Търсене в текстове за 'Космическо съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 894 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот.
към текста >>

Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба.
И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа.
към текста >>

Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>

Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа.
Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи.
към текста >>

Тъй съзнанието се разширява.
Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм.
към текста >>

В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл.
Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
към текста >>

Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи.
Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма.
към текста >>

Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение.
То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява.
към текста >>

Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота.
Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно.
към текста >>

В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си.
към текста >>

Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда.
И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие.
към текста >>

Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма.
Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие. Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността.
към текста >>

В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов.
Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия? В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на личността. В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда.
към текста >>

Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е.
Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия? В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на личността. В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно.
към текста >>

Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот.
ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно. Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот. Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми?
към текста >>

Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията.
Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно. Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот. Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула?
към текста >>

Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм.
Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата.
към текста >>

Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата.
към текста >>

Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата.
Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим.
към текста >>

Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод.
Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота.
към текста >>

2. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна.
към текста >>

Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието.
То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна. Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение.
към текста >>

Коя е основната характеристика на днешното съзнание?
Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна. Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание?
към текста >>

Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова.
И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души". ,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички".
към текста >>

Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие.
Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души". ,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички". Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството.
към текста >>

Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание?
Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души". ,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички". Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството. Днес отиваме км една култура на единството. Много са признаците, че отиваме към все по-голямо и по-голямо обединение.
към текста >>

Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството.
Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души". ,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички". Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството. Днес отиваме км една култура на единството. Много са признаците, че отиваме към все по-голямо и по-голямо обединение. Напр., днес са разпространени асоциациите от всякакъв вид; днес стават международни конгреси от всякакъв вид: икономически, научни и пр. Народите все повече и повече си подават ръце през граници, морета и океани. Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието.
към текста >>

Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието.
Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството. Днес отиваме км една култура на единството. Много са признаците, че отиваме към все по-голямо и по-голямо обединение. Напр., днес са разпространени асоциациите от всякакъв вид; днес стават международни конгреси от всякакъв вид: икономически, научни и пр. Народите все повече и повече си подават ръце през граници, морета и океани. Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание.
към текста >>

Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание.
Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото.
към текста >>

Какъв е характерът на това ново съзнание?
Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото. И той, от егоистичния, личния живот, влиза в един по-широк живот.
към текста >>

Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот.
И той, от егоистичния, личния живот, влиза в един по-широк живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Навсякъде той вижда всъщност един единствен живот: животът на Бога, на Разумното, на Първичната Причина. И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него. Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества.
към текста >>

Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр.
Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция. При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила.
към текста >>

Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията.
Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото.
към текста >>

Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде.
Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде. Тя ще бъде култура на единството. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. Учителят
към текста >>

3. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>

Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение".
Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото?
към текста >>

Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили.
към текста >>

Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото.
В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб.
към текста >>

Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си".
Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно.
към текста >>

Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство.
И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие.
към текста >>

Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр.
И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност.
към текста >>

от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи.
към текста >>

А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо.
Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание.
към текста >>

По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност.
Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим".
към текста >>

Това е космичното съзнание.
А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
към текста >>

При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото.
Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ.
към текста >>

Това е новото съзнание, което идва.
То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ.
към текста >>

Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ. сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят".
към текста >>

Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност.
И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ. сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка.
към текста >>

А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле.
и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето.
Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

4. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало.
Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности? Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота. Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина.
към текста >>

Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина.
Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина. Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви. Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично. През време на развитието му, вие ще почнете да разбирате единството на всички - и това носи любов към всички: от всички, за всички. Тогава ще дойде щастието, което никога не може да бъде нарушено и всяка работа ще е радост. Идещата раса ще живее в най-голяма радост: в радостта да даваш - най-чистото от чистите чувства.
към текста >>

Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви.
Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина. Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви. Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично. През време на развитието му, вие ще почнете да разбирате единството на всички - и това носи любов към всички: от всички, за всички. Тогава ще дойде щастието, което никога не може да бъде нарушено и всяка работа ще е радост. Идещата раса ще живее в най-голяма радост: в радостта да даваш - най-чистото от чистите чувства. * * * Чувствата не трябва да се убиват, а да се пречистят, преобразят и да са под строг надзор - под надзора на Божественото в човека.
към текста >>

Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично.
Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина. Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви. Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично. През време на развитието му, вие ще почнете да разбирате единството на всички - и това носи любов към всички: от всички, за всички. Тогава ще дойде щастието, което никога не може да бъде нарушено и всяка работа ще е радост. Идещата раса ще живее в най-голяма радост: в радостта да даваш - най-чистото от чистите чувства. * * * Чувствата не трябва да се убиват, а да се пречистят, преобразят и да са под строг надзор - под надзора на Божественото в човека. Спокойствие требва да бъде постигнато - ала не равнодушие.
към текста >>

5. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото съзнание, т.е.
Това е в противоречие с истината за единството. И тогаз какво може да докара такъв начин на труда, който е в противоречие с природните закони, освен развалини и пепел! Именно това виждаме днес! При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо? Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича! Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото съзнание, т.е. човек все повече и повече съзнава връзките си с Цялото. Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание. Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде. Чрез новата форма на труда ще се разреши и социалният въпрос; всички въпроси, които изглеждат неразрешими, мъчни, заплетени, ще се разрешат. И не само това.
към текста >>

Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание.
Именно това виждаме днес! При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо? Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича! Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото съзнание, т.е. човек все повече и повече съзнава връзките си с Цялото. Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание. Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде. Чрез новата форма на труда ще се разреши и социалният въпрос; всички въпроси, които изглеждат неразрешими, мъчни, заплетени, ще се разрешат. И не само това. Но това е и едничкият начин за тяхното разрешение. Всички други начини за разрешение, които са механически, те са палиативи и в края на краищата ще докарат нови противоречия, нови мъчнотии и тогаз пак, чрез нови горчиви опитности, ще дойдем до истинското разрешение на въпроса.
към текста >>

Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде.
При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо? Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича! Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото съзнание, т.е. човек все повече и повече съзнава връзките си с Цялото. Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание. Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде. Чрез новата форма на труда ще се разреши и социалният въпрос; всички въпроси, които изглеждат неразрешими, мъчни, заплетени, ще се разрешат. И не само това. Но това е и едничкият начин за тяхното разрешение. Всички други начини за разрешение, които са механически, те са палиативи и в края на краищата ще докарат нови противоречия, нови мъчнотии и тогаз пак, чрез нови горчиви опитности, ще дойдем до истинското разрешение на въпроса.
към текста >>

6. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си.
А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието.
към текста >>

Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
към текста >>

Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека.
Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене.
към текста >>

Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието.
Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега.
към текста >>

С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела.
към текста >>

Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея.
Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот.
към текста >>

А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание.
Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието.
към текста >>

Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи.
Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр.
към текста >>

За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли.
Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото. За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли. Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Нервната система на съвременните хора не съответства на енергиите, които минават през нея, не може да ги издържа. И затова тя е отслабнала и се изражда. Настава една нова епоха в света, в която невидимият свят е взел безвъзвратно решение, което скоро ще се осъществи. Дейността на всички лоши хора ще се ограничи и ще се явят онези умните, благородните, които са готови да се жертват за благото на човечеството.
към текста >>

7. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мисията на богомилството Понеже в днешната епоха се намираме в един момент, когато човешкото съзнание се подготвя за една нова култура, требваше да почне външната дейност на всемирното Бяло Братство в България.
Мисията на богомилството Понеже в днешната епоха се намираме в един момент, когато човешкото съзнание се подготвя за една нова култура, требваше да почне външната дейност на всемирното Бяло Братство в България. Защо това движение дойде именно в една славянска страна? По същите причини, по които богомилството почна едно време тук. Трябва да се знае, че за развитието на човечеството се работи по план, който включва хилядолетия в себе си. Това движение на Всемирното Бяло Братство има общочовешки характер, има връзка с общочовешката култура, но поради по-специалната мисия на славянството в близко бъдеще, по-удобно беше то да почне в една славянска страна. И наистина, ако проследим руския живот и руската литература, която отразява копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в руската литература преобладава духът на жертвата.
към текста >>

в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания.
” Тук говори гласът на жертвата. Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам!
към текста >>

Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички?
към текста >>

Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието.
Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание.
към текста >>

И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата!
Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс.
към текста >>

И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание.
Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание.
към текста >>

Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа.
Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество.
към текста >>

Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание.
Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество. И това знание хвърля светлина върху всички области на културата, посочва конкретни методи за градеж във всички области на живота: целият живот трябва да се нареди в съгласие с природните закони.
към текста >>

8. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот.
Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски. Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н. И много от онези неща, които на хората, ангажирани и тялом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила.
към текста >>

За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството.
И много от онези неща, които на хората, ангажирани и тялом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване.
към текста >>

Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”.
Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир. грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир.
към текста >>

Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости.
грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир. „буржоата" от праведните, сир. „пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата". Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот в всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Ала аз няма да се спирам на това.
към текста >>

В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота.
„пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата". Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот в всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Ала аз няма да се спирам на това. Знам, че на верующите от двата фронта, – „леви" и „десни-низходящи" няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса.
към текста >>

9. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
„В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи". Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
към текста >>

В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях!
към текста >>

И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов!
към текста >>

Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание.
Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство.
към текста >>

Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура.
* * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
към текста >>

За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
към текста >>

Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно.
да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
към текста >>

У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно.
Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
към текста >>

У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
" Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
към текста >>

У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
към текста >>

Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите.
към текста >>

Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр.
към текста >>

Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр.
към текста >>

Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
към текста >>

Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
към текста >>

Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид.
към текста >>

Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
към текста >>

Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха.
чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
към текста >>

Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
към текста >>

Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е!
към текста >>

Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата.
към текста >>

Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието.
Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год.
към текста >>

Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

10. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание.
Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове? Всички тия фази идат по законите на развитието. Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите.
към текста >>

Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека.
Всички тия фази идат по законите на развитието. Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура.
към текста >>

Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание.
Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради.
към текста >>

11. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но има и нещо друго: напоследък много опити по телепатия доказаха, че е възможно пренасянето на човешката мисъл от едно съзнание на друго направо чрез тъй наречените мислителни вълни.
И те се разрушават, загиват и отново се възраждат, както птицата Феникс от пепелта си. Нека да разгледаме по-дълбоките причини за обновата в природата; това може да се направи нагледно чрез следните аналогии: Когато слушаме радио-концерт от Берлин или Виена, то какво е станало? Радиовълните от Берлин или Виена проникват въздуха навсякъде и ние, ако не слушаме, то е защото нямаме възприемател, Щом турим радиоприемателен апарат, антена, то веднага почваме да възприемаме тия радиовълни. Но и преди възприемането те проникват въздуха. Значи това същото пространство, което е завзето от въздуха, е завзето и от много други неща - именно от радиовълни от всевъзможен характер. Но има и нещо друго: напоследък много опити по телепатия доказаха, че е възможно пренасянето на човешката мисъл от едно съзнание на друго направо чрез тъй наречените мислителни вълни. Такъв беше например опитът между Берлин и Виена миналата година, после опитът между Англия и Америка пак наскоро и т.н. Предаваха не само мисли, но даже и чертежи, рисунки, които комисията във Виена е държала в своето съзнание. Тия чертежи бяха възпроизведени в същото време от комисията в Берлин. Виенските и Берлинските чертежи поразяват със своето сходство. Значи пространството е проникнато не само от радиовълните на музиката, но и от мислителни вълни и от всевъзможни други видове вълни.
към текста >>

Предаваха не само мисли, но даже и чертежи, рисунки, които комисията във Виена е държала в своето съзнание.
Радиовълните от Берлин или Виена проникват въздуха навсякъде и ние, ако не слушаме, то е защото нямаме възприемател, Щом турим радиоприемателен апарат, антена, то веднага почваме да възприемаме тия радиовълни. Но и преди възприемането те проникват въздуха. Значи това същото пространство, което е завзето от въздуха, е завзето и от много други неща - именно от радиовълни от всевъзможен характер. Но има и нещо друго: напоследък много опити по телепатия доказаха, че е възможно пренасянето на човешката мисъл от едно съзнание на друго направо чрез тъй наречените мислителни вълни. Такъв беше например опитът между Берлин и Виена миналата година, после опитът между Англия и Америка пак наскоро и т.н. Предаваха не само мисли, но даже и чертежи, рисунки, които комисията във Виена е държала в своето съзнание. Тия чертежи бяха възпроизведени в същото време от комисията в Берлин. Виенските и Берлинските чертежи поразяват със своето сходство. Значи пространството е проникнато не само от радиовълните на музиката, но и от мислителни вълни и от всевъзможни други видове вълни. А мислителните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо.
към текста >>

Явява се тогаз въпросът: Кои нови хоризонти разкрива днешната епоха на човешкото съзнание, какви нови планински върхове за изкачване му показва ?
Също така и в нас всеки ден идат нови мисли, нови идеи, нови желания. И будният може да долови всеки ден новото, което се влива в неговия мисловен и чувствен свят. И това е именно, което осмисля деня. Картинно казано, всеки ден Безграничният те посещава и ако човек не долови това, което Той му шепне при своето посещение, човек върви пасивен из великия друм на живота. Всяка епоха носи в себе си едновременно елементите на залязващото и на изгряващото. Явява се тогаз въпросът: Кои нови хоризонти разкрива днешната епоха на човешкото съзнание, какви нови планински върхове за изкачване му показва ? Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, но по точно определени закони. Тогаз, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещава днешната и следната епоха? Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството! Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото.
към текста >>

Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото.
Явява се тогаз въпросът: Кои нови хоризонти разкрива днешната епоха на човешкото съзнание, какви нови планински върхове за изкачване му показва ? Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, но по точно определени закони. Тогаз, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещава днешната и следната епоха? Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството! Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото. Поради това новата идея, на която принадлежи бъдещето, е: Живот за Цялото, а не за частите. Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея.
към текста >>

Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото.
Но тяхната проява не става произволно, но по точно определени закони. Тогаз, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещава днешната и следната епоха? Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството! Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото. Поради това новата идея, на която принадлежи бъдещето, е: Живот за Цялото, а не за частите. Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното".
към текста >>

Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността.
Тогаз, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещава днешната и следната епоха? Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството! Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото. Поради това новата идея, на която принадлежи бъдещето, е: Живот за Цялото, а не за частите. Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш.
към текста >>

Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта.
Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част.
към текста >>

Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко.
Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки.
към текста >>

Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното.
Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание.
към текста >>

Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото.
Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме?
към текста >>

Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки.
Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл.
към текста >>

От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание.
Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното. Ето защо, тя внася живот, светлина, пречиства, лекува, подмладява, възкресява, прави човека даровит и гениален, превръща безплодните пустини в градини, пълни с извори, цветя и плодни дървета както едно цвете, когато се полива, се развива правилно и се разцъфтява. Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр.
към текста >>

Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие.
Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи. Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите. И тоя е именно истински художник, истински поет, който може да прави това. Нали слънцето изгрява по-рано за ония, които са на планинските върхове, отколкото за ония, които са в долината? Затова истинският поет или художник е пророк, предтеча; той говори за онова, което ще бъде достояние на другите хора в бъдеще.
към текста >>

Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите.
Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи. Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите. И тоя е именно истински художник, истински поет, който може да прави това. Нали слънцето изгрява по-рано за ония, които са на планинските върхове, отколкото за ония, които са в долината? Затова истинският поет или художник е пророк, предтеча; той говори за онова, което ще бъде достояние на другите хора в бъдеще. Той долавя туй, което още не е изгряло в съзнанието на масите. И затова той ги води към новото, И наистина, ако четем днес творенията на видните днешни писатели, като Метерлинк, Ибсен, Хауптман, Келерман, Хамсун, Достоевски, няма ли да доловим в техните произведения тихото пристъпване на новото в човешкия живот?
към текста >>

Той долавя туй, което още не е изгряло в съзнанието на масите.
А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи. Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите. И тоя е именно истински художник, истински поет, който може да прави това. Нали слънцето изгрява по-рано за ония, които са на планинските върхове, отколкото за ония, които са в долината? Затова истинският поет или художник е пророк, предтеча; той говори за онова, което ще бъде достояние на другите хора в бъдеще. Той долавя туй, което още не е изгряло в съзнанието на масите. И затова той ги води към новото, И наистина, ако четем днес творенията на видните днешни писатели, като Метерлинк, Ибсен, Хауптман, Келерман, Хамсун, Достоевски, няма ли да доловим в техните произведения тихото пристъпване на новото в човешкия живот? Но не само това. Не само художниците и поетите, но и много други хора са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Това са тъй наречените носители на новите идеи. Те са есенцията на народа.
към текста >>

Носителите на новите идеи може да са неразбирани още от своите съвременници, те даже може да са преследвани, гонени, но това ще трае, докато съзнанието на масите се издигне до по-висока степен, за да схване ценността на новото, което те носят.
Това са тъй наречените носители на новите идеи. Те са есенцията на народа. И един народ е щастлив, когато има повече такива носители на новите идеи. Колкото повече такива души има в един народ, в едно общество, толкоз по-голяма е гаранцията, че тоя народ е даровит, жизнеспособен и че ще може да върви по пътя на възлизането, а не на слизането. А един народ, невъзприемчив към новото, той вече е тръгнал по пътя на слизането, на израждането. Носителите на новите идеи може да са неразбирани още от своите съвременници, те даже може да са преследвани, гонени, но това ще трае, докато съзнанието на масите се издигне до по-висока степен, за да схване ценността на новото, което те носят. В своя възходящ път разумната природа може да срещне препятствия, а такива препятствия среща там, дето формите са се втвърдили, кристализирали и са изгубили своята първоначална пластичност и податливост за по-нататъшни изменения. Тогаз разумната природа намира нови форми, по-пригодни за целта, а тия втвърдени, кристализирани вече форми се израждат и загиват. Тъй се обяснява измирането на разните растителни и животински форми в миналото. Например гигантските гущери в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат. Тъй се обяснява и измирането на много от човешките раси.
към текста >>

Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание.
Обаче българите изгониха и избиха богомилите. И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство. Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално. Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание. Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Периодически се явяват такива нови вълни на синора на две култури. И тия народи, общества, раси, които имат усет да приемат тая нова вълна, която днес залива света, те ще имат условия за възлизане и цъфтеж !
към текста >>

Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие.
И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство. Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално. Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание. Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Периодически се явяват такива нови вълни на синора на две култури. И тия народи, общества, раси, които имат усет да приемат тая нова вълна, която днес залива света, те ще имат условия за възлизане и цъфтеж !
към текста >>

12. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание.
- В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството. Научни експериментални доказателства за преживяването след смъртта. Реалността на невидимите човешки тела.
към текста >>

Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява.
Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството. Научни експериментални доказателства за преживяването след смъртта. Реалността на невидимите човешки тела. - На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия салон „Ваграм" в Париж.
към текста >>

Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание.
Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството. Научни експериментални доказателства за преживяването след смъртта. Реалността на невидимите човешки тела. - На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия салон „Ваграм" в Париж. Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите".
към текста >>

13. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина.
После, там се казва, че новото вино било по-добро от първото. Значи иде нещо красиво в човешката култура! Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина. На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание.
към текста >>

Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание.
„Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина. На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов!
към текста >>

Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание.
На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?!
към текста >>

Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието.
Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея!
към текста >>

И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата!
Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят.
към текста >>

Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса!
Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е.
към текста >>

Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов!
Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено.
към текста >>

когато съзнанието е озарено и пробудено.
Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса.
към текста >>

" И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е.
Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>

14. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния.
Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха. Някога мислещите хора са вярвали, че животът на цялото човечество се дирижира от една мирова воля и от едно предначертание. Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля. Ето една интересна страница от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили. За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление. То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки.
към текста >>

Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей.
Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свет. Затова нашата епоха обещава да бъде електрична. Тя крие възможностите за проникване в тоя тайнствен свят на материята и за доближаване до нейната същност. От друга страна, Уран е планета на големите смущения и внезапни катаклизми. Това носи световни войни и бедствия.
към текста >>

15. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Самото появяване на тия движения е един важен симптом, който показва постепенното пробуждане на космическото съзнание у съвременния човек.
Вестникът изтъква, че богомилството било разпространено в цяла Европа и загатва за близките връзки между първото духовно славянско движение - богомилството и чешките духовни движения - на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството. Вестник „Всемирна федерация" Получи се в редакцията вестник „World Federation", който излиза в Токио, Япония. Редакторът му е Махендра Пратап. Вестникът се списва на английски и работи за популяризиране на идеята на Всемирната федерация. Общество, което работи за тая идея, има и в Чехия. Самото появяване на тия движения е един важен симптом, който показва постепенното пробуждане на космическото съзнание у съвременния човек. Такива и тям подобни факти говорят за посоката на развитието. Те говорят, че новото, което иде, е: свързване, побратимяване на народите. Разбира се, това не може да дойде по механически начин. За целта е нежно едно съвсем ново разбиране на живота. Слънчевите петна и епидемиите.
към текста >>

16. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското?
към текста >>

Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа.
Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта.
към текста >>

Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта.
Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите.
към текста >>

17. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния човек, на обществата и народите в печална развалина.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ Георг Нордман Понякога хората изпитват особен страх за съдбата на света. Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния човек, на обществата и народите в печална развалина. Тоя специален страх и световна загриженост проявяват най-често, кабинетните учени. Те, между другото, придобиват цифрено статистическо съзнание и сливат своят живот с него. Разбира се, науката никога не пита, кое е по-важно, кое – по-маловажно Науката само търси, разкрива и нарежда. Науката, така да се каже, иска само да знае и нищо повече. Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух.
към текста >>

Те, между другото, придобиват цифрено статистическо съзнание и сливат своят живот с него.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ Георг Нордман Понякога хората изпитват особен страх за съдбата на света. Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния човек, на обществата и народите в печална развалина. Тоя специален страх и световна загриженост проявяват най-често, кабинетните учени. Те, между другото, придобиват цифрено статистическо съзнание и сливат своят живот с него. Разбира се, науката никога не пита, кое е по-важно, кое – по-маловажно Науката само търси, разкрива и нарежда. Науката, така да се каже, иска само да знае и нищо повече. Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух. Често се срещат в научните страници на вестниците и списанията сведения, че каменовъглените басейни на земята се изчерпват, че ако върви така, светът ще живее още само толкова и толкова хиляди години, че запасите на каменното масло ще се свършат и т.н. Като че мисълта на тия наши съвременни статистици иска да проникне в мрачната панорама на бъдещите столетия, за да предпази човешкия род, па и целия живот от някаква грозяща го опасност и гибел.
към текста >>

Кой може да противопостави друго твърдение освен това, че най-вероятно е за бъдещия живот, за бъдните му прояви, когато сигурно човешкото съзнание, подхвърлено и то на еволюция, ще бъде на много по-високо стъпало, материалната обвивка на света ще бъде по-рядка, енергията ще се намира в друго състояние?
Светът се разширява! – се провикват модерните космографи, които напоследък, особено в Англия, със средствата, които им дават новите телескопи, наблюдават как се отдалечават небулозите в световното пространство и светът расте, издува се като балон. Това увеличение на вселенския "обем" става за сметка на гъстотата му. Излиза, че светът отива към едно "разредяване". Материята бавно се руши, минава в друго състояние, а освободената енергия, през вратата на топлината, отива в други, по-фини състояния, за да породи нови, неподозирани процеси, които ще съставляват динамизма и същината на бъдния живот. Кой може да противопостави друго твърдение освен това, че най-вероятно е за бъдещия живот, за бъдните му прояви, когато сигурно човешкото съзнание, подхвърлено и то на еволюция, ще бъде на много по-високо стъпало, материалната обвивка на света ще бъде по-рядка, енергията ще се намира в друго състояние? Твърде вероятно е, бъдещето на нашата земя да представя едно "размразяване", едно отпущане на интраатомните сили, за да се прояви животът в една по-рядка и по-фина материална среда. Тогава ще отслабне властта на гравитацията и тия вериги, които държат формите на живота, ще се отпуснат до известна степен. Тогава поле за жизнените процеси няма да бъде само водата, коравата почва, подземните недра. Това поле ще се разшири до неподозирани размери. Тялото на земята, като тяло на едно огромно същество, ще се разшири извън коравата ù граница и нейната материя в много по-рядка и рафинирана форма, ще обладава по-голямо пространство.
към текста >>

18. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, до като не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до ново разбиране на живота.
Трябва да се търсят причините за днешното положение, за да се посочат правилните методи за действие. Днес считат живота за нещо механическо, искат да му дадат механическо обяснение. И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са. духовни. Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, до като не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до ново разбиране на живота. Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите в Великия океан и пр. Животът им обикновено се смета като първобитна фаза в живота на човечеството. В същност този въпрос е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 - 30 метра.
към текста >>

За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание.
И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал.
към текста >>

Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание.
към текста >>

Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки.
като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало.
към текста >>

Първобитното човечество е имало племенно съзнание.
Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека.
към текста >>

Самият човек е нямал ясно самосъзнание.
Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното.
към текста >>

После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека.
Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
към текста >>

Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното.
Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание.
към текста >>

Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>

И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр.
В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси.
към текста >>

в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание.
Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта!
към текста >>

