Търсене в текстове за 'Колективно същество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 426 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество.
(Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят. И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма". Това търсителство, неизбежно ни води на изток... Но да продължим нашите разсъждения... Главен духове фактор на запад от край време е било, разбира се, християнството. Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък.
към текста >>

Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация.
И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр.
към текста >>

И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел.
Знаем и това, че човечеството в своето закономерно развитие минава редица култури, някои от които са вече упаднали, а някои и изчезнали. Точният ред на миналите култури ние обаче засега не знаем. Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот. Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност. И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел. В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува. Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план. Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава.
към текста >>

Защото моралната криза по същество е криза душевна.
Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
към текста >>

Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор.
Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство?
към текста >>

2. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията.
към текста >>

3. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно.
Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе.
към текста >>

Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот.
Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите.
към текста >>

4. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа".
Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф. Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал.
към текста >>

Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя.
Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л. Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П.
към текста >>

Човек първоначално е бил миролюбиво същество.
Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6).
към текста >>

7. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог.
Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото.
Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка.
към текста >>

8. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва.
Често се запитваме, кой е този, който твори - единиците или масата в даден народ? Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това. От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота. Ние го виждаме това изразено силно във всички днешни политически доктрини, като се почне от фашизма, та се стигне до болшевизма, па и междинните положения на съвременна Европа и света. Може би в тази максима, създадена от социализма през миналия век, да има нещо много вярно. Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва. За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят. Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло. Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка.
към текста >>

- Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще?
Пък и как би могъл да посочиш пътя на другите, ако ти не си го минал, ако ти не стоиш на високо място. Кой създаде певците и мъдреците на древна Индия - народът ли създаде тяхното вечно дело! Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа. Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове. - Но, кой е този, който може да изведе един народ към светли бъднини? - Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще? Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ. Ние се движим днес в една гъста атмосфера. Навсякъде недоимък, народът, хората страдат; навсякъде се говори за война. Някои дирят в нея спасението. На думи мнозина издигат наново култа на нацията.
към текста >>

9. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето, е Божественото, което произтичат Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтичат Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира.
към текста >>

Нито едно същество няма подобно на себе си.
Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно. По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства.
към текста >>

10. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце.
Такива като че не са от нашето време! Днес човек трудно може да се заседи на едно место. Ревът на фабричните свирки ще го сепне, клаксонът на автомобила ще го убоде, бръмченето на мотора и писъкът на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове ще му шепнат: бързай, бързай! Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм.
към текста >>

От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност.
Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

11. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение.
към текста >>

Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие.
Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух.
към текста >>

Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух.
Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане.
към текста >>

12. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите.
В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина.
към текста >>

„Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина.
Затова той трябва да благодари. Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)". Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички. Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта. Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога. Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта.
към текста >>

Единственото същество, което ни люби, е Бог.
Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11). Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4). Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12). Затова Бог не съди никого (3). Единственото същество, което ни люби, е Бог. И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3). Бог има специфични отношения към всеки човек". В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота.
към текста >>

Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта.
Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр. Обичайте, за да вършите волята Божия.
към текста >>

Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта.
Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място.
към текста >>

13. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура.
Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека.
към текста >>

В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието.
Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
към текста >>

При вторият случай, изпъква колективното съзнание.
Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация?
към текста >>

На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването.
към текста >>

Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи.
към текста >>

Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите.
При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък.
към текста >>

В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество.
Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите. Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея?
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Бог вложи в човека дихание на едно гордо и силно същество.
Металът, който човешкият дух извади из недрата на земята, стана господар на тоя дух и започна да го задушава. Големите световни конфликти се предизвикват от тоя метал и ние го виждаме как той, макар и безжизнен истукан, гълта жертвите на живота. Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения. Трябва да се воюва срещу тоя егоизъм и невежество. Трябва да се воюва първо в самите нас, в дълбоките и мрачни дипли на унаследения страх от живота за утрешния ден, трябва да се воюва против животинската алчност, която ни принизява. Бог вложи в човека дихание на едно гордо и силно същество. Той го направи Свое подобие, защото го възлюби и му показа пътищата, които ще го доведат до състоянието, да се нарече достоен и равноправен гражданин на Всемира. С други думи, Бог показа на човека пътя на развитието, но по тоя път човекът се забрави и подчини волята си не на направляващия го дух, а на формите, които сам приготви в своя безкраен път. Погледнете човешката история и вие ще се уверите, че нейните страници са записани спомени на различни видове идолопоклонство. Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос. Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието.
към текста >>

На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина.
Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина. На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава. Ето думите върху знамето на утрешния ден, зорите на които ще просияят скоро след големия световен конфликт, денят, в светлината на който камъкът, който отхвърлиха зидарите, ще стане крайъгълен камък на културата.
към текста >>

15. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Три перпендикуляри се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя свят.
Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин! Но, оста на Париж — върху сегашния план, който представя фиг. 1 в последния брой на списанието — съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура). Три перпендикуляри се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя свят. Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града. Тоя план на Париж дава да се разбере това, което изложих по-рано по повод символите и гербовете — че те имат една реалност. След това Пиоб обяснява доста обстойно горната мисъл. Колкото и да са интересни подробностите, ние ще трябва да се задоволим с едно резюме по тоя въпрос. Коментаторът констатира преди всичко, че във всеки кръг в плана на Париж ще се намерят автоматично трите мачти на кораба.
към текста >>

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действуват при всяко същество — продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка!
Сите-то е, прочее, клетката-майка на Париж; от нейния ограничен кръг са произлезли чрез размножаване другите клетки, които покриват сегашния план на града според фиг. 1, дадена в бр. 8 на списанието. Разглеждан така в своята цялост, процесът на растенето на Париж има биологичен вид. Зародишът се е развил според един детерминизъм, аналогичен във всички точки на оня, който се констатира при живите същества. При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действуват при всяко същество — продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка! И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателните агенти на тия сили — съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, потика на строителните сили. Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К.
към текста >>

И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателните агенти на тия сили — съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, потика на строителните сили.
1, дадена в бр. 8 на списанието. Разглеждан така в своята цялост, процесът на растенето на Париж има биологичен вид. Зародишът се е развил според един детерминизъм, аналогичен във всички точки на оня, който се констатира при живите същества. При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действуват при всяко същество — продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка! И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателните агенти на тия сили — съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, потика на строителните сили. Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция.
към текста >>

Колективното същество действува.
Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция. Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос. Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиерския орден до височините на Сент Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. фиг. 1.). Символът, вследствие на уголемяването на кръга, расте пропорционално. Занапред градът, увеличавайки се, не ще престане да получава все по голямо и по-голямо политическо значение — неговите демократически идеи — произлезли от тия на неговите първи жители, които се наричаха вече pares или parisii, което ще рече равни — ще греят над света. След това коментаторът се впуска в дълги разсъждения, които предаваме в резюме.
към текста >>

17. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Няма същество, което да не е обичано!
После няма да я има там; тя ще си замине. Няма по-реално нещо от Любовта. Единственото реално нещо е Любовта. Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане.
към текста >>

Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой.
Няма по-реално нещо от Любовта. Единственото реално нещо е Любовта. Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога.
към текста >>

Като те обича силното същество, ще ти дава.
Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима.
към текста >>

А като те обича слабото същество, ще взема от тебе.
Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората!
към текста >>

Всичко е колективно и всичко е единно!
Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората! Нищо не са искали за себе си и всичко са дали. Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече през тебе, ти грешиш. Не се опитвай да я ограничаваш.
към текста >>

18. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности.
Николов - графика XII година / I том (София, 1932-1933) За да се живее добре, трябва да се събудят скритите сили, вложени в човека. Изучавайте вътрешните Закони, те ще ви заведат към целта. Да събудиш скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата. Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех.*** 22. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности. Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат. Същественото за човека е да влезе във връзка със силите на живата природа. Кой е органът на разумността в човека? - Ухото. То може да се раздели на три части: горна - овалната част на ухото, средна и долна -месестата част.
към текста >>

Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат.
Изучавайте вътрешните Закони, те ще ви заведат към целта. Да събудиш скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата. Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех.*** 22. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности. Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат. Същественото за човека е да влезе във връзка със силите на живата природа. Кой е органът на разумността в човека? - Ухото. То може да се раздели на три части: горна - овалната част на ухото, средна и долна -месестата част. Горната част представя ума т.е.
към текста >>

Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане.
За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемаш. Поради това, едни ще усвоят повече, други по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на Земята.** Сава Калименов * Книгата е издадена през 19з1 година. ** Из книгата "Човек и Бог" *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

19. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш.
Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б. Николов бил като в училище.
към текста >>

От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България. От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха. Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?
към текста >>

И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото.
За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства.
към текста >>

Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата.
Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб. Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си. Изпратиха го малцина. По негово желание. И той заживя в душите им по силата на великия закон на веригата.
към текста >>

20. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Групата е от хора със заспало колективно съзнание.
Елена ми прати една брошура:„Новата Ева“. Веднага я преведох. Прекрасно учение! Ще гледаме да я напечатаме и да я разпространим бързо. Анализирайки работата в нашата група дохождаме до заключението, че ще трябва да променим стратегията. Групата е от хора със заспало колективно съзнание. Нямат инициатива, не предлагат сътрудничество. Не са излезли още от себелюбието си и си остават още там,където са били. Когато една събудена душа докосне Новото учение, в нея става коренна промяна. Затова решаваме да купим един компютър, с който да улесним отпечатването. Преводите ще ги издадем ние в малки книжки, с най-необходимите правила за разумен живот.
към текста >>

Както ти бях казал, тук колективното съзнание още не е разбито, а се обожава личността.
6 септември 1993 Аида беше в Буенос Айрес и отишла да види какво става с новата книга. Издателят имал проблеми в личния живот, и й казал че няма да издава духовна литература, а политическа. Купихме доста модерен компютър за нашата работа. Сега Аида ще взима уроци за да издаваме с него сами. Трябва да ти кажа, че от тукашните приятели, никой не е пожелал да вземе няколко броеве и да ги предаде на други, един вид сътрудничество. Както ти бях казал, тук колективното съзнание още не е разбито, а се обожава личността. 22 септември 1993 Бях ти писал, че след 2 месеца умуване последният издател отказа на Аида книгата “Свещени думи на Учителя“. Ще я предложим на старото издателство, но казват, че ще трябва да чакаме две години! Работата ни е трудна, защото не намираме духовно събудени. Един далечен ден, семената, които сме хвърлили ако не са паднали на камък ще поникнат. 20 октомври 1993 Аида се учи да работи с компютъра.
към текста >>

В Америка, и специално тук, за да забогатее човек трябва да е безсрамно същество: да лъже, да краде, да мами.
Съвсем нова книга. 15 ноември 1995 Продължавам преводите за да издадем нови брошури. Тука се отбори печатница Лазер и ще ни даде условия да печатаме книжките. Бях писал, че книжките струват 1 /3 от един малък сладолед, но когато кажем цената едва се решават да купят няколко книжки. 18 март 1996 Някои братя в България мислят, че съм кой знае какъв фабрикант. В Америка, и специално тук, за да забогатее човек трябва да е безсрамно същество: да лъже, да краде, да мами. Ако няма тези "качества" ще работи до 14 часа всеки ден, цялата седмица, неделен ден и празнични дни. Чак тогава за 48 години ще има една къща и един най-евтин автомобил... Един ден, когато се отпуснах малко за отдих, погледнах се в огледалото и видях един човек, когото едва познавам. Като че ли съм минал един 48 годишен сън! Имам ли право да помисля малко за себе си, или трябва да работя и след 80-та си година! За работата си не сме получили никога от никъде парична подкрепа.
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея.
Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек.
към текста >>

Понеже слънцето изпраща голямо количество топлина на земята, от тук вадим заключение, че то е най-безкористното същество в слънчевата система.
Хартман Из Беседите . . . Ще ви обясня какви отношения може да съществуват между две тела от различна големина. Когато по-голямото тяло поглъща повече енергия в себе си, отколкото му трябва, в малкото тяло, с което е свързано, се произвежда студ. Когато голямото тяло поглъща по-малко енергия, от колкото му трябва, в малкото тяло се произвежда топлина. Понеже слънцето изпраща голямо количество топлина на земята, от тук вадим заключение, че то е най-безкористното същество в слънчевата система. Слънцето асимилира най-малко енергия в сравнение с другите тела, вследствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като им поддържа живота. Следователно, всяко тяло, което поглъща малко енергия навътре, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и в вашия животъ! * Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога?
към текста >>

Нека докажем на всички, че има хора, които са годни за новия живот, който иде; че има хора, които могат да изпълнят своя дълг свободно, без каквито и да било външни задължения и принуждения и че пробуждането на колективното съзнание, макар и за едно малцинство, е вече един факт. в.
Братство до сега. Главната причина, поради която „Братство" излизаше до сега тъй рядко е тази, че една част от получените суми бе дадена за купуването на негови собствени букви, с които да се печата. Това бе нужно за да може да се осигури излизането на в-ка и за да може печатането му да излиза по-евтино. Сега, след като имаме вече тия букви, всичките получени суми ще отиват само за в-ка и, поради това, надяваме се че той ще може да излиза занапред двуседмично. Читатели, подкрепете ни за да можем да направим успешно и тази втора стъпка в нашия път! Нека докажем на всички, че има хора, които са годни за новия живот, който иде; че има хора, които могат да изпълнят своя дълг свободно, без каквито и да било външни задължения и принуждения и че пробуждането на колективното съзнание, макар и за едно малцинство, е вече един факт. в. Братство Есперантисти и учащи Есперанто! Цялата първа годишнина на библиотека „Nova Kulturo“, състояща се от 10 номера, подвързани заедно, се изпраща срещу 60 лева от Редакцията на в-к Братство — Севлиево, или от Ат. Николов, ул. Цар Ив. Шишман, 19 — Бургас.
към текста >>

22. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане.
За нейното усвояване е необходима дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички хора не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго. А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч! * Каквото и да кажем за Беседите, то е недостатъчно, непълно. За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“. Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си!
към текста >>

Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество.
От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина. Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от раждането до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото. Чрез него ни се разкрива в своята дивна красота целокупната природа и в него като в огледало се проектира тя. Установява се, че окото посредством нервната система, е свързано с всички органи, с целия организма и болезнените явления констатирани тук или там в човешкото тяло, намират отпечатък по диска на окото.
към текста >>

Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото.
Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина. Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от раждането до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото. Чрез него ни се разкрива в своята дивна красота целокупната природа и в него като в огледало се проектира тя. Установява се, че окото посредством нервната система, е свързано с всички органи, с целия организма и болезнените явления констатирани тук или там в човешкото тяло, намират отпечатък по диска на окото. Едно внимателно наблюдение ще ни открие, че по основния тон на ириса — кафяв, син или сив — е изпълнен с микроскопични петна, чертички, штрихи от друг цвят по-тъмен или по-светъл.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв.
Затова се родих. (350 стр.) ... 50 лв. Новата земя, (Влизане) (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота, ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата, ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв. Положителни и отр.
към текста >>

23. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Madaus) Една синтетична наука, която хвърля нова светлина върху съществото — човек.
Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява. Този закон има известно приложение и в духовно отношение. Христос каза на своите последователи: „Ако имате вяра, ще правите и по-големи чудеса от тия, които Аз правя". И ний знаем от историята на християнската църква, че много мирски лица станаха светии и чрез своите молитви и чрез своята святост маса чудеса са правили. А знаем от същата история, че много папи, владици и попове с делата си са конкурирали и най-големите грешници-безбожници ... (следва) Тайната на очите (По D-r М. Madaus) Една синтетична наука, която хвърля нова светлина върху съществото — човек. Окото е микрокосмос и има отношение към макрокосмоса. Една задача е поставена от вековете — да се себепознаем, а от тук към висше познание. Тайната на очите! Една мирова драперия се разкрива с изследване очите. Една загадка, една нова и ценна наука, нужна за изучаване от всички.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв.
Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв. Влизане, (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата,. ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв.
към текста >>

24. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен.
— Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание .... 3 лв.
514) .... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.) .... 50 лв. Влизане — (168 стр.) .... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) .... 40 лв. Трите основи на живота, .... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание .... 3 лв. Новият живот .... 4 лв. Живите сили на природата, .... 10 лв. Високият идеал, .... 4 лв. Обич към знанието .... 5 лв. Положителни и отр.
към текста >>

25. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото едно същество е по-разумно, толкова горчивините и радостите са по-силни.
И върху човечеството има да дойдат сега големи страдания. Злото и доброто са преплетени, и от злото и доброто произтичат скърбите и радостите. Те са израз на две воли или принципи, които действат в свята. Едната воля ражда сладостите, а другата — горчивините. Тези два принципа се различават по строеж и проява. Колкото едно същество е по-разумно, толкова горчивините и радостите са по-силни. Или, казано на друг език: колкото едно същество е по развито, толкова щастието и нещастието са по-разбрани за него. Всеки един човек, и всяко едно същество, съставя един елемент на Битието. Под думата „душа“ разбираме един елемент, който не може да изчезне, — неговото развитие, проявленията и съединенията, в които той може да влезе, може да изчезнат, но самият елемент не може да изчезне. Има неща в нас, които ще изчезнат, има стремежи, които ще изчезнат, но има стремежи, които нищо в света не е в състояние да обезличи. Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света.
към текста >>

Или, казано на друг език: колкото едно същество е по развито, толкова щастието и нещастието са по-разбрани за него.
Злото и доброто са преплетени, и от злото и доброто произтичат скърбите и радостите. Те са израз на две воли или принципи, които действат в свята. Едната воля ражда сладостите, а другата — горчивините. Тези два принципа се различават по строеж и проява. Колкото едно същество е по-разумно, толкова горчивините и радостите са по-силни. Или, казано на друг език: колкото едно същество е по развито, толкова щастието и нещастието са по-разбрани за него. Всеки един човек, и всяко едно същество, съставя един елемент на Битието. Под думата „душа“ разбираме един елемент, който не може да изчезне, — неговото развитие, проявленията и съединенията, в които той може да влезе, може да изчезнат, но самият елемент не може да изчезне. Има неща в нас, които ще изчезнат, има стремежи, които ще изчезнат, но има стремежи, които нищо в света не е в състояние да обезличи. Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението.
към текста >>

Всеки един човек, и всяко едно същество, съставя един елемент на Битието.
Те са израз на две воли или принципи, които действат в свята. Едната воля ражда сладостите, а другата — горчивините. Тези два принципа се различават по строеж и проява. Колкото едно същество е по-разумно, толкова горчивините и радостите са по-силни. Или, казано на друг език: колкото едно същество е по развито, толкова щастието и нещастието са по-разбрани за него. Всеки един човек, и всяко едно същество, съставя един елемент на Битието. Под думата „душа“ разбираме един елемент, който не може да изчезне, — неговото развитие, проявленията и съединенията, в които той може да влезе, може да изчезнат, но самият елемент не може да изчезне. Има неща в нас, които ще изчезнат, има стремежи, които ще изчезнат, но има стремежи, които нищо в света не е в състояние да обезличи. Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението. Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ.
към текста >>

Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим.
Втората опора, това е знанието, Мъдростта. И третата опора, това е Истината — Свободата. Това са три опори в три велики свята — в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката воля. И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не. И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте.
към текста >>

И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става.
И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не. И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте. Така ще помогнете и на себе си и на другите. Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света.
към текста >>

26. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма същество в света, което да не усеща скръбта, колкото и да е възвишено, да споделя в каква и да е степен скръбта при сегашното положение.
Но страданията и скърбите са като условие за да се създаде влагата, която е необходима за растежа. Без страдания няма влага, следователно, няма и растеж. Второто положение е, ако нямаше радости, никаква светлина и топлина нямаше да има в света. Светлината и топлината са резултат на радостта. Това е закон, на който са подчинени всички същества от най-висшите до най-низшите. Няма същество в света, което да не усеща скръбта, колкото и да е възвишено, да споделя в каква и да е степен скръбта при сегашното положение. При първия закон, да възлюбим Бога, ще научиш как Бог се проявява, как природата се проявява. При втория закон, да възлюбим ближния си като себе си, ще научиш как ти трябва да се проявяваш. В света има един живот, който е хармоничен и музикален, и един живот който е дисхармоничен и немузикален. И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача.
към текста >>

И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен.
И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години.
към текста >>

Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи.
Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога. Обвиняват още г.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот.
Рано или късно, днес или утре, единението ще вземе връх над разделението, братството — над шовинизма, любовта — над омразата. Жалка човешка илюзия е все още широко разпространеното вярване, че отделният народ, класа или личност, могат да достигнат щастие докато другите около тях са нещастни. Живота тъй красноречиво опровергава ежедневно тази безсмислица! И все пак, хората още не искат да разберат това. Те са твърде, твърде много твърдоглави и дебелоглави, за да го разберат, възприемат и приложат доброволно, сами. Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот. Днес те ревниво и зорко пазят идолите на своя национален, класов и личен егоизъм — „отечество", държава и собственост. Пазят своите богатства, пазят това, за което се надяват че ще им осигури щастие и благоденствие за сметка на другите. Напразни илюзии! Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят.
към текста >>

Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество.
За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха — в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ту пада, ту става, затова страда повече отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ". Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество. което е породило живота и света. Този Бог, за когото хората говорят, е измислен от тях и затова прилича на тях. Като не могат да си обяснят правилно явленията на живота, те им дават чисто механическо обяснение и по същия начин механизират и идеята за Бога. Но за онези, които знаят, в природата съществуват три вида процеси — механически, органически и психически, които се взаимни обуславят в проявите си. Като пример за механическите процеси може да ни послужи работата на бъчваря — бъчвите, каците, които са образувани от отделни парчета, съединени само от обръчи.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И душата ви ще се изпълни с безбрежна светлина, сърцето ви ще се изпълни с радост, цялото ви същество - с живот и любов!
Някои казват че сме бедни, — че животът е жалък, безсмислен, труден, че той е една непосилна тежест. Да, може би, защото ние затваряме очите си пред неговите блага, защото ние отхвърляме щедро протегнатата към нас десница, защото ний вървим, по криви пътища, след измамни видения, които ни водят към бездни. Излезте сутрин рано всред природата, преди още зората да е разкъсала плащеницата на мрака. Прислушайте се, със смирение, във великото тайнство, което се извършва. Наблюдавайте, внимателно, първите стъпки на зората ! И душата ви ще се изпълни с безбрежна светлина, сърцето ви ще се изпълни с радост, цялото ви същество - с живот и любов! Бедни и болни, отчаяни и обезверени, нещастни, загубили смисъла на живота и смазани от тежкото му бреме! — Вий жадувате за капка съживителна влага, тогава, когато само на крачка от вас се простира безкрайно море от живот и любов! Изтърсете праха от нозете си, забравете, за един час поне, вашата грижи, болки и страхове, и излезте всред природата да посрещнете изгрева на слънцето, с отворена душа, с открито сърце и свободен ум. Извора на живота, който ви е дал всичко, което имате или което някога сте имали, който е създал всичко, което виждате и който разполага с всичко, за което мечтаете, е безкрайно неизчерпаем и ви предлага и днес това, от което имате истинска нужда: живот и любов, светлина, красота, свобода. Вие сте една неделима клетка от Космичния живот и можете да разполагате с всички негови богатства, когато действате според законите му.
към текста >>

Всяко живо същество, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага.
Защото няма друга сила в света, освен самите вас, която може да ви отнеме уречения дял от живота. Бъдете разумни, и не се лишавайте от него. Ставай рано! Всяко утро при изгрев слънце майката природа слага богата трапеза и кани на пир своите мили чада. Тая трапеза е отрупана с всички радости и блага, отредени и нужни за през целия ден — тоя кратък период от живот, протичащ от между изгрев и залез слънце. Всяко живо същество, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага. Само ти, човеко, едничък ти всякога закъсняваш и губиш своя дял. Ти идваш когато слънцето се е дигнало високо, когато първата най-весела и красива част на деня е минала, когато пирът е към своя край и трапезата е почти раздигната, когато се намират само жалки останки, само трохи от всички радости и блага. Ти получаваш тия останки, тия трохи и с тях минаваш деня. Ето защо, ти, който си най-съвършенното творение но Бога, (но най-непокорно, непослушно дете на майката природа) ти си най недоволен и нещастен в живота. Най-скъпите дарове, които слънцето носи по земята, се раздават най-щедро при неговият първи поглед, се поднасят към земята с неговите първи лъчи, всичко е будно още при първата усмивка на зората и чака тия първи слънчеви лъчи, за да получи най-скъпите дарове, отредени за тоя ден.
към текста >>

Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал.
Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота. И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст. Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал. Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция. Има един висок идеал, който е способен да претвори днешната действителност. Има един идеал, който създава нов живот, в нас и около нас, който издига, стопля и твори, тъй както слънцето напролет с топлите си лъчи. Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие. За този идеал и за този път искаме да кажем няколко думи сега.
към текста >>

Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях.
Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенстване, радост и щастие. Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици.
към текста >>

Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество?
В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света. По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма?
към текста >>

Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта.
По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
към текста >>

И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала.
Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука.
към текста >>

29. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едва ли има същество без идеал.
Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С. Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи.
към текста >>

Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано.
Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
към текста >>

безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание.
Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова ще има едно колективно разплащане.
А сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем.
към текста >>

Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко същество.
Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо? - Защото нашите разбирания не са разбирания на Истината. Сегашните хора говорят за Истината, като за нещо, което няма отношение към техния живот. Говорят за свобода, но всеки разбира своята свобода. А Истината носи свобода за всички същества. Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко същество. А сега хората са създали един порядък, който няма нищо общо с порядъка на природата. За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество.
Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й.
към текста >>

Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание.
Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст.
към текста >>

Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание.
Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36).
към текста >>

Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват.
към текста >>

Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората.
Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
към текста >>

Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората.
— От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
към текста >>

И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема.
Словото на Учителя Бог като основа на живота Има три неща, които интересуват всички същества, без разлика какви са те - от най-малките до най-великите. Всички същества се интересуват от живота, знанието и свободата. Зад живота седи една велика сила; зад знанието седи друга велика сила; зад свободата седи трета велика сила. Това са велики сили и принципи, на които всякога може да разчитате. Тези три велики сили са съединени в едно вътрешно единство, което единство е Бог в света. И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът.
Всички същества се интересуват от живота, знанието и свободата. Зад живота седи една велика сила; зад знанието седи друга велика сила; зад свободата седи трета велика сила. Това са велики сили и принципи, на които всякога може да разчитате. Тези три велики сили са съединени в едно вътрешно единство, което единство е Бог в света. И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе.
към текста >>

Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия.
Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. И противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние. В света има един постоянен успех и прогрес, а упадъкът е нещо изключително, светът само се преобразява, но никога не се свършва. Истината е, която може само да уреди всички противоречия и да осмисли живота, защото, ако истината няма отношение към нас, тя не ни ползва, не е истина за нас. Докато човек е в зависимост от външните условия на живота, той не е в областта на истината; докато човек е зависим от знанието на хората, той не е в областта на мъдростта, докато животът на човека е в зависимост от живота на другите, то Любовта не е в него и дотогава човек ще бъде изложен на големи изпитания.
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат.
Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат. И всички постижения, които имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да ни подкрепят, да ни съдействат в този път. Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление. Затова се стремете да имате най-малко един добър приятел, а добър приятел ви е този, който гледа на вас като на себе си - той не прави разлика между вашия и своя живот. И да ви кажа, как да си избирате вашите добри приятели. В старо време за тази формула, която сега ще ви кажа, трябваше да чакате 20 години в школите на Египет или Вавилон, за да ви я кажат.
към текста >>

Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление.
А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат. И всички постижения, които имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да ни подкрепят, да ни съдействат в този път. Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление. Затова се стремете да имате най-малко един добър приятел, а добър приятел ви е този, който гледа на вас като на себе си - той не прави разлика между вашия и своя живот. И да ви кажа, как да си избирате вашите добри приятели. В старо време за тази формула, която сега ще ви кажа, трябваше да чакате 20 години в школите на Египет или Вавилон, за да ви я кажат. Като срещнете един ваш приятел, най-първо ще го обикнете. После ще намерите в него една добра, постоянна черта, която винаги да държите в ума си; понеже тази негова черта ще стане основа, върху която и двамата ще градите живота си.
към текста >>

Онова, което кара мъжът да се жени, не е да образува дом, а да намери едно същество, с което да се хармонизира, за да постигне нещо в света.
После ще намерите в него една добра, постоянна черта, която винаги да държите в ума си; понеже тази негова черта ще стане основа, върху която и двамата ще градите живота си. Тогава ще се поставите в едно спокойно състояние, за да разберете с този ваш приятел ще можете ли да работите заедно. Щом вашият ум и сърце са тихи и спокойни и ви е приятно, невидимият свят ще ви съдейства и ще ви тръгне и на двамата - ще бъдете в сила да преодолеете всички мъчнотии в живота си. Тази е дълбоката вътрешна нужда u причина на вярата. Тази е дълбоката причина на мъжа и жената да се женят. Онова, което кара мъжът да се жени, не е да образува дом, а да намери едно същество, с което да се хармонизира, за да постигне нещо в света. Защото стремежът към постижение е основен стремеж на живота. И жената затова търси мъжа. Повдигането на душата, ума, сърцето и волята на жената и мъжа е вътрешният смисъл и причина за привличането им. Това е смисълът засега в живота на хората. Ако вашите умове и сърца не се обогатяват и развиват постоянно, животът ви няма да има израз - това са външни условия, при които животът може да се прояви.
към текста >>

Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни.
И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
към текста >>

Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни.
към текста >>

33. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите.
Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен. От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите. Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта.
към текста >>

За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания.
Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички. Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята. (следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос.
към текста >>

Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога.
Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята.
към текста >>

Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш.
И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа.
към текста >>

34. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене.
Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания.
към текста >>

Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат.
Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си. Това, казано на религиозен език, значи да служим на Бога. Да служим на Бога разбирам да служим на цялото Битие. Само така ще придобием и опитаме непреходната радост, която ще споделим с всички същества в света и ще познаем великото единство на Битието. Тогава, като видим нещастния, ще му дадем от нашето щастие и където минавате, ще носите щастие и радост.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др.
към текста >>

В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество.
Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора. Тия духовни пороци, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях. Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях.
Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна.
към текста >>

Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота.
Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога.
към текста >>

Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода.
Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото човек е едно същество тройно по природа.
От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма. Не е въпрос да си изкара човек прехраната с лукавство, подлост, кражба, лъжа и ред други долни средства, но всеки трябва с труд да си изкара прехрана. И Учителят казва, че в новата епоха всеки човек ще работи само по три часа за прехраната си, а останалото време ще го употреби за своето културно развитие. Защото човек е едно същество тройно по природа. Човек има ум, сърце и воля. Умът се проявява чрез мозъка; сърцето се проявява чрез белите дробове, а волята се проявява чрез цялото тяло. И всеки човек трябва да работи за да подържа и трите страни на своята природа, защото всеки орган. който не работи, се изражда и атрофира. Всеки орган, който не се храни, умира.
към текста >>

Тъй че човек не е само едно физическо същество, за да има нужда само от хляб, но той е и едно духовно и умствено същество, което има и духовни и умствени нужди.
Човек има ум, сърце и воля. Умът се проявява чрез мозъка; сърцето се проявява чрез белите дробове, а волята се проявява чрез цялото тяло. И всеки човек трябва да работи за да подържа и трите страни на своята природа, защото всеки орган. който не работи, се изражда и атрофира. Всеки орган, който не се храни, умира. Тъй че човек не е само едно физическо същество, за да има нужда само от хляб, но той е и едно духовно и умствено същество, което има и духовни и умствени нужди. И затова човешката деятелност не трябва да бъде само физическа, но трябва да засяга и другите две страни от човешкото естество. Човек трябва да доставя храна на своя ум, като се учи да мисли; а мисълта е един метод за привличане на умствените енергии, които хранят ума. Човек трябва да храни чувствата си, за да живее неговото сърце. Нормалното състояние на живота е, когато човек упражнява едновременно и трите дейности, за да доставя храна и на трите страни на своето естество. Затова именно Учителя казва, че три часа физическа дейност е достатъчна да изкара човек прехраната си за физическото тяло, а другото време да го употреби за развиване на своя ум и своето сърце, за удовлетворяване на своите културни нужди, и да се учи да работи.
към текста >>

Човек е най-интересното същество на земята.
Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие.
към текста >>

И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност.
Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа.
към текста >>

Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце.
Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество.
към текста >>

Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа.
И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага?
към текста >>

Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество.
Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество.
към текста >>

Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем.
Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество. Благодарение на това невежество хората не се разбират и си създават нещастия. Мъжете се съблазняват от жените; жените се съблазняват от мъжете. Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство.
И констатирано е, че липсата или наличността на това кооперативно съзнание е първия и най-главния фактор за успеха или неуспеха на кооперацията. Защо производителната кооперация изобщо слабо прогресира? Защо тя търпи толкова неуспехи и поражения? Безспорно, преди всичко поради липсата на достатъчно издигнато кооперативно съзнание и на разумно и умело ръководство. Ето защо, тук именно трябва да се насочат главните усилия. В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство. Без това всяка стъпка напред е обречена на неуспех. Но има още една, не по-малко съществена причина за неуспеха на производителната т.е. на истинската кооперация. Тази именно причина, която е в по-голяма степен зависима от нас, от нашето желание и разбиране, отколкото гореизложените две причини, която е, тъй да се каже, в нашите ръце, под нашата власт, е същата, която изследвана и проучена добре, ни насочва към трансформиране на днешната производителна кооперация в това, което ние наричаме трудова задруга, която фактически ще обгърне всички области на досегашната кооперативна дейност т.е. производство. потребление и кредит едновременно и която, при това, ще превърне външното, механическо свързване на група хора в досегашните кооперации в живо, органическо и идейно обединение, в пълно икономическо и духовно единство, което ще даде мощен тласък напред на целокупния живот.
към текста >>

За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието.
Чрез всека хапка майката влага и една положителна мисъл и същевременно отвращение от всяко убийство, престъпление и дори от всека отрицателна проява. Само така ще израсте едно здраво поколение, със здрави разбирания. Поколение с доминиращи добродетели. Поколение, което ще е готово да служи на великия общо-човешки идеал на правда, мир, братство и любов между всички живи същества. Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието. А доброто възпитание е най-ценния дар в храмът на бъдещето. Г. С. Г. Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде!
към текста >>

А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора.
И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога. А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора. Всички добродетели и способности, всичко възвишено и благородно произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. На всеки Той казва това, което трябва да прави. Не Той, но има ред същества, които са завършили своето развитие и ръководят човешкото развитие. Чрез тях Той казва на всеки човек какво да прави.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота.
Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си.
към текста >>

Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим.
от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича.
към текста >>

И първото условие за един нормален живот на всяко едно разумно същество е да има правилни отношения към Космоса в неговата целокупност, респективно и към неговите части.
Всичко това е хубаво, но не е достатъчно, защото това изследване е само механическо, външно, частично и откъслечно и не може да ни каже нищо за строителните жизнени сили, които стоят зад различните елементи. За да се изясни въпроса за храненето, трябва да се проучи човек в неговата целокупност, и неговото отношение към Космоса, защото има едно взаимоотношение между човека и Космоса. И който иска да изучава науката за храненето от едно по-дълбоко и по-практично гледище, трябва да разбира тези взаимоотношения. Според окултната наука Космоса е жив и разумен и ние хората сме само части на този грамаден организъм. И всички форми и всички живи същества, като части на този велик Космичен организъм, имат свое место и роля в него. И първото условие за един нормален живот на всяко едно разумно същество е да има правилни отношения към Космоса в неговата целокупност, респективно и към неговите части. Това първо отношение вече ще определи и неговия живот и неговото хранене. Защото при храненето човек приема в себе си известни материали и енергии, които взема от Космоса. Затова трябва да знае какво да вземе и как да го вземе. Целият Космос е проникнат от една първична сила, която се явява като носител на живота. Това е тъй наречената жизнена сила или прана, както я наричат индусите, етера на западните окултисти.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека.
“ и „Просветата ще ни спаси! “ — казват носителите на съвременната наука всред нашия народ. И така е. Но кое знание, коя светлина, каква просвета са нужни преди всичко? Има знания и знания. Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека. Такова е именно знанието, което отговаря на въпросите: Що е човек по своята същина? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони и какъв е смисъла на човешкия живот на земята? Тук вече защитниците на материалистичните схващания в науката се дърпат уплашено назад, казвайки: „Не, тук няма нищо интересно; невъзможно е да се узнае; няма нищо доказано; тук човек може само да се заблуди" и т. н., пренебрегвайки, отвръщайки очи от хилядите факти в живота, сочещи пътя към разрешение на зададените въпроси.
към текста >>

дума която на гръцки произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество.
Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам. Ръката е магически печат. дума която на гръцки произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество. Ръката на човека, като приемател на звездната светлина, възпроизвежда всички звездни влияния във форма на съответните знаци на тия звезди и планети. Ний, хората, възприемаме влиянията на всички близки и далечни небесни светила, но най-голямо влияние върху нас упражнява несъмнено слънцето, източника на всеки земен живот, а след него идват планетите от нашата слънчева система, а също така и луната, която силно влияе на земните обитатели поради своята близост със земята. Както всеки пръст на ръката е разделен на три части (горна, средна и долна) които съответства на три свята, също така дланта трябва да бъде разделена на три части. В корена на всеки пръст, на дланта, се намира едно възвишение или хълм. Всеки хълм е свързан с планетата, от която получава благоприятно или гибелно влияние в зависимост от неговото устройство и от другите знаци на ръката.
към текста >>

