и растеж. Пътя към световната слава и блясък е погубен и кратковременен.
към текста >>

Пътя към световната слава и блясък е погубен и кратковременен.
— Затуй защото той се е отклонил от правия път, който води нагоре и защото е изоставил оная задача, която му е било дадена първоначално. Той напуща оная нива, която Бог му е определил да разработи, а се впуска във вихъра на алчния живот да се издигне като величие и да подчини другите на своя воля. Външната светлина и блясък можем да ги наречем тъмни, които не носят в себе си никакъв живот, никакъв подтик за развитие. Външния блясък и светска слава подпушват истинската животворна вътрешна светлина и по тоя начин се забавя еволюцията на човека. А днес се знае, че най-важното нещо за всичко живо на земята е неговия правилен развой и растеж. Пътя към световната слава и блясък е погубен и кратковременен. Историята ни говори за това. Та коя от историческите личности успя по пътя на егоистично употребената сила? Александър Велики ли, Цезар ли, Наполеон ли? Знаете ли тяхната кончина? Колко приятели те спечелиха?
към текста >>

Та коя от историческите личности успя по пътя на егоистично употребената сила?
Външната светлина и блясък можем да ги наречем тъмни, които не носят в себе си никакъв живот, никакъв подтик за развитие. Външния блясък и светска слава подпушват истинската животворна вътрешна светлина и по тоя начин се забавя еволюцията на човека. А днес се знае, че най-важното нещо за всичко живо на земята е неговия правилен развой и растеж. Пътя към световната слава и блясък е погубен и кратковременен. Историята ни говори за това. Та коя от историческите личности успя по пътя на егоистично употребената сила? Александър Велики ли, Цезар ли, Наполеон ли? Знаете ли тяхната кончина? Колко приятели те спечелиха? С своите действия не създадоха ли по късно робство на своите народи? Где е царството Александър Велики?
към текста >>

* Стръмната пътека се извива Над планински езерни води.
* Природо, Учителю на всички мъдреци, Ний твои сме от сън пробудени деца. Бог бди над нас с незрими си очи, А Неговата творческа ръка, * О, тази мощна, Божия десница, Създателка на тайнствени съдби, Тя води ни с крилата колесница Към нов живот, где в светли висини * Душите във ефирна шир летят, Где друго вечно слънце грей, И сферите небесни в хор трептят, Там, где животът дивни химни пей, В. С. Недев Отдих Слънцето в позлата пак изплува Над скалисти били върхове. Цялата природа тържествува, Дивен химн животът пак запя. * Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Борове, израсли сред скалите — Туй е храм неземен и велик. * Стръмната пътека се извива Над планински езерни води. Там за отдих пътникът отива, Със копнеж нагоре да върви. * Спряхме се. Обливат ни лъчите. Тих зефир чела ни разведри. Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините, вълни.
към текста >>

Там за отдих пътникът отива, Със копнеж нагоре да върви.
Бог бди над нас с незрими си очи, А Неговата творческа ръка, * О, тази мощна, Божия десница, Създателка на тайнствени съдби, Тя води ни с крилата колесница Към нов живот, где в светли висини * Душите във ефирна шир летят, Где друго вечно слънце грей, И сферите небесни в хор трептят, Там, где животът дивни химни пей, В. С. Недев Отдих Слънцето в позлата пак изплува Над скалисти били върхове. Цялата природа тържествува, Дивен химн животът пак запя. * Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Борове, израсли сред скалите — Туй е храм неземен и велик. * Стръмната пътека се извива Над планински езерни води. Там за отдих пътникът отива, Със копнеж нагоре да върви. * Спряхме се. Обливат ни лъчите. Тих зефир чела ни разведри. Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините, вълни. В. С.
към текста >>

Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето.
В. С. Недев Другата пролет Как идва пролетта у нас и кой я изпраща? Нейната астрономическа и суха история ние я знаем. Но, ние знаем още, че рано, много рано след нова година, по заснежените още полета се вестява едно нежно и миловидно цвете, чийто цвят хармонично се слива с белината на снежната покривка, която още обвива земята. То буди познат и сладък трепет; по него ние сещаме, че скоро ще повеят южни ветрове, които ще погалят снега по долините и ледените чела но планинските върхове. Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето. След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави деца ще викнат: „Минзухари“! После следват други, много събратя на едно вълшебно царство, които се надпреварват да покажат своя неземен чар. Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите дъбрави. Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват.
към текста >>

Нима хората, човечеството по своя житейски път не изживяват пролет, лято, зима, въобще тия годишни сезони?
Тя не може да не дойде, защото тя е миров закон; защото, зад нея стои вечния и неизменен извор на живота. Тази е пролетта, която ние добре познаваме, пролетта, която през март, или април идва с победен марш и с щурм превзима стари крепости! . . . Има ли, обаче, не земята друга пролет, която е така неизменна и вечна? Пролет, която обновява и оживотворява другата страна не нашия живот? Нима хората, човечеството по своя житейски път не изживяват пролет, лято, зима, въобще тия годишни сезони? Нима само земята трябва вечно да се подмладява, благодарение на тоя чисто астрономически закон? Нима човечеството, света няма своя душа, мирове, голяма, която витае над нашата земна обвивка и я оживотворява? Душите на милионите, централизирани в един общ живот, който има същите права, същите условия и същите закони? Безспорно! Пролет на земята е едно обикновено явление, делнично, тривиално.
към текста >>

Пролетта на душата, на духа, на човечеството, в своя път на прогрес и творчество?!
Пролет на земята е едно обикновено явление, делнично, тривиално. За това, защото никоя година, не е липсвало на земята! . . . Но! . . Другата пролет!? Пролетта на душата, на духа, на човечеството, в своя път на прогрес и творчество?! Пролет в духовния живот, така реален, така действителен, както живота на нашата физика, с тая разлика, че на земята тя настъпва след една обиколка около слънцето, която трае една година, когато другата трябва да се върти около друго светило за чийто размери ние нямаме представа, за да имаме такава пролет чийто интервали броях хилядолетия. В бъдеще може би точно ще определят тоя дълъг път около едно непознато но велико слънце, от което земята черпи друг род енергия, вследствие на което идва пролет за човешкия дух. Как и защо идва, в дадения момент не е важно. Но кое годишно време изживява човечеството, кое годишно време идва сега, ето въпроса, който вълнува всекиго. Излишно е да се мисли много.
към текста >>

В бъдеще може би точно ще определят тоя дълъг път около едно непознато но велико слънце, от което земята черпи друг род енергия, вследствие на което идва пролет за човешкия дух.
. . . Но! . . Другата пролет!? Пролетта на душата, на духа, на човечеството, в своя път на прогрес и творчество?! Пролет в духовния живот, така реален, така действителен, както живота на нашата физика, с тая разлика, че на земята тя настъпва след една обиколка около слънцето, която трае една година, когато другата трябва да се върти около друго светило за чийто размери ние нямаме представа, за да имаме такава пролет чийто интервали броях хилядолетия. В бъдеще може би точно ще определят тоя дълъг път около едно непознато но велико слънце, от което земята черпи друг род енергия, вследствие на което идва пролет за човешкия дух. Как и защо идва, в дадения момент не е важно. Но кое годишно време изживява човечеството, кое годишно време идва сега, ето въпроса, който вълнува всекиго. Излишно е да се мисли много. Задачата е лесна за едно дете, дори големите от тях могат да научат това. Преди 2000 год.
към текста >>

Първата, която е поела трудния път.
Пролет, та тя е синоним на Любовта която идва на земята и се ражда в човешките сърца. Това е Слънцето, новото слънце, което блести на нашия хоризонт. Ние чуваме дивната песен, която предшества великото заморяване на една нова пролет, която идва за човечеството. Редом с всичко, ние чуваме мощния възглас на Тоя, който възвестява нейното идване и казва; „Бъдете готови, каквото и да става, носете бронята на търпението и вярвайте, че това е великата пролет, която никога не идва тихо и спокойно.“ Ранна птичка се носи по студеното още небе . . . Първата, която е поела трудния път. Първата, която проправя пътища!! . . . Хвала ней! Ние заставаме пред нея с отворени сърца и казваме; „Да бъде пролет за човешкия дух!!! . . . Б.
към текста >>

Първата, която проправя пътища!!
Това е Слънцето, новото слънце, което блести на нашия хоризонт. Ние чуваме дивната песен, която предшества великото заморяване на една нова пролет, която идва за човечеството. Редом с всичко, ние чуваме мощния възглас на Тоя, който възвестява нейното идване и казва; „Бъдете готови, каквото и да става, носете бронята на търпението и вярвайте, че това е великата пролет, която никога не идва тихо и спокойно.“ Ранна птичка се носи по студеното още небе . . . Първата, която е поела трудния път. Първата, която проправя пътища!! . . . Хвала ней! Ние заставаме пред нея с отворени сърца и казваме; „Да бъде пролет за човешкия дух!!! . . . Б. Словото на Учителя.
към текста >>

Христос е дошъл на земята, с единствената цел да отвори нов път, да даде едно ново разбиране на живота, и да покаже методите за приложение на новата философия на изновородените.
Ние заставаме пред нея с отворени сърца и казваме; „Да бъде пролет за човешкия дух!!! . . . Б. Словото на Учителя. Ако се родите изново (Неделна беседа – 29. III. 1936 г.,продължение от брой 165, край) Родените изново, имат нови разбирания за живота, имат нов начин за живеене. Христос е дошъл на земята, с единствената цел да отвори нов път, да даде едно ново разбиране на живота, и да покаже методите за приложение на новата философия на изновородените. Роденият от Бога разрешава всички мъчни въпроси. които се изпречват на пътя му. Но за да се родите изново, трябва да има някой да ви помага. Вие не може да се родите, ако Божия Дух, ако Бог не вземе участие в твоето раждане. Ако не се родите изново, нищо не можете да постигнете.
към текста >>

които се изпречват на пътя му.
Словото на Учителя. Ако се родите изново (Неделна беседа – 29. III. 1936 г.,продължение от брой 165, край) Родените изново, имат нови разбирания за живота, имат нов начин за живеене. Христос е дошъл на земята, с единствената цел да отвори нов път, да даде едно ново разбиране на живота, и да покаже методите за приложение на новата философия на изновородените. Роденият от Бога разрешава всички мъчни въпроси. които се изпречват на пътя му. Но за да се родите изново, трябва да има някой да ви помага. Вие не може да се родите, ако Божия Дух, ако Бог не вземе участие в твоето раждане. Ако не се родите изново, нищо не можете да постигнете. За да видите Царството Божие трябва да се родите изново. Това е новото положение, че само роденият от Бога може да види царството Божие, може да види красотата на това Царство.
към текста >>

И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя.
създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла.
към текста >>

Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането.
Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува. Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин.
към текста >>

За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие.
Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието.
към текста >>

Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път.
Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка. Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път. Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената банка и да поправят своите прегрешения. Ако на една година обръщате по един човек само, това е достатъчно. Ако този когото сте обърнали, обърне по един, всяка година, така ши се обърне делото човечество към Бога. Въпрос не става да накарате хората да вярват в Бога, защото те и днес вярват, но въпрос е да научите хората да потърсят и намерят Бога в себе си. И когато отивате в онзи свят, Господ гледа сам ли сте, или водите някого със себе си.
към текста >>

Колкото повече чувствате това отклонение, толкова и страданието ви ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнете в правия път.
И като страдате, пак се радвайте, макар че страданията не са приятни. Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите. По степента но страданието, ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувствате това отклонение, толкова и страданието ви ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнете в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека,толкова по мъчно може да се върне. Който много страда, той лесно се връща, лесно изправя своето отклонение. Ако се родите изново, можете да видите Царството Божие. Те казвам сега на всинца ви, че ако се родите изново, ще видите Царството Божие и ще разберете Божиите пътища. И тогава знанията на вашия учител, на вашата майка, на вашия баща, и на всички около вас ще имат смисъл.
към текста >>

Те казвам сега на всинца ви, че ако се родите изново, ще видите Царството Божие и ще разберете Божиите пътища.
Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувствате това отклонение, толкова и страданието ви ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнете в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека,толкова по мъчно може да се върне. Който много страда, той лесно се връща, лесно изправя своето отклонение. Ако се родите изново, можете да видите Царството Божие. Те казвам сега на всинца ви, че ако се родите изново, ще видите Царството Божие и ще разберете Божиите пътища. И тогава знанията на вашия учител, на вашата майка, на вашия баща, и на всички около вас ще имат смисъл. Тогава вие ще разберете защо сте дошли на земята, и защо трябва де отидете на онзи свят. 29. III. 1936 год. ШЕСТОТО ЧУВСТВО Исторически преглед (Из книгата със същото заглавие на проф.
към текста >>

съвсем не знае, и дори неща, които никое човешко същество, не можеше да узнае по обикновените познавателни пътища. А.
Макар че телепатията съвсем не е едно просто явление, нещата фактически са още по-сложни. Без съмнение, телепатичните явления са неоспорими. Такива силни доказателства са дадени, че те не могат да бъдат подложени на съмнение; но обяснението им чрез едновременни мозъчни вибрации, понякога достатъчно, в много случаи е съвършено недостатъчно. И наистина, в много случаи, индивида Б. узнаваше (чрез своето шесто чувство) неща, които индивида А. съвсем не знае, и дори неща, които никое човешко същество, не можеше да узнае по обикновените познавателни пътища. А. възпроизвежда една рисунка, която Б. му дава. Ако Б. знаеше тази рисунка, това може би щеше да се дължи не телепатията. Но това обяснение не може винаги да се даде; защото често А.
към текста >>

едно познание на действителността по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия.
От 1883 г. до 1920 год. бяха установени множество факти, (наблюдения и опити). Тогава, за да резюмирам достигнатите знания, аз публикувах моя Трактат върху Метапсихиката, основан върху множество лично мои наблюдения, трактат, който веднага бе преведен на английски, немски и испански. В тази книга аз допусках, без да кажа това тъй категорично, както правя това тук, че съществува едно шесто чувство, т. е. едно познание на действителността по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Всеки ден обаче доказателствата се увеличаваха. Те образуваха един толкова внушителен сбор от наблюдения и експерименти, че на Международния Конгрес на физиолозите в Единбург аз можах да представя фактите пред стеклите се хора на науката като една нова и твърде важна глава във физиологията. Лична опитност на автора на книгата Измежду многобройните и разнообразни случаи на проява на шестото чувство, които Шарл Рише дава в своята книга, има и няколко такива лично преживени от него, от които ние тук даваме три случая: А. Преди години аз посетих една дама, която никога не беше влизала в моята лаборатория и не бе запозната с физиологията. Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки.
към текста >>

Аз имах този ден за пръв път от двадесет години в моята лаборатория на булевард Брюн, експеримент със змиорки(две змиорки) за да им взема кръв.
Преди години аз посетих една дама, която никога не беше влизала в моята лаборатория и не бе запозната с физиологията. Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки. Тогава, естествено, без да й кажа защо, аз я замолих да ми разкаже своя сън. Ето текстуално нейните думи: „Това бяха по скоро две змиорки, отколкото две змии. защото аз видях техния бял корем и тяхната лепкава кожа и си казах: не обичам много тези животни, обаче неприятно ми е когато виждам да ги измъчват.“ И тоя сън беше чудно подобен на това, което аз бях правил вечерта на 1 декември. Аз имах този ден за пръв път от двадесет години в моята лаборатория на булевард Брюн, експеримент със змиорки(две змиорки) за да им взема кръв. Бях ги поставил в неподвижно състояние на една маса. Белият им седефен корем ми бе направил впечатление. Естествено, аз не бях говорил никому за този експеримент. Б. Бях у дома, в библиотеката си, една вечер през зимата на 1899 год. Жена ми бе отишла тази вечер на опера с дъщеря ми Луиза.
към текста >>

Внезапно към 22 и половина часа, аз си представих за пръв път в живото си и без да има и най-малката следа от дим в стаята, че в операта има пожар.
Бях ги поставил в неподвижно състояние на една маса. Белият им седефен корем ми бе направил впечатление. Естествено, аз не бях говорил никому за този експеримент. Б. Бях у дома, в библиотеката си, една вечер през зимата на 1899 год. Жена ми бе отишла тази вечер на опера с дъщеря ми Луиза. Внезапно към 22 и половина часа, аз си представих за пръв път в живото си и без да има и най-малката следа от дим в стаята, че в операта има пожар. Убеждението ми бе тъй силно, че аз написах на едно парче хартия: огън! огън! След няколко минути, смятайки, че това не е достатъчно, аз написах „Att! “ (т. е. attention — внимание), След това аз се заех отново, без никакво друго безпокойство, с моята работа.
към текста >>

Това е единствения път, когато съм правил знак върху пощенския регистър.
Г-жа Шарко караше автомобила но той вървеше с такава скорост, че аз се страхувах от нещастие. И нещастието се случи и ме събуди. В същност, това бе само раздавача, който ми носеше препоръчано писмо. И веднага вземайки в ръка писмото, аз не знам наистина на какво да отдам това впечатление — аз помислих, че има някаква връзка между съня ми и препоръчаното писмо, което получавах. (И това е извънредно важно.) Аз бях толкова уверен в това, че за до го отбележа с никакъв знак аз сложих един малък кръст, (свидетелство, което и сега може да се намери) върху пощенския регистър за подписите. Това е единствения път, когато съм правил знак върху пощенския регистър. Когато отворих писмото, видях, че то идва от Азорските острови. То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови. Лети младежо! Лети младежо във висините, под ведри, сини небеса! Лети младежо, с мечтите ти ще извършиш чудеса!
към текста >>

____________________________ Където има песен — Живота бива лесен, Скръб го не обладава, Денят му нощ не става.
продължавала тя да се сърди. — Мед ли тече от песента ти, та се страхуваш да се не разлее? Славеят не обърнал внимание не думите й. Само от време навреме усмихнат смахал й да даде ухо на онова, което следва. Като залязло слънцето, той млъкнал и се огледал наоколо, но Скръбта вече отдавна не била там. ____________________________ Където има песен — Живота бива лесен, Скръб го не обладава, Денят му нощ не става. Дядо Благо Яжте пиперки! Новите възгледи върху храната и храненето подчертават, какво стойността на храната за човешкото здраве зависи не само от белтъчините, а в голяма степен и от витамините и минералните соли, които се намират о хранителните материали в суров вид, а най-много в зеленчуците и овощията. Най новите изследвания, направени в последно време в опитната станция в Ню-Йорк, хвърлят нова светлина по въпроса за нахождението на много ценния за здравето на хората витамин С в зеленчуците, и се оборва господстващото до сега мнение, че най-богати с тоя витамин са портокалите и доматите. Витаминът С осигурява за човека хармонично кръвообразуване и, по такъв начин. чрез възприемането му се предпазваме от малокръвие; при здравата кръв този витамин предпазва от хронически артрити, с други думи от болести, които се дължат на вредни утайки в човешкия организъм, особено при изобилна месна храна или по-скоро с много богата на белтъчини храна.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество.
И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение. Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и опазва винаги онези раси, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея. Славяни, слушайте словото на общочовешките учители между вас и гласовете на великите си пророци, защото чрез тях Бог ви изявява волята си и ви учи как да въдворите царството небесно на земята. И. А.
към текста >>

Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и опазва винаги онези раси, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея.
Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение. Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и опазва винаги онези раси, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея. Славяни, слушайте словото на общочовешките учители между вас и гласовете на великите си пророци, защото чрез тях Бог ви изявява волята си и ви учи как да въдворите царството небесно на земята. И. А. Изворски НАЙ-ВАЖНОТО (по повод на една статия) Днес хората са изгубили най-важното в живото. Напразно някои си мислят, че просветата, такава, каквато я получават в днешните училища, ще им помогне да го намерят. Тъкмо обратното!
към текста >>

Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)?
Кажете ми — Кой ученик, след като е завършил гимназия не е изгубил най-важното, не е загубил истинския смисъл на живота? Колцина са тия. които, в училището и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ? Колцина са тия, чието съзнание не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили? Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите? Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)? Каква е тая наука, която не знае що е човек, в своята същина, от къде той идва и къде отива и какъв е истинският смисъл на неговия живот на земята ? Наука на суеверието, наука на заблуждението, наука на тъмнината е тая, която убива в човека вярата му в себе си и в Бога и с това му отнема смисъла на живота. Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот. Но ако животът на човека не свършва в гроба, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е. науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му.
към текста >>

Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот.
Колцина са тия, чието съзнание не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили? Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите? Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)? Каква е тая наука, която не знае що е човек, в своята същина, от къде той идва и къде отива и какъв е истинският смисъл на неговия живот на земята ? Наука на суеверието, наука на заблуждението, наука на тъмнината е тая, която убива в човека вярата му в себе си и в Бога и с това му отнема смисъла на живота. Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот. Но ако животът на човека не свършва в гроба, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е. науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му. За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота. Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността.
към текста >>

Но ако животът на човека не свършва в гроба, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е.
Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите? Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)? Каква е тая наука, която не знае що е човек, в своята същина, от къде той идва и къде отива и какъв е истинският смисъл на неговия живот на земята ? Наука на суеверието, наука на заблуждението, наука на тъмнината е тая, която убива в човека вярата му в себе си и в Бога и с това му отнема смисъла на живота. Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот. Но ако животът на човека не свършва в гроба, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е. науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му. За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота. Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността. Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството.
към текста >>

Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство.
Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за. живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата. Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство. Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С. Калименов Детето и живота Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот.
към текста >>

Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество.
която човешкият дух преследва в краткия земен живот. От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка. И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност. Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност. Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество. Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа. От гледището на висшата етика, от гледището на Новото, което сега идва в света, храната, с която днешните педагози подхранват детската душа, не издържа критика. Както родители, така и възпитатели, готвят детето за гладиатор върху жестоката арена на живота — готвят го да убива, да тъпче, да смазва по слабите, готвят го да се издигне като човек сам за себе си, без оглед на общите интереси на човешкото общество, както те са схващани от гледището на едно по-възвишено разбиране не живота. Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане.
към текста >>

Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път.
Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота. Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Кой е най-голям в Царството небесно. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно?
към текста >>

Той търси път.
Има нещо в природата, което заблуждава хората. Всички хора се заблуждават от него. Затова и светиите трябва да се пазят. Когато човек се въздигне на една висока точка в своя живот, ще го постигне това, което никога не е очаквал. Христос казва: „Аз победих света.“ Той работи сега за уреждане на света, но това още не е постигнато. Той търси път. начин, по който хората да благуват. Но това нещо с насилие не може да стане. Пак казвам: Има нещо в света, което заблуждава хората, което насочва тяхната дейност там от където ще им дойдат всичките нещастия. По силата на това внушение, всеки човек мисли, че той е на правата страна, а които не мислят като него, са на крива страна. Прав човек, поне от човешко гледище е онзи, който може да гледа на, човека, като на себе си.
към текста >>

Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората.
Всичко каквото ви дойде на ум, там го има. Само че нещата трябва да се преведат добре. Това. дето се говори за братство, за равенство, за социални въпроси, все го има там. Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите. Ангелите имат и една велика неука, в сравнение с която съвременната неука е детска залъгалка. Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората. Некои, които не разбират, казват, че науката е от дявола. Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората.
към текста >>

Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие.
Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз. което живее у вас. Знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света.
към текста >>

Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили.
В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз. което живее у вас. Знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света. Другите работи ще дойдат сами по себе си.
към текста >>

Само по този път ще влезете в Царството Божие и ще разберете, че най-голям в Царството Божие е този, който познава Бога и Го люби.
Като ставате сутрин, мислете за Господа, който живее във вас. Господ мисли за нас, да ни даде най доброто. Той е създал всички блага заради нас. И вие ще опитате всички блага, но всяко на своето време. Така като мислите за Бога, вие се свързвате с висшето в себе си и с висшите разумни същества в света. Само по този път ще влезете в Царството Божие и ще разберете, че най-голям в Царството Божие е този, който познава Бога и Го люби. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА от Д. Антонова Градинар В градината на татко Аз семка посадих. Поникна. За дръвчето Аз дълго се трудих. * И в ранен час разцъфна, Голяма радост бе! И дойде есен златна Плод чуден там узре!
към текста >>

КАЛИНКАТА: Кой ми пътя в тъмнината С тази светлинка огря?
* А душата като птица, Взе го на крилата. И отнесе го далече, Где цъфтят цветята. * И детето се усмихна, Светнаха очите Бог каза си: „На земята Те ми са звездите! “ Калинка и Светулка СВЕТУЛКАТА: Да летиш е тъй чудесно Над узрелите нивя! .. . КАЛИНКАТА: Кой ми пътя в тъмнината С тази светлинка огря? СВЬТУЛКАТА: Аз съм, кротичка калинке, Но къде така сама? И защо си закъсняла Тъй далече от дома? КАЛИНКАТА: Бях на извора, че мама Болничка е на легло, А пък тъмно е, не виждам И обърках към село! СВЕТУЛКАТА: Не грижи се ти, сестрице, С тази светлинка във мен Ще посветя ти дордето Стигнеш ти домът рожден! КАЛИНКАТА: Колко си добра, светулке!
към текста >>

Злото го дебне и под път и над път, както се казва.
Първите се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони. Който на изпълнява човешките закони се нарича виновник. Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор. А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва. Така, грешниците страдат тука на земята до като разберат Божиите закони, които са нарушили и поискат от Бога прошка, като почнат в същото време да изпълняват нарушените закони. Тогава Бог прощава греховете им. Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително.
към текста >>

— Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха!
Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола. Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче. — Какво мислиш толкова дни тука? Запитал той седящия под върбата. — Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха! — викнал Черноокият, — това е проста работа. Направи воденица! — А какво нещо е воденица? — Воденица е два големи околчести камъни и един воден поток. Потокът ще кара камъните да работят, а ти ща ги гледаш и ще ядеш топли пити.
към текста >>

А като общо норма, дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на ши ята.
Учителя препоръчва дълбоко и пълно дишане. Като норма на носа в здравия човек Учителя сочи 3 см. широчина. По-голямата или по-малка широчина Той смята като отрицателен признак. Подобна характерологична норма, Учителя дава и за врата 30 см. за нормална 165 см, височина. А като общо норма, дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на ши ята. Два пъти обиколката на шията — обиколката на кръста. Всяко отклонение плюс или минус е признак на качества на притежателя им. Намали ли се дебелината на врата, изтънее ли (в туберкулозните), това е лош признак, но и увеличили се много, (апоплектичните натури), това е също не добър знак. Късите дебели вратове са признак на затлъстяване и апоплексия. Старите гърци са смятали като норма лицето да е равно на една десета от ръста на тялото, а челото на една трета от лицето. Л.
към текста >>

Два пъти обиколката на шията — обиколката на кръста.
Като норма на носа в здравия човек Учителя сочи 3 см. широчина. По-голямата или по-малка широчина Той смята като отрицателен признак. Подобна характерологична норма, Учителя дава и за врата 30 см. за нормална 165 см, височина. А като общо норма, дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на ши ята. Два пъти обиколката на шията — обиколката на кръста. Всяко отклонение плюс или минус е признак на качества на притежателя им. Намали ли се дебелината на врата, изтънее ли (в туберкулозните), това е лош признак, но и увеличили се много, (апоплектичните натури), това е също не добър знак. Късите дебели вратове са признак на затлъстяване и апоплексия. Старите гърци са смятали като норма лицето да е равно на една десета от ръста на тялото, а челото на една трета от лицето. Л. Лулчев (следва) Една сказка На 20.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно.
към текста >>

Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот.
Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости. Истинският живот е живот на творчество. Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие. Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот. Без нея, истинският живот никога не ще дойде. Само когато се очистим, ний ще го познаем. Истинският живот е живот на будно съзнание. Има тъмни области в живота. Има периоди на изпитания.
към текста >>

Има съблазни и изкушения, има тъмни сили в света, които използват слабите страни на човека, за да го тласнат по хлъзгавите пътеки на греха и смъртта.
Без нея, истинският живот никога не ще дойде. Само когато се очистим, ний ще го познаем. Истинският живот е живот на будно съзнание. Има тъмни области в живота. Има периоди на изпитания. Има съблазни и изкушения, има тъмни сили в света, които използват слабите страни на човека, за да го тласнат по хлъзгавите пътеки на греха и смъртта. Затова, в истинския живот. съзнанието трябва винаги да бъде будно. Подадеш ли се на изкушението, истинският живот спира; преодолееш ли го, той отново протича през теб. Истинският живот е живот е хармония с природните закони. В него яденето, спането, характера на чувствата, мислите и постъпките, са точно определени.
към текста >>

Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване.
В него всичко е в пълна хармония и не става никакво нарушение или противодействие на природните закони. Истинският живот е живот на правилно разбиране. В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко. Всичко е ясно за този, който правилно разбира нещата. Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне! За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна. Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот.
към текста >>

Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път.
И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците. И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет. Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил. През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие.
към текста >>

Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси.
П а ш о в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из неделната беседа „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески! “ – 24.01.1937 г.) „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. (Еванг. Йоана 3 гл. 14 ст.) За да стане всичко ясно на човека, той трябва да има условия — външни и вътрешни. Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива? — За него физическият свят щеше да бъде затворен. За да живеем на физическия свят и да се ползваме от благата, които са вложени в него, ние трябва да имаме органи. Чрез тези органи се проявява човешкия ум и човешката душа, и се проучват знанието и мъдростта, които са вложени в този свят. „Както Мойсей издигна змията в пустинята“.
към текста >>

Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата.
културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо.
към текста >>

По този път са създадени лошите условия, при които живеем сега.
Същият закон е и за нас. Това, което сме сега, е резултат на нашите идеи, мисли и стремежи, с които сме живели в миналото. Идеите и стремежите, с които сега живеем, ще определят нашето бъдеще. И всички тези противоречия, в които живеят съвременните хора, са резултат на минали заблуждения, с които хората са живели. Този тормоз и незачитане на човека в човека е резултат на стремежа за власт и господство, с които са живели хората в миналото. По този път са създадени лошите условия, при които живеем сега. Това се дължи на лисата на знание и приложение на знанието. Хората мислят, че с лъжи и хитрини могат да живеят на този свят. Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си.
към текста >>

Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали.
Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.
към текста >>

Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти.
Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят.
към текста >>

Няколко пъти той взе думата и бе бурно аплодиран.
Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до децата на светлината. С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“ Със съидейнически и искрен поздрав. Vasil Dorosenko — Полша В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката На 6-8 декември 1936 год. се състоя в Познан — Полша първият за цяла Полша конгрес на езотериците и метапсихистите, в който взе участие българския ни гост, бр. П. Пампоров. Няколко пъти той взе думата и бе бурно аплодиран. Той говори на полски език и на български и направи добро впечатление на присъстващите. Понеже българския език звучи малко подобно на полският, доста добре можаха да разберат сказките му държани на български! St. W. Отзиви в Полша В януарския брой на списание „Hejnal“ е печатана статия: „Братски отзив на българин до Полша“, от П. Пампоров, а в по-предишните неколко броя последователно даваха в превод статии от Учителя.
към текста >>

Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12.
Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12. Същността на бъдещето като задача, като императив. Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70). Осъществяване свободата и щастието зависи от нас самите, от нашата добра воля. „Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н.
към текста >>

Пампоров ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ „От горите в планините зависи плодородието в равнините“ Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история.
В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи. (следва) П. Г. Пампоров ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ „От горите в планините зависи плодородието в равнините“ Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история. Ето защо, днес празнувайки „Седмицата на гората“, нека ми бъде позволено да каже няколко думи за този неизчерпаем източник на стопански и културни блага. За да се види колко е голяма ролята на гората в стопанско отношение в живота на един народ, достатъчно е да се посочи само значението й в земеделското стопанство. Горската растителност е първата, която взема най-активно участие в образуването, запазването и повишаване плодородието на почвата. Корените на дърветата механически и химически способстват за разпадането на скалите, които, подпомогнати от разлагащите се клонки и листа, образуват плодородната земеделско почва. Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества.
към текста >>

И наистина, в горите дъждовете са по-чести, по-продължителни, обаче не така поройни, както в обезлесените места.
Горската растителност е първата, която взема най-активно участие в образуването, запазването и повишаване плодородието на почвата. Корените на дърветата механически и химически способстват за разпадането на скалите, които, подпомогнати от разлагащите се клонки и листа, образуват плодородната земеделско почва. Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества. Горите спомагат и по други начин за увеличение плодородието на почвата, а именно чрез благотворното им влияние върху валежите. От направените наблюдения и изучавания е констатирано, че те указват влияние върху по-правилното и равномерно разпределение на дъждовете и снеговете. И наистина, в горите дъждовете са по-чести, по-продължителни, обаче не така поройни, както в обезлесените места. Поради по-честите дъждове, които се забелязват да падат в горите, създадено е поверие, че горите имат свойство да привличат дъждовете. Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила на гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни пари, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие на което тези водни пари, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци. По този начин, горите увеличават поддържат водите в изворите, езерата и блатата и ред други вододайни места, Ако да не беше гората, то всички посочени вододайни места, биха намалили или съвсем изгубили водите си. Ето защо ако търсим причината за летните суши, които през последните години често ни спохождат, то като такава, трябва да се посочи поголовното обезлесяване. Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета.
към текста >>

Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила на гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни пари, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие на което тези водни пари, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци.
Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества. Горите спомагат и по други начин за увеличение плодородието на почвата, а именно чрез благотворното им влияние върху валежите. От направените наблюдения и изучавания е констатирано, че те указват влияние върху по-правилното и равномерно разпределение на дъждовете и снеговете. И наистина, в горите дъждовете са по-чести, по-продължителни, обаче не така поройни, както в обезлесените места. Поради по-честите дъждове, които се забелязват да падат в горите, създадено е поверие, че горите имат свойство да привличат дъждовете. Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила на гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни пари, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие на което тези водни пари, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци. По този начин, горите увеличават поддържат водите в изворите, езерата и блатата и ред други вододайни места, Ако да не беше гората, то всички посочени вододайни места, биха намалили или съвсем изгубили водите си. Ето защо ако търсим причината за летните суши, които през последните години често ни спохождат, то като такава, трябва да се посочи поголовното обезлесяване. Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета. Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир.
към текста >>

Освен тези ползи, които гората ни дава по посочения косвен път, има и други, които идват пряко.
По този начин, горите увеличават поддържат водите в изворите, езерата и блатата и ред други вододайни места, Ако да не беше гората, то всички посочени вододайни места, биха намалили или съвсем изгубили водите си. Ето защо ако търсим причината за летните суши, които през последните години често ни спохождат, то като такава, трябва да се посочи поголовното обезлесяване. Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета. Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир. Освен тези ползи, които гората ни дава по посочения косвен път, има и други, които идват пряко. Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „дървесината.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство. Ето защо, девизът „Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни. Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този девиз прогърми и в най-затънтените селища и колиби. Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората.
към текста >>

Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората.
Освен тези ползи, които гората ни дава по посочения косвен път, има и други, които идват пряко. Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „дървесината.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство. Ето защо, девизът „Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни. Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този девиз прогърми и в най-затънтените селища и колиби. Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство. Лесничей: П. К. гр. Севлиево Benitta При болния От няколко нощи тя виждаше все същият болен млад човек. Не можеше да разбере — сънува ли, или е будна, но тя много ясно виждаше бледото му голямо чело, слабите хлътнали страни и големи черни горящи очи, които гледаха с трескаво очакване.
към текста >>

И за следващите тоя път няма смърт, а само живот, който никога се не свършва.
А има една радост, която не притихва — тя е да Нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да облекчиш страждущия. . . Има една младост, която не остарява, тя се подържа от непреривната любов към всичко живо. И когато тя е в сърцето на човека в него няма място за омразата, лъжата, измамата . . . И за следващите тоя път няма смърт, а само живот, който никога се не свършва. И те продължават да работят между светлите същества, които ти виждаш в сънищата си и наяве. Кое предпочиташ? — Това, което казваш ти. — Тогава стани и ела след мен. —- Да, отвръщаше мислено тя и ставаше и напущаше веселата компания, изпращана от десетки учудени очи, презрителни усмивки, зад които се криеха недоизказани подигравателни мисли.
към текста >>

Друг път почукваше с треперещи пръсти и свито сърце на завесен прозорец, откъдето се показваше разплаканото лице на отчаяно човешко същество .
Когато излизаше на улицата, тя се спираше и питаше тихо! — Къде? И тръгваше тогава по вътрешен усет, водена от невидима ръка, за да спре при бедна къщичка, където май ката е болна, а невръстни дечица плачат край нея . . . Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от децата, с хиляди поръки пак да дойде. Друг път почукваше с треперещи пръсти и свито сърце на завесен прозорец, откъдето се показваше разплаканото лице на отчаяно човешко същество . . . И нямаше по голяма радост за нея от това, да види след някое време сълзите проблеснали в усмивка, отчаянието превърнато в надежда. Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота . . . Но майка й вечер я мъмреше и упрекваше, че тъй както живее, дом и род няма да има.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* О, кой в тоз час е пътник в планина?
* Потичат вадички, а после и порой — Стихия мътна спуска се, тече, И огласява въздуха с вой. Скали, дървета, тиня с шум влече. * Изстине въздуха, нахълтват и мъгли. Намръщени см езерни води. Небето сиво, дъжд безспир вали И влага вред настръхнала седи. * О, кой в тоз час е пътник в планина? Дали мъгли не ще го заблудят. Дали си има дрехи и храна. Дали нозе му могат да вървят? * Чуй, пътниче, не се плаши, напред! Не ще повреди тебе буря зла; И в бурята е Бог, живее Той навред.
към текста >>

* Чуй, пътниче, не се плаши, напред!
Небето сиво, дъжд безспир вали И влага вред настръхнала седи. * О, кой в тоз час е пътник в планина? Дали мъгли не ще го заблудят. Дали си има дрехи и храна. Дали нозе му могат да вървят? * Чуй, пътниче, не се плаши, напред! Не ще повреди тебе буря зла; И в бурята е Бог, живее Той навред. В светкавици и гръм и облаци, мъгла. Рила, 1. VIII. 1936 г. О. Славчева Паневритмия!
към текста >>

Учителю, хиляди пъти ти благодарим, и никога не можем ти се отблагодарим, че ни я даде.
Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия. Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия! — връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух. Учителю, хиляди пъти ти благодарим, и никога не можем ти се отблагодарим, че ни я даде. С. К. Християнството като религия на бъдещето Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека. Мнозина смятат, че християнството е изиграло вече своята историческа роля, изпълнило е мисията си, дало е на света това, което трябваше да даде, и трябва да се замести с нова религия. И някои вече я прокламират, без сами да знаят какво правят. Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството.
към текста >>

До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята.
Мнозина смятат, че християнството е изиграло вече своята историческа роля, изпълнило е мисията си, дало е на света това, което трябваше да даде, и трябва да се замести с нова религия. И някои вече я прокламират, без сами да знаят какво правят. Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството. Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече. С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие. До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята. В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса.
към текста >>

Това не е мисъл и по този път нищо няма да разреши.
Преди всичко човек трябва да спре изтичането на нервната енергия в себе си, като я впрегне на работа. Всички онези тревоги и безпокойства, с които хората живеят, са безполезни изразходвания на енергии. Няма какво да се тревожите и безпокоите. Впрегнете мисълта си на работа и всичко, каквото ви тревожи и безпокои ще изчезне. Някой седи и мисли, какво ще стане като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т. н. Това не е мисъл и по този път нищо няма да разреши. Които по този начин са търсили онзи свят, и след като са умирали пак са оставали в този свят. А има хора, които знаят да мислят, и които спазват закона за икономията на енергията в природете, които живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот. С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца.
към текста >>

Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца.
Това не е мисъл и по този път нищо няма да разреши. Които по този начин са търсили онзи свят, и след като са умирали пак са оставали в този свят. А има хора, които знаят да мислят, и които спазват закона за икономията на енергията в природете, които живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот. С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години.
към текста >>

И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия.
Които по този начин са търсили онзи свят, и след като са умирали пак са оставали в този свят. А има хора, които знаят да мислят, и които спазват закона за икономията на енергията в природете, които живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот. С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения.
към текста >>

Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра.
А има хора, които знаят да мислят, и които спазват закона за икономията на енергията в природете, които живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот. С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята.
към текста >>

Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път.
С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята. Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представлява един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа, и изучава нейните закони. Вие ще кажете, че не се интересувате от придобивките на науката, не се интересувате от научните схващания за млечния път, че не се интересувате от хората.
към текста >>

А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години.
Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята. Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представлява един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа, и изучава нейните закони. Вие ще кажете, че не се интересувате от придобивките на науката, не се интересувате от научните схващания за млечния път, че не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, и после и от цялата природа.
към текста >>

Вие ще кажете, че не се интересувате от придобивките на науката, не се интересувате от научните схващания за млечния път, че не се интересувате от хората.
Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята. Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представлява един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа, и изучава нейните закони. Вие ще кажете, че не се интересувате от придобивките на науката, не се интересувате от научните схващания за млечния път, че не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, и после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка. Това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден вие ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си. Без тези външни и вътрешни богатства, вие не бихте могли да се развивате. Вие всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
към текста >>

той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.
Ще кажете — може ли да стане това нещо? — Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата. В сеете трябва да се възцари истината. И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас. Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като Любов в себе си; възприемете Бога като знание и светлина в себе си. възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди.
към текста >>

Писма от баща ни получавахме редов но: понякога два, понякога един път седмично.
1912 год. войната Заедно с всички годни за оръжие българи, за бойното поле замина и моят баща. Мъката едва дочака неговото излизане от къщи, за да се настани в душите ни. Затекоха безрадостни дни, безсънни нощи, през които отправяхме топли молитви към Бога и със сълзи на очи го молехме да бди над „татко“ и час по скоро да ни го доведе здрав и весел. Дните протекоха еднообразно, в постоянно очакване новини от фронта. Писма от баща ни получавахме редов но: понякога два, понякога един път седмично. Те бяха за нас и утеха, и радост, и надежда за по-скорошно за връщане. Една седмица протече без да получим писмо. В непрекъснато очакване премина и втора. . . Страхът от неизвестното се примесваше с лошите предчувствия, загнездваше се в душите и ни заставяше често да бършем скрито една от друга насълзените очи.
към текста >>