При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси.
И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи.
към текста >>

А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта!
в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота.
към текста >>

Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията.
Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство.
към текста >>

А това може да се каже именно за космичното съзнание.
И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица.
към текста >>

Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи.
При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - излезе новият човек - строителят на новите форми на живота. Един от основните принципи на новия човек е: Никой народ да не се счита за лош!
към текста >>

Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота.
А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - излезе новият човек - строителят на новите форми на живота. Един от основните принципи на новия човек е: Никой народ да не се счита за лош! Към никой народ да не се пращат лоши мисли!
към текста >>

19. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр.
Душата постоянно трябва да поощрява тялото. Да се убеди човек, че не е стар, това е цяла наука. Земята е на 21/2 милиарда години и още е млада, работи и играе! В тия упражнения е вложен ритъмът на слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения. Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр. как ще изразиш се движение една добродетел? Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи. С тия упражнения се запознавате с Напредналите същества, правите вътрешна връзка се тях. С разумните движения привличаме тия същества на помощ и те ни дават от своите дарове. За хората може да се каже: „Вода газят, жадни ходят".
към текста >>

Какво съзнание ще има човекът на шестата раса?
Сутринта като станат, ядат за себе си, работят за себе си, всичко прибират за себе си. И товарът е станал толкова голям, че трябва да се разтоварим. И не ни иде на ум да се разтоварим. В новата култура силните ще станал слуги. С тия упражнения се подготвя шестата раса. Какво съзнание ще има човекът на шестата раса? Космическо. Той ще чувствува единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че, самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва понеже и цветето се радва. Грандиозен план има природата. Има един божествен план, който нищо не е в състояние да разруши.
към текста >>

Космическо. Той ще чувствува единството на живота.
И товарът е станал толкова голям, че трябва да се разтоварим. И не ни иде на ум да се разтоварим. В новата култура силните ще станал слуги. С тия упражнения се подготвя шестата раса. Какво съзнание ще има човекът на шестата раса? Космическо. Той ще чувствува единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че, самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва понеже и цветето се радва. Грандиозен план има природата. Има един божествен план, който нищо не е в състояние да разруши. Сега е крайният момент.
към текста >>

20. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство.
И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко. По този път са идвали до истинската религиозност и признаване космичния Разум мнозина големи учени на модерното време. Излишно е да се дават дълги списъци от имена. Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците. Ще споменем за Айнщайн (в „Моят Светоглед", 1934 г.), който казва, че човек, който е престанал да се въодушевява, е умрял приживе. Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието. Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло.
към текста >>

Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло.
Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието. Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло. Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя.
към текста >>

А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко.
То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек. Ако единиците са заквасени, лесно ще се заквасят всички. Такива единици са били необходими през всичките векове.
към текста >>

21. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>

Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище.
Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта.
към текста >>

И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството.
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности.
към текста >>

За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание.
в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
към текста >>

Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа.
Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
към текста >>

Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности.
И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение.
към текста >>

Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

22. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество.
Това е труд, наложен от вън чрез насилие. 2. Труд в тесен смисъл на думата. Той се върши по задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота!
към текста >>

Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата.
Той се върши по задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори.
към текста >>

Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт.
Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа.
към текста >>

Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда.
Детето, като носи вода в къщи, като полива цветята, по-големият син като прекопава градината, получава ли заплата за труда си? Именно това, което става в малък размер в семейството, трябва да стане и с цялото общество. В целия обществен живот подбудата към труда трябва да стане любовта. Когато се говори, че новата култура ще донесе любовта, с това не се разбира, че любовта ще бъде само като украса, нямаща нищо общо с външния живот. Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество. Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда. За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта. Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр. и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити.
към текста >>

Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр.
Когато се говори, че новата култура ще донесе любовта, с това не се разбира, че любовта ще бъде само като украса, нямаща нищо общо с външния живот. Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество. Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда. За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта. Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр. и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити. За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви човека и новото училище. От малко още детето да схване чрез лични преживявания и опитности, че красотата, радостта, истинския живот и силата е в служене на другите. И тогава училището ще улесни създаването на новия човек — строител на новата култура.
към текста >>

23. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание.
Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората. Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи услуга и на един човек. От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта! Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува. Напр., във време на планинска екскурзия кой ще поддържа вечерния лагерен огън?
към текста >>

24. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Преживяване на космическо съзнание П.
Такова едно съвпадение на възбудено състояние у народите с повишената дейност на слънцето може да доведе до предположението, че войните и революциите са неизбежни, че човечеството не е така свободно в своите постъпки. Такова едно заключение би било погрешно, защото само по себе си влиянието на слънцето съвсем не може да бъде причина за едно или друго историческо събитие. Процесите със слънчевите петна, възбуждайки масите, само освобождават скритата социална или национална енергия, натрупана от по-рано като следствие на исторически причини. И слънцето в дадения случай играе роля само на детонатор. Влиянието на слънцето може да измени само външната страна в сблъскванията на социалните и национални интереси, но не може да създаде стълкновението на интереси, които не съществуват". Преживяване на космическо съзнание П. Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят. Морето беше с оловно-сребърен цвят.
към текста >>

Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море.
Такова едно заключение би било погрешно, защото само по себе си влиянието на слънцето съвсем не може да бъде причина за едно или друго историческо събитие. Процесите със слънчевите петна, възбуждайки масите, само освобождават скритата социална или национална енергия, натрупана от по-рано като следствие на исторически причини. И слънцето в дадения случай играе роля само на детонатор. Влиянието на слънцето може да измени само външната страна в сблъскванията на социалните и национални интереси, но не може да създаде стълкновението на интереси, които не съществуват". Преживяване на космическо съзнание П. Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят. Морето беше с оловно-сребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
към текста >>

По едно време аз почувствувах промяна в моето съзнание.
Морето беше с оловно-сребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствувах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко! Вълните — това бях аз. Виолетовите планини — това бях аз. те бяха едно с мен. Аз бях едно и с вятъра, който духаше.
към текста >>

25. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание.
Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси.
към текста >>

Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот.
Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване.
към текста >>

Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното.
Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества.
към текста >>

То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство.
Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария.
към текста >>

Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно.
Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро.
към текста >>

Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир.
Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр.
към текста >>

Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие.
Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко!
към текста >>

Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария.
То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа.
към текста >>

Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички.
Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си. Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си. Качих се на по-високо място в двора, отгдето се откриваше панорама на София.
към текста >>

26. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КИГОПИС Проява на космическо съзнание Психологът Д-р Ричард Вен в своята книга „Космично съзнание" привежда следния случай на пробуждане космическото съзнание в самия него, като говори за себе си като трето лице: „Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КИГОПИС Проява на космическо съзнание Психологът Д-р Ричард Вен в своята книга „Космично съзнание" привежда следния случай на пробуждане космическото съзнание в самия него, като говори за себе си като трето лице: „Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятели в четене на поетите Уордсуорт, Шелли, Китс, Броунин и особено на Уитман. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатлението на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят.
към текста >>

Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето.
Той твърди, че в течение на няколко секунди, в течение на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде". Една опитност на Фехнер Известният немски философ Фехнер в съчинението си „Зенд Авеста" пише следното: „Веднъж в пролетно утро излязох на разходка. Полето беше зелено, птичките пееха, росата блестеше; далеч се издигаше дим, рядко се показваше човек. Като че ли всичко беше проникнато от светлината на едно преобразяване! Аз виждах един малък къс земя и то в един къс миг от нейното съществуване. Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето. И аз се запитвах, как хората могат толкова да се отдалечат от живота, че да считат земята за мъртво тяло. Джон Кнител за отвъдното Щастлив е онзи, който обладава познания за света отвъд, за света на безсмъртния живот. Той никога няма да се държи като обикновен човек, никога няма да тръгне по пътищата на другите. А щом раздвижи мислите си, веднага ще стане философ. Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите сгради на света.
към текста >>

27. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но, споменът за Учителя е бил много силен в него и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук.
и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте ученици на Бялото братство.” Преди Балканската война Б. Боев е бил студент в Мюнхен. Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Но, споменът за Учителя е бил много силен в него и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук. Завършил Софийския университет със специалност естествени науки, Б. Боев е учителствал известно време в различни градове на провинцията. След 1919 г. е бил за известно време в Свищов, но е уволнен дисциплинарно, заради връзките му с идеите на Учителя. През 1924 г.
към текста >>

Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, докато не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до новото разбиране на живота.
Трябва да се търсят причините за днешното положение, за да се посочат правилните методи за действие. Днес считат живота за нещо механическо, искат да му дадат механическо обяснение. И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са духовни. Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, докато не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до новото разбиране на живота. Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във великия океан и пр. Животът им обикновено се смята като първобит- на фаза в живота на човечеството. Всъщност този въпрос е много по- сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например, на остров Пасха, който е на 3000 километра западно от Чили във великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10-30 метра.
към текста >>

За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание.
И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал.
към текста >>

Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание.
към текста >>

Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки.
като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало.
към текста >>

Първобитното човечество е имало племенно съзнание.
Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека.
към текста >>

Самият човек е нямал ясно самосъзнание.
Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното.
към текста >>

После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека.
Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
към текста >>

Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното.
Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание.
към текста >>

Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>

И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр.
В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси.
към текста >>

В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание.
Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта!
към текста >>

При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси.
И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи.
към текста >>

А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта!
В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота.
към текста >>

Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията.
Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство.
към текста >>

А това може да се каже именно за космичното съзнание.
И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица.
към текста >>

Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи.
При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - ще излезе новият човек - строител на новите форми на живота. Б. Боев с Учителя на Изгревската поляна Един от основните принципи на новия човек е: Никой народ да не се счита за лош!
към текста >>

Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота.
А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - ще излезе новият човек - строител на новите форми на живота. Б. Боев с Учителя на Изгревската поляна Един от основните принципи на новия човек е: Никой народ да не се счита за лош! Към никой народ да не се пращат лоши мисли!
към текста >>

Ето в какво - да оставим Бога да работи в нас, в нашето съзнание.
То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот. В какво се състои Божественото учение? Ето в какво - да оставим Бога да работи в нас, в нашето съзнание. Вие не сте опитвали това. Опитайте го. Когато някой ви каже "Вие сте сектанти" вия им кажете "Ние не сме сектанти". Ние сме органи на една велика Църква. Ние сме за победата на Любовта в света.
към текста >>

28. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В съзнанието му битуват идеи за обединение на човечеството, навлизането в Новата ера на Духа, живот за Цялото.
Аз му благодарих и отидох при Учителя, като отново го придружих до Изгрева. Като пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям този факт между другото и затова, за да подчертая колко мощна е мисълта на Учителя.” Често М. Константинов се допитва до Учителя по всякакви въпроси от личен и обществен характер. Но като философ, го вълнуват повече въпросите от космичен характер. В съзнанието му битуват идеи за обединение на човечеството, навлизането в Новата ера на Духа, живот за Цялото. Не е доволен от своето образование в Софийския университет и ръководен от стремежа си да достигне по-високи върхове в своето развитие, той отива в Полша и защитава докторат по международно право. След 1935 година се връща в България и работи последователно в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на финансите като юрисконсулт. Връзките му с Учителя са постоянни. Разговорите им - дълги. Ученикът иска да си обясни явления, закони и принципи, които наблюдава като проявление в света.
към текста >>

След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя излъчва.
След 1935 година се връща в България и работи последователно в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на финансите като юрисконсулт. Връзките му с Учителя са постоянни. Разговорите им - дълги. Ученикът иска да си обясни явления, закони и принципи, които наблюдава като проявление в света. И Учителят търпеливо, постепенно и с много любов въвежда неговия търсещ дух в света на Реалността, такава, каквато само Учителите могат да покажат. След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя излъчва. След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов.
към текста >>

Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот.
Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос. През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена. Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот. Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени: “Една октомврийска вечер отидох да видя пак Учителя. ... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках.
към текста >>

На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната.
Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена. Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот. Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени: “Една октомврийска вечер отидох да видя пак Учителя. ... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си. В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като безкористие, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори.
към текста >>

Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си.
Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени: “Една октомврийска вечер отидох да видя пак Учителя. ... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си. В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като безкористие, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава.
към текста >>

29. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Братството не е химера, политика, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят.
Тези творби върху мира се придружават от други алегорични творби, за да се изразят възможностите за създаване на един по-добър свят. Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота. Братството не е химера, политика, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят. Не сме ли синове всички на Принципът- Създател? Факсимиле Всичко, което тук се излага, ни кара да си спомним известни забравени закони и това, че сме ги забравили е причина за ужасния конфликт, в който живее човечеството. Ако наблюдаваме с внимание положението, в което се намират хората, ще видим, че този конфликт се дължи главно на мислите, които са били употребени в миналото. Днес живеем в друго време, което изисква една нова форма на мислене, по- хуманна, повече в съгласие с Новата Ера. За да се създаде един нов свят е необходимо да се осъществят основни промени, които трябва да започнат от сърцето.
към текста >>

Това изразява един закон, законът на космическото обновление, който действа навред в микрокосмоса и в макрокосмоса и изисква нашия растеж, за да може да се реализира Божият План.
Тази звезда се повтаря няколко пъти в творбите ми. Върховете й излъчват великите принципи, които импулсират духовния човек, за да разбие любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Лесно може да се разбере, че голяма част от човечеството живее потопена в миналото, поставяйки пречки за напредъка на еволюционното течение. Тази идея е представена тук чрез творбата: „Новият живот никне върху стария живот.“ Това значи, че старият живот само ще служи като тор за настоящия живот, така също днешният живот ще създаде условията за бъдещия живот. Христос го е казал така: ..в стари мехове не може да се налее ново вино.“ Красотата е в Новото, което ни служи да растем като това клонче от бръшлян, което се вие по прогнилите клончета. Това изразява един закон, законът на космическото обновление, който действа навред в микрокосмоса и в макрокосмоса и изисква нашия растеж, за да може да се реализира Божият План. Представили сме и редица творби, свързани с космичната динамика. Да си представим, че излизаме от този салон със скоростта на светлината приближавайки се до безкрая, за да видим какво става там. Дължащо се на един непознат импулс, който идва от Този, за Когото не можем да кажем нищо, и в съгласие със закона за привличане и любов, всички разпръснати атоми в пространството, започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина. Те започват да се въртят, формирайки нови светове. Появяват се първите форми в минералния свят, след това - растения, животни и след това бавно се подобряват условията, които ще спомогнат за изявяването на други форми по-висши, появява се човекът!
към текста >>

30. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другитк небесни тела.
В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс със света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другитк небесни тела. Енергията, която земята взема от слънцето, може да се сравни с артериалната кръв. а тая, която изпраща към слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към слънцето, за да добият първоначалният ритъм .*) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати.
към текста >>

Това са дребни наглед факти, които се отбелязват като куриози или аномалии, но който може да вижда ще съзре оная мисъл, която Живата Природа иска да внесе чрез тях в съзнанието на хората.
Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си пари, та да прекарат по-лесно някой ден и друг. Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят мечтите на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в разкошните си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират. Не знам какво ще е „гладуването" на Холивудските принцове на екрана, но ако то дори е само едно спиране на оня поток от долари, който се лее към тях, пак е достатъчно за да помрачи тяхната безпечност. От друга страна на безработните — сиромасите — малко много се плаша, раздава им се що годе помощ. Па се кроят и планове за съкращаване на работните дни, на работните часове, за да може да се даде работа на всички, макар и малко. Това са дребни наглед факти, които се отбелязват като куриози или аномалии, но който може да вижда ще съзре оная мисъл, която Живата Природа иска да внесе чрез тях в съзнанието на хората. Защото Природата говори чрез събитията, които изплитат живота, тя постепенно наставя, поучава, поправя, а понякога — в известни ликвидационни епохи като настоящата — красноречиво опровергава несъстоятелните и изопачени човешки схващания за живота, човека и Природата. Тя зачерква по някой път цели политически и социални системи, държавни и политически устройства, финансови планове. Опроверженията й, корекциите й са по някой път жестоки от човешко гледище, защото са неумолими. Те се изразяват в кризи, крахове, преврати, земетръси, епидемии, стихии, всред които рухват всички ония устои, считани от хората за толкова непоколебими. Природата винаги от най-напред предупреждава.
към текста >>

Днешният обществен живот е живот на затворници, а не на свободни хора; а общественият живот на посветените е живот на свободни човеци, свързани не с външни закони, а с вътрешна връзка на съзнанието за единството на живота.
- Човек се е родил в света, за да познае Истината ши казано на друг език, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой човек е свободен? - Който няма стълкновение с никого, който е в мир със себе си и се разбира с всички хора. Съществува в света един порядък на посветените, който се различава коренно от порядъка на обикновените хора. Той е порядък на свободата, в него няма нито сянка от насилие, нито сянка от това, което ние наричаме обществен живот. Днешният обществен живот е живот на затворници, а не на свободни хора; а общественият живот на посветените е живот на свободни човеци, свързани не с външни закони, а с вътрешна връзка на съзнанието за единството на живота. Сегашният наш порядък, каквото и да го правим, от него нищо добро не може да излезе, той е осъден безвъзвратно на загиване. Каквито и реформи и закони да се внесат в него - той си заминава. За да може обществото да бъде щастливо и разумно устроено, трябва членовете, които го съставят, да бъдат разумни и щастливи, трябва да имат преди всичко, условия за щастие в себе си. За да бъде щастлив човек, преди всичко трябва да бъде здрав. И ако майката и бащата са здрави, цялото поколение, което ще излезе от тях, ще бъде здраво.
към текста >>

И човешкият организъм е израз на дейността на съзнанието и ума.
Следователно, здравето и щастието на обществото зависят от здравето на членовете на това общество. По същия закон и интелигентността на човека зависи от интелигентността на мозъчните клетки. А сегашните хора мислят, че мозъкът е нещо механично. Човек, разгледан от това гледище, е един колектив на милиони разумни същества, които работят за реализирането на една обща идея. И като възприемаме храната, всяка клетка, според службата си, преработва тази храна, докато стигне в мозъка, където се превръща в жизнена сила, която по нервите се разпраща по целия организъм, за храна и подкрепа на всички, които са взели участие в този общ процес. И човешкият организъм е израз на дейността на съзнанието и ума. Всички външни форми са символи на вътрешни процеси. И на тази база са построени окултните науки - френология, физиогномия, хирология и пр., а астрологията се базира на зависимостта и съответствието между човека и космоса, което може да се докаже по чисто обективен път. Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички слънца и планети. Целият космос е взел участие в създаването на човешкото тяло. И всяка частица от материята, която влиза в нашия организъм, по закона на сродството е свързана с тази планета или слънце, от които е взета; и по силата на тази симпатия ние сме свързани с целия космос.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H.
Севлиево, 14 октомври, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Животът е благо За българо-югославянското сближение (С. К.) До всички народи (Пострадали от войната) Комунизмът (Т. Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H. Фихар) Словото на Учителя. Бог като основа на живота (По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.) За политическите права на жената (Н. Неделчева) Здравето (Д-р Стефан) Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето (Г. С. Г.) Яжте грозде! (Из „Павликенски глас“) Съобщения Книжнина Животът е благо „Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост".
към текста >>

Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид.
Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта. Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове. Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта. Т. Ч. Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид. Нашата епоха, с всичката й култура и цивилизация е резултат на многовековната дейност на милиони човеци, които са живели с най-разнообразни идеи, планове и копнежи. Всичко това, което намираме днес — положително и отрицателно — са реализирани копнежи на хората, които са живели преди нас. Кое е най-характерното явление в нашата епоха? — Това е кризата във всички области на индивидуалния и колективен живот. Кризата е болезнено състояние на организъма, където процесите не стават правилно, и показва, че живота на този организъм е към своя край.
към текста >>

В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество.
Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й.
към текста >>

Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание.
Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст.
към текста >>

Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание.
Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36).
към текста >>

Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план.
Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота.
към текста >>

Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание.
По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени отношения, които имаме днес. Ние живеем сега във века на крайния индивидуализъм и егоизъм. И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота.
към текста >>

Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини.
И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
към текста >>

И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството.
И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е.
към текста >>

Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват.
към текста >>

Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората.
Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
към текста >>

Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието.
От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание.
към текста >>

Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората.
— От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
към текста >>

Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е.
И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота.
към текста >>

Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание.
Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл.
към текста >>

С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи.
към текста >>

С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота.
Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна.
към текста >>

Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл.
Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно. И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има права и задължения. С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си.
към текста >>

Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание.
С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си. Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H.
към текста >>

Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание.
Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H. Фихар ХРАМ В празник, щом изморена душа пожелае Да издигне си взори в молитвен покой, Недей чака камбана да звънне, чак в зной.
към текста >>

И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му.
Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения. Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно. Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото. Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си. Има една средна сила между Любовта и живота - това е Праната, тя обновява живота. И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му. И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго. Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да произведе радост. Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате.
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко, каквото дотогава то слуша или наблюдава, се отпечатва дълбоко в неговото съзнание и го носи през целия си живот.
и за да могат да изпълнят достойно своя граждански, родителски и общочовешки дълг, зависи от това как ще ги възпитаваме. Три са най-главните фактори за възпитанието: семейството, училището и обществото, но най-важен с първия — семейството. Детето се възпитава най-добре до седмата година, т. е. до училищния период. Тогава детето е най-възприемчиво. Всичко, каквото дотогава то слуша или наблюдава, се отпечатва дълбоко в неговото съзнание и го носи през целия си живот. Ето защо много е важна „средата“ за детската възраст. Среда за детето са майката, бащата, братята, сестрите и всички ония, които го заобикалят. Те трябва да образуват една хармонична атмосфера, която единствена най-благоприятства за правилното развитие на детето, както във физическо, тъй и в духовно отношение. Ако околните проявяват отрицателни качества, като грубост, лъжа, клеветничество, пиянство, одумвания и пр., то всичко това се отпечатва дълбоко в нежния още мозък не детето и то добива предразположения да прояви тези качества по-късно като порасне. Възпитанието на детето, трябва да почне твърде от рано, дори от утробата на майката и да продължи след неговото раждане.
към текста >>

Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание.
А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо. Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства. Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание. Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй. Засвятка чиста, пламтяща диадема, от Бога нявга дарена й в Едема, в гърдите нежни отново днес сияй.
към текста >>

Човек, като едно космическо същество, беше оставен свободен да определи своя житейски път.
И понеже нашата вселена е съградена от същата материя, ние често преживяваме живота на съществата от тази изгубена вселена - така казват окултистите. Как са узнали тази истина, това е тяхна работа. Как ще обясните греха в света? Защо Бог допусна греха? Причината на съгрешаването на човека седи в неговата свобода. Човек, като едно космическо същество, беше оставен свободен да определи своя житейски път. Грехът на човека е доказателство, че в Битието съществува закон на абсолютната свобода. И когато известни същества не могат разумно да използват тази свобода, те сами се ограничават. Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода. Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода. Но по-голямо робство от греха за човека няма; и по- голяма свобода от греха няма.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека се схване с ясно съзнание изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни Днес, когато цялото човечество живее под заплахата за идващата всеунищожителна война, ние се обръщаме към тия, които се стремят към доброто: Отвърнете погледа си от физическото, освободете се от страха, и бъдете готови да се срещнете лице с лице и да се борите до последни сили с вътрешния, духовния, истинския източник на злото.
Има нещо много по-страшно от милионните човешки жертви и от милиардните разрушения. Има нещо което трябва да ни накара сериозно да се замислим и да бъдем винаги нащрек. Това е опасността от духовната гибел, от окончателно духовно падение на човечеството, от пълното възтържествуване на тъмните Сили, което именно ще обуслови и физическото му унищожение. Нека тия, които разбират, бъдат будни ден и нощ. Нека всички сили на доброто бъдат на поста си непрестанно. Нека се схване с ясно съзнание изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни Днес, когато цялото човечество живее под заплахата за идващата всеунищожителна война, ние се обръщаме към тия, които се стремят към доброто: Отвърнете погледа си от физическото, освободете се от страха, и бъдете готови да се срещнете лице с лице и да се борите до последни сили с вътрешния, духовния, истинския източник на злото. Великата, решителна, небивала борба, която ще реши съдбата на човечеството, е преди всичко борба духовна. Тази борба между доброто и злото е вече започнала в невидимия свет, а утре, по отражение, ще се разрази и на физическото поле, И изхода от нея ще ни даде — или пълна гибел на човечеството или възкресение и освобождение от злото. Нека имаме пълна вяра в победата на Божественото начало. Идва един Нов Свят, свят на красота, истина и добро, свят на общото благо, който ще се роди всред страшните болки на Великата Борба. Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят.
към текста >>

Този въпрос трябва да се разбира не физически, а бих казал космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение.
Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена. Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас. Всяка жена, която е излязла от един мъж, е за него, а онази, която е от друг, да си отиде при него. Този въпрос трябва да се разбира не физически, а бих казал космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение. Сега хората имат криви разбирания за Божиите пътища и не могат да разберат този факт в неговата дълбочина. Когато говорим за брак във физически смисъл, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си живот да не си кажат една горчива дума. А сега още от първия месец се скарват. Това не е брак. Това показва, че всеки гледа своите интереси.
към текста >>

Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане.
Червени точки по линията на сърцето означават сърдечни рани. Гола, лишена от клонки линия означава сърдечна сухост и бедност. Трябва да се има пред вид, че неблагоприятния знак само на едната ръка не означава неизбежна катастрофа. Той дава само възможността за нещастието, което при известни условия може и да бъде избегнато. Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие. Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане. Ако линията на сърцето е разклонена на края си и една клонка отива на Юпитеровия хълм, това означава щастие. Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото. Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот. Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене. Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост.
Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна? Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път.
към текста >>

Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество.
Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път. Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие. Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество. А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност. И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно.
към текста >>

тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел.
Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие. Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество. А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност. И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление.
към текста >>

Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине.
Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие. Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество. А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност. И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния.
към текста >>

Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически.
И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез.
към текста >>

Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии.
Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез. Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии. Не бива ни за минута да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ? — И да се приближим дори не можем! Нина Рудникова (следва) УСТОИ ТРЯБВАТ! „Яденето, като външен процес на възприемане Словото и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.“ Учителя Всеки градеж изисква здрава основа, добър материал и силна спойка. Здравата основа са вечните принципи, добрия материал са: годните да възприемат светли умове; благородните, богати да пожелават сърца, твърдите да реализират воли.
към текста >>

Не бива ни за минута да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ?
Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез. Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии. Не бива ни за минута да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ? — И да се приближим дори не можем! Нина Рудникова (следва) УСТОИ ТРЯБВАТ! „Яденето, като външен процес на възприемане Словото и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.“ Учителя Всеки градеж изисква здрава основа, добър материал и силна спойка. Здравата основа са вечните принципи, добрия материал са: годните да възприемат светли умове; благородните, богати да пожелават сърца, твърдите да реализират воли. А силната спойка — това е Любовта, която ще обедини всички.
към текста >>

И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра.
А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света.
към текста >>

Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата.
А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало.
към текста >>

Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят.
И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание.
към текста >>

Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието.
Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме.
към текста >>

И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко.
Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея.
към текста >>

А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание.
Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките.
към текста >>

Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание.
Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация.
към текста >>

Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.
Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас.
към текста >>

Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.
На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо.
към текста >>

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура.
към текста >>

В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата.
И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура. Лъжата е веруюто на съвременния човек.
към текста >>

Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия.
Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти. Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия.
към текста >>

Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко.
към текста >>

И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието.
Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе.
към текста >>

Боев — Двата велики процеса в днешното съзнание; Г.
София, „Опълченска” 66 София III. Сп. Житно зърно, книга 7—8, година VIII. със следното сърържание: Устоите на народ и държава; г. — Превъзмогване на автоматичното; Д-р Ел. Коен — Суеверие и права мисъл; Б. Боев — Двата велики процеса в днешното съзнание; Г. Тахчиев — Единство: К. Хутер — Строежът на ухото и човешкият характер; Б. Вилинген — Носните отвори и тяхното значение; Михаел — Наука за ръката: Учителят говори: Свободата; Б. Боев — При езерото Махабур н др. Ние препоръчваме горещо списание „Житно Зърно“ на всички, които се интересуват от духовната страна на живота, която представлява върховната му реалност.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа?
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова - продължение от брой 106) Творчеството (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (продължение от брой 105 - Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (продължение от брой 106 - Макс Хайндел) Хиромантия. Линия на живота Хранителната стойност на плодовете (М. Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа? — Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето.
към текста >>

При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък.
— Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението.
към текста >>

Принципа на Сърцето, кой то е ключа към тайните на Единния Вечен Живот, — ще бъде ръководното начало в новата епоха на съзнателното космическо сътрудничество.
Защото силното сърце, открито за всички, без страх да изгуби себе си, ни помага да не се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи. А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях. И, спасявайки ни от ограничение, всеутвърждаващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия Дух, на неизменната и вечна Същност, с която се сливаме, познавайки я като наше истинско „Аз“ … Сърцето, едничко знаещо тайната на Живота, трябва да ръководи и Разума и Волята. А Разума, станал синтетичен под това ръководство, ще запали сияещите факли на живите идеали за идващите отпосле ... Волята, претворена от сърцето в един постоянно напрегнат стремеж, не ще остави да отслабне обединяващата сила ... „Откажете се от светилниците, а се научете до мислите със сърцето си и да чувствате с главата си —тогава ще познаете Истината“ — това е съвета на старата като света Мъдрост ... И, по тоя начин, Меча на интелекта, разсичащ единството в името на познанието, подчинявайки се на обединяващата всичко Чаша на сърцето, ще ни доведе до Жезъла на духовната власт, който се достига чрез сливане с космичния Дух ... Да пробудим и да развием сърцето. това значи да почнем да живеем истински духовен Живот, то значи да добием безсмъртие и да намерим неизчерпаемия източник на творческа сила. Принципа на Сърцето, кой то е ключа към тайните на Единния Вечен Живот, — ще бъде ръководното начало в новата епоха на съзнателното космическо сътрудничество. Животодаващата синтетична сила на Сърцето е скритата пружина на цялото творчество на Разума. Затова и най-издигнатия Разум трябва да се съедини с възвишеното Сърце, иначе той не представлява нищо, той е една сянка и творчеството му е призрачно ... В древността символ на Синтеза е било Слънцето и борците за Истина и за Общо Благо са наричани деца на Слънцето. Символът е прекрасен и точен, защото в животодаващето Слънце — сияещото Сърце на нашата система — се намират всички възможности, проявени в планетната система и в нейните отделни светове. Нека всички, които се считат деца на Слънцето, т. е. търсещи Истината и борци за Общото Благо, си протегнат взаимно ръка и сплотят редовете си.
към текста >>

Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека.
Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се твърдят нито да се отричат. Та казвам, че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея. Така юпитеровите типове имат нещо много благородно и възвишено в себе си. И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната.
към текста >>

Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня.
- Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни.
към текста >>

Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано.
- Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството.
към текста >>

Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане.
Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя.
към текста >>

И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага.
към текста >>

Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането.
На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага. Блага има много.
към текста >>

Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем.
Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще. Обаче и сега ние с живота си, и постъпките си, можем да създаваме и наистина създаваме нови причини, които влизат във взаимодействие с тия от миналото, и могат или да засилват или да намаляват и даже да неутрализират напълно, да унищожат тяхното действие. Намесвайки се съзнателно и активно в процеса на нашата съдба ние можем, до известна степен, да я моделираме, да я видоизменим, да я насочваме, стъпка по стъпка, в друго направление. Дори когато въпроса се касае до т. н.
към текста >>

36. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание.
Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка.
към текста >>

Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата.
Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото.
към текста >>

Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас.
Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото. Това, което отвън ми дава задоволство, е човешко и то е потребно, но е временно.
към текста >>

В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност.
Който не разбира закона, ще каже - щом като Слънцето ни дава живот, то къде остана Бог? Бог ни дава живот чрез Слънцето - Слънцето е слуга на Бога. Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено.
към текста >>

От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл.
Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи.
към текста >>

За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес.
На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията. За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес. Природата не обича спокойствието, защото в покоя няма живот. Всеки един от вас трябва да има едно отлично понятие за живота и не трябва да се безпокои. Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате? Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите?
към текста >>

Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете.
Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите? Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има.
към текста >>

Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват.
Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде.
към текста >>

Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде.
Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата.
към текста >>

Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му.
Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината.
към текста >>

За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал.
СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия. Човек допуска в живота си много отрицателни прояви и незабелязано, без да ще им става роб. Става им роб, понеже той попада напълно под тяхното влияние, те вземат надмощие и той като че ли е хипнотизиран от тия отрицателни прояви и е доволен от това си състояние. Това е желано от него и той го търси. Намира се в един омагьосан кръг, в един лабиринт, от който и да иска да излезе не може да намери изход. За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал. Заедно с осъзнаването необходимо му е сила и то вътрешна. А такава вътрешна мощ всеки човек има. Всеки който се вглъби в себе си. ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху лозето вложено в него самия. Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж.
Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж. В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта. Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела.
към текста >>

За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно.
Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб. Цветя ли с мирис ме опиват, Явяваш се в образ свещен В душа ми и струи се вливат От пориви светли във мен.
към текста >>

Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото.
Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа. Различните школи имат различни схващания за реалността, и имат различни методи за приложение и развиване на силите, които са заложени в човешката душа.
към текста >>

В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена.
Но същественото в ученика на бялата школа е, че той цял се себеотдава на служба на великата любов. И в процеса на това служене, той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало. Когато пък учениците на първия принцип се стремят към придобиване на знание и сила, към лично съвършенство, за да изпъкнат те, да се проявят лично те. Тук между другото ще спомена за една окултна легенда, която само за нас е легенда, но в същност е един космичен факт. В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си. И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света. То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер.
към текста >>

За да схванете този лъч, съзнанието ви трябва да бъде будно и окръжаващата среда трябва да бъде благоприятна, нищо да не отвлича вниманието ви.
Млад е онзи човек, който е запознат със светлината на любовта. Има един лъч на любовта в света. Първият лъч на слънцето го наричам лъч на любовта. Този лъч, 10 пъти през годината, ако можете да го схванете, е достатъчно. Затова трябва да търсите най-хубавите дни от годината, за да схванете този лъч. За да схванете този лъч, съзнанието ви трябва да бъде будно и окръжаващата среда трябва да бъде благоприятна, нищо да не отвлича вниманието ви. Ако през това време мислите за странични работи, нищо няма да схванете. В този момент умът, сърцето и волята ви трябва да бъдат свободни от всички посторонни влияния. За да придобие човек нещо от слънцето, той трябва да схване този лъч. И когато ние посрещаме слънцето, това го правим, за да схванем този лъч на любовта, а не да се покланяме на слънцето, както мислят онези, които не разбират. Вие може да се покланяте на слънцето колкото искате, но нищо няма да постигнете.
към текста >>

Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад.
Той не ми проговори нито. но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така?
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото.
Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН! Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това. Светът е потънал в греха, в егоизма — себелюбието. Светът е здраво окован във веригите на Сатана и всички усилия да му се помогне, досега са останали напразни.
към текста >>

Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах.
Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то.
към текста >>

Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание.
А излез и влез като съработник и творец в новия живот. Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем! Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга.
към текста >>

Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание!
Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души.
към текста >>

Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга.
Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват.
към текста >>

Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си.
Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват. Той разбира, че хората страдат и се измъчват от своето неразбиране на живота, постоянно роптаейки, осъждайки и самоосъждайки се. Но силата на човека е в това да използва условията и да черпи сила от тях, тъй както прави едно растение. Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си. Не е въпрос само теоретически да се изучава живота, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение. Едно е да знаеш нещата теоретически, друго е да знаеш да приложиш това знание. Теоретическото знание е обосновано върху някой, който минава за авторитет. Но когато дойдем до практиката, там авторитетите са без значение и там всеки сам трябва да опита и провери известно положение. В Божествения свят, във великото божествено звание няма никакъв авторитет.
към текста >>

Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо.
Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов. Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек?
към текста >>

Когато съзнанието на човека не е пробудено, живота е в повечето случаи безсмислен и крайно еднообразен.
Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек? — Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване от това, да отрича човек живота, да отрича Любовта, Мъдростта и Истината? Когато съзнанието на човека не е пробудено, живота е в повечето случаи безсмислен и крайно еднообразен. А еднообразието убива, а не съживява. Затова във всички области на живота си, се пазете от еднообразието. В еднообразния живот човек губи условията за щастието, към което се стреми. Човек е щастлив когато му дадат неща, които му са приятни, които подслаждат живота му; а е нещастен, когато изпита горчивините в живота. Но с горчивите хапове се ликуват много болести.
към текста >>

За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно.
Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава но заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши.
към текста >>

Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи.
Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите: правите ги под чужди натиск.
към текста >>

Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него.
Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите: правите ги под чужди натиск. Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него. Защото ние, хората, живеем в един свят, в който сме заобиколени с милиони същества, които не виждаме. Някой от тия същества ни са приятели и работят за нашето добро, а други ни са неприятели и искат чрез нас да постигнат свои егоистични цели. От това гледище, при днешния стадий на развитие, човек никога не е свободен нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките, а е винаги под влиянието или на едните или на другите. От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества.
към текста >>

Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се.
Не се решавах нито де стана, нито да направя и май малкия шум. Не можех да се обърна към никого, освен към сините безмилостни очи на жреца Агмад. Аз се прострях върху леглото с тясно притворени очи, като не смеех да гледам затвора си и се молех щото нощта никога да не идва. Беше още първата половина на деня, в това бях сигурен, макар че не знаех колко време бях прекарал в градината заедно със Себуа. Слънцето беше високо и изпълваше с лъчи моя прозорец. Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се. хвърлих в стаята един бърз, тревожен поглед. Имах впечатлението за някакво чуждо присъствие, но никаква видима форма не се забелязваше в стаята, ако само нямаше нещо зад завесите. (следва) А. И. Манев Телепатия и ясновидство Ето ни пред прага на два странни проблема. Възможно ли е, и по какъв начин, един човек може да долавя мислите на друг?
към текста >>

Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание.
Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и др. чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи. Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли. Също имаме и при опитите на проф. Калегари. Една сестра силно мисли за един пациент, мисълта се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра. Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът.
към текста >>

В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли.
Биолозите Гурвич, Лазарев и др. чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи. Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли. Също имаме и при опитите на проф. Калегари. Една сестра силно мисли за един пациент, мисълта се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра. Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя.
към текста >>

Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови.
както твърди Рише. това не може да се докаже с опит. Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно.
към текста >>

Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората.
Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н.
към текста >>

Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията.
Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния.
към текста >>

И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят.
Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта.
Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко благоденствие? Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството. Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също дърво, затова те всички са близки, сродни, всички са едно. Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта. Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота. Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява. Злото в него е петна по дрехите му. Но те не са самия човек, Истинския човек е само онова благородното и възвишеното, което проявяваме.
към текста >>

Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота.
Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко благоденствие? Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството. Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също дърво, затова те всички са близки, сродни, всички са едно. Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта. Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота. Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява. Злото в него е петна по дрехите му. Но те не са самия човек, Истинския човек е само онова благородното и възвишеното, което проявяваме. Ние знаем още, че Любовта е най-голямата сила в света, която разрешава всички противоречия. Тя е най-добрия метод за изправление на живота и за повдигане.
към текста >>

В нашата епоха се ражда едно ново съзнание в човечеството и се подготвят условията за създаването на нова луна.
Онзи, който иска да разбира живота, трябва да има знание, и то знание, което да не е ограничено само в триизмерния свят и в обикновеното време, в което различаваме миналото, настояще и бъдеще, а онова велико знание, което ни разкрива света и живота в неговата целокупност. Когато човек добие великото знание, той ще победи смъртта. Смъртта показва, че няма господство на разумното начало, което обуславя единството и равновесието на всички сили в човека. Всички онези неща, които произвеждат разединение в човешкия ум, са неразумни, и са причина на смъртта и разложението. В сегашната епоха забелязваме да стават едновременно два процеса — единният процес на смъртта, който разединява, разлага и носи скръб, — той е причината на всички бедствия, недоразумения и противоречия, и редом с него се развива един разумен, организиращ процес, който създава нещо ново. В нашата епоха се ражда едно ново съзнание в човечеството и се подготвят условията за създаването на нова луна. До сега нашата земя е била само с една луна, а сега вече се създава нова луна, която ще бъде с особена светлина. Съвременните учени намират, че сегашната месечина е мъртва, но те не знаят защо се е отделила от земята, каква служба има и защо е умряла. Според окултната наука, предназначението на луната е съвсем по друго от това, което обикновено се мисли. Преди всичко, като се е отделила от земята, с това луната с намалила нейната скорост, да не се движи толкова бързо, както до тогава за да се уравновеси нейното движение, за да се увеличи деня и да се намали скоростта на движението й, за да стане годна за органически живот, както е сега, трябвало е луната да се отдели по някакъв начин и да въздейства върху движението на земята. Значи, първата функция на луната е, до уравновесява движението на земята и да намалява скоростта й, за да бъде годна за органически живот.
към текста >>

Онези, които имат будно съзнание и светъл ум, и проникват в тайните на Битието знаят, че това не е фантазия е факт.
Втората функция на луната е, че всички онези нечистотии, които хората имат, даже и най-престъпните им замисли и желания, луната ги намалява 75 на сто. Значи, втората функция на луната е да поглъща нечистотиите на земята и по такъв начин създава условия за човека да расте и се развива, и въобще създава условия за живота. Ако не беше луната, хората щяха да имат престъпления сто на сто, а сега луната поглъща 75 на сто от престъпленията им, още в техния зародиш, и остават само 25 на сто. Когато се създаде втората луна, тя окончателно ще уравновеси движението на земята, и на земята няма да има вече никакви условия за престъпление. Такова е фактическото отношение между земята и луната, което може да се види неприемливо за онези, които са свикнали де не мислят. Онези, които имат будно съзнание и светъл ум, и проникват в тайните на Битието знаят, че това не е фантазия е факт. Защото знанието е достъпно само за онзи, който има отличен ум и знае да мисли. Докато се ръководи от чувствата си той е едно животно, което не знае да мисли, и не разбира смисъла на нещата, но човечеството навлиза вече а нова фаза от своето развитие, когато чувствата трябва да бъдат под контрола на разумното начало. Ние навлизаме в една нова епоха, когато се ражда един нов свят, в който се създава новия човек, който ще създаде новите социални отношения, новото общество. Сегашната епоха, когато се създава новия човек, е по важна от онази, когато Бог създаде човека в рая. За този Адам, когото Бог създаде и постави да живее в рая.
към текста >>

Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание.
Ние навлизаме в една нова епоха, когато се ражда един нов свят, в който се създава новия човек, който ще създаде новите социални отношения, новото общество. Сегашната епоха, когато се създава новия човек, е по важна от онази, когато Бог създаде човека в рая. За този Адам, когото Бог създаде и постави да живее в рая. Той трябваше скъпо да плати. Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше да изпрати своя любим Син, до стане жертва, за да изкупи човечеството. Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание. Първите хора направиха погрешка по незнание етикецията на яденето. В рая имало правило да не ядат от една храна, до като не я опита този, кой го им я предлага, и второ, като дойде гост, на него първо да се даде да яде. Първите хора нарушили тази етикеция, и затова им дойдоха всичките нещастия. Дойде им на гости един от черните адепти и им предложи да ядат от дървото на познанието на добро и зло, и те без да знаят здравословна ли е тази храна, и без да спазят правилото на рая — госта и този, който предлага храната, той пръв да яде дадена храна ядоха от тази храна и с нея внесоха бацила на смъртта в живота си. Затова и на вас казваме: когато ви предлагат известна храна, било за тялото, било за ума и сърцето, не яжте от нея, до като не е ял този, който ви я предлага.
към текста >>

Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма.
Както е установил Миликан, от космическите лъчи можем да се скрием само зад оловен екран, пет метра дебел. Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност. Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух. Физиологичното действие на космическите лъчи още не е изучено, макар. че те са най-важните и най-мощните агенти, действащи върху клетките на живия организъм. Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието. Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал.
към текста >>

Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието.
Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност. Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух. Физиологичното действие на космическите лъчи още не е изучено, макар. че те са най-важните и най-мощните агенти, действащи върху клетките на живия организъм. Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието. Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км.
към текста >>

трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи.
Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км. трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи. Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра. В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан. По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност.
към текста >>

Съпоставянето на тези последни хипотези с факта за постоянството на космическата радиация ни доказва, че космическото произхождение от тъмните бездни на междузвездното пространство не е нещо невъзможно, понеже отдавна е известно.
Края на своя доклад Миликан посвещава на съобщените му данни за три възможни обяснения, относно природете на космическата радиация. Тия три хипотези са: 1) за съществуването негде в пространството на силно електрическо поле, което ни праща космическата радиация: 2) безследното и окончателно унищожение на материята, преобразяваща се, като се разбиват атомите й изцяло в енергия, което би трябвало да се съпътства с освобождаването на огромни количества енергия, устремена в пространството във вид на поток космически лъчи и 3) сгъстяване на материята, като се образуват от по-леките атоми по-тежки и по-сложни по структура. Така напр. четири атома водород могат да дадат един атом хелий. А такова ново образуване на елементи от по-простите се придружава с отделянето на енергия чрез излъчване. Съпоставянето на тези последни хипотези с факта за постоянството на космическата радиация ни доказва, че космическото произхождение от тъмните бездни на междузвездното пространство не е нещо невъзможно, понеже отдавна е известно. че материята, в крайно разреден вид, е навсякъде, а отделни атоми странстват по цялата Вселена, като тук там образуват тънки облакообразни натрупвания на твърде разредени материални маси (небюлози). Миликан. опиращ се на факта за нееднородността на космическата радиация — както по горе се спомена — за четирите разграничени групи лъчи, отрича възможността да се обясни космическата радиация със съществуването на електрическо поле, тъй като в такъв случай спектъра би трябвало ла бъде непрекъснат. Пада и втората хипотеза, оная, която вижда в космическите лъчи резултат от процеса на изчезването на материята, тъй като енергията. освободена от пълното разпадане на атомите, трябвало би да бъде четиридесет пъти повече от наблюдаваната в първата група космически лъчи, а тя е 80 на сто от цялата радиация. Миликан е наклонен да поддържа третото обяснение.
към текста >>

Нужно е още едно съзнание де се разпределят Божиите блага по-равномерно, за да има за всички.
— И понеже единицата е разумния човек, той трябва да добие тия висши добродетели и туй щастие! В що се състои това щастие? Да се избягва проявлението на злото в живота и да се развият тия висши добродетели. Но за да постигнем това, трябва преди всичко да бъдем здрави, силни и добродетелни. За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна чистота, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога. Нужно е още едно съзнание де се разпределят Божиите блага по-равномерно, за да има за всички. Факта, че през 1935 год. Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год. са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака!
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание.
Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани.
към текста >>

Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите.
Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например?
към текста >>

Други автори подържат, че има подсъзнание.
А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
към текста >>

съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
към текста >>

Какво значи подсъзнание например?
Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си.
към текста >>

Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите.
към текста >>

В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот.
към текста >>

Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение.
Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи.
към текста >>

В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си.
Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа.
към текста >>

А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли.
Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека? Човекът е който използва всичките тези съзнателни космични принципи и сили, и работи за реализирането на един велик план. Човек е ученикът, детето, което се учи. А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли. И каквото човек мисли, това и става от него. Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят.
към текста >>

Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина.
И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
към текста >>

Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.
Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята.
към текста >>

Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание.
Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание.
към текста >>

Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят.
Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура.
към текста >>

След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята.
Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства.
към текста >>

И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура.
Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние.
към текста >>

Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,.
Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
към текста >>

За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства.
След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира.
към текста >>

И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление.
към текста >>

А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят.
Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя.
към текста >>

Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление.
И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени?
към текста >>

Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората.
Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва.
към текста >>

Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя.
А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва.
към текста >>

И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му.
Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва. Човек се унижава, когато мисли за Бога, за природата и за всички неща това. което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа.
към текста >>

Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата.
Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените. Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата. Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите.
към текста >>

Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си.
Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата. Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието.
към текста >>

Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието.
Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат.
към текста >>

Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието.
И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.
към текста >>

Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години.
но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия.
към текста >>

Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим.
което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни.
към текста >>

За да дойдем до това висше съзнание.
чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа.
към текста >>

Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади.
Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото.
от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път. Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний.
към текста >>

това сгъстяване на материята и потъването на съзнанието в нея би продължило още, ако не 6tuie се родил и възкръснал Христос.
Ето основанието на това твърдение. Според окултната наука, цялата слънчева система до времето на Христа е била в процеса на инволюцията т. е. Слизала е в гъстата материя. Това значи, че материята все повече и повече се е сгъстявала, втвърдявала и ограничавала достъпа на човека до висшите светове, какъвто е имал по-рано. И това слизане, т. е. това сгъстяване на материята и потъването на съзнанието в нея би продължило още, ако не 6tuie се родил и възкръснал Христос. С своето слизане на земята, със своето раждане и със своята смърт и възкресение, Христос даде един нов импулс на движение на цялата слънчева система във възходящо направление. Материята почна да се разредява, като признак за което са радиоактивните елементи, които за в бъдеще ще се увеличават. Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна. Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение. Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си.
към текста >>

Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота.
Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път. А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е Любовта Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот. И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила. Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него. В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата.
към текста >>

В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него.
И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила. Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него. В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос.
към текста >>

Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно.
към текста >>

После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие.
към текста >>

Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят.
В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила. С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието.
към текста >>

В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание.
С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения.
към текста >>

Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така.
И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора.
към текста >>

Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход.
Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен.
към текста >>

За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието.
Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен.
към текста >>

Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора.
Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен. Свободен е човек когато сам си налага ограничения. Това е свободно ограничение.
към текста >>