- 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В.
- 30 Синове на възкресението - 35 Учителю благи - 20 Великото в живота - 6 „Ето Човека! " — първа серия беседи, - 25 Братя и сестри на Христа, - 25 Защо твоите ученици ядат и пият? — пета серия. - 40 Двата природни метода, шеста серия беседи, - 60 Слава Божия, осма серия, - 150 Затова се родих, девета серия беседи, - 150 За съдба дойдох, - 40 Новата Ева. Издигнете жената! - 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В. Никола, - 7 Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант, - 60 Лекуване с треви, съставил Хр. Досев, - 12 Природно лекуване, от М. Платен 2 тома, - 100 Основа на нашето здраве, - 5 Лекуване чрез пост и жизнена сила, Д-р Г. Ридлин, - 8 Лекуване на туберкулозата, от Д-р Пол Картон, - 4 В съгласие се природата, от Д-р Вилх. Винш, - 8 Вегетарианство и въздържание.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нещо неприятно и мъчително ви обзема, нещо боде и притиска сърцето ви, нещо стяга и тормози цялото ви същество.
Техният живот е светъл, красив и приятен е като слънчев пролетен ден. Те са винаги в щастливо настроение. И навсякъде разна-сят благата на своята обич. Човека, която винаги и всички обича, е най-богатият в света и най-щастливият в живота. Спомнете си, какво чувство изпитвате, когато срещнете човек, когото мразите. Нещо неприятно и мъчително ви обзема, нещо боде и притиска сърцето ви, нещо стяга и тормози цялото ви същество. И вие бързате да отминете, да се отървете по-скоро от тоя омразен за вас човек, да се избавите от тая мъка. А какво изпитвате, когато срещате любим и обичан от вас човек? Сякаш всред мразовита зима ви грейва топло слънце. Сърцето ви леко и радостно тупти, лицето ви се усмихва, цялото ви същество е потънало в блаженство. И ви се иска за цел живот да бъдете неразделни с тоя човек.
към текста >>

Сърцето ви леко и радостно тупти, лицето ви се усмихва, цялото ви същество е потънало в блаженство.
Спомнете си, какво чувство изпитвате, когато срещнете човек, когото мразите. Нещо неприятно и мъчително ви обзема, нещо боде и притиска сърцето ви, нещо стяга и тормози цялото ви същество. И вие бързате да отминете, да се отървете по-скоро от тоя омразен за вас човек, да се избавите от тая мъка. А какво изпитвате, когато срещате любим и обичан от вас човек? Сякаш всред мразовита зима ви грейва топло слънце. Сърцето ви леко и радостно тупти, лицето ви се усмихва, цялото ви същество е потънало в блаженство. И ви се иска за цел живот да бъдете неразделни с тоя човек. Представете си, какъв би бил вашия живот, ако повече от хората мразите и почти всички са ви неприятни. Навсякъде ще виждате и срещате хора, чието присъствие ви дразни, мъчи, задушава, убива. Всякога ще бъдете зле разположен, всякога нервиран, всякога притеснен и измъчен. Живота ви би бил студен, мрачен и страшен, като гроб.
към текста >>

Грамадно същество е човекът за мравките.
А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот.
към текста >>

Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот.
Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма.
към текста >>

Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.
Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас.
към текста >>

Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.
На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо.
към текста >>

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината.
В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие. Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа.
към текста >>

Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм.
И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм. Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате. Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена.
към текста >>

И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество.
Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето.
към текста >>

Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството.
Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор.
И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр.
към текста >>

какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили.
Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили. Окултистът вижда във всичко, което се случва, проявата на една духовна причина, Така например в увеличаващата се сила и честота на сеизмичните пертурбации, той вижда следите на материалистичната мисъл на днешния човек. Вярно е, че чисто физически причини могат да бъдат непосредствения фактор при подобни случаи, но дали това е последната дума по въпроса ? Можем ли ние да проучим и опишем всичко като отбелязваме само това, което произлиза на повърхността? Сигурно не! Ние виждаме двама души които разговарят на улицата, и внезапно единият ударя другия и го събаря на земята.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По своето същество той води към по дълбоко разбиране на Прогреса и Мира.
Това знаме ще бъде издигнато над музеи, събори, библиотеки, университети, и други културни центрове. Първият параграф на Пакта гласи: „Просветителите и художествени учреждения, художествените и научни мисии, техния персонал, имущества и събрания се признават за неутрални и като такива, трябва да бъдат пазени и почитани от воюващите страни.“ „Охраната на поменатите учреждения и мисии ще се съблюдава по цялата територия, намираща се под суверенитета на договарящите държави, без да се гледа на поданството на едно или друго учреждение.“ Когато идеята за международно знаме на културата беше възвестена от мене, аз не се учудих на това, че тя предизвика всеобщ интерес и ентусиазъм. Опитни държавници се удивяваха как досега не е било предприето нещо подобно. Този международен флаг на Културата за охрана на изкуствата и науките никого не унижава и не уврежда ничии мирни интереси. Наопаки, той подига световното разбиране на съкровищата на еволюцията. По своето същество той води към по дълбоко разбиране на Прогреса и Мира. В това разбиране, в творческо устремление, идеята за Мира става все по-реална. Това знаме. като страж на Мира, напомня за необходимостта от точен опис и преглед на всички културни съкровища на света. То съвсем не е трудно и в некой страни е почти направено, но все пак остават още някои празнини. Всяко завоевание на световното съзнание трябва да бъде приветствано.
към текста >>

Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът.
Другият свят, в който живеят ангелите, е бъдещето, което очаква съвременните хора. Да не ви е страх от него, защото настоящият наш свят е един идеал за по-нисшите създания. Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят. Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта.
към текста >>

Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят.
Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си?
към текста >>

Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея.
Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека.
към текста >>

И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло.
Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел.
към текста >>

45. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас.
А когато нещата ги правим по Бога, те вече имат друг характер. Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето, всичко в природата, всички същества, животни, растения, хора и по-напреднали същества, влияят върху нас. Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас. И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път. Не е въпрос да се освободим от влиянията. И да искаме, не можем. Ти ще влияеш и на тебе ще влияят. Това е закон.
към текста >>

Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира.
Бог ни дава живот чрез Слънцето - Слънцето е слуга на Бога. Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света.
към текста >>

От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл.
Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи.
към текста >>

46. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно изолирано същество всред една обединена тълпа.
Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество. ПРОЛОГ Преди всичко, аз бях сам. Сам всред едно голямо множество. Едно изолирано същество всред една обединена тълпа. И аз бях сам, защото, всред всички тия хора, мои братя, които знаеха, аз бях единствения, който едновременно знаеше и учеше. Аз поучавах верните при портите на храма, защото бях заставен да правя това от силата, която обитаваше в светилището. Не можех да избегна това, защото, в тъмнината на най-свещения храм, аз бях видял вътрешната светлина и бях заставен да я разкрия. Чрез нея аз се подкрепях и станах силен. Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество.
към текста >>

Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си.
Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх. Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление. Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката. Но скоро това същество бе близо до мен, приближавайки се; аз задържах дишането си. Атмосферата бе, наистина, много спокойна, но тези блестящи с параден блясък бели дрехи, произвеждаха впечатлението, докато жрецът се движеше под сянката на алеята, че никакво земно вълнение не е в сила да ги раздвижи. Неговият ход имаше същия характер. Той се движеше, но трудно би било де се повярвя, че той върви по същия начин, както и други смъртни. Очите му бяха отправени към земята, аз не можех да ги виждам, и, да си призная, страхувах се от момента, когато тези наведени клепачи ще се подигнат. Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят.
към текста >>

Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот.
Очите му бяха отправени към земята, аз не можех да ги виждам, и, да си призная, страхувах се от момента, когато тези наведени клепачи ще се подигнат. Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли.
към текста >>

Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака.
Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски. Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа. Колко малко тази черна дреха хармонираше с обстановката тук! Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака. Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен. Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която събуждаше интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български. Преводът във вестника явно е от английски. Цялата книга може да се прочете на руски език - от: "Идиллия Белого Лотоса" Към читателите „Какво може да направи сама една капка вода?
към текста >>

Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много.
“ „Грамадното количество вода. която иде на земята, е образувана от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот“ Учителя Обединение на силите трябва, за да се засили струята, на която предстои да върши работа — да кара воденици, да движи електрически централи, да напоява градини и низи — водениците, централите и градините на човешките души. Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива. Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне.
към текста >>

Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише.
Когато казваме, че сме разумни същества, ние разбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани с всички разумни същества, които живеят на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише. Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите. Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени. Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека. Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата мисъл, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже. Сега се изискват благоприятни условия, за да се развие в нас хубавото и красивото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни.
към текста >>

47. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план.
Разликата е само тази, че ученият знае да превърже раните си и да облекчи страданията, а невежият не знае. Има рани произведени от студа, а има рани произведени от топлината. И тези два вида рани имат два различни метода за превързване. Топлината и студът, това са енергии с които си служи разумната Природа в реализиране на своя творчески план. Но за да разберем природата и нашето отношение към нея, има един особен начин на гледане на нещата в природата, с който трябва да се запознаете. Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план. Това разбирам под думата Природа. Тези същества са в разни департаменти на природата и направляват цялата нейна работа. Как работят и как са разпределили работата си, това е една обширна област, която изисква специално време, за да се проучи и която не мога да разгледам в една беседа, защото това обхваща целокупната дейност на природата - от развитието на най-дребните същества, до безкрайните светове в пространството с всичките онези сложни отношения, които съществуват между материята и енергията, съзнанието в този велик творчески процес. Но фактът си е факт, че тези същества направляват живота на по-нисшите същества. Може да попитате какви са техните намерения.
към текста >>

В света няма лоши работи по същество.
И сега Духът, Разумното Начало иска да видоизмени нисшия живот и да му даде друго направление. Не е въпросът да се освободим от нисшия живот, но да го превърнем. Той е потребен както калта на грънчаря. В процеса на това превръщане може да се изкаляме като грънчаря, то нищо не значи - важно е да се свърши работата, да се превърне нашият живот, да му се даде възходящо направление. Тъй че известни неща, които на нас ни се струват лоши и ги схващаме като противоречия, са една необходимост при сегашното наше развитие. В света няма лоши работи по същество. Лошо е това, което ние не разбираме и не можем да използваме. В начало бе Словото и всичко чрез него стана. Обаче, съвременните хора имат други възгледи, други идеи, които внасят в живота си. Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре.
към текста >>

За да имаме към околните правилни отношения, от които следват и добрите ни постъпки, трябва да имаме предвид следното: че във всяко същество живее божественото и красивото и заради него в тях, ние високо да ценим както всеки човек тъй и всяко живо същество.
Деловия човек е идеала. Всеки от нас трябва да стане делови човек. Да бъде делови в посока на доброто. Този идеал може да се постигне само при едно условие: когато храним в себе си постоянно добри мисли, добри чувства и добри желания. Тогава този интензивен вътрешен живот води и към голяма външна активност. За да имаме към околните правилни отношения, от които следват и добрите ни постъпки, трябва да имаме предвид следното: че във всяко същество живее божественото и красивото и заради него в тях, ние високо да ценим както всеки човек тъй и всяко живо същество. Само така, при такова разбиране на живота, вече може да има една правилна обхода, и добри постъпки. Любовта предхожда доброто. Доброто е резултат, проявление на любовта. Гдето има любов, там има и добър живот. За да може човек да дойде до добрите постъпки, трябва да ги потърси в храма на любовта.
към текста >>

Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене.
Сега, ела с мене и не се страхувай.“ Той взе ръката ми в своята и ме поведе под големите листа на растенията, към шума на водата. Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм! „Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал. Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно. „Много горещо ли ти стана? “ - запита ме той, с тревожно издигнати вежди.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото.
Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност.
към текста >>

Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне.
Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях. И ако хората ги слушаха, биха се освободили лесно от несгодите на живота. Но понеже те пазят свободата на хората, не се налагат, затова хората страдат.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост.
които едва бих могъл да разбера до сега. Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи. Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание. Нощта дойде и моят учител ме напусна. Никой друг не бе идвал в моята стая, никаква храна не ми бе донесена след утрото. Аз бях изтощен от ужасните видения, които бяха преминали пред очите ми в едно късо време.
към текста >>

Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г.
Ний ви молим да повтаряте заедно с нас великия Зов, който се вече употребява от около половин милион души, прибавяйки към него още една фраза и, следователно, казвайки: Нека Силите на светлината озарят човечеството. Духът на Мира да се възцари навред. Нека всички хора на добрата воля се обединят в тясно сътрудничество. Всички да простят на своите ближни обидите, които са им нанесли. Нека усилията на Доброто се увенчаят с успех. Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората.
към текста >>

Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората.
Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората. Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство. Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух. Има три неща, които всички ний можем да направим: 1. Лично ний, на 6 май да приложим, в пълна концентрация, тази инвокация, и да дадем израз на това, което тя съдържа.
към текста >>

Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият.
Според мен, да ви доказвам че има Бог в света, това е светотатство. А да вземе да отричам Бога, това е безумие. За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма живо същество, което не е сещало животворния й дъх през ранен ден на пролетта.
Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите дъбрави. Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват. Тревици, пеперуди, птици, всичко, дори и малките камъчета, които пролетните води носят от място на място. Кой на земята не познава пролетта? Няма живо същество, което не е сещало животворния й дъх през ранен ден на пролетта. Тогава всички и малки и големи, и млади и стари навеждат глава, разтварят сърцата си, като цветни чаши и смирено казват: „Ти си мощна и вечна, ние сме под твоята власт, прави, каквото знаеш! “ И пролетта, тоя велик майстор, пред когото всички са равни, шумно и безпрепятствено влиза навсякъде. За нея всичко е отворено, всичко е готово да я посрещне и приеме. Всичко пее: „Ела о, дивна пролет, вечна майко, жрица на живота! “ И тя идва, за да влее озонирана кръв в нашите жили, да повдигне нашия отпаднал дух.
към текста >>

Те ще ви кажат: По-страшно и по-жестоко същество от човека не познаваме!
Попитайте човешките събратя, тия неми и нещастни приятели и помощници на човека, които вярно и неуморно работят от рани зори и гарантират прехраната на стопаните си, тия и други животни и птици, за които има дружество, за които пишат истории и разкази, а след това устата им преспокойно могат да изядат техния крак или крило. Те ще ви кажат същото, което децата са ви казали в известен мащаб. Техните страдания са нескончаеми, техния живот е въплътен ужас. Те ще ви рисуват картини, пред които бледнеят тия от ада. Те ще ви кажат много сериозно: Адът е тук! Те ще ви кажат: По-страшно и по-жестоко същество от човека не познаваме! Те ни убиват безмилостно и без право, те проливат невинна кръв и нарушават един велик закон. Те си служат с най-срамното и грубо средство: насилието. Хората са лоши и лошо живеят! Попитайте птиците, те ще ви разкажат същото. Растенията, дърветата, земята — свидетелката на всички човешки престъпления.
към текста >>

Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество.
Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние. Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство. После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се наляга отвън и отвътре като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала свой център. Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр.
към текста >>

създаван от едно възвишено разумно същество.
Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство. После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се наляга отвън и отвътре като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала свой център. Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя.
към текста >>

Значи разумното същество е образувало този въртеж.
После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се наляга отвън и отвътре като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала свой център. Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине.
към текста >>

Не, човек е сбор, колективно същество е той.
Ако вие не можете да разберете сегашния си живот, ако не можете да използвате малкото благоприятни условия, които сега ви се дават, как ще разберете онова, което не е от този свят? Как ще разберете по-сложните отношения в живота? Че ако вие не можете да предадете на другите малките задачи, които сте научили, как ще учите по-нататък? За да разберете тази идея, за да схванете реалните отношения, които съществуват в света, преди всичко трябва да имате ясна представа за човека. Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува. Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им.
към текста >>

Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането.
Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува. Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин.
към текста >>

съвсем не знае, и дори неща, които никое човешко същество, не можеше да узнае по обикновените познавателни пътища. А.
Макар че телепатията съвсем не е едно просто явление, нещата фактически са още по-сложни. Без съмнение, телепатичните явления са неоспорими. Такива силни доказателства са дадени, че те не могат да бъдат подложени на съмнение; но обяснението им чрез едновременни мозъчни вибрации, понякога достатъчно, в много случаи е съвършено недостатъчно. И наистина, в много случаи, индивида Б. узнаваше (чрез своето шесто чувство) неща, които индивида А. съвсем не знае, и дори неща, които никое човешко същество, не можеше да узнае по обикновените познавателни пътища. А. възпроизвежда една рисунка, която Б. му дава. Ако Б. знаеше тази рисунка, това може би щеше да се дължи не телепатията. Но това обяснение не може винаги да се даде; защото често А.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна.
Във всеки един от нас живее този Дух, който определя нещата, който решава световните съдбини, от който зависи накъде ще тръгнем и до какво ще достигнем. Във всеки един от нас живее тази сила, която определя пътя на живота ни и резултатите от него — издигане или падение, величие или разгром, мир или война, благоденствие или мизерия. От нас зависи какво ще бъдем и какво ще станем! От нас зависи делото ни бъдеще: ако хванем пътя на доброто, очаква ни всичко добро; ако хванем пътя на злото, до главите ни ще дойде всичко зло. От нас, единиците, зависи, както нашият индивидуален живот, така и колективния живот на народа ни. И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна. мълчалива, дълбоко духов на дейност. която невидимо прониква и обгръща съзнанието, като му въздейства с неотразима мощ. Да се научим да говорим без думи! Да се научим да говорим направо на душите, направо на съзнанието! Да се научим да говорим с мисъл!
към текста >>

Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание, доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си.
А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Следователно, единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, то е Любовта, която ние проявяваме. Значи, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си. Учението на бъдещето седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават. Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание, доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си. Когато нещата се налагат на човека, те не са Божествени. Там. където има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси участват човешки закони. Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите и висшите божествени процеси стават еднакво. Низшето там познава, че животът иде от висшето.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество.
И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота. Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството. Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса.
към текста >>

Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса.
Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр.
към текста >>

Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил.
Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е.
към текста >>

Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек.
Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото.
към текста >>

Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие .
И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили.
към текста >>

Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си.
И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме. Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителя нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си. Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне към една или друга посока.
Лулчев Световното положение – С. К. Вегетарианска кухня – Борис Биров Как намерих Учителя – Benitta Да бъде мир! Макар че по целия свят държавите се въоръжават и готвят за война, последната не може да ни бъде наложена, ако ние не я искаме. Ако бъдем разумни и твърдо решени да вървим по пътя на мира, никой не може да ни наложи войната. Ако мислим за мира, ако живеем само с идеята за мира, ако не се подаваме на опасната психоза за неизбежността на войната, ние можем да запазим поне нашата страна от огъня, който се готви да се разрази над света Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне към една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение, са факторите, които ще определят нашето бъдеще! Всичко зависи от нас, а не от вън. От нас зависи мира, от нас зависи и войната — от пътя, по който тръгнем, от насоката, коя го вземе нашата мисъл. Това не се отнася само до управниците, тъй наречените ръководители на народните съдбини. Всеки отделен човек е способен да направи много нищо за мира само с мисълта си, защото мощната, интензивна, съсредоточена мисъл, е сила.
към текста >>