Пътната врата леко изскърца и по двора отекнаха познати стъпки, стъпките на баща ми и ритмичното чукаме на сабята му.
Страхът от неизвестното се примесваше с лошите предчувствия, загнездваше се в душите и ни заставяше често да бършем скрито една от друга насълзените очи. Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее тъгата на мама и баба. Дали слушаха, дали разбираха нещо, от това, което се четеше, беше доста съмнително, защото, вперили погледи някъде в стената, скръстили ръце, те често и дълбоко въздишаха. Вероятно, и те като мене, си представяха бойните окопи и землянките, така, както бяхме ги виждали по картините и никой друг не забелязваше там, всред пръскащите се гранати и дъжд от куршуми, освен него — бащата. В един момент всички изтръпнахме. Пътната врата леко изскърца и по двора отекнаха познати стъпки, стъпките на баща ми и ритмичното чукаме на сабята му. Наострихме уши. В стаята мъртва тишина. Познатите стъпки приближиха до прозореца. —Той иде! — извика майка ми луда от радост и се затича към вратата.
към текста >>

__________________ Който търси лесен път, Или вечно топъл кът.
Аз си нося на гръб хижа. И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст. Уви, скоро дошла зима и донесла що си има: мраз и студ, и северният вятър луд. Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило. Пукнало се, разпиляло, казано на наш език умряло. __________________ Който търси лесен път, Или вечно топъл кът. Пророкувам му от нине — Гол и гладен ще загине. Дядо Благо
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако бях учител, щях да карам децата по три пъти на ден да пеят.
Той се образува от две течения, които образуват около очите една осморка. Ъгълът, който се образува от тези две течения, от тези две енергии, представлява музикалния център. Следователно, музиката в човека е един възел, който съединява електричеството и магнетизма, за да носи човешките добродетели. И ако мисълта на човека не се влияе от тези възли, ако тези проводници не са съединени, човек не може да направи нищо особено в света. Днес всички говорят за възпитанието на децата. Ако бях учител, щях да карам децата по три пъти на ден да пеят. Като пеят те ще бъдат здрави. Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но ще накарам мъжът, жената и децата да пеят по три пъти на ден. Тук не е въпрос за вярата. Приложете пеенето и ще видите неговите резултати. Не е важно всички да ви чу ват като пеете, защото в тихото пеене и на небето могат да ви чуят, а като кряскате, и на един километър не могат да ви чуят.
към текста >>

Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но ще накарам мъжът, жената и децата да пеят по три пъти на ден.
Следователно, музиката в човека е един възел, който съединява електричеството и магнетизма, за да носи човешките добродетели. И ако мисълта на човека не се влияе от тези възли, ако тези проводници не са съединени, човек не може да направи нищо особено в света. Днес всички говорят за възпитанието на децата. Ако бях учител, щях да карам децата по три пъти на ден да пеят. Като пеят те ще бъдат здрави. Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но ще накарам мъжът, жената и децата да пеят по три пъти на ден. Тук не е въпрос за вярата. Приложете пеенето и ще видите неговите резултати. Не е важно всички да ви чу ват като пеете, защото в тихото пеене и на небето могат да ви чуят, а като кряскате, и на един километър не могат да ви чуят. Тихото пеене, когато е изпълнено с любов, се чува и на онзи свят. При тихото пеене мисълта е силна.
към текста >>

Вие мислили ли сте някой път за себе си?
Понеже нямат тази опитност, това знание. Не е въпрос само теоретически човек да знае вещата, но трябва да ги е опитал, да даде един образец. Та когато на Христа казаха, че братята Му стоят вън, Той каза: „Всеки, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е брат, и сестра, и майка.“ Значи, ако в даден момент човек не може да отдели в себе си онези мисли, чувства и постъпки, които му помагат, той не може да познае кой е неговия брат, сестра и майка. В всеки човек има известни мисли, чувства и постъпки, които му помагат. И той трябва да ги познава, да ги отличава от другите. Вие мислили ли сте някой път за себе си? Ще кажете, че сте мислили. Но знаете ли колко сложен процес е мисълта? В всяка мисъл на човека се намесват безброй същества, разумни и неразумни. Разумните същества се интересуват от вашата мисъл. И ако решите нещо криво, те казват, че не е така Ти седиш с дни, мислиш върху нещо, бориш се, a те ти нашепват, че не е така, както мислиш.
към текста >>

Някой път правата постъпка идва първа, а някога последна.
И ако решите нещо криво, те казват, че не е така Ти седиш с дни, мислиш върху нещо, бориш се, a те ти нашепват, че не е така, както мислиш. И след като се подчиниш на тази Божествена мисъл, която ти нашепва нещо, ти изпитваш в себе си мир и радост. И всякога, когато не послушваме тези разумни същества, отпосле ние биваме принудени да съжаляваме. Затова спазвайте законите, които функционират в природата. Два Закона има, които трябва да имате пред вид: някога правата мисъл идва първа, а някога последна. Някой път правата постъпка идва първа, а някога последна. Коя е диагнозата, по която можете да познаете кога правата мисъл е първа и кога е последна? Когато не си раздвоен нито в мисълта си, нито в чувствата, нито в постъпките си, правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са дошли първи. Щом си раздвоен в мислите, в чувствата и в постъпките си, ще знаеш, че първата мисъл, чувство или постъпка, не са прави. Тогава ще чакате да дойде последната мисъл, Последното чувство и последната постъпка. Следователно, човек трябва да знае, че при всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка той решава една задача.
към текста >>

Ако в мисълта на човека седи идеята да изпълни първом своята воля, а после волята на Бога, той е на крив път.
Ако искаш да знаеш, дали си добър човек, виж дали има нещо в тебе, което куца. Ако има нещо, което куца, ти не си добър. Ако няма такова нещо, ти си добър. Вейки момент, когато проявяваме известна постъпка, ние трябва да участваме с цялото си естество. Ако в този момент изпълняваме волята Божия, ние сме добри. Ако в мисълта на човека седи идеята да изпълни първом своята воля, а после волята на Бога, той е на крив път. Неговата мисъл е крива. Защото мисълта на човека не е в състояние да схване всички възможности. С такава мисъл човек може да схване една възможност, но една негова права мисъл, едно негово добро чувство и една добра постъпка определят живота му за 25,000 години. Лошата постъпка може да определи живота му най-много за сто години. Значи, ако човек направи едно зло, за сто години все зле ще му върви.
към текста >>

При съвременното възпитание трябва да се има пред вид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складирал нейната енергия и не я използват.
* За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си каквито тонове желае. * Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не с музикален. * Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. * Хората страдат от излишък на енергия, която не са разработили. При съвременното възпитание трябва да се има пред вид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складирал нейната енергия и не я използват. УЧЕТЕ МУЗИКА Музиката е най-великото изкуство и най-великата наука! Музиката е алфата и омегата, началото и края, ядката, същината на живота! Целият свят е създаден и се движи от музиката! Музиката трябва да бъде идеала на човека. Няма по-важно нещо от музиката.
към текста >>

която винаги ще ги насочва в правия път.
Няма по-важно нещо от музиката. Образование и възпитание, в които не е застъпена нашироко музиката, не могат да дадат големи резултати. Защото музиката е почва, условия: слънчева светлина и благодатна влага, които дават възможност да расте в човека всичко добро. Родители, създайте за децата си условия да учат музика, и вие сте вече изпълнили половината от дълга си към тях. Защото музиката е мощна сила. която винаги ще ги насочва в правия път. Деца и възрастни, мъже и жени, бедни и богати, учете музика! Защото, при всички горчивини, неприятности, грижи и страдания, които животът неизбежно ви носи, само музиката може да ви направи щастливи! Музикалното образование трябва да започва още от основното училище! Ако държавата не е достигнала да съзнае това, то родителите, които истински обичат децата си, не трябва да го забравят. Всяко дете на 10 годишни възраст, и дори по-рано, трябва да притежава музикален инструмент и да учи музика!
към текста >>

Варенето, пърженето, печенето на продуктите много пъти убива количеството на витамините.
Откритието на тия вещества стана с изучаването на болестта Бери-бери. Последната е позната в Япония от преди хиляда години и от нея заболяват 50,000 души годишно със следните признаци: отоци по краищата, ушите, набиране течност в корема, гърдите, отслабване, затлъстяване и др. За тази болест в 1897 година Еуктан откри, че се явява там дето се употребява за ядене излъскан (олющен ориз) и като се дадат отпадъци от олющения ориз на болните, те се поправят. Казимир Функ изолира това вещество — витамина и констатира, че то издържа 130 градуса и се намира не само в оризените трици, но и в растителната храна, зеленчуци, плодове, моркови. В какво малко количество се намират витамините се вижда от това, че от хиляда килограма оризени трици може да се получи 1 кг. витамин. Варенето, пърженето, печенето на продуктите много пъти убива количеството на витамините. Липсата на витамини в храната докарва и други тежки повреди на организма — рахитизъм у децата, скорбут, пелагра. От скорбут заболяват, тия които ядат консервирани зеленчуци. Пелагра се явява когато се храним само с царевица. Някои витамини са добити изкуствено по химически начин. Познаваме витамините: А, В.
към текста >>

Извънредно богата със събития от най-дълбоката древност до днес, тази книга по един изумително лесен начин опреснява познанията ни из библейските страни, люлка на цивилизацията, и успява да възкреси миналото и неговите герои, които сякаш, живи застават пред читателя: Неусетно се пренасяте цели векове назад и ви се струва, че сте станали съвременник на древността, нейните велики събития и люде.
Д-р Н. Василев Книжнина * * * „ЛЮЛКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО“ или едно летуване из Египет. Сирия, Халдея, Юдея и Палестина, от P. X. Маркъм, 160 стр. и 30 картини. Извънредно богата със събития от най-дълбоката древност до днес, тази книга по един изумително лесен начин опреснява познанията ни из библейските страни, люлка на цивилизацията, и успява да възкреси миналото и неговите герои, които сякаш, живи застават пред читателя: Неусетно се пренасяте цели векове назад и ви се струва, че сте станали съвременник на древността, нейните велики събития и люде. Вейка страница ви държи здраво приковани с магията на словото, предадено от вълшебното перо на г. Маркъм. Цената на книгата е 35 лева. Доставя редакция „Братство“ — Севлиево. Получи се в редакцията ни сп. „Природа и наука“ год.
към текста >>

49. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ще отпаднат от тялото на човечеството, когато то намери истинския път, когато се пробуди за нов живот, когато стигне до Истината и хармонията, както едно недъгаво и болно тяло, пълно със струпеи и тумори, щом се съвземе и тонира, в него нахлуват жизнени сили от природата, а туморите и струпеите отпадат и напущат го, то оздравя.
Дето има разумни и любещи хора между тях цари мир и хармония. Между много народи и общества днес има стълкновения. Защо? — Защото живеят в тъмнина, в неорганизиран свят, в грубия егоизъм. Те изживяват болезнено състояние. Щом оздравеят, тия прояви ще изчезнат. Те ще отпаднат от тялото на човечеството, когато то намери истинския път, когато се пробуди за нов живот, когато стигне до Истината и хармонията, както едно недъгаво и болно тяло, пълно със струпеи и тумори, щом се съвземе и тонира, в него нахлуват жизнени сили от природата, а туморите и струпеите отпадат и напущат го, то оздравя. Хармония, мир и любов между хората ще има, когато отидат при извора, от който са излезли — когато отидат при Бога. Красотата е израз на хармонията. Красота в мисли, чувства и постъпки. Без хармония красота не може да има. Малцина са ония, които виждат красотата, а още по-малцина са, които я разбират и ценят.
към текста >>

Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават.
Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството.
към текста >>

— Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“.
Такъв е краят на една цивилизация, която гради своята култура върху песъчливите основи на личния и обществен егоизъм. Такъв ще бъде резултатът, ако хората следват стъпките на войнствения Марс и алчния Моллох. Не! Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада! —Тогава на кого да служим? По стъпките на кого трябва да тръгнем? — Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . .
към текста >>

Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие.
Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада! —Тогава на кого да служим? По стъпките на кого трябва да тръгнем? — Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . . спрете за миг и се вслушайте в тихият зов на Великият, който казва: „Само Божията любов носи пълния живот“. Нека всички, които чуят тоя зов, не останат глухи за него, но да го последват, за да спрем кървавия поход на тъмните сили, които искат да завладеят света.
към текста >>

Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той?
—Тогава на кого да служим? По стъпките на кого трябва да тръгнем? — Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . . спрете за миг и се вслушайте в тихият зов на Великият, който казва: „Само Божията любов носи пълния живот“. Нека всички, които чуят тоя зов, не останат глухи за него, но да го последват, за да спрем кървавия поход на тъмните сили, които искат да завладеят света. Светослав ПРАВО И ДЪЛГ Днес болшинството от хората са дошли едва до този стадий на развитие: да търсят само своето, право без да се интересувате ни най-малко от правото на другите хора.
към текста >>

Пътят на движението на някой хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечи от Него, но пак се приближи, както е пътя на земята около слънцето; на други, обаче, пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава.
На какво основание твърдите, че Господ ви е забра-вил, че Той е причината на вашите страдания? Господ казва: Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя. Ако вие се отдалечавате от Него и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, който е неизменен, постоянен в своята любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава да тръгне подир тях, като майка подир своето дете и да вика: Чакай, синко, не се отдалечавай от мене. Не! Господ седи на своето место и когато вие казвате: Господ се отдалечи от мене, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, Той от вас. Пътят на движението на някой хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечи от Него, но пак се приближи, както е пътя на земята около слънцето; на други, обаче, пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава. Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: Забрави Господ. Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас. И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски.
към текста >>

Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас.
Ако вие се отдалечавате от Него и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, който е неизменен, постоянен в своята любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава да тръгне подир тях, като майка подир своето дете и да вика: Чакай, синко, не се отдалечавай от мене. Не! Господ седи на своето место и когато вие казвате: Господ се отдалечи от мене, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, Той от вас. Пътят на движението на някой хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечи от Него, но пак се приближи, както е пътя на земята около слънцето; на други, обаче, пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава. Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: Забрави Господ. Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас. И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв.
към текста >>

И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо?
Някои мислят, че Бог, който е неизменен, постоянен в своята любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава да тръгне подир тях, като майка подир своето дете и да вика: Чакай, синко, не се отдалечавай от мене. Не! Господ седи на своето место и когато вие казвате: Господ се отдалечи от мене, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, Той от вас. Пътят на движението на някой хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечи от Него, но пак се приближи, както е пътя на земята около слънцето; на други, обаче, пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава. Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: Забрави Господ. Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас. И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил?
към текста >>

Но ще възразите: такъв е пътят ни.
Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: Забрави Господ. Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас. И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават.
към текста >>

Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв.
Аз ви казвам: след 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пътят ви до Него, Той пак ще си спомни за вас. И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота.
към текста >>

Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил?
И сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? — Защото всички не се движите по една и са-ща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа.
към текста >>

Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават.
Но ще възразите: такъв е пътят ни. Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии.
към текста >>

Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа.
Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии. Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик.
към текста >>

Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън.
Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите.
към текста >>

но някой път по-малко.
Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора.
към текста >>

Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства.
А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син.
към текста >>

Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува.
Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
към текста >>

След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му.
„Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил.
към текста >>

Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените.
С преработването му в полезни продукти пък се дава възможност то да бъде използвано за храна по-дълго време през годината. Затова ще посочим някой по-важни начини за неговото запазване и преработване. I. Запазване в прясно състояние: Общи правила: Избира се десертно грозде (Афуз, резекии, мискети, димят и др с дебели ципи грозда), здраво, рехаво, брано в сухо време, отрязано с или без пръчката. 1. Нарежда се по-рядко на слама или дъски, в проветриво таван или се окачва на гредите да виси във въздуха. По-добре е, ако има северна стая с по-малко светлина, където гроздето се окачва на телове. Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените. От време на време гроздето се преглежда и почиства. 2. Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина. Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая. 3. При горните начини гроздето губи част от водата си, увяхва.
към текста >>

То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето.
Гроздето носи истинска радост и наслада. То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов!
към текста >>

Потрива си бай Миньо ръцете, здрависва се с касиера и с директора и самоуверено и гордо се запътва за село.
Хем запазени пари, хем ще се удвоят един ден. — Остави се от този мерак, — дума му Миньовица. Толкова години, какво е станало, та сега?! Не слуша никого той. На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска банка, която плащаше най-добрата лихва. Потрива си бай Миньо ръцете, здрависва се с касиера и с директора и самоуверено и гордо се запътва за село. По пътя го среща бай Неделчо, негов съселянин. — Къде така бай Миньо? — пита го той. — По работа, а ти що щеш в делник тъдева? — И аз по работа.
към текста >>

По пътя го среща бай Неделчо, негов съселянин.
— Остави се от този мерак, — дума му Миньовица. Толкова години, какво е станало, та сега?! Не слуша никого той. На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска банка, която плащаше най-добрата лихва. Потрива си бай Миньо ръцете, здрависва се с касиера и с директора и самоуверено и гордо се запътва за село. По пътя го среща бай Неделчо, негов съселянин. — Къде така бай Миньо? — пита го той. — По работа, а ти що щеш в делник тъдева? — И аз по работа. Волът ми падна и умре оня ден, нали знаеш?
към текста >>

Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде.
Свят, плъпнал за пари, под дърво и камък ги търсят, дръж ги на възел ! Не рачи!.. Свърши се сънят. Върти се на ляво, върти се на дясно, паричките му все пред очите. А, а — ще му ги вземат. Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде. — Къде? — пита го Миньовица. — Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те. Но там му отговорили: „Не можем сега. Най-малко шест месеца след внасянето.
към текста >>

Ще хукнат сега по пътищата.
Не везни има, не имане. Но в душата му е леко, спокойно, главата му е бистра, сърцето тупа радостно. Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града? Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем. Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот. А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън.
към текста >>

Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот.
Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града? Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем. Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот. А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън. Из „Когато зреят житата“ ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София.
към текста >>

И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън.
Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем. Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот. А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън. Из „Когато зреят житата“ ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София. Откриването на конгреса, заседанията и сказките станаха в освободения университет. Залата беше пълна с делегати и гости. Конгреса се откри и приветства с кратка, пропита със смисъл сказка от Ил. Стефанов.
към текста >>

Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие.
Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот. Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие. След това говори Йордан Ковачев, адвокат, писател и поет от Пловдив. С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“. Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините. Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия.
към текста >>

Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява).
И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един малък опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим , че те са свързани, като скачени, със своите крайници. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. (Учителя, из „В царството на живата природа“) Книжнина Светлоструй, бр. 5 и 6 — ред.
към текста >>

50. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Боготворят се хора, а се забравя истинския Божествен Син человечески и неговия път.
А това показва че вярата е един основен капитал в душата на човека. Погрешката е, че тоя капитал се внася в банки, които фалират . . . И сега хората вярват в доктрините на модерните „водачи“, а не вярват на методите на Христа, поне до толкова, че да ги приложат в собствения си живот, като ръководно начало! Днес държавите и народите се водят от „демокрации“, лордове, Мусолиновци, Хитлеровци. Сталиновци! Боготворят се хора, а се забравя истинския Божествен Син человечески и неговия път. Хвали се желязото, войната, насилието, а се забравя Любовта, рожба на която е самия живот! Ние носим името на Христа — но така ли би изглеждала днес Европа, ако в действителност ни ръководеше Той? Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна величина. Променлива величина и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание. Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка?
към текста >>

Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е.
Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие.
към текста >>

в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система.
В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е.
към текста >>

Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система.
В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден. Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява. В природата няма мигновени процеси, мигновено творчество. Всичко се развива извънредно бавно (според нашата човешка мярка) но това развитие, макар и толкова бавно, е абсолютно сигурно в достигане на крайното съвършенство. Също както в стадиите на човешкия живот на земята — детинство, юношество, зрелост и старост — така и в макрокосмоса съществуват различни степени, съответстващи на различните периоди на макрокосмичния живот. Детето не може да изпълнява длъжностите на бащинството и майчинството.
към текста >>

Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма.
Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека.
към текста >>

Човек е същество, което обича да върши всички работи по един лесен начин.
Те ще поникнат и ще дадат своя плод. Д. К. Иванов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И пак се наведе на земята (из неделната беседа „И пак се наведе на земята“ – 9.I.1938 г.) „И пак се наведе на земята и пишеше“. На хората е неприятно да се навеждат. Изобщо, на хората е неприятно да вършат трудни работи. Човек е същество, което обича да върши всички работи по един лесен начин. Всеки търси лесния път. Никой не търси мъчния път. В това отношение американците държат рекорд. Те обичат всички работи да стават набързо. Всички хора по цялата земя все бързат.
към текста >>

Всеки търси лесния път.
Д. К. Иванов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И пак се наведе на земята (из неделната беседа „И пак се наведе на земята“ – 9.I.1938 г.) „И пак се наведе на земята и пишеше“. На хората е неприятно да се навеждат. Изобщо, на хората е неприятно да вършат трудни работи. Човек е същество, което обича да върши всички работи по един лесен начин. Всеки търси лесния път. Никой не търси мъчния път. В това отношение американците държат рекорд. Те обичат всички работи да стават набързо. Всички хора по цялата земя все бързат. Един германски професор дал едно определение, какво може да стане от хора, които бързат.
към текста >>

Никой не търси мъчния път.
Иванов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И пак се наведе на земята (из неделната беседа „И пак се наведе на земята“ – 9.I.1938 г.) „И пак се наведе на земята и пишеше“. На хората е неприятно да се навеждат. Изобщо, на хората е неприятно да вършат трудни работи. Човек е същество, което обича да върши всички работи по един лесен начин. Всеки търси лесния път. Никой не търси мъчния път. В това отношение американците държат рекорд. Те обичат всички работи да стават набързо. Всички хора по цялата земя все бързат. Един германски професор дал едно определение, какво може да стане от хора, които бързат. Един американски студент отишъл при един виден професор по философия в Лайпциг и му казал: Господин професоре, нямате ли някакъв кратък курс по философия, в пет-шест месеца да завърша курса?
към текста >>

След това, по три пъти на ден, сутрин, на обед и вечер, ще настояваш в мисълта си това богатство да дойде отнякъде.
Пък и любовта в кратко време искате да я схванете. В света има много школи, които показват методи за един успешен живот. В Америка има една окултна школа, която проповядва начини за бързо забогатяване. Главното твърдение на тази окултна школа седи в това, че когато човек иска да стане богат, първо мислено ще си представи това. Той ще си определи мислено една цифра, колкото богат иска да стане, например да има сто хиляди, един милион или повече лева. След това, по три пъти на ден, сутрин, на обед и вечер, ще настояваш в мисълта си това богатство да дойде отнякъде. Ти не знаеш отгде ще дойде тази сума, но като мислиш така, тя ще дой де отнякъде. Този автор написал една книга, в която давал различни методи за лесно забогатяване. Един господин станал последовател на това учение. Той турил в ума си мисъл та да спечели по някакъв начин десет хиляди долари. Това са около един милион български лева.
към текста >>

Друг път, освен този, няма.
Бог създаде света от любов към нас, към всички хора. Той знаеше, че хората ще грешат, няма да изпълняват волята Му, но Той го създаде, защото любовта Му към хората беше по-голяма от техните грехове. Ако Той нямаше любов към хората, към всички същества, Той ни най-малко не би създал света за същества, да Му създават толкова много неприятности. Както Бог има неприятности, така и вие ще имате. Но както Бог преодоля всички мъчнотии и неприятности с любовта и с дълготърпението си, така и вие ще ги преодолеете. Друг път, освен този, няма. Сега и вие, със своето дълготърпение, ще преодолеете мъчнотиите и ще създадете вашия свят. Няма нищо, което да не е станало така. Всичко онова, което човек е определил да стане по закона на любовта, то е станало. В любовта няма нищо невъзможно. Ако човек постави в ума си мисълта да направи някакво дело с любов, той непременно ще успее.
към текста >>

което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед.
Това, което може да се заключи от внимателното изучаване на фактите е, че мозъчните повреди, характерни за разните афазии, не засягат самите спомени и че, следователно, няма депозирани на едно, или друго място по мозъчната кора спомени, които болестта разрушава. Тези повреди, в същност, правят невъзможно и мъчно извикването на спомените; те засягат механизма на припомнянето и само тоя механизъм. По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или начално действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен. Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“. „Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“.
към текста >>

КАК СЕ ПРИЛАГА СЪЗНАТЕЛНОТО САМОВНУШЕНИЕ Всяка сутрин, след пробуждане, и всяка вечер преди да легнете да спите, трябва да затваряте очите си, и без да се стараете да съсредоточавате вниманието си върху онова което говорите, да произнесете двадесет пъти, броейки на броеница с двадесет зърна,— при това достатъчно високо, за да чувате собствени те си думи, — следната фраза: „Всеки ден все по добре ми става, във всяко отношение“.
Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“. ___________________ *) От думата мимика. КАК СЕ ПРИЛАГА СЪЗНАТЕЛНОТО САМОВНУШЕНИЕ Всяка сутрин, след пробуждане, и всяка вечер преди да легнете да спите, трябва да затваряте очите си, и без да се стараете да съсредоточавате вниманието си върху онова което говорите, да произнесете двадесет пъти, броейки на броеница с двадесет зърна,— при това достатъчно високо, за да чувате собствени те си думи, — следната фраза: „Всеки ден все по добре ми става, във всяко отношение“. Тъй като думите във всяко отношение засягат решително всичко, безполезно е, да се прилагат и специални самовнушения. Това самовнушение трябва да се прави, колкото е възможно просто, пряко, машинално, и без най-малкото напрягане. С една дума, тая формула трябва да се произнася, с тон, с какъвто обикновено хората се молят и четат молитви. По този начин, формулата, — посредством органа на слуха, — прониква механически в безсъзнателното „аз“, и като проникне там. веднага оказва съответстващото действие.
към текста >>

Ако е нужно това може да се повтори няколко пъти.
Необходимо е тая метода да се прилага през течението на целия живот: тя има, колкото предупредителен, толкова и лечебен характер. Ако през течение на деня, или нощта, изпитвате телесна или душевна слабост, вие преди всичко, трябва да си наложите твърда увереност, че съзнателно няма да я усилвате още повече, а напротив, ще я накарате по-скоро да изчезне. След това, постарайте се да останете напълно сам, затворете очите си, и гладейки челото си с ръка, ако се касае за душевно страдание, или болното място, ако слабостта ви е физическа, повтаряйте високо, с доколкото е възможно по-голяма бързина: „Минава, минава, минава! “, до когато ви стане по добре. При известен навик, физическата или душевна болка изчезва след изтичането на 20 —25 секунди. Ако е нужно това може да се повтори няколко пъти. (Прилагането на самовнушението не може да служи за замяна на медицинско лекуване, но е най-ценна помощ, както за бойния, тъй и за лекаря). От всичко що съм казал, не е трудно да се разбере каква роля играе при прилагане на тая метода, лицето което произвежда внушението. То — ни най-малко не е строг господин, който само заповядва, но — приятел и верен спътник, който води болния, крачка след крачка, из пътя на оздравяването. Тъй като всичките внушения се вършат в интереса на болния, то и безсъзнателното „аз“ на последния, трябва само да ги възприема и да ги преобръща в самовнушения. Когато това бъде извършено, оздравяването настъпва по-бързо или по-бавно.
към текста >>

То — ни най-малко не е строг господин, който само заповядва, но — приятел и верен спътник, който води болния, крачка след крачка, из пътя на оздравяването.
“, до когато ви стане по добре. При известен навик, физическата или душевна болка изчезва след изтичането на 20 —25 секунди. Ако е нужно това може да се повтори няколко пъти. (Прилагането на самовнушението не може да служи за замяна на медицинско лекуване, но е най-ценна помощ, както за бойния, тъй и за лекаря). От всичко що съм казал, не е трудно да се разбере каква роля играе при прилагане на тая метода, лицето което произвежда внушението. То — ни най-малко не е строг господин, който само заповядва, но — приятел и верен спътник, който води болния, крачка след крачка, из пътя на оздравяването. Тъй като всичките внушения се вършат в интереса на болния, то и безсъзнателното „аз“ на последния, трябва само да ги възприема и да ги преобръща в самовнушения. Когато това бъде извършено, оздравяването настъпва по-бързо или по-бавно. Из „Съзнателно самовнушение“ от Емил Куе В. Пашов (7) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Четвъртия принцип е принципа на водата— пасивен принцип.
към текста >>

Любопитните съседки за трети път проверяваха оставените на огнищата гозби.
Нашият килер не ще може да я побере. — Ние пък нямаме толкова грозде, се усмихваше Пенка. После пак зашетаха из стаите. Ту в зимника, ту в килера, ту в гостната — същата гостна, с низък диван, с под, постлан с черги, с твърди, дълги, бродирани възглавници, за подпиране на гостите, гостната — гдето и двете някога поднасяха сладко и ракия, почервеняваха от срам и се спъваха. Нотариусът и свидетелите изпушваха вече третата си цигара. Любопитните съседки за трети път проверяваха оставените на огнищата гозби. Наследничките влизаха от стая в стая, оглеждаха предметите, в зимника, в килера, в избата, в гостната и в кухнята, пипаха ги, като че искаха да се простят със спомените от тяхното детинство, но по нищо още не личеше, че ще има обикновената, роднинска, поделбена кавга. Най после и двете сестри се умориха и седнеха до нотариуса. —Направеният опис на предметите в бащината ни къща отговаря на самата действителност, каза Пенка, като сочеше с ръка, правейки полукръг около себе си. Сега можем пред вас само да отбележим кому какво ще трябва да се даде. — Нали точно това искаме и ние тук да засвидетелстваме, рече нотариусът, като искаше да влезе в своя официален тон.
към текста >>

казваше един от свидетелите, когато тримата напущаха пътните врата.
Отначало нито нотариусът, нито свидетелите можеха да проумеят това, що ставаше между двете сестри. Те не схващаха смисъла на техните обяснения и широки ръкомахания. Но, на края, разбраха. И като разбраха, започнаха да се усмихват. — Ей Богу, такова нещо не ми се е случвало да видя. казваше един от свидетелите, когато тримата напущаха пътните врата. —А между предметите имаше и такива, които и сега на пазаря струват добри пари, казваше другият свидетел. —Да си призная, рече нотариусът, и на мене се случва за пръв път да гледам такова нещо. Любопитството и на съседите се задоволи. Когато по късно някъде се вдигаха скандали при подялите, те казваха: —Я когато се делиха Пенка и Марина, караха се коя на коя да притури от наследството. Но колко ли наследници са като тях?
към текста >>

—Да си призная, рече нотариусът, и на мене се случва за пръв път да гледам такова нещо.
Но, на края, разбраха. И като разбраха, започнаха да се усмихват. — Ей Богу, такова нещо не ми се е случвало да видя. казваше един от свидетелите, когато тримата напущаха пътните врата. —А между предметите имаше и такива, които и сега на пазаря струват добри пари, казваше другият свидетел. —Да си призная, рече нотариусът, и на мене се случва за пръв път да гледам такова нещо. Любопитството и на съседите се задоволи. Когато по късно някъде се вдигаха скандали при подялите, те казваха: —Я когато се делиха Пенка и Марина, караха се коя на коя да притури от наследството. Но колко ли наследници са като тях? Стефан Звездоброй.
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светлина в Пътя към Посвещението – Сл.
Няма нищо ново под слънцето. (из неделната беседа – 23 януари 1938 г.) Прозрение (стих.) – В. Недев. Лъч (стих.) – Р. Къде отиват (стих.) – Олга Славчева. Младежта (стих.) – Климент. Светлина в Пътя към Посвещението – Сл. Камбуров Идеите на Всемирното Братство в света – писмо от Грац, Австрия, Jozef Eder Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 215) – Влад Пашов Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г. Пампоров НАЙ-СТРАШНАТА БОЛЕСТ „Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си“.
към текста >>

Защото ний никога не можем да достигнем до пълна хармония и пълно щастие по пътя на отделеността и егоизма.
Това е онази голяма и опасна болест от която днес смъртно страда човечеството и от която то трябва да се излекува преди всичко друго. Да работим за Бога, това не ще рече да се откажем от всекидневните си задължения, да скъсаме връзките с близките си и да се предадем на пост и молитва. Не! Да работим за Бога, — това ще рече да изпълним дълга си към ближните си, а за да можем да направим това, трябва -преди всичко да работим върху себе си. Да работим за Бога — това значи да се отречем от нисшето в нас, за да заживеем за висшето. В това именно се състои и нашето най-висше благо. Защото ний никога не можем да достигнем до пълна хармония и пълно щастие по пътя на отделеността и егоизма. Първата задача на днешния човек е да се излекува от най-опасната си болест — егоизма — която е основната причина на всички злини. Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички. К. КАКВО ТРЯБВА Ако се намерим пред някой велик човек — мъдрец, гений или светия, които познава природните закони, има големи знания и притежава голяма светлина и ни запита: какво ви е потребно, от какво имате нужда, едва ли би се намерил човек, който правилно ще може да отговори и поиска точно това, от което неговата душа се нуждае за своето развитие. Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота. И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме.
към текста >>

Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие.
Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота. И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме. Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие. Ограничават само човешките методи. И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота. Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна. Колко е жестоко и престъпно това!
към текста >>

В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука.
Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии. ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана. В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема.
към текста >>

* Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема.
В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота. Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни. * Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко.
към текста >>

Не беше на младия принц тъй лесен живота.
Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота. Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни. * Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко. Подухваше вятър и звуците топли далече трептяха в земята широка.
към текста >>

Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни.
* Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота. Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни. * Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко. Подухваше вятър и звуците топли далече трептяха в земята широка. * Покривката ледна, обвила сърцата, топеше се чудно.
към текста >>

Аз, който предвиждам всичко, до сега нито един път не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда.
Като се помолите, всичко ще стане бързо. Когато стане, тогава ще го видите и вие. Божественият Промисъл в света се проявява в крайните резултати, когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всякаква надежда. Щом човек изгуби всички човешки условия, на които е привикнал Да разчита, тогава се проявява Божественото, като спасител на човека, да му покаже, че има един Божествен Промисъл в света, който взима пред вид всички наши изпитания на земята. Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него. Аз, който предвиждам всичко, до сега нито един път не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда. Защото ако се избавя от едно зло, ще ми дойде второ, по-голямо зло. Следователно, приемайте злините, които ви идат. Аз зная, че когато приема разумно едно зло, след него иде някакво добро. Следователно, всяко страдание в света е предвестник на някакво добро, което иде. Това е закон.
към текста >>

Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич.
Те стават по особен начин. Няма нищо по-хубаво, обаче, от това, да вярваш, че има едно Божествено око, че има един приятел, който мисли за тебе. Не се смущавайте. Като дойде някое изпитание, кажи: Ще мине това изпитание. Ако мислиш така, то естествено ще мине. Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин. да го придружава. Свещеникът носел пари със се бе си. Като дошли до селото Ботево, свещеникът чул че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види, и вижда, че един разбойник се прицелил в него, иска да го убие.
към текста >>

Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин.
Няма нищо по-хубаво, обаче, от това, да вярваш, че има едно Божествено око, че има един приятел, който мисли за тебе. Не се смущавайте. Като дойде някое изпитание, кажи: Ще мине това изпитание. Ако мислиш така, то естествено ще мине. Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин. да го придружава. Свещеникът носел пари със се бе си. Като дошли до селото Ботево, свещеникът чул че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види, и вижда, че един разбойник се прицелил в него, иска да го убие. Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме, папаз ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща.
към текста >>

Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега на земята има много ангели въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ.
Следователно за да се продължи живота на хората, за да бъдат щастливи, те трябва да увеличат любовта в себе си. Увеличете вярата си, за да се увеличи и вашата разумност. Увеличете силата на вашия дух, за да се увеличи, за да се усили вашата вяра. Ти ще обичаш, ще отправиш своите чувства и своята мисъл към всички, както слънцето изгрява и отправя своята светлина и топлина към всички. Ще вярваш, че Бог е скрит във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне. Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега на земята има много ангели въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели. Не само в България, но и в Англия, и в Америка, и във Франция, и в Русия, навсякъде има такива ангели. Благодарение на тези ангели — служители на Бога, хората могат да понесат тия изпитания, през които минавате. Сега целият свят минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат.
към текста >>

Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир!
* И жадни за наука...трептят ни душите, — За дъжд е жадна пролетта!. . . Приятно чакаме тук слънчеви ний дните! . . . Това сме ние — младежта! Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир! . . . И премина безбройни нощи в тихо бдение, посред светлия храм на своята душа! . . . Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея — Истината — Великият път към светлата бъднина! . . .
към текста >>

Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея — Истината — Великият път към светлата бъднина!
Това сме ние — младежта! Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир! . . . И премина безбройни нощи в тихо бдение, посред светлия храм на своята душа! . . . Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея — Истината — Великият път към светлата бъднина! . . . А беше прочел в книгата на Златните съкровища, гдето бе казано: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ И търси я той вред и навсякъде. И прочете всички книги на съвременната си светска мъдрост, като преброди всичките школи на философската й мисъл и никъде я не намери!.. Ала от всичко това, едно само разбра: — Великата истина — основният закон в света и нещата в него — чрез разума не се постига, защото тя стои по горе от него! И на душата му стана леко и спокойно, ала в духа му се появи силен стремеж да я постигне!
към текста >>

През него трябва да мине всяко едно живо същество в пътя на своето съвършенство.
Чух в тишината на безмълвието гласа на мисълта ти и дойдох! Аз съм царя на Ментала в природата! . . . Моето царство е пределно. От границата на нисшите животински проблясъци на съзнанието започва то, за да свърши с пробуждането на Божественото свръхсъзнание у човека. През него трябва да мине всяко едно живо същество в пътя на своето съвършенство. Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ!
към текста >>

“ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието!
Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ! “ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог. Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . . Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса!
към текста >>

И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека.
Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство. И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му! „Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум.
към текста >>

От човека към Космоса и от Космоса към човека — това са два пътя на научно и философско изследване.
И целия този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление. Както видехме, един от принципите на херметичната философия гласи — туй което е долу е подобно на туй, което е горе. Човек е подобен на Космоса. Човек представя от себе си една малка вселена,, един малък космос; следователно, всички сили и елементи, които намираме в човека, намираме ги и в Космоса и обратно — всички сили, процеси и явления в Космоса, ги намираме и в човека. От човека към Космоса и от Космоса към човека — това са два пътя на научно и философско изследване. Това значи, изследвайки и проучвайки човека, ако знаем съответствията, същевременно ние изследваме и Космоса. И изследвайки Космоса, ние изучаваме онази страна от човека, която ни е недостъпна, иначе, в човека благодарение на потенциалността или миниатюрността си. В херметичната философия едновременно се работи и с двата метода на изследване, на базата на принципа — туй, което е горе, е подобно на туй което е долу, и туй което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изследвайки човека, ние изследваме природата, и изследвайки природата, ние изследваме човека. Но както казах и по горе, трябва да знаем правилно да намираме съответствията.
към текста >>

Щом детето се научи да говори, заставяйте го да произнася сутрин и вечер по два-десет пъти: „Всеки ден, във всяко отношение, все по до бре и по добре ми става.“ Тая формула спомага и на децата да имат прекрасно физическо и душевно състояние.
И напротив, онзи, който се съмнява в себе си, нищо не може да постигне: той фатално прави всичко, за да претърпи неуспех. Много важно е, щото родителите и наставниците да показват на децата пример. Детето е в голяма степен възприемчиво към внушенията. То прави всичко, което пред неговите очи вършат другите. Поради това нека родителите да се въздържат от лоши примери. Щом детето се научи да говори, заставяйте го да произнася сутрин и вечер по два-десет пъти: „Всеки ден, във всяко отношение, все по до бре и по добре ми става.“ Тая формула спомага и на децата да имат прекрасно физическо и душевно състояние. Емил Куе Из „Съзнателно самовнушение“ Petar Danov APSOLUTNA ČISTOĆA s bugarsog Dušan Bogosavljević Beograd 1938 След „Високият идеал“ печатана на сръбски, сега излиза в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистота“—превод на Душан Богосавлeвич, с предговор и портрет на Учителя в хубави розови корици,:— много спретнато издание и красив печат. Един брат живеещ в Белград на свои разноски отпечата, тази беседа след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва отвътре, след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатвали беседи на Учителя в България, Латвия и пр. и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието слово, толкова необходимо днес. По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“.
към текста >>

52. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 20 февруари 1938 г.) Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Слънцето лекува Всичко е светлина Природата и човекът В майско утро (стих.) – В. Недев. Трагизмът на нашата епоха Г. Томалевски Словото на Учителя. Да ми бъде ученик. (из неделната беседа – 20 февруари 1938 г.) Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 218) – Сл. Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 218) – Влад Пашов Из науката за живота. За марулята – из „Народно здраве“ Из науката за живота. Подмладяване на старите – Ив. П.
към текста >>

Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища.
Когато видим и почувстваме в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот. ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ Изобилна с блага е природата, изобилен с добрини е животът. Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва. Защото живота е пълен с блага и добрини, но се ползва от тях само умният, който разбира и който има един по друг стремеж, който има висок идеал и търси истината. А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце. Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища. Светлина, слънце, чист въздух ни предлага природата. А това носи радост и светлина в душата. За всички тя е приготвила чиста светлинна храна, пълна с жизненост — плодове, зърна, зеленчуци. Това е най естествената храна на човека и най-близка до първообраза на светлината, защото расте, вирее и зрее под нейните лъчи. А неразумният не се задоволява с това.
към текста >>

Пътищата от човек до човек са трудни, трънливи, усеяни с вълчи ями и примки на ловци.
През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени катадневни принципи,без огромни планове и излъчва от себе си простата и велика виталност, чистите и непокварени трепети на едно ценно сърце. Спомена за тия две простодушни зеници, е като едно далечно приветствие, долитнало от далечината на Всемира. Вечността ни е поздравила чрез тая тиха усмивка и ние сме вече щастливи. В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни. Самите ние не знаем колко са жадни душите ни за малко ласка. Пътищата от човек до човек са трудни, трънливи, усеяни с вълчи ями и примки на ловци. Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване. Какви са отношенията днес между мъже и жени? Жената е побягнала от своята свещена роля да бъде сърце в живота. Тя се държи по мъжки и счита това за стъпка към надмощието.
към текста >>