Човешкото съзнание носи страдания.
На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем. По Любовта Христова да мислим, да живеем! И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен! П. Петрова Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото — радости. ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение. Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от 158 брой) Чута молитва (разказ - Невена Неделчева) ------------ Приложение: За брака.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Аскетизъм и въздържание Слънце, въздух, вода Словото на Учителя. Знайното и незнайното (Из неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.) Ураган (стих. от Олга Славчева) Белият лотос (прод. от брой 158 - Мейбъл Колинз) Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от 158 брой) Чута молитва (разказ - Невена Неделчева) ------------ Приложение: За брака. Зъболекар Стоицев Мейбъл Колинз (25) БЕЛИЯТ ЛОТОС (прод. от брой 158) Глава VII. На другия ден, когото очите ми се отвориха, аз видях, че леглото ми беше обградено от величествените същества. Те ме гледаха сериозно; не виждах усмивка на никое лице; но безкрайната симпатия, която чувствах в тях, ми даде сила. Станах и коленичих до леглото си, защото разбрах, че наближаваше един важен момент в живота ми.
към текста >>

Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа.
Говори се за трезвост, а още пием и пушим. Говори се за мир и любов, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр. Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден. Колко корави сърца носим ние хората още! Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и любов към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса. Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа. Каква кръвожадност, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората! Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно! Днес всички газят и се къпят в кръвта на по-малките си братя. Милост и прошка искат хората, а как ще ги получат. когато тяхното сърце не трепва при вида на агонизиращото агне и пърлещата риба на пясъка?
към текста >>

Мерилото на живота ще намерите във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и а вашето сърце.
Но аз искам да вярвате в слънцето, което каре земята да се движи; аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не говоря за въображаемо слънце, но за това, което вие сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, когото вие не знаете. Не поставяйте настоящия си живот за мярка на нещата. защото той е само едно проявление на целокупния живот. Мерилото на живота ще намерите във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и а вашето сърце. Значи, имате четири мерки, с които можете да мерите Реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно, субективно. Има обаче една обективна Реалност в света, която малцина познават. Тя е несъизмерима и се нарича Вечност. Реалността е обект на знанието, а знанието ни е необходимо в пътя на живота.
към текста >>

То е почнало да се развива с проявата на самосъзнанието на човека.
* И яка, неземна той има направа, Сграден е в строилница свята, небесна. Не ще му повреди гневът ви, не ще го засяга: Свещена велика цел той тука преследва. Смирете се, бури, пред нас развилнели! Олга Славчева Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Произходът на музиката датира от скорошно време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е почнало да се развива с проявата на самосъзнанието на човека. Самосъзнанието пък се е появило от 300 хиляди години насам. Пеенето и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си да развива своето музи-кално чувство. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пението или в свиренето.
към текста >>

Самосъзнанието пък се е появило от 300 хиляди години насам.
Не ще му повреди гневът ви, не ще го засяга: Свещена велика цел той тука преследва. Смирете се, бури, пред нас развилнели! Олга Славчева Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Произходът на музиката датира от скорошно време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е почнало да се развива с проявата на самосъзнанието на човека. Самосъзнанието пък се е появило от 300 хиляди години насам. Пеенето и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си да развива своето музи-кално чувство. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пението или в свиренето. Музиката, пеенето имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяването на човека.
към текста >>

Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-горе от първите, които не пеят нито свирят.
Музиката, пеенето имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяването на човека. Ако се проследи музиката у птиците, ще се види че и те се намират на различна степен на развитие. В музикално отношение славеят и канарчето седят по горе от петела. Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Онези хора пък, които имат нежни чувства, те имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-горе от първите, които не пеят нито свирят. Между музикантите може да срещните пияници, но никога няма да срещните крадци и разбойници. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание.
към текста >>

От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание.
Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-горе от първите, които не пеят нито свирят. Между музикантите може да срещните пияници, но никога няма да срещните крадци и разбойници. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр.
към текста >>

Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония.
Между музикантите може да срещните пияници, но никога няма да срещните крадци и разбойници. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина.
към текста >>

За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл.
Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина. Опитите с поляризованета светлина ставали с две николови призми.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2.
Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина. Опитите с поляризованета светлина ставали с две николови призми. Те били поставени една пред друга и всяка от тях могла да се върти около оста си.
към текста >>

Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание.
Това се нарича екстериоризация на чувствителността. 5. Излъчване на флуидното тяло. По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината). който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност.
към текста >>

когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка.
По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината). който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност. Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо.
към текста >>

Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят.
който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност. Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо. Опитите на Алберт дьо Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр.
към текста >>

Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа!
Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII. Севлиево, 24 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Паневритмия (С.К.) Една среща в Розовата Долина (Боян Боев) Словото на Учителя. Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С. Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах. Не се страхувах; но не можех да мисля и да разсъждавам. Съзнавах, че е близко момента, когато ще имам нужда от сили и аз стоях, без да се движа и без да мисля, пестейки силите, с които разполагах. Пред мен се появи една блестяща звезда, която ми се стори че има формата на един напълно разцъфнал лотосов цвят. Развълнуван и очарован, аз станах и се отправих към нея.
към текста >>

който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека.
Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това? Где се намират те? На земята ли са, или на небето? —He, няма земя и няма небе сега.
към текста >>

Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят.
Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това? Где се намират те? На земята ли са, или на небето? —He, няма земя и няма небе сега. Небето е слязло на земята.
към текста >>

На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела.
В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да неречем Мълчаливото, Разумното в природете, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която земята вземе от слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тая, която изпраща на слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек?
към текста >>

СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето.
Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието.
към текста >>

Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива.
**) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява.
към текста >>

Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано.
***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно.
към текста >>

На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието.
СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл.
към текста >>

Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл.
То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето.
към текста >>

Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява.
Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума.
към текста >>

Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно.
Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие.
към текста >>

Съзнанието е принцип на сърцето.
Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача.
към текста >>

Силите на съзнанието събуждат способностите на ума.
Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност.
към текста >>

Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му.
За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас!
към текста >>

Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим.
То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота.
към текста >>

Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не.
Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия?
към текста >>

Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас!
Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме.
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Раждане на свръхсъзнанието (23. II.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Божествени и човешки закони Извора на Живота (N.) Стълбище (стих. от О. Славчева) Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Словото на Учителя. Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам.
към текста >>

Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам.
Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание.
към текста >>

Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание.
Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание. Не бях неподвижен поради индиферентност или спокойствие. Аз желаех да стана и да поискам да донесат светлина, но не можех нито да се помръдна, нито да издам някакъв звук. Някаква мощна воля се бореше с моята, една толкова силна воля, че малко оставаше да бъда напълно победен, но аз все пак се борех, не исках да се предам. Бях решил да не се подам като сляп роб, овладян в тъмнината от невидим неприятел. Тази борба стана тъй страшна, тъй дива, че най-после аз разбрах, че това с борба за моя живот.
към текста >>

Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“.
V. Имат ли добра охота за хранене? VI. С какви хранителни продукти се хранят предимно сега? VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци? VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.? IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)? Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“. Баща и син, това са символи на две велики идеи. Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ? Да бъдеш син.
към текста >>

То ни показва, че формата обуславя проявленията на живота; а пък самата форма е обусловена от степента на развитието на съзнанието.
Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите. Но това, което за човека е невъзможно, непостижимо, неприложимо, за възвишените, за напредналите същества е възможно и постижимо. В природата съществуват разумни закони, според които нещата могат да бъдат приложими или неприложими. Това, което за човека е възможно и приложимо, за животните е неприложимо и невъзможно. Това се дължи на формата на животните. То ни показва, че формата обуславя проявленията на живота; а пък самата форма е обусловена от степента на развитието на съзнанието. И човек най първо трябва да знае, какво може де направи във формата, която сега има. Защото формата, това е една възможност. Всяка функция се проявява в известна форма. Всяка функция има известно отправление. Както функцията на стомаха е храносмилането, на дробовете дишането.
към текста >>

Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание.
Както радиото от далеч схваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава. Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието.
към текста >>

Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните.
Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът.
към текста >>

Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото.
Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът.
към текста >>

Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство.
Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай.
към текста >>

Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание.
В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай.
към текста >>

Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието.
Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони.
към текста >>

И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът.
Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска.
към текста >>

Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек.
Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска. Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек. Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания. Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен.
към текста >>

Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания.
За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска. Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек. Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания. Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло.
към текста >>

Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил.
Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска. Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек. Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания. Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло. Само съзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници.
към текста >>

Само съзнанието е една област, през която трябва да минем.
Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло. Само съзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница.
към текста >>

от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието.
От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло. Само съзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий.
към текста >>

До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки.
И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание.
към текста >>

Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят.
Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии.
към текста >>

А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи.
Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят.
към текста >>

който има развито в себе си свръхсъзнание.
До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят. Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Но хората, като грешат, не могат да използват Божиите блага и после питат — защо Бог не им помага.
към текста >>

Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание.
И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите.
към текста >>

От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате.
Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат.
към текста >>

И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание.
който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре.
към текста >>

Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен.
И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне.
към текста >>

Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат.
От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание.
към текста >>

Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания.
В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание. След това вече римската империя не можеше да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат.
към текста >>

Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре.
И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание. След това вече римската империя не можеше да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше.
към текста >>

В него функционираше в пълен размер космическото съзнание.
Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание. След това вече римската империя не можеше да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало.
към текста >>

Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея.
Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: бялата раса сега е бременна.
към текста >>

И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието.
Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: бялата раса сега е бременна. Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса.
към текста >>

За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света.
На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: бялата раса сега е бременна. Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса. Днес цялата бяла раса се мъчи да роди, и ще роди.
към текста >>

Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде.
Досега вие сте градили с човешки мисли. Благодарение на тях, вие днес имате тези хилави тела, които след 40 — 50 — 60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка, и заминавате за онзи свят, без да сте разбрали защо сте се родили, защо сте живели и най-после защо умирате. И след всичко това ще питате — защо Бог, който е съвършен, създаде тези противоречия в живота? Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората. С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява. Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона.
към текста >>

А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората.
И след всичко това ще питате — защо Бог, който е съвършен, създаде тези противоречия в живота? Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората. С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява. Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници.
към текста >>

С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява.
Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората. С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява. Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев.
към текста >>

Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата.
Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората. С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява. Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев. От 2000 души по един лев, това правят 2000 лева, които той прибира а своя джоб.
към текста >>

Това е човека на самосъзнанието.
Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев. От 2000 души по един лев, това правят 2000 лева, които той прибира а своя джоб. Той им казва: като се пооправят работите ми, аз ще ви доплатя. А това оправяне никога не дохожда. Това е човека на самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието.
към текста >>

Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат.
А това оправяне никога не дохожда. Това е човека на самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно.
към текста >>

И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието.
Това е човека на самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита.
към текста >>

В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия.
Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия.
към текста >>

Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието.
Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия. Само когато желанията се реализират, и се опита плода им, може да стане смяна на енергията.
към текста >>

И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита.
И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия. Само когато желанията се реализират, и се опита плода им, може да стане смяна на енергията. Запример, ако човек спре известно движение, то може да се превърне в топлина. Топлината може да се превърне в светлина. Светлината може да се превърне в чувстване.
към текста >>

До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо.
Че идеите на Христа са възвишени, това е така. Но Христос не е проповядвал едно учение, което не е приложимо. Приложимо е Христовото учение. Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи. Всеки може да го опита, но трябва да изучава законите на това учение. До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо. Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен. Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра.
към текста >>

Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен.
Но Христос не е проповядвал едно учение, което не е приложимо. Приложимо е Христовото учение. Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи. Всеки може да го опита, но трябва да изучава законите на това учение. До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо. Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен. Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са.
към текста >>

Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека.
Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи. Всеки може да го опита, но трябва да изучава законите на това учение. До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо. Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен. Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг.
към текста >>

Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра.
До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо. Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен. Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас.
към текста >>

И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество.
Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни.
към текста >>

По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни.
И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга.
към текста >>

Хората днес страдат от своето самосъзнание.
И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат.
към текста >>

С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко.
Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира.
към текста >>

А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени.
Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира. И тогава вие казвате: Има добри хора а света.
към текста >>

Добри хора са ония, у които Божественото съзнание се е въздигнало и въздига.
Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира. И тогава вие казвате: Има добри хора а света. Добри хора са ония, у които Божественото съзнание се е въздигнало и въздига. Следователно, всички трябва да имаме вяра в онова, което е вложено у нас. И цялата земя представя възможности да учи човек. Земята е едно училище, през което човек непременно трябва да мине. По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище.
към текста >>

Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята.
И цялата земя представя възможности да учи човек. Земята е едно училище, през което човек непременно трябва да мине. По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието.
към текста >>

Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята.
Земята е едно училище, през което човек непременно трябва да мине. По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно.
към текста >>

Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието.
По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание.
към текста >>

Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието.
Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
към текста >>

Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта.
Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени.
към текста >>

Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието.
Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца.
към текста >>

Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание.
Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II.
към текста >>

Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г.
към текста >>

Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца.
Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце. Държали го вкъщи, да си играят децата се него.
към текста >>

Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея.
Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването. Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея. Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи политнаха и до моят слух. Вдигнах поглед по околните къщи, на кои го и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион. И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше.
към текста >>

И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше.
Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея. Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи политнаха и до моят слух. Вдигнах поглед по околните къщи, на кои го и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион. И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше. Тогава я погледнах. Очите и бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й шоколадови, а в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания. Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето пътя който й предстоеше. Сивотата на неизвестното мъчно отваряше вратите си. Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак.
към текста >>

Върнах отново съзнанието си и казах; — Не тъгувайте.
Очите и бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й шоколадови, а в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания. Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето пътя който й предстоеше. Сивотата на неизвестното мъчно отваряше вратите си. Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак. Вместо да се развидели, той стана по тъмен. Върнах отново съзнанието си и казах; — Не тъгувайте. Человекът, който очаквате от толкова дълго време, е добре. — Но жив ли е? Здрав ли е? Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех.
към текста >>

Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето.
— Но жив ли е? Здрав ли е? Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км. в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата . . .
към текста >>

И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща.
. . О! тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетки от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма де се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки . . . някъде другаде е това — не вече в Египет. И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща. Група конници летят — тесен път се провира между вековни дървета. Върху тях налитат отстрани. Грабват момиче облечено в черни и ясно жълти дрехи на ивици, някаква благородница . . . Момъкът е повален мъртъв.
към текста >>

Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат.
Тя заслиза, а стълбата се клати — високо е зданието и черни пропастите, които го заобикалят. Може би това е нощем — аз това не питам. но гледам, защото тук всичко хвърчи . . . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>

Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира .
. . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вредното винаги се схваща щом се даде на народа светлина на съзнанието да видят това.
Създаването на нови форми винаги трябва да бъде резултат на съществуващо вече съдържание във вид на убеждение, дейност, идейно течение. Обратното е празна работа. Това, което внася нови ограничения, под каквато и да е форма, не е ново — това винаги да се има предвид. Предлога, че се прави за общо добро е напразен. Умния човек постига това общо добро тъкмо без да ограничава. Вредното винаги се схваща щом се даде на народа светлина на съзнанието да видят това. Морал със закони не се насажда, (както и Америка не стана суха от запретителния режим) — а с живи образци на нов живот. Л.Лулчев Актуални въпроси Накъде отиваме ? Накъде отиваме ний. като индивиди? Накъде отиваме като народ?
към текста >>

Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.
Нашият враг е невидим, скрит, потулен в тъмнината на нощта. Той действа потайно, невидимо, незнайно за нас, разполагайки с всички най страшни оръжия на ада. Нашият враг е силен, коварен, извънредно хитър и съвършено подготвен. Нашият враг е този, който скришом ни шепне, без сами ние да можем да схванем отгде иде този глас (защото го чуваме вътре а самите нас) — че нашите братя са наши врагове, че не трябва да имаме вяра никому, че трябва винаги да дебнем, да се готвим, и в удобния момент, да се разправим с този наш „враг“ — с нашия роден брат. А сетне той отива при втори, при трети, четвърти — и там шепне същото — против нас, против други, против всички, опълчва всички против всички. Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите. „Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде.
към текста >>

с определено проявено поле на съзнанието.
Новият човек носи със себе си нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек. Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света.
към текста >>

Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота.
Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек.
към текста >>

Това разширение на съзнанието става постепенно.
За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл.
към текста >>

Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
към текста >>

Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек.
Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието.
към текста >>

Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл.
Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
към текста >>

Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание.
Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
към текста >>

Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная.
към текста >>

Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието.
Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието.
към текста >>

Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
към текста >>

Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език.
към текста >>

Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието.
Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук.
към текста >>

Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
към текста >>

Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език.
Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност.
към текста >>

Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда.
Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание.
към текста >>

Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти.
към текста >>

В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност.
Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
към текста >>

И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание.
Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
към текста >>

Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата.
В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание.
към текста >>

Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения.
Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е.
към текста >>

Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
към текста >>

Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
към текста >>

Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание.
Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е.
към текста >>

Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е.
Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание.
към текста >>

Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание.
към текста >>

С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е.
Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
към текста >>

Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание.
Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството.
към текста >>

Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание.
живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията.
към текста >>

Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание.
Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва.
към текста >>

И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието.
Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие.
към текста >>

„При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците.
към текста >>

Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание.
Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него.
към текста >>

Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов.
И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост.
към текста >>

След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи. От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата. Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни. Това са неща невъзможни.
към текста >>

Чистенето, извършено със съзнание, е служене на Бога.
Ако виждаш в другите само отрицателното и го държиш в ума си, това си ти в този момент. При най-великия гадател да отидеш ще ти каже същото. С каквато храна се храниш такъв и ще станеш. Ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането. * Работата, която извършвате за нашето физическо почистване, е свещен акт и ако ние оценяваме външното и вътрешното значение на чистотата, ние бихме винаги намерили време и сраства за да бъдем чисти. Чистенето, извършено със съзнание, е служене на Бога. Преди да направиш добро на другите. направи добро на Бога. който е в тебе. Услужи на Бога в себе си да се почистиш. Г.Тахчиев
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания.
В страдание намери ти щастие далечно. И знай едно. Че Той е горе там, И с нежност блага бди Над вcи отрудени, обременени, И бавно, но правдиво Той реди Съдбините, на вcи, що са родени. Усмивката на всеки нови ден Разбужда леко мойте очи — И виждам те отново пак при мен, С усмивка тиха, Скръб, в изплакани очи. Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164) Също такава опитност е имал и шведския мистик и окултист Сведенборг, както и посветените и мистиците на миналото и настоящето. За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек.
към текста >>

На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка.
И знай едно. Че Той е горе там, И с нежност блага бди Над вcи отрудени, обременени, И бавно, но правдиво Той реди Съдбините, на вcи, що са родени. Усмивката на всеки нови ден Разбужда леко мойте очи — И виждам те отново пак при мен, С усмивка тиха, Скръб, в изплакани очи. Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164) Също такава опитност е имал и шведския мистик и окултист Сведенборг, както и посветените и мистиците на миналото и настоящето. За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв.
към текста >>

Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора.
Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164) Също такава опитност е имал и шведския мистик и окултист Сведенборг, както и посветените и мистиците на миналото и настоящето. За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието.
към текста >>

Това именно съзнание е което отличава новия човек.
За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз.
към текста >>

Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв.
На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други.
към текста >>

Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание.
в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване.
към текста >>

А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието.
Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева.
към текста >>

Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз.
Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание.
към текста >>

Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта.
То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание. Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите. както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма.
към текста >>

Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание.
Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание. Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите. както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма. Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество.
към текста >>

Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите.
Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание. Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите. както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма. Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество. Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства.
към текста >>

както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени.
Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание. Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите. както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма. Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество. Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства. И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума.
към текста >>

В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма.
Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание. Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите. както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма. Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество. Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства. И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума. и сърцето, и душата, и духа, и ги закриля с еликсира на безсмъртния Божествен живот.
към текста >>

Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека.
Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание. Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите. както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма. Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество. Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства. И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума. и сърцето, и душата, и духа, и ги закриля с еликсира на безсмъртния Божествен живот. Интуицията, която не е вече рядко явление, е новата форма на проявата на ума осветен от светлина та на космичното съзнание.
към текста >>

И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума.
както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма. Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество. Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства. И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума. и сърцето, и душата, и духа, и ги закриля с еликсира на безсмъртния Божествен живот. Интуицията, която не е вече рядко явление, е новата форма на проявата на ума осветен от светлина та на космичното съзнание. Но тя сега както се проявява у хората, даже и у гениите, е още в своя зародиш. Тъй както интелекта е в зародиш при пробуждане на самосъзнанието. Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума.
към текста >>

Интуицията, която не е вече рядко явление, е новата форма на проявата на ума осветен от светлина та на космичното съзнание.
Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество. Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства. И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума. и сърцето, и душата, и духа, и ги закриля с еликсира на безсмъртния Божествен живот. Интуицията, която не е вече рядко явление, е новата форма на проявата на ума осветен от светлина та на космичното съзнание. Но тя сега както се проявява у хората, даже и у гениите, е още в своя зародиш. Тъй както интелекта е в зародиш при пробуждане на самосъзнанието. Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество.
към текста >>

Тъй както интелекта е в зародиш при пробуждане на самосъзнанието.
Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства. И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума. и сърцето, и душата, и духа, и ги закриля с еликсира на безсмъртния Божествен живот. Интуицията, която не е вече рядко явление, е новата форма на проявата на ума осветен от светлина та на космичното съзнание. Но тя сега както се проявява у хората, даже и у гениите, е още в своя зародиш. Тъй както интелекта е в зародиш при пробуждане на самосъзнанието. Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието.
към текста >>

Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество.
Интуицията, която не е вече рядко явление, е новата форма на проявата на ума осветен от светлина та на космичното съзнание. Но тя сега както се проявява у хората, даже и у гениите, е още в своя зародиш. Тъй както интелекта е в зародиш при пробуждане на самосъзнанието. Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание.
към текста >>

Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието.
Тъй както интелекта е в зародиш при пробуждане на самосъзнанието. Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание.
към текста >>

ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл.
Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората.
към текста >>

Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание.
Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях.
към текста >>

Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание.
Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека.
към текста >>

Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек.
и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека.
към текста >>

Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание.
Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека.
към текста >>

у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях.
Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека. Ще видим колко сложен е психичния живот на човека, който е проектиран в ръката главно чрез три линии наречени линии на живота, на сърцето и на ума. Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието.
към текста >>

Защото ръката представя проявеното съзнание на човека.
Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека. Ще видим колко сложен е психичния живот на човека, който е проектиран в ръката главно чрез три линии наречени линии на живота, на сърцето и на ума. Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието. При новия човек в ръката вече се проектират нови линии, които са резултат на новата насока на силите, които обуславят проявата на човека. Защото космичното съзнание се отличава с нова насока на силите в човека.
към текста >>

Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека.
Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека. Ще видим колко сложен е психичния живот на човека, който е проектиран в ръката главно чрез три линии наречени линии на живота, на сърцето и на ума. Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието. При новия човек в ръката вече се проектират нови линии, които са резултат на новата насока на силите, които обуславят проявата на човека. Защото космичното съзнание се отличава с нова насока на силите в човека. И тук се явяват вече три нови линии, които са насочени нагоре — имат движението си към центъра на слънцето.
към текста >>

Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието.
у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека. Ще видим колко сложен е психичния живот на човека, който е проектиран в ръката главно чрез три линии наречени линии на живота, на сърцето и на ума. Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието. При новия човек в ръката вече се проектират нови линии, които са резултат на новата насока на силите, които обуславят проявата на човека. Защото космичното съзнание се отличава с нова насока на силите в човека. И тук се явяват вече три нови линии, които са насочени нагоре — имат движението си към центъра на слънцето. Също така става промъкна във функциите на мозъка и сърцето и вече у великите посветени сърцето се измества в средата между двете крила на белите дробове, което е признак за хармонизиране на силите на ума и сърцето и отправянето им към слънцето. Но това е специална област, върху която няма да се спирам.
към текста >>

Защото космичното съзнание се отличава с нова насока на силите в човека.
Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека. Ще видим колко сложен е психичния живот на човека, който е проектиран в ръката главно чрез три линии наречени линии на живота, на сърцето и на ума. Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието. При новия човек в ръката вече се проектират нови линии, които са резултат на новата насока на силите, които обуславят проявата на човека. Защото космичното съзнание се отличава с нова насока на силите в човека. И тук се явяват вече три нови линии, които са насочени нагоре — имат движението си към центъра на слънцето. Също така става промъкна във функциите на мозъка и сърцето и вече у великите посветени сърцето се измества в средата между двете крила на белите дробове, което е признак за хармонизиране на силите на ума и сърцето и отправянето им към слънцето. Но това е специална област, върху която няма да се спирам. Тъй че, раждането на космичното съзнание, определя раждането на новия човек. А този нов човек, вече казах, създава нови отношения към природата, към секта, и естествено, ще има и нови отношения, към себе си, и към себеподобните си.
към текста >>