В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление.
Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим. Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него. Когато престанете да работите и условията за работа ще се изгубят. Ние трябва да мислим като Бога. В Бога няма чувствания като нашите.
към текста >>

Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години.
Планинец 31. VII. 1936 г. 7-те рилски езера Характерология (Изучаване на човешкия характер, продължение от бр. 173) Широчината на един нос, на гърбът и основанието му, е важен признак. За идеален нос би могъл да се смета тоя, който и при основанието си е толкова широк, колкото и при ноздрите. Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години. Физическото наследство е само една малка част от тоя път. Много по важна е психологическата и духовната страна, която определя оная генерална насока на Пътя, която в крея си дава типа на един „ангел“ или „демон“. В своята обща насока человек може да принадлежи към едно възходящо или низходящо течение. И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима учения престъпник върши по добре замислени престъпления от глупавия ?
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно същество.
А зад всяка сила стоят известна категория същества. И естествено е, че съществата от двата полюса ще имат две различни понятия и разбирания за един и същ процес, за един и същи свят. Второто положение, което ще ни помогне да си изясним противоречието, е принципа, че, както природата, така и човека, представят съвкупност от взаимнопроникващи и взаимнообуславящи се съзнания и среди. И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то заема, без да се издигне до състоянието на по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище на процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин. А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят.
към текста >>

което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин.
И естествено е, че съществата от двата полюса ще имат две различни понятия и разбирания за един и същ процес, за един и същи свят. Второто положение, което ще ни помогне да си изясним противоречието, е принципа, че, както природата, така и човека, представят съвкупност от взаимнопроникващи и взаимнообуславящи се съзнания и среди. И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то заема, без да се издигне до състоянието на по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище на процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин. А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание.
към текста >>

А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос.
Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес.
към текста >>

На основание на тези изследвания, аз съм дошъл до следния закон; с каквото същество влезеш във връзка, ти ще приемеш неговите енергии, неговите качества — добродетели и пороци.
Следователно, докато живеете в този свят, има ред условия да ви се предадат недъзите на този свят и вие да ги приемете. Щом живеете на онзи свят, ще имате възможност да приемете дарбите и добродетелите на онзи свят. По този въпрос аз имам една голяма статистика. В това направление нито един учен на 19 век не е направил такива подробни изследвания, каквито аз съм направил. Аз съм първият учен в този век, който е изследвал този въпрос подробно. На основание на тези изследвания, аз съм дошъл до следния закон; с каквото същество влезеш във връзка, ти ще приемеш неговите енергии, неговите качества — добродетели и пороци. Затова трябва да бъдем внимателни, с какви същества влизаме във връзка. Човек трябва да намери онези методи и пътища, по които да влезе във връзка с високонапредналите разумни същества, които ще му придадат своето знание и добродетели и ще го научат да живее. За да живее разумно, човек трябва да разбира основния закон на живота — правилната обмяна на енергиите. Това значи, както човек получава благата от природата, така и той трябва да ги сподели със своите ближни. Затова всички трябва да се научите да давате.
към текста >>

И тогава, което не знае клетката — амеба, може да го научи като клетка на едно по висше същество.
“ и топлината на земята ти право в сърчицето грей. * Мъничко семенце в земята, надеждата на златен плод, в земята слязло, ще излезеш през пролетта за нов живот! Д. Антонова Лъчи от „Изгрева“ За словото и думите Думите могат да кажат само това, което знаеш. Никакви думи няма да са достатъчни за сляпо-родения да разбере какво е светлина. Но чрез Словото може да се образува вътрешна връзка. И тогава, което не знае клетката — амеба, може да го научи като клетка на едно по висше същество. Когато ученик, свързан с Любов, погледне през очите на Учителя си, много неща, неясни, стават разбрани в Неговата светлина. Не бързайте да разбирате — достатъчно е само ако приемете или допуснете — разбирането ще дойде като последица, както силата идва като последица от изядената храна. Храната А храната е всичко, което дава живот. Такава храна е светлата мисъл, благородното чувство, постъпката в хармония с великите закони ,на природата. Изведнъж ти няма да ги научиш, както изведнъж не искай и да разбереш, защо това е тъй невъзможно, както е невъзможно и да изживееш живота си изведнъж.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието.
Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието. (следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Икономия в природата (из неделната беседа „Икономия в природата“ – 28.03.1937 г.) Схващанията съвременните хоро за физическия, за духовния и за Божествения живот, а също така и за невидимия свят, са чисто детски схващания. Когато на съвременните хора се заговори за невидимия свят, за живота, за смъртта, те искат доказателство за това. Има три вида доказателства: нещата могат де се докажат чрез усетите — чрез петте сетива, които човек има — по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат до се доказват чрез мисълта Но да се доказват неща, които, съществуват, това е губене , на време и на енергия.
към текста >>

За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята.
Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големи страдания. Затова трябва да възприемате Любовта по всичките правила, които съществуват в нея. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат, и което внася спорове, деления, недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята. сестрите, обществата, и т. н. Бог създава правилни отношения между всички хора. Това, което носи безсмъртие в себе си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са човешки системи, човешки разбирания и вярвания. Но тези вярвания ограничават човека.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество.
Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания. Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост. Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията. науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва. Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание.
към текста >>

Тази реч е държана пред някое възвишено същество.
А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече. Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч е държана пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато държите речта възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви направят критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: Господи, много страдам. Това не е молитва.
към текста >>

Това е вече задачата, която славянството трябва да реализира, защото само едно същество, което мисли и има самоинициатива, може да приеме този втори импулс на Христа.
Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс. имаше подготвителната мисия — да оформи човека като личност. де го направи способен да мисли и да действа по вътрешен подтик — по свободна воля. Тези задача е вече завършена и са подготвени условията за втората част но великия импулс да се приеме от човечеството. Този импулс, както казах, има за задача да направи човека безсмъртен. Това е вече задачата, която славянството трябва да реализира, защото само едно същество, което мисли и има самоинициатива, може да приеме този втори импулс на Христа. А това е вече същината на християнството — да изгради братството между народите, и да реализира безсмъртието на човека. Затова има всички методи в християнството. Защото Христос и днес работи между човечеството, направлявайки и ръководейки го в пътя на неговия възход. Той казва: Аз съм с вас до скончанието на века. И когато ни се проповядва „ново учение“ вън от християнството, това значи съзнателно да се пречи на великото дело на любовта.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание.
Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата. За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците.
към текста >>

Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички.
За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А.
към текста >>

Опитността от миналото е в полза на колективното.
Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А. Безант и Ч.
към текста >>

А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците.
За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А. Безант и Ч. Ледбитер, както са предадени от Николай Райнов в статията му: „Науката против теософията“, (печатана в сп.
към текста >>

Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства.
Лулчев ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА Развитието на музиката от дълбока древност до сега представя една голяма област за изследване, но би могло да се каже, че малко проникновени анализи са правени от естетично и научно гледище. Всичко в природата е музика, вечна музика, чиито без бройни мелодии музикалните гении са възпроизвели в своето тоново изкуство, съчетавайки ги в многообразни съзвучия, за да изразят музикалните преживявания на своята душа. Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване. Г.
Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ. Колкото човек по-често се сеща за ближните и им се притича на помощ, толкова е по-прав пътя му и по-възвишен идеала му. Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване. Г. С ъ б е в ЗА XЛЯБА Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина. За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба. За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен. Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част.
към текста >>

От всички живи същества на земята, човекът е единственото същество, на което природата е дала толкова много блага.
Макар че има една поговорка, която казва, че повторението е майка на знанието, в същност не е така. Повторението не е майка на знанието. Този, който е създал тази поговорка, трябва да я коригира: учението е майка на знанието, а не повторението. Това, което никога не се повтаря, то е учение. Това, което се повтаря, то не е учение, то е майка на заблуждението. От всички живи същества на земята, човекът е единственото същество, на което природата е дала толкова много блага. От всички блага, които природата му е дала, той цени най-много живота си и ума си. И ако той се оплаква от едно от тия блага, това показва, че той не разбира благата, които му са дадени. Човек не трябва да бъде доволен от знанието си, а от това, че има какво да учи. Някои питат: Какво нещо е Бог? — Оставете този въпрос настрана.
към текста >>

За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина.
В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания. Но има още един вид хора, които не само че са дошли до прага на новото, но и хлопат на неговите врати, търсят нещо повече от това, което са придобили, не са доволни от крачката, която са направили и желаят и се стремят да вървят напред. Тия хора, макар вече да са възприели и да живеят с известни идеи, те обаче са будни, не са закостенели, не сметат че всичко са вече узнали че няма по-голяма истина от тая, която е достъпна на тях и затова са винаги готови да възприемат нещо повече. Тази втора категория хора, които не са малко, са напълно готови, те са живите, напълно узрели житни класове в безкрайната нива на живота, които чакат само ръката и сърпа на божествения жетвар, който ще ги прибере в житницата, за да ги посее отново, когато дойде благоприятния момент, в полето на живота. Тия живи, зрели и съзнателни класове, съдържащи едри, златни житни зърна, чакат нас!
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т.
Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка? Нека всеки сам си отговори. Любомир В НАЧАЛОТО НА СВЕТОВЕТЕ В хармония с аксиомата на Херметизма. „Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът. Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система.
към текста >>

Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие.
Любомир В НАЧАЛОТО НА СВЕТОВЕТЕ В хармония с аксиомата на Херметизма. „Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът. Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система.
към текста >>

Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество.
„Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът. Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества.
към текста >>

В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание.
е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден.
към текста >>

Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ.
Също както в стадиите на човешкия живот на земята — детинство, юношество, зрелост и старост — така и в макрокосмоса съществуват различни степени, съответстващи на различните периоди на макрокосмичния живот. Детето не може да изпълнява длъжностите на бащинството и майчинството. Неговите условия, в умствено и физическо отношение, са такива, че то е неспособно да изпълнява такава задача. Същото нещо е вярно и по отношение на малко развитите същества в началото на една световна проява. Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ.
към текста >>

Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция.
След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин. От сутрин до вечер, през целия ден изпращаш покани. * Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно синеещ * Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани. * И щедър стопанин трапеза редиш.
към текста >>

Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека.
Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин. От сутрин до вечер, през целия ден изпращаш покани. * Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно синеещ * Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани. * И щедър стопанин трапеза редиш. безкрайно богата.
към текста >>

Човек е същество, което обича да върши всички работи по един лесен начин.
Те ще поникнат и ще дадат своя плод. Д. К. Иванов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И пак се наведе на земята (из неделната беседа „И пак се наведе на земята“ – 9.I.1938 г.) „И пак се наведе на земята и пишеше“. На хората е неприятно да се навеждат. Изобщо, на хората е неприятно да вършат трудни работи. Човек е същество, което обича да върши всички работи по един лесен начин. Всеки търси лесния път. Никой не търси мъчния път. В това отношение американците държат рекорд. Те обичат всички работи да стават набързо. Всички хора по цялата земя все бързат.
към текста >>

Но и това до нелепост е лъжливо по същество и противоречи на собственото твърдение на материализма, според който психическото няма самостоятелно, конкретно битие.
Няма по-голямо отмъщение от отмъщението чрез закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с любов, той ще каже: аз се страхувам да направя зло на този човек. Ако ти му отмъстиш по обикновения начин, то и той за в бъдеще ще ти отмъсти. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (из книгата „Вечните истини“ – Ст. Тошев) Ако мисълта беше „продуктът“ на мозъка в този смисъл, в който жлъчката е продукт на дейността на черния дроб, тогава тя би била самостоятелна вещ, която можем да съберем в стъкленица и да я отделим от органа, който я е „проявил“, както можем да направим с жлъчката. Но и това до нелепост е лъжливо по същество и противоречи на собственото твърдение на материализма, според който психическото няма самостоятелно, конкретно битие. Значи, думата „продукт“ означава тук не „произведение,“ или „произведено,“ а именно само производно. На туй трябва да се възрази от две страни: първо, емпирическото наблюдение, което говори действително за зависимост на психическото от материалното (на душевното състояние от състоянието на тялото), в същото време говори и за случаи на обратна зависимост на телесните процеси от душевните. Всякога, когато моята воля, моето желание извиква у мене действие, т. е. определените лесни процеси, ние имаме пред себе си обратен случай, на зависимост на тялото от душата: за това свидетелства, например съвременната „психотерапия,“ която обяснява телесното здраве с душевното състояние на пациента . . .
към текста >>

Те имат стремеж да въздействат със своето същество върху средата.
Четирите елемента и човешките темпераменти Четирите елемента се проявяват в човека в четирите темперамента, познати още на древните под следните имена: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Има и други класификации на елементите, но тази е най-древна и същевременно строго научна. Темперамента не е нищо друго, освен резултат на модифициране на вътрешните сили на индивида от силите на космоса. При холеричния и сангвиничния темпераменти, човек проявява по-голяма активност, по-голяма подвижност и енергичност. И тяхната дейност е насочена предимно във външния свят. Те имат стремеж да въздействат със своето същество върху средата. Тяхното движение може да се нарече центробежно, каквото беше, както видяхме, движението на топлинния и светлинния етери. Следователно, качествата които даден темперамент носи, са израз на качествата на елемента, който стои зад него. Така холеричния темперамент е огнен, свързан е с елемента на огъня и проявява неговите качества. Сангвиничния темперамент е въздушен — в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества Флегматичния и меланхоличния темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния — те се стремят да се изолират от външния свят и се съсредоточават в своя вътрешен свят. Техният поглед е отправен повече вътре в самите тях, те са концентрирани в себе си и външно са пасивни, мудни.
към текста >>

Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество.
Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики света в космоса. Първия род сили имат началото си в Божествения свят, в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“ както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи — в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителя го нарича, който свят е създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува. Съгласно принципа за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати света действат две начала — активно, оплодяващо, даващо импулс, потик и негативно, оплодявано, отхранващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние. В идейния свят активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички.
Бъдещето е на славянството. Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде възможността, ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми. И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв начин, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички. То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
към текста >>

Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко живо същество се ползва от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме.
Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползваме от всички блага на живота. Всички хора имат еднакви права. Не разбирайте това буквално. Под „еднакви права“ разбирам чиниите на всички да са пълни. В даден случай и мравята диша въздух, както и човекът, но тя диша толкова, колкото й е потребно. Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко живо същество се ползва от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме. Сега някой ще възразят, че злото съществува в света. Че съществува злото, ние не го отричаме, но то е привидно зло. Хората със своето невежество са станали проводници на злото. Някой мисли, че ако е богат, ще живее повече време на земята Не, като богат, именно, той по-скоро ще умре. Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога.
към текста >>

И тази светлина проникна в цялото му същество.
Там, гдето виждаш да се проявява любов, там се Бог проявява. Там, гдето виждаш да се проявява Доброто, Истината, свободата, там Бог се проявява. Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко. Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога. Да обикнеш Бога във всички и във всичко — защото Той е навсякъде ... И до като ученикът слушаше думите на Учителя си — незнайни врати се разтвориха в душата му, из които струеше чудна светлина. И тази светлина проникна в цялото му същество. И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички. Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“. Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори.
Без нея, той би бил осъден на смърт. Ценността на нещата не се измерва според условията на дадено време и място. Ако днес с я забравили и изоставили, то утре вътрешната идея на есперанто ще бъде спасителният фар и ръководител на човечеството, С К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Международният език Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори. Всички езици, които днес съществуват на земята, са само наречия на един обе език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един обе език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на любовта, или аз го наричам език, който може да носи името „Свобода“. Свободата на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език.
към текста >>

Което е вярно за земята на човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек.
Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето. Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън — а това ще трае векове — тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за земята на човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат ма услугите му. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява. Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души — и поддържайте го. Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си.
към текста >>

62. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог.
Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката.
към текста >>

Аз — съществото, което мисли, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът.
Може ли без въздух да се живее? Без въздух ние се задушаваме. Великите мъдреци, философи, учени — никога не са отричали Бога — духовното Слънце. Защото то би значило да отричат себе си. Аз съществувам — следователно и Бог съществува — ето ви най-силното доказателство за съществуването на Бога. Аз — съществото, което мисли, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът. Ако лъчът на слънцето — нашата душа, ни се изявява, като мисъл, чувство, воля — то значи има слънце, което изпраща тези лъчи. Има Бог, — който прониква с мисълта и любовта си целия космос. Ние сме наистина много самонадеяни. Признаваме. че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки на нашето тяло. Защо тогава по аналогия не допуснем.
към текста >>

серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли !
серия, 2 том. 30 Праведния, беседи IX серия 3 том. Вехтото премина, беседи IX. серия, 4 том Мнозина казваха, X. серия том 1 Ни мъж, ни жена, X серия, том 2 Синове на възкресението, X серия, том 3 За съдба дойдох, XI серия Учителю благи, XII серия, том 1 Който има невестата, XII. серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли ! В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек.
Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото. __________________________________ *) Из кн. „Живот за Цялото“ **) Тази статия с печатана през 1936 год.
към текста >>

ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта.
Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото. __________________________________ *) Из кн. „Живот за Цялото“ **) Тази статия с печатана през 1936 год. ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта. Като почнем от дори непосетите семенца, от малките тревички, животинки и стигнем до човека, всичко сеща нов подтик към нов живот, който пролетта щедро излива. Понятно е, защо още най-старите народи, египтяни, гърци и др. са възпявали и устройвали най-хубавите празненства в чест на Богиня пролет. Наистина, колко е богата и красива пролетта! . . .
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

– По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум.
К-ва Словото на Учителя. Познаване на великото. (из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
към текста >>

Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество.
На Великден — много красив слънчев ден, по билото на планината през връх Св. Никола слязохме в розовата долина и отидохме в Казанлък. Там в низката равнина намерихме също високи върхове — върхове на духа, върхове на мисълта, върхове на стремеж към нов живот, пълен с любов и хармония. В салона на братството сварихме събрание. Четеше се беседа от Учителя. Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество. Тук се чуваше гласа на живата Природа, която призовава своите деца към разумна работа и отношения. Няколкото песни след беседата благословиха посетите семена в душите на учениците. На другия ден имаше обща братска вечеря. Покрай другото изпълниха се няколко концертни номера от Паневритмията от Учителя и др. песни. Чухме няколко нови песни.
към текста >>

