НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Книжнина
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Г-жа Агнеса Хофман е от
католическата
либерална
църква
, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
Г-жа Агнеса Хофман е от
католическата
либерална
църква
, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България.
В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
към текста >>
В Холандия аз бях в „römisch-katolische”
църква
, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада.
Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда.
В Холандия аз бях в „römisch-katolische”
църква
, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада.
Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама!
към текста >>
2.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или
католическа
ерес, каквито християнската религия даде много.
В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид.
Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или
католическа
ерес, каквито християнската религия даде много.
Те са се лъгали". Тогаз, какво е било богомилството? Има една велика наука на живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието. Тя е обширна и в нея като част се включва и окултната наука. Името на тая велика наука не важи.
към текста >>
Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на
църквата
, трябва да бъде немилостиво изгорен.
Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот.
Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на
църквата
, трябва да бъде немилостиво изгорен.
Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците? " На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си".
към текста >>
3.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на
католическата
църква
.
Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали.
Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на
католическата
църква
.
Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>
4.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в
католическата
църква
.
Особено съжалявах за беседите на Учителя. Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее.
Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в
католическата
църква
.
А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци.
към текста >>
Безконечният "ад" на християнската
църква
." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос.
Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек.
Безконечният "ад" на християнската
църква
." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос.
Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек. Читателят в тая книга ще намери отговор на много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Тая книга ще допринесе много за проникване на новите идеи всред обществото.
към текста >>
5.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на
църквата
; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр.
Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти.
Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на
църквата
; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр.
Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее. Друго подобно религиозно движение е народната полска църква, което има две подразделения — едното от които е близко до католическата църква, без да признава папската власт, а другото —до евангелската църква, с реформаторски и напредничав дух.
към текста >>
Друго подобно религиозно движение е народната полска
църква
, което има две подразделения — едното от които е близко до
католическата
църква
, без да признава папската власт, а другото —до евангелската
църква
, с реформаторски и напредничав дух.
Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее.
Друго подобно религиозно движение е народната полска
църква
, което има две подразделения — едното от които е близко до
католическата
църква
, без да признава папската власт, а другото —до евангелската
църква
, с реформаторски и напредничав дух.
Няма платени пастири — а всички могат да проповядват Словото Божие. От 1 год. почва да излиза в Краков религиозен сборник „Свободна религиозна мисъл“ — под редакцията на енергичния Карл Смиловски, където вече свободните и радикалните религиозни схващания се оформяват като историческа мисия на славяните. Така, големите страдания на славянството ни учат, че трябва да възприемем и приложим в пълнота програмата на Христа, за Царството Божие — в това е нашата мисия. Варшава, 31. VIII.
към текста >>
6.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската
църква
, когато гонеше Христа?
Словото Божие (продължение от бр. 173) Напразно хората търсят светлината в съвременните религии. „Този народ се приближава с устата си и ме хвали с устните си. но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“.
Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската
църква
, когато гонеше Христа?
Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света.
към текста >>
Еврейската
църква
бе непоправима.
173) Напразно хората търсят светлината в съвременните религии. „Този народ се приближава с устата си и ме хвали с устните си. но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“. Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа?
Еврейската
църква
бе непоправима.
Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат.
към текста >>
Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито
Римокатолическата
, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона.
На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно. На всеки, който изпълнява условията, се открива знание за тайните на Царството небесно. Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога. Само на Христовия ученик е дадено да познава Неговия глас. Този е ученик, който е „седнал и пресметнал стойността“, решил да напусне всичко и да следва начертания от Него Път.
Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито
Римокатолическата
, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона.
Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят. както и Христос, не е от тоя свят. Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали.
към текста >>
Както еврейската
църква
през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа.
Този е ученик, който е „седнал и пресметнал стойността“, решил да напусне всичко и да следва начертания от Него Път. Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито Римокатолическата, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона. Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят. както и Христос, не е от тоя свят.
Както еврейската
църква
през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа.
Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали. Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и умовете им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят. Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел. Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове.
към текста >>
7.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С пламенното и вдъхновено слово и с новите си идеи и жив пример, те събудиха западният човек от дълбокия сън, в който беше го приспала
римокатолическата
църква
, импулсирвайки мисълта му с новите идеи, които те носеха, те породиха Ренесанса — възраждането на Западна Европа.
И са цъфтели в стопанско и културно отношение братските задруги и са служели за пример на народа. Но този идеен живот предизвика реакцията на тогавашното духовенство, което нямаше нищо духовно и идейно в себе си, и което подтикна управниците да почнат да преследват богомилите. Почнали се масови и жестоки гонения; задругите една след друга били разрушени и мирните и трудолюбиви труженици на новите идеи били избивани и изгонени от родните им огнище. Но това не убило техния дух и техните идеи. Те емигрирали в Западна Европа, която също така спеше дълбок духовен сън.