Тъй че, раждането на космичното съзнание, определя раждането на новия човек.
При новия човек в ръката вече се проектират нови линии, които са резултат на новата насока на силите, които обуславят проявата на човека. Защото космичното съзнание се отличава с нова насока на силите в човека. И тук се явяват вече три нови линии, които са насочени нагоре — имат движението си към центъра на слънцето. Също така става промъкна във функциите на мозъка и сърцето и вече у великите посветени сърцето се измества в средата между двете крила на белите дробове, което е признак за хармонизиране на силите на ума и сърцето и отправянето им към слънцето. Но това е специална област, върху която няма да се спирам. Тъй че, раждането на космичното съзнание, определя раждането на новия човек. А този нов човек, вече казах, създава нови отношения към природата, към секта, и естествено, ще има и нови отношения, към себе си, и към себеподобните си. Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага.
към текста >>

Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора.
И тук се явяват вече три нови линии, които са насочени нагоре — имат движението си към центъра на слънцето. Също така става промъкна във функциите на мозъка и сърцето и вече у великите посветени сърцето се измества в средата между двете крила на белите дробове, което е признак за хармонизиране на силите на ума и сърцето и отправянето им към слънцето. Но това е специална област, върху която няма да се спирам. Тъй че, раждането на космичното съзнание, определя раждането на новия човек. А този нов човек, вече казах, създава нови отношения към природата, към секта, и естествено, ще има и нови отношения, към себе си, и към себеподобните си. Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага. Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота.
към текста >>

И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието.
Също така става промъкна във функциите на мозъка и сърцето и вече у великите посветени сърцето се измества в средата между двете крила на белите дробове, което е признак за хармонизиране на силите на ума и сърцето и отправянето им към слънцето. Но това е специална област, върху която няма да се спирам. Тъй че, раждането на космичното съзнание, определя раждането на новия човек. А този нов човек, вече казах, създава нови отношения към природата, към секта, и естествено, ще има и нови отношения, към себе си, и към себеподобните си. Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага. Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота. Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения.
към текста >>

Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост.
А този нов човек, вече казах, създава нови отношения към природата, към секта, и естествено, ще има и нови отношения, към себе си, и към себеподобните си. Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага. Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота. Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения. Това е новия човек, който е брат на страдащите и немощните в света, който е силния човек, който се търси днес в Света. Той е човек на знанието и живее в Любовта. Влад Пашов Ако се родите изново (неделна беседа, 29.03.1936 г.) В света има епохални времена.
към текста >>

А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота.
Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага. Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота. Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения. Това е новия човек, който е брат на страдащите и немощните в света, който е силния човек, който се търси днес в Света. Той е човек на знанието и живее в Любовта. Влад Пашов Ако се родите изново (неделна беседа, 29.03.1936 г.) В света има епохални времена. Онова великото в живота, то е епохалното, от което зависи целият развой на човешкия живот.
към текста >>

Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения.
И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага. Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота. Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения. Това е новия човек, който е брат на страдащите и немощните в света, който е силния човек, който се търси днес в Света. Той е човек на знанието и живее в Любовта. Влад Пашов Ако се родите изново (неделна беседа, 29.03.1936 г.) В света има епохални времена. Онова великото в живота, то е епохалното, от което зависи целият развой на човешкия живот. Да се роди човек изново, това е цяла една епоха.
към текста >>

Когато човек заживее със съзнанието за общата идея, която прониква всички живя същества, той е пред прага на новораждането.
Значи в общата идея, всички хора са равни, само че изпълняват различни функции. Те са като дроби с различни числители, но знаменателите им са еднакви. Всички хора трябва да дойдат до положение да имат един общ знаменател, при различни числители. Общият знаменател е Бог, а числителите са хората. В този смисъл, ако вие нямате една обща мярка, с която да мерите реалността на нещата, вие нищо не можете да постигнете. Когато човек заживее със съзнанието за общата идея, която прониква всички живя същества, той е пред прага на новораждането. Ако се родите изново, вие ще добиете много повече, отколкото можете да си представите сега. Добре ще е. ако всички хора имаха идеал да се родят изново, но те не се стремят към това. понеже мислят че са родени вече. Те са родени наистина, но има много раждания.
към текста >>

Тя се излъчва от тялото си и водена от тия светли същества посещава един друг свят, сиреч в тая вселено, но с друго съзнание — прави друг разрез на вселената и това което вижда, казва.
Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете. Ние днес само се радваме на неговата красота. Всяка дарба си има своя произход. Тя има връзки от преди със светли същества, които сега й помагат и я ръководят. Сега използва тя тия връзки. Тя се излъчва от тялото си и водена от тия светли същества посещава един друг свят, сиреч в тая вселено, но с друго съзнание — прави друг разрез на вселената и това което вижда, казва. Да си представим един човек и някое си плоско същество, което може да гледа само в една.равнина. Ако се прави разрез през главата, шията, гърдите, стомаха — колко разнородни картини ще има за него, които то ще смята съвсем отделни и особени, а едно триизмерно същество ще знае, че това са само изгледи, условно и относително схващане на една и съща реалност. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Звездните влияния върху земните вещества Г-жа Л. Колиско е превила дългогодишни изследвания върху този въпрос. Тя искала с научни опити да покаже, че звездното небе участва в земните явления.
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И они живут до сих пор на этой космической земле, эти совершенные предки, завершившие свое развитие; это возвышенные предки человечества.
Кроме этих двух школ, есть еще третья, Школа Великих Братьев, которые принадлежат к высшей йерархии и управляют действием двух первых. Для своих возвышенных целей, они пользуются методами одних и других, но они не принадлежат ни к одной, ни к другой из этих школ. Они Великие Учителя Всемирнаго Братства, управляющие целым Космосом и после завершения каждой эволюции, они создают новые эволюционные волны по другому плану и ритму. Эго под управлением их могучего Духа некогда сошли с высоких вершин Бытия эти возвышенные духи, создавшие солнечные системы, в числе которых находится и наша. Они создали и организовали космическую первичную землю, прежний рай. И они живут до сих пор на этой космической земле, эти совершенные предки, завершившие свое развитие; это возвышенные предки человечества. Эти создатели прошлаго, эти величественные предки спускаются также теперь на нашу землю. И они из нея снова сделают рай. С ними также придут 144,000 душ, о которых упоминается в Откровении, и среди которых находятся представители всех народов прошлаго и настоящего времени: святые, адепты и Учителя незапамятных времен. Могуществом своего Духа, они создадут ревностых работников из всех пробужденных душ четырех концов земли, и таким образом все вместе, они введут организацию и совершенный порядок в мир. Когда они совершат свою работу, они удалятся и оставят людей жить и трудиться в новых условиях.
към текста >>

Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството.
П. Г. Пампоров ПАНЕВРИТМИЯ Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде?
към текста >>

В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието.
Пампоров ПАНЕВРИТМИЯ Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет.
към текста >>

Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява.
Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастнат и човекът ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
към текста >>

Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастнат и човекът ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастнат и човекът ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват от всички области на живота. На всъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т. е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действат върху по дълбоките сили на човешкото естество.
към текста >>

За да се улеснят двата процеса — вземане и даване — които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участва съзнанието.
И във всека култура действат тия два вида сили. Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Когато човек си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност, и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от природата. Става обмяна. За да се улеснят двата процеса — вземане и даване — които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участва съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли.
към текста >>

Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението.
А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Когато човек си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност, и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от природата. Става обмяна. За да се улеснят двата процеса — вземане и даване — които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участва съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране.
към текста >>

Тя гледа има ли ритъм и съзнание.
Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: „Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човека отива напразно. Тя е механическа“. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната. Ако не съзнаваш, ако не вярваш, нищо няма да дойде.
към текста >>

Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната.
Учителят казва: „Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човека отива напразно. Тя е механическа“. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната. Ако не съзнаваш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подейства да протече тая енергия в тебе. Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията.
към текста >>

При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията.
Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната. Ако не съзнаваш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подейства да протече тая енергия в тебе. Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим . По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот.
към текста >>

При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи.
Ако не съзнаваш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подейства да протече тая енергия в тебе. Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим . По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света!
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност.
Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие. И цялата вселена в своята целокупност е проява на тези четири принципи.
към текста >>

И Херметичната наука изучава състоянията на материята и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини.
Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие. И цялата вселена в своята целокупност е проява на тези четири принципи. Това също бих нарекъл, четири състояния на Битието, на Единната Първична Същина, която сама по себе си остава непознаваема. Това е тайнствената Първична причина, за която Хермес казва, че е недостъпна за обикновеното познание. На познанието се подават само вторичните причини, проявени в четирите състояния на Битието, за които споменахме.
към текста >>

Има генетическа връзка между четирите състояния на материята и енергията, което ни показва на появата на известна материя и енергия в процеса на космическото развитие.
Четвъртото състояние на материята е тъй нареченото светлинно или огнено, известно като елемент огън. В това състояние на материята работят силите на топлинния етер. Тъй че, имаме четири състояния на материята, известни в херметичната. наука под следните названия: земя — твърдата материя; вода — течната материя; въздух — газовото състояние на материята и огън — светлинното и топлинно състояние на материята. С тези четири състояния на материята са свързани четири вида етерни сили, известни под следните названия: жизнен етер, химически етер, светлинен етер и топлинен етер. Има генетическа връзка между четирите състояния на материята и енергията, което ни показва на появата на известна материя и енергия в процеса на космическото развитие. С тези четири състояния на материята и енергията са свързани в различните области на Битието ред разумни същества, които стоят зад всички процеси в природата, като си служат с четирите състояния на материята и енергията като с агенти за проява. В най-нисшия план на Битието — физическия, тези четири състояния на материята и енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и от където те вземат субстанцията за своята проява. Наричат ги още духове на елементите, със следните имена: Саламандри или духове на огъня, ундина — духове на водата, силфи — духове на въздуха и гноми — духове на земята. В по-висшите сфери на Битието те са свързани с различните чинове на ангелската йерархия. Ето какво каза Агрипа в своята „Философия на окултизма“ по този въпрос: „Тези четири елементи са не само във всички неща тук долу, но също и в небесното пространство, в звездите, в духовете, в ангелите и в Бога самия, който е творец и създател на всички неща.“ Но в различните звезди и йерархии от същества те се намират в различни отношения и в различно поле на проява.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание.
е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден.
към текста >>

Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества.
Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден. Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява.
към текста >>

Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие.
Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден. Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява. В природата няма мигновени процеси, мигновено творчество.
към текста >>

В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е.
Детето не може да изпълнява длъжностите на бащинството и майчинството. Неговите условия, в умствено и физическо отношение, са такива, че то е неспособно да изпълнява такава задача. Същото нещо е вярно и по отношение на малко развитите същества в началото на една световна проява. Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични.
към текста >>

в най-ниската степен на съзнание.
Неговите условия, в умствено и физическо отношение, са такива, че то е неспособно да изпълнява такава задача. Същото нещо е вярно и по отношение на малко развитите същества в началото на една световна проява. Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция.
към текста >>

Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма.
Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека.
към текста >>

От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ.
Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин.
към текста >>

Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция.
в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин. От сутрин до вечер, през целия ден изпращаш покани. * Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно синеещ * Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани.
към текста >>

Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция.
След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин. От сутрин до вечер, през целия ден изпращаш покани. * Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно синеещ * Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани. * И щедър стопанин трапеза редиш.
към текста >>

Но вие, малцината истински братя, проникнати и подтикнати от добрата мисъл във вашето съзнание, сейте идеали между всички.
Това е една от главните причини за зачестилите самоубийства. Нашите вестници всеки ден се пълнят с новини за станалите самоубийства. Тия нещастници, самоубийците, не подозират колко голямо е безумието на техните постъпки! Те не знаят, че от живота никъде не могат да избягат, никъде не могат да се скрият. Хората са заслепени от егоизма и материализма и живеят един живот на взаимно изяждане. Но вие, малцината истински братя, проникнати и подтикнати от добрата мисъл във вашето съзнание, сейте идеали между всички. Хората са лоши, но и в най-лошия дремят искрици на жажда за добротворство, и в най-лошия тлее божествен огън. Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях.
към текста >>

Той изпаднал в безсъзнание.
Това са около един милион български лева. Обаче, тия пари не дошли на времето, когато този господин определил и за това той се разсърдил. По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари. Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите. Казвам: успехът в света се дължи на Любовта.
към текста >>

Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно, образът на света веднага ще се измени.
Така казва природата. Но как ще се убеди светът в думите на природата? Ние казваме: Господ ще ги убеди. Сега, ние, вие, всички християни, всички окултни общества, всички религиозни и духовни общества имат ли сила да се обединят в едно, да работят заедно? Обаче, всички живеят в пълно разногласие, всеки мисли само за себе си, всеки живее само за себе си, вследствие на което се създават тия нещастия в света. Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно, образът на света веднага ще се измени. И не само някой хора трябва да бъдат добри, но и всички хора, всички общества и народи, трябва да бъдат добри. „И пишеше Той на земята.“ Какво пишеше Той? Той пишеше: Докато хората имат корави сърца и живеят без любов, светът никога няма да се оправи. Как ще се оправи светът? И пишеше Той на земята: Когато хората приготвят своите сърца да възприемат любовта и да постъпват съобразно с нея, светът ще се оправи.
към текста >>

Между хората трябва да има съзнание.
Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи свят. Тази философия, че като се пенсионира тогава човек може да служи на Бога, е фалшива философия. На всякъде, всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си. Навсякъде ще видите честолюбие, гордост, недоразумения между хората. ТЬ не могат да се примирят. Между хората трябва да има съзнание. Всеки трябва да си отговори, по любов ли постъпва, или без любов. И в душата на всеки трябва да се роди желание да служи на Господа от любов. Като ставате сутрин, отворете сърцето си и благодарете на Господа. И да не Го познавате, постъпете както е постъпило едно малко момиченце. То написало един ден писмо до Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят.
към текста >>

Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят.
Тези повреди, в същност, правят невъзможно и мъчно извикването на спомените; те засягат механизма на припомнянето и само тоя механизъм. По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или начално действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен. Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“. „Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“. ___________________ *) От думата мимика.
към текста >>

Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество.
Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики света в космоса. Първия род сили имат началото си в Божествения свят, в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“ както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи — в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителя го нарича, който свят е създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува. Съгласно принципа за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати света действат две начала — активно, оплодяващо, даващо импулс, потик и негативно, оплодявано, отхранващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние. В идейния свят активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ.
към текста >>

Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите.
От идейния свят създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и цялата на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два света. II Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите. Формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми.
към текста >>

50. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното.
Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца. Всичко е слънце! Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа. И дрехата ни е изтъкана от нежните вибри на неговата светлина, а душата ни, — същинският човек, е отломък, искра от великият Дух. Като частица от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи. А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота. И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени. Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели. Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа.
към текста >>

В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни.
Понякога се случва да сложим глава с някакво доволство и малка блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка за това, но когато потънем дълбоко в себе си, откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени катадневни принципи,без огромни планове и излъчва от себе си простата и велика виталност, чистите и непокварени трепети на едно ценно сърце. Спомена за тия две простодушни зеници, е като едно далечно приветствие, долитнало от далечината на Всемира. Вечността ни е поздравила чрез тая тиха усмивка и ние сме вече щастливи. В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни. Самите ние не знаем колко са жадни душите ни за малко ласка. Пътищата от човек до човек са трудни, трънливи, усеяни с вълчи ями и примки на ловци. Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване. Какви са отношенията днес между мъже и жени?
към текста >>

— — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде.
То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . .
към текста >>

По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми.
Въз основата на горното, значи, когато кажем, че знака Овен е глава на Космичния човек, ние вече разбираме този принцип, чрез който се проявява космичната мисъл. И същевременно, тези принципи се трансформират в човешкия свят, като качества — правейки връзка между космичната мисъл и човешката, ние казваме — Овен има такива и такива качества и свойства. И ако разгледаме развоя на човешкия живот и на човешката мисъл, ще намерим, че в разните моменти и епохи на това са развитие отразени и проявени различни качества, по които можем да знаем вече, кой космичен принцип е имал доминиращо влияние в дадена епоха на развитието. На същото основание и като изследваме качествата, които даден човек проявява, можем да знаем, под влиянието на кои космични принципи се намира, и кои принципи вземат участие в неговия живот в даден момент. Това е основния принцип на астрологическото изследване. По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми. Разбран така, творческият процес е музикален процес — една велика хармония. Тези качества, по този начин се предават на материя та на нашето тяло и на растенията, които употребяваме за храна. Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организъма, като последните са подобни на първите. И закона на аналогията гласи: Туй което е във външния свят, е и вътре в самия организъм. Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действат от космоса, като съществува подобие между едните и другите.
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето.
когато те самите са нямали такава? Имат ли право родителите да искат децата им да ги не лъжат, да не крадат, да не се бият, да не говорят некрасиви думи, когато те самите лъжат, крадат по един или друг начин и се нагрубяват всеки ден пред очите на децата си ? Възпитанието на детето казват, започва с раждането на детето. Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката. И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца. Не е без значение вънкашното възпитание на децата.
към текста >>

Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек.
Услугите не са плод на усилие, а са постоянни спътници на едно духовно израстване. Те са служене на Идеалното, Великото и Вечното. Кой може да служи ? — Само оня, който има любов; само оня, които е надрасъл обикновените отношения и разбирания. Може да служи само разумния човек. Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек. Великото в живота се проявява чрез малкото добро — услугите. Чрез тях човек става съучастник във великото дело на Любовта и обновлението. В отношенията си човек трябва да спазва следното правило; услуга за услуга, а не услуга за пари. Само така се създават правилни сърдечни отношения, които пораждат от своя страна добри мисли, добри чувства, добри дела, толкова много необходими днес в живота. И тъй: повече услуги.
към текста >>

И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно – у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността.
Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно деятелни, волеви, разумни и дълбоко проницателни. За Рибите , третият знак на водата, един съвременен астролог каза – широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса – Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно – у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората – отделеността изчезва и човека се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, от което се ражда ексцентричност. Тригона на земята представя севера който символизира студа, инертността и кристализацията — качества на земята. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм.
към текста >>

Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки долини - пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели.
Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски, според тригоните, към които спадат. Така запример, Овен първият знак на зодиака е: мъжки, вторият знак Телец , който принадлежи към земния тригон е женски. Третия знак — Близнаци е мъжки, защото принадлежи към тригона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски. Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкия и женския. Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки долини - пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели. Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е.
към текста >>

Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане на чело, дейност, активност инициатива, са тяхната обща характеристика.
Оттам насетне слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септември слънцето влиза в Везните, третия кардинален знак, — знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог четвъртия кардинален знак. Тук слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг — до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път към север. И така кардиналните знаци са: овен , рак , везни и козирог . Те са полюси — овен, везни, рак и козирог и образуват първия космичен кръст, или квадрат които, както и другите два кръста в езотеричната астрология, имат дълбок смисъл. Тези четири знаци са, как го казах, начало на четирите годишни времена — Овен на пролетта; Рак – лятото; Везни — есента и Козирог — зимата. Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане на чело, дейност, активност инициатива, са тяхната обща характеристика. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента — от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност, основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
към текста >>

52. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си.
Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява. Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си. Вавилонските мъдреци представят обикновеното човешко съзнание, което не е в състояние да разреши всичко. Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му явят и изтълкувате съня. Обаче, те се намериха в чудо.
към текста >>

Вавилонските мъдреци представят обикновеното човешко съзнание, което не е в състояние да разреши всичко.
Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява. Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си. Вавилонските мъдреци представят обикновеното човешко съзнание, което не е в състояние да разреши всичко. Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му явят и изтълкувате съня. Обаче, те се намериха в чудо. Царят им каза, че ако не отгатнат съня му, всички ще бъдат посечени.
към текста >>

Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път.
Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява. Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си. Вавилонските мъдреци представят обикновеното човешко съзнание, което не е в състояние да разреши всичко. Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му явят и изтълкувате съня. Обаче, те се намериха в чудо. Царят им каза, че ако не отгатнат съня му, всички ще бъдат посечени. Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения свят и откри съня на царя чрез откровение.
към текста >>

Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения свят и откри съня на царя чрез откровение.
Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му явят и изтълкувате съня. Обаче, те се намериха в чудо. Царят им каза, че ако не отгатнат съня му, всички ще бъдат посечени. Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения свят и откри съня на царя чрез откровение. Сега цялото човечество се намира пред една фаза на оживяване. Човек трябва да стане, да оживее и да възкръсне. Значи, цялото човечество трябва да мине през тези три фази —ставане, оживяване и възкресение. Възкресението подразбира новото, космическото съзнание в човека, което ще дойде. Тогава във всички хора ще проблесне нова светлина и всички ще съзнаят, че са братя едни за други.
към текста >>

Възкресението подразбира новото, космическото съзнание в човека, което ще дойде.
Царят им каза, че ако не отгатнат съня му, всички ще бъдат посечени. Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения свят и откри съня на царя чрез откровение. Сега цялото човечество се намира пред една фаза на оживяване. Човек трябва да стане, да оживее и да възкръсне. Значи, цялото човечество трябва да мине през тези три фази —ставане, оживяване и възкресение. Възкресението подразбира новото, космическото съзнание в човека, което ще дойде. Тогава във всички хора ще проблесне нова светлина и всички ще съзнаят, че са братя едни за други. Те ще съзнаят, че и онзи, който има много знание, и този, който има малко знание, са едно и също нещо пред Бога. Те ще си подадат ръка и ще си помогнат взаимно. Всеки ще работи на мястото си. Тогава всички работи в света ще стават разумно и правилно.
към текста >>

Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание.
Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогаз изниква противоречието - нали имаме седем тонове в гамата и седем цвята в спектъра, а казахме, че има дванадесет планети, значи за всяка планета няма тон и цвят. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации.
към текста >>

Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе.
И действително, всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогаз изниква противоречието - нали имаме седем тонове в гамата и седем цвята в спектъра, а казахме, че има дванадесет планети, значи за всяка планета няма тон и цвят. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации.
към текста >>

Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си?
Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации. Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост.
към текста >>

Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата.
Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации. Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния.
към текста >>

Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния.
Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации. Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определен тон и определен цвят, значи всяка планета има специфичен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби едновременно на радио приемател. Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание. Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии.
към текста >>

Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание.
Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определен тон и определен цвят, значи всяка планета има специфичен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби едновременно на радио приемател. Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание. Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие.
към текста >>

Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него.
Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определен тон и определен цвят, значи всяка планета има специфичен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби едновременно на радио приемател. Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание. Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е.
към текста >>

до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието.
Всяка планета може да се уподоби едновременно на радио приемател. Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание. Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание.
към текста >>

Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие.
Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание. Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите.
към текста >>

Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е.
Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем.
към текста >>

в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос.
А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието*.
към текста >>

Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание.
до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието*. И колкото повече човек се подига в развитието си, той постепенно отпушва тези запушени в себе си течения и когато отпуши и дванадесетте течения, и дванадесетте извори на живота, както ги нарича Учителя, ще потекат всички творчески сили на космоса в него и човек ще достигне съвършенство. И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание.
към текста >>

И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание.
Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието*. И колкото повече човек се подига в развитието си, той постепенно отпушва тези запушени в себе си течения и когато отпуши и дванадесетте течения, и дванадесетте извори на живота, както ги нарича Учителя, ще потекат всички творчески сили на космоса в него и човек ще достигне съвършенство. И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание. (следва) ________________________________ * Под въздействието на тези седем творчески течения се е родила и развила човешката личност със сложния и индивидуален, социален и етичен живот. Под тяхното въздействие тя е създавала науката и мирогледа си за света и строила своите изкуства ТАЙНСТВЕНОТО ЛЕВИТАЦИЯ, НЕВРЕДИМОСТ НА ОГЪНЯ „Нищо не трябва да спира науката да навлезе в онази област на явления, който зависят от особените способности на отделни личности. Да се отричат те систематически, както е правено досега, е огромна грешка, която ще учудва тези, които идат след нас“. проф. Уйлям Джеймс Едно от най-чудните явления засвидетелствано от мнозина учени, това е левитацията*) на медиума Хон. Той се е разхождал из въздуха като света Тереза или други, в още по-отдалечените времена.
към текста >>

53. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят.
Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си.
към текста >>

Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание.
Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света.
към текста >>

В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват.
Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан.
към текста >>

Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм.
Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят.
към текста >>

То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение.
И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос.
към текста >>

Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят.
Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос. То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с.
към текста >>

За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието.
Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос. То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с. в него вечно се внася нещо ново.
към текста >>

То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот.
Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос. То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с. в него вечно се внася нещо ново. И аз тук не искам да дам пълна картина, не даже и скица на Новото учение, но искам да дом о една идея какво представя то.
към текста >>

Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание.
А онези, които не знаят чрез символите да проникнат до реалността, питат какво е новото в Новото учение, когато и то е като другите учения. Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и смисъла на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения. За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания. Ново съдържание и смисъл се внася в него. Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание. Но в Новото учение се дават пътища и методи, за да може човек да влезе връзка с Първата Причина. Това е едно от основните положения на новото учение. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 245) Уран.
към текста >>

Уран е принципа, който работи за пробуждане на космичното съзнание.
Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние. Революциите, във всички области, са Ураново дело Всички онези, които се занимават с хипнотизъм. астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр. действат все под импулса на Урана. Уран е принципа, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и е космополит. Той счупва оковите на всякакво робство и иска свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя човеци Той е противник на всеки догматизъм, формализъм. консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, той ги руши. Урановия тип има революционна мисъл Но благодарение на това, че съвременните хора не могат тъй да се каже да реагират правилно на урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз затова, когато Уран почне да се проявява в тях, те стават някак си ексцентрични.
към текста >>

Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание.
Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
към текста >>

които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов.
Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
към текста >>

Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта.
към текста >>

Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава.
А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н.
към текста >>

54. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си.
Търпение… Божи работи са те, — казваше друг. Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.
към текста >>

Опознаване без съзнание е невъзможно.
Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство.
към текста >>

Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването.
Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище.
към текста >>

Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание.
(следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство.
към текста >>

съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание.
към текста >>

Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.
В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога.
към текста >>

Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство.
Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека.
към текста >>

Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище.
Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота.
към текста >>

Човек има самосъзнание.
съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието.
към текста >>

Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога.
Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст.
към текста >>

Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота.
Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието.
към текста >>

Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието.
Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть.
към текста >>

При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем.
То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть. Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е.
към текста >>

Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието.
Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть. Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си.
към текста >>

Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието.
Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия.
към текста >>

Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта.
когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек.
към текста >>

Животните представляват съзнанието.
Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот.
към текста >>

Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек.
Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости.
към текста >>

Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието.
Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота.
към текста >>

Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания.
Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота. Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми.
към текста >>

Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота.
Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота. Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми. Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света. Това е процес на слизане. А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното. Само Бог може да слезе в света.
към текста >>

А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха.
Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи. Наричат го още свършек на света, което също не разбират какво значи. А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха. Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя. Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда! * Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята.
към текста >>

И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото.
Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази. Но човек трябва да знае от какво именно да се пази. Днес човек се пази от много второстепенни неща, а от най-важното, от най-опасното той не се пази. Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото. Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал. Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало.
към текста >>

Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал.
Но човек трябва да знае от какво именно да се пази. Днес човек се пази от много второстепенни неща, а от най-важното, от най-опасното той не се пази. Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото. Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал. Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче.
към текста >>

Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си.
Днес човек се пази от много второстепенни неща, а от най-важното, от най-опасното той не се пази. Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото. Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал. Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче. само да даде образование на дъщерите си.
към текста >>

И онзи, който иска с обикновеното си съзнание да обгърне и проникне в Новото учение, ще проникне и обхване само творенията на собствената си фантазия!
Зад противоречията човек трябва да прозре сложната динамика на проявяващия се творчески процес. Зад противоречията човек трябва да види два момента от един и същ процес. Онзи който не може през противоречията да проникне в същината на нещата, ще се спъне в проучването на Новото учение и няма да се домогне до никакво реално познание. Онзи, който търси да намери закостенели и установени форми, формули, дефиниции и системи, които да му разкрият Новото учение, ще остане разочарован. Онзи, който търси да намери, в новото учение сухите и изкуствено създадени системи на философите, няма нищо да разбере от него. И онзи, който иска с обикновеното си съзнание да обгърне и проникне в Новото учение, ще проникне и обхване само творенията на собствената си фантазия! Защото само в статичното, застоялото можем да намерим установените форми, които са неизменни. А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното. Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога.
към текста >>

А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното.
Онзи който не може през противоречията да проникне в същината на нещата, ще се спъне в проучването на Новото учение и няма да се домогне до никакво реално познание. Онзи, който търси да намери закостенели и установени форми, формули, дефиниции и системи, които да му разкрият Новото учение, ще остане разочарован. Онзи, който търси да намери, в новото учение сухите и изкуствено създадени системи на философите, няма нищо да разбере от него. И онзи, който иска с обикновеното си съзнание да обгърне и проникне в Новото учение, ще проникне и обхване само творенията на собствената си фантазия! Защото само в статичното, застоялото можем да намерим установените форми, които са неизменни. А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното. Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония.
към текста >>

Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм.
Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили. Много островчета украсяват повърхността на това езеро, между които се намират забележителните острови на Слънцето и Луната. На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял свят.
към текста >>

Хр.) Станало е важно космическо явление, което причинило потъването на Атлантския континент, а същевременно е повдигнало нивото на Южна Америка с повече от 10,000 стъпки (около 3,000 метра) Намерили са малко потвърждения на това във факта, че в съседната страна Колумбия, т. е.
си съвпада с датата на катастрофата на Атлантида дадена на Солон от жреците на Саис, около 500 год. пр. Р. Хр. Те му казали, че катастрофата станала повече от преди 9000 години преди това време (т. е. 9600 год. пр. Р. Хр.) Станало е важно космическо явление, което причинило потъването на Атлантския континент, а същевременно е повдигнало нивото на Южна Америка с повече от 10,000 стъпки (около 3,000 метра) Намерили са малко потвърждения на това във факта, че в съседната страна Колумбия, т. е. до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха, Професорите Р. Мюлер и А. Познански са изследвали високото плата на Андите и са намерили там множество развалини на палати и храмове, разположени понякога върху недостъпни скали. Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години.
към текста >>

55. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества.
От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина. И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото. Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината.
към текста >>

Всички ония, на които съзнанието е пробудено, не могат да вървят в стария път.
Всичко може да дойде по този път, но не и щастие. Ако вие мислите, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте на крив път. Върви в светлината и в простора на тази любов и ти ще познаеш, кое е човешко и кое — Божествено, кое е от Бога, и кое не. И тогава всичко онова, което е Божествено, ще го задържиш за себе си. а всичко човешко ще остане за бъдещето Човешкото ще остане за бъдещето, като тор на бъдещата култура. Всички ония, на които съзнанието е пробудено, не могат да вървят в стария път. Те трябва да влязат в пътя на любовта, мъдростта и истината Иначе ще пострадат. Някой питат, защо Бог не им помага да разберат този въпрос. Бог не ви помага, защото не сте турили вашия гениален ум на работа; не сте турили вашето гениално сърце на работа и вашата гениална воля не сте турили на работа. Щом ги турите на работа, Бог ще ви проговори. Не става ли същото и с днешното радио?
към текста >>

Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия.
Ч НОВИ КНИГИ Благословение, роман от Любомир Лулчев. Стр.372. Цена 30 лв. Тази книга е последната, третата част от трилогията „С Христа“. Както сам авторът казва в предговора си „тия три книги: „Генко Орлето“, „Бунт“ и „Благословение“, може да се четат като отделни, самостоятелни романи, защото изобразяват отделните възрасти на героя, а също тъй различните епохи на средата в която той е живял“. Книгата е написано увлекателно и се чете леко. Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия. Първите две книги на тази трилогия намериха доста много читатели, надяваме се, че така ще бъде и с третата. Книгата се доставя от автора Л. Лулчев, кв. Изгрев, София, или от книжарница „Братство“, Севлиево. Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си.
Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права. Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме. Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г.
към текста >>

Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството.
И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр.
към текста >>

Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания.
и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
към текста >>

Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание.
Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг. Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството. За мнозина това е тъмна мисъл. Те ще се усмихнат и запитат: „как тъй? “ Ще разясня всичко с доказателствата на най-великия философ на новото време — Кант. Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание. „Нещото в себе си“ не може да бъде в зависимост от тях. Но що е „нещото в себе си“ ? Това е волята. Волята е, която твори всичко. „А материята — това е видимата воля“, говори Шопенхауер.
към текста >>

Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота.
Болшинството при съвременното материалистично образование трябва да счита окултистът за фантазьор и мечтател. При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев.
към текста >>

Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието.
Един пример. Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно.
към текста >>

Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени.
Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото.
към текста >>

Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието.
Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности.
към текста >>

Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности.
Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса.
към текста >>

Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“.
Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната?
към текста >>

За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична.
Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от староиндийско време до днес. Поради потъване на съзнанието все повече и повече в материята, изгубва се ясновидството, а също така и окултната власт над природните сили. Но затова пък съзнанието става все по-ясно и умът все по-силен. Петата епоха се разпада на 7 култури, които са: 1) старо-индийска, 2) старо-персийска, 3) египетско-асирио-вавилонска, 4) гръдко-римска, 5) съвременната култура, 6 и 7) още ги няма. Като изучим историята на човечеството от старо-индийско време насам, наистина не можем да не се изпълним с учудване пред тази смяна на културите: пламва с всичкия си блясък древната индийска култура и пръска лъчи във всички известни тогаз части на света.
към текста >>

Поради потъване на съзнанието все повече и повече в материята, изгубва се ясновидството, а също така и окултната власт над природните сили.
Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от староиндийско време до днес. Поради потъване на съзнанието все повече и повече в материята, изгубва се ясновидството, а също така и окултната власт над природните сили. Но затова пък съзнанието става все по-ясно и умът все по-силен. Петата епоха се разпада на 7 култури, които са: 1) старо-индийска, 2) старо-персийска, 3) египетско-асирио-вавилонска, 4) гръдко-римска, 5) съвременната култура, 6 и 7) още ги няма. Като изучим историята на човечеството от старо-индийско време насам, наистина не можем да не се изпълним с учудване пред тази смяна на културите: пламва с всичкия си блясък древната индийска култура и пръска лъчи във всички известни тогаз части на света. Тогаз Индия е трябвало да се счита като фокус на човешкия гений; но ето че полека-лека пламъкът отслабва и най-сетне угасва, но затова пък в едно до тогаз съвсем неизвестно место, именно в Иран, блясва нова цивилизация, съвсем различна от предидещата. Но и тя щом достигне до своя апогей, отпада, за да блесне с пълен блясък цивилизацията на стария Египет, Асирия и Вавилон.
към текста >>

Но затова пък съзнанието става все по-ясно и умът все по-силен.
Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от староиндийско време до днес. Поради потъване на съзнанието все повече и повече в материята, изгубва се ясновидството, а също така и окултната власт над природните сили. Но затова пък съзнанието става все по-ясно и умът все по-силен. Петата епоха се разпада на 7 култури, които са: 1) старо-индийска, 2) старо-персийска, 3) египетско-асирио-вавилонска, 4) гръдко-римска, 5) съвременната култура, 6 и 7) още ги няма. Като изучим историята на човечеството от старо-индийско време насам, наистина не можем да не се изпълним с учудване пред тази смяна на културите: пламва с всичкия си блясък древната индийска култура и пръска лъчи във всички известни тогаз части на света. Тогаз Индия е трябвало да се счита като фокус на човешкия гений; но ето че полека-лека пламъкът отслабва и най-сетне угасва, но затова пък в едно до тогаз съвсем неизвестно место, именно в Иран, блясва нова цивилизация, съвсем различна от предидещата. Но и тя щом достигне до своя апогей, отпада, за да блесне с пълен блясък цивилизацията на стария Египет, Асирия и Вавилон. Целият по-събуден тогавашен свят с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал.
към текста >>

Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото.
Целият по-събуден тогавашен свят с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал. Но и тя най-после изгасва и мястото, дето е цъфтяла великата вавилонска цивилизация, сега е покрито с писъка на пустините. Тогаз пред изумения зрител пламва атинската цивилизация, а после и римската, но скоро фокусът на човечеството се пренася на север от Рим, — в тези земи, дето, според старите римляни, живеели „варвари“. Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна. Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото. Но тук не е думата за сегашната индийска култура, но за тази, която е съществувала преди множество хиляди години в Индия. Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено. Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове.
към текста >>

Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено.
Тогаз пред изумения зрител пламва атинската цивилизация, а после и римската, но скоро фокусът на човечеството се пренася на север от Рим, — в тези земи, дето, според старите римляни, живеели „варвари“. Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна. Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото. Но тук не е думата за сегашната индийска култура, но за тази, която е съществувала преди множество хиляди години в Индия. Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено. Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот.
към текста >>

Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството.
Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна. Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото. Но тук не е думата за сегашната индийска култура, но за тази, която е съществувала преди множество хиляди години в Индия. Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено. Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят.
към текста >>

Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес.
Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята.
към текста >>

Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята?
и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството.
към текста >>

Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека.
Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре.
към текста >>

Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят.
Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава.
към текста >>

А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието?
Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава. Днес в училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака.
към текста >>

И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството.
Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса. Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси.
към текста >>

След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности.
Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса. Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода.
към текста >>

Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности.
Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса. Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото. Сега да не мислим, че и в бъдещето заедно с достигането на по-високи степени на развитие, хората ще стават все по-еднакви. Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим.
към текста >>

Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“.
Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“. ________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се убеди по научен, експериментален път. По това ще има статия след няколко броя за едно общо предварително ориентиране. В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум.
Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия.
към текста >>

Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята.
Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята. По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала.
към текста >>

На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието.
Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно. Който се качва на върха, на възвишението на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си. На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога.
към текста >>

Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , .
Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос.
към текста >>

Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан).
Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него.
към текста >>

Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието.
Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ).
към текста >>

Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него.
Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°. Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект). Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ).
към текста >>

Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание.
Кеюгебридж е заобиколено от пространни дъбови гори, през които имаше да езда доста дълго. Високите величествени дървета хвърляха дълги сенки и клонете шумоляха тъй тихо, че човек трябваше повече да чувства, отколкото да слуша. Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в мисли, аз отпуснах юздата на коня си, който пристъпяше полека. Аз се възхищавах от вълшебното смешение на боите, което идеше от лъчите на захождащото слънце, когато тези лъчи проникваха през гъстата тъмнозелена шума и като че запалваха краищата на листата. Внезапен шум, който се дочу из храсталака, ме стресна в мечтанията ми. Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание. Едва си отворих още веднъж очите и ми се стори невероятно, като на сън, че видех наведен над мен един от избягалите престъпници, но след това гъста тъмнина обви душата ми. Трябва да е било късно през нощта, когато съзнанието ми се повърна. Отворих си очите и видех над себе си, на дълбоко синьото небе ослепителната пълна месечина. Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани. Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми.
към текста >>

Трябва да е било късно през нощта, когато съзнанието ми се повърна.
Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в мисли, аз отпуснах юздата на коня си, който пристъпяше полека. Аз се възхищавах от вълшебното смешение на боите, което идеше от лъчите на захождащото слънце, когато тези лъчи проникваха през гъстата тъмнозелена шума и като че запалваха краищата на листата. Внезапен шум, който се дочу из храсталака, ме стресна в мечтанията ми. Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание. Едва си отворих още веднъж очите и ми се стори невероятно, като на сън, че видех наведен над мен един от избягалите престъпници, но след това гъста тъмнина обви душата ми. Трябва да е било късно през нощта, когато съзнанието ми се повърна. Отворих си очите и видех над себе си, на дълбоко синьото небе ослепителната пълна месечина. Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани. Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми. Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . .
към текста >>

Аз почти изгубих пак съзнание.
Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани. Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми. Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . . Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете. Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък! Изтръпнал в ужас, но стоях мирно, обаче не за дълго. Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх. А релсите, релсите!
към текста >>

Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание.
Страшната нощна тишина от минута на минута отстъпваше все повече пред още по-страшния, шеметен тътнеж на трясъка и ехтенето, на тропането и пръхтенето на локомотива, който се приближаваше с бясната бързина па американските влакове. Още хиляда крачки, още петстотин, всички страхотии на ада се струпаха върху ми, но нито една мускулна нишка не трепна у мене, аз лежах като вкаменен. Опитах се да извикам, сам не можах да чуя собствения си глас, как да го чуят хората от влака? Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата. Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“. Лекарят замълча.
към текста >>

вечерта тя загубила съзнание и в същия час годеникът й.
А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала. Едно младо момиче от поменатото място Miss Clara Hayward се разболяло съвсем внезапно. В 9 ч. вечерта тя загубила съзнание и в същия час годеникът й. който свирил с барабан в един театрален оркестър в Iork, имал нещастието да изтърве инструмента от ръцете си. При това, голям страх и смущение обзели младия човек, но той приписал това на изпущането на барабана, което всяло смут в представлението. На следния ден Mr. Underwood, който прекарал неспокойно нощта, получил съобщение за внезапната смърт на своята годеница, с която го свързвала най-гореща любов. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм.
към текста >>

И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос.
Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания.
към текста >>

По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време.
Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината. Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време. Външните му телесни способности продължавали да бъдат в нормалното си състояние. Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно тяло, той естествено знаял, какво става на полето, което отговаря на това тяло. Той се оженил в 1594 г. за дъщерята на един търговец и имал от нея четири сина. Когато станал на двадесет и пет години, в 1600 г., бил удостоен с второ божествено осветляване.
към текста >>

Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“.
Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование.
към текста >>

Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването.
IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот.
към текста >>

„Съзнание“, орган на българския учителски съюз.
Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха. Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“. Заключение От в. „Съзнание“, орган на българския учителски съюз. брой 13. от 20 декември 1919. година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“.
към текста >>

Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците.
Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати. Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият. Намираме се в началото на един духовен подем. Иде една мощна духовна вълна. И никой не може да спре това духовно събуждане на човечеството, както никой не може да върне водите на Дунав към изворите му в Шварцвалд.
към текста >>

Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи.
Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли!
към текста >>

Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий.
На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани. Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото. Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е. вместо едно първоначално вещество ние констатираме голямо количество елементи. Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго.
към текста >>

Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност.
Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж.
към текста >>

Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви.
и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец. При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност.
към текста >>

Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса.
Трябва да бъде изследвано от нас, окултистите, в какво се състои тоя дух на растенията и лекарствата, дали той е идентичен с аурата и как действа той върху нервите. С тия изследвания медицината ще стане една област от научния окултизъм. АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. ПЛАНЕТИТЕ (Продължение от кн. IX). Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса. Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята ().
към текста >>

Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност.
Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята (). Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти.
към текста >>

Бях в съвършено бодро съзнание, както и във време на току що прекараното преживяване.
Аз се намерих застанал сам в празната стая. С любопитство разгледах кабинета си. но нищо необикновено пито се виждаше. нито се чуваше, освен тракането на часовника. Аз владеех всичките свои способности. Бях в съвършено бодро съзнание, както и във време на току що прекараното преживяване. Като се върнах към канапето си, аз чух във въздуха слаб, трясък. След това отново се възцари мълчанието. Разбрах, че съм имал видение. Учените биха ме считали за жертва на халюцинация, но аз зная. че бях свидетел на естествено явление.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
Разни вести. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум?
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

(Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години.
Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James).
към текста >>

Съзнанието се отваря е висши светове.
Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка. Второ раждане: три „вериги“ отърсени. 2-ра Стъпка. Съзнанието се отваря е висши светове. 3-та Стъпка. Познаване единството с Върховния. Две „вериги“ се отърсват. Скъсване на всички лични връзки. 4-та Стъпка.
към текста >>

Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката.
В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена.
към текста >>

му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят.
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние.
към текста >>

Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции.
и пр. Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на гръцкия народ. Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на гръцкия гений. Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята. Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда . . .
към текста >>

Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи.
Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят.
към текста >>

Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент.
Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
към текста >>

Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание.
Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото. Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение.
към текста >>

Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот.
силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот. Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили.
към текста >>

Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството.
Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество.
към текста >>

Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание.
Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек.
към текста >>

Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции.
Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо.
към текста >>

Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас.
Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили.
към текста >>

Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните.
Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях.
към текста >>

Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях.
Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет.
към текста >>

Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора.
Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света?
към текста >>

Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет.
Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата.
към текста >>

Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас.
Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората.
към текста >>

Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е.
За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света.
към текста >>

Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия.
Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията.
към текста >>

Такова е космическото значение на символа на Изток.
В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна. * * * Най-близкият нам и най-разпространеният символ, който е съществувал във всички древни религии на Изтока, това е символът на кръста.
към текста >>

Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност.
Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан. Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела интуитивните внушения на жената. Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни мисли.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен на развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят! Жената днес притежава и упражнява повече мощ, отколкото самата тя подозира. Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност. Дареният възприема, без да подозира, че това е тя, която го дарява, и тя дава, без да знае нещо за своя дар. Това, което назовават нейни „празни мисли“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж на въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето на действителността. Една истина е, че ценни идеи могат мълчаливо. без да бъде разменена нито една дума, да бъдат раздадени. Още повече за съжаление е.
към текста >>

Защото по такъв начин н;;е съзнателно прахосваме високото благо, което безкрайното съзнание остава да тече през нас.
Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата. Всеки трябва самичък да си извоюва правдата. Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност. Не я ли съзират, не трябва и да даваме, докато не се научат да я виждат. Продължаваме ли да даваме, когато нашите дарове не се зачитат, ние сме по-големи прегрешители! Защото по такъв начин н;;е съзнателно прахосваме високото благо, което безкрайното съзнание остава да тече през нас. Симпатията е сила. Ако един превъзхождащ дух мисли много за един нискостоящ човек, той му отправя един ток от мощ, вдъхновение и енергия. Но тъй като той не получава обратно същото, той бива повреждан телом и духом. Той дава злато, а получава желязо. По-нискостоящият интелект, който, значи, се храни подобно на вампир, е способен да абсорбира в себе си само една част от високия дар, тази именно, която още попада в неговата духовна сфера, а остатъкът е загубен без всякаква полза.
към текста >>

Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма.
Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав. Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма. Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали! Всички погрешни мнения не могат да ни се открият отведнъж. Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре.
към текста >>

Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце.
Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре. Тогава то е едно окончателно разбиране! Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме!
към текста >>

Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме!
Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение.
към текста >>

Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика!
Затова трябва да бъдем предпазливи в начина, по-който поемаме товара и грижите на другите върху себе си. Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта.
към текста >>

Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие.
В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава. Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие. Има два вида хора, които мълчат: едните защото няма какво да кажат, а другите, защото пълнотата, която обитава в тях, не намира никакъв израз. Благодатта трябва да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз. Като детето — бозайниче, и ние, веднъж във връзка с Бога, трябва да мълчим и да сучем божественото мляко, а след това в сладка дрямка да асимилираме тази храна, и тъй да растем. Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш?
към текста >>

Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката.
Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието. Най-после не трябва да се допуска, да навиква детето на много ядене, защото това е често причината, която води към лакомството. Ние сега ще дойдем до най-осъдителния порок, който може да има едно дете, а именно страстта да присвоява чуждото. Тъкмо това е едно качество, което е твърде изгодно на детето, защото онова дете в къщи е един роден лош комунист, комуто действително липсва схващането за мое и твое. То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии. Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен. Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии. Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти.
към текста >>

коренът на носа, или нокътната фаланга на палеца) представлява волята, самообладанието, съзнанието на дълга.
Такава е утайката на дъното на вазата. ГЛАВА VII. Носът в неговите подробности Според казаното в предходната глава, носът се дели, следователно, на три различни части: 1) връхна (горна) част или корен на носа, 2) средна част или гръб на носа и 3) долна част. Тия три части отговарят тъждествено на същите части у палеца“: 1) първата нокътна става, 2) втората става и 3) третата става или хълм на Венера. Първата част (т. е. коренът на носа, или нокътната фаланга на палеца) представлява волята, самообладанието, съзнанието на дълга. Тая част се нарича психична (духовна). Втората част (т. е. гърбат на носа, или втората става на палеца) представлява: интелигентността, съждението, учеността. Тая втора част се нарича философска. Най-сетне, третата част (т. е.
към текста >>

Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината!
който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго. Нищо не доказва, прочее, че тия две форми на субстанцията не са винаги съединени една в друга. Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка?
към текста >>

Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие.
към текста >>

21: „тези, които са достигнали до съзнанието на най-възвишените души, изпълнени с мъдрост и намирайки я в съединението с душата, в съвършена хармония със своето вътрешно аз познавайки я в сърцето, лишени от егоизъм и забелязвайки я в всяко проявление в света, намерили мир.
мъж, който достигнал свързване с Бога. Поетът пише в „Sachana“ стр. 3: „пред себе си имах за пример своят баща, който живя дълъг живот в истинско съединение с Бога, незабравяйки задълженията си към света и запазвайки интерес за човешките неща“. Кои са били „ришите“? Плетат казва на стр. 21: „тези, които са достигнали до съзнанието на най-възвишените души, изпълнени с мъдрост и намирайки я в съединението с душата, в съвършена хармония със своето вътрешно аз познавайки я в сърцето, лишени от егоизъм и забелязвайки я в всяко проявление в света, намерили мир. Ришите били онези, които достигнали най-съвършеният Бог в всяко отношение, намерили постоянен мир, съединили се с всичко и влезли в живота на Всемира“. Понеже Рабиндранат Тагор е син на риши, ясно е от това. че сам е, най-малкото, йоги, който, обаче, е на най-високата степен на тази цел, понеже още не я е достигнал. Рабиндранат Тагор има в своята личност всички външни белези на йоги. От неговата личност направо грее спиритуалистична светлина.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта.
Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят. Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта. Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея.
към текста >>

Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват.
А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение. Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят. Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички. * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . .
към текста >>

Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече.
Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение. Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят. Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички. * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . . Но Ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете — докат укрепне, порасте. . .
към текста >>

Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
към текста >>

По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
към текста >>

По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог.
Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е.
към текста >>

По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени.
* Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще?
към текста >>

До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е.
По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е.
към текста >>

Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките.
към текста >>

До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е.
всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди.
към текста >>

* Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават.
към текста >>

Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно.
в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят.
към текста >>

издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека.
Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог.
към текста >>

Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята.
Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е.
към текста >>

Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята.
а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог.
към текста >>

Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята.
Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог. Л. Р.
към текста >>

Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот?
От какво произлиза това? От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос. 12. Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология? Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13. Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16.
към текста >>

Може ли плътското съзнание да направи това?
Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35. Що значи да бъдеш Христос? То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога. 36. Може ли плътското съзнание да направи това? Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание? То трябва да се роди изново. 38. Какво е естеството на новорождението? То значи да се съблече старият човек от своите мисли и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа на Този, който го е сътворил. 39.
към текста >>

В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание?
Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35. Що значи да бъдеш Христос? То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога. 36. Може ли плътското съзнание да направи това? Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание? То трябва да се роди изново. 38. Какво е естеството на новорождението? То значи да се съблече старият човек от своите мисли и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа на Този, който го е сътворил. 39. Може ли да бъде некой Христос, ако нарушава принципите на честността и справедливостта? Не може. 40.
към текста >>

Адам — плътското или смъртно съзнание. 62.
Що е истина? Истината е прилагане на правилни и добри мисли. 60. Що е заблуждение? Заблуждение е лъжливи мисли. 61. Кое изразява сбора от човешки заблуждения? Адам — плътското или смъртно съзнание. 62. Кое изразява сбора от истина? Христос — духовният човек. 63. Как може човечеството да се роди изново? „Както в Адам (заблуждението) всички умряха, така трябва в Христа (истината) всички да бъдат живи“. 64. Кой и какво беше Исус Христос?
към текста >>

То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71.
Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71. По какъв начин ние трябва да се уподобим на него и да го следваме? По всякакъв начин. 72. Каза ли той, че нашата сила може да достигне неговата? Той каза това, и нещо по-вече. 73. Каза ли той, че ние можем да бъдем по-силни от него?
към текста >>

Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78.
Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си?
към текста >>

То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81.
Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си? То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква? Не. 82. Какво основа той? Той основа едно духовно царство, в което царува любовта. 83. Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца?
към текста >>

Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93.
Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм? Егоизъм е самоубийство. 92. Защо е самоубийство? Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93. Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95. Защо не?
към текста >>

Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух.
Къде лежи заблуждението в разрушителната система на психологията? В учението за индивидуални, отделни от Бога души. 100. Няма ли различни души? Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо?
към текста >>

Той може да развие едно по-висше съзнание. 103.
Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106.
към текста >>

Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105.
Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената.
към текста >>

Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106.
Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух.
към текста >>

безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване.
Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа. Но нека видим, със същия автор, какво става с тия болести: „Там, дето мозъчната повреда е тежка и дето паметта за думите е дълбоко засегната, едно силно възбуждане, напр. едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги.
към текста >>

Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет .
Ако споменат не би бил складиран в мозъка, тогава къде се пази? Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба.
към текста >>

Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае.
Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя.
към текста >>

Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба.
Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея.
към текста >>

Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди.
Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея. Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка.
към текста >>

Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита.
Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея. Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка. Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни.
към текста >>

Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част.
Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис? Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи.
към текста >>

Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта.
Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис? Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи.
към текста >>

Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи.
Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени.
към текста >>

Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме?
Вие виждате и действате в цвета, с който сте във връзка със съответните трептения. Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него. Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване. Чрез неговата мощ на действие върху различните течения духът може да привлече към себе си всичко, което желае. Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме? “ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно. Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува.
към текста >>

Съсредоточете се върху жълтото космическо течение.
Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува. Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се измисли от ума за това, което не съществува във вселената. Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята. Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“.
към текста >>

Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира.
Желанието за лични блага, за отличия и издигания се оприличава на есенната зеленина с един твърде ясен нюанс, във всеки случай по- малко тъмен от стъклено-зеления. Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение.
към текста >>

След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение.
Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения.
към текста >>

Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието.
Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг.
към текста >>

Никое от тия същества не допуща, че, като е било несъзнателно свързано чрез концентрацията си с синьото космическо течение, е получило драгоценностите, които са натрупани в него.
Всяко вдъхновение, в каквото направление на мисълта и да е, се дължи на прилива на това синьо течение, макар че хората през повечето време да са несъзнателни към него. Артистите от всеки род превишават в своите реализации, обикновените схващания на техния ум чрез вътрешната работа, наречена вдъхновение, но действителният източник на вдъхновението бил ли е някога разбран и обяснен? Един вярва, че дължи на душата на заминалата си жена пламенните стихове, които са го направили прочут. Друг пък мисли, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила. Душата на музиканта трепти от една мелодия, която само той е могъл да чуе, и казва ви тихо, че е възпроизвел със своите слаби средства такива небесни симфонии, каквито никой до тогава не е чул на земята. Никое от тия същества не допуща, че, като е било несъзнателно свързано чрез концентрацията си с синьото космическо течение, е получило драгоценностите, които са натрупани в него. Да предположим, че бихте поискали да изучите музиката, тогава синьото (индиго) подтечение е това, с което трябва да се свържете. Всичките велики композитори са черпили от него своето вдъхновение и, според тяхната способност за асимилация, тази „музика на висшите сфери“ ги е направила повече или по-малко знаменити. Музикалното течение върви от тъмното синьо (индиго) към небесното синьо, но досега никой не е бил способен да достигне най-възвишеното подтечение, никой не е съумял да пробуди звуковете, които са заспали там. Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие.
към текста >>

За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме.
Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел?
към текста >>

Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание.
Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака. Всяка къща застъпва определено поле на дейност, чрез което азът се стреми да придобие своя опит, и това поле на дейност седи в най-тясна връзка със знака, който къщата представя. Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност. Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата. И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния.
към текста >>

Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието.
Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата. И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля.
към текста >>

На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук.
по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV).
към текста >>

IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява ().
Той начева да дири и рови, докле намери какво-годе разрешение, което да го задоволи. Оня, който има в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини! За по-лесно разглеждане ние можем подраздели домовете на четири групи от по три, а именно: A. I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек. I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си. IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява (). В тази къща ще дирим вдъхновение, — възвишено мислене. B. Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. ().
към текста >>

в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под.
се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н. слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В. ми беше много тъжно и тежко и решихме да се преместим“.
към текста >>

Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал.
Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н. слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В. ми беше много тъжно и тежко и решихме да се преместим“. До тук ми разказа приятелят ми Ч.
към текста >>

С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване.
Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват. Ние, обаче, макар белетристичният отдел на списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ на мислите, чувствата и копнежите, изразени в поезията на г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3. Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници. С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка. В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен. 4. Четвърто намерение, от А.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността. Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
към текста >>

Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение.
Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк. Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн (Продължение от год. II, кн. 10-а и край). Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.
към текста >>

Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава.
А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога. Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост. Бъди верен на себе си и на Божия глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение заповед за всички хора от тази. Чрез тази вяра в себе си, а не в книги, учители, институти, се достига до висшата мъдрост. Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто. „Мъдростта е познание на Бога“.
към текста >>

Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън.
От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“.
към текста >>

Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир.
„Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир.
към текста >>

Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него.
Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас.
към текста >>

Трябва да се констатира, че медиумът, г-ца Офелия Коралес, притежавала изключителна сила: нито един път във време на сеансите тя не е паднала в транс, а е запазила пълно съзнание и свобода на движенията си.
Би казал човек, че това е жена „от плът и кости“. Изглежда като че ли има прилика между Мери Браун н медиума г-ца Офелия. Другото клише представлява същото видение пак седнало на стол до пианото, като сложило лявата си ръка на колените си, а дясната върху клавишите. През всичкото време на тия фотографски снимки, присъстващите са се допирали до Мери Браун и чували са я да говори. След опитите, когато видението се изгубило, вратата на залата били отключени. Трябва да се констатира, че медиумът, г-ца Офелия Коралес, притежавала изключителна сила: нито един път във време на сеансите тя не е паднала в транс, а е запазила пълно съзнание и свобода на движенията си. В една от следните книжки ще изложим успехите на французкия офицер, комендант Дарже, с няколко фотографии, които той е направил. За тях отчасти пише и Феерхов в статията „Психография“ (год. II, кн. IV на Всемирна Летопис). Работите на Дарже, за които той е направил многобройни съобщения във французката академия на науките, са признати от всички за изходна точка в опитите по трансцеденталната фотография.
към текста >>

От разни лектори били държани следните сказки: „Психология на съждението“, „Днешното философско съзнание и окултизмът“' „Природопознание и духопознание“, „Съвременното духовно съзнание“, „Задачите на окултизма спрямо науката и живота.“ За конференцията дошли студенти от Франкфурт, Гисен, Марбург, Хайделберг и Вюрцбург.
Студентска конференция в Дармщат Тя е траяла от 25 до 30 юли 1921 година. Д-р Рудолф Щайнер и Д-р Александър Стракош говорили на тема: Историята на архитектурата и на отделните технични клонове. Окултизмът хвърля голяма светлина както върху другите изкуства, така и върху архитектурното изкуство. Интересно е да се изучи връзката между архитектурата и съответната културна епоха от окултно гледище. Д-р Щайнер е говорил много пъти върху окултните основи на архитектурата. От разни лектори били държани следните сказки: „Психология на съждението“, „Днешното философско съзнание и окултизмът“' „Природопознание и духопознание“, „Съвременното духовно съзнание“, „Задачите на окултизма спрямо науката и живота.“ За конференцията дошли студенти от Франкфурт, Гисен, Марбург, Хайделберг и Вюрцбург. Летен курс в Гьотеанум Той е траял от 21 до 27 август 1921 година. Д-р Рудолф Щайнер говорил на тема: „Окултизмът и науката за човека“ и „Окултизмът като морален импулс и социален деятел“ Било говорено и на следните теми: „Исторически основи на естествознанието“ от Д-р Ернест Блюмел. „Грешки на днешното естествознание“ от същия. „Обща характеристика на окултизма“ — от Д-р Е. Врееде. „Швейцарски икономически проблеми“ — Арнолд Ум.
към текста >>

Д р Унгер, Карл Щокмайер, Д-р Щайн говорили на тема: „Обосновка на антропософията от съвременното философско съзнание.“ На 9.
На 6 март д-р Щайнер, д-р по медицина Колиско, д-р по медицина Хуземан, проф. Д р О. Рйомер говорили на тема: „Органическите естествени науки и медицината. Пътят на антропософското човекопознание в биологията и медицината“. На 7 март Д-р Щайнер. Д р Унгер, Карл Щокмайер, Д-р Щайн говорили на тема: „Обосновка на антропософията от съвременното философско съзнание.“ На 9. март било говорено върху социални въпроси На 10 март Д-р Щайнер, Бек, Д-р Рителмайер, Д-р Гайер говорили на тема: „Упадъка на религията в днешното богословие и новатата обосновка чрез окултизма (антронософията)“. На 11 март Д-р Щайнер, проф. Д-р Бек, Д-р Шуберт и Д-р Хан говорили на тема: „От мъртвото към живото езикознание“. Вън от това е имало и други сказки: „Хармонизиране на наука, изкуство и религия чрез антропософията“ (Д-р Щайнер); „Научният характер на антропософията“ (Д-р Щайнер); „Окултизъм (антропософия) и психология“ (Д-р Унгер): „Нови пътища за разглеждане на музикалните проблеми от окултно гледище“ (Д-р Швебги). Били изпълнени и евритмични упражнения.
към текста >>

Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта.
Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да. се избегнат безполезно продължените страдания. В случаите, когато трептенията на една част от тялото са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията на ефекти- раната част. Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г.
към текста >>

Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот.
Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал.
към текста >>

Това е всемирното съзнание.
Истините, които ще ви кажа сега, са една малка част от ония, които трябва да знаете. Останалото може да прочетете в литературата по предмета“. След туй той изказа положението, че светът не се състои само в това, което узнаваме с нашите пет чувства. А онова, което не виждаме, не можем да отричаме a priori, като несъществуващо, както рибата, която плува във водата и вижда само подводната част на кораба, не може да отрича онова, което знаем, а именно, другата част на кораба, в която има хора, машини, стоки и пр. Всичко е проникнато от една „сила“, от едно „лице“, от един „величествен ум“, които управлява света. Това е всемирното съзнание. Всичко се трансформира, минава от една форма в друга. Това е превъплътяването (прераждането). Целта на всяко живо същество, даже и на минерала, е да достигне съвършенство, както е казал Христос: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса“. В пътя на това съвършенство, следов. ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение.
Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора.
към текста >>

Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове.
Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си и неприятелите си.
към текста >>

За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6.
Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са.
към текста >>

Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11.
В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9. Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е.
към текста >>

Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13.
Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина.
към текста >>

Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци.
И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване.
към текста >>

В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват.
Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания.
към текста >>

Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване.
Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания. Това е да бъдеш. Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща.
към текста >>

Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона.
. . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ.
към текста >>

Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“.
Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява!
към текста >>

Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа.
В същия ден, когато разбойниците Масони убиха лекаря Маласплна, в Коста, чичо ми Коста Микел-Анджело, който е още жив, а тогава (1850 г. ) бе ученик в Бастийския лицей, почувства като че ли е стегнат от некакво невидимо стегало, което унищожаваше всичките му движения. Бабата по майка на чичо ми бе сестра на лекаря Маласпина (писмо № 2230). От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката. Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля. Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека. Времето не е това, което изглежда.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание.
Докторът остана сам. Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея. А при това, положението му се влошаваше от час на час. Той гореше, като в огън; остри болки измъчваха гърдите му, дишането му беше тежко и на минути му се струваше, че се задушва. Въпреки оживителното питие, което беше до него, той чувстваше още по- мъчителна жажда. Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание. Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората. Изведнъж горчиво съжаление сви сърцето на Ралфа. Той почти не бе опитал живота. Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха.
към текста >>

Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за минута изгуби съзнание. II.
Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше. Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за минута изгуби съзнание. II. Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат. С ужас той видя, или така му се стори, че вижда, като че ли от ръцете и гърдите му се издигаше черна пара. Страшна мъка и безумен ужас го обхванаха пред разрушението. Той искаше да вземе чашата, но не можеше да си вдигне ръката. Той много се за бави.
към текста >>

Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже.
Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване. Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина. Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му. Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа на непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето на тялото му. Еликсирът, наистина, подейства така, както бе предсказал Нарайяна, тъй като Ралф се чувстваше тъй силен и здрав, както никога.
към текста >>

Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя.
Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои. Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят.
към текста >>

Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи).
Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др.
към текста >>

Опитах се да го докарам в съзнание.
Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати спокойно ръце, като да бе заспал в един фотьойл. От хазяйката му разбрах, че тя е нова — нейната сестра е отишла временно в Лондон, че тя я замества и много се е уплашила, като е видела г-на Мирл в това състояние. Та се опитала да го свести с общоупотребителните средства, но когато не сполучила, пратила да ме викат. Хванах ръката му. Пулсът му биеше спокойно, макар и бавно. Опитах се да го докарам в съзнание. Това не сполучих. Пръв път в моята лекарска практика, човек, тъй малко на вид безнадежден, се противопоставяше на всичките ми похвати да оживее. Това ме зачуди и заинтересува. Най-после, той бавно дойде на себе си и, както винаги в такива случаи, неговия мътен поглед не може ще да различи околните. Скоро, обаче, той позна новата си хазяйка и й махна с ръка да излезе извън, а на мен, след като ме изгледа по-внимателно, зададе само на късо въпроса: — Доктор?
към текста >>

— Различно, от минути до часове... — Странно, казах аз.· — И никой не може да ме докара в съзнание.
— Какво искате да ви кажа? . . . ах исках да ви разпитам по право, често ли ви се случва? — Да, достатъчно, по някога през ден, понякога по-рядко или по-често.·. . — И по колко трае? — Различно, от минути до часове... — Странно, казах аз.· — И никой не може да ме докара в съзнание. — Опитах, признах се аз. — Напразно, нали? — Почти. И от кога е започнало? — От години, десетки години .
към текста >>

Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица.
А що е е едното, второто и третото? Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували. Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък. Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица. Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах. Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние. Но нещо по-странно — аз именно се виждах в същия вид, както онзи пълен господин, който се бе фотографирал заедно с Дик! Ето защо аз така много бях развълнуван. Разбирате ли какво значеше това?
към текста >>

Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност.
Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества.
към текста >>

Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота.
Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“.
към текста >>

Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят.
С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза. Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени. Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем. Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд. Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие. Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение. Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“. Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат.
към текста >>

Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона.
Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви.
към текста >>

Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие.
Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви. Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й. Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си. Недейте слуша внушенията на обективния си ум, а щом веднъж сте решили вашето създание, настоявайте до край. Трето правило·, една положителна молба дава по-добри резултати, отколкото едно оплакване или една жалба. Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително.
към текста >>

Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен.
Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота.
към текста >>

г., майка ми се помина, в безсъзнание, само след три дневно боледуване, както и г-жа А. С.
На 14 април 1911 г., моя рожден ден, тя се разболя, а пък аз, два дни по-рано, сънувах, че бяха ми изпадали всички зъби. Казах този сън на майка си и тя ми отговори“ако зъбите ти са паднали без кръв, ще имаш някоя материална загуба, но ако е имало кръв, ще умре някой от най-близките ти“. Наистина, аз бях сънувал, че зъбите ми паднаха с кръв. Три деня по-после, т. е. на 17 април с. г., майка ми се помина, в безсъзнание, само след три дневно боледуване, както и г-жа А. С. Следователно, сънят на майка ми и моя се изпълниха. с. Красно-село (софийско). Съобщава: Георги К. (абонат на „Всем. Летопис“) Невидимите покровители.
към текста >>

Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг.
net, 4) „Physical and Mental Efficiency“ (физическзта и умствена дейност), by James P. Scott. 3 s. 6 d. net и др. За съжаление, нови книги с окултно съдържание на български не са издадени. Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг. От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв.
към текста >>

Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год.
net и др. За съжаление, нови книги с окултно съдържание на български не са издадени. Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг. От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
към текста >>

Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща.
Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила. Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние.
Всяко насилие, всяко потисничество и всеки грабеж са осъдени. Нека се напуснат тия илюзии, че народите може да се управляват с насилие. Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си. Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си. Тоя блуден син е човечеството на материалистичния мироглед, на потисничеството, експлоатацията и робството. Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние. Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е. който е прахосал своя капитал от светли идеи и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните. Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие.
към текста >>

С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата.
Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден. Достатъчно е да вземем само „Мъртвите души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена. И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата. С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата. Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение.
към текста >>

Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове.
Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи.
към текста >>

Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената.
Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива. Те се стараят да докажат, че животът е продукт на някакъв особен род движение на мъртвата материя. Веданта, наопаки, учи, че всичките явления на вселената са се развили от вечната енергия, която се съдържа в праната. Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената. Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата. Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле.
към текста >>

Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало.
Веданта, наопаки, учи, че всичките явления на вселената са се развили от вечната енергия, която се съдържа в праната. Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената. Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата. Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле. Праната възбужда движението в молекулите на клетките на зародиша и започва да строи организма според заложения в зародиша план, да прави поправки, да обновява износените части и да произвежда нови отделности, продължавайки така съществуването на рода. Праната се явява като причина на цялата дейност на протоплазмата както в най-мъничките живи организми, така и в най-развития организъм — човека. Праната е тясно свързана с цялата дейност на ума, т. е. управлява цялата разумна и съзнателна дейност на организма, проявявана от него на всичките стъпала на еволюцията му, начиная от зародиша.
към текста >>

Всичко това като че ли ще се яви върху полето на съзнанието му и той всичко ще си спомни и види.
Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и издишването, ще бъде правилно. Затуй и йогите, като желаят да подчинят на себе си нервните центрове, преди всичко се стараят да добият контрол върху центъра, който управлява дишането. . „Науката за дишането“ твърди, че чрез регулиране на дишането може да се управлява движението на белите дробове и на всички функции на нервната система. Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ. Ако човек съумее да пробуди умствените сили, които сега са в скрито състояние, в подсъзнателната област на ума, той ще добие възможност да се възползва от опита на всичките си предходни въплъщения, от всичките впечатления, събрани през миналите си животи. Всичко това като че ли ще се яви върху полето на съзнанието му и той всичко ще си спомни и види. Йогите казват, че повечето хора дишат съвсем неправилно и че има голяма разлика в дишането на различните хора. Причините на това неправилно дишане са твърде разнообразни и многобройни. Ненормалната храна, възбудителните напитки, страхът, болезненото състояние, скръбта, тъгата, нервното възбуждане, страстите, безпокойството — всичко това разстройва и нарушава правилното дишане. Вълненията не действат непосредствено на дишането, но му влияят косвено, като причиняват ненормална дейност на праната, отразявайки се отначало на нервните центрове, а после и на движението на гръдния кош, което, като става неправилно, докарва неправилно дишане. По тоя начин неправилното дишане служи като външен знак за ненормалната дейност на нервните центрове на гръбначния мозък.
към текста >>

Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства.
Йогите казват, че повечето хора дишат съвсем неправилно и че има голяма разлика в дишането на различните хора. Причините на това неправилно дишане са твърде разнообразни и многобройни. Ненормалната храна, възбудителните напитки, страхът, болезненото състояние, скръбта, тъгата, нервното възбуждане, страстите, безпокойството — всичко това разстройва и нарушава правилното дишане. Вълненията не действат непосредствено на дишането, но му влияят косвено, като причиняват ненормална дейност на праната, отразявайки се отначало на нервните центрове, а после и на движението на гръдния кош, което, като става неправилно, докарва неправилно дишане. По тоя начин неправилното дишане служи като външен знак за ненормалната дейност на нервните центрове на гръбначния мозък. Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства. Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове. Дейността на дишането и на нервните центрове всякога е неразривно свързана една с друга. Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание на изучаването на „науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво тяло и здрав ум. Главната роля на йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото тяло и цялата вселена, са съвсем еднакви. Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система.
към текста >>

Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека.
После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост. Дървото със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави. Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик. Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека. Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно. Тая земя се намира далеч зад моретатата. Язон отива в Додона да пита говорящия дъб, какво да направи, за да добие златното руно. От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си.
към текста >>

Те са искали в картинна, образна форма да представят на народното съзнание известни по-дълбоки истини и с това да подтикнат неговото развитие.
силата на правдата. б) Между народа има ясновидци, които могат да виждат някои работи. в) Тук-таме стават окултни случки: безпокойство на къщи от заминали хора и пр. г) Предание от лемурската и атлантската епохи, когато у всички е била развита низшата степен на ясновидството. д) Митове, чийто източник са окултните школи. Те са искали в картинна, образна форма да представят на народното съзнание известни по-дълбоки истини и с това да подтикнат неговото развитие. Действието на тези митове и легенди върху народното съзнание е голямо: 1) те със своите мощни, живи образи са имали голяма сила и са раждали мощни импулси в народната душа; 2) когато се изучат известни истини във вид на символи, алегории, то съзнанието се подготвя в бъдеще, когато достигне до съответната по-висока степен,— да ги усвои и направо (този принцип има голямо приложение във възпитанието). Много приказки и легенди имат много стар произход. Това се вижда и от обстоятелството, че много от тях са международни, т. е. се срещат — разбира се, в разни вариации—у българи, сърби, руси, поляци, германци,англичани, индуси, американските туземни племена и пр. Разглеждането на митовете, легендите и пр.
към текста >>

Действието на тези митове и легенди върху народното съзнание е голямо: 1) те със своите мощни, живи образи са имали голяма сила и са раждали мощни импулси в народната душа; 2) когато се изучат известни истини във вид на символи, алегории, то съзнанието се подготвя в бъдеще, когато достигне до съответната по-висока степен,— да ги усвои и направо (този принцип има голямо приложение във възпитанието).
б) Между народа има ясновидци, които могат да виждат някои работи. в) Тук-таме стават окултни случки: безпокойство на къщи от заминали хора и пр. г) Предание от лемурската и атлантската епохи, когато у всички е била развита низшата степен на ясновидството. д) Митове, чийто източник са окултните школи. Те са искали в картинна, образна форма да представят на народното съзнание известни по-дълбоки истини и с това да подтикнат неговото развитие. Действието на тези митове и легенди върху народното съзнание е голямо: 1) те със своите мощни, живи образи са имали голяма сила и са раждали мощни импулси в народната душа; 2) когато се изучат известни истини във вид на символи, алегории, то съзнанието се подготвя в бъдеще, когато достигне до съответната по-висока степен,— да ги усвои и направо (този принцип има голямо приложение във възпитанието). Много приказки и легенди имат много стар произход. Това се вижда и от обстоятелството, че много от тях са международни, т. е. се срещат — разбира се, в разни вариации—у българи, сърби, руси, поляци, германци,англичани, индуси, американските туземни племена и пр. Разглеждането на митовете, легендите и пр. доказва още един път, как окултизмът дава онзи ключ при изучването на целокупната действителност; той хвърля своята светлина както върху по-дълбоките закони на общественото развитие, върху проблемите на физиката, химията, биологията, историята и пр., така и върху скритите съкровища на народните умотворения.
към текста >>

Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях.
И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85). Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги. Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е посветена главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна. В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена.
към текста >>

Коя работа развива колективното съзнание?
Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита.
към текста >>

