Търсене в текстове за 'Колективно съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 699 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост.
Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
към текста >>

Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота.
към текста >>

2. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност.
Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност. Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм. Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора. Това е така, но ние знаем, че показалец за нравствената висота служат ония, които са по върховете на обществото и знаем, че колкото и малко, незначително да е числото на издигнатите, те са винаги като кваса в тестото, кой го превръща цялото в хляб. От личния пример на тия, призваните, които най-често не са окичени със звънливи имена, ще се срутят веригите на лошия навик и ще паднат извратените разбирания, които създават духовното робство.
към текста >>

Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие.
Същото това, можем да проследим и в живота на народите. Ако вземем пред себе си картата на света ще видим, че границите, които отделят един народ от друг, са писмо за големия световен егоизъм. Завоевателната политика на народите, особено на западноевропейските, „цивилизованите народи", начерта граници, които ще бъдат причина за нови размирици и нови войни. При съществуващата разпоредба за интереса на държавите, има много племена, лишени от възможността да живеят самостоятелен културен живот и да говорят своя език. Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение. Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим. Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста, сляпа игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели. Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце.
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията.
към текста >>

Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие.
Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
към текста >>

Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
към текста >>

Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
към текста >>

Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека.
към текста >>

Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
към текста >>

С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
към текста >>

Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента.
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

La Revekigo de la kolektiva konscio (Пробуждане на Колективното съзнание) - П.
La Granda Lego (Великия Закон), от П. Дънов. 3. Kiuj ka| kiay estas la blanka| fratoj? - от Ст. Ватралски. 4. La Revekigo de la kolektiva konscio (Пробуждане на Колективното съзнание) - П. Дънов. 5. La Nova Homaro (Новото Човечество) - П. Дънов. 6. La Universa ka la Kosma Аmo (Мировата Любов и Космичната Обич) — П. Дънов. 7.
към текста >>

5. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта.
Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост?
към текста >>

Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието.
А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие.
към текста >>

Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно.
Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе.
към текста >>

Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен.
Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността. При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот. Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека. Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие. Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него.
към текста >>

Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот.
Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите.
към текста >>

6. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество.
Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми. Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички. Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото. Законът работи сигурно и бързо.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пробуждане на колективното съзнание 3 лв.
Отличителните черти на човека цена 5 лв. 8. Разумният живот 5 лв. 9. Обич към знанието 5 лв. 10. Сфинксът 5 лв. 11. Изгревите на слънцето 3 лв. 12. Пробуждане на колективното съзнание 3 лв. 13.Високият идеал 3 лв. 14. Песни на Всемирното Братство 35 лв. Започва печатането на 11 серия от беседите на Учителя - които желаят да ги получават нека внесат един аванс. Първата беседа - „За съдба дойдох" е вече пусната в продажба и струва 5 лева.
към текста >>

8. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание – 3 лева.
Подвързани VII и VIII серии – всяка по 150 лева. Сега започна печатането на 11-та серия, първата беседа от която е пусната в продажба – 5 лева. ОТДЕЛНИ БЕСEДИ: Трите основи на живота – 10 лева. Новото човечество – 5 лева. Новият живот – 5 лева. Пробуждане на колективното съзнание – 3 лева. Високият идеал – 3 лева. Мировата Любов и Космичната Обич – 7 лева. Обич към знанието – 5 лева. Чист и светъл – 2 лева. Повече светлина – 2 лева.
към текста >>

9. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА (Продължение от кн. 4) Най важният фактор в еволюцията. „Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие на вашата душа само. То е резултат на цялото Небе. И с мисълта си даваш ход на мъдростта на Цsлото." Учителят За да може да се разбере природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА (Продължение от кн. 4) Най важният фактор в еволюцията. „Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие на вашата душа само. То е резултат на цялото Небе. И с мисълта си даваш ход на мъдростта на Цsлото." Учителят За да може да се разбере природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. Външното изследване е изследване само по форма, По-дълбоко е изследването на силите, които организират формите. Напр. къс метал за онзи, който изучава нещата по форма, е само това, което виждаме с физическите очи, но за онзи, който изучава и съдържанието, този метал е нещо много повече: той е център на едно динамично поле.
към текста >>

Изявлението на разумност съставлява висшата красота, в която и да е област на живота, Когато изучим разумните сили, които проникват цялата природа, ще схванем, че във всичко това, което виждаме около нас, е изразена любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото.
Ако искаме да дойдем до съдържанието, ще изучим взаимодействието между строителните сили на земята и слънцето. Природата освен физична страна има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тия две страни, т.е. да се изучи на кои физични явления точно кои духовни сили съответствуват. Зад формата и съдържанието са разумните, духовните или; тяхното изучаване значи изучаване на природата по смисъл. Тогаз всичко около нас ще ни се яви в нов вид с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумност съставлява висшата красота, в която и да е област на живота, Когато изучим разумните сили, които проникват цялата природа, ще схванем, че във всичко това, което виждаме около нас, е изразена любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем, че върху любовта се крепи животът на цялото битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните на по-долните. Това е принципът, който прониква цялото битие. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност.
към текста >>

Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност.
Изявлението на разумност съставлява висшата красота, в която и да е област на живота, Когато изучим разумните сили, които проникват цялата природа, ще схванем, че във всичко това, което виждаме около нас, е изразена любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем, че върху любовта се крепи животът на цялото битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните на по-долните. Това е принципът, който прониква цялото битие. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност. Каква благодарност поражда тогаз в нас това, което гледаме около нас, благодарност за всичко това, което тези същества правят заради нас! Но същото не е ли и с всяко друго явление в природата, напр. залез слънце? Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години!
към текста >>

И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си!
Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа.
към текста >>

Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества.
Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им! Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято реалност чувствуваме дълбоко в душите си?
към текста >>

Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас".
Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях.
към текста >>

И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях.
Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата.
към текста >>

По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят?
Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене.
към текста >>

Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас.
Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата, божественото. Всъщност днес в много редки случаи Душата се проявява.
към текста >>

При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират.
Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него и това дава предразположение към болестта. А когато човек живее в доброто, той е в хармония с туй течение, приема го в себе си и то влива преди всичко нови жизнени струи в душевния му живот и по-нататък прониква до физичното му тяло и го укрепява. Тепърва при новото направление на труда човек идва при благоприятни условия, при които ще почне да се учи, ще расте и ще докара дарбите си до небивал разцвет. При новото направление на труда човек се поставя преди всичко в хармония с Първичната Причина. При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и всички други въпроси. Да вземем за пример възпитателната проблема. Новият начин на дейност е в хармония с детската природа, отговаря на нейните нужди. Да си спомним за идеалистичния период, през който минава младежът през третия период от 14 до 21 година. Как се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели за кариеризъм!
към текста >>

10. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
към текста >>

Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка?
Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка. И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда. V. S.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа".
Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф. Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал.
към текста >>

За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание.
За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи.
към текста >>

Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството.
Дънов с тези на Онисаборо Дегучи, аз мисля, че цялото трябва да носи надпис: „Духовен ренесанс". * „La nova Tago ", орган на Бахаиското движение, пише: „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, с портрета на автора и предговор от Мара Белчева и Д-р К. Паскалев. Предговорите говорят въобще за приближаващата се нова култура и специално окултно движение в България „Бяло Братство". Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството. * „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения. Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения. „Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство.
към текста >>

Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения.
Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството. * „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения. Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения. „Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo". Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него.
към текста >>

13. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
към текста >>

Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите.
Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата.
към текста >>

Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание.
Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним. Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание. Затова е необходимо да се освободим от всички безполезни мисли. Не трябва да вярваме, че сме големи, а да се чувствуваме и да бъдем като малки деца. Силен е само онзи, който е винаги готов да дава каквото може и е в състояние да услужва. ГЕРМАНИЯ Списание „Das neue Licht” год. VIII, кн.
към текста >>

14. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя.
Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л. Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П.
към текста >>

Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят.
към текста >>

Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело.
В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа.
към текста >>

Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени.
към текста >>

Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7).
към текста >>

15. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо.
Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война.
към текста >>

преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год.
Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С.
към текста >>

Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот.
Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга. Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее.
към текста >>

Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл.
Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
към текста >>

16. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
към текста >>

В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство.
Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено.
към текста >>

При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.
към текста >>

17. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи?
В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
към текста >>

Звездата на ония радиоактивни Самосветещи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото Превръщане на Съзнанието на Човечеството.
Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около две десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. И „Ирод" пак изпрати войниците си да избият „децата на Витлеем" – но радият победи, защото е самосветещ. Той освети донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците. За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на елементите от една велика звезда, която е изгряла в небето на човечеството. Звездата на ония радиоактивни Самосветещи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото Превръщане на Съзнанието на Човечеството. Които и днес, както и от памтивека, вършат тайните на Великото Дело. Г.
към текста >>

18. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
„В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи". Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
към текста >>

В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях!
към текста >>

И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов!
към текста >>

Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание.
Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство.
към текста >>

Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура.
* * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
към текста >>

За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
към текста >>

Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно.
да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
към текста >>

У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно.
Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
към текста >>

У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
" Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
към текста >>

У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
към текста >>

Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите.
към текста >>

Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр.
към текста >>

Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр.
към текста >>

Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
към текста >>

Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
към текста >>

Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид.
към текста >>

Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
към текста >>

Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха.
чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
към текста >>

Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
към текста >>

Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е!
към текста >>

Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата.
към текста >>

Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието.
Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год.
към текста >>

Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

19. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото.
Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка.
към текста >>

20. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство.
Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение. Потопен в тая нова среда, той блаженствува. Тогава той не мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери. Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества.
към текста >>

Изкуството е колективно творчество.
Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота. Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло.
към текста >>

21. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание.
Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове? Всички тия фази идат по законите на развитието. Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите.
към текста >>

Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека.
Всички тия фази идат по законите на развитието. Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура.
към текста >>

Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание.
Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради.
към текста >>

22. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част!
Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места.
към текста >>

В тази смисъл на думата той е едно колективно дело.
През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е.
към текста >>

23. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва.
Често се запитваме, кой е този, който твори - единиците или масата в даден народ? Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това. От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота. Ние го виждаме това изразено силно във всички днешни политически доктрини, като се почне от фашизма, та се стигне до болшевизма, па и междинните положения на съвременна Европа и света. Може би в тази максима, създадена от социализма през миналия век, да има нещо много вярно. Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва. За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят. Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло. Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка.
към текста >>

В това отношение ценен фактор е само личността, тази личност, която е пропита от високото съзнание за значението на живота.
Успяват ли, ще успеят ли да помогнат на хората те? Къде е пътят? Животът всякога обезценява този, който само взема от него. Човек трябва да може винаги да придаде нещо реално на самия живот, на неговия напредък, на неговото пресъздаване, сир. на пресъздаването на формите, в които той се излива. В това отношение ценен фактор е само личността, тази личност, която е пропита от високото съзнание за значението на живота. Тогава тя е творческа личност. Може да твори само този, който знае какво е предназначението на живота въобще. Има два вида знание и познаване на предназначението на живота. Едното е интуитивно знание. Него го имат всички големи учени, философи и мислители, които са оставили творчески следи в историята на човешкото развитие.
към текста >>

Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро.
За това трябва просветители, за това трябват организатори за инициативи, които създават блага. Първият просветител, това е селският учител. Той трябва да бъде общественик в окултен смисъл на думата. Той трябва да бъде високо начетен, да разбира смисъла на своя собствен живот и значението от пресъздаване на формите, в които се той излива. Този човек, този учител не политиканствува. Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро. Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности. Тяхната служба е да просветяват и възпитават непрекъснато себе си, с което те ще съдействуват за издигането на другите хора около тях. А не са малко нещата, с които трябва да се занимават сами. Едно голямо зло в село, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол.
към текста >>

Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа.
Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници. Който застане начело да управлява, трябва да е скъсал с човешките си слабости. Голяма разумност и справедливост трябва да озарява тяхната същност. Затова, управници, учители, служители на народа, бъдете преди всичко човеци, които познавате себе си и сте направили нещо от себе си! Тогава вие ще бъдете полезни на другите.
към текста >>

24. ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си.
Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели.
към текста >>

Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това.
Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор.
към текста >>

А съзнанието се добива трудно.
Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно.
към текста >>

Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота.
Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер.
към текста >>

Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота.
Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер. На земята днес има твърде много учени, техници и пр.
към текста >>

Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно.
А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер. На земята днес има твърде много учени, техници и пр. За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята. А ние виждаме, че това не става.
към текста >>

25. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото.
Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят. Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!
към текста >>

Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му.
Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии.
към текста >>

У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро.
Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде.
към текста >>

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души.
То събужда в човека тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят.
към текста >>

Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието.
Това е единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта.
към текста >>

То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.
Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса.
към текста >>

26. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно".
Методът, начинът, по който можем да се доберем до "несъзнателното“, това е психоанализата. И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност".
към текста >>

Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид.
И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология.
към текста >>

Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция.
Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит. В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси.
към текста >>

Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс.
В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси. Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като пориви неопределени, неясни и ненасочени към даден обект.
към текста >>

При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване.
Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие. Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта. Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване. При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция. Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун. Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект.
към текста >>

Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект.
При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция. Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун. Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект. Този обект, това предметно съдържание, тази цел в живота, която извършва това по един най-пълен начин, наричаме идеал. Самият пък процес, Hardfield нарича "selfrealisation", най-близкият превод на български на който е "себеосъществяване". Самото пък афективно състояние, което изпитваме при този процес на "себеосъществяване", той нарича щастие. Идеалът, следователно, е най-високата цел, която човек може да си постави. За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа.
към текста >>

[4]Под "подсъзнание" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното съзнание в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "несъзнанието", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното съзнание, щом като това се наложи.
Така ние идваме до идеята за безсмъртието, която единствена може да ни даде един траен, нетленен, вечен идеал, в постигането на който ние постоянно се обновяваме, придобивайки по такъв начин "вечния живот". Кр. В. [1]Виж. - "The Psychologist" July 1937 стат. Understand is meant by Hie NeiS Psychology". [2]Schmalhausen - "Wliyme misbehave" [3]"Mind and Personality" by William Brown. [4]Под "подсъзнание" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното съзнание в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "несъзнанието", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното съзнание, щом като това се наложи.
към текста >>

27. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт.
Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата".
към текста >>

В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен.
Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава.
към текста >>

В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата".
Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото.
към текста >>

Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им.
Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването.
към текста >>

То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях.
Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите".
към текста >>

Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант".
към текста >>

При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора.
Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число. Ако всеки член на едно общество се задължи пред себе си, не пред някакъв писан устав, пред някакъв "управителен съвет" и т.н.
към текста >>

Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите".
То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число. Ако всеки член на едно общество се задължи пред себе си, не пред някакъв писан устав, пред някакъв "управителен съвет" и т.н. да отделя всеки ден по един лев, в края на годината той ще събере 365 лева. Ще ги събере неусетно, непринудено.
към текста >>

След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант".
Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число. Ако всеки член на едно общество се задължи пред себе си, не пред някакъв писан устав, пред някакъв "управителен съвет" и т.н. да отделя всеки ден по един лев, в края на годината той ще събере 365 лева. Ще ги събере неусетно, непринудено. Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това.
към текста >>

28. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето, е Божественото, което произтичат Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтичат Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира.
към текста >>

Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час, прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост.
Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това ставай с човека, когато той минава през процеса на ново раждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час, прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост.
към текста >>

29. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина. В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си. Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как?
към текста >>

Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа.
Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина. В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си. Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот. Можем да прокараме една аналогия. Когато едно малко дете по незнание си допре ръката до пламъка на свещта, то прави това, понеже го привлича всичко, що блещи.
към текста >>

Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота.
Когато едно малко дете по незнание си допре ръката до пламъка на свещта, то прави това, понеже го привлича всичко, що блещи. Обаче, като си опари ръката, бързо я дръпва. После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта. Но като направи това няколко пъти, после добива опитност и не се излага на такова страдание. Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота. Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия. Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр. Причините са много по-дълбоки. Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам. Не, корените на тия причини датират от дълбока древност.
към текста >>

Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание.
И ако този орган страда, това няма ли да се отрази върху другите органи на организма? Всеки народ да живее и работи само за своите лични интереси, в ущърб на интересите на другите народи, които пренебрегва и погазва - това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение. А всеки метод се познава и оценява по плода му. Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа. Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си. И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена.
към текста >>

Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа.
А всеки метод се познава и оценява по плода му. Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа. Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си. И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери.
към текста >>

Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива.
Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на едно всеобщо сблъскване на народите, което ще бъде катастрофално за бъдещето на човечеството. Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство.
към текста >>

Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората.
Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние.
към текста >>

Това ще дойде чрез едно ново съзнание.
Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние. Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството.
към текста >>

30. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание.
У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос.
към текста >>

Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание.
Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ.
към текста >>

В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека.
Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл.
към текста >>

Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.
Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото.
към текста >>

Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му".
За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно.
към текста >>

И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове.
Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран.
към текста >>

На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно.
Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората.
към текста >>

То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората.
На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека.
към текста >>

Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури.
Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита.
към текста >>

За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж.
Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
към текста >>

Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката.
към текста >>

У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.
Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно.
към текста >>

Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник. Г.
То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник. Г.
към текста >>

31. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни.
Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност.
Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

32. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух.
Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане.
към текста >>

Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им.
Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане. От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
към текста >>

33. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание.
Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта. Младите са чутки към тия повеи на есента. И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба. Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства.
към текста >>

Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание.
Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна. Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня. Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора! Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари".
към текста >>

Това пробуждане е първи акт на съзнанието.
Не бива нищо да ни разбута из тях! И природата, животът, напук на нашата флегматичност, ни създава редица катаклизми, редица страдания. Ще стане нещо, осигуреният в своето богатство ще го загуби. И като остане гол, като изживее всичките сътресения от това ще разбере, че едва сега почва да схваща смисъла на живота и да се радва на малките блага, които до тогава не ги е ценял и виждал. Ще почне да му става живота не тъй безразличен както му е бил преди. Това пробуждане е първи акт на съзнанието. Това са първите стъпки, според думите на Учителя от „зазоряването на човешката душа". От там започва истинския живот. Че болшинството от хората в днешния свят са напълно безразлични досущ към всичко, което е извън кръга на техните лични интереси, в това няма никакво съмнение. Нещо повече, ти си създаваш врагове, щом досегнеш с пръст неприкосновеността на личните интереси, на личната сфера на нужди. Войните се създават за това.
към текста >>

То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките.
Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A.
към текста >>

Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание.
аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A. Einstein – Mein Leensild, 1934.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности.
Д-р Ел. Р. К. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище. Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата.
към текста >>

В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието.
Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
към текста >>

При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване.
Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите.
към текста >>

При вторият случай, изпъква колективното съзнание.
Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация?
към текста >>

На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването.
към текста >>

Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи.
към текста >>

В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето.
Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека.
към текста >>

Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите.
При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък.
към текста >>

За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи.
Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството.
към текста >>

За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък.
Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък.
към текста >>

В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество.
Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите. Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея?
към текста >>

Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието.
Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това. И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си.
към текста >>

трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота.
И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях. трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота. Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете.
към текста >>

Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето.
Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими.
към текста >>

Остава съзнанието, в което е работил духът.
По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо. Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството. Културите се раждат и изчезват. Остава съзнанието, в което е работил духът. То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие.
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От това гледище, ние се обръщаме и към ценностите на нашата материална цивилизация и се питаме, дали тя, наистина, има право да завладява съзнанието и живота на съвременния човек, който е вече почти под нейно робство.
Развитието е най-обнадеждващата и най-логичната доктрина, която осмисля живота и дава воля на дейност. Законът на развитието е стълба, по която се възкачват единиците, обществата, народите и цялото човечество. Тоя закон осмисля и оправдава възходите, слизанията, дори и паденията в живота, от които в съкровищницата на личната и колективна душа оставя някакъв опит. Развитието, наречено от някои еволюционен закон, ни дава и при най-голямата относителност, опора за определяне на понятията добро и зло, право и криво, полезно и не-полезно. От това гледище, ние преценяваме постъпките, потребностите и ценностите на даден индивид, народ или епоха. От това гледище, ние се обръщаме и към ценностите на нашата материална цивилизация и се питаме, дали тя, наистина, има право да завладява съзнанието и живота на съвременния човек, който е вече почти под нейно робство. Металът, който човешкият дух извади из недрата на земята, стана господар на тоя дух и започна да го задушава. Големите световни конфликти се предизвикват от тоя метал и ние го виждаме как той, макар и безжизнен истукан, гълта жертвите на живота. Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения. Трябва да се воюва срещу тоя егоизъм и невежество. Трябва да се воюва първо в самите нас, в дълбоките и мрачни дипли на унаследения страх от живота за утрешния ден, трябва да се воюва против животинската алчност, която ни принизява.
към текста >>

На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина.
Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина. На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава. Ето думите върху знамето на утрешния ден, зорите на които ще просияят скоро след големия световен конфликт, денят, в светлината на който камъкът, който отхвърлиха зидарите, ще стане крайъгълен камък на културата.
към текста >>

36. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората.
Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек.
към текста >>

Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина.
Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек. Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва.
към текста >>

Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв.
Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек. Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва. Затова Учителят казва: „Любовта създава доброто и милосърдието". Има една форма, в която съвременният социален живот се изразява най-много.
към текста >>

А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек.
Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек. Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва. Затова Учителят казва: „Любовта създава доброто и милосърдието". Има една форма, в която съвременният социален живот се изразява най-много. Обществото дава грижата си към отделните единици, а те се отплащат чрез своя постоянен дълг към обществото.
към текста >>

А за човека на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение.
Днес, можем да кажем, е епоха на дълга към обществото. Днес е епоха, когато единиците трябва да жертвуват всичко, дори живота си, за обществото, за нацията. Ние разбираме твърде добре дълга. Ние го разбираме по-добре, отколкото това, което той представя за масите. За масите това е нещо задължително, въз основа изискванията на законите на страната, обществени и морални норми. А за човека на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение. То произлиза от любовта му към Цялото. За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание. Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща.
към текста >>

За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание.
Ние разбираме твърде добре дълга. Ние го разбираме по-добре, отколкото това, което той представя за масите. За масите това е нещо задължително, въз основа изискванията на законите на страната, обществени и морални норми. А за човека на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение. То произлиза от любовта му към Цялото. За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание. Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща. Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание. Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония.
към текста >>

Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание.
То произлиза от любовта му към Цялото. За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание. Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща. Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание. Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония. И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение.
към текста >>

Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин.
Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща. Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание. Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония. И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите.
към текста >>

Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото.
Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония. И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство.
към текста >>

Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите.
Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ.
И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички.
Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

37. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички ние, колективно, може да направим много нещо.
БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 6-26 август 1919 Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели. Само по този начин можете да се развиете и повдигнете.*** 2. БЕСЕДИ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 24 август 1920 Сега Господ се е пробудил във вас. Търсете Го, Той е вътре във вас Възвишените мисли, благородните побуждения, които сега се Зараждат у вас това е Живият Господ. Взаимни добри мисли, благородни чувства, това са носители на една велика сила. Всички ние, колективно, може да направим много нещо. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. Тази година ще започнем с любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света.*** 3. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1921. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате друг път, тя не е образувана по човешки. Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат.
към текста >>

КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА София, 22 август 1928 Днешният ден е ден за работа -първият ден на вашето съзнание, първият ден за Божествена работа Досега вие не сте работили.
Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използува, за да разреши задачата на своя живот. Aз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, а още сега, още този момент? *** 9. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА София, 22 август 1928 Днешният ден е ден за работа -първият ден на вашето съзнание, първият ден за Божествена работа Досега вие не сте работили. Днешната работа ще определи вашето бъдеще за цялата вечност Ще знаете: днешният ден определя вашето бъдеще. Той е един от най-красивите дни на живота ви във вечността. Той е вечен ден, без вечер, в който слънцето не залязва. Той е ден на вечното зазоряване и изгряване на слънцето - ден, в който нещата имат начало, а нямат край. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.*** 10.
към текста >>

38. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ VII година / I том (София, 1927-1928) Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества.
СВЯТОТО МЯСТО VI година / II том (София, 1927) Бог е Великият Извор на живота, от който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза. Като Знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви. Колкото малка да е, тя иде от Великия Източник на живота. Приемете я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.*** 12. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ VII година / I том (София, 1927-1928) Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. Като знаете това, работете върху своя ум, да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл. И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13. БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ VIII година / I том (София, 1928-1929) Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта.
към текста >>

Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане.
За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемаш. Поради това, едни ще усвоят повече, други по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на Земята.** Сава Калименов * Книгата е издадена през 19з1 година. ** Из книгата "Човек и Бог" *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

39. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов.
Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори. Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов. Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю! Ако през огън трябва да мина, и ако през кръст трябва да мина, ще мина с радост заради Тебе - защото Ти си с мен всякога. Господи, да бъде Твоята воля за мен, не моята воля.
към текста >>

И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото.
За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства.
към текста >>

Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят.
Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите. Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка. Братският съвет е направил своите законни възражения по изнесеното в нея и се надяваме, че всички тия неща ще се изяснят и отпаднат и всички работи ще се оправят, защото това не е окончателната дума на ревизията. Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят. Но в школата и Братството не може да става въпрос за управление, защото само Учителят е, който ръководи и управлява. Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците.
към текста >>

Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля.
Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка. Братският съвет е направил своите законни възражения по изнесеното в нея и се надяваме, че всички тия неща ще се изяснят и отпаднат и всички работи ще се оправят, защото това не е окончателната дума на ревизията. Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят. Но в школата и Братството не може да става въпрос за управление, защото само Учителят е, който ръководи и управлява. Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта.
към текста >>

Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления.
Но в школата и Братството не може да става въпрос за управление, защото само Учителят е, който ръководи и управлява. Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека.
към текста >>

Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е.
към текста >>

Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството.
* * * 26 ноември 1960 Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тук, в затвора. * * * Господи, Ти си ни дал цялата вечност да мислим, да живеем, да Те познаваме, да Те възлюбим, и какви прекрасни условия си ни дал! Обгърнал си ни с Любовта си, водиш ни за ръка в царството си и ни учиш. “Благодарим Ти за всичко, което си ни дал и си ни научил! ” Из “Окованият ангел” Б. Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството. Често той пише писма. Пише най-често на Боян Боев и Мария Тодорова. Те са постоянните му посетители, а и той често ги извиква в мисълта си и говори с тях по важните въпроси. Условията в затвора не сломяват духа на Борис Николов. Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал.
към текста >>

40. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане.
За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
към текста >>

Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко.
към текста >>

Събудете се хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата - тясна клетка - на отделността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло!
Да работим усилено и непрестанно, докато е още ден, докато не се е спуснала нощ над земята. Да не изпускаме нито един момент да направим това, което може и трябва да се направи. Защото пропуснатия момент няма да се върне, и колелото на съдбата дълго ще се обръща, докато ни представи друг подобен сгоден случай. А изгубеното е изгубено, и за всеки пропуснат благоприятен случай, за всяка отблъсната покана на съдбата да действаме ние ще си платим скъпо и прескъпо. Събудете се синове на Светлината, и вижте, че животът иска от вас живо дело, той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва. Събудете се хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата - тясна клетка - на отделността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло! ... в-к Братство, бр.92 Като книгоиздател С. Калименов разбива широка дейност. Той издава голям спектър българска художествена и чужда преводна литература. Предимство в тази дейност има духовната литература, която пробужда душите за Новото. Наред с книгоиздаването Сава Калименов написва и няколко книги.
към текста >>

41. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Групата е от хора със заспало колективно съзнание.
Елена ми прати една брошура:„Новата Ева“. Веднага я преведох. Прекрасно учение! Ще гледаме да я напечатаме и да я разпространим бързо. Анализирайки работата в нашата група дохождаме до заключението, че ще трябва да променим стратегията. Групата е от хора със заспало колективно съзнание. Нямат инициатива, не предлагат сътрудничество. Не са излезли още от себелюбието си и си остават още там,където са били. Когато една събудена душа докосне Новото учение, в нея става коренна промяна. Затова решаваме да купим един компютър, с който да улесним отпечатването. Преводите ще ги издадем ние в малки книжки, с най-необходимите правила за разумен живот.
към текста >>

Сега излиза втората книжка: „Живите линии на съзнанието“.
Тази седмица ще излезе от печат първата книжка : „Новата Ева“.Ние вече започнахме с Издателска къща "Алба" (Изгрев). На корицата ще е пентаграма, който е закачен на стената на къщата. Готвим втората книжка. Георги Куртев "Обожаване на душата" 4 юни 1993 Издадохме първата книжка от издателство "Алба". Вече я пласираме. Сега излиза втората книжка: „Живите линии на съзнанието“. Намираме, че този е най-добрия начин за този народ. Да четат малко, но практични съвети. Имаме достатъчно материал, за да продължаваме с издателството "Алба" Бог да ни помага. Първият опит да се издаде „Свещени думи от Учителя“ претърпя отказ. Аида ще отиде в Буенос Айрес да търси друг издател.А старият ни издател каза, че ще трябва да чакаме две години.
към текста >>

Както ти бях казал, тук колективното съзнание още не е разбито, а се обожава личността.
6 септември 1993 Аида беше в Буенос Айрес и отишла да види какво става с новата книга. Издателят имал проблеми в личния живот, и й казал че няма да издава духовна литература, а политическа. Купихме доста модерен компютър за нашата работа. Сега Аида ще взима уроци за да издаваме с него сами. Трябва да ти кажа, че от тукашните приятели, никой не е пожелал да вземе няколко броеве и да ги предаде на други, един вид сътрудничество. Както ти бях казал, тук колективното съзнание още не е разбито, а се обожава личността. 22 септември 1993 Бях ти писал, че след 2 месеца умуване последният издател отказа на Аида книгата “Свещени думи на Учителя“. Ще я предложим на старото издателство, но казват, че ще трябва да чакаме две години! Работата ни е трудна, защото не намираме духовно събудени. Един далечен ден, семената, които сме хвърлили ако не са паднали на камък ще поникнат. 20 октомври 1993 Аида се учи да работи с компютъра.
към текста >>

42. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии.
Величието на душата, на гения, на праведния, седи в това, да съзнае, че всичко, което става в него и го тласка да направи нещо хубаво, се дължи на Бога. И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата. Ако вярата и мисълта ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа. Но от вас се изисква вътрешна дълбока мисъл. Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
към текста >>

Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота.
И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата. Ако вярата и мисълта ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа. Но от вас се изисква вътрешна дълбока мисъл. Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина.
към текста >>

Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед.
" Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина. Бог е Дух, и които Му се кланя , с Дух и Истина трябва да Му се кланяте". Истинското служене на Бога не е във външната форма, а в дълбокото Му съзнаване в нас и във всички хора. Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед. И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро". Тогава вие ще разработите вашите дарби и способности в съгласие с Божията Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел и ще станете активни работници за идването на Царството Божие на земята. Молитва или медитация. Има понятия, които с течение на времето, подобно на стари банкноти, загубват своето съдържание и ценност. Нещо подобно е станало с понятието „молитва".
към текста >>

То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа.
Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
към текста >>

Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание.
Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род.
към текста >>

Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение.
Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината.
към текста >>

Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот.
Всичко да се изпраща до: Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София. Сп. ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота.
към текста >>

Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството.
Опълченска, 66 — София. Сп. ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул.
към текста >>

43. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното.
— Основаната идея, която „белите братя“ преследват е: Възцаряването на братството в света. Възцаряването на Царството Божие на земята. Изграждането на едно ново общество, в което взаимните отношения ще се базират на Любовта. А това подразбира, че в едно такова общество насилие не трябва да съществува. В него не трябва да има мизерия от една страна и охолство, от друга. Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е. които намират своето щастие и радост в това, да работят за другите, за общото, без да държат сметка какво те дават и какво задържат лично за себе си. Само на тая основа, забележете, основа духовна, а не материална, — на основата на безграничната преданост на индивида към колектива и обратно, може да се изгради едно общество, в което насилието ще бъде изключено, в което ще царува любовта и ще има благоденствие за всички. Ето защо, ясно е, че тия, които искат да създадат едно наистина ново общество, което да почива на основата на любовта, те трябва да търсят преди всичко хора, годни да го създадат, а не власт, имоти и капитали.
към текста >>

Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание.
Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане.
към текста >>

както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот.
Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането.
към текста >>

44. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две.
Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава. Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде! “ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено. Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг. — Да направим това, което ний можем. И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него. Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден.
към текста >>

На това обстоятелство се дължи и грехът ... * И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората, е следната: давайте повече, асимилирайте, поглъщайте по-малко!
Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш, колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон. ... * На слънцето съществува живот от висш порядък и висша хармония. Условията на земята коренно се различават от тия на слънцето, понеже земята поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и грехът ... * И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората, е следната: давайте повече, асимилирайте, поглъщайте по-малко! Имайте характера на слънцето! Звездата Беше тъмна нощ. Окото ми беше погълнато от тъмнината: и за това аз чувствах още по-силно всичкия ужас на нощта. Нощни птици си разменяха злокобни подвиквания. Аз чувствах техните викове като звука на трион, който ме реже на части.
към текста >>

Нека докажем на всички, че има хора, които са годни за новия живот, който иде; че има хора, които могат да изпълнят своя дълг свободно, без каквито и да било външни задължения и принуждения и че пробуждането на колективното съзнание, макар и за едно малцинство, е вече един факт. в.
Братство до сега. Главната причина, поради която „Братство" излизаше до сега тъй рядко е тази, че една част от получените суми бе дадена за купуването на негови собствени букви, с които да се печата. Това бе нужно за да може да се осигури излизането на в-ка и за да може печатането му да излиза по-евтино. Сега, след като имаме вече тия букви, всичките получени суми ще отиват само за в-ка и, поради това, надяваме се че той ще може да излиза занапред двуседмично. Читатели, подкрепете ни за да можем да направим успешно и тази втора стъпка в нашия път! Нека докажем на всички, че има хора, които са годни за новия живот, който иде; че има хора, които могат да изпълнят своя дълг свободно, без каквито и да било външни задължения и принуждения и че пробуждането на колективното съзнание, макар и за едно малцинство, е вече един факт. в. Братство Есперантисти и учащи Есперанто! Цялата първа годишнина на библиотека „Nova Kulturo“, състояща се от 10 номера, подвързани заедно, се изпраща срещу 60 лева от Редакцията на в-к Братство — Севлиево, или от Ат. Николов, ул. Цар Ив. Шишман, 19 — Бургас.
към текста >>

45. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се чувстваме като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер.
До кога? Завинаги ли? — Не! Стига вече! Нека заработим за истинската, вечната нова година, когато хората ще бъдат братя, когато всеки ще работи за всички, ще живее с интересите на колектива и последния ще се грижи за всекиго. Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се чувстваме като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер. Нека заработим — със слово и дело, с просвета и пример — за идването на този Нов Ден. когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда?
към текста >>

Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език.
Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот. Приказка ли е това? — Не, то е самата действителност! Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство. Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език. При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува. Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло.
към текста >>

При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува.
Приказка ли е това? — Не, то е самата действителност! Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство. Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език. При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува. Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения.
към текста >>

Рано или късно те ще дадат своя плод, който ще се изрази преди всичко в пробуждането на колективното съзнание у мнозина, които дотогава не с го познавали.
Издаването на в. „Братство“ се основава на принципа на жертвата, а последния предполага, че този, който дава, не трябва да мисли да се ползва от това. Жертви може и трябва да се правят както от издателството така и от читателите. Тези от тях, които дават повече, с това правят възможно безплатното получаване на в-ка от мнозина отделни лица, читалища и др. Ний знаем много добре, че тия жертви в никой случай няма да останат безплодни. Рано или късно те ще дадат своя плод, който ще се изрази преди всичко в пробуждането на колективното съзнание у мнозина, които дотогава не с го познавали. Вън от това, хората се различават по своето материално положение и изобщо по възможността си да дават. Защо един да не даде повече, а други по-малко? Ние, обаче, не желаем от никого да се пресилва. Ако един читател даде сума покриваща с по 1 лв. всеки получен брой от в-ка, например ако даде 10 лева за 10 получени броя, то ние считаме че той напълно се е издължил към нас и съвестно е подпомогнал издаването на в-ка, Тези, които могат да дадат повече, нека го дадат от сърце, поради любовта си към едно симпатично тям дело.
към текста >>

46. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н.
Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм.
към текста >>

Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство.
Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава. — Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете? — Кака чете.
към текста >>

Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“.
Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава. — Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете? — Кака чете. че там имало страшен глад и че ядели децата.
към текста >>

47. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че няма никакво съзнание, че няма никаква разумна сила, която да направлява безкрайно сложния в своите прояви целокупен живот.
„Добро здраве") Побеждавайте злото чрез доброто! (П. Г. П.) Книжнина Бялото Братство. Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи. несъзнателни сили. Че няма никакво съзнание, че няма никаква разумна сила, която да направлява безкрайно сложния в своите прояви целокупен живот. Други пък вярват че всемогъщият и вездесъщ Бог е поел грижата за всичко, че Той лично урежда всичко, без каквито и до било помощници. И двете вярвания са еднакво детински. Зад великите природни закони стои едно могъщо Съзнание, от което те произтичат, и цялата вселена е изпълнена с видими и невидими (за обикновеното човешко око) агенти на това Съзнание, — негови служители, които работят за изпълнението на предначертания от Него план. Великото Всемирно Бяло Братство представлява от себе си сбора на всички духове от цялата вселена, на всички разумни сили, въплътени или не, които работят, в хармония с Божията воля, за изпълнение на великия Божествен План на всемирната еволюция. Центъра на Всемирното Бяло Братство, това е Великата Бяла Ложа на Учителите, които работят за издигането на целокупния живог, на всички същества.
към текста >>

Зад великите природни закони стои едно могъщо Съзнание, от което те произтичат, и цялата вселена е изпълнена с видими и невидими (за обикновеното човешко око) агенти на това Съзнание, — негови служители, които работят за изпълнението на предначертания от Него план.
Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи. несъзнателни сили. Че няма никакво съзнание, че няма никаква разумна сила, която да направлява безкрайно сложния в своите прояви целокупен живот. Други пък вярват че всемогъщият и вездесъщ Бог е поел грижата за всичко, че Той лично урежда всичко, без каквито и до било помощници. И двете вярвания са еднакво детински. Зад великите природни закони стои едно могъщо Съзнание, от което те произтичат, и цялата вселена е изпълнена с видими и невидими (за обикновеното човешко око) агенти на това Съзнание, — негови служители, които работят за изпълнението на предначертания от Него план. Великото Всемирно Бяло Братство представлява от себе си сбора на всички духове от цялата вселена, на всички разумни сили, въплътени или не, които работят, в хармония с Божията воля, за изпълнение на великия Божествен План на всемирната еволюция. Центъра на Всемирното Бяло Братство, това е Великата Бяла Ложа на Учителите, които работят за издигането на целокупния живог, на всички същества. Глава или Началник на Великата Бяла Ложа е Христос. Други, известни нам, Учители са: Буда, Кришна. Хермес, Лао-тзе, Зороастър, Мохамед.
към текста >>

Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане.
За нейното усвояване е необходима дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички хора не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго. А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч! * Каквото и да кажем за Беседите, то е недостатъчно, непълно. За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“. Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си!
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв.
Затова се родих. (350 стр.) ... 50 лв. Новата земя, (Влизане) (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота, ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата, ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв. Положителни и отр.
към текста >>

48. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество.
Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и жестокост към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не! Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега. Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество. Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество. Хора, които никога да не подхранват и да не дават простор в себе си на лоша мисъл и желание, никога да не правят никому нищо лошо. нищо вредно, нищо унизително и оскърбително. Хора. чиито сърца да пламтят от любов и които да изживяват пълна радост и блаженство само когато се грижат за другите, когато помагат на слабите, когато се жертват за онеправданите, а да страдат и да проклинат своята слабост и неумение, когато не успяват в това. когато са безполезни или вредни за себеподобните. Хора, които всякога да обичат повече от себе си човечеството.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв.
Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв. Влизане, (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата,. ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв.
към текста >>

49. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми.
И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв.
Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв. Влизане, (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата,. ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв.
към текста >>

50. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В по-висшите светове всяка наука си има област, но всички са свързани помежду си и си помагат, понеже те са свързани със съзнанието на човека, което е единно само по себе си.
Осигуровката е в това, като натрупаш известен материал, да го съградиш, органически казано, да го организираш, а иначе остава като товар, който е източник на всички безпокойства в живота. Съвременните хора са дошли до там, че трябва да почнат едно пресяване на материалите, за да остане само ценното и по такъв начин да освободят ума, сърцето, душата, духа и тялото си от ненужен багаж. И човек трябва да носи със себе си толкова, колкото е необходимо за един щастлив живот. И днешните науки, както се развиват, вървят по същия път — всяка в своята област трупа факти, без до търсят вътрешната връзка между всички явления и факти и така да се използват в изграждане на формите на живота. На съвременната наука й липсва живия синтез. В по-висшите светове всяка наука си има област, но всички са свързани помежду си и си помагат, понеже те са свързани със съзнанието на човека, което е единно само по себе си. Науката е резултат на човешкия дух и така по себе си не съществува. Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум трябва да се реализира, защото ако човек само мисли, без да туря в действие мислите си, те стават бреме, както и всяка вещ на земята. И всички хора сега са обременени. Някой казва, че вярва в Бога. Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме!
към текста >>

И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта.
Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават.
към текста >>

Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме.
Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив. В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат.
към текста >>

Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа!
И от неразбиране на живота са се явили всички противоречия и всички лоши условия. И ако всички отговорни хора, които ръководят съдбините на човечеството, си подадат ръка, в 10 години отгоре биха пресъздали света! А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите.
към текста >>

И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство.
А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите. Той се проявява в онзи велик стремеж към освобождение на човека, — той е който движи човека в към всичко възвишено и красиво. Беседа, държана от Учителя на 28. XII.
към текста >>

В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите.
Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите. Той се проявява в онзи велик стремеж към освобождение на човека, — той е който движи човека в към всичко възвишено и красиво. Беседа, държана от Учителя на 28. XII. 1930 г. Страданието – път към Бога. Ако бях поет бих възпял страданията като дар безценен, като врата към Бога.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание .... 3 лв.
514) .... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.) .... 50 лв. Влизане — (168 стр.) .... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) .... 40 лв. Трите основи на живота, .... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание .... 3 лв. Новият живот .... 4 лв. Живите сили на природата, .... 10 лв. Високият идеал, .... 4 лв. Обич към знанието .... 5 лв. Положителни и отр.
към текста >>

51. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието.
На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят. И при най-големите противоречия, човек е крайно оптимист — постянно подслажда нещата и все живее с надежда за по-светло бъдеще. От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света. То е право, но е много общо казано и конкретна идея нямаме.
към текста >>

Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота.
И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва. И тогаз майката се намира в противоречие със себе си. То само заповяда, и тя се чуди, как е могла да роди подобно дете. Каквото го е създала във въображението си, такова и става. Мощен е закона за внушението. Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота. Така всеки един човек се създава сам. Така се създават и престъпните образи, които са поводите и причините за всички престъпления, — ако едно престъпление, което човек е замислил, не го реализира сам, то, по закона за наследствеността, ще се предаде на поколението и ще се реализира. Каквото се вложи в човека, това се и проявява. Хората, каквито са днес, сами са се създали. Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него.
към текста >>

Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим.
Втората опора, това е знанието, Мъдростта. И третата опора, това е Истината — Свободата. Това са три опори в три велики свята — в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката воля. И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не. И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте.
към текста >>

И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става.
И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не. И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте. Така ще помогнете и на себе си и на другите. Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света.
към текста >>

И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не.
Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не. И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте. Така ще помогнете и на себе си и на другите. Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света. Защото има един установен ред в света, и всеки индивид или колектив, който влиза в разрез с този ред, ще дойде в противоречие.
към текста >>

52. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли.
Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата.
към текста >>

А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват.
Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности. А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно. И ако хората работеха по този закон, светът би се оправил. Живота има един вътрешен смисъл, и за да разберем този вътрешен смисъл, трябва да разрешим две неща които са важни. Това са — началото и края на нещата; в религиозната философия ги формулират закон за любовта към Бога, и любов към ближния.
към текста >>

Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си.
Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности. А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно. И ако хората работеха по този закон, светът би се оправил. Живота има един вътрешен смисъл, и за да разберем този вътрешен смисъл, трябва да разрешим две неща които са важни. Това са — началото и края на нещата; в религиозната философия ги формулират закон за любовта към Бога, и любов към ближния. Отношението към Първичната Причина е началото на живота.
към текста >>

А щом дойдеш до съзнанието че си човек — нито мъж нито жена — ще употребяваш и двата закона.
Сега горните два закона да ги сведем на земята. Първият закон — любовта към Бога - това е мъжът — с него трябва да се занимава мъжът. Вторият закон —любовта към ближния—това е жената — с него трябва да се занимава жената. А с двата закона трябва да работи човекът. Щом си във формата на мъж — първия закон ще употребиш; щом си във формата на жена — втория закон ще употребиш. А щом дойдеш до съзнанието че си човек — нито мъж нито жена — ще употребяваш и двата закона. Сега мъжът иска да унижи жената и да й покаже, че е произлязла от него. Но трябва да се знае, че в жената има една мощна сила, че като обикне един мъж, може да го подигне. Но щом го намрази, този мъж е фалирал — свършено е с него. Аз не съм намерил изключение от този закон. Всички, които се оженят за добри жени, които споделят техните идеи, те прогресират и добре се развиват.
към текста >>

Трябва да се роди във всички едно съзнание — да работят за подигането на жената, на сърцето.
Когато човек унижи своето сърце, той пада. Човек трябва да подигне сърцето си. Спасението на осъвремените хора не е в ума, а в подигане на сърцето. И ако унижаваш елемента на втория закон — сърцето — ти си загубен, ако не го унижаваш, а го подигаш, ще можеш да прогресираш. Това е закон на природата. Трябва да се роди във всички едно съзнание — да работят за подигането на жената, на сърцето. Всички ангели и светии имат за цел да подигнат жената, а хората на земята имат противоположни схващания — те казват с едно пренебрежение: „това е жена“. Човек трябва зад всичко да вижда Бога. Спасението на света ще дойде с подигането на жената. Първия закон е връзка с Бога, а втория закон е подигането на жената; третото положение е: изправете сърцето си. Не тровете своето сърце с празни работи.
към текста >>

Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи.
Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога. Обвиняват още г.
към текста >>

53. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народа трябва да бъде всевластен господар на съдбините си, и той много лесно може да стане такъв, стига съзнанието за това да проникне във всички негови съставни части — отделните личности От тук следва, че в края на краищата, всичко зависи пак от отделната личност и нейното съзнание.
Тя може да предотврати войната, да я не допусне, може, също така. да я спре даже когато е обявена. Може да се намери някое безумно правителство да обяви войната. (Това не е много чудно, защото правителствата рядко се ръководят от истинските интереси на народа си, рядко даже ги и разбират както трябва, а понякога могат да бъдат и подкупвани). Обаче, ако грамадното болшинство от народа не желае войната, то много трудно ли ще бъде за него да си остане по домовете, като остави тия, които искат войната, (генерали, министри, банкери и вестникари) сами до си я водят? Народа трябва да бъде всевластен господар на съдбините си, и той много лесно може да стане такъв, стига съзнанието за това да проникне във всички негови съставни части — отделните личности От тук следва, че в края на краищата, всичко зависи пак от отделната личност и нейното съзнание. Обединят ли се отделните личности, съзнаващи ясно безсмислието и глупостта на войната, съзнаващи ясно своя дълг да се борят срещу нея, те ще образуват вече една такава сила, едно токово течение, което ще вземе надмощие в народа и с успех ще се противопостави на желанието на известни среди и лица за обявяване на война. Съзнанието на народните маси, (което е резултат от съзнанието на отделните личности) може да спре войната, може да я унищожи още в нейния зародиш. А кои са зародишите на войната? Това са тайно лелеяните в сърцата не военолюбците помисли за нова война. Това са техните твърдения и проповеди, че е невъзможно помирението между нашия народ и този или онзи съседен народ.
към текста >>

Съзнанието на народните маси, (което е резултат от съзнанието на отделните личности) може да спре войната, може да я унищожи още в нейния зародиш.
Може да се намери някое безумно правителство да обяви войната. (Това не е много чудно, защото правителствата рядко се ръководят от истинските интереси на народа си, рядко даже ги и разбират както трябва, а понякога могат да бъдат и подкупвани). Обаче, ако грамадното болшинство от народа не желае войната, то много трудно ли ще бъде за него да си остане по домовете, като остави тия, които искат войната, (генерали, министри, банкери и вестникари) сами до си я водят? Народа трябва да бъде всевластен господар на съдбините си, и той много лесно може да стане такъв, стига съзнанието за това да проникне във всички негови съставни части — отделните личности От тук следва, че в края на краищата, всичко зависи пак от отделната личност и нейното съзнание. Обединят ли се отделните личности, съзнаващи ясно безсмислието и глупостта на войната, съзнаващи ясно своя дълг да се борят срещу нея, те ще образуват вече една такава сила, едно токово течение, което ще вземе надмощие в народа и с успех ще се противопостави на желанието на известни среди и лица за обявяване на война. Съзнанието на народните маси, (което е резултат от съзнанието на отделните личности) може да спре войната, може да я унищожи още в нейния зародиш. А кои са зародишите на войната? Това са тайно лелеяните в сърцата не военолюбците помисли за нова война. Това са техните твърдения и проповеди, че е невъзможно помирението между нашия народ и този или онзи съседен народ. Това е шовинистическото възпитание. Това е внушението, че не съществуват мирни средства за разрешение на спорните въпроси.
към текста >>

Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните.
Ето защо, новият живот, животът на новата, слънчева култура ще бъде изграден върху доброто, върху правдата, върху истината и любовта. Тия принципи са много ясни. В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има Тб трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и благоденствие. Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма. Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт.
към текста >>

Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата.
Тия принципи са много ясни. В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има Тб трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и благоденствие. Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма. Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт. За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части.
към текста >>

Следователно, всичко е в съзнанието.
В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има Тб трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и благоденствие. Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма. Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт. За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота.
към текста >>

Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт.
Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт. За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота. Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции.
към текста >>

За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части.
Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт. За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота. Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие.
към текста >>

Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота.
Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт. За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота. Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие. Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи.
към текста >>

Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството.
Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие. Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи. И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено благоденствието на всички. Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството. Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделност. Този строй, изграден от човешката неправда е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне.
към текста >>

Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделност.
За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие. Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи. И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено благоденствието на всички. Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството. Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделност. Този строй, изграден от човешката неправда е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне. Друг е въпросът кой е начина, кой е пътя.
към текста >>