Тя дебне, и с невидимите очи на своята проницателност, с която природата я е надарила за друго, проучва своите жертви, за да направи живота си по-удобен и по-лесен.
Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване. Какви са отношенията днес между мъже и жени? Жената е побягнала от своята свещена роля да бъде сърце в живота. Тя се държи по мъжки и счита това за стъпка към надмощието. Тя дебне, и с невидимите очи на своята проницателност, с която природата я е надарила за друго, проучва своите жертви, за да направи живота си по-удобен и по-лесен. В замяна на това, мъжът я наказва със своята враждебност и похотливост. Любовта, която получава с измама, е само залък на наслада, след която той става студен, равнодушен и горд. Днес всяка жена мисли, че трябва да отмъсти за своите излъгани сестри, и всеки мъж за своите онеправдани и измамени братя. Век с потиснато сърце! Време с много наука и малко просвета.
към текста >>

Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим.
Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ. Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този свят. Лошите условия на живота как ще ги обърнете? Сега вие искате да пресъздадете света. Най-първо светът не може да се пресъздаде.
към текста >>

Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една млада певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав.
Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сне по-близо до любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски. Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една млада певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав. Тя влиза вътре, покланя се и му изпява една песен. Като му изпяла песента, банкерът се разположил, казва й: какво ще заповядате? Тя казва: ако обичате, да ми дадете 25,000 долара. — На ваше разположение съм. Изважда парите и й ги дава.
към текста >>

По някой път аз правя изследвания.
Туй ви пожелавам. — Кога ще бъде? — Пожелавам ви го, че когато стане. Все ще стане някога. Тогава ще се подмладите. По някой път аз правя изследвания. В мене, да речем, се прояви едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че ли не иска да се подчини на нищо. Казвам; не съм аз, от къде е дошло туй? Започвам да издирям. Търся, търся, намирам една жица отнякъде — виждам, дошло от юг, или от изток. или от запад; изчислявам.
към текста >>

обед, София — Изгрев СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр.
За тия с отворени очи е Царство Божие. Та пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика. Тя да ви бъде за стимул в живота, и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне. 21 неделна беседа, държана от Учителя на 20 февруари 1938 г. неделя 10 ч. пр. обед, София — Изгрев СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 218) * * * И разтвори той втория лист на Папируса. Пред духовните му погледи се представи един светло-розов фон на който бе написано словото на любовта, с мораво-зеленикавия блясък на верила, напъстрено с всичките цветове на съвършените! И гледа той дълго време на него и нищо не разбра! „Защото словото на любовта не може да се чете с хладния език на ума! И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта!
към текста >>

Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда.
И гледа той дълго време на него и нищо не разбра! „Защото словото на любовта не може да се чете с хладния език на ума! И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта! “ Аз съм езика на душата, чрез който говори проявената Божия любов на земята! Чуй и разбери! Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда. Тя е скрита много дълбоко в гънките на твоята душа! И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!... С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта!
към текста >>

То е правият път към посвещението.
С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде.
към текста >>

И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила!
Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен!
към текста >>

Пътя на слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика.
небето което виждаме „над нас“ и „под нас“ можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на земята си има своя ос, свои полюси и екватор. По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всека от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но на всякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславяй проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните -- слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика. Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на земята, пътя на земята около слънцето, но понеже ние се движим заедно със земята, като части от нея, ние приписваме движението на земята на слънцето и казваме — слънцето се движи, а то в същност е движението на земята около слънцето. В движението си по еклиптиката слънцето минава през онази област на космичното пространство, в която се намират дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е случайно. Не че то минава през самите съзвездия, но минава през тази космична област, където се намират съзвездията. Затова и астролозите са разпределили еклиптиката на дванадесет (12) части, наречени зодиакални знаци и са установили тъй наречения интелектуален Зодиак, който в същност представя от себе си дванадесет поляризации на слънчевата енергия, когато за зодиакалните съзвездия можем да кажем, че са поляризация на онзи грамаден космичен център, около които се движи и нашето слънце заедно с много други слънца. Творческата енергия на безграничния Космос се предава на слънцето чрез 12-те зодиакални съзвездия, както нашето слънце предава творческите си импулси на нашата система чрез зодиакалните знаци.
към текста >>

Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на земята, пътя на земята около слънцето, но понеже ние се движим заедно със земята, като части от нея, ние приписваме движението на земята на слънцето и казваме — слънцето се движи, а то в същност е движението на земята около слънцето.
По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всека от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но на всякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславяй проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните -- слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика. Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на земята, пътя на земята около слънцето, но понеже ние се движим заедно със земята, като части от нея, ние приписваме движението на земята на слънцето и казваме — слънцето се движи, а то в същност е движението на земята около слънцето. В движението си по еклиптиката слънцето минава през онази област на космичното пространство, в която се намират дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е случайно. Не че то минава през самите съзвездия, но минава през тази космична област, където се намират съзвездията. Затова и астролозите са разпределили еклиптиката на дванадесет (12) части, наречени зодиакални знаци и са установили тъй наречения интелектуален Зодиак, който в същност представя от себе си дванадесет поляризации на слънчевата енергия, когато за зодиакалните съзвездия можем да кажем, че са поляризация на онзи грамаден космичен център, около които се движи и нашето слънце заедно с много други слънца. Творческата енергия на безграничния Космос се предава на слънцето чрез 12-те зодиакални съзвездия, както нашето слънце предава творческите си импулси на нашата система чрез зодиакалните знаци. Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия.
към текста >>

Тъй щото принципът, който действа в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци е един и същ.
В движението си по еклиптиката слънцето минава през онази област на космичното пространство, в която се намират дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е случайно. Не че то минава през самите съзвездия, но минава през тази космична област, където се намират съзвездията. Затова и астролозите са разпределили еклиптиката на дванадесет (12) части, наречени зодиакални знаци и са установили тъй наречения интелектуален Зодиак, който в същност представя от себе си дванадесет поляризации на слънчевата енергия, когато за зодиакалните съзвездия можем да кажем, че са поляризация на онзи грамаден космичен център, около които се движи и нашето слънце заедно с много други слънца. Творческата енергия на безграничния Космос се предава на слънцето чрез 12-те зодиакални съзвездия, както нашето слънце предава творческите си импулси на нашата система чрез зодиакалните знаци. Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия. Тъй щото принципът, който действа в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци е един и същ. В миналото, когато Рама е установил зодиака в днешна та му форма, зодиакалните съзвездия са съвпадали със зодиакалните знаци, но днес са се разместили и не съвпадат, защото зодиакалните знаци отстъпват всека година с 50 секунди. Това отстъпване наречено удължаване на равноденствената точка се дължи на движението на слънцето около някакъв голям звезден център. Значи от това гледище зодиакалните знаци не са нищо друго освен 12 подделения на еклиптиката. Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие. След това пресичането е било в Рибите и сега вече е във Водолея.
към текста >>

53. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неизбежният Път.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта, която чака – G. N. Честита Нова Година! Духовните импулси и задачите на новото време. I. Импулса за възраждането на Западна Европа. – Влад Пашов Словото на Учителя. Неизбежният Път. (из неделната беседа – 30 октомври 1938 г.) Стихотворения от Д., S.,Р. и В. Недев. Астрология. (продължение от бр. 231) – Влад Пашов Колоната на лекаря.
към текста >>

— Може, ако напра-вят един кръгом, ако настъпи едно отрезвление, ако дойде едно осъзнаване, че досегашния път е погрешен и че нови пътища трябва да се търсят — пътища на мир, разбирателство и братство.
Представете си тия милиарди, които се хвърлят за въоръжения всека година, тая енергия, която седи затворена в топове, военни параходи и крепости, ако се употребеше за културни цели! Земята би заприличала на истински рай. Не би имало безработица, не би имало гладни и зъзнещи, би изчезнала всека икономическа криза. А сега, както виждаме, народите отдават в жертва силите си за това, от което немат никаква полза. Може ли да се оправи това положение? — Може, ако напра-вят един кръгом, ако настъпи едно отрезвление, ако дойде едно осъзнаване, че досегашния път е погрешен и че нови пътища трябва да се търсят — пътища на мир, разбирателство и братство. Новата година да роди нови идеи в главите на водачите; Новата година да роди всемирно братство в душите на народите! Честита 1939 година! ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ I. Импулса за възраждането на Западна Европа След пробуждането и освобождаването на човешката мисъл от папския тормоз през средните векове, започна бързо да се заражда, расте и развива културата .на Западна Европа. Възникнаха различни философски системи, крито дадоха своите обяснения за тайните на света и живота.
към текста >>

Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата.
Човешкият ум крепнеше и се обогатяваше със знания. Развиха се различни философски доктрини — идеалистически и материалистически. Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния свят; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед. Изследвайки законите на природата създаде се механиката, която послужи като основа на техниката, която се постара да впрегне в работа известни сили на природата, за да ги използва за културата. Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните. Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата. Всичко това говори за величието и силата на човешкия ум, който наблюдавайки при родата в нейните проявления, постара се да я копира и създаде техниката като средство за улеснение на външния живот на човека. До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам. Редом с вътрешното обогатяване на човешкия ум, с вътрешното развиване на душевните сили на човека, се развиваше и външната култура, и се създаде една мощна външна цивилизация. Народите излязоха из тесните рамки на националността и се създадоха все по тесни и по-тесни връзки между отделните нации и се роди духа и епохата на интернационализма. Заговори се за общочовешко братство; явиха се ред хуманитарни и социални идеи, които чертаеха светли бъднини за човечеството.
към текста >>

Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството.
Защо тогава тези истински творци на Западната култура стояха и още стоят скрити зад завесата на историческата сцена? Това го налагаше нуждата на момента. Западният човек трябваше да стъпи на краката си и да се почувства самостоятелен, независим, да създаде в себе си силен характер, да развие и укрепи мисълта си. Ако тези гении и ръководители на човечеството бяха излезли открито, на първо място те нямаше да имат среда, защото мъдростта и знанието, което те носеха, не бяха за деца, а западните народи се намираха и още се намират, в детската фаза на своето развитие: и второ, те биха спънали човешката мисъл, защото щяха наготово да дадат знания и светлина на човешкия ум, и той би се атрофирал. А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори. Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека.
към текста >>

Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното?
Западният човек трябваше да стъпи на краката си и да се почувства самостоятелен, независим, да създаде в себе си силен характер, да развие и укрепи мисълта си. Ако тези гении и ръководители на човечеството бяха излезли открито, на първо място те нямаше да имат среда, защото мъдростта и знанието, което те носеха, не бяха за деца, а западните народи се намираха и още се намират, в детската фаза на своето развитие: и второ, те биха спънали човешката мисъл, защото щяха наготово да дадат знания и светлина на човешкия ум, и той би се атрофирал. А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори. Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека. И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди.
към текста >>

Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди.
Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори. Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека. И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава. Ние можем да кажем, че човек е ней-деликатното същество на земята, но е поставено при лоши условия, вследствие на което трябва да полага големи грижи за себе си. Не се ли полагат тези грижи, той е изложен на опасност и рискува да изгуби и това, което има. Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както той се проявява външно.
към текста >>

Сега тези разсъждения ви смущават, защото вие като деца, търсите само лесния път.
— Ама аз му помагам! — Че му помагаш, това е дребна работа. Спасението е нещо друго. Да спасиш човека, това значи да създадеш условия за постигане на идеала. А това е прерогатива само на Бога. Сега тези разсъждения ви смущават, защото вие като деца, търсите само лесния път. Вие си представяте онзи свят такъв какъвто не е. Вие мислите, че като дойдете на земята, всичко ще ви върви напред, навсякъде ще ви посрещат с лаврови венци. Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После, като ги стегнаха, видяха че не е така; Те мислеха, че всичкото зло е в иконите, и като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора имат икони в себе си.
към текста >>

Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова.
Та казвам: вашите престъпления и вашите погрешни един ден ще се превърнат в злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее.
към текста >>

* Не ни забравяй, не оставяй Светилника у нас да гасне, Със който търсим в тъмнината Изгубения път към Тебе. S.
Трепти копнеж да служи в храма На красота, пленила взор. * Трепти в душата вечна песен, Като молитва в ранина, За величавото в живота, За светла, светла бъднина. * Трепти и благодарност нежна, Като уханна пролет — Обилни тук блага разлива Една любов безбрежна. S. Молитва Не ни забравяй, шепнат тихо В молитвен трепет бледи устни На хилядите по света, Що искат светлина в нощта. * И аз един съм между тях, Познал безплодното съмнение, След много бури свел глава Пред Твойте нозе в умиление. * Не ни забравяй, не оставяй Светилника у нас да гасне, Със който търсим в тъмнината Изгубения път към Тебе. S. Обетованата земя Тя някога беше, красива и чудна, градина от слънце залята, със песни на птички о, сякаш небето споходило беше земята. * Тя някога беше, и помни душата живота си светъл всред нея. И днес тя я дири, и днес я сънува, тъгува и плаче по нея. * Тя някога беше, и пак тя ще бъде, усеща се веч аромата на бялото цвете, което отново ще цъфне за мир на земята. Р. Шепоти и краски Чрез очите на детето, чрез разцъфналия цвят и лазура на небето ти, о, дивен миров ред * Ми нашепваш със езика на невинност, чистота и зовеш ме да проникна във вечний смисъл на света * В тихий шепот на зефира, с цветен мирис напоен, отдих моя дух намира сред шума на морен ден, * Затрептят ли небесата в ясна нощ с брилянтна шир, с колко ласки в тишината ме дарява звездний мир!
към текста >>

Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб.
Всички органи в човешкото тяло, които представляват проявата на живота в него, се управляват от симпатиковата (вегетативната автономна) нервна система. Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция). При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи. Това разстройва тяхната правилна дейност и докарва до трайни болести и органически повреди на същите. При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест).
към текста >>

— Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота?
че всеки човек има своя собствена философия. Тя е точно копие на неговия нотюрел. Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят. Гледал съм ги с лупа. Какво толкова здраво ги държи за живота? Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове?
към текста >>

Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове?
— Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят. Гледал съм ги с лупа. Какво толкова здраво ги държи за живота? Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове? И има ли някаква разлика между всички тях и нас хората? Вие мислили ли сте никога за това? — И пак гледам нас хората. Борим се, караме се, мъчим се — и всичко това е само да можем да продължим с няколко дни или минути едно бреме, което е само по себе си толкова тежко. Слънцето залезе.
към текста >>

54. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен непринуден стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни.
Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова младост и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата? Ако вие истински разбирате нашите нужди и ако истински ни обичате, вие ще ни изведете навън, да прекараме на открито някои от нашите учебни часове. Това, повтаряме, е напълно възможно и не ще струва никому нищо. — Ние искаме чиста храна! — Ние искаме повече плодове, които са хранилище на слънчевата енергия, неизчерпаем склад на витамини и жизнена бодрост. Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен непринуден стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни. Защото и в храната, както и навсякъде в живота, винаги е имало нещо повече, нещо неуловимо за вашите инструменти, за вашите изследвания, за вашите химически анализи за установяване хранителната стойност на една храна, които завинаги ще си останат ограничени, едностранчиви и, следователно, погрешни! Ние искаме повече плодове! Дайте ни ги, защото цялата наша природа говори ясно, че те са за предпочитане, особено пред вашата „силна храна“ произхождаща от труповете на убити животни. Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на западните пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива. Най-сетне, дайте ни чиста и смислена духовна храна!
към текста >>

Да унищожаваш горите — това значи да пресушаваш не само изворите, които образуват нашите реки, и които поливат нашите полета и градини,—то значи да пресушаваш изворите и на нашия духовен живот, то значи да превръщаш във физическа и в духовна пустиня обезлесеното място.
Чувствителните, възприемчивите натури познават това действие — тази мощна, благотворна сила на гората, без тя да им е доказвана, без да са чели теории за нея. Те непосредствено чувстват, схващат и се ползват от това, което, за тях, не се нуждае от доказателства. Затова те обичат гората с всичката чиста обич и привързаност, каквато децата имат към своята майка. Затова те чувстват една необходимост чувстват един духовен глад и жажда — по-често да отиват в нея, по-често да се потапят в нейните мощни, опресняващи струи, по-често да черпят, да пият до умора из неизчерпаемия източник, който блика от душата на гората. Ето защо, да лишиш едно населено място от гора, това значи не само да го изложиш на опустошителната сила на пороите, не само да прогониш дъждовете и да отнемеш един естествен филтър на атмосферата му, но то значи още и да прекъснеш множество най-важни нишки—невидими канали, по които протича живата вода, която напоява неговия духовен живот. Да унищожаваш горите — това значи да пресушаваш не само изворите, които образуват нашите реки, и които поливат нашите полета и градини,—то значи да пресушаваш изворите и на нашия духовен живот, то значи да превръщаш във физическа и в духовна пустиня обезлесеното място. Пазете горите! С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон на вярата (из неделната беседа „Закон на вярата“ – 11.XII.1938 г.) Има един нов начин за гледане на нещата. Това ново гледане идва, когато съзнанието на човека се пробуди. Под думата пробуждане на съзнанието в широк смисъл разбирам проява на Божественото съзнание в човека.
към текста >>

Пътят на вярата пък е път, който води човека към любовта.
Да служи на злото, то8а е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: хората остаряват, защото, служат на злото. Защо се подмладяват? Защото служат на доброто. Доброто пък е закон на вярата. Пътят на вярата пък е път, който води човека към любовта. ТЬ са свързани помежду си. Доброто, вярата, любовта, са пътища. по които човек трябва да мине, за да дойде до онова, което Бог е създал. И тъй когато е добър, човек се подмладява. Когато има силна вяра, умът му се просветява.
към текста >>

Доброто, вярата, любовта, са пътища.
Защо се подмладяват? Защото служат на доброто. Доброто пък е закон на вярата. Пътят на вярата пък е път, който води човека към любовта. ТЬ са свързани помежду си. Доброто, вярата, любовта, са пътища. по които човек трябва да мине, за да дойде до онова, което Бог е създал. И тъй когато е добър, човек се подмладява. Когато има силна вяра, умът му се просветява. А когато дойде до закона на любовта, животът в него се обновява. Като дойдем до Духа, ние влизаме във възможностите на живота.
към текста >>

С поглед отправен напред и нагоре, вървете по тоя път и вие ще бъдете достойни ратници от светлото Христово войнство.
Затова изучавайте правилата на Духа. Те са безпощадни към колебанието и двойствеността и затова бъдете изцяло техни служители и издигнете високо знамето на правдата. Може би в ума ви ще изпъкне мисълта: постижимо ли е да се запазим винаги будни — да долавяме винаги Божията мисъл? — Да, това е постижимо, то е доказано и засвидетелствано с живота, с усилията и с кръвта на хилядите, които преди вас бяха проводници на Божественото вдъхновение. Ще отворите душите си, сърцата си и умовете си и не-бесният извор ще протече през вас. С поглед отправен напред и нагоре, вървете по тоя път и вие ще бъдете достойни ратници от светлото Христово войнство. Не се страхувайте от препятствията, които ежедневният живот ви поставя. Научете се да лекувате вашето тяло и вашата душа. Застанете в центъра на вашето съзнание като призовете всички обременени клетки и ги вдъхновете. Подигнете техния дух, усилете тяхното сцепление, помогнете им да изтрият тъмните петна, внесени от вън. Потопете ги в дух на свежест и разумна чистота.
към текста >>

Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат.
Велико е вашето ръководство, което вие никога не трябва да огорчавате, а трябва винаги да бъдете готови да слагате по малко съчки на Божественото огнище, за да не изгасва никога Свещения Огън, който е за-пален тук и който ще обгърне цялата земя, ще вдъхнови и възпламени за нов живот цялото човечество. Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството. Затова вий, малцината, които сте пробудени днес, слушайте гласа на Учителя, защото Божественото Слово, което излиза от неговата уста ще стане насъщния хляб за бъдещите, които идват след вас, по-всички кътища на света. Българино! Не огорчаван Божественото ръководство, което благоволи да се изяви към теб. Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели! Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината! Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество. безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо!
към текста >>

Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме.
Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни.
към текста >>

Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане.
През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята? Майка ми ме погледна изненадано, заеме се и каза: — Какво бъбриш? Ти не беше още роден!
към текста >>

Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас?
И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята? Майка ми ме погледна изненадано, заеме се и каза: — Какво бъбриш? Ти не беше още роден! — И започнаха да се смеят заедно с баща ми.
към текста >>

Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни.
Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята? Майка ми ме погледна изненадано, заеме се и каза: — Какво бъбриш? Ти не беше още роден! — И започнаха да се смеят заедно с баща ми. Този разговор, обаче, се запечати в ума ми, заедно с живата сцена на описваното пътуване и след 15 години, когато за пръв път се завърнах в родното си село, (защото майка ми се ожени повторно в друго село) аз действително видях точно същата обстановка, която се представи пред очите ми, некога, в моето детинство, слушайки разговора ма майка ми с живия ми тогава баща, аз видех същите тия камъни, същия този стар, дълбоко изрит път, същата обстановка, и спомена за изживяното отново, като светкавица премина пред моя духовен взор.
към текста >>

Този разговор, обаче, се запечати в ума ми, заедно с живата сцена на описваното пътуване и след 15 години, когато за пръв път се завърнах в родното си село, (защото майка ми се ожени повторно в друго село) аз действително видях точно същата обстановка, която се представи пред очите ми, некога, в моето детинство, слушайки разговора ма майка ми с живия ми тогава баща, аз видех същите тия камъни, същия този стар, дълбоко изрит път, същата обстановка, и спомена за изживяното отново, като светкавица премина пред моя духовен взор.
Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята? Майка ми ме погледна изненадано, заеме се и каза: — Какво бъбриш? Ти не беше още роден! — И започнаха да се смеят заедно с баща ми. Този разговор, обаче, се запечати в ума ми, заедно с живата сцена на описваното пътуване и след 15 години, когато за пръв път се завърнах в родното си село, (защото майка ми се ожени повторно в друго село) аз действително видях точно същата обстановка, която се представи пред очите ми, некога, в моето детинство, слушайки разговора ма майка ми с живия ми тогава баща, аз видех същите тия камъни, същия този стар, дълбоко изрит път, същата обстановка, и спомена за изживяното отново, като светкавица премина пред моя духовен взор. Значи, не даже на сън, а в будно състояние, още като дете, аз бях видял една жива картина от миналото, бях видял една действителна сцена от предишния ми живот, в който съм бил с им на същите родители! И колко много са тия деца, които виждай подобни сцени от близкото или далечно минало! Колко много, колко разнообразни са виденията, проникванията на малките зад завесата на миналото, преди още грубия земен живот да сложи тежкия печат на забравата върху тяхното съзнание! Само ограничението, незнанието и глупостта на възрастните са способни да отхвърлят тия истински откровения, тия свежи спомени на будната детска душа, като лишени от всякаква връзка с реалността фантазии и блянове! . .
към текста >>

Царския път на душата: а) Ще дойде отвътре, б) Пробни страдания 3.
Мнозина от странство се интересуват и превеждат Беседите на чужди езици. Тая година, до сега на Латишки език излязоха две книги: „Свещените думи на Учителя“, превод на сестра Мелита Кедрова и един сборник Беседи под заглавие „Абсолютната чистота“, превод на брат П. Миетиниш, издание на Рижкото книгоиздателство Н. Гудков. В тоя сборник влизат следните Беседи: 1. Абсолютната чистота; 2. Царския път на душата: а) Ще дойде отвътре, б) Пробни страдания 3. Беседи и напътствия държани от Учителя: а) Големец и слуга; 4. Общение с Духа; 5. Нашето място: а) Хигиена на живота; 6. Да им дам живот: а) Вътрешна връзка; 7. Вехтото премина; 8.
към текста >>

Беседи и напътствия държани от Учителя: а) Големец и слуга; 4.
Тая година, до сега на Латишки език излязоха две книги: „Свещените думи на Учителя“, превод на сестра Мелита Кедрова и един сборник Беседи под заглавие „Абсолютната чистота“, превод на брат П. Миетиниш, издание на Рижкото книгоиздателство Н. Гудков. В тоя сборник влизат следните Беседи: 1. Абсолютната чистота; 2. Царския път на душата: а) Ще дойде отвътре, б) Пробни страдания 3. Беседи и напътствия държани от Учителя: а) Големец и слуга; 4. Общение с Духа; 5. Нашето място: а) Хигиена на живота; 6. Да им дам живот: а) Вътрешна връзка; 7. Вехтото премина; 8. В Царството на живата природа: а) Влиянието на слънчевата енергия.
към текста >>

55. -

Калименов На път към мъдреца (стих.) – И.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир – С. Калименов Крушение на материализма. Философията на материализма. (продължение от брой 268) – С. Калименов На път към мъдреца (стих.) – И. Карагьозова Словото на Учителя. Новият човек. (из неделната беседа – 29 септември 1940г.) Истинско знание Спомени – Д. Стоянов Старият орел – Ангел Каралийчев Из науката и живота. Картофите като храна.
към текста >>

А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай.
Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата. Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка. Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат. Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените, възвишени, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат. А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай. Има хора днес, които, разсъждавайки чисто по човешки, може би напълно логично (според човешката, ограничена, късогледа и недовиждаща логика) са склонни да дадат едно бързо разрешение на нашите национални въпроси по стария, погрешен, човешки начин, извор на всички досегашни грешки и на следващите ги страдания за хората и народите. Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.) Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ. Защото, в същност, законите, по които се управлява света, законите, по които се управлява живота на хората и народите, не са човешките, а са Божествените закони. Има една друга Воля, има една друга Сила, която стои високо над всички световни, земни сили. И именно тази Воля, тази свръхземна Сила ще разреши в края на краищата всички днешни международни и социални проблеми, а не която и да било друга земна сила.
към текста >>

Следователно, ако ние решим на всека цена да изпълним Божествения закон, ако ние вървим, без да се отклоняваме, по пътя който ни се сочи от Горе, ако ние запазим мира, тогава ние няма защо да се страхуваме от никаква световна, земна сила.
Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.) Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ. Защото, в същност, законите, по които се управлява света, законите, по които се управлява живота на хората и народите, не са човешките, а са Божествените закони. Има една друга Воля, има една друга Сила, която стои високо над всички световни, земни сили. И именно тази Воля, тази свръхземна Сила ще разреши в края на краищата всички днешни международни и социални проблеми, а не която и да било друга земна сила. Защото всичките тия земни сили, които понякога дори могат да ни плашат със своята страхотност и величавост, не са нищо друго, освен марионетки, освен послушни оръдия в ръцете на тази именно неземна Сила, и могат да действат само в рамките и възможностите, които Тя им дава. Следователно, ако ние решим на всека цена да изпълним Божествения закон, ако ние вървим, без да се отклоняваме, по пътя който ни се сочи от Горе, ако ние запазим мира, тогава ние няма защо да се страхуваме от никаква световна, земна сила. Бог е, който взема, и Бог е, който дава! Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа.
към текста >>

Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му.
Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това.
към текста >>

хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико!
Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това. което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо. хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико! Божията благодат е несравнима! За човешкият ум, тя е дори непонятна! Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни! Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“.
към текста >>

Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост.
И наистина, с тая максима се опитаха да обяснят всичко. Изхождайки от нея, създадоха още цяла редица формули, с помощта на които се стараеха да обяснят различните случаи, различните форми и прояви на живота. Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната: „Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и отношения, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“. Или: — всички прояви на науката, изкуството, политиката, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“. Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост. Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”. Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база. Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения. Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това. Явно е, следователно, че самата революционна практика отрече безпощадно теорията, легнала в основите на революционното движение.
към текста >>

най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях.
- Нищо. Явно е. че тази последната, обръщайки наопаки хегеловата философия с нейния основен закон че „Духът определя битието, т. е. външните форми и прояви на живота,“ тя едновременно обърна наопаки и целия здрав смисъл и естествената и здрава основа на хегеловата диалектика, която единствено може да се нарече диалектика на природата, и, вследствие на това, доведе до такива противоречия със здравия смисъл и с живота. Но може би. най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага!
към текста >>

(следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага!
най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага! * Още е пълна тишината. В чуден мир белее пътя всред гората! Лунни капризни сенки обливат го с тих чар, тръпне в недоловим екстаз душата, към извора целебен отлита тя със жар! * Струи вода пречиста, на изток лей се там! И всички нейни капки кат бисерни зърна от слънчев лъч огрени, блестят от светлина!
към текста >>

В чуден мир белее пътя всред гората!
Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага! * Още е пълна тишината. В чуден мир белее пътя всред гората! Лунни капризни сенки обливат го с тих чар, тръпне в недоловим екстаз душата, към извора целебен отлита тя със жар! * Струи вода пречиста, на изток лей се там! И всички нейни капки кат бисерни зърна от слънчев лъч огрени, блестят от светлина! Със мъдрост са пропити, със свещен любовен плам! * Безкористно жадуващ, там всякой може да пие, кога в душа му морна, скръб тежка се увие!
към текста >>

* Там, със трептящите, звезди на небето заляна в ранна утринна нега се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага И.
И всички нейни капки кат бисерни зърна от слънчев лъч огрени, блестят от светлина! Със мъдрост са пропити, със свещен любовен плам! * Безкористно жадуващ, там всякой може да пие, кога в душа му морна, скръб тежка се увие! В лазура на водата тъгите да попие; Сърце си загоряло с прохлада да измие! Освободен, пожънат клас в живота ще добие! * Там, със трептящите, звезди на небето заляна в ранна утринна нега се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага И. Карагьозова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новият човек (из неделната беседа „Новият човек“ – 29. IX. 1940 г.) Кое нещо е реално в света? Единственото нещо реално в света е човекът. Извън човека, всичко е сянка на битието. Някой пита: какво съм аз?
към текста >>

която тече по пътя и се превръща в прах или тиня.
Какъв ред на нещата съществува в природата? Като погледнеш към цялото небе, показва, че в природата от единия до другия край царува щастие, ред и порядък съществуват. Само хората на земята мислят, че има нещастие. В същност, това са много дребнави работи. Нещастието се произвежда от една кал. която тече по пътя и се превръща в прах или тиня. Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората. Вън на всякъде блика щастие. Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде.
към текста >>

Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората.
Като погледнеш към цялото небе, показва, че в природата от единия до другия край царува щастие, ред и порядък съществуват. Само хората на земята мислят, че има нещастие. В същност, това са много дребнави работи. Нещастието се произвежда от една кал. която тече по пътя и се превръща в прах или тиня. Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората. Вън на всякъде блика щастие. Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав.
към текста >>

Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола.
Д. Стоянов Ангел Каралийчев Старият орел Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река. Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли. — Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати.
към текста >>

Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища.
Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли. — Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани.
към текста >>

Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила.
— Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани. Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни.
към текста >>

При това, начинът на производството за картофите е много по-лесен и евтин, отколкото за зърнените храни.
„Росица“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите като храна В много, особено в по-културните страни, селяните намират по-добра сметка да засаждат картофи вместо зърнени храни. Стойността на хранителните продукти се изчислява по калориите, които дават, т. е. по количеството топлина, която доставят на тялото. Така, изчислено е, че един хектар нива, засята със зърнени храни, дава хранителни продукти за средно около 6,5 милиона калории. Същият хектар нива, засята с картофи, ще даде около 9,5 милиона калории. При това, начинът на производството за картофите е много по-лесен и евтин, отколкото за зърнените храни. Хранителната стойност на картофите е голяма: 100 грама картофи съдържат: 75 гр. вода. 2 гр. белтъчини, 0.20 гр. мазнини, 20 — 22 гр. въглеводи (въглехидрати), около 1 гр.
към текста >>

Но, освен като храна, картофите имат и много ценно качество, те съдържат десетки пъти повече алкални соли, отколкото хляба и чрез това са едно отлично предпазно средство на организма от заболяване.
Най-целесъобразно е, картофите да се измиват добре, цели и с кожицата да се сготвят или, в краен случай, като се сварят да се обели тънко самата кожица. Водата, в която така са се варили картофите, съдържа хранителни и вкусови вещества и не трябва да се изхвърля, а да се прибавя и използва в гозбата. През зимата картофите трябва да се пазят от измръзване, да се държат на сухо, студено и проветрено място, защото, ако се държат на влажно и топло място, те поникват. В тях се образува едно отровно вещество, което се нарича соланин. Поникналите картофи са вредни за здравето и не трябва да се ядат. Но, освен като храна, картофите имат и много ценно качество, те съдържат десетки пъти повече алкални соли, отколкото хляба и чрез това са едно отлично предпазно средство на организма от заболяване. Науката е доказала, че в организма се образуват киселини, вследствие на разпадането на храни богати с белтък — масло, яйца и др., но също така и със зърнени храни. Кръвта на човека има алкална реакция и когато киселините почнат да действат и върху нея и киселинността мине известна граница — появява се опасност за здравето. На същите тези киселини се дължи преждевременното остаряване и артериосклерозата. Поради всичко това, най-лесният начин да се борим с тези киселини е — да ядат картофи. Те — поради големия си състав на алкални соли — неутрализират излишните киселини и поддържал организма в изправност.
към текста >>

Якимова — Рашкова КНИГОПИС Мистици и пътят към тях от Христо Велев.
О, пей, приглашай ми в скръбта, роптай и блъскай се безспир... и без надежда... Не ще е лесно да възпреш развихрената буря. Тя блъска се и в моите гърди. . . О, море, на майката ти пеем за съдбата. . . Н. Якимова — Рашкова КНИГОПИС Мистици и пътят към тях от Христо Велев. цена 3 лева. Прераждането в светлината на мистицизма, от Христо Велев, цена 5 лв. И двете тия книжки се доставят от автора, ул. Клокотница 3, София. Село, битова пиеса в 4 действия, от Калчо х.
към текста >>

56. -

Прераждането - път към съвършенство – С.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Генералната линия – Пламен Нещо от учението на учителя за дишането – Б. Боев Песен за нея (стих.) – В. Недев Словото на Учителя. Вечер и сутрин. (из неделна беседа – 8 декември 1940 г.) Молитвеният връх (стих.) – Елвилюри Бог е любов (стих.) – В. В. Прераждането - път към съвършенство – С. Калименов Питагор – А. Неделчев Из науката и живота. Селското домакинство и подобрението му – Д. Данаилов Шипков мармалад – Из „Народно здраве“ Книгопис ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем. Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен.
към текста >>

По кой път трябва да тръгнем?
Селското домакинство и подобрението му – Д. Данаилов Шипков мармалад – Из „Народно здраве“ Книгопис ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем. Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен. Защото, ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище. И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ? По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ? МИР И ЛЮБОВ! * * * Понякога думите на Бога, колкото и да с ясни и разбираеми за всички, все пак, пред полага т със себе си едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва да бъде правилно тълкуване.
към текста >>

Ние не можем да имаме истински, величествени а трайни успехи, ако не вървим по пътя, сочен ни от Бога.
Само Той е истински властен. Само Нему можем да имаме пълно доверие. Само Нему трябва всецяло да служим. Ние не можем да се пазим, ако не ни пази Бог! Ние не можем да спечелим, ако това не пожелае Бог. Ние не можем да имаме истински, величествени а трайни успехи, ако не вървим по пътя, сочен ни от Бога. Мир и любов! Това значи да приложим на дело истинското братство. Това значи да бъдем готови за жертви и да ги правим. Това значи да няма привилегировани и онеправдани. Това значи да има не само хляб, ни и почивка и всички необходими условия за сносен човешки живот и за развитие на човешките способности за всички жители на нашата страна, безразлично дала те се наричат българи или другояче.
към текста >>

О, Тя ти шепне: „Не унивай в трънливий път към Ханаан!
* Любов, която отразява света в кристална глъбина — Тя с шепот тих те посещава! със шепот — живо слово — светлина! * Любов, която те издига в ефирни, светли висини! Любов — вълшебна, жива книга на мировите съдбини! * Тя с нежен шепот ти разкрива Божествений, разумен план! О, Тя ти шепне: „Не унивай в трънливий път към Ханаан! “ * Любов, която усмирява на тигъра свирепостта и дух терзан освобождава от робски гнет и тегота! * Когато Тя те озарява, ти тръпнеш във екстаз пред тайнствений всемир! Душата ти тогаз безкрай се разширява и литва с волността на пролетен зефир! * И с кротост и смирение зашепваш ти молитва в присъствие на Образ Съвършен — рой образи красиви в душата ти прелитат! Ти виждаш свят, в блаженство потопен!
към текста >>

Вие пренебрегвате Божиите пътища.
Светлината не влиза добре и ти в една такава къща ще боледуваш. Сегашните хора вземат пред вид строежа на една къща, но най-първо трябва да вземеш под внимание и да изследваш дали има някакви течения под къщата, която искаш да строиш. Ако има течения на това място, не я строй. Ще кажете: отде да намерим тези работи? Светът, в който живеем, е разумно направен. Вие пренебрегвате Божиите пътища. Като срещнете един човек, вие не го изучавате, но казвате: Този е лош, или този е добър човек. Това нищо не значи. За вас всеки човек, който дава, е добър, и всеки който взема е лош. Общо е така. Но често този, който взема, и той е добър, толкоз добър както и оня, който дава.
към текста >>

Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ все тия работи?
като минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби, да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал да радват на скръбта. Казвате: защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ все тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране. Мислите ли, че един Учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости? Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер.
към текста >>

По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна.
То е погрешно разбиране. Мислите ли, че един Учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости? Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки човек. който ви говори, ви предава едновременно и положителното, отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно, трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После, да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения.
към текста >>

Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения.
По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно, трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После, да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. За нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, Него да познаят хората, че тогава чрез Него могат да се познаят. Когато говоря за любовта, аз разбирам това — да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта.
към текста >>

Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога.
За нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, Него да познаят хората, че тогава чрез Него могат да се познаят. Когато говоря за любовта, аз разбирам това — да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот и минават в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля, От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения.
към текста >>

Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля, От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения.
Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот и минават в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля, От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения. Защо тръгнахте в този път? Какво сте придобили? Всички, които са в другия свят и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща. Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен.
към текста >>

Защо тръгнахте в този път?
Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот и минават в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля, От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения. Защо тръгнахте в този път? Какво сте придобили? Всички, които са в другия свят и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща. Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се.
към текста >>

Казват ви: Не върви по този път.
Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот и минават в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля, От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения. Защо тръгнахте в този път? Какво сте придобили? Всички, които са в другия свят и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща. Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се. Казвате: така сме родени. Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната. А вие какво правите?
към текста >>

Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен.
Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля, От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения. Защо тръгнахте в този път? Какво сте придобили? Всички, които са в другия свят и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща. Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се. Казвате: така сме родени. Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната. А вие какво правите? Дойде някой при вас, разправяш му, разправяш му, не разбира и ти кипнеш.
към текста >>

Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“.
Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната. А вие какво правите? Дойде някой при вас, разправяш му, разправяш му, не разбира и ти кипнеш. Кипването е нездравословно състояние. Щом ти започваш да се дразниш от най-малките работи, ти си болен човек. Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“. Спокойствието на човешката душа е едно здравословно състояние. Като дойде този човек, и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбира? Ами ти разбираш ли неговото положение? В сегашния свят всички сте на изпит.
към текста >>

Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път.
Като дойде този човек, и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбира? Ами ти разбираш ли неговото положение? В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш, и ако не обичаш, какво ще направиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си?
към текста >>

Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си.
Ами ти разбираш ли неговото положение? В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш, и ако не обичаш, какво ще направиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. Защото след хиляди години знанието ще се измени.
към текста >>

Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път.
Вие можете да кажете: Знаете ли какво нас ни казаха? — Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде. Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път. Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път. Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път. Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но ги търпи. От страданията които ние ще преминем, ще научим нещо.
към текста >>

Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път.
— Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде. Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път. Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път. Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път. Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но ги търпи. От страданията които ние ще преминем, ще научим нещо. Защото страданията са неестествени.
към текста >>

Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път.
В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде. Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път. Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път. Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път. Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но ги търпи. От страданията които ние ще преминем, ще научим нещо. Защото страданията са неестествени. Да страда душата не желае.
към текста >>

Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път.
Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде. Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път. Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път. Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път. Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но ги търпи. От страданията които ние ще преминем, ще научим нещо. Защото страданията са неестествени. Да страда душата не желае. Ние желаем радостите, не страданията.
към текста >>

Ограниченията ще се премахнат когато дойде истината и тръгнеш по тоя път.
Да страда душата не желае. Ние желаем радостите, не страданията. То е Божествения живот. Страданията може да се премахнат като започне човек да слугува на любовта. Несретите ще се премахнат, когато дойде Божествената мъдрост да ръководи. Ограниченията ще се премахнат когато дойде истината и тръгнеш по тоя път. Вие искате радости. Радостите идат сутрин, но във вечерта има страдания. Писанието казва, че вечерно време идат страданията, сутрин идат радостите. Вечер е свят на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти. Сутринта, това е любовта, от която ще приемем това, което слънцето носи, подаръци от Бога.
към текста >>