историята, географията, естествознанието, даже игрите, могат да помогнат за събуждане на новото съзнание у детето, — съзнание, което ще вижда живота в любовта.
Защо това е така? Защото любовта, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем. И тогаз те се разцъфтяват. Всички области на детския живот, на детската дейност трябва да са проникнати от този дух. И учебният материал може да допринесе в това отношение; както поезията и другите изкуства, така и. историята, географията, естествознанието, даже игрите, могат да помогнат за събуждане на новото съзнание у детето, — съзнание, което ще вижда живота в любовта. Но за целта целият учебен материал трябва да се преработи на нови основи. Нова поезия трябва да се роди, нова живопис, нова музика и нови песни, нови игри, нов начин на изучаване на историята, географията, естествознанието. Ще се подбира такъв материал и ще се обработва така, че не само да запознава детето с околната действителност, но да събуди у него разбиране на по-дълбоките закони, които регулират живота както на човека, така и на цялата природа. Така напр. детето ще дойде до разбиране, че всяко насилие в каквато и да е форма, поставя човека в дисхармония с цялата природа.
към текста >>

В недрата й се ражда новата култура, ражда се човекът с новото съзнание.
Днешната култура е механизирана, тя е безжизнена. Затова днес мислят, че душата я няма: тя не е проявена. Животът се лишава от поезията и красотата, когато няма онази топлина, която сгрява душите. Отношенията между хората днес не са отношения между души, но отношения механически. Това е една стара култура, която залязва. В недрата й се ражда новата култура, ражда се човекът с новото съзнание. Животът на служенето ще легне в основите на новата култура. Нови сили се раждат в човешката душа. Човек с новото съзнание ще чувства радостите и скърбите на всички същества .като свои. Този нов дух тръба да се влее във възпитанието. Този, който желае да събуди у детето стремеж да се осигурява, да си направи кариера, той работи със старите средства.
към текста >>

Човек с новото съзнание ще чувства радостите и скърбите на всички същества .като свои.
Отношенията между хората днес не са отношения между души, но отношения механически. Това е една стара култура, която залязва. В недрата й се ражда новата култура, ражда се човекът с новото съзнание. Животът на служенето ще легне в основите на новата култура. Нови сили се раждат в човешката душа. Човек с новото съзнание ще чувства радостите и скърбите на всички същества .като свои. Този нов дух тръба да се влее във възпитанието. Този, който желае да събуди у детето стремеж да се осигурява, да си направи кариера, той работи със старите средства. Това е старата култура. При правилно, природосъобразно възпитание у детето ще се изработи усет за старото, което залязва и за новото, което иде. То ще е преживяло опитно радостта от себеотрицанието, жертвата, от служенето.
към текста >>

Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание.
Този нов дух тръба да се влее във възпитанието. Този, който желае да събуди у детето стремеж да се осигурява, да си направи кариера, той работи със старите средства. Това е старата култура. При правилно, природосъобразно възпитание у детето ще се изработи усет за старото, което залязва и за новото, което иде. То ще е преживяло опитно радостта от себеотрицанието, жертвата, от служенето. Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание. Всичко това го има вече дълбоко заложено в детето, понеже душата е божествена. Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога. Разбира се, детето не може да се проникне с тази идея в пълния й обем. То от начало ще има импулс да работи от любов и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея. Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот.
към текста >>

Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея.
По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло.
към текста >>

Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото.
Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
към текста >>

Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява.
Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им.
към текста >>

Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник.
В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли.
към текста >>

Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо.
и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз.
към текста >>

В течение на вековете на космическото време, еволюцията донася организирането на монадната есенция във фазата на шестото поле.
Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части. Върху това поле, в началото на една еволюция, излиза в проява монадната есенция, в която може да се схване, че плуват тия безбройни жизнени зародиши, монадите, които евентуално се развиват в индивидуализирани човешки животи. Шестото поле, по-низшето духовно поле или полето на Конкретния Дух. В течение на вековете на космическото време, еволюцията донася организирането на монадната есенция във фазата на шестото поле. Отсега нататък у него се забелязват седем различни стремежи, седем насоки на течението, които се наричат Седемте Лъчи и са означени с имената на цветовете; поддържа се, че монадите, които може да се схващат като течащи във всеки един от тия потоци на духовен стремеж, ще еволюират до най-висшето си съвършенство чрез различен вид на дейност. Тази разделност не подразбира едностранно развитие, но при все че всички елементи трябва да са на лице, един от тях ще преодолее и ще даде ключовата нота. Първата характеристика на шестото поле е стремежа. Петото поле, Висшият Ментал или полето на Абстрактния ум вижда развитието на качествата на монадната есенция и нейните подразделения в Типовете. От тази точка нататък не би било вече оправдателно да се говори за монадната есенция, защото на това поле зародишният живот почва да функционира, и Висшият живот се живее.
към текста >>

Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин.
Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване.
към текста >>

Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви.
към текста >>

В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек.
Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали.
към текста >>

По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари.
Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните.
към текста >>

Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря.
И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение.
към текста >>

Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство.
към текста >>

Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали.
В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство. Тя не бе боледувала от никаква болест.
към текста >>

Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните.
По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство. Тя не бе боледувала от никаква болест. Лятото на 1918 г.
към текста >>

Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва).
Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство. Тя не бе боледувала от никаква болест. Лятото на 1918 г. тя прекара при съпруга ми и мене в Русе.
към текста >>

В нея се разглеждат от окултно гледище спането, известни физиологически процеси, детското развитие, подсъзнанието, развитието на съзнанието в разните културни епохи, и мисията на Христа.
КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год. Цена 3'50 зл. марки. Доставя се от Philosophisch Anthroposophischer Verlag am Goetheanum — Dornach (Швейцария). Тук се разглежда човешкото естество и развитие не откъснато, но в свръзка със силите на целия космос. В нея се разглеждат от окултно гледище спането, известни физиологически процеси, детското развитие, подсъзнанието, развитието на съзнанието в разните културни епохи, и мисията на Христа. Между обикновената психология, казва Д-р Щайнер, която се преподава официално, и истинското познание на човешкия душевен живот има такова разстояние. каквото има между изучването на азбуката и четенето. 2) „ Grundsätzliches zu einer neuen Baukunst “ от Hermann Ranzenberger, статия в „Goetheanum“, от 21 март и 11 април т. г. (Основни принципи на една нова архитектура). Тая статия е важна в туй отношение, че засега практическото приложение на окултизма.
към текста >>

Тези капители символично ни представят фазите в развитието на човешкото съзнание в миналото и бъдещето.
Защото всяка културна епоха носи своята архитектура. Една от важните идеи, които внесе Д-р Щайнер в архитектурата на „Гьотеанум“, — това е идеята за метаморфозите. Чрез нея това, което съществува в пространството, почва да съществува и във време. Напр. капителите по стълбовете в Гьотеанум имат такива изваяни орнаменти, че всеки капител се получава от предидещия с някои видоизменения. Тъй че тук като че ли имаме един капител в разните фази на своето развитие. Тези капители символично ни представят фазите в развитието на човешкото съзнание в миналото и бъдещето. Принципът на метаморфозата е изразен и в други части на Гьотеанум. Този принцип внесен в архитектурата внася живот в нея, казва авторът. ВЕСТИ Окултен (антропософски) събор в Хамбург от 2. до 7. май т. год.
към текста >>

Г-н McMilan поздравил Д-р Щайнер при откриването на конференцията, като казал, че поздравът се извършва от съзнанието, че Д-р Щайнер носи идеи, твърде необходими в днешния критичен час на народната и международна история.
Най-после били евритмизирани стихове от Гьоте и др. В. „Nurnberger Neueste Nachrichten“ дава много благоприятен отзив за изпълнението и изобщо за евритмията. Нещо за окултно-педагогическата конференция в Илклей (Англия) през август 1923 г. Лондонският в „The Morning Post“ пише по този повод с дата 6.VIII. с. г. „Учители и възпитатели, принадлежащи на 16 народности, се събраха в Илклей на 14-дневна конференция, за да чуят курса на Д-р Щайнер върху възпитанието и духовния живот на днешното време и след това да разменят мисли по това. Г-н McMilan поздравил Д-р Щайнер при откриването на конференцията, като казал, че поздравът се извършва от съзнанието, че Д-р Щайнер носи идеи, твърде необходими в днешния критичен час на народната и международна история. Вестник „Yorkshire Observer“ от 6. август 1923 г. пише: „Всички мислещи хора по цялата земя се чувстват дълбоко незадоволени от материалистичното мировъзрение на днешната култура, от пълната неспособност на днешната възпитателна система да помогне на наложителните духовни нужди на човечеството. Борец, стоящ в първите редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р. Щайнер, ръководител на прочутото вече Валдорфско училище, който е въвел съвсем нова възпитателна система, изхождайки от проникването на научното познание с духовни истини.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Блаватска в нейната Тайна Доктрина и от Ани Безант в нейната Студия върху съзнанието, Първият Логос е приготвил петостранното космическо поле за друг период на Проява, тогава Вторият Логос, Строител и Пазител на формите започва дейността си, изливайки Мъдрост и Любов, които, сигурно, са мъжки и женски принципи или атрибути.
Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни. Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове. Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П. Блаватска в нейната Тайна Доктрина и от Ани Безант в нейната Студия върху съзнанието, Първият Логос е приготвил петостранното космическо поле за друг период на Проява, тогава Вторият Логос, Строител и Пазител на формите започва дейността си, изливайки Мъдрост и Любов, които, сигурно, са мъжки и женски принципи или атрибути. С потока на Мъдростта и Любовта идат монадите, единиците на съзнание — или, по-точно, „те проблясват и изпращат техните жизнени лъчи“. Защото те остават завинаги „в обятията на Отца“, когато „техните живот-лъчи протичат в океана на материята“. При все че никъде не е казано, че е такъв случая, човек не може да не си въобрази, че при това произшествие става и първото съчетание на душите, първото смесване на духовната есенция, и че монадите започват своята вековна еволюция две по две. Минавайки през пътеките на Любовта, Мъдростта, Мисълта и Желанието, те достигат до физическата вселена и се появяват върху земята. В въображението си ние ги виждаме, тия души-близнаци като два кристала, които прекарват век от вековете един до другиго в глъбината на скалата; като два цвята, които цъфтят заедно за късо време под слънчевите лъчи; като две величествени горски дървета с преплетени клони; като две птици, които летят, пред залез-слънце, с неуморни крила; като два тигъра, търсещи своята плячка.
към текста >>

С потока на Мъдростта и Любовта идат монадите, единиците на съзнание — или, по-точно, „те проблясват и изпращат техните жизнени лъчи“.
В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни. Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове. Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П. Блаватска в нейната Тайна Доктрина и от Ани Безант в нейната Студия върху съзнанието, Първият Логос е приготвил петостранното космическо поле за друг период на Проява, тогава Вторият Логос, Строител и Пазител на формите започва дейността си, изливайки Мъдрост и Любов, които, сигурно, са мъжки и женски принципи или атрибути. С потока на Мъдростта и Любовта идат монадите, единиците на съзнание — или, по-точно, „те проблясват и изпращат техните жизнени лъчи“. Защото те остават завинаги „в обятията на Отца“, когато „техните живот-лъчи протичат в океана на материята“. При все че никъде не е казано, че е такъв случая, човек не може да не си въобрази, че при това произшествие става и първото съчетание на душите, първото смесване на духовната есенция, и че монадите започват своята вековна еволюция две по две. Минавайки през пътеките на Любовта, Мъдростта, Мисълта и Желанието, те достигат до физическата вселена и се появяват върху земята. В въображението си ние ги виждаме, тия души-близнаци като два кристала, които прекарват век от вековете един до другиго в глъбината на скалата; като два цвята, които цъфтят заедно за късо време под слънчевите лъчи; като две величествени горски дървета с преплетени клони; като две птици, които летят, пред залез-слънце, с неуморни крила; като два тигъра, търсещи своята плячка. Винаги като двойка, душите-близнаци минават в кръг физическата си еволюция заедно.
към текста >>

Сродната душа може да се познае от пълнотата, с която тя изпълва живота и съзнанието на влюбения, защото наистина всека друга любов и приятелство бледнеят със своята незначителност в сравнение с нея.
Но ръководителят, който бди над тях, вижда всички неща, написани в книгата на техните животи. Той знае и помни, и един ден въплътеният ще си спомни също — ще си спомни и наново ще се съедини. Други, като Павел и Франческа, може да бъдат разделени чрез погрешна женитба, съединени само на сън или чрез смъртта, или пък, като Хъксли и г-ца Хиторн, може да бъдат разделени за дълги години с много километри по сухо и по вода. Но едно нещо е вярно при всички случаи: никой не може да се съмнява, когато се случи да срещне сродната си душа. Другарят и приятелят на вековете, който е живял с нас под много форми и в много страни, изхождайки с нас от обятията на Брама, когато „Денят на висшите богове“ е започнал, се познава и призовава от скритите глъбини на индивида. Сродната душа може да се познае от пълнотата, с която тя изпълва живота и съзнанието на влюбения, защото наистина всека друга любов и приятелство бледнеят със своята незначителност в сравнение с нея. Тя не се познава чрез плътската страст, нито пък с това, че може да причини вълнение и буйство в нашите животи. Знакът на истинската женитба е съществуването на такава взаимна загриженост един за другиго, която надминава грижата за себе си, тъй че ако е необходимо да се избере между собственото щастие и това на сродната душа, между собственото благоденствие и успех и това на възлюбения, човек драговолно ще пожертва всяко нещо, ще се откаже от всичко, заради това, че той е тъй нежно любим. Над всичко това, сродните души се познават поради радостта, която изпитват, когато работят заедно. Когато ученият и шивачката, механикът и перачката, артистът и поетесата, се радват когато работят в присъствието един на другиго, ако е възможно даже в същата стая, вие можете да бъдете уверени, че те са истински свързани, когато пък са триж благословени ония, чиято карма ще им позволи радостите на сътрудничеството — да участват в едно и също дело. Ние видяхме вече, че по никой начин не е всеобщ закон, сродните души да се въплътяват едновременно, при все че това става, когато е възможно; и, дължейки на преплетеността на кармичния закон, може да се случи те да се въплътят в тела от еднакъв пол.
към текста >>

Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество.
Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут.
към текста >>

Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут.
Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност. Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества. Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое възвишено състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. . (Из „The Occult Review“, 1926) Габриел Делан Живот и трудове В списанието Всемирна Летопис, единствено по рода си и по своята важност в България, се отделя твърде малко място, за да не кажа никакво, по въпросите на спиритизма. Освен някои редки вести в хрониката за събития из живота и дейността на видни спиритисти, какъвто е, напр., прочутият английски писател с всесветска известност, Конан Дойл, който е председателствал последния всемирен конгрес на спиритистите, биографията и портрета на основателя на спиритизма Алан Кардек и опитите с прочутия медиум Еузапиа Паладино, друго не сме прочели в същото списание по спиритизма.
към текста >>

И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник.
между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя! Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело.
към текста >>

Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание.
А делото на учителя — това е обучението. И тук повече от всякъде другаде трябва влагане на личността, трябва чувство, трябва художество. А големият политик и общественик, водителят на английското работничество, заявява: „Няма добро, без поезията, без художеството. То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г.
към текста >>

Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота.
към текста >>

Еволюция и посвещение Ясно е, че езотеричната наука схваща човека като еволюиращ от подчовешкото към човешкото и след това нататък към свръхчовешкото, до състоянието на съзнанието за психичното, вдъхновеното и просветленото.
Терминът „съдба“, може да се забележи, е синоним на термина „карма“, употребяван в източните школи. Поддържа се, че човешката съдба представлява общия сбор на причините, които човек си е създал в миналите си животи и те определят условията на настоящето. Нови причини, обаче, постоянно се вмъкват чрез видоизменящото действие на волята; следов., съдбата на е неизбежна, както екзотериците я схващат, но е едно по-скоро обуславящо влияние, отколкото решаващо. Наистина, съществуват причини, действащи от миналото, които могат да бъдат толкова силни, че никакви усилия на волята да не могат да спрат тяхното течение, и те трябва да се иждивят, докато тяхната сила се изчерпи; но чрез своята воля човек може да определи противодействието си, което ще стори спрямо тях: дали чрез тях той ще бъде смазан или пречистен, издигнат чрез добре използвания случай, или ще се деградира чрез злоупотребата с него. Езотеричната наука учи, следов., че при всичко че човек трябва да разрешава мъчнотиите в живота си, при условията, при които той се намери в даден живот и в ограничения смисъл на тоя кратък период време, той няма свободна воля, обаче, така може да определи причините, които ще действат в неговото бъдеще, че може да създаде от себе си каквото пожелае. Еволюция и посвещение Ясно е, че езотеричната наука схваща човека като еволюиращ от подчовешкото към човешкото и след това нататък към свръхчовешкото, до състоянието на съзнанието за психичното, вдъхновеното и просветленото. Великият прилив на еволюцията ще подеме даже най-низшето към висините на духа с течение на времето, но трябва да мине дълъг период време, за да се завърши този процес, който е необходим да доведе човека до настоящето положение на неговото развитие. Има, обаче, един метод, чрез който се ускорява еволюцията: той е познат под името Посвещение, при който, чрез съзнателна служба на разума и волята, човек може да стори за себе си много по-бързо това, което еволюцията върши бавно за всичко, което съществува. Поддържа се, че животът не изхожда едновременно от Великия Непроявен, но по-скоро като поток или шествие, така че, макар че всички вървят по един и същи път, некои са по-напред от другите и, следов. достигат високи състояния на развитието, когато техните братя или чакат за проявление или са на низка степен на развитие. Тия по-стари братя, било че са още в плътта или са напреднали отвъд състоянието, при което си служим с физическото тяло, могат, ако са подбудени от същото човеколюбив, което ни кара да се грижим за слабия и невежия на физическото поле.
към текста >>

Тогава, след като напредне още по-вече, по-старите и по-младите братя заедно, посредством процеса, познат под термина посвещение, ще съгласуват хармонично подсъзнанието със съзнанието.
да учат и да помагат на тези, които заслужват това и които са в състояние да използват такава помощ. Много такива индивиди са вече обучени от по-старите братя и тия ученици образуват авангарда на еволюцията. Те пък на свой ред наставляват други, които са техни последователи, така че еволюцията може да се сравни с летежа на диви патици, при които най-силните издържат грамадната съпротива на въздуха при върха на клина, а по-слабите се нареждат отзад. Ако моралното, интелектуалното и духовното естество на даден човек са добре развити или, да си послужим с езотеричната терминология, ако неговите по-висши тела почват да се организират, тогава той може да бъде избран от по-старите братя за по-специално обучение. Знанията, първо, ще се предават телепатично на неговия подсъзнателен ум и когато той е напреднал достатъчно по тоя начин, ще бъде поставен в контакт с другите ученици на по-старите братя, които са на физическото поле, и те ще го учат и наставляват съзнателно чрез обикновените средства на това поле — чрез говоримото и писаното слово. Тогава, след като напредне още по-вече, по-старите и по-младите братя заедно, посредством процеса, познат под термина посвещение, ще съгласуват хармонично подсъзнанието със съзнанието. Четецът може-би ще запита, по тази точка, как би могло да се установи контакта са Учителите? Малко бих могъл да кажа по този въпрос, понеже това е предмет на вътрешна опитност. Достатъчно е да се каже, че желанието, ако е доста силно и се поддържа доста дълго, ще проникне през булото и ще се постигне желания контакт. След това, пътят се отваря съобразно растежа на ученика. Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият свят е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета.
към текста >>

Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелстват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна, чудна, приятна!
17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействат по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... * * * Предсмъртно изявление. На 10 май т. г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис“ и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелстват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна, чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи“. Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяването й след смъртта на тялото има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. * * * Четвъртият международен психически конгрес.
към текста >>

I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество.
Какво е бъдещето му? и т. п. Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм?
Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори.
към текста >>

Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички.
Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере. Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички. Това е новото държавничество. Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов. Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога.
към текста >>

През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Поглеждам в лицето му през мрачината, и часовете на сънищата отминуват. (От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество. Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете.
към текста >>

На други пък е даден вътрешния ключ на Астрологията и на знаците на Зодиака, който скоро ще бъде даден на света, свързвайки всичките знаци с видението на Езекиила, колела в колелата, бидейки душата и духът на земята съществуват наистина като в колела (Езекиил I и II гл.) На някои други от членовете на Ордена е дошло онова славно видение и осъществяване на космическото съзнание, когато душата реализира, действително и експериментално, нещо от единството на същинското Себе, и абсолютното знание и увереността, че същинското Себе на всяка душа е вечно, безсмъртно и неродено, подобно на Духа на Мелхиседек — „без баща, без майка и без начало или край на дни“.
Нещо повече: аз срещнах един брат от Гласгов, който ми заяви, че е срещнал и се е разговарял със същия Мелхиседек, свещеник на Най-Висшия Бог, Великият Архитект на вселената, а между това, Главата на Ордена, живущ в Лос Анжелос, Калифорния, претендира същите сили. От мои лични достижения аз зная, че откровението и вътрешното просветление иде направо от известен брой измежду тия души, като това просветление изяснява великите принципи на вселената, с цел да се осветлят и възпламенят електричеството и магнетизмът, в тяхното приложение във времето и пространството. На други са били дадени ключовете на геометрията на пространството като се доказва по тоя начин, че Платон е бил прав, когато е установил, че Бог геометризира в пространството, а пък на някого се дава разрешението на математическите задачи, които са затруднявали математиците през последните 4,000 години. Един от членовете на Ордена разреши математическата задача за квадрата на кръга, който само дава истинския математически ключ на Голямата Пирамида, и чрез него някой е способен да предвиди събитията, които вероятно ще се случат в течение на следните десет и двадесет години на тази земя. И действително това са факти, а не теории, и могат да се потвърдят от определени резултати. На други пък е даден вътрешния ключ на Астрологията и на знаците на Зодиака, който скоро ще бъде даден на света, свързвайки всичките знаци с видението на Езекиила, колела в колелата, бидейки душата и духът на земята съществуват наистина като в колела (Езекиил I и II гл.) На някои други от членовете на Ордена е дошло онова славно видение и осъществяване на космическото съзнание, когато душата реализира, действително и експериментално, нещо от единството на същинското Себе, и абсолютното знание и увереността, че същинското Себе на всяка душа е вечно, безсмъртно и неродено, подобно на Духа на Мелхиседек — „без баща, без майка и без начало или край на дни“. Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството.
към текста >>

Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното.
Известни движения с ръце, напр. баране на главата, положението на ръцете, краката и пр. имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно. Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това.
към текста >>

3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна.
Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата.
към текста >>

Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието.
Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим.
към текста >>

Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна.
2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения.
към текста >>

Съзнанието се концентрира върху тези мисли.
И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека.
към текста >>

2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни идеи и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен.
Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили. По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея. С това се постигат два резултата: 1) Музиката влияе сама по себе като музика. 2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни идеи и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен. На горните принципи се гради и евритмията, която може да се вземе като особен клон от окултната гимнастика. ___________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА П. Г. Пампоров Основните задачи на учителя (Реферат, четен през м.
към текста >>

Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, .
С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, . то е сърцето;, пуща стъбло и листа, чрез които черпи светлина, то е ума; цъфти и завързва плод — то е духа. . Какъв е смисълът на чов. живот? Едното зърно да роди десет; да се преумножи. Радост u благо — е смисълът на живота, който е божествен. Смисълът на чов.
към текста >>

Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.
Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото.
към текста >>

Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието.
Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото. Бог е Любов. Любовта е смисълът и благото в живота. Любовта дава живот.Хората живеят с любов. Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието. те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.
към текста >>

а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието.
Бог е Любов. Любовта е смисълът и благото в живота. Любовта дава живот.Хората живеят с любов. Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието. те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества. Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека.
към текста >>

Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера.
Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот. Това е основното противоречие на личния живот. Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички. Животът е стремеж, желание на благо. Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена. Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие.
към текста >>

Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си.
Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл.
към текста >>

Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“.
IV, се „доказва“, че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 година. Но не е само лековерието и безпричинността, които се насаждат от „Всемирна Летопис“ — убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина“, идея за която (!! -Б, Р.) получава от „окултното“ схващане за зжбните болести — гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“. При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват“ обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държава обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“. А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис“ срещаме следното, което не се нуждае от коментари и което е писано след 9 юни (год.
към текста >>

Но щом Бре фиксирал погледа си върху него, заекът паднал в безсъзнание и почти летаргически сън.
* * * Хипнотизация на животните. Известният германски хипнотизатор Бруно Бре е направил твърде любопитни опити с хипнотизиране на животни в зоологическата градина в Будапеща. Първият сеанс е станал пред директора и научния персонал на градината и някои избрани зрители. Бре е заявил, че може да приспи всяко диво животно, и е започнал с един заек и неколко птици. Заекът се е борил силно, когато хипнотизаторът е почнал да действа. Но щом Бре фиксирал погледа си върху него, заекът паднал в безсъзнание и почти летаргически сън. Следният опит е станал с един орел. Когато отворили клетката му, той се хвърлил върху Бре, но, попаднал под силата на неговия поглед, той заспал съвършено неподвижно до заека, като същински труп. Най-сетне, били хипнотизирани неколко малки алигатори, които се показали по-покорни от другите животни. Бре е твърдял, че може да хипнотизира и тигри, лъвове и други големи зверове. Обаче, управлението на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0515079498291