Как да променим тоя строй, извор на толкова страдания за човечеството — отвън ли, чрез грубата физическа сила, или отвътре, чрез промяна на съзнанието, чрез методична, мирна, творческа дейност?
Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне. Друг е въпросът кой е начина, кой е пътя. по който трябва да бъде направено това: с насилие ли, или доброволно: с войни и революции ли, или с мирна творческа дейност, не отнемаща свободата никому; по пътя на омразата и злото ли, или пък по пътя на доброто и любовта? Как да променим тоя строй, извор на толкова страдания за човечеството — отвън ли, чрез грубата физическа сила, или отвътре, чрез промяна на съзнанието, чрез методична, мирна, творческа дейност? — Този е най-важния въпрос, който предстои днес за разрешение на всички хора у които има начатъци от пробуждане на колективното съзнание. А такива хора има вече доста и те постоянно се увеличават, нещо което ще направи неизбежно практическото разрешение на този въпрос по единия или другия начин. И тъй, как ще отговорим ний на този въпрос, който е преди всичко, въпрос на тактика? — Ний ще изберем, ний ще предпочетем естествения природосъобразния път за заменянето на днешния обществен строй с нов. Всеки знае, че растежа на новото, особено в неговото начало, е един чисто вътрешен процес, — процес, който действа от вътре навън, а не обратно.
към текста >>

— Този е най-важния въпрос, който предстои днес за разрешение на всички хора у които има начатъци от пробуждане на колективното съзнание.
Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне. Друг е въпросът кой е начина, кой е пътя. по който трябва да бъде направено това: с насилие ли, или доброволно: с войни и революции ли, или с мирна творческа дейност, не отнемаща свободата никому; по пътя на омразата и злото ли, или пък по пътя на доброто и любовта? Как да променим тоя строй, извор на толкова страдания за човечеството — отвън ли, чрез грубата физическа сила, или отвътре, чрез промяна на съзнанието, чрез методична, мирна, творческа дейност? — Този е най-важния въпрос, който предстои днес за разрешение на всички хора у които има начатъци от пробуждане на колективното съзнание. А такива хора има вече доста и те постоянно се увеличават, нещо което ще направи неизбежно практическото разрешение на този въпрос по единия или другия начин. И тъй, как ще отговорим ний на този въпрос, който е преди всичко, въпрос на тактика? — Ний ще изберем, ний ще предпочетем естествения природосъобразния път за заменянето на днешния обществен строй с нов. Всеки знае, че растежа на новото, особено в неговото начало, е един чисто вътрешен процес, — процес, който действа от вътре навън, а не обратно. Творческите сили, съдържащи се в зародиша, под благоприятното действие на слънчевите лъчи, започват своята дейност от вътре навън, която се изразява в образуването на новите форми на растението и т. н.
към текста >>

По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действат отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот, — братските общежития, стопанските колективи, белите комуни.
А такива хора има вече доста и те постоянно се увеличават, нещо което ще направи неизбежно практическото разрешение на този въпрос по единия или другия начин. И тъй, как ще отговорим ний на този въпрос, който е преди всичко, въпрос на тактика? — Ний ще изберем, ний ще предпочетем естествения природосъобразния път за заменянето на днешния обществен строй с нов. Всеки знае, че растежа на новото, особено в неговото начало, е един чисто вътрешен процес, — процес, който действа от вътре навън, а не обратно. Творческите сили, съдържащи се в зародиша, под благоприятното действие на слънчевите лъчи, започват своята дейност от вътре навън, която се изразява в образуването на новите форми на растението и т. н. По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действат отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот, — братските общежития, стопанските колективи, белите комуни. За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да взимат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички. Те трябва да започнат със себе си, веднага щом се почувстват годни за това. Нужно е де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно. Група от такива нови хора. в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот!
към текста >>

За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да взимат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички.
И тъй, как ще отговорим ний на този въпрос, който е преди всичко, въпрос на тактика? — Ний ще изберем, ний ще предпочетем естествения природосъобразния път за заменянето на днешния обществен строй с нов. Всеки знае, че растежа на новото, особено в неговото начало, е един чисто вътрешен процес, — процес, който действа от вътре навън, а не обратно. Творческите сили, съдържащи се в зародиша, под благоприятното действие на слънчевите лъчи, започват своята дейност от вътре навън, която се изразява в образуването на новите форми на растението и т. н. По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действат отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот, — братските общежития, стопанските колективи, белите комуни. За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да взимат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички. Те трябва да започнат със себе си, веднага щом се почувстват годни за това. Нужно е де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно. Група от такива нови хора. в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот! — Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук.
към текста >>

Нужно е де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно.
Всеки знае, че растежа на новото, особено в неговото начало, е един чисто вътрешен процес, — процес, който действа от вътре навън, а не обратно. Творческите сили, съдържащи се в зародиша, под благоприятното действие на слънчевите лъчи, започват своята дейност от вътре навън, която се изразява в образуването на новите форми на растението и т. н. По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действат отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот, — братските общежития, стопанските колективи, белите комуни. За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да взимат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички. Те трябва да започнат със себе си, веднага щом се почувстват годни за това. Нужно е де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно. Група от такива нови хора. в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот! — Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първате, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран, от толкова мечтатели на миналото и настоящето. И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата?
към текста >>

в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот!
По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действат отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот, — братските общежития, стопанските колективи, белите комуни. За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да взимат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички. Те трябва да започнат със себе си, веднага щом се почувстват годни за това. Нужно е де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно. Група от такива нови хора. в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот! — Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първате, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран, от толкова мечтатели на миналото и настоящето. И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата? Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа. Най важното нещо, най-мощният фактор във всяка стопанска дейност, това е труда, а заедно с него разумността, плана в ръководството на роботите и пестеливостта.
към текста >>

Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу на горе.
в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може де го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва. Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян. Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу на горе. От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и сватът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно. Русия вече тръгна по единия път, този на насилието, и виждаме че резултатите не са особено добри.
към текста >>

54. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство.
Моя народ — това е цялото човечество. В същност-, проследявайки своя истински произход, човек идва до убеждението, че неговата истинска родина не е на земята. Човек е дух, а не тяло. А родното място на духа е извън пределите на земята. Само този, който се отъждествява със своето физическо, смъртно тяло, може да мисли, че неговото отечество е на земята. Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство. В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство. Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави.
към текста >>

Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот.
Рано или късно, днес или утре, единението ще вземе връх над разделението, братството — над шовинизма, любовта — над омразата. Жалка човешка илюзия е все още широко разпространеното вярване, че отделният народ, класа или личност, могат да достигнат щастие докато другите около тях са нещастни. Живота тъй красноречиво опровергава ежедневно тази безсмислица! И все пак, хората още не искат да разберат това. Те са твърде, твърде много твърдоглави и дебелоглави, за да го разберат, възприемат и приложат доброволно, сами. Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот. Днес те ревниво и зорко пазят идолите на своя национален, класов и личен егоизъм — „отечество", държава и собственост. Пазят своите богатства, пазят това, за което се надяват че ще им осигури щастие и благоденствие за сметка на другите. Напразни илюзии! Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят.
към текста >>

Отвърнете се от това, като от измама ма вашето смъртно чувство и обърнете съзнанието си към духовната си природа, към вечния живот сега, докато сте на земята.
В същност, ние сме без начало и без край по дух, бидейки в недрата на Първичната Причина, която е също така безначална и безкрайна. Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край. Поради това, най-добре ще бъде да престанем да мерим времето, да забравим, да се откажем от всяка идея, която ни води към отдалечаване, ограничаване или към отделяне от тая Първопричина. Забравете годината на вашето плътско раждане. Никога не говорете за него, нито пък го празнувайте. Отвърнете се от това, като от измама ма вашето смъртно чувство и обърнете съзнанието си към духовната си природа, към вечния живот сега, докато сте на земята. Ако понякога говорите или си спомняте за възрастта си, научете се да мислите така: Аз съм точно шестнадесетгодишен, или двадесетгодишен, никога по-стар. Вие сте дух, не тяло. А духът няма възраст. Той е без начало и без край. Това, което вие мислите, определя вашите постъпки и условия.
към текста >>

55. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот.
— Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право. И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот. Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.
към текста >>

И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали.
Идеала ни никога няма да се осъществи без тях, затова трябва да бъдем силни да ги дадем. Ний трябва да пожертваме преди всичко това, с което сме свикнали, с което сме се сраснали, което е може би много скъпо на сърцето ни и ни свързва с хиляди нишки, но - трябва да го пожертваме. Трябва да пожертваме редица свои слабости. Трябва да пожертваме низшето за висшето, старото за новото, днешното за утрешното. И само ако успеем да направим това, да победим отрицателните сили в себе си, ние ще можем да заживеем нов живот. И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали. Пътят към новото е път на жертвата - на доброволната, съзнателна, радостна жертва. А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече?
към текста >>

Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях.
Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенстване, радост и щастие. Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици.
към текста >>

Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни.
Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенстване, радост и щастие. Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви.
към текста >>

Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него.
Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това. Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него. Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот. Нека тия, които могат, видят повече. С. Калименов Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система.
към текста >>

Повече съзнание и светлина.
Сегашното положение на човечеството. Сравнителният биологичен метод. Старото и новото човечество. Пред новата епоха. Умът, сърцето и волята. Повече съзнание и светлина. Разумните сили на живата природа. Към великата цел. Разумният живот. Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от Жечо Панайотов, ул.
към текста >>

56. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано.
Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
към текста >>

Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви.
И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби.
към текста >>

Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества.
Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България.
към текста >>

Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.
Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни.
към текста >>

безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание.
Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него.
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не отричаме необходимостта от външни закони, при днешното състояние на човешкото съзнание.
И това е, в същност, една от главните причини за отклонението на човечеството от пътя на неговия естествен развой и за големите противоречия, в които е изпаднало то днес. Стотиците и хиляди закони и закончета, правилници, декрети и наредби, нетрайни, неефикасни, постоянно сменящи се едни с други, и засягащи всяка област на човешките прюяви, са превърнали живота в хаос. А живота, сам по себе си, е един разумен, целесъобразен процес, който не се нуждае от никакво външно, изкуствено ръководство, защото крие вътре в самия себе си сили. годни да го насочват в естествения му път. Очаквайки на външното ръководство, на закона и на властта, предавайки всецяло съдбата си в техните ръце, днешните хора са изгубили онази мощна вътрешна способност, оная непогрешима интуиция, изхождаща от дълбините на тяхното естество, която единствена може да ги води в правия път на живота. Не отричаме необходимостта от външни закони, при днешното състояние на човешкото съзнание. Но за нас е съвсем ясно, че тази необходимост е наложена от това, че човек е престанал да се вслушва в гласа на вътрешния, неписан закон, който говори в него. И че, следователно, силата-насилие на външния закон може да бъде смекчена, намалена, а, след време, съвършено обезсилена и унищожена. Защото свободата е първична необходимост за човешкия дух, и защото там, дето човешкия дух е окован във веригите на външните закони, и правила, естествения ход на живота се нарушава и хармонията в него се превръща в хаос. Но, да се освободим от веригите на външния закон, това значи да се вслушаме в гласа на вътрешния закон, който говори в нас, да го изпълним на време и точно. Не направим ли това, ние ще останем завинаги роби на външните закони, действащи под заплахата на техните санкции, ние ще бъдем нещастни и недоволни.
към текста >>

хармония и свобода — и това е пътят, който ни открива Божественото начало вътре в нас — това е пътя на пробуденото космично съзнание, пътя на Божествената Любов към всички без разлика.
И няма по-велика жертва от драговолната жертва на житното зърно. Защото Житното зърно ни носи светлината, топлината, и силата на слънцето. Списание „Житно Зърно“ разнася словото на новата култура, която се ражда в недрата на стария свят всред големи страдания и противоречия. Страданията и противоречията показват, че по пътя на егоизма — личен, семеен и национален, по пътя на заблудите и невежеството, по пътя на лъжата и лицемерието — човечеството крачи към смърт, тъмнина и робство, към една страшна катастрофа. Само един светъл път има към радост. хармония и свобода — и това е пътят, който ни открива Божественото начало вътре в нас — това е пътя на пробуденото космично съзнание, пътя на Божествената Любов към всички без разлика. Любов към в с и ч к и! - Това е девизът на новата култура — Светлина за всички! Свобода за всички. Любовта изключва всяка омраза, всеки егоизъм, всяко насилие — тя носи живот, блага, изобилие! Светлината изключва всяко невежество и всяко заблуждение.
към текста >>

Светлината носи знание в себе си и ни разкрива света, за да стане достъпен за нашето съзнание.
Реалността сама по себе си ние не я познаваме, но я познаваме в нейните проявления – живот, светлина и свобода. Животът е резултат на Любовта, светлината е резултат на Мъдростта, а свободата е резултат на Истината. Резултат на светлината са правите постъпки, а правата постъпка е организиране, даване правилен ход на живота. Животът не може да се прояви правилно, ако няма светлина. И всичката красота на живота седи в светлината. Светлината носи знание в себе си и ни разкрива света, за да стане достъпен за нашето съзнание. Има едно знание, което е близо до хората. То не седи в това, което ти вярваш, не седи и в това, което ти желаеш, нито в това, което си постигнал и ще постигнеш. Смисълът и красотата на живота е в непостигнатото, неустановеното. И противоречието в което изпадаме, седи в това, че искаме да направим светлината и Любовта установени, т.е. да ги сложим под известни закони.
към текста >>

Затова ще има едно колективно разплащане.
А сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем.
към текста >>

58. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H.
Севлиево, 14 октомври, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Животът е благо За българо-югославянското сближение (С. К.) До всички народи (Пострадали от войната) Комунизмът (Т. Ч.) Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха (Влад Пашов) Храм, (И. H. Фихар) Словото на Учителя. Бог като основа на живота (По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.) За политическите права на жената (Н. Неделчева) Здравето (Д-р Стефан) Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето (Г. С. Г.) Яжте грозде! (Из „Павликенски глас“) Съобщения Книжнина Животът е благо „Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост".
към текста >>

Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид.
Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта. Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове. Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта. Т. Ч. Пробуждане на човешкото съзнание – раждане на новата епоха „Ние се намираме сега в есента на една епоха" — Учителя Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид. Нашата епоха, с всичката й култура и цивилизация е резултат на многовековната дейност на милиони човеци, които са живели с най-разнообразни идеи, планове и копнежи. Всичко това, което намираме днес — положително и отрицателно — са реализирани копнежи на хората, които са живели преди нас. Кое е най-характерното явление в нашата епоха? — Това е кризата във всички области на индивидуалния и колективен живот. Кризата е болезнено състояние на организъма, където процесите не стават правилно, и показва, че живота на този организъм е към своя край.
към текста >>

В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество.
Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й.
към текста >>

Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание.
Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст.
към текста >>

Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание.
Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36).
към текста >>

Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план.
Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота.
към текста >>

Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание.
По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени отношения, които имаме днес. Ние живеем сега във века на крайния индивидуализъм и егоизъм. И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота.
към текста >>

Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини.
И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството. Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
към текста >>

И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството.
И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е.
към текста >>

Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.
Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват.
към текста >>

Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората.
Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек. От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
към текста >>

Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието.
От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание.
към текста >>

Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората.
— От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
към текста >>

Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е.
И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на колективното съзнание, където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството. Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота.
към текста >>

Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание.
Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл.
към текста >>

С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр.
Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи.
към текста >>

С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота.
Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна.
към текста >>

Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл.
Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят нови задачи и перспективи пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно. И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има права и задължения. С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си.
към текста >>

Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание.
С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си. Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H.
към текста >>

Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание.
Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура. Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H. Фихар ХРАМ В празник, щом изморена душа пожелае Да издигне си взори в молитвен покой, Недей чака камбана да звънне, чак в зной.
към текста >>

59. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко.
Драгнев Словото на Учителя Тайната на успеха Има две неща, които занима-ват практическия човек на Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век. Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината.
към текста >>

Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот.
Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси. Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение. Например, ние мислим че нашите работи няма да се оправят, и те не се оправят.
към текста >>

Постиженията във физическия свят са най-трудни - защото при днешното съзнание на хората и при днешните условия всички не могат да бъдат богати.
- Нашите постижения трябва да бъдат най-първо от физически характер - по отношение на външните условия; второ, в подобрение на нашия характер и развитието на нашите способности и Божествени дарби - да знаем съдбата и развитието на цялото човечество. Аз наричам Божествено това, в което взема участие цялото човечество и е за благото на цялото човечество. Страданията и радостите на цялото човечество да бъдат и твои. Да се чувстваш едно с цялото човечество и интересите ти да бъдат интересите на цялото човечество - това ние наричаме Божествено. Но туй може да бъде, когато минем първите две постижения. Постиженията във физическия свят са най-трудни - защото при днешното съзнание на хората и при днешните условия всички не могат да бъдат богати. Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането.
към текста >>

И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия.
Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека.
към текста >>

За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието.
Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща.
към текста >>

Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи.
Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония.
към текста >>

А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба.
към текста >>

Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни.
към текста >>

60. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Трябва да се роди във вас ново съзнание.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури.
към текста >>

Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога.
Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята.
към текста >>

И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота.
Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята. За мен би било много лесно, ако се занимавам само със знанията на хората от земята.
към текста >>

при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е.
Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно. Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва.
към текста >>

Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира.
Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа. Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е.
към текста >>

61. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прочие, нека в тоя критичен момент се изпълним с повече вяра, с повече съзнание и разтръбим мощно по света: Не искаме нова война, не желаем повече да бъдем проводници на низки, долни и не човешки инстинкти, не бива повече да правим от тоя тъй хубав и хармоничен свят, място на кървави разпри, не небивали вакханалии. Ж.
Върховните избраници на народите днес кроят страшни планове за избиването им, днес всички политически кръгове са готови за война и с гигантски крачки летят към осъществяването на адския план — избиването на предназначени за живот, за работа, за щастие човешки същества. Но, ще се реализира ли тоя дяволски план? Не. защото днес мощно се издига фигурата на пострадалото от миналата война човечество, водено от своите истински водачи, които зоват народите не към избиване, не към унищожаване, не към смърт, а към братство, към живот, към щастие. В тоя именно момент когато се води вътрешна, скрита за окото борба между двете сили — Доброто и Злото в живота — не е ли престъпление да стоим далеч от редовете на величествената армия на Доброто? Ратниците за мир, братство и любов между хората трябва да бъдат на първата линия и с всички сили, с всичката си енергия, с цялата си душа, да се отдадат на тая съдбоносна борба, за да се спечели веднъж за винаги вечния мир между всички народи. Прочие, нека в тоя критичен момент се изпълним с повече вяра, с повече съзнание и разтръбим мощно по света: Не искаме нова война, не желаем повече да бъдем проводници на низки, долни и не човешки инстинкти, не бива повече да правим от тоя тъй хубав и хармоничен свят, място на кървави разпри, не небивали вакханалии. Ж. Узунова Съобщения Погрешно сме съобщили (в брой 72 на в. „Братство“), че цената на първия том от X. серия беседи, под заглавие „Мнозина казваха“ е 25 лева. Действителната цена е 30 лева. Под печат е и тия дни излиза първият брой от втората годишнина на есперантския вестник „Frateco", с интересно съдържание.
към текста >>

Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно.
такива, които отстъпват идеите на своята личност пред общочовешките идеи, и които поставят себе си на втори план т.е. остават служители на идеите за общочовешкото братство, без да искат те да изпъкнат като фактори. Силните хора според нас, са болни хора. Те изнасят напред идеите на своята личност и заявяват, че те могат да оправят света, но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е самозаблудила и си мисли, че тя е някакъв фактор в света. Силата на човека седи в неговата разумност и тя прогресивно се увеличава и никога не отслабва, а се развива едновременно и в трите свята. Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно. А това е именно необходимо, това е великата ни задача в света, да се повдигнем в по-висока степен на развитие. Ние не трябва да чакаме изправлението на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално изправление и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне. Защото да чакаме оправянето на целия свят да стане, че тогава да се оправим и повдигнем ние, то би значело да чакаме или някой „силен човек“, който да оправи света или пък да чакаме Бог да оправи света по механически начин. Но нито едното може да стане, нито другото. Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото благоденствие и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др.
към текста >>

63. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава.
Да обърнем, прочие, очи към новото, което идва, което ще ни спаси, което ще ни възроди и издигне в очите на целия свят. Новото, което е истинско ново, което не е копирано нито от Русия, нито от Италия, нито от Германия, нито от където и да било. Това ново, чисто самобитно, израсло на българска почва, родено и закърмено от силите на българския дух, но на което е съдено да разпростре влиянието си и разшири мощта си по цялото земно кълбо. Ние издигаме лозунга за творческото преобразяване на нашата страна чрез мирната, безкръвна революция, по пътя на Трудовите братски задруги, чиято комбинирана дейност ще създаде новото общество, ще разреши неразрешимите до сега икономически и духовни въпроси, ще тласне народа ни към нечуван възход. Що е братската задруга? — Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава. Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички. Братската задруга — това значи: да направим ний, сами, с ръцете си, със силите си, с волята си и с ума си, това, което някои очакват от правителства и закони или от диктатори, каквито и да бъдат те. Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати.
към текста >>

Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички.
Новото, което е истинско ново, което не е копирано нито от Русия, нито от Италия, нито от Германия, нито от където и да било. Това ново, чисто самобитно, израсло на българска почва, родено и закърмено от силите на българския дух, но на което е съдено да разпростре влиянието си и разшири мощта си по цялото земно кълбо. Ние издигаме лозунга за творческото преобразяване на нашата страна чрез мирната, безкръвна революция, по пътя на Трудовите братски задруги, чиято комбинирана дейност ще създаде новото общество, ще разреши неразрешимите до сега икономически и духовни въпроси, ще тласне народа ни към нечуван възход. Що е братската задруга? — Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава. Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички. Братската задруга — това значи: да направим ний, сами, с ръцете си, със силите си, с волята си и с ума си, това, което някои очакват от правителства и закони или от диктатори, каквито и да бъдат те. Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята.
към текста >>

Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите.
Жената иска да владее мъжа си и ако не успее в това, отчайва се и се самоубива. Днешният ред на частната собственост е идолопоклонство, но той ще бъде пометен и ще остане само екс-човека. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите, като остатък от миналата култура. Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло.
към текста >>

64. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ограниченото в тесните рамки на човешката личност съзнание се издига, разширява и обгръща целия живот.
което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо. И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими. Прекъснатата връзка на частта с цялото, на човека с Бога, се възстановява, през него наново протича струята на целокупния Божествен живот, той се чувства едно с всичко — и той е вече силен. богат и щастлив. Ограниченото в тесните рамки на човешката личност съзнание се издига, разширява и обгръща целия живот. Като следствие на това, из невидимия източник на всемира избликват в него нови сили. нова енергия, нови идеи, нов живот. Човек умира за старото и възкръсва за новото. Изпълва се за него вече в действителност свещената мистерия на разпятието и възкресението. Защото той е вече силен да даде от себе си.
към текста >>

А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали.
С най-малкото, с което разполагаме в областта на материалните възможности, но със силен дух и с всестранно и разумно обмислен план, нека започнем Братската задруга, и нейното развитие и успех ще дойдат като една необходимост, защото животът ги иска. С. Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“. Учителя Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават. И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат поука от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес. А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали. И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки. И настъпило би едно повдигане на човечеството, морално и духовно и тогава не би имало завист и омраза между хората, а биха се радвали един на друг за благата, конто Бог им е дарил. И би настъпила епоха на творчество и радост ще бъде на човека да дава. защото изобилие ще има навсякъде. Н. Неделчева За ледената планина Веднъж се почувствах много смутен в душата си.
към текста >>

За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество.
Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече.
към текста >>

Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени.
И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така?
към текста >>

Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему.
И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството.
към текста >>

Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.
Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености.
към текста >>

Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем.
Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.
към текста >>

Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството.
Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора.
към текста >>

Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.
Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали. Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега.
към текста >>

Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.
Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали. Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови.
към текста >>

Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му.
Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му. Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта.
към текста >>

Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот.
Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му. Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот.
към текста >>

Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора.
След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света.
към текста >>

Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си.
А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия.
към текста >>

Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.
И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях.
към текста >>

Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието.
Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях.
към текста >>

Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света.
Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях. Те постъпват някой път с човека така, както се постъпва с животните. Но ще кажете: „Нали съдбата на човека зависи от самия него?
към текста >>

Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали.
Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората.
към текста >>

Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече.
Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания.
към текста >>

Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота.
Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога.
към текста >>

Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода.
Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството.
към текста >>

Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи.
Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината.
към текста >>

Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на самосъзнанието.
Ако останеше ние сами да създаваме нашия живот, според нашите разбирания, то нищо нямаше да излезе от нас. Но има нещо вложено в нас, което сега трябва да се развива. Животът на земята е едно временно училище, и вие в туй училище няма да показвате своето знание, а трябва да се учите. Вашето бъдеще ще се определи от вашето учение в настоящето. Чрез знанието, което придобиваме, ще се освободите от тези ограничителни условия, при които се намирате сега. Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на самосъзнанието. За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност. Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота. Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си.
към текста >>

Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си.
Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на самосъзнанието. За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност. Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота. Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос.
към текста >>

Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание.
Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това.
към текста >>

А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си.
Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре.
към текста >>

Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре.
А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа. Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

… Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива.
Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там? … Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива. реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко.
към текста >>

Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща.
— Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот! Там е неговия смисъл. Там е истината, светлината, свободата, красотата.
към текста >>

И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи.
Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство. българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир. И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи. Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено.
към текста >>

От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието.
Но неизползуваните, непресъздадени енергии, образуват относително статически – „залежи“, натрупвания, действията на които стават разрушителни, защото като не с приспособени към околната среда, те влизат в дисхармония с нея. В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни. И тези натрупвания насъбрани по причина на безотговорното, късогледо и лекомислено полузнание на хората, погребани в тесния кръгозор на своето земно съществуване, — действат разрушително и на отделните индивиди, и на масите и на самата планета. Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега. Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството. От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието. за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено съзнание е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии. Крайният срок ме е далеч. и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност. — такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на небесните тела и за проблематическите разстояния между системите. Земята е не само приемател на космични влияния, но и отправител.
към текста >>