ПРЕРАЖДАНЕТО – ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея.
Елвилюри БОГ Е ЛЮБОВ Бог е любов — сила мощна, вечна, сила по-силна от всичко в света — жив извор на радост най-сърдечна, на щастие, утеха, на всека мечта. * Бог е любов — сила дивна, тайна, чудеса що прави там гдето цари; живота превръща в песен безкрайна, Там са всички мъдри, смирени, добри. * Бог е любов — сила всемогъща, сила що гради, твори, възражда, що човекът — звяр в ангел превръща, сърцата очиства, душите преражда. * Бог е любов и само чрез любовта се проявява неговата сила, власт; Бог като любов е всичко в света, чрез нея само той живее в нас. В. В. ПРЕРАЖДАНЕТО – ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. Учителя Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането. Както в религията на древните египтяни, така и в тази на древните и на съвременните индуси, чистата истина за прераждането е достигнала до народните маси и е била възприемана от тяхното съзнание примесена с много заблуждения, изопачена, неправилно, ограничено, механически схващана. Не само това, но дори и мнозина окултисти в наше време, макар и да не са възприели своите схващания за прераждането направо от народните предания, все още считат закона за прераждането действащ като някакъв сляп механизъм, като някоя мъртва, несъзнателна машина, която отделя семената от плевелите, чистото от нечистото, като едното запазва и покровителства, а другото изхвърля на бунището, точно според техните човешки, ограничени, тесногръди разбирания. Не! Законът за прераждането в никой случай не може да действа според такива ограничени, неправилни човешки схващания; законът за прераждането в никой случай не може да бъде считан за причина и оправдание на някакво, каквото и да било то, по-строго или по-слабо, кастово деление на хората; законът за прераждането в никой случай не действа така, че да поставя непреодолими граници между хората, па макар и само за един живот. И още по-малко законът за прераждането, който е основният стълб на човешката и на космичната еволюция, може да действа така, че вместо на пред, да тласка колелото на живота назад, като връща съществата, и специално човека, в по-нисши животински форми.
към текста >>

Съдбата ни е наше дело, и като такова, тя е подчинена на своя майстор — вчера ние сме я направили такава, каквато я имаме днес, но днес можем да се запретнем да й дадем съвършено друг облик, да я тласнем по съвършено други пътища.
— С други думи, човек не трябва да очаква друг да се бори, друг да действа, друг да промени съдбата му, вместо той самия да се залови здраво на работа за издигане на живота си и за променяне на съдбата си. Съдбата ни е творение на нашите ръце — на нашия ум, на нашата воля, на нашето сърце. Тя е неизбежна дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. Тя е безмилостна и жестока дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. И тя е светла и изпълнена с блага пак дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. Съдбата ни е наше дело, и като такова, тя е подчинена на своя майстор — вчера ние сме я направили такава, каквато я имаме днес, но днес можем да се запретнем да й дадем съвършено друг облик, да я тласнем по съвършено други пътища. Ето в какво именно се състои едновременно и свободата и ограничението на човешката свободна воля: човек е ограничен от своите минали, веднъж вече извършени действия и е принуден да понесе техните следствия, но той е свободен в своите сегашни действия; и с тях може да си създаде друга съдба за утрешния ден. Това е закона за прераждането, това е закона за кармата — човек сам се ограничава и сам се освобождава. Това, обаче, ни най-малко не означава, че ни е сме свободни от задължения към ближните си. Не! Човек не е бил и никога не ще бъде сам. Неговият живот е свързан чрез безброй неразкъсваеми нишки с живота на всички същества.
към текста >>

А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота.
Кой би могъл да каже, че животът е безсмислен — грозно, непоносимо творение слепия случай или на някакъв жесток творец? Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда? „Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва Учителя. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“ От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство. Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог. Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло. Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух.
към текста >>

Сега се установява, че шипките съдържат 5 пъти повече витамини „С“.
Данаилов Шипков мармалад Една от най-ценните храни е шипковият мармалад. Той е силородна и защитна храна. А като се има пред вид и това, че приготвен в къщи е сравнително евтин — ясно е, че не трябва да липсва от никоя трапеза. Най новите изследвания в областта на науката за витамините разкриват поразителни неща — шипките са най-богатия природен носител на ценния витамин „С“. Доскоро се смяташе, че лимоните и портокалите са най-богатите на това вещество плодове. Сега се установява, че шипките съдържат 5 пъти повече витамини „С“. 100 гр. узрели шипкови плодове съдържат 190 милиграма от него. Нека българските домакини знаят, че този плод е ценна храна за всички. Тук даваме рецепта за шипковия мармалад: Шипките се мият много добре, очистват се от опашките и черните венчета (купеният от пазаря мармалад е тъмен, защото от шипките не са махнати черните венчета). Заливат се с вода и се оставят да врят до пъпно омекване.
към текста >>

Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин.
После се натискат през второ сито (по-гъсто) за да се задържат и власинките. Мери се кашата и на 1 л. (около 4 водни чаши) каша се поставя 250—300 гр. захар. Поставя се на огън, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка. Мармалада се сгъстява добре. Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин. (Натопява се едно парче плат в парафин и се поставя плътно върху мармалада) Из „Народно здраве“ КНИГОПИС Прераждането надеждата на човечеството от Ървин С. Купър. с предговор: „Прераждането е факт“ от С. Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но Учителя“ от същия. Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание. Какво с човекът без съзнанието за своята същност?
към текста >>

57. -

Калименов Един е пътя!
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Изграждай само върху правдата! – Пламен Когато предразсъдъците паднат Скръб и надежда (стих.) – В. Недев Словото на Учителя. Външна и вътрешна работа. (из неделна беседа – 2 ноември 1941 г.) Читалището извор на светлина – С. Калименов Един е пътя! – С. К. Едно се иска Слънцето – Из книгата „Всекидневни чудеса“ от Георги Томалевски Из науката и живота. Витамини – Д-р Иван Досков Из науката и живота. – Приготовление на трайно кисело зеле Доброто расте! Книгопис ИЗГРАЖДАЙ САМО ВЪРХУ ПРАВДАТА!
към текста >>

Хората често пъти, и дори много често, вземат на шега Божествените закони на живота.
Искате ли да имате нещо здраво, нещо трайно, нещо постоянно? Искате ли да имате нещо истински разумно устроено и истински полезно? Искате ли да имате нещо, в което са изключени нерадостните, трагичните обрати на съдбата, в което да са изключени не известността и заплахата за утрешния ден — тогава изграждайте само върху Правдата. Понеже в живота, освен човешките закони, съществуват и Божествени закони, кои то са непоклатими и вечни, които са абсолютно справедливи и затова не могат да бъдат заобикаляни, затова всяко нещо, което е изградено върху неправедна основа, няма траен живот в себе си, не носи трайни, благотворни резултати, а е осъдено на по-рано или по късно загиване. Няма значение за какво се отнася това: за личния ти живот ли, предприятие ли някакво градиш, семейство, дружество, общество ли градиш, или пък това се отнася за някоя държава — всичко, което е неправедно и е вложено в техните основи, не ще закъснее да даде своите отрицателни резултати. Хората често пъти, и дори много често, вземат на шега Божествените закони на живота. Те са като малки деца, които не вземат сериозно известни, непознати на тях реалности на живота. Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си?
към текста >>

Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам.
Всичко останало е осъдено на гибел, на разрушение. Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам. А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия. Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно.
към текста >>

А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия.
Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам. А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия. Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви.
към текста >>

Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество.
Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
към текста >>

Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста.
Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички.
към текста >>

След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие.
За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела. Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес.
към текста >>

Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела. Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес. Те оставиха светла следа след себе си. И наистина, в своя живот, всеки човек трябва да се стреми да остави една светла следа след себе си.
към текста >>

В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не.
Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце. Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим. В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят.
към текста >>

Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има.
Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце. Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим. В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите.
към текста >>

Направете някой път опит.
Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва.
към текста >>

Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри.
Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва. Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено.
към текста >>

Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено.
Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва. Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той.
към текста >>

По някой път вие мислите едно, а чувствате друго.
Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има. Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето. По някой път вие мислите едно, а чувствате друго. Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш. Ти имаш желанието на сърцето, а страхът произтича от ума. Той казва; последствията ще бъдат лоши. Затова никога не трябва да има раздор между ума и сърцето.
към текста >>

Това е пътят сега.
Тогава ще кажем: наследствени черти. Дядо ми беше като мене. Да, но ти не си при същите условия. Дядо ти не е живял добре, но ти трябва да живееш добре. Всички трябва да живеем добре. Това е пътят сега. Сега не смесвайте стария живот с новия. Направете един опит. Някой от вас, които имате земя, посейте една слива или праскова цяла, без да й изядете месото. После изяжте една слива или праскова и я посейте, за да видите каква ще бъде разликата. Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето користолюбие на растението.
към текста >>

ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно.
. . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина.
към текста >>

Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване.
Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина. Тази светлина трябва да свети в нашите читалища. Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари.
към текста >>

Калименов ЕДИН Е ПЪТЯ!
Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина. Тази светлина трябва да свети в нашите читалища. Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина. С. Калименов ЕДИН Е ПЪТЯ! Само любовта, е която що издигне света. Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци!
към текста >>

Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила.
Тази светлина трябва да свети в нашите читалища. Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина. С. Калименов ЕДИН Е ПЪТЯ! Само любовта, е която що издигне света. Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят. Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята.
към текста >>

Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто?
Но все пак, дали те са прави? Кога светът е видял добро от отрицателното? От това. което е добро за едни, а зло за други? Кога светът е благоденствал чрез насилието и неправдата? Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто? Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди. Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците.
към текста >>

Няма друг път!
Кога светът е видял добро от отрицателното? От това. което е добро за едни, а зло за други? Кога светът е благоденствал чрез насилието и неправдата? Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто? Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди. Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път.
към текста >>

Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира.
което е добро за едни, а зло за други? Кога светът е благоденствал чрез насилието и неправдата? Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто? Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди. Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие.
към текста >>

Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците.
Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто? Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди. Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество.
към текста >>

Няма друг път.
Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди. Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени.
към текста >>

ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие.
Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи.
към текста >>

А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие.
Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа.
към текста >>

За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя.
Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието.
към текста >>

Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен.
Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин.
към текста >>

Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин.
Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
към текста >>

Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили.
към текста >>

На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви.
В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа.
към текста >>

Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството.
А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете. Така и човек трябва да мине от обикновения живот към не обикновения, от играчките и обикновените работи към сериозните и съществените.
към текста >>

„Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“.
Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете. Така и човек трябва да мине от обикновения живот към не обикновения, от играчките и обикновените работи към сериозните и съществените. „Съзнанието е огънят, светлината“.
към текста >>

Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята.
Разбира се, това. което ще споменем за слънцето, не е повече от оскъдните данни, които науката има за него. Казвам оскъдни, защото това което ние знаем е все пак нищо пред величието на това небесно сърце, което произвежда всекидневните чудеса на живота и храни със своята огнена кръв всички твари до огромния му обсег на периферията на слънчевата система. Царствено и могъщо в центъра на системата, член на която е нашата планета, се намира лъчезарното слънце. Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило.
към текста >>

Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята.
Казвам оскъдни, защото това което ние знаем е все пак нищо пред величието на това небесно сърце, което произвежда всекидневните чудеса на живота и храни със своята огнена кръв всички твари до огромния му обсег на периферията на слънчевата система. Царствено и могъщо в центъра на системата, член на която е нашата планета, се намира лъчезарното слънце. Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака.
към текста >>

Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея.
Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето.
към текста >>

За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето.
Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето!
към текста >>

Светът, животът е велико чудо, което само плесенясалите мозъци, посветени в култа на материализма, не виждат.
Велико е всекидневното чудо на природата, но за да го видим, искат се очи. Очи незамъглени от тъпото чувство, че пред нас стои нещо „познато“, нещо „обикновено“, очи. незатъмнени от саждите на детски-наивното и чудовищно-лъжливото схващане на материализма за един механически развиващ се свят, за един механически движещ се и създал се живот, лишен от всякакво съзнателно и разумно ръководство, лишен от всякаква предначертана, съзнателна планова целесъобразност . . . Нека оставим детинщините на децата. Светът, животът е велико чудо, което само плесенясалите мозъци, посветени в култа на материализма, не виждат. считат за нещо обикновено . . . Книгата „Всекидневните чудеса“ на Г. Томалевски, учител по физика, е наистина един опит да се навлезе с будно око в тайнствената лаборатория, в светилището, във великата съкровищница на Бога — Природата. Това е един опит да се видят нещата не тъй прости, не тъй обикновени, не тъй сляпо и механически развиващи се, както са гледали и както гледат и досега на тях много от хората на науката.
към текста >>

58. -

Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание.
Лермонтов Търсете и ще намерите – С. К. Малкото камъче – Л. Лулчев Най-лесното – Л. Лулчев Еделвайс – Пламен Силата на любовта – Р. У. Трайн Доброто расте! Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко.
към текста >>

застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“.
Лулчев Най-лесното – Л. Лулчев Еделвайс – Пламен Силата на любовта – Р. У. Трайн Доброто расте! Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание.
към текста >>

Какъв е този път и какво е това време?
Лулчев Еделвайс – Пламен Силата на любовта – Р. У. Трайн Доброто расте! Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло.
към текста >>

Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко.
Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове.
към текста >>

И народите минават през такъв път.
Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Внимание се изисква! Необикновено, непознато до тогава свръхвнимание е необходимо.
към текста >>

Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“.
Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Внимание се изисква! Необикновено, непознато до тогава свръхвнимание е необходимо. Иначе сме изгубени. А какво значи внимание? — Да слушаш гласа на Бога!...
към текста >>

Защо до се обръщаме към този или оногози да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя?
А какво значи внимание? — Да слушаш гласа на Бога!... Той говори. Тихо, но ясно, разбрано, отчетливо! Защо да търсим съвети у хората? Защо до се обръщаме към този или оногози да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя? Има само един сигурен, непогрешим съветник, има само един истински Водач. Бог! ... Ний можем да се уповаваме с пълна, абсолютна вяра само на Него, ний трябва да се вслушваме само в Неговия глас. . . Друго спасение, друга сигурност няма! Времената изискват това!
към текста >>

„Пътят е тесен, като острието на ножа“. Внимание!
Има само един сигурен, непогрешим съветник, има само един истински Водач. Бог! ... Ний можем да се уповаваме с пълна, абсолютна вяра само на Него, ний трябва да се вслушваме само в Неговия глас. . . Друго спасение, друга сигурност няма! Времената изискват това! „Пътят е тесен, като острието на ножа“. Внимание! П л а м е н СТАРАТА И НОВАТА КУЛТУРА „Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаването на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред а порядък в света“. Учителя Ние сме в края на една епоха. Ние присъстваме при ликвидацията на старата епоха и при раждането на новата. Старата епоха вече си отива.
към текста >>

През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта.
Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта. Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете. Те днес още мислят, че със сила ще могат да оправят света и да въведат нов порядък, който да носи благоденствие за всички. Но те страшно се мамят.
към текста >>

В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески!
От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че на родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин. А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа. Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята. — В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото. Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта.
към текста >>

Но защо ние се отклоняваме от правия път?
В това именно седи човешката еволюция: човек да владее своя ум и своето сърце. А единственият стремеж на съвременните хора е да бъдат богати, да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно, човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа. Но защо ние се отклоняваме от правия път? Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца. Често аз в своите беседи турям пръста си тук и там да видя дали тялото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“ — Ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“. И правя диагноза да видя от какъв характер са тези рани — могат ли да се лекуват или не? И можете ли вие да ми кажете, че нямате такива ранички?
към текста >>

И втори път няма да дойда вече.
“ казва ангелът. Аз искам да ви извадя от този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате очите си: „Дали това е вярно, дали този човек говори истината или ни заблуждава? “ Като изплъзнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И когато аз си замина от България, тогава българите ще ме познаят. И втори път няма да дойда вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Свещи не ми трябват. Аз искам човешките сърца да бъдат запалени с любов. Каменни църкви не ни трябват. Ний искаме сърца да любят, ред и законност във всеки дом, във всяко училище, — това се иска днес в света.
към текста >>

Ние се радваме, когато Божието дело успява в света, Това е задачата на всички ни — да подготвим този път.
Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще вадите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света, Това е задачата на всички ни — да подготвим този път. Из съборната беседа „Ще се превърне в радост“, София, 21 Август 1927 г. МОЛИТВА* Когато скръб изпитва Сърцето в тежък час, Аз чудната молитва Прошепвам в полуглас. * Грей сила благодатни В съзвучните слова, И святост необятна Чрез нея аз зова. * Съмнения в безкрая Отлитат след скръбта, И вярвам и ридая С неземна лекота . . . М. Ю.
към текста >>

*** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти.
* Той носел е млада душа до гърди В тоз свят на сълзи и беди. И в нея тази песен остала да трай — Без думи, но жива до край. * И дълго копняла душата в света След чудна и странна мечта, Но никакъв глас не заместил е тук За нея небесния звук. М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. *** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти. * Сводът грей тържествено и чудно! Всичко спи във синкав полумрак. А на мен защо е толкоз трудно: Жаля ли? Какво очаквам пак? * Нищо аз не чакам на земята, Ни скърбя за минал ден жесток, Свобода аз търся — с мир в душата Сам да се забравя в сън дълбок .
към текста >>

Това е истинският път и целта на човешкия живот.
Към какво да се стремим? Кое е това, което ще ни ползва сега и завинаги, през всичките векове на бъдещето? Човешката душа има нужда от една храна, — храна, която дава безсмъртие — Любовта, а нейното приложение, нейното реализиране в нашия свят е Доброто. Само в едно е смисъла на човешкия живот, само в едно е вечната, непреходна ценност — да правиш добро, да живееш за Доброто и, паралелно с това, да растеш духовно. Това са истинските постижения, това са истинските богатства, които може да придобие човек на земята. Това е истинският път и целта на човешкия живот. Разбира се, не всички хора едновременно и в еднаква степен, са способни да усвоят тази истина. Децата трябва да преминат през всичките свои периоди на развитие, през всичките свои етапи, през всичките свои играчки. Всяко нещо на времето си и на мястото си. Идва, обаче, време, когато хората не могат вече да се задоволят с играчки или с каквито и до било залъгалки или приспивалки. Пробуденият човешки дух жадува само за едно: Той трябва да действа, по подобие на Бога.
към текста >>

Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му.
Една правилия мисъл, една добре разбрана истина, един малък ключ може цял дворец да ти отвори и да направи достъпни вътрешните му блага. Чели сме в Свещеното писание как рекъл Бог да стане нещо — и то станало. Сега и човек би могъл да казва само това, което може да направи. Тогава думи и дело биха се покривали. А сега как е — всички знаем. Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му. Това е нещастието — малкото камъче което претуря колата! Отделено е Словото от Делото. А Словото и Делото — това е Истината. Тя е едничката основа, върху която може да се гради във всички времена и при всички условия. Отделянето на Словото от Делото — ето малкото камъче което претуря колата.
към текста >>

До днес той живееше в тъмнина, без да чувства нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо, с паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо .
Л. Лулчев ЕДЕЛВАЙС Беше дълбока нощ и ни една звезда не блестеше на тъмния небосвод . . . Човекът крачеше в тъмнината, покрай грапища и препятствия, рискувайки всеки момент да падне и мислеше за своята съдба, която му е отредила вечно да се скита в тоя мрак . . . До сега той не бе мислил. До днес той живееше в тъмнина, без да чувства нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо, с паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо . . . Днес, обаче, дълбоко мисъл бе набраздила сбръчканото му чело, изопнало бе и направила крайно чувствителни нежните корди на неговото сърце и съсредоточила в едно направление всичките сили на волята му. Човекът вървеше и мислеше. А неговата мисъл бе, че той е сам: — Никога на ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта. Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това — той още не знаеше името на Светлината, — за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес .
към текста >>

И — обзет от тези нерадостни мисли, човекът — под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника на тая светлина.
Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това — той още не знаеше името на Светлината, — за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес . . . Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел — този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество . . . Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше че никога на ще дочака нещо хубаво, не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И — обзет от тези нерадостни мисли, човекът — под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника на тая светлина. Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел; да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблясък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината — да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясваме, което разтърси из дъно цялото му същество . . . Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини . . . „Боже! Боже!
към текста >>

Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини .
. . Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше че никога на ще дочака нещо хубаво, не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И — обзет от тези нерадостни мисли, човекът — под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника на тая светлина. Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел; да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблясък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината — да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясваме, което разтърси из дъно цялото му същество . . . Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини . . . „Боже! Боже! “ — шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му, и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му — и той чу: — „Око не е виждало и ухо не а слушало“ това, което той видя и чу тогава . . .
към текста >>

Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена .
Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително белееше. Безкрайни потоци най-нежна светлина, която ласкае очите и внася в душата тишината на Нирвана . . . Божествена музика, която опива и на кротки вълни облива, прониква в цялото същество, преливайки в него живота на цялата вселена . . . Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена . . . „Еделвайс! “ Само един момент . . . само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
към текста >>

Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена . . . „Еделвайс! “ Само един момент . . . само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му. Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред. Той гледаше — пред него блестеше огромно поле озарено със светлина. Сини върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи. Душата мълчеше .
към текста >>

Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря!
. . Човекът вървеше . . . и пееше. Вървеше, вслушвайки се в своята песен и мислеше: „Аз ще намеря този Еделвайс! Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря! “ Въпреки всичко, — може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падения и неуспехи — все пак, аз ще го достигна! . . . И от тогава—той търси! Казват, че и днес, хе, там, в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс! II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива.
към текста >>

Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени.
Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . .
към текста >>

Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви.
Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . .
към текста >>

И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват.
И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето!
към текста >>

Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето!
И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето! Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта с в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява царството Божие на земята.
към текста >>

Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение.
Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето! Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта с в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.
към текста >>

Доброто си има своите сигурни пътища на действие.
Ние трябва да се стремим да вървим по неговите стъпки. Да правим поне това, което можем. Макар то да е и най-малкото. Ний никак не се съмняваме, че постепенно, с течение на времето, ще имаме възможност да пращаме в. Братство безплатно на всички (около три хиляди) читалища в България. Доброто си има своите сигурни пътища на действие. Има Божествени закони, които правят да не пресъхва извора, който дава. В тоя свят на изпитания, на светлини и сенки, на скърби и радости, не се отчайвайте всичко ще отмине, и ще остане само едно — Доброто. Доброто винаги расте! КНИГОПИС Три приказки за млади и стари, от Любомир Лулчев. Мъдростта и истините на живота могат до бъдат облечени в най-различни форми.
към текста >>

59. -

Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си.
– текстът не се разчита И туй ще мине. – Йор. Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от идеи. Хората искат да устрояват, да преустрояват света. Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството. Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени. Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света.
към текста >>

това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми.
И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени. Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света. Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания. Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят. това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов.
към текста >>

Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания.
Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени. Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света. Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания. Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят. това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече.
към текста >>

Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос.
Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят. това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос. Негов е импулсът. Който ги тласка към по-доброто. Но те, хората, са оплетени в своите стари пътища. Те все още са роби на своите стари заблуждения. Те все още са свързани с тежките вериги на безброй досега извършени престъпления.
към текста >>

Но те, хората, са оплетени в своите стари пътища.
Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос. Негов е импулсът. Който ги тласка към по-доброто. Но те, хората, са оплетени в своите стари пътища. Те все още са роби на своите стари заблуждения. Те все още са свързани с тежките вериги на безброй досега извършени престъпления. Хората имат да плащат. Човечеството има да плаща. Огромни дългове на миналото има да плаща човечеството, преди да стъпи върху изравнения път към бъдещето.
към текста >>

Огромни дългове на миналото има да плаща човечеството, преди да стъпи върху изравнения път към бъдещето.
Но те, хората, са оплетени в своите стари пътища. Те все още са роби на своите стари заблуждения. Те все още са свързани с тежките вериги на безброй досега извършени престъпления. Хората имат да плащат. Човечеството има да плаща. Огромни дългове на миналото има да плаща човечеството, преди да стъпи върху изравнения път към бъдещето. Това е смисъла, това е и причината на ставащите днес световни катаклизми. Когато човек ще почва да строи ново здание, той трябва преди това да изплати всичките си стари дългове. Днес Природата е предприела основно разчистване на старите сметки, основно разплащане на старите дългове, основно изгаряне на старите грехове. Човек трябва да влезе в новия свят с чисто чело, свободен от сенките и престъпления на миналото. Затова са именно днешните страдания: Светът трябва да се претопи за да се излее на ново.
към текста >>

Всичко старо трябва да изгори, за да даде път на новото.
Това е смисъла, това е и причината на ставащите днес световни катаклизми. Когато човек ще почва да строи ново здание, той трябва преди това да изплати всичките си стари дългове. Днес Природата е предприела основно разчистване на старите сметки, основно разплащане на старите дългове, основно изгаряне на старите грехове. Човек трябва да влезе в новия свят с чисто чело, свободен от сенките и престъпления на миналото. Затова са именно днешните страдания: Светът трябва да се претопи за да се излее на ново. Всичко старо трябва да изгори, за да даде път на новото. Само огънят може да направи това! Его защо, ние трябва да гледаме без страх без съмнения и колебания на това, което става. Христос стои зад всичко това! Дълговете на човечеството трябва да се разплатят. Обърканите сметки трябва да бъдат оправени.
към текста >>

Вплетени в кървава борба, хората днес разчистват старите сметки, — разчистват пътя на бъдещето, без дори да знаят какво правят.
Обърканите сметки трябва да бъдат оправени. Убежищата на злото трябва да изгорят. Заблужденията трябва да бъдат прогонени. И тогава, върху така разчистения терен Бог ще положи основите на истинското Ново . . . Вплетени в кървава борба, хората днес разчистват старите сметки, — разчистват пътя на бъдещето, без дори да знаят какво правят. Друг е обаче Този който ще каже последната дума. Пламен ДА СЕ МОЛИМ! Не за себе си. За другите да се молим. Не за своето семейство.
към текста >>

До кога ще тъпчем по старите пътища, за да изплащаме утре огромните дългове на сторените грешки и престъпления.
Само чрез общите интереси ний можем да примирим и да хармонираме отделните частни интереси. Само една грижа, която обгръща едновременно всички, само един поглед, който обхваща всичко, само една истина, която е валидна за всички, може да донесе добро на човечеството и на всичките му отделни части. Бог съди и отсъжда: Не е възможно един човек или един народ да добрува за сметка на другите. Болката, която причиняваш на другия, ще дояде утре и до теб. Докога ще се заблуждаваме. До кога ще тъпчем по старите пътища, за да изплащаме утре огромните дългове на сторените грешки и престъпления. ДА СЕ МОЛИМ ЗА ВСИЧКИ! За цялото човечество. За всички хора и народи. Това са наши братя и сестри. Всички те, без никаква разлика, и бели, и жълти, и черни, са наши братя и сестри.
към текста >>

Често пъти дори те се учудват на неща и събития, които са пряма последица от техните собствени деяния, но не виждат връзката между тях.
* А искам веч, защото зная: във оня дивен час, когато пия аз от тебе не ще усетя жажда аз. * За векове ще ме наситиш и ще забравя, знам, сегашната си смъртна жажда, парливия, отровен плам. * О, жаждата, която изсушава, измъчва и гори, и нов пожар голям запалва в човешките гърди. * Ти там си на върха и бликаш, а аз съм ощ далеч, но пия ли веднъж от тебе, на век не ще съм жадна веч. Д. Антонова ПРОСТИ, НО ВЕЛИКИ ИСТИНИ В много отношения хората днес приличат на деца, които обичат плодовете, но не обичат да садят дървета и отглеждат градини. Често пъти дори те се учудват на неща и събития, които са пряма последица от техните собствени деяния, но не виждат връзката между тях. Тая връзка са разкривали мнозина велики учители на човечеството — неговите философи, учени, поети. Достатъчно е било да се вслушват в техните думи, за да се избегнат много страдания. Нека си припомним някои от тях. Най великият човек, наречен син Божий, Исус, каза: „Каквото искате да правят хората — правете го и вие тям. С каквато мярка мерите, с такава ще ви и примерят“.
към текста >>

Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя път.
„Прочие ако някой знае да прави добро и не го прави грях е нему“ казва пр. Яков. „Не по малко е ясен и Учителя днес. Той казва: Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. От тия думи е ясно, че силата на един човек иде от съгласието, хармонията му с природните закони Тогава нейните сили са и негови. И обратното, отиването срещу тия закони носи обезсилване и ограничения. Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя път. Мир, справедливост и доброта — това са здравите основи на които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност. Лодкаря е фактор в една лодка до като тя не е претоварена. Претовари ли я — нейната, а често и неговата съдба, са предрешени вече.
към текста >>

Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев.
Бъдейки израз на висша духовност красотата, разбирано широко, е мощен лост за освобождението на човечеството. Прераждането, надеждата на човечеството, от Ървин С. Купър, с предговор „Прераждането е факт“ и приложение „Пререждането в сваляната на Учителя“ от Сава Калименов. Прераждането е великата и вечна истина за човешкия живот. Без неговото знание, човек е сляп за реалността на живота Творческата сила на мисълта, от Джеймс Ален. Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев. Има една наука, която прониква по-дълбоко в живота, от науката, която може да се почерпи в нашите училища и университети ... Това е окултизма — науката за скритите, истински пружини на живота, за невидимата страна, за дълбоките причини на нещата, които стават. Познавайки тази наука, Г. Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Една загадка, която е всеки ден пред очите ни и за която като че ли никой не мисли, получава в тази книга от Г.
към текста >>

Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света.
Прераждането е великата и вечна истина за човешкия живот. Без неговото знание, човек е сляп за реалността на живота Творческата сила на мисълта, от Джеймс Ален. Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев. Има една наука, която прониква по-дълбоко в живота, от науката, която може да се почерпи в нашите училища и университети ... Това е окултизма — науката за скритите, истински пружини на живота, за невидимата страна, за дълбоките причини на нещата, които стават. Познавайки тази наука, Г. Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Една загадка, която е всеки ден пред очите ни и за която като че ли никой не мисли, получава в тази книга от Г. Радев едно смислено разрешение Орфей, животът и делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Каква огромна разлика между това, което днес наричаме музика и музиката на Орфей — онази мощни сила. която вършеше чудеса!
към текста >>

В учението на Христа се съдържат всички пътища и методи, с помощта на които ще се изгради новия свят на социална справедливост, на братство и любов между хората.
Проблемата на храненето, от Д-р Мих. Стоицев. Правилното хранене е източник на живот, a неправилното хранене носи преждевременно остаряваме и смърт. Да се нахраним правилно, значи да се подмладим. „Проблемата на храненето“ съдържа много научни данни за състава и влиянието на различите храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Отче наш — като завет Христов и социална програма на бъдещето, от Авг. Циешковски. В учението на Христа се съдържат всички пътища и методи, с помощта на които ще се изгради новия свят на социална справедливост, на братство и любов между хората. Гениалния полски мистик Циешковски с пророческо прозрение ни разказва, че това, което ще разреши наболелите въпроси на живота, и което ний напразно търсим разни из изкуствени, политически и стопански формули, съществува вече, в своята най-съвършена форма, в учението на Христа. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Оливер Лодж, ректор на Бирмингамския Университет. Не всички учени вървят по течението на всеобщо признатото, макар то да бъде и заблуждение. Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги.
към текста >>

Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги.
В учението на Христа се съдържат всички пътища и методи, с помощта на които ще се изгради новия свят на социална справедливост, на братство и любов между хората. Гениалния полски мистик Циешковски с пророческо прозрение ни разказва, че това, което ще разреши наболелите въпроси на живота, и което ний напразно търсим разни из изкуствени, политически и стопански формули, съществува вече, в своята най-съвършена форма, в учението на Христа. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Оливер Лодж, ректор на Бирмингамския Университет. Не всички учени вървят по течението на всеобщо признатото, макар то да бъде и заблуждение. Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги. Един от тия учени е проф. Оливер Лодж, който въз основа на дълги изследвания, заявява, че „продължаването живота на личността след смъртта на физическото тяло е доказан факт“. Агни Йога, наука за висши психични достижения. Рила когато проговори, впечатления и размишления от летния лагер на Всемирното Братство в Рила, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Път към себепознание, от Д-р Руд.
към текста >>

Път към себепознание, от Д-р Руд.
Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги. Един от тия учени е проф. Оливер Лодж, който въз основа на дълги изследвания, заявява, че „продължаването живота на личността след смъртта на физическото тяло е доказан факт“. Агни Йога, наука за висши психични достижения. Рила когато проговори, впечатления и размишления от летния лагер на Всемирното Братство в Рила, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Път към себепознание, от Д-р Руд. Щайнер Отбрани приказки (10 отделни номера) ЕСПЕРАНТСКА ЛИТЕРАТУРА Учебник по Есперанто с 316 картини в текста, от Д-р Захариев, пригоден за самоуци и курсове. Този е най-добрия учебник за изучаване на международния език Есперанто. С него изучаването става бързо и леко. Учете международния език Есперанто. Той ви разкрива нови, широки хоризонти, като ви свързва по най-лесен начин с целия свят!
към текста >>

Той ви разкрива нови, широки хоризонти, като ви свързва по най-лесен начин с целия свят!
Път към себепознание, от Д-р Руд. Щайнер Отбрани приказки (10 отделни номера) ЕСПЕРАНТСКА ЛИТЕРАТУРА Учебник по Есперанто с 316 картини в текста, от Д-р Захариев, пригоден за самоуци и курсове. Този е най-добрия учебник за изучаване на международния език Есперанто. С него изучаването става бързо и леко. Учете международния език Есперанто. Той ви разкрива нови, широки хоризонти, като ви свързва по най-лесен начин с целия свят! Практична граматика на Есперанто, необходимо помагало за всеки есперантист, от Емил Стратев Пълен есперанто-български речник, от Атанас Николов. Обема около 500 страници. Този е единствения най-пълен есперанто-български речник, който съперничи с есперантските речници на големите европейски народи и затова е гордост на българските есперантисти. Есперанто-български речник, от Атанас Николов. Есперантско-български разговорник, от Атанас Николов.
към текста >>

Савов Еленово царство, от Георги Райчев Винаги на пътя ни една жена, от Ст.
Балканов Азманка Евгенин, драма от Иван М. Балканов Изстрел, от Ст. Савов Между две жени, от Лука Говедаров Кара Танас, Ст. Савов Фани, от Марс Паньол Война и хора, от Лука Говедаров Любов и смърт, от Лука Говедаров Към другия бряг, от Илия Енчев Седем часа лъжа, комедия от Ст. Савов Пристанушка, битова комедия от Ст. Савов Еленово царство, от Георги Райчев Винаги на пътя ни една жена, от Ст. Савов Тлъстото кокалче, А. Н. Островски ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА Романи и романизовани биографии на бележити люде, от писатели със световна известност Доставя книжарница „Братство“ – Севлиево Гьоста Берлинг, от С. Лагерльоф Мария Антоанета, Стефан Цвайг Свещена нищета, Ем. Силанпее Стомана, Ълтон Синклер Кооп, Ълтон Синклер Лекуващия нож, Д-р Г. Банков Мостът на Сан Луис Рей, Тронтън Уайлдър Песента на фиорда, от Зигрид Ундсет Човекът който уби, К.
към текста >>

Мохам Ариана, Ане Клод Пътят към славата, Вики Баум Хотел Шанхай, Вики Баум Син на Тигъра, Пърл Бък Младост, Пърл Бък Неаполитанска кръв, Ф.
Зола Звездите гледат отгоре, Д-р А. Ж. Кронин Примадона, Съм. Мохем Гирлянди от Хавай, Съм. Мохем Палми край тропическо море, Съм. Мохем Героични години, Съм. Мохам Ариана, Ане Клод Пътят към славата, Вики Баум Хотел Шанхай, Вики Баум Син на Тигъра, Пърл Бък Младост, Пърл Бък Неаполитанска кръв, Ф. Верфел Катя, Люсиен Деко Фуше, Стефан Цвайг Дизраели, Андре Мороа Суворов, Жан Жакоби Познавам тези диктатори, Уорд Прайс Бисмарк, Емил Лупвиг Метерних, Анри дю Кудре Азия без маска, Джон Гънтър Неспокойно сърце, Стеф. Цвайг Ел Хеким, Джон Нител Господарът на Хествикен, Зигр. Ундсет Човекът който знаеше всичко, Луис Бромфийлд Съдбата на хирурга, Д-р Г. Банков Испански дом, Ел. Смит Сине мой, сине мой, X.
към текста >>

60. -

Колкото и да се отдалечават хората от Неговите пътища и от изпълнението на Неговите заповеди, все пак, Той не престава да им говори, да ги приканва към опомване.
Да изповядваме. (из неделна беседа – 29 март 1942 г.) Дълбокото дишане и психичният подем – Боян Боев Пръстенът на Льовенскьолдови – Селма Лагерльоф Из науката и живота. Подъбиче – Д-р П. Икономов Запазване чрез сушене на зеленчуци ГЛАСЪТ БОЖИЙ Гласът Божий никога не е преставал да говори на хора та. Той не престава да им говори и днес. Колкото и да се отдалечават хората от Неговите пътища и от изпълнението на Неговите заповеди, все пак, Той не престава да им говори, да ги приканва към опомване. да ги зове към възвръщане в правия път, към послушание и изпълнение на неговите закони. Гласът на Бога говори и днес. Дори по-силно от всякога. Всред бурния хаос на човешките стълкновения, всред виковете на загиващите от братска ръка хора, всред най-страшната безпътица на заблудени човешки умове, спрете се, вслушайте се, и вие ще чуете дълбоко в душата си Неговия никога нестихваш глас: За какво? За кого?
към текста >>

да ги зове към възвръщане в правия път, към послушание и изпълнение на неговите закони.
(из неделна беседа – 29 март 1942 г.) Дълбокото дишане и психичният подем – Боян Боев Пръстенът на Льовенскьолдови – Селма Лагерльоф Из науката и живота. Подъбиче – Д-р П. Икономов Запазване чрез сушене на зеленчуци ГЛАСЪТ БОЖИЙ Гласът Божий никога не е преставал да говори на хора та. Той не престава да им говори и днес. Колкото и да се отдалечават хората от Неговите пътища и от изпълнението на Неговите заповеди, все пак, Той не престава да им говори, да ги приканва към опомване. да ги зове към възвръщане в правия път, към послушание и изпълнение на неговите закони. Гласът на Бога говори и днес. Дори по-силно от всякога. Всред бурния хаос на човешките стълкновения, всред виковете на загиващите от братска ръка хора, всред най-страшната безпътица на заблудени човешки умове, спрете се, вслушайте се, и вие ще чуете дълбоко в душата си Неговия никога нестихваш глас: За какво? За кого? И защо?
към текста >>

Всред бурния хаос на човешките стълкновения, всред виковете на загиващите от братска ръка хора, всред най-страшната безпътица на заблудени човешки умове, спрете се, вслушайте се, и вие ще чуете дълбоко в душата си Неговия никога нестихваш глас: За какво?
Той не престава да им говори и днес. Колкото и да се отдалечават хората от Неговите пътища и от изпълнението на Неговите заповеди, все пак, Той не престава да им говори, да ги приканва към опомване. да ги зове към възвръщане в правия път, към послушание и изпълнение на неговите закони. Гласът на Бога говори и днес. Дори по-силно от всякога. Всред бурния хаос на човешките стълкновения, всред виковете на загиващите от братска ръка хора, всред най-страшната безпътица на заблудени човешки умове, спрете се, вслушайте се, и вие ще чуете дълбоко в душата си Неговия никога нестихваш глас: За какво? За кого? И защо? Какъв е смисъла на пътя, който сте поели? И къде ще ви изведе той? Има друг път!
към текста >>

Какъв е смисъла на пътя, който сте поели?
Гласът на Бога говори и днес. Дори по-силно от всякога. Всред бурния хаос на човешките стълкновения, всред виковете на загиващите от братска ръка хора, всред най-страшната безпътица на заблудени човешки умове, спрете се, вслушайте се, и вие ще чуете дълбоко в душата си Неговия никога нестихваш глас: За какво? За кого? И защо? Какъв е смисъла на пътя, който сте поели? И къде ще ви изведе той? Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния.
към текста >>

Има друг път!
Всред бурния хаос на човешките стълкновения, всред виковете на загиващите от братска ръка хора, всред най-страшната безпътица на заблудени човешки умове, спрете се, вслушайте се, и вие ще чуете дълбоко в душата си Неговия никога нестихваш глас: За какво? За кого? И защо? Какъв е смисъла на пътя, който сте поели? И къде ще ви изведе той? Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички.
към текста >>

Път чист.
За кого? И защо? Какъв е смисъла на пътя, който сте поели? И къде ще ви изведе той? Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен.
към текста >>

Път светъл.
И защо? Какъв е смисъла на пътя, който сте поели? И къде ще ви изведе той? Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота.
към текста >>

Път на разумния.
Какъв е смисъла на пътя, който сте поели? И къде ще ви изведе той? Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания.
към текста >>

Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати.
И къде ще ви изведе той? Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини?
към текста >>

Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички.
Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро?
към текста >>

Напуснете старите пътища и елате при Мен.
Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите?
към текста >>

Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота.
Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път.
към текста >>

Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания.
Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта!
към текста >>

Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро?
Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят.
към текста >>

Има друг път.
Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят. За вас няма друг изход. За вас няма друго спасение.
към текста >>

Има нов път: — пътят на любовта!
Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят. За вас няма друг изход. За вас няма друго спасение. Каквото и да си въобразявате, колкото и силни да се считате, колкото и точно и разчетливо да си правите сметката, все пак, вашето единствено спасение; единствения из-ход за вас е в моя път — Пътя на Любовта, защото пътищата, по които вие вървите, водят към неизбежна гибел.
към текста >>

Той е Моят път — пътят на Бога.
Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят. За вас няма друг изход. За вас няма друго спасение. Каквото и да си въобразявате, колкото и силни да се считате, колкото и точно и разчетливо да си правите сметката, все пак, вашето единствено спасение; единствения из-ход за вас е в моя път — Пътя на Любовта, защото пътищата, по които вие вървите, водят към неизбежна гибел. Пътят на Любовта е винаги отворен.
към текста >>

Каквото и да си въобразявате, колкото и силни да се считате, колкото и точно и разчетливо да си правите сметката, все пак, вашето единствено спасение; единствения из-ход за вас е в моя път — Пътя на Любовта, защото пътищата, по които вие вървите, водят към неизбежна гибел.
Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят. За вас няма друг изход. За вас няма друго спасение. Каквото и да си въобразявате, колкото и силни да се считате, колкото и точно и разчетливо да си правите сметката, все пак, вашето единствено спасение; единствения из-ход за вас е в моя път — Пътя на Любовта, защото пътищата, по които вие вървите, водят към неизбежна гибел. Пътят на Любовта е винаги отворен. Опомнете се. Съзнайте и признайте грешката си и тръгнете по него. * Никога не е късно. Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно.
към текста >>