65. -

Тя се стреми да трансформира преди всичко съзнанието на човека, да пренесе центъра на неговия живот от личното към космичното съзнание, от личното към колективното битие.
Но този процес не ще се извърши изведнъж. Необходимо е преди това напълно да се ликвидира със старото, за да се подготвят условията за влизане на човечеството в новата среда. На този, именно, ликвидационен процес се дължат всички днешни кризи и сътресения — социални, политически, религиозни и морални — които човечеството така остро преживява. Тази „огнена вълна“ работи вече в света. Тя ще трансформира всичко на земята, ще преобрази из основа целия строй на човешкия живот, защото е засегнала самия му център. Тя се стреми да трансформира преди всичко съзнанието на човека, да пренесе центъра на неговия живот от личното към космичното съзнание, от личното към колективното битие. Тук се крие всъщност дълбокият смисъл на всички мъчнотии, които човечеството днес преживява. Тази вълна действа с неотразима мощ. Нищо не може да я спре. Тя ще разруши всички стари форми, в които досега се е развивал животът. Старите форми не могат да издържат напора на новия дух и да дадат израз на ония живи сили, които сега влизат да работят в света.
към текста >>

Затова човекът е едно изправено същество.
намерено е, че в основата на зъбите се образуват известни хормони — клетки, които въздействат върху мисълта у човека. Следователно, здравите зъби ще произвеждат, повече хормони и ще улеснявал, здравата мисъл. Разбира се, казаното е относително. Здравите зъби не са гаранция за здрава мисъл. От друга страна, ако сравним животинските челюсти с човешките, ще видим, че животинските са издадени напред и надолу, докато в тези на човека е застъпена повече вертикалната линия. Затова човекът е едно изправено същество. От там идва и неговото гръцко название „антропос“. Това положение има своята връзка и със зъбите, защото тия органи не са само дъвкателни, но и център на деликатен всмукателен процес. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Според д-р Щайнер, флуорът действа като пластичен художник и е тясно свързан с всички сили и процеси за растежа на костите и ставите. Флуорът има силно влияние върху човешкия разум.
към текста >>

66. -

В Него има такава шедрост, каквато в никое друго същество на земята няма, нито в небето някъде.
Като видите една жива форма, в която има живот, вие трябва с благоговение да се застъпите. Тази живата форма е проявление на Бога. Но не мислете, че и вашата лакомия е проявление на Бога. В Бога лакомство няма. В Бога има само шедрост. В Него има такава шедрост, каквато в никое друго същество на земята няма, нито в небето някъде. В цялата вселена няма друго същество с такава щедрост, както Неговата. По това се отличава Винаги Бог е всеблаг. Винаги е щедър. Следователно, ако вие в любовта не можете да проявите микроскопическа шедрост, как ще проявите вашата любов? ,И Словото стана плът“.
към текста >>

В цялата вселена няма друго същество с такава щедрост, както Неговата.
Тази живата форма е проявление на Бога. Но не мислете, че и вашата лакомия е проявление на Бога. В Бога лакомство няма. В Бога има само шедрост. В Него има такава шедрост, каквато в никое друго същество на земята няма, нито в небето някъде. В цялата вселена няма друго същество с такава щедрост, както Неговата. По това се отличава Винаги Бог е всеблаг. Винаги е щедър. Следователно, ако вие в любовта не можете да проявите микроскопическа шедрост, как ще проявите вашата любов? ,И Словото стана плът“. Целият свят не е едно място за удоволствие.
към текста >>

Гласът, ясен и приятен, пронизва цялото същество на слушателя.
Лицето е правилно, бледно, уморено; челото е грамадно и могъщо; очите светли, са в дълбоки орбити под дебели вежди. Погледът е съсредоточени, но по-скоро навътре, отколкото навън. С наведена напред глава, съединени ръце, Бергсон започва да говори. Той говори бавно, без бележки. Още от първите думи аудиторията е завладяна. Гласът, ясен и приятен, пронизва цялото същество на слушателя. Думите са цизелирани*, от време на време подкрепени с вертикален жест на ръката. Изреченията са къси, точни, лесни за разбиране, в съгласие с Бергсоновото схващане, че „философията, в своите най-дълбоки анализи и в най-висшите си синтези, трябва да говори на езика на обикновения човек“. Фразите, съвършени по форма, се следват и преливат една в друга, образуват мелодия, чрез която се изразява един дух, желаещ да разкрие пред други богатствата, които намира в себе си. Впечатлението е, че се присъства на самия родилен процес на Бергсоновата мисъл и това създава в залата една интимност, едно духовно общуване, което увлича всички и ги кара да забравят течението на времето Когато Бергсон става, за да напусне залата, мнозина са изненадани и като че ли събудени от сън. Кратко ръкопляскане и слушателите се разпръсват с чувството, че са били не на една обикновена лекция, а на извършването на едно тайнство, на развиването и разцъфтяването на мисълта на един извънреден ум.
към текста >>

Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си.
В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми. Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене.
към текста >>

Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост.
Справедливост разбирана най-обективно: — да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат — доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естествения ход нещата, в който инстинктите играят значителна роля консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен). след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото. Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха.
към текста >>

67. -

Пробуждане на колективното съзнание, Новият живот, Тесният път“ (на Есперанто).
Прентис Мълфорд (Prentice Mulford ) Из книгата; „Нашите сили как да ги използваме“ ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Въпреки най-неблагоприятните условия днес за проява на идеите на братство и мир между хората, въпреки шествието на Марса, на злобата и свирепостта, идеите на Всемирното Братство намират отзвук в много чутки души, те намират прием в мнозина, които гладуват и жадуват за Любовта, за доброто, за ценното и смисленото. Г-н Тадрос Мигали, журналист от Египет, ни пише: „Изказвам Ви най-голямата си благодарност и удоволствие за пратката от интересни книги. За мен е много радостно да притежавам тази много ценна духовна храна. Новото учение, което се съдържа в тия беседи трябва да се разпространи из цял свят, за да спаси винаги страдащото и тънещо в мизерия човечество. Моля, изпратете ми срещу приложената сума: „Високият идеал, Великият закон. Пробуждане на колективното съзнание, Новият живот, Тесният път“ (на Есперанто). Съидейнически поздрав Тадрос Мигали Пишат ни от Будапеща, Унгария „ . . . Много се радваме, че получихме в. „Frateco“. Точно вчера се състоя събранието на Християнската есперантска лига в клуба със сказки със светливи картини на унгарски език. Преди да почне сказката ние прочетохме гласно няколко мисли от П.
към текста >>

Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин.
Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие.
към текста >>

Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество.
То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят.
към текста >>

А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества.
Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания.
към текста >>

Това същество се откъсва от своята духовна среда.
Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания.
към текста >>

Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.
Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата.
към текста >>

Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят.
Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове.
към текста >>

В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа.
Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение.
към текста >>

Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност.
Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е.
към текста >>

И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво.
Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е. безграничното, безчисленото, в което всичко се движи, съществува, проявява и развива.
към текста >>

68. -

Ти трябва да живееш между разумни същества, та тяхното колективно разположение да го чувстваш като щастие.
Има неща, които интересуват всички хора. Някой казва: Аз се интересувам само от това, което мене засяга. Не, всичко - в света трябва да ви интересува. Щастието, в пълния смисъл на думата, се обуславя от доброто разположение на всички разумни същества. За да бъдеш щастлив, ти трябва да бъдеш разумен. Ти трябва да живееш между разумни същества, та тяхното колективно разположение да го чувстваш като щастие. Това значи да бъдеш във връзка с разумността, с Божествената любов. Когато хората не могат да намерят щастието, това показва, че те искат да задържат щастието само за себе си. Такова щастие а света не съществува. Трябва едно правилно разбиране на нещата. Всички противоречия в живота се явяват от неправилното разбиране, от кривото тълкуване на нещата.
към текста >>

УЧИТЕЛЯ Като разумно същество, човек трябва да избира храната си, да му е приятна и да внася в него бодрост.
Ще вържа двата края от огърлието на времето и ще Ти го подаря. Защото то е Твое още от първия момент. Дойди. . . Саша Светлинов ПРОВЕТРЯВАНЕ „Проветрявайте стаите, в които живеете. Проветрявайте мислите и чувствата с които се храните“. УЧИТЕЛЯ Като разумно същество, човек трябва да избира храната си, да му е приятна и да внася в него бодрост. Физическата храна не е за човека цел. Тя е само условие, средство за поддържане на силите му. Но тя трябва да бъде грижливо подбрана, на време приета и с мярка. Задача на всеки човек е да избира добра и здравословна храна. Чрез храненето човек пречиства или замърсява кръвта си — най-важният жизнен елемент в него, през който протича живота.
към текста >>

Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество.
Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях. Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух. Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество. Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши. Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри. Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание. УВЕРИЛ СЕ Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот или няма. За тази цел те написали едно мото на един лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва.
към текста >>

69. -

Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия.
Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства. Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия.
към текста >>

В творчеството на големите поети има стихотворения, които ще останат безсмъртни в човешкото съзнание, защото както тялото чувства периодично нужда от хляб за да се нахрани, така също и вътрешното същество на човека чувства необходимостта да задоволи с красотата на стиха своя душевен глад.
Постигнато е, посредством тия нови лекарства смъртността от тия болести да се сведе до няколко процента, както и да се понижи чувствително кривата на смъртните случаи от възпаленията на бедите дробове. КНИГОПИС Избрани стихотворения, от М. Ю Лермонтов, преведе Йордан Ковачев. Има храна за тялото, а има храна и за душата. Поезията е такова имен по храна. В творчеството на големите поети има стихотворения, които ще останат безсмъртни в човешкото съзнание, защото както тялото чувства периодично нужда от хляб за да се нахрани, така също и вътрешното същество на човека чувства необходимостта да задоволи с красотата на стиха своя душевен глад. Много от стихотворенията Лермонтова са незабравими. Те хиляди и хиляди пъти ще бъдат превеждани на всички езици, с непрестанен стремеж да се приближим все по-близко и по-близко до красотата и магичния чар на оригинала. Настоящите „Избрани стихотворения“ са преведени от Йордан Ковачев с голяма любов и грижливост, с пълно разбиране и проникване в творчеството на Лермонтов. Ние бихме посъветвали всички, за които това е възможно, да потърсят и да се насладят от оригиналното творчество на Лермонтова. Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев.
към текста >>

Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П.
Те хиляди и хиляди пъти ще бъдат превеждани на всички езици, с непрестанен стремеж да се приближим все по-близко и по-близко до красотата и магичния чар на оригинала. Настоящите „Избрани стихотворения“ са преведени от Йордан Ковачев с голяма любов и грижливост, с пълно разбиране и проникване в творчеството на Лермонтов. Ние бихме посъветвали всички, за които това е възможно, да потърсят и да се насладят от оригиналното творчество на Лермонтова. Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев. КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество.
Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме.
към текста >>

Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес.
В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! * Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят. Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят!
към текста >>

Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото.
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии.
към текста >>

Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество.
Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница.
към текста >>

Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния.
н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни. (Никакво домашно животно не се позволява да се държи; забранява се също допирането до известни растения. Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X.
към текста >>

Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството.
Аз свиря в забрава, ридае душата За спомени мили, за минали дни . . . Олга Славчева. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука. Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е.
към текста >>

- Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество.
СИНАРХИЯ Статия първа Окултна социология. - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие.
към текста >>

В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи.
Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно.
към текста >>

Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива.
Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга.
към текста >>

Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното.
А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е.
То е Светият Дух. Съединете в едно времето, пространството и материята, т. е. вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“. Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център. Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога. Чрез него Господ е говорил с Моисея. * * * Второто име е Йа (х).
към текста >>

Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център.
вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“. Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център. Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога. Чрез него Господ е говорил с Моисея. * * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е.
към текста >>

То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама.
* * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е. мъдрост (sapientia). То означава Бог първороден, преизпълнен от идеята, поради което се приписва на Сина. То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама. * * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото. Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
към текста >>

Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество.
Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край). Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части. Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество. В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз. Щом се установи Аз, веднага следва понятието за въздействието от Абсолютното Аз върху себе си, а от това ще се извлече понятието за съществуването му чрез разделянето на Единицата. Така произлиза двойствеността, противоположността, бинера, изображението на женското начало, както единицата е изображение на мъжкия принцип.
към текста >>

В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10.
Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край). Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части. Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество. В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз. Щом се установи Аз, веднага следва понятието за въздействието от Абсолютното Аз върху себе си, а от това ще се извлече понятието за съществуването му чрез разделянето на Единицата. Така произлиза двойствеността, противоположността, бинера, изображението на женското начало, както единицата е изображение на мъжкия принцип. Десет, което се разделя, за да се противопостави на себе си, се равнява на 10/2 = 5, а пет е точното число на буквата хе, втората буква на великото свещено име Хе ще представлява, следователно, пасивното, по отношение към йода, който е символ на активното, не-аз но отношение към Аз, жената по Отношение към мъжа, субстанцията по отношение към същността, животът по отношение към душата и пр. Вау.
към текста >>

Първото му разумно същество е Зафохиел, ръководителят на Ноя, а второто — Иофиел, ръководителят на Сима.
ще ни потрябва цял том. Елифас Леви и Кирхер се занимават с него във всичките си съчинения. Това име означава всеобщо прошение на греховете, помилване, покой, избавление и изкупление на света и бъдещия живот. То се прилага към Светия Дух и влияе чрез чиновете на Престолите (които евреите наричат Аралим, т. е. велики, могъщи, силни ангели) и след туй чрез сферата на Сатурна доставя форма на флуидическата материя. Първото му разумно същество е Зафохиел, ръководителят на Ноя, а второто — Иофиел, ръководителят на Сима. * * * Четвъртото име е Йел. Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор.
към текста >>

Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама.
велики, могъщи, силни ангели) и след туй чрез сферата на Сатурна доставя форма на флуидическата материя. Първото му разумно същество е Зафохиел, ръководителят на Ноя, а второто — Иофиел, ръководителят на Сима. * * * Четвъртото име е Йел. Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите.
към текста >>

Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона.
* * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова. Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието.
към текста >>

Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова.
Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова. Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието. Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух.
към текста >>

Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието.
Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова. Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието. Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели.
към текста >>

Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух.
* * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова. Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието. Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели. Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони.
към текста >>

Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид.
* * * Седмото име Татраграматон-Саваоθ или Адонай-Саваоθ е име на Бога на войнствата. Сефиротът е Нецах (победа). Нему била посветена лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е. Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство. Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм. То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните.
към текста >>

Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона.
* * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство. Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм. То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители. Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила. * * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар.
към текста >>

Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила.
То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители. Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила. * * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе).
към текста >>

Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва).
То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе). Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II. 3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две. 4) Някои посочват Михаел, а разумното същество на Меркурийий е Рафаел.
към текста >>

4) Някои посочват Михаел, а разумното същество на Меркурийий е Рафаел.
Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II. 3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две. 4) Някои посочват Михаел, а разумното същество на Меркурийий е Рафаел. Самуел Р. Уелс. физиогномия: (Продължение от кн. V.) V. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА „Той само за Бога, тя за Бога и за него“. Милтон. Когато се прилагат физиогномическите принципи за разпознаването на характера, винаги трябва да се вземат пред вид важните изменения, които произлизат от пола.
към текста >>

С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове.
Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия.
към текста >>

И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината.
Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери. Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й.
към текста >>

Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб.
теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях.
към текста >>

Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него.
Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни?
към текста >>

А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва?
Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр.
към текста >>

Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто.
Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа.
към текста >>

На 4 май чрез малкото същество ни се съобщи в сеанс едно ново събитие.
Кажете това и на другите роднини и на леля Катерина, че аз ще дойда пак преди Коледа“ Тези съобщения продължиха три месеца с малки промени и се състояха в непрестанното обявяване, че детето ще се повърне в обятията на майка си. Тези съобщения свършваха винаги с думите: „аз ви напускам сега. Леля Джанина иска да спя“. И още отначало малката ни заяви, че ще се сношава с нас около 3 месеци и тогава все повече ще се обвива в материя и ще изпадне в пълен сън. Ha 10 април жена ми за първи път подозря началото на бременността. На 4 май чрез малкото същество ни се съобщи в сеанс едно ново събитие. Ние се намирахме тогава във Венетрио (провинция Месина). Малката каза: „мамо, друга е в тебе“. И като не разбрахме, какво искаше да ни каже малката, дойде ни тогава на помощ другото невидимо същество, Джанина, със следните думи: „детето не се лъже. Само че не може да се изрази добре. Друго едно същество, което също иска да се върне на земята витае около тебе“.
към текста >>

И като не разбрахме, какво искаше да ни каже малката, дойде ни тогава на помощ другото невидимо същество, Джанина, със следните думи: „детето не се лъже.
И още отначало малката ни заяви, че ще се сношава с нас около 3 месеци и тогава все повече ще се обвива в материя и ще изпадне в пълен сън. Ha 10 април жена ми за първи път подозря началото на бременността. На 4 май чрез малкото същество ни се съобщи в сеанс едно ново събитие. Ние се намирахме тогава във Венетрио (провинция Месина). Малката каза: „мамо, друга е в тебе“. И като не разбрахме, какво искаше да ни каже малката, дойде ни тогава на помощ другото невидимо същество, Джанина, със следните думи: „детето не се лъже. Само че не може да се изрази добре. Друго едно същество, което също иска да се върне на земята витае около тебе“. От този ден насетне Александрина уверяваше постоянно, че ще се върне на земята, придружена от една малка сестра, и до колкото можеше да се заключава от изразите й, тя се радваше много за това. Всичко това, обаче, далеко не можеше да ободри и утеши жена ми. То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така.
към текста >>

Друго едно същество, което също иска да се върне на земята витае около тебе“.
На 4 май чрез малкото същество ни се съобщи в сеанс едно ново събитие. Ние се намирахме тогава във Венетрио (провинция Месина). Малката каза: „мамо, друга е в тебе“. И като не разбрахме, какво искаше да ни каже малката, дойде ни тогава на помощ другото невидимо същество, Джанина, със следните думи: „детето не се лъже. Само че не може да се изрази добре. Друго едно същество, което също иска да се върне на земята витае около тебе“. От този ден насетне Александрина уверяваше постоянно, че ще се върне на земята, придружена от една малка сестра, и до колкото можеше да се заключава от изразите й, тя се радваше много за това. Всичко това, обаче, далеко не можеше да ободри и утеши жена ми. То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род? И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и момиче, трябвало да бъдат две момичета!
към текста >>

И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“.
Всичко това, обаче, далеко не можеше да ободри и утеши жена ми. То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род? И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и момиче, трябвало да бъдат две момичета! Просто невероятно! И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“. На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе. Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“. В петия месец г-жа Самона била прегледана от лекаря д-р Виченто Кордаро, който изказали мнение, че тя е бременна с близнета, но с положителност той още не могъл да твърди това. Малко преди края на седмия месец имало голяма тревога Г-жа с. получила едно известие, което много силно я развълнували.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13.
10. Zurkoff. Окултна отломка: Всред цветята (стихотворение в проза). 11. Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I. Целта на болестите. II. Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV. Махалото и лекарствата. V.
към текста >>

Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси.
M-me W.: Сборник на медианимични съобщения 18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата.
към текста >>

Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
към текста >>

в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество.
В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи.
към текста >>

Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия.
към текста >>

Да допуснем, че една къща е направена по всичките тия правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарението си, забравя да отваря често прозорците й.
Да обясним по-точно нашата мисъл. Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух. При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати на изток, към юг и към запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и с дръвчета. Това са, според тях, най-здравословните жилища. Да допуснем, че една къща е направена по всичките тия правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарението си, забравя да отваря често прозорците й. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще почне да се чувства в особено неразположение на духа и да мисли, че в тая къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той. И какво бихме му препоръчали тогава? - Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух отвънка и да станат тия две течения: енволюционното или артериалното отвънка навътре и еволюционното или венозното - отвътре навънка. При тази обмяна казаното същество ще почувства, че става известно подобрение.
към текста >>

При тази обмяна казаното същество ще почувства, че става известно подобрение.
Да допуснем, че една къща е направена по всичките тия правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарението си, забравя да отваря често прозорците й. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще почне да се чувства в особено неразположение на духа и да мисли, че в тая къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той. И какво бихме му препоръчали тогава? - Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух отвънка и да станат тия две течения: енволюционното или артериалното отвънка навътре и еволюционното или венозното - отвътре навънка. При тази обмяна казаното същество ще почувства, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е. като е станало това движение отвън навътре и обратно, водата се избистрила. И ние ще кажем на съвременните религиозни общества, че техните прозорци от векове са седяли затворени, и този зъл гений, който ги измъчва, са те самите. Следователно, ние им препоръчваме простия процес: да отворят всичките си прозорци и вратата си, за да навлезе чистият въздух и с него заедно да проникне чистата божествена светлина. Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре, да види всичко добре, без никаква измама.
към текста >>

Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе.
към текста >>

Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота.
към текста >>

Причината е външния удар на това същество.
Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери?
към текста >>

Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки?
към текста >>

И пак почувствах същото странно впечатление, че това същество, което седи пред мен, е само една обвивка, празна раковина, свитък без съдържание.
Но те бяха очи на един сляп, с празни, безразлични погледи, макар да виждаше тя ясно. — Седнете, моля! покани ме тя. Гласът й също ме порази: и той бе празен, без никаква звучност. Аз седнах и взех ръката й. И пак почувствах същото странно впечатление, че това същество, което седи пред мен, е само една обвивка, празна раковина, свитък без съдържание. Аз я изследвах най-внимателно, но не открих никаква аномалия в нейния организъм, нито един симптом, който показва обикновено анемия или охтика. Състоянието на дробовете й унищожаваше всяко предположение за туберкулоза. Болната не се оплакваше от никакви болежки и каза ми само: — О! аз зная, какво искате да откриете .. . Но мене нищо не.
към текста >>

Пред собствените ми очи умираше едно младо същество, и аз нищо не можех да направя, за да го спася!
. . аз те лъжа, лъжа те! Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос. Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач! Пред собствените ми очи умираше едно младо същество, и аз нищо не можех да направя, за да го спася! Изходът знаех своевременно и исках да се боря. Цяла седмица отивах при бодната, седях продължително при нея, като свой роднина, като се стараех да проникна с догадки в гърдите и черепа й, за да узная причината на нейната слабост, а чувах от нея само това: — Аз зная . .. зная . . . живот ми липсва.
към текста >>

Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си.
Аз се наведох да й целуна ръка, но тя я отдръпна и ми посочи место при дъщеря й. Тогава видях госпожа Ламберт, как се простре на креслото, на което всякога седеше Мария; то бе на два метра разстояние от кревата. Лампата изпукаше синкава светлина; предметите едва се забелязваха. Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава. Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка. Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната. В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя. В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици .
към текста >>

Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета.
Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания. „Мистичните молитви“ на Света Тереза и „Мистичните разговори“ на Пол Верлена са паметници в мистичната литература. Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота. Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан.
към текста >>

Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност.
Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“.
към текста >>

Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно.
Това е било едно болезнено стълкновение. Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях.
към текста >>

Двойственото единство на завършеното същество изчезнало.
В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало. Двата пола вече били различни. Като обърнали въображението си един към други, те яли от запретения плод и станали предмет на физическа смърт. Те не могли да останат за по-дълго време в рая, нито по вътрешното си състояние, нито по външното. Те ставали все повече и повече земни по естеството си, родили деца по естествения начин, както животинските творения, и станали предмет на болести и грижи, които са в света, дето те са се поставили със собственото си деяние. Девицата-Мъдрост отстъпила, като се завърнала в по-вътрешната област на тяхното естество, за да бди от там над тях и да ги пази.
към текста >>

Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария.
Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ .
към текста >>

КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз.
На санскритски пък коренът ghu со има същото значение, и там сигурно се намира произхода на тая дума. 2) M-me prof. Curie. Traite de radioactivite Paris. 1910. T. I. P. 390. 3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г. КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие.
към текста >>

При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения.
Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване.
към текста >>

Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество.
от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз.
към текста >>

Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз.
Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции.
към текста >>

Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят.
Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно.
към текста >>

То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние.
Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина.
към текста >>

Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност.
Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж.
към текста >>

Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина.
То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж.
към текста >>

Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън.
Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж.
към текста >>

Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи.
четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса. Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи. При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните висши, намиращи се над него, части. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство. И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея.
към текста >>

И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него.
По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е.
към текста >>

Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет.
В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах.
към текста >>

Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик.
В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах. Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик. Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството.
към текста >>

Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж.
При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах. Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик. Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него.
към текста >>

От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата.
Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“.
към текста >>

Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя.
схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един. Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение.
към текста >>

Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама.
Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един. Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение. Първият елемент на Нефеша е тялото или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното.
към текста >>

Ето по какъв начин се проявява различната дейност и свойството на всеки елемент от човешкото същество.
Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един. Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение. Първият елемент на Нефеша е тялото или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното. Също и в Руах: първият елемент е конкретното в частното; вторият — частното в частното, и третият — главното в частното. Най-после, в Нешама : първият елемент е конкретното в главното; вторият (Хайя) — частното в главното, и третият (Йехида) — главното в главното. Ето по какъв начин се проявява различната дейност и свойството на всеки елемент от човешкото същество. Душата (Руах) има, несъмнено, свое съществуване, но тя същевременно не е способна да достигне едно независимо развитие, без участие на телесния живот (Нефеша). Същото може да се каже и за Нешама. От друга страна, Руах се намира в двояки сношения с Нефеша; под неговото влияние тя се проявява навън, за да действа свободно. Значи, конкретният телесен живот участва в развитието на душата. Същото става и с духа, по отношение на душата, или с Нешама, по отношение на Руаха.
към текста >>

Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли.
Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи. Общовалидни нравила едва ли могат да се дадат.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички.
към текста >>

Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен.
Една сутрин аз се събудих по начин твърде необикновен. Стори ми се, че нещо ме събуди. Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил. от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен. Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това.
към текста >>

Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.
По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр.
към текста >>

Знаехме от по-преди, че туй същество боравило най-много в ковчега на невестата Звезда, който се намирал в една от стаите в новата къща, от дето изхвърляло дрехите й, от които едни отнасяло, т.
Пристигнахме там в 4 ч. 20 м. Домовладелецът има 2 къщи, старата е с 2 отделения, готварница и спалня, а новата с 3 отделения: 2 стаи и зимник. В новата къща и зимника им стоят само дрехи и др. неща, а те живеят в старата къща. Знаехме от по-преди, че туй същество боравило най-много в ковчега на невестата Звезда, който се намирал в една от стаите в новата къща, от дето изхвърляло дрехите й, от които едни отнасяло, т. е. неповръщало. Отидохме в 4 ч. 40 м. да запечатим ковчега. Наредихме вътре дрехите, покрихме ги отгоре с едно чердже, подписахме си имената на едно бяло листче: „Д.
към текста >>

Босилеград, та който от тях се интересува, нека дойде да види истината, та от после да вземем повече хора инициативата за доказване и издирване причините, от които се е появило това невидимо същество.
И се уверихме в действителността. Мнозина които прочетат настоящето, не ще хванат вяра и ще ни направят суеверци, но тия господа нека заповядат да отидат там и се уверят. Не само ние, но и други, най-малко 20 души, ще докажат същото. Молим настоящето да се предаде от ръка на ръка на всеки от Г. Г. чиновниците, учителите и други интелигентни граждани в с. Босилеград, та който от тях се интересува, нека дойде да види истината, та от после да вземем повече хора инициативата за доказване и издирване причините, от които се е появило това невидимо същество. За верността на всичко гореизложено удостоверяваме със своеръчните си подписи: 1. декември 1899 година с. Горна-Лисина. Наблюдатели действията на невидимия дух: Учители: (под.) Д. Момчилсв; (под.) Н. Сгоев Свещеник: (под.) Вел.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа.
възпитателен идеал. Той изтъкна, че учителите трябва да бъдат свободни, нестеснявани от външни предписания и правилници. В дейността си те трябва ла се основават единствено на горното си познание на човешкото естество. Д-р Щайнер изложи познанието на човешката природа и на света, от което учителят се нуждае. Това познание е научно и прониква в интимния вътрешен живот“. Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа. Г-жа Макензи, секретарка на конференцията, изтъкна, че на тези училища нема да се предписват в подробности тези или онези педагогически методи. В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот. Тя каза, че конференцията е намерила в идеите на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот. Тя замоли събранието да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това.
към текста >>

А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш?
Клетката е била принципа на всичко живо и на всичко, което мисли. „Pulvis es, - „прах си и ще се върнеш в праха“, си казвал Папюс, и написал първото си съчинение Хипотезите (1884 г.). Но ако умът му, воден тогава само от материалистичната вяра, имал своите капризи, неговото съзнание му викало: „Внимавай, ти се мамиш, правиш погрешки! “ И Папюс се задълбочавал в мислите си. Случаите на излекувания чрез хипнотизма повдигнали в душата му многобройни теми за спасителни размишления. А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш? Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото.
към текста >>

Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни.
Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома. Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“. Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т. е лицата в хипноза, виждат в тъмнината твърде ясно тези излъчвания. След много опити, дето всичките възможности за взаимно, съзнателно или не, внушение бяха грижливо отстранени, той установил, че амплитудата и силата на тия вълни варира според чувствата, състоянието на душата или здравето на тия, които ги излъчват, че т са всякога синкави от дясната страна на тялото и жълточервени от лявата страна. Той констатира още, че подобни потоци излъчват не само хората, животните и растенията, но даже и минералите.
към текста >>

В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX.
Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти. На пръв поглед това е малко и даже ако централният въпрос на нашата метапсихика, въпросът за живота след смъртта, беше най-после разрешен, това толкова чакано разрешение не ще ни отведе много далече — във всеки случай много по малко, без съмнение отколкото бяxa отишли жреците на Индия и Египет. Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX. Сега много е възможно, че за да проникнем по-напред в областите, дето те са се подвизавали, чисто експерименталните методи, които са най- сигурните в другите науки, ще бъдат недостатъчни. Ще трябва да се вземат под внимание други елементи, с които науката не е свикнала да борави.
към текста >>

Те започваха с възпитанието на волята, с пожертване на цялото си същество.
Това се отнася до сили може би по-спиритуалистични, отколкото на нашия дух и за да бъдат хванати и овладявани, възможно е, че ще трябва да се заемем най-напред с нашето собствено одухотвотворяване. Ще бъде добре да има лаборатории отлично организирани, но възможно е, че у нас самите се намира истинската лаборатория, отдето излизат всички открития. И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии. Когато те искат да се занимават с ултрадуховните царства на природата, те се приготовляват дълго време. Те чувстваха, че не стига само да бъдат учени, но, преди всичко, да станат свети. Те започваха с възпитанието на волята, с пожертване на цялото си същество. Те обвиваха своите интелектуални сили с една морална сила, която ги занасяше много по-бърже върху полето, дето ставаха чудните явления, които те искаха да изучат. Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието. Преведе L. 1)Тази статия е последнята глава от книгата на Метерлинка: ,,Le grand secret“. Зж. портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год.
към текста >>

Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще?
Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св.
към текста >>

Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност.
към текста >>

Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли.
Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг. Излишно е да се прахосват сълзи за него и неговата поквара. Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване. Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно.
Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи в същност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре, и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е божественото: „търсете Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността.
към текста >>

Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби!
Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва. В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си. Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде.
към текста >>

И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен.
Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти!
към текста >>

И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество.
Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне.
към текста >>

Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото.
Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява.
към текста >>

И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне.
И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн.
към текста >>

Съвременната система на лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне на крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите на едно тяло, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения.
Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета. Съвременната система на лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне на крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите на едно тяло, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения. Изглеждало, че тия вещества, разтворени във водата, имат електрическо действие върху епидермата, както бе случая с ясновидката от Префорст, вместо да действат, както правят обикновено лекарствата, чрез поглъщането им от пищеварителните органи. Също така и когато атомите се натрупат масово, те се подчиняват само на законите на сцеплението; тяхното крайно деление, като се изложат на електрическото влияние, им придава онова движение, което един силен микроскоп може да открие. Така изворът на всяко изобилие и на всяка храна както за вътрешния, тъй и за външния човек, не се намира там, дето ние го търсим; той почива на дъното на духовното ни естество, дето лошите външни влияния не могат да го достигнат, за да го размътят или пресушат. Действието на невесомите вещества Слънчевата светлина произвеждаше върху г-жа Хауфе разни физически действия. Между друго, тя й причиняваше главоболие.
към текста >>

в асцендента дава едно дълго сухо същество с дълга суха глава, коса тъмна, очи кестеняви или сини.
Плешива глава се среща често под неговото влияние. в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие. В въздушен знак Юпитер прави човеколюбив, услужлив и събужда интуицията. Юпитер е по-малко благоприятен в и особено обаче в , където прави автократен и не- искрен. в асцендента дава едно дълго сухо същество с дълга суха глава, коса тъмна, очи кестеняви или сини. Сатурновия тип е бавен в движенията и сериозен в постъпките си. Той рядко те гледа в очи, негова поглед е устремен най-често в пода. Той е издръжлив, търпелив, чувствителен, разсъдлив и пестелив, често и религиозен. Влиянието му е често много лошо, когато Сатурн е зле аспектиран, той прави тогава родения нещастен, беден, инат, подъл, страхлив. е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно върху мисълта.
към текста >>

В изтеклите три годишнини на Всемирна Летопис се поместиха много документирани и илюстровани статии и съобщения за излъчванията (радиациите) от човешкото същество· Изследванията, обаче, по този въпрос продължават, усилено и твърде грижливо от психистите в странство.
Трябва да се пази благоразумие между 9, 18. и 25. число — Д-р И. Т. Кронщром, почетен подпредседател на „British Astrological Society“ в Лондон. Човешките излъчвания. В изтеклите три годишнини на Всемирна Летопис се поместиха много документирани и илюстровани статии и съобщения за излъчванията (радиациите) от човешкото същество· Изследванията, обаче, по този въпрос продължават, усилено и твърде грижливо от психистите в странство. Голем успех са постигнали в това отношение професорите Шарл Рише, Д-р Густав Желе и техните сътрудници от Международния метапсихически институт в Париж. През февруари и март т. г. те са направили най-старателни опити с италианския медиум Ерто, който имал способността да излъчва от себе си бели, зелени и червени светлини във форма на кълба, искри и снопове лъчи като от магнезий. Първокласният лекар-интернист Д-р Стефан Шове и самият Д-р Густав Желе дават подробни отчети за тия сеанси в колоните на в. Matin (№ № от 1.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Посещение на невидимо същество. VIII.
Стамболов. III. Цяло войсково отделение, предпазено от смърт чрез предупреждение на сън. IV. Къща, посещавана от духове. V. Опасното дърво. VI. Видение. VII. Посещение на невидимо същество. VIII. Изгубен предмет, намерен по необикновен начин. IX. Явяване на умиращ. 9. Разни вести: I. Величието на звездния мир (нови научни изследвания от проф. Д-р Ад.
към текста >>

На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция.
Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува на лице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използва. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело. За сега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод.
към текста >>

Всяко същество приема от слънчевата енергия според степента на своето развитие.
Какво би било, ако земята се лишеше от слънчевото влияние даже само за 24 часа. Веднага всеки живот на земята би изчезнал. Земята би заприличала на ледена, мъртва пустиня. Слънчевите лъчи унищожават всички микроби. Ето защо там, дето проникват слънчевите лъчи, няма никаква зараза и има условия благоприятни за живот. Всяко същество приема от слънчевата енергия според степента на своето развитие. На всякъде около нас забелязваме у растенията, тези деца на слънцето, стремеж към слънчевите лъчи. Наблюдавайте едно скромно растение, което ще срещнете на всякъде край пътищата, край оградите. Това е слеза (Maiva silvestris) със своите красиви звездообразни листенца. За своите наблюдения изберете някое по-отворено място, което да е огрявано от слънчевите лъчи през целия ден. Погледнете сутрин към 8—9 часа листата му.
към текста >>

Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.
Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин?
към текста >>

Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите.
То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта.
към текста >>

Такова общежитие развива колективното съзнание.
2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот. Тя да бъде атмосферата, в която живеят ученици и учители. Това най- добре става, когато училищният живот е основан на духа на взаимопомощта, когато училището представлява братско общежитие. То трябва да бъде всред природата. Детето да се чувства свързано със своите другари и с учителите си чрез братското общежитие. Такова общежитие развива колективното съзнание. Учениците да вършат в училището общи работи; общо да си приготвят хляб, да си готвят, да чистят училището, да обработват зеленчуковата и други градини. Всяко дете да се изпълва с радост, че работи за другите, а не за себе си. Обстановката трябва да бъде такава, че работата за другите да стане извор на висша радост в детското сърце. В днешното общество всеки работи за себе си. Всеки е погълнат с грижи за своите лични интереси.
към текста >>

Има друга една хипотеза, която се основава върху факта, че всяко същество и предмет излъчва от себе си етерно вещество, наречено од, която проф.
Някои учени се помъчиха да обяснят феномена на психометрията с четенето на мислите у тогова, който носи вещественото доказателство, или, въобще предмета, но това е най-големият абсурд, който един учен може да извърши . Защото: ако лицето, което носи напр. шапката на убития, е негов близък и мисли за убития, то вярно е, че психометрът може да чете неговите мисли, да види дори и самия образ на жертвата. Но какво ще бъде в случая с едно намерено камъче от Акрополис, напр.? Какво ще може да чете психометрът в мислите на един полуграмотен лукав потомък на Перикла, ако той е селянин или гемиджия? Има друга една хипотеза, която се основава върху факта, че всяко същество и предмет излъчва от себе си етерно вещество, наречено од, която проф. Блондло, Райхенбах и други са успели да фотографират. Тези излъчвания или, както науката ги нарича, еманации, са носители на целия субективизъм на индивида, т. е . на комплекса от неговия морал, наклонности, нрави и желания. Ясно е тогава, че опериращият психометър ще може по флуида да открие неговия стопанин или да го опише.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“.
С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто. Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията. Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили. Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал. Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум.
към текста >>

Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие, те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на по-висшата култура.
Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие, те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на по-висшата култура. Пълното общежитие ще представлява едно общество в миниатюр, дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: днешното семейство се разпада. Както бащата, така и майката са принудени все повече и повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естествено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните?
към текста >>

Колективен класен дух Децата имат спрямо учителя едно колективно душевно настроение.
Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното. Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“. Така и учителят трябва да бъде скулптор. Върху това той трябва да работи неуморно. Колективен класен дух Децата имат спрямо учителя едно колективно душевно настроение. Съществува колективен класен дух. Обучение на чужди езици Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление. За тая цел не се прибягва до преводи, а се гледа да се намери пряката връзка на нещата с техните названия, при което по никой начин не си спомагат с названието на предмета на майчиния език. За това не се задава въпрос: „как се казва куче? “ но се посочва кучето и се именува: le chien.
към текста >>

В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество.
Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Те, додето са дееспособни, всмукват флуор. Зъбната глеч, освен калциев фосфат и карбонат, съдържат и малко количество калциев флуорид.
към текста >>

От духовете, които участваха в беседата първата вечер, не се яви никой на втората Най-подире се възбуди въпроса за нашето политическо положение, на който колективно отговориха явившите се духове, че това положение не било добро, но че,.след четири месеци то щяло да се промени, чрез събарянето на режима с революция, от колективни представители на опозицията и войската, при която промяна някои министри и техни съмишленици щели да паднат убити.
Петър X. Петров, от Ямбол, Димитър Шишков, от Пловдив, Тодор Янушев, от Айтос, Александър Пулев от Сладък-Кладенец или Раднево, Н. Гърнев и Лавчийски и др. от София и другите краища на България. Беседата бе доста дълга и задоволителна, с многото сведения, които се добиха от явившите се, познати и непознати на присъстващите, духове на покойници, както за тяхната участ в задгробния мир, тъй и за тази на други покойници, за които присъстващите се интересуваха, а най-главно, за условията на живота и порядките там. От духовете, които участваха в беседата първата вечер, не се яви никой на втората Най-подире се възбуди въпроса за нашето политическо положение, на който колективно отговориха явившите се духове, че това положение не било добро, но че,.след четири месеци то щяло да се промени, чрез събарянето на режима с революция, от колективни представители на опозицията и войската, при която промяна някои министри и техни съмишленици щели да паднат убити. На направеното от мене възражение, че това не може да бъде, защото правителството си е осигурило нова Камара и се е оградило със силна охрана, за да управлява още много години, а и те, духовните обители, нямат способност да знаят бъдещето, те изново подчертаха, че това, което казват, е истина и щели сме да видим, че ще се сбъдне неминуемо. На 3 г арт 1923 г. вечерта, имахме беседа с духовните обитатели, в дома на Дим. Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници. Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат.
Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството.
към текста >>

Той е божествено същество.
Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи. Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество. Това всека минута трябва да знаем. Ние можем да се усъвършенстваме, обаче, никой не може да спаси света. Това може само Христос. Само този, който приеме Христа в себе си, може да се усъвършенства така, че това да бъде за благото на човечеството“ Няма смърт Рационалността на задгробния живот във връзка с физическата наука1) От сър Оливър Лодж2) ректор на Бирмингамския университет 1. Материя и енергия Преживяваме дни на удивителен прогрес в психичната наука.
към текста >>

На атома на материята, на който от незапомнени времена се е гледало като на истинско същество, благодарение гениалността на Далтон в областта на химията, в първата половина на XIX столетие започна да се гледа като на причина на всеки вид химическа комбинация и като строител на молекули със сродна същност.
Материя и енергия Преживяваме дни на удивителен прогрес в психичната наука. Почти всяка година носи бележит напредък в тая посока. Двадесетото столетие почна с откритието на атомичното естество на електричеството, което, дълго време подозирано от някои, тогава стана общопознато и достъпно на всички, които следят прогреса или са заети активно с изследвания в кабинета или в лабораторията. Доказа се, не само че електричеството се състои от малки частички, чиято величина, тежест и бързина може да бъдат проверени и измерени, но бе намерено също, че самите атоми на материята са електрически устроени. Тогава се положи и основата на електрическата теория за материята. На атома на материята, на който от незапомнени времена се е гледало като на истинско същество, благодарение гениалността на Далтон в областта на химията, в първата половина на XIX столетие започна да се гледа като на причина на всеки вид химическа комбинация и като строител на молекули със сродна същност. Прогресът в тази посока продължи през XIX столетие, като преобрази старата химия и я направи по-ясна, по-точна и по-определена. До тогава на атома се гледаше като на неделима и крайна единица, от която всичко материално бе направено, но която сама за себе си едва ли имаше някаква структура. Той изглеждаше твърд, определен и неизменяем. Трудно беше да се обясни, защо или в какво седемдесетте или осемдесетте видове химически елементи се различават един от други. Идеята за взаимодействието или превръщането изглеждаше противна на науката.
към текста >>

Това е само част от цялата икономия (същество).
Фактът, че материалният механизъм е тъй безкрайно интересен, поглъща усилията на трудолюбиви и даровити работници, които, увлечени в своята работа, добиват впечатлението и даже се обземат от идеята, че тази работа е от най-голяма важност и дори, че материалният механизъм е единственото нещо във вселената. Те не гледат зад него и не схващат, че най-после цинкът, киселината и въглеродът на една батерия не са всичко. Те могат, предполагаме, да съберат тия материали заедно, или да вземат едно животно, да го разрежат, но есенцията, електрическата течност, която раздвижва и оживотворява цялото, не им се отдава. Де ще намерят те есенцията на живота и ума? Не като се ровят между материалните останки на захвърления труп! Това е само част от цялата икономия (същество). Ако те желаят да намерят трайната есенция, трябва да влязат в общение с други умове и да научат от фактите за възможността на такова общение, те не трябва да установят, че умът може да се намира само във връзка с материята: това е тъкмо онова нещо, което трябва да се докаже. Те не би трябвало да правят издирванията с предразсъдъци и предположения — с едно установено убеждение, че е възможно само едно решение. Трябват нови изследвания и отворен ум! Но, ще кажат те, а и всеки ще каже, как с нашите ограничени материални сетива, като канал, чрез който добиваме сведения за околния мир, ще добием впечатления по друг път, освен пак чрез тези сетива. И как може да се въздейства на тях, освен пак чрез някой материален организъм?
към текста >>

Може ли едно нормално същество, което го притежава отчасти, за известно време да го отстъпи и позволи на друго интелигентно същество да си послужи с него?
Като ни го кажат самите те. Те ни явяват всички тия неща чрез материални средства. Материалното средство е необходимо, а такива съществуват твърде много. Мозъчния нерво-мускулен механизъм се притежава от всяко от по-висшите животни, а у човека той е в състояние да предава и човешките мисли. Единственият въпрос е: може ли такъв инструмент да се заема? Може ли едно нормално същество, което го притежава отчасти, за известно време да го отстъпи и позволи на друго интелигентно същество да си послужи с него? Явленията на съня и транса сочат на такава възможност. Патологичното явление на умножаването и раздвояването на личността сочат на такива нежелателни и нездрави форми. Но ние не бива да боравим с възможности, а с факти. Известни напълно „нормални“ хора притежават силата да „изпразват“ части от организма си и да позволяват друг да ги използва за известно време, за да ни даде сведения. За известни обезплътени същества вършат това и се ползват, за да ни информират и ла до кажат своята идентичност.
към текста >>

„Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека.
Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
към текста >>

Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
„Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“.
към текста >>

Съвсем други — по-дълбоки и по-живи — мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво на неговата любов!
Тук вече дохождаме до въпроса за съдържанието на детската дейност. Отговорът е: защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават не засегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват! При изучаване на растенията и животните, трябва да чувстваме, че в тях има съзнание и да проследим степените на съзнанието, да почувстваме, че влизаме в контакт не само с материалните форми, които са пред нас, но и с това, вътрешното, което живее зад тях. Тогаз детското въображение, сърце, мисъл ще вземат по-дълбоко участие в работата. Съвсем други — по-дълбоки и по-живи — мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво на неговата любов! Само тогаз работата на детето няма да бъде механична, а ще има истинско възпитателно значение. По-активна е тази работа, в която вземат участие повече душевни сили. А само при подобно отнасяне към растенията, повече детски сили се засягат и то по-дълбоко! Още по-голямо съдържание се влага в детската работа, когато то разглежда явленията в природата като символи на висши истини. Така, всеки час по естествознание освен че ще ни запознае с материалните явления около нас, но ще издигне душите и към висши духовни сфери, ще ги постави в съприкосновение с вечното.
към текста >>

Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония!
Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия.
към текста >>

Един Учител2) казва: „В време на екскурзия няма да се обядва по-отделно, а общо, на братска трапеза.“ Така ще се съдейства за развитието на колективното съзнание.
Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят. Изобщо трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността! Защо се казва, че възпитанието на детето трябва да почне с физическото? Защото е най-достъпното и най-нагледното в неговата околност! И това физическо ще послужи като израз и символ на духовното, и така детето незабелязано ще се издигне до разбиране на духовните истини, ще се издигне постепенно до духовни висоти! Един Учител2) казва: „В време на екскурзия няма да се обядва по-отделно, а общо, на братска трапеза.“ Така ще се съдейства за развитието на колективното съзнание. После има и друго важно обстоятелство: след ядене, местото трябва да се очисти от най-малкия къс хартия, кори и други останки. Какви добри навици могат да се развият от това наглед малко обстоятелство! А у нас сега как е? Около красиви извори или кристални потоци често от пръв поглед ще познаете, че са обядвали, по разхвърлените останки от яденето! Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение!
към текста >>

Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато.
Колкото и да е хубаво стилизиран немският превод, по-добре би било да се преведат тия и останалите студии на бележития окултист от английския им оригинал, за -да може да се предадат точно мислите на автора, този „пионер на новата мисъл“ (New thought pioneer), както го нарича неговата биографка Eva Martin. Цялата сбирка от тях се състои от четири серии под заглавие: Essays of Prentice Mulford. Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“. Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато. Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина. Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г. Д-р Борис Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф. Д-р Консулов, който съчинява фейлетони за жълтата преса, пълни с неудържима и безгранична злоба против окултизма и хората на новата мисъл.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество.
Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота. Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне. Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител. За да може да бъде в услуга на правдата и на истината той греба да бъде облян от оная светлина и съгрян от оная топлина, изходящи от един и същи източник, който дава жизненост на всяко творение, както от материалния, така и от духовния мир. Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната.
към текста >>

Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони.
Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата.
към текста >>

Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото.
Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното.
към текста >>

Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа.
В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила.
към текста >>

Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо.
Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество.
към текста >>

да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество.
Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели.
към текста >>

Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената.
Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива. Те се стараят да докажат, че животът е продукт на някакъв особен род движение на мъртвата материя. Веданта, наопаки, учи, че всичките явления на вселената са се развили от вечната енергия, която се съдържа в праната. Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената. Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата. Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле.
към текста >>

Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени.
Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него. Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени. Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени.
към текста >>

Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система.
Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес.
към текста >>

Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути.
Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“. След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението. Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е Любовта. Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути. Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . . Онова на Отца, бидейки в генерация, на Сина, в синовност, и на Духа, в процесия: когато пък Отец не изхожда от никого, нито е зачнат, нито е изхождащ; Синът е вечно зараждан от Отца; Светият Дух е вечно изхождащ от Отца и от Сина . . . въпреки това . . .
към текста >>

Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . .
Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“. След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението. Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е Любовта. Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути. Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . . Онова на Отца, бидейки в генерация, на Сина, в синовност, и на Духа, в процесия: когато пък Отец не изхожда от никого, нито е зачнат, нито е изхождащ; Синът е вечно зараждан от Отца; Светият Дух е вечно изхождащ от Отца и от Сина . . . въпреки това . . . няма раздяла в единството на Божеството.
към текста >>

Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него.
Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство. Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85). Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“.
към текста >>

Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“.
Това са ученията, които някои вярват, че са били разпространявани от розенкройцерите. Роберт Флъд - „един английски розенкройцер“, както е наречен в книгата „Розенкройцерите“ от Харгрейв Дженингс, е изказал тия идеи при царуването на Яков I малко по-ясно, отколкото повечето писатели през онзи период. Той казва, че библейският разказ за творението не трябва да се взема буквално, но метафорически, че в Началото два първични принципи са произлезли от Отца. Той ги нарича „Светлина и Тъмнина“ или Форма и Идея и Материя или Пластичност. Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“. Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното. 5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност. 7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила. Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата.
към текста >>

6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност.
Той ги нарича „Светлина и Тъмнина“ или Форма и Идея и Материя или Пластичност. Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“. Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното. 5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност. 7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила. Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 5) III.
към текста >>

Коя работа развива колективното съзнание?
Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита.
към текста >>

Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло.
Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко човешко същество има някъде своята сродна душа, при все че на мнозина истинската половина може да бъде един дух или ръководител от астралното поле.
На човешкото поле също се случва разделяне на сродните души. Не всеки индивид при всяко свое въплътяване изпитва радостта от истинската любов; някои от рождението си до смъртта си не са били надарени с любов, когато много други любовта и женитбата ги водят само към нещастие, откривайки неподозирани несъобразности между двойките. Бедността от опитност и съпружеската мизерия са често кармични, и са резултат от минала неверност на най-висшия идеал на любовта. Всяко обмислено, съзнателно и волно отбиване от сродната душа, когато възлюбената душа е въплътена, причинява едно принудително и нежелано отделяне в по-подирния период. Когато човек види колко мъже и жени са неверни един на други, туряйки себелюбивите удоволствия пред нуждата на истинската любов, може да разбере как става така, че много истински влюбени срещат пречки по пътя към женитбата или са разделени от „силата на обстоятелствата“, и защо любовта е напълно отнета от мнозина. Всяко човешко същество има някъде своята сродна душа, при все че на мнозина истинската половина може да бъде един дух или ръководител от астралното поле. Заслепени от кармичната необходимост чрез булото на физическата материя, понасяйки за наказание или за развитие на душата дисциплината на самотното въплътяване, те са забравили временно величието и любовта на миналото, пълната и душе-задоволителна любов, от която те някога са вкусили, дружбата, чието присъствие значи непокварено щастие или пълно задоволство. Но ръководителят, който бди над тях, вижда всички неща, написани в книгата на техните животи. Той знае и помни, и един ден въплътеният ще си спомни също — ще си спомни и наново ще се съедини. Други, като Павел и Франческа, може да бъдат разделени чрез погрешна женитба, съединени само на сън или чрез смъртта, или пък, като Хъксли и г-ца Хиторн, може да бъдат разделени за дълги години с много километри по сухо и по вода. Но едно нещо е вярно при всички случаи: никой не може да се съмнява, когато се случи да срещне сродната си душа.
към текста >>

„От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“.
Още в 1893 год. той е издал два големи тома, озаглавени: Спиритическото явление и Спиритизмът пред науката. В първото от тия свои съчинения авторът, като взима една ясна позиция, посочва, че после-смъртните прояви на човешката душа не са, както някои са искали да вярват или са твърдели, някакво ново учение, основано на повече или по-малко фантастични съображения, но че, още от като съществуват цивилизациите, светилищата и другите центрове на посвещението, хората навред са се занимавали с тия явления, добивали ги, изучвали ги и са извличали от тях знания за лекуване и пророчества. Спиритическата идея всякога е съществувала, а в наше време не само някои екзалтирани или облечени в траур, но и истински, признати учени са си поставили за задача да обяснят това, което е обяснимо в спиритизма и то експериментално, чрез опит. Той изтъква една редица факти, опити на най-видни хора. „От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории. След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото. Той запитва: „ако нищо от нас — особено нищо разумно — не преживява, как може духовните прояви да дадат, чрез думи, писане и типтология, такива подробности, които са неизвестни на присъстващите и да бъдат изразени на език, непознат на същите лица.
към текста >>

След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото.
Той изтъква една редица факти, опити на най-видни хора. „От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории. След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото. Той запитва: „ако нищо от нас — особено нищо разумно — не преживява, как може духовните прояви да дадат, чрез думи, писане и типтология, такива подробности, които са неизвестни на присъстващите и да бъдат изразени на език, непознат на същите лица. Как може да се опише еди-кое си лице, умряло далеч, непознато никому и което се отъждествява много късно, след дълги издирвания? “ Освен това, неможе да се игнорира факта, че много от противниците на спиритизма са ставали, след опитите, най-пламенни вярващи в него и негови защитници. По-нататък Делан изучва механизма, чрез който духът се съобщава с нас, прониквайки със своя перисприт2) оня на медиума, а последният — перисприта на присъстващите, и толкова по-лесно, колкото лицата са по-хармонично групирани чрез колективна подготовка. Добре е, казва той, тази подготовка да се подкрепи и с промяна на хранителния режим (чрез вегетарианството — Б.
към текста >>

Но независимо от дълга ни да протягаме братска ръка на всяко потиснато същество, ние знаем, че тия неравенства ще изчезнат, че те са само привидни и че ще дойде един ден, когато не най-силният, най-богатият и най-жестокият ще тържествува, а най-издигнатият в духовно отношение.
Трябва, следов., по самата необходимост, да дохождаме много пъти на земята, за да. очистим това, което материята натрупва върху нашата личност, и да прибавяме повече интелигентност, повече любов,. повече вяра. Този закон за превъплътяването е справедлив, защото чрез него ние разбираме социалните и морални неравенства. Наистина, ужасно е да виждаш как страдат добрите и невинните хора и как геният се преследва от грубото нищожество. Но независимо от дълга ни да протягаме братска ръка на всяко потиснато същество, ние знаем, че тия неравенства ще изчезнат, че те са само привидни и че ще дойде един ден, когато не най-силният, най-богатият и най-жестокият ще тържествува, а най-издигнатият в духовно отношение. Всички тия мисли и заключения се налагат на трезвия ум при констатацията за великото дело, което завърши. и завеща на своите последователи знаменитият покойник Габриел Делан. Ив. Белев. 1) L. Chevreuil. On ne meurt pas.
към текста >>

За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие.
Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод. Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие. Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти. Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света. В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък. Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата.
към текста >>