за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено съзнание е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии.
В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни. И тези натрупвания насъбрани по причина на безотговорното, късогледо и лекомислено полузнание на хората, погребани в тесния кръгозор на своето земно съществуване, — действат разрушително и на отделните индивиди, и на масите и на самата планета. Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега. Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството. От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието. за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено съзнание е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии. Крайният срок ме е далеч. и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност. — такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на небесните тела и за проблематическите разстояния между системите. Земята е не само приемател на космични влияния, но и отправител. Вибрациите, създавани от мислите, чувствата, творчеството на хората, не оста-ват в земната атмосфера, но.
към текста >>

98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха.
към текста >>

Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е.
Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
към текста >>

онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения.
Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
към текста >>

И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер.
Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно.
към текста >>

С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.
Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството.
към текста >>

Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж.
към текста >>

Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание.
към текста >>

Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно.
И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество.
към текста >>

Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота.
И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт.
към текста >>

е израз на пробуждането на колективното съзнание.
Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт. Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение. Всеки един народ ясно съзнава, че той сам за себе си не може да съществува, а трябва да приобщи усилията си за общото дело на човечеството. Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга.
към текста >>

Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси.
Всеки един народ ясно съзнава, че той сам за себе си не може да съществува, а трябва да приобщи усилията си за общото дело на човечеството. Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга. Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой.
към текста >>

А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите.
Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга. Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране.
към текста >>

Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават.
Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание.
към текста >>

Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието.
И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко.
към текста >>

Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране.
А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество.
към текста >>

Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание.
Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения.
към текста >>

Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство.
И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В.
към текста >>

Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко.
Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде.
към текста >>

Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание.
Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде.
към текста >>

Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество.
Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде. Но уви, неговата преснота трае само дни.
към текста >>

Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание.
Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата.
Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя. А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек. Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна. За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива. Това, което схващаме с нашите сетива, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми.
към текста >>

Съзнанието, животът, който функционира, е един.
Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една.
към текста >>

Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие.
Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно.
към текста >>

И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност.
Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа.
към текста >>

Обединяващата връзка — съзнанието, душата, — се отхвърля по начало, или се оспорва — което е все едно.
Колкото и да се старае да държи сметка за целокупния организъм и него да активизира за борба против болестотворния фактор, официалната медицина все още гледа на болестите като на частично явление — проява на заболяване на даден орган. Тя признава заболяване на ръката, крака, белия дроб, сърцето, бъбреците — като че това са отделни, независими едно от друго царства, които трябва да се лекуват отделно. А това точно и отговаря на основното схващане залегнело в основата на матер. мироглед на лекаря. Тлялото е сбор от молекули, а нима не е и сбор от органи? Обединяващата връзка — съзнанието, душата, — се отхвърля по начало, или се оспорва — което е все едно. Молекулите се събират в органи, органите — в тяло, органите функционират и се явява мисълта, съзнанието, душата, ако щете. Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде здрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността към която водят „седемте загадки“ на „науката“, легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота.
към текста >>

Молекулите се събират в органи, органите — в тяло, органите функционират и се явява мисълта, съзнанието, душата, ако щете.
Тя признава заболяване на ръката, крака, белия дроб, сърцето, бъбреците — като че това са отделни, независими едно от друго царства, които трябва да се лекуват отделно. А това точно и отговаря на основното схващане залегнело в основата на матер. мироглед на лекаря. Тлялото е сбор от молекули, а нима не е и сбор от органи? Обединяващата връзка — съзнанието, душата, — се отхвърля по начало, или се оспорва — което е все едно. Молекулите се събират в органи, органите — в тяло, органите функционират и се явява мисълта, съзнанието, душата, ако щете. Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде здрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността към която водят „седемте загадки“ на „науката“, легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по мощно се чува гласа на окултизма.
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кооперацията в света, явила се като отговор на една належаща нужда за взаимно сътрудничество и преди всичко, като резултат на едно повишено съзнание за общността на интересите на хората, разрасла се до неимоверни размери, несъмнено, дава резултати.
Г.) Кон и риба (басня, Дядо Благо) Хроника Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред. Кооперацията в света, явила се като отговор на една належаща нужда за взаимно сътрудничество и преди всичко, като резултат на едно повишено съзнание за общността на интересите на хората, разрасла се до неимоверни размери, несъмнено, дава резултати. Но са ли тия резултати от естество да отговорят на надвисналите като дамоклев меч искания, нужди на времето? В състояние ли е кооперацията, в днешните й форми и развитие, да задоволи нуждата от коренни реформи, без които световния стопански хаос не ще бъде преодолян? Може ли кооперацията наистина да разреши болния социален въпрос, като изгради нов, т.н. от някои „кооперативен строй“? Резултатите от кооперацията, във всичките области на нейната дейност, са днес на лице.
към текста >>

Тъкмо там се явява категоричната необходимост от пробудено кооперативно съзнание - съзнание за единството и общността на интересите, което неутрализира и парализира стремежите на нисшата човешка природа, на грубия личен егоизъм.
Тъкмо в тая област на кооперативната дейност се намират най-много „кооперативни гробища”, както някои се изразяват. С други думи, тъкмо тук кооперацията е срещнала най-много и най-големи пречки, претърпяла е най-много неуспехи и катастрофи, които до голяма степен са убили куража, вярата и ентусиазма, нужни за нови опити в тая насока. Производителната кооперация е пробния камък на кооперацията въобще. Там е нейната сила и нейната слабост. Защото тъкмо тя, производителната кооперация е истинска кооперация. Тъкмо там се явява категоричната необходимост от пробудено кооперативно съзнание - съзнание за единството и общността на интересите, което неутрализира и парализира стремежите на нисшата човешка природа, на грубия личен егоизъм. И констатирано е, че липсата или наличността на това кооперативно съзнание е първия и най-главния фактор за успеха или неуспеха на кооперацията. Защо производителната кооперация изобщо слабо прогресира? Защо тя търпи толкова неуспехи и поражения? Безспорно, преди всичко поради липсата на достатъчно издигнато кооперативно съзнание и на разумно и умело ръководство. Ето защо, тук именно трябва да се насочат главните усилия.
към текста >>

И констатирано е, че липсата или наличността на това кооперативно съзнание е първия и най-главния фактор за успеха или неуспеха на кооперацията.
С други думи, тъкмо тук кооперацията е срещнала най-много и най-големи пречки, претърпяла е най-много неуспехи и катастрофи, които до голяма степен са убили куража, вярата и ентусиазма, нужни за нови опити в тая насока. Производителната кооперация е пробния камък на кооперацията въобще. Там е нейната сила и нейната слабост. Защото тъкмо тя, производителната кооперация е истинска кооперация. Тъкмо там се явява категоричната необходимост от пробудено кооперативно съзнание - съзнание за единството и общността на интересите, което неутрализира и парализира стремежите на нисшата човешка природа, на грубия личен егоизъм. И констатирано е, че липсата или наличността на това кооперативно съзнание е първия и най-главния фактор за успеха или неуспеха на кооперацията. Защо производителната кооперация изобщо слабо прогресира? Защо тя търпи толкова неуспехи и поражения? Безспорно, преди всичко поради липсата на достатъчно издигнато кооперативно съзнание и на разумно и умело ръководство. Ето защо, тук именно трябва да се насочат главните усилия. В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство.
към текста >>

Безспорно, преди всичко поради липсата на достатъчно издигнато кооперативно съзнание и на разумно и умело ръководство.
Защото тъкмо тя, производителната кооперация е истинска кооперация. Тъкмо там се явява категоричната необходимост от пробудено кооперативно съзнание - съзнание за единството и общността на интересите, което неутрализира и парализира стремежите на нисшата човешка природа, на грубия личен егоизъм. И констатирано е, че липсата или наличността на това кооперативно съзнание е първия и най-главния фактор за успеха или неуспеха на кооперацията. Защо производителната кооперация изобщо слабо прогресира? Защо тя търпи толкова неуспехи и поражения? Безспорно, преди всичко поради липсата на достатъчно издигнато кооперативно съзнание и на разумно и умело ръководство. Ето защо, тук именно трябва да се насочат главните усилия. В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство. Без това всяка стъпка напред е обречена на неуспех. Но има още една, не по-малко съществена причина за неуспеха на производителната т.е. на истинската кооперация.
към текста >>

В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство.
И констатирано е, че липсата или наличността на това кооперативно съзнание е първия и най-главния фактор за успеха или неуспеха на кооперацията. Защо производителната кооперация изобщо слабо прогресира? Защо тя търпи толкова неуспехи и поражения? Безспорно, преди всичко поради липсата на достатъчно издигнато кооперативно съзнание и на разумно и умело ръководство. Ето защо, тук именно трябва да се насочат главните усилия. В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство. Без това всяка стъпка напред е обречена на неуспех. Но има още една, не по-малко съществена причина за неуспеха на производителната т.е. на истинската кооперация. Тази именно причина, която е в по-голяма степен зависима от нас, от нашето желание и разбиране, отколкото гореизложените две причини, която е, тъй да се каже, в нашите ръце, под нашата власт, е същата, която изследвана и проучена добре, ни насочва към трансформиране на днешната производителна кооперация в това, което ние наричаме трудова задруга, която фактически ще обгърне всички области на досегашната кооперативна дейност т.е. производство. потребление и кредит едновременно и която, при това, ще превърне външното, механическо свързване на група хора в досегашните кооперации в живо, органическо и идейно обединение, в пълно икономическо и духовно единство, което ще даде мощен тласък напред на целокупния живот.
към текста >>

За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието.
Чрез всека хапка майката влага и една положителна мисъл и същевременно отвращение от всяко убийство, престъпление и дори от всека отрицателна проява. Само така ще израсте едно здраво поколение, със здрави разбирания. Поколение с доминиращи добродетели. Поколение, което ще е готово да служи на великия общо-човешки идеал на правда, мир, братство и любов между всички живи същества. Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието. А доброто възпитание е най-ценния дар в храмът на бъдещето. Г. С. Г. Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде!
към текста >>

Щом имаш съзнание за нещо - заслужил си го.
Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено. Но всяко нещо, което човек опитва, колкото и малко да е то, той го заслужава. Щом имаш съзнание за нещо - заслужил си го. Но малките работи в света създават най-големите пакости. Всички недоволства в света произтичат от малък прах. Има един дребен прах, който прониква през всички пукнатини. Може да е херметически затворено, но този прах прониква и се натрупва. Сега всичкото нещастие на човека е, че е влязъл този прах в него.
към текста >>

За да разберем земята, трябва да я обгърнем със своето съзнание, или едновременно да я видим отвсякъде.
Дали вие ги знаете или не, няма какво да ви го доказвам. Някои искат доказателства. Как ще докажете на едно малко дете, което иска да хване Слънцето, че не може? Как може да си представи то големината на Слънцето? Даже сегашните учени хора, които говорят, че Слънцето е 1 300 000 пъти по-голямо от земята, не го разбират, защото за да разберете колко е голяма земята, трябва да я обгърнете. За да разберем земята, трябва да я обгърнем със своето съзнание, или едновременно да я видим отвсякъде. Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята. Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват.
към текста >>

Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание.
Как ще докажете на едно малко дете, което иска да хване Слънцето, че не може? Как може да си представи то големината на Слънцето? Даже сегашните учени хора, които говорят, че Слънцето е 1 300 000 пъти по-голямо от земята, не го разбират, защото за да разберете колко е голяма земята, трябва да я обгърнете. За да разберем земята, трябва да я обгърнем със своето съзнание, или едновременно да я видим отвсякъде. Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята. Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват. Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание. Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот.
към текста >>

Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден.
Как може да си представи то големината на Слънцето? Даже сегашните учени хора, които говорят, че Слънцето е 1 300 000 пъти по-голямо от земята, не го разбират, защото за да разберете колко е голяма земята, трябва да я обгърнете. За да разберем земята, трябва да я обгърнем със своето съзнание, или едновременно да я видим отвсякъде. Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята. Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват. Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание. Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот. Природата не ви е оставила в тъмно.
към текста >>

Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание.
Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята. Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват. Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание. Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот. Природата не ви е оставила в тъмно. Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази от нещастия. Някой път човек чувства, че след 4-5 години неговият живот ще се измени и трябва да вземе мерки, но той си казва: Това е илюзия. И след 4-5 години тази промяна, която той е чувствал, става, но той не е взел мерки и си създава излишни страдания.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание.
Световният стопански хаос не може да се премахне от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Задачите и противоречията на днешния стопански живот не могат да бъдат разрешени от тази кооперация. Най-после, чувството за справедливост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени. Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота. Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н. кооперативно съзнание, това е елемента на братството. Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството. Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна.
към текста >>

Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят.
Задачите и противоречията на днешния стопански живот не могат да бъдат разрешени от тази кооперация. Най-после, чувството за справедливост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени. Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота. Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н. кооперативно съзнание, това е елемента на братството. Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството. Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга.
към текста >>

кооперативно съзнание, това е елемента на братството.
Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота. Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н. кооперативно съзнание, това е елемента на братството. Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството. Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга. Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда.
към текста >>

Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна.
Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н. кооперативно съзнание, това е елемента на братството. Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството. Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга. Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда. Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата. За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота.
към текста >>

Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда.
кооперативно съзнание, това е елемента на братството. Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството. Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга. Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда. Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата. За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота. При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне.
към текста >>

от нашето съзнание и постъпки.
Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне. Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности. Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим.
към текста >>

Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето.
Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности. Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане.
към текста >>

Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората.
Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето.
към текста >>

Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота.
Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си.
към текста >>

Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим.
от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича.
към текста >>

Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане.
Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“.
към текста >>

Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане.
Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията. Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието. Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“. Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието. Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето.
към текста >>

Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували.
На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр. закона, според който всички младежи, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват. Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи? Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували. И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви. Изобщо, това. което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина. И ето.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност.
Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос. Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната. Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“ При яденето.
към текста >>

Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един млад човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър?
Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия. Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде събудено и развито в него по специални методи. Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един млад човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър? “ Мъдрецът не го удостоил с отговор. След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат, младежът си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос. Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър? “ Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река.
към текста >>

Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание.
Окултизмът не познава „вяра, която спасява за винаги.“ Има известни основни истини, които ще останат за винаги, но които може да бъдат гледани от много страни, при което се получават различни схващания, допълващи предишните. (следва) Словото на Учителя Трите пътя в живота на човека В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание. Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор.
към текста >>

един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание.
Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание. Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес.
към текста >>

А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание.
Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години.
към текста >>

Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми.
А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни.
към текста >>

Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо.
А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще.
към текста >>

Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството.
Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява. Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам.
към текста >>

- 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В.
- 30 Синове на възкресението - 35 Учителю благи - 20 Великото в живота - 6 „Ето Човека! " — първа серия беседи, - 25 Братя и сестри на Христа, - 25 Защо твоите ученици ядат и пият? — пета серия. - 40 Двата природни метода, шеста серия беседи, - 60 Слава Божия, осма серия, - 150 Затова се родих, девета серия беседи, - 150 За съдба дойдох, - 40 Новата Ева. Издигнете жената! - 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В. Никола, - 7 Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант, - 60 Лекуване с треви, съставил Хр. Досев, - 12 Природно лекуване, от М. Платен 2 тома, - 100 Основа на нашето здраве, - 5 Лекуване чрез пост и жизнена сила, Д-р Г. Ридлин, - 8 Лекуване на туберкулозата, от Д-р Пол Картон, - 4 В съгласие се природата, от Д-р Вилх. Винш, - 8 Вегетарианство и въздържание.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост.
Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна? Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път.
към текста >>

тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел.
Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие. Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество. А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност. И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление.
към текста >>

Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине.
Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие. Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество. А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност. И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния.
към текста >>

Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически.
И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез.
към текста >>

Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии.
Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез. Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии. Не бива ни за минута да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ? — И да се приближим дори не можем! Нина Рудникова (следва) УСТОИ ТРЯБВАТ! „Яденето, като външен процес на възприемане Словото и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.“ Учителя Всеки градеж изисква здрава основа, добър материал и силна спойка. Здравата основа са вечните принципи, добрия материал са: годните да възприемат светли умове; благородните, богати да пожелават сърца, твърдите да реализират воли.
към текста >>

Не бива ни за минута да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ?
Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез. Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии. Не бива ни за минута да забравяме, че въпроса е днес за изграждане на новата общочовешка култура, основана на съзнанието за космическото сътрудничество — а как ще строим такава култура без Синтез ? — И да се приближим дори не можем! Нина Рудникова (следва) УСТОИ ТРЯБВАТ! „Яденето, като външен процес на възприемане Словото и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно.“ Учителя Всеки градеж изисква здрава основа, добър материал и силна спойка. Здравата основа са вечните принципи, добрия материал са: годните да възприемат светли умове; благородните, богати да пожелават сърца, твърдите да реализират воли. А силната спойка — това е Любовта, която ще обедини всички.
към текста >>

И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра.
А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света.
към текста >>

Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата.
А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало.
към текста >>

Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят.
И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание.
към текста >>

Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието.
Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме.
към текста >>

И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко.
Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея.
към текста >>

А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание.
Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките.
към текста >>

Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание.
Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация.
към текста >>

Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот.
Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма.
към текста >>

Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.
Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас.
към текста >>

Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.
На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо.
към текста >>

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура.
към текста >>

В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата.
И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура. Лъжата е веруюто на съвременния човек.
към текста >>

Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия.
Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти. Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия.
към текста >>

Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко.
към текста >>

И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието.
Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе.
към текста >>

Боев — Двата велики процеса в днешното съзнание; Г.
София, „Опълченска” 66 София III. Сп. Житно зърно, книга 7—8, година VIII. със следното сърържание: Устоите на народ и държава; г. — Превъзмогване на автоматичното; Д-р Ел. Коен — Суеверие и права мисъл; Б. Боев — Двата велики процеса в днешното съзнание; Г. Тахчиев — Единство: К. Хутер — Строежът на ухото и човешкият характер; Б. Вилинген — Носните отвори и тяхното значение; Михаел — Наука за ръката: Учителят говори: Свободата; Б. Боев — При езерото Махабур н др. Ние препоръчваме горещо списание „Житно Зърно“ на всички, които се интересуват от духовната страна на живота, която представлява върховната му реалност.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа.
към текста >>

Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота.
Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие.
към текста >>

и вратите й са отворени за всички, които имат пробудено съзнание и копнеж към великото и безсмъртното.
Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката мисъл и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела. Окултната школа е дала на света религиите като метод за възпитание на широките народни маси, които не са способни за едно съзнателно самовъзпитание, каквото се изисква в окултната школа. Окултната школа е, която стимулира и ръководи развитието на науката и културата. Окултната школа съществува и днес в света и е един жив извор на светлина и знание, тъй необходими за обновление на изстрадалото човечество. Тя дава всички пътища и методи за едно съзнателно самовъзпитание. и вратите й са отворени за всички, които имат пробудено съзнание и копнеж към великото и безсмъртното. Но както в миналото, тъй и днес, има известни правила и принципи, които отварят вратата на школата. Няма да изнасям правилата, които се дават на ученика в школата, защото те са за в школата, и онзи който влезе вътре ще ги научи, но ще изнеса само някои от тези, които Учителя дава в публичните си беседи, като приемни условия за ученика: 1. „3а да може да станеш ученик, в окултната школа, за да може да ти се поверят онези тайни в природата ти, най-първо трябва да станеш брат, сестра и майка на Христа. Волята Божия като мине през всички живи клетки на твоя организъм, ти ще бъдеш пред вратата на храма“. 2. „Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света.
към текста >>

Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило.
Те газеха смело през страшна жарава, На пламъци буйни в стихийни крила, Но тоз, що ги вярно така придружава Преведе ги живи през мъртви тела. И ето, за мене такъв същ Водител През тази стихия яви се и мен. И стана ми лъч, закрилник, Спасител, Безвредно преминах през бури и плам. Олга Славчева Словото на Учителя Задачите на човека в днешната епоха Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят.
към текста >>

Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде.
Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни.
към текста >>

Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието.
Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето.
към текста >>

И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание.
А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце.
към текста >>

Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството.
Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви.
към текста >>

Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя.
Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа. И когато доброто работи вътре в човека, тогава у него се ражда подтика да обича хората. Любовта е силата, която организира нещата. Любовта, която не организира, не е любов.
към текста >>

Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието.
Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието. Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете. Какъв трябва да бъде вашият идеал в това отношение? - Ако вие обичате една жена - за какво трябва да я обичате? - Тази жена я създаде природата - обичайте природата повече от жената.
към текста >>

Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства.
… Необяснимо е за мен защо привличам хората към себе си. Всичките ми нови познати ме намират някак необикновена и. без да им въздействам съзнателно, разкриват душите си пред мен. Бих желала да зная какво означават тия преживявания и какво трябва да бъде моето отношение към тях? 3. М. Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите.
Знание липсва на хората. А царството на Христа е царство на Любов u знание, царство на разбирателство и побратимяване на хората. Само когато хората се почувстват като братя, тогаз може да се говори за поправяне на света, но при сегашните разбирания, никой не може да помогне на хората, никой не може да поправи света. Трябва да се изменят преди всичко разбиранията на хората за живота и техните отношения към природата и помежду им. В света има достатъчно блага за всички хора. Но хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите. А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те. И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд.
към текста >>

Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората.
И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение. Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри. В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората. На кои хора може да се даде свобода? - Свобода може да се даде на един човек, на когато Истината е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когато Мъдростта е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когото Любовта е мерило. Това е истинската свобода. Та казвам сега: всички противоречия произлизат от нашето неразбиране на живота. Който се приближава при Любовта, без да я разбира, той страда, а който я разбира, той се радва.
към текста >>

Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание.
Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси.
към текста >>

Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание.
И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений.
към текста >>

Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси.
Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората.
към текста >>

Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание.
Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари.
към текста >>

И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави.
Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии.
към текста >>

какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили.
Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили. Окултистът вижда във всичко, което се случва, проявата на една духовна причина, Така например в увеличаващата се сила и честота на сеизмичните пертурбации, той вижда следите на материалистичната мисъл на днешния човек. Вярно е, че чисто физически причини могат да бъдат непосредствения фактор при подобни случаи, но дали това е последната дума по въпроса ? Можем ли ние да проучим и опишем всичко като отбелязваме само това, което произлиза на повърхността? Сигурно не! Ние виждаме двама души които разговарят на улицата, и внезапно единият ударя другия и го събаря на земята.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко завоевание на световното съзнание трябва да бъде приветствано.
По своето същество той води към по дълбоко разбиране на Прогреса и Мира. В това разбиране, в творческо устремление, идеята за Мира става все по-реална. Това знаме. като страж на Мира, напомня за необходимостта от точен опис и преглед на всички културни съкровища на света. То съвсем не е трудно и в некой страни е почти направено, но все пак остават още някои празнини. Всяко завоевание на световното съзнание трябва да бъде приветствано. Знамето на червения кръст не се нуждае от обяснения дори и за най-некултурните умове. Също така и новото знаме, тоя страж на културните съкровища, говори само за себе си. Не е трудно да се обясни дори и на дивака значението на запазването на съкровищата на изкуствата и науките. Ний често твърдим. че крайъгълния камък на бъдещата Култура е основен на Красотата и Знанието.
към текста >>

Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят.
Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си?
към текста >>

Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота.
А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена.
към текста >>

Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея.
Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека.
към текста >>

И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло.
Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел.
към текста >>

Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически.
После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството. Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването. Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически. Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило. Скептикът и този път само подигна рамене. Минаха няколко дни и веднъж нашия скептик дойде привечер, някак особено настроен — виждаше се, че той е смутен от нещо и търси удобен случай да се изкаже. Най после той не издържа: „Така, слуша човек вашите разкази, а после и в живота почне да среща най-странни неща.
към текста >>

Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава.
Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването. Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически. Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило. Скептикът и този път само подигна рамене. Минаха няколко дни и веднъж нашия скептик дойде привечер, някак особено настроен — виждаше се, че той е смутен от нещо и търси удобен случай да се изкаже. Най после той не издържа: „Така, слуша човек вашите разкази, а после и в живота почне да среща най-странни неща. След нашия последен разговор, спомняте си, нали, когато говорихте за обсебване, потрябва ми да отида за нещо при китаеца фотограф.
към текста >>

74. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание.
Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка.
към текста >>

Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата.
Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото.
към текста >>

Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас.
Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум. Всичко в живота зависи от единството на нашето съзнание, което е обусловено от вярата, която съществува в природата. Или с това, което наричаме непреодолима Любов към Бога, да не е раздвоено съзнанието - вие ще можете да постигнете всичко, което е съществено за вас. Аз наричам постижение това, което дава задоволство. Ето в какво седи задоволството. Например, като направя едно добро, за което никой не е видял, аз съм доволен, че съм направил едно добро, за което никой не ме е видял и даже не са ми благодарили. Туй, отвътре, което ми дава задоволството, е Божественото. Това, което отвън ми дава задоволство, е човешко и то е потребно, но е временно.
към текста >>

В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност.
Който не разбира закона, ще каже - щом като Слънцето ни дава живот, то къде остана Бог? Бог ни дава живот чрез Слънцето - Слънцето е слуга на Бога. Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено.
към текста >>

От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл.
Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи.
към текста >>