Пътят на Любовта е винаги отворен.
Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят. За вас няма друг изход. За вас няма друго спасение. Каквото и да си въобразявате, колкото и силни да се считате, колкото и точно и разчетливо да си правите сметката, все пак, вашето единствено спасение; единствения из-ход за вас е в моя път — Пътя на Любовта, защото пътищата, по които вие вървите, водят към неизбежна гибел. Пътят на Любовта е винаги отворен. Опомнете се. Съзнайте и признайте грешката си и тръгнете по него. * Никога не е късно. Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно. От неговите следствия не можем лесно да се отървем, но колкото по-рано престанем да му се подчиняваме и да вървим по неговите пътища, толкова по-добре.
към текста >>

От неговите следствия не можем лесно да се отървем, но колкото по-рано престанем да му се подчиняваме и да вървим по неговите пътища, толкова по-добре.
Пътят на Любовта е винаги отворен. Опомнете се. Съзнайте и признайте грешката си и тръгнете по него. * Никога не е късно. Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно. От неговите следствия не можем лесно да се отървем, но колкото по-рано престанем да му се подчиняваме и да вървим по неговите пътища, толкова по-добре. Чуйте гласа на Бога: Тръгнете по пътя на любовта. Пламен Боян Боев НАУКАТА ЗА ДИШАНЕТО И ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Новите форми за дишане, които изтъкнахме по-горе, ще проникнат в живота заедно с издигането на човека до едно по-дълбоко разбиране на живота. В една материалистична епоха и науката за дишането се разглежда материалистически, т. е. едностранчиво. И тогава човек не може да си състави ясно схващане за законите на дишането.
към текста >>

Чуйте гласа на Бога: Тръгнете по пътя на любовта.
Опомнете се. Съзнайте и признайте грешката си и тръгнете по него. * Никога не е късно. Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно. От неговите следствия не можем лесно да се отървем, но колкото по-рано престанем да му се подчиняваме и да вървим по неговите пътища, толкова по-добре. Чуйте гласа на Бога: Тръгнете по пътя на любовта. Пламен Боян Боев НАУКАТА ЗА ДИШАНЕТО И ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Новите форми за дишане, които изтъкнахме по-горе, ще проникнат в живота заедно с издигането на човека до едно по-дълбоко разбиране на живота. В една материалистична епоха и науката за дишането се разглежда материалистически, т. е. едностранчиво. И тогава човек не може да си състави ясно схващане за законите на дишането. От материалистично гледище дишането е чисто външен процес, който се обяснява само с познатите физикохимични сили.
към текста >>

Някой път трябва да бъде жена.
Трябва да знаеш нещо и да го изявиш на света. Не само да говориш, но да го знаеш основно. Сега, аз уважавам жените в едно отношение. Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота.
към текста >>

Някой човек за пръв път го виждате и го обиквате.
Слънцето е не само това, което виждате. Под слънцето разбираме онази вътрешна разумност, в която живеем. Разумността в света, това е слънцето. В какво седи величието на човека? Вие имате някаква идея. Някой човек за пръв път го виждате и го обиквате. Кое ви заставя да го обичате? Кое обичате в него? Има нещо, което се обича. То не е конкретно. Ако ви попита някой, вие не можете да дадете отговор.
към текста >>

Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант.
Музикант без любов не може да бъде музикант. Без любов по музика не може нищо да се постигне Може да ми каже някой, че може да постигне, но не е възможно. Ще туриш в основата любовта. Сега, кой е начинът, по който можете да постигнете нещата? Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора. Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант. Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика.
към текста >>

Затова всички трябва да се поставите да мините по новия път на Любовта.
Принуждението произтича от съвсем друг закон. От всичките противоречия, които сега виждате, Бог ще извади скъпоценни камъни. Тия гранати, тия бомби, всичките танкове, параходи, всичко ще се промени и вие ще се чудите па чудесиите, които стават. Съвременните хора светии ще станат. Светии ще станах, но като се родят от новата майка Ева, която е направена по образ и подобие Божие. Затова всички трябва да се поставите да мините по новия път на Любовта. Свириш, свири с любов. Сиромах си, приеми сиромашията с любов. Ако обичаш жена си, която те обича, това не е любов. Като не те обича да я обичаш, то е любов. Любовта няма стимул отвън.
към текста >>

Даже по някой път да мислиш за слънцето, е доста трудна работа.
Или на научен език казано, ще се превърнете на газообразно състояние. Вашата мисъл не трябва да има теготене на земята. Човек, който иска да иде на слънцето, трябва да има съвършена любов. С любов може да иде и да издържи на всичкото налягане. При сегашното състояние да идеш е голямо нещастие. Даже по някой път да мислиш за слънцето, е доста трудна работа. Най-първо се въоръжете с любовта на малките мъчнотии, които имате, понеже в тях ще ви се разкрият бъдещите закони по които талантливите ще дойдат да се вложат във вас, по които геният ще дойде. Пред всички ви седи едно велико бъдеще. Вие сте сега на земята в училище. Няма какво да очаквате повече. Ако възприемете така любовта, вие ще влезете в новия живот по един естествен път.
към текста >>

Ако възприемете така любовта, вие ще влезете в новия живот по един естествен път.
Даже по някой път да мислиш за слънцето, е доста трудна работа. Най-първо се въоръжете с любовта на малките мъчнотии, които имате, понеже в тях ще ви се разкрият бъдещите закони по които талантливите ще дойдат да се вложат във вас, по които геният ще дойде. Пред всички ви седи едно велико бъдеще. Вие сте сега на земята в училище. Няма какво да очаквате повече. Ако възприемете така любовта, вие ще влезете в новия живот по един естествен път. Да изповядваме Бога с любов, не с насилие. Като помислиш заради Него да ти стане весело, че всичко можеш да направиш. Всичко наоколо да ти е мило. Като искаш да направиш една постъпка с любов. всичко в света да ти стане мило.
към текста >>

Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен.
Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчната системи, неразположението веднага изчезва. Забележително е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие“. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят казва: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно! “ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех: Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви.
към текста >>

Тогава за пръв път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли.
Че наистина има такава връзка, се вижда между другото и от историята на развитието на човешкия ум. Знае се, че в атлантската или четвърта раса човек е бил неразвит умствено. Тогава и въздухът не е бил така чист, както сега. Той е бил проникнат от водни пари. Когато земното кълбо почнало постепенно да изстива, тези водни пари почнали да се сгъстяват и да падат на земята; въздухът се пречистил от тях. Тогава за пръв път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли. Това става към края на атлантската епоха. Пречистването на атмосферата от мъглите и явяването на чистия въздух е свързано с развитието на ума. Това съвпадение по време не е случайно. Има известна връзка между тия две явления. Дишането зависи от мисълта, а и мисълта зависи от дишането.
към текста >>

Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане.
Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала. Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала. Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане. В това отношение, тя бе по-долу от учителката и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала. Всъщност, г-ца Шпак никога не бе виждала да се отнасят към едно привидение тъй без стеснение и тя схвана още от първите дни, че всичко ще се свърши с някоя злополука. Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи свят, то трябва да е на някой нещастник. който иска помощ от живите, за да намери покой в гроба си. Дребничката г-ца Шпак бе от енергичните хора и, ако би имала глас в семейството, биха се направили сериозни изследвания, за да се стигне до дъното на работата, вместо да се приказва само за подвизите на генерала.
към текста >>

В това отношение, тя бе по-долу от учителката и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала.
Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала. Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала. Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане. В това отношение, тя бе по-долу от учителката и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала. Всъщност, г-ца Шпак никога не бе виждала да се отнасят към едно привидение тъй без стеснение и тя схвана още от първите дни, че всичко ще се свърши с някоя злополука. Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи свят, то трябва да е на някой нещастник. който иска помощ от живите, за да намери покой в гроба си. Дребничката г-ца Шпак бе от енергичните хора и, ако би имала глас в семейството, биха се направили сериозни изследвания, за да се стигне до дъното на работата, вместо да се приказва само за подвизите на генерала. Но гувернантката знаеше, какво изисква нейното положение и никога от устата й не трябваше да се чуе и най-малката критика за действията на господарите.
към текста >>

Но този път забеляза, че поведението на младия студент се различава много от поведението но другата младеж.
За нещастие, тя трябваше да признае, че се е изплашила малко, а това развесели извънредно всички. Страх от генерала! Не, неистина, просто невероятно! Г-ца Шпак бе забелязала вече, че баронът и баронесата на вземат участие в шегите за генерали. Задоволяваха се да не се намесват и да ги оставят свободни. Но този път забеляза, че поведението на младия студент се различава много от поведението но другата младеж. Той като че схващаше работите много по-сериозно. — Що се отнася до мене, — каза той, — завиждам на всички, които могат да видят генерала, бих желал да му се притека на помощ, но никога не ми се е показвал. Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му. Младият барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой. През дните, които последваха, г-ца Шпак, като че стана изключително предмет на вниманието на генерала.
към текста >>

Това се повтори няколко пъти.
Г-ца Шпак виждаше как баронесата и госпожиците събират всяка вечер работите си и ги отнасят, а чакръците и приборите за бродирана турят в друга стая. Не оставяха на поде дори един конец да падне. Г-ца Шпак, която спеше в една малка стая до трапезарията се пробуди една нощ от един удар в стената й. Би рекъл човек, че бе хвърлен силно някакъв предмет, който се търкулна по пода. Тя едва се опомни, когато нов удар и ново падане последваха. Това се повтори няколко пъти. — Боже мой, какво ли иска? — въздъхна тя, — защото разбираше ясно откъде произлизаше шума. Това съседство, наистина не бе приятно. Студен пот я избиваше през цялата нощ при мисълта, че генералът би могъл да влезе при нея и да я угнетява. На другия ден тя поведе и готвачката и слугинята, когато отиде да види какво е станало.
към текста >>

г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом.
Главата си държеше малко наведена напред, лицето му имаше замислен израз, мнозина твърдяха дори, че е много важен. Но го казваха, защото не го познаваха. Поне когато той издигаше глава, шегуваше се, не по-лошо от който и да било. Но както и да е, в обноските в гласа, а смеха му имаше някакво необяснима прелест. В едно неделно утро. г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом. Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея. След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години.
към текста >>

Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея.
Но го казваха, защото не го познаваха. Поне когато той издигаше глава, шегуваше се, не по-лошо от който и да било. Но както и да е, в обноските в гласа, а смеха му имаше някакво необяснима прелест. В едно неделно утро. г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом. Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея. След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото.
към текста >>

След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка.
Поне когато той издигаше глава, шегуваше се, не по-лошо от който и да било. Но както и да е, в обноските в гласа, а смеха му имаше някакво необяснима прелест. В едно неделно утро. г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом. Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея. След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото. Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека.
към текста >>

Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека.
След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото. Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека. — Нали вие. госпожице, управлявате домакинството в Хедеби? — каза селянката, — Да, аз, — отговори г-ца Шпак. — Доволна ли е госпожицата там? — А защо да не ми се нрави такова хубаво място?
към текста >>

Тук тя протегне ръка на г-ца Шпак, тръгна по друг път и скоро се загуби от очи.
— Но каква е целта му? Знаете ли какво търси? — Нима не знаете? — каза селянката. — тогава не ще ви кажа нищо; може да е по-добре за вас да не знаете. Тук тя протегне ръка на г-ца Шпак, тръгна по друг път и скоро се загуби от очи. Г-ца Шпак се пази много да не каже разговора си на семейството през време на обеда, но когато барон Адриан я намери след обед в млекарницата, тя му повтори думите на непознатата. Той се учуди много. — Тя трябва до е Марит Еринслотер от Олсби, — каза той. — Госпожицата трябва да знае, че за първи път тя продумва любезна дума на човек от Хедеби. Тя ми поправи един ден шапката, която едно дете от Олсби бе скъсало, но имаше изглед, че иска ди ми извади очите.
към текста >>

— Госпожицата трябва да знае, че за първи път тя продумва любезна дума на човек от Хедеби.
— тогава не ще ви кажа нищо; може да е по-добре за вас да не знаете. Тук тя протегне ръка на г-ца Шпак, тръгна по друг път и скоро се загуби от очи. Г-ца Шпак се пази много да не каже разговора си на семейството през време на обеда, но когато барон Адриан я намери след обед в млекарницата, тя му повтори думите на непознатата. Той се учуди много. — Тя трябва до е Марит Еринслотер от Олсби, — каза той. — Госпожицата трябва да знае, че за първи път тя продумва любезна дума на човек от Хедеби. Тя ми поправи един ден шапката, която едно дете от Олсби бе скъсало, но имаше изглед, че иска ди ми извади очите. — Знае ли тя какво търси генерала? — Трябва да знае по-добре от всекиго, госпожице Шпак. И аз зная. Моят баща ми е разказвал тази история.
към текста >>

61. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
— II. Възкресение — III. Ела! 3. К. У. Ледбитер. Окултните причини на войната (с портрета на автора) 4. Е. П. Блаватска. Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции). Статия първа (с портрета на авторката) 5. Ив. Грозев. Се агнец грядет. — Сънят на Якова (стихове) 6. Д. Н. Фурнаджиев.
към текста >>

— Кой е правия път?
(публицист) 22. Важно съобщение за сътрудниците . Година 1, Брой 2 (1 май 1919 г.) 1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път? 2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев.
към текста >>

Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Прев. Л. Р. 4. Е. П. Блаватска. Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции). Статия втора. Прев. М. К. 5. Писмото на Стария Маг (продължение от кн. I и край). 6. Г-ца Олга Славчева.
към текста >>

Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането. 13.
Уелс. Физиогномия. IV. Темперамент, с 8 образи на темпераментни типове, превел от английски В. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия: значението на фигурите по дланта (с 5 черт.). 12. К. А. Либра. Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането. 13. Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Случай на ясновидство през войната, съобщ. Ж. П., II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война.
към текста >>

Низ Пътя (стихове). 3.
Книжнина. 15. Поправка Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя.
към текста >>

2) За пътуването на парах. „Волтурно“.
Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. Година 1, Брой 9 (1 февруари 1920 г.) 1. X. X. X.
към текста >>

Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV.
(Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I. Целта на болестите. II. Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV. Махалото и лекарствата. V. Силата на разтворите. 14. К. А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius.
към текста >>

Пътуване на сън.
Лекция от Ричард Ингалезе (продължение от кн. Ill и край). 8. Духовна опитност: 1. Видение в будно състояние (Съобщава : М. Т-ва, София). II. Пътуване на сън. 9. Книжнина. Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. 10. Дарение (съобщение от редакцията) - може да се прочете в приложения pdf Година 3, Брой 5 (януари 1924 г.) 1. Съвременната култура на мрака — Проявления на злото — Просветление. 2.
към текста >>

ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления).
ЕТЕРНИТЕ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). 4. КОРАБЪТ. Стихотворение в проза от П. Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел. Христова. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ. От К. А. Либра (Продължение от кн.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Кой е правия път?
Списанието в PDF Година 1, Брой 2 (1 май 1919 г.) 1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път? 2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев.
към текста >>

Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Прев. Л. Р. 4. Е. П. Блаватска. Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции). Статия втора. Прев. М. К. 5. Писмото на Стария Маг (продължение от кн. I и край). 6. Г-ца Олга Славчева.
към текста >>

Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път?
Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път? Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер.
към текста >>

10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много.
към текста >>

За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието.
Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35. Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
към текста >>

За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните.
Твоето желание веднага гаси пламъка на светлината, до който то се докосва със своето дихание. То е нечестиво — а из ръцете на нечестивите не прие-мат дарове. 10. Ето твоето подножие — стъпките Ти почиващ, между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Когато искам да се преклоня пред Тебе, аз не мога да достигна глъбината, дето Твоите стъпки почиват между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Гордостта няма достъп там, дето Ти ходиш в смирени одежди между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните. най-онеправданите. 11. Не пей. не славослови, остави броениците! Кому се покланяш ти в този усамотен, тъмен ъгъл на храма, чип-то врати са затворени? Отвори очите си и ще видиш.
към текста >>

Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен.
Но де да го намерим? Нашият Господ с радост е приел върху себе си оковите на творението: Той е свързан с нас навеки. Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук!
към текста >>

Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите.
Нашият Господ с радост е приел върху себе си оковите на творението: Той е свързан с нас навеки. Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си?
към текста >>

Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият.
Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си? “ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм!
към текста >>

Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар.
Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си? “ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм! “ (Следва) Преведе Сава Чукалов, Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека Както еволюционната мисъл след дълги борби придоби надмощие в естествените науки и даде.
към текста >>

Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“.
За да определя точно моето становище по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т. XLI. стр. 510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек. Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“. По-нататък па стр. 511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“. Върху това и до днес все още трябва да се набляга, защото опитите на едно погрешно извеждане па човешкото състояние от това па маймуните още не престават. Както е доказала изследването, родът на човека е едно отделно стъбло, което само в корена си се допира с това на маймуните. От това следва, че човешкият род трябва да притежава една свойствена.
към текста >>

Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон.
които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост.
към текста >>

Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен.
(Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина?
към текста >>

Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство.
Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи.
към текста >>

Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие.
Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент.
към текста >>

Няма ли друг път за него?
Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела.
към текста >>

Навярно, има един друг път, отговаряме ние.
Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света.
към текста >>

Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие.
Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях.
към текста >>

От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях.
Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз!
към текста >>

Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
към текста >>

Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат.
Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания.
към текста >>

За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение.
Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел.
към текста >>

Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи.
Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита.
към текста >>

Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират.
Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К.
към текста >>

Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии.
Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К. 1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността.
към текста >>

“ „Не върви по отъпканите пътеки.
“ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака.
към текста >>

Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък.
В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе!
към текста >>

И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни.
И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него!
към текста >>

А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко.
И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята.
към текста >>

А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството.
“ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота.
към текста >>

И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството.
И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата.
към текста >>

И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината.
„Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете!
към текста >>

В това се състои дългия път на твоята земна еволюция.
В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете! „Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде! Защото, който иска, богато ще намери, и който търси, преизобилно ще му се даде“. — Щастлив е този, който проумее да използва живота си!
към текста >>

* Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света.
. . То тебе благославя и моли те едничка На помощ да му дойдеш: самичко е в света. * Със рани е покрито, но стон не се изтръгва, Ни вик на жалба люта от болните гърди . . . Не плаче то, не стене, ръце си не простира, Че няма помощ близко, сърце да утеши. * Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света. * И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от любов. * Във всеки скитник бледен, познай ти свойто чедо, Душа му тъмна нощ е, без месец, без звезди . . . О, майко моя мила, подай му ти ръка си И с топли, сладки сълзи, за мене си спомни. * И вече не проклинай несретния скиталец: Туй доста е, живота че с него си играй .. .
към текста >>

По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.
„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
към текста >>

Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството.
В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст.
към текста >>

Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е.
Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21).
към текста >>

В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът.
Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3). В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми. В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма.
към текста >>

Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр.
към текста >>

Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси.
Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр. през коледната или великденската ваканции) той устройваше тъй наречените „цикъл - сказки“ (обикновено по 10 —12—14 в един цикъл) пред по-подготвени слушатели ; в тези сказки той се задълбочаваше повече в известни области на окултизма. На тези сказки се стичаха гости не само от цяла Германия, но също и многобройни гости от Русия, Англия, Швейцария, Австрия, Франция и пр. Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една висша окултна школа.
към текста >>

Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло.
Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа.
към текста >>

Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други.
Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година.
към текста >>

Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4).
За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува.
към текста >>

Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му.
Contancin, Encyclopedic du XIX siecle). След Ездра, тълкуването на езотерическите текстове на Мойсея, вместо тройно, става четворно, т. е. не слънчево, а лунно, и следов., повече политеистическо. От тук и знаменитата персийска дума парадис, написана без гласните: п. р. д. с., служи за ключ на равинското обяснение, който много се различава от ключовете, явно предадени от Мойсея и Исуса Навина. Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му. Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му.
към текста >>

Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен.
Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове.
към текста >>

Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко.
27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност. Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28). Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко. Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната линия на устата на две равни части (фиг. 29). 3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4. Всяко лице е тъпо, на което стабилната долна част е значително по-дълга и по-дълга от една от горните две части (фиг.
към текста >>

Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“.
Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме. Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура.
към текста >>

му определял, местото и пътя в новото въплътяване.
Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни. Неговото становище в еволюцията му посочва местото, което му се пада. и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, местото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична (). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега.
към текста >>

Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?
към текста >>

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас.
Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на четири периода от по 6 часа: от 12 часа на полунощ до 6 часа сутрин - това е пролет, от 6 часа сутрин до 12 часа на пладне - това е лято, от 12 часа на пладне до 6 вечер - това е есен (до залязването на слънцето), а от 6 часа вечер до 12 часа на полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление.
към текста >>

Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем?
Слугинята си шета в кухнята, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“. И понеже слуша глас, търси някого, но никого не намира. Изплашва се и тя, и избягва. — Четвърто. Понеже всичко туй започна да става често, ние в къщи вече не се страхувахме, а хладнокръвно го посрещахме. Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем? “ — „Не, не, излявайте; ей сега излявайте“. А пък време за обед. Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си.
към текста >>

Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала.
Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена.
към текста >>

Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив .
Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>

* * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо.
съч, стр. 78 и 79. НОВА ЕСТЕТИКА КЪМ ХРИСТА . . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха!
към текста >>

* * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова!
78 и 79. НОВА ЕСТЕТИКА КЪМ ХРИСТА . . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб.
към текста >>

* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат.
. . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети!
към текста >>

* * * И бързай, пътнико, лети!
* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети! Мини пределите на мрака! Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака. * * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея . . . * * * — „Звезда, едва мъждееш ти, звезда, погиваш в тъмноти.
към текста >>

Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея .
* * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра. * * * Сърце й закопне измамна пъстрота, плътта й лумна в тлен на светска красота . . . Безсилна за метеж душа й веч остала, заглушена в тътнеж на светската премала . . . Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея . . . * * * — „Звезда, линеe твоят зрак: ще затрепериш в страх . . . Звезда, погиваш в тежък мрак: ще се превърнеш в прах . . .“— РАБИНДРАНАТ ТАГОР.
към текста >>

Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта.
Да бъдеш ярък светилник — такъв е твоят жребий, сърце! Ах, смъртта е най-добрият твой дял! Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта. Небето е покрито с облаци, и дъжд вали непрестанно. Аз не зная, какво ме тъй вълнува, аз не зная, що става с мене. Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието! Гръм гърми и вятърът лудува. Нощта е черна като въглен. Разпръсни тъмнината!
към текста >>

Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина.
Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб.
към текста >>

Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38.
Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб. Както бурята търси покой, когато с всички сили се бори с покоя, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз! 39. Кога сърцето стане жестоко и изсъхне, залей ме с буря от милосърдие.
към текста >>

Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат.
Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние. Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41. Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна. Мина и утро и пладне. Във вечерния мрак очите ми натежняха от дрямка. Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям.
към текста >>

Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър.
Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям. О, как ще кажа, че чакам теб, че ти си обещал да дойдеш? Как ще се осмеля да продумам , че принасям дар на тебе само бедността? Аз скрих тази гордост в глъбините на своето сърце. Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър. Но времето минава и не се чуват колелата на твоята колесница. Богати процесии минават край мене с шум и викове. Нима ти ще стоиш мълчалив зад всички, в сянката, а аз сама ще чакам, ще плача и ще чезна, измъчвана от напразни желания? 42. Сутрин рано ние си пошъпнахме един на друг, че ще отплуваме на лодка, само ти и аз, и ни една душа в света не ще узнае за това безкрайно и безцелно странстване. В тоя безбрежен океан, без твоята безмълвна, внимателна усмивка, ще се понесат моите песни свободни като вълните, не сковани с думи.
към текста >>

Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята.
Кой знае кога ще паднат веригите, и лодката, подобно на залязващ лъч, ще изчезне в нощта. 43. Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот. И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен. От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя. Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45.
към текста >>

Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя.
Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот. И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен. От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя. Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45. Нима вие не чухте Неговите тихи стъпки?
към текста >>

В благоухаещите дни на слънчевия април, по горската пътечка Той иде, иде, иде.
А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45. Нима вие не чухте Неговите тихи стъпки? Той иде, иде, иде. Всеки миг, всеки век, всеки ден, всяка нощ Той иде, иде, иде. Много песни, печални и радостни, пях аз, но в тях всякога звучеше: Той иде, иде, иде. В благоухаещите дни на слънчевия април, по горската пътечка Той иде, иде, иде. В мрачината на дъжделивите юлски нощи, в гърмящата колесница на облаците Той иде, иде, иде. В тъгата, която заменя друга тъга, Неговите стенания притискат сърцето ми, от тяхното златно допиране засиява радост в мене. 46. Аз не зная от кога Ти идеш срещу мене. Твоето слънце и звездите не могат да Те скрият от мен за винаги. Много сутрини и вечери се чуваха Твоите стъпки, и хлопаше Твоят пратеник в моето сърце и ме зовеше тайно.
към текста >>

48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо.
О, мой сън, драгоценен сън, очакващ само неговото допиране, за да изчезнеш! О, мои затворени очи, които ще се разтворите само при светлината на неговата усмивка, когато той ще застане пред мене, като съновидение, възникнало из мрака на съня. Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух.
към текста >>

Не се бавехме по пътя.
Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене.
към текста >>

Моите пътници се смееха над мене.
Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук.
към текста >>

Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път!
Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!
към текста >>

Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!
Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна! 49. Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба. Много славни певци има в Твоите чертози, непрекъснато там се пеят песни. Но моята проста и скръбна песничка пробуди Твоята любов. Тя се смеси с великата музика на света, и с цвете за награда на мен, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба. 50. Аз ходех от врата на врата по селската улица и просех подаяния, когато, като дивен сън, се появи Твоята златна колесница, Царю на царете!
към текста >>

Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот.
Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н! ма да чакам, да се крия и да плача. Ти ми даде своя меч украшения не ми трябват!
към текста >>

Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“.
Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива. Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на дървото, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе. Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55.
към текста >>

Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват.
Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните?
към текста >>

В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел.
Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните? Събуди се, събуди се! Не губи време напразно! В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел. Недей го мами. Събуди се, събуди се! Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата? Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце?
към текста >>

При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката?
Недей го мами. Събуди се, събуди се! Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата? Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце? При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката? 56. Ето защо е тъй велика в мене Твоята радост! Ето защо Ти слезе при мене! О, Владетелю на небесата, д би била твоята любов, ако не бях аз? Ти ме направи съучастница на всичките свои съкровища. В сърцето ми е безкраен трепет От Твоята радост.
към текста >>

Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят.
Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. На морския брег на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове има велико сборище от деца 61. Сънят, който долита върху очите на детето, — кой знае откъде идва той? Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки. Оттам дохожда той и целува очичките на детето. Усмивката, която трепти по устните на детето, когато то спи, — кой знае де се ражда тя?
към текста >>

Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод.
Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението. Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това. То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване. Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота.
към текста >>

Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения.
А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното.
към текста >>

По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила.
че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание.
към текста >>

Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука.
Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове.
към текста >>

Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“.
Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
към текста >>

наука казва, че човек се ражда три пъти.
Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
към текста >>

Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път.
„хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота.
към текста >>

Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили.
Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове.
към текста >>

Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно.
Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
към текста >>

Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания.
Всички тези експерименти могат да се направят разбираеми и за един новак в тази област и с това да се направи много за признаване на методът, при предположението, разбира се, че психометрическите изследвания ще се извършват правилно. Скоро след появяването на първото съчинение на Бъканън по психометрия иде и г-жа Блаватска в своята книга „Isis unveiled“ напълно да признае неговите разкрития. Съчинението на Бъканън е предизвикало появяването на друго обемисто съчинение за душата — The Soul of Things от Дентон. В това съчинение се съдържат психометрически изследвания из всички важни области на живота, особено из античните времена. Дентон сам е авторитет в тази област. Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания. Освен историята на минали земни периоди, изследвани са и планети, и резултатите са тъй своеобразни, чудни и стоящи в такова рязко противоречие с владеещите схващания, че само поради това книгата не е могла да има успех. Сам Бъканън нарича съчиненията на Дентона чудни, със смела концепция и високо философски; в тези думи се съдържа и похвала и укор. В следните редове ще скицирам по-нататъшното психометрическо развитие у Бъканън. Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания.
към текста >>

Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер.
Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления. Тя свикнала неволно да използва психометрически всички пристигащи писма, но това най-сетне й станало досадно, понеже често се срещали неприятни неща в писмата или пък й били неприятни самите автори. Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва.
към текста >>

Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението.
Един добър пример ни дава плочата на фонографа. Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема. А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение. Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух. При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване.
към текста >>

Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им).
Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения. Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им). От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията. Чрез многочислените планетни изследвания впечатленията добиват no-голяма ясност. И тълкуванията на общите планетни действия могат да се проверяват чрез пеихометрия. Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее. От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка.
към текста >>

Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности.
на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало. Той мисли сега, че по този начин може по принцип да се постъпя винаги. Само името на едно лице, на едно место, действа като сигнал.
към текста >>

Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли.
„Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение.
към текста >>

Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя.
Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи. Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето. Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя. Проявеният Бог е забулен Бог. Това човешко изображение на Бога е като тайнствения Едем, из който бликна един извор и се разклони в четири реки. Нищо не произтича направо от Бога. Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен.
към текста >>

Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив.
към текста >>

Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи.
Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“.
към текста >>

Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина.
Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни.
към текста >>

Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>

Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.
Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния.
към текста >>

Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот.
Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов. Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост. Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята. Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2. Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством линията на Живота, често и чрез линията на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23. Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот. Една права, неразклонена линия на него е признак на успех. Бръчки по този хълм означават славолюбиви стремежи, коронясани с успех. Когато хълмът е нормален по положение и големина, това показва честолюбие и славолюбие, а също и религиозност, любов към природата и весел нрав. Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие. Темпераментът тук е смешение от холеричен и сангвиничен.
към текста >>

Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния.
В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт. Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства. Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно.
към текста >>

Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник.
Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
към текста >>

Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса.
И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система.
към текста >>

На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система.
към текста >>

Вторите се явяват по пътищата на първите.
Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила.
към текста >>

Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система.
Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже.
към текста >>

Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение.
Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста.
към текста >>

Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява.
Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка.
към текста >>

Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“.
„ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка. В Echappees sur l’Occuliisme аз изложих много подробно всички аргументи против тях и тая книга препоръчвам на всекиго, за когото това разглеждане на въпроса е ново. Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“. Картофите като лек против подагра и пикочна киселина. Копенхагенският лекар Д-р Хиндхеде твърди, че между хранителните средства, които особено помагат за разтваряне на пикочната киселина, на първо място стоят картофите, след това идат хлябът и овощията. Диета на картофи, хляб и овощия би била идеална храна за страдащите от подагра. Тази диета понася и малко мляко. Тази храна е при това и много по-евтина, отколкото всякакви минерални води.
към текста >>

Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо.
Помислил си, че това ще да е земетръс. Постоял малко буден и скърцането се повторило. Той пак останал на първото си убеждение, че това не може да бъде друго, освен земетръс ... Като престанало скърцането, дрешката го хванала наново и той пак заспал. Не след много, обаче, той бива наново събуден и чува пак същото скърцане . . . Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо. Не можал нищо да забележи, а скърцането продължавало по-силно . . . Това го заинтересувало. Облича се набързо и излиза навън, пред къщата. Поразходил си малко нагоре-надолу, но нищо не му дало повод да се увери, че е станало нещо.
към текста >>

Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко.
На излизане от там, срещнал наблизо стражата, — едно турско заптие: запитал го и него, ала и той не можел нищо да му каже, понеже нищо не забелязал. Върнал се след това в къщи и пак си легнал. Скоро след това заспал. По едно време пак се събудил и забелязал, че пак се скърца . . . Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко. Събудил се чак на утрото. През деня той отишъл по роднини и познати с цел да научи нещо за това своеобразно скърцане, ала от нигде нищо не научил. Навсякъде било спокойно! Туй го много учудило и няколко дни наред той бил постоянно под впечатлението на тази случка .. . На петия ден след случката, баща ми получи едно мое писмо от София, в което му съобщавах за смъртта на майка ми, която той бе оставил малко болна при заминаването си за Македония .
към текста >>

Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото.
Сред свършването на занятията, отидохме в студентския клуб. Сред като обядвахме, излязохме в градската градина и поседнахме. Другарят ми продължаваше да бъде в тревога. Най-сетне той каза: „Хайде да отидем към квартирата ми; може да съм получил писмо от дома.“ Отиваме у тях и на масата намираме затворено писмо, което той разпечата и прочете в мое присъствие: същото съдържание, което прочел на сън. Не само приблизително същото съдържание, но, — както каза другарят ми, — буквално същите думи, същите изрази. Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото. Щях да си помисля, че е забравил прочитането му. И ако аз сам не бях отишъл в къщи, пак щях да се съмнявам. Това, което ме кара да не се съмнявам, е фактът, че той отвори писмото в мое присъствие.“ Телепатична връзка между баща и син. Госпожа Н. ни съобщи следното свое преживяване, което й е направило дълбоко впечатление и което тя разправя винаги, когато иска да докаже на слушателите си, че има — както тя се изразява — „Провидение“: „Това, което ще ви разправя, се случи през месец септември 1911 год.
към текста >>

Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира.
Аз се облекчих, като го видях жив и здрав. Разправих му всичко. Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ: владиката се бил разболял в ближния монастир „Св. Никола“ до село К. През нощта, след като си бил вече легнал, дошъл стражар с файтон да го вика. Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира. Поради тези две причини и поради тъмнината файтонът се блъснал при един завой о един пън и се превърнал. Животът на доктора висял на косъм. Още малко, и той шял да остане мъртъв на местото си. Но благодарение на това, че бил лек, пъргав, и имал присъствие на духа, направил един скок и паднал в близкия дол, дето се хванал за шипките и се убол малко. Файтонджията останал под файтона.
към текста >>

на връщане от Габрово, дето бях в отпуск, на път за Ниш, преспах в София в хотел „Македония.“ В хотела сънувах брата си К.
Отиват двете заедно в килера, копаят, и тъкмо на посоченото място се указало гърнето с парите, които били от същото количество и вид, съобщени в съня. Те били около 3000 лева. На нас и на ум не би ни дошло, че може да има в килера закопани пари.“ Офицер съобщава на брат си за своята смърт. „През последната война, като данъчен, бях военен чиновник в Моравско. На 9 ноември 1917 г. на връщане от Габрово, дето бях в отпуск, на път за Ниш, преспах в София в хотел „Македония.“ В хотела сънувах брата си К. в бели дрехи. Този сън ми направи голямо впечатление по своята необикновеност. Чак след три месеца се научихме, че той бил убит на Каймак-Чалан на 9 ноември през деня, като ротен командир в 56 полк. Датата на смъртта се установяваше от смъртния акт, който получихме. А датата на съня запомних добре, понеже спах в хотел „Македония“ само една вечер при връщането си от отпуск“.
към текста >>

Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр.
Часът бил 6. Съвсем развълнуван, той разправил на своя лаборант прежиленото. Лаборантът казал, че тъй му се е сторило. В същото време жена му телеграфира на брата си в гр. Б. за смъртта на детето, като го моли да съобщи постепенно на мъжа й. Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр. С.. Като видел жена си, първият въпрос, който й задал, бил за часа, в който синът заминал от този свет. Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си.
към текста >>

И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение.
Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални. И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока. Умоляват се особено Г. г.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
към текста >>

Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност.
към текста >>

А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас.
към текста >>

Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов.
С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението.
към текста >>

* Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
* Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. * Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! * * * СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... * Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... * И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! * Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... * * * РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... * Къде летиш, дете незабравимо?
към текста >>

Когато войниците за пръв път излязоха из чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ?
ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 5 и край) 84. Мъката на разединението се разпространява по целия свят и поражда неизброими образи в безкрайното небе. Тъгата на разединението цяла нощ гледа в мълчание от звезда към звезда и ражда съзвучие посред шумящите листа в дъжделивия здрач на юли. Скръбта, която обхваща всичко, се вселява в любовта и желанията, в страданията и радостите, тя вечно тае и се разлива като песен в сърцето на поета. 85. Когато войниците за пръв път излязоха из чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Де бяха техните принадлежности, тяхното оръжие ? Те изглеждаха бедни и безпомощни, и стрелите се сипеха като град върху тях през този ден, когато те излязоха из чертозите на своя повелител. Когато войниците се връщаха в чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Те захвърлиха меча и хвърлиха лъка и стрелата; мирът беше на техните чела, — те оставиха плодовете на своя живот далеко зад себе си през този ден, когато те се връщаха в чертозите на своя повелител. 86. Смъртта, Твоята прислужница, е пред моите врата.
към текста >>

Пожелайте ми щастлив път, братя!
Когато аз мисля за края на моите мигове, тяхната преграда се руши и при светлината на смъртта аз виждам твоя мир с неговите съкровища. Най-последният дял е прекрасен там, прекрасен е най-презреният живот ! Това, за което аз напразно мечтаех, и това, което достигнах, нека ме отмине. Дай ми само онова, което аз отхвърлих и презрях. 93. Аз получих отпуск. Пожелайте ми щастлив път, братя! Прощавам се с всички и заминавам. Ето, аз връщам ключовете от моята врата — и се отричам от всичките си права върху моето жилище. Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря.
към текста >>

Чувам зов и тръгвам по своя път. 94.
Прощавам се с всички и заминавам. Ето, аз връщам ключовете от моята врата — и се отричам от всичките си права върху моето жилище. Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх.
към текста >>

Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен.
Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот.
към текста >>

Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда.
Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка.
към текста >>

На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх.
Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато.
към текста >>

Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95.
Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта.
към текста >>

Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот.
Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта. Детето плаче.
към текста >>

Но аз ще бъда мъдър този път и ще чакам в тъмнина, постлал на пода своята рогозка; и когато Ти бъде удобно, Господи, мълчаливо ела и седни тук. 100.
Което трябва, ще бъде направено. Борбата е ненужна. Тогава, сърце, примири се мълчаливо със своето поражение. И за щастие считай тихо, тихо да стоиш там, дето ти е предназначено. Моите светилници гаснат при всяко подухване на вятъра и, когато се опитвам да ги запаля, аз забравям всичко останало. Но аз ще бъда мъдър този път и ще чакам в тъмнина, постлал на пода своята рогозка; и когато Ти бъде удобно, Господи, мълчаливо ела и седни тук. 100. Аз се впущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. И сега аз жадувам смърт в безсмъртното. В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот.
към текста >>

Те са, които ме учеха на всичко; те ми показаха тайните пътища, те откриха на моя поглед много звезди по небосклона на моето сърце.
И сега аз жадувам смърт в безсмъртното. В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния. 101. Цел живот Те търсеха моите песни. Те са, които ме водеха от една врата към друга, и чрез тях аз постигах света. Те са, които ме учеха на всичко; те ми показаха тайните пътища, те откриха на моя поглед много звезди по небосклона на моето сърце. Цел ден те ме водеха между тайнствата в страната на насладите и мъките. Към кои двери те ме доведоха вечерта, в края на моето странстване? 102. Аз се похвалих пред хората, че Те познавам. В всичките ми работи те виждат Твоя образ. Те дохождат и ме питат: „кой е Той?
към текста >>

“ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път.
В песни аз влагам моята повест за Тебе. Тайна пълни сърцето ми. Те дохождат и ме питат; „кажи ни смисъла им“. Аз не зная какво да отговоря. Аз казвам: „Ах, кой знае какво значат те! “ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път. А Ти гледаш и се усмихваш. 103. В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе. КРАЙ.
към текста >>

С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека.
Хранете детето с плодове. Малките деца, ако се хранят само с плодове, не им трябва друго възпитание до седмата година. В бъдеще окултизмът ще каже още по-големи подробности по въпроса за храненето. Това, което казахме за месната храна, се отнася в още по-голяма степен за спиртните питиета. Виждал съм бащи, които дават на своите деца вино, ракия, коняк и пр., и то на такива малки деца, че главите им даже не се виждат над масата. С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека. А колко повече те ще влияят вредно върху крехкия, нежен детски мозък! Те спират еволюцията на детската душа. Те пречат за проявата на божествените й свойства! Родителите искат децата им да проявят възвишени душевни качества. Тогаз нека не им дават никак спиртни питиета, за да не похабавят по този начин всичките им добри заложби.
към текста >>

Историята на една мистична любов даде съдържанието на един роман, в който за пръв път светът вижда неземни проблясъци.
Той е кристалният блян на една романтична епоха, която пожела да замени прозаичната действителност с царството на фантазията. Стремежът към него е израз на най-чистия поетически мистицизъм. Необяснимо е, вследствие на каква асоциация е създаден тоя символ, който концентрира в себе си всички мистични и романтични блянове, които биха могли да прелетят в душата на един поет. Синият цветец е раснал и се е развил в тъмни северни лесове, в светлика на лунното сияние, облян от сълзите, които тъй буйно бликат в „Химна на Нощта“. Неговия зародиш се крие в златокъдравата главичка на София Кюн. Историята на една мистична любов даде съдържанието на един роман, в който за пръв път светът вижда неземни проблясъци. Чудесното в него е основа на живота, а не призрачен летеж. София Кюн е всичко за Новалис. „Детският шепот на тая девойка му разясни загадката, която крие универсалът“, говори Хайлборг. И това е истина. В живота съдбата не ги раздели, но и със смъртта тя не стори това.
към текста >>

И върху тоя малък гроб именно за пръв път през вековете изникна Синият цветец.
„Детският шепот на тая девойка му разясни загадката, която крие универсалът“, говори Хайлборг. И това е истина. В живота съдбата не ги раздели, но и със смъртта тя не стори това. За Новалис, София никога не е била мъртва. Той до края на своя живот е живял с нея, въпреки че тя много по-рано от него е била положена в хладния гроб. И върху тоя малък гроб именно за пръв път през вековете изникна Синият цветец. Както Данте прекара целия си живот с мисълта за оная божествена девойка, която бе срещнал на празника в Фолко Портинари, тъй и Новалис през целия си живот не се раздели от неземната блондинка, с която се свързал навеки в Грюниген. Това не е нещо необикновено. Епохата на Новалис бе епоха на крайния идеализъм. В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение.
към текста >>