С пламенното и вдъхновено слово и с новите си идеи и жив пример, те събудиха западният човек от дълбокия сън, в който беше го приспала
римокатолическата
църква
, импулсирвайки мисълта му с новите идеи, които те носеха, те породиха Ренесанса — възраждането на Западна Европа.
С този подем, който дадоха, те положиха основите на съвременната наука и култура. Те породиха на Запад много школи и идейни движения, между които най-силно изпъква школата на Розенкройцерите, която обединява в себе си великите посветени на Запада, които, организирани в едно Велико Братство, работейки под върховното ръководство на Божествения Дух, дадоха всички духовни ценности на Запада. Школата винаги е била скрита от очите на обикновените хора. Но нейните хора са били винаги и навсякъде носители на светлина, знание и мъдрост. В последствие, в по-ново време, тя се изявява чрез различни исторически личности и школи, които изнесоха великата мъдрост на Божествения Дух в различна форма, в зависимост от средата на която се изнася и личността, която я изнася.
към текста >>
8.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ Ако отидеш в една православна
църква
, ще те питат православен ли си.
Други хора минават за будисти, вярват в Буда, но не изпълняват неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос всичко е казал вече. Не, по думите му ние съдим другояче Той казва; „Много още има да ви кажа, но не сте още готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“ Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: „Ти какъв си?
“ Ако отидеш в една православна
църква
, ще те питат православен ли си.
Ако си православен ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат евангелист ли си. Ако отидеш в католическа църква, ще те питат католик ли си и т. н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името.
към текста >>
Ако отидеш в една евангелска
църква
, ще те питат евангелист ли си.
Не, по думите му ние съдим другояче Той казва; „Много още има да ви кажа, но не сте още готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“ Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: „Ти какъв си? “ Ако отидеш в една православна църква, ще те питат православен ли си. Ако си православен ще те приемат.
Ако отидеш в една евангелска
църква
, ще те питат евангелист ли си.
Ако отидеш в католическа църква, ще те питат католик ли си и т. н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името. В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство.
към текста >>
Ако отидеш в
католическа
църква
, ще те питат католик ли си и т. н.
Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: „Ти какъв си? “ Ако отидеш в една православна църква, ще те питат православен ли си. Ако си православен ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат евангелист ли си.
Ако отидеш в
католическа
църква
, ще те питат католик ли си и т. н.
Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името. В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: „Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се.
към текста >>
Не само в православната
църква
или само между християните, но и между будистите.
Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“.
Не само в православната
църква
или само между християните, но и между будистите.
мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява. Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата някои думи, които не са казани в притчата.
към текста >>
9.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че той трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към
католическата
или към каква да е друга
църква
Човек е роден само с живота, без никакво външно верую.
По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос или да се реализира известно желание, първо трябва да се мине през съзнанието на човека, там да узрее и после да излезе навън“. * „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любящи и т. н.
Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че той трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към
католическата
или към каква да е друга
църква
Човек е роден само с живота, без никакво външно верую.
Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива в него. Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение.“ * „Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и далечни, на хора от различни народности и вери. Щом духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Данте, когото католишката
църква
чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно.
Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие. Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството.
Данте, когото католишката
църква
чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно.
Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста. И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма? Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция.
към текста >>
Живял през времето на господството на папската
римокатолическа
църква
, ревнив изследовател на свещ.
II на Всемирна Летопис. РАЗНИ ВEСТИ Сведенборгско сдружение „Християнски живот“ в Прага. В кн. VI от I год. на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг.
Живял през времето на господството на папската
римокатолическа
църква
, ревнив изследовател на свещ.
писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде. Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Римокатолическата
(а и източно-православната, б.
Възможно е, че тази „аура“ не е етерен двойник, но само едно нервно излъчване. По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С. Често съм се учудвала, защо толкова малко са мислили и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти.
Римокатолическата
(а и източно-православната, б.
пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на прелестни, но поетични измислици. За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни. Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“.
към текста >>
пр.)
църква
приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на прелестни, но поетични измислици.
По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С. Често съм се учудвала, защо толкова малко са мислили и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти. Римокатолическата (а и източно-православната, б.
пр.)
църква
приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на прелестни, но поетични измислици.
За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни. Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“. Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът!
към текста >>
„Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската
църква
е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ.
Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце. Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен.
„Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската
църква
е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ.
В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“.
към текста >>
НАГОРЕ