За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес.
На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията. За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес. Природата не обича спокойствието, защото в покоя няма живот. Всеки един от вас трябва да има едно отлично понятие за живота и не трябва да се безпокои. Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате? Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите?
към текста >>

Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете.
Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите? Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има.
към текста >>

Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват.
Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде.
към текста >>

Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде.
Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата.
към текста >>

Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му.
Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината.
към текста >>

За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал.
СВОБОДА Човек е свободен, но свободата или робството зависят изключително от него самия. Човек допуска в живота си много отрицателни прояви и незабелязано, без да ще им става роб. Става им роб, понеже той попада напълно под тяхното влияние, те вземат надмощие и той като че ли е хипнотизиран от тия отрицателни прояви и е доволен от това си състояние. Това е желано от него и той го търси. Намира се в един омагьосан кръг, в един лабиринт, от който и да иска да излезе не може да намери изход. За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал. Заедно с осъзнаването необходимо му е сила и то вътрешна. А такава вътрешна мощ всеки човек има. Всеки който се вглъби в себе си. ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху лозето вложено в него самия. Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр.
към текста >>

75. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили.
Там те са правили слънчеви и светлинни (въздушни) бани. Под благодатното влияние на планината, чистата зеленчукова и плодова храна и ободрителното духовно четиво, което се състояло от беседи на Учителя: „Духът и плътта и др.“ и „Писмата на пионерите на св. Франц“, той е почерпил много и се върнал напълно възроден, годен за по-усилена творческа дейност. Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози.
към текста >>

Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян.
Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето.
към текста >>

Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много.
“ „Грамадното количество вода. която иде на земята, е образувана от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот“ Учителя Обединение на силите трябва, за да се засили струята, на която предстои да върши работа — да кара воденици, да движи електрически централи, да напоява градини и низи — водениците, централите и градините на човешките души. Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива. Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне.
към текста >>

Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността.
В това отношение астрологията е много интересна наука, но същевременно е много отвлечена, и недостъпна за обикновения човек, защото тя свързва и намира съотношение между известни психични състояния на човека и планетите. Също така астрологията установява, че всяка планета има положително и отрицателно влияние върху човека. Напр. Сатурн прави някои разумни и гениални, а други прави глупави и песимисти. Венера прави едни с благородни и възвишени чувства, а други прави завеяни. Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва.
към текста >>

За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате.
Също така астрологията установява, че всяка планета има положително и отрицателно влияние върху човека. Напр. Сатурн прави някои разумни и гениални, а други прави глупави и песимисти. Венера прави едни с благородни и възвишени чувства, а други прави завеяни. Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата.
към текста >>

А щом държат един предмет далеч от съзнанието си.
Сатурн прави някои разумни и гениални, а други прави глупави и песимисти. Венера прави едни с благородни и възвишени чувства, а други прави завеяни. Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях.
към текста >>

Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни.
Всички тези състояния могат да се обяснят научно. Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва.
към текста >>

Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва.
Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Христос казва: „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Според мен, небето, това е човешката глава, а земята, това е човешкия стомах.
към текста >>

че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание.
Това са мощните сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това, ние вървим от низшето, към висшето. Но както казах, за всичко това е необходимо знание. Според мен знанието е условие, с което вие можете да си служите, а божественото е онова мощното, което запалва този материал — човешкото, и всичко се трансформира. Заслугата на съвременната наука седи в това. че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание. Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата.
към текста >>

Съзнанието ви трябва да бъде будно.
Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Забелязал съм, че когато ще има буря, паяците удвояват паяжините си; така че когато видите паяка че удвоява паяжината си, да знаете че ще има буря. Сегашните учени изучават теченията, движенията на въздуха, на ветровете, и от тях вадят заключения. По същия начин и човек трябва да се изучава. Ние трябва да изучавам онези течения, които стават в нашите умове и сърца, и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху целокупния физически и психически живот на човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Щом дойде една лоша мисъл в ума ви, вие трябва да намерите нейния произход. Щом ви дойде едно лошо чувство, вие трябва да намерите неговия произход, да знаете от къде е дошло. Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства. човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си. Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил.
към текста >>

За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му.
Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност; той е като майстор-художник, който разбира от изкуството си; неговите четки правилно вървят. Който не разбира от изкуството, неговите четки не вървят правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре — той не е самоуверен. Той започва с големи букви и свършва с малки, зацапва, задрасква, и после казва, че много бързал. За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му. И той мисли за нещата точно така, както ги вижда, и има самоувереността, че това, което знае е вярно. Понякога такива хора се поставят на следното противоречие — ако рекат да говорят за своите убеждения, за онези принципи и закони, които те знаят, рискуват да изгубят живота си на земята. Ако замълчат, или се откажат, те ще останат да живеят на земята. В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината. Такъв бе случаят с Христа.
към текста >>

Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
Има функции у нас, които се регулират от божествени закони: има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тия закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, аз ги наричам още придадени закони. Първият закон към Бога, се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това, което ние наричаме душа, е човешката страна, човешкото начало; духът — това е божествената страна, божественото начало; сърцето — това-е човешката страна; умът — това е божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам онзи променчив ред, в който нещата се разви-ват. Когато говоря за душата, разбирам онова начало в което става разширение; духът пък това е мощното в човека, което носи сила. Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството.
към текста >>

76. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С последния итало-абисински конфликт аргументите на двете противни страни отново се счепкаха, в усилието си да вземат надмощие в общочовешкото съзнание.
Отгоре му казват: „Ти трябва да определиш пътя си — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе“. НЕ Е ИЗГОДНО В наши дни войната си има своите защитници, има си и своите отрицатели. И едните и другите привеждат ред аргументи в защита на своето гледище. Външно погледнато, доводите и на едните и на другите са еднакво логични, еднакво убедителни. Ние няма да се спираме на тях — те на веднъж са бивали изнасяни, разисквани и критикувани, но продължават да се излагат, разискват и критикуват и днес. С последния итало-абисински конфликт аргументите на двете противни страни отново се счепкаха, в усилието си да вземат надмощие в общочовешкото съзнание. Ние се абстрахираме от политическата страна на въпроса, абстрахираме се и от неговата правно етическа страна — две страни, в които влизат чисто човешки, относителни мерки и величини. Ще изтъкнем само следните неща, изхождайки от гледището на оная жива икономика на Природата, чиито основни закони сега ни се изнасят от онези, които потънко ги познават. А тъкмо гледището на Природата е важно и меродавно, защото то е, което в крея на краищата се налага. Преди всичко, след световната война са настъпили значителни промени — не само в географско, политическо и стопанско отношения, а и в психологично отношение. В сайта днес действат други сили и други съчетания, и вън — в живота и вътре — в съзнанието на хората.
към текста >>

В сайта днес действат други сили и други съчетания, и вън — в живота и вътре — в съзнанието на хората.
С последния итало-абисински конфликт аргументите на двете противни страни отново се счепкаха, в усилието си да вземат надмощие в общочовешкото съзнание. Ние се абстрахираме от политическата страна на въпроса, абстрахираме се и от неговата правно етическа страна — две страни, в които влизат чисто човешки, относителни мерки и величини. Ще изтъкнем само следните неща, изхождайки от гледището на оная жива икономика на Природата, чиито основни закони сега ни се изнасят от онези, които потънко ги познават. А тъкмо гледището на Природата е важно и меродавно, защото то е, което в крея на краищата се налага. Преди всичко, след световната война са настъпили значителни промени — не само в географско, политическо и стопанско отношения, а и в психологично отношение. В сайта днес действат други сили и други съчетания, и вън — в живота и вътре — в съзнанието на хората. Ако преди години едно такова предприятие като войната, в което се влага народното богатство, народния живот и енергия, би имало изгледи за успех и би донесло някакви печалби — поне материални — днес не е вече така. И онези, които биха се хвърлили в такова едно предприятие — колкото и да минават за практични реалисти — важност са хора, които пресмятат с възможностите на миналото, не на настоящето. Това са хора, които вървят не напред, с духа на времето, разкриващо по-други бъднини за човечеството, а хора, които се връщат назад, към миналото. Второ, днес е неизгодно да се хвърля цялата национална енергия в такова рисковано предприятие, защото то не може в наши дни да се ограничи в една двустранна разправия. Неизгодно е да се хвърли в него енергията на толкова млади, жизнени хора, готови за творчество и градеж, защото тя бездруго ще се разхарчи.
към текста >>

Онзи метод, по който първичното знание става достъпно за нашето съзнание, е научен.
Когато топлината дава колкото трябва, тя е нормална и когато студът взема колкото трябва и той е нормален. Ще попитате дали това е научно разглеждане на въпроса. Научното разглеждане на нещата е прогресивно. Метод, който е научен, е прогресивен. Научните данни и истини не са аксиоми, защото аксиомата е нещо постоянно, неизменно, а научното знание е прогресивно. Онзи метод, по който първичното знание става достъпно за нашето съзнание, е научен. Всяка дисциплина, която не може да ни предаде потребното знание, не е наука. И спасението на хората не е в науката, защото виждаме, че и учени и прости еднакво умират и страдат. Разликата е само тази, че ученият знае да превърже раните си и да облекчи страданията, а невежият не знае. Има рани произведени от студа, а има рани произведени от топлината. И тези два вида рани имат два различни метода за превързване.
към текста >>

Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план.
Разликата е само тази, че ученият знае да превърже раните си и да облекчи страданията, а невежият не знае. Има рани произведени от студа, а има рани произведени от топлината. И тези два вида рани имат два различни метода за превързване. Топлината и студът, това са енергии с които си служи разумната Природа в реализиране на своя творчески план. Но за да разберем природата и нашето отношение към нея, има един особен начин на гледане на нещата в природата, с който трябва да се запознаете. Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план. Това разбирам под думата Природа. Тези същества са в разни департаменти на природата и направляват цялата нейна работа. Как работят и как са разпределили работата си, това е една обширна област, която изисква специално време, за да се проучи и която не мога да разгледам в една беседа, защото това обхваща целокупната дейност на природата - от развитието на най-дребните същества, до безкрайните светове в пространството с всичките онези сложни отношения, които съществуват между материята и енергията, съзнанието в този велик творчески процес. Но фактът си е факт, че тези същества направляват живота на по-нисшите същества. Може да попитате какви са техните намерения.
към текста >>

Как работят и как са разпределили работата си, това е една обширна област, която изисква специално време, за да се проучи и която не мога да разгледам в една беседа, защото това обхваща целокупната дейност на природата - от развитието на най-дребните същества, до безкрайните светове в пространството с всичките онези сложни отношения, които съществуват между материята и енергията, съзнанието в този велик творчески процес.
Топлината и студът, това са енергии с които си служи разумната Природа в реализиране на своя творчески план. Но за да разберем природата и нашето отношение към нея, има един особен начин на гледане на нещата в природата, с който трябва да се запознаете. Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план. Това разбирам под думата Природа. Тези същества са в разни департаменти на природата и направляват цялата нейна работа. Как работят и как са разпределили работата си, това е една обширна област, която изисква специално време, за да се проучи и която не мога да разгледам в една беседа, защото това обхваща целокупната дейност на природата - от развитието на най-дребните същества, до безкрайните светове в пространството с всичките онези сложни отношения, които съществуват между материята и енергията, съзнанието в този велик творчески процес. Но фактът си е факт, че тези същества направляват живота на по-нисшите същества. Може да попитате какви са техните намерения. Някой път те могат да се покажат много користолюбиви, а някой път могат да се покажат, че са много любвеобилни- но и едното и другото е така от наше гледище. Всъщност, те са служители, които изпълняват известен ред и работят за реализирането на един велик план, с оглед на далечното бъдеще, а не на настоящето. А ние търсим благото на настоящия момент, затова не можем да ги разберем.
към текста >>

Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал.
„Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал. Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно. „Много горещо ли ти стана? “ - запита ме той, с тревожно издигнати вежди. „Ти изглеждаш твърде здраво момче, за да отмалееш така и в едно тъй прохладно място! “ „Где е тя?
към текста >>

Когато се събуди в човека свърхсъзнанието, той е готов вече да служи на Бога и на ближния с всичката си душа и сила, за която цел той жертва всичко.
Сказките устроени от Лигата на Братско сътрудничество били държани на руски език, твърде добре разбирам от поляците. Членовете на Лигата желаят да има постоянно представители от учениците на Учителя. Те желаят да учат български език, за която цел искат българска граматика. Некои от Лигата още тая есен, ако им се даде отпуск, ще дойдат в България и прекарат известно време на Изгрева между братята и по-близо до Учителя. Особено много се интересуват за евритмическите упражнения. Когато се събуди в човека свърхсъзнанието, той е готов вече да служи на Бога и на ближния с всичката си душа и сила, за която цел той жертва всичко. Той тогава отдава своя живот в служба на напредничавите идеи, които носят освобождение на човешката душа от вековните вериги, в които е свързана, освобождение от мрака в когото е попаднала. На полски език се превеждат вече беседи от Учителя. N. Дъбовете и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени Дъбовите листа. Дишали пресен въздух пригрявали се на ясно слънце, шушукали си тихичко и често вятъра далеч разнасял хоровите им песни. С малко думи казано — живеели весело, завидно.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях.
Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава. Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път. пътя на любовта и жертвате.
към текста >>

Със създаването на мозъка, умът има вече орган, чрез който може да се прояви на полето, в което действа съзнанието.
И затова и всичките онези методи, които са дадени в течение не този процес, имат за обект преди всичко сърцето и душата. И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно. Така че, методите, които се дават в дадена епоха, на са произволни, а са в зависимост от целта, за която са предназначени; защото човечеството винаги се е развивало под вещото ръководство на Бялото Братство, глава на което е Христос. В течение на този инволюционен процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви. Най-голямата придобивка в течение на този процес е създаването на човешкия мозък; като седалище на ума и като синтез на всички придобивки на човека. Със създаването на мозъка, умът има вече орган, чрез който може да се прояви на полето, в което действа съзнанието. От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот. От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала.
към текста >>

Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание.
От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот. От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала. Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание. Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието. Като се говори за подсъзнателно ръководство, разбира се дейността на една разумност извън формата — т. е. в такъв случай действа и ръководи природата. И вследствие на това, подсъзнателното ръководство на функциите се отличава с такава целесъобразност и разумност. Но с течение на развитието наблюдаваме и друг факт — че постепенно и последователно функциите на органическите форми преминават от подсъзнателни, към съзнателни и самосъзнателни.
към текста >>

Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието.
От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала. Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание. Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието. Като се говори за подсъзнателно ръководство, разбира се дейността на една разумност извън формата — т. е. в такъв случай действа и ръководи природата. И вследствие на това, подсъзнателното ръководство на функциите се отличава с такава целесъобразност и разумност. Но с течение на развитието наблюдаваме и друг факт — че постепенно и последователно функциите на органическите форми преминават от подсъзнателни, към съзнателни и самосъзнателни. И окултната наука твърди, че ще дойде ден, когато човек ще стане господар на всичките си функции, включително и на дишането и кръвообращението.
към текста >>

И понеже в течение на този период, човешкото самосъзнание, воля и разумност, които трябва да ръководят човека, не са още развити, то развитието на човека се направлява от други същества.
А самосъзнателната дейност на човека е локализирана в неговия мозък. Следователно, в течение на еволюционния процес човек трябва до завладее тези сили и органи, които природата му е дела, а те са локализирани в мозъка. Затова, човек трябва да стане господар на мозъка си и на онези мощни динамически сили, които действат в него и направляват живота на целия му организъм. Тук. на тази именно база се явява различие в окултните школи. В миналото, когато човешкият ум още не беше се проявил, центъра на човешката дейност се намираше в сърцето — симпатичната нервна система, която се намира в стомаха. И понеже в течение на този период, човешкото самосъзнание, воля и разумност, които трябва да ръководят човека, не са още развити, то развитието на човека се направлява от други същества. По закона на свободата, човек има избор, сам избира пътя, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност. и вследствие на дейността на първия принцип, който действа в неговия организъм и сърце, той попада под влиянието на тъй наречените тъмни сили. И Учителя казва, че падението но човека не е в неговия ум, а в неговото сърце. И всички религии са дадени на човечеството от Бялото Братство, за да възпитат човешкото сърце, т. е. да избавят сърцето от пленничеството на тъмните сили.
към текста >>

А формите и обредите в религиите са внесени от тъмните сили, та чрез тях да заблудят човека, да се откаже от същността на задачата — изправянето на сърцето и по този начин те продължават да бъдат господари на неговото съзнание.
И Учителя казва, че падението но човека не е в неговия ум, а в неговото сърце. И всички религии са дадени на човечеството от Бялото Братство, за да възпитат човешкото сърце, т. е. да избавят сърцето от пленничеството на тъмните сили. На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение. И религиите са методи, които са давани ни човечеството за да регулира тези сили и да им даде възходящо направление. А формите и обредите в религиите са внесени от тъмните сили, та чрез тях да заблудят човека, да се откаже от същността на задачата — изправянето на сърцето и по този начин те продължават да бъдат господари на неговото съзнание. Но умът на човека е даден като ръководител и организатор на силите на сърцето, за да може целокупния човек да излезе но спасителния бряг — да реализира онзи план, който му е определен от Битието и вложен в него. Значи, възпитанието на сърцето ще стане под ръководството на умът. Истината е, че сърцето е болно и трябва да се цери. Но че то трябва да бъде ръководно начало в нашия живот, при днешното му състояние, това е едно заблуждение, което има опасни последици. Учителят казва — злото е в човешкото сърце, затова сърцето на човека трябва да бъде прободено, за да изтече злото.
към текста >>

За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести.
Учителят казва — злото е в човешкото сърце, затова сърцето на човека трябва да бъде прободено, за да изтече злото. И когато човек почне да живее както мисли, тогаз положението му в живота ще бъде друго. Защото днес човек живее не по подтиците на своя ум. а по тия на своето сърце, а както казах сърцето е пленник на тъмните сили; и следователно, човек като живее по подтиците на сърцето, в днешното му състояние, ще бъде пленник на тъмните сили, а с това си създава ужасна карма. Затова природата създава ред мъчнотии и страдания на хората. За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
към текста >>

Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност.
И когато човек почне да живее както мисли, тогаз положението му в живота ще бъде друго. Защото днес човек живее не по подтиците на своя ум. а по тия на своето сърце, а както казах сърцето е пленник на тъмните сили; и следователно, човек като живее по подтиците на сърцето, в днешното му състояние, ще бъде пленник на тъмните сили, а с това си създава ужасна карма. Затова природата създава ред мъчнотии и страдания на хората. За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството. А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството.
към текста >>

Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната.
Според тази теория Вселената постоянно расте. И това е една научна хипотеза, която не е произволна, но е обоснована на известни научни наблюдения и факти. Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления. Например, едни учени поддържат, че Земята е обла, а други поддържат, че е вдлъбната. Но един ден човек ще дойде до положение да знае нещата такива, каквито са, за да няма нужда от хипотези. Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната. Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е реалността. Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях. И без да знаем научните теории за светлината и топлината, ние пак можем да се ползваме от тях. Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите.
към текста >>

Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи.
Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси. Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления. Той е вътрешният стимул на всички наши идеи и стремежи. Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение. Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това?
към текста >>

Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести.
Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало. И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата.
към текста >>

И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото.
Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност.
към текста >>

Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода.
Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха и аз забравих неговото съществувание ... Както казах, аз се окъпах, и до като лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола на когото лежаха дрехите ми, тъй като мислех вече да излизам от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед спрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември. и то с всички подробности, тъй като ми бяха пресни в ума. Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията.
към текста >>

Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание.
Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен. Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание. Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма. (следва) В пиперките има най-много витамини Изследванията на земеделската опитна станция в Ню-Йорк. Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло. Ще се спрем специално на витамина С Той се съдържа в по-голямо или по малко количество в пресните зеленчуци и някои плодове. За богати с такъв витамин се сочеха до сега портокалите и доматите.
към текста >>

Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма.
Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание. Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма. (следва) В пиперките има най-много витамини Изследванията на земеделската опитна станция в Ню-Йорк. Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло. Ще се спрем специално на витамина С Той се съдържа в по-голямо или по малко количество в пресните зеленчуци и някои плодове. За богати с такъв витамин се сочеха до сега портокалите и доматите. Изследванията, направени в последно време в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, обаче, показаха, че има други зеленчуци много по-богати на витамини и много по-достъпни за консуматора.
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието Бук и гъби (Радиозо) Как невидимите спасяват хората Предотвратено издавяне Хроника Мейбъл Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: В начало бе Словото (X.) Ден на Служенето Духовни токове Словото на Учителя. Възможности и постижения След дъжд (стих. от Д. Станев) Духът на вегетарианството (Г. Събев) Белият лотос (продължение от брой 157 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието Бук и гъби (Радиозо) Как невидимите спасяват хората Предотвратено издавяне Хроника Мейбъл Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете. Но аз бях сам и моя лотос бе тук. Имаше една маса близо до тежката завеса, която отделяше моята стая от съседната, на тази маса бяха поставени продукти за ядене — мляко и банички. Аз не бях ял миналия ден и бях радостен, че мога. сега да се нахраня. Поставих цвета в дрехата си и отидох към масата.
към текста >>

Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция.
Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги. Аз трябваше да живея за истината в светлината на чистия дух, никакво страдание не трябваше да ме плаши; и, откакто неговата ръка се допре до моята, аз почувствах, че никакво страдание вече не може да ме уплаши. Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя. (следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта. Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция. Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока. Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога.
към текста >>

Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г.
Ний ви молим да повтаряте заедно с нас великия Зов, който се вече употребява от около половин милион души, прибавяйки към него още една фраза и, следователно, казвайки: Нека Силите на светлината озарят човечеството. Духът на Мира да се възцари навред. Нека всички хора на добрата воля се обединят в тясно сътрудничество. Всички да простят на своите ближни обидите, които са им нанесли. Нека усилията на Доброто се увенчаят с успех. Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората.
към текста >>

Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората.
Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората. Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство. Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух. Има три неща, които всички ний можем да направим: 1. Лично ний, на 6 май да приложим, в пълна концентрация, тази инвокация, и да дадем израз на това, което тя съдържа.
към текста >>

То е само по отношение на нашето съзнание.
Според мен, любовта съществува и вън от човека. Любовта не е в човека, за да казваме, че тя вън от човека не съществува. Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание. Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта.
към текста >>

Ако нямам туй съзнание, няма любов.
Любовта не е в човека, за да казваме, че тя вън от човека не съществува. Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание. Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта. И ако в ума на някой човек няма светлина и няма правилни възгледи за нещата, той няма основание да казва, че и другите нямат светлина.
към текста >>

Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката.
За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не е само едно понятие, но и движение на едно съзнание, което прониква и обхваща човешкото съзнание.
В окултната наука се говори за първо, за второ, за трето, за четвърто, пето, шесто до 12-то небе. То са все идеи. Тези идеи трябва до се разбират като определени величини. Вие трябва да имате ясно представа за това. Окултистите, казват че откак земята съществува, са се изминали 250 милиарда години. Това не е само едно понятие, но и движение на едно съзнание, което прониква и обхваща човешкото съзнание. И тези същества, които са работили от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления. Като са създавали кръга но слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчислени, и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние.
към текста >>

Не, човек е сбор, колективно същество е той.
Ако вие не можете да разберете сегашния си живот, ако не можете да използвате малкото благоприятни условия, които сега ви се дават, как ще разберете онова, което не е от този свят? Как ще разберете по-сложните отношения в живота? Че ако вие не можете да предадете на другите малките задачи, които сте научили, как ще учите по-нататък? За да разберете тази идея, за да схванете реалните отношения, които съществуват в света, преди всичко трябва да имате ясна представа за човека. Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува. Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна.
Във всеки един от нас живее този Дух, който определя нещата, който решава световните съдбини, от който зависи накъде ще тръгнем и до какво ще достигнем. Във всеки един от нас живее тази сила, която определя пътя на живота ни и резултатите от него — издигане или падение, величие или разгром, мир или война, благоденствие или мизерия. От нас зависи какво ще бъдем и какво ще станем! От нас зависи делото ни бъдеще: ако хванем пътя на доброто, очаква ни всичко добро; ако хванем пътя на злото, до главите ни ще дойде всичко зло. От нас, единиците, зависи, както нашият индивидуален живот, така и колективния живот на народа ни. И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна. мълчалива, дълбоко духов на дейност. която невидимо прониква и обгръща съзнанието, като му въздейства с неотразима мощ. Да се научим да говорим без думи! Да се научим да говорим направо на душите, направо на съзнанието! Да се научим да говорим с мисъл!
към текста >>

която невидимо прониква и обгръща съзнанието, като му въздейства с неотразима мощ.
От нас зависи какво ще бъдем и какво ще станем! От нас зависи делото ни бъдеще: ако хванем пътя на доброто, очаква ни всичко добро; ако хванем пътя на злото, до главите ни ще дойде всичко зло. От нас, единиците, зависи, както нашият индивидуален живот, така и колективния живот на народа ни. И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна. мълчалива, дълбоко духов на дейност. която невидимо прониква и обгръща съзнанието, като му въздейства с неотразима мощ. Да се научим да говорим без думи! Да се научим да говорим направо на душите, направо на съзнанието! Да се научим да говорим с мисъл! Да се научим да действаме в пълно мълчание, развивайки най-високата вътрешна интензивност, най-високото духовно напрежение, без да даваме какъв то и да било външен израз на това. В това е залога на нашия успех, от това зависи пътя, по който ще тръгнем и бъдещето, което ще достигнем.
към текста >>