През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна.
И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро царството на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието. Синият цветец е най-добре въплътения блян. Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика. „Синият цветец! “ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна. _________________________ *) Новалис е един от най-великите представители на романтизма в XVIII век. Роден е в 1772 год. Написал е романа „Хайнрих фон Офтердинген“, „Химни на нощта“ и др. II. Граф Калиостро По повърхността на кристално езеро сноват лодките на веселия народ, чуват се смехове, ечат флейтите на нежни чувства, прогърмяват роговете на светли мисли, — а в това време там долу, всред вечно спящите води, сноват дивни образи, с блестящи рубинови очи, мълвейки страшни заклинания. Това е XVIII век, — векът на мисълта и красотата, но в глъбините на който бродят сенките на Трепфер, Казанов, Псалманазар, Грегам, Шавалие д’ Еон, Сен-Жермен.
към текста >>

В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност.
Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о. Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава. В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност. Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола? Калиостро я нарича Лоренца; а на света е била известна под името графиня Серафима. Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително.
към текста >>

Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си.
Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му. Той е бил назначен на важния пост — асесор на минната колегия в 1714 год. Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците.
към текста >>

Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото.
към текста >>

Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му.
към текста >>

В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“.
към текста >>

Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа.
Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“.
към текста >>

Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие.
Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“.
към текста >>

Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург.
По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу! пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен. Вторият разказ разправя за мадам де Мартевил, вдовицата на Нидерландския посланик, която била съдена за една голяма сума, след смъртта на мъжа й.
към текста >>

“ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !...
“... „Научи се да съзерцаваш в моята книга — вечността! Там ще изучиш скритите тайни на миналото, за да отгадаеш съдбата на бъдещето! “ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш първите уроци за Вечността! Ала това ще стане, когато ти сам започнеш да четеш в нейната Велика Книга. И ще станеш ти достоен ученик на скритата мъдрост ! “ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !... За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала. И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя! И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства.
към текста >>

Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама. * * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото. Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви. Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח.
към текста >>

Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח.
Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви. Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח. Всяка буква от еврейската азбука, както знаем, има известно числово значение. Нека разгледаме значението на буквите, които сега ни занимават: Нека анализираме сега по отделно всяка от тия букви. Йод. Тя, според формата си на запетая или по-скоро на точка, представлява началото на нещата. Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод. Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата.
към текста >>

Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони.
Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели. Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони. * * * Седмото име Татраграматон-Саваоθ или Адонай-Саваоθ е име на Бога на войнствата. Сефиротът е Нецах (победа). Нему била посветена лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е. Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията.
към текста >>

Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е.
Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
към текста >>

За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката.
астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта.
към текста >>

По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл.
За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите. Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката.
към текста >>

Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици.
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност.
към текста >>

Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката.
Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен. Гладка ръка, без косми, означава женствен човек, у когото малко се проявява наклонност към чувствени удоволствия. Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4. Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката. Ръката, която отговаря на тези мерки, има правилна големина и означава щастие. Разстоянието, което вземаме тук за основна мярка, е обикновено толкова голямо, колкото вторият член на средния пръст, затова и тази част може да се употреби за мярка. Друго доказателство за равномерна конструкция на ръката е, средата от дъното на малкия пръст да бъде отдалечена от средата на дъното на показалеца толкова, колкото е дължината на целия показалец от корена до върха. Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането. Жени, обаче, които имат ръце ненормално малки, раждат с големи болки, често с опасности за живота си.
към текста >>

Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр.
Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце. Неговата наклонност към материални наслади е свързана с липса на всяко влечение към бленуване и често с отвращение от поезията. Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр. Неговата почивка се състои в прекарване на времето в по-лека физическа работа. Ако върховете на пръстите му имат форма на лопата, той проявява още по-голямо влечение към физическа дейност. Идеална от хирогномическо гледище е ръката, която е стегната и ловка, без да бъде корава или мекушава. Такава ръка означава свободомислещ интелект и активен дух, разбиране и способност да съгласува теорията с практиката. Такива ръце, колкото и да работят, никога не закоравяват.
към текста >>

Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства.
Оказва се, че хората обикновено проявяват онези дарби и наклонности, които отговарят на формацията на ръцете и особено на пръстите им. Така голяма, широка и мека ръка с лопатообразни пръсти е признак за голяма любов към дейност, но не своя, а чужда. Такива хора обичат да гледат, как други работят и се изморяват. Те обичат да гледат силни физически движения, като военни и гимнастически упражнения и пр., но сами не обичат да участват в тях. Този род хора с телесно лениви, отбягват труда, обичат да седят в бездействие, легат си рано и късно стават от леглото. Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства. Обичат да ги возят в лодка, но други да гребат с лопатите. Явно е, че от две ръце, които иначе по форма са еднакви, коравата ще ни посочва друг характер и меката друг. Да вземем две ръце с лопатообразни пръсти, еднакво дебели и широки и еднакво силно развити, но една е мека до разслабване, а другата стегната и корава, Макар формите на пръстите да означават еднаквост, пак ще се забележи различие в характерите. И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно. Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия.
към текста >>

Никой не може да ни каже, кога в древните времена за пръв път се срещат знаковете на животинския кръг и техните названия.
II. К. А Либра АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. V). Дванадесетте знака на зодиака В 5 и 6 редица е направен опит да се изрази в една дума приблизително характерът на знака, както се проявява в най-съвършената и най-несъвършената форма. Между тези две крайни форми от висш и низш вид има безбройно много преходи и междинни степени. Следващото тук разглеждане на знаковете от животинския кръг е взет от „Prophezeihung des Tierkreises“ (пророкуване по животинския кръг). Никой не може да ни каже, кога в древните времена за пръв път се срещат знаковете на животинския кръг и техните названия. Факт е, че те като понятие са родени с и от човешкия дух. Не е случайност това, дето мъжът в своята борба в този живот, притеснен вътрешно и външно, отправя сърцето си нагоре към звездите, които светят спокойно, непоколебимо, незасегнати от всичкия шум тук долу. От това настъпва у него пак смирение и твърдост; тяхното спокойствие н постоянство го правят смирен и постоянен. Как става това? Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си?
към текста >>

Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната.
Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила.
към текста >>

Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа.
Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса.
към текста >>

Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един.
Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в работата му. Аз бях ежедневен посетител на мястото, дето той живееше в продължение на три цели седмици, и го наблюдавах с часове. Той живееше при едни хора на име Фокс, които имаха малка къща в едно от предградията на Денвър. Пред къщата имаше голямо отворено място, където с хиляди се събираха ежедневно от зори до късна вечер, било като зрители, било за да чакат реда си да бъдат „докоснати“ от „церителя“. Много хора спяха през нощта на близката зелена могила, само за да бъдат първи на сутринта, когато се явеше Шлатер и почваше работата в 6 часа. Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един. Като минаваше някой пред него, той улавяше едната му ръка в своята и я държеше кратко време. Мнозина казваха, че усещали електрически удар през себе си от това допиране, други не усещали нищо, трети пък тъй много им подействал, че цели се разтрепервали. Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни. А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина.
към текста >>

Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора.
към текста >>

Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена.
Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде. „Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа.
към текста >>

Както бил много учтив до този момент, избухнал внезапно в ярост и почнал най-положително да твърди, че той по-рано никога не бил виждал Д-р Харт, макар че в действителност той се бил вече срещал с него повече от 20 пъти.
В хипнотичното състояние заправените периоди от време се спомнили с всички преживени подробности. До тук фактите са достатъчно интересни, но все още не необикновени. При по-нататъшните изследвания са наблюдавани нови явления. Един ден болният бива посетен от негов вуйчо, към когото според собствените му признания той питаел силна антипатия. След посещението Д р Харт го запитал за причините на тази антипатия, и след запитването държането на младия човек внезапно почнало да се изменя. Както бил много учтив до този момент, избухнал внезапно в ярост и почнал най-положително да твърди, че той по-рано никога не бил виждал Д-р Харт, макар че в действителност той се бил вече срещал с него повече от 20 пъти. Когато му припомнили известни събития от близкото минало, за които той сам бил говорил, той казал, че лекарят трябва да е луд, и му препоръчал да направи разходки с колело на чист въздух, за да си разхлади разгорещения и объркан мозък. След няколко минути, обаче, пациента си сяда внезапно, оплаква се от главоболие, връща се веднага към обикновеното си държание и не си спомня нищо от това, което се случило след посещението на вуйчо му. Значи, той пак бил станал друг човек и за лекаря било ясно, че промяната е била предизвикана от простото изпитване за антипатията към посетителя. После се установило, че прескачането от една личност към друга е ставало все тогава, когато се засегнело някое наранено място в душевния живот на болния, или с други думи, когато съществувала опасност, че някой от погребаните спомени ще се възобнови. Втората личност, с която Д-р Харт се запознал по такъв начин, се държала в последствие твърде неприязнено към него, когато обикновеното държание на пациента си останало еднакво и изразявало недоволство и съжаление за държанието на другата личност.
към текста >>

Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот.
След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени. Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“.
към текста >>

Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане.
Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник. Обстоятелства, с описването на които не желая да ви утекчавам, ме заставиха да напусна родния си град Хамбург и да отида в Америка, след като завърших науките си. След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота.
към текста >>

Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си.
Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома.
към текста >>

И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“.
Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“. Лекарят замълча. Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му. И у нас постепенно се премахна задушния страх, с който слушахме ужасната история и веселостта ни пак се върна. После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев. от немски: Д-р С. Д.
към текста >>

* * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала.
— Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура). Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала. Едно младо момиче от поменатото място Miss Clara Hayward се разболяло съвсем внезапно. В 9 ч. вечерта тя загубила съзнание и в същия час годеникът й. който свирил с барабан в един театрален оркестър в Iork, имал нещастието да изтърве инструмента от ръцете си. При това, голям страх и смущение обзели младия човек, но той приписал това на изпущането на барабана, което всяло смут в представлението.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Низ Пътя (стихове). 3.
Списанието в PDF Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя.
към текста >>

И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
към текста >>

Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.
И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа. Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М.
към текста >>

Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм. * * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г.
към текста >>

Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение.
ИЗПИТ С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда.
към текста >>

С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост.
към текста >>

Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ?
Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение! Изгревът сменяваше нощната тъмнина, залезът се заместваше от лунна светлина, и най-после дойде благословеният, свещеният час! През цялото това време аз продължавах да прекарвам чист живот, ала към него аз притурих лишения; аз умъртвих плътта си, аз се въздържах от всякакви удоволствия, аз четях дълги молитви и. дълго време размишлявах. Аз очаквах изпитания, но те не ми се изпречиха. Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ? - Не! отговори Благословеният. Изумен и огорчен, Джета закри лицето си с ръце; сълзи пълнеха очите му и дълго той стоеше мълчишком. Най-после той каза с треперлив глас: - Кажи, о Бхагават, защо ме отхвърляш? Млъкна бурята, утихна вятърът, и цялата природа се спотаи, за да слуша думите на Благословения.
към текста >>

Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети.
Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
към текста >>

Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо!
към текста >>

При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм.
Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
към текста >>

Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия. - О Бхагават! Мрак по-тъмен от оня, ще се спусна на околната гора, обви и забули моята душа, срамът се вмъкна в сърцето ми . . . Говори още, о благословени! - Благородни Царевичо!
към текста >>

Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .
към текста >>

Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба.
Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене. — Нека бъде така, каза Благословеният, и погледна на прострения при нозете си Джета, погледна с поглед ясен и светъл; като плаваща на небето звезда, нежна усмивка трептеше на неговите уста. Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба. На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание. Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя. Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител. Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести. След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца.
към текста >>

Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“!
По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха.
към текста >>

Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ .
Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.
към текста >>

Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход.
. . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето. Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа. Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.
към текста >>

Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец.
Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос. И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО.
към текста >>

Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане.
В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година.
към текста >>

Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност.
А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да 5е прояви нейната дълбока същност. От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
към текста >>

Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода?
От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
към текста >>

Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо.
Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
към текста >>

И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното.
към текста >>

Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания.
Какво трябва да бъде отношението на учениците към изучаваните предмети? Коя е тайната за събуждане интерес у ученика? Училищната работа в съгласие с детската природа. Необходимост от познания по окултизма, за да се постигне това. В един град в България учениците си имат есперантско дружество и изучват усърдно, есперанто. Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания. Всички дружествени членове редовно посещават лекциите. Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто.
към текста >>

Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва.
Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ?
към текста >>

Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език.
Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма.
към текста >>

И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота.
6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“. В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога!
към текста >>

Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината!
.. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината! “ И обрадва се сърцето му при зова на този мил глас! И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята! * И продължи неговия светъл Ангел: „Ти си пред прага на царството на мълчанието! Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината! Злият дух — микробът — господарува в тъмнината! Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата! “ „Това е закон, проумей го и върви напред! Растежа се съдържа в знанието на закона там е силата на духът! “ „С очите на ума се прозират сенките на истината!
към текста >>

И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника.
С каква вещина е изваян неговия изгрев от четката на великия художник!... С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята.
към текста >>

Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите.
С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
към текста >>

„Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея.
Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие. „И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от. тебе всека една тъмнина на порока! .. . „Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея. „И ще зацарува тогава великото светило на Бога Живаго вътре в тебе, проявено в съвършенството на духа, разума и знанието. И ще станеш негов светъл храм. И ще познаеш, че Бог е проявената сила на духа, разума, знанието и любовта във вселената, а вън от Него нема живот във вечността!... “ Тъй свърши Духът на великото мълчание, на когото гласът всякога говори в недрата на Живата Природа! Щастлив е този.
към текста >>

На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи.
Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво. Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.
към текста >>

Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища.
Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки.
към текста >>

Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение.
Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц.
към текста >>

Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда.
Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел). Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
към текста >>

Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц.
към текста >>

Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност.
Неговите най-големи добродетели са честност и силно развито чувство за справедливост. управлява кръста, главно над бъбреците, — с изключение на бъбречния таз () Тук следов.:—секреция, отделяне, в противовес на предишните знаци — абсорбция, поглъщане. Първият деканат се управлява от Венера, вторият има за съвладетел Уран и Сатурн (), чрез което към другите качества се прибавя дипломатичност. Третият деканат има за съвладетел Меркур (). Този деканат дава твърде красиви, пропорционални тела. Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност. Спокойствие и самотност, също и добра музика за него са най-добрите лекарства. в М. С. Дава стремеж към красота и хармония в живота, което се постига чрез естествено, всестранно образование. Стреми се към популярност и публично признаване. Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.
към текста >>

Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него.
Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него. Аз познавам едного, който имайки в в М С. в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има като асцендент. Косите и брадата са черни или кестеняви, често къдрави и гъсти. Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и ().
към текста >>

Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира.
Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и (). Вторият деканат дава едно по-стройно и по-пропорционално телосложение, отколкото първия и третия. Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните. Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм.
към текста >>

Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията.
() САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня. ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението.
към текста >>

Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен.
Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението. Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност. Сагигариуса се изобразява като един центавър с обтегнат лък. Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен. Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия. Те трябва да се приучват към по вече спокойствие. в М. С. Стреми се към по-висши познания, които иска да споделя с другите и да прилага в своя собствен живот. Становището е това на практичните философи, винаги готови да учат.
към текста >>

Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план.
Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план. Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни.
към текста >>

Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят.
И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос. Каква подигравка е демокрацията! И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите.
към текста >>

Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха.
Както Йоан Кръстител нападаше фарисеите, които идеха при него, като „рожби ехидни“, така и Парацелзус остро нагрубяваше невежеството и традиционните наклонности на всички от неговата професия. Парацелзус, на 24 годишна възраст. Мнозина, на които е известно името Парацелзус, са свикнали да гледат.на него като на малко повече от един особено успял шарлатанин, който е съживил традициите на една по-раншна школа на окултизма в противовес на по-научните методи ня неговото време. Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма.
към текста >>

Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им.
Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус.
към текста >>

Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница.
Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус. В тоя период ставаха в света велики събития. Само една година преди туй, Колумб бе слязъл на американска земя. В същата година, или eai а година по-рано, почина Уйлям Какстон (William Caxton), чийто живот бе определен да създаде такава голяма революция в историята на човешката раса, каквато създаде самият Колумб. Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой.
към текста >>

отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си.
Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV.
(Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I. Целта на болестите. II. Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV. Махалото и лекарствата. V. Силата на разтворите. 14. К. А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius.
към текста >>

Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм.
към текста >>

И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия.
Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия. Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали.
към текста >>

Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Туй влошаване се нарича криза. След всяка такава криза, организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно, онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря".
към текста >>

Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости.
Но кръвта дава само храна за живота, а не създава самия живот! Живот! Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си наполеон, за да получи само един атом от тоя живот! И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял! Какво можех да отговоря на питането на бащата? Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости. Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме . . . аз те лъжа, лъжа те! Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос.
към текста >>

Само себе си смяташе за многознаеща, като че ли аз не стоях сто пъти по-горе!
Той ме прекъсна с пяна на устата си. — Аз ще я убия . . . ще я убия! Тя ме ненавиждаше, презираше ме; в очите й бях бездарен, без никакъв талант! Само себе си смяташе за многознаеща, като че ли аз не стоях сто пъти по-горе! Знаете ли вие, де е тя сега? Кажете ми! аз тогава ще й кажа, че дъщерята й не е умряла ... Но нека умре — само тя да страда още . . . Аз бих желал да я видя да се задушва от плач .
към текста >>

Като ми даде някои упътвания, как да помагам на дъщеря й, тя ме помоли да се обърна, и тръгна към завесите на кревата, в които, според шума, тя се зави .
— Аз, аз . . . Нима вие не разбрахте? Сега вече на мен липсва живот! . . . Като ми даде някои упътвания, как да помагам на дъщеря й, тя ме помоли да се обърна, и тръгна към завесите на кревата, в които, според шума, тя се зави . . . Аз погледнах нататък, но тя не беше вече в стаята!! Какво да ви кажа още? Мария бърже се подигна на краката си. Бащата, като я видя цветуща, здрава, почувства отвращение към нея.
към текста >>

— Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя!
За християнството то говори по същия начин, по който говори сляпороденият в Метерлинковата пиеса за стария свещеник: „Той започна да остарява. Изглежда, че от известно време и той сам не вижда вече. Той не иска да признае това, защото се бои да не би някой друг да дойде да му вземе местото между нас; но аз подозирам, че той почти съвсем не вижда вече. Трябва ни друг водач; той вече не ни слуша, а ние сме много. Само той и трите калугерки виждат в къщата, а всичките те са по-стари от нас! — Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя! Де е отишъл? Той няма право да ни оставя тук. . .“ В тези думи звучи едновременно съмнение и страх, а най-накрай ужасния отчаян вопъл:“той няма право да ни оставя тук“ . Но все пак той ги оставя. Да! Християнството изчезва само за това, защото човек уби в себе си вярата в разпнатия на Голгота, — уби в себе си това, което единствено можеше да го води през тъмните гори на живота.
към текста >>

над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик.
Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя. Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна.
към текста >>

Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя.
За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота.
към текста >>

Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието.
(Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг.
към текста >>

Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение.
Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг. Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ .
към текста >>

Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО.
Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ . Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО. Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са. се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г.
към текста >>

Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик.
Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината. Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време.
към текста >>

поради публикуването на: Пътят към Христа.
Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години. Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише. Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц.
към текста >>

Това качество е принципът на възприемането чрез слуха.
Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ .
към текста >>

Злото, като такова, което се е появило за пръв път.
Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ .
към текста >>

Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането.
С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония.
към текста >>

Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам.
Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло.
към текста >>

Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека.
Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля.
към текста >>

* * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура.
VIII, стр. 9 , от Всемирна Летопис. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба.
към текста >>

Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването.
IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот.
към текста >>

Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни?
Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони. А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя. От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма. Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него. Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни? Всичко гореказано се отнася и до родителите. Не е случайно, дето една детска душа е въплътена в това или онова семейство. За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари. Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано. Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво становище вземате вие спрямо вашето дете?
към текста >>

Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая.
Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното или прогимназиалното. Така се погребват маса таланти. А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи.
към текста >>

Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им?
Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол.
към текста >>

Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли.
Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат.
към текста >>

При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят !
И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения . . . и защо?
към текста >>

То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза.
Една машина, която върви празна, когато няма, що да работи! Цигарата на генерал Грант му е спечелила повече победи, отколкото неговият меч! Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови интуиции. Наистина, пушенето на тютюна не трябва да се препоръчва, но не бива и да са. осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция. Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка!
към текста >>

Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.
Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи.
към текста >>

Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него.
1920 г. К. Из „Скъпоценните камъни на Изток“ Стани! Събуди се! Търси Учителя. Бди и чакай! Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него. Но който веднъж Го е видял, Него, Който няма име, Който е невидим, неосезаем, безплътен, неизменен, непостижим, без начало и без край, по-висок от висините и по-дълбок от дълбините, той е спасен. Смъртта няма повече власт над него. Мъдрите хора са подобни на светилници. Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни. Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с любов: такъв е законът.
към текста >>

Духове на праведници ли сте и пътят ви е от тук към безкрайните предели на вечността?
Едва нагазвам из полето, предпазливо стъпвам и пазя да не подвластя под нозете си некой цветец. А те, всички тревици и цветенца, мене гледат; гледат ме през сълзи си, които изобилно, тихо пръска из тях утринната роса. В миг едва до зрението ми доловимо се раздвижи растителността цяла, що можах с очи си да обхвана, и с леко шептение из нея понесе се легион от светли видения към небесните висоти. Удивен и незнаеш, що виждам аз с моите очи, извиках и гласът ми отекна далеч из глъхналото поле. — Какви сте и кои сте, о вие, безплътни същества? Духове на праведници ли сте и пътят ви е от тук към безкрайните предели на вечността? Или сте призраци някои в тази утринна самота? . . . И един от множеството от тях се отдели и, до мене близо като приближи, видех му аз прозрачното, светло и красно лице. И видението пошепна ми едва: „ангелите сме ние на цветята и тревите в полето. Ние градим техните тела и цветистите аромати ние пръскаме из тях“ — това изрече, и лицето му още по-светло стана; разпери големите си, тънки като ефира, крила и, усмихнат, отлетя и легиона на безплътното множество достигна .
към текста >>

Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П.
Този опит бил произведен с помощта на един газ, извлечен от разтвора на бромистия радий, приготвен три месеци по рано. Този газ се пречиствал от кислорода и водорода с разтопена мед и разтопен меден окис, както постоянно се прави, а водните пари се поглъщали от фосфорния анхидрит. Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ. Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3. линия на хелия. Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П. Кюри, Дюар, Химщедт, Майер, Дебиерн и др. и все със същия успех. И тъй, основното вещество е бил радия, който отделял от себе си една еманация, а последната отделяла хелия. И действително, атомното тегло на радия е 226, на еманацията — 222 и на хелия — 4, което напълно се съгласува: 226=222 44. Тъй като атомното тегло на х частици е равен на 4 и тия α -частици се отделят от еманацията, то следва, че α -частица и атомът на хелия са тъждествени.
към текста >>

Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“.
(Дебиерн), от тория и урана (Соди). Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение. Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество. Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела. Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото. Но проф. Риги казва, че ако бъдат намерени признаци на радиоактивност в оловото, то ще може да се заключи, че веригата на атомните превръщания на радия се завършва със среброто. Следователно, съвременната наука ни довежда вече към предположението за превръщането на оловото (един неблагороден метал) в сребро (един благороден метал).
към текста >>

Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони.
Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е. вместо едно първоначално вещество ние констатираме голямо количество елементи. Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго. Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони. Атомът се уподобява на слънчевата система като около един положителен център се въртят отрицателни електрони. Различното количество на тия последните и разнообразната им групировка дават в резултат атомите на известни елементи. Това се потвърдява, от една страна, в радиоактивните явления, а от друга, в явленията, които стават в катодните тръбици. Като са изследвали явленията, които стават в катодните тръбици, забелязали, че каквито газове и електроди да се вземат, все се добиват еднакви електрони; т. е. може да се предположи, че имаме разлагане на материята на първоначалната.
към текста >>

Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване.
При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
към текста >>

Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние.
към текста >>

Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж.
Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса.
към текста >>

Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата.
Най-после, в Нешама : първият елемент е конкретното в главното; вторият (Хайя) — частното в главното, и третият (Йехида) — главното в главното. Ето по какъв начин се проявява различната дейност и свойството на всеки елемент от човешкото същество. Душата (Руах) има, несъмнено, свое съществуване, но тя същевременно не е способна да достигне едно независимо развитие, без участие на телесния живот (Нефеша). Същото може да се каже и за Нешама. От друга страна, Руах се намира в двояки сношения с Нефеша; под неговото влияние тя се проявява навън, за да действа свободно. Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата. Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха. Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето.
към текста >>

Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата.
Тялото преминава, духът остава. Първото виждаме, а за втория ни учат религиите. Само облагородяването на постоянното, на духа, може да бъде крайната цел на творението. Като средство за това трябва да служи нашето тяло, нашия живот. Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата. Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото. Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото. Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му.
към текста >>

Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците.
Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест. Исус лекуваше, имайки винаги тази цел, предвид. „Царството Божие наближава“ беше неговото пророчество, а лекуването на болестите — доказателството за това. Също и за нас болестите трябва да послужат за спасение. Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната. Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците. Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни. Дишането като универсално лечебно средство Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало. Ако човешкото тяло има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото на ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото на дясно. Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя. Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр.
към текста >>

Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления.
Тези времена, както е известно, много лесно могат да се определят. Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления. Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло. Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят. Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см.
към текста >>

Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало.
При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи.
към текста >>

боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки.
Причината за взаимното унищожаване или отслабване действието на отделните лекарства при тяхното смесване аз открих в тяхната противоположна електрическа поляризация. Ако, следов.. преди смесването всичките лекарства се поставян, в еднаква поляризация, то те не ще могат вече взаимно да се отслабват. Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки. Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства.
към текста >>

В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ.
Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки. Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите.
към текста >>

Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти.
Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
към текста >>

Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето.
Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно.
към текста >>

Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти.
На същата височина на ляво, означава силна омраза, отмъстителен характер и дивашка завист. Ако тази бенка е още по-наляво жената, която я носи, има големи способности в работите си и ще може да управлява. Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение. Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца. Един белег в средата на веждите: лицето ще има няколко близнаци; ако белегът е много кестеняв, децата ще живеят; ако той е бледен, по-бял, отколкото кестеняв, децата ще умират при раждането си. Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти. Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в любов; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към любов, освен ако притежава един съответен белег на скрито място. Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по любов. Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава. Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност.
към текста >>

Ако пък лицето притежава по един белег върху всяко рамо, то ще направи далечни и опасни пътешествия, от където ще се завърне много богато.
Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги. Почти всички галантни куртизанки на древността и в модерните времена притежавали този троен знак. Всички съединявали благодат, разум и красота, троица на дарби, представени чрез трите белега. Една бенка, находяща се върху лявото рамо, предсказва, че лицето ще прекарва усамотен, скрит живот и че ще има завистлив мъж или жена. Ако бенката е върху дясното рамо, тя предвещава най-жестоко робство, лишения и най-жестока смърт. Ако пък лицето притежава по един белег върху всяко рамо, то ще направи далечни и опасни пътешествия, от където ще се завърне много богато. Под мишниците, този белег предвещава, че лицето ще има любезен съпруг до заслепяване и влюбен до полуда. Една бенка, поставена в средата на гърдите, предвещава мизерия, ако този белег не е хубаво кестеняв и с къси и накъдрени влакна. Ако е върху дясната гърда, знакът означава студен характер с равнодушно сърце. Под дясната гърда, той означава нещо повече, т. е. един омразен и изменчив характер.
към текста >>

Трупът стоял във водата три деня.
След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал. Като завалял дъждът, момичето искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде. Когато нагазва във водата, то било повлечено от нея и се удавило. Заедно с момичето се удавили и няколко овце. Трупът стоял във водата три деня. Най-после го намират в бента на воденицата на двамата братя X. и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед.
към текста >>

Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата.
в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата. От воденицата до реката има около 10 метра. Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода. той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“.
към текста >>

има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес.
Интелектуалният индивид умира със смъртта на тялото. но нравственият, метафизическият, индивид продължава да живее. И самото физическо тяло не умира, и само материята преминава през ред химически процеси, които вечно се сменят едни други. От тук произтича и еволюцията на расите. Но независимо от това. има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес. Символическа картина на тоя процес ни дава християнската религия. И повече нищо не ни е нужно в началото. Само чрез нашето индивидуално мислене и чувстване ние достигаме крайните убеждения. Душата на гения е кулминационната точка на духовната еволюция. След смъртта геният трябва да се облече, струва ми се.
към текста >>

да ти посвиря за последен път — моята последна песен .
сънувала сестра ми да се сбогува с нея, като й казала същото, що каза мен. Тя и там държала в ръце букет алени макове. „Моята последна песен“ Учителят ми по музика се връщаше от Германия и семейството му го вече очакваше. Една нощ аз сънувах, че го чакам за урокът си. Той влиза в стаята мрачен, тъжен п ми казва: „днес ти няма да свириш; остави ме аз да ти посвиря. да ти посвиря за последен път — моята последна песен . . . .“ И като седна на органа, засвирва наизуст някаква своя фантазия: нещо тъй дълбоко, тъй тъжно, тъй сърцераздирателно. мъчително п нервно, че покъса сърцето ми. В тая „песен“ се чуваха воплите на една душа, която и плаче, и роптае по нещо много желано, но несбъднато, душа, която не намира облекчение тя, нищо. нито даже в сълзите що лее... И аз се облях в мъчителни сълзи и през тях цяла изтръпнала аз следях учителя, който продължаваше да свири своята „последна песен“. Полека-лека той стана все по-мрачен.
към текста >>

той е бил убит в Русия — на път за България.
аз отидох у домашните му. Да чуя имат ли вести от учителя ми. Току-що бяха получили телеграма. че предишната нощ. по погрешка. той е бил убит в Русия — на път за България. Пророчески сън Като ученичка в странство, бях в един пансион. Една нощ, през изпитната седмица, сънувах. че преди почване на писмения екзамен по френска литература, аз бегло повтарям, материала, и точно дохождам, до писателя, когото най-малко познавам, и тогава в спалнята ми влиза една от пансионерките (с която малко дружах), облечена в съвършено нова розова блуза. Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от учителките, за да й помогна в нещо. Отидох. По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката.
към текста >>

По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката.
той е бил убит в Русия — на път за България. Пророчески сън Като ученичка в странство, бях в един пансион. Една нощ, през изпитната седмица, сънувах. че преди почване на писмения екзамен по френска литература, аз бегло повтарям, материала, и точно дохождам, до писателя, когото най-малко познавам, и тогава в спалнята ми влиза една от пансионерките (с която малко дружах), облечена в съвършено нова розова блуза. Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от учителките, за да й помогна в нещо. Отидох. По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката. После, учителката ме спря до вратата, като настоя да забележа добре фигурите столовете, защото утре сама ще ги реда по същия начин. След това аз бърже изкачих стълбата нагоре, за да ида и повторя френския писатели. Но точно в това време звънецът бие. и аз не успявам да повторя писателя. Сънят ми направи силно впечатление.
към текста >>

па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън.
Но точно в това време звънецът бие. и аз не успявам да повторя писателя. Сънят ми направи силно впечатление. и затова на утрото аз бързах да повторя бегло другите поети, та да ми остане повече време за въпросния писатели. Но точно почвам него. па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой.
към текста >>

Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине.
Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен. а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай.
към текста >>

Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни.
Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея.
към текста >>

Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти.
Счита се за нещастие минаването под изправена стълба. Когато американката по невнимание счупи огледалото, очаква караници и други неприятности през цели седем години, понякога дори и смърт в семейството. Когато в къщата има мъртвец, всички огледала се обръщат наопаки или се покриват с черно, защото този, който случайно погледне в огледалото, скоро ще умре. Който се оглежда вечер, вижда зад себе си дявола. Когато двама погледнати, едновременно в огледалото, те скоро ще се скарат. Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти. Ако изтърве лъжицата, тя трябва да чака гостенин дете или поп. Когато падне на земята нож, значи, че ще дойде мъж на гости, ако падне вилица — ще дойде жена. Когато падне на пода в стаята някой остър инструмента,. това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството.
към текста >>

Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп.
Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието. Не бива да кърпим дреха, която е облечена на тялото ни. Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари.
към текста >>

Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си.
Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината. Гроб не бива да се оставя отворен в неделя. Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай гробището, за да не занесе смъртта у приятелите си. В Канада след смъртен случай почистваш добре къщата, като измазват и тапицират и стените. Особено много суеверия има за огледалото.
към текста >>

— „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията.
Вярва се, че когато умре някой, всичката вода в къщи е отровена; затова бързо я изливат, и донасят прясна веднага. За да се улесни умирането, отстранява се възглавницата на болния. Когато се пренасят в нова къща, ирландците в Америка поставят във всяка стая по една торбичка със сол. Който иска да се избави от копнеж за родината или за някой приятел, връзва си на шията сърцевидна торбичка със сол (муска). „Аз не съм суеверен, казал един американец, но жена ми е такава“. — „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията. Когато тя пак излезе, видях, че бе седнала на цилиндъра ми, който бях купил за осем долара“. КНИЖНИНА Излязла е една нова книга от известния автор на „Великите посветени“ Edouard Schure, озаглавена: Пророците на Възраждането. В последните й глави той развива обширно следните главни мисли: 1. Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки съотношения; 2. Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3.
към текста >>

Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др.
към текста >>

Истината, изобщо, си пробива път бавно.
Адресът е: До редакцията на списание „Всемирна Летопис“ в София, ул. Регентска, 56. Ония, които запишат най-малко 10 души абонати и изпратят сумата на тия десет абонаменти, имат прав, да получат едно годишно течение безплатно. Всички директори, училищни инспектори, читалища, настоятелства, шефове па административни и др. учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години. Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни. Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и учителство, с малки изключения, професорството, съдийството и пр. нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване.
към текста >>

да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство.
Само тогава нашето здраве и дълголетие могат да бъдат гарантирани и само с естествените методи на лекуване можем да отстраним всяко нарушение на процесите в човешкия организъм. Но за тая цел трябва добре да се разбере от всекиго, че всяка болест се дължи па духовни причини. Да предупредиш, следов. всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си.
към текста >>

В тоя път трябва да вървят всички.
Но за тая цел трябва добре да се разбере от всекиго, че всяка болест се дължи па духовни причини. Да предупредиш, следов. всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си. ОТ РЕДАКЦИЯТА
към текста >>

личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот.
всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си. ОТ РЕДАКЦИЯТА
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич. Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
към текста >>

Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите.
Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!
към текста >>

и подтикват човечеството в новия път.
Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат. И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видени да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението.
към текста >>

Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път.
Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . . И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света.
към текста >>

в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто.
Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура! * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . . Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи .
към текста >>

Моля ви се, пръв път се срещаме и вие ме обявявате за свой враг?
Ние не можем да проявяваме никаква благосклонност към своите най-отявлени врагове. — „Врагове“! извиках аз. Кои са вашите врагове? Какво зло сте видели вие от мене досега? Моля ви се, пръв път се срещаме и вие ме обявявате за свой враг? Не разбирам, право да ви кажа. — Вие не сте ли от град? Цветята, които искате да наберете, не са ли за хора от града? Даже, според сведенията, които нашата тайна полиция има на разположение, вие събирате цветя за ваши деца, които живеят в някакъв си там град (думата „град“ косът произнесе презрително). — Съвършено вярно!
към текста >>

Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж.
Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски.
към текста >>

Или друго сравнение: един пътник тръгва от Бургас и стига в Ямбол; това са естествените науки; окултизмът продължава по-нататък до Пловдив, София и пр.
Окултизмът не противоречи на естествените науки. Напротив, те двете заедно образуват едно цяло, защото окултизмът не е нищо друго освен продължение на естествените науки. Едно сравнение: напр. в азбуката да кажем, че сме стигнали до буквата „К“; това са естествените науки. Окултизмът продължава от „К“ нататък. Или друго сравнение: един пътник тръгва от Бургас и стига в Ямбол; това са естествените науки; окултизмът продължава по-нататък до Пловдив, София и пр. От тези две сравнения се вижда, че не може да има противоречие между окултизма и естествените науки, защото първият се явява само като разширение на последните. Нещо повече: изучването на естествените науки много ще улесни човека при изучването на окултизма. Изучването на естествените науки ще даде здравата основа, на която ще стъпи човек и ще гради по-нататък. Няма нито един факт от естествените науки, който да противоречи на окултизма. Необходимост от окултизма за познаване на природата Изследванията в областта на естествените науки трябва да приемем с благодарност.
към текста >>

Пътува на длъж и на шир из нея и най-сетне си съставя ясно понятие за нея.
Между фактите на естествените науки и окултизма няма противоречие. Но материализмът отива по-далеч от фактите, като казва, че вън от тези факти, нищо повече не съществува. Значи, тук материализмът притуря нещо от себе си. Това не е вече само задоволяване с областта на фактите. За да се види ясно разликата между естествените науки и материализма, ще си послужа с едно сравнение: един географ изучва пловдивска околия. Пътува на длъж и на шир из нея и най-сетне си съставя ясно понятие за нея. Този географ, като завърши своите изследвания, е в състояние да каже, че познава много добре тая околия. Може да ви я опише подробно. Но той може ли да каже: „пловдивската околия изучих подробно. От самото нейно съществуване трябва да се вади заключение, че непременно друга околия не съществува“. И именно така прави материалистът.
към текста >>

Д-р Анкос (Папюс) като студент по медицината бил материалист и после по един строго научен път го е надраснал и е дошъл до окултизма.
Ако той познаваше, казват те, естествените науки, сигурно щеше да разсъждава другояче. В същност, тъкмо обратното е вярно. Всеки истински окултист много добре познава естествените науки. Нему много добре са известни и аргументите на материализма. Мнозина окултисти са били по-рано материалисти, но са го надраснали. Напр. Д-р Анкос (Папюс) като студент по медицината бил материалист и после по един строго научен път го е надраснал и е дошъл до окултизма. Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма. Когато некои правят възражения против окултизма, винаги се е указвало при подробно разглеждане, че тези възражения са плод на недоразумение, на неразбиране самия окултизъм. Всички възможни възражения против окултизма от гледището на материализма, колкото и сериозни да изглеждат на пръв поглед, веднага се пръскат като сапунени мехури при по- близко запознаване с окултизма. Аргументите, които се привеждат против окултизма, може да ги изложи един окултист поне толкова добре и изчерпателно, колкото един материалист. В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия.
към текста >>

Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма.
В същност, тъкмо обратното е вярно. Всеки истински окултист много добре познава естествените науки. Нему много добре са известни и аргументите на материализма. Мнозина окултисти са били по-рано материалисти, но са го надраснали. Напр. Д-р Анкос (Папюс) като студент по медицината бил материалист и после по един строго научен път го е надраснал и е дошъл до окултизма. Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма. Когато некои правят възражения против окултизма, винаги се е указвало при подробно разглеждане, че тези възражения са плод на недоразумение, на неразбиране самия окултизъм. Всички възможни възражения против окултизма от гледището на материализма, колкото и сериозни да изглеждат на пръв поглед, веднага се пръскат като сапунени мехури при по- близко запознаване с окултизма. Аргументите, които се привеждат против окултизма, може да ги изложи един окултист поне толкова добре и изчерпателно, колкото един материалист. В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия. След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления.
към текста >>

Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ.
В всеки случай, критериумът за верността на тая или онази истина служи не фактът, че е писана някъде, но фактът, че може да се констатира и днес с духовното изследване на действителността. Това независимо дохождане до същи- те истини още повече повдига ценността на свещените религиозни книги. Легендата за птицата феникс Древните народи са вярвали в съществуването на една много красива птица, наречена феникс, която бивала изгаряна, но след това възкръсвала от пепелта си пак тъй красива, каквато била по-рано. С тази легенда старите окултни школи са разяснявали на народа закона за прераждането на човешката душа. Но ние можем да използваме тази легенда и за друго. Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ. Окултизмът е стар колкото света. Винаги е имало окултисти и окултни школи. Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор.
към текста >>

Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото.
Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално.
към текста >>

Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове?
Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове.
към текста >>

Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати.
Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека. Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр. Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта. Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин.
към текста >>

(Толстой: Пътят на живота, стр. 407).
16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа.
към текста >>

(Толстой: Пътят на живота, стр. 87).
Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа. Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията.
към текста >>

Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност.
(Научно изследване) Можем ли да узнаем научно, какво ще станем след това, което ние наричаме смърт, т. е. след спирането на телесните функции? На този въпрос можем вече да отговорим утвърдително. Две средства за изследване ни се представляват, за да разрешим този проблем. Какво правим обикновено, когато поискаме да се осветлим за една непозната страна? Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност. Същото това ще сторим и за невидимия свят. От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот. От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там. Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба.
към текста >>

Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот.
Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние.
към текста >>

Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си.
Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта.
към текста >>

Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща.
Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение. В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло. Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп.
към текста >>

„Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“.
Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото). Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят. „Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“. Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление. Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро. Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“. Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи.
към текста >>

След няколко години, в 1823 год., тя умряла във време на пътуването си в Крим, дето била повикана от княгиня Галицина.
Тя се установила в Бал. През 1818 г. тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това. Въпреки симпатията, която императорът постоянно хранел към нея, той не пожелал да я приеме. Той предпочитал да стои тя другаде вместо в столицата му. След няколко години, в 1823 год., тя умряла във време на пътуването си в Крим, дето била повикана от княгиня Галицина. * * * През това време, едно мистично дружество, наречено дружество на Св. Ивана, което съществуваше в Франция преди няколко години, сполучи да въведе в руския дворец, при императора Александра, една от своите пророчици, г жа Буш, родена Тереза Инар, от Авиньон, известна под името сестри Саломея. Г-жа Буш заявявала, че е натоварена с една мисия, за която е получила откровение във време на една визита в църквата Св. Петър в Авиньон. Бог й известил, че ще си послужи с нея, за да обяви своите намерения и че ще я изпита с хиляди мъчнотии.
към текста >>

Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината.
Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче. Уви, пак момиче се родило. Отец Иван Кронщадтски, повикан в двореца, се наслаждаваше на фаворизация няколко месеци, но не биде по-щастлив от Шенк. Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип. Аз познавах добре Филипа. Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината. Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им. Аз съм присъствал в жилището му на улица „Златна Глава“ — входът на която ревниво се пазеше отпреди двадесет години от старата бона Фелиция — на много странни негови сеанси по окултния магнетизъм. Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно. Твърде скромен, без образование, той бе син на прости селяни от едно малко село в Савоя 4). Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите.
към текста >>