Кетер е първият Сефир, тъй прорича най-старият по дни, дългото Лице, едничкото Същество, двуполо, коренът на истинските съпружества, Шокма е бащата, а Бина — майката.
Кабалата обяснява също, че в своето първично или, така да се каже, атомично състояние, сефиротите са били изложени съвсем направо и силно на божествената светлина, поради което по-долните от тях, начиная от Хезод до Малхут, не са могли да издържат сиянието й и са се пръснали пред нея. Това е счупването на свещените вази, събарянето на едомските царе. По-висшите сефироти понесли сиянието, но променили формата си вследствие катастрофата на по-долните, за да ги подпомогнат и да пресъздадат разстроената вселена. По-висшите сефироти, следов., са преустроили човешката форма, тоя символ и съсредоточие на цялата уравновесена хармония. А чрез човешката форма Зо-ар подразбира съпружеското съчетание, мъжът и жената мистично слени в идеално единство. Кетер е първият Сефир, тъй прорича най-старият по дни, дългото Лице, едничкото Същество, двуполо, коренът на истинските съпружества, Шокма е бащата, а Бина — майката. Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен свят. Тогава следните шест сефироти, от Хезод до Йезод, са се организирали на свой ред в човешка форма, станали членове на проявения Бог, наречен микропрозоп, царският син, отражение на Най-Стария по дни, а особено на мъжкия му елемент, докато последния Сефир, Малхут, обличайки женската привидност, и ставайки съпруга на проявения Бог и царица, достига, чрез последното съпружество, любовната верига на еманацията. Така, нареждането на сефиротите в пет човешки лица е, според Зо-ар, началото на спасението и на всемирното възстановяване. Тъй и съвършеното човешко съпружество е съчетанието, символът и централния елемент на цялата хармония. Но това не значи, че, в периода на спасението, законите на вселената стават мъже и жени в плът и кости, но трябва да се разбира, че те се свързват и съгласуват както членовете на човека в неговия организъм и както допълняващите организми на мъжа и жената в съвършеното съпружество.
към текста >>

Нетленният характер на съществото, този дълбок и коренен оптимизъм, е най-могъщото величие на Кабалата.
Кабалата не го приема. Тя отхвърля както във физическия порядък възможността на унищожението, така и в моралния — възможността на една непоправима деградация и вечна гибел. Значи, първите думи в Битието: „той създаде“ и „тя бе“ имат значение на постоянна реалност. Шестте членове на проявения Бог не са разрушени от падението. Даже съпругата му или Малхут, при по-тежки изпитания, е също невредима в същността си. Нетленният характер на съществото, този дълбок и коренен оптимизъм, е най-могъщото величие на Кабалата. Зо-ар не знае що е безнадеждност, тя е неприемлива, както и обезсърчението Защото Бог неосъжда немилостиво и не изоставя никого в едно бездънно падение. Зо-ар вижда само доброто и Бога като вечни същности. Нито престъплението, нито наказанието могат да продължават за винаги. Няма вечен виновник и вечен ад. Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал!
към текста >>

При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е.
„Какво тогава е Троичността“? Той каза: „Мъдрост, Воля и Сила“. Тогава аз казах: „Аз също признавам, че Бог е мъдър, а не глупав, че Той има неизменна воля и че Той е мощен, а не слаб, но изразът Троичност е погрешен. Защото Мъдростта не е случайна в Твореца, понеже Той и Неговата Мъдрост са едно, Той и Неговата Воля са едно, Той и Неговата Сила са едно. Така че, Воля, Мъдрост и Сила са едно. При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е. Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена.
към текста >>

Идеята е, че „най-висшият Браман“ (Парабраман) се изтъква като Акааша или корен — субстанция, от една страна, и като Пуруша или дух, Съществото, от друга.
При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша. Тази дума е била предмет на много странни преводи, някои я наричат даже „небе“, а други „етер“. Последният термин, бидейки употребен от Макс Мюлер, той все пак казва: „можем да я преведем чрез пространство, и двете значат, обаче, най-висшият Браман“. По-правилно е, може би, да се каже, че тази Акааша е субстанцията на Браман. Идеята е, че „най-висшият Браман“ (Парабраман) се изтъква като Акааша или корен — субстанция, от една страна, и като Пуруша или дух, Съществото, от друга. Келтската космогония, както е описана от Джордж Ръсел (А. Е), в неговата книга Свещта на Видението, заслужва да се сравни с другите разкази за творението. Той казва, че в началото е бил безграничния Лир, едно безкрайно и невидимо божество, в което са били всички минали и настоящи неща и тия, които ще дойдат. Всички неща са били прелени в Великия Баща и Майка, и небето и земята бяха изгубени, бидейки едно в безкрайния Лир. „Когато мистичната нощ трепва в зората, нейните листа, цветове и звездни плодове напъпват навреме и се ронят върху водите на пространството“.
към текста >>

Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс.
Е), в неговата книга Свещта на Видението, заслужва да се сравни с другите разкази за творението. Той казва, че в началото е бил безграничния Лир, едно безкрайно и невидимо божество, в което са били всички минали и настоящи неща и тия, които ще дойдат. Всички неща са били прелени в Великия Баща и Майка, и небето и земята бяха изгубени, бидейки едно в безкрайния Лир. „Когато мистичната нощ трепва в зората, нейните листа, цветове и звездни плодове напъпват навреме и се ронят върху водите на пространството“. Този израз е общ на много древни космогонии. Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс. Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите. Той е коренът на съществуванието, от който пониква свещения Лешник, символът на живота, който се е разклонявал на всякъде и формите на тоя живот са породени първо от Мананан, божественото въображение. Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества.
към текста >>

Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата.
Този израз е общ на много древни космогонии. Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс. Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите. Той е коренът на съществуванието, от който пониква свещения Лешник, символът на живота, който се е разклонявал на всякъде и формите на тоя живот са породени първо от Мананан, божественото въображение. Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества. Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“? „Из божествения мрак Мананан възкръсна, един блуждаещ здрач преди зори, в който облачните образи на боговете се тълпят.
към текста >>

Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“?
Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества. Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“? „Из божествения мрак Мананан възкръсна, един блуждаещ здрач преди зори, в който облачните образи на боговете се тълпят. Но има още в Лир една безкрайна глъбина на съществувание, един чувствен живот твърде безкраен, твърде духовен, твърде далечен, за да се говори за него, защото думите, с които си служим днес, не могат да ни го разкажат. Това е любовта още не вдъхната, и въпреки това не е любов, но по-скоро една скрита, неизказана нежност или радост, или потенцията им, която будейки се като образ на божествено въображение, се отразява в майчиното същество, и тогава се завтича, за да го прегърне. Източникът под Лешникът е пресъхнал. Творението е в движение.
към текста >>

Това е любовта още не вдъхната, и въпреки това не е любов, но по-скоро една скрита, неизказана нежност или радост, или потенцията им, която будейки се като образ на божествено въображение, се отразява в майчиното същество, и тогава се завтича, за да го прегърне.
Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“? „Из божествения мрак Мананан възкръсна, един блуждаещ здрач преди зори, в който облачните образи на боговете се тълпят. Но има още в Лир една безкрайна глъбина на съществувание, един чувствен живот твърде безкраен, твърде духовен, твърде далечен, за да се говори за него, защото думите, с които си служим днес, не могат да ни го разкажат. Това е любовта още не вдъхната, и въпреки това не е любов, но по-скоро една скрита, неизказана нежност или радост, или потенцията им, която будейки се като образ на божествено въображение, се отразява в майчиното същество, и тогава се завтича, за да го прегърне. Източникът под Лешникът е пресъхнал. Творението е в движение. Многото произхожда от Едното. Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала. Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост.
към текста >>

Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала.
Но има още в Лир една безкрайна глъбина на съществувание, един чувствен живот твърде безкраен, твърде духовен, твърде далечен, за да се говори за него, защото думите, с които си служим днес, не могат да ни го разкажат. Това е любовта още не вдъхната, и въпреки това не е любов, но по-скоро една скрита, неизказана нежност или радост, или потенцията им, която будейки се като образ на божествено въображение, се отразява в майчиното същество, и тогава се завтича, за да го прегърне. Източникът под Лешникът е пресъхнал. Творението е в движение. Многото произхожда от Едното. Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала. Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост. Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт.
към текста >>

Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота.
към текста >>

Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете.
Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“.
към текста >>

Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно.
Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно. Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е. така неречения Йехова. Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини. (Следва гл. III: Буквите и тяхното значение.) ____________________________________ 1) „И тъмнината бе по лицето на глъбините“.
към текста >>

Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството на страстите и физическото тяло —се разглеждат като временни прибавки на материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение на времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие.
VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека. Индивидуалността е съставена от трите най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия трите, след като са се развили. се схващат като една еволюция и тогава като че ли се поглъщат обратно в безкрайното, като организирани центрове на излъчване. Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството на страстите и физическото тяло —се разглеждат като временни прибавки на материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение на времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие. По тоя начин това е индивидуалността, която еволюира през течението на векове, когато пък многото личности, свързани с нея, просто се развиват, действат, живеят и умират; но всека личност се изгражда от индивидуалността, която е напреднала, и всека нейна последваща е по-развит тип от своята предшественица. Тогава казват, че индивидуалността е единицата на еволюцията, а личността е единицата на въплътяването. От учението за превъплътяването възникна езотеричната теория за съдбата. Терминът „съдба“, може да се забележи, е синоним на термина „карма“, употребяван в източните школи. Поддържа се, че човешката съдба представлява общия сбор на причините, които човек си е създал в миналите си животи и те определят условията на настоящето.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ (с фотографска снимка) ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината. А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид.
към текста >>

Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност.
Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действа само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие.
към текста >>

В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално.
Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм. В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът. Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята! В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално. Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво.
към текста >>

Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна.
Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното. По този начин, като прилага в живота си това, което се говори от неговия ръководител, той изказва най-силната проповед, като дава пример на най-висш морал. Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения. Науката, наречена телепатия, доказва,, че човек със силата на мисълта си е свързан с всички добри хора и с всички висши същества, видими и невидими. Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна. Окултистът съзнава своя дълг спрямо близките, обществото, човечеството до толкова, до колкото е развито и разширено съзнанието му, и се движи по закона на свободата, която не се дава отвън, а е един вътрешен процес. А що е дългът на истинския човек? Има ли любов към всички и всичко? Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички. Човек може да обича всички хора повече или по-малко и да живее в мир с всички и това е, което го издига над обикновеното, дребнавото, това е широката душа, това е великото.
към текста >>

Всяка монада, която се явява като същество върху шестото поле, се е намерила като „проявена“ през един или друг лъч, и тая първа среда определя типът на монадата за винаги след това; тя ще работи със силите на другите лъчи, но цветът-тон на собствения й лъч ще образува ключната нота на нейното естество, и през същата врата, през която е минала, трябва пак да се завърне, когато се завърши цикълът на нейната еволюция.
Върху седмото поле, и само върху него, няма различие между положителната и отрицателната сили. Това поле е било някога наричано поле на чистото налягане. Върху шестото поле става първата раздяла или началото на раздялата. Всемирното налягане на седмото поле причинява да потече една сила по всички посоки, и потоците излизат по тях. Тия потоци се наричат в езотеричната терминология Лъчи, и всеки лъч се схваща като специална страна (аспект) на Божественото Естество. Всяка монада, която се явява като същество върху шестото поле, се е намерила като „проявена“ през един или друг лъч, и тая първа среда определя типът на монадата за винаги след това; тя ще работи със силите на другите лъчи, но цветът-тон на собствения й лъч ще образува ключната нота на нейното естество, и през същата врата, през която е минала, трябва пак да се завърне, когато се завърши цикълът на нейната еволюция. Добре се знае, че за да стане електричеството дейно, трябва да тече в кръг; оня човек, който е напълно изолиран от всички земни съприкосновения, може да се допре до една действаща електрическа жица безнаказано, защото той не представлява канал за нейната сила. Същото това е и с живота-сила. Той или тя тече във всяка монада от божествения източник и като е минал през монадата, придавайки й енергия, тече напред в околното пространство. След това, като направи един кръг, който се ограничава само от преградите на проявената вселена и в хода на тоя кръг бъде намален до най-низката си форма на проява, най-после той наново се поглъща от Божественото като неорганизирана космична сила. Ако, обаче, се пожелае да се извърши някаква работа с тая сила, не бива да й се позволи да се излъчва в пространството и да стане така негодна, а трябва да се концентрира в определен канал и, като се ограничи и определи, да се превърне в налягане и по тоя начин да стане източник на енергия, Това се постига като се направи да потече и се върне в канала на индивидуализираната форма.
към текста >>

Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности.
август т. г. .всичките си месечни бележки върху него. Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“. В неговата област несъмнено влизат: боговдъхновението, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др. — изобщо проявата на всички психически сили у човека, като резултат от упражнението на по-тънките му способности, в пълно съзнание и без контрол от други странични сили. Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности. Като класически примери на двете тия категории сър Артър дава случаите с двамата велики психисти; Емануел Сюйденборг и Андрю Джаксън Дейвис. Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили. „Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“. По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години?
Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане.
към текста >>

Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество.
В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит. „Само избраникът на небето, който е изпратен да служи на Св. Граал, може да се доближи до нея. Това да знаете за Грааля; от собствен опит знам го аз“. Парсифал запитва: „Ти бил ли си там?
към текста >>

Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество.
По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване. По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог.
към текста >>

В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата.
Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин. Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр.
към текста >>

Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога.
Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише.
към текста >>

Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие.
Но и тук се допуща едно ограничение в значението на тоя символ: колкото по-бавно частичният рай се изравни с всемирния, толкоз по-мъчно и земята, даже и в месианската ера, ще се изравни с частичния рай. Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата.
Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога.
към текста >>

Човекът, като цяло, е изгонил, тъй да се каже, животното от себе си, за да може да се развие като човек; човекът като членоразделно същество, е изтласкал процесите, които се стремят да втвърдят материята и противостоят на обмяната на веществата, в горната част на организма си и само по-такъв начин е могъл да продължава да живее.
В главата на човека най-силно е изразено втвърдяването на физическото вещество; мозъкът е вложен като в костна стена. Тук са застъпени най-много веществата, които най-малко вземат участие в жизнения процес — черепа, преди всичко, костите и зъбите. Главната съставна част на космите и зъбите са калциевите съединения; костите съдържат около 93 на сто от тях и само 2 на сто други съединения. Виждаме от това, че при образуването на черепа са се извършвали същите процеси, които са се извършвали и при образуването на минералите в природата. И в двата случая това са процеси на вкаменяване, при които всички други вещества, вземащи участие, са се втвърдявали. Човекът, като цяло, е изгонил, тъй да се каже, животното от себе си, за да може да се развие като човек; човекът като членоразделно същество, е изтласкал процесите, които се стремят да втвърдят материята и противостоят на обмяната на веществата, в горната част на организма си и само по-такъв начин е могъл да продължава да живее. Човешките косми имат за главна съставна част силициеви съединения. Космите не са тъй мъртви като костите, те растат по-бързо и са по-подвижни в тяхната проявена форма — явяват се в различни цветове. Космите ни посочват характерните белези на един силициев процес, който е дошъл вече до състояние на покой. Така че ние можем да кажем: главата на човека по същество и развитие е сродна на минералната земна част. Забележителното, обаче, е, че и тук действат също две полярни проявления, като вземем пред вид и духовната дейност на човека.
към текста >>

Така че ние можем да кажем: главата на човека по същество и развитие е сродна на минералната земна част.
И в двата случая това са процеси на вкаменяване, при които всички други вещества, вземащи участие, са се втвърдявали. Човекът, като цяло, е изгонил, тъй да се каже, животното от себе си, за да може да се развие като човек; човекът като членоразделно същество, е изтласкал процесите, които се стремят да втвърдят материята и противостоят на обмяната на веществата, в горната част на организма си и само по-такъв начин е могъл да продължава да живее. Човешките косми имат за главна съставна част силициеви съединения. Космите не са тъй мъртви като костите, те растат по-бързо и са по-подвижни в тяхната проявена форма — явяват се в различни цветове. Космите ни посочват характерните белези на един силициев процес, който е дошъл вече до състояние на покой. Така че ние можем да кажем: главата на човека по същество и развитие е сродна на минералната земна част. Забележителното, обаче, е, че и тук действат също две полярни проявления, като вземем пред вид и духовната дейност на човека. Веществото на главата е чисто физическа, и физическия елемент тук е по-силно изразен от която и да е друга част на организма, обаче, вътре в нея действат чисто духовни сили, в тая костна кутия, в която лежи мозъкът, действа човешката мисъл. В постоянно обменящия се организъм, напротив, извършващите се процеси са по-подвижни, материалното е още по-одухотворено. Всичко е в състояние на формиране и разформиране; самата форма на органите ни показва, че формиращите сили не проникват с ясно изразени форми чак до физически материалното; там всичко е още незавършено, като в ателието на някой артист. В другите части на човешкото тяло материалното е по-фино, по-одухотворено, отколкото в главата, обаче, силите, които в горната част са се, тъй да се рече, втвърдили и освободили от чисто духовните мисловни сили, тука са още непосредствено в действие.
към текста >>

То трябва да чувства, че дръвчето, към което се приближава, е живо същество, с вътрешен живот!
И от друга страна! И как възпитателната работа тук красиво ще бъде съчетана и с нуждите на практическия живот! Посаждане плодни дръвчета Тук пак, както казахме и по-рано, важно е преди всичко, кой е импулсът към работата. В основата на цялата работа трябва да лежи една дълбока идея, която трябва да е ясна за възпитателя. Детето, което взема в ръцете си едно дръвче, за да го сади, или което полива едно дръвче, трябва да работи с любов. То трябва да чувства, че дръвчето, към което се приближава, е живо същество, с вътрешен живот! Тук можем да кажем още няколко думи за, смисъла на детската дейност. Когато детето така вътрешно се свързва с духовните сили на растенията, тогаз става преливане на живот в него, то се ползва от духовните сили, които има в растенията. Става една размяна на енергии. Детето трябва да влезе в общение със силите на живата природа, за да получи живот от тях. Става едно преливане на силите на природата в него.
към текста >>

Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“.
И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят. Трябва да се разкажат на децата много, такива приказки. След 9-та година характерът на приказките ще се измени“. Връзката на разните предмети с работата всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа.
към текста >>

Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала.
Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“. Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители. В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце. Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси.
към текста >>

Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън.
Недей бре! Недей бре! “ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня.
към текста >>

Приказката „Цар на царете“ от Violino Primo изтъква, че детето е най-слабото, но същевременно и на-силното същество: всички нему трябва да служат.
Там ще намерим материал, пълен с красота, сила, живот. И тези съкровища на народното творчество ще бъдат разбрани от детето, те са близки до него и за това ще говорят дълбоко на душата му и ще оставят дълбоки следи. Ето защо широко трябва да се използват за възпитателни цели народните приказки, песни, гатанки, пословици и пр. Уводната статия: „Повече детски градини в България“ е от Добра Пелашева. Изтъква се нуждата от повече детски градини и работата на „Дружеството на софийските учителки в детските училища“ в това направление. Приказката „Цар на царете“ от Violino Primo изтъква, че детето е най-слабото, но същевременно и на-силното същество: всички нему трябва да служат. Хубави са стихотворенията: „На децата тя е радост“ от Д. Мережковски, „Дядо Коледа“ от Трайко Симеонов, „Внучка“ по А. Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“. Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна работа и пр.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0055768489838