Да се научим да говорим направо на душите, направо на съзнанието!
От нас, единиците, зависи, както нашият индивидуален живот, така и колективния живот на народа ни. И ний ще определим насоката на този живот и неговите резултати не толкова с външна, шумна, повърхностна дейност, която не засяга дълбините на колективното съзнание, колкото с вътрешна. мълчалива, дълбоко духов на дейност. която невидимо прониква и обгръща съзнанието, като му въздейства с неотразима мощ. Да се научим да говорим без думи! Да се научим да говорим направо на душите, направо на съзнанието! Да се научим да говорим с мисъл! Да се научим да действаме в пълно мълчание, развивайки най-високата вътрешна интензивност, най-високото духовно напрежение, без да даваме какъв то и да било външен израз на това. В това е залога на нашия успех, от това зависи пътя, по който ще тръгнем и бъдещето, което ще достигнем. Ако в България не се намерят достатъчно духовно силни хора, които до я тласнат и затвърдят по пътя на доброто, тя е осъдена на неуспехи и разочарования, на падение и разгром. Ако ли пък такива хора се намерят, нея я очаква велико бъдеще — външно и вътрешно, духовно и материално.
към текста >>

— Едно от научните обяснения, с което се поддържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животните, които се колят, е доста развито.
П л а м е н Беседа на планината (снимка) Как да се храним? Човек трябва съзнателно да се храни, да знае, каква храна да употребява и как да се храни. Днес се повдига въпроса: месна или вегетарианска храна да се употребява? За предпочитане е вегетарианската храна. Защо ? — Едно от научните обяснения, с което се поддържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животните, които се колят, е доста развито. Те искат да живеят, не се подават доброволно на клане. Въпреки това. върху тях се употребява насилие. Насилието внася в организма на тия животни различни отрови, които минават и в човешкия организъм. Животните предчувстват, че ще ги колят и започват да се смущават.
към текста >>

Разбиранията на хората се определят от степента на тяхното съзнание.
Рила, 8. VIII. 1936 год. А с и н е т а СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Вътрешното разбиране на живота (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Идете в Галилея“, 5.07.1936 г.) Има две разбирания на живота. Едното разбиране е външното, механическото, временното бих го нарекъл, а другото разбиране е вътрешното, дълбокото, вечното. Разбиранията на хората се определят от степента на тяхното съзнание. Казват някои, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовните разбирания подразбират съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи във вътрешното разбиране и приложение на живота. Живота се проявява в многобройни форми — но тези форми се намират в процес на развитие и са неустойчиви. Един ден те ще се изменят и нищо няма да остане от това, което сега имате.
към текста >>

Но за да дойдем до този вътрешен опит, необходимо е пробуждане на съзнанието, което подразбира вече един по-дълбок копнеж.
Живота се проявява в многобройни форми — но тези форми се намират в процес на развитие и са неустойчиви. Един ден те ще се изменят и нищо няма да остане от това, което сега имате. Затова казваме, че смисъла на живота не е във външните форми, но във вътрешното съдържание, което строи формите. Онова, за което човек се бори в живота, трябва да бъде неизменно, да има една устойчива цена. Само чрез опитността, чрез вътрешния опит, ние можем да разберем вътрешния живот. Но за да дойдем до този вътрешен опит, необходимо е пробуждане на съзнанието, което подразбира вече един по-дълбок копнеж. Само гладният може да разбере, какво нещо е гладът. Ситият не може да разбере глада. Само жадният може да разбере, какво нещо е жаждата. Само страдащият може да разбере, какво нещо е страданието. И днес хората страдат, понеже имат само едно външно, повърхностно разбиране за живота, вследствие на което техните отношения са неестествени, от което се ражда насилието, което спъва и заробва хората.
към текста >>

Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото.
Много работи знаят хората, но има неща, които те не знаят. Запример, хората нямат понятие за онези възвишени същества, които са създали вселената. Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат да се движи. Учените хора казват, че слънцето привлича земята, а слънцето се привлича от друго некакво слънце. Значи, съществува едно кръговръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще.
към текста >>

Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него.
Запример, хората нямат понятие за онези възвишени същества, които са създали вселената. Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат да се движи. Учените хора казват, че слънцето привлича земята, а слънцето се привлича от друго некакво слънце. Значи, съществува едно кръговръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни.
към текста >>

Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето.
Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат да се движи. Учените хора казват, че слънцето привлича земята, а слънцето се привлича от друго некакво слънце. Значи, съществува едно кръговръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни. Всеки човек трябва да се стреми в даден случай към божественото начало, което може да го освободи.
към текста >>

Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот.
Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества. Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно.
към текста >>

И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят.
Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите. Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш.
към текста >>

Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората.
И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите. Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш. Цялото щастие не човека седи в онези хора, които го обичат.
към текста >>

Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго.
Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно. Светът, в който живеем, е същия и за учения и за невежия, но еднакво не го схващат. Ученият вижда закономерност там, където невежия се угнетява от хаос и безсмислие. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания. Силите в света ние познаваме по техните резултати. Формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите. които носи в себе си.
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса.
Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр.
към текста >>

И днес Христос хлопа на вратите на всеки ум, на всяка душа, на всяко съзнание и ги подканва да го последват по нанагорния път към съвършенство.
Защото душите 6txa изгубили този път. И сега. както казва Учителя, стремежа на Христа е да проникне във всички души и да ги направи безсмъртни. И виждаме, че апостол Павел вече казва: „Не аз, а Христос живее в мене“. Това е състоянието на всички посветени, след великата мистерия. И днес Христос хлопа на вратите на всеки ум, на всяка душа, на всяко съзнание и ги подканва да го последват по нанагорния път към съвършенство. След Голготската мистерия, Той беше. който ръководеше Богомилите, под негово ръководство се разви и разцъфна Розенкройцерството, под неговото ръководство се развива сега и движението на Бело-то Братство в България. Тъй че, когато говорим за отношението на Християнството или на Божественото учение към окултната наука, ние изхождаме именно от това положение, че както едното, така и другото, са дадени от Великия Дух на Космоса, познат като Христос. Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение. След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота.
към текста >>

Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества.
Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили.
към текста >>

Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си.
Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма.
към текста >>

Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма.
Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека.
към текста >>

Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности.
Това е неразбиране на живота. Има един велик закон за коопериране на хората. Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества. Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят. Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности. До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме.
към текста >>

И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света.
В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава.
към текста >>

Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек.
Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото.
към текста >>

В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото.
А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх.
към текста >>

Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие.
Такава мисъл Учителя нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си. Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък. Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха. Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне към една или друга посока.
Лулчев Световното положение – С. К. Вегетарианска кухня – Борис Биров Как намерих Учителя – Benitta Да бъде мир! Макар че по целия свят държавите се въоръжават и готвят за война, последната не може да ни бъде наложена, ако ние не я искаме. Ако бъдем разумни и твърдо решени да вървим по пътя на мира, никой не може да ни наложи войната. Ако мислим за мира, ако живеем само с идеята за мира, ако не се подаваме на опасната психоза за неизбежността на войната, ние можем да запазим поне нашата страна от огъня, който се готви да се разрази над света Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне към една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение, са факторите, които ще определят нашето бъдеще! Всичко зависи от нас, а не от вън. От нас зависи мира, от нас зависи и войната — от пътя, по който тръгнем, от насоката, коя го вземе нашата мисъл. Това не се отнася само до управниците, тъй наречените ръководители на народните съдбини. Всеки отделен човек е способен да направи много нищо за мира само с мисълта си, защото мощната, интензивна, съсредоточена мисъл, е сила.
към текста >>

От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере.
Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата? Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк. Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н. От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере. А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна величина. Че тя се подчинява на известни принципи, на известни закони, които единствено могат да направят съществуването на държавите хармонично, а това на хората — радостно. А тия закони са изразени твърде ясно и твърде нагледно от големите, прозорливи синове на човечеството. които са ги обобщили в кратки практични формули: любов към ближния, взаимопомощ. С т е ф а н Обичай живота!
към текста >>

Друг път за чудната психика на човека и нейните възможности, за съзнанието, за ума, сърцето и пр.
Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н. Във всички искрено търсещи истината души има едно чувство, лелее се една мечта — да се свържат с извора на живота, да заживеят в Любовта. След музика и песни край огъня, когато всички отидат да спят, зер утре трябва рано да се стане и посети някой връх, преди изгрев слънце, остава понякога (край огъня) само малка група. И тогава, в тишината на нощта се повеждат чудни разговори за луната, за планетите, за зодиаците, за звездите. Държат се цели лекции. Друг път за чудната психика на човека и нейните възможности, за съзнанието, за ума, сърцето и пр. Колко приятни гласове край огъня! Човек не му се ще да прекъсват. Това са живи моменти, които никога не ще се изличат от съзнанието на създаващия се сега нов човек, защото всичко това представлява тухли за новостроящата се сграда. Всичко говори на човека и го учи. И звездите, и луната, и песента на водата и мълчаливите, величествено стърчащи скали.
към текста >>

Това са живи моменти, които никога не ще се изличат от съзнанието на създаващия се сега нов човек, защото всичко това представлява тухли за новостроящата се сграда.
И тогава, в тишината на нощта се повеждат чудни разговори за луната, за планетите, за зодиаците, за звездите. Държат се цели лекции. Друг път за чудната психика на човека и нейните възможности, за съзнанието, за ума, сърцето и пр. Колко приятни гласове край огъня! Човек не му се ще да прекъсват. Това са живи моменти, които никога не ще се изличат от съзнанието на създаващия се сега нов човек, защото всичко това представлява тухли за новостроящата се сграда. Всичко говори на човека и го учи. И звездите, и луната, и песента на водата и мълчаливите, величествено стърчащи скали. Хората казват: „спомен като спомен“, но в тия спомени за планината и нейните езера има нещо повече. Те са една светла страница в живота на всеки, който е прекарал известно време тук. Водата, скалите, върховете, цялата планина ни дават един урок много важен за нашия живот, а именно, да имаме сцепление.
към текста >>

83. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба.
Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност.
към текста >>

Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N.
Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне.
към текста >>

Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне.
Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек. Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека.
към текста >>

и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия.
Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека. Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата.
към текста >>

Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание.
Солта вече не се разтваря. Разтворът е наситен. Слагате в наситения разтвор конец. Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали. Ето тоя образ с кристалите изпъква винаги пред нас, когато говорим за проявите във физическия свят. Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание. Никой не помисля, че той някога ще се облече в плът и кръв, че ще се изправи пред нас като свършен цялостен факт. Но времето върви. Идейната гъстота се увеличава все повече и повече. Тя стига до предала на насищането и чака един дребен повод, за да се прояви. Окултизмът знае мястото на материалните кристализации в живота.
към текста >>

В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни.
Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив. но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр. контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът. В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в (3-я) нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно.
към текста >>

От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отрезвят върху носът и изменят неговото държание и вид — „Какво си си вирнал носа?
По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и . . . си уреждат личното благо. Най-после, нека свършим за носа с това, което народа отдавна е забелязал и отбелязал. От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отрезвят върху носът и изменят неговото държание и вид — „Какво си си вирнал носа? “ „надул си носа“ и пр. са фрази, които показват близката и съществена връзка, която има формата на носът с вътрешните идеи и самочувствието на самият индивид. Л. Лулчев Преглед Общият баланс на човечеството — политически, икономически и духовен — за изминалата 1936 година, завършва с голям пасив. Политически — държавите все повече и повече губят доверие една в друга, есе повече и повече тайни съюзи и планове се кроят на едни срещу други, все повече и по неочаквани дипломатически акробатство се играят в политическия цирк на света. Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“ По тази хлъзгава почва се движи днес световната политика — без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А те са най-лесните, стига съзнанието на хората да се изчисти от баласта, от старите наслоявания.
По тия пътища е вървял света, по тия пътища продължава да върви и сега, затова ние виждаме, че се явяват язви, циреи в обществата, между народите, в държавите. Ако познаваха природните закони и нагодяха живота си според тях, ако бяха послушни на Гласа на Всевишния, хората биха могли да избегнат много излишни страдания, губене на време и, водени от разумността, те биха ги употребили за благородни цели, за утвърдяване на нещо трайно между хората. Това трайно вече се налага. То е гаранцията, която може да донесе обнова, да даде потик, да осмисли живота. Днес правилното развитие на живота изисква нови начала, кови пътища. А те са най-лесните, стига съзнанието на хората да се изчисти от баласта, от старите наслоявания. При днешното разединение и недоверие се явява вопиюща нужда от лекарство и то такова, което да възроди човечеството, да му даде по-висок идеал и да го тласне по нови пътища. Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг. До днес те са се разбирали и подпомагали доколкото могат да използват силата на другия за свое издигане и хегемония. Ала напредъка и развитието в новата епоха, която настъпва, изисква нови начини, нова основа между хората и народите — това е средата на любовта, братство между всички, истината и разумността. Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества.
към текста >>

И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то заема, без да се издигне до състоянието на по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище на процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин.
За да си изясним това противоречие, трябва да знаем следните две неща — първо, че в природата съществува закон за поляризирането, по силата на който всички сили са поляризирани, т. е. проявяват се като положителни и отрицателни. А зад всяка сила стоят известна категория същества. И естествено е, че съществата от двата полюса ще имат две различни понятия и разбирания за един и същ процес, за един и същи свят. Второто положение, което ще ни помогне да си изясним противоречието, е принципа, че, както природата, така и човека, представят съвкупност от взаимнопроникващи и взаимнообуславящи се съзнания и среди. И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то заема, без да се издигне до състоянието на по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище на процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин. А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят.
към текста >>

А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин.
проявяват се като положителни и отрицателни. А зад всяка сила стоят известна категория същества. И естествено е, че съществата от двата полюса ще имат две различни понятия и разбирания за един и същ процес, за един и същи свят. Второто положение, което ще ни помогне да си изясним противоречието, е принципа, че, както природата, така и човека, представят съвкупност от взаимнопроникващи и взаимнообуславящи се съзнания и среди. И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то заема, без да се издигне до състоянието на по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище на процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин. А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание.
към текста >>

А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят.
Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света.
към текста >>

И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание.
което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите.
към текста >>

Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа.
На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии.
към текста >>

А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите.
И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение.
към текста >>

Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание.
И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход.
към текста >>

А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос.
Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес.
към текста >>

Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение.
А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“.
към текста >>

Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“.
Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“. Само при такова едно състояние, ние ще бъдем, в истинския път на окултното познание, който ще ни изведе на брега на вечния живот, на брега на безсмъртието. Този е единствения безопасен и сигурен път. Затова пак повтарям, че вън от Христа света е непознаваем: (следва) В.Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни. Това е свойствено на всички органически същества.
към текста >>

Искреност има там, където има чистота на съзнанието, едва ли чисто съзнание и искреност не са едно и също нещо.
Дори и в действията на неискрения и на искреност към тяхната искреност. Само искреният човек може да познае кой е искрен в положителен смисъл и кой не е. Всички велики хора, които са дали нещо ново на човечеството, се отличават с детинска искреност към истината. Постиженията на човека са право пропорционални се неговата искреност към истината. Велико благо е да се уважиш между хора искрени към истината. Искреност има там, където има чистота на съзнанието, едва ли чисто съзнание и искреност не са едно и също нещо. Които искрено търсят Бога, само те ще го видят. Г. Тахчиев СЕМЕ Мъничко семенце в земята, посято в рохкава бразда ще ме зарадваш ли на пролет, когато лъч стопи леда? * Мъничко семенце в земята, сега над теб снега навя. И бурята метежна песен от вчера вече ти запя. * Но ти си кротко, не боиш се, и мислиш: „Нека тя си пей!
към текста >>

Ще трябва да имаме съзнанието на ученика, или по право, неговото свръхсъзнание.
То е. Нищо от това че никъде Го не виждате. Мислите ли, че ако някой изучи клетка по клетка човешкото тяло, ще открие някъде човека? И все пак, той е. Така е и Вечното Начало, което ние можем да признаваме или отричаме, да търсим или не — и все пак, за да го видим ще трябва нещо повече от обикновеното разбиране на всекидневния живот. Ще трябва да имаме съзнанието на ученика, или по право, неговото свръхсъзнание. Ученик Ученик не е тоя, който учи —-това е обикновеното разбиране. В тая наука, за която говоря, ученик е този, който има чувството на целокупния живот. Ако човек гледа на нещата и света като индивид, той ще има винаги една перспектива изопачена. Че това е едничкото достъпно гледище на мнозина, това още нищо не значи. Но тия.
към текста >>

когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание.
Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г. изгубила паметта си, сега говори цели фрази и думи на езици, за които по-рано не е имала никакво понятие. Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само първоначално училище. През м. март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание. Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило. Домашните й не можели да я гледат както трябва и затова я дали в местната болница, гдето, след дълго престояване, решили, че състоянието й е безнадеждно и че не ще може да се поправи. Обаче неотдавна момичето се събудило и почнало да говори, но не френски. Тя изговаряла думи и цели фрази на английски, немски, испански, италиански, а също тека на руски и чешки.
към текста >>

Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си.
изгубила паметта си, сега говори цели фрази и думи на езици, за които по-рано не е имала никакво понятие. Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само първоначално училище. През м. март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание. Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило. Домашните й не можели да я гледат както трябва и затова я дали в местната болница, гдето, след дълго престояване, решили, че състоянието й е безнадеждно и че не ще може да се поправи. Обаче неотдавна момичето се събудило и почнало да говори, но не френски. Тя изговаряла думи и цели фрази на английски, немски, испански, италиански, а също тека на руски и чешки. Марсела сега е изпратена за наблюдение в психиатрическото отделение в Париж.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си.
Само така можем да си обясним тяхната устойчивост, даже когато въпросът се касаел до смърт. Идеята е по-силна от смъртта. Тя е от света на вечността. Свещената идея не остарява, тя е вечно млада и превъзмогва всичко. Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване. Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си. За тях можем да кажем, че са спящи души. Идеята оживява човека. Тя го ражда за нов живот. Ония хора, които дават тон на общественият живот и водят колесницата на общество и народ, на мисълта и естетическия вкус, трябва да бъдат вдъхновени от високи идеали. от свещени идеи.
към текста >>

До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята.
Мнозина смятат, че християнството е изиграло вече своята историческа роля, изпълнило е мисията си, дало е на света това, което трябваше да даде, и трябва да се замести с нова религия. И някои вече я прокламират, без сами да знаят какво правят. Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството. Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече. С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие. До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята. В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса.
към текста >>

В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален.
И някои вече я прокламират, без сами да знаят какво правят. Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството. Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече. С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие. До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята. В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята.
към текста >>

Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят.
Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството. Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече. С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие. До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята. В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята. Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето.
към текста >>

В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята.
Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече. С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие. До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята. В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята. Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си.
към текста >>

За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята.
В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята. Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова.
към текста >>

Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си.
В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята. Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова. Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета.
към текста >>

За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда.
И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята. Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова. Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена.
към текста >>

Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето.
Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова. Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица.
към текста >>

И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета.
Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова. Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа.
към текста >>

34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност.
Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта. Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света.
към текста >>

Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина.
Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието.
към текста >>

Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието.
Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието. (следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Икономия в природата (из неделната беседа „Икономия в природата“ – 28.03.1937 г.) Схващанията съвременните хоро за физическия, за духовния и за Божествения живот, а също така и за невидимия свят, са чисто детски схващания. Когато на съвременните хора се заговори за невидимия свят, за живота, за смъртта, те искат доказателство за това. Има три вида доказателства: нещата могат де се докажат чрез усетите — чрез петте сетива, които човек има — по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат до се доказват чрез мисълта Но да се доказват неща, които, съществуват, това е губене , на време и на енергия.
към текста >>

Когато в човека се пробуди космичното съзнание, тогаз каквото каже човек чрез тази ципица да стане, всичко ще стане.
Цели експедиции са ходили по тези места за да доставят нужните материали за създаването ципата на ларинкса. Митическа ципа е тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стене. Чрез тази ципа човек пее и говори, дава израз на разумното слово. Магическа сила се крие в тази ципа, но съвременните хора още не могат да я използват. Когато в човека се пробуди космичното съзнание, тогаз каквото каже човек чрез тази ципица да стане, всичко ще стане. И всички имате възможност да използвате това богатство, което е скрито в тази малка ципица. Аделина Пати. която е разработила ларинкса си, за едно пеене е вземала по 100 хиляди франка. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати, но се изисква сериозна работа. Но Аделина Пати е схванала онзи важен момент, когато музиката действа в природата; защото музиката не идва всякога.
към текста >>

Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви.
Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, е върху новите, още по-нови. Там. додето сме достигнали, трябва да израснат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове. Това е законът на икономията в природата, който всички трябва де изучавате. Иначе човек изразходва много енергия. Запример омразата, гневът, съмнението, подозрението, както и всички отрицателни черти в човека, не са нищо друго, освен изразходване на природната енергия. Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви. Ще кажете — може ли да стане това нещо? — Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество.
Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания. Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост. Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията. науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва. Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание.
към текста >>

Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде.
Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот. Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател. Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота. Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата.
към текста >>

като носи тел на безсмъртния живот, който може да се реализира при пробуждане на космичното съзнание — съзнанието на великото единство, в което човек освен че се чувства като самостоятелна единица със свободна роля, но се чувства същевременно и като част от великото цяло,като орган със специфична функция в космоса.
В бъдеще земята ще бъде княгиня. Щом земята е княгиня, и Вие ще бъдете княжески синове и дъщери. Сега пожелавам доброто на вашата майка. Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр. 189 I Следователно, когато говорим за християнството, ние разбираме учението на любовта. като носи тел на безсмъртния живот, който може да се реализира при пробуждане на космичното съзнание — съзнанието на великото единство, в което човек освен че се чувства като самостоятелна единица със свободна роля, но се чувства същевременно и като част от великото цяло,като орган със специфична функция в космоса. Това е задачата, която предстои на съвременното човечество да реализира. Това е мисията на бъдещето, това е мисията на славянството, което трябва да реализира втората част на християнския импулс. И наблюдавайки съвременния живот, забелязваме, че постепенно човечеството все повече приема този импулс върху себе си. Този импулс пробужда човешкото съзнание. Той отваря пътя на човека към Бога в самия него.
към текста >>

Този импулс пробужда човешкото съзнание.
189 I Следователно, когато говорим за християнството, ние разбираме учението на любовта. като носи тел на безсмъртния живот, който може да се реализира при пробуждане на космичното съзнание — съзнанието на великото единство, в което човек освен че се чувства като самостоятелна единица със свободна роля, но се чувства същевременно и като част от великото цяло,като орган със специфична функция в космоса. Това е задачата, която предстои на съвременното човечество да реализира. Това е мисията на бъдещето, това е мисията на славянството, което трябва да реализира втората част на християнския импулс. И наблюдавайки съвременния живот, забелязваме, че постепенно човечеството все повече приема този импулс върху себе си. Този импулс пробужда човешкото съзнание. Той отваря пътя на човека към Бога в самия него. Това е същността на този импулс — да намери човек пътя към Бога в самия себе си. И стремежа на Христа, е да проникне в човешките души, да ги направи безсмъртни — да проникне в човешките сърца, за да освободи човека от смъртта. Това е великата задача, която има Християнството Следователно, християнството е в началото на изпълнение на своята задача. Християнството не е обикновена религия, която само учи човека на добродетелен живот.
към текста >>

Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен.
Той казва: Аз съм с вас до скончанието на века. И когато ни се проповядва „ново учение“ вън от християнството, това значи съзнателно да се пречи на великото дело на любовта. Но кой може да спре силния в неговия път? Кой би; по-пречил на любовта да проникне в човешките сърца — никой. Затова напразни са усилията на всички, които искат да отбият импулса на Христа. Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен. Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се заемат за неговото реализиране. И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс. Всички духовни и културни движения, в по-голяма или по-малка степен, са изразители и носители на този импулс. Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов. което има за задача да даде всички методи, които са необходими за реализиране на християнството в днешно време, с оглед на бъдещето.
към текста >>

Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се заемат за неговото реализиране.
И когато ни се проповядва „ново учение“ вън от християнството, това значи съзнателно да се пречи на великото дело на любовта. Но кой може да спре силния в неговия път? Кой би; по-пречил на любовта да проникне в човешките сърца — никой. Затова напразни са усилията на всички, които искат да отбият импулса на Христа. Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен. Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се заемат за неговото реализиране. И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс. Всички духовни и културни движения, в по-голяма или по-малка степен, са изразители и носители на този импулс. Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов. което има за задача да даде всички методи, които са необходими за реализиране на християнството в днешно време, с оглед на бъдещето. Под този импулс се развиват и работят и всички идейни и духовни движения по цялата земя.' Мнозина ще кажат, че ученията.
към текста >>

Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света.
Че ученията за християнството ги има в предшестващите го религии, това е факт, който трябва правилно да се изясни. И второ, същността на християнството не е само в ученията, които носи. Това е външната страна, то е израз на един мистичен и космичен факт. Ние не разглеждаме християнството само като исторически факт, но преди всичко като космичен и мистичен факт, — от гледището на онзи импулс, който Христос даде на човешката душа и на пътя, които отвори за нейния възход. А колкото до това, че ученията ги има и в другите религии, това е факт, който трябва да се изясни. Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света. От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот.
към текста >>

87. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание.
Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата. За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците.
към текста >>

А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло.
Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата. За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст.
към текста >>

Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички.
За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А.
към текста >>

Опитността от миналото е в полза на колективното.
Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А. Безант и Ч.
към текста >>

А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците.
За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А. Безант и Ч. Ледбитер, както са предадени от Николай Райнов в статията му: „Науката против теософията“, (печатана в сп.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството.
Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота. Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване. Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните.
към текста >>

Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване.
Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота. Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване. Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ.
към текста >>

Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване. Г.
Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ. Колкото човек по-често се сеща за ближните и им се притича на помощ, толкова е по-прав пътя му и по-възвишен идеала му. Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване. Г. С ъ б е в ЗА XЛЯБА Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина. За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба. За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен. Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част.
към текста >>

Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието.
обед — София — Изгрев __________________________________ Ценете всичко, което ви обикаля. И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата. * Идеите са семена, които трябва да се посадят, за да израстат и да дадат плодове. Защо ще храните идеи, ако не можете да ги посадите? * Никой не може да се освободи от страданията. Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието. * Пазете свободата на драгите, хора, за да пазят и те вашата. Не заставяйте хората да вършат това, което им е неприятно. * Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в сила да премахне хиляди нещастия. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки - кратки мисли за дълги размишления) Истинското убеждение — това е живота на човека — другото е говорене за убеждение.
към текста >>

За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина.
В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания. Но има още един вид хора, които не само че са дошли до прага на новото, но и хлопат на неговите врати, търсят нещо повече от това, което са придобили, не са доволни от крачката, която са направили и желаят и се стремят да вървят напред. Тия хора, макар вече да са възприели и да живеят с известни идеи, те обаче са будни, не са закостенели, не сметат че всичко са вече узнали че няма по-голяма истина от тая, която е достъпна на тях и затова са винаги готови да възприемат нещо повече. Тази втора категория хора, които не са малко, са напълно готови, те са живите, напълно узрели житни класове в безкрайната нива на живота, които чакат само ръката и сърпа на божествения жетвар, който ще ги прибере в житницата, за да ги посее отново, когато дойде благоприятния момент, в полето на живота. Тия живи, зрели и съзнателни класове, съдържащи едри, златни житни зърна, чакат нас!
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието.
Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви. Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога.
към текста >>

Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.
При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви. Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати.
към текста >>

Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си.
А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви. Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати. Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите.
към текста >>

И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват.
Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати. Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят, като че само вие сте на света.
към текста >>

Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнанието, че сме свършили добре работата си на този свят.
„Словото Божие е опитано.“ Оградете се със словото Божие. Винаги мислете най-хубавото за вашия Баща. Да мислим за Него и да бъдем готови да вършим Неговата воля. Заради любовта на нашия баща, да обичаме и себе си. Така само ще вършим Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнанието, че сме свършили добре работата си на този свят. 6-та неделна беседа от Учителя, държана на 7 ноември 1937 г 10 ч. пр. об. София — Изгрев ____________________________________ Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови ще страдат.
към текста >>

Бог ние не можем да Го видим и познаем напълно, тъй както една малка клетка от нашето тяло не може да види и да познае напълно нас, не може да обхване нашето съзнание.
Може би с тези си разбирания да съм на погрешен път, затова ви моля да ми уясните тези въпроси. Ц. К. С. М. Луиза, Г. Opяховско Отговор: Въпросът, който повдигате, не е само ваш въпрос. Той е въпрос и на хиляди и милиони други души, които стоят смутени и озадачени от видимите противоречия между науката и религията и не могат да възприемат остарялата и детинска идея за някакъв личен бог. Бог ние не можем да Го видим и познаем напълно, тъй както една малка клетка от нашето тяло не може да види и да познае напълно нас, не може да обхване нашето съзнание. Ний живеем в Бога тъй, както клетката от нашето тяло живее в нас. Следователно, ние не можем да Го докажем. Но как ще Го отречем? Животът, който ние имаме, е Негов живот, животът, който тече във всички същества, в целия безграничен космос, е Негов живот. Бог обгръща всичко.
към текста >>

Небето не е място, а е състояние на съзнанието, на живота — то е най-високият израз, най високото състояние на съзнанието, на живота.
Вземете което щете растение или животно, вземете който щете закон на природата — всички те ни говорят за Бога. Законите на природата — това са законите на Бога Мъдростта, любовта, животът и силата във вселената — това е Бог, това е божествения дух на безграничния космос. Бог не се нуждае от доказателства, както не се нуждае от доказателства животът Защото Бог и животът са едно. По въпроса за небето. Това е само един условен израз, с които се определя възвишеният, великият, 6о-жественият, чистият и свободният от земните недостатъци и несъвършенство живот. Небето не е място, а е състояние на съзнанието, на живота — то е най-високият израз, най високото състояние на съзнанието, на живота. Материална, физическа граница между небето и земята няма. Небето е тук и навсякъде, гдето съществува възвишен живот. Когато човек живее в любовта, той живее в небето. Не трябва да търсим небето на друго място или да го очакваме в друго време, а трябва да го създадем в себе си тук и сега. „Царството Божие е вътре във вас“ — е казал Христос, и тези думи най-добре изясняват въпроса за небето.
към текста >>

Ако допуснем, че всяко явление се осъзнава само по себе си, то тогава ще изчезне всяко съзнание за цялостния душевен живот и всичко ще се разпадне на безчислено множество самоосъзнаващи се елементи.
А може би няма по голямо добро от това — да ориентираш правилно човека в живота. С братски поздрав: Редакцията СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из книгата „Вечните истини“ — стр. 423—428) „Ето цитат и от книгата Въведение в асоционизма“ от Д-р Паскалев. „Ако изключим из душевния живот присъствието на „аза“, то тогава ще се натъкнем на големи противоречия. Преди всичко веднага ще възникне въпроса: кое е това, което осъзнава, констатира душевните явления? Ако допуснем, че всяко явление се осъзнава само по себе си, то тогава ще изчезне всяко съзнание за цялостния душевен живот и всичко ще се разпадне на безчислено множество самоосъзнаващи се елементи. А това противоречи с действителността. Ако ли пък допуснем, че душевните явления се осъзнават едни други, то тогава се натъкваме на още по-големи противоречия. Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да търси в душевния живот да установи „аза“? Явно е, че това са абсурдности, до които по необходимост идваме, приемайки горното твърдение. От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без наличността на един съзнаващ „аз“ остават съвършено необясними.
към текста >>

Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието.
По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат. Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т. е, когато ги опознае.
към текста >>

съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора.
— братството, братските отношения, не затъмнени от лична корист и амбиции, — може да се осъществи. В Казанлък се срещнах и говорих с доста много хора: работници,занаятчии, търговци, адвокати, ученици и др. И изнесох впечатлението, че тук всеки човек е повече или по-малко философ. Както казах и по горе, всеки тук мисли, разсъждава, а не само съществува. Изненада ме добрия прием. будността. съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора. които, според професията която имат, би могло да се предполага, че са хора само на грубия физически труд. Достатъчно е да заговориш тук с който и да било занаятчия — дърводелец. обущар, железар, шивач и т. и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че мисълта им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота. В икономическо отношение Казанлък не е много добре.
към текста >>

и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че мисълта им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота.
Изненада ме добрия прием. будността. съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора. които, според професията която имат, би могло да се предполага, че са хора само на грубия физически труд. Достатъчно е да заговориш тук с който и да било занаятчия — дърводелец. обущар, железар, шивач и т. и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че мисълта им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота. В икономическо отношение Казанлък не е много добре. Трудно върви поминъка на хората. И мнозина, особено от тия, считани за „средна ръка“ хора са почти отчаяни. Трудно върви всичко, едва изкарват прехраната си, дори и когато има работа, защото последната не е достатъчно добре платена. И тук непосредствено изниква въпроса: защо тия хора, дори когато имат работа, не могат да изкарат прехраната си, да свържат двата края ?
към текста >>

Село, което сега е една духовна крепост, както в предосвободителната епоха е било крепост на националното съзнание.
Трудно върви всичко, едва изкарват прехраната си, дори и когато има работа, защото последната не е достатъчно добре платена. И тук непосредствено изниква въпроса: защо тия хора, дори когато имат работа, не могат да изкарат прехраната си, да свържат двата края ? — Отговорът е ясен и категоричен: защото с времената държава взема от хората всичко, което счита че може да се вземе и им остава само толкова, колкото да не умрат от глад. С преки и косвени данъци и по много други пътища, държавата взема лъвския пай от производството, за да го употреби за производителни и непроизводител ни цели. Мъглиж. Едно село, в което още витае духът на борците за свободата на народа ни. Село, което сега е една духовна крепост, както в предосвободителната епоха е било крепост на националното съзнание. И наистина, самата природа тук има вид на гигантски, неръкотворни крепости. Високи скали, дигнали се до небесата заграждат от три страни Мъглиж, който се крие в пазвите им, разположен на два етажа — горна и долна махала, от които първата, заемаща по-високата част на селото, е обградена с венец от борова гора. И всред спокойната вечна зеленина на свежите млади борове, над самото село, се белее отдалеч, виждайки се още от гората, едно голямо бяло здание, което блести на слънчевата светлина и привлича погледа на минувача. Това е Братския дом, построен от мъглишани преди около петнадесет години. Това е местото за събрания на учениците на Всемирното Братство.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ.
Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не!
към текста >>

Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота.
Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло. По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина! Да проникнат лъчите на великото слънце на Истината във всички умове. Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота. Да бъде светлина! БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Днешният човек разглежда и разрешава нещата механически. Но това не е никакво разрешение, понеже така не се премахват причините на злото. Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки.
към текста >>

В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа.
Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки. Тая серия беседи посочва методите, по които може да се излезе из днешния хаос към една нова култура. Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи. В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил. Братя и сестри на Христа (Четвърта серия беседи). Съдържа 14 беседи. Ако искате да разберете що значи „ ученичество“ , що значи „ ученик“ , не на тази или онази школа, каквито е имало безброй на „ Изток“ и на „ Запад“ , а на „ Живата Природа“ прочетете тези беседи.
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание.
Който има невестата, XII. серия, 2 т. Голямото благо, XII. серия, 3. т. Отделни беседи Новият живот. Пробуждане на колективното съзнание. Високият идеал. Новата Ева. Чист и светъл. Обич към знанието. Великият закон.
към текста >>

Повече съзнание и светлина.
Сегашното положение на човечеството. Сравнителният биологичен метод. Старото и новото човечество. Пред новата епоха. Умът, сърцето и волята. Повече съзнание и светлина. Разумните сили в живата природа. Към великата цял. Разумният живот. (Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов. Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В.
към текста >>

91. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание.
е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден.
към текста >>

Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества.
Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден. Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява.
към текста >>

Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие.
Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система. В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден. Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява. В природата няма мигновени процеси, мигновено творчество.
към текста >>

В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е.
Детето не може да изпълнява длъжностите на бащинството и майчинството. Неговите условия, в умствено и физическо отношение, са такива, че то е неспособно да изпълнява такава задача. Същото нещо е вярно и по отношение на малко развитите същества в началото на една световна проява. Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични.
към текста >>

в най-ниската степен на съзнание.
Неговите условия, в умствено и физическо отношение, са такива, че то е неспособно да изпълнява такава задача. Същото нещо е вярно и по отношение на малко развитите същества в началото на една световна проява. Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция.
към текста >>

Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма.
Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека.
към текста >>

От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ.
Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ. В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин.
към текста >>

Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция.
в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин. От сутрин до вечер, през целия ден изпращаш покани. * Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно синеещ * Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани.
към текста >>

Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция.
След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма. От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични. Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин. От сутрин до вечер, през целия ден изпращаш покани. * Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно синеещ * Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани. * И щедър стопанин трапеза редиш.
към текста >>

Но вие, малцината истински братя, проникнати и подтикнати от добрата мисъл във вашето съзнание, сейте идеали между всички.
Това е една от главните причини за зачестилите самоубийства. Нашите вестници всеки ден се пълнят с новини за станалите самоубийства. Тия нещастници, самоубийците, не подозират колко голямо е безумието на техните постъпки! Те не знаят, че от живота никъде не могат да избягат, никъде не могат да се скрият. Хората са заслепени от егоизма и материализма и живеят един живот на взаимно изяждане. Но вие, малцината истински братя, проникнати и подтикнати от добрата мисъл във вашето съзнание, сейте идеали между всички. Хората са лоши, но и в най-лошия дремят искрици на жажда за добротворство, и в най-лошия тлее божествен огън. Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях.
към текста >>

Той изпаднал в безсъзнание.
Това са около един милион български лева. Обаче, тия пари не дошли на времето, когато този господин определил и за това той се разсърдил. По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари. Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите. Казвам: успехът в света се дължи на Любовта.
към текста >>

Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно, образът на света веднага ще се измени.
Така казва природата. Но как ще се убеди светът в думите на природата? Ние казваме: Господ ще ги убеди. Сега, ние, вие, всички християни, всички окултни общества, всички религиозни и духовни общества имат ли сила да се обединят в едно, да работят заедно? Обаче, всички живеят в пълно разногласие, всеки мисли само за себе си, всеки живее само за себе си, вследствие на което се създават тия нещастия в света. Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно, образът на света веднага ще се измени. И не само някой хора трябва да бъдат добри, но и всички хора, всички общества и народи, трябва да бъдат добри. „И пишеше Той на земята.“ Какво пишеше Той? Той пишеше: Докато хората имат корави сърца и живеят без любов, светът никога няма да се оправи. Как ще се оправи светът? И пишеше Той на земята: Когато хората приготвят своите сърца да възприемат любовта и да постъпват съобразно с нея, светът ще се оправи.
към текста >>

Между хората трябва да има съзнание.
Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи свят. Тази философия, че като се пенсионира тогава човек може да служи на Бога, е фалшива философия. На всякъде, всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си. Навсякъде ще видите честолюбие, гордост, недоразумения между хората. ТЬ не могат да се примирят. Между хората трябва да има съзнание. Всеки трябва да си отговори, по любов ли постъпва, или без любов. И в душата на всеки трябва да се роди желание да служи на Господа от любов. Като ставате сутрин, отворете сърцето си и благодарете на Господа. И да не Го познавате, постъпете както е постъпило едно малко момиченце. То написало един ден писмо до Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят.
към текста >>

Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят.
Тези повреди, в същност, правят невъзможно и мъчно извикването на спомените; те засягат механизма на припомнянето и само тоя механизъм. По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или начално действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен. Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“. „Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“. ___________________ *) От думата мимика.
към текста >>

Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите.
От идейния свят създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и цялата на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два света. II Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите. Формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми.
към текста >>

92. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички.
Бъдещето е на славянството. Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде възможността, ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми. И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв начин, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички. То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
към текста >>

Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин.
А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите. * Бъдещето е на славянството! Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно. То ще се състои в хармониране и сливане на огромните творчески енергии в едно направление. отправянето им към една обща цял, съединяване на отделните напрежения едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен за да обнови света.
към текста >>

съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно.
Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидството, са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство“? Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука. Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н. човешка душа, т. е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно. Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Ланслен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Metode de dedoublement регsonel“. „Душата“ т. е. самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на гореспоменатите учени. Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гър-ней и Сидуйк, в 700 стр.
към текста >>

самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло.
Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н. човешка душа, т. е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно. Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Ланслен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Metode de dedoublement регsonel“. „Душата“ т. е. самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на гореспоменатите учени. Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гър-ней и Сидуйк, в 700 стр. на своя труд за „Човешката личност“ представиха на тези, кои то се интересуват необорими доказателства за запазването на човешката индивидуалност след разпадането на физическото тяло. Работите на професорите Уйлям Барет, Алфр, Уолес и Оливер Лодж, и тримата първостепенни учени, в същото направление, затвърдиха стъпките на експерименталното изследване в тази област и доказаха окончателно великата и вечна истина за съществуването на душа, отделна и независима от физическото тяло. Ние няма да се спираме да изброяваме подробно многобройните сродни факти натрупани и изследвани в последните 50 години от професор Крукс, проф.
към текста >>

93. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А да отидат по-нататък, да продължат пътя на развитието си, те трябва да развият в себе си едно високо пробудено съзнание.
и подържа от човеците на земята е оня, който носи идеята за сигурен мир, правда и разбирателство. Есперанто е именно езикът на мира и взаимното разбирателство. Като се срещнат един българин и един турчин, да кажем, които знаят и двата езика и се разбират на тях, изживяват едно чувство, и между тях има граница, пропаст. А ако се срещнат като есперантисти, те изживяват съвсем друго чувство, техните души се свързват и те с готови на услуги, взаимни жертви и пр., защото стоят на една неутрална база, и защото идеята на Есперанто е възпитала в тях човека-брат. събудила е в душите им космичната Любов. А да отидат по-нататък, да продължат пътя на развитието си, те трябва да развият в себе си едно високо пробудено съзнание. При днешните културни придобивки, при днешният век на радиото, телевизията и международният език, които не признават никакви човешки граници, престъпно е за нас да се затваряме в една тясна черупки, да се ограничаваме с онова, което ни с оставили дедите. Днешното време носи своето благо, и то е новото, мощното, великото, защото е свързано с реалността на живота. Миналото е умряло — настоящето е живо и реално. То расте и се развива. Да се свържем с онова ново благо, което носи мир и разбирателство, което осигурява благоденствие на човеците.
към текста >>

Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език.
Ако днес с я забравили и изоставили, то утре вътрешната идея на есперанто ще бъде спасителният фар и ръководител на човечеството, С К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Международният език Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори. Всички езици, които днес съществуват на земята, са само наречия на един обе език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един обе език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на любовта, или аз го наричам език, който може да носи името „Свобода“. Свободата на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език. И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло и между тях няма никакво разногласие.
към текста >>

И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един обе език, на който всички хора да се разбират.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Международният език Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори. Всички езици, които днес съществуват на земята, са само наречия на един обе език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един обе език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на любовта, или аз го наричам език, който може да носи името „Свобода“. Свободата на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език. И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички народи на земята съставлявал, едно тяло.
към текста >>

Което е вярно за земята на човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек.
Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето. Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън — а това ще трае векове — тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за земята на човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат ма услугите му. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява. Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души — и поддържайте го. Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си.
към текста >>

Кризи с изгубване на съзнание.
Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи. Р. С. от Д., 22 год. Дядо и баща алкохолици. Цялото семейство, освен майката и бащата, силно нервни с припадъци. Кризи с изгубване на съзнание. Следствие на преживени големи страхове, силно уплашена, след като е понесла много грижи и скърби, станала извънредно раздразнителна и много лесно плаче или се смее истерично. Не може вече да търпи шума на своята шевна машина, с което тя и деветчленното семейство се изхранват. Оставя се на произвола на съдбата. Не иска никакви лекари, нито дори до чува за тях. След дълги увещания на нейна близка приятелка, тя се решава да ни повика на четвъртия месец и ние я намираме в пълно криза, което продължава около половин час.
към текста >>

На семейството тя става главна опора, чувства се щастлива и се провиква: „Какво бих правила,ако нямах съзнанието за съзнателното дишане?
На края на 4-та година не се забелязваше нито следа от апандисита. Нито можеше да се напипа и при липсата на разрез — следа от операция на апандисит, човек се чудеше по какъв начин той бе изчезнал. Теглото се увеличи на 49 кг. Това й позволи да завърши курсове по кроячество и шев и става учителка по такива и открива свои курсове. Тя може вече да слуша и много шевни машини и нейната материална мощ нарасна, в паралел с нейната физическа и морална мощ. На семейството тя става главна опора, чувства се щастлива и се провиква: „Какво бих правила,ако нямах съзнанието за съзнателното дишане? “. Обича да говори, разправя много за „чудесата“' на дишането и действително прави такива, негласно, да не дразни „белите кучета“! И мнозина се чудят от къде тя още намира време, за да помага на другите. За дадената на нея помощ, тя се отлага, издължава се към всички, особено към децата, които тя силно обича. Група нервни мъже и жени, млади и стари. Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр.
към текста >>

94. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на съзнанието.
Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо. Усъвършенстването е целта и смисъла на живота. Християнството ни учи да любим Бога, като ни води към таз едната цел на усъвършенстване за достигане най-голямо лично и общо благо. В това усъвършенстване общото благо и общите интереси се поставят по горе от личните. Идването на Царството Божие, за което се молим в молитвата „Отче наш“ е идване на Христа, е възтържествуване на Божията справедливост, Любов, мир и светлина сред народа за всяка душа. Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на съзнанието. Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“. А това е все повече и повече приближаване към Високия Идеал, в който се крие общото благо. Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония. Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява.
към текста >>

“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото.
Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават.
към текста >>

Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните.
- „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават. Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците благоволение. Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом?
към текста >>

нито в съзнанието на човека.
Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето.
към текста >>

А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание.
Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света.
към текста >>

но има и колективно надаряване.
Като ви гледам. аз виждам, че всички имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите, казват, че Бог е надарил другите хора с много дарби, а тях не бил надарил. Това не е вярно. В света има единично надаряване. но има и колективно надаряване. Никой не е слизал в света сам Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: най-малко 30 — 40 хиляди слизат изведнъж, и като слязат, те се разпределят. Едни от тях отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, България — по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успяха на едните зависи от успяха на в царството Божие. Това е не другите, и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които той е свързан, също не върви добре.
към текста >>

Човек живее колективно.
Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си — Аз взимам думата умиране в други смисъл, не както я разбирате вие. Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват правилно. Човек живее колективно. Тъй щото никой не може да прави каквото иска, безразборно. Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре.
към текста >>

Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата.
и което отбелязва епохата на Водолея, която носи новото в света. И под въздействието на енергиите на Водолея стават всички преобразования днес в света. Ние сме в началото на една нова епоха, в която влизат да действат нови сили в света, които коренно ще го преобразят. Както ще видим по-после, господар на Водолея е планетата Уран която където влезе да действа, събаря всичко старо и създава ново. Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите. За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците. 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди.
Държането на туристите, които оскверняват катедралите на Европа, показва до каква степен модерният живот е притъпил религиозното чувство. Мистичната дейност е порицана от повечето религии. Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъка на църквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура. И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир. Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност.
към текста >>

Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика.
Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят.
към текста >>

Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него.
Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си.
към текста >>

че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки на нашето тяло.
Аз съществувам — следователно и Бог съществува — ето ви най-силното доказателство за съществуването на Бога. Аз — съществото, което мисли, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът. Ако лъчът на слънцето — нашата душа, ни се изявява, като мисъл, чувство, воля — то значи има слънце, което изпраща тези лъчи. Има Бог, — който прониква с мисълта и любовта си целия космос. Ние сме наистина много самонадеяни. Признаваме. че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки на нашето тяло. Защо тогава по аналогия не допуснем. че има космично вселенско съзнание, което обединява всемира? Бог е аксиомата на живота, даденото, едничкото реално нещо, което не се доказва, а доказва всичко друго. П. Г. Пампоров УСПЕХЪТ В душата на всеки човек, има едно постоянно желание да види завършека на делото, което той или някой друг преди него е почнал.
към текста >>

че има космично вселенско съзнание, което обединява всемира?
Ако лъчът на слънцето — нашата душа, ни се изявява, като мисъл, чувство, воля — то значи има слънце, което изпраща тези лъчи. Има Бог, — който прониква с мисълта и любовта си целия космос. Ние сме наистина много самонадеяни. Признаваме. че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки на нашето тяло. Защо тогава по аналогия не допуснем. че има космично вселенско съзнание, което обединява всемира? Бог е аксиомата на живота, даденото, едничкото реално нещо, което не се доказва, а доказва всичко друго. П. Г. Пампоров УСПЕХЪТ В душата на всеки човек, има едно постоянно желание да види завършека на делото, което той или някой друг преди него е почнал. Такова е естеството на човека, че той се радва само на завършените процеси. Успехът е един завършен процес.
към текста >>

И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот.
Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис.
към текста >>

серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли !
серия, 2 том. 30 Праведния, беседи IX серия 3 том. Вехтото премина, беседи IX. серия, 4 том Мнозина казваха, X. серия том 1 Ни мъж, ни жена, X серия, том 2 Синове на възкресението, X серия, том 3 За съдба дойдох, XI серия Учителю благи, XII серия, том 1 Който има невестата, XII. серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли ! В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н.
към текста >>

96. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство?
Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш.
към текста >>

съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях?
Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш. Със своя малък ум, с твоето тясно ограничено съзнание, да отричаш Ума, Мъдростта и Съзнанието, от които твоите такива са само една малка функция! . . .
към текста >>

Със своя малък ум, с твоето тясно ограничено съзнание, да отричаш Ума, Мъдростта и Съзнанието, от които твоите такива са само една малка функция!
Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш. Със своя малък ум, с твоето тясно ограничено съзнание, да отричаш Ума, Мъдростта и Съзнанието, от които твоите такива са само една малка функция! . . . Но нека човекът — „венецът на творението“— живее със своята заблуда, щом тя му е толкова мила. Ти, Слънце на живота, не се нуждаеш от неговите славословия, нито пък губиш нещо от това, че той не те разбира и не може да те разбере. Ти знаеш съвършено твоето изкуство, вдъхновено от твоята велика мъдрост: ТИ ДАВАШ, ДАВАШ, ДАВАШ! Безспир разливаш ти навред живота свой.
към текста >>

Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек.
Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото. __________________________________ *) Из кн. „Живот за Цялото“ **) Тази статия с печатана през 1936 год.
към текста >>

Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?...
Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!... Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!... Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?... Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!... Ако си готов: Стани и изпълни! . . . И ще чуеш тогава гласът му да казва: „Владико на живота, благослови“. „Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената!
към текста >>

Идва ново съзнание у хората и заедно с него, идва новия живот - живота за Цялото.
Но преминаването на Меркурий по диска на слънцето ще могат да наблюдават само жителите на островите на Тихия океан и Австралия. М КНИЖНИНА Живот за Цялото, цена 15 лева. Доставя Руси Събев, кв. Изгрев, София XIII. Ако досега хората са живели живот на омраза и разделност, живот на постоянни взаимни борби това не е някакъв вечен закон, по който единствено може да се движи и развива човешкия живот. Идва ново съзнание у хората и заедно с него, идва новия живот - живота за Цялото. В тази книга са прокарани редица нови схващания, които се отличават с дълбочината, с която разглеждат човека и света. Препоръчваме книгата на всички наши читатели. Новият ден, беседа от Учителя. Цена 5 лв. Доставя Р.
към текста >>

97. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи да нямаш никакво съзнание Тъй щото.
Вярната любов не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича. Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност. Някой казва: Аз искам да бъда независим, аз не искам да се влияя от никого. — Ти благодари че се влияеш. Ако не се влияеше, ти щеше да бъдеш една мъртва твар. Това значи да нямаш никакво съзнание Тъй щото. когато някой казва, че не иска да се влияе от никого, това значи, че той не разбира живота. Ако ти не се влияеше от никого, ти нямаше да мязаш на патка, дори и на комар нямаше да мязаш. Човек се страхува от влияние, да не се повлияе от някого и от нещо. Че кой те създаде по такъв начин? Баща ти и майка ти не ти ли повлияха с нещо?
към текста >>

Напразно човек би търсил начин да я убеди в противното, тя винаги намира нещо, в което съзнанието й се залавя като мрачна котва: — Мъжът ми е скъперник и не ме обича.
от III отд.) гр. Свиленград МИР СЪС СЕБЕ СИ Познавам една госпожа, която е много добре поставена: тя самата физически здрава, има здрав добър мъж, гарантиран материално, хубава, добра и умна дъщеря, удобно наредено жилище. И все пак, тя е една от най-нещастните ми познати: — Не мога да ви разкажа каква мъка чувствам. Тежко и черно ми е всичко. Нещо ме потиска, души, аз съм нещастница за която няма нито ден, нито радост. Напразно човек би търсил начин да я убеди в противното, тя винаги намира нещо, в което съзнанието й се залавя като мрачна котва: — Мъжът ми е скъперник и не ме обича. Дъщерята не може да се ожени. Аз самата имам болно сърце и болни бъбреци, само че лекарите не искат да ми го кажат. Когато съм я гледал, винаги съм си мислил: — Не е празна приказка изразът: Мир със себе си. Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи. Когато всички положения в живота се разглеждат обективно, спокойно, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата.
към текста >>

Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи.
Нещо ме потиска, души, аз съм нещастница за която няма нито ден, нито радост. Напразно човек би търсил начин да я убеди в противното, тя винаги намира нещо, в което съзнанието й се залавя като мрачна котва: — Мъжът ми е скъперник и не ме обича. Дъщерята не може да се ожени. Аз самата имам болно сърце и болни бъбреци, само че лекарите не искат да ми го кажат. Когато съм я гледал, винаги съм си мислил: — Не е празна приказка изразът: Мир със себе си. Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи. Когато всички положения в живота се разглеждат обективно, спокойно, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата. Когато над всички несгоди, реални и сурови, се ръси лек хумор, шега, лъч на хубаво вътрешно слънце. Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство. Когато благосклонна привързаност към работа и ближни изпълва всеки ден и всеки час с полезна дейност. Когато човек е в мир със себе си.
към текста >>

Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство.
Аз самата имам болно сърце и болни бъбреци, само че лекарите не искат да ми го кажат. Когато съм я гледал, винаги съм си мислил: — Не е празна приказка изразът: Мир със себе си. Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи. Когато всички положения в живота се разглеждат обективно, спокойно, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата. Когато над всички несгоди, реални и сурови, се ръси лек хумор, шега, лъч на хубаво вътрешно слънце. Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство. Когато благосклонна привързаност към работа и ближни изпълва всеки ден и всеки час с полезна дейност. Когато човек е в мир със себе си. А колко много хора, като тая позната, не знаят ден и нощ с години през целия си живот, мир и радост. На колко много хора, животът така си се изплъзва от ръцете, ден след ден, година след година, без да разберат самите, че са живели! И колко малко хора са постигнали мир със себе си.
към текста >>

“ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова.
Така те добиват сила да носят бремето на живота, да преминат героично през мъки, изпитания и трудности. Има много днес, които добре знаят да четат и пишат, но са все недоволни — гладни. Те нямат мир в себе си, понеже са лишени от Словото Божие, понеже не са достатъчно смирени за да разберат че са слепи, за да потърсят и намерят Христа, Словото, което отваря очите, което просвещава. Христос е истинната виделина. Той казва: „Думите които ви говоря живот са и истина са“, „който повярва в мене спасен ще бъде! “ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова. Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва. По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме. Дето има любов, там е Бог. Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини.
към текста >>

Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“.
В случая имаме един разрушаващ се полусекстил. Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект. (следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
към текста >>

Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот.
Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект. (следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога.
към текста >>

98. -

„Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията.
263) – Влад Пашов Ново послание на слънцето Из науката и живота. Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите. – Милка Пириклиева Книгопис ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО Както, понякога, през редеещите вече лъчи, погледа на човека лесно открива все още полузакритото слънце, така и днес, през все още не стихналите и продължаващи световни бури, проницателният поглед на будният духом се старае да проникне зад тъмната завеса на настоящето, за да долови основните линии на бъдещето. И не само да ги долови, да ги схване и узнае в тяхното статично положение, но и доколкото това е възможно, да упражни едно положително влияние върху тяхното окончателно сформиране, развитие и насока. Когато ние, не веднъж, от колоните на в. „Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията. Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително. Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път. Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление.
към текста >>

Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път.
– Милка Пириклиева Книгопис ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО Както, понякога, през редеещите вече лъчи, погледа на човека лесно открива все още полузакритото слънце, така и днес, през все още не стихналите и продължаващи световни бури, проницателният поглед на будният духом се старае да проникне зад тъмната завеса на настоящето, за да долови основните линии на бъдещето. И не само да ги долови, да ги схване и узнае в тяхното статично положение, но и доколкото това е възможно, да упражни едно положително влияние върху тяхното окончателно сформиране, развитие и насока. Когато ние, не веднъж, от колоните на в. „Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията. Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително. Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път. Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление. Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин.
към текста >>

В такива моменти, когато, по свободен избор, трябва да се вземат решения, може би съдбоносни решения, които ще определят характера и хода на цяла една причинна верига от бъдещи събития, които в своето първо начало са следствия на това решение — тъкмо в такива моменти мисълта, съзнанието, ума и волята на разумните хора трябва да бъдат будни на своя пост.
Народите, в лицето на техните водачи, понякога се намират на кръстопът: по един или по друг начин да постъпят. От начина, по който те ще постъпят, зависи много. Зависи, може би, цялото бъдеще, за един доста дълъг срок време. И те са свободни — до тогава, докато вземат своето решение и го изпълнят. След това — те вече трябва по необходимост да приемат неговите следствия. В такива моменти, когато, по свободен избор, трябва да се вземат решения, може би съдбоносни решения, които ще определят характера и хода на цяла една причинна верига от бъдещи събития, които в своето първо начало са следствия на това решение — тъкмо в такива моменти мисълта, съзнанието, ума и волята на разумните хора трябва да бъдат будни на своя пост. Мисълта е сила, която наистина действа, невидимо и безшумно, но ефикасно и неотразимо, независимо от всякакви разстояния. Винаги, когато трябва да се избира нов път, винаги когато трябва да се направи някаква решителна стъпка, винаги, когато трябва да се постоянства в добре избрания и разумно осмислен път, и когато трябва да се отбият изпитанията и изкушенията да се отклоним от него, за да навлезем в погрешен път — винаги в такива случаи мисълта на разумните хора трябва да бъде будна, и, с максималната интензивност, на която е способна, тя трябва да излъчва непрестанно сила, влияние, което да действа в нужното, в положителното направление. . . Устройството на човешкия мозък не е по-малко съвършено от това на един радиопредавател. Подсъзнателното действие на ясната, интензивна и отправена точно към целта мисъл е дори много по-ефикасно от възприеманите чрез съзнанието външни внушения.
към текста >>

Подсъзнателното действие на ясната, интензивна и отправена точно към целта мисъл е дори много по-ефикасно от възприеманите чрез съзнанието външни внушения.
В такива моменти, когато, по свободен избор, трябва да се вземат решения, може би съдбоносни решения, които ще определят характера и хода на цяла една причинна верига от бъдещи събития, които в своето първо начало са следствия на това решение — тъкмо в такива моменти мисълта, съзнанието, ума и волята на разумните хора трябва да бъдат будни на своя пост. Мисълта е сила, която наистина действа, невидимо и безшумно, но ефикасно и неотразимо, независимо от всякакви разстояния. Винаги, когато трябва да се избира нов път, винаги когато трябва да се направи някаква решителна стъпка, винаги, когато трябва да се постоянства в добре избрания и разумно осмислен път, и когато трябва да се отбият изпитанията и изкушенията да се отклоним от него, за да навлезем в погрешен път — винаги в такива случаи мисълта на разумните хора трябва да бъде будна, и, с максималната интензивност, на която е способна, тя трябва да излъчва непрестанно сила, влияние, което да действа в нужното, в положителното направление. . . Устройството на човешкия мозък не е по-малко съвършено от това на един радиопредавател. Подсъзнателното действие на ясната, интензивна и отправена точно към целта мисъл е дори много по-ефикасно от възприеманите чрез съзнанието външни внушения. Затова, нека напрегнем мисълта си и нека изпратим там, където трябва, ясно определената, интензивна и излъчваща мощ идея: Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на народите, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между народите, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен справедливостта. Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните народи, а именно справедливостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в справедливостта. Ние сме днес пред прага на новото. Това ново не може да има друго съдържание, освен: Справедливост. Иначе то в никой случай не би било ново.
към текста >>

Ако в съзнанието на народите, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за народите.
Справедливостта изисква това. Когато интересът на отделните нации разрешава въпросите. мие можем да бъдем сигурни, че те ще останат завинаги неразрешени. Защото интересът няма мярка, няма насищане, няма задоволяване. И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за всички. Ако в съзнанието на народите, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за народите. Новото е, и може да бъде основано само на Справедливостта Всичко друго, вън от справедливостта, не е и не може да бъде ново. Пламен ___________________________________ Време е вече да се сложи край на досегашната разпокъсаност между народите. „Обществото на народите“ рухна, защото беше изградено върху основата на неправдата. Предстои да се изгради истинско братство на народите, основано върху справедливостта. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ (продължение от бр.
към текста >>

Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде.
както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“. Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби.
към текста >>

Тя се стреми да трансформира преди всичко съзнанието на човека, да пренесе центъра на неговия живот от личното към космичното съзнание, от личното към колективното битие.
Но този процес не ще се извърши изведнъж. Необходимо е преди това напълно да се ликвидира със старото, за да се подготвят условията за влизане на човечеството в новата среда. На този, именно, ликвидационен процес се дължат всички днешни кризи и сътресения — социални, политически, религиозни и морални — които човечеството така остро преживява. Тази „огнена вълна“ работи вече в света. Тя ще трансформира всичко на земята, ще преобрази из основа целия строй на човешкия живот, защото е засегнала самия му център. Тя се стреми да трансформира преди всичко съзнанието на човека, да пренесе центъра на неговия живот от личното към космичното съзнание, от личното към колективното битие. Тук се крие всъщност дълбокият смисъл на всички мъчнотии, които човечеството днес преживява. Тази вълна действа с неотразима мощ. Нищо не може да я спре. Тя ще разруши всички стари форми, в които досега се е развивал животът. Старите форми не могат да издържат напора на новия дух и да дадат израз на ония живи сили, които сега влизат да работят в света.
към текста >>

Те настройват човешкото съзнание според ония трептения, които идват да обновят света.
И който може да го възприеме и да се приобщи към него, ще се опази за живот. Който не може, ще стане тор на живота. Новото си има своите носители, своите творци. То си има своите ръководители. Тези ръководители от пантивека са се наричали Учители — великите гении, великите души на човечеството. Те настройват човешкото съзнание според ония трептения, които идват да обновят света. Защото всяка вълна си има особени трептения, тя е носителка на особени сили, непроявени досега в живота на човечеството. Тази вълна изисква специални методи за осъществяване на ония възможности, които се крият в нея. Ония форми и методи, които са били пригодни в миналите епохи, не са годни за настоящия момент. Ала хората, в своето неведение, все прибягват към тях. Те тъпчат все по старите пътища.
към текста >>

Той носи онази светлина, която сега започва да озарява съзнанието на човечеството.
Ала хората, в своето неведение, все прибягват към тях. Те тъпчат все по старите пътища. Важно е да се знае, обаче, как действа великият Дух на живота сега, в настоящето, а не как е действал в миналото, защото живото настояще, пълното с възможности „сега“ е най-същественото. Именно това ново, което прониква в сегашния живот,тази работа на вечно обновяващия Дух на битието, разкрива Учителят Дънов в своите беседи. Той разкрива живота така, както той сега се проявява. Той носи онази светлина, която сега започва да озарява съзнанието на човечеството. Той дава онова, което сега започва да се влива в живота. Той води по ония нови пътища, познати само на великите души, които насочват човешкия дух към ония извори на живот, светлина и свобода, които изпращат днес нови струи в света. Учителят на Всемирното Братство посочва методите, как да се живее в настоящето, при сегашните условия, всред кипящия всекидневен живот. Смисълът на новото седи не в оттеглянето от света, не в безплодното отшелничество, а в оная работа, която се върши всред самите условия на живота, където проникват нишките на вечно творящия дух. Не в оттегляне от света, не в механична промяна на външната обстановка е смисълът на всяка обнова.
към текста >>

Тя трябва да настъпи преди всичко в съзнанието на хората.
Той дава онова, което сега започва да се влива в живота. Той води по ония нови пътища, познати само на великите души, които насочват човешкия дух към ония извори на живот, светлина и свобода, които изпращат днес нови струи в света. Учителят на Всемирното Братство посочва методите, как да се живее в настоящето, при сегашните условия, всред кипящия всекидневен живот. Смисълът на новото седи не в оттеглянето от света, не в безплодното отшелничество, а в оная работа, която се върши всред самите условия на живота, където проникват нишките на вечно творящия дух. Не в оттегляне от света, не в механична промяна на външната обстановка е смисълът на всяка обнова. Тя трябва да настъпи преди всичко в съзнанието на хората. Тогава ще излязат отвътре ония проекционни лъчи, които ще посочат на човека разумните центрове на живота, където се създава новото и където то се проявява. Учителят на Всемирното Братство учи човека да се вслушва в природата и да следи нейната работа в живота, и най-вече в своя собствен живот. Той свързва човека със самия дух на новия живот, и му показва пътя, по който трябва да върви, за да изпълни своето предназначение и според силите си да вземе участие в колективната работа на Природата. (Из брошурата Ново послание на слънцето, от група ученици на Всемирното Братство) Предполага се, че авторът на брошурата е Михаил Стоицев. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите Всеки винт в една машина поставя на определено място определено назначение.
към текста >>

Съвременният културен човек употребява в живота си повече своя ум, и в своето подсъзнание, той противодейства на силното флуорно действие.
Всеки човек има нужда от определено количество флуор, като постоянно средство против тенденцията да развием прекалено ума си. Произвеждането голямо количество флуор предизвиква често пъти прекалено развит ум, който надделява над всички останали сили и действа разрушително върху човешкия организъм. Това се случва обикновено с малките деца. Прекалено развитите деца скоро умират. Често пъти, развалата на зъбите служи като регулатор намалявайки флуорното всмукване, чието изобилие би подействало пагубно върху умствената проява на индивида. Съвременният културен човек употребява в живота си повече своя ум, и в своето подсъзнание, той противодейства на силното флуорно действие. От казаното до тук, виждаме голямото значение на зъбите, независимо от тяхното прямо назначение. Мит Пириклиева (Из сп. „Храна, зъби, здраве“) КНИГОПИС Ново послание на слънцето, от група ученици на Всемирното Братство. Цена 1 лв. Извадка от тази малка брошурка, която преди издаването си на български, бе издадена на няколко чужди езици, даваме в този брой.
към текста >>

99. -

Стоицев Колективно съзнание – Д-р Ст. К.
„Окултизъм и наука“ Толстой психопат ли е? – Д. К. Хей, славяни! (стих.) – Величка Трифонова Из науката и живота. Витамини и работоспособност Един плодовит курс по есперанто – М. Стоицев Колективно съзнание – Д-р Ст. К. Книгопис ПО ПЪТЯ НА МИРА Историята, тази велика учителка на народите, е успяла да ни даде до сега много и много скъпоценни уроци. Достатъчно е да имаме ум в главата си. както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали. Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният: Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин! Това .е именно последната, най-новата дума на Историята — учителката на народите.
към текста >>

както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали.
(стих.) – Величка Трифонова Из науката и живота. Витамини и работоспособност Един плодовит курс по есперанто – М. Стоицев Колективно съзнание – Д-р Ст. К. Книгопис ПО ПЪТЯ НА МИРА Историята, тази велика учителка на народите, е успяла да ни даде до сега много и много скъпоценни уроци. Достатъчно е да имаме ум в главата си. както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали. Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният: Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин! Това .е именно последната, най-новата дума на Историята — учителката на народите. Не че а миналото този исторически закон не е бил валиден, не че нямаме досега хиляди примери, които красноречиво доказват неговото съществуване и неговото неотменно действие. Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота. Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат.
към текста >>

Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният: Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин!
Витамини и работоспособност Един плодовит курс по есперанто – М. Стоицев Колективно съзнание – Д-р Ст. К. Книгопис ПО ПЪТЯ НА МИРА Историята, тази велика учителка на народите, е успяла да ни даде до сега много и много скъпоценни уроци. Достатъчно е да имаме ум в главата си. както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали. Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният: Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин! Това .е именно последната, най-новата дума на Историята — учителката на народите. Не че а миналото този исторически закон не е бил валиден, не че нямаме досега хиляди примери, които красноречиво доказват неговото съществуване и неговото неотменно действие. Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота. Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат. Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях: Нищо, взето насила, не е завинаги взето.
към текста >>

И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши.
Не че а миналото този исторически закон не е бил валиден, не че нямаме досега хиляди примери, които красноречиво доказват неговото съществуване и неговото неотменно действие. Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота. Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат. Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях: Нищо, взето насила, не е завинаги взето. Само при мирното разреше ние на въпросите, ние имаме тяхното окончателно и най-разумно разрешение. И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши. Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже. че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето. Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира.
към текста >>

Да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява: 3.
Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот. Както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва: 1. Да облече дрехата на любовта — т. е., трябва да обича всека човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха се не мени — истинската любов всякога обича и подмладява човека: 2. Да облече дрехата на мъдростта, т. е. Да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява: 3. Да облече дрехата на истината, за да има чиста мисъл и да бъде свободен, но само за доброто, защото дрехата й се не губи; 4. Да облече дрехата на правдата, с която винаги да постъпва справедливо във всичко и с всички, защото тя е върховната добродетел за всичко, а като развие тези качества, той е свързан вече с доброто! Така също и Есперанто със своя съкратен и звучен език е един дълъг, здрав и красив мост за развиване на горните качества между всички народи, за сближение, братолюбие и човечност. Ето защо, идеалът на истинския есперантист н на всеки разумен човек, след като се пробуди и прегърне горните добродетели той казва на себе си и на другите: Мина се дългата нощ на моите отрицания, на моето невежество! Дигнат е воал отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече: Всичко във всяка човешка душа с красота!
към текста >>

Дигнат е воал отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече: Всичко във всяка човешка душа с красота!
Да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява: 3. Да облече дрехата на истината, за да има чиста мисъл и да бъде свободен, но само за доброто, защото дрехата й се не губи; 4. Да облече дрехата на правдата, с която винаги да постъпва справедливо във всичко и с всички, защото тя е върховната добродетел за всичко, а като развие тези качества, той е свързан вече с доброто! Така също и Есперанто със своя съкратен и звучен език е един дълъг, здрав и красив мост за развиване на горните качества между всички народи, за сближение, братолюбие и човечност. Ето защо, идеалът на истинския есперантист н на всеки разумен човек, след като се пробуди и прегърне горните добродетели той казва на себе си и на другите: Мина се дългата нощ на моите отрицания, на моето невежество! Дигнат е воал отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече: Всичко във всяка човешка душа с красота! Всичко е радост, всичко е чистота, всичко е любов! Аз обичам всяка човешка душа, защото всички тия добродетели са в тях, само трябва да ги развият и проявяват! Аз ще отида при обезверените, за да им дам от моята светлина на ума, в която живея: Ще отида при плачущите, за да им дам от моята радост; Ще отида при натъжените при оскърбените, да ги утеша; Ще отида при обременените да им дам от моята любов. Ще отида при всички, да им дам от моя мир! И в това е моята радост, защото всички те са в мене и, аз в тях!
към текста >>

Стоицев зъболекар Колективно съзнание Всеки малко много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи.
Нека всички да тръгнем и всички на всички да служимъ! Не с ли това едни мили, красиви и омайни мисли като идеал не само на есперантиста, но и на всека човешка душа? Да! С този курс Пловдивското есперантско дружеството зарегистрира един голям актив, като е успяло да измоли и дойде от вън лектор и се открие курса от негово име. На края се поднесе на лектора един малък и скромен подарък от благодарност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците. М. Стоицев зъболекар Колективно съзнание Всеки малко много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертва заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое“ започва да отстъпва на понятието „наше“. И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“. В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия.
към текста >>

И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“.
На края се поднесе на лектора един малък и скромен подарък от благодарност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците. М. Стоицев зъболекар Колективно съзнание Всеки малко много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертва заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое“ започва да отстъпва на понятието „наше“. И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“. В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия. Когато се разлистят страниците на историята лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм със съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящото му начало. Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост.
към текста >>

Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване.
Все по-често понятието „мое“ започва да отстъпва на понятието „наше“. И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“. В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия. Когато се разлистят страниците на историята лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм със съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящото му начало. Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си“ —да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини.
към текста >>

„И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини.
Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си“ —да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини. Разбира се. всека епоха има своя особена задача. Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание.
към текста >>

Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого.
„Да възлюбиш ближния си както себе си“ —да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини. Разбира се. всека епоха има своя особена задача. Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К. КНИГОПИС Frateco.
към текста >>

Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание.
„И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини. Разбира се. всека епоха има своя особена задача. Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К. КНИГОПИС Frateco. брой 3 — 4. година VII.
към текста >>

100. -

Бергсон публикува Опит върху непосредствените данни на съзнанието, съчинение, в което философът прави усилие да схване в оригиналността му живота на духа и неговата свободна дейности.
Неподвижността, в която бе принуден да прекарва дните си, като че придаваше повече сила и дълбочина на неговия ум. Тогава той написа последната си книга върху морала и религията, която е, както казва един негов биограф, най-хубавото цвете в Бергсоновата градина. Бергсон не е плодовит писател. Неговите главни съчинения са малко на брой, четири, и са плоди всяко едно, на дългогодишни изучавания и размишления; но затова пък те са истински шедьоври и отбелязват важни дати в историята на философията. В 1889 г. Бергсон публикува Опит върху непосредствените данни на съзнанието, съчинение, в което философът прави усилие да схване в оригиналността му живота на духа и неговата свободна дейности. Английският превод на книгата има заглавие Време и свободна воля, а немският Време и свобода, което дава по-ясна представа за нейния предмет. Второто важно съчинение на философа е Материя и памет, което се появи в 1896 г. В това съчинение вниманието на философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и тялото. Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка. Тези възгледи упражниха голямо влияние.
към текста >>

Жажда за едно учение, което да държи сметка за данните на самосъзнанието, което да цени по-добре богатствата на духовния животи, което да ни дава основателна надежда да разкрием същността на нашата и окръжаващата ни действителности, бе скоро почувствана.
От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително. Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него. Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа. Жажда за едно учение, което да държи сметка за данните на самосъзнанието, което да цени по-добре богатствата на духовния животи, което да ни дава основателна надежда да разкрием същността на нашата и окръжаващата ни действителности, бе скоро почувствана. И не е чудно, че когато това учение се появи, че то намери възторжен прием. Действително философията на Бергсон показваше, че тези обезкуражаващи твърдения на философията и науката не трябва да се считат за окончателни, че те почиват върху недоразумение. Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света.
към текста >>

Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува.
Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа. Жажда за едно учение, което да държи сметка за данните на самосъзнанието, което да цени по-добре богатствата на духовния животи, което да ни дава основателна надежда да разкрием същността на нашата и окръжаващата ни действителности, бе скоро почувствана. И не е чудно, че когато това учение се появи, че то намери възторжен прием. Действително философията на Бергсон показваше, че тези обезкуражаващи твърдения на философията и науката не трябва да се считат за окончателни, че те почиват върху недоразумение. Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли.
към текста >>

И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли.
Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията.
към текста >>

Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече.
Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието.
към текста >>

Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието.
Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност.
към текста >>

Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието.
Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира. Това е, изказана в няколко прости думи. Бергсоновата главна мисъл и метода. Касае се тук за едно коренно преобразуване на нашия начин на мислене и философстване.
към текста >>

Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията.
Прокарва се рязка граница между разума и интуицията, като се ограничава компетентността на първия. Отделя се ясно науката от философията. Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място. Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията. Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката. Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията.
към текста >>

Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието.
Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.
към текста >>

Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост.
исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията) по скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията т. е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалния резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото й построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост разбирана най-обективно: — да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат — доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естествения ход нещата, в който инстинктите играят значителна роля консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен). след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото.
към текста >>

Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост.
Справедливост разбирана най-обективно: — да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат — доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естествения ход нещата, в който инстинктите играят значителна роля консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен). след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото. Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35192704200745