През времена бременността на царицата той обяви, че детето, което императорският двор очаква да се роди, ще бъде тоя път момче.
И великият княз Владимир отиде в Лион да го посети и нареди да бъде повикан от царя, в руския дворец. Филип отиде там в 1900 год. Княгинята Лейхтенбергска, съпруга на великия княз Николай, го представи на императрицата. Царицата, силно увлечена в мистичните учения, се ентусиазира от теорията на окултните науки, от магнетизма, спиритизма и магията. Филип видя, че порасна неговото реноме от реализирането на едно негово пророчество. През времена бременността на царицата той обяви, че детето, което императорският двор очаква да се роди, ще бъде тоя път момче. От тоя момент неговото влияние постоянно растеше. Той бе отрупан с почести: царят му даде чин на дивизионен генерал, с право да носи униформата на тоя чин. Малко по малко, той стана абсолютно независим и, като висока чест, получи разрешение да влиза в апартаментите на царя и царицата, когато му беше угодно, без никакво предизвестие. Учудена от това, как може един такъв човек, надарен с такива извънредни сили, да не притежава никаква официална титла, нито поне титлата доктор на медицината, императрицата се разпореди да му се даде един докторски диплом от московския университет. Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство.
към текста >>

Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип.
Малко по малко, той стана абсолютно независим и, като висока чест, получи разрешение да влиза в апартаментите на царя и царицата, когато му беше угодно, без никакво предизвестие. Учудена от това, как може един такъв човек, надарен с такива извънредни сили, да не притежава никаква официална титла, нито поне титлата доктор на медицината, императрицата се разпореди да му се даде един докторски диплом от московския университет. Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство. Французкият посланик, обаче, отговорил, че това нещо е невъзможно, тъй като нито един диплом в Франция не се дава honoris causa. Царицата не могла да се убеди. Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип. Валдек-Русо останал за минута смутен: той не очаквал подобно искане. Итребало да обясни на царицата, че не е в неговата власт да направи исканата услуга, понеже докторския диплом се добива в Франция след специално учение и след успешно минати мъчни изпити. — Може-би, казала царицата, г. председателят на републиката ще направи това? Валдек-Русо, обаче, изтъкнал на царицата, в тоя ред на мисли, че и г.
към текста >>

През време на сеансите, духът на Александра III много пъти е искал от сина си да му обещае, че ще поддържа ненарушимо франко-руския съюз.
(върховните незнайници) били рекрутирани измежду великите князе и имперските съветници. Спиритистическите сеанси били твърде чести. Дирижирал ги самият Филип. Един от най-често извикваните духове от императора бил тоя на баща му, Александър III. Известен е култът, с който Николай II окръжаваше паметта на баща си. През време на сеансите, духът на Александра III много пъти е искал от сина си да му обещае, че ще поддържа ненарушимо франко-руския съюз. Николай II обещавал и това доста много е допринесло впоследствие да се закрепи тоя съюз, въпреки все повече и повече растящите германофилски влияния в руския дворец. През руско-японската война Филип бил държан в течение на различните руски проекти против Япония. Понеже тия проекти несполучили, противниците му в двореца (а τΐ били твърде много) повдигнали против него твърде жива кампания пред царя, като отивали дори до обвинението в предаване на японското правителство плановете на руското. Най-сетне, намерили, че той става вече досаден. Поради голямото си влияние върху царя, Филип станал за правителствата една обезпокоителна личност, която трябва да се наблюдава и, ако е възможно, да бъде отстранена.
към текста >>

След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери.
и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба.
към текста >>

О. Във всяко ново съществуване духът прави една стъпка напред по пътя на прогреса.
Така ли трябва да се разбира отговора? О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането? О. Очистване и прогресивно подобрение на човечеството. В. Ограничено ли е числото на превъплътяваният, или пък духът се преражда винаги? О. Във всяко ново съществуване духът прави една стъпка напред по пътя на прогреса. Когато се Освободи от всички нечистотии, той нема вече нужда да прекарва те.лесен живот. В. Еднакво ли е числото на превъплътяваният за всичките духове? О. Не. Този, който напредва бърже, спестява много такива процеси. При все туй, тия последователни реинкарнации са многобройни, защото прогресът е почти безграничен. В.
към текста >>

Когато се Освободи от всички нечистотии, той нема вече нужда да прекарва те.лесен живот. В.
О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането? О. Очистване и прогресивно подобрение на човечеството. В. Ограничено ли е числото на превъплътяваният, или пък духът се преражда винаги? О. Във всяко ново съществуване духът прави една стъпка напред по пътя на прогреса. Когато се Освободи от всички нечистотии, той нема вече нужда да прекарва те.лесен живот. В. Еднакво ли е числото на превъплътяваният за всичките духове? О. Не. Този, който напредва бърже, спестява много такива процеси. При все туй, тия последователни реинкарнации са многобройни, защото прогресът е почти безграничен. В. Постигаме ли всички тия телесни съществувания само на земята?
към текста >>

Могат ли някои духове да дойдат за първи път на този свет, след като са били родени на други светове?
При все туй, тия последователни реинкарнации са многобройни, защото прогресът е почти безграничен. В. Постигаме ли всички тия телесни съществувания само на земята? О. Не всички, защото те стават на различни светове, Светът, на който сега се намирате, не е нито първият нито последният от тях, а е един от най· материалните. В. Не би ли бил човек по-щастлив, ако си остане само като дух? О. Не, не, защото така щяхме да останем на едно место, а ние искаме да напредваме към Бога. В. Могат ли някои духове да дойдат за първи път на този свет, след като са били родени на други светове? О. Да, точно така, както и вие можете да отидете на други светове. Всичките светове във вселената са съединени с връзки на солидарност. В. Кое е това, което решава, на кой свет ще се превъплъти духът? О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво?
към текста >>

Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука.
Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите.
към текста >>

Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото.
Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му? Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави. „Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“. Но стъпката е неизбежна, защото без нея прогресът зад известна точка става не- възможен. „Когато дойде времето казва Ал. Кардек — духът знае, че ще се въплъти, тъй както един човек, който е на смъртно легло, знае.
към текста >>

„Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“.
Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави. „Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“. Но стъпката е неизбежна, защото без нея прогресът зад известна точка става не- възможен. „Когато дойде времето казва Ал. Кардек — духът знае, че ще се въплъти, тъй както един човек, който е на смъртно легло, знае. че ще умре, но и последният и първият стават известни за промяната в момента, в който тя става. В тоя момент го обладава едно забъркване от станалата промяна също тъй, както и когато човек се намира при акта на смъртта, и това забъркване трае.
към текста >>

Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото.
И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“. Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената.
към текста >>

Изглежда, че тя свършва, в Пътеките на Планината, в един вид нео-будизъм, аналогичен на оня на Теософското Общество.
В общите си положения това усилие за синтез свършва с изяснение на един съществен динамо-психизъм, който обусловя индивида, както и вселената, която стои неразрушима и постоянна през преходните проявления, които, благодарение придобивките и опитностите на разните „монади“ — еволюира правилно от несъзнателното към съзнателното. Индивидуалното съзнание съставлява част от този нерушим и вечен динамо-психизъм. То също еволюира, през тия многобройни съществувания, към едно състояние на усъвършенстване, което позволява да се надяваме за необходимото, математическо и постоянно, реализиране на Абсолютния Разум, на Върховната Правда, и на Върховното Благо. Метерлинк отива не по-малко далеч от Д-р Желе в мистическото тълкуване на явленията на подсъзнанието. Еволюцията на неговия дух е много ясна в този смисъл. Изглежда, че тя свършва, в Пътеките на Планината, в един вид нео-будизъм, аналогичен на оня на Теософското Общество. Много днешни теософи се обръщат наистина към Изток, вместо да се привържат, като другите окултисти, към източната традиция на еврейско-христианската Кабала. Спиритите съставляват друга една секта, малко ненавиждана от първите две. Между това, към техните догми се е присъединил по един бляскав и не очакван начин английският новелист Конан Дойл, който, по примера на Алан Кардек, вижда в „съобщенията“, на „обезплътените “ именно едно Ново откровение. Методите и гледищата на Д-р Желе, на Метерлинка, на Конан Дойла са различни, но целта, в основата й, е една и съща. Касае се, да се изместят разклатените метафизики и да се отговори на религиозната нужда, която не е задушена от материалистичната ученост.
към текста >>

Унищожете горите и вие ще пресечете пътищата на тези сили да действат.
Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът. Според мярката, в която ние поглъщаме от него, у нас ще се събудят сили, които могат да се изчерпат само с думата „чудо“. Унищожете горите и вие ще пресечете пътищата на тези сили да действат. Заменете дивите дървета с изкуствени видове и тези сили ще се помрачат, както едно овощно дърво, което ражда „облагородени“ плодове, от гледна точка на дървото, е загубено. —- Калвилата е един изкуствен продукт от израждане, както дробът на препарираната гъска. Ако ние някога се приближим към една вечна младост, радост и здраве, то нашето държане към дърветата и всичко оживено съвсем ще се промени. Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни?
към текста >>

— Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава.
Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“.
към текста >>

Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат.
Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме.
към текста >>

Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето.
„Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло.
към текста >>

Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло.
Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло. Хипнотизъм и окултизъм От Норман. Аз мисля, че всички, които се интересуват от психическите явления и са. пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност. Както те, така и авторът на настоящето, сме срещали мъчнотии при обсъждането на фактите, теориите и въображенията и при отделянето на действителните явления, които са опитани, познати и доказани, от историите, които са преувеличени и неоснователни. И даже когато изследвачът се задоволява с действителността на известни събития или явления, все пак остава да се разреши най мъчното, а именно, кое от многото обяснения, които се представят и които са възможни, е най-вероятното.
към текста >>

пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност.
Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло. Хипнотизъм и окултизъм От Норман. Аз мисля, че всички, които се интересуват от психическите явления и са. пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност. Както те, така и авторът на настоящето, сме срещали мъчнотии при обсъждането на фактите, теориите и въображенията и при отделянето на действителните явления, които са опитани, познати и доказани, от историите, които са преувеличени и неоснователни. И даже когато изследвачът се задоволява с действителността на известни събития или явления, все пак остава да се разреши най мъчното, а именно, кое от многото обяснения, които се представят и които са възможни, е най-вероятното. Като не съм наклонен да предпочета едни обяснения пред други, аз ще ви представя някои любопитни факти, които съм срещнал, и ще ви препоръчам едно или две обяснения, които са възможни. Нека почна с хипнотизма. Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи.
към текста >>

Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи.
пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност. Както те, така и авторът на настоящето, сме срещали мъчнотии при обсъждането на фактите, теориите и въображенията и при отделянето на действителните явления, които са опитани, познати и доказани, от историите, които са преувеличени и неоснователни. И даже когато изследвачът се задоволява с действителността на известни събития или явления, все пак остава да се разреши най мъчното, а именно, кое от многото обяснения, които се представят и които са възможни, е най-вероятното. Като не съм наклонен да предпочета едни обяснения пред други, аз ще ви представя някои любопитни факти, които съм срещнал, и ще ви препоръчам едно или две обяснения, които са възможни. Нека почна с хипнотизма. Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи. Исках да видя, дали хипнотизмът може да даде некои доказателства за съществуването на една връзка между старите противници — умът и материята. Главните явления на хипнотизма са двойни: физически и ментални, но в действителност мъчно е да се каже, къде почват едните и къде свършват другите. Няколко типични случаи ще ни покажат това. Една пациентка, която страдаше от безсъница през много последователни нощи, без някаква видима физическа причина, но като следствие от тревога и „нерви“, се реши да опита хипнотическото лечение. Тя седна на един стол с лицето си към светлината и гледаше решително в оператора, който след кратко време й каза: „сега ви се спи.
към текста >>

С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса.
Това съм видел в няколко случая. И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение. Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му.
към текста >>

Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото.
Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания. Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото. Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва). __________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз.
към текста >>

Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото.
То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си.
към текста >>

Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия.
В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет. Мястото, дето легна той, беше засипано с пресен тор от добитък, и, когато опипа с ръка мекия тор и разбра, де е, помъчи се да стане, но, като не успя, протегна се равнодушно, промънка нещо несвързано, отпусна глава и — заспа гладък сън върху мека постеля.
към текста >>

— казваха си два мина съседи, които минаваха бавно по близката отъпкана пътека.
Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет. Мястото, дето легна той, беше засипано с пресен тор от добитък, и, когато опипа с ръка мекия тор и разбра, де е, помъчи се да стане, но, като не успя, протегна се равнодушно, промънка нещо несвързано, отпусна глава и — заспа гладък сън върху мека постеля. — Гледайте, гледайте Горняка, как се е изтегнал, юначината! — казваха си два мина съседи, които минаваха бавно по близката отъпкана пътека. Те бяха първите, които се връщаха от работа. — Хе-хе! стани бре, Горняк! Ще те изпасат гъските ... — шегуваха се те. Но той хъркаше дълбоко и не мърдаше никак.
към текста >>

Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си.
Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо. Ала Горнякът спеше ли, спеше. Кротко и любезно кучето започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор. Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си. Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи. Всички овни тогава, по примера на своя водач, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин. Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата.
към текста >>

Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност?
Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие ! Окото, устата, веждата и всички меки или подвижни части на лицето, които се поддават тъй лесно на изменение от един упражнен и ловък човек, често измамват наблюдателя. Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията! Фалшиви усмивки, лицемерни погледи, престорени вълнения, прикрити възбуждения — всичко това се проявява на световната или театралната сцена. Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на салоните, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи. Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност? Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята!
към текста >>

Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати.
Съмнителната хипотеза . . . Съмнението. Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати. 32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука. Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество. 2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата.
към текста >>

32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука.
. . Съмнението. Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати. 32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука. Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество. 2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата. 5 — Справедливостта или Строгостта.
към текста >>

Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя.
6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата.
към текста >>

Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието.
Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата. Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите. Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието. Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира. Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените.
към текста >>

Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира.
Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата. Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите. Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието. Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира. Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените. От тия книги са дошли до нас игралните карти.
към текста >>

Това е пътуване, което би обхванало повече от 13 пъти обиколката на земното кълбо или би обиколило света в 6 до 7 минути.
се смесват. Ние виждаме как възлизането ‘на изригнатия облак от 15 юли се е развивало много по-бързо от това на 29 май: тъй, за 1 ч. и 26 min. той е достигнал 530,000 км. височина, която е с 1/3 по-голяма от разстоянието, що ни дели от луната. Това е пътуване, което би обхванало повече от 13 пъти обиколката на земното кълбо или би обиколило света в 6 до 7 минути. Но имаме и още по-големи взривни скорости. Тези изригвания започнаха възлизането си с еднаква бързина, после, в един миг получиха един импулс, който уголеми значително скоростта им, която на свой ред остана постоянна до тогава, до когато нов тласък не я измени. За взрива от 29 май, наблюдаваните скорости са точно 5.5 км., 14.7, 27.9 и 60 00 км. в секунда, а за онзи през юли — от 37 до 163 км. И така ние виждаме, че е невъзможно да останем индиферентни пред тези мощни прояви на слънчевата енергия, когато си спомним, че те имат своето неизбежно въздействие върху всички членове от нашата голяма слънчева фамилия, а в частност, върху земята, атмосферата й и цялото човечество.
към текста >>

Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята.
Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента. Юпитеровият тип е любознателен, има добро телосложение, наклонност към затлъстяване, плешивост и високо чело. Очите са пълни. Поглед отворен и привлекателен. Космите руси и цветът на лицето пресен и светъл. Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята. Гъстотата му е равна на 0.23. Юпитер има 5 луни. Той е най-голямата планета в нашата слънчева система. Обиколката си около слънцето той извършва в 314 дни и 12 часа. Средната му бързина е 5' за 24 часа.
към текста >>

Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето).
и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека. № 2: Елена Петровна Блаватска, биография от Е. П. 1920 г.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път.
Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата. Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото.
към текста >>

Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават.
Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила?
към текста >>

Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия.
Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи.
към текста >>

НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях — като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък. . . Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би л могла душата да плува безкрай във вашта сладост? . . . Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастие, за радост — живот без неволи — далеч в некой кът, непонятен и нов.
към текста >>

Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път!
Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастие, за радост — живот без неволи — далеч в некой кът, непонятен и нов. . . Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърце Си: „виж, нема любов като Мойта любов! “... 24.XII. 1920. ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти облена там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът! 27.Х II. 1920. COR CORDIUM Самотно бе сърцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска — и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърце . . . Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано със звездици.
към текста >>

Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално.
Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план.
към текста >>

Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония.
Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието.
към текста >>

Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план.
Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието. — Високоуважаеми гражданино, обърна се към мене щъркелът. Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души. Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план. Предай им нашите пожелания за духовното им възрастване. От силно душевно вълнение не можах дума да продумам, само се поклоних почтително и тръгнах към завода1), носещ с две ръце огромен букет от момини сълзи, с препълнени от радост гърди, че освен букета, нося на децата и поздрав от гората. П. Списаревски. ____________________________________ 1) Държавния завод при с. Кая-Бурун, Ямболско. П.
към текста >>

Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н.
към текста >>

Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане.
Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора. С падането на гръцкия духовен монархизъм в 1858 г. и с революционния акт на българите в 1850 г„ в България се бяха образували в епархии и духовни околии смесени съвети, в които духовни и миряни решаваха с вишегласие църковните и религиозни въпроси. Това бе Великден , възкресение от мъртвите, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата.
към текста >>

Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх.
Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух. Миряните се изгониха из висшата управа на църквата, епархията, духовната околия. Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г. „нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в управата на църквата. Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух.
към текста >>

Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало.
Владиците със своя монархичен, замръзнал светоглед, убиха жизненото начало в църквата — нейния пулс, нейната душа. Църквата не е извор на благодатен живот, а е обредоверно дезинфекционно чистилище, разбира се, с пари. Евангелско слово, просвета няма. В църква се отива по традиция, по привичка. Нещо повече: в нея се отива, защото тя е „господстваща“ и връзката с нея дава известни привилегии. Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало. Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното изповедание. Владиците гонеха светлината, науката, вземаха страната на силните, властниците, и то на ония, които мислеха като тях. От тук и борбата им срещу „нечестивите“ безбожници — учители, еретици и т. н. Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата. Прицелната точка на туй движение би свикването на църковен събор, за да се изработи нова Конституция за църквата, която да има за основа евангелието, вселенските правила и духа на времето.
към текста >>

Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата.
Нещо повече: в нея се отива, защото тя е „господстваща“ и връзката с нея дава известни привилегии. Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало. Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното изповедание. Владиците гонеха светлината, науката, вземаха страната на силните, властниците, и то на ония, които мислеха като тях. От тук и борбата им срещу „нечестивите“ безбожници — учители, еретици и т. н. Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата. Прицелната точка на туй движение би свикването на църковен събор, за да се изработи нова Конституция за църквата, която да има за основа евангелието, вселенските правила и духа на времето. Владиците — духовните монархисти — не даваха дума да се каже за събор. От де накъде миряни ще искат да уреждат църковните работи? В Конституцията и Екзарх. Устав (изменен) е казано кой е върховния управник на църквата — Св. Синод.
към текста >>

Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя.
От преди петдесет години, физиката, химията и механиката са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени. Но затова трябва ли да осъдим материалния прогрес? Не! Би трябвало да подтикнем напредъка в същата степен на противните науки, духовните, и тогава равновесието не би било нарушено по тоя съсипателен начин. Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя. Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение. И г. Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е.
към текста >>

Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието.
От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността! Игумен Д-р Алта, професор в Сорбоната. _______________________________________________ 1) А индийският професор Боз, както ще видят четците ни в отдела „Разни вести“, е изнамерил вече нов уред за тая цел, наречен магнетически крескограф. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край).
към текста >>

Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год.
към текста >>

Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример.
Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо.
към текста >>

Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни.
Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
към текста >>

Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани.
Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“.
към текста >>

Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
към текста >>

Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“.
Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши.
към текста >>

Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях).
към текста >>

Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения.
към текста >>

Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши.
Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения. Той станал „странник“, т.
към текста >>

Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>

Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила.
Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние.
към текста >>

Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения.
Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност. Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум. Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О.
към текста >>

Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“.
към текста >>

Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз.
Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен.
към текста >>

Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори.
Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място.
към текста >>

Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха.
На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват. Императрицата и руската германофилска партия, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели. Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в Царское-село, при царицата. После царевичът като паднал пак болен, императрицата настояла пред царя да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й.
към текста >>

Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин.
Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его. Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта.
към текста >>

Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел.
Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
към текста >>

Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти.
Това може да се направи и като се натопят ръцете в някоя предпазителна течност и да се посипят с ликоподиум, но уверен съм, че такъв не беше случаят, който аз видех. Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел. Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци. Като пристигнал на местото, на- мерил натрупани един куп сухи дърва, на дължина от 16 метра и широчина 3 метра. Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове. Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка?
към текста >>

Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението?
Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех.
към текста >>

В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната.
В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
към текста >>

Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя.
Една година по-късно, друг мой приятел ми разказа всички подробности на също такова явление, с най-голяма тържественост, без да е знаел, че същото ми е говорил първият ми приятел. Ето тая история: един ден след пладне, г-жа Е. си почивала на брега, когато изведнъж видяла да се издига от вълните фигурата на един малък човек, отчасти облечен в синя лека дреха. Той тръгнал бавно към брега и се вгледал в лицето й. Тя се обърнала към другарката си, която седяла на близко, и като се оттеглила, фигурата изчезнала. Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя. Не бяха ли хубави сините му дрехи? “ Ако този разказ е верен, как би могъл да се обясни? Дали умишлено възрастната дама е образувала това видение и чрез някой процес на хипнотизъм, внушение или телепатия го е предала на другата? Дали е имало някое слабо атмосферно явление на вълните или се появила една сянка, която живото въображение е изопачило във форма на човек? Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило?
към текста >>

И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие.
Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството.
към текста >>

С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони.
Тези психогони са обективни образи, дори и при „халюциантите“. При последните са субективни само до толкова, доколкото липсва връзката с външния свет, от където те погрешно вярват да са ги почерпили. Достатъчно говори за това фактът, че Ломброзо през 1880 г. с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони. Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони. Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н.
към текста >>

Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно.
Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите. Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“.
към текста >>

Тези явления се повтарят няколко пъти.
е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z. Последният почва, без това да бъде известно на W да си казва тихо молитвата „Отче наш“. Веднага след започването на тихата молитва, W. съобщава, че вижда да се разпространяват сини и виолетови облаци, чийто център е главата на Z. По-нататък той вижда да се издига една голяма синя топка. Тези явления се повтарят няколко пъти. Внезапно W. съобщава за едно ново, особено явление: „образува се един голям син конус, основата на който се намира на тавана на стаята, а върхът му се допира до главата на г. Z. „Тези явления се установяват чрез гласно повтаряне на „Отче наш“. Стаята след това се осветлява. Ние показваме на W.
към текста >>

И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват.
Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни.
към текста >>

Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати.
В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя.
към текста >>

Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати.
Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия.
към текста >>

Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът.
ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението.
към текста >>

Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя.
Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението. Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята.
към текста >>

Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие.
Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно. В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение. Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
към текста >>

Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца.
Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост.
към текста >>

Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път.
год., не са позволили на астрономите да напра- вят всичките си наблюдения на тая звезда. Но учените се губели в недоумения. Те допускали някакъв небесен катаклизъм. Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето.
към текста >>

Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е.
ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето. Предполага се, че големината й е приблизително колкото оная на земята, обаче, трябва да се допусне, че обемът й е по-голям, защото специфичното тегло на всички външни планети, вероятно, е по-малко от онова на земята. Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е. би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина.
към текста >>

Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята.
би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина. Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т.
към текста >>

Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т.
Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23.
към текста >>

е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето).
Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846.
към текста >>

Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун.
Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846. година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а величина, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина.
към текста >>

Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път.
Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение.
към текста >>

Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4). Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6).
към текста >>

В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили.
По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили. Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат.
към текста >>

Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25.
Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменя от луните на другите планети. Астролози, окултисти, спиритуалисти, хипнотизатори, въздухоплаватели, електротехници, антиквари са силно под влиянието на Уран. Уран мрази всички условности, във всичко е оригинален и много импулсивен. Естествено, много зависи от аспекта и знака. В въздушния знак Уран е най-добър.
към текста >>

Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“.
Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият.
към текста >>

Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята.
Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея. Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята. Гъстотата му е 0.17. Нептун има една луна. Там, дето заема силна позиция напр., в един ъгъл, винаги може да се очаква една или друга особеност, по некога наклонност, или характерна особеност, върху които родения не обича много да говори, защото за самия него те са една гатанка. При аспект със Слънцето, Луната или Меркурий, може да се очаква малка искра на гениалност, обаче, както споменах, само във високо развитите хора. Върху низките типове, Нептун има хаотично или перверзно влияние.
към текста >>

Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета.
Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов. Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва).
към текста >>

Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат.
Тогава на кръстната средина видяхме, че стои едно велико същество. Всички инстинктивно го познахме. Това бе манифестацията на Христа, която вие, земните жители, трябва да разбирате като присъствие във форма. Като постоя неподвижен известно време, видяхме, че издигна десницата си нагоре. И тогава стълб светлина се спусна от висините към издигнатата ръка. Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление.
към текста >>

По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа.
Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . . По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа. За това всички тъй ревностно са служили на високите принципи на вярата, която е, според апостола Павла, осъществяване на неща. за които се надеем, и изява на неща, които се не виждат. Същия апостол в посланието към Галатяните, (гл. 3, ст. 19) ни казва, че Мойсей е бил медиум (посредник) на ангелите, които написали заповеди чрез неговата ръка.
към текста >>

Често пъти пожелавах да ми се каже нещо за нейния изход, поне в съновидение.
гр. Русе. Съобщава: Н. Д. Бъчваров. Мирът предсказан. Имах малко опитност по окултната наука, та като се продължи войната, жадувах да зная края й. Често пъти пожелавах да ми се каже нещо за нейния изход, поне в съновидение. На запитванията ми понякога получавах отговор: „не е настанало време“. Аз почти се бях изоставил от намеренията си, когато съвсем неочаквано една мартенска нощ през 1918 год. ми се съобщи, чрез видение, следното; Представяше вечер, тъмна нощ, но месечината се виждаше обвита с бел воал, с пълен светъл диск, на който бе написано със златни четливи букви: МИР, а около диска й бе наредено жълто и червено грозде и то толкова видно, че даже зърната му се различаваха, като в панер или на венец да го виждаш. Аз разбрах, че това означава мира, но исках да зная, на коя дата ще настане, та запитах. Отговора бе гласен: „виж добре“.
към текста >>

След свършването на закуската, продължих пътя си.
след обед, отсам Белица, се отбих при едно изворче да си отпочина и да похапна нещо, защото не бях ял от сутринта. Като ядях, не знам как, очите като че ми натегнаха некак си, и пред погледа ми, не знам как и от къде, се яви бодната ми сестра в здраво състояние и ми каза следните думи: — Братко, аз вече оздравях! Иди, кажи на домашните ни да не се безпокоят вече. След това, също така необяснимо, тя се изгуби от погледа ми. Аз продължих яденето и даже не обърнах сериозно внимание на това нещо. След свършването на закуската, продължих пътя си. Като си отидох у дома, казаха ми новината, че сестра ми умряла. Ние не се задоволихме само с разказа на брата й. Запитахме едного от домашните (един от братята на мъжа й). Той ни каза, че М. два-тра часа преди да умре, с движение и други знаци е изявявала желание да види брата си и че умряла след 1 часа после обед, между 1—2 часа, значи, около това време, когато се явила на брата си.
към текста >>

Той определя красотата като проява на един принцип по-реален и по-съвършен от материалните явления, а изкуството — като едно човешко произведение, предназначено да упъти света към едно по-реално и по-съвършено състояние.
Поръчки чрез I-о Окултно Книгоиздателство „Хермес“ — София, бул. Дондуков, 41. 2. А. Конан Дойл, известен романист, е съобщил един случай на фотографиране феи (нимфи), по тоя случай намираме интересни коментари от Тар в International Psychic Gazette. 3. Морис Прозор, твърде плодовит писател по окултизма, е посветил в Kevue theosophique francaise една прекрасна статия върху красотата и изкуството. Той определя красотата като проява на един принцип по-реален и по-съвършен от материалните явления, а изкуството — като едно човешко произведение, предназначено да упъти света към едно по-реално и по-съвършено състояние. Вдъхновението, това е любовта. Изкуството видоизменя страстната (плътската) любов в чиста. Той дава следната класификация на изкуствата: 1. танцът (движение, всички измервания, развит в древния Изток): 2. архитектурата (пространство, четири измервания, с вътрешността, Египет и Асирия); 3.
към текста >>

Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
От анкетата, която той е направил през последните двадесет години, се е уверил в основното единство на жизнените реакции в растенията и животните. Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“.
към текста >>

Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп.
Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните.
към текста >>

Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти.
То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните. При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди.
към текста >>

Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа.
Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните. При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди. Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява.
към текста >>

Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации.
Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
към текста >>

От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо.
Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
към текста >>

- по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците.
По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е.
към текста >>

Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила.
На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си.
към текста >>

Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен.
Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието.
към текста >>

Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм.
При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен.
към текста >>

В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“.
Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“.
към текста >>

„Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя.
The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“.
към текста >>

Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas).
The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“.
към текста >>

„Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“.
В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно.
към текста >>

Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“.
Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот.
към текста >>

Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането.
Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога.
към текста >>

Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога.
Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне.
към текста >>

Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение.
Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка.
към текста >>

Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието.
„Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , .
към текста >>

И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението.
Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите.
към текста >>

Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една.
„Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите. Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм.
към текста >>

На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите.
И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите. Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм. Във времето, когато Буда проповядвал в Индия, индуизмът бил вече в ръцете на браминското свещенство през много векове и ученията му, по-благородните от тях, са били унижени или забравени. Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение.
към текста >>

Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение.
, . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите. Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм. Във времето, когато Буда проповядвал в Индия, индуизмът бил вече в ръцете на браминското свещенство през много векове и ученията му, по-благородните от тях, са били унижени или забравени. Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света.
към текста >>

Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света.
Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга.
към текста >>

Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота.
Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството?
към текста >>

Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya.
Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето.
към текста >>

Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение.
Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора.
към текста >>

Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството?
Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина.
към текста >>

Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога.
В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . .
към текста >>

7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата .
Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . . понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11.
към текста >>

понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл.
Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . . понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3.
към текста >>

„Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини.
12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему.
към текста >>

Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии.
Но най-възвишеното учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17. в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка. Второ раждане: три „вериги“ отърсени. 2-ра Стъпка. Съзнанието се отваря е висши светове. 3-та Стъпка.
към текста >>

Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка.
в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка. Второ раждане: три „вериги“ отърсени. 2-ра Стъпка. Съзнанието се отваря е висши светове. 3-та Стъпка. Познаване единството с Върховния.
към текста >>

Пътят, истината и животът: 1.
Скъсване на всички лични връзки. 4-та Стъпка. Постигане на съвършенството, пет „вериги“ отърсени. 5-та Стъпка. Освобождение или съединение. Пътят, истината и животът: 1. Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието.
към текста >>

б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)?
3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога.
към текста >>

и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека.
към текста >>

И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога.
б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката.
към текста >>

Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека.
и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали?
към текста >>

Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния.
Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат.
към текста >>

Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката.
И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо.
към текста >>

Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“.
Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо.
към текста >>

Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция.
Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот.
към текста >>

В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии.
Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката.
към текста >>

Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците.
Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“.
към текста >>

III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения.
. .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер.
към текста >>

Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими.
Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т.
към текста >>

Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>

Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо?
Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко. Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка!
към текста >>

Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . .
Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още.
към текста >>

“ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път.
Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още. Каква минута! Какви мъчения!
към текста >>

Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота.
Върховен, незабравим момент! Постоянно преживявам това. Обикнах това страдание. Виждам милата ми щерка, че почувства, отгада моето отчаяние: тя искаше да остана жива, за да не я оплаквам. Моята печал е съставена от безплодни съжаления, от горчиво Заблуждение, от бунт против всички и всичко. Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота. За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество. Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение. Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто!
към текста >>

От тогава има 20 години и аз не престанах да правя издирвания в същия път.
Абсолютното убеждение на астронома е, че ние всички сме само атоми от най-малка важност. Но тия изрази на уважение от страна на четците към един автор, който и да е той, оправдават изказаното доверие и вяра към него и трябва да се зачитат. Уви! Научната лоялност ни задължава да казваме само това, което знаем. Ние не трябва да лъжем никого, даже и под най-добрия предлог и със цел да му се даде едно временно удовлетворение. Аз не можах да предам една абсолютна увереност на бедната майка. От тогава има 20 години и аз не престанах да правя издирвания в същия път. Тази книга е написана, за да изложа всички сведения за решението на въпроса. Аз си позволих да възпроизведа текстуално толкоз трогателното писмо на непознатата ми дописница, понеже то изразява скръбта на всички майки, които са изгубили детето си, на всички, които са изгубили едно скъпо свое същество и за. които самото име „Добрият Бог“ се явяването обида на реалността. Лесно обяснимо е вълнението на тия души. Аз притежавам такива писма, несравнено по-строги към всички фалшиви религиозни утешения, адресирани ми от католици, протестанти, евреи, спиритуалисти от всички вярвания, свободомислещи, материалисти, атеисти, които вземат бележка от наблюдаваните несправедливости, за да отрекат съществуването на един разумен принцип в организацията на света.
към текста >>

Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят.
И какво е самата тая природа? Има ли някаква воля, някаква цел? Де има повече ум, правда, доброта, мисли — в нашите нищожни мозъци или в обширната вселена? Колко въпроси в една и съща загадка! Няма нищо по-сигурно от това, че ние ще умрем. Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят. Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване.
към текста >>

Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год.
Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина.
към текста >>

След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят.
Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч.
към текста >>

Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
към текста >>

Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен.
2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия. Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура. Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи. Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен. Тоя вик означава отделяне на източната култура от западната. Всемирният източен университет, който същият Тагор е основал в Бенгалия, е предназначен, според него, не само да запознае по-добре европейците с новото възраждане на Индия, но и да се вкорени това нейно възраждане по-дълбоко в самата нея, като събере хармонично мисълта и изкуството на всички раси, езици и големи религии, които се появиха в Азия. „Преди да може Индия — казва Тагор — да кооперира с европейската култура в съграждането на голямата сграда на всемирната конфедерация, необходимо е да тури основата на собствената си уредба върху синтеза на всичките различни култури, които е притежавала и притежава. Само тогава тя ще може, от тоя център, да се отправи към Запад“. „Източният университет“ на Тагор ще работи върху големия синтез,обаче, със своята програма, чрез делото на поета, ще изкопае по- дълбоко пропастта между двете полукълба, които, както е казал едно време Киплинг, никога няма да се срещнат.
към текста >>

За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение.
Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота. Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия.
към текста >>

Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>

Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина?
Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи.
към текста >>

Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр.
към текста >>

По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I.
към текста >>

И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“.
като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри? Известно число автори поддържат, че те ни са предадени от арабите, други твърдят, че ни са дошли от индусите, а трети даже ги извличат от частите на квадрата.
към текста >>

Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо.
Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие. Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата.
към текста >>

В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица.
Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност.
към текста >>

Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея.
Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя.
към текста >>

Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания.
Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III.
към текста >>

Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари.
ГЛАВА IV. Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга.
към текста >>

и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата.
Шестоъгълникът също се намира в природата, например в голям брой минерали, като кварцът, а се забелязва и в клетките на медените пити, което показва, че пчелите притежават геометрическия инстинкт на тази постройка. За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество. Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста. За тях шестостъпникът е бил най-съвършеното число и те са го приписвали на природата, като го представлявали по- особено чрез хексаграмата. Те казват също, че 6, съвършеното число, е било кръгообразно. и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата. Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота.
към текста >>

Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието.
Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет. Във всеки случай, трябва да се наблюдават: отношенията, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните отношения, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме. Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития.
към текста >>

Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане.
Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет. Във всеки случай, трябва да се наблюдават: отношенията, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните отношения, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме. Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития. Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е.
към текста >>

Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития.
Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития. Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е. метод на взаимната зависимост между всички елементи на коя и да е проблема. Тоя последен метод, действително съвършен. осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло.
към текста >>

принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя.
Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция.
към текста >>

Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост!
Мъжът и жената започват да схващат истинската стойност на своето общение, когато те се съединят в желанието да се направят взаимно духовно по-здрави т. е. когато са си поставили една велика цел, изпълваща целия им живот. Те ще познаят, че всяка низка, дребнава или груба мисъл е една вреда — както за единия, така и за другия — че тази мисъл, много продължавана, трябва да излезе пагубна и за двамата съпрузи. Двамата трябва да се стремят да станат постоянно растящи сили за общото си благо. Ако мъжът се взре, как духат на жената му носи все нови мисли, подобно на извор, от който бликат все по-избистрени познания; ако и жената съзнава безграничната мощ, която реализира в полетата на дейността онова, което й се отрича, — тогава ние имаме един истински брак. Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост! Така те ще облекат с нова плът своите духове! Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее.
към текста >>

Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти.
— Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма!
към текста >>

Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб.
Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре. Тогава то е едно окончателно разбиране! Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха!
към текста >>

Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие.
Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това.
към текста >>

Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива.
Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили!
към текста >>

Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот.
Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива.
към текста >>

Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни.
Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава.
към текста >>

Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море.
В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога. Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море. Нужно е за него само да държи здраво кормилото и да управлява. При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими. В такива случаи иде на помощ молитвата.
към текста >>

Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път?
Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението. Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога.
към текста >>

Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини.
Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия.
към текста >>

Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение.
Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр.
към текста >>

Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1.
Постарайте се да се снабдите и да прочетете малката книжка на Екартсхаузен, озаглавена: „Облакът над светилището, или нещо, което днешните философи не подозират“. 4. Аз се заех да Ви наредя едно таро и ще Ви го изпратя. Слава Богу. Вие сте намерили каквото търсехте: свещената книга на схемата Хамфораш говори вече на сърцето Ви. Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата. Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1. Една фиксирана звезда би могла да стане скитница, ако би се оставила да се натъкне или разруши от една скитница- звезда. Същото е и с духовете. 2. Превъплътяваният, които не са мисии, могат да бъдат дадени на духовете за покаяние или изпитание. Сега няколко думи за опасността от медиоманията. Опасно ли е да се правят редица усилия, за да се измени една част от нашата жизнена светлина в спектрална светлина?
към текста >>

Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили.
Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме. Методът, който ми искате, е: да не изучвате всичко отведнъж и бъдете толкова търпелив, като да сте вечен на земята. Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили. Така ще следваме и за другите числа. Болният, за когото ми писахте, е пострадал просто от епилепсия. Както предполагах, той е почувствал голяма уплаха, поради крайната чувствителност на нервния му апарат. Тази изключителна чувствителност се причинява често от преждевременни и тайни навици или от глупавите действия на дойките, които приспиват децата чрез гъделичкане на половите им органи. Но аз не намирам във всичко, което ми писахте по случая, никакъв признак на омагьосване.
към текста >>

Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край.
Тъй като вече ние дадохме една обширна представа на типовите ръце и тяхното значение и същественото в тази система, важно за детската ръка, то сега искаме тук да поговорим още за няколко особени знаци, които ще се вземат въвсъооражение при хирогномичного тълкуване на детската ръка и които ще имат еднакво значение за всички видове ръце. Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране. Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество механика и т. н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край. Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество. Такъв е случаят, когато пръстите са плътни и в своите контури вървят съвсем паралелно. Възпитателите тогава имат тежката задача да подбуждат духа на детето по такъв начин, че да се увеличат естествено добрите му качества, чрез които тогава решително ще се смекчи егоизмът и скъперничеството. Една детска ръка с твърде къси и дебели пръсти показва ужасен нрав, и обикновено при деца с такива пръсти забелязваме тенденцията да се отнасят безсърдечно с малките животни — били те мухи или някои насекоми — и да ги мъчат. Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества.
към текста >>

Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество.
Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране. Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество механика и т. н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край. Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество. Такъв е случаят, когато пръстите са плътни и в своите контури вървят съвсем паралелно. Възпитателите тогава имат тежката задача да подбуждат духа на детето по такъв начин, че да се увеличат естествено добрите му качества, чрез които тогава решително ще се смекчи егоизмът и скъперничеството. Една детска ръка с твърде къси и дебели пръсти показва ужасен нрав, и обикновено при деца с такива пръсти забелязваме тенденцията да се отнасят безсърдечно с малките животни — били те мухи или някои насекоми — и да ги мъчат. Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност.
към текста >>

При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ.
Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност. Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето. Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ. Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии.
към текста >>

Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й.
Значи, ако се намират такива белези на една детска ръка, или пък само някои от тях, то може да се заключи със сигурност, че тук има наклонност към чувственост и за да се намалят навреме лошите последици, трябва родителите или възпитателите на въпросното дете да внимават преди всичко да бъде запазено малкото от влиянията на лошо общество, защото това може да бъде условие за пробуждането на поменатите лоши качества, които биха се развили в големи размери. По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост. По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща. За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца. Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст. И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето.
към текста >>

И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето.
Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст. И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето. Главни белези за това са пак къс палец, твърде остри пръсти и един твърде силно развит лунен хълм; този последният показва, че въпросното лице притежава в голям мащаб способността да лъже и да измисля извинения. И силно отдалечаващите се един от други пръсти дават лесно да се разбере наклонността към лъжата. Ако и да притежаваме повече физически средства за борба против чувствеността, за съжаление, обаче, такива против лъжата нямаме, освен ако имаме работа с разбрано дете, на което преди всичко да обясним от морална гледна точка, колко некрасив е този навик. Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия. И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок.
към текста >>

Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия.
Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст. И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето. Главни белези за това са пак къс палец, твърде остри пръсти и един твърде силно развит лунен хълм; този последният показва, че въпросното лице притежава в голям мащаб способността да лъже и да измисля извинения. И силно отдалечаващите се един от други пръсти дават лесно да се разбере наклонността към лъжата. Ако и да притежаваме повече физически средства за борба против чувствеността, за съжаление, обаче, такива против лъжата нямаме, освен ако имаме работа с разбрано дете, на което преди всичко да обясним от морална гледна точка, колко некрасив е този навик. Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия. И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок. Но все пак строго изговорената дума на любимия възпитател или на бащата има такова внушително действие и не става нужда да се прибягва към хипнотично състояние. Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти. И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето. Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като последица от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии.
към текста >>

Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът.
Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване. Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса.
към текста >>

Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това.
Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им.
към текста >>

Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок.
В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания.
към текста >>

Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им.
Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания. Ако детето е честолюбиво, може да се използва това качество твърде целесъобразно като средство за прогонване на леността, тъй като честолюбивите деца не могат да понасят, когато видят, че вземат другите за пример и повече ги хвалят, отколкото самите тях. Тогава те насилват на всяка цена своята, иначе непреодолима, леност, за да изпреварят поменатите, взети за пример, другари.
към текста >>

Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път.
Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух. Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат първите признаци на свиването на пръстите. Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за убийство. Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст. Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път. Съвсем другояче е при безсърдечните деца. При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство. И там трябва да влезе в ролята си строгостта и наказанието. Страхът от наказанието трябва веднага да изпъква в началото и после, чрез самовнушение, да се повдигне и засили морала на детето. Един друг недостатък, който също твърде често се среща у децата и който често бива повече усилван от неразумни родители и роднини, е лакомството.
към текста >>

Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична.
По този начин много деца, макар и да нямат никаква наклонност към много ядене, изкуствено се приучват да преживят, което е твърде вредно за телесното и духовното им устройство. Разбира се, че за ядосване е повече при такива деца, които вече притежават наследствено или вродено разположение към лакомство; но един разумен възпитател ще трябва да държи сметка също и за тези обстоятелства, толкоз повече, ако забележи хирогномичните признаци за съществуването на подобни наклонности. Защото деца, които имат вродена наклонност към поменатия недостатък, притежават ръце, чиито пръстенца, почти дебели в третата става, са доста къси и стоят винаги на една подута дебела, тлъста и червеникава ръка. По-нататък не трябва да се изпуска още и това, че дланта на такава ръка е винаги по-дълга, отколкото дължината на пръстите — едно свойство, което свидетелства не само за тенденция към материалното — но и към чувственото. Същевременно и палецът е твърде къс, което, както вече знаем, е един непогрешим белег на безгрижност и преданост към всички материални и страстни желания. Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична. Лакомството се среща у децата много по-често, отколкото взискателността в наслаждението. Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената линия на главата. Взискателното дете има именно тънка и дълга главна линия, когато пък лакомото дете има на ръката си тази линия дебела и къса. Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето.
към текста >>

Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси.
Това разположение съответства на един тежък, масивен, развит и твърд хълм на Венера. Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето. Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части.
към текста >>

Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1.
Нека се движи в посока към х2 със скорост q спрямо земята и успоредно на линията x1 х2. Във времето t0, измерено с земните часовници, нека х'1, огледалото на въздушния кораб, и х'2 се намират тъкмо над х1, земното огледало, и х2. Един наблюдател от въздушния кораб може в такъв случай да каже, че при възпламеняването им двата светлинни сигнала са се намирали тъкмо под неговите часовници, тъй както и земния наблюдател ще твърди, че са се намирали тъкмо над двата земни часовника. Дали, обаче, наблюдателят от въздушния кораб ще може да означи тия две възпламенявания и като едновременни? Очевидно, че не. Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1. Наблюдаващият в огледалото на въздушния кораб ще възприеме, следователно, първия лъч (х2) по-рано от втория, на основание на което и ще твърди, че сигналите не са били възпламенени едновременно. И това със същото право, с което земният наблюдател ще ги счита като едновременно възпламенени. Защото ако този би подхвърлил на наблюдателя от въздушния кораб, какао „погрешното“ му заключение произтичало от това, че въздушният кораб се движел, докато земята била неподвижна, то наблюдателят от въздушния кораб може да му отвърне следното: според KRP със същото право мога да твърдя, че въздушният кораб е неподвижен, а земята се движи. После аз бих могъл да се позова на принципа С, според който в моята система светлината се разпространява по всички посоки с еднаква скорост. Щом като произведените под точките x'1 и х'2 на моята система светлинни лъчи достигат до огледалото ми в различни времена, то това не означава освен че не са и произведени в същото време, и часовниците ми в x'1 и х'2.
към текста >>

Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки.
По-долу ще се повърнем още веднъж по това. Нека приемем, че двата принципа са верни. Тогава и двамата наблюдатели имат право, единия, като казва: двете събития са едновременни, и другият като казва: не са едновременни. С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф. Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка!
към текста >>

Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения.
Тогава и двамата наблюдатели имат право, единия, като казва: двете събития са едновременни, и другият като казва: не са едновременни. С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф. Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка! Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време.
към текста >>

Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати.
Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка! Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно.
към текста >>

Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>

Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
към текста >>

И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации.
По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква.
към текста >>

Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е.
На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква. Нека възпламеним в нулевата точка на координатната система xyz в времето t=0 един светлинен сигнал. Нека един, намиращ се в нулевата точка, наблюдател разглежда разпространяващите се по всички посоки лъчи. В такъв случай крайните точки ще образуват за него (според принципа С) всякога една сфера, независимо от скоростта на системата (или по-точно: повърхността на вълните е една сфера). Радиусът на тази все повече разширяваща се сфера, в даден момент на времето t, има винаги дължината на такъв един лъч, именно c.t (скоростта по времето).
към текста >>

Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната линия“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала).
„Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“. Поради това Минковски си мисли света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите на пространството, t е оста на времето. Една световна система x1y1z1t1 се нарича една „световна точка“. Разнообразието на всички тия световни системи, това е „света“. Вечният житейски ход на една частица субстанция, една „субстанциална точка“ се изобразява чрез непрекъснатата последователност на световните точки, в които тя се „намира“, и всяка една от които означава едно „събитие“, засягаше въпросната частица. Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната линия“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала). Всички световни процеси в такъв случай се схващат като едно преплитане на безбройните сплетени една в друга световни линии на всички съществуващи субстанциални точки. Също и за старата механика би била възможна подобна четвероизмерна представа. Тя не би имала, обаче, значението освен на един изкусен математически похват. За Минковски тази представа е обусловена от същината на света. Това ще се изрази математически по следния начин: трансформациите на Галилея означават, че в четвероизмерната система на оста t можем да даваме каквото и да било, независимо от пространствените оси, направление,—в съгласие с старото схващане, че можем да си мислим времето независимо от пространството.
към текста >>

Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години.
1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене. Той ни дава жалката цифра от около 7000 калории за килограм въглища. Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години. При днешните цени на енергията, скритата в този килограм въглища енергия би възлязла на няколко стотини милиона лева. Че това не е никаква фантазия ни поучава примера с радия. Този произвежда, чрез доброволно разпадане на радиевия атом, грамадни количества топлина, за чиито източник по-рано не са знаели никакво обяснение. Е Р дава това обяснение: това е част от латентната енергия, която тук бива освободена. С този малък избор измежду последствията на Е Р нека приключим нашите разглеждания.
към текста >>

Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената?
От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г. Пенлеве, член на французката академия на науките. Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената? VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му. Теорията на обобщената относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище. Кант — тоя гениален бъбрица, който считаше За ужасно монотонно да вижда всяка година да свети едно и също слънце и да разцъфтява една и съща пролет — се основаваше на метафизически съображения, за да поддържа, че пространството е безкрайно и навред осеяно със звезди, които са подобни една на друга.
към текста >>

Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето.
Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите. Нека разгледаме сега фактите. Ако вселената на звездите е без крей. няма нито една видима линия, която, теглена от земята към небето, да не срещне една от тия звезди. Астронома? Олбер е забелязал, че небето нощем би било тогава цяло е един блясък, подобен на слънчевия. Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето. Угаснали звезди и тъмни мъглявости Но това нищо не доказва, понеже съждението на Олбер е лъжливо по две причини. От една страна, има по необходимост в небето много угаснали и тъмни звезди. Ние ги знаем и те са твърде добре изучени и даже претеглени. Те проявяват, съществуването си като идат периодически да помрачават съседните звезди, около които се въртят. От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд.
към текста >>

Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е.
От една страна, има по необходимост в небето много угаснали и тъмни звезди. Ние ги знаем и те са твърде добре изучени и даже претеглени. Те проявяват, съществуването си като идат периодически да помрачават съседните звезди, около които се въртят. От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд. Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й.
към текста >>

Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път.
От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд. Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди.
към текста >>

Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област.
Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица.
към текста >>

за да премине през млечния път.
Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас.
към текста >>

Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия.
Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи.
към текста >>

Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас.
за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите.
към текста >>

Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи.
Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена.
към текста >>

Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите.
Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават.
към текста >>

Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава.
Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена. Проблемата се поставя както по-преди, но върху по-обширен мащаб. Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой?
към текста >>

В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават.
Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена. Проблемата се поставя както по-преди, но върху по-обширен мащаб. Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой? Една от най-бележитите измежду стотиците хиляди спирални мъглявости. По този последен пункт, опитат още не се е произнесъл.
към текста >>

Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой?
Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена. Проблемата се поставя както по-преди, но върху по-обширен мащаб. Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой? Една от най-бележитите измежду стотиците хиляди спирални мъглявости. По този последен пункт, опитат още не се е произнесъл. Но е вероятно, според мен, че когато нашите инструменти бъдат мощни пропорционално с тази обширна проблема, т. е. скоро . . .
към текста >>

Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард.
на твърде големи разстояния, привличането на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен. Лично аз клоня към втората хипотеза, но тя е недоказуема. Във тия въпроси има винаги една алтернатива, винаги едно средство за изплъзване според склонността на своите предпочитания и най-накрая нищо не позволява да се твърди, че броят на звездите се свършва. Звездната вселена според Кант, усеяна навред с подобни звезди. В средата е слънцето. Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
към текста >>

В средата е слънцето, около него е млечният път и спиралните мъглявости.
С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя. Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за обобщената относителност. Вселената както се схваща сега. В средата е слънцето, около него е млечният път и спиралните мъглявости. Какво значат думите: вселената е безкрайна? От айнщайново гледище, както и от нютоновско, а даже и от прагматическо, това значи: ако аз вървя право пред себе си, винаги и до края на вселената, аз няма да се върна никога в точката на тръгването ми. Възможно ли е това? Нютон казва, че, разбира се, да, понеже пространството, за него, се разширява, безкрайно, независимо от телата, които плуват в него, и дали броят на звездите е ограничен или не. Но Айнщайн казва: не!
към текста >>

Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път.
Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума. За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него. Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна. Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина. Лъчите на звездната светлина могат да обикалят вечно, безкрайно, тази безгранична и при туй крайна вселена.
към текста >>

И после, тия лъчи биха били повече или по-малко погълнати от космическите материи, срещнати от тях пътем.
Ако ние наблюдаваме едновременно звездата-обект и звездата-образ, реалното и миража, ще ги видим много различни една от друга, понеже образът ще ни покаже предмета такъв, какъвто е бил преди хиляди векове. Ще стигнем даже дотам да констатираме, че звездата-образ е по-бляскава от звездата-обект, защото, в междината, последната ще угасне, .изстудена малко по малко през вековете. В действителност, невероятно е, че ще намираме често такива звезди-призраци, звезди-действащи, светливи и нереални дъщери на големите слънца. Причината на това е, че лъчите, когато минават през вселената, ще бъдат отклонени от звездите, недалеч от които ще минат. Тяхното концентриране, сливането им ще бъде, прочее, рядко пълно в антипод на реалната звезда. И после, тия лъчи биха били повече или по-малко погълнати от космическите материи, срещнати от тях пътем. При все туй, не е никак не- възможно, по някога, в бъдеще, астрономите да наблюдават това явление. Не е невъзможно вече и да са сторили това в миналото, без да знаят! Перспектива на прегънатата вселена с четири измерения, според Айнщайн: лъчите на всяка действителна звезда (горе) може да се слеят в противовеса в една призрачна звезда (долу). Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности.
към текста >>

Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район.
Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности. Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е.
към текста >>

Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки.
Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна.
към текста >>

Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища.
Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски.
към текста >>

Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината!
който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго. Нищо не доказва, прочее, че тия две форми на субстанцията не са винаги съединени една в друга. Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка?
към текста >>

Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди.
— Крескографът с голямо увеличение. Издирванията върху растежа на растенията са предмет от голяма практическа важност, тъй като храната на всички ни е тясно свързана с растенето на растенията. Движенията на стъблата, на листата, на корените под действието на различни сили — като светлината, топлината, земното притегляне — често се дължат на малки промени в скоростта на растенето. Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия.
към текста >>

Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000.
Движенията на стъблата, на листата, на корените под действието на различни сили — като светлината, топлината, земното притегляне — често се дължат на малки промени в скоростта на растенето. Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия. Отдалечаването или приближаването на точките отговаря на стимулацията или понижението, причинявани от дееца, чието действие се изучва (фиг. 2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето.
към текста >>

Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м.
Съществува и друг елемент на физически изменения в опитите, отнасящи се до влиянието на изкуственото повдигане на температурата върху скоростта на растенето. За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална. Единствената предпазителна мярка, която трябва да се вземе при опитите върху влиянието на температурните изменения, се състои в почакване няколко минути, докато температурата се стабилизира. Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна. Фигура 2-а представлява растежа на Scirpus Kysoor. Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м. значи, абсолютната скорост на растенето е=0 м.м, 00095. Ефект върху растежа от възбужданията. — Добрахме се до този общ закон, че всичките форми на стимула — механически, електрически, светлинни — причиняват закъсняване в растежа ; като се увеличава или продължава тяхната интензивност, може да се дойде до съвършено спиране или даже до едно противодействие. По отношение на радиациите, всичките (с изключение на червените и жълтите лъчи, които произвеждат фотосинтеза) изменят скоростта на растежа. Можах по този начин да впиша отговори на растения върху дългите вълни, употребявани в безжичния телеграф.
към текста >>

Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти.
Действието на въглеродния окис. Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен.
към текста >>

Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз.
Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м.
към текста >>

Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти.
— Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м. на 10 секунди.
към текста >>

Вкарването хлороформови пари в захлупака произведоха внезапно възбуждение, като се премести суетливата точка три пъти по-бързо.
Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м. на 10 секунди. Вкарването хлороформови пари в захлупака произведоха внезапно възбуждение, като се премести суетливата точка три пъти по-бързо. После настана забавяне, последвано от едно спиране на растежа и най-после едно ненадейно свиване, което бе спазмата на смъртта. Подобни действия са произведени с разни отрови, като напр. с разтвор от калиев цианид. II. — Общият принцип, който определя тропическите движения. — У растенията, причинените от външни възбудители движения (от промяната на температурата, от привлекателното или отблъсквателно действие на светлината, от диаметрално противоположните отговори на стъблата и корените на земното притегляне, от дневните и нощни положения на органите на растенията) представляват такова разнообразие, че би изглеждало безнадеждно да открием основната реакция, приложима във всички случаи.
към текста >>

Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже.
Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно. Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили. Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб. Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера. Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди. При бяла, червена и розова светлина се развиваха превъзходно, бърже узряваха, имаха тоже по-едри и по-добри плодове, отколкото оставените непосредствено на слънчевата светлина.
към текста >>

Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода.
От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа. При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати. При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява. От тогава не са се вече появили никакви усложнения. Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия. (Следва краят).
към текста >>

Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Върху това по-сетне ще говорим по-по- дробно. В него можем съзре известна склонност на характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и е чакала само потик, за да се развие на физическото поле. Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията. Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект. Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не. Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ).
към текста >>

Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония.
Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или .
към текста >>

Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор.
Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек. Това беше на 30 юни м. 1921 г., ден четвъртък. Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в Борисовата градина, край София. Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж. п. линия. Напълних я там с тор, след туй излязох на синора на нивите, изправих се и в тоя момент слънцето изгря. Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище.
към текста >>

Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу.
Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище. Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече. Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат. Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия.
към текста >>

Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече.
Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече. Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат. Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия. Тогава тя ми каза ; „ама ти знаеш ли, че Стефаниното дете ти отметна крака“. Щом се събудих, спомних си, че наистина ние- имахме една наемателка в къщата ни, на име Стефана Димитрова, която доби едно дете, което умря на третия ден след раждането си.
към текста >>

По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи.
— (Писмо до редакцията). Ако и непознат с вас, но пред вид Вашите познания и опитност в областта на окултната наука, обръщам се към вас, за което прося предварително извинение, за главоболието и губене времето, което ще Ви причиня с настоящето си писмо, с молба да ме научите как да постъпя в случая. Работата се състои в това! Тъкмо преди 3 години, през ноември 1918 год. моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади. По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах.
към текста >>

Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул.
Смъртта на архидякона Ив. Димитров в столицата предсказана. Домашните на тоя архидякон, който се помина на 7. I. т. г,, разказват, че той бил предупреден за смъртта си преди 9 месеци, като му е била определена и датата. Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул. Алабинска и в църквата, в която служел. И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда.
към текста >>

И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе.
Домашните на тоя архидякон, който се помина на 7. I. т. г,, разказват, че той бил предупреден за смъртта си преди 9 месеци, като му е била определена и датата. Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул. Алабинска и в църквата, в която служел. И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
към текста >>

Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи.
е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла.
към текста >>

Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос.
Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос. Чрез него се даде на света всичката мъдрост, истина и благодат. Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва. Авторът трябва старателно да ревизира работата си и в стилистично отношение: няма „истинска истина“, напр., както няма и неистинска истина.
към текста >>

Излиза 2 пъти в месеца.
1922 ц. 20 динаровъ (с многобройни илюстрации, масонски знаци и описания на съвременните революционни и политически дейци). 8. Анхира. Лист за окултизъм и литература. Урежда комитет. Излиза 2 пъти в месеца. София, годишен абон. 40 лева. Броеве 1—8. Препоръчваме го най-горещо. 9. Духовна обнова.
към текста >>

За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца.
Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно. Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива. За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото.
към текста >>

така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год.
към текста >>

Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера.
Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год. се състоял в Копенхаген (Дания) международният конгрес за психическите издирвания. Организиран по инициативата на един датски комитет от професори и учени и председателстван от г. Корк-Корцен, доцент на университета в същия град, тоя конгрес, пръв по рода си, има между другите заслуги и тая, че сближи на неутрална почва толкова учени, разделени до сега по понятни причини, и то в общия интерес на техните мирни завладявания.
към текста >>

Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване.
към текста >>

Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!).
Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване. Било ли е наистина в „Царството на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне? (Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес.
Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя поука, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство. Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници. Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални. Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални.
към текста >>

фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници.
Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници. Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални. Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък.
към текста >>

Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?
Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целни характери.
към текста >>

И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X.
Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Слугата Бъди милостива към твоя слуга, моя царице! Царицата Събранието се свърши и моите слуги си отидоха. Защо ти идваш толкоз късно? Слугата Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга.
към текста >>

Аз ще държа свеж пътя на тревата, когато се разхождаш заран и когато твоя крак бива поздравяван с хвала на всяка стъпка от цветята, жадни за смърт.
Слугата Аз ще оставя другата си работа. Хвърлям моите мечове и копия в праха. Не ме изпращай към далечни дворци; не ми повелявай нови завоевания. Направи ме само градинар на цветната си градина Царицата Каква работа искаш? Слугата Да служа на твоето безделие. Аз ще държа свеж пътя на тревата, когато се разхождаш заран и когато твоя крак бива поздравяван с хвала на всяка стъпка от цветята, жадни за смърт. Аз ще те люлея между клоните на саптапарна, когато рано изгрялата луна ще се мъчи да целуне полата ти през листата. Аз ще напълня с благовонно масло лампата, която гори до леглото ти и ще украся подметката ти със сандалов и сафранен клей с чудна украса. Царицата Каква награда искаш за всичко това? Слугата Да ми бъде позволено да държа малките ти юмручета като нежни лотусови пъпки и цветни верижки за твоите китки; да обагря стъпалата ти с червения сок на ашоковите листенца и да целувам прашните петна, които би се случило да ги грозят. Царицата Молитвата ти е чута, служителю мой, и ти ш,е бъдеш градинар на моята цветна градина. II.
към текста >>

— Ах, защо градят мойта къща край пътя на пазарището?
Аз ще те люлея между клоните на саптапарна, когато рано изгрялата луна ще се мъчи да целуне полата ти през листата. Аз ще напълня с благовонно масло лампата, която гори до леглото ти и ще украся подметката ти със сандалов и сафранен клей с чудна украса. Царицата Каква награда искаш за всичко това? Слугата Да ми бъде позволено да държа малките ти юмручета като нежни лотусови пъпки и цветни верижки за твоите китки; да обагря стъпалата ти с червения сок на ашоковите листенца и да целувам прашните петна, които би се случило да ги грозят. Царицата Молитвата ти е чута, служителю мой, и ти ш,е бъдеш градинар на моята цветна градина. II. — Ах, защо градят мойта къща край пътя на пазарището? Те допират натоварените си лодки при моите дървета. Те идат и си отиват и скитат по волята си. Седя и ги пазя; времето ми минава. Не мога да ги отстраня.И тъй дните ми минават. Нощ и ден стъпките им звучат пред вратата ми.
към текста >>

Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища.
Кой пристъпва бавно при вратата ми и тихо хлопа? Аз едва съзирам лицето му, нито една дума не е проговорена, небесна тишина е навред. Не мога да отстраня моя тих гост. Поглеждам в лицето му през мрачината, и часовете на сънищата отминуват. (От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество. Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове.
към текста >>

До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята.
към текста >>

И лъч през много дни не е прониквал в моя дом, — на плесен и на мухъл и до днес мирише още.
И пак ще бъде моят дом вертеп — моят дом, за храм и жертви отреден. Бои се моят враг от светлината — добре го знам. — Не сме родени двама ний за дружба. Та хванах го със свойта жилеста ръка и тъй силно го запратих вън, че не знам до този час дори, някъде дали е паднал. Но по всичко си личи, че много дни съм аз проспал — много дни е било тъмно, когато той, като същински господар, е разпореждал. И лъч през много дни не е прониквал в моя дом, — на плесен и на мухъл и до днес мирише още. . . Мисли върху Истината Истината е една и всемирна. Тя е майка на разума и правдата. Тя живее в силите на природата, тайнствените. Елохими, които са преобразували небето и земята, когато от хаоса е произлязло творението и неговите чудеса и когато Духът Божи е витаел над водните бездни.
към текста >>

Практичен ум, но често пъти догматичен и консервативен., Понякога и упорит.
VII.) Меркурий в разните знакове Меркурий в Овен. Склонност към аргументиране, към преувеличаване. Импулсивни натури, непостоянни, ала пъргави и ловки. Меркурий в Телец. Дипломатичен и тактичен в речта си. Практичен ум, но често пъти догматичен и консервативен., Понякога и упорит. Меркурий в Близнаци. Любов към наука и пътешествия. Ясен ум, остър разсъдък, — духовит. Рядко мълчи. Меркурий в Рака.
към текста >>

Любов към наука и пътешествия.
Импулсивни натури, непостоянни, ала пъргави и ловки. Меркурий в Телец. Дипломатичен и тактичен в речта си. Практичен ум, но често пъти догматичен и консервативен., Понякога и упорит. Меркурий в Близнаци. Любов към наука и пътешествия. Ясен ум, остър разсъдък, — духовит. Рядко мълчи. Меркурий в Рака. Твърде впечатлителен; лесно се приспособява и е непостоянен в своите възгледи. Ясна памет, тактичност.
към текста >>

По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея.
Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили. По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея. С това се постигат два резултата: 1) Музиката влияе сама по себе като музика. 2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни идеи и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен. На горните принципи се гради и евритмията, която може да се вземе като особен клон от окултната гимнастика. ___________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn.
към текста >>

Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята.
Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож. цветя, които идват от небето на хармонията върху земята на страданията, за да проявят бож. мъдрост. Задачите на учителя ще се опреде-лят от предназначението на тези бож.
към текста >>

Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти.
Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота. Ако ние признаваме в себе си, че животът е разумен, трябва по необходимост да признаем, че животът в цялата вселена също е разумен, проява на Висша Воля, в което ни убеждава и хармонията на законите в цялата вселена, от атома до слънцата. Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога. Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал. без стремеж, не е човек. Той е животно. Т. е.
към текста >>

Тя сама е пример, път, светлина.
Детето разтваря душите си само на топлите лъчи на любовта — пред нежните ласки на слънцето, а пред студа и вятъра на омраза, укори и наказания — то все по-вече се загръща в кожуха на недоверието. Любовта е велика с това, че тя не вижда злото в никого, а само доброто. Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието. Тя сама е пример, път, светлина. Тя засега нежните струни на душата и чудна хармония зазвучава. Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира. „Сега в света все отрицателната страна се проповядва. Майката казва: „да не лъжеш“. Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“.
към текста >>

Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа.
Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма.
към текста >>

Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията.
Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма. Всички деца от първо отделение до 8. клас се обучават по евритмия. Надеждите, които възлагаха на нея, в висока степен се оправдаха.
към текста >>

подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ!
Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад. И за другите части на речта има съответни форми. По този начин у детето се развива живо чувство за езика. В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно стихотворение. Напр. подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ! “ и „Побеждавай! “ В първото стихотворение децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение. При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И. Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила. От връзката между движенията и думите се вижда, че изворът на евритмията е в намирането на истинското естество на думите.
към текста >>

Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата.
Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена. Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща.
към текста >>

И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване.
По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания. Нашата планета Земята заема твърде малко място в пространството. Тя има начало, ще има и край. Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана.
към текста >>

По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни.
Нашата планета Земята заема твърде малко място в пространството. Тя има начало, ще има и край. Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността.
към текста >>

И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия.
Тя има начало, ще има и край. Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие.
към текста >>

На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път.
Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е.
към текста >>

Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти.
Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи: вода и земя. Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия. Едната е продължение на другата, смесват се една с друга, така че по отделно двете са непълни. Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на съотношенията той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма. Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти. Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина. Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите. После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта. Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме.
към текста >>

Но това знание лежи зад пределите на тази линия, която прегражда пътя на материалистическия учен, като казва: „Ти не можеш да идеш по-далеч от тук!
Какво се крие под обвивката на растенията, което да слага печата на такава поразителна индивидуалност? И защо от една и съща почва израства и смъртоносния аконит, и хранителното растение и защо всяко от тях произвежда качества хармонични на своята собствена природа, но толкова различни по своето действие на човешкия организъм и в същото време съвършено сходни, ако се разглежда източника, от който те получават своя растителен живот? Трябва да съществува нещо, което да отговаря на тия въпроси! Това е именно старата Алхимия. Само тя една може научно да отговори и да осветли тия въпроси. Но това знание лежи зад пределите на тази линия, която прегражда пътя на материалистическия учен, като казва: „Ти не можеш да идеш по-далеч от тук! Тука е възможния за тебе предел. Края на материалната нишка е постигната и ако ли ти не можеш да я свържеш с нишката на следния план, то твоите изследвания трябва да се спрат тук! “ Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите идеи и открития на физическата наука по тези интересни въпроси. Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч. На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното дърво се храни и поддържа посредством най-малки органи.
към текста >>

Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото!
Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово“,са всички до един лъжливи, нагодени за неговия тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8) С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн.
към текста >>

I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували!
И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували! А кн. I от год. III, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д’Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт!
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието.
Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект.
към текста >>

било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр.
Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение.
към текста >>

Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Ти ме остави и си отиде по своя път.
Има само една истинска религия, а тя е религията на Любовта. Тя е живата и спасителна връзка на човека с Бога и с цялото човечество. Нея трябва да разберат всички и да я приложат в своя индивидуален, обществен и държавен живот. Само чрез нея се достига мира, щастието и благоденствието на всекиго и на всички. Няма религия по-горе от Любовта! Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Ти ме остави и си отиде по своя път. Аз мислех, че ще тъгувам по теб и ще поставя твоя самотен образ в сърцето си, обвит в златна песен. Но ах, моя зла съдбо, времето е кратко. * Младостта чезне година след година, пролетните дни отлитат; нежните цветя умират бърже и мъдрецът ме предупреждава, че животът е само една роена капка върху лотосовия лист. Ще пренебрегна ли всичко това, за да се взирам след тая, която се отвръща от мен? Това би било грубо и глупаво, защото времето е кратко.
към текста >>

Животът наш едничък товар не е, пътят ни едничък дълъг път не е.
Но едно ново лице поглежда през вратата ми и вдига очи към моите. Аз не мога да не избърша сълзите си и да не променя тона на моята песен. Защото времето е кратко. II. Никой, братко, завсегда не живее, и нищо дълго време не трае. Това на ума си имай и радвай се, радвай. Животът наш едничък товар не е, пътят ни едничък дълъг път не е. Един сал поет няма песен стара да пее. Вехне цветето, умира; но който цветето носи, няма навеки за него да тъгува. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай. * Пълен отдих трябва да настъпи, та в музика съвършенството да се изтъче. Животът към своя залез линее, в златни сенки да се потопи.
към текста >>

През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си.
Скъпоценно знанието за нас е, защото да го завършим няма да имаме никога време. В небето вечно всичко се прави и свършва. Но на илюзиите цветята земни вечно свежи чрез смъртта се държат. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и говедото, чието сърце не знае никакъв говорим език. През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си. Ония дири от техните постоянни стъпки не са заличени, макар тяхното сродство отдавна да е забравено. И все пак ненадейно в някаква неземна музика смътният спомен се пробужда, и говедото с нежно доверие се втренчва в лицето на човека, а и човекът с приятна привързаност се вглежда в неговите очи. Изглежда, че двамата приятели се срещат с маски, така предрешени, смътно се един други опознават. IV. Безкрайното богатство не е твое, моя търпелива и мрачна майко, потънала в прах. Ти се трудиш да напълниш устата на твоите деца, ала храната ти е рядка.
към текста >>

На другия ден едно дете вървеше по пътя.
Даже почвам да го обичам! — Ти почна да го обичаш, защото спаси скъпите му копринени платове. Ако искаш да обикнеш някого, когото мразиш, направи му добро. Ангелската азбука (по Маргарита Хотингер) Видех на сън в градината си един ангел, че дарява рози . . . На другия ден едно дете вървеше по пътя. То се наведе през оградата и си откъсна цяло клонче с рози. Колко страдаше растението от това! Измъчен, отворих прозореца, за да го смъмря, но си спомних за съня и замълчах. Вдълбочих се в себе си. Видях пак ангела, който ми даде знак да го следвам.
към текста >>

Продължи пътя си с розата.
Знаеш ли, защо хвърли: детето розата? запита ме ангелът.То видя в нея моето лице и се уплаши. Тя ще се разцъфти след смъртта му На другия ден един мъж минаваше по улицата с мрачни черти. Той посегна и откъсна една роза. Погледна я, но лицето му не се проясни. Продължи пътя си с розата. — Какво ли ще прави с розата! помислих си възбуден. Но сетих се, че възбудата ми не е хубаво нещо и се успокоих. Зад облака на моя гняв видях ангела. Той ме заведе в спалнята на мъжа, дето розата изпускаше последния си аромат.
към текста >>

Как хиляди пъти се докосва той до хорските сърца, доде го познаят!
Какво изпитаха те при събуждането си? — Любов! Любов в образа на една роза! О, как хвана всеки един от тях розата и я вдигна, учуден и опиянен от светлината! И ангелът ме остави. Как хиляди пъти се докосва той до хорските сърца, доде го познаят! Той има своя азбука. Човек може да я изучи, ако е достатъчно внимателен. Съществуват в света повече букви, отколкото се учат в училището . . . СИМВОЛИ И МИСТЕРИИ Сказка, държана в Софийския университет от Италианския пълномощен министър в София, г.
към текста >>

Йоан — принципът.
Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата. Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът. Всеки един от тях има свой символ: Св. Матей бе изобразен във вид на ангел, Св. Марко — в лъв, Св. Лука — във вол, Св. Йоан — в орел.
към текста >>

Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност.
Тия две обстоятелства обуславят едно електрическо течение, което се движи отгоре надолу. Тия течения се движат непрекъснато, без да се знае откъде водят началото си силите, които ги предизвикват. Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност. Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом. Наричат ги във физическата метеорология: проникващи високи лъчи. Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност. Също така няколкократно се увеличава и електропроводността на вертикалното течение. И така, около земята, в земната атмосфера, действат електрически течения и лъчи; първите в атоина (корпускулярна) форма с негативен или позитивен характер (Бета и алфа лъчите при разпадането на радия), а вторите с непостижимо бързи люлеещи се движения като електричеството и подобни на рентгеновите или гама-лъчи. Тия електрически явления се дължат на сили, които, според отнасянето си, трябва да се причислят към физическите. Светлината и електричеството са противоположни (поляритетни) по същи-на, а не еднородни, каквито ги счита днешната физика. Светлината действа във въздуха — той е почвата, на която тя израства и се развива.
към текста >>

август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр.
4) Д-р Рудолф Щайнер. „Очерк на тайната наука“. Философско-антропософско издание при Гьотеанум, Дорнах при Базел. Богомилството не е ерес от Ив. Стоянов. На 1. август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр. Прилеп (Македония) на север, за да посетя с научна цел историческото село Богомила. Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около манастирите „Св. Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св.
към текста >>

Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи.
Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг. По тази причина, то не беше разположено да приема външни гости по това време, па било и с чисто научна цел. Но благодарение на тогавашния кмет, г- Андрея п. Арсов, един високо-интелигентен и дългогодишен народен труженик в Македония, ние скоро бихме настанени в едно двуетажно здание, в центъра на селото и наблизо до общинското управление. Домопритежателите ни приеха твърде радушно и ни услужиха във всичко. Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи. На другия ден заранта, нашето пристигане вече бе станало известно на мнозина селяни. Ние се отправихме да разгледаме селото, с всички негови исторически бележитости, и да произведем анкетата, която бе целта на нашето посещение. Най-напред се отбихме в общинската канцелария, оттам в безлюдното по това време училище, разгледахме църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, в която по това време имаше служба по случай празника „Идин ден“ и един стар свещеник държеше, на лесно разбираемото за народа македонско наречие, проповед, разгледахме и запустялата и полуразрушена вече, на западния край на селото, малка църквица „Св. Пророк Илия“ и оттам се изкачихме на северната височинка над селото, дето се направи и фотографската снимка (групата деца в нея със селски ученици в местна носия).
към текста >>

Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела.
Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им. Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела. Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас. Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога, учител и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници. * * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия. Тук е мястото да се спрем върху един кратък анализ на данните, които един български професор е събрал из разните библиотеки и въз основа на които той, даже и след като изтъква добрите страни на богомилското учение, все пак го нарича ту „еретическо“, ту „сектантско“2). За да се разбере точно скрития (окултния) смисъл на това учение, трябва да се игнорират апокрифните и критическите писания за тях, а да се вземат пред виц само истинските богомилски книги.
към текста >>

И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него.
Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични. И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова възвишеното в света, което осмисля живота. И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него. През същото онова време идеализмът бе почнал да се свива в своята черупка, като виждаше успехите на своя противник, който използваше всяко научно откритие. Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката. За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема.
към текста >>

Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек.
Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение. Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек. Мистицизмът на Гогол — това е пробуждането на .неговата душа. (Следва) _____________________________ 1) Висарион Белински. 2) Като разглежда тая формула, Енгелс твърде уместно се догажда относително лесната възможност да бъде изопачена. В книгата си „Лудвиг Феербах“ той казва: „Очевидно, тя е била (формулата — Б. Н.) .
към текста >>

Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.
От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота. Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава работа, ще има и значителен външен, видим резултат. Всички деца в България, които са няколко стотин хиляди, представете си, в колко скоро време могат да покрият обширни пусти места в България с плодни дръвчета! В колко скоро време България може да се превърне в една градина! Лицето на цялата страна в колко скоро време може да се преобрази! Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“. Разбира се, във връзка с работата по посаждането и отглеждането на плодни дръвчета, цветя и зеленчуци, децата ще добиват познания по естествознание, после ще допълнят тези познания в екскурзиите. Значи, познанията им ще бъдат не само чисто естественонаучни, но и във връзка с практическия живот. Ще се запознаят с имената и свойствата на растенията, които се употребяват в стопанството, в медицината, ще се запознаят с отровните растения, с видовете почви, с начина на сеене и отглеждане растенията. Така, чрез копане, сеене, поливане и пр. детето ще влезе в контакт с природата, ще я изучи.
към текста >>

И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци.
Така, чрез копане, сеене, поливане и пр. детето ще влезе в контакт с природата, ще я изучи. Не само ще я изучи, но ще влезе в общение с нейните сили. Ще общува с космичните сили, които действат в нея. През зимата детето пак има възможност да е в непосредствено общение с природата. И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“.
към текста >>

Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото.
Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“. За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини. Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание. Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото. Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир. Учителят трябва да стои в клас като, че зад него стоят мировите тайни и протичат през него, като оръдие, чрез което всемирът говори на детето“. Според Д-р Ерих Швебш5) учителят съединява в себе си учителя, свещеника, художника и лекаря. Свещеника — защото разкрива глъбините на духа у детето, свързва го с духовния мир; художника — защото целокупното обучение трябва да е проникнато от красивото: лекаря — защото свързването на детето с духовния мир, с мира на красотата и съгласието на обучението с периодите на детското развитие, действа благоприятно върху физическото и духовното здраве на детето. Всяко обучение, което затваря за детето духовния мир, всяко обучение, което не излиза от красотата и ритъма, всяко обучение, което развива у детето неподходящи за дадения период сили или пренебрегва силите, които трябва да се развият през този период, — всяко такова обучение води детето даже и към физически болести.
към текста >>

“ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна.
Майка ми и сестра ми внасяха от готварницата разните гозби, та влизаха и излизаха. Помня, че баща ми беше при мен и стоеше. Еленка посочи с пръст нагоре и извика: „Мамо, я го я! Недей бре! Недей бре! “ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде.
към текста >>

Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин.
Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така. Иди виж прокламациите от временното правителство у Никола Коларов от Т. Пазарджик. И наистина, след минута срещам Коларова и в прокламациите виждам за председателю на временното правителство митрополита Климента. Как да си обясня тоя сън, не знам. Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин. Това беше ден два след 9. август, през 1886 година. Нова-Загора, 1925, 15. IX. Будин. КНИЖНИНА Детска градина, год.
към текста >>

Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна работа и пр.
Приказката „Цар на царете“ от Violino Primo изтъква, че детето е най-слабото, но същевременно и на-силното същество: всички нему трябва да служат. Хубави са стихотворенията: „На децата тя е радост“ от Д. Мережковски, „Дядо Коледа“ от Трайко Симеонов, „Внучка“ по А. Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“. Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна работа и пр. Абонаментът е 33 лева за 6 книжки, които ще излязат до края на тая учебна година. Препоръчваме списанието като навременно и необходимо на всички родители и възпитатели и му пожелаваме широко разпространение. Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор. Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“.
към текста >>

Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор.
Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“. Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна работа и пр. Абонаментът е 33 лева за 6 книжки, които ще излязат до края на тая учебна година. Препоръчваме списанието като навременно и необходимо на всички родители и възпитатели и му пожелаваме широко разпространение. Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор. Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“. София, 1926 г., цена 20 лв. Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,учител и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г. Д-р Ас. Златарев.
към текста >>

Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания.
Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,учител и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г. Д-р Ас. Златарев. Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия. В осем статии Тагор е успЯл да изложи изчерпателно същността на тоя мироглед, и българските интелигентни хора, а особено така наречените „учени“ професори от типа на „биолога“, професор Д-р Ст. Консулов, колега на уредника на четивото, ако още не са изгубили способността да мислят и добродетелта да чувстват благородно и честно, ще разберат, колко струва тяхната официална наука, пропита от отживялото вече и фалирало по всички линии учение на материализма. Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г. Ставрев е написан отделно и с възвишен ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора. Другият предговор от г. Ник. Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия.
към текста >>

На края са дадени като примери някои болести, за да се покаже, как болезнените признаци от телесен и душевен характер се обясняват чрез окултното изследване и се посочват лечебните средства.
Тая книга разглежда проблемите на ботаниката от окултно гледище. 3. „Grundlegendes fur eine Erweiterung der Heilkunst nach geisteswissenschaftlichen Erkenntnissen“. (Основни положения за разширение на медицината въз основа на окултното познание), от Д-р Р. Щайнер и Д-р И. Вегман. Писана на строго научен език, тя изследва физиологичните процеси и свръзката им със съзнателния живот на човека, естеството на болестта и лечебния процес. На края са дадени като примери някои болести, за да се покаже, как болезнените признаци от телесен и душевен характер се обясняват чрез окултното изследване и се посочват лечебните средства. Този труд е писан въз основа на ясновидското изследване на Д-р Щайнер в свръзка с практиката в Терапевтическата клиника в Арлесхайм (Швейцария), чиято директорка е госпожа Д-р И. Вегман. Този труд ще даде голям импулс на медицината. Ние ще занимаем читателите си със съдържанието на тези книги. 4. Списание „Die Drei“, год. V, излиза в Щутгарт.
към текста >>

Д-р Щайнер е говорил два пъти в Холандия по педагогически въпроси.
В Гьотеанум има открити 2 гимназиални класа с трима преподаватели. В Холандия: Окултната педагогика буди силен интерес в тая страна. Педагогическия съюз в Хага ,,De Vrije School“ отвори училище по типа на Валдорфското. Това училище се развива добре. Има три отделения и 5 преподаватели; не получава никаква помощ от държавата. Д-р Щайнер е говорил два пъти в Холандия по педагогически въпроси. В Арнхайм (Холандия) от 17 до 25 юли 1924 година е имало окултно-педагогическа сбирка, на която Д-р Щайнер държал цикъл от 9 сказки на тема; „Педагогическата стойност на човекопознанието и културната стойност на педагогиката“. В същата сбирка се държали много реферати от валдорфски учители и холандски педагози. Д-р Щайнер е държал освен това и 3 сказки върху медицината. Имало е и детски евритмични упражнения. В Англия: Окултната педагогика намери голям отзвук и в Англия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55935096740723